<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><JUDGMENT xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.JUDGMENT><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>T-166/19</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62019TJ0166</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2020:557">EU:T:2020:557</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>13</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>13</PAGE.TOTAL><AUTHOR>T</AUTHOR></BIB.JUDGMENT><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Решение от <DATE ISO="20201125">25.11.2020 г.</DATE> — Дело T‑166/19</HT></P><P><HT TYPE="SC">Bronckers/Комисия</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Решение на Общия Съд</HT> (първи състав)</P><P><DATE ISO="20201125">25 ноември 2020 година</DATE><NOTE NUMBERING="STAR" TYPE="FOOTNOTE" NOTE.ID="E0001"><P>Език на производството: английски.</P></NOTE></P></TI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Достъп до документи</KEYWORD><KEYWORD>Регламент (ЕО) № 1049/2001</KEYWORD><KEYWORD>Споразумение между Европейската общност и Съединените мексикански щати във връзка с взаимното признаване и защитата на наименованията в сектора за спиртни напитки</KEYWORD><KEYWORD>Документи, представени в рамките на смесения комитет</KEYWORD><KEYWORD>Отказ за предоставяне на достъп</KEYWORD><KEYWORD>Изключение, свързано със защитата на обществения интерес в областта на международните отношения</KEYWORD><KEYWORD>Изключение, свързано със защитата на търговските интереси на трето лице</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><JUDGMENT.INIT><P>По дело T‑166/19</P></JUDGMENT.INIT><PARTIES><PLAINTIFS><P><HT TYPE="BOLD">Marco Bronckers</HT>, с местожителство в Брюксел (Белгия), за когото се явява P. Kreijger, avocat,</P><PARTY.STATUS>жалбоподател,</PARTY.STATUS></PLAINTIFS><AGAINST>срещу</AGAINST><DEFENDANTS><P><HT TYPE="BOLD">Европейска комисия</HT>, за която се явяват C. Ehrbar и A. Spina, в качеството на представители,</P><PARTY.STATUS>ответник,</PARTY.STATUS></DEFENDANTS></PARTIES><P>с предмет искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Решение C(2019) 150 окончателен на Комисията от <DATE ISO="20190110">10 януари 2019 г.</DATE>, с което се отхвърля потвърдителното заявление за достъп до документи от Tequila cases found by the Tequila Regulatory Council to be informed to the European Commission (Ares(2018) 4023479) и Verification Reports in the European Market (Reportes de Verificación en el Mercado Europeo) (Ares(2018) 4023509),</P><PREAMBLE><PREAMBLE.INIT><P>ОБЩИЯТ СЪД (първи състав),</P><P>състоящ се от: H. Kanninen, председател, N. Półtorak (докладчик) и M. Stancu, съдии,</P><P>секретар: P. Cullen, администратор,</P></PREAMBLE.INIT><GR.VISA><VISA>предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от <DATE ISO="20200715">15 юли 2020 г.</DATE>,</VISA></GR.VISA><PREAMBLE.FINAL>постанови настоящото</PREAMBLE.FINAL></PREAMBLE><?PAGE NO="2"?><CONTENTS.JUDGMENT><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Решение</HT></P></TI></TITLE></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Обстоятелствата по спора</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20180508">8 май 2018 г.</DATE> жалбоподателят, г‑н Marco Bronckers, иска на основание Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20010530">30 май 2001 година</DATE> относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="145" PAGE.FIRST="43" DATE.PUB="2001">ОВ L 145, 2001 г., стр. 43</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76) да му бъде предоставен достъп до всички протоколи от заседанията на смесения комитет за спиртните напитки (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0001" ID="QS0001"/>смесеният комитет<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>), създаден в рамките на Споразумението между Европейската общност и Съединените мексикански щати във връзка с взаимното признаване и защитата на наименованията в сектора за спиртни напитки (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="175" PAGE.FIRST="33" DATE.PUB="1997">ОВ L 175, 1997 г., стр. 33</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 21, стр. 182, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0002" ID="QS0002"/>Споразумението от 1997 г.<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>). Европейската комисия решава да предостави на жалбоподателя частичен достъп до два протокола от заседанията на смесения комитет, а именно заседанията от <DATE ISO="20110330">30 март 2011 г.</DATE> и <DATE ISO="20130603">3 юни 2013 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20180703">3 юли 2018 г.</DATE> жалбоподателят потвърждава, че е получил оповестените документи, като не оспорва извършените заличавания, а само пълнотата на избраните от Комисията документи. В същото време той подава до генерална дирекция (ГД) <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0003" ID="QS0003"/>Земеделие<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/> на Комисията ново заявление за достъп до някои документи, споменати в оповестените документи. Жалбоподателят заявява следното:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0004" ID="QS0004"/>В протокола от заседанието от <DATE ISO="20110330">30 март 2011 г.</DATE> (в точка 2) се посочва обсъждане на установените от Мексико нарушения във връзка с използването на наименованието „Tequila<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/> на европейския пазар; обсъждането е извършено въз основа на списък (посочен в точка 4 от протокола от заседанието от <DATE ISO="20130603">3 юни 2013 г.</DATE>).</P></ITEM><ITEM><P>В протокола от заседанието от <DATE ISO="20130603">3 юни 2013 г.</DATE> (в точка 4) се посочват представените от Consejo Regulador de Tequila документи, свързани с произведени в Европейския съюз продукти, за които Мексико счита, че явно нарушават географското указание <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0005" ID="QS0005"/>Tequila<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>.</P></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3</NO.P><TXT>С писмо от <DATE ISO="20180821">21 август 2018 г.</DATE> Комисията идентифицира два релевантни документа, а именно документите Ares(2018) 4023479 и Ares(2018) 4023509 (наричани по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0006" ID="QS0006"/>исканите документи<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>). Според нея, тъй като исканите документи произхождат от мексиканските власти, тя се консултирала с тях в съответствие с член 4, параграф 4 от Регламент № 1049/2001. Тя отхвърля заявлението за достъп до тези документи въз основа на изключенията, посочени в член 4, параграф 2 и параграф 1, буква а) от Регламент № 1049/2001, свързани със защитата на търговските интереси на юридическо лице и със защитата на обществения интерес по отношение на международните отношения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20180905">5 септември 2018 г.</DATE> жалбоподателят подава потвърдително заявление, с което приканва Комисията да преразгледа позицията си. С електронно съобщение от <DATE ISO="20180926">26 септември 2018 г.</DATE> тя удължава срока за отговор на потвърдителното заявление с петнадесет работни дни съгласно член 8, параграф 2 от Регламент № 1049/2001. С електронно съобщение от <DATE ISO="20181017">17 октомври 2018 г.</DATE> Комисията уведомява жалбоподателя, че няма да може да даде отговор, преди да изтече удълженият срок.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5</NO.P><TXT>С електронно съобщение от <DATE ISO="20181114">14 ноември 2018 г.</DATE> Комисията уведомява жалбоподателя, че в съответствие с член 4, параграфи 4 и 5 от Регламент № 1049/2001 генералният секретариат на Комисията отново се е консултирал с мексиканските власти относно възможността за (частично) оповестяване на въпросните документи.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="3"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20190110">10 януари 2019 г.</DATE> Комисията отхвърля отправеното от жалбоподателя потвърдително заявление за достъп до исканите документи (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0007" ID="QS0007"/>обжалваното решение<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>).</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Производството и исканията на страните</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20190314">14 март 2019 г.</DATE> жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20190719">19 юли 2019 г.</DATE> жалбоподателят иска от Общия съд да разпореди събиране на доказателства, с цел проверка на съдържанието на исканите документи, както и на техния частен характер.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20200331">31 март 2020 г.</DATE> в рамките на процесуално-организационно действие, предвидено в член 89, параграф 3 от Процедурния правилник, Общият съд пита страните дали желаят да участват в съдебно заседание за изслушване на устни състезания, въпреки здравната криза, свързана с COVID‑19. Те отговарят в определения срок.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10</NO.P><TXT>Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд устни въпроси са изслушани в съдебното заседание от <DATE ISO="20200715">15 юли 2020 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11</NO.P><TXT>Жалбоподателят моли Общия съд:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>да отмени обжалваното решение,</P></ITEM><ITEM><P>да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12</NO.P><TXT>Комисията моли Общия съд:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>да отхвърли жалбата,</P></ITEM><ITEM><P>да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">От правна страна</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13</NO.P><TXT>В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква четири основания.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14</NO.P><TXT>Първото основание е нарушение на член 4, параграф 1, буква а), трето тире от Регламент № 1049/2001 и/или на член 296 ДФЕС. Второто основание е нарушение на член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001 и/или на член 296 ДФЕС. Третото основание е неизпълнение на задължението за оповестяване на исканите документи въз основа на по-висш обществен интерес, когато всички или част от документите, до които се иска достъп, се отнасят до търговски интереси по смисъла на член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001. Накрая, четвъртото основание е нарушение на член 4, параграфи 6 и 7 от Регламент № 1049/2001 и/или на член 296 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15</NO.P><TXT>Общият съд счита за уместно да разгледа оплакванията за нарушение на член 296 ДФЕС, преди да разгледа останалите оплаквания и основания.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По оплакванията за нарушение на член 296 ДФЕС</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16</NO.P><TXT>Жалбоподателят изтъква нарушение на член 296 ДФЕС, що се отнася до прилагането от Комисията на изключенията по член 4, параграф 1, буква а), трето тире и член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001, както и във възможността за предоставяне на частичен достъп до исканите документи.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="4"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17</NO.P><TXT>Комисията оспорва тези доводи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18</NO.P><TXT>Според нея оплакването, че липсват мотиви, формулирано в рамките на първото основание, е недопустимо, тъй като приведените от жалбоподателя доводи по този въпрос не отговарят на изискванията на член 76 от Процедурния правилник.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19</NO.P><TXT>В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика изискването по член 76 от Процедурния правилник жалбата да съдържа по-специално предмета на спора и кратко изложение на посочените основания, предполага това посочване да е достатъчно ясно и точно, за да позволи на ответника да представи защитата си, а Общият съд — да се произнесе по жалбата, ако е необходимо, без да разполага с други данни (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200429">29 април 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Intercontact Budapest/CdT</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑640/18</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2020:167">EU:T:2020:167</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0024">24</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20</NO.P><TXT>В случая в заглавието на първото основание на жалбата е посочен член 296 ДФЕС. Освен това жалбоподателят изтъква редица доводи, които наред с основателността на обжалваното решение поставят под въпрос пълнотата на неговите мотиви. Тези обстоятелства позволяват на Общия съд да разбере съображенията на жалбоподателя, а на Комисията — да изложи доводите си в това отношение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21</NO.P><TXT>Ето защо следва да се заключи, че противно на поддържаното от Комисията, оплакването за липса на мотиви е допустимо.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22</NO.P><TXT>В началото следва да се припомни, че изискваните от член 296 ДФЕС и от член 41, параграф 2, буква в) от Хартата на основните права на Европейския съюз мотиви трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и трябва по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която издава акта, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110929">29 септември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Elf Aquitaine/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑521/09 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:620">EU:C:2011:620</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0147">147</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23</NO.P><TXT>Що се отнася до заявление за достъп до документи, когато съответната институция отказва такъв достъп, тя във всеки конкретен случай следва да докаже въз основа на информацията, с която разполага, че документите, до които се иска достъп, действително попадат в обхвата на изключенията, изброени в Регламент № 1049/2001 (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080910">10 септември 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Williams/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑42/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2008:325">EU:T:2008:325</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0095">95</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110707">7 юли 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Valero Jordana/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑161/04</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2011:337">EU:T:2011:337</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24</NO.P><TXT>Макар че Комисията е длъжна да изложи мотивите, поради които в случая се прилага някое от изключенията от правото на достъп, предвидени в Регламент № 1049/2001, тя все пак не следва да предоставя повече информация, отколкото е необходимо на заявителя, за да разбере причините за решението ѝ, а на Общия съд — за да провери неговата законосъобразност (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080130">30 януари 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Terezakis/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑380/04</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2008:19">EU:T:2008:19</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0119">119</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25</NO.P><TXT>В това отношение следва да се отбележи, че мотивите, на които се основава обжалваното решение, са ясно изложени в него.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26</NO.P><TXT>По-конкретно Комисията посочва изключенията, на които е основала отказа си, а именно изключенията, свързани с обществения интерес в областта на международните отношения и с търговските интереси, посочени в член 4, параграф 1, буква а), трето тире и параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27</NO.P><TXT>По-специално в обжалваното решение Комисията по същество отбелязва, че като е отказала достъп до исканите документи на основание член 4, параграф 1, буква а), трето тире от Регламент № 1049/2001, тя е взела предвид, от една страна, факта, че мексиканските власти възразяват срещу оповестяването на разглежданите документи, включително доводите им относно тяхното съдържание, и от друга страна, е стигнала до извода, че оповестяването им рискува да застраши функционирането на смесения комитет. В това отношение тя подчертава, че исканите документи са ѝ били предоставени от мексиканските власти в рамките на заседанията на смесения комитет. Освен това Комисията посочва, че исканите документи изброяват случаи на предполагаема измама, както и субекти, използвали или продавали <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0008" ID="QS0008"/>псевдо-Tequila<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/> в Съюза. По някои от тези случаи на потенциално измамно използване, по инициатива на мексиканските власти срещу държавите — членки на Съюза, вече били образувани съдебни производства за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0009" ID="QS0009"/>пиратско използване на Tequila<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>. В рамките на тези производства Съюзът и мексиканските власти си сътрудничели тясно. Освен това двете страни проучвали мерките, които могат да бъдат предприети във връзка с географските указания на спиртните напитки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28</NO.P><TXT>Комисията констатира, че третата страна партньор може да счете, че оповестяването на исканите документи в разрез с нейното становище е злоупотреба с доверие, поради което в бъдеще да откаже да ѝ предоставя определена информация, по-специално в рамките на смесения комитет. Следователно това би имало отрицателни последици за функционирането на смесения комитет и за всяко бъдещо сътрудничество, свързано с географските указания и тяхната закрила в Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29</NO.P><TXT>По-нататък, на основание член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001 Комисията заявява, че исканите документи съдържат поверителна търговска информация относно мексиканските производители на Tequila. Според нея тези документи съдържат по-специално списък на споровете в Съюза между мексиканските власти, мексиканските производители на Tequila и предприятията от Съюза, които продават Tequila на вътрешния пазар на Съюза без никакво сертифициране или разрешение, както и имената на продуктите, марки, които не са сертифицирани от мексиканските власти за продажба като Tequila в Съюза, географските райони, в които могат да бъдат намерени, информация за техните производители, дружествата от Съюза, които продават тези продукти, и мерките, които мексиканските власти трябва да предприемат спрямо тях, в това число предложения за съдебни искове. Комисията добавя, че тази информация трябва да бъде квалифицирана като чувствителна търговска информация и че поради това може да се предположи, че мексиканските власти са ѝ предоставили тези документи, съдържащи чувствителна търговска информация, с основателното очакване тя да не бъде разкривана публично. Според Комисията съществува предвидим, а не хипотетичен риск оповестяването на тази чувствителна търговска информация да засегне търговските интереси и дейността на съответните дружества по смисъла на член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30</NO.P><TXT>Освен това тя е проучила възможността да предостави частичен достъп до исканите документи. По изложените по-горе причини обаче не бил възможен никакъв частичен достъп, който да е от значение, без да бъдат засегнати описаните по-горе интереси.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31</NO.P><TXT>С оглед на гореизложеното се налага изводът, че в обжалваното решение Комисията е изложила достатъчно подробно фактическите и правните обстоятелства, както и всички съображения, които са я накарали да приеме това решение. Във всеки случай мотивите на посоченото решение са били достатъчни, за да позволят на жалбоподателя да се запознае с основанията за него, за да защити правата си, а на Общия съд — да упражни своя контрол.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32</NO.P><TXT>Поради това оплакванията за нарушение на член 296 ДФЕС трябва да бъдат отхвърлени.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="6"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По първото основание — нарушение на член 4, параграф 1, буква а), трето тире от Регламент № 1049/2001</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33</NO.P><TXT>В самото начало е важно да се припомни, че целта на Регламент № 1049/2001, както е посочено в четвърто съображение и в член 1, е да предостави на обществеността възможно най-широк достъп до документите на институциите (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20070201">1 февруари 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sison/Съвет</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑266/05 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:75">EU:C:2007:75</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0061">61</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191127">27 ноември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Izuzquiza и Semsrott/Frontex</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑31/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2019:815">EU:T:2019:815</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0058">58</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34</NO.P><TXT>При все това особено чувствителният и съществен характер на интересите, защитавани от член 4, параграф 1, буква а) от Регламент № 1049/2001, съчетан със задължителния отказ за достъп, който институцията следва да издаде съгласно посочената разпоредба, когато публичното оповестяване на определен документ би засегнало тези интереси, придава комплексен и деликатен характер на решението, което тя трябва да вземе, като изисква особена предпазливост (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20070201">1 февруари 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sison/Съвет</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑266/05 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:75">EU:C:2007:75</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35</NO.P><TXT>Това намира потвърждение във факта, че изключенията по член 4, параграф 1 от Регламент № 1049/2001 са формулирани императивно, доколкото институциите са длъжни да откажат достъп до документите, попадащи в приложното поле на тези задължителни изключения, когато е доказано наличието на визираните с тези изключения обстоятелства, без да е необходимо защитата на обществения интерес да се претегля спрямо защитата, която следва от други интереси (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180711">11 юли 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>ClientEarth/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑644/16</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2018:429">EU:T:2018:429</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0023">23</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36</NO.P><TXT>От една страна, тъй като се отклоняват от принципа за възможно най-широк публичен достъп до документите, тези изключения следва да се тълкуват и прилагат стриктно (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20070201">1 февруари 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sison/Съвет</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑266/05 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:75">EU:C:2007:75</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0063">63</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180207">7 февруари 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Access Info Europe/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑851/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2018:69">EU:T:2018:69</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), а поради това обстоятелството, че даден документ засяга защитен с някое от тези изключения интерес, само по себе си не е достатъчно, за да обоснове прилагането на това изключение (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140227">27 февруари 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/EnBW</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑365/12 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:112">EU:C:2014:112</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0064">64</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180207">7 февруари 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Access Info Europe/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑851/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2018:69">EU:T:2018:69</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37</NO.P><TXT>От друга страна, принципът за стриктно тълкуване на изключенията по член 4 от Регламент № 1049/2001 не е пречка, когато става дума за изключенията във връзка с обществения интерес по параграф 1, буква а), съответната институция да разполага с широка свобода на преценка, за да определи дали публичното оповестяване на даден документ би засегнало защитените с тази разпоредба интереси, а съответно упражняваният от Общия съд контрол за законосъобразност на решението да се откаже достъп до документ, взето от институцията на основание на някое от посочените изключения, трябва да се свежда до проверка дали са спазени процесуалните правила и изискването за мотивиране, дали фактите са установени точно и дали не е налице явна грешка в преценката или злоупотреба с власт (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20070201">1 февруари 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sison/Съвет</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑266/05 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:75">EU:C:2007:75</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0064">64</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130912">12 септември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Besselink/Съвет</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑331/11</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2013:419">EU:T:2013:419</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38</NO.P><TXT>С оглед на изложените по-горе съображения в случая следва да се провери дали Комисията е приложила правилно изключението по член 4, параграф 1, буква а), трето тире от Регламент № 1049/2001, съгласно който институциите отказват достъп до документ в случаите, когато оповестяването му засяга защитата на обществения интерес по отношение на международните отношения.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">По първото твърдение</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39</NO.P><TXT>Според първото твърдение на жалбоподателя оповестяването на исканите документи не е повод за сериозно безпокойство. В това отношение според него обжалваното решение подсказва, че в основата на възражението на мексиканските власти стои въпросът дали посочените документи представляват търговска тайна от обхвата на член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001. Жалбоподателят отбелязва, че според Комисията самият факт, че чуждестранно правителство възразява срещу оповестяването на документи, независимо от тяхното естество или основателността на възраженията, е сам по себе си достатъчен, за да се заключи, че оповестяването би засегнало международните отношения. Мексиканските власти обаче не можели да имат право да предотвратяват оповестяването на всички жалби на частни мексикански организации относно действия на граждани на Съюза, без да се налага да доказват, че тези жалби съдържат търговски тайни на предприятия или на мексикански граждани. Жалбоподателят изтъква по-специално основния принцип на правото на Съюза, че гражданите на Съюза имат право на достъп до документите, с които разполагат институциите на Съюза, включително съдържащите изявления на граждани извън ЕС относно граждани на Съюза. Единственото дадено от мексиканските власти обяснение се състояло в това, че оповестяването би засегнало търговските интереси на частни лица, тоест на мексиканските производители на Tequila, по смисъла на член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001. Жалбоподателят добавя, че позицията на Съюза на международната сцена била достатъчно солидна, за да може да понесе няколко разногласия с търговските си партньори относно необходимостта от запазване на ценности, толкова важни за Съюза, колкото и прозрачността и задължението за отчетност пред гражданите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40</NO.P><TXT>Комисията оспорва тези доводи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41</NO.P><TXT>Както е видно от точка 1 по-горе, Комисията е предоставила на жалбоподателя частичен достъп до два протокола от заседанията на смесения комитет. Както обаче личи от точка 2 по-горе, тя не е разрешила достъпа до исканите документи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42</NO.P><TXT>Член 4, параграф 4 от Регламент № 1049/2001 предвижда, че по отношение на документи на трета страна институцията се консултира с третата страна, за да определи дали е приложимо някое от изключенията, предвидени в параграф 1 или 2, освен ако не е ясно, че документът трябва или не трябва да бъде оповестен.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43</NO.P><TXT>В случая исканите документи са изготвени от Consejo Regulador de Tequila. Тази организация с нестопанска цел е акредитирана от мексиканското правителство, за да наблюдава и удостоверява, че производството, бутилирането и етикетирането на Tequila се извършват в съответствие с официалните мексикански стандарти за Tequila. Освен това тя следи и наблюдава прилагането на Споразумението от 1997 г. Поради това, макар да са изготвени от Consejo Regulador de Tequila и да съдържат информация за нарушения на частни интереси, свързани с наименованието Tequila, поисканите документи са били предназначени единствено да бъдат представени на Съюза от мексиканските власти в рамките на смесения комитет, функциониращ въз основа на Споразумението от 1997 г. Ето защо Комисията се консултирала с мексиканските власти, преди да приеме обжалваното решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44</NO.P><TXT>В рамките на консултациите мексиканските власти посочват, че е възможно защитата на търговските интереси на физическо или юридическо лице, включително интелектуалната собственост, да бъдат засегнати в резултат от евентуалното оповестяване на исканите документи.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45</NO.P><TXT>В това отношение следва да се припомни, че консултирането с трето лице, различно от държава членка, предвидено в член 4, параграф 4 от Регламент № 1049/2001, не обвързва институцията, а трябва да ѝ позволи да прецени дали се прилага някое от изключенията, предвидени в параграф 1 или в параграф 2 от този член (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080130">30 януари 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Terezakis/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑380/04</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2008:19">EU:T:2008:19</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0060">60</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46</NO.P><TXT>Ето защо, макар консултацията с трето лице несъмнено да е задължителна, когато то е издало документите, Комисията е тази, която трябва да прецени рисковете, които могат да произтекат от тяхното оповестяване. В частност тя не бива да приема, че възражението от третото лице автоматично означава, че оповестяването не може да се осъществи поради риск за международните отношения, а трябва да анализира независимо всички релевантни обстоятелства и да вземе решение в рамките на своята свобода на преценка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47</NO.P><TXT>Освен това решението, което институцията трябва да вземе в приложение на разглежданата разпоредба, има комплексен и деликатен характер, който изисква особена предпазливост, по-специално предвид особено чувствителния и съществен характер на защитения интерес (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120504">4 май 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>In’t Veld/Съвет</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑529/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2012:215">EU:T:2012:215</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0024">24</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48</NO.P><TXT>В конкретния случай от материалите по делото е видно, че при прилагането на изключението по член 4, параграф 1, буква а), трето тире от Регламент № 1049/2001, както бе посочено в точка 27 по-горе, Комисията е взела предвид не само мотивираното възражение на мексиканските власти, но и съдържанието на информацията, съдържаща се в исканите документи, както и довода на мексиканските власти в това отношение, че съдържащата се в тези документи информация се отнася до търговски интереси, конкретния контекст, в който тя ги е получила и евентуалните отрицателни последици, свързани с тяхното разкриване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49</NO.P><TXT>В това отношение, след като разглежда посочените в точка 48 по-горе обстоятелства, Комисията стига до извода, както е посочено в точка 28 по-горе, че оповестяването на исканите документи може да бъде счетено от мексиканските власти за злоупотреба с доверие и да доведе до отказ от предоставяне в бъдеще на определена информация, по-специално на смесения комитет, което би имало отрицателни последици за функционирането на този комитет и за всяко бъдещо сътрудничество, свързано с географските указания и тяхната закрила в Съюза. При това положение възражението на мексиканските власти не е довело автоматично до отказ на Комисията да оповести исканите документи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50</NO.P><TXT>Следователно трябва да се отхвърли доводът на жалбоподателя, според който Комисията стигнала до извода, че самият факт, че мексиканските власти възразяват срещу оповестяването на документи — независимо от тяхното естество или основателността на възраженията — е достатъчен сам по себе си, за да се заключи, че оповестяването ще засегне международните отношения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51</NO.P><TXT>Този извод не може да бъде поставен под въпрос от довода на жалбоподателя, че основният въпрос в случая е дали е легитимна обосновката на възражението на мексиканските власти, а именно че оповестяването на исканите документи би засегнало търговските интереси на частни лица по смисъла на член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001. Както е видно от писмените изявления на жалбоподателя и от позицията му, изразена в съдебното заседание, от този довод по същество следва, че Комисията би могла да откаже да оповести исканите документи само ако се прилага изключението по член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001, на което се основава възражението на мексиканските власти.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52</NO.P><TXT>В това отношение, на първо място, Комисията не е длъжна да се произнася по приложимостта на изключението по член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001, когато проверява дали е приложимо изключението по член 4, параграф 1, буква а), трето тире от Регламент № 1049/2001. Обосновката на възражението на трета страна обаче е едно от<?PAGE NO="9"?> обстоятелствата, които тя трябва да вземе предвид в рамките на тази проверка в конкретния случай. В частност извършената от Комисията оценка на риска от оповестяването за международните отношения не се основава само на преценка на мотива, на който се позовава трета страна, за да възрази срещу оповестяването на исканите документи, а почива на преценка на всички обстоятелства, свързани с евентуалното оповестяване на тези документи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53</NO.P><TXT>На второ място, както признава жалбоподателят в съдебното заседание, Комисията е разгледала мотивите за възражението на мексиканските власти, свързани със съдържанието на исканите документи, като едно от обстоятелствата, които е взела предвид при проверката дали би имало евентуално засягане на защитата на обществения интерес по отношение на международните отношения. В това отношение Комисията констатира, че исканите документи съдържат чувствителна информация. Тази констатация е основателна, като се има предвид, че тези документи включват, както следва от точка 27 по-горе, информация за случаи на предполагаема измама, за субекти, използвали или продавали <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0010" ID="QS0010"/>псевдо-Tequila<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/> в Съюза, и за мерки, които могат да бъдат предприети във връзка с географските указания на спиртните напитки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54</NO.P><TXT>При това положение трябва да се отхвърли доводът на жалбоподателя, че по същество Комисията не би могла да откаже да оповести исканите документи, без да установи, че възражението на мексиканските власти е обосновано.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55</NO.P><TXT>Поради това първото твърдение по първото основание следва да се отхвърли.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">По второто твърдение</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56</NO.P><TXT>Според второто твърдение на жалбоподателя рискът оповестяването на съответните документи да засегне защитата на отношенията с международния търговски партньор, е хипотетичен и дори малко вероятен. В това отношение било по-вероятно по-доброто познаване на начина, по който държавите — членки на Съюза, възприемат жалбите в Мексико относно нарушенията на Споразумението от 1997 г., да подобри репутацията на Съюза като надежден партньор в международните отношения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57</NO.P><TXT>Комисията оспорва тези доводи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58</NO.P><TXT>В случая трябва да се определи дали в обжалваното решение Комисията е дала реалистични обяснения за това по какъв начин достъпът до спорните документи би могъл конкретно и действително да засегне защитата на международните отношения на Съюза и дали в границите на широкото право на преценка на Комисията в контекста на изключенията по член 4, параграф 1 от Регламент № 1049/2001 изтъкнатото засягане на тази защита може да се смята за разумно предвидимо, а не чисто хипотетично (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131128">28 ноември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Jurašinović/Съвет</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑576/12 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:777">EU:C:2013:777</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59</NO.P><TXT>В това отношение, когато е сезиран с жалба срещу решение на Комисията, с което се отказва достъп до документ на основание член 4, параграф 1, буква а), трето тире от Регламент № 1049/2001, в подкрепа на която жалбоподателят твърди, че Комисията не е доказала, че оповестяването на този документ би засегнало обществения интерес, защитен от предвиденото в тази разпоредба изключение, съдът трябва да провери в рамките на изложените пред него основания дали Комисията действително е предоставила в решението си необходимите обяснения и е установила наличието на разумно предвидим, а не чисто хипотетичен риск от такова засягане (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200319">19 март 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>ClientEarth/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑612/18 P</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:223">EU:C:2020:223</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60</NO.P><TXT>В случая, както подчертава жалбоподателят, използвайки условно наклонение, Комисията приела, че оповестяването на исканите документи може да доведе до влошаване на международните отношения, без да установява сигурния характер на този риск. Следва обаче да се подчертае, че по този начин тя не е нарушила изискванията, произтичащи от член 4, параграф 1, буква а), трето тире от Регламент № 1049/2001, тъй като съгласно цитираната в точки 58 и 59 по-горе съдебна практика не е длъжна да установи наличието на сигурен риск от засягане на защитата на международните отношения на Съюза, а единствено наличието на разумно предвидим, а не чисто хипотетичен риск.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61</NO.P><TXT>Освен това Общият съд констатира, че начинът, по който органите на трета страна възприемат решенията на Съюза, е компонент на международните отношения, установени с тази трета страна. От това зависи всъщност дали тези отношения ще продължат и какво ще е тяхното качество (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180227">27 февруари 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>CEE Bankwatch Network/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑307/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2018:97">EU:T:2018:97</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0090">90</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62</NO.P><TXT>Впрочем, както следва от цитираната в точка 37 по-горе съдебна практика, при прилагането на член 4, параграф 1, буква а) от Регламент № 1049/2001 Комисията разполага с широка свобода на преценка, за да определи дали публичното оповестяване на документ би засегнало защитените с тази разпоредба интереси.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63</NO.P><TXT>В това отношение от обжалваното решение е видно, че целта на смесения комитет е да защити географските указания на продуктите. При това положение при проверката на разглежданото изключение Комисията е имала основание да приеме, че ако исканите документи — представени на този комитет от мексиканските власти и пряко свързани с неговата работа и със сътрудничеството в областта на защитата на географските указания — бъдат оповестени, въпреки двукратно изразеното от посочените власти възражение, тези власти биха могли да приемат подобен акт за злоупотреба с доверие. По същия начин Комисията с право е приела, че поради това има опасност сътрудничеството с тази трета страна относно защитата на географските указания да се окаже застрашено, което би могло да доведе до отказ от страна на мексиканските власти да предоставят в бъдеще определена информация, по-конкретно на смесения комитет. Всъщност, както бе посочено в точка 27 по-горе, исканите документи изброяват случаи на предполагаема измама, посочват субекти, използвали или продавали <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0011" ID="QS0011"/>псевдо-Tequila<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/> в Съюза, и съдържат информация, че по някои от тези случаи на потенциално измамно използване вече са образувани съдебни производства, в рамките на които Съюзът и мексиканските власти тясно си сътрудничат. Ето защо Комисията не е допуснала явна грешка в преценката, като е приела, че оповестяването на исканите документи би могло да има отрицателни последици както за функционирането на смесения комитет, чиято цел е да защити географските указания на продуктите, така и за всяко бъдещо сътрудничество относно географските указания и тяхната защита в Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64</NO.P><TXT>При това положение трябва да се приеме, че обясненията, дадени от Комисията в обжалваното решение, посочени в точка 63 по-горе, са реалистични и показват, както изисква цитираната в точка 58 по-горе съдебна практика, наличието на предвидим, а не чисто хипотетичен риск за международните отношения. Наличието на този риск е достатъчно, за да обоснове прилагането на изключението, посочено в член 4, параграф 1, буква а), трето тире от Регламент № 1049/2001, по отношение на всички поискани документи и в пределите на широкото право на преценка, което съгласно цитираната в точка 37 по-горе съдебна практика трябва да бъде признато на Комисията при прилагането на това изключение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65</NO.P><TXT>Поради това второто твърдение по първото основание трябва да бъде отхвърлено.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66</NO.P><TXT>Двата допълнителни довода, приведени от жалбоподателя, не могат да оборят този извод.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67</NO.P><TXT>На първо място, жалбоподателят подчертава, че документите, до които иска достъп, не се отнасят до договарянето на международно споразумение, в рамките на което позициите на страните се променят. Въпросните документи се отнасяли по-скоро до ефективното прилагане на международно споразумение, сключено между Съюза и Мексико. В това отношение прилагането на правни норми, като например разпоредбите на договор, било въпрос, свързан с правната сигурност. Очакванията за правна сигурност увеличавали значението на принципа на прозрачност на етапа на прилагане.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68</NO.P><TXT>Този довод не може да се приеме.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69</NO.P><TXT>Най-напред следва да се отбележи, че понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0012" ID="QS0012"/>международни отношения<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>, употребено в член 4, параграф 1, буква a), трето тире от Регламент № 1049/2001, е понятие със самостоятелно значение в правото на Съюза (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120214">14 февруари 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Германия/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑59/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2012:75">EU:T:2012:75</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0062">62</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70</NO.P><TXT>В това отношение нито текстът на тази разпоредба, нито съдебната практика сочат, че a priori за документите от етапите на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0013" ID="QS0013"/>договаряне<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/> и на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0014" ID="QS0014"/>прилагане<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/> на дадено международно споразумение се прилага различно равнище на защита.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71</NO.P><TXT>Следователно оценката дали има риск да бъде застрашено функционирането на смесения комитет, а по този начин и сътрудничеството в областта на защитата на географските указания, може да представлява подходящ стандарт за разглеждане на риска от засягане на защитения интерес, когато става въпрос за оповестяването на документи, свързани с прилагането на Споразумението от 1997 г.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72</NO.P><TXT>На второ място, жалбоподателят изтъква, че прилагането на Споразумението от 1997 г. продължава да е релевантно за частните оператори в Съюза, нито един от които не е бил поканен да присъства на заседанията на смесения комитет. Следователно прозрачността на обсъжданите в рамките на този комитет документи била особено важна.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73</NO.P><TXT>Този довод също не може да се приеме.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74</NO.P><TXT>Всъщност от член 4, параграф 1, буква а), трето тире от Регламент № 1049/2001 следва, че не трябва да се проверява евентуалното наличие на по-висш обществен интерес, когато се изтъква изключението, свързано със защитата на обществения интерес по отношение на международните отношения (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180227">27 февруари 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>CEE Bankwatch Network/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑307/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2018:97">EU:T:2018:97</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0124">124</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Следва да се добави, че същото важи и за частния интерес.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75</NO.P><TXT>Въпреки това, макар настоящият довод да е изтъкнат в подкрепа на останалите доводи във връзка с първото основание, той не може да постави под въпрос изложените по-горе констатации, от които е видно, че Комисията не е допуснала явна грешка в преценката, прилагайки изключението, посочено в член 4, параграф 1, буква а), трето тире от Регламент № 1049/2001.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76</NO.P><TXT>Поради това допълнителните доводи следва да се отхвърлят.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0077"><NO.P>77</NO.P><TXT>С оглед на всичко гореизложено първото основание следва да бъде отхвърлено изцяло.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0078"><NO.P>78</NO.P><TXT>Ето защо няма смисъл да се проверява основателността на твърденията по второто и третото основание, доколкото са за нарушение на член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001 или за позоваването на по-висш обществен интерес, свързан със същата разпоредба, тъй като, за да бъде обжалваното решение обосновано от правна страна, е достатъчно едно от изключенията,<?PAGE NO="12"?> на които се позовава Комисията, за да откаже достъп до исканите документи, да е правилно приложено (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180711">11 юли 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>ClientEarth/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑644/16</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2018:429">EU:T:2018:429</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0078">78</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0079"><NO.P>79</NO.P><TXT>Четвъртото основание — отказ да се предостави частичен достъп до исканите документи, също трябва да се отхвърли. Както е видно от точка 64 по-горе, като отказва достъп до исканите документи, Комисията, без да допусне явна грешка в преценката, е стигнала до извода, че изключението по член 4, параграф 1, буква а), трето тире от Регламент № 1049/2001 се прилага за тези документи в тяхната цялост.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По молбата за събиране на доказателства</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0080"><NO.P>80</NO.P><TXT>В писмената си реплика жалбоподателят иска от Общия съд да разпореди събиране на доказателства, за да провери съдържанието на исканите документи и техния частен характер.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0081"><NO.P>81</NO.P><TXT>В случая се налага изводът, че мотивите на обжалваното решение относно прилагането на изключението, предвидено в член 4, параграф 1, буква а), трето тире от Регламент № 1049/2001, се основават на защитата на обществения интерес по отношение на международните отношения в случай на оповестяване на исканите документи, въпреки двукратно изразеното от мексиканските власти възражение. В това отношение жалбоподателят, който не оспорва самата възможност за прилагане на изключението, свързано със защитата на обществения интерес по отношение на международните отношения предвид съдържанието на тези документи, изтъква, че преценката в случая на риска от засягане на този интерес зависи от това дали тези документи съдържат търговски тайни от обхвата на член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001. Както обаче следва от проверката на първото твърдение по първото основание, този довод е неоснователен. В това отношение Общият съд е в състояние да прецени in concreto дали посочената институция основателно е отказала достъп до този документ въз основа на изключението, на което се е позовала, и следователно да провери законосъобразността на решението за отказ на достъп до него (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131128">28 ноември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Jurašinović/Съвет</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑576/12 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:777">EU:C:2013:777</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141002">2 октомври 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Strack/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑127/13 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2250">EU:C:2014:2250</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0073">73</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0082"><NO.P>82</NO.P><TXT>При това положение молбата за събиране на доказателства трябва да се отхвърли.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0083"><NO.P>83</NO.P><TXT>Поради това жалбата трябва да бъде отхвърлена изцяло.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По съдебните разноски</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0084"><NO.P>84</NO.P><TXT>Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0085"><NO.P>85</NO.P><TXT>В случая, тъй като жалбоподателят е загубил делото, той следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с искането на Комисията.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><JURISDICTION><INTRO><P>По изложените съображения</P><P>ОБЩИЯТ СЪД (първи състав)</P><P>реши:</P></INTRO><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">1)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Отхвърля жалбата.</HT></TXT></NP></ITEM><?PAGE NO="13"?><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">2)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Осъжда г‑н Marco Bronckers да заплати съдебните разноски.</HT></TXT></NP></ITEM></LIST></JURISDICTION></CONTENTS.JUDGMENT><SIGNATURE.CASE><SIGNATORY><P>Kanninen</P></SIGNATORY><SIGNATORY><P>Półtorak</P></SIGNATORY><SIGNATORY><P>Stancu</P></SIGNATORY><P>Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на <DATE ISO="20201125">25 ноември 2020 година</DATE>.</P><SIGNATORY><P>Подписи</P></SIGNATORY></SIGNATURE.CASE></JUDGMENT>