ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел, 28.10.2024
COM(2024) 507 final
ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА
ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА
относно условните пасиви, произтичащи от бюджетни гаранции и финансова помощ, и устойчивостта на тези условни пасиви
Състояние към 31 декември 2023 г.
Съдържание
1.Въведение
2.Анализ на различните източници на условни пасиви
2.1Бюджетни гаранции
2.2Провизирани заеми за финансова помощ за трети държави
2.3Обезпечени с маржа заеми
2.4Преглед на условните пасиви в края на 2023 г.
3.Оценка на устойчивостта на условните пасиви на ЕС
3.1Рамка на оценката
3.2Оценка на устойчивостта на провизираните условни пасиви
3.3Оценка на устойчивостта на обезпечените с маржа условни пасиви
4.Заключения
5.Приложения:
Устойчивост и марж по отношение на постоянния таван за собствените ресурси
Устойчивост и марж по отношение на временния таван на собствените ресурси
1.Въведение
Настоящият доклад е изготвен в съответствие с изискванията на член 256 от Финансовия регламент и следва да се разглежда във връзка с:
·работен документ XI, придружаващ проектобюджета на ЕС за финансовата 2025 година, в който е предоставена подробна информация за бюджетните гаранции на ЕС (доклад по член 41, параграф 5);
·доклада, озаглавен „Дългосрочна прогноза за бъдещите входящи и изходящи парични потоци на бюджета на ЕС“, в който са представени прогнози за наличния финансов капацитет на ЕС за периода 2025—2029 г. с оглед на планираните бюджетни разходи.
Целта на настоящия доклад е да се направи преглед на размера и състава на условните пасиви — както на провизираните, така и на обезпечените с маржа — поети от бюджета на ЕС към 31 декември 2023 г. Условните пасиви са потенциални финансови задължения, които произтичат от съществуващи обвързващи ангажименти или от минали събития
. Дали тези условни пасиви ще доведат до действителни искания за плащане от бюджета на ЕС и за каква сума, зависи от бъдещи събития, които е трудно да се предвидят.
В края на 2023 г. експозицията на бюджета на ЕС към условни пасиви беше в размер на над 255 милиарда евро (206 милиарда евро в края на 2022 г.), свързани със заеми, отпуснати на държави членки (221 милиарда евро) и на трети държави (34 милиарда евро), и над 108 милиарда евро (106 милиарда евро в края на 2022 г.) във връзка с бюджетни гаранции, предоставени по линия на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), InvestEU, мандата на ЕИБ за външно кредитиране (МВК), Европейския фонд за устойчиво развитие (ЕФУР) и ЕФУР+. Тенденцията на нарастване на размера на условните пасиви се забави с увеличение от 16 % през 2023 г. в сравнение с 40 % през 2022 г.
По-голямата част от това увеличение произтича от допълнителни плащания на заеми, отпуснати на държавите членки по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ), и от извънредната финансова подкрепа за Украйна (чрез инструмента за макрофинансова помощ (МФП)+).
В доклада също така е представена оценка на дългосрочната устойчивост на условните пасиви въз основа както на качествени, така и на количествени фактори, включително стрес тестове. Оценката на устойчивостта е извършена чрез сравняване на условните пасиви с:
·пазарната стойност на съществуващите провизии в съответните раздели на общия фонд „Провизии“ (ОФП), създаден от Комисията за провизирани условни пасиви, т.е. произтичащите от бюджетните гаранции и финансовата помощ за трети държави;
·размера на тавана за собствените ресурси и наличния марж за обезпечените с маржа условни пасиви.
Основното заключение при анализа на устойчивостта за 2023 г. е, че бюджетът на ЕС разполага с достатъчно ресурси, за да се справи с потенциалното материализиране на условни пасиви:
·По отношение на условните пасиви, произтичащи от бюджетни гаранции и финансова помощ за трети държави, наличните провизии към края на 2023 г. са достатъчни с оглед на изискванията на съответните правни рамки.
·Финансовият капацитет на ЕС съгласно съществуващата правна уредба (т.е. Решението за собствените ресурси (РСР) и Регламента за многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2021—2027 г.) е достатъчен в края на 2023 г., за да покрие съществуващите задължения на ЕС във връзка както с разходните програми, така и с финансовите пазари (за дълга, емитиран по програмите за финансова помощ за държавите членки и МФП+), дори при крайно неблагоприятни обстоятелства. С други думи, за маржа са осигурени достатъчно ресурси, така че да гарантира устойчивостта на финансовата система на ЕС и кредитоспособността ѝ дори при крайно негативен сценарий, съчетаващ неблагоприятни въздействия върху икономическите условия, приходите и разходите.
Управлението и наблюдението на рисковете, произтичащи от условни пасиви, се осъществяват чрез хоризонтална обхващаща цялата Комисия рамка, включваща обширни мерки и гаранции, които Комисията може да използва за защита на бюджета на ЕС от потенциални загуби, произтичащи от условни пасиви. Управителният комитет по условни пасиви (УКУП) изпълнява важна роля в тази рамка. През 2023 г. УКУП проведе четири заседания, за да оцени, наред с другото, развитието на обема и рисковия профил на експозициите към Близкия изток и към Украйна. По отношение на Украйна УКУП послужи като платформа за подготовка на процеса на преглед на адекватността на процента на провизиране на специфичните задължения във връзка с Украйна (съгласно предвиденото в член 13 от Решението за МФП II).
В настоящия доклад са представени трите различни категории условни пасиви (бюджетни гаранции, провизирани заеми, отпуснати на трети държави, и отпуснати заеми, обезпечени с маржа), след което е направена оценка на тяхната устойчивост спрямо съответните източници на бюджетно покритие.
2.Анализ на различните източници на условни пасиви
2.1Бюджетни гаранции
Бюджетните гаранции са гаранции, предоставени на различни партньори по изпълнението в рамките на мандатите на МВК, ЕФСИ, ЕФУР, InvestEU и ЕФУР+. Съгласно всички тези инструменти ЕС осигурява гаранции на партньорите по изпълнението, които покриват определен дял от потенциалните загуби и разходи
, произтичащи от техните операции по финансиране и инвестиционните им операции (т.е. дългови или капиталови операции).
Петте програми за гарантиране са с различна географска насоченост, което оказва влияние върху рисковете, които поемат. ЕФСИ и InvestEU помагат за преодоляване на недостига на инвестиции в Европейския съюз. МВК, ЕФУР и ЕФУР+ са част от външните политики на Европейския съюз и подпомагат инвестициите в трети държави (като МВК и инвестиционният компонент 1 на ЕФУР+ са насочени главно към държавни контрагенти, докато ЕФУР и отворената архитектура и инвестиционният компонент 4 на ЕФУР+ са насочени главно към частни операции).
а) Бюджетни гаранции в подкрепа на инвестициите извън ЕС
Предоставяната от най-дълъг период от време бюджетна гаранция е тази по МВК. Основната ѝ цел е да се повиши способността на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) да предприема операции за финансиране в по-рискови среди извън ЕС в области като развитието на местния частен сектор и на социално-икономическата инфраструктура.
През 2017 г. бе въведена гаранцията по ЕФУР с цел да се подпомогнат инвестициите и да се подобри достъпът до финансиране — предимно в Африка и съседните на Съюза държави — както и да се помогне на тези държави да постигнат целите на ООН за устойчиво развитие.
Въз основа на придобития опит с МВК и ЕФУР беше създаден ЕФУР+ за периода 2021—2027 г. на МФР като интегриран финансов пакет, осигуряващ капацитет за финансиране на Африка на юг от Сахара, Азия, Тихоокеанския регион, Латинска Америка, Карибския регион и съседните на Съюза държави, както и на държавите, обхванати от процеса на разширяване, в области като i) намаляване на социално-икономическите неравенства, ii) устойчив и приобщаващ растеж, iii) адаптиране към изменението на климата и смекчаване на последиците от него, iv) опазване и управление на околната среда, v) създаване на работни места.
б) Бюджетни гаранции в подкрепа на инвестициите в рамките на ЕС
През 2015 г. EФСИ беше създаден, за се да отстрани проблемът с продължаващите слаби частни инвестиции в ЕС след финансовата криза. Той е под формата на бюджетна гаранция в размер на 26 милиарда евро от бюджета на ЕС за групата на ЕИБ, допълнена с разпределение на собствени ресурси на ЕИБ в размер на 7,5 милиарда евро.
В рамките на МФР за периода 2021—2027 г. програмата InvestEU обединява дейностите, които преди се провеждаха по линия на ЕФСИ и няколко други финансови инструмента. Освен това тя осигури на партньорите по изпълнението, различни от групата на ЕИБ, достъп до 25 % от цялата гаранция на ЕС. Програмата InvestEU има за цел да даде допълнителен тласък на инвестициите, насърчаващи икономическото възстановяване, устойчивостта, екологосъобразния растеж и заетостта в ЕС през периода 2021—2027 г. За постигането на тази цел програмата е насочена към мобилизирането на публични и частни източници на финансиране, за да се осигури дългосрочно финансиране и подкрепа на дружества и проекти в съответствие с приоритетите на ЕС в настоящия контекст на икономически и социални предизвикателства.
Петте програми за бюджетни гаранции се различават по няколко характеристики, включително различните етапи на изпълнение. Докато МВК (възникнал през 1977 г.) има дълга история, периодът на създаване на ЕФСИ приключи през 2022 г., а периодът на учредяване на ЕФУР ще приключи през 2024 г. В същото време инвестиционната фаза на програмите InvestEU и EFSD+ започна едва наскоро. Тези различни етапи на изпълнение на петте програми за бюджетни гаранции са отразени в таблицата по-долу, която показва, че операциите, при които се използва пълният размер на гаранцията по МВК и почти пълният размер на ЕФСИ, са подписани и голяма част от помощта, гарантирана от тези инструменти, е изплатена. За разлика от тях ЕФУР+ и InvestEU се намират на много по-ранен етап от своето нарастване.
Таблица 1: Актуално състояние на бюджетните гаранции (към 31 декември 2023 г.) (в милиони евро)(*)
|
|
Налична гаранция, за която са подписани споразумения с контрагенти
|
Налична гаранция, свързана с операции, за които са подписани споразумения с контрагенти
|
Налична гаранция, свързана с операции, за които са подписани споразумения с контрагенти и сумите са изплатени
|
|
|
|
|
|
|
ЕФСИ
|
25 591
|
23 635
|
21 551
|
|
ЕФУР
|
1 077
|
548
|
478
|
|
МВК
|
27 729
|
27 729
|
19 856
|
|
InvestEU
|
25 767
|
6 592
|
1 433
|
|
ЕФУР+
|
28 115
|
7 660
|
634
|
|
Общо
|
108 279
|
66 164
|
43 952
|
(*) Гаранцията, за която са подписани споразумения с контрагенти, представлява сумата на гаранцията, предоставена на партньора по изпълнението чрез подписването на гаранционното споразумение. Гаранцията, свързана с операции, за които са подписани споразумения с контрагенти, включва сумите на гаранцията във всички операции, за които са подписани споразумения от контрагентите с крайните получатели/финансови посредници. Гаранцията, свързана с операции, за които са подписани споразумения с контрагенти и сумите са изплатени, включва сумите на изплатените от контрагентите операции на крайните получатели/финансови посредници.
Други съществени разлики между гаранционните програми са обобщени в подточките по-долу:
·По линия на МВК се предлагат два вида продукти (основно пряко държавно кредитиране и в ограничена степен — частно кредитиране) и МВК се управлява изключително от ЕИБ.
·ЕФСИ е структуриран в два компонента (компонент за инфраструктура и иновации (КИИ) и компонент за МСП (КМСП) с различни продукти, изпълнявани в рамките на двата компонента), като също така има един единствен партньор по изпълнението, а именно групата на ЕИБ.
·ЕФУР се изпълнява от 10 контрагента, които използват различни финансови продукти с различни равнища на риск и инвестират в пет ключови сектора: финансиране на малки предприятия, устойчива енергия и свързаност, финансиране в местна валута, цифровизация и устойчиви градове.
·Новите бюджетни гаранции, като InvestEU и ЕФУР+, се основават на придобития от по-старите гаранции опит и имат сходни характеристики с тях. InvestEU и ЕФУР+ обаче имат по-голям брой партньори по изпълнението („отворена архитектура“) и сравнително по-голямо разнообразие от продукти.
2.2Провизирани заеми за финансова помощ за трети държави
Условните пасиви по тази позиция произтичат от финансова помощ, предоставена под формата на заеми по програмата за макрофинансова помощ (МФП), както и заеми по Евратом за трети държави.
Финансовата подкрепа за трети държави под формата на двустранни заеми от ЕС е предоставена главно в контекста на МФП, която е насочена към държави извън ЕС, изправени пред криза с платежния баланс. През 2023 г. бяха предоставени нови заеми по линия на МФП на стойност 18,3 милиарда евро. 18 милиарда евро от тази сума се падат на заемите за Украйна по линия на МФП+, които са обезпечени с маржа.
В допълнение към МФП за трети държави емитенти на държавни дългови инструменти, заемите по Евратом в размер на 300 милиона евро, отпуснати за украинската програма за ядрена енергия, все още не са погасени.
Таблица 2: Непогасени суми по заеми за трети държави (към 31 декември 2023 г.)
(в милиони евро)
|
|
Непогасени заеми
|
Натрупана лихва
|
Общо
|
|
МФП(*)
|
15 193
|
150
|
15 343
|
|
Евратом
|
300
|
1
|
301
|
|
Общо
|
15 493
|
151
|
15 644
|
(*) Без заемите по линия на МФП+ (обезпечени с маржа).
Обикновено заемите за трети държави (с изключение на заемите по линия на МФП+) се финансират чрез операции по получаване на заеми „бек-ту-бек“, т.е. всеки отпуснат заем се финансира чрез съответна облигация на ЕС, която напълно съответства на отпуснатия от ЕС заем по отношение на падежа, лихвения процент и графика за погасяване. Инвеститорите в облигации на ЕС са изложени единствено на кредитния риск на ЕС, а не на кредитния риск на държавата краен бенефициер. За ЕС пасивът е условен, защото държавата бенефициер е задължена по договор да осигури потока от приходи за погасяване на облигациите на ЕС. По принцип за уреждане на дълга на ЕС не се планира изходящ поток от ресурси от ЕС.
Въпреки това в бюджета на ЕС се заделят провизии за тези заеми, за да се предотврати възможността държавата бенефициер да не погаси лихвата или главницата по получения заем. Обикновено 9 % от стойността на заемите се държат като провизии за заеми по МФП или Евратом за трети държави в специални раздели на общия фонд „Провизии“. Тъй като вероятността от едновременни загуби по два или повече заема по линия на МФП е сравнително малка, обединяването на провизиите засилва капацитета на бюджета на ЕС да поеме загубите чрез този диверсификационен ефект. Равнищата на провизиране срещу загуби по тези заеми са разгледани по-подробно в раздел 3.2.
Следователно сумите за погасяване, посочени в таблица 3, трябва да се разглеждат като максималните предвидени суми, за които могат да бъдат изпратени искания за плащане срещу провизии през периода 2024—2029 г.
Таблица 3: Годишен график за изплащане на непогасени провизирани заеми, отпуснати на трети държави (главница + лихва) по съществуващите програми за периода 2024—2029 г. (към 31 декември 2023 г.)
(в милиони евро)
|
Година
|
Евратом
|
МФП
|
Всички програми
|
|
2024
|
1
|
877
|
878
|
|
2025
|
1
|
261
|
262
|
|
2026
|
1
|
378
|
379
|
|
2027
|
51
|
410
|
461
|
|
2028
|
50
|
409
|
459
|
|
2029
|
0
|
1 153
|
1 153
|
|
Общо
|
104
|
3 488
|
3 592
|
2.3Обезпечени с маржа заеми
Условните пасиви по тази позиция възникват от заеми за държави — членки на ЕС (т.е. заеми в рамките на механизма за подкрепа за платежния баланс (ППБ), заеми от Европейския механизъм за финансово стабилизиране (ЕМФС), заеми по Евратом, заеми по SURE и заеми по МВУ, които се предоставят в подкрепа на инвестиции и реформи), както и от неотдавнашни заеми за Украйна (заеми от 18 милиарда евро по МФП+ за Украйна и — от 2024 г. нататък — заеми, отпуснати по механизма за Украйна).
Условните пасиви, произтичащи от заеми за държави — членки на ЕС, и от неотдавнашни заеми за Украйна, не са провизирани предварително. Вместо това те са обезпечени чрез възможността да се поискат допълнителни „собствени ресурси“ от държавите членки съгласно бюджетната рамка на ЕС (до тавана за собствените ресурси, т.е. като се използва бюджетният „марж“).
Това означава, че ако бенефициер не изпълни задълженията си към ЕС, Съюзът има право — в краен случай и едва след като е изчерпал всички други възможности за намиране на решения съгласно съществуващата бюджетна рамка — да поиска от държавите членки да покрият временно въпросната сума. Такива искания за внасяне на средства ще бъдат над таваните на МФР, като обаче се спазва напълно таванът за собствените ресурси.
Като общо правило заемите бяха отпуснати на държавите — членки на ЕС, като бе приложена същата „бек-ту-бек“ техника, използвана при финансовата помощ за трети държави. За разлика от тях, отпуснатите по МВУ заеми и заемите по МФП+ за Украйна (и по механизма за Украйна от 2024 г. нататък) се финансират чрез единния подход за финансиране.
През 2023 г. Комисията, действайки от името на ЕС, управлява пет програми, по които отпусна заеми на държавите членки. Тези програми са разгледани в петте подточки по-долу:
·Механизмът за ППБ беше създаден през 2002 г. с цел подпомагане на държави от ЕС извън еврозоната, които изпитват или са изложени на риск да изпитат затруднения, свързани със своя платежен баланс.
·ЕМФС беше създаден през 2010 г. с цел предоставяне на финансова подкрепа на държавите — членки на ЕС, които изпитват или са застрашени от сериозни финансови затруднения, причинени от извънредни събития извън техния контрол.
·Механизъм за отпускане на заеми по Евратом.
·Програмата SURE беше договорена през юни 2020 г. с цел да се подпомогне финансирането на внезапни и сериозни увеличения на националните публични разходи заради въвеждането на схеми за подпомагане на работата на непълно работно време и подобни мерки в отговор на кризата, свързана с COVID-19. Тъй като този инструмент за подкрепа при извънредни обстоятелства беше въведен преди влизането в сила на увеличението на тавана и маржа на собствените ресурси, всички държави членки се съгласиха да предоставят неотменими, безусловни гаранции при поискване за 25 % от максималния размер на финансовата помощ. Участието на всяка държава членка в общия размер на гаранцията е пропорционално на нейния относителен дял от общия брутен национален доход на ЕС (въз основа на бюджета на ЕС за 2020 г.).
·МВУ е основният стълб на програмата Next Generation EU (2020 г.) и представлява временен инструмент за подкрепа на реформите и инвестициите в държавите — членки на ЕС, като крайната цел е да се улесни възстановяването от пандемията от COVID-19 и същевременно да се подпомогнат екологичният и цифровият преход.
В рамките на Инструмента за възстановяване на ЕС Комисията заема средства, които впоследствие се използват по линия на МВУ за финансиране на реформите и инвестициите на държавите членки. Финансирането може да бъде под формата на заем (подлежаща на връщане подкрепа) или на безвъзмездни средства (неподлежаща на връщане подкрепа).
Всички заети средства по линия на Next Generation EU, които в края на 2023 г. възлизаха на 284 милиарда евро, са гарантирани от бюджета на ЕС съгласно член 9, параграф 4 от РСР чрез временно увеличение на тавана за собствените ресурси с 0,6 % от брутния национален доход (БНД), което може да се използва само за задълженията по Next Generation EU. Условни пасиви се пораждат единствено от отпуснати заеми по МВУ (за разлика от безвъзмездните средства по МВУ), поради което в настоящия анализ се вземат предвид само отпуснатите заеми по МВУ. Важно е да се подчертае, че — както бе споменато по-горе — средствата за заемите по МВУ се финансират чрез единния подход за финансиране.
Таблица 4: Непогасени суми по обезпечени с маржа заеми (към 31 декември 2023 г.)
(в милиони евро)
|
|
Непогасени заеми
|
Натрупана лихва
|
Общо
|
|
Механизъм за ППБ
|
200
|
1
|
201
|
|
Евратом
|
13
|
0
|
13
|
|
ЕМФС
|
42 800
|
411
|
43 211
|
|
SURE
|
98 355
|
104
|
98 459
|
|
МВУ (заеми)
|
79 240
|
349
|
79 589
|
|
МФП+
|
18 000
|
270
|
18 270
|
|
Общо
|
238 608
|
1 135
|
239 743
|
В таблица 5 по-долу са представени сумите на общите годишни погасявания (главница + лихва), дължими от всички бенефициери на заеми от ЕС, отпуснати в контекста на финансовата помощ за държавите членки и МФП+.
За всяка от разглежданите години тези суми представляват показател за теоретичния максимален изходящ поток, който трябва да бъде покрит от бюджета на ЕС във връзка с условните пасиви, произтичащи от финансовата помощ за държавите членки и експозициите по МФП+. В бюджета на ЕС обаче са заделени бюджетни ресурси за покриване на плащанията, произтичащи от неговите облигации, по всяко време, включително в екстремна и безпрецедентна ситуация, при която един или повече бенефициери едновременно не изпълнят задълженията си към ЕС по своите заеми.
Таблица 5: Годишен график за изплащане на непогасени обезпечени с маржа заеми (главница + лихва) по съществуващите програми за периода 2024—2029 г. (към 31 декември 2023 г.) (в милиони евро)
|
Година
|
Евратом
|
ППБ
|
ЕМФС
|
SURE
|
Заеми по МВУ (*)
|
МФП+
(**)
|
Всички програми
|
|
2024
|
14
|
6
|
3 317
|
327
|
918
|
419
|
5 001
|
|
2025
|
0
|
206
|
3 069
|
8 327
|
917
|
567
|
13 086
|
|
2026
|
0
|
0
|
6 857
|
8 327
|
917
|
566
|
16 667
|
|
2027
|
0
|
0
|
3 531
|
327
|
917
|
566
|
5 341
|
|
2028
|
0
|
0
|
2 756
|
10 327
|
919
|
567
|
14 569
|
|
2029
|
0
|
0
|
1 790
|
8 464
|
917
|
567
|
11 738
|
|
Общо
|
14
|
212
|
21 320
|
36 099
|
5 505
|
3 252
|
66 402
|
(*) Лихвите за заеми по МВУ по линия на програмата Next Generation EU се изчисляват на текуща база съгласно специфична методика (вж. Решение за изпълнение C(2022) 9701 final на Комисията от 19.12.2022 г.). Следователно годишната лихва за тези заеми, представена по-горе, представлява приблизителна оценка, която се основава на текущите условия на финансиране.
(**) В съответствие с член 17 от Регламент 2022/2463 всяка година ЕС, по искане на Украйна, може да предоставя лихвена субсидия за покриване на разходите за лихви, свързани със заеми по линия на МФП+.
Като се вземат предвид всички непогасени отпуснати заеми в края на 2023 г., през периода 2028—2054 г. годишните погасявания (главница + лихва) по отпуснатите заеми, обезпечени с маржа под постоянния таван за собствените ресурси, възлизат средно на 5,4 милиарда евро. За същия период средните годишни погасявания (главница + лихва) за отпуснатите заеми по МВУ, обезпечени с маржа под временния таван за собствените ресурси, възлизат на 3,5 милиарда евро.
2.4Преглед на условните пасиви в края на 2023 г.
В края на 2023 г. експозицията на бюджета на ЕС към условни пасиви беше на обща стойност 255 милиарда евро във връзка със заеми, отпуснати на държави членки и на трети държави, и 108 милиарда евро във връзка с гаранциите, предоставени по линия на ЕФСИ, InvestEU, МВК, ЕФУР и ЕФУР+. Най-голямата експозиция за бюджета на ЕС произтичаше от програми за финансова помощ, насочени към държавите членки.
Фигура 1: Разбивка на условните пасиви по източник към 31 декември 2023 г.
(*) Въз основа на общия размер на „наличната гаранция, за която са подписани споразумения с контрагенти“ (вж. таблица 1).
Нарастващото значение на бюджетните гаранции и програмите за финансова помощ за изпълнението на политиките на ЕС се вижда от постоянната възходяща тенденция през периода 2021—2023 г. В периода между края на 2022 г. и края на 2023 г. беше регистрирано по-умерено увеличение от 16 % на общата сума в сравнение с увеличението от 40 %, наблюдавано в периода между края на 2021 г. и края на 2022 г.
Фигура 2: Разбивка на условните пасиви по източник за периода 2021—2023 г.
(в милиарди евро)
В периода между края на 2022 г. и края на 2023 г. имаше умерено увеличение на заемите за държавите членки (+ 16 %), по-специално поради отпускането на допълнителни заеми по МВУ. Финансовата помощ за трети държави нарасна повече от два пъти, най-вече във връзка с извънредните усилия за финансово подпомагане на Украйна, докато условните пасиви, произтичащи от програмите за бюджетни гаранции, останаха до голяма степен стабилни. Увеличението на пасивите, произтичащи от програмите за бюджетни гаранции поради началото на етапа на изпълнение на InvestEU и ЕФУР+, беше почти изцяло компенсирано от спада на експозициите по линия на МВК и ЕФСИ поради нарастващото възстановяване на средства от страна на крайните получатели.
Очаква се условните пасиви на ЕС да се увеличат допълнително до края на 2024 г. във връзка с: i) допълнителната подкрепа за трети държави (особено по линия на механизма за Украйна), ii) отпуснатите допълнителни заеми по МВУ и iii) по-нататъшния напредък в изпълнението на програмите за бюджетни гаранции (InvestEU, ЕФУР+ и механизма за Украйна).
3.Оценка на устойчивостта на условните пасиви на ЕС
3.1Рамка на оценката
Без да се засяга оценката на провизирането за определени финансови пасиви през целия им срок, каквато се изисква при възникването на пасиви, член 213, параграф 3 от Финансовия регламент гласи, че „условните пасиви, произтичащи от бюджетните гаранции или финансовата помощ, поети от бюджета, се считат за устойчиви, ако прогнозираната им многогодишна динамика е съвместима със сроковете, определени в регламента, с който се установява многогодишната финансова рамка, предвиден в член 312, параграф 2 от ДФЕС, и с тавана на годишните бюджетни кредити за плащания, предвидени в член 3, параграф 1 от Решение (ЕС, Евратом) 2020/2053.“ (т.е. таваните на МФР и тавана за собствените ресурси).
Това означава, че ресурсите, от които ЕС може да черпи през дадена година в рамките на настоящата МФР (тавана за собствените ресурси), следва да бъдат достатъчни за финансиране на разходите, произтичащи от МФР, както и на всички условни пасиви, които е възможно да възникнат.
По-специално плащанията, свързани с провизираните условни пасиви за бюджетни гаранции и финансова помощ за трети държави, трябва да бъдат финансирани от установените провизии и всички допълнителни плащания, планирани в рамките на МФР. В раздел 3.2 от настоящия доклад е представена оценката на адекватността на наличните провизии за покриване на очакваните и неочакваните плащания, произтичащи от бюджетните гаранции и финансовата помощ за трети държави, по отношение на пасивите във вида им към края на 2023 г.
Плащанията, свързани с материализирането на условни пасиви, произтичащи от обезпечена с маржа финансова помощ за държавите — членки на ЕС, и за Украйна, могат да бъдат финансирани чрез искане на допълнителни собствени ресурси до тавана, определен в Решението за собствените ресурси. Маржът (т.е. разликата между тавана за собствените ресурси и размера на собствените ресурси, необходими за финансиране на бюджетните разходи на ЕС), представлява финансовият капацитет на ЕС за покриване на допълнителни изходящи потоци, свързани с материализирането на условни пасиви, произтичащи от обезпечена с маржа финансова помощ. Рамката за оценка на този набор от условни пасиви е описана подробно в доклада от 2021 г. съгласно предишния член 250 от Финансовия регламент. Резултатите от оценката на устойчивостта на обезпечените с маржа условни пасиви, съществуващи към края на 2023 г., са представени в раздел 3.3 по-долу. С Решението за собствените ресурси от 2020 г. таванът за собствените ресурси беше увеличен временно, за да се покрият пасивите, възникнали при изпълнението на Next Generation EU, включително обезпечените с маржа условни пасиви, произтичащи от заеми по МВУ, отпуснати на държавите членки.
3.2Оценка на устойчивостта на провизираните условни пасиви
а) Налични провизии към края на 2023 г.
Условните пасиви, произтичащи от бюджетните гаранции и от финансовата помощ за трети държави, са провизирани в бюджета на ЕС въз основа на консервативни оценки на очакваните загуби за всеки инструмент плюс допълнителен предпазен буфер (за покриване на неочаквани загуби). Провизиите за защита на бюджета на ЕС срещу загуби, които могат да възникнат от бюджетните гаранции и от финансовата помощ за трети държави, се държат в разделите на ОФП. Към 31 декември 2023 г. ОФП се състоеше от 16 раздела (13 от които напълно функциониращи и съдържащи средства), включително разделите за всички текущи гаранционни програми, раздела за Гаранционния фонд за външни дейности (ГФВД) (който обхваща „наследените“ заеми по МВК, Евратом и МФП) и разделите за заемите по МФП и Евратом след 2020 г.
По-специално заемите по МФП и Евратом са обезпечени с различни раздели на ОФП:
·„наследените“ експозиции (7,9 милиарда евро заеми по МФП и 300 милиона евро заеми по Евратом) са част от раздела за ГФВД;
·новите заеми по МФП (1,4 милиарда евро), включително спешният заем по МФП за Украйна, за които са поети задължения през 2022 г. и 2023 г., са в раздела за МФП след 2020 г;
·извънредните заеми по МФП за Украйна в размер на 6 милиарда евро (извънредна МФП I и МФП II) са в новосъздаден отделен раздел, тъй като тези заеми се ползват от допълнително покритие на рисковете (т.е. за този пакет от извънредни заеми по МФП за Украйна се изисква процент на покритие от 70 %): 9 % под формата на заплатени провизии от бюджета на ЕС и 61 % под формата на изискуеми гаранции от страна на държавите членки).
Към 31 декември 2023 г. пазарната стойност на нетните активи в ОФП възлизаше на 18,8 милиарда евро, което е увеличение спрямо 14,39 милиарда в края на 2022 г. За оставащите години от настоящата МФР Комисията вече е определила допълнителни провизии за ОФП (по-специално провизии, свързани с InvestEU, EФУР+ и стълб 2 на механизма за Украйна), което ще доведе до допълнително увеличение на ОФП.
В съответствие с насоките за управление на активите, за ОФП се поддържа ликвиден диверсифициран портфейл, като се инвестира предимно в дългови инструменти с висок рейтинг, като например облигации, емитирани от правителства, наднационални организации, държавни агенции и търговски предприятия, с цел запазване на капитала в рамките на инвестиционния хоризонт. В края на годината портфейлът на ОФП беше добре диверсифициран между различните класове активи в рамките на допустимата инвестиционна съвкупност с фиксиран доход, включително известна ограничена експозиция към ценни книжа, които не са деноминирани в евро (щатски долари), акции на борсово търгувани фондове и пари или парични еквиваленти.
През 2023 г. ОФП постигна годишна възвръщаемост от + 5,21 %, което до голяма степен е в съответствие с референтния показател за портфейла му (+ 5,40 %).
б) Оценка на устойчивостта на бюджетните гаранции
Като предварителна забележка следва да се посочи, че бюджетните гаранции на ЕС се различават значително по отношение на целите на политиката, структурите за споделяне на риска и рисковия профил на свързаните с тях операции. Това от своя страна може да доведе до различен процент на провизиране за различните програми въз основа на стойността, изложена на риск, за целия срок, което осигурява подходящо покритие на потенциалните загуби при определено (предварително дефинирано) ниво на увереност. Въпреки че в някои случаи наличните провизии в края на 2023 г. бяха малко по-ниски от съответните стойности, изложени на риск, с приложимото ниво на увереност, заключението относно адекватността на провизиите се основава на няколко елемента, включително фазата на жизнения цикъл на гаранцията (напълно конституирана или ненапълно конституирана) и на специфичните правила за провизиране на съответните бюджетни гаранции (напр. за МВК).
От наличните към 31 декември 2023 г. данни за нетните загуби през целия срок във връзка с бюджетните гаранции, действащи към тази дата, могат да се направят следните заключения:
·За ЕФСИ резултатите от анализа на риска, извършен въз основа на модел за кредитен риск за дълговите операции по КИИ и въз основа на експертна преценка за капиталовите продукти в рамките на КИИ и КМСП и дълговите продукти в рамките на КМСП, показват стойността, изложена на риск, в размер на 7,4 милиарда евро при 95 % ниво на увереност за целия срок. Тази стойност, изложена на риск, е напълно покрита от наличните понастоящем провизии на ЕФСИ в размер на 9,2 милиарда евро.
·По отношение на ЕФУР резултатите от анализа на риска показват стойност, изложена на риск, за целия срок от 700,7 милиона евро при желаното ниво на увереност от 90 % за целия срок. Тази сума е изцяло покрита от пазарната стойност от раздела за ЕФУР на ОФП към края на 2023 г. (765 милиона евро).
·Програмата за МВК, в рамките на няколкото си мандата, отбеляза известно влошаване на основните си показатели за кредитен риск, което се дължи отчасти на факта, че МВК има „наследени“ украински експозиции в размер на 2,3 милиарда евро. Резултатите от анализа на риска показват стойност, изложена на риск, от 3,2 милиарда евро при ниво на увереност от 90 % за целия срок на гаранцията, което надхвърля съответното пропорционално провизиране в раздела на ОФП (2,3 милиарда евро). Във връзка с това трябва да се подчертае, че МВК е стар инструмент без предварително определено ниво на увереност, който следва специфични правила за недостатъчно провизиране и свръхпровизиране. Разделът за ГФВД (в рамките на който е включен МВК) се допълва на годишна база, ако провизирането падне под 9 % от гарантираните непогасени предоставени суми. Освен това МВК се състои от амортизационни заеми с дълги периоди на погасяване, при които загубите могат да се превърнат в действителни, но това няма да стане внезапно.
·По отношение на InvestEU и ЕФУР+, като се има предвид, че разгръщането на програмите е все още в ранен етап и за първите операции са подписани споразумения през 2022 г., е преждевременно да се правят заключения относно адекватността на провизиите.
в) Оценка на устойчивостта на провизираните заеми за трети държави
Непогасеният портфейл от заеми по МФП за трети държави се състои от заеми за разнороден набор от: i) държави — кандидатки и потенциални кандидатки за членство в ЕС, ii) държави и територии, обхванати от европейската политика за съседство, и iii) други трети държави, които играят определяща роля за регионалната стабилност, които са от стратегическо значение за Съюза, и са политически, икономически и географски близо до него.
Съображенията, изложени в трите подточки по-долу, потвърждават, че общият целеви процент на провизиране от 9 % за заемите по МФП продължава да бъде подходящ.
·Икономическото състояние на бенефициерите на МФП (като се вземат предвид фактори като БВП на глава от населението, относителна зрялост на икономиката, близост до икономиката на ЕС и т.н.).
·Условията, наложени за отпускане на заеми по МФП, а именно задоволителни резултати от изпълнението на програма на МВФ, което дава увереност за финансовата жизнеспособност на третата държава и пълното възстановяването на средствата от ЕС.
·Оценка на икономическото състояние на бенефициерите на МФП и на последните макроикономически развития в държавите партньори, която показва, че през 2023 г. повечето държави отчитат стабилно възстановяване след COVID-19. Агресивната война на Русия срещу Украйна обаче увеличи икономическата несигурност, задълбочи енергийната криза и допринесе за високата инфлация на храните и енергията в региона. Геополитическите перспективи за бенефициерите, намиращи се в Близкия изток, се влошиха допълнително след конфликта в ивицата Газа вследствие на терористичната атака на Хамас през октомври 2023 г., въпреки че икономическото въздействие (чрез търговия, туризъм и потребление) върху региона като цяло засега е ограничено.
Що се отнася до ликвидния риск, следва също така да се има предвид, че настоящата структура на заемите по линия на МФП, падежите и плащанията от бенефициерите са добре разпределени в текущата и следващите МФР, като по този начин се намалява размерът на експозицията на бюджета на ЕС в случай на забавяне или неизпълнение.
|
Каре 1: Условни пасиви на ЕС, произтичащи от финансовата подкрепа на ЕС за Украйна — основни събития през 2024 г.
След нашествието на Русия в Украйна през 2022 г. ЕС постоянно оказва силна политическа, икономическа, военна, финансова и хуманитарна подкрепа на Украйна. Пълният набор от преки и непреки експозиции към Украйна (главница) по съществуващите програми към 30 юни 2024 г. е представен в таблица 6 по-долу.
Основният инструмент за предоставяне на финансова подкрепа на Украйна за периода 2024—2027 г. е механизмът за Украйна с общ капацитет до 50 милиарда евро за периода 2024—2027 г. Подкрепата ще бъде предоставена под формата на заеми, безвъзмездни средства и гаранции въз основа на трите стълба, описани по-долу.
·Стълб 1 (подкрепа за Украйна чрез плана за Украйна): този стълб включва предоставяне на финансова помощ на Украйна на обща стойност 38,27 милиарда евро под формата на безвъзмездни средства (5,27 милиарда евро) и заеми (33 милиарда евро). Заемите, предоставени по механизма за Украйна, както и тези, отпуснати в рамките на пакета за МФП+, се финансират чрез заемане на средства и са обезпечени с „маржа“.
·Стълб 2 (инвестиционна рамка за Украйна): с близо 7 милиарда евро от бюджета на ЕС, този стълб има за цел да привлече и мобилизира публични и частни инвестиции за възстановяването и реконструкцията на Украйна. В изпълнение на стълб 2 е създадена гаранция за Украйна в размер на 7,8 милиарда евро с процент на провизиране от 70 % (и 1,51 милиарда евро на разположение за смесено финансиране).
·Стълб 3 (безвъзмездна подкрепа в размер на 4,6 милиарда евро): този стълб ще покрива, наред с другото, лихвената субсидия за извънредните заеми по линия на МФП и за заемите, отпуснати по стълб I.
Заемите по механизма за Украйна се предоставят при изключително преференциални условия, като се има предвид субсидирането на лихвите и дългият срок за погасяване от 35 години с 10-годишен гратисен период. По този начин се намалява годишната тежест върху публичните финанси на Украйна, като същевременно се свеждат до минимум рисковете за бюджета на ЕС. През първата половина на 2024 г. по механизма за Украйна бяха предоставени заеми на обща стойност 7,9 милиарда евро (4,5 милиарда евро през март, 1,5 милиарда евро през април и 1,9 милиарда евро през юни). Наред с това през първата половина на 2024 г. по линия на гаранцията за Украйна бяха подписани споразумения за гаранции в подкрепа на операции в Украйна на обща стойност 940 милиона евро.
Бюджетното покритие за условните пасиви, произтичащи от заемите за Украйна от 2023 г. насам, е осигурено от бюджетния марж (разгледан в следващия раздел). Заемите, отпуснати на Украйна в края на 2022 г. (МФП в размер на 6 милиарда евро и заеми с променено предназначение по МВК в размер на 1,59 милиарда евро), са предмет на бюджетно покритие от 70 %
. В съответствие с член 13 от Решението за МФП II в края на юни 2024 г. Комисията направи преглед на адекватността на процента на провизиране от 70 % в контекста на доклада по член 41, параграф 5 и стигна до заключението, че за разглеждания период няма достатъчно нови трайни и значими елементи, които биха оправдали промяна на процента на провизиране от настоящите 70 %.
Това заключение се основаваше както на качествена, така и на количествена оценка на рисковете към края на 2023 г.
С последната оценка на МВФ се потвърждава, че поддържането на това равнище на провизиране е разумен подход
.
|
Таблица 6: Непогасени преки и непреки експозиции към Украйна (главница) по съществуващите програми (към 30 юни 2024 г.) (в милиони евро)
|
Преки експозиции
|
Непогасена сума
|
Бюджетно покритие
|
|
„Наследени“ заеми по МФП
|
3 810
|
9 %
|
|
„Наследени“ заеми по Евратом
|
300
|
9 %
|
|
Спешна МФП
|
1 200
|
9 %
|
|
Извънредна МФП I и МФП II
|
6 000
|
9 % (+ 61 % гаранции от държавите членки)
|
|
МФП+
|
18 000
|
Марж
|
|
Механизъм за Украйна — стълб I
|
7 890
|
Марж
|
|
Общо
|
37 200
|
|
|
Непреки експозиции
|
|
|
|
Заеми по МВК, предоставени преди февруари 2022 г.
|
1 708
|
9 %
|
|
Първи пакет на ЕИБ по МВК
|
668
|
9 %
|
|
Втори пакет на ЕИБ по МВК
|
1 338
|
70 %
|
|
Заеми от ЕБВР по ЕФУР
|
103
|
50 %
|
|
Гаранция за Украйна
|
940
|
70 %
|
|
Общо
|
4 757
|
|
3.3Оценка на устойчивостта на обезпечените с маржа условни пасиви
Способността на бюджета на ЕС да се справи със ситуация, при която се материализира експозиция по отношение на обезпечени с маржа условни пасиви, е оценена чрез прилагане на рамката, посочена в точка 3.1 по-горе.
Таванът за собствените ресурси беше увеличен с 0,6 % от БНД на ЕС за задълженията по Next Generation EU единствено с цел да се гарантират тези емисии. С това се гарантира, че ЕС разполага със средства за погасяване на лихвите и главницата по дълга, емитиран за финансиране на безвъзмездната подкрепа по Next Generation EU (безвъзмездни средства по МВУ) и заемите по МВУ за държавите членки. Тъй като безвъзмездната подкрепа ще бъде предоставена чрез суми, включени в бъдещото годишно бюджетно програмиране, само заемите по МВУ представляват условни пасиви.
Поради това маржът е изчислен с включване на общия размер на задълженията по Next Generation EU, но анализът на чувствителността, представен в този раздел, е насочен конкретно към материализирането на условните пасиви, произтичащи от отпуснати заеми по МВУ, в съответствие с изискванията на член 213, параграф 3 от Финансовия регламент.
Първата стъпка е да се създаде основен (базов) сценарий, който отговаря на очакваното развитие на разходите и на финансовия капацитет на ЕС през следващите години. За годините до 2027 г., това е в съответствие с проектобюджета за 2025 г. и дългосрочната прогноза за бъдещите входящи и изходящи потоци в бюджета на ЕС.
За периода 2028—2029 г. се използва просто екстраполиране, като за отправна точка се вземат средните годишни плащания за периода 2021—2027 г., увеличени с темпа на нарастване на БНД на ЕС. Това е само механично екстраполиране, което се извършва, за да се осигури в настоящия доклад достатъчно дълъг период за анализ, и не трябва да се счита, че по някакъв начин предопределя предложението за МФР за периода след 2027 г. Тези екстраполации предполагат линейно погасяване на дълга по Next Generation EU, емитиран през периода 2021—2023 г., което следва да започне от 2028 г. нататък.
Като се изключи текущата бюджетна година, маржът, наличен за покриване на съществуващи и нови условни пасиви през периода 2025—2029 г., е средно около 106,3 милиарда евро годишно по отношение на маржа под тавана за собствените ресурси от 1,4 % от БНД на ЕС и около 111,7 милиарда евро годишно за временния таван от 0,6 % от БНД на ЕС.
След създаването на основния сценарий се извършват четири допълнителни стрес теста, с които се оценява устойчивостта на съществуващите условни пасиви при екстремни сценарии през периода 2024—2029 г. Допълнителна информация за тези четири стрес теста е представена в точките по-долу.
1)Стрес тест по отношение на икономиката. В основния сценарий БНД на ЕС следва прогнозите за реален растеж и инфлация, изложени в европейската икономическата прогноза на Комисията от пролетта на 2024 г.
За целите на стрес теста прогнозираните номинални темпове на растеж са по-ниски от базовите с един процентен пункт за всяка година от отчетния период
.
Това намалява номиналната стойност на тавана за собствените ресурси, а оттам и наличния марж с 8,2 милиарда евро годишно за „небюджетираните“ суми (марж) в рамките на постоянния таван за собствените ресурси и с 5,2 милиарда евро в рамките на временния таван за Next Generation EU за периода 2025—2029 г.
2)Стрес тест по отношение на приходната част на бюджета. При този екстремен сценарий се оценява дали наличният марж би бил достатъчен, ако всички обезпечени с маржа условни пасиви се материализират едновременно. На практика това би означавало, че всички държави, които се възползват от програмите за финансова помощ, едновременно не извършват дължимите си плащания за погасяване. Сумите, за които става дума, отразяват графиците за погасяване в края на 2023 г. (вж. таблица 5 по-горе).
Това е изключително малко вероятен сценарий, при който не се вземат предвид всички мерки, които Комисията може да предприеме, за да избегне подобна ситуация (например разсрочване на дългове и активно управление на паричните средства). При този сценарий маржът под постоянния таван за собствените ресурси ще намалее средно с 10,5 милиарда евро годишно. Условните пасиви, произтичащи от заеми по МВУ, отпуснати по линия на Next Generation EU, ще бъдат сравнително малки и през разглеждания период (лихвени плащания в размер на приблизително 0,9 милиарда евро годишно), тъй като погасяването на главницата на заемите по МВУ ще започне едва през 2032 г.
3)Стрес тест по отношение на разходната част на бюджета. При този сценарий разходите по МФР се прогнозират на теоретичния максимум (т.е. максималните възможни тавани за плащанията по МФР и за всички отделни специални инструменти, включително резерва за Украйна). Важно е да се подчертае: i) че този сценарий не отразява прогноза от долу нагоре и не е свързан с действителни очаквания за развитието на плащанията в ЕС и ii) че по отношение на разходната част на бюджета всяко решение за увеличаване на разходите (в рамките на таваните на МФР) изисква предложение от Комисията и одобрение от Европейския парламент и Съвета.
Аналогично, за периода 2028—2029 г. се използва проста линейна проекция на настоящите тавани за плащанията в бъдещето, като се използва прогнозният ръст на БНД, без да се засяга следващото предложение за МФР, което също ще включва таван за плащанията. По отношение на бюджетните разходи за покриване на задълженията за погасяване във връзка с безвъзмездната подкрепа от Next Generation EU в МФР за периода 2021—2027 г. няма определен таван на разходите. Следователно по отношение на погасяването на дългове по Next Generation EU в този стрес тест се приема, че всички емисии по Next Generation EU с падеж през дадена година са погасени. В тази хипотетична ситуация не се разглеждат планирани подновявания на дълга
.
Този стрес тест показва, че маржът е достатъчен, ако разходите достигнат теоретичния максимум. Съответният марж под постоянния таван за собствените ресурси ще бъде средно 85,3 милиарда евро, т.е. с 12,9 милиарда евро по-малко, отколкото в базовия сценарий. Маржът под временния таван за собствените ресурси от 0,6 % от БНД на ЕС, гарантиращ емисиите по Next Generation EU, ще намалее средно с 19,5 милиарда евро годишно до средно 92,2 милиарда евро за периода 2025—2029 г.
4)Комбиниран стрес тест по отношение на икономическите условия, приходите и разходите. Това е екстремен сценарий, при който се съчетават всички неблагоприятни сценарии, описани в трите точки по-горе. В резултат на това в периода 2025—2029 г. маржът под постоянния таван за собствените ресурси намалява средно до 66,7 милиарда евро, а под временния таван — до 86,1 милиарда евро. Тези стойности представляват голям предпазен буфер за финансовия капацитет на ЕС за покриване на пасивите му (произтичащи както от операции извън рамките на Next Generation EU, така и от операции по този инструмент).
Подробните резултати за базовия сценарий и сценариите за стрес тестове са представени в приложението и са обобщени на фигури 3 и 4 по-долу.
Фигура 3: Таван за собствените ресурси и нужди от собствени ресурси при базов сценарий и при комбинирани тестове за чувствителност за постоянния таван от 1,4 % от БНД на ЕС
Фигура 4: Таван за собствените ресурси и нужди от собствени ресурси при базов сценарий и при комбинирани тестове за чувствителност за временния таван от 0,6 % от БНД на ЕС
4.Заключения
В края на 2023 г. от бюджета на ЕС беше осигурена подкрепа от над 255 милиарда евро условни пасиви, произтичащи от заеми, отпуснати на държави членки и трети държави, от които 221 милиарда евро за заеми за държави — членки на ЕС, и 34 милиарда евро — за заеми за държави извън ЕС, както и още 108 милиарда евро условни пасиви, произтичащи от инвестиционни гаранции, предоставени по програмите МВК, ЕФСИ, ЕФУР, InvestEU и ЕФУР+.
Рисковете тези заеми да не бъдат погасени от държавите бенефициери или по гаранциите да бъдат изпратени искания за плащане се управляват внимателно чрез цялостна рамка за управление на риска, включваща, за определени категории условни пасиви, заделянето на бюджетни ресурси за покриване на потенциални загуби с достатъчно консервативно ниво на увереност.
Като се вземат предвид множеството предпазни механизми, които са предвидени в рамката на ЕС за наблюдение и управление на рисковете, свързани с провизираните и с обезпечените с маржа условни пасиви, както и оценката на устойчивостта, представена в настоящия доклад, могат да се извлекат три основни заключения. Те са изложени в трите параграфа по-долу.
·Рисковете, произтичащи от провизираните инструменти (т.е. бюджетни гаранции и финансова помощ за трети държави), се управляват внимателно и се провизират адекватно. При тази оценка се вземат предвид: i) данните за неизпълнения в миналото и очакваните загуби, ii) мерките, които се прилагат, за да се гарантира, че загубите не превишават предварително определените допустими размери, и iii) наличните в бюджета провизии за покриване на потенциалните плащания.
·Финансовият капацитет на ЕС съгласно съществуващата правна уредба (т.е. Решението за собствените ресурси и Регламента за МФР) е напълно достатъчен, за да се покрият загубите, които може да възникнат по отношение на отпуснатите заеми, обезпечени с маржа, от настоящия момент до края на 2029 г., при механично екстраполиране на равнището на разходите след 2027 г. Средно за периода 2025—2029 г. маржът, наличен за покриване на тези условни пасиви през същия период, е около 106,3 милиарда евро годишно по отношение на маржа под тавана за собствените ресурси от 1,4 % от БНД на ЕС и около 111,7 милиарда евро годишно под временния таван от 0,6 % от БНД на ЕС. Този марж може да бъде използван за посрещане на нужди от извънредни приходи, за да се финансират непредвидени разходи или за да се покрият съществуващи и потенциални условни пасиви, които се материализират.
·За маржа са осигурени достатъчно ресурси, така че да се гарантира устойчивостта на финансовата система на ЕС и кредитоспособността ѝ дори при крайно негативен сценарий, съчетаващ неблагоприятни въздействия по отношение на икономическите условия, приходите и разходите. При такъв неблагоприятен сценарий през периода 2025—2029 г. оставащият марж под тавана за собствените ресурси от 1,4 % от БНД на ЕС ще възлиза средно на 66,7 милиарда евро годишно, а под временния таван от 0,6 % от БНД на ЕС — средно на 86,1 милиарда евро годишно. Тези суми представляват предпазен буфер срещу допълнителни негативни икономически сътресения, потенциални нови нужди и условни пасиви както за операции извън рамките на Next Generation EU, така и за операции по този инструмент.
5.Приложения:
Устойчивост и марж по отношение на постоянния таван за собствените ресурси
(в милиарди евро, по текущи цени)
|
|
|
2025 г.
|
2026 г.
|
2027 г.
|
2028 г.
|
2029 г.
|
|
Базов сценарий
|
|
Таван за собствените ресурси (1,4 % от БНД)
|
a
|
257,9
|
267,0
|
275,9
|
285,0
|
293,9
|
|
Собствени ресурси за финансиране на бюджета (без Next Generation EU)
|
б
|
143,2
|
177,9
|
189,0
|
166,1
|
171,8
|
|
Марж под постоянния таван
|
а–б
|
114,7
|
89,1
|
86,9
|
118,8
|
122,1
|
|
Стрес тестове
|
|
1) Стрес тест по отношение на икономиката
|
|
Таван за собствените ресурси (1,4 % от БНД)
|
a
|
255,4
|
261,8
|
267,9
|
274,0
|
279,7
|
|
Собствени ресурси за финансиране на бюджета (без Next Generation EU)
|
б
|
143,2
|
177,9
|
189,0
|
166,1
|
171,8
|
|
Марж
|
а–б
|
112,2
|
83,9
|
78,9
|
107,8
|
108,0
|
|
2) Стрес тест по отношение на приходите
|
|
Таван за собствените ресурси (1,4 % от БНД)
|
a
|
257,9
|
267,0
|
275,9
|
285,0
|
293,9
|
|
Собствени ресурси за финансиране на бюджета (без Next Generation EU)
|
б
|
143,2
|
177,9
|
189,0
|
166,1
|
171,8
|
|
Извънредни собствени ресурси за покриване на условни пасиви извън Next Generation EU (*)
|
в
|
9,5
|
14,0
|
6,2
|
11,9
|
10,7
|
|
Марж
|
a–б–в
|
105,2
|
75,1
|
80,7
|
106,9
|
111,4
|
|
3) Стрес тест по отношение на разходите
|
|
Таван за собствените ресурси (1,4 % от БНД)
|
a
|
257,9
|
267,0
|
275,9
|
285,0
|
293,9
|
|
Собствени ресурси за финансиране на бюджета (без Next Generation EU)
|
б
|
143,2
|
177,9
|
189,0
|
166,1
|
171,8
|
|
Допълнителни собствени ресурси (до максималния таван на МФР и до максималния размер за специалните инструменти) (**)
|
в
|
40,5
|
19,5
|
14,5
|
14,9
|
15,8
|
|
Марж
|
a–б–в
|
74,3
|
69,6
|
72,4
|
104,0
|
106,3
|
|
4) Комбинирано неблагоприятно/негативно сътресение
|
|
Таван за собствените ресурси (1,4 % от БНД)
|
a
|
255,4
|
261,8
|
267,9
|
274,0
|
279,7
|
|
Собствени ресурси за финансиране на бюджета (без Next Generation EU)
|
б
|
143,2
|
177,9
|
189,0
|
166,1
|
171,8
|
|
Допълнителни собствени ресурси (до максималния таван на МФР и до максималния размер за специалните инструменти)
|
в
|
40,5
|
19,5
|
14,5
|
14,9
|
15,8
|
|
Извънредни собствени ресурси за покриване на условни пасиви извън Next Generation EU
|
г
|
9,5
|
14,0
|
6,2
|
11,9
|
10,7
|
|
Марж
|
a–б–в–г
|
62,2
|
50,4
|
58,2
|
81,1
|
81,5
|
(*) Включва подкрепа под формата на заеми по линия на ЕМФС, механизма за ППБ, SURE и МФП+. При оценката на риска, свързана с инструмента SURE, се взема предвид специфичната насрещна гаранция, предоставена от всички държави членки, за 25 % от максималния размер на финансовата помощ.
(**) Разходите се прогнозират на теоретичния максимум за: 1) тавана за плащанията в МФР през периода 2025—2027 г.
, 2) бъдещите корекции до техния потенциален максимален размер за всяка една година
и 3) годишните тавани на тематичните специални инструменти (Европейския фонд за приспособяване към глобализацията, резерва за солидарност и спешна помощ и резерва за приспособяване във връзка с последиците от Брексит), Инструмента за гъвкавост и резерва за Украйна.
Устойчивост и марж по отношение на временния таван на собствените ресурси
(в милиарди евро, по текущи цени)
|
|
|
2025 г.
|
2026 г.
|
2027 г.
|
2028 г.
|
2029 г.
|
|
Базов сценарий
|
|
Таван за собствените ресурси (0,6 % от БНД)
|
a
|
110,5
|
114,4
|
118,3
|
122,1
|
125,9
|
|
Собствени ресурси за финансиране на Next Generation EU(*)
|
б
|
5,2
|
3,7
|
5
|
9,5
|
9,3
|
|
Марж
|
а–б
|
105,4
|
110,7
|
113,3
|
112,6
|
116,6
|
|
Стрес тестове
|
|
1) Стрес тест по отношение на икономиката
|
|
Таван за собствените ресурси (0,6 % от БНД)
|
a
|
109
|
111,1
|
113,2
|
115,2
|
117,1
|
|
Собствени ресурси за финансиране на Next Generation EU
|
б
|
5,2
|
3,7
|
5
|
9,5
|
9,3
|
|
Марж
|
а–б
|
103,8
|
107,4
|
108,2
|
105,7
|
107,7
|
|
2) Стрес тест по отношение на приходите
|
|
Таван за собствените ресурси (0,6 % от БНД)
|
a
|
110,5
|
114,4
|
118,3
|
122,1
|
125,9
|
|
Собствени ресурси за финансиране на Next Generation EU
|
б
|
5,2
|
3,7
|
5
|
9,5
|
9,3
|
|
Извънредни собствени ресурси за покриване на условни пасиви по Next Generation EU (дължими суми за погасяване на заеми, отпуснати по Next Generation EU)
|
в
|
0,9
|
0,9
|
0,9
|
0,9
|
0,9
|
|
Марж
|
a–б–в
|
104,5
|
109,8
|
112,4
|
111,7
|
115,7
|
|
3) Стрес тест по отношение на разходите
|
|
Таван за собствените ресурси (0,6 % от БНД)
|
a
|
110,5
|
114,4
|
118,3
|
122,1
|
125,9
|
|
Собствени ресурси за финансиране на Next Generation EU
|
б
|
5,2
|
3,7
|
5
|
9,5
|
9,3
|
|
Допълнителни собствени ресурси за Next Generation EU (емисии с настъпващ падеж, без условни пасиви и предвидени в бюджета суми)
|
в
|
17,2
|
26,5
|
15,8
|
21,2
|
16,9
|
|
Марж
|
a–б–в
|
88,2
|
84,2
|
97,5
|
91,4
|
99,7
|
|
4) Комбинирано неблагоприятно/негативно сътресение
|
|
Таван за собствените ресурси (0,6 % от БНД)
|
a
|
109
|
111,1
|
113,2
|
115,2
|
117,1
|
|
Собствени ресурси за финансиране на Next Generation EU
|
б
|
5,2
|
3,7
|
5
|
9,5
|
9,3
|
|
Допълнителни собствени ресурси за Next Generation EU (емисии с настъпващ падеж, без условни пасиви и предвидени в бюджета суми)
|
в
|
17,2
|
26,5
|
15,8
|
21,2
|
16,9
|
|
Извънредни собствени ресурси за покриване на условни пасиви по Next Generation EU
|
г
|
0,9
|
0,9
|
0,9
|
0,9
|
0,9
|
|
Марж
|
a–б–в–г
|
85,6
|
80
|
91,5
|
83,6
|
90,0
|
(*) За 2025 г. сумата отразява бюджетните кредити за поети задължения в проектобюджета за 2025 г. За 2026 г. и 2027 г. сумите съответстват на финансовото програмиране на бюджетния ред за EURI. Сумите за 2028 г. и 2029 г. се основават на техническо екстраполиране, включващо линейно погасяване на главницата на дълга по Next Generation EU, емитиран през периода 2021—2023 г. за предоставяне на безвъзмездна подкрепа.