02014R0481 — BG — 07.05.2019 — 001.001
Този текст служи само за информационни цели и няма правно действие. Институциите на Съюза не носят отговорност за неговото съдържание. Автентичните версии на съответните актове, включително техните преамбюли, са версиите, публикувани в Официален вестник на Европейския съюз и налични в EUR-Lex. Тези официални текстове са пряко достъпни чрез връзките, публикувани в настоящия документ
|
ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 481/2014 НА КОМИСИЯТА от 4 март 2014 година (ОВ L 138, 13.5.2014 г., стp. 45) |
Изменен с:
|
|
|
Официален вестник |
||
|
№ |
страница |
дата |
||
|
ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2019/693 НА КОМИСИЯТА от 7 февруари 2019 година |
L 118 |
1 |
6.5.2019 |
|
ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 481/2014 НА КОМИСИЯТА
от 4 март 2014 година
за допълнение на Регламент (ЕС) № 1299/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на специалните разпоредби за допустимостта на разходите по програмите за сътрудничество
Член 1
Предмет и обхват
1. Без да се засягат разпоредбите за допустимостта, съдържащи се в членове 65 — 71 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 или установени на основание на тези членове, с настоящия регламент се установяват специални разпоредби за допустимостта на разходите по програмите за сътрудничество по отношение на следните категории разходи:
а) разходи за персонала;
б) разходи за офиси и административни разходи;
в) пътни и квартирни разходи;
г) разходи за външни експертни оценки и услуги; както и
д) разходи за оборудване.
2. Участващите държави членки в мониторинговия комитет на дадена програма за сътрудничество могат да се споразумеят, че разходите от една или няколко от категориите по параграф 1 не са допустими по една или няколко приоритетни оси.
Член 2
Общи разпоредби
1. Всички допустими по силата на настоящия регламент разходи, платени от бенефициера или за негова сметка, са разходи за започване или за започване и изпълнение на операция или част от операция.
2. Не са допустими следните разходи:
а) глоби, финансови санкции и разходи за правни спорове и съдебни дела;
б) разходи за дарения, с изключение на даренията с единична стойност до 50 евро, които са свързани с дейности по популяризиране, комуникация, реклама или осведомяване;
в) разходи, свързани с колебанията на валутния курс.
Член 3
Разходи за персонала
1. Разходите за персонала представляват брутните разходи за труд за персонала, нает от бенефициера по един от следните начини:
а) на пълно работно време;
б) на непълно работно време с постоянен процент работни часове на месец;
в) на непълно работно време с променлив брой работни часове на месец; или
г) почасово.
2. Разходите за персонала се ограничават до:
а) определените в трудов договор, решение за назначение (двете заедно наричани по-нататък „акт за наемане на работа“) или закон трудови възнаграждения, отнасящи се за дейностите, които организацията не би извършила, ако съответната операция не бе предприета, и свързани с отговорностите, посочени в длъжностната характеристика на съответния член на персонала;
б) други разходи, пряко свързани с трудовите възнаграждения, възникнали за сметка на работодателя и платени от него, например данъците върху труда и разходите за социалноосигурителни вноски, включително за пенсии, по смисъла на Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета ( 1 ), при условие че тези разходи:
i) са установени в акта за наемане на работа или закон;
ii) съответстват на законодателните актове, посочени в акта за наемане на работа, и на обичайната практика в държавата и/или организацията, където съответният член на персонала действително работи; и
iii) не се възстановяват от работодателя.
Във връзка с буква а) плащанията в полза на физически лица, работещи за бенефициера по договор, който не е трудов договор, може да бъдат приравнени към трудовите възнаграждения и такъв договор да се смята за трудов договор.
3. Разходите за персонал могат да бъдат възстановени по един от следните начини:
i) в съответствие с член 67, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 1303/2013 (удостоверени с акта за наемане на работа и фишовете за заплатата); или
ii) под формата на стандартна таблица на разходите за единица продукт в съответствие с член 67, параграф 1, буква б), параграф 2, параграф 3, алинея първа и член 68а, параграф 4 от същия регламент; или
iii) под формата на еднократни суми в съответствие с член 67, параграф 1, буква в); или
iv) под формата на финансиране с единна ставка в съответствие с член 67, параграф 1, буква г) и член 68а, параграф 1 от посочения регламент.
4. Разходите за персонала, свързани с лица, които работят на непълно работно време по операцията, се изчисляват по един от следните начини:
а) като фиксиран процент от брутните разходи за труд в съответствие с член 68а, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 1303/2013; или
б) като променлив процент от брутните разходи за труд в съответствие с броя на отработените часове по операцията, който е различен за различните месеци, въз основа на система за отчитане на работното време, обхващаща 100 % от работното време на служителя.
▼M1 —————
6. За служителите на непълно работно време по параграф 4, буква б) възстановяването на разходите за персонала се изчислява по единна почасова ставка, която се определя по един от следните начини:
i) брутните месечни разходи за труд се разделят на средното месечно работно време, изразено в часове, като под внимание се взима работното време, определено в акта за наемане на работа, както и предвиденото в закона или споразуменията между социалните партньори на съответното равнище; или
ii) последните документирани годишни брутни разходи за труд се разделят на 1 720 часа.
Почасовата ставка се умножава по броя на действително отработените часове по операцията.
7. Що се отнася до разходите за персонала, свързани с лица, които по силата на акта за наемане на работа се трудят почасово, тези разходи са допустими, като броят на действително отработените часове по операцията се приложи към предвидената в акта за наемане на работа почасова ставка въз основа на система за регистриране на работното време.
Член 4
Разходи за офиси и административни разходи
Разходите за офиси и административните разходи се ограничават до следните елементи:
а) наеми за офиси;
б) застраховки и данъци, свързани със сградите, в които се помещава персоналът, и с офисното оборудване (напр. застраховки срещу пожар и кражба);
в) комунални услуги (напр. за електроенергия, отопление, вода);
г) канцеларски материали;
д) общо счетоводство в рамките на организацията бенефициер;
е) архиви;
ж) поддръжка, чистене и ремонти;
з) сигурност;
и) информационнотехнологични системи;
й) комуникации (напр. телефон, факс, интернет, пощенски услуги, визитни картички);
к) банкови такси за откриване и поддържане на сметката или сметките, когато изпълнението на дадена операция изисква откриването на отделна сметка;
л) такси за транснационални финансови трансакции.
Член 5
Пътни и квартирни разходи
1. Пътните и квартирните разходи се ограничават до следните елементи:
а) пътни разходи (напр. за билети, застраховки на пътници и автомобили, гориво, разходи за изминато разстояние, такси за изминато разстояние, такси за паркиране);
б) разходи за храна;
в) квартирни разходи;
г) разходи за визи;
д) дневни разходи.
2. Разходите по параграф 1, букви а) — г), които са покрити чрез дневни пари, не се възстановяват като допълнение към тези дневни пари.
3. Пътните и квартирните разходи за външни експерти и доставчици на услуги попадат в категорията разходи за външни експертни оценки и услуги по член 6.
4. Прякото плащане на разходи съгласно настоящия член, направени от служител на бенефициера, се потвърждава с доказателства за тяхното възстановяване на служителя от бенефициера.
5. За операциите, свързани с техническа помощ или дейности за популяризиране и изграждане на капацитет, разходите, извършени извън частта на програмния район в Съюза, са допустими, ако са извършени в съответствие с член 20, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1299/2013.
6. Управляващият орган може да приеме за допустими квартирните разходи и разходите за храна, които са извършени в заведения, разположени извън частта на програмния район в Съюза, ако са извършени в съответствие с член 20, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1299/2013. Това важи също за местните пътни разходи на мястото на събитие или операция извън частта на програмния район в Съюза.
7. За персонала на бенефициерите, намиращ се извън частта на програмния район в Съюза, управляващият орган може да приеме за допустими разходите по параграф 1, в т.ч. разходите за пътя до и от мястото на дадено събитие или операция във или извън частта на програмния район в Съюза, ако са извършени в съответствие с член 20, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1299/2013.
8. За персонала на бенефициерите, намиращ се в частта на програмния район в Съюза, разходите по параграф 1, в т.ч. разходите за пътя до и от мястото на дадено събитие или операция във или извън частта на програмния район в Съюза, се смятат за допустими по силата на член 20, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1299/2013.
Член 6
Разходи за външни експертни оценки и услуги
Разходите за външни експертни оценки и услуги се ограничават до разходи за следните професионални услуги и експертни оценки, предоставени от публичноправна или частноправна организация или от физическо лице, различно от бенефициера по операцията:
а) изследвания или проучвания (например оценки, стратегии, концептуални бележки, проектни планове, наръчници);
б) обучение;
в) писмени преводи;
г) разработване на информационнотехнологични системи и интернет сайтове и тяхното изменение и актуализиране;
д) дейности за популяризиране, комуникация, реклама или осведомяване, свързани с дадена операция или със самата програма за сътрудничество;
е) финансово управление;
ж) услуги, свързани с организирането и провеждането на събития или срещи (включително за наеми, кетъринг или устен превод);
з) участие в събития (т.е. регистрационни такси);
и) правни консултации и нотариални услуги, технически и финансови експертни оценки, други консултантски услуги, счетоводни услуги;
й) права върху интелектуална собственост;
к) проверки по член 125, параграф 4, буква а) от Регламент (ЕС) № 1303/2013 и член 23, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1299/2013;
л) сертифициране и одитиране на равнище програма по членове 126 и 127 от Регламент (ЕС) № 1303/2013;
м) гаранции, предоставени от банка или друга финансова институция, когато това се изисква от законодателството на Съюза или националното законодателство, или в програмен документ, приет от мониторинговия комитет;
н) пътни и квартирни разходи за външни експерти, лектори, председатели на заседания и доставчици на услуги;
о) други специални експертни оценки и услуги, необходими за операциите.
Член 7
Разходи за оборудване
1. Разходите за закупуване, наемане или вземане на лизинг на оборудване от бенефициера по операцията, различни от разходите по член 4, се ограничават до следното:
а) офисно оборудване;
б) хардуер и софтуер за информационнотехнологични системи;
в) мебели и обзавеждане;
г) лабораторно оборудване;
д) машини и инструменти;
е) прибори или уреди;
ж) превозни средства;
з) друго специално оборудване, необходимо за операциите.
2. Разходите за закупуване на употребявано оборудване са допустими при следните условия:
а) за него не е получена друга подкрепа от ЕСИФ;
б) цената му не превишава общоприетата цена на съответния пазар;
в) то притежава техническите характеристики, които са необходими за операцията, и отговаря на приложимите норми и стандарти.
Член 8
Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.
( 1 ) Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност (ОВ L 166, 30.4.2004 г., стр. 1).