<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.00-20081231.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="ECRCJ2007BGA.0600423301.case.xml"><NO.CASE>C-222/05</NO.CASE><NO.CASE>C-223/05</NO.CASE><NO.CASE>C-224/05</NO.CASE><NO.CASE>C-225/05</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62005C0222</NO.CELEX><NO.SEQ>0004.0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>4236</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>4248</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>13</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><LEFT>ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА Г-Н M. POIARES MADURO — СЪЕДИНЕНИ ДЕЛА C-222/05—C-225/05</LEFT><RIGHT>VAN DER WEERD И ДР.</RIGHT></CURR.TITLE><CONTENTS.CONCLUSION><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">г-н M. Poiares Maduro</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20070301">1 март 2007</DATE> година<NOTE NOTE.ID="E0001" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Език на оригиналния текст: португалски.</P></NOTE></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>I —</NO.P><TXT>Въведение</TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>1.</NO.P><TXT>Материалноправните преюдициални въпроси, отправени от College van Beroep voor het bedrijfsleven [Търговско-промишлен административен съд] (Нидерландия) в настоящата поредица от дела, са идентични c преюдициалните въпроси, отправени от същия съд по дело Dokter и др.<NOTE NOTE.ID="E0002" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Решение от <DATE ISO="20060615">15 юни 2006 г.</DATE> (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-28/05" YEAR="2006" PAGE.ECR="I-5431">С-28/05, Recueil, стр. I-5431</REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> Те се отнасят до тълкуването на Директива на Съвета 85/511/ЕИО от <DATE ISO="19851118">18 ноември 1985 година</DATE> относно въвеждане на мерки на Общността за борба c болестта шап<NOTE NOTE.ID="E0003" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="315" DATE.PUB="1985" PAGE.FIRST="11">OB L 315, стр. 11</REF.DOC.OJ>, изменена c Директива 90/423/ЕИО на Съвета от <DATE ISO="19900626">26 юни 1990 година</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="224" DATE.PUB="1990" PAGE.FIRST="13">OB L 224, стр. 13</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 8, стр. 37).</P></NOTE>. В настоящия случай обаче препращащата юрисдикция иска становището на Съда по въпрос, който е свързан не толкова c болестта шап, колкото c процесуалните правила.</TXT></NP><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT>По дело Dokter и др. жалбоподателите в главното производството оспорват законосъобразността на административно решение за клане на притежаваните от тях животни, на основание че решението е издадено въз основа на изследвания, извършени от лаборатория, която не е вписана в приложение Б към директивата. По настоящите дела жалбоподателите в главните производства също оспорват административно решение за клане на техните животни. Същевременно в своите искания пред националната юрисдикция те не се основават на довода, съгласно който лабораторията не е вписана в приложение Б към директивата, макар че тези дела се отнасят точно до тази лаборатория. Затова препращащата юрисдикцията иска да установи дали общностното право ѝ налага задължението да въведе служебно това правно основание, независимо от националните процесуални норми, които по принцип изключвали тази възможност.</TXT></NP><NP><NO.P>3.</NO.P><TXT>В заключението си по дело Dokter и др. вече изложих своите виждания по свързаните c директивата материалноправни въпроси. Тук ще се съсредоточа върху поставения от препращащата юрисдикция процесуален въпрос и ще се постарая да впиша настоящите дела в конструкцията на съдебната практика, установена c Решение по дело Peterbroeck<NOTE NOTE.ID="E0004" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Решение от <DATE ISO="19951214">14 декември 1995 г.</DATE> (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-312/93" YEAR="1995" PAGE.ECR="I-4599">С-312/93, Recueil, стр. I-4599</REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> и c Решение по дело Van Schijndel и Van Veen<NOTE NOTE.ID="E0005" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Решение от <DATE ISO="19951214">14 декември 1995 г.</DATE> (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-430/93 et C-431/93" YEAR="1995" PAGE.ECR="I-4705">С-430/93 и С-431/93, Recueil, стр. I-4705</REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Нека ми бъде позволено обаче да изтъкна, че е трудно да се освободя от чувството, че този въпрос е несъществен за решаването<?PAGE NO="I-4237"?> на споровете в главните производства. Всъщност решението на препращащата юрисдикция да потърси становището на Съда изглежда произтича главно от по-обща необходимост от изясняване на практиката на Съда в тази област.</TXT></NP></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>II —</NO.P><TXT>Фактите и преюдициалните въпроси</TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>4.</NO.P><TXT>В основата на производствата пред College van Beroep voor het bedrijfsleven e разразилата се през 2001 г. шапна епидемия, засегнала редица държави-членки. В отговор на появата на тази болест нидерландските органи вземат мерки за възпрепятстване на нейното по-нататъшно разпространение<NOTE NOTE.ID="E0006" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Вж. също Решение от <DATE ISO="20010712">12 юли 2001 г.</DATE> по дело Jippes и др. (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-189/01" YEAR="2001" PAGE.ECR="I-5689">С-189/01, Recueil, стр. I-5689</REF.DOC.ECR>) и Решение от <DATE ISO="20050310">10 март 2005 г.</DATE> по дело Tempelman и Van Schaijk (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-96/03 et C-97/03" YEAR="2005" PAGE.ECR="I-1895">С-96/03 и С-97/03, Recueil, стр. I-1895</REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Тези мерки включват превантивното клане на чифтокопитните животни, намиращи се в стопанствата, разположени в близост до инфектирано стопанство.</TXT></NP><NP><NO.P>5.</NO.P><TXT>Въз основа на резултатите от тестовете, извършени от лабораторията ID-Lelystad BV (наричана по-нататък <QUOT.START ID="QS0001" REF.END="QE0001" CODE="201E"/>ID-Lelystad<QUOT.END ID="QE0001" REF.START="QS0001" CODE="201C"/>), Rijksdienst voor de keuring van Vee en Vlees (Национална служба за инспекция на добитъка и месото, наричана по-нататък <QUOT.START ID="QS0002" REF.END="QE0002" CODE="201E"/>RVV<QUOT.END ID="QE0002" REF.START="QS0002" CODE="201C"/>) решава, че стопанствата на жалбоподателите в главните производства се намират в близост до инфектирано стопанство. В резултат на това RVV разпорежда превантивното клане на животните, намиращи се в стопанствата на жалбоподателите.</TXT></NP><NP><NO.P>6.</NO.P><TXT>В производството пред препращащата юрисдикция жалбоподателите оспорват законосъобразността на административните решения за клане на техните животни c редица съображения. Препращащата юрисдикция отхвърля тези доводи. Същевременно жалбоподателите по поредица от сходни дела, също висящи пред тази юрисдикция, оспорват законосъобразността на сходни административни решения и на основание, че ID-Lelystad не е била вписана в приложение Б към Директива 85/511. Този довод е в основата на преюдициалното запитване, в отговор на което е постановено Решение по дело Dokter и др<NOTE NOTE.ID="E0007" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Посочено в бележка под линия 2.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>7.</NO.P><TXT>Въпросите, поставени по дело Dokter и др., се отнасят до членове 11 и 13 от Директива 85/511. Съгласно член 11, параграф 1, първо тире и член 13, параграф 1, второ тире държавите-членки гарантират, че манипулирането на вируса на шапа c цел диагностициране се извършва само в одобрени лаборатории, изброени в списъка, съдържащ се в приложение Б към директивата. Посочената от Нидерландия лаборатория е CIDC-Lelystad. ID-Lelystad е създадена от<?PAGE NO="I-4238"?> CIDC-Lelystad в резултат на редица сливания и прехвърляния, но никога не е била включвана в приложение Б. Ето защо препращащата юрисдикция иска становището на Съда относно последиците от определянето на референтни лаборатории в директивата. Тя поставя освен това въпроса дали по силата на общностното право трябва да се счита, че националните органи са обвързани c резултатите, предоставени от лабораторията, извършила изследванията.</TXT></NP><NP><NO.P>8.</NO.P><TXT>Докато преюдициалното запитване все още е висящо пред Съда, College van Beroep voor het bedrijfsleven решава да постави на Съда съвсем същите въпроси в рамките на настоящите дела. В този случай обаче той иска да установи и дали общностното право му възлага задължението служебно да въведе въпроса, свързан със статута на ID-Lelystad.</TXT></NP><NP><NO.P>9.</NO.P><TXT>Съдът постановява Решение по дело Dokter и др. на <DATE ISO="20060615">15 юни 2006 г.</DATE> В светлината на това решение Съдът задава на националната юрисдикция въпроса дали възнамерява да поддържа своето преюдициално запитване по настоящите дела. C писмо от <DATE ISO="20060727">27 юли 2006 г.</DATE> препращащата юрисдикция дава положителен отговор.</TXT></NP><NP><NO.P>10.</NO.P><TXT>В настоящото заключение ще разгледам единствено въпроса дали общностното право задължава националната юрисдикция да излиза извън рамките на очертания от страните спор, за да разгледа служебно правни основания, произтичащи от Директива 85/511. Относно другите въпроси още веднъж приканвам почитаемия Съд да се отнесе към заключението, което представих по дело Dokter и др., и разбира се, към решението, което той постанови по това дело.</TXT></NP></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>III —</NO.P><TXT>Съображения</TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P>По допустимостта</P></TI></TITLE><NP><NO.P>11.</NO.P><TXT>Националните норми, които забраняват на една юрисдикция да въвежда служебно правно основание, не биха могли да представляват пречка за отправянето на преюдициално запитване до Съда, което да му даде възможност да прецени дали тези норми са съвместими c общностното право<NOTE NOTE.ID="E0008" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Вж. Решение по дело Peterbroeck, посочено по-горе в бележка под линия 4, точка 13. Вж. също така Решение от <DATE ISO="19740116">16 януари 1974 г.</DATE> по дело Rheinmühlen Düsseldorf (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="166/73" YEAR="1974" PAGE.ECR="33">166/73, Recueil, стр. 33, точки 2 и 3</REF.DOC.ECR>) и Решение от <DATE ISO="20001214">14 декември 2000 г.</DATE> по дело Fazenda Pública (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-446/98" YEAR="2000" PAGE.ECR="I-11435">С-446/98, Recueil, стр. I-11435, точка 48</REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Отнасянето на този въпрос до Съда обаче би било недопустимо, ако запитването не е необходимо за решаването на спора по главното производство<NOTE NOTE.ID="E0009" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>По този въпрос вж. Решение от <DATE ISO="19830203">3 февруари 1983 г.</DATE> по дело Robards (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="149/82" YEAR="1983" PAGE.ECR="171">149/82, Recueil, стр. 171, точка 19</REF.DOC.ECR>), Решение от <DATE ISO="19920716">16 юли 1992 г.</DATE> по дело Meilicke (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-83/91" YEAR="1992" PAGE.ECR="I-4871">С-83/91, Recueil, стр. I-4871, точка 25</REF.DOC.ECR>) и Решение от <DATE ISO="20020321">21 март 2002 г.</DATE> по дело Cura Anlagen (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-451/99" YEAR="2002" PAGE.ECR="I-3193">С-451/99, Recueil, стр. I-3193, точка 26</REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP><?PAGE NO="I-4239"?><NP><NO.P>12.</NO.P><TXT>Простено би било да се помисли, че въпросът, на който препращащата юрисдикция търси отговор в конкретния случай, е на границата на хипотетичното. Всъщност в съдебното заседание Комисията поддържа становището, че c оглед на Решение по дело Dokter отговорът на този въпрос не би дал отражение върху решаването на спора по главните производства. Макар да разбирам тази гледна точка, доводът не ми изглежда достатъчно убедителен, за да направя заключението, че поставеният от препращащата юрисдикция въпрос е недопустим. По принцип препращащата юрисдикция преценява <QUOT.START ID="QS0003" REF.END="QE0003" CODE="201E"/>както необходимостта от преюдициално заключение, за да може да постанови решението си, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда<QUOT.END ID="QE0003" REF.START="QS0003" CODE="201C"/><NOTE NOTE.ID="E0010" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Вж. Решение от <DATE ISO="19951214">14 декември 1995 г.</DATE> по дело Sanz de Lera и др. (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-163/94+C-165/94+C-250/94" YEAR="1995" PAGE.ECR="I-4821">С-163/94, С-165/94 и С-250/94, Recueil, стр. I-4821</REF.DOC.ECR>, точка 15). Вж. и Решение от <DATE ISO="20051122">22 ноември 2005 г.</DATE> по дело Mangold (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-144/04" YEAR="2005" PAGE.ECR="I-9981">С-144/04, Recueil, стр. I-9981, точки 32—38</REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Нещо повече, последиците от постановеното по дело Dokter и др. решение все още не са напълно ясни, доколкото то оставя свобода на преценка на препращащата юрисдикция. Поради тези причини считам, че поставеният въпрос е допустим. Изисквания на общностното право по отношение на</TXT></NP></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P>националните процесуални норми</P></TI></TITLE><NP><NO.P>13.</NO.P><TXT>Съдът неколкократно е подчертавал <QUOT.START ID="QS0004" REF.END="QE0004" CODE="201E"/>принципа на процесуалната автономия<QUOT.END ID="QE0004" REF.START="QS0004" CODE="201C"/>, който означава, че националните юрисдикции трябва да прилагат общностното право съгласно своите национални процесуални норми. Затова в отсъствието на хармонизация на тези норми <QUOT.START ID="QS0005" REF.END="QE0005" CODE="201E"/>във вътрешния правен ред на всяка държава-членка трябва да се посочат компетентните юрисдикции и да се определят процесуалните правила за съдебните производства, предназначени да гарантират защитата на правата, които страните в процеса черпят от непосредственото действие на общностното право<QUOT.END ID="QE0005" REF.START="QS0005" CODE="201C"/><NOTE NOTE.ID="E0011" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Решение по дело Van Schijndel и Van Veen, посочено по-горе в бележка под линия 5, точка 17. Вж. също например Решение от <DATE ISO="19761216">16 декември 1976 г.</DATE> по дело Rewe (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="33/76" YEAR="1976" PAGE.ECR="1989">33/76, Recueil, стр. 1989, точка 5</REF.DOC.ECR>), Решение от <DATE ISO="19761216">16 декември 1976 г.</DATE> по дело Comet (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="45/76" YEAR="1976" PAGE.ECR="2043">45/76, Recueil, стр. 2043, точка 13</REF.DOC.ECR>), Решение от <DATE ISO="19940928">28 септември 1994 г.</DATE> по дело Fisscher (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-128/93" YEAR="1994" PAGE.ECR="I-4583">С-128/93, Recueil, стр. I-4583, точка 39</REF.DOC.ECR>), Решение от <DATE ISO="19941206">6 декември 1994 г.</DATE> по дело Johnson (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-410/92" YEAR="1994" PAGE.ECR="I-5483">С-410/92, Recueil, стр. I-5483, точка 21</REF.DOC.ECR>) и Решение от <DATE ISO="19971211">11 декември 1997 г.</DATE> по дело Magorrian и Cunningham (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-246/96" YEAR="1997" PAGE.ECR="I-7153">С-246/96, Recueil, стр. I-7153, точка 37</REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>14.</NO.P><TXT>Това обаче не означава, че националните процесуални норми са напълно освободени от изискванията на общностното право. Според постоянната съдебна практика вътрешните процесуални норми трябва да са в съответствие c принципите на равностойност и на ефективност<NOTE NOTE.ID="E0012" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Вж. например Решение от <DATE ISO="19980915">15 септември 1998 г.</DATE> по дело Edis (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-231/96" YEAR="1998" PAGE.ECR="I-4951">С-231/96, Recueil, стр. I-4951, точка 34</REF.DOC.ECR>), Решение от <DATE ISO="20010920">20 септември 2001 г.</DATE> по дело Courage и Crehan, (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-453/99" YEAR="2001" PAGE.ECR="I-6297">С-453/99, Recueil, стр. I-6297, точка 29</REF.DOC.ECR>), Решение от <DATE ISO="20040617">17 юни 2004 г.</DATE> по дело Recheio — Cash &amp; Carry (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-30/02" YEAR="2004" PAGE.ECR="I-6051">С-30/02, Recueil, стр. I-6051, точка 17</REF.DOC.ECR>) и Решение от <DATE ISO="20061005">5 октомври 2006 г.</DATE> по дело Nádasdi и Németh (С-290/05 и С-333/05, Recueil, стр. I-10115, точка 69).</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>15.</NO.P><TXT>Принципът на равностойност изисква едни и същи процесуални норми да се прилагат както към производства по искове или жалби на основание на общностното право, така и към сходни производства по искове или жалби на основание на вътрешното право<NOTE NOTE.ID="E0013" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Вж. например Решение по дело Rewe, посочено в бележка под линия 11, точка 6 и Решение от <DATE ISO="20000516">16 май 2000 г.</DATE> по дело Preston и др. (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-78/98" YEAR="2000" PAGE.ECR="I-3201">С-78/98, Recueil, стр. I-3201, точка 31</REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP><?PAGE NO="I-4240"?><NP><NO.P>16.</NO.P><TXT>Принципът на ефективност предполага, че предоставянето на права от общностния правен ред има практическо значение. По отношение на предоставените от общностния правен ред права той по същество изразява добре известния принцип, че право има там, където има защита<NOTE NOTE.ID="E0014" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Решение от <DATE ISO="19900619">19 юни 1990 г.</DATE> по дело Factortame (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-213/89" YEAR="1990" PAGE.ECR="I-2433">С-213/89, Recueil, стр. I-2433</REF.DOC.ECR>), Решение от <DATE ISO="19911119">19 ноември 1991 г.</DATE> по дело Francovich и др. <REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-6/90+C-9/90" YEAR="1991" PAGE.ECR="I-5357">(С-6/90 и С-9/90, Recueil, стр. I-5357</REF.DOC.ECR>) и Решение по дело Courage и Crehan, посочено в бележка под линия 12.</P></NOTE>. По думите на генералния адвокат Jacobs <QUOT.START ID="QS0006" REF.END="QE0006" CODE="201E"/>частноправен субект, който смята, че даден акт го уврежда, защото го лишава от право или от предимство, които той черпи от общностното право, трябва да има на разположение правно средство за защита срещу този акт и да се ползва c пълна съдебна защита<QUOT.END ID="QE0006" REF.START="QS0006" CODE="201C"/><NOTE NOTE.ID="E0015" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Заключение на генералния адвокат Jacobs, представено на <DATE ISO="20020321">21 март 2002 г.</DATE> по дело Unión de Pequeños Agricultores/-Съвет (Решение от <DATE ISO="20020725">25 юли 2002 г.</DATE>, <REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-50/00 P" YEAR="2002" PAGE.ECR="I-6677">С-50/00 Р, Recueil, стр. I-6677</REF.DOC.ECR>), точка 38. Вж. и Решение от <DATE ISO="19871015">15 октомври 1987 г.</DATE> по дело Heylens и др. (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="222/86" YEAR="1987" PAGE.ECR="4097">222/86, Recueil, стр. I-4097</REF.DOC.ECR>, точки 15—17).</P></NOTE>. Принципът на ефективност следователно не допуска процесуалните норми да правят на практика невъзможно или прекомерно трудно упражняването на права, предоставени от общностния правен ред<NOTE NOTE.ID="E0016" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Вж. например Решение по дело Peterbroeck, посочено в бележка под линия 4, точка 14 и Решение по дело Courage и Crehan, посочено в бележка под линия 12, точки 25—29.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>17.</NO.P><TXT>Така, докато принципът на ефективност налага минимални изисквания за процесуалните правила, които трябва да бъдат гарантирани на носителите на предоставено от общностния правен ред право, принципът на равностойност гарантира, че процесуалните правила, прилагани към носителите на предоставено от общностния правен ред право, не са по-неблагоприятни от правилата, предоставени на носителите на сходно право, признато от вътрешното право.</TXT></NP><NP><NO.P>18.</NO.P><TXT>Тази съвкупност от принципи предоставя и мярата за преценка на една национална процесуална норма, която ограничава възможността за дадена юрисдикция служебно да въвежда правни основания. Ето защо в съответствие c принципа на процесуалната автономия Съдът постановява, че общностното право по принцип изисква националната юрисдикция да може служебно да въвежда правни основания, изведени от общностното право, когато страните са пропуснали да направят това<NOTE NOTE.ID="E0017" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Решение по дело Van Schijndel и Van Veen, посочено в бележка под линия 5, точка 22. Също така общностното право не забранява на националните юрисдикции да вземат под внимание разпоредби на общностното право, дори и страните да не са се позовали на тях (вж. по този въпрос Решение от <DATE ISO="19910711">11 юли 1991 г.</DATE> по дело Verholen, <REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-87/90+C-88/90+C-89/90" YEAR="1991" PAGE.ECR="I-3757">С-87/90—С-89/90, Recueil, стр. I-3757, точки 12—16 и</REF.DOC.ECR> Решение от <DATE ISO="20030619">19 юни 2003 г.</DATE> по дело GAT, <REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-315/01" YEAR="2003" PAGE.ECR="I-6351">С-315/01, Recueil, стр. I-6351, точки 46—5</REF.DOC.ECR>0).</P></NOTE>. Съдебната практика показва обаче, че по силата на принципа на ефективност и принципа на равностойност съществуват изключения от това правило.</TXT></NP><NP><NO.P>19.</NO.P><TXT>Теоретичната рамка, която очертах дотук, може да изглежда доста проста. Прилагането на принципите на ефективност и на равностойност обаче води до това, което може да изглежда на пръв поглед като поредица от донякъде разнопосочни решения. Ще се постарая да опиша как тези различни решения — както и делата, които ни занимават в конкретния случай — могат въпреки това да бъдат групирани според съответния принцип, като се започне c делата, отнасящи се до принципа на ефективност.</TXT></NP></GR.SEQ><?PAGE NO="I-4241"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P>Принципът на ефективност</P></TI></TITLE><NP><NO.P>20.</NO.P><TXT>Първото от решенията по тези дела, Решение по дело Peterbroeck<NOTE NOTE.ID="E0018" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Посочено в бележка под линия 4.</P></NOTE>, веднага поставя въпроса за начина, по който следва правилно да се обясни прилагането на принципа на ефективност от Съда, по-конкретно в светлината на решението, което Съдът постановява в същия ден по дело Van Schijndel и Van Veen<NOTE NOTE.ID="E0019" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Посочено в бележка под линия 5.</P></NOTE>. В Решение по дело Peterbroeck Съдът постановява, че общностното право не допуска процесуална норма, която забранява на национална юрисдикция да разглежда служебно съвместимостта на вътрешноправна разпоредба c общностното право, докато в Решение по дело Van Schijndel и Van Veen Съдът допуска подобна норма.</TXT></NP><NP><NO.P>21.</NO.P><TXT>Двете дела се основават на принципа на ефективност: дали разглежданата процесуална норма прави прекомерно трудно упражняването на едно право, предоставено от общностния правен ред? Съдът извършва преценка на фактите, като разглежда производството в неговата цялост. По делото Van Schijndel и Van Veen жалбоподателите в главното производство искат от Hoge Raad der Nederlanden (Касационен съд на Нидерландия) да отмени две решения на Rechtbank Breda (Регионален съд Бреда), на основание че тази юрисдикция е трябвало служебно да разгледа разпоредбите на Договора за ЕО в областта на конкуренцията и на свободното предоставяне на услуги. В отговора си на отправеното от Hoge Raad преюдициално запитване Съдът преценява, че в обстоятелствата по конкретния случай общностното право не задължава националните юрисдикции да се отклонят от националните си процесуални норми и да излязат извън рамките на представения от страните спор.</TXT></NP><NP><NO.P>22.</NO.P><TXT>Положението по делото Peterbroeck обаче е различно. То се отнася до жалба срещу решение на белгийските данъчни органи. По принцип съдебният контрол върху това решение е ограничен до правните основания, които жалбоподателят е изтъкнал в хода на административното производство. След приключването на това производство жалбоподателят разполага c 60 дни, за да изтъкне нови твърдения за нарушения — включително и твърдения, основаващи се на общностното право — пред компетентната юрисдикция. Съдът преценява, че този срок, разглеждан в неговия юридически и практически контекст, на практика представлява пречка пред упражняването на права, предоставени от общностния правен ред.</TXT></NP><NP><NO.P>23.</NO.P><TXT>Въпросът дали на практика упражняването на дадено право е прекомерно трудно, може да бъде относителен — което обяснява защо Решение по дело Peterbroeck и Решение по дело Van Schijndel и Van Veen са довели до различни резултати само въз основа на няколко фактора. Съществуват обаче обстоятелства, при които е очевидно, че ако за национална юрисдикция не е налице възможност служебно да въведе правно основание, изведено от общностното право, за страните би било изключително трудно да получат ефективна съдебна<?PAGE NO="I-4242"?> защита, когато общностният правен ред им предоставя определено право. Решенията, постановени по дело Oceano Grupo Editorial<NOTE NOTE.ID="E0020" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Решение от <DATE ISO="20000627">27 юни 2000 г.</DATE> (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-240/98+C-241/98+ C-242/98+C-243/98+C-244/98" YEAR="2000" PAGE.ECR="I-4941">С-240/98—С-244/98, Recueil, стр. I-4941</REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> и по дело Cofidis<NOTE NOTE.ID="E0021" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Решение от <DATE ISO="20021121">21 ноември 2002 г.</DATE> (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-473/00" YEAR="2002" PAGE.ECR="I-10875">С-473/00, Recueil, стр. I-10875</REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, представляват пример за това.</TXT></NP><NP><NO.P>24.</NO.P><TXT>В решенията си по тези дела Съдът постановява, че възможността една юрисдикция служебно да въвежда правни основания може да следва от текста на директива, когато това е необходимо за осъществяването на преследваната от тази директива цел<NOTE NOTE.ID="E0022" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Решение по дело Océano Grupo Editorial, посочено в бележка под линия 20, точка 26 и Решение по дело Cofidis, посочено в бележка под линия 21, точки 32 и 33.</P></NOTE>. По-конкретно Съдът преценява, че възможността националната юрисдикция да реши служебно дали съдържащата се в сключен c потребител договор клауза за подсъдност е неравноправна клауза е необходима за постигането на целта, преследвана от Директива 93/13/ЕИО<NOTE NOTE.ID="E0023" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Директива 93/13/ЕИО на Съвета от <DATE ISO="19930405">5 април 1993 година</DATE> относно неравноправните клаузи в потребителските договори (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="095" DATE.PUB="1993" PAGE.FIRST="29">OB L 95, стр. 29</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273).</P></NOTE>. Тази цел в крайна сметка е защитата на потребителите срещу неравноправни клаузи, съдържащи се в сключените c тях договори. Съдът тълкува директивата в съответствие c принципа на ефективност. Ако Съдът беше постъпил другояче, <QUOT.START ID="QS0007" REF.END="QE0007" CODE="201E"/>би [се стигнало до] парадоксалното положение, че потребителят [би бил] задължен да се яви на място, различно от неговото местожителство, именно за да изложи твърдението, че договорната клауза, която го е задължила за това, е неравноправна клауза!<QUOT.END ID="QE0007" REF.START="QS0007" CODE="201C"/><NOTE NOTE.ID="E0024" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Заключение на генералния адвокат Saggio по дело Ocèano Grupo Editorial, точка 24.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>25.</NO.P><TXT>Най-добрият начин да се обобщи съдебната практика може би е следният: принципът на ефективност не налага на националните юрисдикции задължението служебно да въвеждат правни основания, изведени от общностното право, освен при обстоятелства, при които това е необходимо, за да се гарантира наличието на ефективна съдебна защита за предоставените от общностния правен ред права. Следователно националните юрисдикции имат задължението да се намесват, когато това е необходимо за гарантиране на защитата на правата, признати от общностния правен ред. Същевременно обаче принципът на ефективност не предполага общо задължение за националните юрисдикции да следят при всички обстоятелства за прилагането на норми, произтичащи от общностния правен ред.</TXT></NP><NP><NO.P>26.</NO.P><TXT>По различен начин ли стоят нещата, когато разглежданата правна норма е c основополагащо значение? В своето преюдициално запитване препращащата юрисдикция разглежда възможността определени норми да имат дотолкова съществено значение, че общностното<?PAGE NO="I-4243"?> право да ги разглежда като принципи от публичен ред и по този начин да задължава националните юрисдикции да ги прилагат служебно. Препращащата юрисдикция посочва в това отношение Решение по дело Eco Swiss<NOTE NOTE.ID="E0025" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Решение от <DATE ISO="19990601">1 юни 1999 г.</DATE> (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-126/97" YEAR="1989" PAGE.ECR="I-3055">С-126/97, Recueil, стр. I-3055</REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Делото се е отнася до искане за отмяна на арбитражно решение. Арбитърът е присъдил обезщетения за вреди и пропуснати ползи за прекратяването на лицензионен договор. В хода на арбитражното производство въпросът дали договорът е нищожен съобразно член 81 ЕО не е бил повдигнат. Съдът отсъжда, че националната юрисдикция трябва да уважи искането за отмяна на арбитражното решение, ако според нейната преценка това решение е в противоречие c член 81 ЕО и ако нейните вътрешни процесуални норми я задължават да уважава искания за отмяна, основани на нарушаването на национални норми от публичен ред<NOTE NOTE.ID="E0026" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Вж. бележка под линия 25, точка 41.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>27.</NO.P><TXT>Погрешно би било обаче от Решение по дело Eco Swiss да се направи изводът, че принципът на ефективност изисква определени разпоредби от общностното право поради значението си за общностния правен ред да се прилагат от националните юрисдикции дори когато страните са пропуснали да се позоват на тях. Всъщност подобен прочит на Решение по дело Eco Swiss би бил несъвместим c Решение по дело Van Schijndel и Van Veen. Наистина Съдът отбелязва в Решение по дело Eco Swiss, че член 81 ЕО представлява <QUOT.START ID="QS0008" REF.END="QE0008" CODE="201E"/>основополагаща разпоредба, абсолютно необходима за изпълнението на задачите, възложени на Общността<QUOT.END ID="QE0008" REF.START="QS0008" CODE="201C"/><NOTE NOTE.ID="E0027" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Вж. бележка под линия 25, точка 36.</P></NOTE>. Същата разпоредба обаче е разглеждана и в Решение по дело Van Schijndel и Van Veen, но в това решение Съдът не преценява, че в случая е налице задължение за прилагане на член 81 ЕО. От посоченото е видно, че въпросът за това дали разглежданата разпоредба е от публичен ред не е от решаващо значение за прилагането на принципа на ефективност. Всъщност както ще обясня по-нататък, Решение по дело Eco Swiss принадлежи на първо място и преди всичко към категорията решения по дела, в които Съдът прилага принципа на равностойност.</TXT></NP><NP><NO.P>28.</NO.P><TXT>В Решение по дело Eco Swiss Съдът все пак споменава принципа на ефективност. След като разрешава проблема въз основа на принципа на равностойност, Съдът изтъква освен това, че <QUOT.START ID="QS0009" REF.END="QE0009" CODE="201E"/>въпросите, свързани c тълкуването на забраната, прогласена в [член 81, параграф 1 ЕО], [трябва да могат] да бъдат разглеждани от националните съдилища, когато от тях се иска да се произнасят по действителността на арбитражно решение<QUOT.END ID="QE0009" REF.START="QS0009" CODE="201C"/><NOTE NOTE.ID="E0028" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Вж. бележка под линия 25, точка 40.</P></NOTE>. Основната грижа на Съда изглежда е била да гарантира наличието на правен способ, който да дава възможност за оспорване на арбитражно решение, намиращо се в противоречие c член 81 ЕО<NOTE NOTE.ID="E0029" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Националното право, разбира се, може да предвижда изискването жалбата да бъде подадена в разумен срок (вж. точки 43—48 от Решение по дело Eco Swiss).</P></NOTE>. Следователно вътрешноправна разпоредба, която ограничава упражнявания върху арбитражно решение съдебен контрол до правните основания, изтъкнати от жалбо-подателя в хода на арбитражното производство, противоречи на принципа на<?PAGE NO="I-4244"?> ефективност. Фактът, че в хода на арбитражното производство страните разполагат c възможността да се позоват на правни основания, изведени от общност-ното право, не гарантира пълна съдебна защита, защото тези производства — както и административното производство, разглеждано по делото Peterbroeck — не представляват съдебни производства в строг смисъл<NOTE NOTE.ID="E0030" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>В това отношение Решение по дело Eco Swiss е последователно по отношение на решението, в което Съдът постановява, че арбитражен съд, учреден по частноправен ред без държавна намеса, не би могъл да се разглежда като юрисдикция по смисъла на член 234 ЕО и следователно не може да сезира Съда c преюдициално запитване по силата на тази разпоредба (Решение на Съда от <DATE ISO="19820323">23 март 1982 г.</DATE> по дело Nordsee, <REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="102/81" YEAR="1982" PAGE.ECR="1095">102/81, Recueil, стр. 1095</REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>29.</NO.P><TXT>В обобщение, принципът на ефективност не налага на националните юрисдикции задължението служебно да въвеждат правно основание, изведено от общностното право, дори това правно основание да се отнася до разпоредба c основополагащо значение за общностния правен ред. Принципът на ефективност изисква обаче страните да разполагат c реална възможност да се позовават пред национална юрисдикция на правно основание, произтичащо от общностното право. В противен случай националната юрисдикция трябва да разполага c правомощието служебно да въведе това правно основание.</TXT></NP><NP><NO.P>30.</NO.P><TXT>Безспорно е, че в производствата, които обсъждаме тук, страните са разполагали c реална възможност да се позоват на произтичащото от член 11 и член 13 от Директива 85/511 правно основание в своите искания пред националната юрисдикция. За разлика от обстоятелствата по дело Peterbroeck, вътрешноправните процесуални норми не затрудняват прекомерно позоваването на тези разпоредби. Сам по себе си фактът, че страните са пропуснали да направят това, не създава задължение за националната юрисдикция да попълва и да поправя пропуска на страните въз основа на принципа на ефективност.</TXT></NP><NP><NO.P>31.</NO.P><TXT>Освен това, както препращащата юрисдикция основателно изтъква, Директива 85/511 не предполага, че член 11 и член 13 трябва да се прилагат служебно от националните юрисдикции. Целта на тази директива, така както е изложена в член 1, е да определи <QUOT.START ID="QS0010" REF.END="QE0010" CODE="201E"/>минималните общностни мерки за борба, които трябва да се прилагат в случай на поява на болестта шап<QUOT.END ID="QE0010" REF.START="QS0010" CODE="201C"/>, и по този начин да защити здравето на добитъка в Общността като цяло<NOTE NOTE.ID="E0031" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Вж. съображенията на Директива 85/511.</P></NOTE>. Трудно би било обаче да се заключи, че тази цел може да бъде постигната само ако националната юрисдикция приеме, че има правомощието служебно да въведе правното основание, според което решението за клане на животните на жалбоподателите c цел възпрепятстване<?PAGE NO="I-4245"?> на епидемия от болестта шап се основава на изследвания, извършени от лаборатория, която не е вписана в приложение Б към директивата. Доколкото тази директива има за цел да предостави права на жалбоподателите, ефективната съдебна защита на тези права по принцип може да бъде постигната без националната юрисдикция да има задължението да се позовава служебно на директивата. В това отношение настоящите дела определено се различават от делата Oceano Grupo Editorial и Salvat Editores и Cofidis.</TXT></NP><NP><NO.P>32.</NO.P><TXT>Следователно принципът на ефективност не изисква от националната юрисдикция служебно да разглежда правно основание, основаващо се на член 11 и член 13 от директивата. Продължава обаче да стои въпросът дали това задължение произтича от принципа на равностойност.</TXT></NP></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P>Принципът на равностойност</P></TI></TITLE><NP><NO.P>33.</NO.P><TXT>Когато вътрешноправните процесуални норми предоставят на една юрисдикция възможността служебно да въвежда правно основание, принципът на равностойност изисква тази възможност да обхваща и правните основания, изведени от общностното право. Всъщност що се отнася до правните основания, изведени от общностното право, записаният в член 10 ЕО принцип на сътрудничество задължава националните юрисдикции да използват тази възможност<NOTE NOTE.ID="E0032" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Вж. по този въпрос Решение от <DATE ISO="19961024">24 октомври 1996 г.</DATE> по дело Kraaijeveld и др. (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-72/95" YEAR="1996" PAGE.ECR="I-5403">С-72/95, Recueil, стр. I-5403</REF.DOC.ECR>, точки 57 и 58), както и Решение по дело Van Schijndel и Van Veen, посочено в бележка под линия 5, точки 13 и 14.</P></NOTE>. Въпреки това правомощието на националните юрисдикции служебно да въвеждат правни основания, изведени от вътрешното право, обикновено е строго ограничено. Поради това се поставя въпросът как тези ограничения засягат задължението за въвеждане на правни основания, изведени от общностното право.</TXT></NP><NP><NO.P>34.</NO.P><TXT>C други думи, когато националните съдилища имат правото служебно да разглеждат <HT TYPE="ITALIC">някои</HT> доводи, основани на вътрешното право, принципът на равностойност изисква те да имат това правомощие и по отношение на <HT TYPE="ITALIC">равностойни</HT> доводи, които намират основание в общностното право. Следователно въпросът е как да се определят доводите, които са <QUOT.START ID="QS0011" REF.END="QE0011" CODE="201E"/>равностойни<QUOT.END ID="QE0011" REF.START="QS0011" CODE="201C"/>.</TXT></NP><NP><NO.P>35.</NO.P><TXT>Илюстрация за това дава Решение по дело Eco Swiss<NOTE NOTE.ID="E0100" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Посочено в бележка под линия 25.</P></NOTE>. Вътрешноправните процесуални норми, които са предмет на това дело, предвиждат, че отмяна на арбитражно решение може да се постанови само на ограничен брой основания,<?PAGE NO="I-4246"?> сред които на основание, че то <QUOT.START ID="QS0012" REF.END="QE0012" CODE="201E"/>противоречи на правила от публичен ред<QUOT.END ID="QE0012" REF.START="QS0012" CODE="201C"/><NOTE NOTE.ID="E0033" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Вж. бележка под линия 25, точка 7.</P></NOTE>. Препращащата юрисдикция разяснява, че съгласно националните гражданскопроцесуални норми арбитражно решение противоречи на правила от публичен ред <QUOT.START ID="QS0013" REF.END="QE0013" CODE="201E"/>само ако неговото изпълнение нарушава императивна норма c толкова основополагащо значение, че никакво ограничение от процесуално естество не може да представлява пречка за нейното спазване<QUOT.END ID="QE0013" REF.START="QS0013" CODE="201C"/><NOTE NOTE.ID="E0034" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Вж. бележка под линия 25, точка 24.</P></NOTE>. Препращащата юрисдикция подчертава също, че арбитражно решение, противоречащо на нормите на националното право в областта на конкуренцията, по принцип не се разглежда като противоречащо на правила от публичен ред<NOTE NOTE.ID="E0035" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Вж. бележка под линия 25, точка 24.</P></NOTE>. Съдът обаче приема, че от гледна точка на общностното право прогласената в член 81 ЕО забрана представлява основополагаща норма. Следователно член 81 ЕО всъщност има еднаква стойност c вътрешноправните норми от публичен ред<NOTE NOTE.ID="E0036" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Вж. по този въпрос и Решение от <DATE ISO="20060713">13 юли 2006 г.</DATE> по дело Manfredi и др. (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-295/04" YEAR="2006" PAGE.ECR="I-6619">С-295/04, Recueil, стр. I-6619, точка 31</REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Затова принципът на равностойност изисква националната юрисдикция да бъде задължена да постанови отмяната на арбитражното решение, ако по нейна преценка това решение е в противоречие c член 81 ЕО<NOTE NOTE.ID="E0037" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Вж. по-конкретно точка 37 от Решение по дело Eco Swiss.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>36.</NO.P><TXT>По настоящите дела понятието <QUOT.START ID="QS0014" REF.END="QE0014" CODE="201E"/>публичен ред<QUOT.END ID="QE0014" REF.START="QS0014" CODE="201C"/> се използва в по-различен смисъл. Вътрешната материалноправна разпоредба е член 8:69, параграф 1 от нидерландския Общ закон за административното съдопроизводство (Algemene Wet Bestuursrecht, наричан по-нататък <QUOT.START ID="QS0015" REF.END="QE0015" CODE="201E"/>Awb<QUOT.END ID="QE0015" REF.START="QS0015" CODE="201C"/>), който гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START ID="QS0016" REF.END="QE0016" CODE="201E"/>Съдът, пред който е отнесено искането, се произнася въз основа на жалбата, на представените доказателства, на предварителната проверка и на разискванията в съдебното заседание<QUOT.END ID="QE0016" REF.START="QS0016" CODE="201C"/>.</P></QUOT.S></P><P>Член 8:69 от Awb добавя, че юрисдикцията е задължена да допълва правните основания. При това тя трябва обаче да спазва рамките на спора, както е представен от страните. Тя би могла да надхвърли рамките на спора само за да разгледа служебно правни основания от пуоличен ред<NOTE NOTE.ID="E0038" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Jans, J. H., <QUOT.START ID="QS0017" REF.END="QE0017" CODE="201E"/>Doorgeschoten? Enkele opmerkingen over de gevolgen van de Europeanisering van het bestuursrecht voor de grondslagen van de bestuursrechtspraak<QUOT.END ID="QE0017" REF.START="QS0017" CODE="201C"/>, Amsterdam: Europa Law Publishing, 2005; Brugman, D., <QUOT.START ID="QS0018" REF.END="QE0018" CODE="201E"/>Ambtshalve toetsing afgebakend: de plaats van ambtshalve toetsing in het bestuursprocesrecht in nationaal- en Europeesrechtelijk perspectief<QUOT.END ID="QE0018" REF.START="QS0018" CODE="201C"/>, Nederlands Tijdschrift voor bestuursrecht, 2005, Vol. 8, стр. 265—277; Tak, A. Q. C, <QUOT.START ID="QS0019" REF.END="QE0019" CODE="201E"/>Het Nederlands bestuursprocesrecht in theorie en praktijk<QUOT.END ID="QE0019" REF.START="QS0019" CODE="201C"/>, Nijmegen: Wolf Legal Publishers, 2005, стр. 497; Van Ballegooij, G. A. C. M., Barkhuysen, T., Brenninkmeijer, A. F. M., Den Ouden, W. и Polak, J. E. M., <QUOT.START ID="QS0020" REF.END="QE0020" CODE="201E"/>Bestuursrecht in het Awb-tijdperk<QUOT.END ID="QE0020" REF.START="QS0020" CODE="201C"/>, Deventer: Kluwer, 2004, стр. 232; Van Wijk, H. D., Konijnenbelt, W., и Van Male, R. M., <QUOT.START ID="QS0021" REF.END="QE0021" CODE="201E"/>Hoofdstukken van bestuursrecht<QUOT.END ID="QE0021" REF.START="QS0021" CODE="201C"/>, Den Haag: Elsevier juridisch, 2002, стр. 616; De Haan, P., Drupsteen, T. G. и Fernhout, R., <QUOT.START ID="QS0022" REF.END="QE0022" CODE="201E"/>Bestuursrecht in de sociale rechtsstaat<QUOT.END ID="QE0022" REF.START="QS0022" CODE="201C"/>, Deventer: Kluwer, 1998, стр. 348; Ten Berge, J. B. J. M., De Waard, B. W. N, и Widdershoven, R. J. G. M., <QUOT.START ID="QS0023" REF.END="QE0023" CODE="201E"/>Het bestuursprocesrecht<QUOT.END ID="QE0023" REF.START="QS0023" CODE="201C"/>, Deventer: W.E.J. Tjeenk Willink, 1996, стр. 193—204.</P></NOTE>.</P></NP><?PAGE NO="I-4247"?><NP><NO.P>37.</NO.P><TXT>В този контекст понятието за публичен ред се определя от националната съдебна практика. В това отношение то прилича на понятието за публичен ред, което Първоинстанционният съд използва в аналогичен контекст<NOTE NOTE.ID="E0039" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Вж. например Решение от <DATE ISO="20040708">8 юли 2004 г.</DATE> по дело Mannesmannröhren-Werke/Комисия (<REF.DOC.ECR EDITION="CST" NO.CASE="T-44/00" YEAR="2004" PAGE.ECR="II-2223">Т-44/00, Recueil, стр. 11-2223, точка 178</REF.DOC.ECR>), Решение от <DATE ISO="20041201">1 декември 2004 г.</DATE> по дело Kronofrance/Комисия (<REF.DOC.ECR EDITION="CST" NO.CASE="T-27/02" YEAR="2004" PAGE.ECR="II-4177">Т-27/02, Recueil, стр. II-4177, точка 30</REF.DOC.ECR>), Решение от <DATE ISO="20060222">22 февруари 2006 г.</DATE> по дело Standertskjöld-Nordenstam/Комисия (<REF.DOC.ECR EDITION="CST" NO.CASE="T-437/04+T-441/04" YEAR="2006">Т-437/04 и Т-441/04, все още непубликувано в Recueil, точка 28</REF.DOC.ECR>), Решение от <DATE ISO="20060713">13 юли 2006 г.</DATE> по дело Andrieu/Комисия (<REF.DOC.ECR EDITION="CST" NO.CASE="T-285/04" YEAR="2006">Т-285/04, все още непубликувано в Recueil, точка 129</REF.DOC.ECR>), Решение от <DATE ISO="20060919">19 септември 2006 г.</DATE> по дело Lucchini/Комисия (<REF.DOC.ECR EDITION="CST" NO.CASE="T-166/01" YEAR="2006" PAGE.ECR="II-2875">Т-166/01, Recueil, стр. II-2875, точка 144</REF.DOC.ECR>) и Решение от <DATE ISO="20061003">3 октомври 2006 г.</DATE> по дело Nijs/Сметна палата (<REF.DOC.ECR EDITION="CST" NO.CASE="T-171/05" YEAR="2006">Т-171/05, все още непубликувано в Recueil, точка 31</REF.DOC.ECR>). Вж. например и следните решения на Съда: Решение от <DATE ISO="20060502">2 май 2006 г.</DATE> по дело Regione Siciliana/Комисия (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-417/04 P" YEAR="2006" PAGE.ECR="I-3881">С-417/04 Р, Recueil, стр. I-3881, точка 36</REF.DOC.ECR>), Решение от <DATE ISO="20060504">4 май 2006 г.</DATE> по дело Комисия/Обединено кралство (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-98/04" YEAR="2006" PAGE.ECR="I-4003">С-98/04, Recueil, стр. I-4003, точка 16</REF.DOC.ECR>) и Решение от <DATE ISO="20060601">1 юни 2006 г.</DATE> по дело P &amp; O Ferries и Diputación/Комисия (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-442/03 P+C-471/03 P" YEAR="2005" PAGE.ECR="I-4845">С-442/03 P и С-471/03 Р, Recueil, стр. I-4845, точка 45</REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Съгласно нидерландското административно право правните основания от публичен ред се отнасят главно до компетентността на юрисдикцията, допустимостта на иска или жалбата и компетентността на административния орган, издал оспорваното решение<NOTE NOTE.ID="E0040" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Вж. библиографията, посочена в бележка под линия 39.</P></NOTE>. Проблемът за равностойността трябва да бъде решен c оглед на тези правни основания и на интересите, чиято защита те целят да осигурят във вътрешната правна система.</TXT></NP><NP><NO.P>38.</NO.P><TXT>По принцип идентифицирането на тези интереси трябва да остане в компетентността на националните юрисдикции. След като те извършат това, уместно е да се провери от гледна точка на общностния правен ред кои разпоредби от общностното право закрилят равностойни интереси — т.е. интереси, на които общностният правен ред възлага роля и стойност, равностойни на ролята и стойността на разглежданите интереси на национално равнище.</TXT></NP><NP><NO.P>39.</NO.P><TXT>Член 11 и член 13 от Директива 85/511 целят защитата на интересите, свързани c общественото здраве и със здравето на добитъка в Общността. По-конкретно тези разпоредби целят да се постигне координация между държавите-членки, която е абсолютно необходима за борбата срещу вируса на шап<NOTE NOTE.ID="E0041" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Вж. също точка 23 от моето заключение по дело Dokter и др., посочено в бележка под линия 2.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>40.</NO.P><TXT>Със сигурност може да се каже, дори без да се навлиза в подробен анализ на вътрешното право, че тези интереси не са равностойни на интересите, за които препращащата юрисдикция има правомощието служебно да въвежда правни основания.</TXT></NP><NP><NO.P>41.</NO.P><TXT>Следователно при обстоятелства като тези в главните производства общностното право не задължава националната юрисдикция да излиза извън рамките на представения от страните спор, за да разглежда служебно правни основания, изведени от член 11 и член 13 от Директива 85/511.</TXT></NP></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="I-4248"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>IV —</NO.P><TXT>Заключение</TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>42.</NO.P><TXT>Ето защо смятам, че е необходимо Съдът да отговори на поставения от College van Beroep voor het bedrijfsleven въпрос по следния начин:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START ID="QS0024" REF.END="QE0024" CODE="201E"/>При обстоятелства като тези по главните производства общностното право не задължава националната юрисдикция да излиза извън рамките на представения от страните спор, за да разглежда служебно правни основания, изведени от член 11 и член 13 от Директива 85/511/ЕИО на Съвета от <DATE ISO="19851118">18 ноември 1985 година</DATE> относно въвеждане на мерки на Общността за борба c болестта шап.<QUOT.END ID="QE0024" REF.START="QS0024" CODE="201C"/></P></QUOT.S></P></NP></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>