I.

Въведение

1.

Както гласи Директива (ЕС) 2016/343 относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство ( 2 ), правото на заподозрените или обвиняемите да присъстват на съдебния процес, се основава на правото на справедлив съдебен процес, което е един от основните принципи на демократичното общество.

2.

Както обаче се уточнява в тази директива, правото на присъствие на съдебния процес не е абсолютно ( 3 ). Държавите членки могат да предвидят възможността присъда, постановена в отсъствието на обвиняемия, да бъде изпълнена, без да се образува ново производство. Условието обаче е надлежно уведоменото засегнато лице да се е отказало доброволно и недвусмислено да присъства на съдебния процес, и следователно отсъствието му да е резултат от съзнателен избор ( 4 ). За сметка на това, ако наличието на такъв избор не е доказано, изпълнението на постановената в отсъствието на обвиняемия присъда е възможно само при условие че засегнатото лице има право на нов съдебен процес, ако го поиска.

3.

С преюдициалното запитване по настоящото дело Corte d’appello di Roma (Апелативен съд Рим, Италия) иска да се установи дали Директива 2016/343 допуска национална разпоредба, която не му позволява при разглеждането на такова искане да вземе предвид поведението на обвиняемия, за да прецени дали той доброволно не се е поставил в невъзможност да узнае за производството. С други думи, тя задава въпроса дали правото на Съюза задължава държавите членки не само да гарантират правото на защита на засегнатото лице, но и да предотвратят злоупотребата с това право.

4.

Освен това запитващата юрисдикция иска да се установи дали Директива 2012/29/ЕС за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета ( 5 ) допуска национална разпоредба, която при разглеждането на искане за нов съдебен процес след постановяване на присъда в отсъствието на обвиняемия не предвижда никакво информиране или участие на пострадалия от разглежданото престъпление.

II.

Правна уредба

А.

Правото на Съюза

1.

Директива 2012/29

5.

Съображения 12, 20, 22, 26 и 31 от Директива 2012/29 гласят:

6.

Член 1, параграф 1, първа алинея, както и членове 6, 10, 18 и член 20, буква б) от Директива 2012/29 предвиждат следното:

2.

Директива 2016/343

7.

Директива 2016/343 е приета на основание член 82, параграф 2, буква б) ДФЕС и съображения 3, 9, 10, 33, 35, 36, 37, 38, 39, 42 и 48 от тази директива гласят:

8.

Член 1, член 8, параграфи 1—4 и член 9 от Директива 2016/343 гласят:

Б.

Италианското право

9.

Член 420-bis от Codice di procedura penale (Наказателно-процесуален кодекс) е озаглавен „Отсъствие на обвиняемия“ и гласи:

10.

Член 629-bis от Наказателно-процесуалния кодекс е озаглавен „Отмяна на решение, придобило сила на пресъдено нещо“ и предвижда:

III.

Обстоятелствата по спора

11.

С присъда от 23 октомври 2023 г., постановена от Tribunale ordinario di Roma (Първоинстанционен съд Рим, Италия), CV е осъден на пет години и три месеца лишаване от свобода и на глоба в размер на 1 500 евро като съизвършител на престъпленията тежка телесна повреда и квалифициран грабеж.

12.

Тъй като CV не обжалва тази присъда, тя влиза в сила на 14 април 2024 г., а на 19 ноември 2024 г. CV е задържан с цел изпълнение на наложеното наказание.

13.

На 19 декември 2024 г. CV подава пред Corte d’appello di Roma (Апелативен съд Рим) молба за отмяна на постановената от Tribunale ordinario di Roma (Първоинстанционен съд Рим) присъда, като твърди, че е отбелязан като отсъстващ, въпреки че не са изпълнени условията по член 420-bis от Наказателно-процесуалния кодекс. Следователно той не знаел, че срещу него има висящо производство.

14.

След като разглежда актовете от първоинстанционното производство, Corte d’appello di Roma (Апелативен съд Рим) посочва, че то е образувано на 2 април 2022 г., след като CV е заловен по време на нанасяне на тежка телесна повреда и квалифициран грабеж като съизвършител с друго лице, което също е задържано, както и осем други лица, останали неизвестни. Освен това се приема, че CV е извършил престъплението при условията на рецидив, тъй като вече е бил осъден за други престъпления от същия вид.

15.

По искане на CV полицията уведомява майка му за задържането му и CV избира адвокат за защитник.

16.

На 4 април 2022 г. след задържането му CV е изправен пред Tribunale ordinario di Roma (Първоинстанционен съд Рим) с цел потвърждаване на задържането, както и с оглед на постановяване на решение по реда на бързото производство. По този повод той заявява, че в регистъра на населението е вписан като живеещ в дома на майка си в Сицилия, но че от пет години е трайно установен в Рим. Заявява също, че местоживеенето му е в Рим, в „mensa per i poveri“ (кухня, предоставяща безплатна храна на лица в затруднено финансово положение), управлявана от „Comunità di Sant’Egidio“.

17.

В края на съдебното заседание от 4 април 2022 г. задържането на CV не е потвърдено, не е образувано бързо производство, делото е върнато на прокуратурата, а CV е освободен.

18.

След това прокуратурата иска от Giudice per le indagini preliminari (съдия-следовател, Италия) към Tribunale ordinario di Roma (Първоинстанционен съд Рим) да издаде акт за провеждане на незабавно съдебно производство с оглед на очевидните доказателства, които позволяват делото да бъде разгледано без провеждане на разпоредително заседание.

19.

Това искане е уважено и Giudice per le indagini preliminari (съдия-следовател) постановява, че CV трябва да се яви пред Tribunale ordinario de Roma (Първоинстанционен съд Рим) в съдебно заседание на 4 октомври 2022 г. за провеждане на незабавно съдебно производство.

20.

На 9 май 2022 г. полицията отива на адреса на посочената по-горе „mensa per i poveri“, за да връчи акта за провеждане на незабавно съдебно производство, но не намира CV и оставя уведомлението на едно от лицата, отговарящи за функционирането на сдружението. Това лице заявява, че CV е идвал два дни по-рано, и уверява, че ще остави акта за провеждане на незабавно съдебно производство в личната пощенска кутия на CV.

21.

На 13 юли 2022 г. избраният от CV адвокат му изпраща телеграма до адреса му в „mensa per i poveri“, за да го уведоми, че се отказва от приетата защита поради невъзможността да бъде установено местонахождението му.

22.

На 4 октомври 2022 г. актът за провеждане на незабавно съдебно производство е връчен на избрания от CV адвокат по сертифицирана електронна поща, тъй като декларираното от CV местоживеене не е подходящо за тази цел.

23.

В съдебното заседание от 4 октомври 2022 г., след като избраният от CV адвокат се отказва от приетата защита, Tribunale ordinario di Roma (Първоинстанционен съд Рим) назначава друг адвокат за служебен защитник.

24.

В края на съдебното заседание от 4 октомври 2022 г. Tribunale ordinario di Roma (Първоинстанционен съд Рим) установява, че актът за провеждане на незабавно съдебно производство не е бил връчен на обвиняемия, и връща преписката в секретариата за ново връчване.

25.

В съдебното заседание от 17 януари 2023 г. Tribunale ordinario di Roma (Първоинстанционен съд Рим) констатира, че CV следва да бъде издирен, тъй като не е доказано, че той действително е узнал за съдебния процес, и за тази цел изпраща преписката на секретариата.

26.

На 20 януари 2023 г. полицията отново посещава „mensa per i poveri“, за да извърши връчването, но отново не намира CV там и предава призовка за явяване пред полицейските органи на доброволец, който заявява, че ще я остави в личната пощенска кутия на CV.

27.

На 20, 21 и 23 януари 2023 г. полицията напразно се опитва да се свърже по телефона с CV, който е оставил номера на мобилния си телефон.

28.

На 20 януари 2023 г. полицията извършва търсене в регистъра на населението и установява, че CV живее при майка си в Сицилия. На 3 февруари 2023 г. обаче майката на CV се явява в общинската служба по гражданско състояние, като представя декларация, че синът ѝ е напуснал жилището, и иска заличаването му от семейния регистър.

29.

В съдебното заседание от 13 юни 2023 г. Tribunale ordinario di Roma (Първоинстанционен съд Рим) констатира, че видно от докладната записка на полицията, CV не е бил открит, и поради това разпорежда издирването му на адреса по местоживеене, тоест на адреса на майка му в Сицилия, за да му бъдат връчени препис от акта за провеждане на незабавно съдебно производство и препис от протокола от съдебното заседание от 13 юни 2023 г., с който съдебното заседание се отлага за 23 октомври 2023 г.

30.

На 19 юни 2023 г. полицията връчва тези актове лично на майката на CV, посочена като „съжителстваща с него майка“.

31.

В съдебното заседание от 23 октомври 2023 г. Tribunale ordinario di Roma (Първоинстанционен съд Рим) констатира, че актът за провеждане на незабавно съдебно производство е връчен лично на майката на CV, която съжителства с него, и следователно трябва да се приеме, че обвиняемият със сигурност е знаел за съдебния процес.

32.

Поради това Tribunale ordinario di Roma (Първоинстанционен съд Рим) разпорежда провеждането на съдебното заседание в отсъствие на CV, като приема за доказано, че последният действително е знаел за производството и че трябва да се счита, че отсъствието му в съдебното заседание се дължи на доброволен и съзнателен избор по смисъла на член 420-bis, параграф 3 от Наказателно-процесуалния кодекс.

33.

На 23 октомври 2023 г. по време на съдебното следствие са снети свидетелските показания на пострадалия от престъплението и след обсъжданията между страните Tribunale ordinario di Roma (Първоинстанционен съд Рим) осъжда CV на пет години и три месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 1 500 евро като съизвършител на престъпленията тежка телесна повреда и квалифициран грабеж. Присъдата влиза в сила на 14 април 2024 г.

34.

CV е задържан на 19 ноември 2024 г. и подава молбата за отмяна, посочена в точка 13 от настоящото заключение.

IV.

Производството пред Съда и преюдициалните въпроси

35.

В рамките на това производство с определение от 7 януари 2026 г., постъпило в секретариата на Съда на 22 януари 2026 г., Corte d’appello di Roma (Апелативен съд Рим) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

36.

След проведените на 5 и 9 февруари 2026 г. административни заседания четвърти състав на Съда решава настоящото дело да бъде разгледано по реда на спешното преюдициално производство, уредено в член 107 от Процедурния правилник на Съда.

37.

В производството пред Съда писмени становища представят италианското правителство и Европейската комисия. Посочените страни вземат участие в съдебното заседание, проведено на 18 март 2026 г.

V.

Преценка

А.

По втория преюдициален въпрос

38.

С втория преюдициален въпрос, който предлагам да бъде разгледан на първо място, запитващата юрисдикция иска тълкуване на членове 8 и 9 от Директива 2016/343 във връзка с членове 47 и 54 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) и с членове 6 и 17 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък „ЕКПЧ“). Тя иска да се установи дали тези разпоредби допускат национална правна уредба, която съгласно тълкуването ѝ в релевантната съдебна практика изключва възможността съд, сезиран с искане за нов съдебен процес поради произнасянето на присъда в отсъствието на обвиняемия, да направи извод от поведението на заинтересованото лице и от косвени доказателства, че то доброволно се е поставило в невъзможност да узнае за първоначалното производство.

1.

Изискванията на релевантните разпоредби

39.

Съгласно член 8, параграфи 2 и 3 от Директива 2016/343 държавите членки могат да предвидят възможност съдебният процес, в който може да бъде постановено подлежащо на изпълнение решение относно вината или невиновността на засегнатото лице, да се проведе в негово отсъствие. Това е възможно, при условие че засегнатото лице е било уведомено своевременно за съдебния процес и за последиците от своето неявяване (член 8, параграф 2, буква а) или пък просто е било уведомено за съдебния процес, когато при това е представлявано от упълномощен да го защитава адвокат, избран от самия него или назначен от държавата (член 8, параграф 2, буква б) ( 7 ). Съгласно параграф 4 от посочения член, когато тези условия не могат да бъдат изпълнени, тъй като местонахождението на засегнатото лице не може да бъде установено въпреки положените разумни усилия, решение може все пак да бъде постановено и изпълнено, но в такъв случай засегнатото лице трябва да има право на нов съдебен процес в съответствие с член 9 от тази директива.

40.

Съгласно решение от 19 май 2022 г., Специализирана прокуратура (Производство срещу обвиняем, който се е укрил) ( 8 ), предоставената с член 8, параграфи 2 и 3 от Директива 2016/343 възможност на държавите членки — когато са изпълнени предвидените в параграф 2 условия — за задочно провеждане на съдебен процес и за изпълнение на решението, без да предвиждат право на нов съдебен процес, се основава на постулата, че в посочената в параграф 2 ситуация надлежно уведоменото лице доброволно и недвусмислено се е отказало от правото си да присъства на съдебния процес.

41.

В същото съдебно решение Съдът признава, че може евентуално да се счита и че дадено лице е уведомено за съдебния процес и че доброволно и недвусмислено се е отказало да упражни правото си да присъства на него, когато не може да бъде установено местонахождението му за целите на връчването на призовката за съдебния процес. Такъв може да бъде случаят, ако точни и обективни данни показват, че когато засегнатото лице, макар и официално да е уведомено, че е обвинено в извършването на престъпление, и поради това да знае, че срещу него ще се води съдебен процес, умишлено прави така, че да избегне официалното получаване на информацията относно датата и мястото на съдебния процес. Може да се приеме, че са налице такива точни и обективни данни например когато посоченото лице, както в делото, по което е постановено решение от 19 май 2022 г., Специализирана прокуратура (Производство срещу обвиняем, който се е укрил), е съобщило доброволно неверен адрес на компетентните органи или вече не се намира на адреса, който е съобщило ( 9 ).

42.

Следователно положението на такова лице, което е попречило на органите своевременно да го уведомят официално за съдебния процес посредством официален документ, попада в обхвата на хипотезата по член 8, параграф 2 от Директива 2016/343 ( 10 ). Освен това в такива обстоятелства своевременното изпращане от компетентните органи на официалния документ, който посочва датата и мястото на съдебния процес, на адреса, който засегнатото лице е съобщило на тези органи, и представеното доказателство, че този документ действително е бил предаден на този адрес, са равнозначни на уведомяване на това лице, чието местонахождение вече не може да бъде установено, за датата и мястото на процеса в съответствие с член 8, параграф 2 от Директива 2016/343. Това обаче може да е така само при условие че посочените органи са положили разумни усилия, за да установят местонахождението на посоченото лице и да го призоват лично или да го уведомят официално с други средства за датата и мястото на процеса ( 11 ).

43.

В допълнение, за такова лице може да се откаже да се проведе нов процес само ако и другите условия по член 8, параграф 2, букви а) и б) от Директива 2016/343 са изпълнени, тоест посоченото лице или е било уведомено своевременно за последиците от неявяването, или е било представлявано от адвокат ( 12 ).

2.

Въпросите на запитващата юрисдикция в контекста на тълкуването ѝ на националното право

44.

С втория въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали съгласно правото на Съюза тя трябва да разполага с право на преценка, което ѝ позволява да вземе предвид поведението на CV, за да провери дали той не се е поставил доброволно в невъзможност да узнае за производството, поради което молбата му за нов съдебен процес да трябва да се квалифицира като злоупотреба.

45.

С оглед на твърденията на италианското правителство този въпрос изглежда хипотетичен. Според тези твърдения обстоятелствата по делото следва да позволят на запитващата юрисдикция да откаже образуването на нов съдебен процес. Така съгласно националната съдебна практика именно действителното узнаване за съдебния процес обосновавало отбелязването на обвиняемия като отсъстващ, а от „небрежността по отношение на получаването на информация“ от страна на обвиняемия не можело автоматично да се направи извод за волята му да се постави в невъзможност да бъде информиран. Тази небрежност обаче може да бъде взета предвид, когато компетентните органи са положили разумни усилия, за да установят местонахождението на засегнатото лице. В такъв случай те следвало да представят „точни и обективни данни“, доказващи, че той е бил информиран в достатъчна степен.

46.

Вземането предвид на тези две условия изключвало всякакво неправомерно позоваване на правото на защита, тъй като отчитало както положените от органите усилия за информиране на заинтересованото лице, така и усилията, които това лице е положило, за да получи съответната информация. При това положение обстоятелствата, изложени в акта за преюдициално запитване, позволявали на CV да се откаже правото на нов съдебен процес.

47.

Във връзка с тези доводи следва да се припомни, че установеното в член 267 ДФЕС производство се основава на ясното разделение на правомощията между националните юрисдикции и Съда, като последният е оправомощен да се произнася само по тълкуването или валидността на посочените в тази разпоредба актове от правото на Съюза. В този контекст Съдът не може да се произнася по тълкуването на разпоредбите на националното право или да преценява дали тълкуването им от националната юрисдикция е правилно. От това следва, че Съдът трябва да вземе предвид фактическия и правен контекст, в който се вписват преюдициалните въпроси, очертан в акта за преюдициално запитване. Поради това в случая следва да се приеме тълкуването на италианската правна уредба, което произтича от преюдициалното запитване и е предпоставка за отправения до Съда въпрос ( 13 ).

48.

Според запитващата юрисдикция член 420-bis от Наказателно-процесуалния кодекс действително изброява обстоятелствата, при които може да се заключи, че обвиняемият е имал намерение да се постави в невъзможност да узнае за производството, и че отсъствието му е резултат от съзнателен избор. Съгласно практиката на Corte suprema di cassazione (Върховен касационен съд, Италия) обаче искането за нов съдебен процес може да бъде отхвърлено само ако бъде представено пряко доказателство за волята на обвиняемия да се постави в невъзможност да узнае за производството.

49.

Запитващата юрисдикция счита, че това на практика означава да се изисква засегнатото лице изрично да заяви, че волята му е да избегне производството. Според нея не се допуска да се заключи, че невъзможността да се установи местонахождението му, се дължи на поведение, което косвено, но несъмнено доказва такава воля. Следователно не е възможно да се вземе предвид небрежност, която свидетелства за съзнателното поемане на риска от обвиняемия да не узнае за производството, и която може да се приравни на умишлено осуетяване на такова узнаване. Поради това при обстоятелствата по настоящия случай запитващата юрисдикция приема, че е длъжна да уважи искането за нов съдебен процес поради липсата на пряко доказателство за волята на CV да се постави в невъзможност да узнае за първоначалното производство.

50.

В този смисъл запитващата юрисдикция, изглежда, счита, че националното право, по начина, по който е принудена да го приложи, предоставя в известен смисъл „свръхзакрила“ на правото на защита. Според нея то я задължава да възобнови наказателното дело, и не ѝ позволява да разгледа косвените доказателства, които може да сочат, че отсъствието на CV в съдебния процес се дължи евентуално на съзнателен избор от негова страна.

3.

Забраната за злоупотреба с правото на нов съдебен процес, гарантирано с Директива 2016/343

51.

Както се уточнява в правното ѝ основание в член 82, параграф 2 ДФЕС, в съображения 9 и 48 и в член 1 от нея, Директива 2016/343 извършва само минимална, а не пълна и изчерпателна хармонизация, така че държавите членки могат да разширят обхвата на установените в нея права, за да осигурят по-висока степен на защита ( 14 ).

52.

В този смисъл от самия текст на член 8, параграф 2 от посочената директива е видно, че държавите членки „могат да предвидят възможност съдебният процес, в който може да бъде постановено решение относно вината или невиновността на заподозрения или обвиняемия, да се проведе в негово отсъствие“ ( 15 ). Следователно държавите членки са свободни да не предвиждат в националното си право възможност за провеждане на съдебен процес в отсъствие на обвиняемия ( 16 ).

53.

Въпреки това, когато предвиждат възможността за провеждане на такъв съдебен процес, те трябва да спазват изискванията на Директивата. Всъщност те предвиждат и уреждат задълженията на държавите членки с оглед на правото на заподозрените и обвиняемите да присъстват на съдебния процес срещу тях, както и изключенията от това право ( 17 ). Това не означава само, че те трябва да гарантират правото на обвиняемия да присъства на съдебния процес, но и че трябва да предотвратят злоупотребата с правото на нов съдебен процес в случай на постановяване на присъда в негово отсъствие, което би възпрепятствало ефективността на наказателното преследване и доброто правораздаване.

54.

Разбира се, държавите членки по принцип са свободни да предоставят по-висока степен на закрила на правото на защита от предвиденото в Директива 2016/343. Гарантирането на такива права обаче не трябва да възпрепятства нейната цел и ефективното ѝ прилагане. Всъщност, когато акт на Съюза предоставя на държавите членки възможност за избор между няколко начина на прилагане, упражняването на това дискреционно правомощие е свързано с прилагането на правото на Съюза. Следователно проверката на съответствието на въведените за тази цел национални правила попада в обхвата на тълкуването на посочената директива в светлината на общите принципи на правото на Съюза ( 18 ).

55.

По същия начин при прилагането на тези правила държавите членки са обвързани от изискванията на Хартата. Разбира се, те могат да прилагат националните стандарти за защита на основните права, стига в този процес да не се намаляват нивото на защита, предвидено от Хартата, нито предимството, единството и ефективността на правото на Съюза ( 19 ).

56.

В съответствие с тези принципи Съдът вече е постановил, че разпоредбите на Директива 2016/343, свързани с правото на лицата да присъстват на съдебния процес, и с правото на нов съдебен процес, трябва да се тълкуват така, че да не се допусне възможността лицето, което, макар да е уведомено за провеждането на съдебен процес, изрично или мълчаливо, но недвусмислено се е отказало да присъства на процеса, след задочно осъждане да иска провеждането на нов процес и така неправомерно да възпрепятства ефективността на наказателното преследване и доброто правораздаване ( 20 ).

57.

Според Съда това тълкуване произтича от целта на Директива 2016/343, която, както се посочва в съображения 9 и 10 от нея, е да се укрепи правото на справедлив съдебен процес в наказателното производство, така че да се засили взаимното доверие на държавите членки в техните системи за наказателно правосъдие. Постулатът, че когато са изпълнени условията по член 8, параграф 2 от посочената директива, надлежно уведоменото засегнато лице се е отказало доброволно и недвусмислено от правото си да присъства на съдебния процес, гарантира спазването на посочената цел ( 21 ).

58.

В подкрепа на това тълкуване е обстоятелството, че тъй като е приета, за да улесни взаимното признаване, както и полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси между държавите членки, Директива 2016/343 има същата цел като рамковите решения относно взаимното признаване на съдебни решения по наказателни дела и процедурите за предаване между държавите членки ( 22 ). Тъй като е част от една и съща нормативна уредба, Директива 2016/343 трябва да се тълкува в съответствие с тези рамкови решения ( 23 ).

59.

Както обаче обяснява генерален адвокат Richard de la Tour, съгласно посочените по-горе рамкови решения националните юрисдикции трябва да разполагат и с право на преценка, което им позволява да проверят дали с оглед на обстоятелствата по всеки конкретен случай правото на защита е било спазено въпреки постановяването на присъда в отсъствието на обвиняемия ( 24 ). В подкрепа на тази гледна точка той изтъква по-специално ефективността на наказателното преследване, както и доброто правораздаване ( 25 ).

60.

Накрая, предложеното тълкуване е в съответствие с правото на жертвата делото ѝ да бъде гледано в разумен срок, и да не бъде травматизирана отново, с принципа на процесуална икономия на наказателното производство, както и с общия принцип на забрана на злоупотребата с право, съгласно който правните субекти не могат да се позовават на нормите на правото на Съюза с цел измама или злоупотреба ( 26 ).

61.

Забраната за злоупотреба с право всъщност винаги е приложима. Вярно е, че член 54 от Хартата и член 17 от ЕКПЧ изрично закрепват забрана за злоупотреба с право, която не изглежда относима към обстоятелствата по делото. Както посочва Комисията, тези разпоредби имат за конкретна цел да се попречи на лица, групи или държави да използват гарантираните в тях свободи, за да разрушат или ограничат прекомерно признатите в тях права. Тази конкретна забрана обаче не изключва по-общата забрана, призната от Съда.

4.

Заключение по втория преюдициален въпрос

62.

От изложените по-горе съображения следва, че когато проверява дали са изпълнени условията за прилагане на установеното в член 9 от Директива 2016/343 право на нов съдебен процес в случай на постановяване на присъда в отсъствието на обвиняемия, компетентният съд трябва да разполага с право на преценка.

63.

При упражняването на това право този съд трябва да може да провери дали условията, обобщени в точки 39—43 от настоящото заключение, са изпълнени. Следователно той трябва да прецени дали има точни и обективни данни, че засегнатото лице, макар и официално да е уведомено, че е обвинено в извършването на престъпление, и поради това да знае, че срещу него ще се води съдебен процес, умишлено прави така, че да избегне официалното получаване на информацията относно датата и мястото на съдебния процес. При тази преценка той трябва надлежно да вземе предвид особеното положение на уязвимите лица, посочени по-специално в съображение 42 от Директива 2016/343 ( 27 ). Накрая, при тази проверка запитващата юрисдикция трябва да определи дали едно от алтернативните условия, посочени в член 8, параграф 2, букви а) и б) от посочената директива, са изпълнени, тоест че лицето или е било уведомено за датата и мястото на съдебния процес, както и за последиците от неявяването, или е било представлявано от надлежно упълномощен адвокат през целия процес ( 28 ).

64.

Запитващата юрисдикция може да откаже на засегнатото лице правото на нов съдебен процес само ако въз основа на тази проверка заключи, че то умишлено е направило така, че да избегне официалното получаване на информацията относно съдебния процес, и че освен това е изпълнено едно от посочените условия. Положението би могло да бъде различно само ако се окаже, че съответното лице умишлено е направило така, че да възпрепятства изпълнението на тези условия, например като е избегнало получаването на информацията относно датата и мястото на процеса и относно последиците от задочно осъждане или като умишлено и повторно е прекъсвало контакта с адвоката си. В подобна хипотеза общият принцип на забрана на злоупотребата с право би могъл да бъде аргумент срещу провеждането на нов процес.

65.

В настоящия случай, освен ако запитващата юрисдикция не установи друго при проверката си, не е ясно дали има данни, сочещи, че CV умишлено и с цел злоупотреба е възпрепятствал изпълнението на условията, предвидени в член 8, параграф 2 от Директива 2016/343. Следователно тази юрисдикция ще трябва да провери, по-специално с оглед на протокола и стенограмата от проведения на 4 април 2022 г. разпит на CV (т. 16 по-горе), в хода на който той е бил подпомаган от надлежно упълномощен от него адвокат ( 29 ), дали от тези документи е видно, че CV е бил информиран в достатъчна степен, че е обвинен в извършването на престъпление и че срещу него ще бъде проведен съдебен процес. Запитващата юрисдикция трябва също така да провери, по-специално с оглед на предоставените от CV адреси и на положените усилия, за да му бъде съобщена информацията за съдебния процес срещу него, дали трябва да се приеме, че той умишлено е направил така, че да избегне официалното получаване на информацията относно датата и мястото на съдебния процес, при положение че компетентните органи са положили достатъчно усилия, за да установят местонахождението му.

66.

В хода на тези проверки запитващата юрисдикция трябва не само надлежно да вземе предвид уязвимостта на CV, произтичаща от положението му на бездомник, но и дали от свидетелските му показания по време на разпита от 4 април 2022 г. е видно, че той е бил в достатъчна степен образован и способен на трезва оценка, за да може да прецени последиците от положението, в което се е намирал. Освен това в рамките на производството по молбата за провеждане на нов процес CV трябва да може да посочи по-специално конкретните обстоятелства, които са могли евентуално да му попречат да получи уведомленията, доставени на „mensa per i poveri“ (кухня, предоставяща безплатна храна на лица в затруднено финансово положение), управлявана от „Comunità di Sant’Egidio“ (вж. т. 16, 20 и 26 от настоящото заключение).

67.

Освен това запитващата юрисдикция трябва да провери дали в настоящия случай е изпълнено едно от двете условия, посочени в член 8, параграф 2, букви а) и б) от Директива 2016/343. В това отношение, от една страна, тя трябва да определи дали може да се приеме, че CV е бил представляван от надлежно упълномощен адвокат по време на цялото производство с оглед на обстоятелствата в случая (вж. т. 15, 21 и 23 от настоящото заключение) ( 30 ).

68.

От друга страна, що се отнася до условието по член 8, параграф 2, буква а) от Директива 2016/343, запитващата юрисдикция трябва да прецени дали оставянето на уведомлението за акта за провеждане на незабавно съдебно производство в „mensa per i poveri“ (кухня, предоставяща безплатна храна на лица в затруднено финансово положение), управлявана от „Communità di Sant’Egidio“, може да е равнозначно на уведомяване на CV за датата и мястото на процеса в съответствие с член 8, параграф 2, буква а) от тази директива (вж. т. 42 от настоящото заключение). Освен това тя трябва да провери дали е доказано, че CV е бил официално уведомен своевременно, по-специално по време на разпита от 4 април 2022 г., за последиците от неявяването.

69.

Накрая, за всеки случай, следва да се припомни, че производството, в което заподозреният или обвиняемият трябва да може да поиска провеждането на нов процес съгласно член 9 от Директива 2016/343, трябва да отговаря на условията на правото на ефективни правни средства за защита. Това означава по-специално, че молбата за провеждане на ново производство се разглежда в достатъчно кратък срок, за да се гарантира, най-вече в случай че засегнатото лице е лишено от свобода, както в настоящия случай, ефективността на това производство, което може евентуално да доведе до отмяна на първоначалното съдебно решение и до освобождаване на заинтересования. При обстоятелствата в настоящия случай обаче е съмнително производството в главното производство да отговаря на тези условия, тъй като CV е задържан на 19 ноември 2024 г., поискал е отмяна на първоначалното съдебно решение на 19 декември 2024 г. и запитващата юрисдикция е отправила преюдициалното запитване по настоящото дело едва на 7 януари 2026 г., тоест повече от година по-късно, когато CV вече е изтърпял значителна част от наложеното му наказание ( 31 ).

Б.

По първия преюдициален въпрос

70.

С първия преюдициален въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали членове 6, 10 и 18 от Директива 2012/29 във връзка с членове 47 и 54 от Хартата и с членове 6 и 17 от ЕКПЧ трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като тази в член 629-bis от италианския Наказателно-процесуален кодекс, която в производство по отмяна на решение, придобило сила на пресъдено нещо, което производство може да доведе до отмяна на осъдителна присъда и до необходимост от ново разглеждане на делото по същество, не предвижда никаква форма на информиране, съобщаване или участие на пострадалия от престъплението, който не се е конституирал като граждански ищец.

71.

Съгласно член 1, параграф 1, първа алинея от Директива 2012/29 тя има за цел да се гарантира, че жертвите на престъпления получават подходяща информация, подкрепа и защита и могат да участват в наказателното производство.

72.

За тази цел член 6 от Директива 2012/29 предвижда правото на жертвите да получават информация по делото. Тази разпоредба не се отнася изрично до производство за възобновяване на наказателното дело като това в настоящия случай, в хода на което компетентният съд проверява дали в първоначалното производство са били изпълнени условията за постановяване на присъда в отсъствието на обвиняемия. Също така за целите на правото на жертвата да получи по принцип всяка информация за развитието на наказателното производство, закрепено по-специално в член 6, параграф 2, буква б) от посочената директива, член 6, параграф 2 и съображение 20 препращат към ролята на жертвите в съответната наказателноправна система.

73.

Член 10 от Директива 2012/29, който установява правото на жертвите да бъдат изслушани, също препраща само общо към „наказателното производство“.

74.

От общата система и от целта на Директива 2012/29 обаче е видно, че тя се основава на отчитането на тежките последици от производствата срещу извършителите на престъпления за пострадалите от такива престъпления и че е насочена към гарантиране на възможността жертвите да участват по подходящ и активен начин в посочените производства.

75.

С оглед на това в съображение 26 от Директива 2012/29 се подчертава значението на предоставянето на жертвите на информация относно текущото състояние на производството. Освен това в съображение 31 от тази директива се посочва, че правото на информация за времето и мястото на съдебното производство следва да се отнася и за информацията за времето и мястото на изслушването, свързано с обжалване на присъда или решение по делото.

76.

Производство, в хода на което компетентният съд преценява дали да отмени първоначалната присъда и да възобнови наказателното дело по същество, обаче може да се приравни на производство по обжалване на присъда, постановена по наказателно дело. Всъщност такова производство по отмяна предполага, че производството по същество, което по принцип е приключило с влязло в сила съдебно решение, може да бъде възобновено.

77.

Такова производство е от основно значение за жертвата. Всъщност то предполага, че е възможно жертвата да трябва да бъде изправена отново пред травмиращо преживяване и че може евентуално да бъде принудена отново да свидетелства в хода на новото производство по същество.

78.

При тези обстоятелства правото на жертвата да участва активно в наказателното производство, според мен не може да се отнася само до производствата по същество за доказване на престъплението, а трябва да се прилага и в рамките на производство по отмяна на първоначалното съдебно решение. Също така правото на жертвата да участва в такова производство, не може да зависи от това дали тя се е конституирала като граждански ищец, или първоначалното производство е било образувано в резултат на жалбата му или на служебно разследване ( 32 ).

79.

Несъмнено, както подчертава Комисията, при преценката на правото на нов съдебен процес не следва да се търси баланс между на правата на жертвата и тези на обвиняемия. Както се уточнява в съображение 12 от Директива 2012/29, установените в нея права на жертвата не засягат правата на извършителя на престъплението. Следователно не става въпрос за ограничаване на правото на обвиняемия на справедлив съдебен процес поради последиците за жертвата от нов съдебен процес по същество. Разпоредбите на посочената директива за предотвратяване на вторично виктимизиране или ненужно големия брой разпити ( 33 ) не могат да се тълкуват по начин, който застрашава правото на обвиняемия на нов съдебен процес, ако са изпълнени условията за прилагане на това право.

80.

Освен това в рамките на производство по отмяна не става въпрос за престъплението като такова, а свидетелските показания на жертвата във връзка с това престъпление не се вземат предвид при разглеждането на условията за възобновяване на наказателното дело по същество.

81.

Възможно е обаче жертвата да може да представи доказателства, които да дадат необходимата яснота на компетентния съд дали обвиняемият е възнамерявал съзнателно да избегне първоначалния съдебен процес. Това е особено вярно в положения като домашното насилие, в които обвиняемият и жертвата се познават или поддържат близки отношения.

82.

От това следва, че в отговор на първия въпрос на запитващата юрисдикция следва да се посочи, че правата, които Директива 2012/29 гарантира на жертвата, изискват тя да бъде уведомена за всяко искане за осигуряване на нов съдебен процес. Освен това тя трябва да има възможност да бъде изслушана при разглеждането на такова искане, за да може да представи всяка евентуално релевантна информация за целите на преценката на поведението на обвиняемия.

VI.

Заключение

83.

С оглед на изложените по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на преюдициалните въпроси на Corte d’appello di Roma (Апелативен съд Рим, Италия) по следния начин:

–

националните съдилища трябва да разполагат с право на преценка, за да определят дали с оглед на всички относими към случая обстоятелства обвиняем, който не е присъствал на съдебния процес, трябва да има право на нов съдебен процес, за да се гарантира правото му на справедлив съдебен процес,

–

в рамките на тази преценка националните съдилища трябва да проверят дали е надлежно доказано, че обвиняемият е бил уведомен за съдебния процес и за последиците от постановяване на присъда в негово отсъствие, и дали отсъствието му е резултат от съзнателен избор,

–

жертвата трябва да бъде уведомена за искането на обвиняемия за нов съдебен процес и да има право да бъде изслушана в рамките на производството, в което компетентният съд разглежда това искане“.