European flag

Официален вестник
на Европейския съюз

BG

Cерия C

C/2026/4817

8.10.2026

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА И СМЕТНАТА ПАЛАТА

Годишни отчети на Европейския фонд за развитие за финансовата 2025 година

(C/2026/4817)

СЪДЪРЖАНИЕ

УДОСТОВЕРЯВАНЕ НА ОТЧЕТИТЕ 2
ИЗПЪЛНЕНИЕ И ОТЧИТАНЕ НА РЕСУРСИТЕ НА ЕФР 3
СРЕДСТВА, УПРАВЛЯВАНИ ОТ ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ 7
ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ НА ЕФР 9
ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ НА ДОВЕРИТЕЛНИЯ ФОНД НА СЪЮЗА „БЕКУ“ И ДОВЕРИТЕЛНИЯ ФОНД НА СЪЮЗА ЗА АФРИКА 48
ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ НА ДОВЕРИТЕЛЕН ФОНД „БЕКУ“ ЗА 2025 г. 49
ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ НА ДОВЕРИТЕЛНИЯ ФОНД НА ЕС ЗА АФРИКА ЗА 2025 г. 56
КОНСОЛИДИРАНИ ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ НА ЕФР И ДОВЕРИТЕЛНИТЕ ФОНДОВЕ НА ЕС 64
ОТЧЕТ ЗА ФИНАНСОВОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ЕФР 68

УДОСТОВЕРЯВАНЕ НА ОТЧЕТИТЕ

Годишните отчети на Европейския фонд за развитие за 2025 г. са изготвени в съответствие с дял X от Финансовия регламент, приложим за 11-ия Европейски фонд за развитие, и в съответствие със счетоводните принципи, правила и методи, посочени в бележките към финансовите отчети.

Потвърждавам своята отговорност за изготвянето и представянето на годишните отчети на Европейския фонд за развитие в съответствие с член 18 от Финансовия регламент за 11-ия Европейски фонд за развитие.

От разпоредителя с бюджетни кредити и от ЕИБ, които гарантират нейната надеждност, получих цялата информация, необходима за изготвянето на отчетите, които показват активите и пасивите на Европейския фонд за развитие и изпълнението на бюджета.

С настоящото удостоверявам, че въз основа на тази информация и на проверките, които прецених за необходими, за да подпиша отчетите, имам достатъчна увереност, че отчетите дават вярна и честна представа за финансовото състояние на Европейския фонд за развитие във всички съществени аспекти.

Niall BOHAN

Счетоводител

22 юни 2026 г.

ИЗПЪЛНЕНИЕ И ОТЧИТАНЕ НА РЕСУРСИТЕ НА ЕФР

1.   КОНТЕКСТ

Европейският съюз („ЕС“) поддържа отношения на сътрудничество с много развиващи се държави. Основната цел на тези отношения е насърчаване на икономическото, социалното и екологичното развитие, като се наблегне главно на намаляването и премахването на бедността в дългосрочен план чрез предоставяне на помощ за развитие и техническа подкрепа на развиващите се държави. За постигане на това ЕС изготвя стратегии за сътрудничество заедно с държавите партньори и мобилизира финансови ресурси за изпълнението на тези стратегии. Тези ресурси на ЕС, предназначени за сътрудничеството за развитие, произхождат от три източника:

—

бюджета на ЕС;

—

Европейския фонд за развитие (ЕФР); както и

—

Европейската инвестиционна банка (ЕИБ).

ЕФР не се финансира от бюджета на ЕС. Той беше създаден по силата на вътрешно споразумение на представителите на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, и се управлява от специален комитет. Европейската комисия („Комисията“) отговаря за финансовото изпълнение на операциите, провеждани с ресурси на ЕФР. ЕИБ управлява Инвестиционния механизъм.

ЕФР се състои от отделни ЕФР, всеки които се сключва за период от около пет години и се урежда от свой собствен финансов регламент. Това изисква изготвянето на специфични финансови отчети. Освен това тези финансови отчети се консолидират, за да се даде обща представа за финансовото състояние на средствата, за които е отговорна Комисията.

До 2021 г., когато 11-ият ЕФР достигна своя последен етап, тъй като клаузата за изтичане на срока на действие влезе в сила на 31 декември 2020 г., ЕФР беше основният инструмент за предоставяне на помощ за сътрудничество за развитие на държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн („АКТБ“) и отвъдморските страни и територии („OCT“). От 2021 г. обаче сътрудничеството на ЕС с държавите от АКТБ и OCT се финансира от бюджета на ЕС.

Съгласно Споразумението за партньорство АКТБ—ЕС Инвестиционният механизъм беше създаден, управляван от ЕИБ и използван за подкрепа на развитието на частния сектор в държавите от АКТБ чрез финансиране предимно, но не изключително, на частни инвестиции. Инвестиционният механизъм е създаден като подновяем фонд, така че плащанията по заеми да бъдат наново инвестирани в други операции, като по този начин механизмът се подновява самостоятелно и е финансово независим. Тъй като Инвестиционният механизъм не се управлява от Комисията, той не е консолидиран в първата част на годишните отчети — финансовите отчети за ЕФР и свързаните отчети за финансовото изпълнение. Финансовите отчети на Инвестиционния механизъм, изготвени от ЕИБ, са включени в отделна част на годишните отчети на ЕФР (част II), за да се предостави пълна картина на помощта за развитие от ЕФР.

2.   КАК СЕ ФИНАНСИРА ЕФР?

На 2 декември 2013 г. Съветът прие Регламент (ЕС, Евратом) № 1311/2013 (1) за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014—2020. В този контекст беше решено, че географското сътрудничество с държавите от АКТБ няма да бъде включено в бюджета на ЕС, но ще продължи да се финансира чрез съществуващия междуправителствен ЕФР.

За разлика от бюджета на ЕС, ЕФР е фонд, който функционира на многогодишен принцип. Всеки ЕФР установява общ фонд за осъществяване на сътрудничество за развитие обикновено за период от пет години. Тъй като ресурсите са разпределят на многогодишна база, разпределените средства могат да се използват през целия период на ЕФР. Фактът, че бюджетите се определят за период от няколко години, а не само за една година, е изтъкнат в бюджетния отчет, където изпълнението на бюджета на ЕФР се измерва спрямо общите средства.

Ресурсите на ЕФР са вноски ad hoc от държавите — членки на ЕС. Приблизително на всеки пет години представителите на държавите членки се срещаха на междуправителствено равнище, за да вземат решение за общата сума, която да бъде предоставена на Фонда, и да упражнят надзор върху неговото изпълнение.

Комисията управлява ЕФР в съответствие с политиката на ЕС за сътрудничество за развитие. Тъй като държавите членки имат свои собствени политики на развитие и помощ паралелно с политиката на ЕС, държавите членки трябва да координират своите политики с ЕС, за да се гарантира тяхната допълняемост.

В допълнение към вноските, държавите членки могат също да сключват споразумения за съфинансиране или да правят доброволни финансови вноски за ЕФР.

3.   ДЕЙНОСТИ НА ЕФР СЛЕД 31 ДЕКЕМВРИ 2020 Г.

Понастоящем Комисията работи по приключването на 9-ия ЕФР (действащ в периода 2000—2007 г.), който включваше оставащото салдо от 8-ия ЕФР (действащ в периода 1995—2000 г.) в съответствие с разпоредбите на част 3 от Финансовия регламент (2), приложим за 9-ия ЕФР. Към момента остават още 4 текущи договора, финансирани по линия на 9-ия ЕФР, които ще бъдат приключени в определения срок и така ще се допринесе за финализирането на дейностите и проектите, свързани с 9-ия ЕФР. 9-ият ЕФР може да бъде закрит изцяло само след приключването на всички договори и след завършването на техните оценки и одити.

По закриването на 10-ия ЕФР (действащ в периода 2008—2013 г.) се бележи напредък с добри темпове, като 97,97 % от договорите по него вече са приключени. Оперативното и финансовото приключване на оставащите договори обаче ще отнемат известно време. За финансовото приключване е необходимо да бъдат стартирани и завършени всички необходими оценки, одити и събиране на суми.

11-ият ЕФР (действащ в периода 2008—2013 г.) достигна своя последен етап, тъй като клаузата за изтичане на срока на действие влезе в сила на 31 декември 2020 г. В тази клауза е определена крайна дата за поемане на задължения, което означава, че от 2021 г. не могат да се приемани допълнителни решения за финансиране в рамките на 11-ия ЕФР. Въпреки това изпълнението на дейностите, за които вече е поето задължение, продължава и след тази дата. Предвид продължителността на някои проекти, се очаква редица договори да останат в сила до 2035 г., а в някои случаи дори до 2040 г. Освен това, ако бъде взето решение за повторно използване на отменени бюджетни задължения, това би могло да удължи още повече крайната дата на действие на ЕФР. Следователно приключването на 11-ия ЕФР не може да бъде обвързано с конкретна дата. Това ще зависи от пълното изпълнение на всички текущи операции, както и от приключването на последващите одити, оценки и финансовото уравняване на всички сметки.

Съгласно настоящата многогодишна финансова рамка за периода 2021—2027 г. сътрудничеството на ЕС с държавите от АКТБ е включено в Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество — Глобална Европа. Сътрудничеството с ОСТ също вече е обхванато от Решението за отвъдморско асоцииране. Това означава, че макар до 2021 г. програмите по ЕФР да са били финансирани от доброволните вноски на държавите — членки на ЕС, считано от 2021 г., програмите за развитие ще се финансират от бюджета на ЕС. Това означава също така, че финансирането на програмите за развитие подлежи на разрешение от Европейския парламент и че операциите трябва да са в съответствие с финансовите регламенти на ЕС по същия начин, както и другите програми, финансирани от ЕС.

4.   ОТЧИТАНЕ В КРАЯ НА ГОДИНАТА

4.1.   ГОДИШНИ ОТЧЕТИ

В съответствие с член 18, параграф 3 от Финансовия регламент за ЕФР финансовите отчети на ЕФР се изготвят въз основа на правилата за счетоводна отчетност на базата на текущо начисляване, които от своя страна се основават на международните счетоводни стандарти за публичния сектор (МССПС). Тези правила за счетоводна отчетност, приети от счетоводителя на Комисията, се прилагат от всички институции и органи на ЕС, с цел да бъде установен единен набор от правила за счетоводна отчетност, оценка и представяне на отчетите с оглед хармонизиране на процеса на съставяне на финансовите отчети. Тези правила на ЕС за счетоводна отчетност се прилагат и от ЕФР, като се взема предвид специфичното естество на неговите дейности.

Изготвянето на годишните отчети на ЕФР се възлага на счетоводителя на Комисията, който е счетоводител на ЕФР и гарантира, че годишните отчети на ЕФР дават вярна и точна представа за финансовото състояние на ЕФР.

Годишните отчети са представени, както следва:

Част I: Средства, управлявани от Комисията

i)

Финансови отчети на ЕФР, включително обяснителни бележки към финансовите отчети и финансови отчети за всеки отделен ЕФР. Тези отчети включват също така и вноските, направени към доверителния фонд на Съюза „Беку“ и към доверителния фонд на Съюза за външни дейности за Африка.

ii)

Индивидуалните финансови отчети на доверителния фонд на Съюза „Беку“ и на доверителния фонд на Съюза за външни дейности за Африка се изготвят под ръководството на счетоводителя на Комисията и подлежат на външен одит, извършван от частен одитор.

iii)

Консолидирани финансови отчети на ЕФР и доверителните фондове на ЕС

iv)

Отчет за финансовото изпълнение на ЕФР

Част II: Фондове, управлявани от ЕИБ — Годишен доклад за изпълнението

i)

Финансови отчети на Инвестиционния механизъм

Годишните отчети на ЕФР трябва да бъдат приети от Комисията не по-късно от 31 юли на годината след датата на счетоводния баланс и представени на Европейския парламент и Съвета за освобождаване от отговорност.

5.   ОДИТ И ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ОТГОВОРНОСТ ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТА

5.1.   ОДИТ

Годишните отчети на ЕФР се проверяват от неговия външен одитор — Европейската сметна палата (наричана по-нататък „ЕСП“), която изготвя годишен доклад за Европейския парламент и Съвета.

5.2.   ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ОТГОВОРНОСТ ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТА

Окончателната проверка на финансовото изпълнение на ресурсите на ЕФР за дадена финансова година е освобождаването от отговорност. След одита и приключването на годишните отчети Съветът е този, който прави препоръка, а Европейският парламент решава дали да освободи Комисията от отговорност във връзка с финансовото изпълнение на ресурсите на ЕФР за дадена финансова година. Това решение се основава на преглед на отчетите, на годишния доклад на ЕСП (който включва официална декларация за достоверност) и на отговорите на Комисията на въпроси и искания за допълнителна информация, отправени от органа, който взема решение за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета.

ОСНОВНИ МОМЕНТИ ОТ ФИНАНСОВОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ ЗА 2025 ГОДИНА

Image 1

*

 Нетна сума, само 10-и и 11-и ЕФР

Изпълнение на бюджета

През 2025 г. бяха извършени нетни плащания в размер на 893 милиона евро по линия на 10-ия и 11-ия ЕФР. Общият размер на брутните плащания за ЕФР през 2025 г. възлиза на 949,98 милиона евро, което представлява 95 % от целевото равнище от 1 000 милиона евро, съобщено на държавите членки.

През 2022 г. Съветът единодушно реши да използва повторно 600 милиона евро отменени средства от 10-ия и 11-ия ЕФР за финансиране на действия за справяне с кризата с продоволствената сигурност и икономическото сътресение в държавите от АКТБ вследствие на агресивната война на Русия срещу Украйна. Комисията пое ангажимент за тези 600 милиона евро през 2022 г. и отпусна 450 милиона евро до 2025 г.

Въздействие на дейностите във финансовите отчети

Във финансовите отчети въздействието на горепосочените дейности е най-видимо в:

—

предварителното финансиране (вж. бележка 2.2): намаление с 219 милиона евро, което отразява постепенното приключване на ЕФР и последвалото намаляване на броя на новите договори. През 2025 г. бяха подписани едва 21 договора в сравнение със 181 през 2024 г.;

—

парите и паричните еквиваленти (вж. бележка 2.5): намаление със 125 милиона евро най-вече поради намалението на вноските от донори, които намаляха от 1 200 милиона евро през 2024 г. на 800 милиона евро през 2025 г.;

—

начислените разходи (вж. бележка 2.8): намаление със 79 милиона евро, отразяващо намаляването на броя на неприключените договори в края на годината, за които декларациите за разходи все още не са били валидирани; както и

—

инструментите за помощ (вж. бележка 3.4): общо намаление със 193 милиона евро предимно в резултат на намалението на разходите по 11-ия ЕФР (от 1 145 милиона евро през 2024 г. на 953 милиона евро през 2025 г.). Тази тенденция отразява намаляващия обем на новите договори, подписани от 2021 г. нататък.

ЧАСТ І

СРЕДСТВА, УПРАВЛЯВАНИ ОТ ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ

СЪДЪРЖАНИЕ

ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ НА ЕФР 9
СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС НА ЕФР 10
ОТЧЕТ ЗА ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ НА ЕФР 10
ОТЧЕТ ЗА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ НА ЕФР 11
ОТЧЕТ ЗА ПРОМЕНИТЕ В НЕТНИТЕ АКТИВИ НА ЕФР 12
СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС ПО ЕФР 12
ОТЧЕТ ЗА ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ ПО ЕФР 14
ОТЧЕТ ЗА ПРОМЕНИТЕ В НЕТНИТЕ АКТИВИ ПО ЕФР 15
БЕЛЕЖКИ КЪМ ФИНАНСОВИТЕ ОТЧЕТИ НА ЕФР 17
ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ НА ДОВЕРИТЕЛНИЯ ФОНД НА СЪЮЗА „БЕКУ“ И ДОВЕРИТЕЛНИЯ ФОНД НА СЪЮЗА ЗА АФРИКА 48
ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ НА ДОВЕРИТЕЛЕН ФОНД „БЕКУ“ ЗА 2025 Г. 49
СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС 53
ОТЧЕТ ЗА ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ 54
ОТЧЕТ ЗА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ 54
ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ НА ДОВЕРИТЕЛНИЯ ФОНД НА ЕС ЗА АФРИКА ЗА 2025 Г. 56
СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС 61
ОТЧЕТ ЗА ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ 62
ОТЧЕТ ЗА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ 62
КОНСОЛИДИРАНИ ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ НА ЕФР И ДОВЕРИТЕЛНИТЕ ФОНДОВЕ НА ЕС 64
КОНСОЛИДИРАН СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС 65
КОНСОЛИДИРАН ОТЧЕТ ЗА ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ 65
КОНСОЛИДИРАН ОТЧЕТ ЗА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ 66
КОНСОЛИДИРАН ОТЧЕТ ЗА ПРОМЕНИТЕ В НЕТНИТЕ АКТИВИ 67
ОТЧЕТ ЗА ФИНАНСОВОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ЕФР 68

ЧАСТ I.1

ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ НА ЕФР  (3)

СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС НА ЕФР

(милиони евро)

 

Бележка

31.12.2025

31.12.2024

НЕТЕКУЩИ АКТИВИ

 

 

 

Финансови активи

2.1

116

128

Предварително финансиране

2.2

492

500

Вноски за доверителния фонд

2.3

87

188

вземания по операции с размяна.

2.4

5

5

 

 

700

821

ТЕКУЩИ АКТИВИ

 

 

 

Финансови активи

2.1

1

5

Предварително финансиране

2.2

532

742

Вземания по операции с размяна и средства, подлежащи на събиране, по операции без размяна

2.4

37

37

Пари и парични еквиваленти

2.5

286

411

 

 

856

1 194

ОБЩО АКТИВИ

 

1 556

2 016

НЕТЕКУЩИ ПАСИВИ

 

 

 

Финансови пасиви

2.6

(1 )

(1 )

 

 

(1 )

(1 )

ТЕКУЩИ ПАСИВИ

 

 

 

Провизии

2.6

–

(2 )

Задължения

2.7

(187 )

(256 )

Начислени разходи

2.8

(695 )

(774 )

 

 

(882 )

(1 032 )

ОБЩО ПАСИВИ

 

(883 )

(1 032 )

НЕТНИ АКТИВИ

 

673

983

ФОНДОВЕ И РЕЗЕРВИ

 

 

 

Поискан капитал на фонда — активни ЕФР

2.9

56 488

55 704

Поискан капитал на фонда от пренесени закрити ЕФР

2.9

2 252

2 252

Икономически резултат, пренесен от предходни години

 

(56 973 )

(55 733 )

Икономически резултат за годината

 

(1 094 )

(1 240 )

НЕТНИ АКТИВИ

 

673

983

ОТЧЕТ ЗА ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ НА ЕФР

(милиони евро)

 

Бележка

2025

2024

ПРИХОДИ

 

 

 

Приходи от операции без размяна

 

 

 

Дейности по събиране

3.1

12

41

 

 

12

41

Приходи от операции с размяна

 

 

 

Финансови приходи

3.2

8

19

Други приходи

3.2

20

71

 

 

28

90

Общо приходи

 

40

131

РАЗХОДИ

 

 

 

Направени от други субекти

3.3

(4 )

(4 )

Инструменти за помощ

3.4

(1 043 )

(1 237 )

Разходи за съфинансиране

3.5

(1 )

(17 )

Финансови разходи

3.6

(40 )

(3 )

Други разходи

3.7

(46 )

(110 )

Общо разходи

 

(1 133 )

(1 371 )

ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЗУЛТАТ ЗА ГОДИНАТА

 

(1 094 )

(1 240 )

ОТЧЕТ ЗА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ НА ЕФР

(милиони евро)

 

Бележка

2025

2024

Икономически резултат за годината

 

(1 094 )

(1 240 )

Оперативни дейности

 

 

 

Увеличение на капитала — вноски (нето)

 

784

1 138

(Увеличение)/намаление на вноските в доверителните фондове

 

101

28

(Увеличение)/намаление на предварителното финансиране

 

219

287

(Увеличение)/намаление на вземанията по операции с размяна и на средствата, подлежащи на събиране, по операции без размяна

 

(0 )

(12 )

Увеличение/(намаление) на провизиите

 

(2 )

(0 )

Увеличение/(намаление) на финансовите пасиви

 

0

(2 )

Увеличение/(намаление) на задълженията

 

(68 )

(136 )

Увеличение/(намаление) на начислените разходи и на приходите за бъдещи периоди

 

(79 )

(210 )

Инвестиционни дейности

 

 

 

(Увеличение)/намаление на недериватните финансови активи по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита*

 

15

(42 )

НЕТНИ ПАРИЧНИ ПОТОЦИ

 

(125 )

(190 )

Нетно увеличение/(намаление) на парите и паричните еквиваленти

 

(125 )

(190 )

Пари и парични еквиваленти в началото на годината

2.5

411

601

Пари и парични еквиваленти в края на годината

2.5

286

411

ОТЧЕТ ЗА ПРОМЕНИТЕ В НЕТНИТЕ АКТИВИ НА ЕФР

(милиони евро)

 

Поискан капитал на фонда — активни ЕФР (A)

Непоискани средства — активни ЕФР (B)

Поискан капитал на фонда — активни ЕФР (C) = (A)-(B)

Натрупани резерви (D)

Поискан капитал на фонда от пренесени закрити ЕФР (E)

Общо нетни активи (C)+(D)+(E)

САЛДО КЪМ 31.12.2023 г.

60 607

6 040

54 566

(55 732 )

2 252

1 086

Увеличение на капитала — вноски

(62 )

(1 200 )

1 138

–

–

1 138

Икономически резултат за годината

–

–

–

(1 240 )

–

(1 240 )

САЛДО КЪМ 31.12.2024 г.

60 544

4 840

55 704

(56 973 )

2 252

983

Увеличение на капитала — вноски

(16 )

(800 )

784

–

–

784

Икономически резултат за годината

–

–

–

(1 094 )

–

(1 094 )

САЛДО КЪМ 31.12.2025 г.

60 528

4 040

56 488

(58 066 )

2 252

673

СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС ПО ЕФР

(милиони евро)

 

31.12.2025

31.12.2024

 

Бележка

9-и ЕФР

10-и ЕФР

11-И ЕФР

Общо

9-и ЕФР

10-и ЕФР

11-и ЕФР

Общо

НЕТЕКУЩИ АКТИВИ

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Финансови активи

2.1

–

12

104

116

–

14

114

128

Предварително финансиране

2.2

–

382

110

492

–

418

82

500

Вноски за доверителния фонд

2.3

31

9

47

87

31

9

148

188

вземания по операции с размяна.

 

–

–

5

5

–

–

5

5

 

 

31

403

266

700

31

441

349

821

ТЕКУЩИ АКТИВИ

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Финансови активи

 

–

–

1

1

–

–

5

5

Предварително финансиране

2.2

–

50

481

532

6

81

655

742

Вземания по операции с размяна и средства, подлежащи на събиране, по операции без размяна

2.4

–

15

23

37

–

21

16

37

Сметки между ЕФР

 

(207 )

168

39

–

(207 )

227

(20 )

–

Пари и парични еквиваленти

2.5

–

–

286

286

–

–

411

411

 

 

(207 )

233

830

856

(201 )

329

1 067

1 194

ОБЩО АКТИВИ

 

(176 )

636

1 096

1 556

(170 )

770

1 415

2 016

НЕТЕКУЩИ ПАСИВИ

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Финансови пасиви

2.6

–

–

(1 )

(1 )

–

–

(1 )

(1 )

 

 

–

–

(1 )

(1 )

–

–

(1 )

(1 )

ТЕКУЩИ ПАСИВИ

 

 

 

 

–

 

 

 

 

Провизии

2.6

–

–

–

–

–

–

(2 )

(2 )

Задължения

2.7

–

(16 )

(171 )

(187 )

(0 )

(25 )

(230 )

(256 )

Начислени разходи

2.8

–

(34 )

(661 )

(695 )

(0 )

(71 )

(703 )

(774 )

 

 

–

(50 )

(832 )

(882 )

(0 )

(96 )

(935 )

(1 032 )

ОБЩО ПАСИВИ

 

–

(50 )

(832 )

(883 )

(0 )

(96 )

(936 )

(1 032 )

 

 

 

 

 

–

 

 

 

 

НЕТНИ АКТИВИ

 

(176 )

586

263

673

(170 )

674

479

983

Поискан капитал на фонда — активни ЕФР

2.9

10 434

20 816

25 237

56 488

10 435

20 819

24 449

55 704

Поискан капитал на фонда от пренесени закрити ЕФР

2.9

2 252

–

–

2 252

2 252

–

–

2 252

Поискан капитал на фонда, трансфери между активни ЕФР

2.9

(510 )

(187 )

696

–

(510 )

(187 )

696

–

Икономически резултат, пренесен от предходни години

 

(12 348 )

(19 959 )

(24 666 )

(56 973 )

(12 348 )

(19 887 )

(23 497 )

(55 733 )

Икономически резултат за годината

 

(5 )

(85 )

(1 004 )

(1 094 )

–

(72 )

(1 169 )

(1 240 )

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

НЕТНИ АКТИВИ

 

(176 )

586

263

673

(170 )

674

479

983

ОТЧЕТ ЗА ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ ПО ЕФР

(милиони евро)

 

 

2025

2024

 

Бележка

9-И ЕФР

10-И ЕФР

11-И ЕФР

Общо

9-и ЕФР

10-И ЕФР

11-И ЕФР

Общо

ПРИХОДИ

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Приходи от операции без размяна

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Дейности по събиране

3.1

1

5

5

12

1

28

12

41

 

 

1

5

5

12

1

28

12

41

Приходи от операции с размяна

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Финансови приходи

3.2

–

–

8

8

–

1

18

19

Други приходи

3.2

–

1

19

20

2

4

65

71

 

 

–

2

26

28

2

5

83

90

Общо приходи

 

2

6

32

40

3

33

95

131

РАЗХОДИ

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Направени от други субекти

3.3

–

–

(4 )

(4 )

–

–

(4 )

(4 )

Инструменти за помощ

3.4

(8 )

(83 )

(953 )

(1 043 )

(2 )

(90 )

(1 145 )

(1 237 )

Разходи за съфинансиране

3.5

–

(1 )

–

(1 )

–

(12 )

(5 )

(17 )

Финансови разходи

3.6

2

(3 )

(39 )

(40 )

–

5

(9 )

(3 )

Други разходи

3.7

(1 )

(5 )

(40 )

(46 )

(2 )

(7 )

(101 )

(110 )

Общо разходи

 

(6 )

(91 )

(1 036 )

(1 133 )

(3 )

(104 )

(1 264 )

(1 371 )

ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЗУЛТАТ ЗА ГОДИНАТА

 

(5 )

(85 )

(1 004 )

(1 094 )

–

(72 )

(1 169 )

(1 240 )

ОТЧЕТ ЗА ПРОМЕНИТЕ В НЕТНИТЕ АКТИВИ ПО ЕФР

(милиони евро)

ЕФР

Поискан капитал на фонда — активни ЕФР (A)

Непоискани средства — активни ЕФР (B)

Поискан капитал на фонда — активни ЕФР (C) = (A)-(B)

Натрупани резерви (D)

Поискан капитал на фонда от пренесени закрити ЕФР (E)

Поискан капитал на фонда, трансфери между активни ЕФР (F)

Общо нетни активи (C)+(D)+(E)+(F)

САЛДО КЪМ 31.12.2023 г.

10 442

–

10 442

(12 348 )

2 252

(509 )

(163 )

Трансфери от/към 10-ия ЕФР

–

–

–

–

–

–

–

Трансфери от/към 10-ия и 11-ия ЕФР

–

–

–

–

–

(1 )

(1 )

Възстановяване на държавите членки

(6 )

–

(6 )

–

–

–

(6 )

Икономически резултат за годината

–

–

–

0

–

–

0

САЛДО КЪМ 31.12.2024 г.

10 435

1

10 435

(12 348 )

2 252

(510 )

(170 )

Увеличение на капитала — вноски

–

–

–

–

–

–

–

Трансфери от/към 10-ия и 11-ия ЕФР

–

–

–

–

–

–

–

Възстановяване на държавите членки

(1 )

–

(1 )

–

–

–

(1 )

Икономически резултат за годината

–

–

–

(5 )

–

–

(5 )

САЛДО КЪМ 31.12.2025 г.

10 434

–

10 434

(12 353 )

2 252

(510 )

(176 )


(милиони евро)

10-И ЕФР

Поискан капитал на фонда — активни ЕФР (A)

Непоискани средства — активни ЕФР (B)

Поискан капитал на фонда — активни ЕФР (C) = (A)-(B)

Натрупани резерви (D)

Поискан капитал на фонда от пренесени закрити ЕФР (E)

Поискан капитал на фонда, трансфери между активни ЕФР (F)

Общо нетни активи (C)+(D)+(E)+(F)

САЛДО КЪМ 31.12.2023 г.

20 834

–

20 834

(19 886 )

–

(120 )

827

Трансфери от/към 8-ия и 9-ия ЕФР

–

–

–

–

–

1

1

Трансфери от/към 11-ия ЕФР

–

–

–

–

–

(68 )

(68 )

Възстановяване на държавите членки

(15 )

–

(15 )

–

–

–

(15 )

Икономически резултат за годината

–

–

–

(72 )

–

–

(72 )

САЛДО КЪМ 31.12.2024 г.

20 819

–

20 819

(19 959 )

–

(187 )

674

Трансфери от/към 8-ия и 9-ия ЕФР

–

–

–

 

–

–

–

Трансфери от/към 11-ия ЕФР

–

–

–

 

–

–

–

Възстановяване на държавите членки

(3 )

–

(3 )

 

–

–

(3 )

Икономически резултат за годината

–

–

–

(85 )

–

–

(85 )

САЛДО КЪМ 31.12.2025 г.

20 816

–

20 816

(20 044 )

–

(187 )

586


(милиони евро)

11-И ЕФР

Поискан капитал на фонда — активни ЕФР (A)

Непоискани средства — активни ЕФР (B)

Поискан капитал на фонда — активни ЕФР (C) = (A)-(B)

Натрупани резерви (D)

Поискан капитал на фонда от пренесени закрити ЕФР (E)

Поискан капитал на фонда, трансфери между активни ЕФР (F)

Общо нетни активи (C)+(D)+(E) + (F)

САЛДО КЪМ 31.12.2023 г.

29 331

6 040

23 290

(23 498 )

–

628

422

Увеличение на капитала — вноски

–

(1 200 )

1 200

–

–

68

1 268

Възстановяване на държавите членки

(41 )

–

(41 )

–

–

–

(41 )

Икономически резултат за годината

–

–

–

(1 169 )

 

–

(1 169 )

САЛДО КЪМ 31.12.2024 г.

29 290

4 840

24 449

(24 667 )

–

696

479

Увеличение на капитала — вноски

–

(800 )

800

–

–

–

800

Възстановяване на държавите членки

(12 )

–

(12 )

–

–

–

(12 )

Икономически резултат за годината

–

–

–

(1 004 )

–

–

(1 004 )

САЛДО КЪМ 31.12.2025 г.

29 278

4 040

25 237

(25 671 )

–

696

263

БЕЛЕЖКИ КЪМ ФИНАНСОВИТЕ ОТЧЕТИ НА ЕФР  (4)

1.   ВАЖНИ СЧЕТОВОДНИ ПОЛИТИКИ

1.1.   СЧЕТОВОДНИ ПРИНЦИПИ

Целта на финансовите отчети е да се предостави информация за финансовото състояние, резултатите и паричните потоци на даден субект, която е полезна за широк кръг заинтересовани страни.

Общите съображения (или счетоводни принципи), които трябва да бъдат съблюдавани при съставянето на финансовите отчети, са посочени в счетоводно правило 1 „Финансови отчети“ на ЕС и са същите като описаните в МССПС 1: честно представяне, текущо начисляване, действащо предприятие, последователно представяне, същественост, агрегиране, прихващане и сравнителна информация. Качествените характеристики на финансовото отчитане са релевантност, достоверно представяне (надеждност), разбираемост, навременност, сравнимост и проверимост.

1.2.   БАЗА ЗА ИЗГОТВЯНЕТО

1.2.1.   Отчетен период

Финансовите отчети се представят ежегодно. Счетоводната година започва на 1 януари и приключва на 31 декември.

1.2.2.   Валута и база за конвертиране

Годишните отчети са представени в евро — функционалната валута на ЕС. Сделките в чужда валута се конвертират в евро, като се използват обменните курсове, преобладаващи към датaтa на сделките. Печалбите и загубите от курсови разлики, произтичащи от уреждането на операции в чуждестранна валута и от повторното конвертиране на паричните активи и пасиви в чуждестранна валута по обменните курсове в края на годината, се признават в отчета за финансовия резултат. Различни методи за конвертиране се прилагат за имотите, машините и съоръженията и за нематериалните активи, които запазват стойността си в евро към датата, на която са закупени.

Салдата в края на годината на паричните активи и пасиви, изразени в чуждестранна валута, се конвертират в евро по валутните курсове на Европейската централна банка (ЕЦБ), прилагани на 31 декември.

Обменен курс на еврото

Валута

31.12.2025

31.12.2024

Валута

31.12.2025

31.12.2024

BGN

1,9558

1,9558

PLN

4,221

4,275

CZK

24,237

25,185

RON

5,0968

4,9743

DKK

7,4689

7,4578

SEK

10,8215

11,459

GBP

0,8726

0,82918

CHF

0,9314

0,9412

NOK

11,843

11,795

JPY

184,09

163,06

HUF

385,15

411,35

USD

1,175

1,0389

1.2.3.   Използване на приблизителни оценки

В съответствие с МССПС и общоприетите счетоводни принципи финансовите отчети по необходимост включват суми, основани на приблизителни оценки и предположения на ръководството, основаващи се на най-надеждната налична информация. Съществените приблизителни оценки включват, без да са ограничени до това: сумите за задълженията, свързани с доходите на наети лица, финансовия риск по вземанията и сумите, оповестени в бележките във връзка с финансовите инструменти, провизиите за обезценка на финансови активи по амортизирана стойност и на задължения по договори за финансова гаранция, начислените приходи и разходи, провизиите, степента на обезценка на нематериалните активи и на имотите, машините и съоръженията, нетната реализируема стойност на материалните запаси, условните активи и условните пасиви. Действителните резултати могат да се различават от тези приблизителни оценки.

Разумните приблизителни оценки са основен елемент в изготвянето на финансовите отчети и не намаляват тяхната надеждност. Може да се наложи преразглеждане на приблизителна оценка, ако настъпят промени в обстоятелствата, на които тя се основава, или в резултат на нова информация или допълнително натрупан опит. По своята същност преразглеждането на приблизителната оценка не се свързва с предходни периоди и не представлява корекция на грешка. Ефектът от промяната в счетоводната приблизителна оценка се признава като излишък или дефицит за периодите, в които той стане известен.

1.2.4.   Прилагане на нови и на изменени счетоводни правила на Европейския съюз (СПЕС)

Нови СПЕС, които са в сила за годишни периоди, започващи на или след 1 януари 2025 г.

На 12 декември 2025 г. счетоводителят на Европейската комисия прие целенасочено изменение на счетоводно правило на ЕС 1 „Финансови отчети“. С изменението, което влиза в сила за отчетни периоди, започващи на или след 1 януари 2025 г., бяха въведени промени в указанията относно отчета по сегменти. Тъй като ЕФР не е задължен да изготвя и не изготвя отчет по сегменти, изменението няма отражение върху настоящите годишни финансови отчети.

Нови СПЕС, които са приети, но все още не са влезли в сила към 31 декември 2025 г.

СПЕС 8 (преразгледано през 2025 г.)

На 15 април 2025 г. счетоводителят на Европейската комисия прие преразгледаното СПЕС 8 „Лизинги“, което е в сила за отчетните периоди, започващи на или след 1 януари 2027 г. Преразгледаното СПЕС 8 е актуализирано в съответствие със стандарт МССПС 43 „Лизинг“ (включително изменението „Концесионен лизинг и други договорености, предоставящи права върху активи“). Основната промяна в сравнение с текущото СПЕС 8 е въвеждането в баланса на модел за признаване и оценяване на правото на ползване, който изисква лизингополучателите да признават всички лизингови договори, включително концесионните. ЕФР не очаква да бъде засегнат от първоначалното прилагане на преразгледаното СПЕС 8, тъй като не е страна по лизингови договори или други относими договорености.

СПЕС 1 (преразгледано през 2025 г.)

На 15 април 2025 г. счетоводителят на Европейската комисия прие измененото счетоводно правила на ЕС 1 „Финансови отчети“, което е в сила за отчетните периоди, започващи на или след 1 януари 2027 г. Целта на изменението е да се осигури последователна класификация на всички заеми в рамките на дейността по финансиране, включително тези, свързани с лизинг, имоти, машини и съоръжения, както и „бек-ту-бек“ операции, всички от които понастоящем се класифицират в рамките на оперативната дейност. ЕФР не очаква да бъде засегнат от първоначалното прилагане на преразгледаното СПЕС 1, тъй като не е ангажиран в съответната дейност по финансиране.

1.3.   СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС

1.3.1.   Финансови активи

Класифициране при първоначално признаване

Класифицирането на финансовите инструменти се определя при първоначалното им признаване. Въз основа на модела на управление и свързаните с договорните парични потоци характеристики на активите финансовите активи могат да бъдат класифицирани в три категории: „финансови активи по амортизирана стойност“ (AC), „финансови активи по справедлива стойност чрез нетните активи/собствения капитал“ (ССНА) или „финансови активи по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита“ (ССИД).

i)   Финансови активи по амортизирана стойност

Финансовите активи по амортизирана стойност са недериватни финансови активи, които отговарят на две условия: 1) субектът ги държи с цел да събира договорните парични потоци; 2) в определени дни има договорни парични потоци, които представляват плащания единствено на главницата и на лихвата по непогасената главница.

Тази категория обхваща:

—

пари и парични еквиваленти;

—

заеми (включително срочни депозити с първоначален срок над три месеца);

—

вземания по операции с размяна.

Финансовите активи, отчитани по амортизирана стойност, се включват в текущите активи, с изключение на тези, чийто срок до падежа е по-дълъг от 12 месеца от отчетната дата.

ii)   Финансови активи по справедлива стойност чрез нетните активи/собствения капитал

Тези недериватни финансови активи имат договорни парични потоци, които представляват само главницата и лихвата по непогасената главница. Освен това моделът на управление е да се държат финансовите активи както с цел събиране на договорните парични потоци, така и с цел продажба на финансовите активи.

Активите в тази категория се класифицират като текущи активи, ако се очаква да бъдат реализирани в срок от 12 месеца от отчетната дата.

Към 31 декември 2025 г. субектът не е държал такива активи.

iii)   Финансови активи по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита

Субектът класифицира дериватите и капиталовите инвестиции като финансови активи по ССИД, тъй като договорните парични потоци не представляват само главница и лихвите по главницата.

В допълнение субектът класифицира притежаваните от него дългови ценни книжа като финансови активи по ССИД, тъй като портфейлите с дългови ценни книжа се управляват и оценяват на база справедливата стойност на портфейла.

Активите в тази категория се класифицират като текущи активи, ако се очаква да бъдат реализирани в срок от 12 месеца от отчетната дата.

Първоначално признаване и оценяване

Покупките на финансови активи по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита се признават на датата на търгуване — датата, на която субектът поема ангажимент да закупи актива. Паричните еквиваленти и заемите се признават, когато паричните средства се депозират във финансова институция или се отпускат авансово на заемополучатели.

Първоначално финансовите активи се оценяват по справедлива стойност. Трансакционните разходи за всички финансови активи, които не са отчетени по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита, се добавят към справедливата стойност при първоначалното признаване. За финансовите активи, отчитани по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита, трансакционните разходи се отчитат като разход в отчета за финансовия резултат.

Справедливата стойност на финансовия актив при първоначалното признаване обикновено е цената на операцията, освен ако операцията не е извършена при справедливи пазарни условия, т.е. без възнаграждение или с номинално възнаграждение за целите на публичната политика. В този случай разликата между справедливата стойност на финансовия инструмент и цената на операцията е компонент без размяна, който се признава като разход в отчета за финансовия резултат. При това положение справедливата стойност на финансовия актив се получава от текущите пазарни операции за пряко еквивалентен инструмент. Ако няма активен пазар за инструмента, справедливата стойност се определя чрез техника на оценяване, при която се използват налични данни от наблюдаеми пазари.

Последващо оценяване

Финансовите активи по амортизирана стойност впоследствие се оценяват по амортизирана стойност, като се използва методът на ефективния лихвен процент.

Финансовите активи по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита впоследствие се оценяват по справедлива стойност. Печалбите и загубите от промени в справедливата стойност (включително тези, произтичащи от превалутиране, и всички получени лихви) се включват в отчета за финансовия резултат в периода, в който са възникнали.

Справедлива стойност при последващо оценяване

Справедливата стойност на инвестициите, котирани на активни пазари, се основава на текущите цени „купува“. Ако пазарът за даден финансов актив не е активен (и за нерегистрирани на борсата ценни книжа и извънборсови деривати), ЕС определя справедлива стойност с помощта на техники за оценяване. Те включват използването на скорошни операции между несвързани страни, отнасяне към други инструменти, които по същество са същите, анализ на дисконтирания паричен поток, модели на ценообразуване на опции и други техники за оценяване, обикновено използвани от участниците на пазара.

Инвестициите във фондове за рисков капитал, които нямат котирана пазарна цена на активен пазар, се оценяват по нетната стойност на активите, която може да им бъде приписана и която се счита за еквивалент на справедливата им стойност.

Обезценка на финансови активи

ЕС признава и оценява загуба от обезценка за очаквани кредитни загуби по финансови активи, които се оценяват по амортизирана стойност и по справедлива стойност чрез нетните активи/собствения капитал.

Очакваната кредитна загуба (ОКЗ) е настоящата стойност на разликата между договорните парични потоци и паричните потоци, които ЕС очаква да получи. ОКЗ включва разумна и обоснована информация, която е на разположение към отчетната дата без неоправдани разходи или усилия.

За активи по амортизирана стойност балансовата стойност на актива се намалява със сумата на загубата от обезценка, която се признава в отчета за финансовия резултат. Ако в последващ период сумата на загубата от обезценка намалее, признатата преди това загуба от обезценка се отписва чрез отчета за финансовия резултат.

а)   Вземания

Субектът оценява загубата от обезценка като равна на размера на ОКЗ през целия жизнен цикъл, като използва практически целесъобразни методи (например матрица на провизиите).

б)   Пари и парични еквиваленти

Субектът държи парични средства и парични еквиваленти в разплащателни банкови сметки и срочни депозити до три месеца. Парите се държат в банки с много висок кредитен рейтинг, поради което вероятността от неизпълнение е много ниска. Предвид краткия срок и ниската вероятност от неизпълнение, очакваните кредитни загуби от пари и парични еквиваленти са незначителни. Поради това за паричните еквиваленти не се признава провизия за обезценка.

в)   Заеми

ОКЗ се оценява с тристепенен модел, при който се отчитат вероятностно претеглените събития, с които се нарушават поети задължения през жизнения цикъл на финансовия актив, и развитието на кредитния риск от момента на възникване на финансовия актив. За заемите моментът на възникване е датата на неотменимия кредитен ангажимент.

Ако не е налице значително увеличение на кредитния риск от момента на възникване („етап 1“), загубата от обезценка е ОКЗ от възможните събития, с които се нарушават поети задължения през следващите 12 месеца от отчетната дата („12-месечна ОКЗ“). Ако има значително увеличение на кредитния риск от момента на възникване („етап 2“) или ако има обективни доказателства за кредитна обезценка („етап 3“), загубата от обезценка е равна на ОКЗ от възможните събития, с които се нарушават поети задължения през целия жизнен цикъл на финансовия актив („ОКЗ през целия жизнен цикъл“).

Отписване

Финансовите инструменти се отписват, когато правата за получаване на парични потоци от инвестициите са изтекли или субектът по същество е прехвърлил всички рискове и ползи от собствеността на друга страна. Продажбите на финансови активи по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита се признават на датата на търгуване.

1.3.2.   Суми по предварителното финансиране

Предварителното финансиране е плащане, предназначено да осигури на бенефициера паричен аванс, т.е. налични средства. То може да се раздели на няколко плащания в продължение на период от време, определен в конкретния договор, решение, споразумение или основен правен акт. Наличните средства, или авансът, се използват за целта, за която са осигурени, през периода, определен в споразумението, или се връщат. Ако бенефициерите не направят допустими разходи, те са длъжни да върнат авансово предоставената сума на субекта. Следователно, тъй като субектът запазва контрол върху предварителното финансиране и има право на възстановяване за недопустимата част, сумата се признава като актив.

Първоначално предварителното финансиране се признава в счетоводния баланс, когато паричните средства се прехвърлят на получателя. То се оценява по стойността на сумата за насрещна престация. В последващи периоди предварителното финансиране се оценява по стойността, призната първоначално в счетоводния баланс, минус допустимите разходи (включително прогнозните суми, когато е необходимо), направени в съответния период.

1.3.3.   Вземания и средства, подлежащи на събиране

СПЕС изисква отделно представяне на операциите с размяна и без размяна. За да се направи разграничение между двете категории, терминът „вземане“ се използва за операции с размяна, докато за операции без размяна, т.е. когато ЕС получава стойност от друг субект, без да дава пряко приблизително същата стойност в замяна на това, се използва терминът „средства, подлежащи на събиране“ (средства, подлежащи на събиране от държавите членки, свързани със собствените ресурси).

Вземанията от операции с размяна отговарят на определението за финансови инструменти. Субектът ги класифицира като финансови активи по амортизирана стойност и ги отчита по съответния начин.

Средствата, подлежащи на събиране, от операции без размяна се отчитат по справедлива стойност към датата на придобиване минус намалението за обезценка. Намаляване за обезценка се прави, когато има обективно доказателство, че субектът няма да може да събере всички дължими суми в съответствие с първоначалните срокове за средствата, подлежащи на събиране. Размерът на намалението е разликата между балансовата стойност на актива и възстановимата стойност. Размерът на намалението се признава в отчета за финансовия резултат.

1.3.4.   Пари и парични еквиваленти

Парите и паричните еквиваленти представляват финансови активи по амортизирана стойност и включват парите в брой, депозитите по разплащателни или краткосрочни спестовни сметки в банки и другите краткосрочни високоликвидни инвестиции с първоначален срок от три месеца или под три месеца.

1.3.5.   Задължения

По сметките за задължения са включени както сумите, свързани с операции с размяна като закупуването на стоки и услуги, така и сумите, свързани с операции без размяна като декларации за разходи от бенефициери, безвъзмездни средства или получено друго финансиране или предварително финансиране от ЕС (вж. бележка 1.4.1).

Когато на бенефициерите се предоставят безвъзмездни средства или друго финансиране, декларациите за разходи се записват като задължения в размер на исканата сума в момента на получаване на декларацията за разходи. След проверка и приемане на допустимите разходи задълженията се оценяват по приетата и допустима стойност.

Задълженията, произтичащи от покупката на стоки и услуги, се признават при получаване на фактурата за първоначалната сума. Съответните разходи се записват в сметките, когато доставките или услугите се доставят и приемат от субекта.

1.3.6.   Финансови пасиви

Финансовите пасиви се класифицират като финансови пасиви, отчитани по амортизирана стойност, финансови пасиви по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита, или като задължения по договори за финансова гаранция.

Финансовите пасиви, отчитани по амортизирана стойност, първоначално се признават по справедлива стойност, включваща направените разходи по операцията, и впоследствие се отчитат по амортизирана стойност, като се използва методът на ефективния лихвен процент. Те се отписват от отчета за финансовото състояние тогава и само тогава, когато задължението е изпълнено, отказано, отменено или е изтекло.

Финансовите пасиви по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита включват дериватите, когато справедливата стойност е отрицателна. Когато договорът за гаранция изисква от субекта да извършва плащания в отговор на промени в цените на финансовите инструменти или валутните курсове, договорът за гаранция е дериват. Те следват същата счетоводна обработка като финансовите активи по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита.

Субектът признава задължение по договор за финансова гаранция, когато сключи договор, който изисква емитентът да извърши определени плащания, за да възстанови на притежателя на гаранцията загубата, която той понася, поради това, че определен длъжник няма възможност да направи плащане, когато то е дължимо в съответствие с първоначалните или модифицираните условия на дългов инструмент. Задълженията по финансови гаранции първоначално се признават по справедлива стойност.

Последващото оценяване зависи от развитието на експозицията на кредитен риск от финансовата гаранция. Ако няма значително увеличение на кредитния риск („етап 1“), задълженията по финансови гаранции се оценяват по по-високата от следните две стойности — 12-месечните очаквани кредитни загуби и първоначално признатата стойност, намалена, когато е уместно, с натрупаната амортизация. Ако има значително увеличение на кредитния риск („етап 2“), задълженията по финансови гаранции се оценяват по по-високата от следните две стойности — очакваните кредитни загуби през целия жизнен цикъл и първоначално признатата сума, намалена, когато е уместно, с натрупаната амортизация.

Финансовите пасиви се класифицират като нетекущи пасиви, освен когато падежът настъпва по-малко от 12 месеца след датата на счетоводния баланс. Договорите за финансови гаранции се класифицират като текущи пасиви, освен ако субектът има безусловно право да отложи уреждането на пасива за поне дванадесет месеца след отчетната дата.

1.3.7.   Начислени приходи и разходи и приходи и разходи за бъдещи периоди

Операциите и събитията се признават във финансовите отчети през периода, за който се отнасят. В края на годината, ако все още не е издадена фактура, но услугата е предоставена, или доставките са извършени от субекта или съществува договорно споразумение (напр. чрез позоваване на договор), във финансовите отчети се признава начислен приход. Освен това в края на годината, ако е издадена фактура, но услугите все още не са предоставени или стоките не са доставени, приходът се отсрочва и признава през следващия отчетен период.

Разходите също се отчитат през периода, за който се отнасят. В края на отчетния период начислените разходи се признават въз основа на очакван размер на задължението за прехвърляне за периода. Начислените разходи се изчисляват в съответствие с подробни оперативни и практически насоки, издадени от счетоводителя. Тези насоки имат за цел да гарантират, че финансовите отчети представят достоверно икономическите и други явления, които би следвало да представят. По аналогия, ако дадено плащане е предварително извършено за стоки или услуги, които все още не са получени, разходите ще бъдат отсрочени и признати през следващия отчетен период.

1.4.   ОТЧЕТ ЗА ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ

1.4.1.   Приходи

Приходите обхващат брутните входящи потоци от икономически ползи или потенциал за предоставяне на услуги, получени и дължими на субекта, които представляват увеличение на нетните активи, различно от увеличенията, свързани с вноските на собствениците.

В зависимост от естеството на извършените операции в отчета за приходите и разходите приходите могат да бъдат класифицирани като приходи от операции без размяна или като приходи от разменни сделки.

Приходи от операции без размяна

Приходите от операции без размяна се отнасят за операции, като такси и трансфери, при които прехвърлителят предоставя ресурси на приемащия субект, без приемащият субект директно да предоставя приблизително еднаква стойност в замяна. Трансферите са входящи потоци на бъдещи икономически ползи или потенциал за предоставяне на услуги от операции без размяна, различни от данъци. За субектите от ЕС трансферите включват предимно средства, получени от Комисията (напр. балансираща субсидия за традиционните агенции или оперативна субсидия за споразуменията за делегиране).

Субектът признава актив от трансфери, когато субектът контролира ресурсите в резултат на минали събития (трансфера) и очаква да получи бъдещи икономически ползи или потенциал за предоставяне на услуги от тези ресурси и когато справедливата стойност може да бъде измерена по надежден начин. Входящ поток от ресурси от операция без размяна, признат като актив (т.е. парични средства), се признава също и като приход, освен до степента, до която субектът има сегашно задължение по отношение на трансфера (условие), което трябва да бъде изпълнено, за да могат приходите да бъдат признати. Докато условието бъде изпълнено, приходът се отсрочва и признава като пасив.

Приходи от операции с размяна

Приходите от продажбата на стоки и услуги се признават, когато значителните рискове и ползи от собствеността върху стоките се прехвърлят на купувача. Приходите, свързани с операция, включваща предоставянето на услуги, се признават в зависимост от етапа на завършеност на операцията към отчетната дата.

а)   Приходи и разходи от лихви

Приходите и разходите от лихви от финансови активи и финансови пасиви, отчитани по амортизирана стойност, се признават в отчета за финансовия резултат, като се използва методът на ефективния лихвен процент. Това е метод за изчисляване на амортизираната стойност на финансов актив или пасив и за разпределяне на лихвените приходи или разходи през съответния период.

б)   Приходи от дивиденти

Приходите от дивиденти и от сходни доходи се признават, когато бъде установено правото за получаване на плащането.

в)   Приходи и разходи от финансови активи, отчитани по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита

Това се отнася за печалбите (приходите) и загубите (разходите) по справедлива стойност от тези финансови активи, включително тези, произтичащи от превалутиране. За лихвоносните финансови активи това включва и лихвата.

г)   Приходи от договори за финансова гаранция

Приходите от договори за финансови гаранции (гаранционна премия) се признават за времето, през което субектът е готов да компенсира титуляря на договора за финансова гаранция за евентуално понесената от него кредитна загуба.

1.4.2.   Разходи

Разходите са намаления на икономически ползи или потенциал за предоставяне на услуги по време на отчетния период под формата на изходящи потоци, потребление на активи или поемане на задължения, което води до намаления на нетните активи. Те включват както разходите от операции с размяна, така и разходите от операции без размяна.

Разходите от операции с размяна, възникващи от закупуването на стоки и услуги, се признават, когато доставките бъдат извършени и приети от субекта. Те се оценяват по първоначалната фактурна стойност. Освен това към датата на счетоводния баланс разходите, свързани с предоставените услуги през периода, за който още не е получена или приета фактура, се признават в отчета за финансовия резултат.

Разходите от операции без размяна се отнасят до трансферите към бенефициери и могат да бъдат три вида: вземания, трансфери по споразумения и дискреционни безвъзмездни средства, вноски и дарения. Трансферите се признават като разходи в периода, през който са настъпили събитията, пораждащи трансфера, при условие че естеството на трансфера се допуска от нормативната уредба или е подписано споразумение, разрешаващо трансфера; бенефициерът е изпълнил всички критерии за допустимост; и може да бъде направена разумна оценка на сумата.

Когато бъде получено искане за плащане или декларация за разходи, които изпълняват критериите за признаване, те се признават като разход в размер на допустимата сума. В края на годината направените допустими разходи, които се дължат на бенефициерите, но които все още не са докладвани, се оценяват и записват като начислени разходи.

1.5.   УСЛОВНИ АКТИВИ И ПАСИВИ

1.5.1.   Условни активи

Условен актив е възможен актив, който възниква от минали събития и чието съществуване ще бъде потвърдено единствено от настъпването или ненастъпването на едно или повече несигурни бъдещи събития, които не са изцяло под контрола на субекта. Условен актив се оповестява, когато е вероятна появата на входящ поток от икономически ползи или на потенциал за предоставяне на услуги.

1.5.2.   Условни пасиви

Условен пасив е възможно задължение, чието съществуване ще бъде потвърдено единствено от настъпването или ненастъпването на едно или повече несигурни бъдещи събития, които не са изцяло под контрола на субекта; или настоящо задължение, когато не е вероятно да е необходим изходящ поток от ресурси, съдържащи икономически ползи или потенциал за предоставяне на услуга, за да се уреди задължението.

Условен пасив възниква и в редките случаи, когато съществува настоящо задължение, но не може да бъде оценено с достатъчна надеждност.

Условните пасиви не се признават в отчетите. Те се оповестяват, освен ако възможността за поява на изходящ поток от ресурси, съдържащи икономически ползи или потенциал за предоставяне на услуга, е малка.

1.6.   КАПИТАЛ НА ФОНДА

Държавите — членки на ЕФР, предоставят вноски във Фонда за изпълнение на програмите по ЕФР, както е посочено във Вътрешното споразумение за всеки ЕФР. Съгласно приложимото правно основание исканията за внасяне на капитал, т.е. исканията за финансиране за дадена година N, се решават с решение на Съвета през година N-1, като средствата трябва да бъдат ясно заделени за определени бъдещи периоди.

Вноските отговарят на критериите за вноски от собствениците (СПЕС 1) и по този начин се третират като капитал на фонда във финансовите отчети на ЕФР. Капиталът на фонда представлява общата сума на вноските, които трябва да бъдат получени от държавите — членки на ЕФР. Тъй като непоисканият капитал на фонда се приспада открито от общия капитал на фонда (вж. отчета за промените в нетните активи), в баланса се признава само поисканият капитал на фонда.

Тъй като договорените вноски са заделено за определени отчетни периоди, като правното вземане на ЕФР към държавите — членки на ЕФР, възниква само през тези периоди, всички суми, получени предварително, се признават като отсрочени капиталови вноски по задължения, а не като поискан капитал.

1.7.   СЪФИНАНСИРАНЕ

Получените вноски по съфинансирането изпълняват критериите за условни приходи от операции без размяна и са представени като задължения към държавите членки, трети държави и други. ЕФР трябва да използва вноските, за да предоставя услуги на трети страни, или в противен случай трябва да върне активите (получените вноски). Неизплатените задължения, свързани със споразумения за съфинансиране, представляват получените вноски за съфинансиране минус направените разходи по проекта. Ефектът върху нетните активи е нулев.

Разходите, свързани с проекти за съфинансиране, се признават в момента на възникването им. Съответната сума на вноските се признава като оперативни приходи и ефектът върху финансовия резултат за годината е нулев.

2.   БЕЛЕЖКИ КЪМ СЧЕТОВОДНИЯ БАЛАНС

АКТИВИ

2.1.   ФИНАНСОВИ АКТИВИ

Финансов актив е всеки актив, който представлява:

а)

парични средства;

б)

капиталов инструмент на друг субект;

в)

договорно право: да се получават парични средства или друг финансов актив от друго предприятие или да се разменят финансови активи или финансови пасиви с друг субект при условия, които са потенциално благоприятни за субекта; или

г)

договор, който ще бъде или може да бъде уреден в инструменти на собствения капитал на емитента и е:

Финансовите активи са класифицирани в следните категории: „финансови активи по амортизирана стойност“, „финансови активи по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита“ и „финансови активи по справедлива стойност чрез нетните активи/собствения капитал“. Класификацията на финансовите инструменти се определя при първоначалното им признаване и се преоценява към датата на всеки счетоводен баланс.

Финансовите активи на ЕФР се състоят от финансови активи по ССИД и заеми и представляват, както следва:

(милиони евро)

 

31.12.2025

31.12.2024

Нетекущи

 

 

Финансови активи по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита (ССИД)

92

112

Заеми

24

16

 

116

128

Текущи

 

 

Заеми

1

5

 

1

5

Общо

117

132

Финансовите активи по ССИД на стойност 92 милиона евро се отнасят до капиталови инвестиции в следните области:

—

възобновяема устойчива енергия чрез Climate Investor One, ElectriFI и Световен фонд за енергийна ефективност и възобновяема енергия (GEEREF);

—

насърчаване на приобщаващо финансиране на дребни земеделски стопани и МСП в селските райони чрез Фонда за финансиране на селскостопанска дейност (Agri-Business Capital Fund, или ABC FUND);

—

финансово приобщаване в Уганда чрез aBi Finance; както и

—

създаване на работни места и устойчив растеж в Африка чрез инициативата Boost Africa.

Нетекущите заеми в размер на 24 милиона евро и текущите заеми в размер на 1 милиона евро се отнасят до две основни области: устойчиво земеделие чрез AgriFI и достъп до и производство на електроенергия от устойчиви енергийни източници чрез инвестиционния механизъм ElectriFI.

2.2.   ПРЕДВАРИТЕЛНО ФИНАНСИРАНЕ

Много договори предвиждат заплащането на аванс преди започване на строителни работи, доставка на стоки или предоставяне на услуги. Понякога в графика на плащане в договорите се предвиждат плащания въз основа на докладите за напредъка. Обикновено предварителното финансиране се изплаща във валутата на държавата или територията, в които е осъществен проектът.

Моментът, избран за усвояването на предварителното финансиране, определя дали то се оповестява като текущо или нетекущо предварително финансиране.- Усвояването се определя от споразумението, на което проектът се основава. Всяко усвояване, което трябва да се осъществи в срок от дванадесет месеца след отчетната дата, се оповестява като текущо предварително финансиране.- Тъй като много от проектите на ЕФР са с дългосрочен характер, необходимо е свързаните с тях аванси да бъдат на разположение за повече от една година. Затова тези суми по предварително финансиране са показани като нетекущи активи.-

(милиони евро)

 

Бележка

9-И ЕФР

10-И ЕФР

11-И ЕФР

31.12.2025

31.12.2024

Нетекущо предварително финансиране

2.2.1

–

382

110

492

500

Текущо предварително финансиране

2.2.2

–

50

481

532

742

Общо

 

–

432

591

1 023

1 242

Намаляването на общото предварително финансиране с 219 милиона евро може да се обясни главно с намаляването на предварителното финансиране, изплатено на бенефициерите по линия на 11-ия ЕФР, което спадна от 737 милиона евро през 2024 г. на 591 милиона евро през 2025 г. Това развитие отразява напредъка в изпълнението на 11-ия ЕФР и свързаното с това намаляване на броя на неприключените договори.

След влизането в сила на клаузата за изтичане на срока на действие в края на 2020 г. от 1 януари 2021 г. не могат да се сключват нови споразумения за финансиране в рамките на 11-ия ЕФР. Въпреки това все още могат да бъдат подписвани конкретни договори въз основа на съществуващи споразумения за финансиране. В резултат на това броят на новоподписаните договори постепенно е намалял от 452 през 2023 г. на 181 през 2024 г. и на 21 през 2025 г.

Предварителното финансиране, свързано с 10-ия ЕФР, намаля от 560 милиона евро през 2024 г. на 432 милиона евро през 2025 г. Този спад е в съответствие с обичайния цикъл на изпълнение на бюджета на ЕФР и отразява постепенното приключване на програмите.

373 милиона евро (393 милиона евро през 2024 г.) от нетекущото предварително финансиране са свързани с неприключеното предварително финансиране за два договора по линия на Инфраструктурния доверителен фонд ЕС — Африка (AITF). Целта на този доверителен фонд е да се осигури финансова подкрепа с безвъзмездни средства за инфраструктурни проекти успоредно с дългосрочно финансиране, предоставено на разположение от институциите, финансиращи проекти. С предоставянето на такива безвъзмездни средства се привлича дългосрочно финансиране от участващите институции за финансиране. Към момента на подписването на договорите беше счетено, че видът действия на доверителния фонд е обхванат по подходящ начин от споразумението (все още нямаше модел за финансовите инструменти и в Регламента не беше посочен този вид инструмент). В съответствие с това плащанията, извършени по тези споразумения, бяха отчетени като предварително финансиране, а не като компонент на финансов инструмент. Поради дългосрочния характер на операциите, които се изпълняват от доверителния фонд, годишното уравняване на старото предварително финансиране на AITF е изключително ограничено и се разпределя през годините. Ето защо с цел по-доброто отразяване на проектните условия 373 милиона евро от неприключилото предварително финансиране бяха прекласифицирани като дългосрочни, като 54 милиона евро съответстват на начислените в края на годината разходи.

2.2.1.   Нетекущо предварително финансиране по режими на управление

(милиони евро)

 

31.12.2025

31.12.2024

Пряко управление

 

 

Изпълнявано от:

 

 

Комисия

19

–

Изпълнителните агенции на ЕС

–

1

Делегациите на ЕС

1

2

 

20

3

Непряко управление

 

 

Изпълнявано от:

 

 

ЕИБ и ЕИФ

388

402

Международни организации

67

65

Частноправни органи със задължение за обществена услуга

5

7

Публичноправни органи

12

13

Трети държави

–

10

 

472

497

Общо

492

500

2.2.2.   Текущо предварително финансиране

(милиони евро)

 

9-И ЕФР

10-И ЕФР

11-И ЕФР

31.12.2025

31.12.2024

Предварително финансиране (бруто)

3

313

2 649

2 965

3 763

Приключени чрез разделяне на финансовите периоди

(3 )

(263 )

(2 168 )

(2 433 )

(3 022 )

Общо

–

50

481

532

742

2.2.3.   Текущо предварително финансиране по режими на управление

(милиони евро)

 

31.12.2025

31.12.2024

Пряко управление

 

 

Изпълнявано от:

 

 

Комисия

40

37

Изпълнителните агенции на ЕС

–

2

Делегациите на ЕС

21

47

 

61

86

Непряко управление

 

 

Изпълнявано от:

 

 

ЕИБ и ЕИФ

62

62

Международни организации

248

388

Частноправни органи със задължение за обществена услуга

50

71

Публичноправни органи

79

77

Трети държави

29

56

Органи на ЕС и публично-частно партньорство

2

1

 

470

655

Общо

532

742

2.2.4.   Гаранции, получени по отношение на предварително финансиране

За предварителното финансиране се предвиждат гаранции, които се освобождават, когато се извърши и последното плащане по даден проект.

(милиони евро)

 

31.12.2025

31.12.2024

Гаранции за предварително финансиране

13

19

13-те милиона евро включват гаранции, предназначени за обезпечение на предварителното финансиране, изплатено съгласно режима на пряко управление, като ЕФР е бенефициерът на гаранцията (вж. бележка 4.1). По-голямата част от предварителното финансиране обаче е изплатена съгласно режима на непряко управление, при който бенефициерът на гаранцията не е ЕФР, а възлагащият орган. През 2025 г. общата стойност на тези гаранции беше в размер на 309 милиона евро.

2.3.   ВНОСКИ ЗА ДОВЕРИТЕЛНИТЕ ФОНДОВЕ

Тази позиция представлява сумата, платена като вноски за доверителния фонд на ЕС за Африка и доверителния фонд на ЕС „Беку“. Вноските не включват разходите, извършени от доверителните фондове и относими към ЕФР.

Вноските за доверителните фондове се правят от ЕФР под режим пряко управление.

(милиони евро)

 

Нетна вноска към 31.12.2024 г.

Вноски, изплатени през 2025 г.

Разпределение на нетните разходи на доверителните фондове през 2025 г.

Нетна вноска към 31.12.2025 г.

Африка

165

–

(91 )

74

„Беку“

23

–

(10 )

13

Общо

188

–

(101 )

87

Намалението в сравнение с предходната година отразява липсата на допълнителни вноски през 2025 г. Следователно салдото се задвижваше единствено от използването на наличните вноски за покриване на разходи, направени през годината.

Това развитие е в съответствие с приключването на дейността на двата доверителни фонда, чийто период на изпълнение завърши на 31 декември 2025 г. От 1 януари 2026 г. доверителните фондове преминаха във фаза на ликвидация, през която не се предприемат нови оперативни дейности, а разходите се ограничават до одобряването на окончателните доклади, уреждането на неизплатените салда и събирането на суми от бенефициерите.

2.4.   ВЗЕМАНИЯ ПО ОПЕРАЦИИ С РАЗМЯНА И СРЕДСТВА, ПОДЛЕЖАЩИ НА СЪБИРАНЕ, ПО ОПЕРАЦИИ БЕЗ РАЗМЯНА

Операциите с размяна са операции, при които субектът получава активи или услуги или има погасени задължения и в замяна пряко дава на другата страна приблизително равна стойност (предимно под формата на стоки, услуги или използване на активи). Операции без размяна са операции, при които субектът или получава стойност от друг субект, без пряко да дава в замяна приблизително равна стойност, или дава стойност на друг субект, без пряко да получава в замяна приблизително равна стойност.

2.4.1.   Нетекущи вземания по операции с размяна

Към 31 декември 2025 г. ЕФР разполагаше с дългосрочни вземания по операции с размяна в размер на 5 милиона евро, състоящи се главно от разходи за бъдещи периоди, произтичащи от няколко финансови инструмента.

2.4.2.   Текущи средства, подлежащи на събиране, от операции без размяна и вземания от операции с размяна

(милиони евро)

 

Бележка

31.12.2025

31.12.2024

Средства, подлежащи на събиране, от операции без размяна

2.4.2.1

27

24

Вземания от операции с размяна

2.4.2.2

10

12

Общо

 

37

37

2.4.2.1.   Средства, подлежащи на събиране, от операции без размяна

(милиони евро)

 

9-И ЕФР

10-И ЕФР

11-И ЕФР

31.12.2025

31.12.2024

Клиенти

1

45

16

62

52

Публични органи

3

15

6

23

19

Трети държави

–

2

4

6

16

Намаление

(4 )

(51 )

(9 )

(64 )

(63 )

Общо

–

11

16

27

24

2.4.2.2.   Вземания от операции с размяна

(милиони евро)

 

9-И ЕФР

10-И ЕФР

11-И ЕФР

31.12.2025

31.12.2024

Начислени приходи

-

-

1

2

2

Сметки между ЕФР

(207 )

168

39

–

–

Други

–

4

5

9

11

Общо

(207 )

172

45

10

12

За по-голяма ефективност единната каса, обхващаща всички ЕФР, е разпределена към 11-ия ЕФР; в резултат на това се осъществяват операции между отделните ЕФР, които се компенсират чрез сметките между ЕФР между счетоводните баланси на различните ЕФР.

Позицията „Други“ включва главно вземания, произтичащи от финансови инструменти. От другите вземания на стойност 9 милиона евро сума в размер на 4 милиона евро е свързана с вземане от GEEREF, а сума в размер на 5 милиона евро е свързана с вземане от Climate Investor One.

2.5.   ПАРИ И ПАРИЧНИ ЕКВИВАЛЕНТИ (5)

Парите и паричните еквиваленти представляват финансови инструменти по амортизирана стойност и включват парите в брой, депозитите по разплащателни или краткосрочни спестовни сметки в банки (като текущи сметки и спестовни сметки) и другите краткосрочни високоликвидни инвестиции с първоначален срок от три месеца или под три месеца.

(милиони евро)

 

9-И ЕФР

10-И ЕФР

11-И ЕФР

31.12.2025

31.12.2024

Специални сметки

 

 

 

 

 

Централни банки

–

–

98

98

285

 

–

–

98

98

285

Текущи сметки

 

 

 

 

 

Търговски банки

–

–

105

105

49

Парични средства, предназначени за финансови инструменти

–

–

82

82

77

 

–

–

187

187

126

Общо

–

–

286

286

411

Намалението на парите и паричните еквиваленти с 125 милиона евро се дължи най-вече на намалението на паричните резерви, държани в централните банки. Този спад в позицията на ликвидност е резултат главно на плащания, извършени за покриване на разходи и аванси, надвишаващи получените през годината вноски. По-специално, поисканите вноски спаднаха от 1 200 милиона евро през 2024 г. на 800 милиона евро през 2025 г. В допълнение държавите членки получиха възстановяване на средства в размер на 6,3 милиона евро от 9-ия ЕФР за първия транш за 2025 г., докато Обединеното кралство поиска неговите вноски за втория транш за 2025 г. в размер на 15 милиона евро да се приспаднат от неизплатения му дял в 10-ия и 11-ия ЕФР (вж. бележка 2.9.1).

ПАСИВИ

2.6.   ФИНАНСОВИ ПАСИВИ

Финансов пасив е всеки пасив, който представлява:

а)

договорно задължение: да се доставят парични средства или друг финансов актив на друго предприятие; или да се разменят финансови активи или финансови пасиви с друго предприятие при условия, които са потенциално неблагоприятни за предприятието; или

б)

договор, който ще бъде или може да бъде уреден в инструменти на собствения капитал на емитента и е:

Финансовите активи са класифицирани в следните категории: „финансови пасиви по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита“, „други финансови пасиви, оценени по амортизирана стойност“ или задължения по договори за финансови гаранции.

(милиони евро)

 

Бележка

31.12.2025

31.12.2024

Нетекущи

 

 

 

Задължения по финансови гаранции

2.6.1

1

1

Текущи

 

 

 

Финансови провизии

2.6.2

–

2

Общо

 

1

3

2.6.1.   Задължения по финансови гаранции

Тези провизии представляват очакваните загуби, които ще бъдат претърпени във връзка с гаранциите, предоставени по линия на различните финансови инструменти, при които съответните субекти са оправомощени да издават гаранции на свое име, но от името и на риска на ЕФР. Финансовият риск за ЕФР, свързан с гаранциите, е ограничен, а финансовите активи постепенно се обезпечават със средства с цел покриване на бъдещите задействани гаранции.

(милиони евро)

 

9-И ЕФР

10-И ЕФР

11-И ЕФР

31.12.2025

31.12.2024

Задължения по финансови гаранции

–

–

1

1

1

Сумата от 1 милион евро представлява оценената загуба във връзка с гаранцията, предоставена по финансовия инструмент Euritz (вж. бележка 4.2.1).

2.6.2.   Провизии

Тези провизии представляват очакваните загуби по кредити, които ще бъдат претърпени във връзка със заемите, предоставени по линия на различните финансови инструменти. Тези провизии представляват очакваните загуби, които ще бъдат претърпени във връзка с гаранциите, предоставени по линия на различните финансови инструменти, при които съответните субекти са оправомощени да издават гаранции на свое име, но от името и на риска на ЕФР. Финансовият риск за ЕФР, свързан с гаранциите, е ограничен, а финансовите активи постепенно се обезпечават със средства с цел покриване на бъдещите задействани гаранции.

(милиони евро)

 

9-И ЕФР

10-И ЕФР

11-И ЕФР

31.12.2025

31.12.2024

Текущи финансови провизии

–

–

–

–

2

2.7.   ЗАДЪЛЖЕНИЯ

Задълженията представляват задължения да се заплати за получени или доставени стоки или услуги, които — за разлика от начислените разходи — вече са били фактурирани или са били предмет на формално споразумение с доставчика. Задълженията могат да бъдат свързани както с операции с размяна (като например закупуване на стоки и услуги), така и с операции без размяна (например декларации за разходи от бенефициери на безвъзмездни средства, предварително финансиране или получено друго финансиране от ЕС).

(милиони евро)

 

Бележка

9-И ЕФР

10-И ЕФР

11-И ЕФР

31.12.2025

31.12.2024

Текущи задължения

2.7.1

-

10

93

104

150

Разни задължения

2.7.2

-

6

78

83

105

Общо

 

-

16

171

187

256

2.7.1.   Текущи задължения

(милиони евро)

 

9-И ЕФР

10-И ЕФР

11-И ЕФР

31.12.2025

31.12.2024

Доставчици

–

7

64

71

56

Трети държави

–

(1 )

8

7

29

Публични органи

–

4

20

24

66

Институции и агенции

–

–

2

2

–

Общо

–

10

93

104

150

Задълженията включват предимно декларации за разходи, получени от ЕФР по отношение на безвъзмездни средства, предоставени на бенефициерите. Те се записват в момента на получаване на декларацията за разходите и в пълния размер на декларацията за разходите. След проверка на допустимостта на бенефициерите се изплащат само допустимите суми. В края на годината дължимите декларации за разходи се анализират и прогнозните допустими суми, свързани с тези декларации за разходи, се признават в отчета за финансовия резултат. Очакваните недопустими суми са показани в позиция „Други текущи задължения“.

Намалението на задълженията се дължи на по-малък обем получени фактури, които са останали непогасени в края на годината.

2.7.2.   Разни задължения

(милиони евро)

 

Бележка

9-И ЕФР

10-И ЕФР

11-И ЕФР

31.12.2025

31.12.2024

Съфинансиране — задължения

2.7.2.1

–

6

22

27

28

Отложени капиталови вноски

2.7.2.2

–

–

51

51

64

Други разни задължения

 

–

–

5

5

12

Общо

 

–

6

77

83

105

2.7.2.1.   Съфинансиране — задължения

Задълженията по съфинансирането представляват средства, получени от ЕФР във връзка със споразуменията за съфинансиране. ЕФР трябва да използва тези вноски за предоставяне на договорените услуги на трети страни и да връща неизползваните средства на вносителите. В зависимост от периода, в който се усвояват сумите по съфинансирането, се определя дали то се оповестява като текущо или нетекущо.

В края на годината се прави оценка на всеки отделен случай на всички задължения по съфинансирането и всички суми, за които съществува малка вероятност да бъдат усвоени през следващите 12 месеца, се считат за нетекущи.

(милиони евро)

 

8-И ЕФР

9-И ЕФР

10-И ЕФР

11-И ЕФР

31.12.2025

31.12.2024

Съфинансиране — текущи задължения

–

–

6

22

27

28

2.7.2.2.   Отложени капиталови вноски

Сума в размер на 1,2 милиона евро за отложени капиталови вноски е свързана с възстановяване на средства на държавите членки и на Обединеното кралство за отменени или неизползвани средства от проекти в рамките на 9-ия ЕФР (вж. бележка 2.9.1). Държавите членки се споразумяха възстановяването да бъде компенсирано от вноските от 11-ия ЕФР по време на първата покана за вноски през 2026 г.

В допълнение към възстановените средства, сума в размер на 49 милиона евро се отнася до първата вноска за 2026 г., платена авансово от Обединеното кралство, Португалия, Унгария и Естония. От тази сума 44 милиона евро се отнасят изцяло до вноската на Обединеното кралство. Съгласно член 152 от Споразумението за оттегляне Обединеното кралство остава страна по ЕФР до приключването на 11-ия ЕФР и на всички предходни неприключени ЕФР и поема същите задължения като държавите членки в това отношение (вж. бележка 2.9.1).

2.8.   НАЧИСЛЕНИ РАЗХОДИ

Начисленията представляват задължения да се заплати за получени или доставени стоки или услуги, които — за разлика от задълженията — все още не са били фактурирани и не са предмет на формално споразумение с доставчика. Изчисляването на начисленията се основава на неуредената сума на бюджетните задължения в края на годината. Делът на очакваните начислени разходи, който се отнася до изплатено предварително финансиране, е вписан като намаление на сумите по предварителното финансиране.

(милиони евро)

 

9-И ЕФР

10-И ЕФР

11-И ЕФР

31.12.2025

31.12.2024

Начислени разходи

–

34

661

695

774

Начислените разходи включват прогнозните оперативни разходи за текущи или приключили договори без заверени декларации за разходи, при които допустимите разходи, направени от бенефициерите, са били изчислени въз основа на най-добрата налична информация към момента на изготвянето на финансовите отчети. Следва да се отбележи, че информацията, която възниква в хода на обичайната стопанска дейност, като например удължаванията на договорите, подписани след отчетната дата, не се отчита систематично, както и че потенциалното въздействие на тези дейности върху начислените разходи не може да бъде изчислено по надежден начин. Делът на очакваните начислени разходи, който се отнася до изплатено -предварително финансиране, е вписан като намаление на сумите по предварителното финансиране (вж. бележка 2.2).

Намаляването със 79 милиона евро на начислените разходи се обяснява със спада в броя на договорите, във връзка с които е трябвало да бъдат изчислени и начислени разходи. Това намаление е в съответствие с жизнения цикъл на ЕФР и свързания с него брой на неприключените договори.

НЕТНИ АКТИВИ

2.9.   КАПИТАЛ НА ФОНДА

Държавите — членки на ЕФР, предоставят вноски във Фонда за изпълнение на програмите по ЕФР, както е посочено във Вътрешното споразумение за всеки ЕФР. Съгласно приложимото правно основание исканията за внасяне на капитал, т.е. исканията за финансиране за дадена година N, се решават с решение на Съвета през година N-1, като средствата трябва да бъдат ясно заделени за определени бъдещи периоди.

Вноските отговарят на критериите за вноски от собствениците (СПЕС 1) и по този начин се третират като капитал на фонда във финансовите отчети на ЕФР. Капиталът на фонда представлява общата сума на вноските, които трябва да бъдат получени от държавите — членки на ЕФР. Тъй като непоисканият капитал на фонда се приспада от общия капитал на фонда (вж. отчета за промените в нетните активи), в баланса се признава само поисканият капитал на фонда.

Тъй като договорените вноски са заделени за определени отчетни периоди, като правното вземане на ЕФР към държавите —членки на ЕФР, възниква само през тези периоди, всички суми, получени предварително, се признават като отсрочени капиталови вноски по задължения, а не като поискан капитал.

2.9.1.   Поискан капитал на фонда — активни ЕФР

(милиони евро)

 

9-И ЕФР

10-И ЕФР

11-И ЕФР

Общо

Капитал на фонда

10 435

20 819

29 290

60 544

Непоискан капитал на фонда

-

-

(4 840 )

(4 840 )

Поискан капитал на фонда към 31.12.2024 г.

10 435

20 819

24 449

55 704

Капитал на фонда

10 434

20 816

29 278

60 528

Непоискан капитал на фонда

-

-

(4 040 )

(4 040 )

Поискан капитал на фонда към 31.12.2025 г.

10 434

20 816

25 237

56 488

Непоисканите средства представляват средства, които още не са поискани от държавите членки. Поисканият капитал на фонда се състои от вноските, които са поискани от ЕФР и прехвърлени по касовите сметки от държавите членки (вж. по-долу 2.9.2).

По силата на Решение (ЕС) 2025/2324 на Съвета (6) вноските на държавите членки, определени във вътрешните споразумения за 9-ия ЕФР, бяха съответно намалени със сума в размер на 1,2 милиона евро за отменените средства по линия на ЕФР. Възстановените средства, произтичащи от това намаляване, бяха компенсирани с допълнителни покани за внасяне на средства по 11-ия ЕФР. Всъщност възстановяването ще бъде използвано за първата вноска за 2026 г. (вж. бележка 2.7.2).

Въпреки че Обединеното кралство остава страна по ЕФР до приключването на всички програми, в съответствие с член 153 от Споразумението за оттегляне неговият дял от неизползваните и отменените средства от 9-ия и 10-ия ЕФР не може да бъде използван повторно. През 2025 г. Обединеното кралство поиска втората му вноска за годината да бъде компенсирана посредством неизползвания му дял в резерва на 10-ия и 11-ия ЕФР. В резултат на това капиталът на фонда на 10-ия и 11-ия ЕФР беше намален с 15 милиона евро.

2.9.2.   Поискан и непоискан капитал на фонда по държави членки и Обединеното кралство

(милиони евро)

Вноски в 11-ия ЕФР

%

Непоискан капитал към 31.12.2024 г.

Поискан капитал през 2025 г.

Непоискан капитал към 31.12.2025 г.

Австрия

2,40

116

(19 )

97

Белгия

3,25

157

(26 )

131

България

0,22

11

(2 )

9

Хърватия

0,23

11

(2 )

9

Кипър

0,11

5

(1 )

5

Чешка република

0,80

39

(6 )

32

Дания

1,98

96

(16 )

80

Естония

0,09

4

(1 )

3

Финландия

1,51

73

(12 )

61

Франция

17,81

862

(143 )

720

Германия

20,58

996

(165 )

831

Гърция

1,51

73

(12 )

61

Унгария

0,61

30

(5 )

25

Ирландия

0,94

46

(8 )

38

Италия

12,53

606

(100 )

506

Латвия

0,12

6

(1 )

5

Литва

0,18

9

(1 )

7

Люксембург

0,26

12

(2 )

10

Малта

0,04

2

(0 )

2

Нидерландия

4,78

231

(38 )

193

Полша

2,01

97

(16 )

81

Португалия

1,20

58

(10 )

48

Румъния

0,72

35

(6 )

29

Словакия

0,38

18

(3 )

15

Словения

0,22

11

(2 )

9

Испания

7,93

384

(63 )

320

Швеция

2,94

142

(24 )

119

Обединено кралство

14,68

710

(117 )

593

Общо

100,00

4 840

(800 )

4 040

Тъй като през предходните години капиталът на 9-ия и 10-ия ЕФР е поискан и получен изцяло, през 2025 г. е поискана сума в размер на 800 милиона евро, която е свързана изцяло с 11-ия ЕФР. Поисканият капитал намаля от 1 200 милиона евро през 2024 г. на 800 милиона евро през 2025 г.

2.9.3.   Поискан капитал на фонда, трансфери между активни ЕФР

(милиони евро)

 

9-И ЕФР

10-И ЕФР

11-И ЕФР

Общо

Салдо към 31.12.2023 г.

(509 )

(120 )

628

–

Прехвърляне на суми към резерва за изпълнение на 10-ия ЕФР от предходни ЕФР

(1 )

1

–

–

Прехвърляне на суми към резерва за изпълнение на 11-ия ЕФР от предходни ЕФР

–

(68 )

68

–

Салдо към 31.12.2024 г.

(510 )

(187 )

696

–

Прехвърляне на суми към резерва за изпълнение на 10-ия ЕФР от предходни ЕФР

–

–

–

–

Прехвърляне на суми към резерва за изпълнение на 11-ия ЕФР от предходни ЕФР

–

–

–

–

Салдо към 31.12.2025 г.

(510 )

(187 )

696

–

Тази позиция включва средствата, прехвърлени между активните ЕФР.

След влизането в сила на Споразумението от Котону всички неизразходвани средства от предишни активни ЕФР се прехвърлят към последния открит ЕФР след отмяна на поетите задължения. Средствата, прехвърлени от други ЕФР, увеличават бюджетните кредити на получаващия фонд и намаляват бюджетните кредити на фонда, от който се прехвърлят. Средствата, прехвърлени към резерва за изпълнение на 10-ия и 11-ия ЕФР, могат да бъдат поети като задължение само при специфични условия, определени във вътрешните споразумения.

3.   БЕЛЕЖКИ КЪМ ОТЧЕТА ЗА ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ

ПРИХОДИ

(милиони евро)

 

Бележка

2025

2024

Приходи от операции без размяна

3.1

12

41

Приходи от операции с размяна

3.2

28

90

Общо

 

40

131

3.1.   ПРИХОДИ ОТ ОПЕРАЦИИ БЕЗ РАЗМЯНА

Приходите от операции без размяна се отнасят за операции, при които прехвърлителят предоставя ресурси на приемащия субект, без приемащият субект директно да предоставя приблизително еднаква стойност в замяна. В тази позиция са включени главно суми, получени от Комисията през годината, и събрани суми по оперативни разходи.

(милиони евро)

 

Бележка

9-И ЕФР

10-И ЕФР

11-И ЕФР

2025

2024

Събиране на разходи

 

1

4

5

11

24

Приходи от съфинансиране

3.1.1

–

1

–

1

17

Общо

 

1

5

5

12

41

Приходите от операции без размяна могат да бъдат разделени по режими на управление, както следва:

(милиони евро)

 

2025

2024

Пряко управление

 

 

Изпълнявано от:

 

 

Комисия

1

1

Изпълнителни агенции

1

2

Делегациите на ЕС

4

4

 

6

7

Непряко управление

 

 

Изпълнявано от:

 

 

Трети държави

4

31

Международни организации

1

3

Частноправни органи със задължение за обществена услуга

1

–

 

6

34

Общо

12

41

3.1.1.   Приходи от съфинансиране

Получените вноски по съфинансирането изпълняват критериите за условни приходи от операции без размяна и като такива не следва да оказват въздействие върху отчета за финансовия резултат, когато той бъде получен.- Вноските продължават да се вписват като пасиви (вж. бележка 2.7.2.1), докато бъдат изпълнени условията, определени за дарените средства, т.е. докато бъдат направени допустимите разходи (вж. бележка 3.5). Тогава съответната сума се признава в отчета за финансовия резултат като приходи от операции без размяна от съфинансиране.- Следователно ефектът върху икономическия резултат за годината е нулев.

3.2.   ПРИХОДИ ОТ ОПЕРАЦИИ С РАЗМЯНА

(милиони евро)

 

9-И ЕФР

10-И ЕФР

11-И ЕФР

2025

2024

Финансови приходи

–

–

8

8

19

Други приходи

–

1

19

20

71

Общо

–

2

26

28

90

Сумата от 8 милиона евро в позиция „Финансови приходи“ се състои главно от начислени лихви по неизвършени плащания по нареждания за събиране на вземания, лихви от плащания по предварително финансиране, лихви, генерирани от наличности, държани в централни и търговски банки, и приходи от финансови инструменти.

„Другите приходи“ са свързани главно с приходи от валутно-курсови разлики. Съответните загуби от валутно-курсови разлики се вписват като „Други разходи“ (вж. бележка 3.7).

РАЗХОДИ

3.3.   РАЗХОДИ, НАПРАВЕНИ ОТ ДРУГИ СУБЕКТИ

(милиони евро)

 

9-И ЕФР

10-И ЕФР

11-И ЕФР

2025

2024

Разходи за техническа помощ

–

–

4

4

4

Сумата от 4 милиона евро е свързана с техническа помощ, предоставена по линия на няколко финансови инструмента.

3.4.   ИНСТРУМЕНТИ ЗА ПОМОЩ

(милиони евро)

 

9-И ЕФР

10-И ЕФР

11-И ЕФР

2025

2024

Програмирана помощ

2

6

459

467

630

Проекти в рамките на АКТБ

–

85

331

416

497

Спешна помощ

–

1

48

50

(13 )

Други програми за подпомагане

5

–

–

5

–

Институционална подкрепа

–

(9 )

14

4

4

Вноски в доверителни фондове

–

–

101

101

118

Общо

8

83

953

1 043

1 237

Оперативните разходи на ЕФР обхващат различни инструменти за помощ и са под различни форми в зависимост от това как се осъществяват и управляват плащанията.

През 2025 г. оперативните разходи намаляха с 194 милиона евро, главно поради намаление на разходите по линия на 11-ия ЕФР, които спаднаха от 1 145 милиона евро през 2024 г. на 953 милиона евро през 2025 г. Това намаление отразява жизнения цикъл на ЕФР, които постепенно преминават към приключване. 11-ият ЕФР достигна своя последен етап след влизането в сила на клаузата за изтичане на срока на действие на 31 декември 2020 г., която определи критична дата при преструктуриране на дълга за нови поети задължения. Въпреки че не могат да се приемат нови решения за финансиране, изпълнението на текущите проекти продължава до тяхното приключване, което води до постепенно намаляване на разходите.

По подобен начин разходите по 10-ия ЕФР отразяват напредналата фаза на изпълнението и постепенното приключване на програмите. Приключването на 10-ия ЕФР протича успешно, като по-голямата част от договорите вече са приключени, а останалите преминават през последните етапи на оперативното и финансовото приключване, включително оценки, одити и възстановявания. Отрицателните суми по 10-ия ЕФР, свързани с институционалната подкрепа, произтичат от сторнирането на начисленията за 2024 г., които надвишиха действителните разходи, направени през 2025 г. Те се отнасят до договора „Институционална подкрепа за Секретариата на АКТ“, чийто срок първоначално беше предвиден да изтече през декември 2024 г., но беше удължен до 15 септември 2025 г. Поради забавяния, свързани с ремонта и продажбата на сградата на държавите от АКТБ, планираните дейности не можаха да бъдат изпълнени изцяло, което доведе до отмяна на бюджетни задължения в размер на 10,7 милиона евро.

През 2025 г. разходите за проекти в рамките на АКТБ бяха повлияни от печалба в размер на 23 милиона евро в резултат на корекцията на начисление от 2024 г., свързано с един проект, което отразява актуализираната информация за изпълнението, получена от партньора по изпълнението.

Понастоящем 9-ият ЕФР се намира в последния етап на приключване, като все още са в ход само ограничен брой договори.

Като цяло, между февруари 2025 г. и януари 2026 г. бяха приключени 578 договора в рамките на трите действащи ЕФР, което допринесе за намаляване на оперативните разходи.

3.5.   РАЗХОДИ ЗА СЪФИНАНСИРАНЕ

(милиони евро)

 

9-И ЕФР

10-И ЕФР

11-И ЕФР

2025

2024

Съфинансиране

–

1

–

1

17

В тази позиция са включени разходите, направени по проекти за съфинансиране през 2025 г. Следва да се отбележи, че направените разходи включват прогнозните суми, свързани с разделянето на финансовите периоди (а оттам и корекции на прогнозните суми, свързани с миналата година).

В съответствие със счетоводните правила за съфинансиране направените разходи не са дали отражение върху резултата на ЕФР за годината, тъй като са били признати както в разходите за съфинансиране, така и в приходите от съфинансиране (вж. също бележка 3.1.1).-

ИНСТРУМЕНТИ ЗА ПОМОЩ И РАЗХОДИ ЗА СЪФИНАНСИРАНЕ ПО ВИД УПРАВЛЕНИЕ

(милиони евро)

 

2025

2024

Пряко управление

 

 

Изпълнявано от:

 

 

Комисия

32

17

Изпълнителните агенции на ЕС

2

3

Доверителни фондове

–

118

Делегациите на ЕС

103

148

 

137

286

Непряко управление

 

 

Изпълнявано от:

 

 

ЕИБ и ЕИФ

130

84

Международни организации

354

287

Частноправни органи със задължение за обществена услуга

88

156

Публичноправни органи

55

126

Трети държави

278

314

Органи на ЕС с публично-частно партньорство

1

–

 

906

967

Общо

1 044

1 254

3.6.   ФИНАНСОВИ РАЗХОДИ

(милиони евро)

 

9-И ЕФР

10-И ЕФР

11-И ЕФР

2025

2024

Нетни загуби от обезценка на заеми и вземания

(2 )

1

4

3

(1 )

Загуба от финансови активи или пасиви по ССИД

–

2

31

33

3

Субсидиране на таксите

–

–

4

4

2

Общо

(2 )

3

39

40

3

Нетните загуби от обезценка на заеми и вземания се състоят от загуби от обезценка на финансови инструменти и прогнозни разходи за несъбираемите суми, произтичащи от стари нареждания за събиране на вземания (със срок над 2 години), фалити и освобождавания.

Финансовите разходи в размер на 33 милиона евро за финансови активи по ССИД са свързани главно с валутно-курсови разлики, лихви и промени в справедливата стойност за няколко финансови инструмента.

Сумата от 4 милиона евро по позиция „Субсидиране на таксите“ се отнася до разходите, направени по линия на финансовия инструмент Kulima.

3.7.   ДРУГИ РАЗХОДИ

В тази позиция са включени разходи от административен характер, като например външни услуги, различни от ИТ, комуникации и публикации, разходи за обучение и др.

(милиони евро)

 

9-И ЕФР

10-И ЕФР

11-И ЕФР

2025

2024

Административни разходи и разходи в областта на ИТ

-

1

7

8

43

Реализирани загуби по търговски вземания

1

–

–

1

4

Загуби от разлики в обменни курсове

–

3

31

34

63

Загуби от валутно-курсови разлики по финансови инструменти

–

–

3

3

1

Общо

1

5

40

46

110

Позицията „Административни разходи и разходи в областта на ИТ“ включва суми, които се основават на вътрешното споразумение за ЕФР с Комисията за покриване на административните разходи, направени както от централата, така и от делегациите, когато управляват програмите на ЕФР.

През 2025 г. административните разходи бяха повлияни от корекцията на начисляването от 2024 г., свързано с разходи за персонал, финансирани от ЕФР. В резултат на това отчетените разходи за персонал възлизат на 1,3 милиона евро, вместо на 36 милиона евро, които са били действително направени през 2025 г.

4.   УСЛОВНИ АКТИВИ И ПАСИВИ И ДРУГИ СЪЩЕСТВЕНИ ОПОВЕСТЕНИ ДАННИ

4.1.   УСЛОВНИ АКТИВИ

Условните активи представляват възможни активи, възникващи като последствие от минали събития и чието съществуване може да се потвърди само от настъпването или ненастъпването на едно или повече несигурни бъдещи събития, които не могат да бъдат напълно контролирани от субекта.

(милиони евро)

 

9-И ЕФР

10-И ЕФР

11-И ЕФР

31.12.2025

31.12.2024

Гаранции за предварително финансиране

–

–

13

13

19

В определени случаи от бенефициери, които не са държави членки, при извършване на авансови плащания се изискват гаранции за предварително финансиране.

В края на 2025 г. гаранциите за предварително финансиране възлизаха на 13 милиона евро в сравнение с 19 милиона евро за 2024 г. Това е в съответствие с приключването на дейността на ЕФР и постепенното закриване на договорите.

За договорите, които се управляват под режим на непряко управление, гаранциите принадлежат на възлагащ орган, различен от ЕФР, и поради това те не се оповестяват от ЕФР.

4.2.   УСЛОВНИ ПАСИВИ

Условните пасиви представляват или възможни задължения, възникващи като последствие от минали събития и чието съществуване може да се потвърди само от настъпването или ненастъпването на едно или повече несигурни бъдещи събития, които не могат да бъдат напълно контролирани от субекта, или настоящи задължения, възникващи като последствие от минали събития, при които изходящ поток от ресурси е малко вероятен или сумата не може да бъде надеждно оценена.

4.2.1.   Предоставени гаранции

(милиони евро)

 

9-И ЕФР

10-И ЕФР

11-И ЕФР

31.12.2025

31.12.2024

Предоставени гаранции

–

–

29

29

26

Таблицата по-горе показва експозицията на ЕФР спрямо евентуални бъдещи плащания, свързани с гаранции, предоставени на групата на ЕИБ или на други финансови институции. Посочените суми са след приспадане на финансовите провизии или финансовите пасиви, признати за тези програми.

Сумата от 29 милиона евро е свързана с гаранции по следните финансови инструменти: 8 милиона евро по финансовия инструмент Euritz, 10 милиона евро по фонда KULIMA и още 11 милиона по инструмента за веригата за създаване на стойност в селското стопанство в ЗАМБИЯ.

4.2.2.   Условни пасиви, свързани със съдебни дела

(милиони евро)

 

9-И ЕФР

10-И ЕФР

11-И ЕФР

31.12.2025

31.12.2024

Неприключени съдебни дела

–

9

7

16

7

В края на 2025 г. имаше само две неприключени дела на обща стойност 16 милиона евро.

4.3.   ДРУГИ СЪЩЕСТВЕНИ ОПОВЕСТЕНИ ДАННИ

4.3.1.   Неизпълнени задължения, които още не са отчетени като разход

Посочената по-долу сума са бюджетните RAL (Reste à Liquider — неизпълнени поети задължения) минус свързаните с тях суми, включени като разходи в отчета за финансовия резултат. Бюджетните RAL са сума, която представлява поети задължения, за които плащанията и/или отмените все още не са извършени. Това е нормално следствие от съществуването на многогодишни програми.

(милиони евро)

 

9-И ЕФР

10-И ЕФР

11-И ЕФР

31.12.2025

31.12.2024

Неизпълнени задължения, които още не са отчетени като разход

16

106

1 533

1 654

2 701

Намалението на RAL произтича до голяма степен от намалението на бюджетните RAL, чийто общ размер възлиза на 2 697 милиона евро към края на 2025 г. (2024 г.: 3 812 милиона евро). Това е в съответствие с жизнения цикъл на ЕФР и също така е свързано с развитието по отношение на броя на неприключените договори (вж. бележка 2.2).

5.   УПРАВЛЕНИЕ НА ФИНАНСОВИЯ РИСК

Следните оповестени данни по отношение на управлението на финансовия риск на ЕФР се отнасят за касовите операции, извършвани от Комисията от името на ЕФР с цел прилагане на неговите ресурси.

5.1.   ПОЛИТИКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА РИСКА И ДЕЙНОСТИ ПО ХЕДЖИРАНЕ

Правилата и принципите на управление на касовите операции са посочени във Финансовия регламент за 11-ия ЕФР и във Вътрешното споразумение.

В резултат на посоченото по-горе регламентиране се прилагат следните основни принципи:

а)

Вноските на ЕФР се плащат от държавите членки по специални сметки, открити в емисионната банка на всяка държава членка или в определена от нея финансова институция. Сумите на вноските остават в тези специални сметки до момента, когато плащанията от ЕФР трябва да бъдат направени.

б)

Вноските в ЕФР се правят от държавите членки в евро, а плащанията на ЕФР са в евро и в други валути.

в)

Не може по банковите сметки, открити от Комисията от името на ЕФР, да се теглят суми, надвишаващи наличните.

В допълнение към специалните сметки Комисията открива други банкови сметки на името на ЕФР във финансови институции (централни банки и търговски банки) с цел извършване на плащания и получаване на постъпления, различни от вноските на държавите членки към бюджета.

Касовите и платежните операции са силно автоматизирани и разчитат на модерни информационни системи. Прилагат се специални процедури, за да се гарантира сигурността на системата и да се осигури разделението на служебните задължения в съответствие с Финансовия регламент, стандартите на Комисията за вътрешен контрол и принципите за одит.

Набор от писмени насоки и процедури уреждат управлението на касата и платежните операции с цел ограничаване на оперативния и финансовия риск и осигуряване на подходяща степен на контрол. Тези насоки и процедури обхващат различните области на действие, а съблюдаването им се проверява редовно.

5.2.   ВАЛУТЕН РИСК

Експозиция на ЕФР на валутен риск в края на годината — нетна позиция

(милиони евро)

 

31.12.2025

31.12.2024

 

USD

EUR

Други

Общо

USD

EUR

Други

Общо

Финансови активи

 

 

 

 

 

 

 

 

Финансови активи по амортизирана стойност

15

5

5

25

10

4

7

21

Финансови активи по ССИД

37

54

1

92

42

61

9

112

Вземания

5

4

 

9

6

5

–

11

Пари и парични еквиваленти

6

280

–

286

11

400

–

411

 

63

343

6

412

69

470

16

555

Финансови пасиви

 

 

 

 

 

 

 

 

Задължения по финансови провизии и гаранции

–

(5 )

–

(5 )

–

(3 )

–

(3 )

 

–

(5 )

–

(5 )

–

(3 )

–

(3 )

Общо

63

338

6

407

69

467

16

552

Всички вноски са в евро, а други валути се купуват само ако са необходими за извършване на плащания. В резултат на това касовите операции на ЕФР не са изложени на валутен риск.

5.3.   ЛИХВЕН РИСК

ЕФР не използва заеми и в резултат на това не е изложен на лихвен риск.

Лихви се трупат от наличностите по различните му банкови сметки. Затова Комисията от името на ЕФР е въвела мерки за гарантиране на това, че начисляваната лихва редовно се адаптира към пазарните лихвени проценти, както и техните възможни колебания.

Вноските в бюджета на ЕФР се кредитират от всяка държава членка по специална сметка, открита във финансовата институция, определена от нея. За да се преодолее рискът от отрицателни лихви, каквито бяха налице преди няколко години, са въведени процедури за управление на средствата с цел свеждане до минимум на наличностите по тези сметки. Освен това в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/888 на Съвета (7) всяка отрицателна лихва по тези сметки се поема от съответната държава членка.

Върху овърнайт наличностите по сметки в търговски банки се начисляват лихви всеки ден. Лихвите върху наличностите по тези сметки се основават на плаващи пазарни лихви, към които се прилага договорен марж (положителен или отрицателен). За повечето сметки изчисляването на лихвата е свързано с пазарен референтен процент и се коригира така, че да отразява всички колебания в този лихвен процент. В резултат на това ЕФР не поема никакъв риск по неговите наличности да бъде начислена лихва, която е по-ниска от пазарната.

5.4.   КРЕДИТЕН РИСК (РИСК КЪМ КОНТРАГЕНТА)

Максимална експозиция на кредитен риск:

За финансовите активи отчетените суми са нетните балансови стойности и представляват експозицията на ЕФР на кредитен риск в края на отчетния период.

(милиони евро)

 

31.12.2025

31.12.2024

Финансови активи

 

 

Заеми

25

21

Пари и парични еквиваленти

286

411

Вземания по операции с размяна  (*1)

9

11

Предоставени гаранции

 

 

Договори за финансова гаранция

13

12

Общо към 31.12.2025 г.

333

454

(*1)  С изключение на разходите за бъдещи периоди.

Финансови инструменти — заеми: кредитно качество

(милиони евро)

 

31.12.2025

 

Етап 1

Етап 2

Етап 3

POCI

Общо

Кредитен рейтинг

 

 

 

 

 

Нискорисков и висок рейтинг

–

–

–

–

–

Горен среден рейтинг

–

–

–

–

–

Долен среден рейтинг

–

–

–

–

–

Неинвестиционен рейтинг и рейтинг при неизпълнение

23

4

7

–

33

Брутна балансова стойност

23

4

7

–

33

Минус коректив за загуби

2

1

5

–

8

Нетна балансова стойност

21

3

2

–

25

Пари и парични еквиваленти: кредитно качество

(милиони евро)

 

31.12.2025

31.12.2024

Кредитен рейтинг

 

 

Нискорисков и висок рейтинг

266

314

Горен среден рейтинг

15

91

Долен среден рейтинг

5

6

Неинвестиционен рейтинг и рейтинг при неизпълнение

–

–

Брутна балансова стойност

286

411

Минус коректив за загуби

-

-

Нетна балансова стойност

286

411

Вземания: кредитно качество

(милиони евро)

 

31.12.2025

 

С ненастъпил падеж

Просрочие

Просрочие

Просрочие

Просрочие

Общо

 

0—30 дни

31—90 дни

91 дни — 1 година

> 1 година

Брутна балансова стойност

9

–

–

–

–

9

Минус коректив за загуби

–

–

–

–

–

–

Нетна балансова стойност

9

–

–

–

–

9

Финансови активи по ССИД: кредитно качество

През 2025 г. включените в настоящите финансови отчети финансови активи по ССИД са свързани с капиталови инвестиции, които не са изложени на кредитен риск (вж. бележка 2.1).

5.5.   ЛИКВИДЕН РИСК

Анализ на срока на финансовите пасиви по оставащия срок по договора

Финансовите пасиви и задължения в тази позиция се оповестяват по балансови стойности от счетоводния баланс.

(милиони евро)

 

< 1 година

1—5 години

> 5 години

Общо

Финансови задължения към 31.12.2025 г.

187

0

–

187

Финансови задължения към 31.12.2024 г.

256

0

–

256

Бюджетните принципи, които се прилагат за ЕФР, гарантират, че общите парични ресурси за бюджетния период са винаги достатъчни за извършване на всички плащания. Действително всички вноски от държавите членки са равни на общата сума на бюджетните кредити за плащания за съответния бюджетен период.

Вноските от държавите членки за ЕФР обаче се изплащат на три транша за година, докато плащанията подлежат на сезонност.

С цел касовите ресурси да бъдат винаги достатъчни за покриване на плащанията, които трябва да бъдат направени в даден месец, редовно се обменя информация за касовата наличност между касата на Комисията и съответните разплащателни отдели.

В допълнение към горното, в контекста на касовите операции на ЕФР автоматичните инструменти за управление ежедневно гарантират наличието на достатъчна ликвидност по всяка банкова сметка на ЕФР.

6.   ОПОВЕСТЯВАНЕ НА СВЪРЗАНИ ЛИЦА

Свързаните лица на ЕФР са доверителният фонд на ЕС „Беку“, доверителният фонд на ЕС за Африка и Европейската комисия. Операциите между тези субекти се осъществяват като част от обичайните операции на ЕФР и следователно не са необходими специални изисквания за оповестяването за тези операции в съответствие със счетоводните правила на ЕС.

ЕФР няма отделно управление, тъй като се управлява от Комисията. Финансовите права на служителите на ключова ръководна длъжност в ЕС, в това число Комисията, са посочени в консолидираните годишни отчети на Европейския съюз в раздел 7.2 „Финансови права на служителите на ключова ръководна длъжност“.

7.   СЪБИТИЯ СЛЕД ДАТАТА НА СЧЕТОВОДНИЯ БАЛАНС

Към датата на подписването на настоящите отчети счетоводителят на ЕФР не е забелязал, нито му е било докладвано за някакви съществени въпроси, които биха наложили отделно оповестяване в тази част. Годишните отчети и свързаните с тях бележки бяха подготвени, като бяха използвани най-актуалните налични данни, и това е отразено в представената по-горе информация.

8.   РАВНЕНИЕ НА ИКОНОМИЧЕСКИЯ РЕЗУЛТАТ С БЮДЖЕТНИЯ РЕЗУЛТАТ

Икономическият резултат за годината се изчислява въз основа на принципите на счетоводната отчетност на базата на текущо начисляване. Бюджетният резултат обаче е основан на правилата за касова отчетност. Тъй като икономическият и бюджетният резултат обхващат едни и същи оперативни трансакции, гарантирането на тяхната равняемост представлява полезна проверка. Таблицата по-долу показва това равнение, като подчертава ключовите равняващи се суми, разделени на приходни и разходни позиции. Бележките към таблицата предоставят допълнителна информация относно естеството на ключовите позиции за равнение.

(милиони евро)

 

2025

2024

ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЗУЛТАТ ЗА ГОДИНАТА

(1 094 )

(1 240 )

Приходи

 

 

Вземания, които не засягат бюджетния резултат

(5 )

(25 )

Вземания, установени през текущата година, но все още несъбрани

(10 )

(4 )

Вземания, установени през предходни години и събрани през текущата година

13

18

Приходи, намаляващи потреблението

44

38

Начислени приходи (нетни)

(25 )

(98 )

Други

–

–

Разходи

 

 

Разходи за текущата година, още неизплатени

10

65

Разходи от предходни години, платени през текущата година

(48 )

(176 )

Нетен ефект на предварителното финансиране

730

1 147

Начислени разходи (нетни)

(509 )

(1 070 )

Други

 

 

БЮДЖЕТЕН РЕЗУЛТАТ ЗА ГОДИНАТА

(893 )

(1 345 )

8.1.   РАВНЯВАНЕ НА ПОЗИЦИИ — ПРИХОДИ

Бюджетните приходи за дадена финансова година съответстват на събраните приходи от вземанията, установени в хода на годината, и на събраните суми от вземанията, установени през предходни години.

Вземанията, които не засягат бюджетния резултат, се записват в икономическия резултат, но от бюджетна перспектива не могат да се смятат за приходи, тъй като получената сума се прехвърля към резервите и не може да бъде отново поета като задължение без решение на Съвета.

Вземанията, които са установени през текущата година, но все още не са събрани, трябва да бъдат приспаднати от икономическия резултат за целите на равнението, тъй като не са част от бюджетните приходи. Вземанията, установени през предходни години и събрани през текущата година, обаче трябва да бъдат добавени към икономическия резултат за целите на равнението.

Нетният ефект на предварителното финансиране се отнася до уравняването на предварителното финансиране със сумите, събрани от бенефициерите. Тези парични постъпления представляват бюджетни приходи, но не оказват влияние върху икономическия резултат и затова трябва да бъдат добавени за целите на равнението.

Нетните начислени приходи се състоят главно от начисленията, направени за целите на разделянето на финансовите периоди в края на годината. Взема се предвид само нетният ефект, т.е. начислените приходи за текущата година минус корекцията на начислените приходи от предходната година.

8.2.   РАВНЯВАНЕ НА ПОЗИЦИИ — РАЗХОДИ

Разходите за текущата година, които още не са неизплатени, трябва да се добавят за целите на равнението, тъй като те са включени в икономическия резултат, но не са част от бюджетните разходи. Разходите от предходни години, които са платени през текущата година, обаче трябва да бъдат приспаднати от икономическия резултат за целите на равнението, тъй като те са част от бюджетните разходи за текущата година, но или нямат отражение върху икономическия резултат, или намаляват разходите в случай на корекции.

Паричните постъпления от анулирани плащания не засягат икономическия резултат, но пък засягат бюджетния резултат.

Нетният ефект на предварителното финансиране е комбинация от новите суми по предварително финансиране, платени през текущата година (признати като бюджетни разходи за годината), и изчистването на предварителното финансиране, платено през текущата година или предходни години, чрез приемането на допустимите разходи. Последните представляват разход от гледна точка на начисляването, но не и в бюджетните сметки, тъй като плащането на първоначалната сума по предварителното финансиране вече е било счетено за бюджетен разход в момента на извършването на плащането.

Нетните начислени разходи се състоят главно от начисленията, направени за целите на разделянето на финансовите периоди в края на годината, т.е. допустимите разходи, направени от бенефициерите на средства от ЕФР, но за които все още не е съобщено на ЕФР. Взема се предвид само нетният ефект, т.е. начислените разходи за текущата година минус корекцията на начислените разходи от предходната година.

ЧАСТ I.2

ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ НА ДОВЕРИТЕЛНИЯ ФОНД НА СЪЮЗА „БЕКУ“ И ДОВЕРИТЕЛНИЯ ФОНД НА СЪЮЗА ЗА АФРИКА

ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ НА ДОВЕРИТЕЛЕН ФОНД „БЕКУ“ ЗА 2025 Г.  (8)

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

Обща информация относно доверителните фондове на Съюза

Създаване

В съответствие с членове 238 и 239 от Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Съюза (ФР на ЕС) (9), и член 35 от Финансовия регламент, приложим за 11-ия Европейски фонд за развитие (ФР на ЕФР) (10), Европейската комисия може да създава доверителни фондове на Съюза за външни дейности („доверителни фондове на ЕС“). Доверителните фондове на Съюза се създават по силата на споразумение, сключено с други донори, за действия при спешни ситуации и след спешни ситуации, породени от криза, или за тематични действия.

Доверителните фондове на Съюза се създават от Европейската комисия с решение след консултация или одобрение от Европейския парламент и Съвета. Това решение включва учредително споразумение с други донори.

Доверителните фондове на Съюза се създават и изпълняват само при следните условия:

—

Намесата на Съюза има добавена стойност: целите на доверителните фондове на Съюза, по-специално поради своя мащаб или потенциални последици, могат да бъдат постигнати по-добре на равнището на Съюза, отколкото на национално равнище, а използването на съществуващите финансови инструменти не би било достатъчно за постигане на целите на политиката на Съюза;

—

Доверителните фондове на Съюза осигуряват ясна политическа видимост на Съюза и управленски преимущества, както и по-добър контрол от страна на Съюза върху рисковете и плащането на вноските на Съюза и на другите донори;

—

Доверителните фондове на Съюза не дублират други съществуващи пътища за финансиране или сходни инструменти, без да добавят нищо;

—

Целите на доверителните фондове на Съюза съответстват на целите на инструмента на Съюза или на бюджетната позиция, от които се финансират.

Съществуващи доверителни фондове на ЕС

Към днешна дата Комисията е създала четири доверителни фонда на ЕС:

—

Доверителен фонд на ЕС „Беку“, чиято цел е да подпомогне всички аспекти на излизането от кризата на Централноафриканската република и нейните усилия за възстановяване. Създаден на 15 юли 2014 г.;

—

Доверителен фонд на ЕС „Мадад“ — регионален доверителен фонд на Европейския съюз в отговор на кризата в Сирия. Създаден на 15 декември 2014 г.;

—

Доверителен фонд на ЕС за Африка, извънреден доверителен фонд на Европейския съюз за стабилност и преодоляване на първопричините за незаконната миграция и разселването на хора в Африка. Създаден на 12 ноември 2015 г.;

—

Доверителен фонд на ЕС „Колумбия“, с който се подпомага изпълнението на мирното споразумение в ранното възстановяване и стабилизиране след конфликти. Създаден на 12 декември 2016 г.

Мисия

Доверителният фонд на ЕС „Беку“ бе създаден с цел насърчаване на стабилизирането и възстановяването на Централноафриканската република (ЦАР). Основната му цел, посочена в учредителното споразумение, е „да предоставя последователна целева помощ за повишаване на устойчивостта на уязвимите групи и подкрепа във всички аспекти за излизането и възстановяването на Централноафриканската република от кризата, да координира действията в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план, както и да подпомага съседните страни да се справят с последствията от кризата“.

Главни оперативни дейности

Доверителният фонд на Съюза обединява ресурси от различни донори за финансиране на програми въз основа на договорени цели. От създаването си през юли 2014 г. доверителният фонд на ЕС „Беку“ е приел 22 програми и е достигнал до над 2,5 милиона бенефициери. Програмите са предназначени за подпомагане на Централноафриканската република (ЦАР) и нейното население след кризата от 2013 г. По-конкретно доверителният фонд на ЕС „Беку“ има за цел да гарантира достъп до основни услуги (предимно здравеопазване, водоснабдяване и канализация), да подпомага икономическото възстановяване и създаването на работни места и да насърчава социалното сближаване и помирението.

Управление

Управлението на доверителния фонд на ЕС „Беку“ се осигурява от Европейската комисия, която действа и като секретариат на неговите два управителни органа — управителния съвет и оперативния комитет. Управителният съвет и оперативният комитет на доверителния фонд на ЕС „Беку“ се състоят от представители на донорите, Комисията, Европейския парламент, представител на органите на Централноафриканската република и наблюдатели. Правилата за състава на управителния съвет и неговият вътрешен правилник се определят в учредителното споразумение на доверителния фонд на Съюза.

Основната задача на съвета е да установи и преразглежда цялостната стратегия на доверителния фонд. Оперативният съвет отговаря за подбора на действията, финансирани от Фонда, и контролира тяхното изпълнение. Той също така одобрява годишните отчети и годишните доклади относно дейностите, финансирани от доверителния фонд.

Източници на финансиране

Доверителният фонд на ЕС „Беку“ се финансира чрез вноски от донори.

Годишни отчети

Основа за изготвяне на отчетите

Правната рамка и сроковете за изготвяне на годишните отчети са определени в Споразумението за създаване на Доверителния фонд на Европейския съюз за Централноафриканската република, Доверителния фонд на ЕС „Беку“ и неговите вътрешни правила („Учредителното споразумение“). Съгласно това учредително споразумение годишните отчети се изготвят в съответствие с правилата, приети от счетоводителя на Комисията (счетоводни правила на ЕС — СПЕС), които се основават на международно приетите счетоводни стандарти за публичния сектор (IPSAS).

Счетоводител

Счетоводителят на Комисията изпълнява функциите на счетоводител на доверителните фондове на Съюза. Счетоводителят отговаря за определянето на счетоводните процедури и сметкоплана, които са общи за всички доверителни фондове на Съюза. Вътрешният одитор на Комисията, OLAF и Сметната палата упражняват спрямо доверителните фондове на Съюза същите правомощия като упражняваните от тях спрямо останалите действия, извършвани от Комисията. Доверителните фондове на Съюза подлежат всяка година на независим външен одит.

Състав на годишните счетоводни отчети

Годишните отчети обхващат периода от 1 януари до 31 декември и се състоят от финансови отчети и отчети за изпълнението на бюджета. Докато финансовите отчети и допълнителните бележки се изготвят на базата на текущо начисляване, отчетите за изпълнението на бюджета се основават предимно на движението на парични средства.

Процес от предварителните отчети до освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета

Годишните отчети подлежат на независим външен одит. Предварителните годишни отчети, изготвени от счетоводителя, се предават до 15 февруари на следващата година на оперативния комитет, който след това ги предава на одиторското дружество, избрано от субекта след тръжна процедура. След одита счетоводителят изготвя окончателните годишни отчети и ги представя на оперативния комитет за одобрение (член 8.3.4, буква в).

Годишните отчети на доверителния фонд на ЕС „Беку“ са консолидирани в годишните отчети на Европейския фонд за развитие.

Оперативни акценти

Постигнати резултати през годината

През юли 2014 г. ЕС стартира първия си доверителен фонд, наречен „Беку“ (т.е. надежда на езика санго), за да подпомогне Централноафриканската република и нейното население след кризата от 2013 г. Доверителният фонд на ЕС „Беку“ има за цел да гарантира достъп до основни услуги (предимно здравеопазване, водоснабдяване и канализация), да подпомага развитието на селските райони и икономическото възстановяване и да насърчава помирението. От създаването на доверителния фонд на ЕС „Беку“ в рамките му са финансирани 22 програми, разделени на 125 проекта, и подкрепата е достигнала до над половината от населението на държавата.

Централноафриканската република остава уязвима държава от много гледни точки, особено що се отнася до управлението и местния капацитет.

Ситуацията със сигурността постепенно се подобрява. Въпреки това подрегионът продължава да бъде засегнат от нестабилността, предизвикана от конфликтите в Судан, Демократична република Конго (ДРК) и Чад. Тази ситуация води до приток на бежанци към ЦАР, което задълбочава продоволствената несигурност.

През 2025 г. икономиката на Централноафриканска република се характеризираше с висока ценова инфлация и недостиг на стоки. Въпреки това ситуацията в страната постепенно се подобрява в съответствие с Националния план за развитие (НПР за периода 2024—2028 г.), който представлява пътна карта за социалната и икономическата трансформация на ЦАР. Този план постепенно се въвежда в действие. Това се потвърждава от успехите на Кръглата маса на донорите, проведена в Казабланка през септември 2025 г.

2025 г. бе белязана и от проведените през декември обединени общи избори (президентски, общински, регионални и парламентарни) с логистична подкрепа от MINUSCA (Mission Multidimensionnelle intégrée des Nations Unies pour la Stabilisation en République Centrafricaine) и финансова подкрепа от ЕС (избирателен списък, Национална изборна агенция). Отношенията с ЕС остават сърдечни и стабилни.

Фазата на прекратяване на фонда — характеризираща се с приключване на проекти и отмяна на бюджетни задължения, като одит на финансовите отчети и оценка остават до 2026 г. — започва с края на оперативното изпълнение на последните проекти. Следва да се подчертае, че непрекъснатостта на дейностите (по-специално в областта на здравеопазването и образованието) ще бъде запазена, доколкото е възможно, чрез проектите по ИССРМС, благодарение на извлечените поуки по време на изпълнението на фонда, в консултация с правителството и техническите и финансовите партньори, в съответствие с Националния план за развитие.

Основни постижения в конкретни целеви области

Основните постижения през 2025 г., представени по-долу, отразяват основните специфични цели/области на намеса на доверителния фонд.

В областта на достъпа до услуги бяха рехабилитирани 21 сондажа, което подобри достъпа до услуги за водоснабдяване, канализация и хигиена (EHA) за още 10 500 души през 2025 г., с което общият брой на бенефициерите стана 1 197 087 души от стартирането на фонда.

В областта на социалното сближаване 1 450 жени и момичета се възползваха от дейности за икономическо овластяване, всички в рамките на проекта DEVRUR II, реализиран от Enabel през 2025 г. От тях 865 души преминаха обучение по финансово управление, 575 — обучение за намиране на работа, а 10 получиха подкрепа за започване на дейност, генерираща доходи (AGR). С това броят на жените и момичетата, участващи в дейности за социално-икономическо овластяване, достига 174 850 за срока на действие на фонда.

В областта на подкрепата за възстановяването на икономическите и производствените сектори 3 770 души се възползваха от техническо и професионално образование и обучение, като всички те преминаха обучението в Agropoles, създадени по проекта DEVRUR II, с което общият брой на хората, които се възползваха от дейности за развитие на уменията благодарение на финансирането по фонда „Беку“, достигна 121 900. Освен това през 2025 г., благодарение на подкрепата на проекта DEVRUR, 32 души намериха работа, 23 започнаха предприемачески проект, а 17 създадоха AGR.

Освен това през 2025 г. Enabel създаде 4 114 работни места по програмата THIMO (Travaux à Haute Intensité de Main-d’œuvre), което позволи завършването на последните строителни работи по изграждането на Agropoles, и обучи 58 нови служители (административни, технически и инструктори), с което общият брой на административния персонал или доставчиците на услуги, чиито капацитети бяха укрепени от фонда, достигна 20 675.

Бюджет и изпълнение на бюджета

До края на 2025 г. вноските в доверителния фонд „Беку“ възлизаха на над 310 милиона евро, както и през предходната 2024 г. В допълнение към тази сума бяха отчетени 2,3 милиона евро под формата на други постъпления (лихви и нареждания за събиране на парични средства). На 31 декември 2021 г. доверителният фонд приключи с поемането на задължения и сключването на договори за всички получени вноски с изключение на средствата, заделени за мониторинг, оценка, одит и комуникация, за които все още могат да бъдат сключвани договори след тази дата.

През 2025 г. бяха в ход 5 договора с общ бюджет от около 43,9 милиона евро, включително 3 оперативни проекта (DEVRUR II Enabel, PAPEUR Rural и WASH PEPEV).

Въздействие на дейностите във финансовите отчети

Във финансовите отчети въздействието на горепосочените дейности е най-видимо в:

—

предварителното финансиране: което намаля с 2 183 хиляди евро в резултат на преустановяването на дейността на доверителния фонд и приключването на оперативните проекти през 2025 г. Тъй като срокът на действие на доверителния фонд изтече на 31 декември 2025 г., всички оперативни договори бяха прекратени, което доведе до увеличено уравняване на остатъците от предварителното финансиране. Остатъкът се отнася до проекти, за които към края на годината все още не бяха получени окончателните финансови отчети.

—

Финансови пасиви: които намаляха с 10 676 хиляди евро, главно поради липсата на парични вноски през годината;

—

оперативните разходи: се увеличиха с 3 914 хиляди евро, главно поради по-високите действителни и начислени разходи, отчетени при приключването на проектите, прилагането на по-високи проценти за изпълнение и допустимост по доверителния фонд, както и приключването на няколко проекта след изтичането на периода на изпълнение на доверителния фонд.

СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС

хиляди евро

 

31.12.2025

31.12.2024

НЕТЕКУЩИ АКТИВИ

 

 

Предварително финансиране

–

–

 

–

–

ТЕКУЩИ АКТИВИ

 

 

Предварително финансиране

436

2 619

Вземания по операции с размяна и средства, подлежащи на събиране, по операции без размяна

1 496

2 267

Пари и парични еквиваленти

14 498

23 465

 

16 430

28 350

ОБЩО АКТИВИ

16 430

28 350

НЕТЕКУЩИ ПАСИВИ

 

 

Финансови пасиви

(13 431 )

(24 108 )

 

(13 431 )

(24 108 )

ТЕКУЩИ ПАСИВИ

 

 

Задължения

(1 927 )

(2 536 )

Начислени разходи

(1 072 )

(1 707 )

 

(2 998 )

(4 243 )

ОБЩО ПАСИВИ

(16 430 )

(28 350 )

НЕТНИ АКТИВИ

–

–

ОТЧЕТ ЗА ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ

хиляди евро

 

2025

2024

ПРИХОДИ

 

 

Приходи от операции без размяна

 

 

Приходи от дарения

10 676

6 894

Събиране на разходи

448

183

 

11 125

7 076

Приходи от операции с размяна

 

 

Финансови приходи

400

884

 

400

884

Общо приходи

11 525

7 961

РАЗХОДИ

 

 

Оперативни разходи

(10 224 )

(6 310 )

Финансови разходи

(2 )

(166 )

Други разходи

(1 300 )

(1 485 )

Общо разходи

(11 525 )

(7 961 )

ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЗУЛТАТ ЗА ГОДИНАТА

–

–

ОТЧЕТ ЗА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ

хиляди евро

 

2025

2024

Икономически резултат за годината

–

–

(Увеличение)/намаление на предварителното финансиране

2 183

1 126

(Увеличение)/намаление на вземанията по операции с размяна и на средствата, подлежащи на събиране, по операции без размяна

771

1 196

Увеличение/(намаление) на финансовите пасиви

(10 676 )

(6 894 )

Увеличение/(намаление) на задълженията

(609 )

2 536

Увеличение/(намаление) на начислените разходи

(635 )

(2 919 )

НЕТНИ ПАРИЧНИ ПОТОЦИ

(8 967 )

(4 955 )

Нетно увеличение/(намаление) на парите и паричните еквиваленти

(8 967 )

(4 955 )

Пари и парични еквиваленти в началото на годината

23 465

28 420

Пари и парични еквиваленти в края на годината

14 498

23 465

ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ НА ДОВЕРИТЕЛНИЯ ФОНД НА ЕС ЗА АФРИКА ЗА 2025 Г.  (11)

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДОВЕРИТЕЛНИЯ ФОНД НА ЕС ЗА АФРИКА

Обща информация относно доверителните фондове на Съюза

Създаване

В съответствие с членове 238 и 239 от Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Съюза (ФР на ЕС) (12), и член 35 от Финансовия регламент, приложим за 11-ия Европейски фонд за развитие (ФР на ЕФР) (13), Европейската комисия може да създава доверителни фондове на Съюза за външни дейности („доверителни фондове на ЕС“). Доверителните фондове на Съюза се създават по силата на споразумение, сключено с други донори, за действия при спешни ситуации и след спешни ситуации, породени от криза, или за тематични действия.

Доверителните фондове на Съюза се създават от Европейската комисия с решение след консултация или одобрение от Европейския парламент и Съвета. Това решение включва учредително споразумение с други донори.

Доверителните фондове на Съюза се създават и изпълняват само при следните условия:

—

Намесата на Съюза има добавена стойност: целите на доверителните фондове на Съюза, по-специално поради своя мащаб или потенциални последици, могат да бъдат постигнати по-добре на равнището на Съюза, отколкото на национално равнище, а използването на съществуващите финансови инструменти не би било достатъчно за постигане на целите на политиката на Съюза;

—

Доверителните фондове на Съюза осигуряват ясна политическа видимост на Съюза и управленски преимущества, както и по-добър контрол от страна на Съюза върху рисковете и плащането на вноските на Съюза и на другите донори;

—

Доверителните фондове на Съюза не дублират други съществуващи пътища за финансиране или сходни инструменти, без да добавят нищо;

—

Целите на доверителните фондове на Съюза съответстват на целите на инструмента на Съюза или на бюджетната позиция, от които се финансират.

Съществуващи доверителни фондове на ЕС

Към днешна дата Комисията е създала четири доверителни фонда на ЕС:

—

Доверителен фонд на ЕС „Беку“, чиято цел е да подпомогне всички аспекти на излизането от кризата на Централноафриканската република и нейните усилия за възстановяване. Създаден на 15 юли 2014 г.;

—

Доверителен фонд на ЕС „Мадад“ — регионален доверителен фонд на Европейския съюз в отговор на кризата в Сирия. Създаден на 15 декември 2014 г.;

—

Доверителен фонд на ЕС за Африка, извънреден доверителен фонд на Европейския съюз за стабилност и преодоляване на първопричините за незаконната миграция и разселването на хора в Африка. Създаден на 12 ноември 2015 г.;

—

Доверителен фонд на ЕС „Колумбия“, с който се подпомага изпълнението на мирното споразумение в ранното възстановяване и стабилизиране след конфликти. Създаден на 12 декември 2016 г.

Мисия

Основните цели на ДФЕС Африка са да подкрепя всички аспекти на стабилността и да допринася за по-доброто управление на миграцията, както и да преодолява първопричините за дестабилизацията, насилственото разселване и незаконната миграция, по-специално чрез насърчаване на устойчивостта, икономическите възможности, равните възможности, сигурността и развитието и чрез предотвратяване на нарушенията на правата на човека.

Главни оперативни дейности

Доверителният фонд на Съюза обединява ресурси от различни донори за финансиране на действие въз основа на договорени цели. ДФЕС Африка действа в три основни географски области, а именно региона на Сахел и района на езерото Чад, Африканския рог и Северна Африка. В зависимост от конкретния случай отговарящите на условията съседни държави могат да се възползват от проектите по линия на доверителния фонд. Доверителният фонд е създаден за ограничен срок, за да се осигурят краткосрочни и средносрочни ответни действия по отношение на предизвикателствата, пред които са изправени регионите.

Управление

Управлението на доверителния фонд на ЕС за Африка се осигурява от Европейската комисия, която действа и като секретариат на неговите два управителни органа — управителния съвет и оперативния комитет на доверителния фонд. Съветът на доверителния фонд и оперативният комитет на ДФЕС Африка са съставени от представители на донорите и на Комисията, както и от представители на неучастващите държави членки, на органите на допустимите държави и на регионални организации като наблюдатели. Правилата за състава на управителния съвет и неговият вътрешен правилник се определят в учредителното споразумение на доверителния фонд на Съюза.

Основната задача на съвета е да установи и преразглежда цялостната стратегия на доверителния фонд. Оперативният съвет отговаря за подбора на действията, финансирани от Фонда, и контролира тяхното изпълнение. Той също така одобрява годишните отчети и годишните доклади относно дейностите, финансирани от доверителния фонд.

Източници на финансиране

Доверителният фонд на ЕС за Африка се финансира чрез вноски от донори.

Основа за изготвяне на отчетите

Правната рамка и сроковете за изготвяне на годишните отчети са определени в Споразумението за създаване на Извънредния доверителен фонд на Европейския съюз за стабилност и преодоляване на първопричините за незаконната миграция и разселването на хора в Африка и неговите вътрешни правила („Учредителното споразумение“). Съгласно това учредително споразумение годишните отчети се изготвят в съответствие с правилата, приети от счетоводителя на Комисията (счетоводни правила на ЕС — СПЕС), които се основават на международно приетите счетоводни стандарти за публичния сектор (IPSAS).

Счетоводител

Въз основа на Учредителното споразумение счетоводителят на Комисията изпълнява функциите на счетоводител на доверителния фонд.

Състав на годишните счетоводни отчети

Годишните отчети обхващат периода от 1 януари до 31 декември и се състоят от финансови отчети и отчети за изпълнението на бюджета. Докато финансовите отчети и допълнителните бележки се изготвят на базата на текущо начисляване, отчетите за изпълнението на бюджета се основават предимно на движението на парични средства.

Процес от предварителните отчети до освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета

Годишните отчети подлежат на независим външен одит. Предварителните годишни отчети, изготвени от счетоводителя, се предават до 15 февруари на следващата година на оперативния комитет, който след това ги предава на одиторското дружество, избрано от субекта след тръжна процедура. След одита счетоводителят изготвя окончателните годишни отчети и ги представя на оперативния комитет за одобрение.

Годишните отчети на доверителния фонд на ЕС „Беку“ са консолидирани в годишните отчети на Европейския фонд за развитие.

Оперативни акценти

Постигнати резултати през годината

Тъй като на 31 декември 2021 г. изтече периодът на договаряне, считано от януари 2022 г. по Доверителния фонд на ЕС за Африка не се финансират нови финансови задължения или допълнителни бюджетни средства. Договорени са единствено финансови ангажименти, свързани с административни дейности като одити, оценки, мониторинг и комуникационни дейности. Програмите по линия на доверителния фонд на ЕС за Африка продължиха да се изпълняват до края на 2025 г. Доверителният фонд на ЕС ще влезе във фаза на приключване, считано от 1 януари 2026 г.

През 2025 г. Доверителният фонд на ЕС за Африка доказа също така, че е гъвкав и ефективен инструмент за изпълнение, като чрез него беше улеснен диалогът по политиката с африканските държави партньори, бяха приложени иновативни подходи и бяха постигнати осезаеми резултати в трите региона (Сахел и езерото Чад, Африканския рог и Северна Африка).

През 2025 г. регионът на Африканския рог остава една от най-тежко засегнатите области в света, като се бори с наслагващите се последици от мащабен въоръжен конфликт, продължителна суша, предизвикана от изменение на климата, масово разселване и задълбочаваща се извънредна хуманитарна ситуация.

На фона на тази сложна регионална обстановка доверителният фонд на ЕС продължи да оказва значително въздействие, изразено чрез четирите му стратегически цели. Въпреки че през последната година от изпълнението естествено се наблюдаваше намаляване на броя на активните проекти и показатели, доверителният фонд на Съюза продължи да предприема целенасочени действия за преодоляване на тези конкретни предизвикателства.

Чрез инициативи като ILED в Сомалия доверителният фонд на Съюза разшири икономическите възможности и възможностите за заетост (в съответствие със стратегическа цел 1), като подкрепи дейностите за генериране на доход, развитието на умения и създаването на работни места, допринасяйки за по-широките усилия за осигуряване на средства за прехрана.

В сложната обстановка в Судан проекти като STARS MDTE и RDPP SD продължиха да предоставят жизненоважни социални услуги в областта на образованието и здравното обслужване, заедно с продоволственото подпомагане, като по този начин укрепиха устойчивостта на въздействия на общностите (в съответствие със стратегическа цел 2).

Проектът PROTECT в Судан укрепи управлението на миграцията (стратегическа цел 3) чрез защита на хората, бягащи от конфликти, като предостави помощ под формата на хранителни и нехранителни продукти на преминаващи транзитно мигранти, бежанци, търсещи убежище, и вътрешно разселени лица в приюти. Освен това той подобри капацитета на организациите на гражданското общество и на персонала в приютите да подкрепят преживелите лица, жертви на насилие, основано на пола, и незаконен трафик, както и да предотвратяват сексуалната експлоатация и сексуалното насилие.

В областта на управлението и предотвратяването на конфликти (стратегическа цел 4) проектът STABILITY в Тиграй, например, подкрепи реинтеграцията на общностите чрез обучение на религиозни ръководители, които да помогнат на общностите да се възстановят от травмата, причинена от неотдавнашната война.

С приключването на доверителния фонд на Съюза програмите в региона на Африканския рог постигнаха значителни кумулативни резултати през последните 10 години. През целия срок на действие на портфейла интервенциите, финансирани от доверителния фонд на Съюза, са създали или подкрепили над 150 000 работни места (показател 1.1 на доверителния фонд на Съюза) и са помогнали на приблизително 750 000 души да развият дейности, генериращи доходи (показател 1.3 на доверителния фонд на Съюза), в т.ч. значителна подкрепа за бежанските общности. Малко под 15 000 микро-, малки и средни предприятия бяха създадени или подкрепени (показател 1.2 на доверителния фонд на Съюза). В сектора на здравеопазването програмите на доверителния фонд на Съюза са осигурили над 11 милиона здравни услуги (показател 2.2 на доверителния фонд на Съюза) и са подобрили достъпа до здравни услуги за 3,7 милиона души (показател 2.9 на доверителния фонд на Съюза). Помощта в областта на храненето е достигнала до 3 милиона души (показател 2.3 на доверителния фонд на Съюза), а почти 195 000 мигранти и разселени лица са получили жизненоважна помощ и защита, като същевременно бе подобрено управлението на миграцията. Инициативите за укрепване на мира са привлекли над 1,39 милиона участници в дейности, свързани с предотвратяване на конфликти и с правата на човека. Тези резултати подчертават както мащаба на постигнатото в рамките на доверителния фонд на Съюза, така и продължаващата значимост на подобни интервенции в контекст, в който нуждите остават големи, а структурните предизвикателства продължават да съществуват.

През 2025 г. регионът на Сахел и езерото Чад (SLC) продължи да се сблъсква с високи нива на нестабилност, задвижвани от продължаващ въоръжен конфликт, задълбочаващо се политическо фрагментиране, климатични сътресения и задълбочаваща се хуманитарна криза.

Тъй като по-голямата част от дейностите по проектите в региона на Сахел и езерото Чад на доверителния фонд на Съюза бяха приключени до края на 2024 г., за 2025 г. могат да бъдат отчетени само минимални постижения.

В рамките на стратегическа цел 1 (по-големи икономически възможности и възможности за заетост) програмата „Ускорение в Сахел“ (Acceleration in the Sahel) продължи да подкрепя достъпа до дългосрочно финансиране за предприемачи и много микро-, малки и средни предприятия в Западна Африка. Проектът е постигнал целите си по отношение на броя на създадените работни места, както и на подкрепените предприемачи и микро-, малки и средни предприятия.

В рамките на стратегическа цел 4 (подобряване на управлението и предотвратяване на конфликти) проектът Programme d’appui au renforcement du système d’information de l’état civil au Sénégal (Програма за подкрепа на засилването на информационната система за гражданска регистрация в Сенегал), насочена към подпомагане на засилването на информационната система за гражданска регистрация и консолидирането на национален биометричен регистър за самоличност в Сенегал, отбеляза някои резултати през 2025 г. с възстановяването на правителствени инфраструктури, подкрепено с цел засилване на управлението, и предоставянето на оборудване за инфраструктурата на две кметства, подкрепено с цел засилване на управлението.

През целия срок на действие на програмата интервенциите, финансирани от доверителния фонд на Съюза, са подпомогнали повече от 839 927 души при развиването на дейности, генериращи доходи (показател 1.3 на доверителния фонд на Съюза), като голяма част от тях са в Гана (програма GrEEn (14)), а значителен брой — в Мали, Нигер, Чад и Буркина Фасо; те осигуриха техническо и професионално образование и обучение (ТПОО) и развитие на уменията на над 240 000 бенефициери (показател 1.4 на доверителния фонд на Съюза) във всички държави от компонента за региона на Сахел и езерото Чад, благодарение на близо 50 програми, сред които Développer l’Emploi au Sénégal (15), INTEGRA (16) в Гана, ARCHIPELAGO (17) или GrEEn (18).

В дейностите за укрепване на мира и предотвратяване на конфликти са се включили 7,1 милиона участници (показател 4.3 на доверителния фонд на Съюза), най-вече в Буркина Фасо благодарение на PEV (19) и PDU (20), но също и в Нигер (PDU, PAIERA (21) и SHIMODU (22)), като 21 000 души са преминали обучение по управление на миграцията и защита във всички държави от компонента (показател 3.7 на доверителния фонд на Съюза). Помощта, свързана с продоволствената сигурност, е достигнала до 3,6 милиона души (показател 2.4 на доверителния фонд на Съюза), по-специално в Буркина Фасо, Мали, Нигерия и Чад, а помощта в областта на храненето е обхванала 2,8 милиона души в Буркина Фасо, Сенегал, Мали, Камерун и Нигер (показател 2.3 на доверителния фонд на Съюза). Тези постижения представляват значителен принос към устойчивостта и стабилността в целия регион, въпреки че хуманитарната обстановка остава изключително трудна, а необходимостта от продължаващо международно участие все повече се превръща в жизненоважен фактор.

Регионът на Северна Африка продължи да се сблъсква с взаимосвързани геополитически, социално-икономически и екологични предизвикателства, които оказаха допълнително влияние върху миграционната динамика. Северноафриканските държави остават основни отправни точки, точки за преминаване и крайни точки за мигрантите, като няколко от тях също приемат значителни групи бежанци.

Към май 2025 г. (23) от общо 4,94 милиарда, отпуснати от доверителния фонд на Съюза за Африка, регионът на Северна Африка представлява 905 милиона евро, разпределени чрез 118 договора (90 оперативни и 28 за техническа подкрепа). Тези интервенции допринесоха за постигането на осезаеми резултати в Северна Африка в периода 2017 г. — май 2025 г. С оглед на стратегическите цели на доверителния фонд на Съюза, компонентът за Северна Африка (NoA) е насочен към СЦ 3 „Подобрено управление на миграцията в държавите на произход, транзит и местоназначение“ в рамките на четири стратегически приоритета. В рамките на стратегически приоритет 1 (Защита на уязвими мигранти, лица, търсещи убежище, и бежанци) интервенциите на доверителния фонд на Съюза разшириха защитата и стабилизирането на общностите чрез изпълнението на 64 договора, в рамките на които бяха възстановени или построени близо 1 600 инфраструктурни обекта. В рамките на стратегически приоритет 3 (Подкрепа за трудовата миграция) финансирането в размер на 35 милиона евро подпомогна управлението на трудовата миграция чрез укрепване на 23 институции, разработване на 19 национални стратегии и осигуряване на законна мобилност за над 7 000 души в целия регион на Северна Африка.

Като цяло, въпреки сложната обстановка, нашите партньори в рамките на доверителния фонд на ЕС за Африка отчетоха подобряване на достъпа до основни социални услуги за 5,49 милиона души, предоставяне на основни социални услуги на 2,78 милиона души и осигуряване на помощ след завръщането за 4 510 завърнали се мигранти. Продължиха и усилията за повишаване на осведомеността, като кампаниите за укрепване на издръжливостта достигнаха до 10,4 милиона потенциални мигранти, а 27 688 бенефициери участваха в дейности, свързани с професионални обучения.

Бюджет и изпълнение на бюджета

През 2025 г. (24) не са изпълнявани нови програми и не са предоставяни допълнителни бюджетни средства в нито един от трите региона, обхванати от Доверителния фонд на ЕС за Африка, тъй като периодът на договаряне изтече на 31 декември 2021 г. Общата сума, за която е поето задължение за оперативни и административни разходи от стартирането на Доверителния фонд на ЕС за Африка, е в размер на 5 053,56 милиона евро. Размерът на одобрените оперативни програми от стартирането на Доверителния фонд на ЕС за Африка възлиза на 1 810 милиона евро за региона на Африканския рог; 2 217,8 милиона евро за региона на Сахел и езерото Чад и 907,3 милиона евро за региона на Северна Африка.

През 2025 г. бяха сключени 37 нови договора на стойност 139 562 266 евро, включваща нетния размер на поетите задължения, без отменените задължения. Тези договори бяха свързани само с административни дейности (одит, оценка, комуникация, мониторинг), тъй като, считано от 31 декември 2021 г., вече не могат да бъдат финансирани оперативни програми или дейности.

Плащанията през 2025 г. достигнаха 84,32 милиона евро, което е със 78,68 милиона евро по-малко в сравнение с 2024 г. Размерът на плащанията през 2025 г. е по-малък поради изтичането на периода на изпълнение на няколко проекта.

Въздействие на дейностите във финансовите отчети

Във финансовите отчети въздействието на горепосочените дейности е най-видимо в:

—

предварителното финансиране: което намаля със 107 330 хиляди евро в резултат на приключването на оперативните проекти през 2025 г. Тъй като срокът на действие на доверителния фонд изтече на 31 декември 2025 г., всички оперативни договори бяха прекратени, което доведе до увеличено уравняване на остатъците от предварителното финансиране. Остатъкът се отнася до проекти, за които към края на годината все още не бяха получени окончателните финансови отчети;

—

Финансови пасиви: които намаляха с 138 236 хиляди евро, главно поради липсата на парични вноски през годината;

—

оперативните разходи: които намаляха с 38 674 хиляди евро в резултат на приключването на дейността на доверителния фонд, което доведе до намаляване на броя на неприключените договори, а оттам и до по-ниски разходи.

СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС

хиляди евро

 

31.12.2025

31.12.2024

НЕТЕКУЩИ АКТИВИ

 

 

Финансови активи

3 014

3 950

Предварително финансиране

123

–

 

3 137

3 950

ТЕКУЩИ АКТИВИ

 

 

Предварително финансиране

24 436

131 889

Вземания по операции с размяна и средства, подлежащи на събиране, по операции без размяна

16 651

24 314

Пари и парични еквиваленти

120 097

187 539

 

161 185

343 742

ОБЩО АКТИВИ

164 322

347 691

НЕТЕКУЩИ ПАСИВИ

 

 

Финансови пасиви

(113 103 )

(251 339 )

 

(113 103 )

(251 339 )

ТЕКУЩИ ПАСИВИ

 

 

Задължения

(14 500 )

(13 774 )

Начислени разходи

(36 719 )

(82 578 )

 

(51 219 )

(96 352 )

ОБЩО ПАСИВИ

(164 322 )

(347 691 )

НЕТНИ АКТИВИ

–

–

ОТЧЕТ ЗА ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ

хиляди евро

 

2025

2024

ПРИХОДИ

 

 

Приходи от операции без размяна

 

 

Приходи от дарения

138 236

169 603

Събиране на разходи

532

245

 

138 768

169 848

Приходи от операции с размяна

 

 

Финансови приходи

3 087

6 690

Други приходи от размяна

10 546

13 551

 

13 634

20 240

Общо приходи

152 402

190 089

РАЗХОДИ

 

 

Оперативни разходи

(123 195 )

(161 869 )

Финансови разходи

(971 )

(28 )

Други разходи

(28 235 )

(28 191 )

Общо разходи

(152 402 )

(190 089 )

ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЗУЛТАТ ЗА ГОДИНАТА

–

–

ОТЧЕТ ЗА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ

хиляди евро

 

2025

2024

Икономически резултат за годината

–

–

Оперативни дейности

 

 

(Увеличение)/намаление на предварителното финансиране

107 329

64 732

(Увеличение)/намаление на вземанията по операции с размяна и на средствата, подлежащи на събиране, по операции без размяна

7 662

(1 917 )

Увеличение/(намаление) на финансовите пасиви

(138 236 )

(13 216 )

Увеличение/(намаление) на задълженията

726

(486 )

Увеличение/(намаление) на начислените разходи

(45 859 )

(39 126 )

Инвестиционни дейности

 

 

Увеличение/намаление на недериватните финансови активи по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита

936

(0 )

НЕТНИ ПАРИЧНИ ПОТОЦИ

(67 442 )

9 986

Нетно увеличение/(намаление) на парите и паричните еквиваленти

(67 442 )

9 986

Пари и парични еквиваленти в началото на годината

187 539

177 553

Пари и парични еквиваленти в края на годината

120 097

187 539

ЧАСТ I.3

КОНСОЛИДИРАНИ ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ НА ЕФР И ДОВЕРИТЕЛНИТЕ ФОНДОВЕ НА ЕС  (25)

КОНСОЛИДИРАН СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС

(милиони евро)

 

31.12.2025

31.12.2024

НЕТЕКУЩИ АКТИВИ

 

 

Финансови активи

119

131

Предварително финансиране

492

500

вземания по операции с размяна.

5

5

 

616

637

ТЕКУЩИ АКТИВИ

 

 

Финансови активи

1

5

Предварително финансиране

556

876

Вземания по операции с размяна и средства, подлежащи на събиране, по операции без размяна

56

63

Пари и парични еквиваленти

420

622

 

1 034

1 566

ОБЩО АКТИВИ

1 649

2 203

НЕТЕКУЩИ ПАСИВИ

 

 

Финансови пасиви

(40 )

(88 )

 

(40 )

(88 )

ТЕКУЩИ ПАСИВИ

 

 

Провизии

(0 )

(2 )

Задължения

(204 )

(272 )

Начислени разходи и приходи за бъдещи периоди

(733 )

(858 )

 

(936 )

(1 132 )

ОБЩО ПАСИВИ

(976 )

(1 220 )

НЕТНИ АКТИВИ

673

983

ФОНДОВЕ И РЕЗЕРВИ

 

 

Поискан капитал на фонда — активни ЕФР

56 488

55 704

Поискан капитал на фонда от пренесени закрити ЕФР

2 252

2 252

Икономически резултат, пренесен от предходни години

(56 973 )

(55 733 )

Икономически резултат за годината

(1 094 )

(1 240 )

НЕТНИ АКТИВИ

673

983

КОНСОЛИДИРАН ОТЧЕТ ЗА ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ

(милиони евро)

 

2025

2024

ПРИХОДИ

 

 

Приходи от операции без размяна

 

 

Дейности по събиране

13

42

Приходи от дарения за доверителните фондове

48

59

 

60

100

Приходи от операции с размяна

 

 

Финансови приходи

11

26

Други приходи

31

85

 

42

111

Общо приходи

102

211

РАЗХОДИ

 

 

Инструменти за помощ

(942 )

(1 119 )

Разходи, направени от други субекти

(4 )

(4 )

Разходи, направени от доверителните фондове

(133 )

(168 )

Разходи за съфинансиране

(1 )

(17 )

Финансови разходи

(41 )

(3 )

Други разходи

(75 )

(140 )

Общо разходи

(1 196 )

(1 451 )

ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЗУЛТАТ ЗА ГОДИНАТА

(1 094 )

(1 240 )

КОНСОЛИДИРАН ОТЧЕТ ЗА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ

(милиони евро)

 

2025

2024

Икономически резултат за годината

(1 094 )

(1 240 )

Оперативни дейности

 

 

Увеличение на капитала — вноски

784

1 138

(Увеличение)/намаление на вноските в доверителните фондове

–

–

(Увеличение)/намаление на предварителното финансиране

328

352

(Увеличение)/намаление на вземанията по операции с размяна и на средствата, подлежащи на събиране, по операции без размяна

8

(13 )

Увеличение/(намаление) на провизиите

(2 )

2

Увеличение/(намаление) на финансовите пасиви

(48 )

3

Увеличение/(намаление) на задълженията

(68 )

(134 )

Увеличение/(намаление) на начислените разходи и на приходите за бъдещи периоди

(126 )

(252 )

Други непарични движения

–

-

Инвестиционни дейности

 

 

(Увеличение)/намаление на недериватните финансови активи по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита

16

(42 )

НЕТНИ ПАРИЧНИ ПОТОЦИ

(201 )

(185 )

Нетно увеличение/(намаление) на парите и паричните еквиваленти

(201 )

(185 )

Пари и парични еквиваленти в началото на годината

622

807

Пари и парични еквиваленти в края на годината

420

622

КОНСОЛИДИРАН ОТЧЕТ ЗА ПРОМЕНИТЕ В НЕТНИТЕ АКТИВИ

(милиони евро)

 

Поискан капитал на фонда — активни ЕФР (A)

Непоискани средства — активни ЕФР (B)

Поискан капитал на фонда — активни ЕФР (C) = (A)-(B)

Натрупани резерви (D)

Поискан капитал на фонда от пренесени закрити ЕФР (E)

Общо нетни активи (C)+(D)+(E)+(F)

САЛДО КЪМ 31.12.2023 г.

60 607

6 040

54 566

(55 733 )

2 252

1 086

Увеличение на капитала — вноски

(62 )

(1 200 )

1 138

–

–

1 138

Икономически резултат за годината

–

–

–

(1 240 )

–

(1 240 )

САЛДО КЪМ 31.12.2024 г.

60 544

4 840

55 704

(56 973 )

2 252

983

Увеличение на капитала — вноски

(16 )

(800 )

784

–

–

784

Икономически резултат за годината

–

–

–

(1 094 )

–

(1 094 )

САЛДО КЪМ 31.12.2025 г.

60 528

4 040

56 488

(58 067 )

2 252

673

ЧАСТ I.4

ОТЧЕТ ЗА ФИНАНСОВОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ЕФР

СЪДЪРЖАНИЕ

1.

 КОНТЕКСТ 70
ПРЕДИШНИ ЕФР 70
10-И И 11-И ЕФР 71

2.

 ФИНАНСОВО ИЗПЪЛНЕНИЕ 72
ФИНАНСОВ РЕЗУЛТАТ 72
РЕСУРСИ 79
ОПЕРАТИВНИ РАЗХОДИ И СПЕЦИФИЧНИ ПРОГРАМИ 79

3.

 РЕЧНИК НА ТЕРМИНИТЕ 89

1.   КОНТЕКСТ

Създаден през 1959 г., ЕФР е основният инструмент за предоставяне на помощ в областта на сътрудничеството за развитие от ЕС за държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ) и отвъдморските страни и територии (ОСТ). Основната му цел е да намали и в крайна сметка да изкорени бедността.

ЕФР е създаден по силата на вътрешно споразумение на представителите на държавите членки и се управлява от специален комитет. Ресурсите на ЕФР са ad hoc вноски от държавите — членки на ЕС, които вземат решение относно общата сума, която ще бъде разпределена за фонда (за период от пет години). В допълнение към тези вноски, държавите членки могат също да сключват споразумения за съфинансиране или да правят доброволни финансови вноски за ЕФР. Европейската комисия отговаря за финансовото изпълнение на операциите, провеждани с ресурси на ЕФР. ЕИБ управлява Инвестиционния механизъм.

ЕФР е фонд, който функционира на многогодишен принцип. Всеки ЕФР се сключва за период от около пет години и се урежда от свой собствен финансов регламент. Вътрешното споразумение за създаване последния ЕФР (на 11-ия ЕФР (2014—2020 г.) влезе в сила на 1 март 2015 г. От 2021 г. сътрудничеството с държавите от АКТБ е включено в Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество (ИСРМС). Финансираните по линия на ЕФР проекти, които вече са били в ход, обаче ще продължат да се изпълняват съгласно съответното правно основание за ЕФР.

Настоящият доклад се изготвя в съответствие с член 39 от Финансовия регламент за 11-ия ЕФР (26). В него е предоставена информация за приходните и разходните операции на ЕФР с ударение върху важните събития, които са оказали значително въздействие върху финансовото изпълнение през 2025 г.

Като се има предвид, че няма текущи операции по предходни ЕФР (27), настоящият доклад включва данни само за 10-ия и 11-ия ЕФР.

ПРЕДИШНИ ЕФР

6-и и 7-и ЕФР

6-ият ЕФР бе закрит през 2006 г., а 7-ият ЕФР — през 2008 г.

В съответствие с член 1, параграф 2, буква б) от Вътрешното споразумение, приложимо за 9-ия ЕФР, салдата и отменените задължения от предишни ЕФР бяха прехвърлени към 9-ия ЕФР.

8-и и 9-и ЕФР

2021 година отбеляза финансовото и оперативното приключване на 8-ия ЕФР на общ размер на разходите от 10 374 милиона евро. Комисията обяви пред държавите членки приключването на 8-ия ЕФР в съобщението, което беше представено на Съвета през октомври 2021 г.

Всичките осем дейности на ЕФР вече са приключени и всички проверки и контроли са извършени. Всички договори и финансови решения също са закрити в сметките на ЕФР. Средствата по всички нареждания за събиране на вземания, които все още са били неуредени след оперативното приключване, са събрани или събирането им е отменено, с изключение на четири нареждания за събиране на вземания, следени от правната служба на Комисията. В съответствие с Решение C(2003) 19044 на Комисията тези нареждания за събиране на вземания бяха прехвърлени към 9-ия ЕФР.

Приключването на 9-ия ЕФР напредва добре. Все още има 4 неприключени договора, 2 от които са свързани с одит и оценки в Южен Судан (Решение 2011/315/ЕС на Съвета). Решението за тези действия беше взето след клаузата за изтичане на срока на действие на 9-ия ЕФР, като те ще бъдат приключени в определения срок, с което ще се допринесе за финализирането на дейностите и проектите, свързани с 9-ия ЕФР. 9-ият ЕФР може да бъде закрит изцяло само след приключването на всички договори и след завършването на техните оценки и одити.

През периода 2015—2025 г. Комисията извърши шест възстановявания на средства по 8-ия/9-ия ЕФР на обща стойност 1 925,19  (28) милиона евро. Остатъкът от 1,2 милиона евро беше възстановен през януари 2026 г. (29) като част от плащането на първия транш от вноските на държавите членки в ЕФР за 2026 г.

10-И И 11-И ЕФР

Споразумението за партньорство ЕО-АКТБ (известно още като Споразумението от Котону) беше подписано на 23 юни 2000 г. в Котону от държавите — членки на Европейската общност, и държавите от АКТБ. То влезе в сила на 1 април 2003 г. (с което беше създаден 9-ият ЕФР). Споразумението от Котону беше изменено два пъти, първо със споразумението, подписано в Люксембург на 25 юни 2005 г. (с което беше създаден 10-ият ЕФР), и второ — със споразумението, подписано в Уагадугу на 22 юни 2010 г. (с което беше създаден 11-ият ЕФР).

Решението на Съвета 2001/822/ЕО от 27 ноември 2001 г. за асоцииране на отвъдморските страни и територии (ОСТ) към Европейската общност („Решение за Асоцииране на отвъдморските държави и територии“) (30) влезе в сила на 2 декември 2001 г. Това решение бе изменено на 19 март 2007 г. (Решение 2007/249/ЕО на Съвета (31)).

Вътрешното споразумение за финансирането и управлението на помощите, предоставени от Общността съгласно многогодишната финансова рамка за периода 2014—2020 г. в съответствие ревизираното Споразумение от Котону, прието от представителите на правителствата на държавите — членки на Европейската общност, през август 2013 г., влезе в сила през март 2015 г.

Съгласно Споразумението от Котону за втория период (2008—2013 г.) 10-ият ЕФР разполагаше с общ бюджет от 22 682 милиона евро. От тази сума:

—

21 966 милиона евро бяха отпуснати на държавите от АКТБ;

—

286 милиона евро на ОСТ; както и

—

430 милиона евро на Комисията като разходи за подкрепа за програмирането и изпълнението на ЕФР.

Сумата за държавите от АКТБ се разделя, както следва:

—

17 766 милиона евро за национални и регионални индикативни програми;

—

2 700 милиона евро за средства в рамките на АКТБ и междурегионално сътрудничество; както и

—

1 500 милиона евро за инвестиционни механизми.

По-специално по-голям дял от бюджета беше предназначен за регионални програми, като по този начин се подчерта значението на регионалната икономическа интеграция като основна рамка за национално и местно развитие. Нововъведение в 10-ия ЕФР беше създаването на „насърчителни суми“ за всяка държава.

Съгласно Споразумението от Котону третият период (2014—2020 г.) от помощта на Общността за страните от АКТБ и ОСТ се финансира от 11-ия ЕФР със сумата от 30 506 милиона евро, от които:

—

29 089 милиона евро са предоставени за страните от АКТБ в съответствие с член 1.2, буква а) и член 2, буква г) от Вътрешното споразумение, от които 27 955 милиона евро се управляваха от Европейската комисия,

—

364,5 милиона евро са предоставени за ОСТ в съответствие с член 1.2, буква а) и член 3.1 от Вътрешното споразумение, от които 359,5 милиона евро бяха управлявани от Европейската комисия; както и

—

1 052,5 милиона евро са за Комисията за финансиране на разходите, възникнали от програмирането и изпълнението на ресурсите на 11-ия ЕФР, в съответствие с член 1.2, буква а) от Вътрешното споразумение.

2.   ФИНАНСОВО ИЗПЪЛНЕНИЕ

ФИНАНСОВ РЕЗУЛТАТ

ИЗМЕНЕНИЕ НА БЮДЖЕТНИТЕ КРЕДИТИ ЗА 10-ИЯ ЕФР

10-И ЕФР ИЗМЕНЕНИЕ НА БЮДЖЕТНИТЕ КРЕДИТИ: 31.12.2025 Г. АНАЛИЗ НА КРЕДИТИТЕ ПО ИНСТРУМЕНТИ

(милиони евро)

ИНСТРУМЕНТ

ПЪРВОНАЧАЛНИ БЮДЖЕТНИ КРЕДИТИ

УВЕЛИЧЕНИЯ/НАМАЛЕНИЯ НА КУМУЛАТИВНИТЕ РЕСУРСИ КЪМ 31 ДЕКЕМВРИ 2024 г.

УВЕЛИЧЕНИЕ ИЛИ НАМАЛЕНИЕ НА РЕСУРСИТЕ ПРЕЗ 2025 Г.

Бележки

ТЕКУЩО НИВО НА БЮДЖЕТНИТЕ КРЕДИТИ

 

Съфинансиране

0

202

(9 )

 

193

АКТБ

Редовни вноски на държавите членки

21 326

(710 )

(86 )

 

20 530

МЕЖДИННА СУМА АКТБ

21 326

(508 )

(95 )

 

20 723

 

 

 

 

 

 

 

ОСТ

Редовни вноски на държавите членки

0

236

(1 )

 

236

МЕЖДИННА СУМА ОСТ

0

236

(1 )

 

236

 

 

 

 

 

 

 

 

ОБЩО 10-и ЕФР

21 326

(272 )

(95 )

 

20 959

ИЗМЕНЕНИЕ НА БЮДЖЕТНИТЕ КРЕДИТИ ЗА 11-ИЯ ЕФР

11-И ЕФР ИЗМЕНЕНИЕ НА БЮДЖЕТНИТЕ КРЕДИТИ: 31.12.2025 Г. АНАЛИЗ НА КРЕДИТИТЕ ПО ИНСТРУМЕНТИ

(милиони евро)

ИНСТРУМЕНТ

ПЪРВОНАЧАЛНИ БЮДЖЕТНИ КРЕДИТИ

УВЕЛИЧЕНИЯ/НАМАЛЕНИЯ НА КУМУЛАТИВНИТЕ РЕСУРСИ КЪМ 31 ДЕКЕМВРИ 2024 г.

УВЕЛИЧЕНИЕ ИЛИ НАМАЛЕНИЕ НА РЕСУРСИТЕ ПРЕЗ 2025 Г.

Бележки

ТЕКУЩО НИВО НА БЮДЖЕТНИТЕ КРЕДИТИ

 

Съфинансиране

0

91

 

 

91

АКТБ

Вътрешни СНО на ЕК

0

1

 

 

1

Редовни вноски на държавите членки

30 060

(855 )

74

 

29 279

 

МЕЖДИННА СУМА АКТБ

30 060

(763 )

 

 

29 372

 

 

 

 

 

 

 

 

Съфинансиране

0

0

 

 

0

ОСТ

Вътрешни СНО на ЕК

0

0

 

 

0

Редовни вноски на държавите членки

0

354

1

 

354

 

МЕЖДИННА СУМА ОСТ

0

354

 

 

354

 

 

 

 

 

 

 

 

ОБЩО 11-И ЕФР

30 060

(409 )

75

 

29 726

ИЗМЕНЕНИЕ НА ПОЕТИТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ, ЦЕЛЕВИТЕ СРЕДСТВА И ПЛАЩАНИЯТА ЗА 10-ИЯ ЕФР

КОНСОЛИДИРАНИ ОТЧЕТИ НА ЕФР КЪМ 31 ДЕКЕМВРИ 2025 Г. ВИД ПОМОЩ

АКТБ + ОСТ — 10-И ЕФР

(милиони евро)

 

КРЕДИТИ

РЕШЕНИЯ

ЦЕЛЕВИ СРЕДСТВА

ПЛАЩАНИЯ

СЪВКУПНИ

ГОДИШНИ

%

СЪВКУПНИ

ГОДИШНИ

%

СЪВКУПНИ

ГОДИШНИ

%

(1)

(2)

 

(2) : (1)

(3)

 

(3) : (2)

(4)

 

(4) : (3)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Редовни вноски на държавите членки

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Разпределение на средствата

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

МЕЖДИННА СУМА: ПАКЕТ A — НАЦИОНАЛНИ СРЕДСТВА

12 247

12 245

(23)

100  %

12 231

(24)

100  %

12 204

3

100  %

МЕЖДИННА СУМА: ПАКЕТ Б — НАЦИОНАЛНИ СРЕДСТВА

1 960

1 960

0

100  %

1 960

0

100  %

1 960

0

100  %

МЕЖДИННА СУМА: ПРОДОВОЛСТВЕНА СИГУРНОСТ

341

481

(0 )

141  %

471

(12)

98  %

407

52

87  %

МЕЖДИННА СУМА: РАЗХОДИ ЗА ПРИЛАГАНЕ И ПРИХОДИ ОТ ЛИХВИ

526

526

 

100  %

526

0

100  %

522

 

99  %

МЕЖДИННА СУМА: СРЕДСТВА В РАМКИТЕ НА АКТБ

3 550

3 538

(42 )

100  %

3 535

(26)

100  %

3 492

0

99  %

МЕЖДИННА СУМА: РЕГИОНАЛНИ СРЕДСТВА

1 905

1 760

(3 )

92  %

1 755

(0)

100  %

1 704

9

97  %

Съфинансиране

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Разпределение на средствата

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

МЕЖДИННА СУМА: ПАКЕТ A — НАЦИОНАЛНИ СРЕДСТВА

178

175

(0 )

99  %

175

(0)

100  %

175

0

100  %

МЕЖДИННА СУМА: РАЗХОДИ ЗА ПРИЛАГАНЕ И ПРИХОДИ ОТ ЛИХВИ

5

5

 

110  %

5

 

100  %

5

 

100  %

МЕЖДИННА СУМА: СРЕДСТВА В РАМКИТЕ НА АКТБ

11

11

 

100  %

11

 

100  %

11

 

100  %

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Редовни вноски на държавите членки

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Разпределение на средствата

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

МЕЖДИННА СУМА: ПАКЕТ A — НАЦИОНАЛНИ СРЕДСТВА

182

181

(1)

100  %

180

0

99  %

172

 

96  %

МЕЖДИННА СУМА: ПАКЕТ Б — НАЦИОНАЛНИ СРЕДСТВА

14

14

 

100  %

14

 

100  %

14

 

100  %

МЕЖДИННА СУМА: РАЗХОДИ ЗА ПРИЛАГАНЕ И ПРИХОДИ ОТ ЛИХВИ

5

5

 

100  %

5

 

100  %

5

 

100  %

МЕЖДИННА СУМА: РЕГИОНАЛНИ СРЕДСТВА

34

34

0

100  %

34

0

99  %

34

 

100  %

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ОБЩО: АКТБ+OCT (ВКЛ. РЕЗЕРВИ) (A+B)

20 959

20 937

(69)

100  %

20 902

(62)

100  %

20 705

65

99  %

ИЗМЕНЕНИЕ НА ПОЕТИТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ, ЦЕЛЕВИТЕ СРЕДСТВА И ПЛАЩАНИЯТА ЗА 11-ИЯ ЕФР

КОНСОЛИДИРАНИ ОТЧЕТИ НА ЕФР КЪМ 31 ДЕКЕМВРИ 2025 Г. ВИД ПОМОЩ

АКТБ + ОСТ — 11-И ЕФР

(милиони евро)

 

КРЕДИТИ

РЕШЕНИЯ

ЦЕЛЕВИ СРЕДСТВА

ПЛАЩАНИЯ

СЪВКУПНИ

ГОДИШНИ

%

СЪВКУПНИ

ГОДИШНИ

%

СЪВКУПНИ

ГОДИШНИ

%

(1)

(2)

 

(2) : (1)

(3)

 

(3) : (2)

(4)

 

(4) : (3)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Редовни вноски на държавите членки

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Разпределение на средствата

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

МЕЖДИННА СУМА: ПАКЕТ A — НАЦИОНАЛНИ СРЕДСТВА

14 977

14 915

(217)

100  %

14 696

(107)

99  %

13 280

452

90  %

МЕЖДИННА СУМА: ПАКЕТ Б — НАЦИОНАЛНИ СРЕДСТВА

1 053

1 053

(2)

100  %

1 052

0

100  %

1 027

4

98  %

МЕЖДИННА СУМА: ПРЕХОДЕН ИНСТРУМЕНТ

0

 

 

 

 

 

 

 

 

 

МЕЖДИННА СУМА: ПРОДОВОЛСТВЕНА СИГУРНОСТ

112

112

0

100  %

112

0

100  %

50

7

44  %

МЕЖДИННА СУМА: РАЗХОДИ ЗА ПРИЛАГАНЕ И ПРИХОДИ ОТ ЛИХВИ

1 076

1 062

(2)

99  %

1 059

(1)

100  %

1 008

41

95  %

МЕЖДИННА СУМА: СРЕДСТВА В РАМКИТЕ НА АКТБ

3 938

3 846

(13)

98  %

3 910

(24)

102  %

3 635

120

93  %

МЕЖДИННА СУМА: РЕГИОНАЛНИ СРЕДСТВА

7 135

7 114

(54)

100  %

7 051

(31)

99  %

6 415

196

91  %

Съфинансиране

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Разпределение на средствата

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

МЕЖДИННА СУМА: ПАКЕТ A — НАЦИОНАЛНИ СРЕДСТВА

46

45

(0)

98  %

45

(0)

100  %

43

 

97  %

МЕЖДИННА СУМА: РАЗХОДИ ЗА ПРИЛАГАНЕ И ПРИХОДИ ОТ ЛИХВИ

4

4

 

100  %

4

 

100  %

4

 

100  %

МЕЖДИННА СУМА: СРЕДСТВА В РАМКИТЕ НА АКТБ

33

33

0

100  %

33

0

100  %

32

3

100  %

МЕЖДИННА СУМА: РЕГИОНАЛНИ СРЕДСТВА

10

10

4

100  %

10

4

100  %

9

3

95  %

Резерв, който не може да бъде мобилизиран

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Резерви

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

МЕЖДИННА СУМА: РЕЗЕРВ, КОЙТО НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ МОБИЛИЗИРАН, 10-И ЕФР

287

 

 

 

 

 

 

 

 

 

МЕЖДИННА СУМА: РЕЗЕРВ, КОЙТО НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ МОБИЛИЗИРАН, 11-И ЕФР

699

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Вътрешни СНО на ЕК

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Резерви

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

МЕЖДИННА СУМА: ПАКЕТ A — НАЦИОНАЛНИ СРЕДСТВА

1

1

 

52  %

1

 

100  %

1

 

100  %

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Редовни вноски на държавите членки

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Разпределение на средствата

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

МЕЖДИННА СУМА: ПАКЕТ A — НАЦИОНАЛНИ СРЕДСТВА

211

210

(1)

100  %

193

(0)

92  %

193

 

100  %

МЕЖДИННА СУМА: ПАКЕТ Б — НАЦИОНАЛНИ СРЕДСТВА

12

12

0

100  %

12

0

100  %

12

 

100  %

МЕЖДИННА СУМА: ПРЕХОДЕН ИНСТРУМЕНТ

0

 

 

 

 

 

 

 

 

 

МЕЖДИННА СУМА: РАЗХОДИ ЗА ПРИЛАГАНЕ И ПРИХОДИ ОТ ЛИХВИ

7

7

0

100  %

6

0

95  %

6

0

98  %

МЕЖДИННА СУМА: РЕГИОНАЛНИ СРЕДСТВА

102

102

0

100  %

102

0

99  %

85

1

83  %

Резерв, който не може да бъде мобилизиран

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Резерви

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

МЕЖДИННА СУМА: РЕЗЕРВ, КОЙТО НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ МОБИЛИЗИРАН, 10-И ЕФР

19

 

 

 

 

 

 

 

 

 

МЕЖДИННА СУМА: РЕЗЕРВ, КОЙТО НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ МОБИЛИЗИРАН, 11-И ЕФР

3

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ОБЩО: АКТБ+OCT (ВКЛ. РЕЗЕРВИ) (A+B)

29 726

28 525

(285)

96  %

28 284

(160)

99  %

25 800

828

91  %

РЕСУРСИ

Естество на приходите

Основните ресурси на ЕФР са вноските на държавите членки. Три пъти годишно Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка отправят покана към държавите членки да внесат средства в ЕФР. Размерът на вноските, поискани всяка година, отразява размера на плащанията, които трябва да бъдат покрити през годината.

Преглед на вноските по държави членки

Image 2

ОПЕРАТИВНИ РАЗХОДИ И СПЕЦИФИЧНИ ПРОГРАМИ

Естество на разходите

Наличната сума съгласно многогодишната финансова рамка се състои от 3 %, разпределени на Комисията за разходи за подкрепа, и 97 %, разпределени за изпълнението на проекти по ЕФР. Сумите се определят от всяко вътрешно споразумение и могат да бъдат увеличени с доброволни вноски и приходи от операции.

Разбивка на поетите като задължение, договорените и изплатените суми по видове разходи:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ОПЕРАТИВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ РАЗХОДИ ЗА ПРИЛАГАНЕ И ПРИХОДИ ОТ ЛИХВИ

(10-и и 11-и ЕФР) 2025 г.

 

 

 

КРЕДИТИ

РЕШЕНИЯ

ЦЕЛЕВИ СРЕДСТВА

ПЛАЩАНИЯ

 

 

 

СЪВКУПНИ

ГОДИШНИ

%

СЪВКУПНИ

ГОДИШНИ

%

СЪВКУПНИ

ГОДИШНИ

%

 

 

 

(1)

(2)

 

(2) : (1)

(3)

 

(3) : (2)

(4)

 

(4) : (3)

РАЗХОДИ ЗА ПРИЛАГАНЕ И ПРИХОДИ ОТ ЛИХВИ 10-И + 11-И ЕФР

1 622

1 608

(2)

99,1 %

1 605

(1)

99,8 %

1 550

41

96,6 %

ОПЕРАТИВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ (А+В) 10-И + 11-И ЕФР

50 685

49 461

(353)

97,6 %

49 186

(222)

99,4 %

46 506

893

94,5 %

Image 3

Разбивка на поетите като задължение, договорените и изплатените суми по региони и държави

КУМУЛАТИВНИ ОТЧЕТИ НА ЕФР КЪМ 31 декември 2025 г. ПО ДЪРЖАВИ, % ОТ БК

 

10-и + 11-и ЕФР

ОБЩО 10-и и 11-и ЕФР (в милиони евро)

Кумулативно за 2025 г.

Бюджетни кредити

Решения

% от БК

Целеви средства

% от БК

Плащания

% от БК

АКТБ

Общ/административен пакет/лихви

1 629

1 610

99  %

1 612

99  %

1 547

95  %

Резерв/неразпределени по държави

3 540

2 553

72  %

2 553

72  %

2 553

72  %

Всички държави от АКТБ

5 169

4 163

81  %

4 165

81  %

4 100

79  %

Ангола

346

345

100  %

344

99  %

330

95  %

Бенин

732

731

100  %

730

100  %

702

96  %

Ботсуана

126

126

100  %

126

100  %

126

100  %

Буркина Фасо

1 277

1 277

100  %

1 274

100  %

1 264

99  %

Бурунди

564

564

100  %

562

100  %

550

97  %

Камерун

520

520

100  %

519

100  %

492

95  %

Кабо Верде

144

144

100  %

144

100  %

144

100  %

Коморски острови

77

77

100  %

76

98  %

75

97  %

Конго (Бразавил)

163

163

100  %

161

99  %

156

96  %

Конго (Демократична република)

1 401

1 399

100  %

1 385

99  %

1 317

94  %

Бряг на слоновата кост

702

702

100  %

700

100  %

690

98  %

Джибути

175

175

100  %

173

99  %

165

94  %

Еритрея

195

195

100  %

195

100  %

165

85  %

Етиопия

1 596

1 596

100  %

1 592

100  %

1 425

89  %

Габон

33

31

95  %

31

94  %

31

94  %

Гамбия

302

302

100  %

300

99  %

291

96  %

Гана

784

784

100  %

781

100  %

741

94  %

Гвинея-Бисау

184

184

100  %

182

99  %

180

98  %

Гвинея (Конакри)

500

500

100  %

495

99  %

444

89  %

Мавриций

82

82

100  %

82

100  %

82

100  %

Кения

853

840

98  %

839

98  %

784

92  %

Лесото

247

246

100  %

246

99  %

215

87  %

Либерия

485

485

100  %

483

99  %

456

94  %

Мадагаскар

774

774

100  %

754

97  %

685

89  %

Малави

1 018

1 015

100  %

1 007

99  %

932

92  %

Мали

1 295

1 295

100  %

1 291

100  %

1 257

97  %

Мавритания

343

341

100  %

340

99  %

333

97  %

Мозамбик

1 431

1 424

100  %

1 413

99  %

1 240

87  %

Намибия

187

186

100  %

185

99  %

177

95  %

Нигер

1 261

1 256

100  %

1 254

99  %

1 251

99  %

Нигерия

1 085

1 085

100  %

1 085

100  %

1 050

97  %

Уганда

928

912

98  %

905

98  %

851

92  %

Централноафриканска република

609

609

100  %

608

100  %

595

98  %

Руанда

831

831

100  %

831

100  %

828

100  %

Сао Томе и Принсипи

55

55

100  %

53

98  %

51

93  %

Сeнeгaл

662

662

100  %

659

100  %

637

96  %

Сейшелски острови

22

22

100  %

22

100  %

22

100  %

Сиера Леоне

652

652

100  %

650

100  %

634

97  %

Сомалия

896

895

100  %

893

100  %

892

100  %

Судан

298

298

100  %

298

100  %

298

100  %

Южен Судан

91

91

100  %

91

100  %

91

100  %

Есватини (Свазиленд)

121

121

100  %

121

100  %

115

95  %

Танзания

1 171

1 171

100  %

1 160

99  %

1 102

94  %

Чад

930

926

99  %

910

98  %

841

90  %

Того

373

373

100  %

373

100  %

370

99  %

Замбия

825

825

100  %

814

99  %

734

89  %

Зимбабве

461

461

100  %

459

100  %

457

99  %

* Общо Африка

27 809

27 748

100  %

27 598

99  %

26 268

94  %

Антигуа и Барбуда

15

15

100  %

15

100  %

15

98  %

Барбадос

22

22

100  %

22

100  %

21

98  %

Белиз

42

42

100  %

41

96  %

37

87  %

Доминика

40

40

100  %

40

100  %

40

100  %

Гренада

20

20

100  %

20

100  %

20

100  %

Гвиана

79

79

100  %

78

99  %

77

98  %

Хаити

995

991

100  %

923

93  %

822

83  %

Ямайка

235

235

100  %

233

99  %

226

96  %

Доминиканска република

281

281

100  %

279

99  %

279

99  %

Сейнт Лусия

32

32

100  %

32

100  %

32

100  %

Сейнт Китс и Невис

6

6

100  %

6

99  %

6

99  %

Сейнт Винсънт и Гренадини

26

26

99  %

26

99  %

24

92  %

Суринам

27

26

96  %

26

96  %

26

96  %

Тринидад и Тобаго

28

28

100  %

28

99  %

28

99  %

* Общо Кариби

1 850

1 845

100  %

1 769

96  %

1 653

89  %

Фиджи

48

48

100  %

48

100  %

48

100  %

Острови Кук

5

5

100  %

5

100  %

5

100  %

Соломонови острови

66

66

100  %

66

100  %

66

100  %

Кирибати

42

42

99  %

41

98  %

41

97  %

Маршалови острови

17

17

100  %

17

100  %

17

100  %

Микронезия

23

22

97  %

22

97  %

18

78  %

Науру

4

4

100  %

4

100  %

4

100  %

Ниуе

3

3

100  %

3

100  %

3

100  %

Палау

4

4

100  %

4

100  %

4

100  %

Папуа-Нова Гвинея

239

239

100  %

233

98  %

227

95  %

Западна Самоа

67

66

99  %

66

99  %

66

99  %

Източен Тимор

166

166

100  %

166

100  %

161

97  %

Тонга

28

28

100  %

28

100  %

28

100  %

Тувалу

13

13

100  %

13

100  %

13

100  %

Вануату

55

55

100  %

54

99  %

53

97  %

* Общо Тихоокеански басейн

779

777

100  %

770

99  %

752

97  %

Средства в рамките на АКТБ

7 967

7 862

99  %

7 908

99  %

7 473

94  %

Африкански държави, в които португалският е официален език (PALOP)

59

59

100  %

58

99  %

58

98  %

Регион Южна Африка FED 10

129

129

100  %

129

100  %

127

98  %

Регион Централна Африка

546

543

100  %

539

99  %

451

83  %

Регион Източна Африка и Австралия

2 989

2 981

100  %

2 960

99  %

2 650

89  %

Регион Западна Африка

1 919

1 918

100  %

1 901

99  %

1 737

91  %

Карибски регион

533

527

99  %

522

98  %

439

82  %

Тихоокеански регион

322

318

99  %

298

93  %

259

81  %

* Общо регионално сътрудничество АКТБ

14 464

14 338

99  %

14 316

99  %

13 195

91  %

АКТБ

50 070,99

48 871,60

98  %

48 617,47

97  %

45 968,94

92  %

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ОСТ

Резерв/неразпределени по държави/територии

34

12

34  %

11

33  %

11

33  %

Всички държави от OCT

34

12

34  %

11

33  %

11

33  %

Ангила

27

27

100  %

27

100  %

27

100  %

Фолкландски острови

10

10

100  %

10

100  %

10

100  %

Острови Питкерн

5

5

100  %

5

100  %

5

100  %

Търкс и Кайкос

32

32

100  %

32

100  %

32

100  %

Британски Вирджински острови

2

2

100  %

2

100  %

2

100  %

Монсерат

33

33

100  %

33

100  %

33

100  %

Света Елена

38

38

100  %

38

100  %

38

100  %

* Общо британски OCT

146

146

100  %

146

100  %

146

100  %

Нидерландски Антили

38

37

98  %

20

54  %

20

54  %

Нидерландски Антили — Бонер

4

4

98  %

4

98  %

4

98  %

Нидерландски Антили — Саба

3

3

100  %

3

100  %

3

100  %

Нидерландски Антили — Синт Еустациус

2

2

100  %

2

100  %

2

100  %

Аруба

21

21

98  %

21

98  %

21

98  %

Синт Мартен

14

14

100  %

13

95  %

5

39  %

* Общо нидерландски ОСТ

83

82

99  %

64

77  %

56

68  %

Уолис и Футуна

39

38

99  %

37

95  %

29

76  %

Майот

29

29

100  %

29

100  %

29

100  %

Нова Каледония

50

50

100  %

50

100  %

50

100  %

Френска Полинезия

49

49

100  %

49

100  %

49

100  %

Сен Пиер и Микелон

47

47

100  %

47

100  %

47

100  %

* Общо френски OCT

214

213

100  %

212

99  %

204

96  %

регион

137

137

100  %

136

99  %

119

87  %

* Общо регионално сътрудничество OCT

137

137

100  %

136

99  %

119

87  %

ОСТ

613,69

589,78

96  %

569,00

93  %

536,59

87  %

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ОБЩО: АКТБ+OCT

 

50 684,68

49 461,38

98  %

49 186,47

97  %

46 505,53

92  %

Разбивка на поетите като задължение, договорените и изплатените суми по разходни области за 11-ия ЕФР

11-и ЕФР Разбивка на поетите като задължение, договорените и изплатените суми по разходни области (секторни кодове на DAC)

(милиони евро)

Сектор

Поети като задължение

Договорени

Изплатени

Социална инфраструктура и услуги

 

 

 

110 Образование

1 177,56

1 162,86

1 067,50

120 Здравеопазване

2 125,44

2 519,13

2 370,49

130 Политики/програми за населението и репродуктивно здраве

352,44

49,94

43,95

140 Водоснабдяване и канализация

785,55

861,63

632,91

150 Правителство и гражданско общество

5 700,30

5 940,90

5 772,26

160 Друга социална инфраструктура и услуги

964,74

1 403,10

1 643,11

Социална инфраструктура и услуги ОБЩО

11 106,04

11 937,55

11 530,22

Икономическа инфраструктура и услуги

 

 

 

210 Транспорт и складиране

1 401,54

2 091,05

1 378,12

220 Комуникации

140,58

147,05

137,97

230 Енергетика

2 011,97

2 049,24

1 474,99

240 Банкови и финансови услуги

484,68

533,73

503,53

250 Бизнес и други услуги

339,92

329,60

288,28

Икономическа инфраструктура и услуги ОБЩО

4 378,70

5 150,66

3 782,88

Производствени сектори

 

 

 

310 Селско, горско и рибно стопанство

3 317,10

3 144,49

2 649,43

320 Промишленост, минерални ресурси и минно дело, строителство

632,36

525,39

384,77

330 Търговия и туризъм

502,26

434,74

338,86

Производствени сектори ОБЩО

4 451,72

4 104,61

3 373,06

Многосекторни/междусекторни

 

 

 

410 Обща защита на околната среда

984,89

843,66

756,56

430 – Други многосекторни

3 881,80

2 617,61

1 947,95

Многосекторни/междусекторни ОБЩО

4 866,68

3 461,26

2 704,51

Помощ под формата на стоки и общо подпомагане по програми

 

 

 

510 Обща бюджетна подкрепа

3 113,40

3 176,31

2 531,91

520 Хранителна помощ за развитие

611,90

390,58

365,68

Помощ под формата на стоки и общо подпомагане по програми ОБЩО

3 725,30

3 566,89

2 897,59

Дейност, свързана с дълга

 

 

 

600 – Дейност, свързана с дълга

183,00

183,00

183,00

Дейност, свързана с дълга ОБЩО

183,00

183,00

183,00

Хуманитарна помощ

 

 

 

720 Спешно реагиране

743,62

452,44

447,63

730 Възстановяване

137,53

65,06

42,39

740 Готовност при бедствия

72,49

110,12

101,07

Хуманитарна помощ ОБЩО

953,63

627,61

591,09

Административни разходи на донорите / неразпределени / неуточнени

 

 

 

910 Административни разходи на донорите

993,19

948,32

896,03

998 Неразпределени / неуточнени

183,74

41,61

27,23

Няма данни

245,98

1,57

1,15

Административни разходи на донорите / неразпределени / неуточнени ОБЩО

1 422,91

991,50

924,42

ОБЩА СУМА ЗА 11-ИЯ ЕФР

31 087,97

30 023,09

25 986,75

Изменение на кумулативните поети като задължение, договорени и изплатени суми по разходни области за 11-ия ЕФР

Image 4

Image 5

Image 6

3.   РЕЧНИК НА ТЕРМИНИТЕ

RAL (Reste à liquider)

Сума, която остава да бъде платена по бюджетно задължение в даден момент. Вж. „Неизпълнени поети задължения“.

Безвъзмездни средства

Преки финансови вноски от бюджета за бенефициери — трети страни, участващи в дейности, които обслужват политиките на Съюза.

Бюджетен резултат

Разликата между получения доход и изплатените суми, включително корекциите за преноси, анулирани суми и валутно-курсови разлики.-

За агенциите получената сума ще трябва да бъде възстановена на финансиращия орган.

Бюджетна позиция/бюджетен ред/бюджетно състояние

Приходите и разходите се записват в структурата на бюджета съгласно задължителна номенклатура, която отразява естеството и целта на всеки елемент. Тази номенклатура е наложена от бюджетния орган. Отделните категории (дял, глава, статия или позиция) служат за официално описание на номенклатурата.

Бюджетни кредити

Финансиране на бюджета.

В бюджета се предвиждат както поетите задължения (правни ангажименти за предоставяне на финансиране), така и плащанията (парични или банкови преводи към бенефициерите). Бюджетните кредити за поети задължения и бюджетните кредити за плащания често се различават (многогодишни бюджетни кредити), тъй като задължение за многогодишните програми и проекти обикновено се поема изцяло през годината, през която е взето решението за тези програми и проекти, и средствата по тях се плащат през годините с напредването на тяхното изпълнение.

Бюджетни кредити за административни разходи

Бюджетни кредити за покриване на текущите разходи на субектите (персонал, сгради, офис оборудване).

Бюджетни кредити за оперативни разходи

Бюджетни кредити за оперативни разходи финансират различните политики, главно под формата на безвъзмездни средства или обществени поръчки.

Бюджетни кредити за плащания

Бюджетните кредити за плащания покриват разходите, дължими през текущата година, които произтичат от правни задължения, поети през текущата година и/или през предходни години.

Бюджетни кредити за поети задължения

Бюджетните кредити за поети задължения покриват пълната стойност на правните задължения (договори, споразумения или решения за предоставяне на безвъзмездни средства), които могат да бъдат подписани през текущата финансова година.

Бюджетни кредити, които губят сила

Неизползваните бюджетни кредити, които ще бъдат отменени в края на финансовата година. Губене на сила означава отмяна на цялото или на част от разрешението за извършване на разходи и/или за поемане на задължения. Това разрешение намира израз под формата на бюджетен кредит.

За съвместните предприятия (и Европейския институт за иновации и технологии — EIT), както е посочено във финансовите им правила, неизползваните бюджетни кредити могат да бъдат записани в прогнозата за приходите и разходите за следващите максимум три финансови години (т.нар. правило „N+3“). Следователно изгубилите сила бюджетни кредити за СП могат да бъдат активирани отново до финансовата година „N+3“.

Бюджетно задължение

Операция, чрез която разпоредителят с бюджетни кредити заделя бюджетните кредити, необходими за покриване на последващи плащания за изпълнение на правни задължения.

Валутно-курсова разлика

Разликата, получена от обменните курсове, прилагани към трансакциите, засягащи държави извън еврозоната, или от преоценката на активи и пасиви в чуждестранна валута към датата на отчета.

Едногодишни бюджетни кредити

Бюджетни кредити, които задоволяват годишни нужди и следователно за тях трябва да бъдат поети задължения през бюджетната година. Само сумите, които отговарят на условията за автоматично пренасяне, могат да бъдат изплатени през следващата година. Едногодишните бюджетни кредити, които не са използвани, т.е. за които не са поети задължения до края на годината, се отменят (освен ако по изключение с решение на Комисията не е дадено разрешение за неавтоматично пренасяне). Едногодишни бюджетни кредити се прилагат за административните разходи, като бюджетните кредити за поети задължения са равни на бюджетните кредити за плащания.

Излишък

Положителна разлика между приходите и разходите, която трябва да бъде върната на финансиращия орган. Вж. „Бюджетен резултат“.

Изпълнение на бюджета

Усвояване на бюджета чрез разходни и приходни операции.

Коригиращ бюджет

Решение, прието през бюджетната година, за изменение (увеличение, намаление, трансфер) на аспекти на приетия бюджет за тази година.

Многогодишни бюджетни кредити

Многогодишните бюджетни кредити се използват за финансиране на многогодишни операции; те покриват, за текущата финансова година, общите разходи по правните задължения, поети за операции, чието изпълнение обхваща повече от една финансова година.

Неизпълнени поети задължения

Неизпълнените поети задължения (или RAL от френския израз „reste à liquider“) се определят като сумата на бюджетните кредити, за които са поети задължени и които все още не са изплатени. Те произтичат пряко от съществуването на многогодишни програми и от разграничаването между бюджетните кредити за поети задължения и бюджетните кредити за плащания.

Отмяна на бюджетни кредити

Бюджетните кредити, които не са били използвани до края на финансовата година и които не могат да бъдат пренесени, се отменят.

Отмяна на поети задължения

Това е операция, с която отговорният разпоредител с бюджетни кредити отменя изцяло или частично заделянето на бюджетни кредити, направено по-рано посредством поемане на бюджетно задължение.

Правно задължение

Акт, с който разпоредителят с бюджетни кредити поема задължение към трети страни, което води до разходи за бюджета на Съюза.

Често срещани форми на правни задължения са договорите за обществени поръчки, споразуменията за безвъзмездни средства и решенията за отпускане на безвъзмездни средства.

Правно основание/основен акт

Правният акт, приет от законодателния орган (обикновено Съвета и Европейския парламент), в който се посочват целта на дадена разходна програма на Съюза, предназначението на бюджетните кредити, правилата за интервенция, срокът на валидност и съответните финансови правила, които служат като правно основание за изпълнението на разходната програма.

Пренасяне на бюджетни кредити

Изключение от принципа на ежегодност, доколкото бюджетните кредити, които не са могли да бъдат използвани през дадена бюджетна година, могат при строги условия и по изключение да бъдат пренесени за използване през следващата година.

Приет бюджет

Проектобюджетът се превръща в приетия бюджет веднага след като бъде одобрен от бюджетния орган.

Разходи

Термин, използван за описание на разходването на бюджета от всички видове източници на средства.

Трансфер между бюджетните редове

Трансферите между бюджетните редове са свързани с преместване на бюджетни кредити от един бюджетен ред в друг в хода на финансовата година и следователно представляват изключение от принципа на специфичност на бюджета.

Установени вземания

Право на събиране на приходи от длъжник, признато чрез издаване на нареждане за събиране на вземания.

Финансов резултат

Въздействие върху счетоводния баланс на разходите и приходите въз основа на правилата за счетоводна отчетност на базата на текущо начисляване.

Целеви приходи

Приходи, предназначени за финансирането на конкретни разходи.

ЧАСТ ІІ

ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО — ФОНДОВЕ, УПРАВЛЯВАНИ ОТ ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА

ЕВРОПЕЙСКА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА

СЪВЕТ НА ДИРЕКТОРИТЕ

ИНВЕСТИЦИОНЕН МЕХАНИЗЪМ

ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ

КЪМ 31 ДЕКЕМВРИ 2025 Г.

(1)

Независим одиторски доклад

(2)

Отчет за финансовото състояние

(3)

Отчет за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход

(4)

Отчет за промените в ресурсите на вносителите

(5)

Отчет за паричните потоци

(6)

Бележки към финансовите отчети

ОТЧЕТ ЗА ФИНАНСОВОТО СЪСТОЯНИЕ КЪМ 31 ДЕКЕМВРИ 2025 Г.

(в хиляди евро)

 

Бележки

31.12.2025

31.12.2024

АКТИВИ

 

 

 

Пари и парични еквиваленти

5

1 665 129

1 638 604

Вземания от вносителите

9/16

-

7 482

Касови финансови активи

10

-

-

Дериватни финансови инструменти

6

7 819

783

Заеми и аванси

7.1

1 063 511

1 498 048

Акции и други ценни книжа с променлива доходност

8

745 934

834 621

Други активи

11

36 833

-

Общо активи

 

3 519 226

3 979 538

ПАСИВИ И РЕСУРСИ НА ВНОСИТЕЛИТЕ

 

 

 

ПАСИВИ

 

 

 

Дериватни финансови инструменти

6

411

39 210

Приходи за бъдещи периоди

12

44 845

47 725

Провизии за кредитни ангажименти

13

17 585

18 320

Дължими суми на трети страни

14

658 146

566 083

Други пасиви

15

3 044

3 289

Общо пасиви

 

724 031

674 627

Ресурси на вносителите

16/17

2 795 195

3 304 911

Общо пасиви и ресурси на вносителите

 

3 519 226

3 979 538

ОТЧЕТ ЗА ПЕЧАЛБАТА ИЛИ ЗАГУБАТА И ДРУГИЯ ВСЕОБХВАТЕН ДОХОД ЗА ГОДИНАТА, ПРИКЛЮЧИЛА НА 31 ДЕКЕМВРИ 2025 Г.

(в хиляди евро)

 

Бележки

От 1.1.2025 г.

до 31.12.2025 г.

От 1.1.2024 г.

до 31.12.2024 г.

Приходи от лихви и други подобни приходи (*2)

19

116 470

156 601

Разходи за лихви и други подобни разходи

19

-1 700

-1 805

Нетни лихви и други подобни приходи

 

114 770

154 796

Приходи от такси и комисионни

20

4 103

20

Разходи за такси и комисионни

20

-88

- 212

Нетни приходи от такси и комисионни

 

4 015

- 192

Промяна на справедливата стойност на дериватни финансови инструменти

6

45 836

-94 192

Нетен резултат от акции и други ценни книжа с променлива доходност

21

24 877

-34 096

Нетен резултат от заеми и аванси, оценени по FVTPL

7.1

-6 948

-5 436

Нетен валутен резултат

22

-90 703

81 907

Нетен резултат от финансови операции

 

-26 938

-51 817

Промяна в обезценката по заемите и авансите, без корекции

7.2

8 915

12 145

Промени в провизиите за кредитни ангажименти, без корекции

13

735

718

Общи административни разходи

23

-19 942

-24 794

Печалба за годината

 

81 555

90 856

Обща всеобхватна печалба на приходи за годината

 

81 555

90 856

(*2)  За годината, приключила на 31 декември 2025 г., лихвите и другите подобни приходи включват 109,7 милиона евро (2024 г.: 144,3 милиона евро), изчислени за активите, държани по амортизирана стойност, въз основа на метода на ефективния лихвен процент.

ОТЧЕТ ЗА ПРОМЕНИТЕ В РЕСУРСИ НА ВНОСИТЕЛИТЕ ЗА ГОДИНАТА, ПРИКЛЮЧИЛА НА 31 ДЕКЕМВРИ 2025 Г.

(в хиляди евро)

 

Бележки

Поискани вноски

Налични обратни потоци

Неразпределена печалба

Общо

Към 1 януари 2025 г.

 

3 721 695

- 897 690

480 906

3 304 911

Вноски на държавите членки, поискани през годината

16

-

-

-

-

Обратни потоци във връзка с 2024 г.

17

-

- 591 271

-

- 591 271

Печалба за 2025 г.

 

-

-

81 555

81 555

Промени в ресурсите на вносителите

 

-

- 591 271

81 555

- 509 716

Към 31 декември 2025 г.

 

3 721 695

-1 488 961

562 461

2 795 195

 

 

Поискани вноски

Налични обратни потоци

Неразпределена печалба

Общо

Към 1 януари 2024 г.

 

3 721 695

- 587 913

390 050

3 523 832

Вноска на държавите членки, поискана през годината

16

-

-

-

-

Обратни потоци във връзка с 2023 г.

17

-

- 309 777

-

- 309 777

Печалба за 2024 г.

 

-

-

90 856

90 856

Промени в ресурсите на вносителите

 

-

- 309 777

90 856

- 218 921

Към 31 декември 2024 г.

 

3 721 695

- 897 690

480 906

3 304 911

ОТЧЕТИ ЗА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ ЗА ГОДИНАТА, ПРИКЛЮЧИЛА НА 31 ДЕКЕМВРИ 2025 Г.

(в хиляди евро)

 

Бележки

От 1.1.2025 г. до 31.12.2025 г.

От 1.1.2024 г. до 31.12.2024 г.

ОПЕРАТИВНИ ДЕЙНОСТИ

 

 

 

Печалба за годината  (*3)

 

81 555

90 856

Корекции, направени за:

 

 

 

Нетен резултат от акции и други ценни книжа с променлива доходност

 

-5 176

52 265

Промяна в обезценката по заемите и авансите, без корекции

7.2

-8 915

-12 145

Нетен резултат от заеми и аванси, оценени по FVTPL

7

6 948

5 436

Промяна в начислената лихва и амортизираната стойност на заеми и аванси

 

-3 776

-2 229

Нетни промени в провизиите за кредитни ангажименти, без корекции

 

- 735

- 718

Промени в справедливата стойност на деривати

13

-45 836

94 192

Промяна в приходите за бъдещи периоди

12

-2 880

- 790

Въздействие на промените във валутния курс върху заемите

 

95 552

-78 744

Влияние на промените във валутния курс върху акциите и другите ценни книжа с променлива доходност

 

58 444

-23 199

Въздействие на промените във валутния курс върху касовите наличности

 

11 405

-5 282

Печалба/(загуба) от оперативни дейности преди промените в оперативните активи и пасиви

 

186 586

119 642

Отпускане на заеми

7

- 106 653

- 101 394

Изплащане на заеми

7

398 998

371 568

Промяна в начислените лихви по пари и парични еквиваленти

5

-2 331

- 646

Плащания по акции и други ценни книжа с променлива доходност

8

-51 701

-69 392

Нетни постъпления от акции и други ценни книжа с променлива доходност

 

90 480

23 033

Получени дивиденти

21

18 573

16 548

Намаление на други активи

 

-

616

(Намаление) на други пасиви

 

- 245

-49

(Намаление) на суми, платими на Европейската инвестиционна банка

 

-44 913

- 985

Нетни парични потоци (използвани в) / от оперативни дейности

 

488 794

358 941

ФИНАНСОВИ ДЕЙНОСТИ

 

 

 

Суми, получени от държавите членки, за лихвени субсидии и техническа помощ

 

7 482

286 800

Суми, платени от името на държавите членки, за лихвени субсидии и техническа помощ

 

- 108 597

-68 256

Вноски, платени от името на държавите членки

 

- 347 418

- 309 777

Нетни парични потоци от финансови дейности

 

- 448 533

-91 233

Нетно увеличение на парите и паричните еквиваленти

 

40 261

267 708

Обобщен отчет за паричните потоци:

 

 

 

Пари и парични еквиваленти в началото на финансовата година

 

1 633 830

1 371 404

Нетни парични потоци, (използвани в) / от:

 

 

 

Оперативни дейности

 

488 794

358 941

Дейности по финансиране

 

- 448 533

-91 233

Въздействия на промените във валутния курс върху парите и паричните еквиваленти

 

-11 405

-5 282

Пари и парични еквиваленти в края на финансовата година

 

1 662 686

1 633 830

Парите и паричните еквиваленти се състоят от:

 

 

 

Касова наличност

5

146 087

212 466

Срочни депозити (без начислената лихва)

5

556 329

304 538

Търговски ценни книжа

5

960 270

1 116 826

 

 

1 662 686

1 633 830

(*3)  Печалбата за годината включва получени лихви в размер на 109,8 милиона евро (2024 г.: 149,1 милиона евро), а изплатените лихви възлизаха на 1,8 милиона евро (2024 г.: 1,9 милиона евро).

Бележки към финансовите отчети към 31 декември 2025 г.

1   Обща информация

Инвестиционният механизъм („механизмът“ или ИМ) е създаден в рамките на Споразумението от Котону („Споразумението“) за сътрудничество и помощ за развитие, сключено между групата от държави от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн („държавите от АКТБ“) и Европейския съюз и неговите държави членки на 23 юни 2000 г., преразгледано на 25 юни 2005 г. и 22 юни 2010 г. Споразумението от Самоа, което заменя Споразумението от Котону като нова рамка за сътрудничество между Европейския съюз и Организацията на държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (ОДАКТБ) (Решение (ЕС) 2023/2862 на Съвета от 30 октомври 2023 г.), беше подписано на 15 ноември 2023 г. и влезе в сила на 1 януари 2024 г. То е наследник на Споразумението от Котону, което уреждаше отношенията между ЕС и държавите от АКТБ, считано от 2000 г. Този преход гарантира приемствеността на партньорствата, като в същото време отговаря на съвременните глобални предизвикателства.

Механизмът не е отделно юридическо лице и Европейската инвестиционна банка („ЕИБ“ или „банката“) управлява вноските от името на държавите членки („дарители“) в съответствие с разпоредбите на Споразумението и действа като администратор на механизма.

Продължителността на Механизма не е определена. Вътрешното споразумение за 11-ия ЕФР остава в сила (съгласно член 14, параграф 3 от него), докато е необходимо, за да бъдат осъществени изцяло всички операции, финансирани по Споразумението за партньорство АКТБ—ЕС и Решението за отвъдморско асоцииране и многогодишната финансова рамка.

Финансирането по Споразумението се осигурява от бюджетите на държавите — членки на ЕС. Държавите — членки на ЕС, допринасят със суми, разпределени за финансирането на ИМ и за безвъзмездните средства за финансиране на лихвените субсидии, както е предвидено в многогодишните финансови рамки (първи финансов протокол, обхващащ периода 2000—2007 г. и наричан 9-и Европейски фонд за развитие (ЕФР), втори финансов протокол, обхващащ периода 2008—2013 г. и наричан 10-и ЕФР, и трети финансов протокол, обхващащ периода 2014—2020 г. и наричан 11-и ЕФР). На ЕИБ е поверено управлението на:

i)

механизма, който представлява рисков револвиращ фонд от 3 685,5 милиона евро, насочен към насърчаване на инвестициите в частния сектор в държавите от АКТБ, от които 48,5 милиона евро са разпределени за отвъдморските страни и територии („страните от ОСТ“);

ii)

безвъзмездните средства за финансиране на лихвени субсидии на стойност до 1 220,85 милиона евро за държавите от АКТБ и до 8,5 милиона евро за страните от ОСТ. До 15 % от тези субсидии могат да се използват за финансиране на техническа помощ, свързана с проекти.

На 23 декември 2020 г. Съветът взе решение за удължаване на периода на задълженията по Инвестиционния механизъм с най-малко шест месеца. След удължаването Банката одобри операциите в съответствие с мандата си до 30 юни 2021 г. (Решение (ЕС) 2020/2233 на Съвета от 23 декември 2020 г. относно заделянето на средствата, произтичащи от обратните потоци по Инвестиционния механизъм за АКТБ от операции по линия на 9-ия, 10-ия и 11-ия ЕФР (32).

Страните от ЕС и АКТБ се споразумяха да изменят решението относно преходните мерки, за да се удължи срокът на прилагане на разпоредбите на Споразумението за партньорство АКТБ—ЕС до 31 декември 2023 г. или до влизането в сила на новото споразумение, или до временното прилагане на новото споразумение между Съюза и държавите от АКТБ, в зависимост от това кое от тези събития настъпи първо (Решение № 2/2019 на Комитета на посланиците на АКТБ—ЕС за приемане на преходни мерки съгласно член 95, параграф 4 от Споразумението за партньорство АКТБ—ЕС, което впоследствие беше изменено с Решение № 3/2021 на Комитета на посланиците (33) на АКТБ—ЕС от 26 ноември 2021 г., с Решение (ЕС) 2022/970 на Съвета (34) от 16 юни 2022 г. и с Решение № 2/2023 на Комитета на посланиците на АКТБ—ЕС (35) от 25 октомври 2023 г.).

Регламентът за ИССРМС — Глобална Европа, който влезе в сила на 14 юни 2021 г. (Регламент (ЕС) 2021/947 на Европейския парламент и на Съвета (36) от 9 юни 2021 г.), осигурява основното правно основание за помощта от ЕС извън ЕС през периода 2021—2027 г. и управлението на новия институционален мандат на Банката за операции извън Европейския съюз, включително в региона на АКТБ. Това включва интегрирането на сегашния извънбюджетен ЕФР в бюджета на ЕС. В Регламента за ИСРМС е предоставено правното основание на Комисията да възлага бъдещите мандати на ЕС на ЕИБ за дейността ѝ извън ЕС. Той също така ще осигури рамката за външни инвестиции, за да може Съюзът да си сътрудничи с партньорски институции чрез безвъзмездни средства или гаранции от бюджета на ЕС.

В бъдеще обратните потоци от ИМ ще бъдат разгърнати в рамките на ИССРМС чрез комбинация от специален компонент за частния сектор на АКТБ в рамките на Европейския фонд за устойчиво развитие (ЕФУР+) и доверителен фонд. На 15 февруари 2023 г. бе подписано споразумение за трансфер между ЕИБ и Европейската комисия („споразумението за трансфер“). Целта на това споразумение е трансферът на средствата, произтичащи от обратни потоци по линия на Механизма, когато станат достъпни, в съответствие с Решение (ЕС) 2020/2233 („обратните потоци по ИМ за АКТБ“) и Решение (ЕС) 2021/1764 на Съвета (37) („обратните потоци по ИМ за ОСТ“, а заедно с обратните потоци по ИМ за АКТБ — „обратните потоци“). За повече подробности, моля, вж. бележка 2.4.6 и бележка 17.

Настоящите финансови отчети обхващат периода от 1 януари 2025 г. до 31 декември 2025 г.

По предложение на Управителния комитет Съветът на директорите прие финансовите отчети на 25 март 2026 г. и разреши тяхното представяне за одобрение на Съвета на гуверньорите до 24 април 2026 г.

2   Съществени счетоводни политики

2.1    Основа за подготовка — декларация за съответствие

Финансовите отчети са изготвени въз основа на принципа „действащо предприятие“, поради което се предполага, че в обозримо бъдеще механизмът ще бъде в състояние да покрие всички парични задължения по всички операции, в съответствие с Международните стандарти за финансово отчитане (МСФО), издадени от Съвета по международни счетоводни стандарти (СМСС) и приети от Европейския съюз (наричани по-нататък „счетоводни МСФО“). Финансовите отчети към 31 декември 2025 г. включват отчета за финансовото състояние, отчета за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход, отчета за промените в ресурсите на вносителите и отчета за паричните потоци, както и бележките.

2.2    Важни счетоводни оценки, допускания и прогнози

Изготвянето на финансовите отчети налага изготвянето на прогнози и допускания, които засягат отчетените приходи, разходи, активи, пасиви и оповестяването на условните активи и пасиви. Използването на наличната информация и извършването на оценка са присъщи за изготвянето на прогнози. Действителните резултати в бъдеще биха могли да се различават от тези прогнози, а разликите може да бъдат от съществено значение за финансовите отчети. Прогнозите и залегналите в основата допускания се преразглеждат постоянно. Преразгледаните прогнози се признават в бъдеще.

Оценки и прогнози се използват най-много в следните случаи:

—   Справедлива стойност на финансовите инструменти

Когато справедливата стойност на финансовите инструменти, вписани в счетоводния баланс, не може да бъде установена от действащите пазари, тя се определя с помощта на редица методи за остойностяване, в това число чрез използване на математически модели. При възможност данните за тези модели се вземат от наблюдаваните пазари, но ако това не е осъществимо, се налага определена степен на преценяване при установяване на справедливите стойности. Оценките се категоризират в различни нива в йерархията на справедливите стойности въз основа на данните, използвани при методите за остойностяване, описани в

бележки 2.4.2 и 4.

—   Загуби от обезценка на заеми и аванси

За измерването на очакваните кредитни загуби („ОКЗ“) ръководството трябва да прави съществени преценки, по-специално оценка на значителното увеличение на кредитния риск след първоначалното вписване, включване на информация за бъдещето, а след това и прогноза за размера и графика на бъдещите парични потоци и стойността на обезпеченията при определяне на загубите от обезценка. Тези оценки зависят от редица фактори, които могат да доведат до значителни промени в сроковете и коректива за загуби, който да бъде признат (бележка 2.4.2). Съответните допускания относно последиците за обезценката, произтичащи от общата ситуация на несигурност и от нестабилността, която възникна през 2024 г. и продължи да е налице през 2025 г., са описани подробно в бележка 2.4.2.2 и бележка 3.2.3.7.

—   Оценка на некотирани капиталови инвестиции

Оценката на некотираните капиталови инвестиции обикновено се основава на следното:

—

скорошни пазарни операции при справедливи условия между независими страни,

—

текуща справедлива стойност на друг инструмент, който в основата си е същият,

—

очаквани парични потоци, сконтирани при текущи ставки, приложими за инструменти със същите условия и рискове,

—

метод на коригираните нетни активи, или

—

други модели за оценка.

Определянето на паричните потоци и дисконтовите фактори за некотираните капиталови инвестиции налага значително използване на приблизителни оценки. Механизмът редовно коригира техниките за оценка и ги изпитва за валидност с цени от наблюдавани текущи пазарни операции на същия инструмент или с други съществуващи наблюдавани пазарни данни.

—   Консолидиране на субекти, в които механизмът има участия

ЕИБ направи заключения, според които никой от субектите, в които има участия, не е контролиран от механизма. Това се дължи на факта, че във всички тези субекти главният партньор, управителят на фонда или управителният съвет носят цялата отговорност за управлението и контрола на дейностите и операциите на партньорството и са компетентни и оправомощени да направят всичко необходимо, за да изпълнят предназначението и целите на партньорството в съответствие с инвестиционните насоки и насоките на политиката.

2.3    Промени в счетоводните стандарти

С изключение на измененията по-долу, механизмът последователно е прилагал счетоводните политики, посочени в бележка 2.4, към всички периоди, представени в настоящите финансови отчети. Механизмът прие следните нови стандарти и изменения на стандартите.

Нови и изменени стандарти, приети от механизма

Следните изменения на съществуващите стандарти породиха действие за финансовите отчети на механизма, считано от 1 януари 2025 г.:

—

Изменения на МСС 21 „Ефекти от промените в обменните курсове“: „Липса на възможност за обмен“.

Изброените по-горе изменения не оказаха съществено въздействие върху финансовите отчети на механизма.

Нови стандарти, изменения и тълкувания, които все още не са приети от механизма

Към 31 декември 2025 г. бяха издадени следните изменения на съществуващи стандарти, които не бяха задължителни за годишните отчетни периоди, завършващи на 31 декември 2025 г.:

Изменения на съществуващи стандарти, които са одобрени от ЕС и влизат в сила за годишни периоди, започващи на или след 1 януари 2026 г.:

—

Изменения на „Класификацията и оценяването на финансовите инструменти“ (Изменения на МСФО 1, МСФО 7, МСФО 9 и МСС 7);

—

Годишни подобрения том 11;

—

Договори, сочещи електроенергия, зависима от природни фактори — изменения на МСФО 9 и МСФО 7.

Нови стандарти и изменения на съществуващи стандарти, които все още не са одобрени от ЕС:

—

МСФО 18 „Представяне и оповестяване във финансовите отчети“;

—

МСФО 19 „Дъщерни предприятия без задължение за публична отчетност: оповестяване“;

Към датата, на която беше разрешено представянето на финансовите отчети, механизмът не е приел предсрочно нито един от изброените по-горе стандарти или изменения на съществуващи стандарти и не са издадени тълкувания, които да са приложими и да трябва да бъдат взети под внимание от механизма към която и да е отчетна дата. Ръководството очаква всички съответни становища да бъдат приети за първия период, започващ на или след датата на влизането им в сила, както и те да не окажат съществено въздействие върху финансовите отчети на механизма.

2.4    Обобщение на съществените счетоводни политики

Отчетът за финансовото състояние представлява активи и пасиви по ред на намаляваща ликвидност и не прави разлика между текущи и нетекущи позиции.

2.4.1   Конвертиране на чужда валута

Механизмът използва еврото (EUR) за представяне на своите финансови отчети, което е също така функционалната валута. Освен ако не е посочено друго, финансовата информация, представена в евро, е закръглена до най-близкото хиляда.

Операциите в чужда валута се конвертират в евро по валутния курс, който е в сила към деня на операцията.

Паричните активи и пасиви, изразени във валута, различна от евро, се конвертират в евро по валутния курс, който е в сила към датата на отчета за финансовото състояние. Печалбата или загубата от такова конвертиране се записват в отчета за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход.

Непаричните позиции, измерени по историческа стойност в чужда валута, се конвертират по валутния курс към датите на първоначалните операции. Непаричните позиции, измерени по справедлива стойност в чужда валута, се конвертират по валутния курс към датата на определяне на справедливата стойност.

Валутно-курсовите разлики, които се получават при извършване на операции по курсове, различни от курса в деня на операцията, и нереализираните валутно-курсови разлики за неизплатени парични активи и пасиви в чужда валута се признават в отчета за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход.

2.4.2   Финансови активи, различни от деривати

Недериватните финансови инструменти първоначално се признават, като се използва датата на сетълмента.

Класификация и оценяване

Финансови активи

При първоначалното признаване финансовите активи се класифицират като оценявани по амортизирана стойност (АС) или по справедлива стойност през печалбата или загубата (FVTPL), а финансовите пасиви се класифицират като оценявани по АС или FVTPL.

Съгласно МСФО 9 класифицирането започва с определяне дали финансовият актив се счита за дългов или капиталов инструмент. МСФО 9 се позовава на определенията в МСС 32 „Финансови инструменти: представяне“.

Дългови инструменти са инструментите, които отговарят на определението за финансов пасив от гледна точка на контрагента, заеми и дългови ценни книжа, включително облигации, полици или сертификати, емитирани от структурирани субекти, правителства или предприятия.

Дългов инструмент се класифицира по AC, ако отговаря на следните две условия и не е посочен по FVTPL:

—

активът се държи в рамките на бизнес модел, чиято цел е активите да бъдат държани, за да се съберат договорните парични потоци; както и

—

съгласно договорните условия на финансовия актив на конкретни дати възникват парични потоци, които са единствено плащания по главница и лихва (критерий SPPI).

Горепосочените изисквания следва да се прилагат за цял финансов актив, дори ако съдържа внедрен дериват.

Капиталовите инструменти са инструменти, които отговарят на определението за собствен капитал от гледна точка на емитента, т.е. инструменти, които не съдържат договорно задължение за плащане и които доказват остатъчен дял в нетните активи на емитента. Капиталовите инструменти се оценяват по FVTPL.

При първоначалното признаване на капиталова инвестиция, която не е държана за търгуване, механизмът може неотменимо да избере да представи последващите промени в друг всеобхватен доход. Този избор се прави за всяка отделна инвестиция.

Всички други финансови активи се класифицират като оценявани по FVTPL.

Оценка на бизнес модела

Като ръководител на механизма, ЕИБ извършва оценка на целта на бизнес модела, при който дългов инструмент се държи на равнище портфейл, тъй като това най-добре отразява начина, по който бизнесът се управлява, а на управлението се предоставя информация. Разглежданата информация включва:

—

обявените политики и цели за портфейла и функционирането на тези политики на практика. По-специално, дали стратегията на ръководството е насочена към получаване на приходи от договорни лихви, като поддържа специален профил на лихвените проценти, при който срокът на финансовите активи съвпада със срока на пасивите, които финансират тези активи, или реализира парични потоци чрез продажбата на активите;

—

как резултатите на портфейла се оценяват и отчитат пред ръководството на механизма;

—

рисковете, които засягат изпълнението на бизнес модела (и финансовите активи, държани в рамките на този бизнес модел), и как тези рискове се управляват; както и

—

честотата, обема и времето на извършване на продажбите в предходни периоди, причините за тези продажби и очакванията за бъдещи продажби.

Информацията за продажбите обаче не се разглежда отделно, а като част от цялостна оценка на начина, по който се постига обявената от механизма цел за управление на финансовите активи, и на начина, по който се реализират паричните потоци.

Бизнес моделът за операциите по пряко кредитиране на пакета за социално и отговорно финансиране е описан и оповестен в бележка 25.

Критерий единствено плащания по главница и лихва (SPPI)

За целите на тази оценка „главница“ се определя като справедливата стойност на дълговия инструмент при първоначалното признаване. Понятието „лихва“ се определя като възнаграждение за стойността на парите във времето и за кредитния риск, свързан с непогасената главница през определен период от време, както и за други основни рискове и разходи по кредитирането (напр. ликвиден риск и административни разходи), както и марж на печалбата.

При оценката на това дали договорните парични потоци представляват единствено плащания по главница и лихва, се вземат предвид договорните условия на инструмента. Това включва оценка дали финансовият актив съдържа договорно условие, което би могло да промени сроковете или размера на договорните парични потоци по такъв начин, че активът вече да не отговаря на това условие.

Отписване

Механизмът отписва финансов актив, когато изтекат договорните права върху паричните потоци от финансовия актив, или правата за получаване на договорните парични потоци се прехвърлят чрез сделка, при която механизмът или прехвърля рисковете и ползите от собствеността върху финансовия актив, или запазва по същество всички рискове и ползи от собствеността, но не запазва контрола върху финансовия актив.

При отписване на финансов актив или финансов пасив (бележка 2.4.4) разликата между балансовата стойност на актива или пасива (или балансовата стойност, разпределена за частта от отписания актив или пасив) и сумата от i) полученото или платено възнаграждение и ii) всяка кумулативна печалба или загуба, която е била призната в друг всеобхватен доход, се признава в печалбата или загубата, с изключение на кумулативните печалби или загуби, признати в друг всеобхватен доход за капиталови инвестиции, отчетени по справедлива стойност в друг всеобхватен доход, които са прехвърлени в резервния фонд, а не в печалбата или загубата при освобождаване.

В контекста на реформата на IBOR оценката на механизма за това дали промяната на финансов инструмент, който се отчита по амортизирана стойност, е съществена се прави след прилагане на практически целесъобразния метод, въведен с реформата на IBOR, фаза 2. Съгласно измененията, издадени от СМСС, механизмът не отписва финансов инструмент, чиито договорни парични потоци са променени като пряко следствие от реформата и промяната е икономически еквивалентна на предишната база за определяне на договорните парични потоци (т.е. базата непосредствено преди промяната).

Прекласификация

Финансовите активи не се прекласифицират след първоначалното им признаване, освен в периода след промяната от страна на механизмът на неговия бизнес модел за управление на финансовите активи.

Изменение

Финансов актив, оценен по амортизирана стойност, се счита за изменен, когато договорните му парични потоци са предоговорени или изменени по друг начин. Предоговарянето или изменението може да доведе или да не доведе до отписване на стария финансов инструмент и до признаване на новия финансов инструмент.

Съществено договорно изменение на паричните потоци на финансов актив, оценен по амортизирана стойност, в резултат на което финансовият актив се отписва, води до признаване на новия финансов актив по неговата справедлива стойност и до вписване на въздействието на изменението върху печалбата или загубата в консолидирания отчет за доходите в „Резултат от финансовите операции“.

Договорно изменение се счита за съществено, ако дисконтираната настояща стойност на паричните потоци при преразгледаните условия (дисконтирана с използване на първоначалния ефективен лихвен процент) е различна с най-малко 10 % от дисконтираната настояща стойност на останалите парични потоци на първоначалния финансов актив. Отчитат се и качествени фактори, като промяната във валутата, в която е деноминиран финансовият актив, и характеристиките на конвертиране.

В контекста на реформата на IBOR оценката на механизма за това дали промяната на финансов инструмент, който се отчита по амортизирана стойност, е съществена се прави след прилагане на практически целесъобразния метод, въведен с реформата на IBOR, фаза 2. Механизмът актуализира ефективния лихвен процент, без да променя балансовата стойност на финансовия инструмент, ако базата за определяне на договорните парични потоци на финансовия инструмент, оценяван по амортизирана стойност, се променя като пряко следствие от реформата и ако промяната е икономически еквивалентна на предишната база (т.е. базата непосредствено преди промяната).

Измерване на справедливите стойности на финансовите инструменти

Справедливата стойност е цената, която ще бъде получена за продажбата на актив или платена за прехвърлянето на пасив в обичайна сделка между пазарни участници към датата на оценяване на главницата, или при липса на такава — на най-изгодния пазар, до който механизмът има достъп към тази дата.

Когато е приложимо, ЕИБ от името на механизма измерва справедливата стойност на даден инструмент, като използва обявената за този инструмент цена на действащ пазар. Даден пазар се смята за действащ, ако се извършват сделки за активи или пасиви с достатъчна честота и обем, така че да се осигурява непрекъсната ценова информация.

Когато справедливата стойност на финансовите активи и пасиви, вписани в отчета за финансовото състояние, не може да бъде установена от действащите пазари, тя се определя с помощта на редица техники за оценка, в това число чрез използване на математически модели. При възможност данните за тези модели се вземат от наблюдаваните пазари, но ако това не е осъществимо, се налага определена степен на преценяване при установяване на справедливите стойности. Избраният модел за остойностяване включва всички фактори, които участниците на пазара биха взели предвид при определянето на цената на сделката.

Тези методи за остойностяване могат да включват модели за нетната настояща стойност и дисконтирания паричен поток, сравнение със сходни инструменти, за които съществуват наблюдаеми пазарни цени, модела на ценообразуване Блек-Шоулс, модела за полиномните опции и други модели за оценка. Допусканията и данните, използвани в методите за остойностяване, включват безрискови и референтни лихвени проценти, кредитни спредове, използвани при оценяването на дисконтовите проценти, цените на облигациите и ценните книжа, валутните курсове, цените на собствения капитал и индекса на собствения капитал и очакваните ценови колебания и корелации.

Целта на методите за остойностяване е да се достигне до справедлива стойност, която отразява цената, която би била получена за продажбата на актив или платена при прехвърлянето на пасив в обичайна сделка между пазарни участници към датата на оценяване.

Банката използва широко признати модели за остойностяване за определяне на справедливата стойност на общи и по-опростени финансови инструменти, като лихвени и валутни суапове, които използват само наблюдаеми пазарни данни и изискват ограничена експертна преценка и прогноза. Наблюдаемите цени и данните за модела обикновено са налични на пазара за котирани дългови и капиталови ценни книжа, търгувани на борсата деривати и прости извънборсови дериватни инструменти, като например лихвени суапове. Наличността на наблюдаемите пазарни цени и данни за модела намалява необходимостта от експертна преценка и прогноза и също намалява несигурността при определяне на справедливите стойности. Наличността на наблюдаемите пазарни цени и данни варира в зависимост от продуктите и пазарите и има тенденция да се променя под влияние на конкретни събития и общите условия на финансовите пазари.

При по-сложните инструменти Банката използва свои собствени модели за остойностяване, които са разработени от признати модели за оценка. Възможно е някои или всички значими данни в тези модели да не са наблюдаеми на пазара, а да са получени от пазарни цени или проценти или да са определени приблизително въз основа на предположения. Примери за инструменти, включващи значими ненаблюдаеми данни, са някои заеми и гаранции, за които няма действащ пазар. Моделите за остойностяване, които използват значими ненаблюдаеми данни, изискват по-висока степен на управленска преценка и прогноза при определянето на справедливата стойност. Управленска преценка и оценка обикновено се изискват при избора на подходящ модел за остойностяване, при определяне на очакваните бъдещи парични потоци на оценявания финансов инструмент, определяне на вероятността от неизпълнение от страна на контрагента и определяне на предварителните плащания и подбора на подходящи дисконтови проценти.

Механизмът измерва справедливата стойност, използвайки следната йерархия на справедливата стойност, която отразява значението на входящите данни, използвани при извършване на измерването:

—

Ниво 1: данни, които са некоригирани обявени цени на действащите пазари за идентични инструменти, до които механизмът има достъп.

—

Ниво 2: данни, различни от включените в ниво 1 обявени цени, които могат да се наблюдават пряко (т.е. цени) или косвено (т.е. въз основа на цените). Тази категория включва инструменти, оценявани чрез обявени пазарни цени на действащи пазари за сходни инструменти, обявени цени на идентични или сходни инструменти на пазари, които се считат за по-малко действащи, или други методи за остойностяване, когато всички значими данни са пряко или косвено наблюдаеми чрез пазарни данни.

—

Ниво 3: данни, които не са наблюдаеми. Тази категория включва всички инструменти, при които методът на остойностяване включва данни, които не се основават на наблюдаеми данни, и ненаблюдаемите данни имат значително въздействие върху остойностяването на инструмента. Тази категория включва инструменти, които се оценяват въз основа на обявените цени на сходни инструменти, при които са необходими значими ненаблюдаеми корекции или допускания, за да се отразят разликите между инструментите.

Механизмът позволява трансфери между отделни нива на йерархията на справедливата стойност в края на отчетния период, през който е настъпила промяната.

Обезценка на финансови активи

МСФО 9 се основава на ориентиран към бъдещето модел на очаквана кредитна загуба (ОКЗ). ЕИБ създаде рамка за изчисляване на очакваната кредитна загуба в зависимост от състоянието на макроикономиката. Тя включва съставянето на параметри на кредитния риск отделна точка във времето (Point-in-Time — „PIT“) (вероятност от неизпълнение (Probability of default — „PD“) и загуба при неизпълнение (Loss given default — „LGD“) въз основа на систематичен фактор (кредитен цикъл), който се определя от макроикономиката и се прогнозира чрез макроикономически прогнози или сценарии. Окончателната ОКЗ е претеглена по вероятност средна стойност на съответните ОКЗ на макроикономическия сценарий. Ориентираният към бъдещето модел за обезценка се прилага за финансови активи, оценени по амортизирана стойност, за договори за финансова гаранция, както и за извънбалансови задължения.

Съгласно МСФО 9 корективите за загуби се измерват въз основа на някое от следните основания:

—

12-месечни ОКЗ: това са ОКЗ, които произтичат от евентуални случаи на неизпълнение в рамките на 12-те месеца след датата на отчитане; както и

—

ОКЗ през целия жизнен цикъл: това са ОКЗ, които произтичат от всички възможни случаи на неизпълнение през очаквания живот на даден финансов инструмент.

Стандартът МСФО 9 определя „триетапен“ модел за обезценка, основан на промените в кредитното качество след първоначалното признаване. Финансовите инструменти се класифицират на етап 1 с изключение на онези инструменти, за които е установено значително увеличение на кредитния риск (SICR) след първоначалното признаване. Това включва както количествена, така и качествена информация и анализ, основани на експертния опит на банката, включително и ориентирана към бъдещето информация.

Закупени или създадени активи с кредитна обезценка (POCI) са финансовите активи, които от момента на първоначалното признаване се считат за класифицирани като етап 3. За финансовите активи POCI кумулативните промени в ОКЗ през целия жизнен цикъл след първоначалното признаване се признават в отчета за печалбата или загубата.

Оценката, която банката прави на етапите на МСФО 9, се основава на последователен подход, който използва специфична за контрагента или инструмента информация, съответстваща на вътрешните сигнали за ранно предупреждение (СРП), необслужвани експозиции (НОЕ) и насоки и процедури за преструктуриране.

Според ЕИБ съществуващият ориентиран към бъдещето модел на ОКЗ се счита за достатъчно стабилен, за да вземе предвид екстремни икономически събития, които са пряко отразени чрез макроикономическите прогнози и срочните структури на PD.

Ако е настъпило значително увеличение на кредитния риск, финансовият инструмент се прехвърля към етап 2, но все още не се счита, че е с кредитна обезценка. Ако финансовият инструмент е с кредитна обезценка, той се прехвърля към етап 3.

За да установи експозициите на етап 3, Банката определя дали е налице обективно доказателство за риск от неизпълнение. Счита се, че даден финансов актив е в неизпълнение, когато е малко вероятно заемополучателят да изплати изцяло своите кредитни задължения към механизма, без да прибягва до средствата на механизма, или когато просрочието на заемополучателя е с повече от 90 дни по което и да е съществено кредитно задължение към механизма.

В това отношение даден финансов актив се счита за обезценен, когато се установи, че е вероятно механизмът да не може да събере всички дължими суми в съответствие с първоначалните договорни условия или еквивалентна стойност. Индивидуалните кредитни експозиции се оценяват въз основа на характеристиките на заемополучателя, общото финансово състояние, ресурсите и историческите данни за плащанията, перспективите за подкрепа от финансово отговорни гаранти и, когато е приложимо, реализуемата стойност на всяко обезпечение.

Всички обезценени вземания се преглеждат и анализират най-малко два пъти годишно. Всички последващи промени в размера и времевия график на очакваните бъдещи парични потоци спрямо предварителните прогнози ще доведат до промяна на провизиите срещу загуби по кредити и ще бъдат начислени или кредитирани в отчета за доходите. Средствата за обезценка се възстановяват само когато кредитното качество се е подобрило, така че да е налице разумна гаранция за своевременно събиране на главницата и лихвата в съответствие с първоначалните договорни условия на споразумението за вземане по кредит. Отписване се прави, когато цялото вземане или част от него се счита за несъбираемо или за опростено. Отписванията се начисляват спрямо вече установени обезценки или директно към отчета за доходите и намаляват размера на главницата на дадено вземане. Частично или изцяло събраните суми, които вече са отписани, се кредитират в отчета за доходите. По отношение на финансовите активи, които са отписани, все още могат да бъдат прилагани действия по принудително изпълнение с цел спазване на процедурите на Банката за събиране на дължими суми.

Оценяване на очакваните кредитни загуби (ОКЗ) — входящи данни, предположения и техники

Оценяването на ОКЗ през целия жизнен цикъл се прилага за активите от етап 2 и етап 3, докато оценяването на 12-месечните ОКЗ се прилага за активите от етап 1.

Очакваните кредитни загуби са изчислени въз основа на следните променливи:

—

Кредитен рейтинг и PIT вероятност от неизпълнение (PD),

—

PIT загуба при неизпълнение (LGD),

—

Експозиция при неизпълнение (EAD).

Кредитният рейтинг на контрагента се определя на определена дата, като се използват модели на оценки, съобразени с различните категории контрагенти и експозиции.

Всеки кредитен рейтинг съответства на конкретна вероятност от неизпълнение (PD), която представлява вероятността контрагент да не изпълни своето финансово задължение или през следващите 12 месеца, или през оставащия срок на задължението. Следователно рейтингите са първичните данни за определянето на PIT срочната структура на PD за експозициите. ЕИБ събира информация за резултатите и за неизпълнението относно експозициите към кредитен риск на механизма. Събраните данни се сегментират по видове сектори и по видове региони. Различни сектори и региони, реагиращи по хомогенен начин на кредитните цикли, се анализират заедно.

ЕИБ използва статистически модели, за да анализира събраните данни и да генерира прогнози за оставащия период на вероятността от неизпълнение (PD) за експозициите и как се очаква те да се променят поради изминаващото време и дадени специфични макроикономически сценарии.

Загубата при неизпълнение представлява очакването на ЕИБ за съотношението на загубата по експозиция, дължаща се на неизпълнение от страна на контрагент, към размера на неизплатената сума в случай на неизпълнение. LGD може да бъде определена също като „1 - процент на събиране“. Прогнозите за загубата при неизпълнение се определят главно по географски признак и по вид контрагент, с пет основни класа експозиции: държавни институции, публични институции, финансови институции, предприятия и финансиране на проекти. Стойностите на загубата при неизпълнение могат да бъдат допълнително коригирани въз основа на продукта и специфичните за договора характеристики на експозицията.

ЕИБ включва PIT и ориентирана към бъдещето информация както в своята оценка за това дали кредитният риск на даден инструмент се е увеличил значително след първоначалното му признаване, така и в своята оценка на очакваните кредитни загуби.

За измерването на ОКЗ ЕИБ е разработила условен подход на моделиране, наречен „моделът PIT PD“, за изчисляване на срочните структури на PD, включващ:

—

определянето на функция за икономически обоснована връзка между кредитния цикъл и макроикономическите променливи и

—

набор от три макроикономически сценария (един базов сценарий и два сценария, отразяващи спад и възход в икономиката) с многогодишен потенциал за реализиране на БВП и свързаните с него вероятности.

За да генерира макроикономически сценарии, ЕИБ използва макроикономически полуструктурен многонационален модел с множество уравнения на световната икономика със специфични за всяка държава блокове. Централният/базовият сценарий е разработен така, че да съответства на най-новите прогнози на Европейската комисия. Положителните и отрицателните сценарии са разработени около основния сценарий чрез внедряването на многонационалния модел / модела с множество уравнения. Сценариите са получени въз основа на сътресения на БВП, което е основната мярка за икономическата активност. Сътресенията в реалния БВП са калибрирани така, че да възпроизвеждат наблюдаваната колебливост на променливата. Когато е целесъобразно, се прилага и експертна преценка за прецизиране на размера и устойчивостта на сътресенията на БВП. В резултат на това сътресенията се определят заедно с функция на разпадане, за да се определи въздействието на сътресенията във времето. Вероятностите, свързани с всеки сценарий, се определят в съответствие с пазарните показатели (за изменчивост) и вътрешно разработени показатели/проследяващи показатели, използвани последователно във времето с цел отчитане на несигурността.

При моделите PIT PD и PIT LGD на ЕИБ се използват едни и същи прогнозни стойности на кредитния цикъл като основни входящи данни при различни макроикономически сценарии. Кредитният цикъл се изчислява на базата на процента на понижение на рейтинга от външна рейтингова агенция и прогнозите за годишните темпове на растеж на реалния БВП, както и на спреда между дългосрочните и краткосрочните лихвени проценти.

EAD представлява очакваната експозиция в случай на неизпълнение и се основава на текущата експозиция към контрагента и потенциалните промени на текущата сума, разрешена съгласно договора, включително амортизацията. EAD на финансов актив е неговата брутна балансова стойност. Що се отнася до задълженията за кредитиране и финансовите гаранции, EAD включва усвоената сума.

2.4.2.1   Пари и парични еквиваленти

Механизмът определя парите и паричните еквиваленти като текущи сметки, краткосрочни депозити или търговски ценни книжа с падеж от три месеца или по-малко. Парите и паричните еквиваленти се отчитат по амортизирана стойност в отчета за финансовото състояние.

2.4.2.2   Касови финансови активи

Касовите финансови активи включват котирани и некотирани облигации с намерението да се задържат до падежа и търговски ценни книжа със срок до падежа над три месеца и следователно се класират по амортизирана стойност.

Тези облигации и търговски ценни книжа първоначално се оценяват по себестойност, която е справедливата стойност плюс всички преки разходи по сделката. Разликата между входната цена и стойността при погасяване се амортизира в съответствие с метода на ефективната лихва за оставащия живот на инструмента.

2.4.2.3   Заеми и аванси

Портфейлът от заеми и аванси може да се състои от дългови инструменти, като заеми и дългови ценни книжа, включително облигации, полици или сертификати, емитирани от структурирани субекти с намерението да ги държат до падеж и да получат договорните парични потоци.

Заемите и авансите включват:

—

заеми и аванси, оценени по амортизирана стойност.

—

заеми и аванси, оценени задължително по FVTPL.

Заемите от механизма се отчитат като активи на механизма, когато се предоставят парични средства на заемополучателите. Неизплатените части от заеми се записват като задбалансови позиции по номинална стойност. Заемите, които преминат теста за SPPI, първоначално се записват по себестойност (техните нетни платени суми), което е справедливата стойност на парите, предоставени в заем, включително всички разходи по сделката, и впоследствие се оценяват по амортизирана стойност с помощта на метода на ефективния лихвен процент.

Дълговите ценни книжа се признават в активите на механизма, когато паричните средства са предоставени на емитента и могат да бъдат под формата на дългов инструмент, свързан с договор или с един транш. Неизплатените части от дългови ценни книжа се записват като задбалансови позиции по номинална стойност. Дълговите ценни книжа първоначално се оценяват по себестойност, т.е. справедливата стойност плюс всички пряко относими трансакционни разходи, и впоследствие се оценяват по АС чрез метода на ефективния лихвен процент. Разликата между входната цена и стойността при погасяване се амортизира в съответствие с метода на ефективната лихва за оставащия живот на инструмента.

Политиката за обезценка на заеми и аванси е описана в бележка 2.4.2.

Заемите и авансите, които не отговарят на бизнес модела или на критерия SPPI, се оценяват задължително по FVTPL. Използваната техника за оценяване по справедлива стойност се основава на техника за дисконтиран паричен поток или ликвидационна стойност.

За влиянието на реформата на IBOR върху преоценката на заемите и авансите по амортизирана стойност вж. специалните параграфи в бележка 2.4.2 — Класификация и оценка / промяна.

2.4.2.4   Акции и други ценни книжа с променлива доходност

Съществуват два вида капиталови инвестиции на механизма: i) преки капиталови инвестиции и ii) фондове за рисков капитал. Акциите и другите ценни книжа с променлива доходност първоначално се признават по справедлива стойност плюс разходите по сделката. Впоследствие промените в справедливата стойност, включително печалбите и загубите от преизчисляване в чуждестранна валута, се признават в отчета за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход в раздел „Нетен резултат от акции и други ценни книжа с променлива доходност“.

Неусвоената част от тези инвестиции, за която е поет ангажимент, се записва като консолидирани задбалансови позиции по номинална стойност.

Измерване на справедливите стойности на финансовите инструменти

Справедливата стойност се определя чрез прилагане на метода на агрегираната нетна стойност на активите (НСА) (като по този начин се приема, че въпреки липсата на лесно установима пазарна стойност НСА е най-добрата приблизителна оценка на справедливата стойност). За некотирани инвестиции, когато справедливата стойност не може да бъде получена от активни пазари, справедливата стойност се определя чрез прилагане на признати техники за оценка (бележка 4.2.1).

НСА, която може да бъде приписана, се коригира за събития, настъпили между датата на последната налична НСА и датата на баланса, доколкото Управителният комитет счита такава корекция за съществена. Съществените корекции се променят, докато Съветът на директорите приеме финансовите отчети за годината. В това отношение, като взе предвид общата ситуация на несигурност, различните рискове, натрупани в резултат на нахлуването на Русия в Украйна, и наблюдаваната нестабилност по отношение на резултатите, Банката подобри своите техники за оценка с цел да определи приблизително всяка корекция на справедливата стойност на капиталовите инвестиции за НСА, която не е отчетена от лицата, управляващи фондове, към отчетната датата на финансовите отчети на механизма.

За специфични инвестиции, при които НСА не могат да бъдат определени лесно, може да се използват други насоки, например Международните насоки за оценка на частен капитал и рисков капитал (насоките на IPEV), публикувани от Съвета на Европейската асоциация за рисков капитал (IPEV), и ще са необходими по-задълбочен мониторинг и преглед. В съответствие с този метод фондовете са вътрешно класифицирани в три категории:

—

категория I — фондове, които са приели изискванията за справедливата стойност на МСФО 13 или насоките на IPEV, за които се извършва специфичен преглед с цел да се гарантира, че НСА е надеждна приблизителна оценка на справедливата стойност;

—

категория II — фондове, които са приели други насоки за оценяване (като предишните насоки на EVCA от 2001 г.) или стандарти, които могат да се считат за съответстващи на МСФО 13, за които може да се изчисли еквивалентна НСА; както и

—

категория III — фондове, които не са приели изискванията на МСФО 13 за справедливата стойност или други насоки за оценяване, съответстващи на МСФО 13.

Оценка на значителното влияние

Участията, придобити от механизма, обикновено представляват инвестиции в частен или рисков капитал. В съответствие с практиката в сектора такива инвестиции обикновено са инвестиции, извършени съвместно от множество инвеститори, като никой от тях не е в състояние самостоятелно да повлияе на ежедневните операции и инвестиционната дейност на фонда. Като следствие членството на инвеститор в управителен орган на такъв фонд по принцип не дава право на инвеститора да влияе на ежедневните операции на фонда. В допълнение, отделните инвеститори в частен капиталов фонд или фонд за рисков капитал не определят политиките на фонда, като например политиката на разпределение на дивиденти или други разпределения. Обикновено такива решения се вземат от управителите на фонда въз основа на споразумението между акционерите, регулиращо правата и задълженията на управлението, и всички акционери на фонда. Споразумението между акционерите по принцип предпазва и индивидуалните инвеститори от двустранно извършване на съществени трансакции с фонда, взаимен обмен на управленски персонал или получаване на привилегирован достъп до съществена техническа информация. Инвестициите на механизма са изпълнени съгласно горепосочените практики в сектора, като се гарантира, че механизмът нито контролира, нито упражнява каквато и да е форма на значително влияние по смисъла на МСФО 10 и МСФО 28 над никоя от тези инвестиции, включително инвестициите, за които механизмът притежава повече от 20 % от правата на глас.

2.4.3   Финансови гаранции

Договорите за финансови гаранции са договори, съгласно които механизмът извършва определени плащания, за да възстанови на титуляря загуба, която последният е понесъл поради това, че определен длъжник не е извършил плащания, когато те са станали изискуеми съгласно условията на дългов инструмент.

Финансовите гаранции се отчитат съгласно МСФО 9 „Финансови инструменти“, или като „деривати“, или като „финансови гаранции“, в зависимост от техните свойства и характеристики, както са определени в МСФО 9.

Счетоводната политика по отношение на дериватите е оповестена в бележка 2.4.5.

Финансовите гаранции се признават първоначално в отчета за финансовото състояние в раздел „Провизии за издадени гаранции“ по справедлива стойност плюс разходи по сделката, които могат пряко да се отнесат към емитирането на финансовите гаранции. При първоначалното признаване задължението за плащане съответства на нетната сегашна стойност (НСС) на очакваните премии или първоначалната очаквана загуба.

След първоначалното отчитане финансовите гаранции се измерват чрез по-високата от двете стойности по-долу:

—

размера на коректива за загуби, определен в съответствие с МСФО 9; както и

—

първоначално признатата премия минус дохода, признат в съответствие с принципите на МСФО 15.

Всяко увеличение или намаление на нетното задължение (измерено съгласно МСФО 9), свързано с финансови гаранции, различни от плащането по искания за гаранции, се признава в отчета за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход в раздел „Промяна в провизиите за гаранции“.

Получената премия се признава в отчета за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход в „Такси и комисионни“ въз основа на амортизационен план в съответствие с МСФО 15 през срока на договора за финансова гаранция.

2.4.4   Финансови пасиви, различни от деривати

Класификация и оценяване

Финансови пасиви

Финансовите пасиви се оценяват по амортизирана стойност с изключение на финансовите пасиви, които:

—

се оценяват задължително по справедлива стойност през печалбата или загубата (например дериватни пасиви); както и

—

са посочени като оценени по справедлива стойност през печалбата или загубата.

Механизмът отписва финансов пасив, когато договорните му задължения са погасени, анулирани или изтекли.

2.4.5   Дериватни финансови инструменти

Дериватните финансови инструменти включват кръстосани валутни суапове, кръстосани валутно-лихвени суапове и краткосрочни валутни суапове (FX суапове).

Дериватните финансови инструменти първоначално се признават, като се използва датата на търгуване.

В обичайния ход на своята дейност механизмът може да сключи договори за суап с цел да хеджира определени заемни операции или договор за валутни форуърди с цел да хеджира своите валутни позиции, изразени в активно търгувани валути, различни от евро, за компенсиране на печалби или загуби, причинени от колебанията на валутния курс.

Всички деривати се измерват по FVTPL и се отчитат като дериватни финансови инструменти. Справедливите стойности се изчисляват главно въз основа на сконтираните модели за паричния поток, моделите за ценообразуване на опциите и от котировките на трети страни.

Дериватите се записват по справедлива стойност и се отчитат като активи, ако тяхната справедлива стойност е положителна, и като пасиви, ако е отрицателна. Промените в справедливата стойност на дериватните финансови инструменти са показани в отчета за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход в раздел „Промяна на справедливата стойност на дериватни финансови инструменти“.

Съгласно МСФО 9 изискванията за разделяне относно внедрените деривати са премахнати за финансовите активи или финансовите пасиви и следователно хибридният договор се третира като цяло за класификацията съответно на финансови активи или финансови пасиви.

2.4.6   Вноски

Вноските от държавите членки се отчитат в отчета за финансовото състояние като вземания на датата на решението на Съвета, определящо финансовата вноска, която държавата членка трябва да плати на механизма.

Вноските на държавите членки изпълняват следните условия и следователно се класифицират като собствен капитал:

—

както е определено в споразумението за вноските, държавите членки имат право да решават относно използването на нетните активи на механизма, в случай на ликвидация на механизма,

—

те са в класа инструменти, който е подчинен на всички други класове инструменти,

—

всички финансови инструменти в класа инструменти, които са подчинени на всички други класове инструменти, притежават идентични характеристики,

—

инструментът не включва характеристики, които налагат класифициране като пасив; както и

—

общият размер на очакваните парични потоци, отнасяни към този инструмент, през цялото времетраене на инструмента се основават в съществена степен на печалбата или загубата, промяната в признатите нетни активи или промяната в справедливата стойност на признатите и отписани нетни активи на механизма през цялото времетраене на инструмента.

Вноските се класифицират и оценяват по амортизирана стойност във финансовите отчети.

Изплатените вноски на държавите членки представляват наличните обратни потоци, изплатени на ЕК и Обединеното кралство. Съгласно споразумението за трансфер, считано от 2024 г. до 31 декември 2027 г., не по-късно от 31 март всяка година ЕИБ съобщава писмено размера на наличните обратни потоци по ИМ за АКТБ и размера на наличните обратни потоци по ИМ за ОСТ, натрупани със задна дата към 31 декември на предходната година („доклад за наличните обратни потоци“). В доклада за наличните обратни потоци се прави разграничение между обратните потоци, които трябва да бъдат прехвърлени на Комисията (обратни потоци за АКТБ и ОСТ), и обратните потоци, които трябва да бъдат прехвърлени на Обединеното кралство. Наличните обратни потоци се признават в отчета за финансовото състояние при изпращането на съответстващото искане за плащане до механизма.

2.4.7   Приходи от лихви и други подобни приходи

Лихвата върху заеми, предоставени от механизма, се вписва в отчета за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход („Приходи от лихви и други подобни приходи“) и в отчета за финансовото състояние („Заеми и аванси“) на базата на текущо начисляване чрез ефективния лихвен процент, който е процентът, който точно сконтира прогнозираните бъдещи парични плащания или постъпления за очаквания срок на заема до неговата чиста отчетна стойност. След като записаната стойност на заема бъде намалена поради обезценка, приходите от лихви продължават да се отчитат чрез първоначалния ефективен лихвен процент, приложим към новата отчетна стойност.

Лихвата върху заеми POCI се вписва в отчета за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход („Приходи от лихви и други подобни приходи“) и в отчета за финансовото състояние („Заеми и аванси“) на базата на текущо начисляване чрез ефективния лихвен процент, коригиран спрямо кредита за целия срок на заема, който е процентът, който точно сконтира прогнозираните бъдещи парични плащания или постъпления за очаквания срок на заема до амортизираната стойност на заема.

Лихвените субсидии, получени за ресурсите на механизма, се отлагат и се признават като корекция на ефективната доходност, като се записват в „Лихви и подобни приходи“ в отчета за доходите за периода от отпускането до изплащането на субсидирания заем.

Таксите за поети задължения се отлагат и признават като приход по метода на ефективната лихва за срока от отпускането на съответния заем до неговото изплащане, и са представени в отчета за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход като лихви и други подобни приходи.

2.4.8   Лихвени субсидии и техническа помощ

Като част от своите дейности механизмът управлява лихвените субсидии и техническата помощ от името на държавите членки.

Частта от вноските на държавите членки, предоставена за изплащане на лихвени субсидии и ТП, не се отчита в ресурсите на вносителите на механизма, а се класифицира като сума, дължима на трети страни. Механизмът отпуска плащанията за крайните бенефициери и тогава намалява сумите, дължими на трети страни.

Когато сумите, внесени във връзка с лихвени субсидии и ТП, не са напълно предоставени, те се прекласифицират като вноска за механизма.

2.4.9   Приходи от лихви по пари и парични еквиваленти

Приходите от лихви от пари и парични еквиваленти се признават в отчета за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход на механизма на базата на текущо начисляване.

2.4.10   Такси, комисионни и дивиденти

Получените такси за услуги, предоставени за определен период от време, се признават като приход в момента на предоставяне на услугите, докато таксите, които са резултат от изпълнението на значимо действие, се признават като приход при завършването на значимото действие. Тези такси се представят в отчета за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход като приходи от такси и комисионни.

Дивидентите, свързани с акции и други ценни книжа с променлива доходност, се признават при тяхното деклариране и се вписват в отчета за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход като нетни реализирани печалби от акции и други ценни книжа с променлива доходност.

2.4.11   Данъчно облагане

В Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз, добавен към Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз, се посочва, че имуществото, приходите и друга собственост на институциите на Съюза са освободени от всички преки данъци.

3   Управление на риска

Настоящата бележка съдържа информация за експозицията на механизма и неговото управление и контрол на финансовите и кредитните рискове, и по-специално на основните рискове, свързани с използването на финансови инструменти. Те са:

—

кредитен риск — рискът от загуба, която е резултат от неизпълнение на клиент или контрагент, и произтичащ от кредитна експозиция във всякаква форма, включително риска от неизпълнение на плащане (38);

—

ликвиден риск — рискът даден субект да не бъде в състояние да финансира увеличения на активите и да изпълнява задължения, когато те станат изискуеми, без да търпи неприемливи загуби;

—

пазарен риск — рискът, че промените в пазарните цени и проценти, например лихвени проценти, цени на капиталови инструменти, валутни курсове, ще засегнат приходите на субекта или стойността на неговото участие във финансови инструменти.

3.1    Организация на управлението на риска

ЕИБ непрекъснато адаптира рамката за управление на риска на ИМ.

Дирекция „Групов риск и съответствие“ (ГР&С) на ЕИБ действа независимо при установяването, оценката, наблюдението и докладването на рисковете, на които механизмът е изложен. В определени рамки, позволяващи запазване на разделението на задълженията, ГР&С е независима от фронт офиса и предоставя второ мнение за всички направени от фронт офиса предложения, които оказват влияние върху риска.

На равнище ЕИБ главният служител по риска на групата (GCRO) докладва на Управителния комитет на ЕИБ относно груповите рискове под надзора на члена на Управителния комитет, отговарящ за риска. GCRO има пряк достъп до Комитета за политика в областта на риска и може да пише директно на Съвета на директорите на ЕИБ и да комуникира с него по всеки въпрос от своята област на разпределение.

3.2    Кредитен риск

Кредитният риск представлява потенциалната загуба, която може да бъде в резултат на неизпълнение на клиент или контрагент и която произтича от кредитна експозиция във всякаква форма, включително неизпълнение на плащане.

3.2.1   Политика за кредитния риск

При извършването на кредитния анализ на контрагентите по даден заем ЕИБ оценява кредитния риск и очакваната загуба, с оглед да го измери количествено и да определи цената на риска. ЕИБ е разработила методика на вътрешния рейтинг (МВР) за определяне на вътрешните рейтинги на своите заемополучатели/гаранти. Методиката е адаптирана за всеки от основните видове кредитни партньори (напр. търговски предприятия, финансови институции и т.н.). Като се вземат предвид „Най-добрите банкови практики, приложими за ЕИБ“ и принципите, определени съгласно Регламента за капиталовите изисквания (РКИ), всички партньори, които са от значение за кредитния профил на специфична трансакция, се класифицират в категории за вътрешен рейтинг, като се използва МВР за отделните видове партньори. За всеки партньор се определя вътрешен рейтинг, отразяващ PD след задълбочен анализ на рисковия профил на бизнеса и финансите на партньора и рисковия контекст на неговата страна. Когато е необходимо, се правят експертни корекции, като се взема предвид подкрепата за юридическите лица от компанията майка и от държавата, а окончателният рейтинг дава възможност за изключения, за да се отрази информацията (напр. пазарно ценообразуване), която не е взета предвид в модела.

Кредитната оценка на финансирането на проекти и други структурирани дейности с ограничен обхват използва инструменти за кредитен риск, подходящи за този сектор, които са основно съсредоточени върху наличността на паричния поток и капацитета за обслужване на дълга. Тези инструменти включват анализ на договорната рамка на проектите, анализ на партньора и симулации на паричния поток. Както за търговските предприятия и финансовите институции, за всеки проект се определя вътрешен рисков рейтинг. И накрая, държавите извън ЕС се оценяват от икономическия отдел въз основа на статистически модел.

Всички вътрешни рейтинги се следят в хода на заема и периодично се актуализират.

За да смекчи кредитния риск, ЕИБ използва, когато е уместно и с оглед на всеки отделен случай, различни кредитни подобрения, в това число, наред с другите, гаранции, свързани с контрагента или с проекта, гаранции и договорни клаузи в зависимост от естеството на заемополучателя и вида на операцията.

Механизмът не използва кредитни деривати за намаляване на кредитния риск.

3.2.2   Максимална експозиция на кредитен риск, без да се вземат предвид обезпечения и други кредитни подобрения

Следната таблица показва максималната експозиция на кредитен риск за компонентите на отчета за финансовото състояние, включително и на дериватите. Максималната експозиция е показана в брутна стойност преди ефекта от смекчаването посредством използване на обезпечение.

(в хиляди евро)

Максимална експозиция

31.12.2025

31.12.2024

АКТИВИ

 

 

Пари и парични еквиваленти

1 665 129

1 638 604

Вземания от вносителите

-

7 482

Дериватни финансови инструменти

7 819

783

Заеми и аванси

1 063 511

1 498 048

Други активи

36 833

-

Общо

2 773 292

3 144 917

Провизии за кредитни ангажименти

-17 585

-18 320

ЗАДБАЛАНСОВА ЧАСТ

 

 

Условни пасиви

 

 

—

Издадени гаранции

-

-

Поети задължения

 

 

—

Неизплатени заеми

354 187

676 229

—

Неиздадени гаранции

2 500

2 500

Общо задбалансова част

356 687

678 729

Общо кредитна експозиция

3 112 394

3 805 326

3.2.3   Кредитен риск на заеми и аванси

3.2.3.1   Измерване на кредитния риск на заеми и аванси

Заеми и аванси или гаранции, предприети от механизма, подлежат на цялостна оценка на риска и количествено определяне на очакваните загуби, което се обобщава в категоризация на заема (КЗ). По отношение на операциите в рамките на СОФ (описани в бележка 25), с изключение на заемите чрез посредник, се прилагат общите принципи за свързан с мандата риск, предвидени в насоките на ЕИБ за кредитен риск и риск от капиталови инструменти. КЗ са установени съгласно общоприети критерии, базирани на качеството на заемополучателя, падежа на заема, вида гаранция, и, ако е подходящо, гаранта.

Системата на категоризация на заемите се състои от методологии, процеси, бази данни и информационни системи, подкрепящи оценката на кредитния риск при кредитните операции и количественото определяне на очакваната загуба. Тя обобщава голям обем информация, с цел да предложи относително класиране на кредитните рискове на заемите. КЗ отразяват настоящата стойност на изчисленото ниво на „очаквана загуба“, което е продукт на вероятността за неизпълнение на основните длъжници, експозицията при неизпълнение и сериозността на загубата в случай на неплащане. КЗ се използват за следните цели:

—

като помощ за по-прецизна и по-количествена оценка на кредитните рискове,

—

като показател за колебанията в кредитния риск за целите на приоритизирането на усилията за мониторинг;

—

като описание на качеството на портфейла на заема към определена дата, както и

—

като входяща информация при вземането на решения за ценообразуване въз основа на риска.

За определянето на КЗ се използват следните фактори:

i)

Кредитоспособността на заемополучателя: дирекцията по управление на риска прави независим преглед на заемополучателите и оценява тяхната кредитоспособност въз основа на вътрешни методики и външни данни. В съответствие с избрания вътрешнорейтингов подход по Базел III банката е разработила методология на вътрешния рейтинг (МВР), за да определи вътрешните рейтинги на заемополучателите и гарантите. Това се основава на набор от фишове за оценка, специфични за определени видове контрагенти.

ii)

Корелацията по подразбиране: тя определя количествено вероятността от едновременно възникване на финансови затруднения за кредитополучателя и за гаранта. Колкото по-голяма е корелацията между вероятностите за неизпълнение на кредитополучателя и на гаранта, толкова по-ниска е стойността на гаранцията и следователно по-ниска (по-лоша) е категорията на заема.

iii)

Стойността на гаранционните инструменти и на ценните книжа: тази стойност се оценява въз основа на комбинация от кредитоспособността на емитента и вида на използвания инструмент.

iv)

Приложимият процент на събиране: предполагаемата сума, която следва да бъде събрана след неизпълнение от страна на съответния контрагент, изразена като процент от съответната кредитна експозиция.

v)

Договорната рамка: една стабилна договорна рамка ще повиши качеството на заема и ще подобри категоризацията на заема.

vi)

Продължителността на заема или, в по-общ план, паричните потоци по заема: при равни други условия, колкото по-дълъг е заемът, толкова по-голям е рискът от възникване на трудности при обслужването му.

Очакваната загуба на заема се изчислява чрез комбиниране на шестте елемента по-горе. В зависимост от нивото на очакваната загуба заемът се разпределя в един от следните класове от КЗ, изброени по-долу:

„A“

Първокачествени заеми:

„A0“

, обхващащ суверенни „рискове“ на ЕС, т.е. заеми, отпуснати на или изцяло, изрично и безусловно гарантирани от държави членки, при които не се очакват затруднения с погасяването, т.е. очаквана загуба от 0 % (въз основа на статута на предпочитан кредитор на банката и законовата защита, за които се счита, че гарантират пълно възстановяване на активите на банката при падеж), както и заеми с цялостна гаранция от ЕС или ДЧ.

„A+“

включва заеми, отпуснати на (или гарантирани от) субекти, различни от държавите — членки на ЕС, за които не се очаква влошаване на качеството през периода на тяхното действие, или очакването това да се случи е ограничено.

„B“

Висококачествени заеми: те представляват клас активи, които Банката приема, въпреки че не е изключено незначително влошаване в бъдеще. B+ и B- се използват за означаване на относителната вероятност от възникване за такова влошаване.

„C“

Доброкачествени заеми: пример за такива биха могли да бъдат „еднолично подписани“ (необезпечени) заеми, отпуснати на сериозни корпорации (напр. еквивалентен вътрешен рейтинг Baa1/BBB+), с разумен срок до падежа и адекватни защитни клаузи.

„D“

Този рейтингов клас представлява (с изключение на заемите, първоначално одобрени на това ниво) граничната експозиция, чийто рисков профил обикновено се приема от банката. Тази граница на класификацията на заемите е по-точно определена от подкласовете D+ и D-.

„E“

Този клас от КЗ включва заеми с рисков профил, по-голям от общоприетия. Той включва също заеми, при които е имало сериозни проблеми по време на тяхната продължителност и не може да се изключи да изпаднат в положение на загуба. По тази причина заемите са предмет на стриктен и засилен мониторинг. Подкласове E+ и E- се различават по интензивността на този специален мониторингов процес, като операциите с рейтинг E- са в положение, при което има голяма вероятност обслужването на дълга да не може да се поддържа редовно и затова се изисква някаква форма на преструктуриране на дълга, което е възможно да доведе до загуба от обезценка.

„F“

Клас F (fail) включва заеми, които представляват неприемливи рискове. Заеми с рейтинг F- могат да произтичат само от текущи операции, при които са възникнали непредвидими, изключителни и сериозни неблагоприятни обстоятелства след подписването. Всички операции, при които има загуба на главницата за механизма, се означават с рейтинг F и за тях се прилага специфична разпоредба.

Таблицата в раздел 3.2.3.3 показва анализа на кредитното качество на портфейла от заеми на механизма въз основа на различните класове по КЗ, описани по-горе.

3.2.3.2   Анализ на кредитния риск

В следващата таблица е показана максималната експозиция (нетна балансова стойност) на кредитен риск за подписаните заеми и аванси (изплатени и неизплатени) по видове заемополучатели, като се вземат под внимание предоставените от гарантите гаранции:

(в хиляди евро)

Към 31.12.2025 г.

Гарантирани

Негарантирани

Общо

% от общо изплатените

Финансови институции

37 020

590 941

627 961

59  %

Предприятия

117 547

125 812

243 359

23  %

Публични органи

-

-

-

0  %

Държави

-

192 191

192 191

18  %

Общо изплатени

154 567

908 944

1 063 511

100  %

Неизплатени

19 023

317 579

336 602

 

Общо изплатени и неизплатени

173 590

1 226 523

1 400 113

 


(в хиляди евро)

Към 31.12.2024 г.

Гарантирани

Негарантирани

Общо

% от общо изплатените

Финансови институции

45 015

879 963

924 978

62  %

Предприятия

164 680

193 836

358 516

24  %

Публични органи

-

-

-

0  %

Държави

-

214 554

214 554

14  %

Общо изплатени

209 695

1 288 353

1 498 048

100  %

Неизплатени

42 259

615 650

657 909

 

Общо изплатени и неизплатени

251 954

1 904 003

2 155 957

 

Дирекцията за управление и наблюдение на портфейли е натоварена да извършва мониторинг на заемополучателя и на гаранта, както и финансов и договорен мониторинг на проектите. Така качеството на заемите и кредитоспособността на длъжниците и гарантите на механизма се контролират редовно — най-малко веднъж годишно или по-често при необходимост и при настъпване на кредитни събития. По-специално Дирекцията за управление и наблюдение на портфейли проверява дали са изпълнени договорните права и в случай на влошаване на рейтинга и/или неизпълнение на договор се предприемат коригиращи действия. Прилагат се мерки за намаляване на риска, когато е необходимо, в съответствие с насоките за кредитния риск. Също така в случай на подновяване на банкови гаранции, получени по заеми от ЕИБ, банката гарантира, че тези гаранции се заменят, или предприема своевременни действия.

3.2.3.3   Анализ на кредитното качество по видове заемополучатели

Таблиците по-долу показват анализа на кредитното качество на портфейла от заеми на механизма към 31 декември 2025 г. и към 31 декември 2024 г. от приложенията за класификация на заеми, въз основа на подписаните експозиции (изплатени и неизплатени):

(в хиляди евро)

Към 31.12.2025 г.

 

Висок рейтинг

Стандартен рейтинг

Приемлив минимум риск

Висок риск

Без рейтинг (*4)

Общо

% от общата стойност

 

 

От A до B-

C

D+

D- и по-нисък

 

 

 

Заемополучател

Финансови институции

327 807

10 542

90 260

250 875

-

679 484

48  %

 

Предприятия

32 538

1 696

-

131 661

109 628

275 523

20  %

 

Публични органи

-

-

-

-

-

-

0  %

 

Държави

-

948

14 223

429 935

-

445 106

32  %

Общо

 

360 345

13 186

104 483

812 471

109 628

1 400 113

100  %

(*4)  Операции по заеми, измерени при FVTPL.


(в хиляди евро)

Към 31.12.2024 г.

 

Висок рейтинг

Стандартен рейтинг

Приемлив минимум риск

Висок риск

Без рейтинг (*5)

Общо

от общата стойност

 

 

От A до B-

C

D+

D- и по-нисък

 

 

 

Заемополучател

Финансови институции

234 681

299 526

218 172

387 621

-

1 140 000

53  %

 

Предприятия

41 934

3 318

-

189 403

195 031

429 686

20  %

 

Публични институции

-

-

-

-

-

-

0  %

 

Държави

51 820

2 929

22 375

509 147

-

586 271

27  %

Общо

 

328 435

305 773

240 547

1 086 171

195 031

2 155 957

100  %

(*5)  Операции по заеми, измерени при FVTPL.

3.2.3.4   Концентрации на риска за заеми и аванси

3.2.3.4.1    Географски анализ

Въз основа на държавата на заемополучателя портфейлът от заеми на механизма може да бъде анализиран от следните географски региони (в хиляди евро):

Държава на заемополучателя

31.12.2025

31.12.2024

Кения

170 406

246 455

Египет

146 658

224 074

Барбадос

111 951

67 426

Етиопия

109 593

117 954

Замбия

76 553

84 336

Нигерия

70 645

119 847

Мавриций

62 459

86 850

Камерун

48 915

58 577

Руанда

43 013

67 061

Уганда

28 936

37 062

Зимбабве

24 124

35 885

Регион — АКТБ

24 317

75 060

Того

22 566

91 324

Сeнeгaл

17 710

18 052

Конго (Демократична република)

16 513

23 820

Нова Каледония

15 760

21 166

Танзания

9 462

16 233

Бенин

8 702

16 208

Мавритания

6 123

8 717

Гвинея

6 076

10 337

Бряг на слоновата кост

4 934

7 440

Доминиканска република

4 850

11 006

Мадагаскар

4 815

9 122

Сейшелски острови

4 731

5 018

Есватини

4 660

5 673

Сейнт Лусия

4 253

4 864

Мали

3 730

5 707

Кайманови острови

2 983

5 588

Малави

2 255

3 586

Кабо Верде

1 696

3 318

Микронезия

1 536

2 062

Мозамбик

1 048

3 126

Буркина Фасо

887

2 348

Френска Полинезия

590

1 193

Самоа

61

198

Гана

-

1 304

Хаити

-

51

Общо

1 063 511

1 498 048

3.2.3.4.2    Анализ по отрасли

В таблицата по-долу се прави анализ на портфейла от заеми на механизма по отрасли на заемополучателя. Операциите, които са отпуснати първо на финансов посредник, преди да бъдат отпуснати на крайния бенефициер, са записани като „Третичен сектор и други“ (в хиляди евро):

Отрасъл на заемополучателя

31.12.2025

31.12.2024

Финансови услуги

627 960

924 947

Публична администрация

192 191

214 554

Електрическа енергия

137 746

170 632

Химикали

54 806

81 046

Регулирани мрежи

14 571

5 441

Бизнес услуги, ИТ и медии

10 920

33 926

Лекарствени продукти и медицинско оборудване

8 305

13 227

Инвестиционни стоки

6 057

7 244

Метали и минно дело

5 175

7 157

Потребителски стоки и търговия на дребно

3 499

-

Събиране и рециклиране на отпадъци

2 281

3 041

Здравни грижи

-

36 833

Общо

1 063 511

1 498 048

3.2.3.5   Експозиция към кредитен риск за всеки вътрешен рисков рейтинг

ЕИБ използва методология за определяне на вътрешни рейтинги в съответствие с вътрешнорейтинговия подход съгласно Базел III. По-голямата част от контрагентите на Механизма са получили вътрешен рейтинг съгласно тази методика. Таблицата по-долу показва разбивка на портфейла от заеми на механизма по степен на вътрешните рейтинги на заемополучателя или на гаранта, когато има такива. В случаите, когато липсва вътрешен рейтинг, за този анализ е използван външният рейтинг.

Таблицата показва както подписаните експозиции (изплатени и неизплатени), така и рисково претеглените експозиции въз основа на вътрешна методика, която механизмът използва за ограничаване на управлението.

(в хиляди евро)

 

 

2025

 

Еквивалент на Moody’s

12-месечни ОКЗ

ОКЗ през целия жизнен цикъл без кредитна обезценка

ОКЗ през целия жизнен цикъл с кредитна обезценка

FVTPL

Общо

Заеми и аванси по АС

 

 

 

 

 

 

Вътрешен рейтинг 1 — минимален кредитен риск

Aaa

-

30 258

-

-

30 258

Вътрешен рейтинг 2 — много нисък кредитен риск

Aa1 — Aa3

111 954

-

-

-

111 954

Вътрешен рейтинг 3 — нисък кредитен риск

A1 — A3

8 704

-

-

-

8 704

Вътрешен рейтинг 4 — умерен кредитен риск

Baa1 — Baa3

163 126

-

2 281

-

165 407

Вътрешен рейтинг 5 — финансово слаб контрагент

Ba1 — Ba3

42 793

4 794

-

-

47 587

Вътрешен рейтинг 6 — висок кредитен риск

B1 — B3

319 758

54 209

-

-

373 967

Вътрешен рейтинг 7 — много висок кредитен риск

под Caa1

38 565

216 042

-

-

254 607

Вътрешен рейтинг 8 — контрагент в неизпълнение

под Caa1, но в неизпълнение

-

-

15 553

-

15 553

Заеми и аванси по FVTPL

 

-

-

-

148 669

148 669

Коректив за загуби и корекция на FV

 

-7 186

-13 764

-2 471

-69 774

-93 195

Балансова стойност на заемите и авансите

 

677 714

291 539

15 363

78 895

1 063 511

Кредитни ангажименти

 

 

 

 

 

 

Вътрешен рейтинг 2 — много нисък кредитен риск

Aa1 — Aa3

24 971

-

-

-

24 971

Вътрешен рейтинг 4 — умерен кредитен риск

Baa1 — Baa3

-

-

-

-

-

Вътрешен рейтинг 5 — финансово слаб контрагент

Ba1 — Ba3

-

-

-

-

-

Вътрешен рейтинг 6 — висок кредитен риск

B1 — B3

11 397

254 999

-

-

266 396

Вътрешен рейтинг 7 — много висок кредитен риск

под Caa1

12 500

19 582

-

-

32 082

Вътрешен рейтинг 8 — контрагент в неизпълнение

под Caa1, но в неизпълнение

-

-

-

-

-

Без вътрешен рейтинг (*6)

 

-

-

-

-

-

Заеми и аванси по FVTPL

 

-

-

-

30 738

30 738

Коректив за загуби и корекция на FV

 

- 566

-17 019

-

-

-17 585

Балансова стойност на кредитните ангажименти

 

48 302

257 562

-

30 738

336 602

(*6)  Споразумения за представителство, за които няма основни партньори към отчетната дата.


(в хиляди евро)

 

 

2024

 

Еквивалент на Moody’s

12-месечни ОКЗ

ОКЗ през целия жизнен цикъл без кредитна обезценка

ОКЗ през целия жизнен цикъл с кредитна обезценка

FVTPL

Общо

Заеми и аванси по АС

 

 

 

 

 

 

Вътрешен рейтинг 1 — минимален кредитен риск

Aaa

-

38 896

-

-

38 896

Вътрешен рейтинг 2 — много нисък кредитен риск

Aa1 - Aa3

67 436

-

-

-

67 436

Вътрешен рейтинг 3 — нисък кредитен риск

A1 - A3

10 501

-

-

-

10 501

Вътрешен рейтинг 4 — умерен кредитен риск

Baa1 - Baa3

246 650

-

3 041

-

249 691

Вътрешен рейтинг 5 — финансово слаб контрагент

Ba1 - Ba3

66 050

-

-

-

66 050

Вътрешен рейтинг 6 — висок кредитен риск

B1 - B3

588 657

29 996

16 233

-

634 886

Вътрешен рейтинг 7 — много висок кредитен риск

под Caa1

74 924

229 726

-

-

304 650

Вътрешен рейтинг 8 — контрагент в неизпълнение

под Caa1, но в неизпълнение

-

-

22 307

-

22 307

Заеми и аванси по FVTPL

 

-

-

-

200 677

200 677

Коректив за загуби и корекция на FV

 

-9 675

-12 576

-12 431

-62 364

-97 046

Балансова стойност на заемите и авансите

 

1 044 543

286 042

29 150

138 313

1 498 048

Кредитни ангажименти

 

 

 

 

 

 

Вътрешен рейтинг 2 — много нисък кредитен риск

Aa1 - Aa3

86 796

-

-

-

86 796

Вътрешен рейтинг 4 — умерен кредитен риск

Baa1 - Baa3

10 000

-

-

-

10 000

Вътрешен рейтинг 5 — финансово слаб контрагент

Ba1 - Ba3

81 500

-

-

-

81 500

Вътрешен рейтинг 6 — висок кредитен риск

B1 - B3

20 000

270 990

-

-

290 990

Вътрешен рейтинг 7 — много висок кредитен риск

под Caa1

12 500

11 329

-

-

23 829

Вътрешен рейтинг 8 — контрагент в неизпълнение

под Caa1, но в неизпълнение

-

-

111 000

-

111 000

Без вътрешен рейтинг (*7)

 

15 445

-

-

-

15 445

Заеми и аванси по FVTPL

 

-

-

-

56 669

56 669

Коректив за загуби и корекция на FV

 

-1 491

-16 829

-

-

-18 320

Балансова стойност на кредитните ангажименти

 

224 750

265 490

111 000

56 669

657 909

ЕИБ непрекъснато следи събитията, които засягат нейните заемополучатели и гаранти. По-специално ЕИБ прави оценка за всеки отделен случай на своите договорни права в случай на влошаване на рейтинга и се стреми към мерки за смекчаване. Също така той следи отблизо подновяването на банкови гаранции, получени по неговите заеми, за да гарантира, че тези гаранции се заменят или се предприемат своевременни действия, ако е необходимо.

(*7)  Споразумения за представителство, за които няма основни партньори към отчетната дата.

3.2.3.6   Просрочени плащания по заеми и обезценки

Просрочените плащания се установяват, наблюдават и докладват в съответствие с процедурите, определени в обстойните насоки и процедури на Банката за мониторинг на финансирането. Тези процедури са в съответствие с най-добрите банкови практики и се приемат за всички заеми, управлявани от ЕИБ.

Процесът на мониторинг е структуриран с цел да се гарантира, че i) потенциалните просрочени плащания се установяват и докладват на отговорните служби с минимално закъснение; ii) критичните случаи бързо се изпращат на подходящото оперативно и управленско равнище; iii) редовно се докладва на ръководството на механизма относно цялостния статус.

Просрочените плащания и обезценките по заеми и аванси могат да се анализират, както следва (в хиляди евро):

 

Заеми и аванси

31.12.2025

Заеми и аванси

31.12.2024

Балансова стойност

1 063 511

1 498 048

 

 

 

ОКЗ през целия жизнен цикъл с кредитна обезценка

 

 

Брутна сума

15 553

22 307

Средства за загуба от обезценка

-2 471

-12 431

Балансова стойност на ОКЗ през целия жизнен цикъл с кредитна обезценка

13 082

9 876

Просрочени, но без кредитна обезценка

 

 

Просрочените включват

 

 

0—30 дни

201

229

30—90 дни

-

26

90—180 дни

-

-

повече от 180 дни

-

25

Балансова стойност на просрочените, но без кредитна обезценка

201

280

Балансова стойност — нито просрочени, нито с кредитна обезценка

1 050 228

1 487 892

Обща балансова стойност на заеми и аванси

1 063 511

1 498 048

3.2.3.7   Чувствителност на ECL към бъдещите икономически условия (в хиляди евро)

Очакваната кредитна загуба (ECL) е чувствителна към преценките и предположенията, направени по отношение на формулирането на сценарии, ориентирани към бъдещето. ЕИБ извършва анализ на чувствителността на ECL, призната за значимите класове от нейните активи.

Прогнозите за бъдещите икономически условия (чрез макроикономически сценарии) са входящи данни за прогнозния модел, създаващ параметри условните рискове, които се използват за изчисляване на коректива за загуби.

Сценариите са получени от сътресения на БВП, което е основната мярка за икономическата активност. Сътресенията в реалния БВП са калибрирани така, че да възпроизвеждат предишната колебливост на променливата. В допълнение, когато е целесъобразно, се прилага и експертна преценка за прецизиране на размера и устойчивостта на сътресенията на БВП. В резултат на това сътресенията се определят заедно с функция на разпадане, за да се определи въздействието на сътресенията във времето. Вероятностите, свързани с всеки сценарий, се определят в съответствие с пазарните показатели (за изменчивост) и вътрешно разработени показатели/проследяващи показатели, използвани последователно във времето с цел отчитане на несигурността. Тежестта на отрицателните и положителните сътресения зависи от баланса на рисковете в икономиката, като за тримесечните прогнози през последната финансова година бяха приложени съответно отрицателни и положителни сътресения с вероятност 40 % и 5 %.

Таблицата по-долу показва коректива за загуби по заеми и аванси на етапи 1 и 2. Всеки ориентиран към бъдещето сценарий (напр. базов, положителен и отрицателен сценарий) е претеглен на 100 %, вместо да се прилагат теглата на вероятността в трите сценария.

(в хиляди евро)

 

2025

 

Положителен

Базов

Отрицателен

Брутна експозиция

1 306 210

1 306 210

1 306 210

Коректив за загуби

29 944

31 693

33 605


(в хиляди евро)

 

2024

 

Положителен

Базов

Отрицателен

Брутна експозиция

1 851 153

1 851 153

1 851 153

Коректив за загуби

28 883

30 301

31 819

3.2.3.8   Предоговаряне и преструктуриране на заеми

ЕИБ счита, че заемите са преструктурирани (т.е. заеми, дългови ценни книжа и кредитни ангажименти), когато мерките за преструктуриране за тези заеми са били разширени. Мерките за преструктуриране се състоят от „отстъпки“, които ЕИБ решава да направи по отношение на длъжник, за когото се счита, че не е в състояние да спази договорните условия за обслужване на дълга поради финансови затруднения, за да се даде възможност на длъжника да обслужва дълга или да рефинансира изцяло или частично договора. Експозициите се третират като преструктурирани, ако е направена отстъпка, независимо дали сумата е просрочена или експозицията е класифицирана като експозиция в неизпълнение. Експозициите не се считат за преструктурирани, когато длъжникът не е във финансово затруднение.

В редовната бизнес практика влошаването на състоянието на въпросните заеми се открива чрез прилагане на разпоредбите на насоките и процедурите на Банката и заемите се наблюдават преди предоговарянето им. След като заемите бъдат предоговорени, ЕИБ продължава да ги наблюдава отблизо. В случай че финансовият инструмент е с кредитна обезценка, той се прехвърля към етап 3. Заемът се наблюдава редовно в съответствие с рамката на Банката.

Мерките и практиките за преструктуриране, предприети от ЕИБ през отчетния период като част от дейностите ѝ по преструктуриране, включват, без това изброяване да е изчерпателно, удължаване на срока до падежа, отсрочване само на главницата, отсрочване на главницата и лихвите, отказ на съществени споразумения и капитализация на просрочените задължения.

Операциите, подлежащи на мерки за преструктуриране, са посочени като такива в таблицата по-долу:

(в хиляди евро)

 

31.12.2025

31.12.2024

 

Обслужвани

Необслужвани

Обслужвани

Необслужвани

Брой на договорите, подлежащи на практики за преструктуриране

1

9

3

7

Балансови стойности (вкл. лихва и просрочени суми)

9 569

71 509

60 223

35 718

Признати средства за ОКЗ

106

45 760

622

11 156

Приходи от лихви по отношение на преструктурирани договори

687

1 601

3 353

1 717


(в хиляди евро)

 

 

 

Мерки за преструктуриране

 

 

 

 

31.12.2024

Удължаване на срока до падежа

Отсрочване на главницата и лихвите

Нарушаване на съществени финансови споразумения

Други

Договорно погасяване, прекратяване и/или отписване

31.12.2025

Финансови институции

22 382

-

-

-9 643

-

-1 460

11 279

Предприятия

73 559

13 767

6 580

4 154

-

-28 261

69 799

Общо

95 941

13 767

6 580

-5 489

-

-29 721

81 078

3.2.4   Кредитен риск на парите и паричните еквиваленти

Наличните средства се инвестират съгласно графика на изплащане на договорните задължения на механизма. Към 31 декември 2025 г. и 31 декември 2024 г. инвестициите са били под формата на банкови депозити, депозитни сертификати и търговски ценни книжа.

Оторизираните субекти имат рейтинг, който е подобен на краткосрочните и дългосрочните рейтинги, изисквани за собствените инвестиции в ценни книжа на ЕИБ. В случай на различни рейтинги, които са били предоставени от повече от една кредитна агенция, се прилага най-ниският рейтинг. Максимално разрешеният лимит за всяка оторизирана банка в момента е 50 000 000 EUR (петдесет милиона евро). Изключение от това правило беше предоставено на Societe Generale S. A., където механизмът държи своите оперативни парични сметки. Краткосрочният кредитен лимит за Societe Generale S. A. към 31 декември 2025 г. и към 31 декември 2024 г. възлиза на 110 000 000 EUR (сто и десет милиона евро). Увеличеният лимит се прилага за сумата на паричните средства, държани по оперативните парични сметки, и инструментите, емитирани от този контрагент и държани от финансовия портфейл.

Всички инвестиции са направени при оторизирани субекти с максимален срок до падежа от три месеца от датата на операцията. Всички случаи на неспазване на лимита за кредитна експозиция са докладвани на мандатоносителите. Към 31 декември 2025 г. и към 31 декември 2024 г. всички срочни депозити, търговски ценни книжа и касови наличности, държани от финансовия портфейл на механизма, са имали минимален рейтинг поне P-2 (еквивалент на Moody’s) в деня на сетълмента.

Следната таблица показва положението на парите и паричните еквиваленти, включително начислените лихви (в хиляди евро):

Минимален краткосрочен рейтинг

(по Moody’s)

Минимален дългосрочен рейтинг

(по Moody’s)

31.12.2025

 

31.12.2024

 

P-1

Aaa

210 685

13 %

124 532

8 %

P-1

Aa1

113 868

7 %

173 639

11 %

P-1

Aa2

99 792

6 %

-

0 %

P-1

Aa3

-

0 %

149 239

9 %

P-1

A1

475 191

28 %

309 342

19 %

P-1

A2

444 741

26 %

280 035

17 %

P-1

A3

176 036

11 %

367 211

22 %

P-2

A3

144 816

9 %

154 829

9 %

P-2

Baa1

-

0 %

79 777

5 %

Общо

 

1 665 129

100 %

1 638 604

100 %

3.2.5   Кредитен риск на дериватите

3.2.5.1   Политика за кредитния риск на дериватите

Кредитният риск по отношение на дериватите се представя като загуби, които едната страна би понесла, ако другият контрагент по сделката не е в състояние да изпълни своите договорни задължения. Кредитният риск, свързан с дериватите, варира в зависимост от редица фактори (като лихвени проценти и валутни курсове) и като цяло отговаря на само малка част от тяхната условна стойност.

В обичайния ход на своята дейност механизмът може да сключва договори за суап с цел да хеджира определени кредитни операции или да сключва форуърдни договори с цел да хеджира валутните си позиции, изразени в активно търгувани валути, различни от евро. Всички суапове се изпълняват от ЕИБ с външно участие. Суаповете се уреждат от същото главно споразумение за суаповете и от приложенията относно кредитната подкрепа, подписани между ЕИБ и външните ѝ партньори.

3.2.5.2   Измерване на кредитния риск на дериватите

Всички суапове, предприети от ЕИБ, които са свързани с механизма, се третират в същата договорна рамка и със същите методики, прилагани за дериватите, договорени от ЕИБ за нейните собствени цели. По-специално, допустимостта на партньорите при суап се определя от ЕИБ на базата на същите условия за допустимост, прилагани за общите операции по суап.

ЕИБ измерва кредитния риск, свързан със суапове и трансакции с деривати, с помощта на подхода за текущата необезпечена експозиция и потенциалната бъдеща експозиция за докладване и мониторинг на лимитите. Тези показатели включват изцяло дериватите, свързани с Инвестиционния механизъм.

Механизмът сключва договори за краткосрочни валутни суапове (FX суапове) с цел да хеджира валутния риск на плащанията във валути, различни от EUR. FX суаповете имат падеж от максимум три месеца и редовно се подновяват. Условната стойност на FX суаповете възлиза на 1 060,0 милиона евро към 31 декември 2025 г. спрямо 1 330,0 милиона евро към 31 декември 2024 г. Справедливата стойност на FX суаповете възлиза на 6,0 милиона евро към 31 декември 2025 г. при -38,9 милиона евро към 31 декември 2024 г.

Механизмът сключва договори за кръстосани валутни суапове, за да хеджира валутния риск при отпускането на заеми във валути, различни от евро. Кръстосаните валутни суапове са с дългосрочен падеж. Условната стойност на FX суаповете възлиза на 22,9 милиона евро към 31 декември 2025 г. спрямо 33,1 милиона евро към 31 декември 2024 г. Справедливата стойност на FX суаповете възлиза на 1,4 милиона евро към 31 декември 2025 г. при 0,5 милиона евро към 31 декември 2024 г.

3.2.6   Кредитен риск при касовите финансови активи

Касовият портфейл е съставен изцяло от търговски ценни книжа, емитирани от структури на поддържавно равнище, банки и небанкови субекти, със срок до падежа над три месеца. Държавите — членки на ЕС, техните агенции, банки и небанкови субекти са допустими емитенти. Максимално допустимата граница за всеки оторизиран емитент е 50 000 000 EUR (петдесет милиона евро). Инвестициите в средносрочни и дългосрочни облигации също могат да бъдат допустими в зависимост от изискванията за ликвидност. Към 31 декември 2024 г. и към 31 декември 2025 г. касови финансови активи не е имало.

3.3    Ликвиден риск

Ликвиден риск е способността на един субект да финансира увеличения на активите и да изпълнява задължения, когато те станат изискуеми, без да търпи неприемливи загуби. Той може да бъде разделен допълнително на ликвиден риск, свързан с финансирането, и пазарен ликвиден риск.

Ликвидният риск, свързан с финансирането, е обвързан с невъзможността на дадено предприятие да рефинансира активите в счетоводния си баланс и да изпълни задълженията си за плащане, без леснодостъпните ликвидни ресурси. Пазарен ликвиден риск е променливостта, наблюдавана в икономическата стойност на позициите на дадено предприятие или в дохода, получен от тях, поради потенциалната му невъзможност да изпълни транзакция, целяща да компенсира, елиминира или намали такива незакрити позиции на разумни пазарни цени.

3.3.1   Управление на ликвидния риск

Механизмът беше финансиран главно с годишните вноски на държавите членки, както и с обратните потоци, произтичащи от операциите на механизма. В съответствие с Решение (ЕС) 2020/2233, обратните потоци от ИМ за АКТБ се разгръщат в рамките на ИССРМС. Наличието на тези обратни потоци, които да бъдат прехвърлени, обаче зависи от поддържането на подходящо равнище на ликвидност в рамките на ИМ.

Механизмът управлява своя ликвиден риск, свързан с финансирането, главно чрез планиране на нетните си нужди от ликвидност. С цел допълнително минимизиране на ликвидния риск механизмът поддържа ликвиден резерв, достатъчен да покрие във всеки момент прогнозните касови плащания, съобщавани периодично от отдела по заемите на ЕИБ. Средствата се инвестират на паричния пазар и пазарите на облигации под формата на междубанкови депозити и други краткосрочни финансови инструменти, като се вземат предвид задълженията на механизма за касови плащания. Ликвидните активи на механизма се управляват от отдела за управление на касовите наличности на банката с цел да се поддържа подходяща ликвидност, за да може механизмът да изпълнява своите задължения.

Следва да се отбележи, че капиталът се управлява единствено от гледна точка на ликвидността, както е описано по-горе.

В съответствие с принципа на разделение на функциите между фронт- и бек-офиса, операциите по сетълмент, свързани с инвестирането на тези активи, са под отговорността на отдела на ЕИБ по планиране и сетълмент на операциите. Освен това оторизирането на контрагенти и ограниченията за касовите инвестиции, както и мониторингът на тези ограничения, са отговорност на ГР&С на банката.

3.3.2   Измерване на ликвидния риск

В таблиците на този раздел се анализират финансовите пасиви на механизма по матуритет въз основа на оставащия период от време от датата на счетоводния баланс до договорната дата на падеж (въз основа на несконтирани парични потоци).

Що се отнася до недериватните финансови пасиви, механизмът има ангажименти под формата на неизплатени части от кредита по сключените споразумения за заем, неизплатени части на подписано вписване на капитал/инвестиционни споразумения, предоставени гаранции по заеми или поети като задължение лихвени субсидии и техническа помощ.

Заемите по Инвестиционния механизъм имат краен срок за плащане. Въпреки това плащанията се извършват в моменти и в размери, които отразяват напредъка на съответните инвестиционни проекти. Освен това заемите на механизма са операции, извършени в относително нестабилна работна среда, поради което графикът на изплащането им се характеризира със значителна степен на несигурност.

Капиталовите инвестиции стават дължими, когато и щом управителите на фондовете издадат валидни искания за капитал, отразяващи напредъка в техните инвестиционни дейности. Периодът на усвояване на заема обикновено е 3 години с често удължаване с една или две години. Някои задължения за плащания обикновено продължават и след края на периода на усвояване до пълното приключване на съответните инвестиции на фонда поради факта, че понякога ликвидността на фонда може да бъде недостатъчна за изпълнението на задълженията за плащане, произтичащи от такси или други разходи.

Гаранциите не са предмет на специфични задължения за плащане, освен ако гаранцията не е задействана. Размерът на оставащите гаранции се намалява съобразно с графика за връщане на гарантираните заеми.

Изходящите парични потоци за поетите като задължение лихвени субсидии се срещат в случай на субсидирани заеми, финансирани от собствените ресурси на банката. Отчетените „Изходящи потоци за поети като задължение лихвени субсидии“ представляват само поетите задължения, свързани с тези заеми, а не общият размер на поетите като задължение неизплатени лихвени субсидии. Както при заемите, техният график на изплащане е несигурен.

„Брутният номинален изходящ поток“ на поетата като задължение техническа помощ в таблицата „Матуритетен профил на недериватните финансови пасиви“ се отнася до общата неизплатена част на подписаните договори за техническа помощ. Графикът на плащанията се характеризира със значителна степен на несигурност. Изходящите парични потоци, класифицирани в графа „3 месеца или по-малко“, представляват сумата на неплатените фактури, получени до отчетната дата.

Поетите задължения за недериватни финансови пасиви, за които не съществува определена договорна падежна дата, са класифицирани в графа „Неопределен падеж“. Поетите задължения, за които има регистрирано искане за плащане към отчетната дата, са класифицирани в съответните времеви интервали.

Що се отнася до дериватните финансови пасиви, ликвидният профил представя несконтираните брутни парични потоци по договорите за суап, включително кръстосани валутни суапове (CCS), кръстосани валутно-лихвени суапове (CCIRS), краткосрочните валутни суапове и лихвените суапове.

(в хиляди евро)

Матуритетен профил на недериватните финансови пасиви

към 31.12.2025 г.

3 месеца или по-малко

Повече от 3 месеца до 1 година

Повече от 1 година до 5 години

Повече от 5 години

Неопределен падеж

Брутен номинален изходящ поток

Изходящи потоци за поети като задължение, но неизплатени заеми

122 352

-

-

-

231 835

354 187

Изходящи потоци за поети като задължение инвестиционни средства и записване на акции

165

-

-

-

184 676

184 841

Други (подписани не издадени гаранции, издадени гаранции)

-

-

-

-

2 500

2 500

Изходящи потоци за поети като задължение лихвени субсидии

-

-

-

-

239 148

239 148

Изходящи потоци за суми, дължими към ЕИБ

3 199

19 942

-

-

-

23 141

Изходящи потоци за суми, дължими към ЕК

-

243 853

-

-

-

243 853

Изходящи потоци за поета като задължение техническа помощ

844

-

-

-

10 465

11 309

Общо

126 560

263 795

-

-

668 624

1 058 979


(в хиляди евро)

Матуритетен профил на недериватните финансови пасиви

към 31.12.2024 г.

3 месеца или по-малко

Повече от 3 месеца до 1 година

Повече от 1 година до 5 години

Повече от 5 години

Неопределен падеж

Брутен номинален изходящ поток

Изходящи потоци за поети като задължение, но неизплатени заеми

80 913

20 208

-

-

575 108

676 229

Изходящи потоци за поети като задължение инвестиционни средства и записване на акции

4 190

-

-

-

233 696

237 886

Други (подписани не издадени гаранции, издадени гаранции)

-

-

-

-

2 500

2 500

Изходящи потоци за поети като задължение лихвени субсидии

-

-

-

-

334 754

334 754

Изходящи потоци за поета като задължение техническа помощ

1 859

-

-

-

18 341

20 200

Общо

86 962

20 208

-

-

1 164 399

1 271 569


(в хиляди евро)

Матуритетен профил на дериватни финансови пасиви

в хиляди евро към 31.12.2025 г.

3 месеца или по-малко

Повече от 3 месеца до 1 година

Повече от 1 година до 5 години

Повече от 5 години

Брутен номинален входящ/изходящ поток

CCS и CCIRS — входящи потоци

131

10 242

13 126

-

23 499

CCS и CCIRS — изходящи потоци

-81

-10 451

-13 026

-

-23 558

Краткосрочни валутни суапове — входящи потоци

1 060 000

-

-

-

1 060 000

Краткосрочни валутни суапове — изходящи потоци

-1 056 455

-

-

-

-1 056 455

Общо

3 595

- 209

100

-

3 486


(в хиляди евро)

Матуритетен профил на дериватни финансови пасиви

към 31.12.2024 г.

3 месеца или по-малко

Повече от 3 месеца до 1 година

Повече от 1 година до 5 години

Повече от 5 години

Брутен номинален входящ/изходящ поток

CCS и CCIRS — входящи потоци

157

10 405

22 613

832

34 007

CCS и CCIRS — изходящи потоци

-87

-12 310

-24 852

- 899

-38 148

Краткосрочни валутни суапове — входящи потоци

1 330 000

-

-

-

1 330 000

Краткосрочни валутни суапове — изходящи потоци

-1 371 666

-

-

-

-1 371 666

Общо

-41 596

-1 905

-2 239

-67

-45 807

3.3.3   Дългосрочни финансови активи и пасиви

Таблицата по-долу съдържа недериватните финансови активи и пасиви, които се очаква да бъдат възстановени или изплатени след повече от 12 месеца от датата на отчитане.

(в хиляди евро)

 

31.12.2025

31.12.2024

Финансови активи:

 

 

Заеми и аванси

1 126 057

1 551 776

Акции и други ценни книжа с променлива доходност

745 934

834 621

Общо

1 871 991

2 386 397

Финансови пасиви:

 

 

Сума, дължима на трети страни (*8)

797

534 569

Провизии за кредитни ангажименти

17 585

18 320

Общо

18 382

552 889

(*8)  Сумите, дължими на трети страни, включват лихвените субсидии и ТП, които все още не са изплатени на държавите членки, когато падежът не е определен.

3.4    Пазарен риск

Пазарният риск представлява рискът, че промените в пазарните цени и проценти, например лихвени проценти, цени на капиталови инструменти, обменни курсове на чуждестранни валути, ще засегнат приходите на образуванието или стойността на неговото участие във финансови инструменти.

3.4.1   Лихвен риск

Лихвеният риск възниква от променливостта в икономическата стойност на лихвената позиция или в дохода, получен от нея, дължаща се на неблагоприятни промени в лихвените проценти.

Механизмът не е пряко засегнат от колебанията в икономическата си стойност или от ценовите несъответствия между различните активи, пасиви и хеджиращи инструменти, тъй като не носи лихва. Механизмът измерва лихвения си риск на годишна база, като прилага стандартизираните от ЕБО сценарии за шокови събития (39), които показват въздействието както върху икономическата стойност на собствения капитал, така и върху нетния доход от лихви в резултат на неблагоприятни промени в лихвените проценти.

Лихвен риск за икономическата стойност на собствения капитал

За определянето на нетната настояща стойност („ННС“) на паричните потоци по заеми и суапове за хеджиране, деноминирани в евро, механизмът използва тримесечната крива на EURIBOR. ННС на паричните потоци по заеми, деноминирани във валути, различни от евро, се определя, като се използва тримесечната крива на EURIBOR, коригирана с междувалутния базисен спред за съответната валута За валутите, различни от еврото, за които няма надеждна и достатъчно пълна сконтова крива, се използва сконтова крива в евро или в щатски долари.

Към 31 декември 2025 г. най-неблагоприятното въздействие от сценариите на теста за големи отклонения на ЕБО би намалило икономическата стойност на собствения капитал с 60,2 милиона евро (2024 г.: 81,0 милиона евро).

Лихвен риск, свързан с печалбата

Изчислява се размерът на нетния приход от лихви, който би се променил през следващите 12 месеца, ако всички лихвени криви се понижат с два процентни пункта и ако нито едно от съществуващите поети задължения не бъде ефективно изплатено. При запазване на състоянието на позициите към 31 декември 2025 г. нетният лихвен приход би намалял с 33,3 милиона евро (2024 г.: 34,7 милиона евро), ако лихвените проценти спаднат с 200 базисни пункта.

С цел обогатяване на анализа на чувствителността на нетния лихвен доход, нетният лихвен доход би се увеличил с 33,7 милиона евро (2024 г.: 35,1 милиона евро), ако лихвените проценти се повишат с 200 базисни пункта.

3.4.2   Валутен риск

Валутният риск („FX“) е рискът за икономическата стойност на позицията на ИМ или за дохода, получен от нея, дължащ се на неблагоприятни промени на валутните курсове.

Като се има предвид референтна отчетна валута (евро за ИМ), механизмът е изложен към валутен риск, когато има валутно несъответствие между активите, пасивите и инструментите за хеджиране.

3.4.2.1   Валутен риск и касови активи

Касовите активи на Инвестиционния механизъм са деноминирани в евро или щатски долари.

Валутният риск се хеджира посредством валутни спот или форуърд сделки, валутни суапове или кръстосани валутни суапове. Отделът за управление на касовите наличности на ЕИБ може, когато счита за необходимо и уместно, да използва всякакви други инструменти, в съответствие с политиката на банката, които осигуряват защита срещу пазарните рискове, поети във връзка с финансовите дейности на механизма.

3.4.2.2   Валутен риск и операции, финансирани или гарантирани от механизма

Вноските на държавите членки за механизма се получават в EUR. Операциите, финансирани или гарантирани от механизма, както и лихвените субсидии, могат да бъдат деноминирани в EUR, USD или всякаква друга разрешена валута.

Валутен риск (спрямо еврото като референтна валута) възниква, когато сделките, деноминирани във валути, различни от еврото, са оставени без хеджиране. Насоките за хеджиране на валутния риск на механизма са изложени по-долу.

3.4.2.2.1.    Хеджиране на операции, деноминирани в USD

Валутният риск, породен от операции на механизма, деноминирани в USD, се обезпечава на агрегирана основа чрез валутни суапове за EUR/USD, прехвърляни и коригирани периодично по отношение на размера на средствата. Използването на валутни суапове преследва двойна цел. От една страна, се създава необходимата ликвидност за нови плащания (заеми и собствен капитал) и, от друга страна, се поддържа валутно макрохеджиране.

В началото на всеки период паричните потоци, които следва да се получат или платят в USD през следващия период, се изчисляват въз основа на планирани или очаквани обратни постъпления/плащания. Следователно валутните суапове с наближаващ падеж се разсрочват, техните суми се коригират, за да се покрият поне нуждите от ликвидност на USD, планирани за следващия период.

Всеки месец валутната позиция за USD се хеджира, ако надвишава съответните ограничения, чрез спот или форуърд операции.

В рамките на периода на разсрочване неочакваните ликвидни дефицити за USD се покриват чрез ad hoc валутни суапови операции, докато ликвидните излишъци или се инвестират в касови активи, или се преобръщат в евро, ако са възникнали от увеличение на валутната позиция.

3.4.2.2.2.    Хеджиране на операциите, деноминирани във валута, различна от EUR или USD

Операциите на ИМ, деноминирани във валути, различни от EUR и USD, се хеджират посредством кръстосани суапови договори със същите финансови профили като съответния заем, при условие че суаповият пазар е функциониращ.

ИМ има операции във валути, за които възможности за хеджиране или не са налични, или се предоставят на висока цена. Тези операции са деноминирани в местна валута, но платени в EUR или USD. Рамката за финансовия риск на ИМ, която беше одобрена от Комитета на ИМ на 22 януари 2015 г., предлага възможност за хеджиране на валутна експозиция в местни валути със значителна положителна корелация синтетично с щатския долар чрез деривати, деноминирани в щатски долари. Местните валути, хеджирани синтетично с деривати, деноминирани в долари, се отчитат в таблицата в раздел 3.4.2.2.3 по-долу в точка „Местни валути (със синтетично хеджиране)“, докато местните валути, нехеджирани синтетично с щатския долар, се отчитат в същата таблица в точка „Местни валути (без синтетично хеджиране)“.

Освен това за заеми, деноминирани във валути, различни от EUR, USD, или валути, за които понастоящем не е възможно хеджиране посредством кръстосани суапови договори, по линия на механизма се начислява допълнителен лихвен компонент, наречен „валутна премия“, за да се смекчи рискът от потенциално обезценяване на местната валута.

3.4.2.2.3    Валутна позиция (в хиляди евро)

В таблиците на тази бележка се съдържа валутната позиция на ИМ.

Валутната позиция е представена в таблиците по-долу в съответствие с политиките за риска на механизма (както е описано в рамката за финансовия риск на механизма). Валутната позиция съгласно политиките за риска се основава на счетоводните данни и се определя като салдото между избрани активи и пасиви. Активите и пасивите, определени във валутната позиция съгласно рисковите политики, са подбрани така, че да гарантират, че приходите ще бъдат конвертирани в отчетната валута (евро) едва при тяхното получаване.

Промяната на справедливата стойност на акции и други ценни книжа с променлива доходност се включва във валутната позиция съгласно рисковите политики, както и обезценките на заемите и авансите. Дериватите, включени във валутната позиция съгласно рисковите политики, се вземат по номинална стойност вместо по справедлива стойност, за да бъдат приведени в съответствие с неразпределената стойност на активите, също взета по номинална стойност, коригирана с обезценката за заемите.

В таблиците по-долу останалата част от активите и пасивите, които включват главно начислени лихви по заеми, деривати и субсидии, са представени под „Валутна позиция, изключена от политиките за риска“.

Към 31 декември 2025 г.

Активи и пасиви

Поети задължения и условни пасиви

Валути

Валутна позиция съгласно политиките за риска

Валутна позиция, изключена от политиките за риска

Валутна позиция на баланса

 

USD

1 294

-31 642

-30 348

164 405

Местни валути

(със синтетично хеджиране)*

 

 

 

 

TZS

-

-

-

-

DOP

4 775

82

4 857

-

Местни валути (без синтетично хеджиране)  (*9)

 

 

 

 

BWP, HTG, JMD, KES, MUR, MZN, NGN, RWF, UGX, XOF, ZAR, ZMW

146 528

-2 514

144 014

-

Общо валути, различни от еврото

152 597

-34 074

118 523

164 405

EUR

 

2 676 672

2 676 672

636 494

Общо евро и други валути

152 597

2 642 598

2 795 195

800 899

(*9)  Вж. точка 3.4.2.2.2 за обяснение на синтетичното хеджиране.


Към 31 декември 2024 г.

Активи и пасиви

Поети задължения и условни пасиви

Валути

Валутна позиция съгласно политиките за риска

Валутна позиция, изключена от политиките за риска

Валутна позиция на баланса

 

USD

-45 774

-21 740

-67 514

235 603

Местни валути

(със синтетично хеджиране) (*10)

 

 

 

 

DOP

10 884

133

11 017

-

KES, RWF, UGX, HTG, MUR, MZN, XOF, ZMW, BWP, JMD, NGN, ZAR

225 877

-3 763

222 114

-

Общо валути, различни от еврото

190 987

-25 370

165 617

235 603

EUR

-

3 139 294

3 139 294

1 043 860

Общо евро и други валути

190 987

3 113 924

3 304 911

1 279 463

(*10)  Вж. точка 3.4.2.2.2 за обяснение на синтетичното хеджиране.

3.4.2.3   Анализ на валутната чувствителност

Към 31 декември 2025 г. обезценяване на еврото с 10 % спрямо всички валути, различни от евро, би довело до увеличение на ресурсите и приходите на вносителите в размер на 13,2 милиона евро (31 декември 2024 г.: 18,4 милиона евро). Поскъпване на еврото с 10 % спрямо всички валути, различни от евро, би довело до намаление на ресурсите и приходите на вносителите в размер на -10,8 милиона евро (31 декември 2024 г.:

-15,1 милиона евро).

3.4.2.4   Обменни курсове

Следните обменни курсове са използвани за изготвяне на счетоводния баланс към 31 декември 2025 г. и 31 декември 2024 г.:

 

31.12.2025 г.

31.12.2024 г.

Валути, различни от тези на държавите членки

 

 

Ботсванска пула (BWP)

16,18

14,49

Доминиканско песо (DOP)

73,78

63,09

Фиджийски долар (FJD)

2,62

2,38

Хаитянски гурд (HTG)

153,14

135,09

Ямайски долар (JMD)

185,35

161,15

Кенийски шилинг (KES)

151,20

133,69

Мавританска угия (MRU)

46,70

41,30

Маврицийска рупия (MUR)

54,08

48,56

Мозамбикски метикал (MZN)

74,22

65,65

Нигерийска найра (NGN)

1 693,57

1 591,68

Руандски франк (RWF)

1 698,60

1 419,85

Танзанийски шилинг (TZS)

2 862,12

2 490,24

Угандски шилинг (UGX)

4 240,00

3 812,00

Щатски долар (USD)

1,18

1,04

CFA франк (XAF/XOF)

655,96

655,96

Южноафрикански ранд (ZAR)

19,44

19,62

Замбийска квача (ZMW)

25,98

28,87

3.4.3   Ценови риск на собствения капитал

Ценовият риск на собствения капитал е рискът справедливата стойност на капиталовите инвестиции да намалее в резултат на промени в нивата на цените на акциите и/или стойността на капиталовите инвестиции.

Механизмът е изложен на ценови риск на собствения капитал по отношение на своите инвестиции в преки дялови участия и фондове за рисков капитал.

Стойността на некотираните капиталови позиции не е непосредствено и постоянно достъпна за целите на наблюдението и контрола. За тези позиции най-добрите налични данни включват цените, определени въз основа на всички съответни методи за остойностяване.

Въздействието върху ресурсите на вносителите на механизма (като резултат от промяна в справедливата стойност на портфейла с капиталови инструменти), дължащо се на +/-10 % изменение на стойността на отделните преки капиталови и рискови капиталови инвестиции при постоянни други променливи, е съответно 74,6 милиона евро и -74,6 милиона евро към 31 декември 2025 г. (съответно 83,5 милиона евро и -83,5 милиона евро към 31 декември 2024 г.).

4   Справедливи стойности на финансовите инструменти

4.1    Счетоводни класификации и справедливи стойности

Следната таблица показва балансовите стойности и справедливите стойности на финансовите активи и пасиви, включително техните нива в йерархията на справедливите стойности. Това не включва информация за справедливата стойност на финансовите активи и пасиви, оценени по амортизирана стойност, тъй като балансовата стойност е разумно приближение на справедливата стойност.

(в хиляди евро)

Към 31 декември 2025 г.

Балансова стойност

Справедлива стойност

 

Дериватни финансови инструменти

Акции и други ценни книжа с променлива доходност

Пари, заеми и аванси

Касови финансови активи

Други финансови активи/пасиви

Общо

Ниво 1

Ниво 2

Ниво 3

Общо

Финансови активи, задължително оценени по FVTPL

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Дериватни финансови инструменти

7 819

-

-

-

-

7 819

-

7 819

-

7 819

Фонд за рисков капитал

-

550 528

-

-

-

550 528

-

-

550 528

550 528

Преки капиталови инвестиции

-

195 406

-

-

-

195 406

-

-

195 406

195 406

Заеми и аванси

-

-

77 287

-

-

77 287

-

-

77 287

77 287

Общо финансови активи, задължително оценени по FVTPL

7 819

745 934

77 287

-

-

831 040

-

7 819

823 221

831 040

Финансови активи, оценени по АС

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Пари и парични еквиваленти

-

-

1 665 129

-

-

1 665 129

89 790

1 575 339

-

1 665 129

Заеми и аванси

-

-

986 224

-

-

986 224

-

953 612

-

953 612

Вземания от вносителите

-

-

-

-

-

-

-

-

-

-

Касови финансови активи

-

-

-

-

-

-

-

-

-

-

Други активи

-

-

-

-

36 833

36 833

-

-

-

-

Общо финансови активи, оценени по АС

-

-

2 651 353

-

36 833

2 688 186

89 790

2 528 951

-

2 618 741

Общо финансови активи

7 819

745 934

2 728 640

-

36 833

3 519 226

 

 

 

 

Финансови пасиви, оценени по FVTPL

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Дериватни финансови инструменти

- 411

-

-

-

-

- 411

-

- 411

-

- 411

Общо финансови пасиви, оценени по FVTPL

- 411

-

-

-

-

- 411

-

- 411

-

- 411

Финансови пасиви по АС

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Провизии за кредитни ангажименти

-

-

-

-

-17 585

-17 585

 

 

 

 

Дължими суми на трети страни

-

-

-

-

- 658 146

- 658 146

 

 

 

 

Други пасиви

-

-

-

-

-3 044

-3 044

 

 

 

 

Общо финансови пасиви, оценени по АС

-

-

-

-

- 678 775

- 678 775

 

 

 

 

Общо финансови пасиви

- 411

-

-

-

- 678 775

- 679 186

 

 

 

 


(в хиляди евро)

Към 31 декември 2024 г.

Балансова стойност

Справедлива стойност

 

Дериватни финансови инструменти

Акции и други ценни книжа с променлива доходност

Пари, заеми и аванси

Касови финансови активи

Други финансови активи/пасиви

Общо

Ниво 1

Ниво 2

Ниво 3

Общо

Финансови активи, задължително оценени по FVTPL

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Дериватни финансови инструменти

783

-

-

-

-

783

-

783

-

783

Фонд за рисков капитал

-

655 817

-

-

-

655 817

-

-

655 817

655 817

Преки капиталови инвестиции

-

178 804

-

-

-

178 804

-

-

178 804

178 804

Заеми и аванси

-

-

136 983

-

-

136 983

-

-

136 983

136 983

Общо финансови активи, задължително оценени по FVTPL

783

834 621

136 983

-

-

972 387

-

783

971 604

972 387

Финансови активи по АС

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Пари и парични еквиваленти

-

-

1 638 604

-

-

1 638 604

-

1 638 604

-

1 638 604

Заеми и аванси

-

-

1 361 065

-

-

1 361 065

-

1 321 715

-

1 321 715

Вземания от вносителите

-

-

7 482

-

-

7 482

-

-

-

-

Касови финансови активи

-

-

-

-

-

-

-

-

-

-

Други активи

-

-

-

-

-

-

-

-

-

-

Общо финансови активи, оценени по АС

-

-

3 007 151

-

-

3 007 151

-

2 960 319

-

2 960 319

Общо финансови активи

783

834 621

3 144 134

-

-

3 979 538

 

 

 

 

Финансови пасиви, задължително оценени по FVTPL

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Дериватни финансови инструменти

-39 210

-

-

-

-

-39 210

-

-39 210

-

-39 210

Общо финансови пасиви, оценени по FVTPL

-39 210

-

-

-

-

-39 210

-

-39 210

-

-39 210

Финансови пасиви по АС

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Провизии за кредитни ангажименти

-

-

-

-

-18 320

-18 320

 

 

 

 

Дължими суми на трети страни

-

-

-

-

- 566 083

- 566 083

 

 

 

 

Други пасиви

-

-

-

-

-3 289

-3 289

 

 

 

 

Общо финансови пасиви, оценени по АС

-

-

-

-

- 587 692

- 587 692

 

 

 

 

Общо финансови пасиви

-39 210

-

-

-

- 587 692

- 626 902

 

 

 

 

4.2    Измерване на справедливите стойности

4.2.1   Методи за остойностяване и значими ненаблюдаеми данни

Таблицата по-долу представя информация за методите на остойностяване и значимите ненаблюдаеми данни, използвани при оценяването на финансови инструменти, категоризирани в ниво 2 и ниво 3 от йерархията на справедливите стойности:

 

Метод за остойностяване

Значими ненаблюдаеми данни

Връзка между ненаблюдаемите данни и измерването на справедливата стойност

Финансови инструменти, отчетени по справедлива стойност

 

 

Дериватни финансови инструменти

Сконтиран паричен поток: Бъдещите парични потоци се изчисляват въз основа на форуърдни обменни/лихвени проценти (от наблюдаеми форуърдни валутни курсове и криви на доходността в края на отчетния период) и договорни форуърдни/лихвени проценти, сконтирани с процент, който отразява кредитния риск на различните контрагенти.

Използваните криви за прогнозиране и дисконтиране на паричните потоци са калибрирани в съответствие с данните на пазара, а суаповете в портфейла са с падежи, които не надхвърлят най-дългия срок, посочен в данните. Поради това не са налице ненаблюдаеми данни.

Не е приложимо.

Фондове за рисков капитал

Метод на коригираните нетни активи: Справедливата стойност се определя, като се приложи или процентното дялово участие на механизма в съответното дружество към нетната стойност на активите, отразена в последния отчет, коригиран спрямо паричните потоци, или, доколкото е възможно, точната стойност на дела към същата дата, посочена от съответния управител на фонда. С цел да се покрие периодът между последната налична нетна стойност на активите (НСА) и отчитането в края на годината, се провежда последващ преглед на събитията и, ако е необходимо, се коригира докладваната НСА.

Коригиране за изтеклото време между последната отчетна дата на фондовете за рисков капитал (ФРК) и датата на измерване, като се вземат предвид: оперативните разходи и управленските такси, последващите изменения в справедливата стойност на съответните активи на ФРК, допълнителни пасиви, пазарни промени или други промени в икономическите условия.

Колкото по-дълъг е периодът между датата на измерване на справедливата стойност и последната отчетна дата на ФРК, толкова по-голяма е корекцията за изтеклото време.

Пряка капиталова (ПК) инвестиция

Коригирани нетни активи.

Коригиране за изтеклото време между последната отчетна дата на предприятията, в които се инвестира, и датата на измерване, като се вземат предвид: оперативните разходи, последващите изменения в справедливата стойност на съответните активи на предприятията, в които се инвестира, допълнителни пасиви, пазарни промени или други промени в икономическите условия, увеличение на капитала, продажба/промяна на контрола.

Колкото по-голяма е

отстъпката за пазарна реализируемост,

толкова по-ниска е справедливата стойност.

 

 

Отстъпка от 5 до 30 % за липса на пазарна реализируемост (ликвидност), определена чрез позоваване на цените на предишни сделки за подобни ценни книжа в държавата/региона.

 

Заеми по справедлива

стойност (СОФ)

За кредитополучатели действащо предприятие: дисконтирани парични потоци, като се използват договорни/очаквани бъдещи парични потоци, дисконтирани с подходящ дисконтов процент, коригиран спрямо риска, който отразява присъщия на кредита риск (включително кредитния риск на заемополучателя). Дисконтовият процент се сравнява/оценява с всяка съответна пазарна референтна стойност.

За заемополучатели, които не са действащо предприятие: подход на нетните активи (подход на ликвидационната стойност).

Компоненти на дисконтовия процент, отразяващи кредитния риск на заемополучателя в сравнение с безрисковите пазарни лихвени проценти.

Колкото по-голям е дисконтовият процент, толкова по-ниска е справедливата стойност


 

Метод за остойностяване

Значими ненаблюдаеми данни

Връзка между ненаблюдаемите данни и измерването на справедливата стойност

Финансови инструменти, не отчетени по справедлива стойност

 

 

Заеми и аванси

Сконтирани парични потоци: Моделът за остойностяване използва метода на коригираните дисконтирани парични потоци, като отчита специфичните характеристики на инструментите, като например времето и риска, свързани с бъдещите парични потоци.

Не е приложимо.

Не е приложимо.

Касови финансови активи

Сконтирани парични потоци.

Не е приложимо.

Не е приложимо.

С прилагането на МСФО 13 корекциите на оценката са включени в справедливата стойност на дериватите към 31 декември 2025 г. и 2024 г., а именно:

—

корекции на кредитната оценка (CVA), отразяващи кредитния риск от контрагента по сделките с деривати, в размер на -17,5 хиляди евро към 31 декември 2025 г. и -2,8 хиляди евро към 31 декември 2024 г.

—

Корекции на дебитната оценка (DVA), отразяващи собствения кредитен риск по сделките с деривати, в размер на +1,3 хиляди евро към 31 декември 2025 г. и +3,6 хиляди евро към 31 декември 2024 г.

4.2.2   Трансфери между ниво 1 и 2

Политиката на механизма е да признае прехвърляне между нива от датата на събитието или изменението на обстоятелствата, породили прехвърлянето.

През 2025 г. и 2024 г. механизмът не е извършвал трансфери от ниво 1 към ниво 2 или от ниво 2 към ниво 1 от йерархията на справедливите стойности.

4.2.3   Ниво 3 справедливи стойности

Равнение на справедливите стойности на ниво 3

В следващите таблици са представени промените в инструментите от ниво 3 за годината, приключила на 31 декември 2025 г. и 31 декември 2024 г.:

(в хиляди евро)

 

Акции и други ценни книжа с променлива доходност

Заеми и аванси

Общо

Салдо към 1 януари 2025 г.

834 621

136 983

971 604

Печалби или загуби, включени в печалбата или загубата:

 

 

 

Отписване на корекция на справедливата стойност поради продажби/излизания

15 848

-

15 848

Нетна промяна на справедливата стойност

6 787

-6 948

- 161

Общо

22 635

-6 948

15 687

Извършени плащания

51 701

17 812

69 513

Възстановявания

-89 352

-28 712

- 118 064

Капитализирана лихва

-

835

835

Продажби/Излизания

-15 227

-

-15 227

Искания за задействане на гаранции

-

-36 833

-36 833

Разлики във валутните курсове

-58 444

-5 850

-64 294

Салдо към 31 декември 2025 г.

745 934

77 287

823 221


(в хиляди евро)

 

Акции и други ценни книжа с променлива доходност

Заеми и аванси

Общо

Салдо към 1 януари 2024 г.

820 713

124 323

945 036

Печалби или загуби, включени в печалбата или загубата:

 

 

 

Отписване на корекция на справедливата стойност поради продажби/излизания

14 051

-

14 051

Нетна промяна в справедливата стойност на акции и други ценни книжа с променлива доходност

-45 698

-5 436

-51 134

Общо

-31 647

-5 436

-37 083

Извършени плащания

69 392

15 888

85 280

Възстановявания

-21 413

-3 185

-24 598

Капитализирана лихва

-

2 243

2 243

Продажби/Излизания

-25 623

-

-25 623

Разлики във валутните курсове

23 199

3 150

26 349

Салдо към 31 декември 2024 г.

834 621

136 983

971 604

През 2025 г. и 2024 г. механизмът не е извършвал трансфери от или към ниво 3 от йерархията на справедливите стойности.

Анализ на чувствителността

Въздействието върху ресурсите на вносителите на механизма и върху отчета за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход, дължащо се на +/-10 % изменение на стойността на преките капиталови и рисковите капиталови инвестиции при постоянни други променливи, е съответно 74,6 милиона евро и -74,6 милиона евро към 31 декември 2025 г. (съответно 83,5 милиона евро и -83,5 милиона евро към 31 декември 2024 г.).

5   Пари и парични еквиваленти

Парите и паричните еквиваленти се състоят от:

(в хиляди евро)

 

31.12.2025

31.12.2024

Касова наличност

146 087

212 466

Срочни депозити

556 329

304 538

Търговски ценни книжа

960 270

1 116 826

Пари и парични еквиваленти в отчета за паричните потоци

1 662 686

1 633 830

Начислена лихва

2 443

4 774

Пари и парични еквиваленти в отчета за финансовото състояние

1 665 129

1 638 604

6   Дериватни финансови инструменти

Основните компоненти на дериватните финансови инструменти, класифицирани като държани за търгуване, са както следва:

(в хиляди евро)

Към 31 декември 2025 г.

Справедлива стойност

Теоретична сума

 

Активи

Пасиви

Кръстосани валутни суапове

1 829

- 411

22 896

Валутни суапове

5 990

-

1 060 000

Общо дериватни финансови инструменти

7 819

- 411

1 082 896


(в хиляди евро)

Към 31 декември 2024 г.

Справедлива стойност

Теоретична сума

 

Активи

Пасиви

Кръстосани валутно-лихвени суапове

783

- 268

33 073

Валутни суапове

-

-38 942

1 330 000

Общо дериватни финансови инструменти

783

-39 210

1 363 073

7   Заеми и аванси

7.1    Заеми и аванси

Следната таблица показва равнението от началното до крайното салдо на заемите и авансите:

(в хиляди евро)

 

Общи заеми (*11)

Привилегировани заеми

Подчинени заеми

Общо

Номинална стойност на заемите по АС към 1 януари 2025 г.

995 328

387 349

-

1 382 677

Извършени плащания

18 913

69 928

-

88 841

Отписани задължения

-

-

-

-

Възстановявания

- 303 792

-66 494

-

- 370 286

Капитализирана лихва

-

-

-

-

Разлики във валутните курсове

-69 811

-30 899

-

- 100 710

Номинална стойност на заемите по АС към 31 декември 2025 г.

640 638

359 884

-

1 000 522

Обезценка — коректив за загуби към 1 януари 2025 г.

-17 386

-17 125

-

-34 511

Нетни промени в 12-месечните ОКЗ

690

766

-

1 456

Нетни промени в ОКЗ през целия жизнен цикъл без кредитна обезценка

- 896

- 808

-

-1 704

ОКЗ през целия жизнен цикъл с кредитна обезценка

-

-

-

-

Корекция на ОКЗ през целия жизнен цикъл с кредитна обезценка

4 248

4 915

-

9 163

Отписани задължения

-

-

-

-

Разлики във валутните курсове

1 145

1 030

-

2 175

Обезценка — коректив за загуби към 31 декември 2025 г.

-12 199

-11 222

-

-23 421

Заеми и аванси по AC към 31 декември 2025 г.

628 439

348 662

-

977 101

Номинална стойност на заемите по FVTEPL към 1 януари 2025 г.

1 080

116 688

79 620

197 388

Извършени плащания

-

3 631

14 181

17 812

Капитализирана лихва

-

-

835

835

Възстановявания

-

-28 712

-

-28 712

Искания за задействане на гаранции

-

-

-36 833

-36 833

Отписани задължения

-

-

-

-

Разлики във валутните курсове

-

-4 042

-2 363

-6 405

Номинална стойност на заемите по FVTEPL към 31 декември 2025 г.

1 080

87 565

55 440

144 085

Корекция на справедливата стойност към 1 януари 2025 г.

-1 080

-34 395

-24 930

-60 405

Нетна промяна на справедливата стойност

-

-1 029

-5 919

-6 948

Разлики във валутните курсове

-

438

117

555

Корекция на справедливата стойност към 31 декември 2025 г.

-1 080

-34 986

-30 732

-66 798

Заеми и аванси по FVTPL към 31 декември 2025 г.

-

52 579

24 708

77 287

Амортизирана стойност

-2 614

-3 290

-

-5 904

Лихва

7 209

7 256

562

15 027

Заеми и аванси към 31 декември 2025 г.

633 034

405 207

25 270

1 063 511

(*11)  Включително споразумения за представителство


(в хиляди евро)

 

Общи заеми (*12)

Привилегировани заеми

Подчинени заеми

Общо

Номинална стойност на заемите по АС към 1 януари 2024 г.

1 098 121

495 337

-

1 593 458

Извършени плащания

68 519

16 987

-

85 506

Отписани задължения

-4 945

-

-

-4 945

Възстановявания

- 226 719

- 141 664

-

- 368 383

Разлики във валутните курсове

60 352

16 689

-

77 041

Номинална стойност на заемите по АС към 31 декември 2024 г.

995 328

387 349

-

1 382 677

Обезценка — коректив за загуби към 1 януари 2024 г.

-32 398

-17 199

-

-49 597

Нетни промени в 12-месечните ОКЗ

2 081

124

-

2 205

Нетни промени в ОКЗ през целия жизнен цикъл без кредитна обезценка

7 071

5 567

-

12 638

ОКЗ през целия жизнен цикъл с кредитна обезценка

- 581

-5 205

-

-5 786

Корекция на ОКЗ през целия жизнен цикъл с кредитна обезценка

2 796

292

-

3 088

Отписани задължения

4 945

-

-

4 945

Разлики във валутните курсове

-1 300

- 704

-

-2 004

Обезценка — коректив за загуби към 31 декември 2024 г.

-17 386

-17 125

-

-34 511

Заеми и аванси по AC към 31 декември 2024 г.

977 942

370 224

-

1 348 166

Номинална стойност на заемите по FVTEPL към 1 януари 2024 г.

1 080

106 576

70 453

178 109

Извършени плащания

-

7 851

8 037

15 888

Капитализирана лихва

-

1 675

568

2 243

Възстановявания

-

-3 185

-

-3 185

Разлики във валутните курсове

-

3 771

562

4 333

Номинална стойност на заемите по FVTEPL към 31 декември 2024 г.

1 080

116 688

79 620

197 388

Корекция на справедливата стойност към 1 януари 2024 г.

-1 080

-34 983

-17 723

-53 786

Нетна промяна на справедливата стойност

-

1 724

-7 160

-5 436

Разлики във валутните курсове

-

-1 136

-47

-1 183

Корекция на справедливата стойност към 31 декември 2024 г.

-1 080

-34 395

-24 930

-60 405

Заеми и аванси по FVTPL към 31 декември 2024 г.

-

82 293

54 690

136 983

Амортизирана стойност

-3 079

-3 681

-

-6 760

Лихва

10 766

8 429

464

19 659

Заеми и аванси към 31 декември 2024 г.

985 629

457 265

55 154

1 498 048

(*12)  Включително споразумения за представителство

7.2    Обезценка по заеми и аванси — коректив за загуби

(в хиляди евро)

 

2025

 

 

ОКЗ през целия жизнен цикъл

 

 

12-месечни ОКЗ

ОКЗ през целия жизнен цикъл без кредитна обезценка

ОКЗ през целия жизнен цикъл с кредитна обезценка

Общо

Заеми и аванси по АС

 

 

 

 

Салдо към 1 януари 2025 г.

9 675

12 576

12 260

34 511

Трансфер към 12-месечни ОКЗ

-

-

-

-

Трансфер към ОКЗ през целия жизнен цикъл без кредитна обезценка

- 575

1 598

-38

985

Трансфер към ОКЗ през целия жизнен цикъл с кредитна обезценка

-

-

-

-

Нетно оценяване на коректива за загуби

71

143

-9 013

-8 799

Нови финансови активи, създадени или закупени

8

-

-

8

Финансови активи, които са отписани

- 961

-35

- 113

-1 109

Отписани задължения

-

-

-

-

Разлики във валутните курсове

-1 032

- 518

- 625

-2 175

Салдо към 31 декември 2025 г.

7 186

13 764

2 471

23 421


(в хиляди евро)

 

2024

 

 

ОКЗ през целия жизнен цикъл

 

 

12-месечни ОКЗ

ОКЗ през целия жизнен цикъл без кредитна обезценка

ОКЗ през целия жизнен цикъл с кредитна обезценка

Общо

Заеми и аванси по АС

 

 

 

 

Салдо към 1 януари 2024 г.

10 964

24 674

13 959

49 597

Трансфер към 12-месечни ОКЗ

2 271

-9 511

-

-7 240

Трансфер към ОКЗ през целия жизнен цикъл без кредитна обезценка

- 288

948

-

660

Трансфер към ОКЗ през целия жизнен цикъл с кредитна обезценка

-

-1 428

5 786

4 358

Нетно оценяване на коректива за загуби

-3 160

-2 394

-3 088

-8 642

Нови финансови активи, създадени или закупени

-

-

-

-

Финансови активи, които са отписани

-1 028

- 253

-

-1 281

Отписани задължения

-

-

-4 945

-4 945

Разлики във валутните курсове

916

540

548

2 004

Салдо към 31 декември 2024 г.

9 675

12 576

12 260

34 511

8   Акции и други ценни книжа с променлива доходност

Следната таблица показва равнението от началното до крайното салдо на капиталовите инвестиции:

(в хиляди евро)

 

Фондове за рисков капитал

Преки капиталови инвестиции

Общо

Стойност към 1 януари 2025 г.

663 881

93 835

757 716

Прекласификация

-

-

-

Извършени плащания

51 701

-

51 701

Възстановявания

-87 319

-2 033

-89 352

Продажби/Излизания

-11 227

-4 000

-15 227

Разлики във валутните курсове

-57 991

-2 287

-60 278

Стойност към 31 декември 2025 г.

559 045

85 515

644 560

Нереализирани печалби и загуби към 1 януари 2025 г.

-8 064

84 969

76 905

Прекласификация

-

-

-

Нетна промяна в нереализираните печалби и загуби

-16 118

22 905

6 787

Отписване на корекция на справедливата стойност поради продажби/излизания

11 534

4 314

15 848

Разлики във валутните курсове

4 131

-2 297

1 834

Нереализирани печалби и загуби към 31 декември 2025 г.

-8 517

109 891

101 374

Акции и други ценни книжа с променлива доходност към 31 декември 2025 г.

550 528

195 406

745 934


(в хиляди евро)

 

Фондове за рисков капитал

Преки капиталови инвестиции

Общо

Стойност към 1 януари 2024 г.

633 347

73 455

706 802

Прекласифициране*

-25 059

25 059

-

Извършени плащания

69 392

-

69 392

Възстановени суми/продажби

-21 181

- 232

-21 413

Продажби/Излизания

-22 992

-2 631

-25 623

Разлики във валутните курсове

30 374

-1 816

28 558

Стойност към 31 декември 2024 г.

663 881

93 835

757 716

Нереализирани печалби и загуби към 1 януари 2024 г.

59 695

54 216

113 911

Прекласифициране*

- 395

395

-

Нетна промяна в нереализираните печалби и загуби

-77 795

32 097

-45 698

Отписване на корекция на справедливата стойност поради продажби/излизания

11 202

2 849

14 051

Разлики във валутните курсове

- 771

-4 588

-5 359

Нереализирани печалби и загуби към 31 декември 2024 г.

-8 064

84 969

76 905

Акции и други ценни книжа с променлива доходност към 31 декември 2024 г.

655 817

178 804

834 621

9   Вземания от вносителите

Не са налице вземания от сътрудници, които са изцяло съставени от поискани, но неплатени вноски на държавите членки за 2025 г. (2024 г.: 7,5 милиона евро) вземания от вносителите.

10   Касови финансови активи

Касовият портфейл се състои от облигации, търгувани на фондовата борса, които имат остатъчен падеж, по-кратък от три месеца, към отчетната дата. Към 2025 г. и към 2024 г. касови финансови активи не е имало.

11   Други активи

Основните компоненти на другите активи са следните:

(в хиляди евро)

 

31.12.2025

31.12.2024

Размер на вземанията от ЕИБ

-

-

Вземания по искане за плащане по гаранция

36 833

-

Общо други активи

36 833

-

12   Приходи за бъдещи периоди

Основните компоненти на приходите за бъдещи периоди са следните:

(в хиляди евро)

 

31.12.2025

31.12.2024

Отложени лихвени субсидии

44 718

46 461

Отложени комисионни за заеми и аванси

127

1 264

Общо приходи за бъдещи периоди

44 845

47 725

13   Провизии за кредитни ангажименти

Следните таблици показват равнението от началното до крайното салдо на коректива за загуби по непредоставени заеми (кредитни ангажименти):

(в хиляди евро)

 

2025

 

12-месечни ОКЗ

ОКЗ през целия жизнен цикъл без кредитна обезценка

ОКЗ през целия жизнен цикъл с кредитна обезценка

Общо

Кредитни ангажименти

 

 

 

 

Салдо към 1 януари

1 491

16 829

-

18 320

Нетно оценяване на коректива за загуби

- 659

190

-

- 469

Финансови активи, които са отписани

- 266

-

-

- 266

Салдо към 31 декември

566

17 019

-

17 585


(в хиляди евро)

 

2024

 

12-месечни ОКЗ

ОКЗ през целия жизнен цикъл без кредитна обезценка

ОКЗ през целия жизнен цикъл с кредитна обезценка

Общо

Поети задължения за кредитиране

 

 

 

 

Салдо към 1 януари

2 715

16 323

-

19 038

Трансфер към 12-месечни ОКЗ

13

- 279

-

- 266

Трансфер към ОКЗ през целия жизнен цикъл без кредитна обезценка

- 853

15 386

-

14 533

Нетно оценяване на коректива за загуби

761

-1 330

-

- 569

Финансови активи, които са отписани

-1 145

-13 271

-

-14 416

Салдо към 31 декември

1 491

16 829

-

18 320

14   Дължими суми на трети страни

Основните компоненти на дължимите суми на трети страни са следните:

(в хиляди евро)

 

31.12.2025

31.12.2024

Нетни общи административни разходи, платими на ЕИБ

19 942

24 794

Други суми, платими на ЕИБ

3 199

43 260

Още неизплатени лихвени субсидии и техническа помощ, дължими на държавите членки

391 152

498 029

Налични обратни потоци, подлежащи на плащане към Европейската комисия*

243 853

-

Общо дължими суми на трети страни

658 146

566 083

15   Други пасиви

Основните компоненти на другите пасиви са следните:

(в хиляди евро)

 

31.12.2025

31.12.2024

Погасявания на заеми, получени авансово

3 044

3 289

Общо други пасиви

3 044

3 289

16   Поискана вноска от държавите членки

(в хиляди евро)

Държави членки

Вноска за механизма

Вноска за лихвени субсидии и техническа помощ

Общо вноски

Поискани и неизплатени

Австрия

94 677

45 267

139 944

-

Белгия

138 169

26 952

165 121

-

България

2 660

28 898

31 558

-

Хърватия

1 126

173 578

174 704

-

Кипър

1 566

4 528

6 094

-

Чешка република

9 697

3 028

12 725

-

Дания

77 279

5 108

82 387

-

Естония

992

5 141

6 133

-

Финландия

55 115

66 602

121 717

-

Франция

818 754

196 514

1 015 268

-

Германия

823 467

43 762

867 229

-

Гърция

50 271

3 672

53 943

-

Унгария

9 230

2 422

11 652

-

Ирландия

27 921

18 598

46 519

-

Италия

470 233

38 318

508 551

-

Латвия

1 364

7 630

8 994

-

Литва

2 248

105 253

107 501

-

Люксембург

10 395

1 242

11 637

-

Малта

526

2 273

2 799

-

Нидерландия

187 913

10 236

198 149

-

Полша

24 591

16 732

41 323

-

Португалия

39 250

12 058

51 308

-

Румъния

7 734

5 701

13 435

-

Словакия

4 231

2 293

6 524

-

Словения

3 137

2 717

5 854

-

Испания

250 314

28 943

279 257

-

Швеция

102 760

29 704

132 464

-

Обединено кралство

506 075

150 826

656 901

-

Общо към 31 декември 2025 г.

3 721 695

1 037 996

4 759 691

-

Общо към 31 декември 2024 г.

3 721 695

1 037 996

4 759 691

7 482

17   Налични обратни потоци

(в хиляди евро)

 

Европейска комисия

Обединено кралство

Общо

АКТБ

ОСТ

Общо

Налични обратни потоци във връзка с 2021 г.

251 000

7 000

258 000

44 386

302 386

Налични обратни потоци във връзка с 2022 г.

236 883

6 732

243 615

41 912

285 527

Обратни потоци във връзка с 2023 г.

257 152

7 154

264 306

45 471

309 777

Обратни потоци във връзка с 2024 г.

498 818

5 663

504 481

86 790

591 271

Общо налични обратни потоци към 31 декември 2025 г.

1 243 853

26 549

1 270 402

218 559

1 488 961

Общо налични обратни потоци към 31 декември 2024 г.

745 035

20 886

765 921

131 769

897 690

Съгласно споразумението за трансфер, считано от 2024 г. и до 31 декември 2027 г., по линия на механизма на Европейската комисия и на Обединеното кралство ежегодно ще се предоставя информация за наличните обратни потоци. Наличните суми се превеждат на Европейската комисия и Обединеното кралство след получаване на съобщението за задължение. В таблицата по-горе е представено разпределението на наличните обратни потоци по години. За подлежащи на плащане налични обратни потоци, моля, вж. бележка 14.

18   Поети задължения и условни пасиви

(в хиляди евро)

 

31.12.2025

31.12.2024

Поети задължения

 

 

Неизплатени заеми

354 187

676 229

Неизплатено задължение по отношение на акции и други ценни книжа с променлива доходност

184 841

237 886

Лихвени субсидии и техническа помощ

259 371

362 848

Условни пасиви

 

 

Подписани неиздадени гаранции

2 500

2 500

Общо поети задължения и условни пасиви

800 899

1 279 463

19   Лихви и други подобни приходи и разходи

Основните компоненти на приходите от лихви и други подобни приходи са следните:

(в хиляди евро)

 

От 1.1.2025 г.

до 31.12.2025 г.

От 1.1.2024 г.

до 31.12.2024 г.

Пари и парични еквиваленти

38 549

56 083

Заеми и аванси

67 751

90 034

Лихвени субсидии

10 170

10 484

Общо приходи от лихви и други подобни приходи

116 470

156 601

Основните компоненти на разходите за лихви и други подобни разходи са следните:

(в хиляди евро)

 

От 1.1. 2025

до 31.12.2025 г.

От 1.1. 2024

до 31.12.2024 г.

Дериватни финансови инструменти

-1 700

-1 805

Общо разходи за лихви и други подобни разходи

-1 700

-1 805

20   Приходи и разходи от такси и комисиони

Основните компоненти на приходите от такси и комисионни са, както следва:

(в хиляди евро)

 

От 1.1.2025 г.

до 31.12.2025 г.

От 1.1.2024 г.

до 31.12.2024 г.

Такси и комисионни за заеми и аванси

4 070

-

Такси и комисионни за финансови гаранции

33

20

Общо приходи от такси и комисионни

4 103

20

Основният компонент на разходите за такси и комисионни е, както следва:

(в хиляди евро)

 

От 1.1.2025 г.

до 31.12.2025 г.

От 1.1.2024 г.

до 31.12.2024 г.

Комисионна, платена на трети страни по отношение на акции и други ценни книжа с променлива доходност

-88

- 212

Общо разходи за такси и комисионни

-88

- 212

21   Нетен резултат от акции и други ценни книжа с променлива доходност

Основните компоненти на нетния резултат от акции и други ценни книжа с променлива доходност са следните:

(в хиляди евро)

 

От 1.1.2025 г.

до 31.12.2025 г.

От 1.1.2024 г.

до 31.12.2024 г.

Нетни постъпления:

- 483

-4 946

Приходи от дивиденти

18 573

16 548

Нетна промяна на справедливата стойност

6 787

-45 698

Нетен резултат от акции и други ценни книжа с променлива доходност

24 877

-34 096

22   Нетни валутни резултати

Основният компонент на нетните валутни резултати е, както следва:

(в хиляди евро)

 

От 1.1.2025 г. до 31.12.2025 г.

От 1.1.2024 г. до 31.12.2024 г.

Преоценка на валутните позиции

 

 

Пари и парични еквиваленти

-11 405

6 821

Дериватни финансови инструменти

108 761

- 773

Заеми и аванси

- 108 386

78 744

Акции и други ценни книжа с променлива доходност

-58 444

23 199

Други

3 345

-2 231

Преоценка на общите валутни позиции

-66 129

105 760

Постигнати резултати по FX суапове (разходи за хеджиране)

-24 574

-23 853

Нетен валутен резултат

-90 703

81 907

23   Общи административни разходи

Общите административни разходи представляват реалните разходи, направени от ЕИБ за управление на механизма, намалени с приходите, получени от редовните такси за извършване на оценка, пряко начислявани от ЕИБ на клиентите на механизма.

Към 31 декември 2025 г. пълният размер на общите административни разходи беше -19,9 милиона евро (31 декември 2024 г.: -24,8 милиона евро).

24   Участие в неконсолидирани структурирани предприятия (в хиляди евро)

Определение на структурирано предприятие

Структурирано предприятие е предприятие, чийто модел е такъв, че правата на глас или подобните права не са основен фактор при решаването на това кой има контрол над предприятието. В МСФО 12 се посочва, че структурираното предприятие често има някои или всички от следните характеристики:

—

ограничена дейност;

—

тясна и точно определена цел, като например за осъществяване на данъчно изгоден лизинг, извършване на научно-изследователска и развойна дейност, осигуряване на източник на капитал или финансиране на предприятието или предоставяне на инвестиционни възможности за инвеститорите чрез прехвърляне към тях на рискове и ползи, свързани с негови активи;

—

недостатъчен собствен капитал, за да му позволи да финансира дейността си без подчинена финансова подкрепа;

—

финансиране под формата на многобройни договорно свързани инструменти на инвеститори, които създават концентрации на кредитен или други рискове (траншове).

Неконсолидирани структурирани предприятия

Терминът „неконсолидирани структурирани предприятия“ се отнася до всички структурирани предприятия, които не са контролирани от механизма, и включва дялови участия в структурирани предприятия, които не са консолидирани.

Определение на дялови участия в структурирани предприятия:

Съгласно МСФО 12 „дялово участие“ най-общо включва всички договорни и извъндоговорни отношения, които излагат отчитащото се предприятие на променлива възвръщаемост в зависимост от резултатите от дейността на другото предприятие. Примери за такива дялови участия са държането на капиталови участия и други форми на участия, като предоставянето на финансиране, подкрепа на ликвидността, кредитни подобрения, ангажименти и гаранции на другото предприятие. В МСФО 12 се посочва, че отчитащото се предприятие няма непременно дялово участие в друго предприятие само защото поддържа с него типично взаимоотношение клиент-доставчик.

В таблицата по-долу се описват видовете структурирани предприятия, които механизмът не консолидира, но, в които притежава дялово участие.

Вид на структурираното предприятие

Естество и цел

Дялово участие, държано от механизма

Финансиране на проекти — кредитиране на дружества със специално предназначение

Операциите за финансиране на проекти са операции, при които за обслужването на своя дълг механизмът разчита на заемополучател, чийто единствен или основен източник на приходи се генерира от един или ограничен брой активи, финансирани от този дълг, или от други вече съществуващи активи, които са договорно обвързани с проекта. Операциите за финансиране на проекти често се финансират чрез дружества със специално предназначение.

Нетни платени суми;

Приходи от лихви.

Операции с рисков капитал

Механизмът финансира фондове за рисков капитал и инвестиционни фондове. Фондовете за рисков капитал и инвестиционните фондове обединяват и управляват парите на инвеститори, които търсят частни капиталови дялове в малки и средни предприятия с висок потенциал за растеж, и финансират инфраструктурни проекти.

Инвестиции в единици/акции, емитирани от дружеството за рисков капитал;

Дивиденти, получени като приход от дивиденти.

Таблицата по-долу показва балансовите стойности на неконсолидираните структурирани предприятия, в които механизмът има дялово участие към отчетната дата, както и максималната експозиция на механизма към загуба във връзка с тези предприятия. Максималната експозиция към загуба включва балансовите стойности и свързаните с тях неизплатени задължения.

 

 

31.12.2025

31.12.2024

Вид на структурираното предприятие

Текст

Балансова стойност

Максимална експозиция към загуба

Балансова стойност

Максимална експозиция към загуба

Фондове за рисков капитал

Акции и други ценни книжа с променлива доходност

550 528

550 528

655 817

667 832

Общо

 

550 528

550 528

655 817

667 832

Механизмът не предоставя подкрепа на структурирани предприятия извън съответното финансиране.

25   Пакет за социално и отговорно финансиране (в хиляди евро)

През юни 2013 г. Съветът на министрите АКТБ—ЕС одобри новия финансови протокол за 11-ия Европейски фонд за развитие (ЕФР), който обхваща периода 2014—2020 г.

Нова вноска в размер на 500 милиона евро беше договорена за Инвестиционния механизъм — така нареченото „социално и отговорно финансиране“ или „СОФ“, което дава възможност на механизма да подкрепя проекти с особено голямо въздействие върху развитието, като същевременно поема по-големи рискове, присъщи на тези инвестиции. Този пакет предоставя нови възможности за засилване на заемите на механизма от частния сектор чрез инвестиции в следните инструменти:

Фондове за частни дялови инвестиции със социално въздействие — насърчавани от нарастващия брой управители на фондове за частни капиталови инвестиции, които поставят облекчаването на социалните и екологичните проблеми в основата на своите инвестиции, но все пак се стремят към устойчивост както на фонда, така и на неговите инвестиционни дружества.

Заеми за финансови посредници (напр. институции за микрофинансиране, местни банки и кредитни съюзи), работещи в страните от АКТБ, в които ЕИБ не може да осъществява финансиране — по-специално в местна валута — съгласно действащите насоки за кредитния риск, например поради високи държавни рискове, нестабилност на валутните курсове или липса на ценообразуващи референтни показатели. Основната цел на такива заеми е да се финансират проекти със значително въздействие върху развитието, особено в областта на подкрепата за микропредприятията и малките предприятия и селското стопанство, които по принцип не отговарят на изискванията за финансиране от Инвестиционния механизъм.

Инструменти за улесняване на споделянето на риска, които са под формата на гаранции за първа загуба(„части за първа загуба“), които улесняват операциите на ЕИБ за споделяне на риска с местни финансови посредници (основно търговски банки) в полза на по-малко финансирани МСП и малки проекти, които отговарят на критериите за финансиране от Пакета за социално и отговорно финансиране в случаи, когато е установен пазарен недостиг по отношение на достъпа на МСП и малките проекти за финансиране. Частите за първа загуба ще бъдат структурирани като насрещна гаранция в полза на първостепенни гаранционни траншове, финансирани от ЕИБ — в рамките на Инвестиционния механизъм — и от други международни финансови институции/финансови институции за развитие, като по този начин се създава значителен ефект на лоста.

Пряко финансиране посредством дългови (т.е. заеми) или капиталови инструменти в проекти със стабилни и опитни предприемачи и силно въздействие върху развитието, но които обаче водят и до по-големи очаквания за загуби и затруднения за възстановяване на инвестициите (капиталови инструменти с по-висок от обичайния риск). ЕИБ прилага строги критерии за подбор и допустимост за този инструмент, тъй като тези проекти, независимо от силното им въздействие върху развитието, няма да бъдат в състояние да отговорят на приемливи финансови критерии (т.е. малки очаквания за възвръщаемост на инвестициите или компенсиране на загубите чрез лихви или капиталови печалби).

Пакетът за социално и отговорно финансиране (ПСОФ) също така позволява диверсификация в нови сектори, като здравеопазването и образованието, селското стопанство и продоволствената сигурност, както и разработването на нови и иновативни инструменти за споделяне на риска. През 2016 г. капацитетът за финансиране на СОФ беше увеличен на 800 милиона евро чрез частично револвиране на СОФ.

От финансова и счетоводна гледна точка СОФ е част от портфейла на Инвестиционния механизъм и се отчита в общите годишни финансови отчети на Инвестиционния механизъм.

Таблицата по-долу съдържа балансовите стойности и поетите като задължение, но неизплатени суми, по вид на актива:

Вид инвестиции на ПСОФ

Текст

Оценка

Брутна балансова стойност към 31.12.2025 г.

Коректив за загуби / корекция на FV към 31.12.2025 г.

Балансова стойност към 31.12.2025 г.

Неизплатена сума към 31.12.2025 г.

Корекция на извънбалансова ОКЗ към 31.12.2025 г.

Заеми за финансови посредници

Заеми и аванси

АС

33 388

-1 135

32 253

5 000

- 352

Операции по пряко кредитиране

Заеми и аванси

FVTPL

87 723

-68 525

19 198

30 738

-

Фондове за частни дялови инвестиции със социално въздействие

Акции и други ценни книжа с променлива доходност

FVTPL

132 348

-17 966

114 382

21 438

-

Преки капиталови участия

Акции и други ценни книжа с променлива доходност

FVTPL

53 994

82 626

136 620

14

-

Общо

 

 

307 453

-5 000

302 453

57 190

- 352

*

За подробности — вж. част „Последващо оценяване“ от бележка 2.4.3.


Вид инвестиции на ПСОФ

Текст

Оценка

Брутна балансова стойност към 31.12.2024 г.

Коректив за загуби/корекция на FV към 31.12.2024 г.

Балансова стойност към 31.12.2024 г.

Неизплатена сума към 31.12.2024 г.

Корекция на извънбалансова ОКЗ към 31.12.2024 г.

Заеми за финансови посредници

Заеми и аванси

АС

59 209

-

59 209

5 000

- 225

Операции по пряко кредитиране

Заеми и аванси

FVTPL

158 880

-

158 880

56 669

-

Фондове за частни дялови инвестиции със социално въздействие

Акции и други ценни книжа с променлива доходност

FVTPL

134 595

-1 559

133 036

34 686

-

Преки капиталови участия

Акции и други ценни книжа с променлива доходност

FVTPL

59 843

61 686

121 529

14

-

Общо

 

 

412 527

60 127

472 654

96 369

- 225

*

За подробности — вж. част „Последващо оценяване“ от бележка 2.4.3.

ЕИБ прилага принципите на общия мандат за риска по отношение на операциите по пряко кредитиране на СОФ (с изключение на заемите за финансови посредници), както е предвидено в Насоките на ЕИБ за кредитния и капиталовия риск, както и да наблюдава и докладва риска, свързан с операциите по пряко кредитиране на СОФ, въз основа на тяхната справедлива стойност. Съгласно методиката Банката извършва качествена оценка на риска, чиято цел е да се оцени стабилността на инвестиционната обосновка и правдоподобната икономическа жизнеспособност на тези операции.

26   Оповестяване на свързани лица

Съгласно механизма ЕИБ беше определена като свързано лице в контекста на МСС 24, тъй като ЕИБ получи мандат от държавите — членки на ЕС, да управлява механизма в съответствие с разпоредбите на приложимата правна рамка, включително мониторинга на неговите операции до пълното възстановяване на средствата, и предоставя услуги за ключов управленски персонал (управителен комитет на ЕИБ и одитен комитет на ЕИБ). В тази връзка ЕИБ има право на възстановяване на реалните си разходи, направени за управление на механизма, намалени с приходите, получени от редовните такси за извършване на оценка, пряко начислявани от ЕИБ на клиентите на механизма. За повече подробности относно възнаграждението, моля, вж. бележка 23.

27   Последващи събития

След датата на счетоводния баланс не са настъпили съществени събития, които да налагат коригиране или оповестяване във финансовите отчети към 31 декември 2025 г.

(1)  Регламент (EC, Euratom) № 1311/2013 на Съвета от 2 декември 2013 година за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014—2020 (OB L 347, 20.12.2013 г., стр. 884, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2013/1311/oj).

(2)   ОВ L 83, 1.4.2003 г., стр. 27.

(3)  Следва да се отбележи, че поради закръглянето на цифрите в милиони евро някои финансови данни в таблиците по-долу може да изглеждат грешни.

(4)  Следва да се отбележи, че поради закръглянето на цифрите в милиони евро някои финансови данни в таблиците може да изглеждат грешни.

(5)  В съответствие с член 53 от Финансовия регламент, приложим за 11-ия Европейски фонд за развитие, касовата наличност е представена в счетоводния баланс на 11-ия ЕФР. Естеството на различните банкови сметки е посочено в глава 5 — Управление на финансовия риск.

(6)  Решение (ЕС) 2025/2324 на Съвета от 13 ноември 2025 година относно финансовите вноски, които трябва да бъдат платени от страните по Европейския фонд за развитие за финансиране на този фонд, като се определят горната граница на годишния размер на вноската за 2027 г., годишният размер на вноската за 2026 г., размерът на първата част от вноската за 2026 г. и индикативна необвързваща прогноза за очакваните годишни размери на вноските за годините 2028 и 2029 (OВ L, 2025/2324, 14.11.2025 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/dec/2025/2324/oj).

(7)  Регламент (ЕС) 2016/888 на Съвета от 6 юни 2016 година за изменение на Регламент (ЕС) 2015/323 относно финансовия регламент, приложим за 11-ия европейски фонд за развитие по отношение на плащането на вноските (OB L 149, 7.6.2016 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2016/888/oj).

(8)  Следва да се отбележи, че поради закръглянето на цифрите в хиляди евро някои финансови данни в таблиците може да изглеждат грешни.

(9)  Регламент (ЕС, Евратом) 2024/2509 на Европейския парламент и на Съвета от 23 септември 2024 г. за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза (OВ L, 2024/2509, 26.9.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2024/2509/oj).

(10)  Регламент (ЕС) 2018/1877 на Съвета от 26 ноември 2018 г. относно финансовия регламент, приложим за 11-ия Европейски фонд за развитие, и за отмяна на Регламент (ЕС) 2015/323 (OB L 307, 3.12.2018 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2018/1877/oj).

(11)  Следва да се отбележи, че поради закръглянето на цифрите в хиляди евро някои финансови данни в таблиците може да изглеждат грешни.

(12)  Регламент (ЕС, Евратом) 2024/2509.

(13)  Регламент (ЕС) 2018/1877.

(14)  T05-EUTF-SAH-GH-02.

(15)  T05-EUTF-SAH-SN-04.

(16)  T05-EUTF-SAH-GN-01.

(17)  T05-EUTF-SAH-REG-15.

(18)  T05-EUTF-SAH-GH-02.

(19)  T05- T05-EUTF-SAH-BF-08.

(20)  T05-EUTF-SAH-REG-18.

(21)  T05-EUTF-SAH-NE-08.

(22)  T05-EUTF-SAH-NE-10.

(23)  Данни от доклада на MLS за Северна Африка (за отчетния период от 2017 до 2025 г.).

(24)  Данни от доклада на MLS за Северна Африка (за отчетния период от 2017 до 2025 г.).

(25)  Следва да се отбележи, че поради закръглянето на цифрите в милиони евро някои финансови данни в таблиците може да изглеждат грешни.

(26)  Регламент (EC) 2018/1877.

(27)  С изключение на операциите в Южен Судан.

(28)   1 402,57 милиона евро за преходния инструмент (Решение 2015/0246 на Съвета), 200 милиона евро (Решение 2017/1206 на Съвета), 223 милиона евро (Решение 2020/1708 на Съвета), 43 милиона евро (Решение 2021/1941 на Съвета), 42,5 милиона евро (Решение 2022/2242 на Съвета), 7,8 милиона евро (Решение 2023/2586 на Съвета) и 6,3 милиона евро (Решение 2024/2906 на Съвета).

(29)  Решение (ЕС) 2025/22324 на Съвета.

(30)   OB L 314, 30.11.2001 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/dec/2001/822(2)/oj.

(31)  Решение 2007/249/ЕО на Съвета от 19 март 2007 година за изменение на Решение 2001/822/ЕО за асоцииране на отвъдморските страни и територии към Европейската общност (OB L 109, 26.4.2007 г., стр. 33, ELI: http://data.europa.eu/eli/dec/2007/249/oj).

(32)   OB L 437, 28.12.2020 г., стр. 188, ELI: http://data.europa.eu/eli/dec/2020/2233/oj.

(33)  Решение № 3/2021 на Комитета на посланиците АКТБ—ЕС от 26 ноември 2021 година за изменение на Решение № 3/2019 на Комитета на посланиците АКТБ—ЕС за приемане на преходни мерки съгласно член 95, параграф 4 от Споразумението за партньорство АКТБ—ЕС [2021/2175] (OB L 441, 9.12.2021 г., стр. 3, ELI: http://data.europa.eu/eli/dec/2021/2175/oj).

(34)  Решение (ЕС) 2022/970 на Съвета от 16 юни 2022 година относно позицията, която трябва да се заеме от името на Европейския съюз в рамките на Комитета на посланиците АКТБ—ЕС по отношение на изменението на Решение № 3/2019 на Комитета на посланиците АКТБ—ЕС за приемане на преходни мерки съгласно член 95, параграф 4 от Споразумението за партньорство АКТБ—ЕС (OB L 166, 22.6.2022 г., стр. 145, ELI: http://data.europa.eu/eli/dec/2022/970/oj).

(35)  Решение № 2/2023 на Комитета на посланиците АКТБ—ЕС от 25 октомври 2023 година за изменение на Решение № 3/2019 на Комитета на посланиците АКТБ—ЕС за приемане на преходни мерки съгласно член 95, параграф 4 от Споразумението за партньорство АКТБ—ЕС [2023/2453] (OВ L, 2023/2453, 31.10.2023 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/dec/2023/2453/oj).

(36)  Регламент (ЕС) 2021/947 на Европейския парламент и на Съвета oт 9 юни 2021 година за създаване на Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество – Глобална Европа, за изменение и отмяна на Решение № 466/2014/EС на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕС) 2017/1601 на Европейския парламент и на Съвета и на Регламент (ЕО, Евратом) № 480/2009 на Съвета (OB L 209, 14.6.2021 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2021/947/oj).

(37)  Решение (ЕС) 2021/1764 на Съвета от 5 октомври 2021 година за асоцииране на отвъдморските страни и територии към Европейския съюз, включително отношенията между Европейския съюз, от една страна, и Гренландия и Кралство Дания, от друга страна (Решение за отвъдморското асоцииране, включително Гренландия) (OB L 355, 7.10.2021 г., стр. 6, ELI: http://data.europa.eu/eli/dec/2021/1764/oj).

(38)  Рискът от неизпълнение на плащане е рискът от потенциални загуби в резултат от трансакции, по които не е извършено плащане след крайната им дата на падеж, и/или в резултат от трансакции, плащането по които е извършено по-късно от приложимия пазарен стандарт. Поради естеството на операциите на механизма инструментите от най-голямо значение, засегнати от риска от неизпълнение на плащане, са онези деривати, поети от банката, които предполагат обмен на чуждестранни валути. Управлението на риска от неизпълнение на плащане е обхванато в Насоките за финансов риск.

(39)  EBA/RTS/2022/10.

ELI: http://data.europa.eu/eli/C/2026/4817/oj

ISSN 1977-0855 (electronic edition)