1.

Трябва ли за спазването на даден срок да се изхожда от изпращането или от получаването на информацията, която подлежи на задължението за уведомление? Какви последици има закъсняло уведомление?

2.

Тези въпроси възникват във връзка с решение на компетентния австрийски орган да отхвърли подаденото от EP Agrarhandel GmbH заявление за отпускане на премия за крави с бозаещи телета за 2011 г. по отношение на над 40 говеда с мотива, че уведомлението за извеждането на лятна паша е получено твърде късно.

3.

В рамките на настоящото производство Съдът ще трябва да се произнесе най-напред относно правилата за срока на спазване, и ако е необходимо, относно последиците от неспазването на срока за уведомление върху правото на получаване на премия за животните.

4.

Приложимата по настоящото дело уредба на Съюза се съдържа в Регламент (ЕО) № 1760/2000 ( 2 ) относно идентификацията и регистрацията на едър рогат добитък, в приетото на основание на член 7 от този регламент Решение на Комисията 2001/672/ЕО, изменено с Решение 2010/300/ЕС ( 3 ), както и в Регламент (ЕО) № 73/2009 ( 4 ) относно схемите за директно подпомагане в областта на селскостопанската политика и регламентите за прилагането му (ЕО) № 1121/2009 ( 5 ) и (ЕО) № 1122/2009 ( 6 ).

5.

В самото начало следва да се посочи съображение 7 от Регламент № 1760/2000:

„В резултат на това ще се подобри доверието на потребителите в качеството на говеждото месо и продуктите от говеждо месо и ще се запази по-високо ниво на защита на общественото здраве и ще се укрепи продължаваща стабилност на пазара на говеждо месо“.

6.

Член 3, първа алинея от Регламент № 1760/2000 описва системата за идентификация и регистрация на едър рогат добитък:

„Системата за идентификация и регистрация на едър рогат добитък се състои от следните елементи:

7.

Член 7, параграф 1 от Регламент № 1760/2000 определя задълженията на животновъдите в рамките на системата за идентификация и регистрация на едър рогат добитък:

„С изключение на превозвачите, всеки животновъд трябва:

8.

На основание на член 7, параграф 1, второ тире, второ изречение от Регламент № 1760/2000 Комисията приема Решение 2001/672 относно специалните правила, приложими за извеждането на лятна паша.

9.

В самото начало следва да се посочи съображение 3 от това решение:

„Специалните правила трябва да бъдат предвидени по такъв начин, че да е възможно да се знае местоположението на всяко животно по всяко време“.

10.

В член 2, параграф 2 от Решение 2001/672 се определя информацията, за която трябва да бъде направено уведомление, а в параграф 4 — срокът за уведомление, който животновъдите са длъжни да спазват:

„Информацията, съдържаща се в посочения в параграф 2 списък, се въвежда в националната база данни за едър рогат добитък, най-късно до седем дни след датата, когато животните са преместени на пасището“.

11.

Решение 2010/300 изменя член 2, параграф 4 от Решение 2001/672, както следва:

„Информацията, съдържаща се в посочения в параграф 2 списък, се докладва на компетентния орган в съответствие с член 7, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1760/2000 най-късно до 15 дни след датата, когато животните са преместени на пасището“.

12.

Видно от съображение 5 от посоченото решение, изменението на член 2, параграф 4 от Решение 2001/672 се основава на следното съображение:

„При определени обстоятелства животни, които се придвижват от различни стопанства към една и съща планинска област, пристигат там за период от над седем дни. Поради това, за да се съкрати излишната административна тежест, сроковете, заложени в Решение 2001/672/ЕО, следва да бъдат пригодени, за да се отчете този факт от практическо естество, без да се компрометира възможността за проследяване“.

13.

Регламент № 73/2009 съдържа общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за някои схеми за подпомагане на земеделски стопани.

14.

Дял II от Регламент № 73/2009 предвижда общи разпоредби за директните плащания. Членове 21 и 23 съдържат правна уредба относно намаления и изключване в случай на неспазване на правилата за допустимост на подпомагането, съответно в случай на неизпълнение на задълженията за кръстосано спазване на земеделските производители.

15.

Дял III от Регламент № 73/2009 съдържа правила относно единното плащане, което не зависи от производството. Дял IV (от друга страна) има за предмет други схеми за помощи. Глава 1 от този дял, озаглавена „Схеми за помощи на [О]бщността“, предвижда в раздел 11 плащания за говеждо и телешко месо.

16.

В тази връзка член 111 от Регламент № 73/2009 урежда премията за крави с бозаещи телета:

„1.   Земеделски стопанин, отглеждащ крави с бозаещи телета в стопанството си, може да получи, след подаване на заявление, право на премия за отглеждане на крави с бозаещи телета („премия за крави с бозаещи телета“). Тя се отпуска под формата на годишна премия за календарна година и за земеделски стопанин в рамките на индивидуалните тавани.

2.   Премията за крави с бозаещи телета се отпуска на всеки земеделски стопанин:

Въпреки това, държавите членки могат да решат въз основа на обективни и недискриминационни определени от тях критерии да променят или премахнат количественото ограничение, при условие че земеделският стопанин отглежда, най-малко през шест последователни месеца от деня, в който е подадено заявлението, брой крави с бозаещи телета, който е не по-малък от 60 % и юници, чиито брой не превишава 40 % от броя, за който е поискана премия. […]“.

17.

Член 116, който се съдържа в посочения раздел от Регламент № 73/2009, предвижда премия за клане. Член 117, който също се съдържа в този раздел, е озаглавен „Общи правила за премиите“ и включва следното правило:

„За да отговаря на условията за плащания съгласно настоящия раздел, животното се идентифицира и регистрира в съответствие с Регламент (ЕО) № 1760/2000.

Независимо от това се счита, че […]отговаря на условията за плащане и всяко животно, за което информацията, предвидена в член 7, параграф 1, второ тире от Регламент (EO) № 1760/2000, е съобщена на компетентния орган на първия ден от периода на задържане на животното, определен в съответствие с процедурата, предвидена в член 141, параграф 2 от настоящия регламент“.

18.

С Регламент № 1121/2009 се установяват правила за прилагане на схемите за подпомагане на земеделски производители, посочени в дял IV от Регламент № 73/2009. Сред тях е премията за крави с бозаещи телета, предвидена в член 111 от посочения регламент.

19.

Член 61 от Регламент № 1121/2009 предвижда правила относно периода на задържане, който съгласно член 111, параграф 2, втора алинея от Регламент № 73/2009 е условие за предоставянето на премията за крави с бозаещи телета:

„Продължителността на шестмесечния период на задържане, посочен в член 111, параграф 2, втора алинея от Регламент (ЕО) № 73/2009, започва от датата след тази, на която е било подадено заявлението за подпомагане.

Когато обаче държава членка се възползва от възможността, предвидена в член 16, параграф 3, втора алинея от Регламент (ЕО) № 1122/2009, тя трябва да определи датата, от която започва периодът, посочен в първата алинея от настоящия член“.

20.

В част II от Регламент № 1122/2009 се съдържат правила за прилагане на интегрираната система за администриране и контрол, предвидена в глава 4, която се намира в дял II, озаглавен „Общи разпоредби за директните плащания“, от Регламент № 73/2009.

21.

Член 63 от Регламент № 1122/2009 установява правилата за формиране на базата за изчисление на помощта, която следва да бъде отпусната. Параграфи 3 и 4 от този член предвиждат следното:

„3.   Без да се засягат членове 65 и 66, ако декларираният в заявлението за помощ брой животни превишава броя, определен в резултат на административни проверки или проверки на място, помощта се изчислява на основата на определените животни.

4.   Когато бъдат констатирани случаи на нередности по отношение на системата за идентификация и регистрация на едър рогат добитък, се прилага следното:

Член 21 се прилага по отношение на вписванията и уведомленията до системата за идентификация и регистрация на едър рогат добитък“.

22.

Съгласно член 12 от австрийската Наредба относно директното подпомагане (Direktzahlungs-Verordnung) ( 7 ) съответните данни, съдържащи се в компютризираната база данни за едър рогат добитък, се считат за заявление за премия за крави с бозаещи телета.

23.

Съгласно член 13, параграф 1 от австрийската Наредба относно директното подпомагане за заявител се счита земеделският стопанин, който на 1 януари, 16 март или 10 април отглежда крави с бозаещи телета, отговарящи на условията за подпомагане, и подаде единно заявление за своето стопанство през съответната година. Съгласно параграф 2 от този член периодът на задържане, предвиден в член 111, параграф 2 от Регламент № 73/2009, започва от 2 януари, за крави с бозаещи телета, които се явяват допълнителни след 1 януари на съответната година — от 17 март и за крави с бозаещи телета, които се явяват допълнителни след 16 януари на съответната година — от 11 април.

24.

Съгласно член 6, параграф 5 от австрийската Наредба относно идентификацията на едър рогат добитък (Rinderkennzeichnungs-Verordnung) ( 8 ) уведомлението за извеждане на лятна паша се подава по пощата или онлайн. Останалите уведомления могат да бъдат подадени освен това и по телефон. Съгласно параграф 6 от този член определящо значение за спазването на срока за уведомяване за извеждането на паша има получаването.

25.

Жалбоподател в главното производство е EP Agrarhandel GmbH. На 17 юни 2011 г. част от животните в отглежданите от него стада крави са преместени на пасище в планинска област. EP Agrarhandel GmbH подава уведомлението за извеждането на паша на 30 юни 2011 г. по пощата. Според входящия номер уведомлението е получено от компетентния орган на 7 юли 2011 г.

26.

С решение от 28 март 2012 г. въз основа на данните, съдържащи се в компютризираната база данни, компетентният орган предоставя на EP Agrarhandel GmbH за 2011 г. премии за едър рогат добитък в размер на 398,00 EUR. EP Agrarhandel GmbH подава жалба по административен ред срещу това решение с мотива, че за кравите, преместени на 17 юни 2011 г., неправилно не била предоставена премия за крави с бозаещи телета.

27.

С решение от 6 декември 2013 г. Bundesminister für Land- und Forstwirtschaft, Umwelt und Wasserwirtschaft (Федералният министър на земеделието, горите, околната среда и управлението на водите) отхвърля подадената по административен ред жалба. Решението е мотивирано с това, че уведомлението за извеждане на паша е получено от компетентния орган едва след изтичането на 15-дневния сок и следователно със закъснение. Това закъснение водело до невъзможност да бъдат предоставени премии.

28.

EP Agrarhandel GmbH обжалва по съдебен ред решението от 6 декември 2013 г. пред австрийския Verwaltungsgerichtshof (Върховен административен съд). На основание член 267 ДФЕС Verwaltungsgerichtshof поставя на Съда следните преюдициални въпроси:

29.

В производството пред Съда писмени становища представят Република Австрия и Европейската комисия.

30.

Настоящото преюдициално производство се отнася до тълкуването на член 2, параграф 4 от Решение 2001/672 и на член 117 от Регламент № 73/2009.

31.

Първият преюдициален въпрос има за предмет тълкуването на формулировката „[и]нформацията, […] се докладва на компетентния орган […] най-късно до 15 дни след датата, когато животните са преместени на пасището“, съдържаща се в член 2, параграф 4 от Решение 2001/672. Запитващата юрисдикция иска да се установи дали с тази формулировка се има предвид, че информацията трябва да бъде получена от компетентния орган в рамките на посочения срок, или е достатъчно информацията да бъде своевременно изпратена. Другите два преюдициални въпроса се отнасят до правните последици от евентуално закъсняло уведомление. С втория въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали член 117, втора алинея от Регламент № 73/2009 води до това, че въпреки закъснялото уведомление се счита, че животните отговарят на условията за плащане, а с третия въпрос — дали в такъв случай трябва да бъдат наложени санкции поради закъснялото уведомление.

32.

В самото начало следва да се посочи, че отговорът на преюдициалните въпроси изисква да се имат предвид контекстът, в който се вписват член 2, параграф 4 от Решение 2001/672 и член 117 от Регламент № 73/2009, както и целите на правните уредби, от които те са част.

33.

Регламент № 73/2009 установява правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика. Една от тези схеми за директно подпомагане е премията за крави с бозаещи телета, която има за цел подпомагането на доходите на стопанствата, отглеждащи телета за производство на месо, и която допълва единното плащане, предоставяно по принцип, без да зависи от производството. Съгласно член 117, първа алинея от този регламент, за да отговаря на условията за предоставяне на премията за крави с бозаещи телета, животното се идентифицира и регистрира в съответствие с Регламент № 1760/2000.

34.

На свой ред Регламент № 1760/2000 има за цел да се подобри доверието на потребителите в качеството на говеждото месо, да се запази по-високо ниво на защита на общественото здраве и да се укрепи продължаващата стабилност на пазара на говеждо месо ( 9 ). Предвидената за тази цел система за идентификация и регистрация се основава по-конкретно на обстоятелството, че държавите членки създават национални бази данни за едър рогат добитък, които да регистрират идентичността на животното, всички стопанства на съответната територия и движението на животните. Тази система трябва да бъде във всеки момент до такава степен съвършена и ефикасна, че да позволява на компетентния орган да знае местоположението на всяко животно и в случай на епизоотия да локализира в най-кратки срокове произхода на животното и да предприеме незабавно мерки за защита на общественото здраве ( 10 ).

35.

Съгласно член 7, параграф 1 от Регламент № 1760/2000 в рамките на системата за идентификация и регистрация всеки животновъд има по-конкретно задължението да докладва на компетентните органи всяко преместване на животни. По принцип за тази цел е приложим срок за уведомяване от три до максимум седем дни. Tози член оправомощава Комисията да удължава срока за уведомяване и да приема специални правила, приложими при извеждане на едър рогат добитък на лятна паша, което е сторено с Решение 2001/672 на Комисията.

36.

Накрая, съгласно член 117, втора алинея от Регламент № 73/2009 се счита, че отговарят на условията за плащане и животните, за които информацията, предвидена в член 7, параграф 1 от Регламент № 1760/2000, е съобщена на компетентния орган на първия ден от периода на задържане на съответното животно.

37.

С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали член 2, параграф 4 от Решение 2001/672 допуска национална разпоредба като член 6, параграф 6 от австрийската Rinderkennzeichnungs-Verordnung, от която следва, че уведомлението за извеждане на лятна паша на едър рогат добитък трябва да бъде получено от компетентния орган в рамките на срока от 15 дни.

38.

В настоящия случай извеждането на паша на 17 юни 2011 г. определя началния момент на срока, така че той започва да тече на 18 юни 2011 г. в 00:00 ч. и изтича на 4 юли 2011 в 24:00 ч. ( 11 ). Ако се изхожда, подобно на Република Австрия, от получаването на уведомлението (7 юли 2011 г.), то е закъсняло. Обратно, ако се изхожда, както правят EP Agrarhandel GmbH и Комисията, от изпращането на уведомлението (30 юни 2011 г.), то е направено в предвидения срок.

39.

Член 2, параграф 4 от Решение 2001/672 единствено предвижда, че „[и]нформацията […] се докладва на компетентния орган […] най-късно до 15 дни след датата, когато животните са преместени на пасището“ ( 12 ).

40.

Обстоятелството, че не е изрично уредено дали получаването или изпращането на уведомлението е от определящо значение за спазването на срока, обаче не означава, че държавите членки разполагат със свобода на преценка. Това е така, тъй като това би застрашило еднаквото прилагане на правото на Съюза, равенството между икономическите оператори ( 13 ) и функционирането на базата данни за едър рогат добитък. Това обаче не е пречка за национална мярка, когато тя се свежда до повторението на определени точки от дадена разпоредба от правото на Съюза в интерес на вътрешната взаимовръзка и нейната разбираемост ( 14 ). Член 6, параграф 6 от австрийската Наредба относно идентификацията на едър рогат добитък би представлявал такова обикновено повторение, ако член 2, параграф 4 от Решение 2001/672 трябва да се тълкува в смисъл, че получаването на уведомлението е от определящо значение.

41.

В контекста на посоченото чрез тълкуване следва да се установи кое събитие визира член 2, параграф 4 от Решение 2001/672. При това наред с текста (по този въпрос вж. т. 1 по-долу) следва да се имат предвид по-специално контекстът, в който се използва разпоредбата (по този въпрос вж. т. 2 по-долу) и нейната цел (по този въпрос вж. т. 3 по-долу).

42.

Според мен текстът на немски език на разпоредбата на член 2, параграф 4 от Решение 2001/672 (sind […] zu übermitteln“) подкрепя по-скоро тезата, че следва да се изхожда от получаването на уведомлението в рамките на срока. Този извод се налага, тъй като докладването започва от момента на изпращане на информацията и приключва едва в момента на получаване на информацията. Подобно е положението във връзка с формулировките „съобщавам“, респективно „информирам“ по смисъла на текста на френски език („sont communiquées“), на италиански език („sono comunicate“), на испански език („se comunicará“) и на нидерландски език („worden meegedeelt“).

43.

Трябва обаче да се признае, че посочените понятия са много общи и поради това допускат тълкуване ( 15 ). Това е видно и от решение Borgmann, в което Съдът приема, че формулировките „представям“, респективно „информирам“„по-скоро сочат, че информацията трябва да бъде изпратена пред изтичането на този срок“, но не свежда тълкуването си до анализа на текста ( 16 ).

44.

Контекстът, в който в член 2, параграф 4 от Решение 2001/672 се използва думата „докладвам“, също не внася яснота. От една страна, изричното посочване на адресата („се докладва на компетентния орган“) би могло да се разглежда като показател за допълнителното изискване уведомлението да стигне до органа ( 17 ). От друга страна, формулировката „най-късно до 15 дни след“) би могла да се разбира като указание за това, че и на 15-ия ден все още трябва да е възможно да се докладва успешно информацията. В това отношение обаче трябва да се има предвид, че например текстът на португалски език („no prazo de 15 dias“, т.е. в рамките на 15 дни) е формулиран в друг смисъл и че член 2, параграф 4 от Решение 2001/672 не установява изискване уведомлението да се подава по пощата. Напротив, както показва член 6, параграф 5 от австрийската Наредба относно идентификацията на едър рогат добитък, информацията може да бъде докладвана онлайн или по телефон.

45.

С оглед на тези съображения следва да се констатира, че въз основа на текстовете на различните езици не може да се направи категоричен извод. Ето защо, за да се гарантира еднаквото тълкуване и прилагане на правото на Съюза, съответната разпоредба трябва да се тълкува в зависимост от общия контекст и целите на правната уредба, от която тя е част ( 18 ).

46.

Що се отнася до нормативния контекст, следва да се посочи, че разпоредбата на член 2, параграф 4 от Решение 2001/672 се основава на разпоредбата на член 7, параграф 1, второ тире от Регламент № 1760/2000.

47.

Действително, използваната във втората разпоредба формулировка „[в]секи животновъд […] докладва на компетентния орган“ също е двусмислена ( 19 ). От този контекст обаче става ясно, че определянето на 15-дневния срок представлява специално изключение от принципа, установен в член 7, параграф 1, второ тире, първо изречение от Регламент № 1760/2000. Съгласно този принцип срокът за уведомяване за преместване на животни е между 3 и максимално 7 дни. От това следва, че по отношение на член 2, параграф 4 от Решение 2001/672 се прилага изискването за стеснително тълкуване в съответствие с общия принцип, че изключенията трябва да се тълкуват стриктно ( 20 ).

48.

На следващо място, посоченият контекст подкрепя тезата, че правилата за спазване на срока, предвидени в член 2, параграф 4 от Решение 2001/672 и в член 7, параграф 1 от Регламент № 1760/2000, трябва да се тълкуват еднакво. В такъв случай визирането на изпращането на уведомлението като релевантното обстоятелство обаче би противоречало на предоставеното на държавите членки правомощие да определят максимален срок в рамките „на три до седем дни“. Различната продължителност на доставките по пощата фактически неутрализира възможността на държавите членки да упражнят правомощието си. Обратно, ако се изхожда от получаването на уведомлението, държавите членки действително биха могли да упражнят известна свобода на действие. Обстоятелството, че в тази хипотеза за животновъда не е невъзможно да спази срока, е видно от член 6, параграф 5 от австрийската Наредба относно идентификацията на едър рогат добитък, според който уведомленията, за които се прилага посоченият кратък срок, могат да се подават не само по пощата, но и онлайн или по телефон.

49.

Освен това в първоначалната си редакция член 2, параграф 4 от Решение 2001/672 изисква уведомлението да е получено в рамките на срока. След като информацията е трябвало да „се въвежда в националната база данни за едър рогат добитък, най-късно до седем дни след датата, когато животните са преместени на пасището“, това логично предполага получаването на информацията преди изтичането на този срок. За разлика от Комисията, считам за недопустимо да се заключи по аргумент за противното, че премахването на формулировката „въвежда в базата данни“ означава, че сега вече е достатъчно изпращането на уведомлението в рамките на 15-дневния срок.

50.

Първо, не може да се установи каквото и да било указание в смисъл, че Решение 2010/300 има за цел да измени правилата за спазване на срока. Това е така, тъй като в съображенията на Решение 2010/300 изменението се обосновава единствено с необходимостта „сроковете, заложени в Решение 2001/672/ЕО […] да бъдат пригодени“ ( 21 ).

51.

Второ, изменението на текста се обяснява с обстоятелството, че това изменение адаптира разпоредбата на член 2, параграф 4 от Решение 2001/672 към формулировката, съдържаща се в член 7, параграф 1, второ тире от Регламент № 1760/2000, и изрично я формулира като задължение на всеки животновъд.

52.

Трето, визирането на изпращането на уведомлението като релевантното обстоятелство би довело до удължаването на първоначалния срок не само в по-голям от двукратния размер, но и с неизвестния фактор, който представлява продължителността на доставката по пощата. Както е видно от настоящия случай (изпращане на 30 юни 2011 г., получаване на 7 юли 2011 г.), доставката по пощата може да е със значителна продължителност, в резултат на което срокът би бил удължен в значителна степен и според случая — в различна степен. Това не само противоречи на изискването за стриктно тълкуване на изключенията, но и води до правна несигурност и застрашава актуалността на националните бази данни. Според мен, ако законодателят е имал намерение за това да приеме правна уредба с толкова широк обхват, то такова намерение трябваше да намери отражение в текста или поне в съображенията на Решение 2010/300.

53.

Следователно се налага изводът, че контекстът, в който се вписва член 2, параграф 4 от Решение 2001/672, е в подкрепа на тезата, че и към настоящия момент уведомлението трябва да е получено от компетентния орган в рамките на срока.

54.

Посоченото тълкува се потвърждава от целите, преследвани от Решение 2011/672 и Регламент № 1760/2000.

55.

От съображение 7 от Регламент № 1760/2000 следва, че системата на регистрация и идентификация има за цел да „се подобри доверието на потребителите в качеството на говеждото месо и продуктите от говеждо месо и […] се запази по-високо ниво на защита на общественото здраве и […] се укрепи продължаващата стабилност на пазара на говеждо месо“. Съответно съгласно съображение 3 от Решение 2001/672 предвидените в това решение правила имат за цел „да е възможно да се знае местоположението на всяко животно по всяко време“ ( 22 ). Тези цели също трябва да служат като ориентир за тълкуването на правилата за спазване на срока.

56.

Това е в подкрепа на тезата, че трябва да се изхожда от получаването на уведомлението, тъй като за актуалността на националните бази данни е от съществено значение дали компетентният орган е информиран за преместването на животните най-късно до 15 дни, или в зависимост от конкретния случай това уведомяване се осъществява за по-дълъг период от време поради забавяне на пратката по пощата.

57.

Също така не считам, за разлика от Комисията, че вследствие на това животновъдът носи без основание неприемлив риск, а именно рискa за своевременното получаване на уведомлението. С оглед на значението, което актуалността на националните регистри има за защитата на общественото здраве, прозрачността и стабилността на пазара на говеждо месо, не е неприемливо животновъдът да изпрати информацията, която подлежи на задължението за уведомление, по пощата или по друг начин така своевременно, че тя да бъде получена от органа в рамките на срока. Уведомяването е възможно, считано от датата на извеждането на паша. Ако животновъдът отлага изпращането на уведомлението по пощата в продължение на толкова дълъг период от време, че да е несигурно своевременното му получаване, има разумни основания да се счита, че той поне следва да докладва информацията на органа онлайн. Тази възможност изрично е посочена в член 6, параграф 5 от австрийската Наредба относно идентификацията на едър рогат добитък. Освен това на равнището на правните последици се вземат предвид извънредните обстоятелства, които водят до пропускане на срока ( 23 ). По изложените по-горе съображения също така не считам, че принципът на недопускане на дискриминация изисква да се изхожда от изпращането на уведомлението ( 24 ).

58.

В това отношение разглежданият по настоящото дело срок за уведомление за преместване на животни следва също да се разграничава от срока за деклариране на количества мляко, което деклариране е предмет на разглеждане по дело Borgman и трябва да се направи до 15 май всяка година ( 25 ). Всъщност последното изискване има за цел да се гарантира своевременното изчисляване и определяне на размера на допълнителния налог върху мляко, за да може той да бъде платен до 1 септември. Обстоятелството, че се изхожда от изпращането на декларацията в рамките на срока, не застрашава постигането на тази цел. Уведомлението за преместване на животни в предвидения срок обаче има за цел, както е посочено в съображение 3 от Решение 2001/672, именно да е възможно „да се знае местоположението на всяко животно по всяко време“, и както подчертава Съдът, „във всеки момент“ системата за идентификация и регистрация „да бъде напълно ефикасна и надеждна, така че по-конкретно да позволява на компетентните органи в случай на епизоотия да локализират в най-кратки срокове произхода на едно животно и да предприемат незабавно необходимите мерки за предотвратяването на каквато и да било опасност за общественото здраве“ ( 26 ).

59.

Освен това съображение 5 от Решение 2010/300 внася яснота по въпроса какво всъщност се цели с изменението на член 2, параграф 4 от Решение 2001/672. Всъщност изменението отчита обстоятелството, че животни, които се придвижват „от различни стопанства към една и съща планинска област“, пристигат там „за период от над седем дни“. Поради това, за да се съкрати „излишната административна тежест“, сроковете е следвало „да бъдат пригодени“. Излишна административна тежест е можела да възникне — според старото правно положение — в резултат от това, че животновъд, на когото са необходими повече от седем дни за преместването на животните си от различни стопанства към едно и също пасище, не е бил в състояние да подаде единно уведомление за преместването на всички животни. Това е така, тъй като, доколкото срокът за уведомяване по отношение на едно животно започва да тече от датата, когато това животно е преместено, в такъв случай този срок би вече изтекъл на датата, когато последното животно е преместено.

60.

Увеличаването на срока на 15 дни има за цел да се съкрати излишната административна тежест, която възниква за животновъда и за органа в резултат на няколко паралелни уведомления. Не е необходимо обаче да се изхожда от изпращането на уведомлението, за да се постигне тази цел. Както вече се посочи, нито член 2, параграф 4 от Решение 2001/672, нито член 7 от Регламент № 1760/2000 изискват уведомлението да се изпрати по пощата. Напротив, информацията може да бъде докладвана онлайн или по телефон ( 27 ). Дори обаче животновъдът да предпочете изпращането по пощата, срокът от 15 дни е определен така, че да остава достатъчно време за своевременното получаване.

61.

В съответствие с гореизложените съображения член 2, параграф 4 от Решение 2001/67 следва да се тълкува в смисъл, че уведомлението за извеждането на лятна паша трябва да е получено от компетентния орган най-късно до 15 дни след датата, когато животните са преместени на пасището. Следователно правото на Съюза допуска национална правна уредба, която предвижда това.

62.

Ето защо на първия въпрос следва да се отговори по следния начин:

Член 2, параграф 4 от Решение 2001/672, изменено с Решение 2010/300 допуска национална правна уредба, според която за спазването на срока за уведомяване за извеждането на лятна паша определящо значение има получаването на съответното уведомление.

63.

На втория въпрос, поставен от запитващата юрисдикция, следва да се отговори само ако бъде възприето предложението за отговор на първия преюдициален въпрос.

64.

С втория си преюдициален въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали в случай като този в главното производство се счита, че животните отговарят на условията за плащания по член 117, втора алинея от Регламент № 73/2009, макар извеждането им на лятна паша да е докладвано по смисъла на член 2, параграф 4 от Решение 2001/672 със закъснение.

65.

Тъй като Комисията и запитващата юрисдикция изразяват съмнения дали закъснялото уведомление за извеждането на лятна паша съгласно член 117, първа алинея от Регламент № 73/2009 изобщо води до загуба на правото на получаване на премия, в самото начало следва да се разгледа този аспект (по този въпрос вж. т. 1 по-долу). Всъщност, ако закъснялото уведомление няма отражение върху правото на получаване на премия, не се поставя въпросът за прилагането на член 117, втора алинея от Регламент № 73/2009 (по този въпрос вж. т. 2 по-долу). Ако закъснялото уведомление по принцип води до загуба на премията и не попада в обхвата на посоченото изключение, следва да се обсъди въпросът дали този резултат противоречи на принципа на пропорционалност (по този въпрос вж. т. 3 по-долу).

66.

Ако не спазва срока, посочен в член 2, параграф 4 от Решение 2001/672, животновъдът нарушава задължението си за уведомяване по член 7, параграф 1, второ тире от Регламент № 1760/2000. Нито Решение 2001/672, нито Регламент № 1760/2000 уреждат последиците от това нарушение. Член 117, първа алинея от Регламент № 73/2009 обаче предвижда, че за да отговаря на условията за плащания, животното се идентифицира и регистрира в съответствие с Регламент № 1760/2000.

67.

От самия текст на посочения член е ясно, че отпускането на премията е обвързано със спазване от страна на заинтересованите животновъди на правилата на Съюза, приложими към идентификацията и регистрацията на говедата ( 28 ). Разпоредбите на член 7 са съставна част от правилата, съдържащи се в дял I от Регламент № 1760/2000, озаглавен „Идентификация и регистрация на едър рогат добитък“. На следващо място в член 3 от посочения дял се уточнява, че системата за идентификация и регистрация на едър рогат добитък се състои по-специално от компютризираните бази данни. Тези бази данни се състоят от информацията, която животновъдите са длъжни да докладват на органа съгласно член 7.

68.

Следователно единственият въпрос, който се поставя, е дали само по себе си непредоставянето на информацията в предвидения срок води до това дадено говедо да се счита за нерегистрирано.

69.

За това говори най-напред обстоятелството, че в член 7 от Регламент № 1760/2000 сроковете за уведомяване са формулирани императивно, а възможностите да се предвиди по-дълъг срок — прецизно определени и ограничени ( 29 ). Наистина с Решение 2001/672, изменено с Решение 2010/300, срокът се удължава на 15 дни, но в него също се използва императивна формулировка, като се определя, че информацията „[…] се докладва […] най-късно до 15 дни след датата, когато […] са преместени“. Прецизното излагане на тези правила обаче би било лишено от полезно действие, ако животновъдите разполагат с възможността да не спазват тези срокове за уведомяване ( 30 ).

70.

Този извод се подкрепя и от самия член 117, втора алинея от Регламент № 73/2009. Съгласно тази разпоредба „независимо от това“ се счита, че отговаря на условията за плащане „и“ всяко животно, за което информацията, която подлежи на задължително докладване, е съобщена на компетентния орган на първия ден от периода на задържане на животното. От това може да се заключи, че съгласно член 117, първа алинея от Регламент № 73/2009 по принцип на условията за плащане отговаря само животно, за което информацията, която подлежи на задължително докладване, е съобщена към друг момент, а именно към момента, предвиден в член 7 от Регламент № 1760/2000. Обратният извод, че моментът на уведомление не се отразява върху правото на получаване на премия, не може да се приеме, тъй като в такъв случай уведомлението би могло да бъде направено впоследствие по всяко време. В такава хипотеза обаче член 117, втора алинея би бил излишен.

71.

Това тълкуване се потвърждава от посочените в точка 55 цели, преследвани от Решение 2001/672 и от Регламент № 1760/2000. За постигането на тези цели е необходимо, както посочва Съдът, във всеки момент системата за идентификация и регистрация на говедата да бъде напълно ефикасна и надеждна, така че да позволи ефективно проследяване на животните, например в случай на епизоотия ( 31 ). Това обаче не би се постигнало, ако животновъдът не подаде уведомление за преместването на неговите говеда в компютризираната база данни в предписаните срокове. Ако правото на получаване на премия по смисъла на член 117 от Регламент № 73/2009 не беше обвързано със спазването на срока, животновъдите не биха имали финансов стимул да изпълнят задълженията си в определения срок ( 32 ).

72.

Това тълкуване се потвърждава и от Регламент № 1122/2009, приет за прилагането на Регламент № 73/2009. Съгласно член 63, параграф 3 помощта се изчислява не на основата на декларирания в заявлението за помощ брой животни, а на основата на броя животни, „определени“ в резултат на проверки. Съгласно параграф 4, буква б), второ изречение от този член при констатиран случай на нередност по отношение на системата за идентификация и регистрация по принцип се счита, че животните не са определени. В член 63 от Регламента са предвидени изключения от това правило само в случаите на коригиране на явни грешки ( 33 ) и загуба на ушна марка ( 34 ). Известно облекчаване е предвидено в случай на неправилни вписвания в регистъра или паспортите на животните, доколкото се счита, че животното не е определено едва при втора нередност в рамките на две години ( 35 ). На следващо място, член 75, параграф 1 от Регламент № 1122/2009 предвижда изключение в случаите, когато земеделският производител е възпрепятстван да спази задълженията си в резултат на непреодолима сила или извънредни обстоятелства. Това налага изводът, че в особени случаи е възможно смекчаване на последиците от неспазването на срока за уведомление на равнището на правните последици. За разлика от това, във всички други случаи, както и в настоящия случай, се счита, че животните не са определени. По този начин те не се взимат предвид при формиране на базата за изчисление, от което следва, че за тях не се отпуска помощ.

73.

На последно място изводът, че закъснялото уведомление за извеждането на паша по принцип води до загуба на правото на премия за крави с бозаещи телета, е в съответствие и със практиката на Съда, произтичаща от решение Maatschap Schonewille-Prins ( 36 ). В това решение относно премията за клане Съдът постановява, че нарушаването на задължението за уведомление по член 7, параграф 1, второ тире от Регламент № 1760/2000 води до загуба на правото на тази премия ( 37 ).

74.

Възраженията, които Комисията повдига срещу относимостта на посочената съдебна практика, са неубедителни поради следните съображения.

75.

Преди всичко следва да се отбележи, че е без значение дали в посоченото решение става въпрос за премия за клане, а по настоящото дело — за премия за крави с бозаещи телета. Това е така, тъй като решението на Съда се основава на текста на член 21 от Регламент (ЕО) № 1254/1999 ( 38 ), ( 39 ). Формулировката на тази разпоредба е почти идентична на тази на член 117, първа алинея от Регламент № 73/2009, като в нея се предвижда, че правото на получаване на премия е обвързано със спазването на правилата, въведени с действащия понастоящем Регламент № 1760/2000 ( 40 ). Към това се добавя, че посочените правила не установяват това условие специално за отпускането, например на премията за клане, респективно на премията за крави с бозаещи телета, а става въпрос за общи правила, които се прилагат за всички плащания, обхванати от съответния раздел. Сред тях са съответно както премията за крави с бозаещи телета, така и премията за клане ( 41 ).

76.

Следва да се отхвърли и възражението, че по настоящото дело следва да се стигне до друго заключение, поради това че, за разлика от уведомлението за „преместване [на животни] до и от стопанството“, уведомлението за извеждането на паша имало не конститутивен, а само временен характер по отношение на отглеждания добитък и с оглед на клането и незабавната консумация имало по-малко значение.

77.

Първо, решение Maatschap Schonewille-Prins не се отнася например до закъснялото уведомление на клането на дадено говедо, а до закъснялото уведомление за пристигането на животно в стопанството ( 42 ). Като се има предвид обаче, че консумацията на говеждо месо не е предшествана непосредствено от това уведомление, нито пък от уведомлението за извеждането на паша, този аспект не може да е бил от значение за Съда.

78.

Второ, възражението се основава на погрешната предпоставка, че извеждането на лятна паша не представлявало преместване [на животни] до и от стопанството“ по смисъла на член 7, параграф 1, второ тире, първо изречение от Регламент № 1760/2000. Всъщност, както е видно от определението в член 2, второ тире от Регламент № 1760/2000, като „стопанство“ следва да се разбира образуванието или конструкцията, в което/която животните по принцип се държат. Следователно извеждането на лятна паша е подкатегория, а не нещо различно от това понятие. Налага се изводът, че текстът на член 7 от Регламент № 1760/2000 не съдържа указания относно съответно разграничение на правните последици от неспазването на срока. Същото важи за Решение 2001/672.

79.

Трето, тезата за разграничение според вида на срока за уведомление не може да се приеме и с оглед на посочените по-горе в точки 55 и 71 цели, които се преследват от Решение 2001/672 и от Регламент № 1760/2000. Тъй като възможността за епизоотично огнище съществува както на лятно пасище, така и в стопанството, преместването на лятното пасище трябва да се докладва възможно най-бързо в пределите на практически разумното.

80.

В заключение следва да се приеме, че в резултат на закъснялото уведомление за извеждането на лятна паша засегнатите животни не са регистрирани в съответствие с Регламент № 1760/2000 съгласно член 117, първа алинея от Регламент № 73/2009 и следователно по принцип не отговарят на условията за плащания.

81.

При това положение следва да се изясни дали в случай като настоящия в резултат от член 117, втора алинея от Регламент № 73/2009 все пак по изключение се счита, че животните отговарят на условията за плащане. Такава хипотеза би била възможна само ако информацията, подлежаща на задължението за уведомление, е съобщена на компетентния орган на първия ден от периода на задържане на животното.

82.

„Период на задържане“ означава периодът, през който животното, за което се иска помощ, трябва да бъде държано в стопанството ( 43 ). Съгласно член 111, параграф 2, втора алинея от Регламент № 73/2009 по отношение на премията за крави с бозаещи телета е предвиден период на задържане от шест месеца „от деня, в който е подадено заявлението“. Член 13, параграф 1 от австрийската Наредба относно директно подпомагане определя като дати, на които се подава заявлението за премия, 1 януари, 16 март и 10 април ( 44 ). Следователно съгласно член 13, параграф 2 от тази наредба първият ден от периода на задържане е съответно 2 януари, респективно 17 март или 11 април (за крави с бозаещи телета, които се явяват допълнителни след 1 януари, респективно 16 март) на съответната година ( 45 ).

83.

Тъй като в случая животните са преместени на 17 юни 2011 г., става въпрос за събитие, което във времето настъпва след последната възможна дата, от която започва периодът на задържане (на 11 април). От това следва, че информацията, подлежаща на задължението за уведомление, не е била съобщена на компетентния орган на първия ден от периода на задържане на животното. Обстоятелството, че това и не е било възможно в случаи като настоящия, свидетелства за характера на изключение на разпоредбата на член 117, втора алинея от Регламент № 73/2009. Само в случаите, в които подава уведомление за ново животно в националната база данни, животновъдът следва да има възможност да получи право на премия въпреки наличието на нарушение на задължението за уведомяване от страна на предишния стопанин на животното.

84.

Ето защо в заключение, също като Република Австрия считам, че член 117, втора алинея от Регламент № 73/2009 не обхваща случаи като настоящия.

85.

Накрая логично възниква въпросът дали член 117 от Регламент № 73/2009 е в съответствие с принципа на пропорционалност, доколкото от тази разпоредба следва, че загубата на правото на премия за крави с бозаещи телета следва да се разглежда като последица от закъснялото уведомление за извеждането на лятна паша.

86.

Тъй като законодателят на Съюза разполага в областта на селското стопанство с широко право на преценка, което съответства на политическите отговорности, възложени му от членове 40—43 ДФЕС, контролът за пропорционалност на Съда трябва да се ограничи до проверка дали законодателят явно не е превишил пределите на правото си на преценка ( 46 ).

87.

В това отношение най-напред трябва да се уточни, че когато законодателят на Съюза определя, както в член 117, първа алинея от Регламент № 73/2009, условията за отпускане на определена помощ, изключването, до което води неспазването на едно от тези условия, представлява не санкция, а просто последица от неизпълнението на посочените условия, предвидени в закона ( 47 ).

88.

Когато законодателят на Съюза, както в член 23, параграф 1 от Регламент № 1122/2009, предвижда, че късното представяне на заявление за помощи води само до намаление на размера на отпусната помощ, се налага изводът, че това обстоятелство не отразява общ принцип, а се основава на съзнателен избор на законодателя по изключение спазването на срока да не е от съществено значение ( 48 ).

89.

За разлика от това, както следва по-специално от точки 69 и 71 от настоящото заключение, задължението за спазване на срока за уведомление, предвиден в член 2, параграф 4 от Решение 2001/672, е от особено значение за целите, преследвани със системата за идентификация и регистрация. Към това се добавя, че са предвидени и изключения при особени обстоятелства, например в случаи на непреодолима сила.

90.

При това положение законодателят на Съюза явно не е превишил пределите на правото си на преценка ( 49 ). Следователно в заключение член 117 от Регламент № 73/2009 не нарушава принципа на пропорционалност.

91.

С оглед на гореизложените съображения на втория преюдициален въпрос следва да се отговори по следния начин:

Член 117, втора алинея от Регламент № 73/2009 трябва да се тълкува в смисъл, че в случай на закъсняло уведомление за извеждането на лятна паша, подадено след началото на периода на задържане, тази разпоредба не позволява да се счита, че животните, за които уведомлението е подадено със закъснение, въпреки това отговарят на условията за плащане.

92.

Ако Съдът възприеме предложението ми за отговор на първия и на втория преюдициален въпрос, не е необходимо да се отговаря на третия преюдициален въпрос. Всъщност запитващата юрисдикция поставя този въпрос само в случай че, макар уведомлението за извеждането на лятна паша да трябва да се счита за закъсняло, в крайна сметка то не води до загуба на премията за крави с бозаещи телета.

93.

Запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали в такъв случай трябва да бъдат наложени санкции поради закъснялото уведомление. От обосновката на третия преюдициален въпрос става ясно, че в това отношение запитващата юрисдикция визира намаления и изключвания на основание членове 21 и 23 от Регламент № 73/2009 и съгласно член 23 от Регламент № 1122/2009.

94.

На този въпрос следва да се отговори отрицателно. Несъмнено посочените разпоредби на Регламенти № 73/2009 и № 1122/2009 предвиждат съответни санкции за късно представяне на заявлението за помощи ( 50 ), за неспазване на правилата за допустимост на подпомагането ( 51 ) и за неизпълнение на „задълженията за кръстосано спазване“ на земеделските производители ( 52 ). Съгласно член 74, първа алинея и член 73, параграф 1 от Регламент № 1122/2009 обаче тези намаления и изключвания не са приложими, когато земеделският производител е представил фактически точна информация. Тъй като от акта за преюдициално запитване не следва нищо, което да позволява да се приеме, че докладваната със закъснение информация не е точна, не трябва да се налагат санкции поради закъснялото уведомление за извеждането на лятна паша.

95.

Ето защо на третия въпрос следва да се отговори в смисъл, че намаленията и изключванията, предвидени в член 21 от Регламент № 73/2009, член 65 от Регламент № 1122/2009, член 23 от Регламент № 73/2009, членове 70—72 от Регламент № 1122/2009 и член 23 от Регламент № 1122/2009 не се прилагат, в случай че закъснялото уведомление за извеждането на паша съгласно член 117, втора алинея от Регламент № 73/2009 не води до загуба на правото на получаване на премия, когато докладваната със закъснение информация е фактическа точна.

96.

С оглед на изложените по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на поставените от Verwaltungsgerichtshof (Върховен административен съд, Австрия) преюдициални въпроси по следния начин: