<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.55-20141201.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C‑263/14</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62014CC0263</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:729">EU:C:2015:729</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>20</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>20</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P>ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА J. KOKOTT — ДЕЛO C‑263/14</P><P>ПАРЛАМЕНТ/СЪВЕТ</P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">J. Kokott</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20151028">28 октомври 2015 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: немски.</P></NOTE></P></TI><STI><P><HT TYPE="BOLD">Дело C‑263/14</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">Европейски парламент</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">срещу</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">Съвет на Европейския съюз</HT></P></STI></TITLE><INDEX><KEYWORD>Жалба за отмяна</KEYWORD><KEYWORD>Решение 2014/198/ОВППС на Съвета</KEYWORD><KEYWORD>Операция <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>Atalanta<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/></KEYWORD><KEYWORD>Споразумение между Европейския съюз и Обединена република Танзания</KEYWORD><KEYWORD>Прехвърляне в Танзания на лица, заподозрени в пиратска дейност, и на свързано с тях иззето имущество от ръководените от Европейския съюз военноморски сили</KEYWORD><KEYWORD>Избор на правилно правно основание</KEYWORD><KEYWORD>Обща външна политика и политика на сигурност (ОВППС, член 37 ДЕС)</KEYWORD><KEYWORD>Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси и полицейско сътрудничество (членове 82 ДФЕС и 87 ДФЕС)</KEYWORD><KEYWORD>Право на Европейския парламент да участва в процеса на вземане на решения за сключване на международни споразумения, които се отнасят изключително до ОВППС (член 218, параграф 6 ДФЕС)</KEYWORD><KEYWORD>Незабавно и изчерпателно информиране на Парламента (член 218, параграф 10 ДФЕС)</KEYWORD><KEYWORD>Запазване на правните последици на решението</KEYWORD></INDEX><CONTENTS.CONCLUSION><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>I –</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Въведение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>Прехвърлянето на пират от Европейския съюз на органите на държавна власт на Обединена република Танзания представлява ли по същество акт на външната политика и политиката на сигурност? Не е ли тази мярка в същата степен и част от международното сътрудничество между полицейските и правоприлагащите органи? Това са по същество правните въпроси, които Съдът следва да изясни в настоящия случай. За тази цел Съдът ще може да гради върху основите, които положи с решението си по дело С‑658/11<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P>Решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Парламент/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>С‑658/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2025">EU:C:2014:2025</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>Както по дело С‑658/11, така и в настоящия случай става въпрос за военна операция, в която Европейският съюз вече отдавна участва с ръководените от него военноморски сили за борба с пиратството край бреговете на Сомалия. В много случаи лицата, арестувани от военните кораби на държавите — членки на ЕС, и иззетото от тях имущество се прехвърлят в трети държави от онзи регион за целите на наказателното преследване. За да определи конкретните условия за това прехвърляне, Съюзът сключва международни споразумения с тези държави: в случая по дело С‑658/11 това е Мавриций, а в настоящия случай — Танзания.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="2"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>В настоящия случай отново се води спор между Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз относно избора на материалноправното основание за сключването на такива споразумения. Съветът приема Решение 2014/198/ОВППС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P>Решение 2014/198/ОВППС на Съвета от <DATE ISO="20140310">10 март 2014 година</DATE> за подписване и сключване на Споразумението между Европейския съюз и Обединена република Танзания относно условията за прехвърляне в Обединена република Танзания на лица, заподозрени в пиратска дейност, и свързаното с тях иззето имущество от ръководените от Европейския съюз военноморски сили (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="108" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2014">ОВ L 108, стр. 1</REF.DOC.OJ>, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>обжалваното решение<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>).</P></NOTE>, с което одобрява споразумението с Танзания<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="108" PAGE.FIRST="3" DATE.PUB="2014">ОВ L 108, стр. 3</REF.DOC.OJ>, наричано по-нататък и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>спорното споразумение<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>.</P></NOTE>, <HT TYPE="ITALIC">единствено</HT> на основание на разпоредбите относно общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС), а именно на основание член 37 ДЕС, а Парламентът счита, че е трябвало <HT TYPE="ITALIC">допълнително</HT> да бъдат посочени разпоредбите относно съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси и полицейското сътрудничество, и по-точно членове 82 ДФЕС и 87 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>Може би на пръв поглед всичко това изглежда като второстепенен технически въпрос, който далеч не е в състояние да държи публиката в същото напрежение като някои литературни трактовки на темата за пиратите<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P>Имам предвид по-конкретно разказите за Дългия Джон Силвър от <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>Островът на съкровищата<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/> (Робърт Луис Стивънсън) и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>Договорът от Алжир<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/> (Мигел де Сервантес), но също и детски истории като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>Пипи Дългото чорапче в страната Така-Тука<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/> (Астрид Линдгрен) и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>Джим Копчето и страшните 13<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/> (Михаел Енде).</P></NOTE>. При все това спорната тук проблематика е от голямо политическо и дори конституционно значение, тъй като става дума за точните предели на общата външна политика и политика на сигурност и разграничаването ѝ от някои други политики на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>В същия смисъл вж. заключението на генералния адвокат Bot по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Парламент/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>С‑658/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:41">EU:C:2014:41</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0004">4</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0005">5</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Изборът на материалноправното основание предопределя в съществена степен правомощията на Европейския парламент. Ако се установи, че както е било прието в случая, спорното споразумение наистина е само част от ОВППС и поради това може да бъде сключено единствено на основание член 37 ДЕС, то по силата на член 218, параграф 6, втора алинея, първа част от изречението ДФЕС Парламентът не би имал никакво право на участие в процеса на вземане на решението, дори не и право на консултативно становище. Обратно, ако материалноправното основание е трябвало всъщност да бъде комбинация от член 37 ДЕС и член 82, параграфи 1 и 2 ДФЕС и член 87, параграф 2 ДФЕС, то съгласно член 218, параграф 6, втора алинея, буква а), подточка v) ДФЕС за спорното споразумение би било необходимо одобрението на Парламента. Обхватът на правомощията на Европейската комисия в процедурата за сключване на такова международно споразумение също зависи в немалка степен от избора на правното основание.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>Всъщност спорът относно избора на правилното правно основание съставлява и главният предмет на настоящото дело по жалбата за отмяна, подадена от Парламента срещу Съвета. Наред с това обаче страните спорят и относно обхвата на задължението на Съвета по член 218, параграф 10 ДФЕС да информира Парламента изчерпателно и незабавно на всички етапи на процедурата за сключване на международно споразумение.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>II –</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>Приложимата в настоящия случай правна уредба се съдържа в членове 216 ДФЕС и 218 ДФЕС, и двата — част от посветения на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>[м]еждународни[те] споразумения<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/> дял V от Договора за функционирането на ЕС.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="3"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>Член 216, параграф 1 ДФЕС съдържа материалноправните основания, на които Съюзът може да сключва международни споразумения след Договора от Лисабон:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>Съюзът може да сключва споразумения с една или повече трети страни или международни организации, когато Договорите го предвиждат или когато сключването на споразумение е необходимо за постигането, в рамките на политиките на Съюза, на някоя от посочените в Договорите цели, или е предвидено в някой от правно обвързващите актове на Съюза, или може да засегне общи правила или да измени техния обхват<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>Член 218 ДФЕС урежда процедурата за водене на преговори и за сключване на международни споразумения и в частност предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>[…]</P><PARAG IDENTIFIER="218.004"><NO.PARAG>4.</NO.PARAG><ALINEA>Съветът може да дава указания до преговарящия и да определи специален комитет, като преговорите трябва да се водят в консултация с този комитет.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="218.005"><NO.PARAG>5.</NO.PARAG><ALINEA>Съветът, по предложение на преговарящия, приема решение, с което разрешава подписването на споразумението, както и, при необходимост, временното му прилагане преди влизането му в сила.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="218.006"><NO.PARAG>6.</NO.PARAG><ALINEA><P>Съветът, по предложение на преговарящия, приема решение за сключване на споразумението.</P><P>С изключение на случаите, когато споразумението се отнася изключително до общата външна политика и политика на сигурност, Съветът приема решението за сключване на споразумението:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>след одобрение от Европейския парламент в следните случаи:</TXT><P>[…]</P><P><LIST TYPE="roman"><ITEM><NP><NO.P>v)</NO.P><TXT>споразумения в области, за които се прилага или обикновената законодателна процедура, или специалната законодателна процедура, когато се изисква одобрение от Европейския парламент.</TXT></NP></ITEM></LIST></P><P>Европейският парламент и Съветът могат, в случай на спешност, да се споразумеят за срок за даване на одобрението.</P></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>след консултация с Европейския парламент в останалите случаи. […]</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]</P></ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="218.010"><NO.PARAG>10.</NO.PARAG><ALINEA>Европейският парламент получава незабавно изчерпателна информация на всички етапи на процедурата.</ALINEA></PARAG><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>.</P></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>От материалноправна гледна точка е релевантен и член 37 ДЕС, който е включен в дял V, глава 2 от Договора за ЕС относно <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>общата външна политика и политика на сигурност<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>, и по-точно — в раздел 1, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>Общи разпоредби<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>. Тази разпоредба предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>Съюзът може да сключва споразумения с една или няколко държави или международни организации в областите, които попадат в обхвата на настоящата глава<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="4"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>Освен това следва да се посочат членове 82 ДФЕС и 87 ДФЕС, които се намират в дял V от Договора за функционирането на ЕС, отнасящ се до <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>[п]ространство[то] на свобода, сигурност и правосъдие<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>Член 82 ДФЕС се отнася до съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси. Съгласно параграф 1, втора алинея от тази разпоредба Европейският парламент и Съветът могат да приемат определени <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>мерки<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/> в съответствие с обикновената законодателна процедура, и по-конкретно мерки за:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>подкрепа за обучението на магистрати и съдебни служители<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/> (буква в) и</P></ITEM><ITEM><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>улесняване на сътрудничеството между съдебните или равностойни на тях органи на държавите членки във връзка с наказателните производства и изпълнението на решенията<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/> (буква г).</P></ITEM></LIST></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>Освен това член 82, параграф 2, втора алинея ДФЕС предоставя възможност на Европейския парламент и на Съвета да приемат в съответствие с обикновената законодателна процедура директиви за установяване на някои общи правила относно наказателното производство, и по-конкретно относно:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>взаимната допустимост на доказателства между държавите членки (буква а) и</P></ITEM><ITEM><P>правата на лицата в наказателното производство (буква б).</P></ITEM></LIST></P></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>Член 87 ДФЕС се отнася до полицейското сътрудничество. Съгласно параграф 2, буква а) от тази разпоредба за целите на развитието на това сътрудничество Европейският парламент и Съветът могат в съответствие с обикновената законодателна процедура да установят мерки относно събирането, съхраняването, обработването, анализа и обмена на подходяща информация.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>III –</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Фактите по спора</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>С оглед на зачестилите случаи на пиратски действия край бреговете на Сомалия в края на 2008 г. в рамките на общата външна политика и политика на сигурност Съветът приема Съвместно действие<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P>Съвместно действие 2008/851/ОВППС на Съвета от <DATE ISO="20081110">10 ноември 2008 година</DATE> относно военната операция на Европейския съюз, предназначена да допринесе за възпирането, предотвратяването и потушаването на пиратските действия и въоръжените грабежи край бреговете на Сомалия (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="301" PAGE.FIRST="33" DATE.PUB="2008">ОВ L 301, стр. 33</REF.DOC.OJ>), изменено с Решение 2010/766/ОВППС (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="327" PAGE.FIRST="49" DATE.PUB="2008">ОВ L 327, стр. 49</REF.DOC.OJ>) и с Решение 2012/174/ОВППС (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="089" PAGE.FIRST="69" DATE.PUB="2008">ОВ L 89, стр. 69</REF.DOC.OJ>), наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>Съвместното действие<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>.</P></NOTE>, с което се слага началото на съвместна военна операция, наречена операция <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>Atalanta<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>. Тази операция се състои в разполагането на ръководени от Европейския съюз военноморски сили (EUNAVFOR) с цел защита на корабите, плаващи край бреговете на Сомалия, както и с цел възпиране, предотвратяване и потушаване на пиратските действия и въоръжените грабежи край тези брегове.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>Видно от член 1, параграф 1 от Съвместното действие, с тази военна операция, решението за която е било взето към онзи момент на основание член 14 ЕС, член 25, трета алинея ЕС и член 28, параграф 3 ЕС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P>Договорът за Европейския съюз в редакцията му съгласно Договора от Ница.</P></NOTE>, Съюзът подкрепя целите, зададени от Съвета за сигурност на ООН в резолюции 1814, 1816, 1838, 1846 и 1851 от 2008 г., и освен това прилага член 100 и сл. от Конвенцията на ООН по морско право<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право е подписана в Монтего Бей на <DATE ISO="19821210">10 декември 1982 г.</DATE> Европейският съюз, както и всички негови държави членки са договарящи страни по тази конвенция. Съгласно член 100 от Конвенцията по морско право всички държави си сътрудничат във възможно най-голяма степен при преследването на пиратството в открито море или на всяко друго място извън юрисдикцията на която и да е държава. Член 105 от Конвенцията по морско право позволява завземането на пиратски кораби и въздухоплавателни средства, както и задържането на намиращите се на борда им лица и на намиращото се на борда им имущество; освен това тази разпоредба разрешава прилагането на наказателноправни мерки от страна на съдебните органи на държавата, която е извършила завземането. Накрая, член 107 от Конвенцията по морско право определя кои кораби и въздухоплавателни средства са упълномощени да извършват завземане в случай на пиратство.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>Съгласно член 2, буква д) от Съвместното действие мандатът на EUNAVFOR включва в частност следното: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/>с оглед на евентуалното образуване на наказателни производства от страна на компетентните държави […] да арестува, задържа и прехвърля лица, които са заподозрени, че възнамеряват, по смисъла на членове 101 и 103 от Конвенцията на ООН по морско право, да извършат, че извършват или че са извършили пиратски действия или въоръжени грабежи<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>, както и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0021" REF.END="QE0021"/>да завзема пиратски кораби или кораби на извършители на въоръжени грабежи, както и кораби, които са пленени в резултат на пиратско действие или въоръжен грабеж и които са под контрола на пирати или извършители на въоръжени грабежи, както и имуществото на борда на такива кораби<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>Съгласно член 10, параграф 3, първо изречение от Съвместното действие <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0022" REF.END="QE0022"/>[к]онкретните условия за участието на трети държави<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/> в действията на EUNAVFOR <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0023" REF.END="QE0023"/>са предмет на споразумения, които се сключват в съответствие с процедурата, предвидена в член 37 [ДЕС]<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>. По-нататък член 10, параграф 6 от Съвместното действие гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0024" REF.END="QE0024"/>Условията за прехвърляне на арестуваните и задържаните лица към трета държава, участваща в операцията, с оглед упражняване на правораздавателната компетентност на тази държава, се приемат при сключването или изпълнението на споразуменията за участие, посочени в параграф 3<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>Във връзка с това член 12 от Съвместното действие определя общите условия, при които EUNAVFOR прехвърля арестуваните лица на държави — членки на Европейския съюз, или на трети държави, ако държавата членка или третата държава, под чието знаме плава съответният кораб на EUNAVFOR, не може или не желае да упражни своята юрисдикция. Целта е наказателно преследване при спазване на определени минимални стандарти. Съгласно член 12, параграф 3 от Съвместното действие прехвърлянето на лица на трета държава изисква <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0025" REF.END="QE0025"/>условията на прехвърлянето [да] са били договорени със съответната трета държава, при спазване на приложимото международно право, в частност на международното право в областта на правата на човека, за да се гарантира по-специално, че никое лице няма да бъде подложено на смъртно наказание, на мъчения или друго жестоко, нечовешко или унизително отношение<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>При тези условия върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, упълномощен от Съвета на <DATE ISO="20100322">22 март 2010 г.</DATE>, договаря спорното споразумение с Танзания относно условията за прехвърлянето в Танзания на лица, заподозрени в пиратска дейност, и свързаното с тях иззето имущество от ръководените от Европейския съюз военноморски сили<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Успоредно с преговорите с Танзания се водят и преговори с Мавриций, Мозамбик, Южна Африка и Уганда.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>С обжалваното решение, за което член 37 ДЕС е посочен като единствено материалноправно основание, а член 218, параграфи 5 и 6 ДФЕС е процесуалноправното основание<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>Вж. първото позоваване в преамбюла на обжалваното решение.</P></NOTE>, Съветът одобрява въпросното споразумение от името на Съюза, без да поиска одобрение от Парламента или да се консултира с него, и дава разрешение за подписването му. Споразумението е подписано на <DATE ISO="20140401">1 април 2014 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>Парламентът застъпва позицията, че освен член 37 ДЕС е трябвало да бъдат посочени и членове 82 ДФЕС и 87 ДФЕС като допълнителни материалноправни основания на обжалваното решение, поради което съгласно член 218, параграф 6, буква а), подточка v) ДФЕС за приемането на това решение е било необходимо и неговото одобрение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>Що се отнася до информирането на Парламента, с писмо от <DATE ISO="20100322">22 март 2010 г.</DATE> Съветът уведомява тази институция, че е дал разрешение за водене на преговори с оглед на сключването на споразумение по силата на член 37 ДЕС. За по-нататъшното развитие на преговорите Съветът не предоставя на Парламента никаква информация. Едва след приключването на процедурата с писмо от <DATE ISO="20140319">19 март 2014 г.</DATE> Съветът съобщава на Парламента, че е одобрил спорното споразумение и е разрешил подписването му, без обаче да сведе до знанието на Парламента текста на обжалваното решение и текста на спорното споразумение. Парламентът получава възможност да се запознае със съдържанието им едва при публикуването на решението и споразумението в <HT TYPE="ITALIC">Официален вестник на Европейския съюз</HT> на <DATE ISO="20140411">11 април 2014 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>Парламентът смята, че действайки по този начин, Съветът не е изпълнил надлежно задължението си по член 218, параграф 10 ДФЕС за незабавно и изчерпателно информиране на народните представители.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>IV –</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Производството пред Съда и исканията на страните</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20140528">28 май 2014 г.</DATE> на основание член 263, втора алинея ДФЕС Парламентът подава жалбата за отмяна, предмет на настоящото производство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>На основание член 131, параграф 2 от Процедурния правилник председателят на Съда допуска Европейската комисия да встъпи по делото в подкрепа на исканията на Парламента, а Чешката република, Кралство Швеция и Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия — да встъпят по делото в подкрепа на исканията на Съвета.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>Парламентът, подпомаган от Комисията, иска от Съда:</TXT><P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>да отмени Решение 2014/198/ОВППС на Съвета от <DATE ISO="20140310">10 март 2014 г.</DATE>,</P></ITEM><ITEM><P>да постанови, че правните последици на това решение се запазват до замяната му с нов акт, и</P></ITEM><ITEM><P>да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>От своя страна Съветът, също подпомаган от встъпилите в подкрепа на неговите искания страни, иска от Съда да отхвърли жалбата като неоснователна. Освен това Съветът, също както и Чешката република, иска Парламентът да бъде осъден да заплати съдебните разноски.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>В случай на отмяна на обжалваното решение Съветът моли Съда да запази правните последици на това решение, както следва:</TXT><P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>или до датата на замяната му с нов акт, в случай че е отменено на първото посочено в жалбата основание, а именно поради издаването му на неправилно правно основание,</P></ITEM><ITEM><P>или без ограничение във времето, ако е отменено само на второто посочено в жалбата основание, а именно поради ненадлежно информиране на Парламента.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>В случай на отмяна на обжалваното решение Чешката република и Обединеното кралство също искат изрично<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>Кралство Швеция пък не формулира изрично искане да се запазят правните последици на обжалваното решение, но от изложените от него доводи става ясно, че подкрепя искането на Съвета в това отношение.</P></NOTE> да се запазят правните му последици, като във връзка с това Чешката република просто приканва Съда да упражни правомощието си по член 264, втора алинея ДФЕС, докато Обединеното кралство иска от Съда да възприеме същия подход, както в решението по дело С‑658/11.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>Съдът разгледа жалбата на Парламента в писмената фаза на производството<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>Докато в писмените си становища повечето участници в производството вземат отношение и по двете основания за обжалване, Чешката република излага становище само по второто основание за обжалване, а Кралство Швеция и Комисията се съсредоточават върху първото основание за обжалване.</P></NOTE> и в съдебното заседание от <DATE ISO="20150922">22 септември 2015 г.</DATE></TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>V –</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Релевантните разпоредби на спорното споразумение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>Видно от член 1 от спорното споразумение, с него се определят условията и редът за прехвърляне в Танзания на задържани от EUNAVFOR лица, заподозрени в пиратска дейност, както и на свързаното с тях иззето от EUNAVFOR имущество, както и за отношението към тях след такова прехвърляне.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>В член 3, параграф 1, второ изречение от споразумението е предвидено, че Танзания ще дава съгласие за предложеното от EUNAVFOR прехвърляне във всеки отделен случай, като взема предвид всички обстоятелства от значение за това, включително мястото на инцидента.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>Съгласно член 3, параграф 3 и член 4, параграф 1 от споразумението както преди, така и след прехвърлянето страните се отнасят към съответните лица по хуманен начин и в съответствие с международните задължения в областта на правата на човека, включително забраната за изтезания и жестоко, нехуманно или унизително отношение или наказание и забраната за незаконно задържане, и в съответствие с изискването за справедлив съдебен процес. Освен това от втората част на изречението на член 4, параграф 1 от споразумението следва, че прехвърлените лица получават приемливо настаняване и храна и достъп до медицинска помощ, както и възможност за упражняване на вероизповеданието си.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>В член 4, параграфи 2—7 от споразумението са уредени и други права на прехвърлените лица, и по-специално право на справедлив съдебен процес, както и право на съдебен процес в разумен срок или освобождаване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>От член 5 от споразумението следва, че никое прехвърлено лице не може да бъде съдено за престъпление, максималното наказание за което е по-строго от доживотен затвор.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>Член 6 от споразумението определя какви задължения има EUNAVFOR за водене на досиета във връзка със съответните лица и съответното имущество и урежда начина, по който досиетата следва да се предоставят на танзанийските органи.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>Член 7 от споразумението урежда задължението на Съюза и EUNAVFOR да улесняват разследването и наказателното преследване от страна на танзанийските съдебни органи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>Накрая следва да се спомене и преамбюлът на споразумението, в който изрично се прави позоваване на Съвместното действие. В посочения преамбюл е направено позоваване и на различни актове на международното право, и по-специално на релевантните резолюции на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации и на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>VI –</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правен анализ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>Подадената от Парламента жалба за отмяна почива на две основания, първото от които се отнася до избора на правилното правно основание за приемането на обжалваното решение (по този въпрос вж. раздел Б по-нататък), а второто визира задължението на Съвета да информира Парламента изчерпателно и незабавно на всички етапи на процедурата за сключване на международно споразумение (по този въпрос вж. раздел В по-нататък).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>Преди да премина към анализ по същество на посочените две основания за обжалване, е необходимо накратко да обсъдя въпроса за компетентността на Съда да се произнесе по настоящото дело (вж. непосредствено по-долу, раздел А).</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>А –</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Компетентност на Съда</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>По принцип след Договора от Лисабон правораздавателната компетентност на Съда на Европейския съюз обхваща всички специфични области на правото на Съюза, като съдилищата на Съюза са компетентни да тълкуват всички разпоредби на правото на Съюза и да осъществяват контрол за законосъобразност на всички актове на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза (член 19, параграф 1, първа алинея ДЕС, член 263, първа алинея ДФЕС и член 267, първа алинея ДФЕС).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>В отклонение от този принцип Съдът на Европейския съюз не е компетентен нито по отношение на разпоредбите на първичното право относно ОВППС, нито по отношение на актовете, приети въз основа на тези разпоредби (член 24, параграф 1, втора алинея, шесто изречение ДЕС във връзка с член 275, първа алинея ДФЕС). Член 275, втора алинея ДФЕС обаче предвижда изключение от това правило, доколкото учредява компетентност на съдилищата на Съюза в частност да упражняват контрол за спазването на член 40 ДЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>Именно до това изключение от изключението се отнася първото посочено от Парламента основание за обжалване, което поставя въпроса за избора на правилното правно основание на обжалваното решение. Макар че за съжаление изобщо не се позовава изрично на член 40 ДЕС, Парламентът по същество еднозначно визира регламентираното в тази разпоредба разграничение между ОВППС, от една страна, и водените изцяло на равнище на Съюза политики, от друга. В случай че Съветът незаконосъобразно е издал обжалваното решение единствено на основание на разпоредбите в областта на ОВППС, както твърди Парламентът, вместо като допълнително основание да посочи и разпоредбите относно съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси и полицейското сътрудничество, това би означавало, че Съветът е нарушил правомощията на другите институции в пространството на свобода, сигурност и правосъдие, което е забранено съгласно член 40, първа алинея ДЕС, а съгласно член 275, втора алинея ДФЕС подлежи на контрол от страна на Съда.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>Що се отнася до второто изтъкнато от Парламента основание за обжалване, то е свързано с общото задължение за информиране по член 218, параграф 10 ДФЕС, разпоредба, която — както Съдът вече е постановил по дело С‑658/11<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>Решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Парламент/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑658/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2025">EU:C:2014:2025</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0072">72</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0073">73</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>); в допълнение вж. и заключението на генералния адвокат Bot по същото дело (<REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:41">EU:C:2014:41</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0137">137</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0138">138</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> — сама по себе си <HT TYPE="ITALIC">не е</HT> една от разпоредбите на първичното право относно ОВППС, предвидени в дял V, глава 2 от Договора за ЕС, а се прилага за всички процедури на Съюза за сключване на международни споразумения, независимо в коя област. Следователно посочената разпоредба <HT TYPE="ITALIC">не е</HT> засегната от ограничението на съдебната компетентност в областта на ОВППС, произтичащо от член 24, параграф 1, втора алинея, шесто изречение ДЕС във връзка с член 275, първа алинея ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>Чешката република приканва Съда в настоящия случай да преосмисли и евентуално да нюансира практиката си относно член 218, параграф 10 ДФЕС, установена в решение С‑658/11.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>Противно на становището на Чешката република обаче, от член 24, параграф 1, втора алинея, шесто изречение ДЕС във връзка с член 275, първа алинея ДФЕС изобщо не може да се направи извод, че Съдът би следвало да има само ограничена компетентност да се произнася по жалби, основани на член 218, параграф 10 ДФЕС, например в смисъл, че би могъл само <HT TYPE="ITALIC">да установява</HT> наличието на нарушение, но не и <HT TYPE="ITALIC">да отменя</HT> обжалваното решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>Съдът или има, или няма компетентност. Изключенията във връзка с неговата компетентност трябва да са изрично регламентирани и да се тълкуват стриктно. Нито член 24, параграф 1, втора алинея, шесто изречение ДЕС, нито 275, първа алинея ДФЕС предвижда степенуване на правомощията на съдилищата на Съюза да разглеждат жалби за отмяна във връзка с член 40 ДЕС или член 218, параграф 10 ДФЕС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>Само що се отнася до контрола за законосъобразност на решенията, предвиждащи ограничителни мерки, член 275, втора алинея, второ предложение ДФЕС изрично ограничава компетентността на Съда до произнасянето по жалби на основание член 263, четвърта алинея ДФЕС.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>Независимо от това постановяването на установително съдебно решение, както изглежда предлага Чешката република, би било несъвместимо със същността на жалбата за отмяна. Това би противоречало на член 264 ДФЕС, който урежда правните последици от уважаването на жалбата и отразява касационния характер на жалбата за отмяна. Нищо в член 24, параграф 1, втора алинея, шесто изречение ДЕС, нито в член 275, първа алинея ДФЕС не сочи възможност за отклонение от правилото по член 264 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>Следователно Съдът е напълно компетентен да се произнесе по разглежданата тук жалба, включително евентуално да отмени обжалваното решение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>В същия смисъл вж. решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Парламент/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑658/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2025">EU:C:2014:2025</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, по-специално т. 87).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>Б–</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Избор на правилното правно основание (първо основание за обжалване)</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>По първото основание за обжалване, върху което пада и акцентът по настоящото дело, Парламентът оспорва избраното от Съвета правно основание на обжалваното решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>Парламентът твърди, че това решение незаконосъобразно е издадено единствено на основание на разпоредбите в областта на ОВППС, и по-точно на член 37 ДЕС. Според Парламента е било необходимо като допълнителни правни основания да се посочат членове 82 ДФЕС и 87 ДФЕС, тоест две разпоредби от областта на съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси и полицейското сътрудничество. С това Парламентът в крайна сметка поддържа, че решението е трябвало да има двойно материалноправно основание, което да съчетава оправомощаващите разпоредби от областта на ОВППС със свързаните с<?PAGE NO="10"?> пространството на свобода, сигурност и правосъдие. Ако не е възможно да се съчетават свързани с тези две политики правни основания, поради това че съответните процедури са несъвместими, Парламентът счита, както уточни в съдебното заседание, че са меродавни само членове 82 ДФЕС и 87 ДФЕС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>Становището на Комисията е по-крайно — според нея обжалваното решение попада изключително в приложното поле на съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, поради което член 82 ДФЕС е единствената норма, предоставяща правомощие за приемането на това решение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P>Предварителна бележка</P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52.</NO.P><TXT>В съдебната практика вече е изяснено, че акт на Съюза, включително решение за одобряване на международно споразумение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>По този въпрос вж. по-специално решения <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Комисия/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>С‑94/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:2">EU:C:2006:2</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0055">55</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0056">56</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Обединено кралство/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>С‑81/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2449">EU:C:2014:2449</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, може да бъде приет на двойно материалноправно основание. Това се налага винаги когато се установи, че съответният акт преследва едновременно няколко цели или е съставен от няколко неразривно свързани части, без една от тях да е акцесорна по отношение на друга, поради което различни разпоредби на Договорите са приложими при условията на равнопоставеност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>Решения <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Парламент/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>С‑130/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:472">EU:C:2012:472</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Комисия/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>С‑377/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:1903">EU:C:2014:1903</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Парламент/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑658/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2025">EU:C:2014:2025</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53.</NO.P><TXT>Противно на твърденията на Съвета и подпомагащите го страни, до този момент Съдът не е отхвърлял възможността за прилагане на такова двойно материалноправно основание в случай като настоящия. Конкретно решение по дело С‑658/11 не съдържа становище на Съда по въпроса.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54.</NO.P><TXT>Действително посоченото съдебно решение се отнася до международно споразумение, а именно споразумението с Мавриций, чието съдържание по същество е сходно с това на спорното в случая споразумение. В него обаче Съдът не изразява окончателно становище по въпроса за правилното материалноправно основание, доколкото по въпросното дело — за разлика от настоящото — Парламентът не е оспорвал с жалбата си приложимостта на член 37 ДЕС като единствено правно основание и дори е признавал, че одобряването на споразумението ЕС—Мавриций <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0026" REF.END="QE0026"/>е можело надлежно да се основе единствено на член 37 ДЕС, без да е налице никакво друго материалноправно основание<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>Така според направеното от Съда изложение на доводите на страните в решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Парламент/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑658/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2025">EU:C:2014:2025</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Затова, предвид формулираните тогава от Парламента оплаквания, по дело С‑568/11 Съдът се съсредоточава върху тълкуването на особената процесуална норма на член 218, параграф 6, втора алинея, първа част от изречението ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55.</NO.P><TXT>Дори и да се приеме, подобно на Съвета и подпомагащите го страни, че в решение С‑658/11 Съдът поне имплицитно се е произнесъл и по въпроса за правилното материалноправно основание<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>В тази връзка Съветът и подпомагащите го страни се позовават по-конкретно на точки 58, 59 и 62 от решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Парламент/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑658/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2025">EU:C:2014:2025</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, това все още не би позволило в настоящия случай да се направи сигурен извод по отношение на оплакването на Парламента. Всъщност съгласно трайната съдебна практика за преценката на правното основание на обжалваното понастоящем решение е без значение на какво правно основание са приети други актове на Съюза с евентуално сходни характеристики<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>Решения <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Комисия/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑94/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:2">EU:C:2006:2</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0050">50</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Парламент/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑658/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2025">EU:C:2014:2025</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Обединено кралство/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑81/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2449">EU:C:2014:2449</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>); вж. също решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Обединено кралство/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>С‑431/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:589">EU:C:2013:589</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0066">66</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56.</NO.P><TXT>Поради това в настоящия случай е необходим самостоятелен анализ на избора на материалноправното основание на обжалваното решение, включително възможността това решение да бъде прието евентуално на двойно правно основание.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57.</NO.P><TXT>Съвсем не е изключена възможността по отношение на външната дейност на Съюза да се използват правни основания извън областта на ОВППС, както в случая считат Парламентът и Комисията. Например в член 21, параграф 3 ДЕС изрично се признава, че не само ОВППС, но и другите политики на Съюза могат да имат <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0027" REF.END="QE0027"/>външни аспекти<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/>. Следователно по принцип е напълно възможно за целите на одобряването на международно споразумение на Съюза да се прилагат оправомощаващи разпоредби, свързани с пространството на свобода, сигурност и правосъдие, или пък одобрението да бъде основано на двойно материалноправно основание чрез допълнително посочване и на такива оправомощаващи разпоредби.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58.</NO.P><TXT>Този извод не намира опровержение в обстоятелството, че сред разпоредбите на първичното право относно пространството на свобода, сигурност и правосъдие, а именно разпоредбите на двете разглеждани тук глави от Договора за функционирането на ЕС относно съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси и относно полицейското сътрудничество, няма изрични оправомощаващи норми в областта на външната дейност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>Изключение съставлява ирелевантният в случая член 79, параграф 3 ДФЕС, който съдържа изрично правно основание за сключването на споразумения за обратно приемане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни в страните по произход или страните, от които идват.</P></NOTE>. Както е известно, институциите на Съюза могат при определени обстоятелства да имат и имплицитна външна компетентност. Първоначално тези външни правомощия са били извеждани от съществуващите правомощия на институциите във вътрешните работи на Съюза в съответствие с т.нар. доктрина AETR<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>Доктрината AETR води началото си от решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Комисия/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>22/70</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1971:32">EU:C:1971:32</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0015">15</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0019">19</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>); по-ново обобщение може да се намери например в становище <REF.DOC.ECR><NO.CASE>1/03</NO.CASE> (<NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:81">EU:C:2006:81</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0114">114</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0133">133</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Понастоящем такава външна компетентност е и изрично предвидена в Договорите с член 216, параграф 1 ДФЕС. Ако сега в даден случай е необходимо да се приложи доктрината AETR, то в съответния акт на Съюза трябва изрично да се посочи и член 216, параграф 1 ДФЕС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P>По този въпрос вж. заключението ми по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Обединено кралство/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>С‑81/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2114">EU:C:2014:2114</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0104">104</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>); в същия смисъл още преди това вж. заключението ми по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Обединено кралство/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>С‑431/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:187">EU:C:2013:187</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0064">64</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0070">70</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59.</NO.P><TXT>Съгласно постоянната съдебна практика преценката дали в настоящия случай е било наложително да се добавят правни основания, свързани с областите на съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси (член 82 ДФЕС) и полицейското сътрудничество (член 87 ДФЕС), трябва да се основава на обективни критерии, които могат да бъдат предмет на съдебен контрол, сред които по-специално са целта и съдържанието на обжалваното решение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P>Решения <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Комисия/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>С‑300/89</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1991:244">EU:C:1991:244</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0010">10</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Парламент/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑130/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:472">EU:C:2012:472</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Обединено кралство/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑81/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2449">EU:C:2014:2449</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, но и контекстът, в който се вписва то<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P>Решения <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Обединено кралство/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑431/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:589">EU:C:2013:589</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Обединено кралство/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑656/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:97">EU:C:2014:97</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0050">50</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Обединено кралство/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑81/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2449">EU:C:2014:2449</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P>Липса на достатъчна връзка с пространството на свобода, сигурност и правосъдие</P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60.</NO.P><TXT>Ако се разгледа единствено съдържанието на спорното споразумение, трябва да се признае на Парламента и Комисията, че то съдържа множество разпоредби, присъщи за трансграничното съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси и за трансграничното полицейско сътрудничество. Споразумението урежда прехвърлянето на лица и имущество за целите на наказателното преследване<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0028"><P>Член 3, параграфи 1 и 2 от спорното споразумение.</P></NOTE> и правата на съответните лица да получат хуманно отношение, съобразено с принципите на правовата държава<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0029"><P>Член 3, параграф 3 и членове 4 и 5 от спорното споразумение.</P></NOTE>. По-нататък споразумението<?PAGE NO="12"?> определя задълженията на ЕС и на EUNAVFOR за водене на досиета и за предаване на съобщения<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0030"><P>Член 6 от спорното споразумение.</P></NOTE>, както и формата, в която ЕС и EUNAVFOR трябва да предоставят помощ на компетентните органи на Танзания във връзка с разследването срещу прехвърлените лица и наказателното им преследване<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0031"><P>Член 7 от спорното споразумение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61.</NO.P><TXT>Предвид изложеното по-горе съдържанието на спорното споразумение несъмнено има известна връзка с материята на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, по-специално що се отнася до сътрудничеството между органите във връзка с наказателните производства (член 82, параграф 1, втора алинея, буква г) ДФЕС), събирането, съхраняването, обработването, анализа и обмена на подходяща информация (член 87, параграф 2, буква а) ДФЕС), взаимното признаване на доказателства (член 82, параграф 2, втора алинея, буква а) ДФЕС), правата на лицата в наказателното производство (член 82, параграф 2, втора алинея, буква б) ДФЕС), както и подкрепата за обучението на служителите на компетентните ведомства (член 82, параграф 1, втора алинея, буква в) ДФЕС).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62.</NO.P><TXT>Би било обаче твърде прибързано само въз основа на тази съдържателна близост да се направи заключението, че в настоящия случай членове 82 ДФЕС и 87 ДФЕС непременно е трябвало да бъдат използвани като допълнителни правни основания на обжалваното решение. Всъщност невинаги когато следва да бъдат приети мерки, имащи известна връзка с целите на съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси и на полицейското сътрудничество, разпоредбите относно пространството на свобода, сигурност и правосъдие са задължително sedes materiae<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0032"><P>По този въпрос вж. решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Комисия/Парламент и Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>С‑43/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:298">EU:C:2014:298</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0050">50</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>); в същия смисъл, но относно определянето на правата на гражданите на трети страни в рамките на Съюза — решения <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Обединено кралство/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑431/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:589">EU:C:2013:589</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0062">62</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0067">67</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Обединено кралство/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑81/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2449">EU:C:2014:2449</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0046">46</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63.</NO.P><TXT>Както съвсем правилно изтъкват Съветът и Кралство Швеция, определящото е, че разглежданите разпоредби на членове 82 ДФЕС и 87 ДФЕС се отнасят само до сътрудничеството <HT TYPE="ITALIC">в рамките на Съюза</HT>. Това е видно от първи прочит на текста на двете разпоредби<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0033"><P>В тези разпоредби се говори за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0028" REF.END="QE0028"/>съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси <HT TYPE="ITALIC">в Съюза</HT><QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/> (член 82, параграф 1 ДФЕС) и за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0029" REF.END="QE0029"/>полицейско сътрудничество, което обединява всички компетентни <HT TYPE="ITALIC">органи на държавите членки</HT><QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/> (член 87, параграф 1 ДФЕС); курсивът е мой.</P></NOTE>, но също така следва и от концепцията за пространството на свобода, сигурност и правосъдие, за чието осъществяване са приети тези разпоредби: именно <HT TYPE="ITALIC">Съюзът</HT> осигурява <HT TYPE="ITALIC">на своите граждани</HT> такова пространство и именно <HT TYPE="ITALIC">Съюзът представлява</HT> това пространство (член 67, параграф 1 ДФЕС), като ударението пада върху идеята за пространство <HT TYPE="ITALIC">без вътрешни граници</HT> (член 3, параграф 2 ДЕС и член 67, параграф 2 ДФЕС).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64.</NO.P><TXT>За разлика от това обжалваното решение — а и съответно спорното споразумение, което е одобрено с това решение — съвсем не урежда съдебното или полицейското сътрудничество в рамките на Съюза. То не ги и засяга, нито ги изменя по смисъла на последното предложение от член 216, параграф 1 ДФЕС. Всъщност, противно на твърденията на Парламента и Комисията, споразумението не засяга по никакъв начин компетентността на държавите членки за налагане на санкции за международни престъпления като пиратството. Предмет на споразумението е единствено сътрудничеството с органите на Танзания, която е трета държава, и то само в случай че самите органи на държавите членки не започнат наказателно преследване<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0034"><P>Вж. член 12, параграф 1, второ тире от Съвместното действие.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65.</NO.P><TXT>Възможно е наистина да има случаи, в които сътрудничеството с трета държава също може да допринесе за постигането на целите на пространството на свобода, сигурност и правосъдие в рамките на Съюза (вж. второ предложение от член 216, параграф 1 ДФЕС) и по този начин да придаде на това пространство <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0030" REF.END="QE0030"/>външно измерение<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/> в истинския смисъл на думата. За пример<?PAGE NO="13"?> може да се посочи включването на Норвегия, Исландия, Лихтенщайн и Швейцария в Шенгенското пространство или Конвенцията от Лугано във връзка с включването на някои от тези държави в определени аспекти на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси. Не се забелязва обаче външната дейност има такова отражение върху вътрешните работи на Съюза в хипотезата на сътрудничество като това с Танзания, правно основание за което осигуряват обжалваното решение и спорното споразумение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66.</NO.P><TXT>Посоченото сътрудничество на Съюза с Танзания има за цел единствено да укрепи <HT TYPE="ITALIC">международната сигурност</HT> извън територията на Съюза: осигуряването на ефикасен начин за наказателно преследване на заподозрените в пиратска дейност лица в съответствие с принципите на правовата държава представлява съществен принос за ефективно и трайно противодействие на пиратството в открито море и така, за подобряване на общата сигурност в световен мащаб.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67.</NO.P><TXT>За разлика от това няма основание да се приеме, че е налице специфична връзка със <HT TYPE="ITALIC">сигурността в рамките на Европейския съюз</HT> или с националната сигурност на неговите държави членки. Ако изобщо има такава връзка, тя е твърде косвена. Всъщност сътрудничеството с Танзания е свързано с противодействието и наказването на пиратството не край бреговете на Европа, а в доста по-отдалечения Африкански рог, край бреговете на Сомалия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68.</NO.P><TXT>Само по себе си обстоятелството, че заподозрените в пиратска дейност лица, които EUNAVFOR следва да прехвърля на танзанийските органи, временно се намират и са задържани на борда на военни кораби на държавите — членки на Съюза, също не е достатъчно, за да се приеме, че въпросът има вътрешносъюзно измерение. Всъщност, макар че в резултат от това съответните лица временно попадат под юрисдикцията на държавите членки и следователно могат да се ползват от гаранциите, предвидени в правото на Съюза, и по-специално гаранциите по Хартата на основните права<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0035"><P>В същия смисъл вж. практиката на Европейския съд по правата на човека, и по-специално решения от <DATE ISO="20141204">4 декември 2014 г.</DATE>, Samatar и др. с/у Франция (жалба № 17110/10 и др., ECLI:CE:ECHR:2014:1204JUD001711010, т. 41—59), и Hassan и др. с/у Франция (жалба № 46695/10 и др., ECLI:CE:ECHR:2014:1204JUD004669510, т. 60—72 и 86—104), и двете относно член 5 от ЕКПЧ.</P></NOTE>, това все още не означава, че те се намират на територията на Съюза и следователно в географския обхват на пространството на свобода, сигурност и правосъдие.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69.</NO.P><TXT>Впрочем поради същата причина настоящият случай не е сходен с хипотезата на споразумение за обратно приемане по смисъла на член 79, параграф 3 ДФЕС. Всъщност за разлика от настоящия случай в тази хипотеза става дума именно за прехвърлянето в трети страни на лица, които незаконно са пребивавали <HT TYPE="ITALIC">на територията на</HT> Съюза.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P>Връзката на спорното споразумение с ОВППС</P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70.</NO.P><TXT>В крайна сметка сътрудничеството с Танзания се вписва в същинския контекст на външната политика и политиката на сигурност. Става въпрос за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0031" REF.END="QE0031"/>мисия извън територията на Съюза<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/> с цел <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0032" REF.END="QE0032"/>укрепването на международната сигурност, в съответствие с принципите на Устава на Организацията на обединените нации<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/>, мисия, чието изпълнение Съюзът си е поставил за цел в рамките на ОВППС, и по-точно в рамките на общата политика за сигурност и отбрана (член 42, параграф 1, второ изречение ДЕС и член 43, параграф 1 ДЕС).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="14"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71.</NO.P><TXT>Видно от преамбюла на спорното споразумение, както и от преамбюла на обжалваното решение, това споразумение се приема с оглед на изпълнението на няколко резолюции на Съвета за сигурност на ООН и конкретизира правните условия за дейността на EUNAVFOR в рамките на операция <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0033" REF.END="QE0033"/>Atalanta<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0036"><P>По този въпрос вж. по-специално член 10, параграф 6 и член 12, параграф 3 от Съвместното действие.</P></NOTE>, съвместно военно действие в предметния обхват на ОВППС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72.</NO.P><TXT>Обстоятелството, че съгласно спорното споразумение рамковото условие за сътрудничеството с Танзания е задържаните лица да се третират по хуманен начин и да се спазват определени принципи на правовата държава, в никакъв случай не опровергава принадлежността му към ОВППС. Всъщност правовата държава и закрилата на правата на човека в по-общ план спадат към принципите на външната дейност на Съюза, които трябва да се спазват и да се прилагат включително в рамките на ОВППС (член 21, параграф 1, първа алинея, параграф 2, буква б) и параграф 3 ДЕС)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0037"><P>В подобен смисъл и заключението на генералния адвокат Bot по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Парламент/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>С‑130/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:50">EU:C:2012:50</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0064">64</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), отнасящо се до целите за опазване на международния мир и сигурност.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73.</NO.P><TXT>Предвид всичко изложено дотук Съветът правилно се е позовал на ОВППС, и по-точно на член 37 ДЕС, като единствено правно основание за приемане на обжалваното решение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0038"><P>Вж. също подробния анализ на генералния адвокат Bot във връзка със споразумението ЕС—Мавриций в заключението му по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Парламент/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑658/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:41">EU:C:2014:41</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0068">68</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0121">121</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), в което въз основа на по същество аналогични аргументи той стига до същия извод (вж. по-конкретно т. 83 и 109—115).</P></NOTE>. Следователно първото посочено от Парламента основание за обжалване не е налице.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>В–</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Информиране на Парламента (второ основание за обжалване)</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74.</NO.P><TXT>Като второ основание за обжалване се поддържа, че в противоречие с член 218, параграф 10 ДФЕС Парламентът не е бил незабавно и изчерпателно информиран на всички етапи на процедурата за сключване на спорното споразумение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75.</NO.P><TXT>Както Съдът вече е приел, член 218, параграф 10 ДФЕС се прилага за всички международни споразумения на Съюза, тоест и за тези, които се отнасят изключително до ОВППС, каквото е спорното тук споразумение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0039"><P>Решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Парламент/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑658/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2025">EU:C:2014:2025</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, по-специално т. 85).</P></NOTE>. Силно оспорван обаче остава въпросът какъв е обхватът на задълженията на Съвета спрямо Парламента съгласно тази разпоредба.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P>Общи положения</P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76.</NO.P><TXT>Формулировката на член 218, параграф 10 ДФЕС навежда на извода, че Съветът има широкообхватно задължение за информиране: Парламентът получава <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0034" REF.END="QE0034"/>незабавно<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/> <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0035" REF.END="QE0035"/>изчерпателна<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/> информация <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0036" REF.END="QE0036"/>на всички етапи на процедурата<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/>. Това отразява основен демократичен принцип, който важи по отношение на всеки процес на вземане на решения на равнището на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0040"><P>Решения <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Roquette Frères/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>138/79</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1980:249">EU:C:1980:249</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Парламент/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑130/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:472">EU:C:2012:472</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0081">81</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Парламент/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑658/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2025">EU:C:2014:2025</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0081">81</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> (вж. член 2 ДЕС), включително в областта на външната политика и политиката на сигурност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0077"><NO.P>77.</NO.P><TXT>Обратно на становището на генералния адвокат Bot<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0041"><P>Заключение на генералния адвокат Bot по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Парламент/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑658/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:41">EU:C:2014:41</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, и по-специално т. 142—144).</P></NOTE> и на някои участници в настоящото производство, определено не мисля, че изискванията за информиране на Парламента съгласно член 218, параграф 10 ДФЕС трябва да са различни по строгост според това дали Парламентът одобрява международното споразумение съгласно член 216, параграф 6 ДФЕС, дали дава консултативно становище за него, или пък, както в настоящия случай, няма никакво формално право да участва в процеса на вземане на решение за това споразумение.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="15"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0078"><NO.P>78.</NO.P><TXT>Демократичният контрол не се изчерпва с упражняването на формално право на участие в процеса на вземане на решения, а информирането на Парламента няма за цел само да го подготви за упражняването на такова право на участие в процеса на вземане на решения. Напротив, самата прозрачност, която се постига в резултат на незабавното и изчерпателно информиране на Парламента на всички етапи на процедурата, вече съставлява немаловажен елемент на демократичния контрол, а следователно сама по себе си е ценност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0079"><NO.P>79.</NO.P><TXT>Тази прозрачност представлява израз на основополагащия принцип, че решенията в Европейския съюз се вземат при възможно най-голямо зачитане на принципа на откритост и възможно най-близко до гражданите (член 1, втора алинея ДЕС). Тя подтиква всички участници във външната дейност на Съюза да възприемат отговорно поведение. Освен това тя гарантира, че избраните представители на гражданите на Съюза ще са в състояние напълно информирано да водят публични дискусии по въпроси на външната политика от общоевропейски интерес, както и да наблюдават с критично око цялата процедура за сключване на международното споразумение, като при повод изразяват своето становище<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0042"><P>Например в случай като настоящия Парламентът би могъл да се интересува дали в достатъчна степен е съобразена установената в Съюза забрана на смъртното наказание (член 2, параграф 2 от Хартата на основните права). Какви биха били последиците, ако Съветът беше пропуснал да предвиди съответни предпазни мерки в спорното споразумение? Достатъчно ли е в спорното споразумение да се предвижда не изрична, а само имплицитна забрана на смъртното наказание? Припомням, че член 12, параграф 3 от Съвместното действие изрично посочва опасността от подлагане на смъртно наказание като основание да бъде отказано прехвърлянето на заподозрени в пиратска дейност лица в трети държави, докато в член 5 от спорното споразумение този въпрос е споменат само косвено и с по-малка символична тежест, доколкото просто е предвидено, че никое прехвърлено лице <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0037" REF.END="QE0037"/>не може да бъде съдено за престъпление, максималното наказание за което е по-строго от доживотен затвор<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/>.</P></NOTE>. Впрочем така те могат по напълно легитимен начин да се опитат да повлияят върху съдържанието на планираното споразумение, и то дори когато съответното споразумение от формална гледна точка може да бъде сключено без тяхното одобрение или изслушване. Редица противоречиви примери от по-близкото минало показват съвсем еднозначно колко важен е демократичният контрол в областта на външната дейност на Съюза и от какво голямо значение за това е Парламентът да бъде надлежно информиран<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0043"><P>Имам предвид най-вече планираното споразумение за свободна търговия ТПТИ със Съединените американски щати, споразумението SWIFT и споразумението за предаване на резервационни данни за пътниците (PNR), а също и присъединяването на Съюза към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, предвидено в член 6, параграф 2 ДЕС и в член 218, параграфи 6 и 8 ДФЕС.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0080"><NO.P>80.</NO.P><TXT>Това тълкуване на член 218, параграф 10 ДФЕС не предполага <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0038" REF.END="QE0038"/>засилване на ролята на Европейския парламент<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/>, което би било несъвместимо с Декларацията относно общата външна политика и политика на сигурност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0044"><P>Декларация № 14, приложена към заключителния акт на Междуправителствената конференция, която прие Договора от Лисабон, подписан на <DATE ISO="20071213">13 декември 2007 г.</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="115" PAGE.FIRST="343" DATE.PUB="2008">ОВ С 115, 2008 г., стр. 343</REF.DOC.OJ>); във втора алинея от тази декларация се подчертава, че разпоредбите на Договора от Лисабон относно общата външна политика и политика на сигурност <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0039" REF.END="QE0039"/>[не] засилват ролята на Европейския парламент<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/>.</P></NOTE>. Всъщност още преди влизането в сила на Договора от Лисабон същите принципи на демократичен контрол и прозрачност, израз на които е член 218, параграф 10 ДФЕС, вече са били твърдо залегнали в системата на европейските договори за всички политики на Съюза, включително общата външна политика и политика на сигурност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0045"><P>Вж. по-специално член 1, параграф 2 ЕС и член 21 ЕС.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0081"><NO.P>81.</NO.P><TXT>Независимо от това едва предвиденото в член 218, параграф 10 ДФЕС изчерпателно и незабавно информиране на Парламента на всички етапи на процедурата гарантира, че Парламентът ще може критично да преценява избора на процесуално- и материалноправно основание от страна на Съвета и евентуално да изтъква своята гледна точка по този въпрос<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0046"><P>Решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Парламент/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑658/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2025">EU:C:2014:2025</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0086">86</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Само ако разполага с достатъчно информация за предмета на планираното международно споразумение и за развитието на преговорите по него, Парламентът ще може своевременно да<?PAGE NO="16"?> си създаде собствена представа за правилното правно основание и реално да защити евентуалното си право на участие в процеса на вземане на решение. Колкото по-малко информация дава на Парламента, толкова по-голяма възможност си осигурява Съветът да избере удобно за себе си правно основание без по-съществен политически отпор.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0082"><NO.P>82.</NO.P><TXT>При това положение по-нататък следва да се провери дали в настоящия случай Парламентът е бил информиран така, както изисква член 218, параграф 10 ДФЕС, тоест <HT TYPE="ITALIC">на всички етапи на процедурата, изчерпателно</HT> и <HT TYPE="ITALIC">незабавно</HT>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P>Задължение за информиране на Парламента на всички етапи на процедурата</P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0083"><NO.P>83.</NO.P><TXT>Що се отнася най-напред до задължението за информиране на Парламента <HT TYPE="ITALIC">на всички етапи на процедурата</HT>, то без всякакво съмнение обхваща започването и приключването на процедурата. В това отношение Съветът е изпълнил задължението си по член 218, параграф 10 ДФЕС, доколкото първо с писмо от <DATE ISO="20100322">22 март 2010 г.</DATE> е информирал Парламента за предстоящото започване на преговорите по споразумението с Танзания, а след това с писмо от <DATE ISO="20140319">19 март 2014 г.</DATE> го е информирал и за одобряването на окончателно договореното споразумение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0084"><NO.P>84.</NO.P><TXT>С това обаче в никакъв случай не се изчерпват задълженията на Съвета спрямо Парламента. Самият текст на член 218, параграф 10 ДФЕС, и по-конкретно формулировката <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0040" REF.END="QE0040"/>на всички етапи на процедурата<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/>, ясно показва, че Парламентът трябва да получава информация за хода на процедурата за сключване на международното споразумение не само в началото и в края ѝ, но и — с определена регулярност — <HT TYPE="ITALIC">по време</HT> на тази процедура. По принцип това призна и самият Съвет в съдебното заседание.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0085"><NO.P>85.</NO.P><TXT>Несъмнено в това отношение информирането на Парламента по смисъла на член 218, параграф 10 ДФЕС не може да има същото качество и интензивност, както например информирането на специалния комитет по член 218, параграф 4 ДФЕС, с който преговарящият от страна на Съюза трябва да се консултира през целия период на преговорите с третата държава. Парламентът също така не трябва да бъде информиран за чисто вътрешни за другите институции на Съюза процеси, като например разискванията в работните групи на Съвета или в Комитета на постоянните представители на държавите членки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0086"><NO.P>86.</NO.P><TXT>Обратно на становището на Съвета, информирането на Парламента не може да се ограничи и само до етапите на процедурата, в които Съветът приема някакви формални решения, а именно предоставянето на мандат за водене на преговори и даването на указания на преговарящия. Напротив, в допълнение към това Парламентът трябва да бъде информиран например за постигнатите междинни резултати и за моментите на съществен напредък в преговорите, а също и за немаловажните трудности, които може да са възникнали по време на преговорите. При това, като се съобразят всички обстоятелства в конкретния случай и евентуално се вземат подходящи предпазни мерки за поверително третиране на чувствителната информация, информирането винаги трябва да се извършва така, че Парламентът да има достатъчна възможност да изпълни контролната си функция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0087"><NO.P>87.</NO.P><TXT>Само при такова непрекъснато информиране Парламентът може да изпълнява своята функция за демократичен контрол и освен това да следи първоначално избраното от Съвета правно основание и занапред да е правилното. Тази функция на Парламента има особено значение не на последно място в областта на ОВППС, тъй като в тази област, както вече посочих, съдебният контрол е силно ограничен (член 24, параграф 1, втора алинея, шесто изречение ДЕС във връзка с член 275 ДФЕС). Ако Парламентът можеше да изпълнява функцията си едва в края на процедурата, въз основа на окончателно договорено или дори вече одобрено международно споразумение, упражняваният от него контрол би бил много по-слабо ефикасен.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="17"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0088"><NO.P>88.</NO.P><TXT>Доколкото в настоящия случай Парламентът изобщо не е бил информиран за развитието на процедурата, това съставлява явно нарушение на член 218, параграф 10 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0089"><NO.P>89.</NO.P><TXT>Тук не може да се възрази, че по време на процедурата главно действащо лице е не Съветът, а върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност. От една страна, именно Съветът в качеството си на решаващ орган носи отговорността за надлежното протичане на процедурата като цяло. От друга страна, пак Съветът носи отговорността за евентуални пропуски на върховния представител, доколкото последният не само председателства съвета по външни работи (член 18, параграф 3 ДЕС), но и отговаря за изпълнението на общата външна политика и политика на сигурност (член 18, параграф 2, второ изречение ДЕС); специално в настоящия случай върховният представител съвсем конкретно е бил упълномощен от Съвета да започне преговорите с Танзания<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0047"><P>Това обстоятелство изрично следва от писмото от <DATE ISO="20100322">22 март 2010 г.</DATE></P></NOTE> (член 218, параграф 3 ДФЕС).</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P>Задължение за изчерпателно информиране на Парламента</P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0090"><NO.P>90.</NO.P><TXT>Що се отнася по-нататък до <HT TYPE="ITALIC">изчерпателното</HT> информиране, има какво още да се желае по отношение на двете писма на Съвета до Парламента.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0091"><NO.P>91.</NO.P><TXT>Първо, писмото от <DATE ISO="20100322">22 март 2010 г.</DATE>, с което Парламентът е уведомен за предстоящото започване на преговорите с Танзания, не съдържа никакви сведения за евентуалните указания за воденето на преговорите по смисъла на член 218, параграф 4 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0092"><NO.P>92.</NO.P><TXT>Това е несъвместимо с член 218, параграф 10 ДФЕС. Всъщност изчерпателното информиране на Парламента логически предполага той не просто да бъде уведомен за започването на преговорите, но и да бъде запознат в подробности за целите, които Съюзът си поставя по отношение на съдържанието на планираното международно споразумение. Само така е възможен ефективен демократичен контрол.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0093"><NO.P>93.</NO.P><TXT>Както самият Съвет признава, споменавайки за някои предишни случаи, няма непреодолими пречки за запознаването на Парламента с указанията за воденето на преговорите. По-конкретно, при необходимост могат да се вземат подходящи предпазни мерки, за да се гарантира поверително третиране на чувствителната информация, например информацията във връзка преговорната стратегия на Съюза или сведенията, които засягат външнополитическите интереси или сигурността на Съюза и неговите държави членки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0094"><NO.P>94.</NO.P><TXT>Второ, към писмото от <DATE ISO="20140319">19 март 2014 г.</DATE>, с което Парламентът е уведомен за приключването на процедурата, не е приложен нито текстът на обжалваното решение, нито текстът на спорното споразумение. Дори впоследствие Съветът не изпраща официално тези два текста на Парламента.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0095"><NO.P>95.</NO.P><TXT>Това също не съответства на изискванията на член 218, параграф 10 ДФЕС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0048"><P>В този смисъл вж. също заключението на генералния адвокат Bot по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Парламент/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑658/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:41">EU:C:2014:41</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0155">155</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0096"><NO.P>96.</NO.P><TXT>Тук не може да се възрази, че Парламентът е познавал контекста, в който се вписва планираното споразумение с Танзания, в частност защото вече са били сключени две подобни споразумения с други трети държави. Както Парламентът много правилно подчертава, не е редно избраните представители на гражданите на Съюза да са принудени да упражняват функцията си за демократичен контрол въз основа на предположения за вероятното съдържание на планираното международно споразумение.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="18"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0097"><NO.P>97.</NO.P><TXT>Противно на твърденията на Съвета, Парламентът не е длъжен сам да изисква допълнителна информация. Всъщност за разлика от други разпоредби, например член 319, параграф 2 ДФЕС, член 218, параграф 10 ДФЕС не възлага на Парламента задължение сам да поеме инициативата. Поради самия факт, че Парламентът не знае подробности за преговорите по споразумението и не познава хода им, подобно задължение би го поставило в много неизгодно положение и би направило прекомерно трудно упражняването на демократичен контрол от негова страна. Съгласно член 218, параграф 10 ДФЕС Съветът е длъжен да предоставя на Парламента информация без поискване. В крайна сметка това налагат институционалното равновесие и принципът на лоялно сътрудничество между институциите (член 13, параграф 2 ДЕС).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0098"><NO.P>98.</NO.P><TXT>На още по-силно основание не е допустимо Парламентът да бъде принуждаван, както в настоящия случай, да се запознае със съдържанието на решението на Съвета и на одобреното с това решение споразумение от <HT TYPE="ITALIC">Официален вестник на Европейския съюз</HT>. Всъщност, както Съдът вече е подчертал, публикуването на акта в Официален вестник съгласно член 297 ДФЕС няма същата цел като информирането на Парламента, предвидено в член 218, параграф 10 ДФЕС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0049"><P>Решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Парламент/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑658/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2025">EU:C:2014:2025</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0079">79</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0099"><NO.P>99.</NO.P><TXT>Безспорно и публикацията в Официален вестник осигурява достатъчно време на Парламента, за да може с жалба за отмяна (член 263, втора алинея ДФЕС) да оспори законосъобразността на решението, а така косвено — и на споразумението. Това обаче е <HT TYPE="ITALIC">съдебен контрол</HT> от страна на друга институция на Съюза, който освен това се ограничава до правни въпроси. От този контрол следва стриктно да се разграничава <HT TYPE="ITALIC">демократичният контрол</HT>, който упражнява самият Парламент и при който на преден план стоят политическите оценки и въпросите на целесъобразността. Ако този демократичен контрол може да се осъществява едва ex post, той неминуемо ще бъде много по-слабо ефикасен отколкото по време на процедурата за сключване на международното споразумение. Обратно, ако навреме се даде възможност за упражняването на този контрол, по всяка вероятност това дори може да допринесе за избягване на последващи правни спорове между институциите.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P>Задължение за незабавно информиране</P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0100"><NO.P>100.</NO.P><TXT>На последно място, член 218, параграф 10 ДФЕС изисква Парламентът да бъде и <HT TYPE="ITALIC">незабавно</HT> информиран. Както личи особено от текста на други езици (на френски <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0041" REF.END="QE0041"/>immédiatement<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/>, на английски <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0042" REF.END="QE0042"/>immediately<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/>), идеята зад тази формулировка е Парламентът да бъде информиран веднага или поне възможно най-бързо<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0050"><P>В германското право се приема, че формулировката <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0043" REF.END="QE0043"/>незабавно<QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/> (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0044" REF.END="QE0044"/>unverzüglich<QUOT.END REF.START="QS0044" CODE="201C" ID="QE0044"/>) изисква действия <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0045" REF.END="QE0045"/>без виновно забавяне<QUOT.END REF.START="QS0045" CODE="201C" ID="QE0045"/> (вж. член 121, параграф 1, първо изречение от Bürgerliches Gesetzbuch (Граждански кодекс).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0101"><NO.P>101.</NO.P><TXT>При изпращането на информацията за предстоящото започване на преговорите по споразумението Съветът несъмнено е изпълнил това задължение, доколкото е изпратил писмото си на <DATE ISO="20100322">22 март 2010 г.</DATE>, тоест още на същия ден, в който е разрешил започване на преговори с Танзания.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0102"><NO.P>102.</NO.P><TXT>Не може обаче да се каже същото за информацията за приключването на процедурата: обстоятелството, че с обжалваното решение Съветът е одобрил спорното споразумение, е съобщено на Парламента повече от седмица по-късно, а именно с писмото от <DATE ISO="20140319">19 март 2014 г.</DATE> Наистина в сравнение със случая по дело С‑658/11, когато Съветът се е забавил с три месеца<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0051"><P>Във връзка с това вж. решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Парламент/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑658/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2025">EU:C:2014:2025</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0077">77</REF.NP.ECR> и т. <REF.NP.ECR REF="NP0015">15</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0017">17</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, забавянето е сравнително кратко. То обаче не е незначително, още повече в епохата на съвременните комуникации. Съветът не посочва причините за това забавяне нито извън<?PAGE NO="19"?> съдебния процес, нито в производството пред Съда<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0052"><P>По-конкретно, в случая Съветът не се позовава на проблеми с превода. Когато международното споразумение или решението на Съвета, с което се одобрява това споразумение, не е готово веднага на всички официални езици на Съюза, Съветът трябва най-напред да предаде на Парламента текстовете на езиците, които са налични, а впоследствие незабавно да изпрати и останалите преводи.</P></NOTE>. При това положение дори забавяне от около седмица като настъпилото в настоящия случай свидетелства за липса на уважение към народните представители, което е несъвместимо както с буквата, така и с духа на член 218, параграф 10 ДФЕС, а също и с изискването за лоялно сътрудничество между институциите (член 13, параграф 2, второ изречение ДЕС).</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P>Междинно заключение</P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0103"><NO.P>103.</NO.P><TXT>Предвид всичко това в настоящия случай Съветът в много отношения е нарушил задължението си по член 218, параграф 10 ДФЕС за изчерпателно и незабавно информиране на Парламента на всички етапи на процедурата. Следователно второто изтъкнато от Парламента основание за обжалване е налице.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>Г–</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Обобщение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0104"><NO.P>104.</NO.P><TXT>Ето защо общият извод е, че е налице само второто основание за обжалване. То обаче и само по себе си е достатъчно, за да наложи отмяна на обжалваното решение, доколкото допуснатото от Съвета нарушение на член 218, параграф 10 ДФЕС съставлява съществено процесуално нарушение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0053"><P>В същия смисъл решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Парламент/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑658/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2025">EU:C:2014:2025</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, по-специално т. 80, 86 и 87).</P></NOTE> (член 263, първа и втора алинея ДФЕС във връзка с член 264, първа алинея ДФЕС).</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>Д –</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Запазване на правните последици на обжалваното решение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0105"><NO.P>105.</NO.P><TXT>Ако, както предлагам, отмени обжалваното решение само на второто посочено основание за това, Съдът би следвало съгласно член 264, втора алинея ДФЕС да запази правните му последици в съответствие с единодушното становище по въпроса на всички участници в производството.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0106"><NO.P>106.</NO.P><TXT>Запазването на правните последици на обжалваното решение се налага по съображения за правна сигурност, с цел да не се засегне пълната ефикасност на наказателното преследване и съдебният процес на заподозрените в пиратска дейност лица. Всъщност с оглед на член 10, параграф 6 и член 12, параграф 3 от Съвместното действие<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0054"><P>Както е известно, съгласно тези две разпоредби прехвърлянето на лица в трета държава предполага предварителното сключване на споразумение с тази трета държава, в която се определят условията за прехвърлянето.</P></NOTE> по този начин от самото начало ще бъде осуетен всеки опит да се постави под въпрос мандатът на EUNAVFOR, когато се прехвърлят в Танзания заподозрени в пиратство лица, арестувани край бреговете на Сомалия. Правните последици на мерките, вече предприети в изпълнение на спорното споразумение, също няма да може да се поставят под съмнение. Нещо повече, в по-общ план посредством запазването на правните последици на обжалваното решение се избягва всяка неяснота на международно равнище по въпроса за наличието на международните задължения, поети от Съюза с одобряването и подписването на спорното споразумение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0107"><NO.P>107.</NO.P><TXT>Доколкото обжалваното решение се отменя на второто посочено в жалбата основание, тоест не защото е издадено на неправилно материално- или процесуалноправно основание, а само защото е издадено в нарушение на задължението за информиране на Парламента, правните му последици би следвало да се запазят не само временно, а за неопределено време<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0055"><P>Вж. решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Парламент/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑658/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2025">EU:C:2014:2025</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, по-специално т. 91).</P></NOTE>.<?PAGE NO="20"?> Всъщност съгласно първата част от изречението на член 218, параграф 6, втора алинея ДФЕС информацията, която Съветът е пропуснал да даде, дори и впоследствие този пропуск да е бил надлежно отстранен, сама по себе си не е свързана с никакво право на Парламента на участие в процеса на вземане на решение, дори не и с право на консултативно становище. При това положение би изглеждало като проява на краен формализъм все пак да се изиска от Съвета да повтори процедурата по вземане на решението в подходящ срок.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0108"><NO.P>108.</NO.P><TXT>Въпросът би стоял другояче само ако Съдът прецени, че е налице (и) първото посочено от Парламента основание за обжалване, тоест ако установи, че обжалваното решение е издадено на неправилно правно основание. Това вече би било от значение за правото на Парламента да участва в процеса на вземане на решения. В тази хипотеза, в съответствие с по-новата практика на Съда<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0056"><P>Решения <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Парламент/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>С‑355/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:516">EU:C:2012:516</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0090">90</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Комисия/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>С‑137/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:675">EU:C:2013:675</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, по-специално т. 81) и <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Комисия/Парламент и Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑43/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:298">EU:C:2014:298</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0056">56</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, правните последици на обжалваното решение би следвало да бъдат запазени не за неопределено време, а за срока, който е необходим на Съвета, за да отстрани порока в избора на правното основание и надлежно да включи Парламента в процедурата. В настоящия случай може да се приеме, че десет месеца биха били подходящ срок, за да има Съветът възможност да получи одобрението на Парламента в съответствие с член 218, параграф 6, втора алинея, буква а), подточка v) ДФЕС, както и да приеме ново решение на правилните правни основания.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>VII –</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">По съдебните разноски</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0109"><NO.P>109.</NO.P><TXT>Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Доколкото съгласно моето предложение Съветът губи делото, а Парламентът е направил съответното искане, Съветът следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски. Съгласно член 140, параграф 1 от Процедурния правилник обаче Чешката република, Кралство Швеция, Обединеното кралство и Европейската комисия, които са встъпили страни, понасят направените от тях съдебни разноски.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>VIII –</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0110"><NO.P>110.</NO.P><TXT>По изложените съображения предлагам на Съда да се произнесе, както следва:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0046" REF.END="QE0046"/>1)</NO.P><TXT>Отменя Решение 2014/198/ОВППС на Съвета от <DATE ISO="20140310">10 март 2014 г.</DATE></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Запазва правните последици на отмененото решение.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3)</NO.P><TXT>Осъжда Съвета на Европейския съюз да понесе направените от него съдебни разноски и тези на Европейския парламент.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>4)</NO.P><TXT>Чешката република, Кралство Швеция, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, както и Европейската комисия понасят направените от тях съдебни разноски<QUOT.END REF.START="QS0046" CODE="201C" ID="QE0046"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>