<!DOCTYPE html PUBLIC "yes" "xhtml1-strict.dtd">
<html xmlns="http://www.w3.org/1999/xhtml">
<!--GENDOC2XHTML # converter_version: 1.2.10-->
  <head>
    <title>2023-11-202311C128202206360-00-TRA-DOC-BG-ORD-C-0636-22-202309960-07_00</title>
    <meta content="text/html; charset=utf-8" http-equiv="Content-Type"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGeneratedDate"/>
    <meta content="bg-BG" name="Gendoc_Lang"/>
    <meta content="" name="Gendoc_GenerationDate"/>
    <meta content="" name="IsFlattened"/>
    <meta content="1" name="NumProc"/>
    <meta content="Final" name="Gendoc_EditionType"/>
    <meta content="0001" name="Gendoc_CaseNumberSuite"/>
    <meta content="22/12/2023 16:36:07" name="Gendoc_LastVerificationDate"/>
    <meta content="" name="Gendoc_ProcedureNumber"/>
    <meta content="bg" name="Gendoc_LangCode"/>
    <meta content="ORD" name="TypeDoc"/>
    <meta content="J1aeHxbZomSciq0jKlhVgiCsrE58S6bbBLb7iAKW1GN8+FUgsPrpkOWraYtLLl7nkTZjZvyryfd8AP0GqPkfMTIztIBUFiE6kLFu8EsJ5EEaC8NeXBBJsuiTyeX2/N3pbzTDw7mOV1NTk2EMuZqaACIBREvYytP8uZUWKr4wul4=" name="GenDocUID"/>
    <meta content="P" name="TypeProc"/>
    <meta content="" name="CreateCustomParts"/>
    <meta content="OK" name="ReadyToPublish"/>
    <meta content="rrb" name="Gendoc_User"/>
    <meta content="" name="EP_Mode"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGenerated"/>
    <meta content="" name="Gendoc_Vademecum"/>
    <meta content="0636" name="NumeroOrdre"/>
    <meta content="2022" name="Annee"/>
    <meta content="P" name="Gendoc_ProcedureType"/>
    <meta content="" name="EP_Version"/>
    <meta content="BG" name="Langue"/>
    <meta content="rrb" name="Gendoc_DGTGeneratedUser"/>
    <meta content="FAST_document_go_orange" name="Gendoc_LastVerificationStatus"/>
    <meta content="ORD_C" name="Gendoc_GendocTemplateType"/>
    <meta content="TRUE" name="WithoutAuthorBlockFlatP"/>
    <meta content="GenDoc 15-11-23 12:09:36" name="Created"/>
    <meta content="" name="Canevas3_Vademecum"/>
    <meta content="TRUE" name="WithoutAuthorBlock"/>
    <meta content="" name="Gendoc_CaseYear"/>
    <meta content="false" name="Generation_In_Progress"/>
    <meta content="C" name="Juridiction"/>
    <meta content="931c4e75e74d4ba3adce4b508705db87" name="DocumentIdentifier"/>
    <meta content="0636" name="Gendoc_CaseNumber"/>
    <meta content="ImportedWithoutSource" name="SdlIdentifier"/>
    <meta content="RP" name="NatureAff"/>
    <meta content="RP" name="Gendoc_CaseNature"/>
    <meta content="0001" name="NumSuite"/>
    <meta content="C" name="Gendoc_Juridiction"/>
  </head>
  <body>
    <div style="header">
      <div id="rId24" style="first"/>
      <div id="rId20" style="even">Определение от 16.11.2023 г. — Дело C‑636/22</div>
      <div id="rId21" style="default">PY (Гражданин на трета държава в изпълняващата държава членка)</div>
    </div>
    <p class="C19Centre" id="para-1" title="page-1">
      ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА (oсми състав)
    </p>
    <p class="C19Centre" id="para-2" title="page-1">
      16 ноември 2023 година (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-1" href="#t-1">*</a>
</span>)
    </p>
    <p class="C71Indicateur" id="para-3" title="page-1">
      „Преюдициално запитване — Член 99 от Процедурния правилник на Съда — Отговор, който може да бъде изведен недвусмислено от съдебната практика — Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Европейска заповед за арест — Рамково решение 2002/584/ПВР — Гаранции, предоставени от издаващата държава членка — Член 5, точка 3 — Цел за социална реинтеграция — Граждани на трети държави, пребиваващи на територията на изпълняващата държава членка — Равно третиране — Член 20 от Хартата за основните права на Европейския съюз“
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-4" title="page-1">
      По дело C‑636/22
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-5" title="page-1">
      с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Corte d’appello di Lecce (Апелативен съд Лече, Италия) с акт от 28 септември 2022 г., постъпил в Съда на 12 октомври 2022 г., в рамките на производство за изпълнение на европейска заповед за арест, издадена срещу
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-6" title="page-1">
      PY
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-7" title="page-1">
      при участието на:
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-8" title="page-1">
      Procura della Repubblica presso il Tribunale di Lecce,
    </p>
    <p class="C19Centre" id="para-9" title="page-1">
      СЪДЪТ (осми състав),
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-10" title="page-1">
      състоящ се от: M. Safjan, изпълняващ функцията на председател на състава, K. Jürimäe (докладчик), председател трети състав, и N. Jääskinen, съдия,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-11" title="page-1">
      генерален адвокат: M. Campos Sánchez-Bordona,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-12" title="page-1">
      секретар: A. Calot Escobar,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-13" title="page-1">
      предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, да се произнесе с мотивирано определение в съответствие с член 99 от Процедурния правилник на Съда,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-14" title="page-1">
      постанови настоящото
    </p>
    <p class="C75Debutdesmotifs" id="para-15" title="page-1">
      Определение
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 1, параграф 3 и на член 5, точка 3 от Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки (ОВ L 190, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 3), както и на член 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Запитването е отправено в рамките на изпълнението в Италия на европейска заповед за арест, издадена на 23 май 2022 г. от Рrocureur de la République près le tribunal judiciaire de Rennes (прокурор към първоинстанционен съд Рен, Франция) с цел наказателно преследване срещу PY.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Правна уредба</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Правото на Съюза</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Рамково решение 2002/584</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">3</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно член 1 от Рамково решение 2002/584:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-22" title="page-1">
      „1. Европейската заповед за арест е съдебно решение, което е издадено от държава членка, с оглед задържане и предаване на друга държава членка на издирвано лице, с цел наказателно преследване или изпълнение на присъда за лишаване от свобода или на мярка, изискваща задържане.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-23" title="page-1">
      2. Държавите членки следва да изпълнят всяка европейска заповед за арест въз основа на принципите на взаимното признаване и в съответствие с разпоредбите на настоящото рамково решение.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-24" title="page-1">
      3. Рамковото решение няма действие по отношение на изменение на задължението за спазване на основните права и основните правни принципи, залегнали в член 6 от Договора за Европейския съюз“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">4</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 4 („Случаи, при които изпълнението на европейска заповед за арест може да бъде отказано“) от това рамково решение предвижда:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-26" title="page-1">
      „Изпълняващият съдебен орган може да откаже да изпълни европейска заповед за арест:
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-27" title="page-1">
      […]
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-28" title="page-1">
      6)  когато европейската заповед за арест е издадена с оглед изпълнение на присъда за лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане[,] и издирваното лице се намира или е гражданин или пребиваващ в изпълняващата [държава членка], а същата поема изпълнението на присъдата или мярката, изискваща задържане[,] съгласно националното си право;
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-29" title="page-1">
      […]“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">5</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно член 5, точка 3 от посоченото рамково решение:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-31" title="page-1">
      „Съгласно законодателството на изпълняващата държава членка изпълнението на европейската заповед за арест от изпълняващия съдебен орган може да бъде обвързано от следните условия:
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-32" title="page-1">
      […]
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-33" title="page-1">
      3) когато лицето, обект на европейска заповед за арест с оглед провеждане на наказателно производство, е гражданин или пребиваващ в изпълняващата държава членка, предаване може да се извърши, при условие че то, след като бъде изслушано, бъде върнато в изпълняващата държава членка, за да изтърпи [там] наложеното [в издаващата държава членка] наказание лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Рамково решение 2008/909/ПВР</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">6</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съображение 9 от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 година за прилагане на принципа за взаимно признаване към съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз (ОВ L 327, 2008 г., стр. 27), гласи:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-36" title="page-1">
      „Изпълнението на наказанието в изпълняващата държава следва да увеличи възможността за социална реинтеграция на осъденото лице. За да се увери, че изпълнението на наказанието от изпълняващата държава ще постигне целта за улесняване на социалната реинтеграция на осъденото лице, компетентният орган на издаващата държава следва да вземе предвид някои елементи като например връзките на лицето с изпълняващата държава, както и дали то счита тази държава за мястото на своите семейни, езикови, културни, социални или икономически и други връзки с изпълняващата държава“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">7</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно член 25 („Изпълнение на наказания след [е]вропейска заповед за арест“) от посоченото рамково решение:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-38" title="page-1">
      „Без да се засягат разпоредбите на Рамково решение [2002/584], разпоредбите на настоящото рамково решение се прилагат mutatis mutantis, доколкото са съвместими с разпоредбите на това рамково решение, към изпълнението на наказанията в случаи, когато държава членка се задължава да изпълни наказание съгласно член 4, параграф 6 от това рамково решение, или когато, действайки съгласно член 5, параграф 3 от това рамково решение, тя е поставила условие за последващо връщане на осъденото лице в съответната държава [членка] за изтърпяване на наказанието, за да се избегне възможността съответното лице да остане ненаказано“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Италианското право</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">8</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 18 bis от Legge n. 69 — Disposizioni per conformare il diritto interno alla decisione quadro 2002/584/GAI del Consiglio, del 13 giugno 2002, relativa al mandato d’arresto europeo e alle procedure di consegna tra Stati membri (Закон № 69 — Разпоредби за привеждане на вътрешното право в съответствие с Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки) от 22 април 2005 г. (GURI бр. 98 от 29 април 2005 г.), в редакцията му, приложима към фактите по спора в главното производство (наричан по-нататък „Закон № 69 от 2005 г.“), предвижда:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-41" title="page-1">
      „1. Когато европейската заповед за арест е издадена с цел наказателно преследване, Corte d’appello [(Апелативен съд, Италия)] може да откаже предаването в следните случаи:
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-42" title="page-1">
      a) ако европейската заповед за арест се отнася до престъпления, за които съгласно италианското право се счита, че са извършени изцяло или отчасти на нейна територия или на приравнено място, или до престъпления, извършени извън територията на издаващата държава членка, и ако италианското законодателство не позволява наказателно преследване на същите престъпления, извършени извън нейната територия;
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-43" title="page-1">
      b) ако има висящо наказателно производство срещу издирваното лице за същото деяние като това, за което е издадена европейската заповед за арест.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-44" title="page-1">
      2. Когато европейската заповед за арест е издадена с оглед на изпълнение на присъда за лишаване от свобода или на мярка, изискваща задържане, Corte d’appello [(Апелативен съд)] може да откаже предаването на издирваното лице, ако то е италиански гражданин или гражданин на друга държава — членка на Съюза, който е пребивавал или се е намирал законно и действително на италианска територия поне от пет години, при условие че Corte d’appello [(Апелативен съд)] разпореди това наказание или тази мярка да бъдат изпълнени в Италия в съответствие с вътрешното право“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">9</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 19 от този закон предвижда, че за изпълнението на европейска заповед за арест от италианския съдебен орган в изброените в този член случаи трябва да са налице определени условия. По-специално в параграф 1, буква б) от този член се предвижда, че когато европейска заповед за арест е издадена с цел наказателно преследване срещу италиански гражданин или гражданин на друга държава — членка на Съюза, който е пребивавал законно и действително на италианска територия поне от пет години, за изпълнението на заповедта е необходимо, след като спрямо лицето е проведен съдебен процес, то да бъде върнато в Италия, за да изтърпи там наложеното му в издаващата държава членка наказание лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">10</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 23 май 2022 г. Procureur de la République près le tribunal judiciaire de Rennes (прокурор към първоинстанционен съд Рен, Франция) издава европейска заповед за арест с цел провеждане на наказателно преследване срещу PY, афганистански гражданин, обвинен във вещно укривателство, изпиране на пари и участие в престъпна група. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">11</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Сезиран с искането за изпълнение на тази европейска заповед за арест, Corte d’appello di Lecce (Апелативен съд Лече, Италия), запитващата юрисдикция по настоящото дело, разпорежда с първо решение заинтересованото лице да бъде предадено на издаващия съдебен орган.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">12</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 16 септември 2022 г. Corte suprema di cassazione (Върховен касационен съд, Италия) отменя частично това решение. Всъщност тази юрисдикция приема, че Corte d’appello di Lecce (Апелативен съд Лече) е трябвало да провери, от една страна, дали и доколко PY е трайно установен на територията и следователно дали са изпълнени условията, предвидени в член 19, параграф 1, буква b) от Закон № 69 от 2005 г. От друга страна, според Corte suprema di cassazione (Върховен касационен съд) запитващата юрисдикция е трябвало да провери дали PY е италиански гражданин, или е гражданин на трета държава и в последната хипотеза да вземе предвид преюдициалното запитване, отправено от Corte costituzionale (Конституционен съд, Италия) по делото, по което впоследствие е постановено решение на Съда от 6 юни 2023 г., O. G. (Европейска заповед за арест срещу гражданин на трета държава) (C‑700/21, наричано по-нататък „решение O. G“, EU:C:2023:444).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">13</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">След решението от 16 септември 2022 г. на Corte suprema di cassazione (Върховен касационен съд) запитващата юрисдикция разпорежда отново с второ решение предаването на заинтересованото лице на френските органи, като констатира, че не се поставя въпросът за действителното установяване на PY в Италия. Всъщност според Corte d’appello di Lecce (Апелативен съд Лече) необходимите условия за прилагането на членове 18 bis и 19 от Закон № 69 от 2005 г. при всички положения не са изпълнени, тъй като това лице не е италиански гражданин, нито гражданин на друга държава членка, а е афганистански гражданин.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">14</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Това второ решение също е отменено от Corte di cassazione (Върховен касационен съд), като се приема, че доказателствата относно установяването на заинтересованото лице в Италия не са били оценени по подходящ начин.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">15</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Запитващата юрисдикция, на която делото отново е върнато, счита за необходимо да отправи запитване до Съда относно тълкуването на Рамково решение 2002/584, и по-специално относно евентуалната несъвместимост на членове 18 bis и 19 от Закон № 69 от 2005 г. с член 5, точка 3 от това рамково решение. Всъщност според нея тези национални разпоредби не позволяват на изпълняващия съдебен орган, когато съответното лице е гражданин на трета държава, пребиваващ в Италия, да обвърже предаването с условието това лице, след като бъде изслушано, да бъде върнато в Италия, за привеждане в изпълнение на наложеното му от издаващата държава членка наказание лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">16</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При тези обстоятелства Corte d’appello di Lecce (Апелативен съд Лече) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-54" title="page-1">
      „1) Допуска ли член 5, точка 3 от [Рамково решение 2002/584], тълкуван в светлината на член 1, параграф 3 от същото рамково решение и на член 7 от [Хартата], правна уредба като италианската, която — в рамките на процедура по европейска заповед за арест с оглед провеждане на наказателно преследване — абсолютно и автоматично забранява на изпълняващите съдебни органи да откажат предаването на граждани на трети държави, които се намират или пребивават на територията на Италия, независимо от връзките, които имат с нея?
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-55" title="page-1">
      2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, въз основа на какви критерии и предпоставки следва да се приеме, че тези връзки са достатъчно значими, за да наложат на изпълняващия съдебен орган да откаже предаването?“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">17</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това запитващата юрисдикция отправя искане запитването по настоящото дело да бъде разгледано по реда на бързото производство съгласно член 105 от Процедурния правилник на Съда.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Производството пред Съда </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">18</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С решение на председателя на Съда от 14 ноември 2022 г. производството е спряно до постановяване на решението, с което се слага край на производството по дело C‑700/21. След обявяването на 6 юни 2023 г. на решение O. G. производството е възобновено по силата на решение на председателя на Съда от 9 юни 2023 г. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">19</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до искането на запитващата юрисдикция за разглеждане на настоящото дело по реда на бързото производство, налага се изводът, че предвид решението за произнасяне с мотивирано определение съгласно член 99 от Процедурния правилник, липсва основание за произнасяне по това искане (вж. по аналогия определение от 16 декември 2021 г., Fedasil, C‑505/21, EU:C:2021:1049, т. 35).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По преюдициалните въпроси</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">20</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно член 99 от Процедурния правилник Съдът може във всеки един момент да се произнесе с мотивирано определение по предложение на съдията докладчик и след изслушване на генералния адвокат, по-специално когато отговорът на преюдициален въпрос се налага недвусмислено от съдебната практика.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">21</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение следва да се припомни, че съдебното сътрудничество, установено в член 267 ДФЕС, е основано на ясно разделение на правомощията между националните юрисдикции и Съда. От една страна, Съдът е оправомощен не да прилага нормите на правото на Съюза към определен случай, а само да се произнася по тълкуването на Договорите и на актовете, приети от институциите, органите, службите или агенциите на Съюза (вж. в този смисъл решение от 18 май 2021 г., Asociaţia „Forumul Judecătorilor din România“ и др., C‑83/19, C‑127/19, C‑195/19, C‑291/19, C‑355/19 и C‑397/19, EU:C:2021:393, т. 201 и цитираната съдебна практика). От друга страна, съгласно точка 11 от Препоръките на Съда на Европейския съюз към националните юрисдикции относно отправянето на преюдициални запитвания (ОВ C 380, 2019 г., стр. 1) националните юрисдикции са тези, които трябва да направят във висящия пред тях спор конкретните изводи от насоките за тълкуване, предоставени от Съда (вж. в този смисъл решение от 25 октомври 2018 г., Roche Lietuva, C‑413/17, EU:C:2018:865, т. 43).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">22</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В случая Съдът счита, че тълкуването на правото на Съюза, поискано от запитващата юрисдикция, се налага недвусмислено от решение O. G. Поради това в настоящото дело следва да се приложи член 99 от Процедурния правилник.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">23</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Както следва от точка 21 от това определение, запитващата юрисдикция е тази, която ще трябва да направи конкретните изводи в спора по главното производство от насоките за тълкуване, произтичащи от тази практика на Съда.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По първия въпрос</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">24</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 5, точка 3 от Рамково решение 2002/584 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която пречи абсолютно и автоматично на съдебния орган на изпълняващата държава членка да обвърже предаването на гражданин на трета държава, който пребивава на територията на тази държава членка, с условието това лице, след като бъде изслушано, да бъде върнато в посочената държава членка за привеждане в изпълнение на наложеното му в издаващата държава членка наказание лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">25</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение следва да се припомни, че сезиран с преюдициално запитване относно тълкуването на член 1, параграф 3 и член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584, Съдът постановява в точка 38 от решение O. G., че свободата на преценка, с която разполага държава членка, когато реши да транспонира предвиденото в последната разпоредба факултативно основание за отказ на изпълнение на европейска заповед за арест, не може да бъде неограничена.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">26</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Всъщност, на първо място, посочената държава членка е длъжна съгласно член 1, параграф 3 от това рамково решение да спазва основните права и принципи, посочени в член 6 ДЕС, сред които е принципът на равенство пред закона, който е гарантиран от член 20 от Хартата. Съгласно член 51, параграф 1 от Хартата държавите членки са длъжни да спазват последната разпоредба, когато прилагат правото на Съюза, какъвто е случаят, когато транспонират предвиденото в член 4, точка 6 от посоченото рамково решение факултативно основание за отказ на изпълнение на европейска заповед за арест (вж. в този смисъл решение O. G., т. 39 и 40).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">27</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Доколкото член 20 от Хартата не предвижда никакво ограничение на приложното си поле, принципът на равенство пред закона се прилага за всички уредени от правото на Съюза случаи. Този принцип изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано (вж. в този смисъл решение O. G., т. 41 и 42 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">28</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В рамките на преценката относно условията за прилагане на член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584 Съдът приема в точка 44 от решение O. G., че следва да се определи дали положението на гражданин на трета държава, спрямо когото е издадена европейска заповед за арест с оглед на изпълнението на наказание лишаване от свобода или на мярка, изискваща задържане, и който се намира или пребивава в изпълняващата държава членка, е сходно с това на гражданин на тази държава членка или с това на гражданин на друга държава членка, който се намира или пребивава в посочената държава членка, спрямо когото е издадена такава заповед.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">29</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По-специално, що се отнася до условието за „пребиваване“, предвидено в член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584, Съдът е постановил, че издирвано лице „пребивава“ в изпълняващата държава членка, когато се е установило в последната като място на действително пребиваване. Следователно с оглед на това условие гражданин на трета държава, спрямо когото е издадена европейска заповед за арест и който пребивава в изпълняващата държава членка, се намира в положение, сходно с това на гражданин на тази държава членка или с това на гражданин на друга държава членка, който пребивава в посочената държава членка, спрямо когото е издадена такава заповед (вж. в този смисъл решение O. G., т. 47).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">30</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това в точка 49 от решение O. G. Съдът е постановил, че след като провери по-специално че условието за „пребиваване“, за което става въпрос в предходната точка от настоящото определение, е налице, изпълняващият съдебен орган трябва да установи дали има законосъобразен интерес, който да обосновава наложеното в издаващата държава членка наказание да се изпълни на територията на изпълняващата държава членка. Посочената преценка позволява на този орган да вземе предвид целта, преследвана с член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584, която съгласно утвърдената съдебна практика е да се увеличат шансовете за социална реинтеграция на издирваното лице след изтърпяване на наложеното му наказание (решение от 13 декември 2018 г., Sut, C‑514/17, EU:C:2018:1016, т. 33 и 36, и цитираната съдебна практика). Гражданите на Съюза и гражданите на трети държави обаче, които отговарят на условието, припомнено в точка 29 от настоящото определение, могат да се окажат със сходни шансове за социална реинтеграция, ако, когато спрямо тях е издадена европейска заповед за арест с оглед на изпълнението на наказание лишаване от свобода или на мярка, изискваща задържане, изтърпяват наказанието или мярката в изпълняващата държава членка.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">31</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При тези условия Съдът постановява в точка 51 от решение О. G., че национална правна уредба, с която се транспонира в националното право член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584, не може да се счита за съвместима с принципа на равенство пред закона, закрепен в член 20 от Хартата, ако третира различно своите собствени граждани и другите граждани на Съюза, от една страна, и гражданите на трети държави, от друга, като отказва на последните абсолютно и автоматично възможността предвиденото в тази разпоредба факултативно основание за отказ на изпълнение на европейска заповед за арест да се прилага към тях, дори когато тези граждани на трети държави се намират или пребивават на територията на същата държава членка, при това без да се взема предвид степента на интеграция на посочените граждани на трети държави в обществото на посочената държава членка. Всъщност не може да се приеме, че такова различно третиране може да бъде обективно обосновано по смисъла на практиката на Съда, припомнена в точка 42 от решение О. G.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">32</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На второ място, в точка 53 от решение О. G. Съдът постановява, че транспонирането на член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584 не може да доведе до лишаване на изпълняващия съдебен орган от необходимата свобода на преценка, за да може да реши дали с оглед на целта на тази разпоредба за социална реинтеграция следва да откаже да изпълни европейската заповед за арест.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">33</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Както обаче е припомнено в точка 55 от решение O. G., член 18 bis от Закон № 69 от 2005 г., който има за цел да транспонира член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584 в италианското право, ограничава прилагането на посоченото в последната разпоредба факултативно основание за отказ на изпълнение на европейска заповед за арест само до италианските граждани и гражданите на други държави членки, поради което гражданите на трети държави са лишени абсолютно и автоматично от възможността това основание да се прилага към тях, като в това отношение на изпълняващия съдебен орган не е оставена никаква свобода на преценка, въпреки че посоченият член 4, точка 6 не ограничава приложното поле на посоченото основание само до гражданите на Съюза.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">34</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При тези обстоятелства Съдът приема в точка 56 от решение O. G., че когато лицето, спрямо което е издадена европейска заповед за арест с оглед на изпълнението на наказание лишаване от свобода или на мярка, изискваща задържане, е гражданин на трета държава, такава национална правна уредба лишава изпълняващия съдебен орган от правомощието да прецени, като вземе предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай, дали връзките на това лице с изпълняващата държава членка са достатъчни, за да може посочената в тази разпоредба цел за социална реинтеграция да бъде постигната по-добре, ако лицето изтърпи наказанието си в тази държава членка, и по този начин възпрепятства постигането на посочената цел.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">35</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на всички тези съображения Съдът постановява в точка 58 от решение O. G., че член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584 във връзка с принципа на равенство пред закона, закрепен в член 20 от Хартата, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, транспонираща посочения член 4, точка 6, която изключва абсолютно и автоматично възможността предвиденото в тази разпоредба факултативно основание за отказ на изпълнение на европейска заповед за арест да се прилага към всеки гражданин на трета държава, който се намира или пребивава на територията на тази държава членка, без изпълняващият съдебен орган да може да преценява връзките на този гражданин с посочената държава членка.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">36</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По отношение на член 5, точка 3 от Рамково решение 2002/584, първо, що се отнася до сходството между положението на гражданин на Съюза, спрямо когото е издадена предвидената в тази разпоредба европейска заповед за арест, с това на гражданин на трета държава, спрямо когото е издадена такава заповед, следва да се констатира, че тази разпоредба може да се прилага, подобно на член 4, точка 6 от същото рамково решение, към всяко лице, „пребиваващо“ в изпълняващата държава членка. В този смисъл член 5, точка 3 от Рамково решение 2002/584 не предвижда никакво указание по отношение на условието за „пребиваване“, което би обосновало провеждането на разграничение между положението на гражданин на трета държава и положението на гражданин на Съюза. Следователно гражданин на трета държава, спрямо когото е издадена европейска заповед за арест с цел провеждане на наказателно преследване и който пребивава в изпълняващата държава членка, се намира в положение, сходно с това на гражданин на тази държава членка или с това на гражданин на друга държава членка, който пребивава в посочената държава членка и спрямо когото е издадена такава заповед. От това следва, че по силата на член 20 от Хартата положенията на тези лица не могат да се третират по различен начин.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">37</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това, що се отнася до целта на член 5, точка 3 от Рамково решение 2002/584, следва да се припомни, че тази разпоредба цели да увеличи шансовете за социална реинтеграция на гражданин или пребиваващ в изпълняващата държава членка, като му даде възможност да изтърпи на нейна територия наказанието лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане, които ще му бъдат наложени в издаващата държава членка след предаването му в изпълнение на европейска заповед за арест (вж. в този смисъл решение от 11 март 2020 г., SF (Европейска заповед за арест — Гаранция за връщане в изпълняващата държава), C‑314/18, EU:C:2020:191, т. 48). Както впрочем следва от точка 30 от настоящото определение, тази цел съвпада с целта на член 4, точка 6 от същото рамково решение. В този смисъл, когато отговарят на условието за „пребиваване“, посочено в точка 29 от настоящото определение, гражданите на Съюза и гражданите на трети държави, спрямо които е издадена европейска заповед за арест с оглед на провеждане на наказателно преследване, имат сходни шансове за социална реинтеграция, в случай че трябва да изтърпят в изпълняващата държава членка постановеното в издаващата държава членка наказание или мярка, изискваща задържане.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">38</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Второ, от акта за преюдициално запитване е видно, че членове 18 bis и 19 от Закон № 69 от 2005 г., които транспонират член 5, точка 3 от Рамково решение 2002/584 в италианското право, по същество ограничават прилагането на последната разпоредба само до италианските граждани и гражданите на други държави членки, така че гражданите на трети държави са абсолютно и автоматично изключени от приложното поле на посочената разпоредба, като в това отношение на изпълняващия съдебен орган не е оставена никаква свобода на преценка, въпреки че посоченият член 5, точка 3 не ограничава приложното си поле само до гражданите на Съюза.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">39</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Ето защо, когато лицето, спрямо което е издадена европейска заповед за арест с оглед на провеждане на наказателно преследване, е гражданин на трета държава, пребиваващ в Италия, такава национална правна уредба лишава изпълняващия съдебен орган от правомощието да прецени, като вземе предвид конкретните обстоятелства по съответния случай, дали връзките на това лице с изпълняващата държава членка са достатъчни, за да може преследваната с тази разпоредба цел за социална реинтеграция да бъде постигната по-добре, ако посоченото лице изтърпи в тази държава членка наказанието, което може да му бъде наложено, и по този начин възпрепятства постигането на посочената цел.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">40</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на всички тези съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 5, точка 3 от Рамково решение 2002/584 във връзка с принципа на равенство пред закона, закрепен в член 20 от Хартата, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която пречи абсолютно и автоматично на съдебния орган на изпълняващата държава членка да обвърже предаването на гражданин на трета държава, който пребивава на територията на тази държава членка, с условието това лице, след като бъде изслушано, да бъде върнато в посочената държава членка за привеждане в изпълнение на наложеното му в издаващата държава членка наказание лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По втория въпрос</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">41</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 5, точка 3 от Рамково решение 2002/584 трябва да се тълкува в смисъл, че за да прецени дали изпълнението на европейската заповед за арест с оглед на провеждане на наказателно преследване, издадена срещу гражданин на трета държава, който пребивава на територията на изпълняващата държава членка, следва да се обвърже с предвиденото в тази разпоредба условие, изпълняващият съдебен орган трябва да извърши преценка на обстоятелствата, от които може да се установи дали между този гражданин и изпълняващата държава членка съществуват връзки, доказващи, че той е интегриран в достатъчна степен в тази държава, и при утвърдителен отговор, кои са тези обстоятелства.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">42</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение Съдът постановява в точка 68 от решение O. G., че член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584 трябва да се тълкува в смисъл, че за да прецени дали следва да откаже да изпълни европейска заповед за арест, издадена срещу гражданин на трета държава, който се намира или пребивава на територията на изпълняващата държава членка, изпълняващият съдебен орган трябва да извърши цялостна преценка на всички конкретни обстоятелства, които характеризират положението на този гражданин и от които може да се установи дали между него и изпълняващата държава членка съществуват връзки, доказващи, че той е интегриран в достатъчна степен в тази държава и че поради това изпълнението в посочената държава членка на наложеното му в издаващата държава членка наказание лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане, ще спомогне да се увеличат шансовете му за социална реинтеграция, след като се изпълни това наказание или тази мярка. Сред тези обстоятелства са семейните, езиковите, културните, социалните или икономическите връзки на гражданина на трета държава с изпълняващата държава членка, както и естеството, продължителността и условията на пребиваването му в тази държава членка.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">43</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на изложените в точки 36 и 37 от настоящото определение съображения по отношение на приложното поле и целта на член 5, точка 3 от Рамково решение 2002/584, цялостната преценка, за която става въпрос в предходната точка от настоящото определение, трябва да се извърши и в контекста на прилагането на последната разпоредба.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">44</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При тези обстоятелства на втория въпрос следва да се отговори, че член 5, точка 3 от Рамково решение 2002/584 трябва да се тълкува в смисъл, че за да прецени дали изпълнението на европейска заповед за арест, издадена срещу гражданин на трета държава, който пребивава на територията на изпълняващата държава членка, следва да се обвърже с предвиденото в тази разпоредба условие, изпълняващият съдебен орган трябва да извърши цялостна преценка на всички конкретни обстоятелства, които характеризират положението на този гражданин и от които може да се установи дали между него и изпълняващата държава членка съществуват връзки, доказващи, че той е интегриран в достатъчна степен в тази държава и че поради това изпълнението в посочената държава членка на наложеното му в издаващата държава членка наказание лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане, ще спомогне да се увеличат шансовете му за социална реинтеграция, след като се изпълни това наказание или тази мярка. Сред тези обстоятелства са семейните, езиковите, културните, социалните или икономическите връзки на гражданина на трета държава с изпълняващата държава членка, както и естеството, продължителността и условията на пребиваването му в тази държава членка.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По съдебните разноски</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">45</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C41DispositifIntroduction" id="para-90" title="page-1">
      По изложените съображения Съдът (осми състав) реши:
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 5, точка 3 от Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки във връзка с принципа на равенство пред закона, закрепен в член 20 от Хартата на основните права на Европейския съюз,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C33Dispositifmarge1avecretrait" id="para-92" title="page-1">
      трябва да се тълкува в смисъл, че
    </p>
    <p class="C32Dispositifmarge1" id="para-93" title="page-1">
      не допуска национална правна уредба, която пречи абсолютно и автоматично на съдебния орган на изпълняващата държава членка да обвърже предаването на гражданин на трета държава, който пребивава на територията на тази държава членка, с условието това лице, след като бъде изслушано, да бъде върнато в посочената държава членка за привеждане в изпълнение на наложеното му в издаващата държава членка наказание лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 5, точка 3 от Рамково решение 2002/584/ПВР</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C32Dispositifmarge1" id="para-95" title="page-1">
      трябва да се тълкува в смисъл, че
    </p>
    <p class="C32Dispositifmarge1" id="para-96" title="page-1">
      за да прецени дали изпълнението на европейска заповед за арест, издадена срещу гражданин на трета държава, който пребивава на територията на изпълняващата държава членка, следва да се обвърже с предвиденото в тази разпоредба условие, изпълняващият съдебен орган трябва да извърши цялостна преценка на всички конкретни обстоятелства, които характеризират положението на този гражданин и от които може да се установи дали между него и изпълняващата държава членка съществуват връзки, доказващи, че той е интегриран в достатъчна степен в тази държава и че поради това изпълнението в посочената държава членка на наложеното му в издаващата държава членка наказание лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане, ще спомогне да се увеличат шансовете му за социална реинтеграция, след като се изпълни това наказание или мярка. Сред тези обстоятелства са семейните, езиковите, културните, социалните или икономическите връзки на гражданина на трета държава с изпълняващата държава членка, както и естеството, продължителността и условията на пребиваването му в тази държава членка.
    </p>
    <div class="signatures">
<p class="C77Signatures" id="para-97" title="page-1">
<span class="signatory">Подписи</span>
</p>
</div>
    <div/>
  <hr class="note"/>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-1" href="#c-1">*</a>
</span>) Език на производството: италиански.</p>
</body>
</html>
