(1)

С Решение за изпълнение (ЕС) 2018/1491 на Съвета (2) на Испания беше предоставено разрешение да прилага до 31 декември 2024 г. намалена акцизна ставка за електроенергията, която се доставя пряко на плавателни съдове, различни от плавателни съдове за частно плаване за развлечение, при престоя им на котвена стоянка в пристанища („електроенергия от брегово електрозахранване“), в съответствие с член 19 от Директива 2003/96/ЕО.

(2)

С писмо от 27 февруари 2024 г. Испания поиска разрешение да продължи да прилага намалена ставка за данъчно облагане на електроенергията от брегово електрозахранване съгласно член 19 от Директива 2003/96/ЕО. С писма от 11, 14 и 15 октомври 2024 г. компетентните испански органи предоставиха допълнителна информация, свързана с искането.

(3)

С намалената данъчна ставка, която възнамерява да прилага, Испания цели да продължи насърчаването на използването на електроенергия от брегово електрозахранване. Използването на такава електроенергия се счита за по-безвреден за околната среда начин за задоволяване на нуждите на корабите от електроенергия при престоя им на котвена стоянка в пристанища в сравнение с изгарянето на корабни горива от тези плавателни съдове.

(4)

Тъй като чрез използването ѝ се избягват емисии на замърсители на въздуха, причинени от изгарянето на корабни горива, електроенергията от брегово електрозахранване допринася за подобряване на качеството на въздуха в района на пристанищните градове и за намаляване на шума. Поради това се очаква мярката да подпомогне изпълнението на целите, свързани с политиките на Съюза в областта на околната среда, здравеопазването и климата.

(5)

Предоставянето на Испания на разрешение да прилага намалена ставка за данъчно облагане на електроенергията от брегово електрозахранване не надхвърля необходимото, за да се повиши използването на такава електроенергия, тъй като в повечето случаи производството на електроенергия на борда на плавателните съдове ще продължи да бъде по-конкурентна алтернатива. По същата причина, както и поради настоящата сравнително ниска степен на навлизане на технологията на пазара, няма вероятност мярката да доведе до значително нарушаване на конкуренцията през периода на прилагането си и следователно няма да се отрази неблагоприятно върху правилното функциониране на вътрешния пазар.

(6)

Съгласно член 19, параграф 2 от Директива 2003/96/ЕО всяко разрешение, предоставено по силата на тази разпоредба, трябва да бъде ограничено във времето. С цел да се гарантира, че срокът на разрешението е достатъчно дълъг, така че да не разколебае съответните икономически оператори да направят необходимите инвестиции, е подходящо разрешението да бъде предоставено за срок от четири години. Разрешението следва обаче да престане да се прилага от датата на прилагане на всички общи разпоредби относно данъчните предимства за електроенергията от брегово електрозахранване, приети от Съвета съгласно член 113 от Договора за функционирането на Европейския съюз или друга приложима разпоредба от Договора, в случай че разпоредбите станат приложими по време на срока на действие на разрешението.

(7)

С цел да се предостави правна сигурност за пристанищните и корабните оператори и да се избегне всякакво смущение и евентуално увеличаване на административната тежест за разпределителите и преразпределителите на електроенергия, на Испания следва да се гарантира възможността да продължи да прилага намалена данъчна ставка по отношение на електроенергията от брегово електрозахранване. Следователно исканото разрешение следва да се предостави от 1 януари 2025 г., за да има последователност с предишните разпоредби съгласно Решение за изпълнение (ЕС) 2018/1491.

(8)

Настоящото решение не засяга прилагането на правилата на Съюза относно държавната помощ,