<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><JUDGMENT xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.JUDGMENT><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-178/18 P</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62018CJ0178</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:24">EU:C:2020:24</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>18</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>18</PAGE.TOTAL><AUTHOR>CJ</AUTHOR></BIB.JUDGMENT><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Решение от <DATE ISO="20200122">22.1.2020 г.</DATE> — Дело C‑178/18 P</HT></P><P><HT TYPE="SC">MSD Animal Health Innovation и Intervet International/EMA</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Решение на Съда</HT> (четвърти състав)</P><P><DATE ISO="20200122">22 януари 2020 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="STAR" NOTE.ID="E0001"><P>Език на производството: английски.</P></NOTE></P></TI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Обжалване</KEYWORD><KEYWORD>Достъп до документи на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза</KEYWORD><KEYWORD>Регламент (ЕО) № 1049/2001</KEYWORD><KEYWORD>Член 4, параграф 2, първо тире</KEYWORD><KEYWORD>Изключение, свързано със защитата на търговските интереси</KEYWORD><KEYWORD>Член 4, параграф 3</KEYWORD><KEYWORD>Защита на процеса на вземане на решения</KEYWORD><KEYWORD>Документи, предоставени на Европейската агенция по лекарствата по повод на заявление за разрешение за търговия с ветеринарен лекарствен продукт</KEYWORD><KEYWORD>Решение за предоставяне на достъп до документите на трето лице</KEYWORD><KEYWORD>Обща презумпция за поверителност</KEYWORD><KEYWORD>Липса на задължение институция, орган, служба или агенция на Европейския съюз да приложи обща презумпция за поверителност</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><JUDGMENT.INIT><P>По дело C‑178/18 P</P><P>с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на <DATE ISO="20180307">7 март 2018 г.</DATE>,</P></JUDGMENT.INIT><PARTIES><PLAINTIFS><P><HT TYPE="BOLD">MSD Animal Health Innovation GmbH</HT>, установено в Швабенхайм (Германия),</P><P><HT TYPE="BOLD">Intervet International BV</HT>, установено в Боксмир (Нидерландия),</P><PARTY.STATUS>за които се явяват C. Thomas, barrister, J. Stratford, QC, B. Kelly, solicitor, и P. Bogaert, advocaat,</PARTY.STATUS></PLAINTIFS><INTERVENERS><P>жалбоподатели,</P></INTERVENERS><AGAINST>като другата страна в производството е</AGAINST><DEFENDANTS><P><HT TYPE="BOLD">Европейска агенция по лекарствата (EMA)</HT>, за която се явяват първоначално T. Jabłoński, S. Marino, S. Drosos и Ал. Русанов, а впоследствие T. Jabłoński, S. Marino и S. Drosos, в качеството на представители,</P><PARTY.STATUS>ответник в първоинстанционното производство,</PARTY.STATUS></DEFENDANTS></PARTIES><PREAMBLE><PREAMBLE.INIT><P>СЪДЪТ (четвърти състав),</P><P>състоящ се от: M. Vilaras (докладчик), председател на състава, K. Lenaerts, председател на Съда, изпълняващ функцията на съдия от четвърти състав, S. Rodin, D. Šváby и N. Piçarra, съдии,</P><P>генерален адвокат: G. Hogan,</P><P>секретар: M. Longar, администратор,</P></PREAMBLE.INIT><GR.VISA><VISA>предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от <DATE ISO="20190516">16 май 2019 г.</DATE>,</VISA><?PAGE NO="2"?><VISA>след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от <DATE ISO="20190911">11 септември 2019 г.</DATE>,</VISA></GR.VISA><PREAMBLE.FINAL>постанови настоящото</PREAMBLE.FINAL></PREAMBLE><CONTENTS.JUDGMENT><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Решение</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1</NO.P><TXT>С жалбата си MSD Animal Health Innovation GmbH и Intervet international BV искат да се отмени решението на Общия съд на Европейския съюз от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180205">5 февруари 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>MSD Animal Health Innovation и Intervet international/EMA</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑729/15</NO.CASE>, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>обжалваното съдебно решение<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2018:67">EU:T:2018:67</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), с което Общият съд отхвърля жалбата им за отмяна на Решение EMA/785809/2015 на Европейската агенция по лекарствата (EMA) от <DATE ISO="20151125">25 ноември 2015 г.</DATE>, с което решение по силата на Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20010530">30 май 2001 година</DATE> относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="145" PAGE.FIRST="43" DATE.PUB="2001">ОВ L 145, 2001 г., стр. 43</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76) се разрешава достъп на трето лице до документи, съдържащи информация, представена по повод заявление за разрешение за търговия с ветеринарния лекарствен продукт <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>Bravecto<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/> (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>спорното решение<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>).</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Международното право</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2</NO.P><TXT>Член 39, параграф 3 от Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост, фигуриращо в Приложение 1В от Споразумението от Маракеш за създаване на Световната търговска организация, одобрено с Решение 94/800/ЕО на Съвета от <DATE ISO="19941222">22 декември 1994 година</DATE> относно сключването от името на Европейската общност, що се отнася до въпроси от нейната компетентност, на споразуменията, постигнати на Уругвайския кръг на многостранните преговори (1986—1994 г.) (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="336" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1994">ОВ L 336, 1994 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 10, стр. 3) (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>Споразумението ТРИПС<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>), предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>Когато с цел да одобрят за пускане на пазара на фармацевтични или селскостопански химически продукти, използващи нови химически съставки, страните членки изискват като условие да бъдат представени неразгласени опити или други данни, чиято разработка е плод на значителни усилия, те закрилят тези данни от нелоялно търговско използване. В допълнение на това страните членки закрилят тези данни от разкриване, освен когато е необходимо да се защити обществеността или освен ако са предприети стъпки данните да бъдат защитени от недобросъвестно търговско използване<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3</NO.P><TXT>Съгласно член 1, буква a) от Регламент № 1049/2001:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>Целта на настоящия регламент е:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>да определи принципите, условията и границите, на базата на съображения за обществен или частен интерес, които регулират правото на достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (наричани по-долу <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>институциите<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>), посочени в член 255 от Договора за ЕО, с цел гарантиране на възможно най-широк достъп до документите<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="3"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4</NO.P><TXT>Член 4 от този регламент, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>Изключения<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>, гласи в параграф 2 и в параграф 3, първа алинея:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="004.002"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>2.</NO.PARAG><ALINEA><P>Институциите отказват достъп до документи в случаите, когато оповестяването би засегнало защитата на:</P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>търговските интереси на физическо или юридическо лице, включително по отношение на интелектуалната собственост,</P></ITEM></LIST><P>[…]</P></ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="004.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>Достъпът до документ, изготвен от дадена институция за вътрешно ползване или получен от институция и третиращ въпрос, по който тя все още не е взела решение, се отказва в случаите, когато оповестяването на документа би засегнало сериозно процеса на вземане на решение на тази институция, освен ако по-висш обществен интерес не диктува оповестяването на посочения документ<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Обстоятелства, предхождащи спора</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5</NO.P><TXT>Обстоятелствата, предхождащи спора, и съдържанието на спорното решение са изложени в точки 1—10 от обжалваното съдебно решение. За нуждите на настоящото производство те могат да бъдат обобщени по следния начин.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6</NO.P><TXT>И двамата жалбоподатели са част от групата Merck — световен лидер в областта на здравеопазването.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20140211">11 февруари 2014 г.</DATE> EMA издава на жалбоподателите разрешение за търговия (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>РТ<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>) с ветеринарния лекарствен продукт <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>Bravecto<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>, използван при лечението на инфекции, причинени на кучета от кърлежи и бълхи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8</NO.P><TXT>След като уведомява жалбоподателите, че на основание Регламент № 1049/2001 трето лице е поискало да получи достъп до пет доклада за токсикологични тестове, които те са предоставили по повод на заявлението за РТ, и че на три от тези доклади EMA възнамерява да оповести съдържанието, агенцията приканва жалбоподателите да ѝ представят предложенията си за заличаване на някои части от тези три доклада (наричани по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>спорните доклади<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9</NO.P><TXT>С решение от <DATE ISO="20151009">9 октомври 2015 г.</DATE> EMA уведомява жалбоподателите, че приема някои от предложенията им за заличаване на текст, а именно свързаните със степента на концентрация на активното вещество, с подробностите за вътрешния референтен стандарт, използван при аналитичните тестове, и с препратките към проектите за по-нататъшно развитие.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10</NO.P><TXT>Като главно искане, жалбоподателите смятат, че всеки спорен доклад трябва да се ползва от презумпция за поверителност, а при условията на евентуалност, че редица други части от спорните доклади трябва да бъдат заличени.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11</NO.P><TXT>Макар по този въпрос кореспонденцията с EMA да е продължила, нито една от страните не променя позицията си.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12</NO.P><TXT>Със спорното решение EMA посочва, че това решение замества решението от <DATE ISO="20151009">9 октомври 2015 г.</DATE>, и подчертава, че поддържа позицията, която е изразила в това последно решение, и че възнамерява да оповести документите, които според нея нямат поверителен характер. Към това решение EMA прилага спорните доклади, които съдържат приетите от нея заличавания на части.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="4"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Производството пред Общия съд и обжалваното съдебно решение</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13</NO.P><TXT>С жалба, постъпила в секретариата на Общия съд на <DATE ISO="20151217">17 декември 2015 г.</DATE>, жалбоподателите искат да бъде отменено спорното решение. С отделна молба от същата дата те искат изпълнението на това решение да бъде спряно по реда за налагане на временни мерки на основание член 278 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14</NO.P><TXT>С определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160720">20 юли 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>MSD Animal Health Innovation и Intervet international/EMA</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑729/15 R</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2016:435">EU:T:2016:435</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), председателят на Общия съд спира изпълнението на спорното решение. Подадената срещу това определение жалба е отхвърлена с определение на заместник-председателя на Съда от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170301">1 март 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>EMA/MSD Animal Health Innovation и Intervet international</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑512/16 P(R</NO.CASE>), непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:149">EU:C:2017:149</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15</NO.P><TXT>В подкрепа на жалбата си до Общия съд жалбоподателите изтъкват пет основания.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16</NO.P><TXT>На първо място, в точки 21—57 от обжалваното съдебно решение Общият съд разглежда първото основание, изведено от неспазване на общата презумпция за поверителност, приложима към спорните доклади, която се основава на изключението, свързано със защитата на търговските интереси на жалбоподателите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17</NO.P><TXT>В точка 32 от това решение Общият съд констатира, че спорните доклади не са свързани с висящо административно или съдебно производство, тъй като РТ с <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>Bravecto<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/> е издадено преди датата на заявлението за достъп до тези доклади. От това Общият съд прави извода, че оповестяването им не може да се отрази на производството за издаване на РТ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18</NO.P><TXT>В точки 33—37 от посоченото решение Общият съд отбелязва, че в случая не може да има обща презумпция за поверителност, тъй като правната уредба на Съюза в областта на РТ не въвежда ограничения за използването на документите, съдържащи се в преписката по производство за издаване на РТ с лекарствен продукт, и тъй като тази правна уредба не ограничава достъпа до преписката до <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>засегнатите страни<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/> или до <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>подалите оплакване лица<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19</NO.P><TXT>В резултат на това в точки 38—40 от обжалваното съдебно решение Общият съд стига до извода, че не съществува обща презумпция за поверителност на документите, които са част от преписка по заявление за РТ с ветеринарен лекарствен продукт.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20</NO.P><TXT>Накрая, в точки 42—57 това решение Общият съд отхвърля доводите на жалбоподателите за съществуването на обща презумпция за поверителност на спорните доклади.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21</NO.P><TXT>На второ място, в точки 59—94 от обжалваното съдебно решение Общият съд отговаря на второто основание, изведено от неспазването на член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001 и позоваващо се на довода, че спорните доклади трябва да се разглеждат в тяхната цялост като поверителна информация от търговска гледна точка по смисъла на тази разпоредба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22</NO.P><TXT>В точки 71—77 от това решение Общият съд приема, че жалбоподателите не са доказали, че спорните доклади съдържат данни, разкриващи тяхната стратегия и програмата им за развитие или позволяващи да се разберат причините, поради които техните стандарти за вътрешно управление, които се съдържат в токсикологично изследване, отразяват <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>секретно ноу-хау<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23</NO.P><TXT>В точки 78—80 от посоченото решение Общият съд приема, че в спорното решение EMA е отговорила на довода за поверителния характер на съдържащата се във въпросните доклади информация, който довод следва от това, че тази информация разкрива етапите на производството, водещо до получаване на РТ с всеки лекарствен продукт, съдържащ същото активно същество.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24</NO.P><TXT>В точки 81—83 от същото решение Общият съд отхвърля довода за икономическата стойност на спорните доклади, който според жалбоподателите обосновава поверителното им обработване в тяхната цялост.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25</NO.P><TXT>В точка 84 от обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля довода за предимството, от което биха могли да се възползват конкурентните предприятия на жалбоподателите, предоставено чрез оповестяването на посочените в спорните доклади изследвания. Общият съд отбелязва факта, от една страна, че тези предприятия трябва да извършат своите собствени изследвания в съответствие с приложимите научни насоки и да представят всички данни, които се изискват за пълнотата на преписката им, а от друга страна, че посредством изключителните права върху данните правната уредба на Съюза предоставя защита на документите, представени с оглед на получаването на РТ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26</NO.P><TXT>В точки 85—93 от това решение Общият съд отхвърля по-специално довода за недостатъчната защита на жалбоподателите срещу нелоялната конкуренция в трети държави и в хода на производство, образувано с цел разрешаване на генеричен лекарствен продукт на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>Bravecto<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27</NO.P><TXT>На трето място, в точки 97—115 от посоченото решение Общият съд отговаря на третото основание, изведено от обстоятелството, че оповестяването на спорните доклади би засегнало процеса на вземане на решения на EMA.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28</NO.P><TXT>В точка 102 от същото решение той констатира, че към момента, в който трето лице е подало заявлението за достъп до посочените доклади, производството за издаване на РТ е било приключено.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29</NO.P><TXT>В точки 108—111 от обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля довода, че тези доклади попадат в обхвата на изключението, предвидено в член 4, параграф 3 от Регламент № 1049/2001, който довод се основава на обстоятелството, че те ще бъдат използвани от жалбоподателите при нови заявления за разрешение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30</NO.P><TXT>На четвърто място, в точки 118—138 от това решение Общият съд отговаря на четвъртото основание, че EMA не претеглила наличните интереси, доколкото с него жалбоподателите смятат, че подобно претегляне не е извършено или че не е било извършено, за да се установи наличието на някое от изключенията, предвидени в член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31</NO.P><TXT>В точки 120—123 от посоченото решение по същество Общият съд отговаря на това основание, доколкото се отнася до непретеглянето на интересите, че тъй като EMA не е признала прилагането на някое от изключенията, предвидени в член 4, параграф 2 или 3 от този регламент, тя не е била длъжна да претегля какъвто и да е обществен интерес с интереса на жалбоподателите да запазят информацията поверителна.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32</NO.P><TXT>В точки 124—138 от същото решение Общият съд отхвърля посоченото основание, доколкото то се отнася до липсата на претегляне при разглеждането на поверителния характер на всяка информация.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33</NO.P><TXT>На пето място, в точки 139—145 от обжалваното съдебно решение Общият съд отговаря на петото основание, изведено от неподходящо претегляне на интересите, като е приел, че тъй като нито една от данните, съдържащи се в оповестените от EMA спорни доклади, не е поверителна по смисъла на член 4, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1049/2001, агенцията не е била длъжна да извърши претегляне между частния интерес от поверителност и по-висшия обществен интерес, обосноваващ оповестяването.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34</NO.P><TXT>Поради това с точка 1 от диспозитива на обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля жалбата.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Искания на страните</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35</NO.P><TXT>Жалбоподателите искат от Съда:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>да отмени обжалваното съдебно решение,</P></ITEM><ITEM><P>да отмени спорното решение и</P></ITEM><ITEM><P>да осъди EMA да заплати съдебните разноски и другите разходи, направени от тях в хода на настоящото производство.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36</NO.P><TXT>EMA иска от Съда:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>да отхвърли жалбата и</P></ITEM><ITEM><P>да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски в настоящото производство.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По жалбата</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37</NO.P><TXT>В подкрепа на жалбата си жалбоподателите изтъкват пет основания. С първото си основание те смятат, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като не е приел, че спорните доклади са защитени от обща презумпция за поверителност. С второто си основание те поддържат, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като не е приел, че докладите съдържат поверителна търговска информация, чието оповестяване трябва да бъде отказано в приложение на изключението от правото на достъп до документи, предвидено в член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001. С третото си основание жалбоподателите твърдят, че Общият съд е нарушил и член 4, параграф 3 от този регламент, като не е приел, че посочените доклади са защитени от изключението от правото на достъп до документи, предвидено в тази разпоредба. С четвъртото и петото основание, които представят заедно, жалбоподателите смятат, че EMA е допуснала грешка при прилагане на правото, като не е претеглила наличните интереси.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По първото основание</HT></HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Доводи на страните</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38</NO.P><TXT>С първото си основание жалбоподателите поддържат, на първо място, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като не е приел, че спорните доклади трябва да се ползват от обща презумпция за поверителност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39</NO.P><TXT>Те смятат, че в точка 50 от решението Общият съд погрешно е разтълкувал доводите им, тъй като според тях, да се признае прилагането на обща презумпция за поверителност, не води до предоставяне на абсолютно предимство на защитата на поверителността, тъй като такава презумпция може да бъде оборена във всеки конкретен случай.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40</NO.P><TXT>На второ място, жалбоподателите поддържат, че в точки 24—37 от обжалваното съдебно решение Общият съд е приложил неправилно фактите и обстоятелствата, на които е подчинено признаването в случая на обща презумпция за поверителност.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41</NO.P><TXT>Първо, те отбелязват, че макар член 73 от Регламент № 726/2004 да предвижда, че Регламент № 1049/2001 се прилага за държаните от EMA документи, това не означава, че съществува презумпция, че документите, които са част от преписка по издаване на РТ, могат да бъдат оповестени.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42</NO.P><TXT>Жалбоподателите наблягат по-специално на факта, че Регламент № 726/2004 съдържа поредица от задължения за оповестяване, които гарантират достатъчна прозрачност в процеса на вземане на решения на EMA и които представляват специални и подробни разпоредби относно информацията, която трябва да се предостави на обществеността, но този регламент не предвижда никакво общо право на достъп до преписката за всяко лице.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43</NO.P><TXT>Второ, жалбоподателите поддържат, че в точки 26—28 и 32 от обжалваното съдебно решение Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като не е разгледал дали възможността за оповестяване на чувствителната търговска информация след приключването на въпросното производство засяга това производство, тъй като приключването му е без значение за чувствителния характер на тази информация.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44</NO.P><TXT>Трето, те оспорват грешката при прилагане на правото, допусната от Общия съд в точки 39 и 40 от решението, доколкото той се е позовал на политиката на EMA в областта на достъпа до документи като източник на право, за да обоснове действията ѝ в тази област.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45</NO.P><TXT>Четвърто, жалбоподателите упрекват Общия съд, че не е разтълкувал Регламент № 1049/2001 в съответствие със Споразумението ТРИПС. Те поддържат, че това споразумение се прилага за документите, които са предоставени от лицата, подали заявление за РТ, и позволява оповестяването на поверителна информация само когато това е необходимо, за да се защити обществеността.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46</NO.P><TXT>Пето, жалбоподателите поддържат, че в точки 52—57 от обжалваното съдебно решение Общият съд неправилно е преценил представените от EMA доказателства.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47</NO.P><TXT>EMA смята, че доводите на жалбоподателите следва да се отхвърлят.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Съображения на Съда</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48</NO.P><TXT>Следва да се припомни, че съгласно съображение 1 от Регламент № 1049/2001 последният отразява изразената в член 1, втора алинея ДЕС воля да се отбележи нов етап в процеса на изграждане на все по-тесен съюз между народите на Европа, в който решенията се вземат при възможно най-голямо зачитане на принципа на откритост и възможно най-близо до гражданите (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080701">1 юли 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Швеция и Turco/Съвет</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑39/05 P и C‑52/05 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:374">EU:C:2008:374</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180904">4 септември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>ClientEarth/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑57/16 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:660">EU:C:2018:660</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0073">73</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49</NO.P><TXT>Отражение на тази основна цел на Съюза е също така, от една страна, член 15, параграф 1 ДФЕС, който по-специално предвижда, че институциите, органите, службите и агенциите на Съюза работят при възможно най-голямо зачитане на принципа на откритост — принцип, потвърден също в член 10, параграф 3 ДЕС и в член 298, параграф 1 ДФЕС, както и, от друга страна, закрепеното в член 42 от Хартата за основните права на Европейския съюз право на достъп до документи (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180904">4 септември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>ClientEarth/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑57/16 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:660">EU:C:2018:660</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0074">74</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50</NO.P><TXT>От съображение 2 от Регламент № 1049/2001 следва, че откритостта позволява да се предостави на институциите на Европейския съюз по-голяма законност, ефективност и отговорност по отношение на гражданите на Съюза в демократична система (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080701">1 юли 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Швеция и Turco/Съвет</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑39/05 P и C‑52/05 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:374">EU:C:2008:374</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0059">59</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180904">4 септември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>ClientEarth/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑57/16 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:660">EU:C:2018:660</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0075">75</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51</NO.P><TXT>За тези цели член 1 от този регламент предвижда, че неговата цел е да се предостави възможно най-широк достъп до документите на институциите на Съюза (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180904">4 септември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>ClientEarth/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑57/16 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:660">EU:C:2018:660</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0076">76</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52</NO.P><TXT>От член 4 от посочения регламент, който въвежда режим на изключения в това отношение, също така следва, че това право на достъп все пак се подчинява на някои ограничения, основани на съображения от обществен или частен интерес (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150716">16 юли 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>ClientEarth/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑612/13 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:486">EU:C:2015:486</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0057">57</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180904">4 септември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>ClientEarth/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑57/16 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:660">EU:C:2018:660</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0077">77</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53</NO.P><TXT>Тъй като дерогират принципа на възможно най-широк публичен достъп до документи, подобни изключения трябва да се тълкуват и прилагат стриктно (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180904">4 септември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>ClientEarth/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑57/16 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:660">EU:C:2018:660</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0078">78</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54</NO.P><TXT>В това отношение следва да се припомни, че когато институция, орган, служба или агенция на Съюза, която/който е сезиран(а) със заявление за достъп до даден документ, реши да отхвърли това заявление на основание на някое от изключенията, предвидени в член 4 от Регламент № 1049/2001, тя/той по принцип трябва да предостави обяснения за това по какъв начин достъпът до този документ може конкретно и действително да засегне интереса, защитен от това изключение, като подобно засягане трябва да е разумно предвидимо, а не чисто хипотетично (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180904">4 септември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>ClientEarth/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑57/16 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:660">EU:C:2018:660</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0051">51</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55</NO.P><TXT>В някои случаи Съдът признава, че тази институция, орган, служба или агенция все пак може да се основе в това отношение на общи презумпции, които се прилагат за определени категории документи, тъй като за заявленията за оповестяване на документи от едно и също естество могат да се приложат сходни съображения от общ характер (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180904">4 септември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>ClientEarth/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑57/16 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:660">EU:C:2018:660</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0051">51</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56</NO.P><TXT>Целта на такива презумпция е да се даде възможност на съответната институция, орган, служба или агенция на Съюза — като се основе на такива общи съображения и без да е длъжна/длъжен да разглежда конкретно и поотделно всеки от заявените документи — да приеме, че оповестяването на някои категории документи по принцип засяга интереса, защитен от изключението, на което тя/той се позовава (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180904">4 септември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>ClientEarth/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑57/16 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:660">EU:C:2018:660</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0052">52</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57</NO.P><TXT>Институция, орган, служба или агенция на Съюза обаче не е длъжна/длъжен да основава решението си на подобна обща презумпция, но винаги може да разгледа конкретно документите, посочени в искането за достъп, и да представи мотиви в това отношение (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131114">14 ноември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>LPN и Финландия/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑514/11 P и C‑605/11 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:738">EU:C:2013:738</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0067">67</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58</NO.P><TXT>От това следва, че прибягването до обща презумпция за поверителност представлява само възможност за съответната институция, орган, служба или агенция на Съюза, която/който винаги запазва възможността да извърши конкретна и индивидуална проверка на съответните документи, за да определи дали те са защитени, изцяло или отчасти, от едно или от няколко от изключенията, предвидени в член 4 от Регламент № 1049/2001.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59</NO.P><TXT>Така предпоставката, на която се основава първото основание, е погрешна от правна страна. Всъщност, като поддържа, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>прилагането на общата презумпция за поверителност не е факултативно, в смисъл че се прилага по силата на правото, когато се направи позоваване на нея, и че EMA трябва да я вземе предвид, когато приема решението си<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>, жалбоподателите не съобразяват обхвата, който следва да се придаде на правилото за разглеждане на заявленията за достъп до документи, както това правило следва от решението на Съда от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131114">14 ноември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>LPN и Финландия/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑514/11 P и C‑605/11 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:738">EU:C:2013:738</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0067">67</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), според което, напротив, прилагането на обща презумпция за поверителност винаги е факултативно за институцията, органа, службата или агенцията на Съюза, сезиран(а) с такова заявление.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60</NO.P><TXT>Освен това конкретната и индивидуална проверка може да гарантира, че институцията, органът, службата или агенцията на Съюза е проверил(а) дали оповестяването на всички документи или на части от документи, до които се иска достъп, може да засегне конкретно и действително един или няколко от интересите, защитени от изключенията, посочени в член 4 от Регламент № 1049/2001.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61</NO.P><TXT>В случая обаче е безспорно, че EMA е извършила конкретна и индивидуална проверка на всеки от спорните доклади, в резултат на която са заличени части от тях, отнасящи се до степента на концентрация на активното вещество, подробностите за вътрешния референтен стандарт, използван при аналитичните тестове, и препратките към проектите за по-нататъшно развитие.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62</NO.P><TXT>От изложените по-горе съображения следва, че доколкото с първото основание по същество жалбоподателите упрекват Общия съд, че е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че спорните доклади не се ползват от обща презумпция за поверителност, това основание не може да бъде прието и трябва да се отхвърли като неоснователно.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63</NO.P><TXT>Що се отнася до останалото, доколкото с първото основание жалбоподателите оспорват мотивите, изложени в обжалваното съдебно решение, с които Общият съд е приел, че презумпция, аналогична на признатите в практиката на Съда по отношение на други категории документи, не може да бъде призната, що се отнася до документите, държани от EMA, каквито са спорните доклади, това основание трябва да се отхвърли като неотносимо.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64</NO.P><TXT>Всъщност в тази част от обжалваното съдебно решение в действителност се посочват мотиви, изложени за изчерпателност, тъй като става дума за въпрос, който не е от значение за изхода на спора пред Общия съд. Дори да се приеме, че противно на приетото от Общия съд, общата презумпция за поверителност трябва да бъде призната и по отношение на документите, държани от EMA, каквито са спорните доклади, от точка 58 от настоящото решение следва, че EMA не е била длъжна да се позове на такава презумпция, но може, както е направила, да извърши конкретна и индивидуална проверка на съответните документи, за да определи дали и в каква степен може да бъдат оповестени.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65</NO.P><TXT>Предвид изложеното по-горе, първото основание следва да се отхвърли.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По второто основание</HT></HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Доводи на страните</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66</NO.P><TXT>С второто си основание жалбоподателите поддържат, че в случая Общият съд е нарушил защитата на търговските интереси, предоставена в член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67</NO.P><TXT>На първо място те твърдят, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като не е приел, че спорните доклади в тяхната цялост са съставени от поверителна търговска информация, която е защитена от тази разпоредба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68</NO.P><TXT>На второ място тe поддържат, че точка 65 от обжалваното съдебно решение е опорочена от грешка при прилагане на правото, доколкото от тази точка следва, че Общият съд е предположил, че EMA е претеглила интересите, защитавани от търговската поверителност, и интересите, защитавани от по-висшия обществен интерес от оповестяването на спорните доклади. EMA обаче се позовала единствено на липсата на поверителен характер на тези доклади, за да приеме, че е възможно те да бъдат оповестени, без да се претегля интересите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69</NO.P><TXT>На трето място жалбоподателите твърдят, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като в точка 68 от това решение е приел, че прилагането на изключението, предвидено в член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001, зависи от това колко сериозно са засегнати търговските интереси.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70</NO.P><TXT>На четвърто място жалбоподателите смятат, че Общият съд не е взел предвид полезността на спорните доклади, нито опасността даден конкурент да използва неправомерно тези доклади, за да прецени дали е било разумно предвидимо засягане на търговските им интереси. Жалбоподателите поддържат, че Общият съд е трябвало да разгледа дали такъв конкурент може да използва посочените доклади, за да получи конкурентно предимство, по-специално извън територията на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71</NO.P><TXT>На пето място жалбоподателите упрекват Общия съд, че не е взел предвид факта, че EMA неправилно е приела, че действа при условията на оперативна самостоятелност, когато преценява поверителна ли е търговската информация, съдържаща се в документ, чието оповестяване е поискано от нея.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72</NO.P><TXT>На шесто място жалбоподателите поддържат, че в точки 72—82 от обжалваното съдебно решение Общият съд е приел <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>нереалистичен подход<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/> по отношение на критерия за търговската поверителност, изисквайки по-специално от тях да докажат, че спорните доклади съдържат специфични и съществени данни, които позволяват да се даде повече яснота по цялостната им новаторска стратегия и по програмата им за развитие.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73</NO.P><TXT>На седмо място жалбоподателите смятат, че Общият съд не е мотивирал преценката си за чувствителен характер на разглежданата търговска информация, по-специално когато в точка 87 от това решение е приел, като се позовава на констатациите на EMA в спорното решение, че съдържащите се в спорните доклади данни нямат поверителен характер от гледна точка на търговските им интереси.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74</NO.P><TXT>На осмо място жалбоподателите смятат, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото в точка 91 от обжалваното съдебно решение, като е приел, че опасенията им от увреждане на доброто им име не могат да се вземат предвид, за да се определи дали спорните доклади съдържат поверителна информация.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75</NO.P><TXT>На девето място, жалбоподателите поддържат, че в точки 92 и 93 от това решение Общият съд не е взел предвид свидетелските показания, представени от тях, от които става ясно, че оповестяването на тези доклади позволява на конкурентите им да получат по-лесно РТ, по-специално извън територията на Съюза. В това отношение те отбелязват, че са длъжни единствено да докажат, че възможността от засягане на търговските им интереси е разумно предвидима.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76</NO.P><TXT>EMA смята, че доводите на жалбоподателите следва да се отхвърлят.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="11"?><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Съображения на Съда</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0077"><NO.P>77</NO.P><TXT>На първо място, следва да се отбележи, че в рамките на второто си основание жалбоподателите изтъкват, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като не е приел, че спорните доклади като цяло трябва да се считат за съставени от поверителни търговски данни.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0078"><NO.P>78</NO.P><TXT>Следва обаче да се припомни, че със спорното решение EMA предоставя частичен достъп до спорните доклади, като е заличила данните, посочени в точки 9 и 61 от настоящото решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0079"><NO.P>79</NO.P><TXT>За да оспорят мотивите на Общият съд във връзка с основателността на оповестяването на другите части от спорните доклади, жалбоподателите единствено приемат, че от една страна, Общият съд е възприел погрешен подход, за да определи дали докладите съдържат поверителни данни, като не е взел предвид разумно предвидимата възможност те да бъдат неправомерно използвани от конкурент, а от друга страна, е трябвало да определи дали комбинацията от данни, съдържащи се в посочените доклади като цяло, има търговска стойност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0080"><NO.P>80</NO.P><TXT>Действително EMA не може да изключи изначално възможността някои части на доклад за токсикологични тестове, специално идентифицирани от дадено предприятие, да могат да съдържат данни, чието оповестяване би засегнало търговските му интереси по смисъла на член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001. Всъщност подобно засягане би могло да се установи, доколкото такова предприятие установи конкретна и разумно предвидима опасност някои непубликувани данни, съдържащи се в доклад като спорните, които не попадат в обхвата на общото състояние на познанията във фармацевтичната промишленост, да се използват в една или повече трети държави от конкурент на това предприятие за получаване на РТ, като по този начин конкурентът се възползва недобросъвестно от извършената от това предприятие работа.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0081"><NO.P>81</NO.P><TXT>В доводите си обаче жалбоподателите не излагат причините, поради които Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че частите от спорните доклади, които са били оповестени, не представляват данни, които могат да попаднат в приложното поле на изключението, свързано със защитата на търговските интереси, предвидено в член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001, без да са установили конкретно и точно пред EMA, както и в подадената до самия Общ съд жалба, кои от тези части, ако бъдат оповестени, могат да засегнат търговските им интереси.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0082"><NO.P>82</NO.P><TXT>Впрочем доводите на жалбоподателите са равнозначни на позоваване на обща презумпция за поверителност в полза на спорните доклади като цяло в рамките на основание, насочено срещу направената от Общия съд преценка на резултата от конкретната и индивидуална проверка, с оглед на която EMA е решила да предостави частичен достъп до тези доклади. С оглед на постановеното в точки 61 и 62 от настоящото решение тези доводи трябва да се отхвърлят.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0083"><NO.P>83</NO.P><TXT>На второ място, жалбоподателите поддържат, че точка 65 от обжалваното съдебно решение е опорочена от грешка при прилагане на правото, тъй като Общият съд предполага, че EMA е претеглила поверителните търговски интереси на жалбоподателите и по-висшия обществен интерес от прозрачност, при положение че в спорното решение EMA се основа само на липсата на поверителен характер на спорните доклади.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0084"><NO.P>84</NO.P><TXT>В това отношение от точки 61—94 от обжалваното съдебно решение, в които Общият съд е отговорил на второто основание на жалбата за отмяна, следва, че в точки 61—68 от това решение Общият съд е припомнил съдебната практика относно принципите и правилата за разглеждане на заявленията за достъп до документи по силата на Регламент № 1049/2001, включително правилото относно претеглянето на интересите в точка 65 от решението, преди да<?PAGE NO="12"?> приеме — след проверка в точки 70—94 от посоченото решение, в рамките на която това правило не е било приложено — че жалбоподателите не са доказали, че EMA е допуснала грешка, когато е приела, че съдържащите се в спорните доклади данни не са поверителни.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0085"><NO.P>85</NO.P><TXT>Освен това в точка 122 от обжалваното съдебно решение Общият съд правилно приема, че тъй като EMA не е стигнала до извода, че разглежданите данни трябва да бъдат защитени от едно или няколко от тези изключения, тя не е длъжна да определи или да направи оценка на обществения интерес от оповестяването на тези данни, нито да го съизмери с интереса на жалбоподателите да запазят разглежданите данни поверителни.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0086"><NO.P>86</NO.P><TXT>Следователно доводът на жалбоподателите трябва да се отхвърли.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0087"><NO.P>87</NO.P><TXT>На трето място, по същество жалбоподателите изтъкват, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото в точка 68 от обжалваното съдебно решение, като е приел, че прилагането на изключението, предвидено в член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001, зависи от това колко сериозно са засегнати търговските интереси.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0088"><NO.P>88</NO.P><TXT>От цялостния прочит на точки 61—94 от обжалваното съдебно решение, с които Общият съд е отговорил на второто основание на жалбата за отмяна, става ясно обаче, че точка 68 от него е част от точки 61—68 от това съдебно решение, в които Общият съд се е ограничил да припомни съдебната практика относно принципите и правилата за разглеждане на заявленията за достъп до документи, подадени на основание на Регламент № 1049/2001.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0089"><NO.P>89</NO.P><TXT>Доколкото в текста на английски език на обжалваното съдебно решение, който е език на производството по дело T‑729/15, се използва думата <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/>сериозно<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/> (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0021" REF.END="QE0021"/>seriously<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>), която отсъства от член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001, се налага констатацията, че това решение е опорочено от грешка при прилагане на правото. Всъщност от самия текст на тази разпоредба следва, че самото засягане на посочените интереси може да обоснове евентуалното прилагане на някое от изброените в нея изключения, без да е необходимо тази намеса да трябва да достигне определено равнище на сериозност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0090"><NO.P>90</NO.P><TXT>От точки 70—94 от посоченото решение обаче става ясно, че за да се произнесе по второто основание на жалбата за отмяна, Общият съд по никакъв начин не се е позовал на критерия за сериозност на засягането на търговските интереси на жалбоподателите, за да приеме, че предвиденото за тази цел в член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001 изключение не е приложимо в случая. При тези условия допуснатата от Общия съд грешка при прилагане на правото, посочена в точка 89 от настоящото решение грешка, не е от значение за направената от този съд преценка и следователно не може да доведе до отмяната на обжалваното съдебно решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0091"><NO.P>91</NO.P><TXT>На четвърто място, жалбоподателите поддържат, че за да определи дали оповестяването на тези доклади създава опасност от засягане на търговските им интереси, Общият съд е преценил погрешно полезността на тези доклади и опасността конкурентите им да ги използват неправомерно, по-специално в рамките на производства за издаване на РТ извън територията на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0092"><NO.P>92</NO.P><TXT>В точки 84 и 93 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че доколкото конкурентите на жалбоподателите при всички положения трябва да извършат собствени изследвания в съответствие с приложимите научни насоки и да представят всички данни, които се изискват за пълнотата на преписката им, жалбоподателите не са доказали опасност от недобросъвестно използване на техните данни от такива конкуренти. От друга страна, в точка 87 от това решение Общият съд уточнява, че жалбоподателите не са доказали, че извършените от EMA заличавания в спорните доклади са недостатъчни.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="13"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0093"><NO.P>93</NO.P><TXT>В това отношение следва да се подчертае, че когато институция, орган, служба или агенция на Съюза, която/който е сезиран(а) със заявление за достъп до даден документ, реши да отхвърли това заявление на основание на някое от изключенията, предвидени в член 4 от Регламент № 1049/2001, в съответствие с основния принцип на откритост, припомнен в точка 49 от настоящото решение, тя/той по принцип трябва да предостави обяснения за това по какъв начин достъпът до този документ може конкретно и действително да засегне интереса, защитен от това изключение. Освен това опасността от такова засягане трябва да е разумно предвидима, а не чисто хипотетична (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180904">4 септември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>ClientEarth/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑57/16 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:660">EU:C:2018:660</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0051">51</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0094"><NO.P>94</NO.P><TXT>По същия начин лицето, което иска да се приложи някое от тези изключения, от институция, орган, служба или агенция, за която се прилага посоченият регламент, трябва да предостави своевременно обяснения, равностойни на тези на съответната институция, орган, служба или агенция на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0095"><NO.P>95</NO.P><TXT>Действително, както бе установено в точка 80 от настоящото решение, опасността от злоупотреба с данните, които се съдържат в документ, до който се иска достъп, може да засегне търговските интереси на дадено предприятие при определени обстоятелства. Ето защо, с оглед на изискването за предоставяне на обяснения като посочените в точка 94 от настоящото решение, съществуването на такава опасност трябва да бъде установено. В това отношение обикновено твърдение, което не е подкрепено с доказателства, за обща опасност от злоупотреба не може да доведе до заключението, че тези данни попадат в обхвата на изключението, предвидено в член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001, при липсата на каквото и да е друго уточнение, представено от лицето, което иска съответната институция, орган, служба или агенция да приложи това изключение, преди тя/той да вземе решение в това отношение по естеството, предмета и обхвата на посочените данни, което решение може да разясни на съда на Съюза как оповестяването им би могло конкретно да засегне търговските интереси на лицата, засегнати от същите тези данни, по начин, който разумно може да се предвиди.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0096"><NO.P>96</NO.P><TXT>Както обаче следва от точка 81 от настоящото решение, жалбоподателите не са установили в жалбата си пред Общия съд, че преди приемането на спорното решение са предоставили на EMA обяснения по естеството, предмета и обхвата на разглежданите данни, които позволяват да се направи извод, че посочената опасност е налице, с оглед по-специално на съображенията, изложени в точки 72—92 от обжалваното съдебно решение, от които следва, че оповестяването на тези данни не може да засегне законните интереси на жалбоподателите. В частност доводът на жалбоподателите не позволява да се установи, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, когато е приел, че частите от спорните доклади, които са били оповестени, не съставляват данни, които могат да попаднат в обхвата на изключението, свързано със защитата на търговските интереси, без да са установили чрез този довод, конкретно и точно пред Общия съд, кои от тези части могат да засегнат подобни интереси.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0097"><NO.P>97</NO.P><TXT>Ето защо доводът на жалбоподателите следва да се отхвърли.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0098"><NO.P>98</NO.P><TXT>На пето място, макар жалбоподателите да упрекват Общия съд, че не е взел предвид факта, че EMA погрешно е приела, че действа при условията на оперативна самостоятелност, когато преценява поверителна ли е търговската информация, която се съдържа в документ, чието оповестяване е поискано от нея, следва да се констатира, че този довод се основава на погрешна предпоставка. Всъщност от обжалваното съдебно решение става ясно, че с оглед на заявлението за достъп до спорните доклади EMA не е действала при условията на оперативна самостоятелност, а е извършила конкретна и индивидуална проверка на тези доклади, за да определи кои от данните, които те съдържат, попадат в обхвата на изключението, предвидено в член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001, тъй като EMA е отказала достъп до тези данни.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="14"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0099"><NO.P>99</NO.P><TXT>Ето защо доводът на жалбоподателите не може да се приеме.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0100"><NO.P>100</NO.P><TXT>На шесто място, жалбоподателите поддържат, че в точки 72—82 от обжалваното съдебно решение Общият съд е прибягнал до <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0022" REF.END="QE0022"/>нереалистичен подход<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/> по отношение на критерия за търговската поверителност, изисквайки по-специално от тях да докажат, че спорните доклади съдържат специфични и съществени данни, които позволяват да се даде повече яснота по цялостната им новаторска стратегия и по програмата им за развитие.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0101"><NO.P>101</NO.P><TXT>С доводите си жалбоподателите имат предвид по-специално мотивите в точка 75 от обжалваното съдебно решение, с които Общият съд отговаря на довод, изложен в жалбата им за отмяна, с който те твърдят, че спорните доклади отразяват новаторска стратегия относно начина на планиране на програма по токсикология. Общият съд приема, че това твърдение изобщо не е подкрепено с доказателства, тъй като жалбоподателите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0023" REF.END="QE0023"/>не са изтъкнали конкретно обстоятелство, за да обосноват твърдението, че в докладите се съдържат специфични и съществени данни, позволяващи да се даде повече яснота по цялостната им новаторска стратегия и по програмата им за развитие<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0102"><NO.P>102</NO.P><TXT>От една страна, обаче следва да се припомни, че Съдът не е компетентен да констатира фактите, а от друга страна, че освен в случай на изопачаване, преценката им не е правен въпрос, който като такъв подлежи на контрол от страна на Съда (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150604">4 юни 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Stichting Corporate Europe Observatory/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑399/13 P</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:360">EU:C:2015:360</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0103"><NO.P>103</NO.P><TXT>Като отговаря в точка 75 от обжалваното съдебно решение на изтъкнатия пред него довод, Общият съд е направил преценка на фактите, която не може да бъде оспорена пред Съда в рамките на производство по обжалване. От друга страна, по този въпрос следва да се отбележи, че жалбоподателите по никакъв начин не са се позовали на изопачаване на фактите от Общия съд.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0104"><NO.P>104</NO.P><TXT>При всички положения не може да се поддържа, както правят жалбоподателите, че Общият съд е наложил твърде висока степен на доказване, доколкото е изискал от тях да докажат, че спорните доклади съдържат новаторска или нова информация, при положение че така той се е ограничил, както следва от точка 101 от настоящото решение, да отговори на един изтъкнат пред него довод, като е приел, че същият не е подкрепен с доказателства в достатъчна степен.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0105"><NO.P>105</NO.P><TXT>Накрая, ако чрез основанието си жалбоподателите поддържат, че Общият съд е трябвало да определи дали комбинацията от данни, съдържащи се в спорните доклади в тяхната цялост, има търговска стойност или дали оповестяването на тези доклади би могло да е от полза за техните конкуренти, следва да се констатира, от една страна, както Общият съд правилно отбелязва в точка 82 от обжалваното съдебно решение, че по същество твърдяната търговска стойност на данните не е определяща, за да се прецени дали оповестяването на тези данни би могло да засегне търговските интереси на лицето, на което те принадлежат. От друга страна, в точка 84 от обжалваното съдебно решение Общият съд е отговорил в достатъчна степен от правна страна на въпроса за връзката между оповестяването на посочените доклади и предимството, което конкурентите на жалбоподателите биха извлекли от тях, като посочва, че само по себе си подобно оповестяване не би позволило да се ускори процесът на получаване на РТ от посочените конкуренти и техните токсикологични тестове да бъдат одобрени по-бързо.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0106"><NO.P>106</NO.P><TXT>Поради това доводът на жалбоподателите трябва да бъде отхвърлен.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0107"><NO.P>107</NO.P><TXT>На седмо място, жалбоподателите смятат, че Общият съд не е мотивирал преценката си за липсата на чувствителен характер на разглежданата търговски данни, по-специално когато в точка 87 от обжалваното съдебно решение е приел, като се позовава на констатациите на EMA в спорното решение, че съдържащите се в спорните доклади данни нямат поверителен характер от гледна точка на търговските им интереси.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="15"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0108"><NO.P>108</NO.P><TXT>В точка 87 от това решение Общият съд отговаря на довода на жалбоподателите, че оповестяването на спорните доклади създава опасност от непосредствена загуба на ползите от периода на изключителни права върху данните, тъй като тези доклади може да бъдат използвани от конкуренти в трети държави.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0109"><NO.P>109</NO.P><TXT>Общият съд по-специално приема, че жалбоподателите не са доказали, че достъпът до разглежданата информация сам по себе би улеснил получаването на РТ в трета държава. Той припомня, че в спорното решение EMA също е заличила някои от данните, съдържащи се в спорните доклади. Както обаче бе прието в точка 95 от настоящото решение, съществуването на опасност от злоупотреба с данни от страна на конкурентите на жалбоподателите трябва да бъде установено, като обикновено твърдение, което не е подкрепено с доказателства, за обща опасност от злоупотреба, не може да доведе до заключението, че тези данни попадат в обхвата на изключението, предвидено в член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001, при липсата на каквото и да е друго уточнение относно естеството, предмета и обхвата на посочените данни, което може да разясни на съда на Съюза по какъв начин оповестяването им би могло да засегне по начин, който разумно може да се предвиди, търговските интереси на лицата, засегнати от същите тези данни.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0110"><NO.P>110</NO.P><TXT>Следователно доводът на жалбоподателите трябва да бъде отхвърлен.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0111"><NO.P>111</NO.P><TXT>На осмо място, жалбоподателите смятат, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото в точка 91 от обжалваното съдебно решение, като е приел, че опасенията им от увреждане на доброто им име не могат да се вземат предвид, за да се определи дали спорните доклади съдържат поверителна информация.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0112"><NO.P>112</NO.P><TXT>По този въпрос следва да се констатира, че във всеки случай жалбоподателите не са представили нито едно уточнение относно естеството, предмета и обхвата на данните, които се съдържат в спорните доклади и които не са били заличени от EMA, чието оповестяване би могло да засегне търговските им интереси, ако те бъдат използвани от техните конкуренти, така че да навредят на доброто им име.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0113"><NO.P>113</NO.P><TXT>Ето защо доводът на жалбоподателите трябва да бъде отхвърлен.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0114"><NO.P>114</NO.P><TXT>На девето място, жалбоподателите поддържат, че в точки 92 и 93 от обжалваното съдебно решение Общият съд не е взел предвид свидетелските показания, представени от тях, от които става ясно, че оповестяването на тези доклади позволява на конкурентите им да получат по-лесно РТ, по-специално извън територията на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0115"><NO.P>115</NO.P><TXT>В това отношение следва да се припомни, че според постоянната практика на Съда Общият съд не е длъжен да направи изложение, което да следва изчерпателно и едно по едно всички логически разсъждения, направени от страните по спора. Следователно мотивите на Общия съд могат да имат имплицитен характер, при условие че позволяват на заинтересованите лица да се запознаят с причините, поради които той не е приел доводите им, а на Съда — да разполага с достатъчно данни, за да упражни своя контрол. По-специално Общият съд не е длъжен да отговаря на изтъкнати от някоя от страните доводи, които не са достатъчно ясни и точни, ако същите не бъдат доразвити и съпроводени от конкретни доводи, които ги подкрепят (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080909">9 септември 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>FIAMM и др./Съвет и Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑120/06 P и C‑121/06 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:476">EU:C:2008:476</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0091">91</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0096">96</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110705">5 юли 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Edwin/СХВП</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑263/09 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:452">EU:C:2011:452</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0064">64</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0116"><NO.P>116</NO.P><TXT>В съответствие с приетото в точки 95 и 96 от настоящото решение жалбоподателите обаче е трябвало да предоставят на EMA, в хода на административното производство пред тази агенция, обяснения относно естеството, предмета и обхвата на данните, чието оповестяване би засегнало търговските им интереси. В това отношение следва да се отбележи, че едно от двете<?PAGE NO="16"?> разглеждани свидетелски показания е нямало как да бъде представено на EMA преди приемането на спорното решение на <DATE ISO="20151125">25 ноември 2015 г.</DATE>, тъй като е с дата <DATE ISO="20151217">17 декември 2015 г.</DATE> Що се отнася до другото свидетелско показание, макар да е с дата <DATE ISO="20151116">16 ноември 2015 г.</DATE>, то все пак изрично се позовава на свидетелското показание от <DATE ISO="20151217">17 декември 2015 г.</DATE>, което по необходимост означава, че също не е било представено на EMA преди приемането на спорното решение. Във всеки случай второто свидетелско показание се позовава само най-общо на опасността, че оповестяването на спорния доклад би позволило на конкурентите на жалбоподателите да получат по-лесно РТ извън територията на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0117"><NO.P>117</NO.P><TXT>Следователно Общият съд е имал право да приеме непряко, но по необходимост, че тези документи не са релевантни, за да прецени законно ли е спорното решение. Всъщност законосъобразността на решение на EMA за оповестяването на документ може да се преценява само с оглед на информацията, с която агенцията може да разполага към датата, на която е приела това решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0118"><NO.P>118</NO.P><TXT>Макар жалбоподателите да поддържат, че Общият съд не е отговорил на довода им, че оповестяването на спорните доклади позволява на техните конкуренти да се ползват от <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0024" REF.END="QE0024"/>пътен лист<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>, за да проведат изследванията си по-бързо и по-евтино, следва да се констатира, че в точки 72—77 от обжалваното съдебно решение Общият съд е изложил мотивите, поради които по същество е приел, че за изготвянето на спорните доклади жалбоподателите е трябвало само да спазват протоколите и насоките в тази област, което не доказва новаторския характер на възприетия от тях подход.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0119"><NO.P>119</NO.P><TXT>Ето защо този довод следва да се отхвърли, а следователно и второто основание в неговата цялост.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По третото основание</HT></HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Доводи на страните</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0120"><NO.P>120</NO.P><TXT>С третото си основание жалбоподателите поддържат, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че фактът, че данните могат да бъдат повторно използвани в рамките на нови заявления за издаване на РТ, не е основание, позволяващо да им се придаде поверителен характер. Жалбоподателите посочват, че ще подават нови заявления за издаване на РТ за едно и също вещество, въз основа на което заключават, че ако оповестяването на данни може да засегне бъдещо заявление за издаване на РТ, тези данни попадат в приложното поле на член 4, параграф 3 от Регламент № 1049/2001. Самото заличаване на данните във връзка с бъдещи заявления не дава отговор на опасенията им.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0121"><NO.P>121</NO.P><TXT>Жалбоподателите изтъкват, че оповестяване на спорните доклади през периода на изключителните права върху данните ще засегне сериозно процеса на вземане на решения на EMA относно бъдещите заявления за издаване на разрешения за генерични лекарствени продукти, които ще бъдат подадени от трети лица с предимството да се ползват от техните данни.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0122"><NO.P>122</NO.P><TXT>EMA смята, че доводите на жалбоподателите следва да се отхвърлят.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="17"?><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Съображения на Съда</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0123"><NO.P>123</NO.P><TXT>С доводите си жалбоподателите се позовават на нарушение от страна на Общия съд на член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1049/2001, който се отнася до достъпа до документ, свързан с въпрос, по който институция, орган, служба или агенция на Съюза все още не е взел(а) решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0124"><NO.P>124</NO.P><TXT>В това отношение е достатъчно да се констатира, както правилно е констатирал Общият съд в точка 102 от обжалваното съдебно решение, че производството за издаване на РТ с <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0025" REF.END="QE0025"/>Bravecto<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/> е било приключило към датата, на която е подадено заявлението за достъп до спорните доклади.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0125"><NO.P>125</NO.P><TXT>Следователно жалбоподателите не могат повече да се позовават на изключението от правото на достъп до документи, посочено в член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1049/2001 във връзка с това производство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0126"><NO.P>126</NO.P><TXT>Ако с основанието си те смятат, че Общият съд е трябвало да приеме, че разглежданите данни трябва да бъдат признати за поверителни, тъй като могат да бъдат повторно използвани при новите заявления за издаване на РТ, които все още не са подадени, е достатъчно да се констатира, че тези доводи се основават на предпоставка от хипотетично естество, тъй като се позовава на евентуални производства.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0127"><NO.P>127</NO.P><TXT>Ако с основанието си те упрекват Общия съд, че е отхвърлил довода им, че оповестяването на спорните доклади през периода на изключителните права върху данните ще засегне сериозно процеса на вземане на решения на EMA относно бъдещите заявления за издаване на разрешения за генерични лекарствени продукти през този период, следва да се констатира, че по този начин те имат предвид процеси на вземане на решения, които са различни от процеса на вземане на решения, в хода на който са били представени тези доклади, което не може да постави под въпрос констатацията на Общия съд в точка 102 от обжалваното съдебно решение, че последният процес на вземане на решения, а именно производството за издаване на РТ с <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0026" REF.END="QE0026"/>Bravecto<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/>, е приключил към датата на заявлението за достъп до посочените доклади.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0128"><NO.P>128</NO.P><TXT>Ето защо третото основание на жалбоподателите трябва да се отхвърли.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По четвъртото и петото основание</HT></HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Доводи на страните</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0129"><NO.P>129</NO.P><TXT>С четвъртото и петото основание жалбоподателите упрекват Общия съд, че не е отговорил на доводите им, че след като член 4, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1049/2001 е приложим към спорните доклади, EMA е трябвало да претегли наличните интереси, за да определи дали по-висш обществен интерес обосновава оповестяването на тези доклади, като по този начин му се предостави предимство пред поверителността на докладите, преди да направи извода, че такъв обществен интерес липсва.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0130"><NO.P>130</NO.P><TXT>Жалбоподателите отбелязват, че в спорното решение EMA се позовава на мотиви, които неправомерно могат да попадат в обхвата на понятието за по-висш обществен интерес, като изтъкването на общи съображения в областта на общественото здраве или почти пълната парализа на дейностите за достъп до документите, държани от тази агенция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0131"><NO.P>131</NO.P><TXT>EMA смята, че доводите на жалбоподателите следва да се отхвърлят.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="18"?><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Съображения на Съда</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0132"><NO.P>132</NO.P><TXT>Следва да се отбележи, че доводите на жалбоподателите в подкрепа на тези основания се основават на неправилен прочит на обжалваното съдебно решение. Всъщност в точки 118—123 от обжалваното съдебно решение Общият съд се е произнесъл по довода, че EMA е трябвало да претегли наличните интереси.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0133"><NO.P>133</NO.P><TXT>В точка 119 от това решение Общият съд правилно е приел, че жалбоподателите оспорват по-специално липсата на претегляне на наличните интереси, при положение че според тях спорната информация е поверителна. По-нататък обаче, в точка 122 от посоченото решение, Общият съд приема, без да допусне грешка в прилагането на правото, че тъй като EMA не е заключила, че спорните доклади са поверителни и че следователно трябва да бъдат защитени от изключенията, посочени в член 4, параграф 2 или 3 от Регламент № 1049/2001, тя не е била длъжна да определи или да прецени обществения интерес от оповестяването на тези доклади, нито да го претегли с интереса на жалбоподателя да запази посочените доклади поверителни.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0134"><NO.P>134</NO.P><TXT>Ето защо четвъртото и петото основание за обжалване трябва да се отхвърлят.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0135"><NO.P>135</NO.P><TXT>От всичко изложено по-горе следва, че настоящата жалба трябва да бъде отхвърлена.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По съдебните разноски</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0136"><NO.P>136</NO.P><TXT>Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато жалбата е неоснователна, Съдът се произнася по съдебните разноски.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0137"><NO.P>137</NO.P><TXT>Съгласно член 138, параграф 1 от този правилник, приложим към производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от същия, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0138"><NO.P>138</NO.P><TXT>Тъй като EMA е поискала жалбоподателите да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски и последните са загубили делото, те следва да бъдат осъдени да понесат, наред с направените от тях съдебни разноски, и тези на EMA.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><JURISDICTION><INTRO>По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши:</INTRO><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">1)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Отхвърля жалбата.</HT></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">2)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Осъжда MSD Animal Health Innovation GmbH и Intervet International BV да понесат, освен направените от тях съдебни разноски, и тези на Европейската агенция по лекарствата (ЕМА).</HT></TXT></NP></ITEM></LIST></JURISDICTION></CONTENTS.JUDGMENT><SIGNATURE.CASE><SIGNATORY><P>Подписи</P></SIGNATORY></SIGNATURE.CASE></JUDGMENT>