L_2009255BG.01009601.xml

РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

от 23 април 2009 година

относно забележките, които са неразделна част от решението за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на седми, осми и девети Европейски фонд за развитие за финансовата 2007 година

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ,

—	като взе предвид доклада на Комисията за проследяване на решенията за освобождаване от отговорност за 2006 г. (COM(2008) 0629 и неговото приложение SEC(2008) 2579),

—	като взе предвид финансовите отчети и отчетите за приходите и разходите на седми, осми и девети Европейски фонд за развитие за финансовата 2007 година (COM(2008) 0490 — C6-0296/2008),

—	като взе предвид доклада относно финансовото управление на седми, осми и девети Европейски фонд за развитие за финансовата 2007 година (COM(2008) 0224),

—	като взе предвид годишния доклад на Сметната палата за дейностите по седми, осми и девети Европейски фонд за развитие относно финансовата 2007 година, съпътстван от отговорите на Комисията (1),

—	като взе предвид декларацията за достоверност относно надеждността и точността на отчетите, както и законосъобразността и редовността на свързаните с тях операции, предоставена от Сметната палата съгласно член 248 от Договора за ЕО (2),

—	като взе предвид препоръките на Съвета от 10 февруари 2009 г. (5042/2009 — C6-0057/2009, 5044/2009 — C6-0058/2009, 5045/2009 — C6-0059/2009),

—	като взе предвид Споразумението за партньорство между държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ), от една страна, и Европейската общност и нейните държави-членки, от друга, подписано в Котону на 23 юни 2000 г. (3) и преразгледано в Люксембург на 25 юни 2005 г. (4),

—	като взе предвид Решение 2001/822/ЕО на Съвета от 27 ноември 2001 г. за асоцииране на отвъдморските държави и територии с Европейската общност („Решението за отвъдморско асоцииране“) (5), изменено с Решение 2007/249/ЕО на Съвета от 19 март 2007 г. (6),

—

като взе предвид член 33 oт Вътрешното споразумение от 20 декември 1995 г. между представителите на правителствата на държавите-членки, заседаващи в рамките на Съвета, относно финансирането и управлението на общностните помощи в рамките на втория финансов протокол на Четвъртата конвенция АКТБ— ЕО (7),

—

като взе предвид член 32 от Вътрешното споразумение от 18 септември 2000 г. между представителите на правителствата на държавите-членки, заседаващи в рамките на Съвета, относно финансирането и управлението на общностните помощи в рамките на финансовия протокол към споразумението за партньорство между държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн и Европейската общност и нейните държави-членки, подписано в Котону (Бенин) на 23 юни 2000 г., и относно отпускането на финансови помощи на отвъдморските държави и територии, за които се прилагат разпоредбите на четвъртата част от Договора за ЕО (8),

—	като взе предвид член 276 от Договора за ЕО,

—	като взе предвид член 74 от Финансовия регламент от 16 юни 1998 г., приложим към сътрудничеството за финансиране на развитието съгласно Четвъртата конвенция АКТБ— ЕО (9),

—	като взе предвид член 119 от Финансовия регламент от 27 март 2003 г., приложим към деветия Европейски фонд за развитие (10),

—	като взе предвид член 70, член 71, трето тире и приложение V към своя правилник,

—	като взе предвид доклада на Комисията по бюджетен контрол и становището на Комисията по развитие (A6-0159/2009),

А.	като има предвид, че Европейският фонд за развитие (ЕФР) е най-важният финансов инструмент на Европейския съюз за сътрудничество за развитие с държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ);

Б.

като има предвид, че общият размер на помощта, разпределяна чрез ЕФР, ще нарасне значително през идните години, тъй като заложеният размер на помощта на Общността по линия на десетия ЕФР за периода 2008—2013 г. е 21 966 000 000 EUR, което представлява увеличение с 62 % спрямо финансовите средства в рамките на деветия ЕФР;

В.	като има предвид, че бюджетната подкрепа е инструмент за предоставяне на помощи, който изисква съществена промяна в упражняването на парламентарен контрол, като се премине от предварителен към последващ контрол;

Г.	като има предвид, че Парламентът е решен да продължи да развива своя капацитет за контрол, за да изпълнява възможно най-ефективно своите задължения като орган, който взема решение за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета,

Изразява съгласие с Комисията за това, че в много държави получателки „слабата администрация“ и „слабото управление“ представляват значителен риск за доброто управление на ЕФР (отговори на Комисията по точки от 1 до 5 от годишния доклад на Сметната палата относно дейностите, финансирани от ЕФР).

Приканва Комисията, при доуточняването на своята стратегия за контрол (точки от 1 до 5 от годишния доклад относно ЕФР), да определи областите, при които липсата на резултати и разходите за контрол изискват промяна в политиката.

Счита, че в стратегията за изпълнение на десетия ЕФР (21 966 000 000 EUR за периода 2008—2013 г.) следва да се обърне внимание на области, които са от съществено значение за устойчивото развитие; насърчава Комисията да определи приоритети и да избягва разводняване по въпроса.

Счита, че Комисията, в усилието си да отдаде приоритетно значение на своите дейности за развитие и да ги концентрира, би могла да потърси възможности за увеличаване на помощта за страните с ниски доходи.

Подчертава, че трябва да се отдели необходимото внимание на устойчивостта на намесата на Комисията, включително формулирането на ясна стратегия за излизане и мониторинг на изпълнението; счита, че внимателната оценка на резултатите представлява основен фактор за гарантиране на демократичната легитимност на сътрудничеството на ЕС за развитие.

Финансово изпълнение

Приветства изпълнението на Комисията за 2007 г. и отбелязва, че плащанията са се увеличили с 12 %, а поетите задължения — с 9 %, като се има предвид, че увеличението на неизпълнените поети задължения се задържа на 2,8 %; счита коефициента на изпълнение от 3,7 години за приемлив, предвид увеличението на ефективността.

Приветства разпределянето на всички налични средства за деветия ЕФР през 2007 г.; призовава Комисията да формулира препоръки за неразпределените средства на осмия ЕФР; подчертава все пак, че бързото разпределяне на средства не бива да води до занижаване на качеството на проектите.

Припомня ангажимента на Комисията (11) да се стреми да гарантира, че един твърд дял в размер на 20 % от предоставената в рамките на Инструмента за сътрудничество за развитие (ИСР) помощ се заделя за основните и средните училища и основни нужди на здравеопазването; призовава да бъдат предоставени сведения по отношение на същия показател и за ЕФР.

Изразява загриженост относно констатациите, съдържащи се в специалния доклад на Сметната палата № 10/2008 относно помощта за развитие, предоставяна от ЕО за здравни услуги в държавите от Африка на юг от Сахара, който изтъква, че „Като съотношение спрямо общия размер на помощта за развитие финансовите средства за здравния сектор в Африка на юг от Сахара не са се увеличили от 2000 г. въпреки ангажиментите на Комисията във връзка с ЦХР и здравната криза в Субсахарска Африка“; призовава Комисията приоритетно да подпомага здравните системи и да определи най-подходящите инструменти за предоставяне на помощи в този регион.

Финансово управление на ЕФР от Комисията

10.

Отбелязва със задоволство, че според становището на Палатата горепосоченият доклад на Комисията относно финансовото управление на седмия, осмия и деветия Европейски фонд за развитие за финансовата 2007 година представлява „точно описание на постигнатите цели за финансовата година, финансовата ситуация и събитията, оказали съществено влияние върху извършваните през 2007 г. дейности“ (точка 13 от годишния доклад относно ЕФР).

11.

Все пак изразява съжаление за това, че последващите действия на Комисията, предприети в резултат на забележките на Сметната палата по редица случаи, се оказаха нецелесъобразни; подчертава, че предприетите от Комисията действия във връзка с препоръките на Сметната палата представляват важен елемент на отчетността за органа, който взема решение за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета; приветства факта, че Комисията „в бъдеще ще предостави по-подробна информация“ (точка 13 от годишния доклад относно ЕФР).

Декларация на Сметната палата за достоверност относно надеждността и точността на отчетите, както и законосъобразността и редовността на свързаните с тях операции

Надеждност на отчетите

12.

Отбелязва, че съгласно член 1 и член 103, параграф 3 от Финансовия регламент от 27 март 2003 г., приложим за деветия Европейски фонд за развитие, декларацията за достоверност не включва частта от средствата по деветия ЕФР (2 200 000 000 EUR), които се управляват от ЕИБ и за които тя носи отговорност (бележки под линия 2 и 11 от годишния доклад относно ЕФР).

13.

Отбелязва, че Сметната палата счита, че окончателните годишни отчети за седмия, осмия и деветия Европейски фонд за развитие представят достоверно, във всички съществени аспекти, финансовото положение на ЕФР към 31 декември 2007 г. (параграф VI от декларацията за достоверност).

14.

Отбелязва, че Сметната палата привлича вниманието върху факта, че Комисията не е доказала обосноваността на предположенията, направени относно оценката на провизията за извършените разходи, което може да доведе до подценяване на начислените разходи, както и до надценяване на сумата за гаранциите, посочена в бележките към финансовите отчети (параграф VII от декларацията за достоверност).

Законосъобразност и редовност на свързаните с отчетите операции

15.

Отбелязва, че:

—

Сметната палата счита, че операциите, свързани с приходите и поетите задължения за финансовата година, като цяло са законосъобразни и редовни (параграф VIII от декларацията за достоверност), като същевременно обръща внимание на високия фидуциарен риск в областта на бюджетната подкрепа вследствие на „динамичното тълкуване“ от страна на Комисията на критериите за допустимост (параграф X от декларацията за достоверност),

—	по време на одита на Сметната палата беше констатирано „съществено ниво на грешки“, засягащи свързаните с плащанията операции (параграф IX от декларацията за достоверност),

—	Сметната палата констатира, че Комисията е направила подобрения в своите системи за управление и контрол и посочва, че могат да се извършат още подобрения.

Забележки относно предоставената от Сметната палата информация в подкрепа на декларацията за достоверност

Обхват на одита

16.

Отбелязва, че забележките на Сметната палата по отношение на законосъобразността и редовността на извършените операции се основават на:

а)	оценка на системите за управление и контрол в централните служби на EuropeAid и в пет делегации, които обхващат шест държави;

б)	одит на общо 90 плащания и 15 индивидуални правни задължения;

в)	по отношение на бюджетната подкрепа — проверка на 30 плащания и 15 статистически подбрани финансови задължения;

г)	проверка на 30 статистически подбрани плащания, одобрени от централните служби на EuropeAid;

д)	проверка на 30 статистически подбрани операции, които вече са били подложени на последваща проверка от централните служби на EuropeAid;

е)	проверка на 30 статистически подбрани финансови задължения; и

ж)	проверка на годишния доклад за дейността и на декларацията на генералния директор на EuropeAid (точка 15 от годишния доклад относно ЕФР).

Надеждност на отчетите

17.

Изразява съжаление за това, че Комисията все още не може да представи пълна счетоводна информация поради трудности от технически характер; отбелязва отговора на Комисията, според който „въвеждането на новата счетоводна система от 2009 г. ще преодолее настоящите ограничения“ (точка 16 от годишния доклад относно ЕФР); приветства въвеждането на системата ABAC — ЕФР през февруари 2009 г.

18.

Отбелязва повтарящата се забележка на Сметната палата относно целесъобразността на статистическия подход, използван от Комисията за оценка на провизията за направените през отчетния период разходи, за които не са получени фактури към края на годината; също така отбелязва, че провизията възлиза на 2 087 000 000 EUR, или 83 % от общия размер на пасивите (точка 17 от годишния доклад относно ЕФР); приканва Комисията да продължи да подобрява своя подход.

Законосъобразност и редовност на свързаните с отчетите операции

19.

Отбелязва разликата между становището на Комисията и това на Сметната палата по отношение на момента на „изготвяне“ и „подписване“ на финансовите споразумения (точка 19 от годишния доклад относно ЕФР); изразява съжаление за неясното послание към органа, който взема решение за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета, и приканва Комисията да направи разяснение, за да могат всички страни (Комисията и държавите от АКТБ) да разбират еднакво понятието „изготвяне“.

20.

Отбелязва, че в рамките на проверката на операциите Сметната палата не получи съответната документация от органите на ООН за две (от подбраните единадесет) плащания; поради тази причина призовава Комисията да гарантира стриктното спазване на Финансовото и административно рамково споразумение.

21.

Отбелязва, че въз основа на резултатите от одита (точки 32—47 от годишния доклад относно ЕФР) Сметната палата заключава, че системите на EuropeAid за управление и контрол по отношение на ЕФР са само „частично ефективни“ (точка 53 от годишния доклад относно ЕФР).

22.

Наред с това отбелязва, че от деветте елемента на системата за вътрешен контрол на централно равнище шест са ефективни, два са частично ефективни и един елемент (брой на мониторинговите посещения) въобще не е ефективен и че от петте елемента на системата за вътрешен контрол на равнище делегация два елемента са ефективни, а три са само частично ефективни (таблица 3 от годишния доклад относно ЕФР).

23.

Отбелязва, че Комисията счита, че „предвид финансовите и човешките ресурси, с които разполага, (…) е създала системи за контрол, които гарантират достатъчна увереност“ (точка 53 от годишния доклад относно ЕФР).

24.

Счита, че отговорите на Комисията са незадоволителни, тъй като явно тя не желае да преразгледа предприетите от нея мерки, и приканва Комисията да даде по-точна информация за понятието „достатъчна увереност“, и по-специално по отношение на настоящото съотношение между разходите и ползите от контрола и настоящия процент на грешка, както и разбивка, посочваща какви допълнителни човешки и финансови ресурси са необходими за подобряване на системата за контрол, за да може Сметната палата да даде за системата обща оценка „ефективна“.

25.

Отбелязва, че Сметната палата посочва недостатъчните проверки, извършени от контрольорите или одиторите, което разкрива наличието на слабости в системите за управление и контрол; в тази връзка приканва Комисията да засили контрола, и по-конкретно да въведе система за преразглеждане на докладите от външния одит с цел проверка на качеството им.

Поети задължения и плащания в рамките на бюджетната подкрепа

26.

Отбелязва, че в пет от проверените 15 поети задължения в рамките на бюджетната подкрепа Сметната палата констатира:

—	„сериозни слабости по отношение на вътрешния контрол на бюджета, счетоводните системи, обществените поръчки или антикорупционните мерки“,

—	че закъснялото представяне на одитираните отчети и неефективността на външния контрол са „основни проблеми“,

—	че предоставянето на бюджетна подкрепа в тези условия води до „много висок фидуциарен риск“ (точка 26 от годишния доклад относно ЕФР).

27.

Подчертава, че Сметната палата счита, че изискванията на Споразумението от Котону — управлението на публичните разходи да бъде достатъчно прозрачно, надеждно и ефективно, не са изпълнени в тези пет случая.

28.

Припомня, че „фидуциарен риск“ означава, че е налице риск парите на европейските данъкоплатци да не се използват по предназначение, да не водят до икономическа ефективност или да не се отчитат правилно.

29.

Отбелязва също така, че Комисията „не е съгласна с оценката на Сметната палата“, че задълженията, според Комисията, са поети след извършване на оценка на „постигнатия достатъчен положителен напредък в системите за управление на публичните финанси“, че въпросните държави „продължават да демонстрират напредък“, като „продължават да отговарят на условията за отпускане на допълнителна бюджетна подкрепа“ (точка 26 от годишния доклад относно ЕФР).

30.

Изразява съжаление, че за момента отговорът на Комисията не отразява сериозността на заключенията на Сметната палата („основни проблеми“, „много висок фидуциарен риск“); счита, че в тази сериозна ситуация отворени и неосноваващи се на резултати изрази като „достатъчен“, „напредък“ и „демонстрират напредък“ са неподходящи, дори и повърхностни.

31.

Приканва Комисията да представи доказателствата, въз основата на които е направила заключенията си, като представи ясно степента на постигнатия напредък (от какво до какво положение) и обясни защо този напредък се счита за „достатъчен“.

32.

Отбелязва, че в седем от общо 33 проверени финансови споразумения Сметната палата е констатирала, че разпоредбите на финансовите споразумения за бюджетна подкрепа са били непълни или неясни, тъй като не са съдържали общите условия за бюджетна подкрепа или двусмислено са дефинирали метода за изчисляване на изплащаните суми, или са се отнасяли до задължения, поети от правителството, без да се уточняват датата на падежа и последствията, в случай че поетите задължения не се изпълнят (точка 27 от годишния доклад относно ЕФР); също така отбелязва, че Комисията „ще се стреми допълнително да подобри качеството на финансовите споразумения по десетия ЕФР“.

33.

Отбелязва, че по отношение на плащанията в рамките на бюджетната подкрепа извършените операции са „засегнати от съществено ниво на грешки“ (точка 52, буква б) от годишния доклад относно ЕФР) поради:

—	изчисленията на сумите за изплащане, извършени въз основа на положителна преценка на постигнатия напредък при управлението на публичните финанси, като тази преценка не съответства на свързаната с нея оценка на ситуацията,

—	прибягването до метод на изчисление, който не е предвиден от споразумението за финансиране,

—	извършването на плащания без наличието на актуални доклади относно управлението на публичните финанси (точка 28 от годишния доклад относно ЕФР).

34.

Отбелязва също така следните заключения на Сметната палата във връзка с 6 от общо 30 проверени плащания:

—	Комисията не е демонстрирала по структуриран и формализиран начин, че са били спазени условията на плащане по отношение на управлението на публичните финанси,

—	оценка на напредъка, която е неоснователно оптимистична или се базира на неактуални или неподходящи данни,

—	заключения, които не са подкрепени от съответната информация,

—	вземане предвид на бъдещи, а не на случили се събития,

—	неточна оценка на показателите (точка 29 от годишния доклад относно ЕФР).

35.

Отбелязва отговора на Комисията, според който „Комисията балансира между постигнатия напредък, политическия ангажимент към реформите и оставащите проблемни области, за да може да вземе информирано решение“ (отговор на Комисията по точка 29 от годишния доклад относно ЕФР).

36.

Изразява загриженост относно заключенията на Сметната палата, но още повече — от отговорите на Комисията, които показват, че Комисията няма голямо желание да сподели информацията, въз основа на която е взела своите решения за бюджетна подкрепа.

Ефективен парламентарен контрол

37.

Счита, че решението за използване на бюджетната подкрепа като инструмент за предоставяне на помощ за развитие попада изцяло в правомощията на изпълнителната власт и че операциите по бюджетно подпомагане следва да не изискват предварително одобрение от страна на Парламента.

38.

Отбелязва, че оценката на Парламента за бюджетната подкрепа следва да не бъде съсредоточена единствено върху рисковете, но също така и към ползите, както и към рисковете и ползите от предоставянето на алтернативна помощ; освен това отбелязва, че използваните няколко десетилетия традиционни проектни подходи не са донесли очакваните резултати.

39.

Счита, че крайната цел на парламентарния контрол е да се постигне ефективност на помощта, което означава ефективно, икономично, законосъобразно и правилно използване на помощта, за да се постигне устойчиво развитие, и счита, че контролът върху бюджетната подкрепа е част от общите усилия на ЕП за контролиране на ефективността и резултатите от общите разходи за развитие.

40.

Изразява съжаление за това, че не разполага с достатъчно полезна, разбираема и надеждна информация, за да извърши ефективен контрол върху резултатите от бюджетната подкрепа.

41.

Настоява за премахването на предходната система на последователни ЕФР посредством пълно консолидиране на финансирането на сътрудничеството между ЕС и АКТБ в бюджета на ЕС с цел да се гарантира парламентарен контрол при разпределението на средства в рамките на ЕФР.

Годишен доклад за използването на бюджетната подкрепа

42.

Приканва Комисията да изготви годишен доклад за използването на бюджетната подкрепа, а своята Комисия по бюджетен контрол — да изготви доклад по собствена инициатива относно годишния доклад, като включи полезна, разбираема, надеждна, аналитична и оценъчна, а не само описателна информация за:

—	планирана и предоставена бюджетна подкрепа,

—	постигане на очаквани резултати, така както са заложени в донорските цели и националните стратегии,

—	наличие и качество на допълнителни условия,

—	ефективност на диалога, постигната хармонизация сред донорите, допълнително изграждане на капацитет и свързани с това последици,

—	постигане на подобрени национални системи,

—	счетоводни организации, институции за управление на публичните финанси, институции за наблюдение и оценка,

—	размер и дял на неправомерните разходи,

—	анализ на видовете нередности, установени при проверките и одита (системни и несистемни),

—	предприети коригиращи мерки.

43.

Приканва също така Комисията да определи възможно най-точно държавите или въпросите, имащи отношение към бюджетната подкрепа, за които отделянето на специално внимание от страна на ЕП може да се окаже полезно за подобряване на отчетността пред донорите.

44.

Също така призовава Комисията да въведе годишен преглед на този риск.

Оценка и управление на рисковете

45.

Отбелязва, че отпускането на финансови средства посредством слаби системи в развиващите се страни създава риск от неефективност или разхищение на средствата и че следователно е абсолютно необходимо да се извърши оценка на фидуциарния риск преди стартирането на програмите за бюджетна подкрепа.

46.

Припомня, че Комисията не използва система, при която оценката на риска води до определяне на ясни пределни стойности, под нивото на които не следва да се осигурява бюджетна подкрепа, а по-скоро „динамичен подход“, при който свободата на преценка е много по-голяма.

47.

Счита, че по-голямата свобода на преценка при вземане на решения за бюджетна подкрепа в рамките на „динамичния подход“ трябва да бъде уравновесена от също толкова висока степен на прозрачност; следователно приканва Комисията да предостави на Комисията по бюджетен контрол и Комисията по развитие на Парламента информацията, на която се основават нейните оценки.

48.

Очаква, по-специално, да получи подробна информация относно оценките на риска на Комисията и анализите на системите на управление в развиващите се страни, нейната преценка за значимостта на слабостите в системите във връзка с потенциална неефективност и разхищение на помощи и разчети за тези фактори, представени в количествено изражение, доколкото това е възможно, както и информация за мерките, които вече са предприети или ще бъдат предприети в бъдеще за ограничаване на идентифицираните рискове.

Реторика или реалност

49.

Отбелязва, че в брошура, озаглавена „Бюджетна подкрепа — въпрос на взаимно доверие“ (12), отговорният член на Комисията Louis Michel заявява, че „бюджетна подкрепа, и то в по-голям размер, е единственият отговор. Поради тази причина взех решение да увелича дела на бюджетната подкрепа от 20 % на 50 % от нашите финансови средства“.

50.

Приканва члена на Комисията да преразгледа тези свои намерения, докато реториката бъде заменена от реалност и се появят недвусмислени доказателства, демонстриращи степента, в която бюджетната подкрепа носи по-голяма икономическа изгода от другите инструменти за предоставяне на помощи или оказва въздействие върху липсата на доходи.

51.

Отбелязва писмото и докладната записка на члена на Комисията Louis Michel до г-н Jacek Uczkiewicz, член на Европейската сметна палата, с копие до г-н Herbert Bösch, председател на Комисията по бюджетен контрол, от 9 януари 2009 г. (DR/amw/S(08)0418), в което членът на Комисията посочва, че:

—	„има възможност за усъвършенстване на формулирането и прилагането от страна на Комисията на програми за бюджетна подкрепа в съответствие със забележките на ЕСП чрез използване на по-прозрачен, структуриран и формализиран подход“, както и

—

„има възможност да се отделя по-системно внимание на управлението на риска и да се разглеждат подходящи гаранционни мерки или условия“ (стр. 9 от приложената към писмото докладна записка под заглавие „Отговор на предложението на Европейската сметна палата за прилагане на основните изисквания за управление на публичните финанси при определяне на допустимостта на бюджетната подкрепа“).

52.

Приветства възприемането от страна на Комисията на забележките на Палатата, както и изразените от нея намерения, и очаква да бъде подробно информиран за структурата и приложението на този „задълбочен подход“ (стр. 1 от същия документ).

Европейската сметна палата

53.

Приканва Палатата да го информира за качеството на оценката и управлението на риска на Комисията, като би приветствал повече одити на изпълнението, оценяващи резултатите от разходите за развитие като цяло и бюджетната подкрепа в частност.

Парламенти на държави получателки

54.

Приканва Комисията по бюджетен контрол да установи директни контакти със сродни комисии в определени парламенти на държави получателки с оглед насърчаване и подпомагане на тяхната роля за осигуряване на ефективност на помощите чрез дейности по парламентарен контрол.

55.

Настоятелно призовава Комисията приоритетно да подпомогне страните партньори да развият своя парламентарен контрол и възможностите си за одит, по-конкретно когато помощта се отпуска от бюджетни средства, и приканва Комисията редовно да докладва за постигнатия напредък.

56.

Счита, че участието на националните парламенти, гражданското общество и местните органи в страните партньори е необходимо условие за постигането на истински собствен ангажимент в управлението на процеса; настоятелно призовава Комисията да положи всички възможни усилия за подобряване на диалога с тези органи на всеки отделен етап от процеса на планиране.

Ангажираност на държавите от АКТБ

57.

Изразява загриженост от „липсата на ангажираност на държавите от АКТБ“ за осигуряване на ефективен контрол на разходите на ЕФР и разочарование от факта, че делегациите „не могат да имат пълно доверие на проверките, извършени от службите на националния разпоредител с бюджетни кредити“ (точка 36 от годишния доклад относно ЕФР).

58.

Отбелязва, че националните разпоредители с бюджетни кредити са задължителни в държавите от АКТБ, но не съществуват в развиващите се страни, обхванати от ГД „Външни отношения“; приканва Комисията да го информира относно предимствата и недостатъците на подхода на ЕФР и да извърши оценка на най-добрите практики в държавите от АКТБ с оглед подобряване на контрола на разходите по ЕФР от страна на службите на националните разпоредители.

59.

Отбелязва освен това, че „липсата на капацитет и ресурси в службите на националните разпоредители с бюджетни кредити“ са „най-често […] посочени в докладите на делегациите“ (точка 41 от годишния доклад относно ЕФР) до централните служби на EuropeAid; приканва Комисията да го информира относно обратната информация, предоставена на делегациите по този въпрос.

Човешки ресурси

60.

Отбелязва, че според Палатата броят на служителите на Комисията намалява в сравнение с разпределените средства и че не се предвижда съществено увеличение на персонала въпреки перспективата за съществено повишение на поетите задължения в рамките на 10-ия ЕФР (точка 33 от годишния доклад относно ЕФР).

61.

Изразява пълно съгласие с Палатата, че „съществува риск липсата на персонал, неподходящото разпределение на служителите или липсата на специфични умения и познания да имат отражение по отношение на качеството на контрола, проверките и мониторинга“ (точка 33 от годишния доклад относно ЕФР).

62.

Приканва Комисията да изясни по какъв начин възнамерява да разреши противопоставянето — или дори противоречието — между потребностите от допълнителни човешки ресурси в делегациите и нейния ангажимент да „поддържа стабилна численост на персонала след интегриране на служителите, наети във връзка с разширяването, като не се заявяват нови длъжности за периода 2009—2013 г.“ и „да посрещне новите потребности от персонал в ключови области на политиката изключително чрез преразпределение в рамките на отделите и между тях“ (13).

63.

Счита, че допълнителни човешки ресурси могат да бъдат осигурени чрез премахване на съществуващото разделение на отговорността за развитието между ГД „Външни отношения“ и ГД „Развитие“; приканва действащата Комисия да предприеме необходимите стъпки с оглед улесняване на тази реорганизация в рамките на новата Комисия; счита, че съществуващото разделение на труда по отношение на сътрудничеството за развитие между ГД „Развитие“ и ГД „Външни отношения“ не позволява на Комисията да участва пълноценно в подпомагането на международните усилия за насърчаване на съгласуваност на развитието и ефективност на помощите; освен това приканва Комисията да гарантира, че сътрудничеството за развитие е недвусмислено посветено на основната цел за изкореняване на бедността.

64.

Приканва Комисията да предприеме необходимите мерки за увеличаване на броя на служителите, които се занимават с управлението и контрола на ЕФР, като има предвид очакваното увеличение на обема на поетите задължения в рамките на десетия ЕФР.

Забележки относно заключенията и препоръките на Палатата

65.

Отбелязва със задоволство признанието от страна на Палатата за усилията, положени от EuropeAid за развитието на стратегия за контрол; счита, че една ефективна стратегия за контрол цели предотвратяване на грешки, преди да бъдат допуснати, а не преди всичко последващо възстановяване на недължимо изплатени средства; приканва Комисията да продължи да развива своята стратегия за контрол с оглед на този подход, което представлява приоритет за органа, вземащ решение за освобождаване от отговорност.

66.

Изразява пълно съгласие с препоръките на Палатата, изразени в точка 55, букви а)—ж) и в точка 56, букви а)—е) от годишния доклад относно ЕФР; привлича по-специално вниманието на Комисията към препоръката в съответствие с точка 56, буква а), според която:

„спазването на споразумението от Котону би трябвало да бъде разглеждано в светлината на основни изисквания, като предоставянето на своевременно публикувани и одитирани отчети, като тези изисквания следва да се спазят преди предоставянето на бюджетната подкрепа“,

и в съответствие с точка 56, буква г), според която

„преди стартирането на програмата за бюджетна помощ EuropeAid следва да осигури, че е била осъществена една ясна и точна оценка на управлението на публичните финанси и че страната бенефициент разполага с надеждна и подходяща програма за реформи с оглед преодоляване на всички значими слабости в предвидим срок“;

следователно призовава Комисията да предоставя бюджетна подкрепа само тогава, когато управлението на публичните разходи е достатъчно прозрачно, отговорно и ефективно или поне има вероятност да стане такова след прилагането в кратки срокове на програма за реформи; изтъква също така, че изборът на финансови решения за даден специфичен сектор следва да бъде пряко свързан с тяхната ефективност за съответната специфична област на намеса.

67.

Приканва Комисията да даде приоритет на бързото изпълнение на тези препоръки, на които органът, вземащ решение за освобождаване от отговорност, придава особено значение, доколкото наличието на ясни и договорени рамки за свободата на преценка на изпълнителния орган е абсолютно необходимо за упражняването на реален парламентарен контрол.

Нов подход към нова ситуация

68.

Подчертава, че усвояването на средствата, предоставени под формата на бюджетна подкрепа, от страна на държавата получателка се намира извън прекия контрол на Комисията (и на другите донори), тъй като засегнатата държава получателка разполага със суверенното право да управлява своя бюджет в съответствие със собствените си специфични разпоредби и националните бюджетни процедури.

69.

Припомня, че в някои държави получателки финансовото управление в публичния сектор, вътрешният контрол и дейностите по външен одит често не са достатъчно надеждни, за да гарантират, че предоставените от донорите средства се управляват адекватно и се използват за целите, за които са предназначени.

70.

Счита, че Комисията, с оглед на повишеното внимание по отношение на проблемите на отчетността и нарастващата заинтересованост от страна на данъкоплатците в държавите донори да станат свидетели на конкретни резултати от помощта за развитие, има определен интерес да се информира за рисковете, които се поемат при предоставяне на бюджетна подкрепа, и да сподели тази информация с органа, вземащ решение за освобождаване от отговорност, пред който се отчита.

71.

Освен това счита, че Комисията следва да информира администрациите на държавите получателки за своите задължения за отчетност и да изисква лицата, отговорни за управление на средства надолу по веригата, също да подлежат на подобни задължения.

Национална декларация за разкриване на информация

72.

Счита следователно, че помощта за развитие по принцип и бюджетната подкрепа в частност следва да бъдат обвързани с предварителна декларация за разкриване на информация, издадена от правителството на държавата получателка и подписана от министъра на финансите и отнасяща се до определени въпроси, които засягат структурата на управление и отчетност на една държава получателка.

73.

Изразява твърдо убеждение, че собствената оценка и разбиране на една държава получателка за слабостите в областта на контрола ще представляват по-силна мотивация за подобрение от одити и проверки, наложени от външен орган.

74.

Счита, че една национална декларация за разкриване на информация ще повиши прозрачността и отчетността, а също така ще предостави на международните донори ценна информация с оглед извършване на обоснована преценка на цялостната прозрачност и надеждност на структурата на управление и отчетност на държавата получателка.

75.

Приканва Комисията да поеме инициативата и да представи това предложение на други международни донори — по-специално на Световната банка — с оглед разработване и прилагане на подобен инструмент съвместно с други донори; подчертава, че е необходимо да се отдели особено внимание на естеството на санкциите за умишлено представяне на декларация за разкриване на информация, съдържаща подвеждащи данни.

76.

Приканва Комисията да го информира относно евентуалния срок за провеждане на тези преговори.

Интегриране на бюджета на ЕФР в общия бюджет на Европейския съюз

77.

Приветства ангажимента на Комисията да „представи отново своето предложение за цялостно включване на ЕФР в бюджета по време на обсъждането на следващата финансова рамка“ (14); приканва Комисията да предоставя на Комисията по бюджетен контрол цялата информация по отношение на подготовката на тази инициатива.

78.

Заявява още веднъж подкрепата си за включването на ЕФР в общия бюджет на Европейския съюз, като счита, че тази стъпка би позволила да се засилят съгласуваността, прозрачността и ефективността на ЕФР и да се укрепи неговата система за контрол.

Адаптиране на парламентарния контрол към инструмента

79.

Счита, че неговата роля по отношение на бюджетната подкрепа е да държи Комисията отговорна за резултатите от направените разходи и че бюджетната подкрепа е инструмент за предоставяне на помощ, който изисква съществена промяна в контролните практики, като се премине от контрол на резултатите към сравнение на тези резултати с определени показатели.

80.

Счита, че е задължен да развие настоящите си методи на работа с оглед постигане на тази цел; счита, че създаването на подкомисия по контрола на бюджетната подкрепа, учредена от неговата Комисия по бюджетен контрол, би представлявало ефективен инструмент за гарантиране, че разходите за помощ са от полза за населението на държавата получателка и че приносът на данъкоплатците за тези разходи не е обект на присвояване.

Инвестиционният механизъм

81.

Припомня, че в параграфи 20—24 от своята резолюция от 22 април 2008 г. относно освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета на шестия, седмия, осмия и деветия Европейски фонд за развитие за финансовата 2006 година (15) той изрази загрижеността си, че управлението на инвестиционния механизъм от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) е изключено от процедурата за освобождаване от отговорност; припомня също така, че ресурсите на ЕФР са обществени средства, които представляват принос на европейските данъкоплатци, а не на финансовите пазари.

82.

Подобно на Палатата в нейното становище № 9/2007 относно предложението за регламент на Съвета относно Финансовия регламент, приложим за 10-ия Европейски фонд за развитие (16), изразява съжаление във връзка с установяването на две отделни области на управление, тъй като това ограничава обхвата на освобождаването от отговорност, поражда допълнителна необходимост от координация между Комисията и ЕИБ и затруднява получаването на цялостна картина на постигнатите резултати.

83.

Отбелязва, че годишния доклад на ЕИБ относно инвестиционния механизъм съдържа основно финансова информация и много малко данни, ако изобщо съдържа такива, за резултатите от различните финансирани програми.

84.

Призовава ЕИБ да се съсредоточи върху докладване на резултатите и да представя пълна, подходяща и обективна информация по отношение на резултатите, поставените и постигнатите цели, причините за евентуалните отклонения, както и на извършените оценки, и обобщение на заключенията от оценките.

85.

Подчертава, че ЕИБ извършва дейност в държавите от АКТБ съгласно разпоредбите на Споразумението от Котону, чиято основна цел е да изкорени бедността и да насърчи устойчивото развитие, и че следователно Банката трябва да зачита посочените цели, що се отнася до нейната политика на кредитиране в тези държави.

86.

Приканва Комисията да го информира относно специфичните процедури, установени съвместно с ЕИБ, с оглед координиране на усилията на двете институции за постигане на целите на ЕС за развитие, както и относно ефективността на тези процедури.

87.

Изразява загриженост във връзка с репутацията на ЕИБ като институция, отличаваща се с най-малка прозрачност, най-слаба отчетност и най-ниска степен на демократичен контрол сред всички органи, натоварени с изпълнението на политиките на ЕС, както и сред обществените финансови институции.

88.

Призовава ЕИБ, в интерес на Европейския съюз и неговите ценности и с оглед на подобряване на общественото мнение за ЕИБ като институция, да представи доказателства, демонстриращи:

—

по какъв начин зачита духа на Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (17) и Конвенцията от Орхус от 25 юни 1998 г. за достъп до информация, участие на обществеността в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по екологични въпроси,

—	по какъв начин спазва ангажиментите на ЕС по отношение на глобалното развитие и стандартите, наложени от другите многостранни банки за развитие,

—	по какъв начин допринася за намаляване на бедността финансирането на изискващи значителни капиталовложения проекти в добивните сектори на промишлеността,

—	насоките, които е разработила за инвестициите в енергетиката, горското стопанство, транспорта, сектора на водното стопанство и сектора на управление на отпадъците и как нейните инвестиционни решения следват изцяло тези насоки,

—	че ѝ е достатъчен твърде малкият брой експерти по околната среда на пълен работен ден сред нейните служители, отговарящи за прегледа на целия кредитен портфейл и за гарантиране на спазването на съответните политики,

—	ефективността на нейния механизъм за подаване на жалби от засегнати граждани, до който следва да имат достъп и граждани на държави извън Европейския съюз,

—	ефективността на мерките за борба с корупцията и прането на пари,

—	критериите за кредитиране на частния сектор, като се изключат основните финансови стандарти, и изчерпателността на списъка на крайните получатели на кредити за частния сектор.

89.

Приканва Комисията да следи отблизо прилагането на инвестиционния механизъм, за да гарантира, че той постига своите цели като инструмент за развитие, и редовно да информира неговата Комисия по бюджетен контрол за заключенията си.

90.

Приканва своята Комисия по бюджетен контрол да засили действията си по отношение на контрола на финансовите дейности на ЕИБ, което попада изцяло в рамките на правомощията на тази комисия в съответствие с глава V, точка 3 от приложение VI към своя правилник за дейността.

(1) ОВ C 286, 10.11.2008 г., стр. 273.

(2) ОВ C 277, 31.10.2008 г., стр. 243.

(3) ОВ L 317, 15.12.2000 г., стр. 3.

(4) ОВ L 287, 28.10.2005 г., стр. 1.

(5) ОВ L 314, 30.11.2001 г., стр. 1 и ОВ L 324, 7.12.2001 г., стр. 1.

(6) ОВ L 109, 26.4.2007 г., стр. 33.

(7) ОВ L 156, 29.5.1998 г., стр. 108.

(8) ОВ L 317, 15.12.2000 г., стр. 355.

(9) ОВ L 191, 7.7.1998 г., стр. 53.

(10) ОВ L 83, 1.4.2003 г., стр. 1.

(11) Декларация на Комисията относно член 5 от Инструмента за сътрудничество за развитие, приложение към Съобщението на Комисията до Европейския парламент от 24 октомври 2006 г. (СОМ(2006) 628).

(12) ISBN 978-92-79-10115-1 на адрес http://ec.europa.eu/commission_barroso/michel/Policy/key_documents/docs/NH8108406ENC_web.pdf

(13) Доклад на Комисията. Планиране и оптимизиране на човешките ресурси на Комисията с оглед обслужване на приоритетите на ЕС (SEC(2007) 0530), стр. 3, на адрес http://www.europarl.europa.eu/meetdocs/2004_2009/documents/dv/sec_2007_5/sec_2007_530.pdf

(14) SEC(2008) 2579 Работен документ на службите на Комисията. Приложение към доклада на Комисията до Европейския парламент за предприемане на последващи действия след процедурата по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за 2006 г., стр. 86.

(15) ОВ L 88, 31.3.2009 г., стр. 253.

(16) ОВ C 23, 28.1.2008 г., стр. 3.

(17) ОВ L 145, 31.5.2001 г., стр. 43.