European flag

Официален вестник
на Европейския съюз

BG

Cерия C


C/2024/4658

9.8.2024

Становище на Европейския икономически и социален комитет

Производството на безпилотни летателни апарати: проучване на практически казус за оценка на резултатите от различните съществуващи политики в този стратегически сектор за засилване на европейската стратегическа автономност

(становище по собствена инициатива)

(C/2024/4658)

Докладчик:

Panagiotis GKOFAS

Съдокладчик:

Patrice François CHAZERAND

Съветници

Dimitris BIMPAS (за докладчика, III гр.)

Bastien MANCINI (за съдокладчика, кат. 1)

Решение на пленарната асамблея

25.1.2023 г.

Правно основание

член 52, параграф 2 от Правилника за дейността

Компетентна секция

„Консултативна комисия по индустриални промени“

Приемане от секцията

15.5.2024 г.

Приемане на пленарна сесия

30.5.2024 г.

Пленарна сесия №

588

Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)

197/0/4

1.   Заключения и препоръки

1.1.

Безпрецедентният мащаб на използването на безпилотни летателни апарати в конфликти подчертава спешната необходимост от по-нататъшно разработване на единна промишлена политика в Европа, която да включва колективни иновации, партньорства и адекватно регулиране в ключови промишлени сектори, както и необходимостта от целенасочена интеграция и съвместни усилия между правителствата и промишлеността, за да се гарантира водеща позиция на ЕС в световен план.

1.2.

Връзката на Европейската стратегия за безпилотните летателни апарати със стратегията за европейската отбранителна промишленост и интегрирането на Европейската отбранителна технологична и индустриална база (ЕОТИБ) в подкрепа на местното производство на висококачествени безпилотни летателни апарати с голям капацитет е от съществено значение за критичната независимост на Европа.

1.3.

Неотдавнашните действия на бойните полета (Украйна, Близкия изток) показват, че безпилотните летателни апарати могат да играят ключова роля поради оптималната и структурирана интеграция на техните компоненти, софтуер и поддържащи мрежи.

1.4.

Европейски икономически и социален комитет (ЕИСК) продължава да се застъпва за подобрено сътрудничество и иновации, както и за използване на законодателство като Законодателния акт за изкуствения интелект и Законодателния акт за интегралните схеми, за да се повиши стратегическата автономност и да се подкрепят националната сигурност и икономическият растеж.

1.5.

ЕИСК подчертава, че необходимостта от съгласуваност между военната и гражданската научноизследователска и развойна дейност (НИРД) само ще нараства, тъй като в безпилотните летателни апарати ще се използват все повече автоматизация, машинно самообучение и изкуствен интелект (ИИ). Както се посочва в доклада на Групата на лидерите в областта на безпилотните летателни апарати, необходими са повече технологични и административни връзки между различните сектори, без да се застрашава бюджетът, предназначен за НИРД в областта на гражданските и военните технологии. ЕИСК подкрепя път към хармонизация, целяща рационализиране на разработването на приложения с двойна употреба, като се повишат ефективността и съвместимостта.

1.6.

Стратегическа пътна карта за технологиите за безпилотни летателни апарати за Европа е от съществено значение за критичните технологии за безпилотни летателни апарати и безпилотните системи с двойна употреба, като вероятно ще осигури структуриран подход към напредъка на технологиите за безпилотни летателни апарати.

1.7.

Следва да се обмисли задълбочено финансовото подпомагане на потенциалните инвестиции в производството на безпилотни летателни апарати и в интегрирането на веригите за доставки и създаване на стойност. ЕИСК отбелязва, че по-специално на европейския пазар на безпилотни летателни апарати има МСП, които желаят сигурността, осигурявана от стабилен поток от обществени поръчки и специални схеми за финансиране, пригодени за подкрепа на НИРД. По-голямата гъвкавост на политиката в областта на конкуренцията следва да спомогне за разширяване на достъпа до програмите за държавна помощ.

1.8.

За да се ускори изпълнението на Стратегия 2.0 за безпилотни летателни апарати, се предлагат няколко действия:

—

Независимо от трудностите по изпълнението на регулаторната рамка за U-Space, тя е основополагаща за операторите на безпилотни летателни апарати. Много е необходимо да се постигне общо разбиране на тези нови разпоредби.

—

ЕС следва да работи по-активно на световно равнище, по-специално по отношение на процедурите за сертифициране.

—

Приемането от обществото на иновативните операции за въздушна мобилност е от съществено значение: подкрепата на ЕС може да укрепи цялостната екосистема на въздухоплаването, като допринесе за нейния растеж и устойчивост.

1.9.

В конкретната стратегия следва да се вземат предвид и последните постижения и нужди в областта на гражданската защита, предоставянето на здравни грижи, въздействието на изменението на климата и конкурентоспособността в секторите на селското стопанство, транспорта и логистиката.

1.10.

ЕИСК подкрепя всички инициативи на заинтересованите страни от публичния и частния сектор на централно и регионално равнище, които са насочени към разработването на обучение и образование за използване на безпилотни летателни апарати и създаване на култура на отговорно и безопасно използване на безпилотни летателни апарати и техните услуги, което ще подобри общественото доверие и осведоменост.

1.11.

ЕС следва също така да бъде готов да създаде консолидирана стратегия за разработване на обща рамка за противодействие срещу безпилотни летателни апарати за справяне с множество рискове, свързани с хибридни заплахи, терористични действия, агресия от други държави и дори злоупотреби на гражданско равнище.

2.   Контекст на становището, включително разглежданото законодателно предложение

2.1.

Макар че могат да се движат на и под земната и водната повърхност, безпилотните летателни апарати, обект на настоящото становище, могат да се разглеждат като многофункционални безпилотни летателни апарати за всякакви метеорологични условия, с относително ниска цена, които могат да наблюдават, поддържат и ефективно да управляват всякакви мрежи, да осигуряват прецизно земеделие, бързи и повсеместни доставки по домовете, да извършват спасителни операции във враждебна среда и т.н. Те се развиват благодарение на различни авангардни технологии: безжична връзка с ниска латентност, леки композитни материали, високопроизводителни електрически двигатели, управление с помощта на изкуствен интелект и др.

2.2.

В Европейската стратегия 2.0 за безпилотните летателни апарати от 2022 г. разработването на безопасна и ефективна екосистема на безпилотни летателни апарати е изведено като приоритет. В съвместното съобщение на Европейската комисия (1) от юни 2023 г. относно Европейската стратегия за икономическа сигурност се предлага обща рамка за икономическа сигурност, насочена към развитие на промишления капацитет на ЕС, подобряване на неговата конкурентоспособност и засилване на икономическата независимост в критични и стратегически области.

От 2019 г. насам безпилотните летателни апарати се експлоатират в целия ЕС в съответствие с регламенти (ЕС) 2019/947 и 2019/945. Тъй като приоритет е безопасността, през 2020 г. бяха приети три регламента за изпълнение относно U-space, за да се разгледа системата за управление на въздушното движение за безпилотни летателни апарати.

2.3.

ЕИСК отбелязва, че въпреки че безпилотните летателни апарати се използват за отбрана през последните 30 години, военните способности на Европа в областта на безпилотните летателни апарати са недостатъчни, докато в Украйна и Близкия изток предлаганите на пазара евтини безпилотни летателни апарати успешно се конкурират със скъпите ракети, в които са вложени водещи технологии. Стратегията за европейската отбранителна промишленост, приета през март 2024 г., подчертава факта, че развиването на капацитет за бързо увеличаване и постигане на масово производство на безпилотни летателни апарати може да бъде определено като ключов елемент от отбранителната готовност на ЕС по отношение на конфликти с висока интензивност. Въпреки похвалната решимост на Комисията да се възползва от полезните взаимодействия между гражданската, отбранителната и космическата промишленост, е трудно да се окаже въздействие върху нещо, което често се разглежда като национален прерогатив. Това обаче е най-критичният фактор за успеха на конкурентоспособността на европейската екосистема за безпилотни летателни апарати и на отбранителните способности на Съюза. Увеличаването на броя на конфликтите с висока интензивност не оставя на ЕС друг избор, освен Комисията да прикани въоръжените сили на държавите членки да закупят от европейските доставчици икономически ефективно и висококачествено отбранително оборудване и способности, адаптирани към нашата нова стратегическа среда., в съответствие с правилното използване на публичните средства. Това е наложително и неотложно условие за насърчаване на жизнеспособна европейска отбранителна промишленост.

2.4.

Поради присъщата на безпилотните летателни апарати разходна ефективност, ЕИСК решително препоръчва секторът на безпилотните летателни апарати да бъде възприет като пилотен случай на съобразена с нуждите публична подкрепа. Понастоящем динамичната екосистема от малки, но изключително иновативни и комплексни участници, разпръснати из цяла Европа, се снабдява с ключови компоненти предимно от чужбина поради липсата на подходящ размер на пазара. Освен това производството на безпилотни летателни апарати претърпява две фундаментални промени: безпилотните летателни апарати заменят хората на борда, тъй като изкуственият интелект повишава тяхната ефективност, а широкомащабното превръщане на оръжията в стока намалява цената на ефективните системи за въоръжаване. ЕС трябва да помогне на европейската промишленост да се възползва от тази мощна двойна вълна, за да повиши конкурентоспособността си в световен мащаб: както гражданското, така и военното бъдеще на Европа е заложено на карта. Безпилотните летателни апарати ще бъдат добър тест за съвместно възлагане на обществени поръчки в ЕС, което досега е с лоши резултати. Безпроблемната трансгранична координация ще спомогне за пълното интегриране на пазара на безпилотни летателни апарати в единния пазар. Ако тази цел се окаже прекалено амбициозна, ЕИСК препоръчва, в духа на постоянното структурирано сътрудничество (ПСС), Комисията да насърчава коалиции на желаещите. Това може да доведе до един вид „Airbus на безпилотни летателни апарати“. Предизвикателствата от 70-те години на миналия век бяха също толкова големи, а резултатът е действително вдъхновяващ. Кандидатите, които пренебрегват екологичната ефективност, неутралността по отношение на климата и зачитането на трудовото законодателство и демократичните ценности, следва да бъдат отхвърлени.

3.   Общи бележки

3.1.

Големите геополитически напрежения в периферията на Европа изведоха на преден план нарастващата несигурност, което налага спешно преразглеждане на икономическите и политическите критични зависимости и политическите приоритети на равнището на ЕС.

3.2.

В неотдавнашните становища на ЕИСК (2), съсредоточени върху съчетаването на необходимостта от разработване на инициативи за постигане на стратегическа автономност с осигуряването на критична инфраструктура, като същевременно се подобрява конкурентоспособността в промишления сектор, по-специално в областта на цифровите и космическите технологии, както и в други становища (3), в които се подчертава значението на двойните полезни взаимодействия между гражданския, военния и цифровия сектор, се разглеждат начините за постигане на целите на стратегическата автономност, устойчивостта, суверенитета и критичната независимост. Както твърди ученият Paul Timmers в една от последните си публикации (4), „стратегическата автономност се състои от възможности, капацитет и контрол за вземане на решения и действия по основни аспекти на нашата икономика, общество и демокрация. Предизвикателството се състои в това да се адаптира разработването на политиките към реалността на геополитиката и технологиите“.

3.3.

ЕИСК счита, че безпилотните летателни апарати са създадени като продукти с двойна употреба. Европейската комисия признава, че „поради това те следва да допринесат не само за целите, определени в Стратегията за устойчива и интелигентна мобилност (СУИМ), но и за целите на приетия през февруари 2020 г. „План за действие относно синергии между гражданската, отбранителната и космическата промишленост“ , който включва водещ проект за европейски технологии за безпилотни летателни апарати“. ЕИСК подкрепя решимостта на Комисията да следи за това „полезните взаимодействия между гражданския сектор и сектора на отбраната да бъдат систематично установявани и използвани. Те ще доведат до по-голяма конкурентоспособност на европейската промишленост и укрепване на стратегическата автономност на Европа, като се даде възможност на държавите членки да разчитат на конкурентни технологии за безпилотни летателни апарати с европейски произход“.

3.4.

Хибридните атаки и заплахи и неконвенционалните военни действия следва да се вземат предвид и при проектирането на безпилотни летателни апарати за възпиране или противодействие на определени непровокирани действия, като например терористични атаки, биологични оръжия и индивидуално или групово насилие.

3.5.

ЕИСК подкрепя и подхода на Европейската комисия за адаптиране на регулаторната рамка за използването на безпилотни летателни апарати въз основа на принципа за поставяне на безопасността на първо място. От това следва, че кампаниите за повишаване на осведомеността трябва да се съсредоточат върху местните и регионалните власти и населението, за да ги информират за ползите от използването на безпилотни летателни апарати и да повишат общественото доверие в цифровите технологии.

3.6.

Бяха очертани основните граници между управлението и концептуализирането на използването на безпилотни летателни апарати в публичната сфера: леко, насочено към безопасността регулиране в гражданския транспорт и при използването в свободното време; комплексни правила и технологични ограничения при военните приложения. С оглед на липсата на подготвеност, подчертана от войната в Украйна, Европа спешно трябва да увеличи икономиите от мащаба и двойните полезни взаимодействия, за да укрепи отбраната си, като се започне с подобрена координация в рамките на Европейската комисия.

3.7.

Тъй като мащабът е от значение за конкурентното местно производство на всеки компонент на безпилотните летателни апарати, ЕИСК призовава за незабавни действия и политики за производство на безпилотни летателни апарати и за гарантиране на достатъчен обем сурови дялове, полупроводници, чипсетове и двигатели за сглобяване на безпилотни летателни апарати; тези местни части ще заменят вноса и ще намалят критичната зависимост от суровини. Макар че в по-общ план ЕС следва да подкрепя усилията на държавите членки да отделят по-голямата част от бюджетите си за закупуване на оборудване и системи от европейски доставчици, състоянието на европейското производство на безпилотни летателни апарати пряко зависи от това колко силни и автономни ще бъдат базовите технологии (от електродвигатели до композитни материали или изкуствен интелект).

3.8.

Укрепване на военните способности: ако „военните способности на Европа в областта на безпилотните летателни апарати продължават да са по-малко развити, отколкото в други региони на света, като същевременно широко се признава потенциалният принос на военните безпилотни летателни апарати за бъдещата европейска стратегическа автономност“, проектирането, производството и използването на технологии за безпилотни летателни апарати във военния сектор следва да бъде по-напреднало и внимателно наблюдавано.

3.9.

Фрагментацията на вътрешния ни пазар налага производството на повечето електронни компоненти, вградени в безпилотните летателни апарати, да се извършва извън Европа. Понастоящем европейските дружества купуват компоненти от доставчици, които не са наясно откъде произхожда тази електроника. В това отношение ЕИСК оценява категоричния език, използван от Комисията в съобщението ѝ от 24 януари 2024 г. „Повишаване на европейската икономическа сигурност: въведение в пет нови инициативи“ , за да предупреди за „различни действия, които биха могли да се опитат да попречат на законния суверенен избор на ЕС и неговите държави членки или по друг начин да използват икономическите зависимости като оръжие в отношенията с ЕС“.

3.10.

ЕИСК подкрепя акцента, който Комисията поставя върху стандартите и оперативната съвместимост: важно е да се подкрепят водещо действие 15 (процес с участието на множество заинтересовани страни, които „да приведат в по-голяма степен изискванията за сертифициране на граждански и военни приложения в съответствие с определените от ЕААБ изисквания, като вземат предвид спецификата и съществуващите стандарти за сертифициране във военната област“) и водещо действие 16 („основни сценарии за гражданска експлоатация, които биха улеснили съответните случаи на военна употреба“).

3.11.

ЕИСК изразява съгласие с Комисията, че „разработването на съвременни безпилотни летателни апарати с по-високи изисквания по отношение на киберсигурността, особено в „неограничената“ и в „специфичната“ категория на експлоатация, може да осигури конкурентно предимство на промишлеността на ЕС“.

3.12.

Икономическата и екологичната ефективност изискват постепенно да се заменят човешкият фактор и скъпите въздухоплавателни средства (хеликоптери или самолети) за реагиране при спешни кризи. В по-общ план — от редовното наблюдение на критични инфраструктури до доставката на лекарства или пратки, от правоприлагането до обществения ред — безпилотните летателни апарати са от съществено значение за бързия и здравословен екологичен преход.

3.13.

Насърчаването на координирана научноизследователска и развойна дейност в областта на цифровите технологии и космическата промишленост и производството на безпилотни летателни апарати ще даде възможност за създаване на нови инструменти, които вероятно ще се увеличат експоненциално (според Drone Industry Insights (5) до 2030 г. пазарът на безпилотни летателни апарати се очаква да надхвърли 50 млрд. евро), и ще укрепи технологичния суверенитет на Европа, при условие че стриктно прилаганите разпоредби възпрепятстват изтичането на технологии към участници извън ЕС.

3.14.

Тъй като ЕС счита, че местното производство на безпилотни летателни апарати е въпрос на суверенитет или стратегическа автономност, ЕИСК препоръчва освен съвместното възлагане на обществени поръчки, описано в параграф 3.5, да се предоставят субсидии на производителите от ЕС, включително за относително нискотехнологични изделия като електрическите двигатели, и да се насърчава трансграничното развитие. Увеличаването на мащаба на производството е единственият начин местните производители да се конкурират с трети държави, а оттам и единственото решение за европейските армии да възлагат обществени поръчки на местно равнище по цялата верига на стойността, свързана с безпилотните летателни апарати.

3.15.

Продуктовата гама на производителите на безпилотни летателни апарати обхваща разнообразни изделия — от леки играчки до 10-тонни летящи бомбардировачи. Това прави класификацията трудна, но ЕИСК е съгласен с подхода на Комисията, който е ориентиран към експлоатацията.

3.16.

ЕИСК напълно подкрепя водещо действие 9 относно намерението на Комисията „да продължи да предоставя финансиране за НИИ в областта на безпилотните летателни апарати и тяхното интегриране във въздушното пространство в рамките на програмата „Хоризонт Европа“ и на Европейския фонд за отбрана“. По-конкретно, заслужават да бъдат подкрепени и водещи действия 10 и 11 относно евентуално изменение на съществуващата рамка за финансиране.

3.17.

Мобилизирането на различни схеми за финансиране е от съществено значение, за да се използва припокриването на високотехнологичните приложения и закупуването на суровини от критично значение, така че да се даде възможност за производство на иновативни стоки и за замяна на конвенционалните начини на въздушни мисии и транспорт (пилотирани мисии, хеликоптери) с безпилотни летателни апарати и безпилотни мисии. Съответно следва да се предостави набор от възможности и механизми или чрез стандартизирани видове финансиране, Next Generation EU и национални фондове за устойчивост и възстановяване, или чрез персонализирани финансови инструменти на Европейската инвестиционна банка или проекти на ЕС.

3.18.

ЕИСК признава, че развитието на производството на безпилотни летателни апарати и широкото им използване трябва да бъдат свързани с цялостна промяна на учебните програми за обучение и образование. Курсовете със специфично съдържание (подобни на тези за управление на автомобили или плавателни съдове) могат да се окажат полезни за намаляване на пропуските в знанията на местното население, включително на специалистите (пощенски служители, ползватели на транспортни услуги и др.), служителите, гражданите, държавните служители и дори военните сили.

3.19.

Специално внимание следва да се обърне на развитието на култура на отговорно и безопасно използване на безпилотните летателни апарати и техните услуги, както и на общественото доверие, както е посочено във водещо действие 4, което ще позволи оптималното използване на безпилотните летателни апарати в зависимост от съответната среда. Местните или независимите органи следва да получат разрешение да адаптират рамката за използване в защитени зони, гори и езера, както и върху чувствителни цели и т.н. Следва да се проучат най-добрите практики за подобни средства, като например кънки,велосипеди и електрически скутери, за да се намалят някои рискове от неправилна употреба.

Секторите на транспорта и логистиката

3.20.

Служителите и малките предприятия се нуждаят от подкрепа, за да се справят с неблагоприятните последици от прехода към автоматизиран транспорт, доставки и др. При критично припокриване секторът на безпилотните летателни апарати е в състояние да предостави на авиокосмическата промишленост мащабно моделиране и реални платформи за изпитване за нови прототипи и технологии, като по този начин се елиминира човешкият риск и се намалят разходите за експерименти.

Опазване на здравето

3.21.

Следва да се разработи инвестиционна политика със специфично съдържание с цел привличане на финансиране и конструктори на безпилотни летателни апарати в областта на разработването на инструменти, които ще улеснят теледиагностиката и транспортирането на медицински материали, лекарства и медицински тестове до селските, отвъдморските и отдалечените райони.

Опазване на околната среда/гражданска защита

3.22.

Участието на ГД „Европейска гражданска защита и европейски операции за хуманитарна помощ“ (ECHO) в създаването на персонализирани продукти с безпилотни летателни апарати за предотвратяване, наблюдение и оценка на природни бедствия е от съществено значение. Това ще доведе до общи инструменти и хармонизирани процеси за държавите членки в областта на опазването на околната среда и природата (напр. водите, шума, отпадъците и замърсяването на въздуха) и защитата на животните и гражданската защита.

3.23.

Развитието на пазара на безпилотни летателни апарати трябва да бъде в съответствие с приоритетите на Зеления пакт и кръговата икономика, заложени в европейското законодателство и политики.

Социална отговорност/ОРЗД

3.24.

ЕИСК признава, че доверието на гражданите в цифровите технологии винаги се повишава в резултат на ясни правила и насоки за защита на правата на човека и неприкосновеността на личния живот. В това отношение Кодексът за поведение при полети с безпилотни летателни апарати и видеоматериалите за обучение на ЕААБ (6) са добро начало, което си струва да бъде разширено и надградено чрез партньорите в социалния диалог и гражданското общество.

4.   Конкретни бележки

4.1.

Европейската стратегия за политика в областта на безпилотните летателни апарати не следва да разглежда производството на безпилотни летателни апарати като изключителен прерогатив на високотехнологичните или военните експерти. Безпилотните летателни апарати вече навлизат незабелязано в много граждански области, като например пощенските услуги, обществените поръчки, доставките, изкуствата и киното. Те представиха в нова светлина начина, по който възприемаме природата, развитието на градските и селските райони, нашето историческо и културно наследство.

4.2.

ЕИСК не може да не подкрепи очакванията на Комисията (7), че „екосистемата на безпилотните летателни апарати ще осигури работни места, ще насърчи и защити европейското технологично ноу-хау и ще даде възможност за растеж на икономиката на ЕС като цяло, позволявайки на европейските дружества, в това число и на нови МСП, да растат и да процъфтяват като световни лидери“.

4.3.

Селскостопанският сектор следва да се възползва в по-голяма степен от въвеждането на технологии с безпилотни летателни апарати за наблюдение и оценка на метеорологичните условия, възможностите за прибиране на реколтата, оценка на щетите и използването на вода, както и за оценка на производителността.

4.4.

Висококвалифицираните работници и учени, по-специално жените следва да бъдат насърчавани да участват в съвместни проекти за научноизследователска и развойна дейност в областта на производството на безпилотни летателни апарати и да бъдат обучавани как да ги предлагат на пазара по социално отговорен начин. Безвъзмездните средства от ЕС следва да подкрепят институти за НИРД към техническите университети, фокусирани върху НИРД в областта на безпилотните летателни апарати, както и дружества от ЕС, фокусирани върху разработването на свързани технологии, със или без академично сътрудничество с институти за научноизследователска и развойна дейност или университети извън ЕС.

4.5.

ЕИСК изразява съгласие и с това, че „услугите с безпилотни летателни апарати следва да се насърчават на основата на приобщаване, финансово приемлив достъп и устойчивост, а не да се ограничават до „малцината богати“. Тази благородна цел обаче няма да бъде постигната без подходяща подкрепа за производителите.

4.6.

Що се отнася до институционалната координация и защитата на демократичните ценности, ЕИСК подчертава, че регулаторната рамка за използването на безпилотни летателни апарати е от съществено значение, за да не се излагат на риск демократичните права на хората. На правителствата и частните собственици следва да се забрани злоупотребата с безпилотни летателни апарати, насочена към потискане на демократичните права. Поради това следва да се регламентира участието на съдебните и независимите органи във вземането на решения относно използването на безпилотни летателни апарати по съображения, свързани с обществения интерес.

Брюксел, 30 май 2024 г.

Председател

на Европейския икономически и социален комитет

Oliver RÖPKE


(1)   https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/bg/IP_23_3358.

(2)  Становище на Европейския икономически и социален комитет относно съвместно съобщение до Европейския парламент, Европейския съвет и Съвета относно Европейска стратегия за икономическа сигурност (JOIN(2023) 20 final) (ОВ C, C/2024/2489, 23.4.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/C/2024/2489/oj).

(3)  Становище на Европейския икономически и социален относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — План за действие относно синергии между гражданската, отбранителната и космическата промишленост“ (COM(2021) 70 final) (ОВ С 374, 16.9.2021 г., стр. 66).

(4)   https://link.springer.com/chapter/10.1007/978-3-031-45304-5_36.

(5)  Доклад за световния пазар на безпилотни летателни апарати 2023—2030 г., https://droneii.com/product/drone-market-report.

(6)   https://www.easa.europa.eu/en/light/topics/flying-drone-how-be-safe-drone-pilot.

(7)   https://transport.ec.europa.eu/system/files/2022-05/Drone_Leaders_Group_Report_2022-04-26.pdf.


ELI: http://data.europa.eu/eli/C/2024/4658/oj

ISSN 1977-0855 (electronic edition)