IMMC.COM%282024%29718%20final.BUL.xhtml.1_BG_ACT_part1

ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Страсбург, 26.11.2024

COM(2024) 718 final

Препоръка за

ПРЕПОРЪКА НА СЪВЕТА

за одобряване на националния средносрочен фискално-структурен план на Италия

Препоръка за

ПРЕПОРЪКА НА СЪВЕТА

за одобряване на националния средносрочен фискално-структурен план на Италия

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 121 от него,

като взе предвид Регламент (ЕС) 2024/1263, и по-специално член 1 от него,

като взе предвид препоръката на Комисията,

като има предвид, че:

ОБЩИ СЪОБРАЖЕНИЯ

(1)На 30 април 2024 г. влезе в сила реформирана рамка на ЕС за икономическо управление. Регламент (ЕС) 2024/1263 на Европейския парламент и на Съвета за ефективна координация на икономическите политики и за многостранно бюджетно наблюдение 1 , заедно с изменения Регламент (ЕО) № 1467/97 за прилагането на процедурата при прекомерен дефицит 2 и изменената Директива 2011/85/ЕС на Съвета за бюджетните рамки на държавите членки 3 са основните елементи на реформираната рамка на ЕС за икономическо управление. Рамката има за цел да гарантира устойчивост на обслужването на държавния дълг и устойчив и приобщаващ растеж чрез реформи и инвестиции. Тя насърчава националната ангажираност и има средносрочна насоченост, съчетана с ефективно и съгласувано прилагане на правилата.

(2)Националните средносрочни фискално-структурни планове, които държавите членки представят на Съвета и на Комисията, са в центъра на новата рамка за икономическо управление. Плановете следва да постигат две цели: i) да гарантират, че до края на периода на корекция консолидирания държавен дълг е с правдоподобно низходяща траектория или остава на разумни равнища, както и че бюджетният дефицит е сведен и поддържан под референтната стойност от 3 % от БВП в средносрочен план, и ii) да гарантират осъществяването на реформи и инвестиции, за да се отговори на основните предизвикателства, установени в контекста на европейския семестър, и да се изпълнят общите приоритети на ЕС. За тази цел всеки план следва да съдържа средносрочен ангажимент за план за нетните разходи 4 , с който ефективно се установява бюджетно ограничение за срока на плана, обхващащ четири или пет години (в зависимост от нормалната продължителност на законодателния цикъл в държавата членка). Освен това в плана следва да се обясни как държавата членка ще гарантира осъществяването на реформите и инвестициите в отговор на основните трудности, установени в контекста на европейския семестър, по-специално в специфичните за всяка държава препоръки (включително тези, които се отнасят до процедурата при макроикономически дисбаланси (ПМД), ако е приложимо), и как държавата членка ще изпълнява общите приоритети на Съюза. Периодът за фискална корекция обхваща четири години и може да бъде удължен с до три години, ако държавата членка се ангажира да осъществи набор от съответни реформи и инвестиции, които отговарят на критериите, определени в Регламент (ЕС) 2024/1263.

(3)След представянето на плана Комисията следва да оцени дали той отговаря на изискванията на Регламент (ЕС) 2024/1263.

(4)По препоръка на Комисията Съветът следва да приеме препоръка за залагане на плана за нетните разходи на съответната държава членка и, когато е приложимо, одобрява набора от ангажименти за реформи и инвестиции, обуславящи удължаване на периода на фискална корекция.

СЪОБРАЖЕНИЯ ОТНОСНО НАЦИОНАЛНИЯ СРЕДНОСРОЧЕН ФИСКАЛНО-СТРУКТУРЕН ПЛАН НА ИТАЛИЯ

(5)На 15 октомври 2024 г. Италия представи своя национален средносрочен фискално-структурен план на Съвета и Комисията. Това стана след удължаване на срока, посочен в член 36, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) 2024/1263, както бе договорено с Комисията с оглед на причините, посочени от Италия.

Процес преди представянето на плана

(6)На 21 юни 2024 г. Комисията изпрати референтната траектория 5 на Италия в съответствие с член 9 от Регламент (ЕС) 2024/1263. Комисията публикува референтната траектория на 15 октомври 2024 г. 6 Референтната траектория се основава на риска и гарантира, че до края на периода на фискална корекция и при липса на допълнителни бюджетни мерки след периода на корекция консолидираният държавен дълг следва правдоподобно низходяща траектория или остава на разумни равнища в средносрочен план, както и дефицитът по консолидирания държавен бюджет е сведен под 3 % от БВП през периода на корекция и се поддържа под тази референтна стойност в средносрочен план. Средносрочният период се определя като период от десет години след края на периода на корекция. В съответствие с член 6, буква г) и членове 7 и 8 от Регламент (ЕС) 2024/1263 референтната траектория е съобразена и с референтната стойност за дефицита, механизма за гарантиране на устойчивостта на обслужването на дълга и механизма за гарантиране на устойчивостта при дефицит. Съгласно референтната траектория на Италия въз основа на допусканията на Комисията и ако се приеме период на корекция от 7 години, нетните разходи не следва да се увеличават над стойностите, посочени в таблица 1. Това означава среден ръст на нетните разходи от 1,5 % през периода на корекция (2025—2031 г.) и 1,5 % през периода, обхванат от плана (2025—2029 г.).

Таблица 1: Референтна траектория, предоставена от Комисията на Италия на 21 юни 2024 г.

	2025 г.	2026 г.	2027 г.	2028 г.	2029 г.	2030 г.	2031 г.	Средно 2025—2029 г.	Средно 2025—2031 г.
Максимален ръст на нетните разходи (годишно в %)	1.6	1.6	1.5	1.4	1.3	1.3	1.4	1.5	1.5

Източник: Изчисления на Комисията.

(7)В съответствие с член 12 от Регламент (ЕС) 2024/1263 от юли до септември 2024 г. Италия и Комисията проведоха технически диалог. Диалогът беше съсредоточен върху плана за нетните разходи, предвиден от Италия, и основните му допускания (по-специално макроикономическите допускания и еластичността), планирания набор от ангажименти за реформи и инвестиции, обуславящи удължаване на периода на корекция, включително реформите и инвестициите, като например реформите в областта на гражданското правосъдие, публичната администрация, грижите за деца, бизнес средата, данъчната администрация, управлението на публичните разходи и държавните предприятия, както и върху предвиденото осъществяване на реформи и инвестиции в отговор на основните предизвикателства, установени в контекста на европейския семестър, и общите приоритети на Съюза за справедлив, екологичен и цифров преход, социална и икономическа устойчивост, енергийна сигурност и изграждане на отбранителни способности.

(8)През септември 2024 г. в съответствие с член 11, параграф 3 и член 36, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) 2024/1263 съгласно информацията, предоставена от Италия в нейния план, Италия участва в процес на консултации със социалните партньори, местните и регионалните органи и други заинтересовани страни.

(9)Фискалният съвет на Италия (парламентарна бюджетна служба) даде становище относно макроикономическата прогноза и макроикономическите допускания, залегнали в основата на многогодишния план за нетните разходи. Той заключи, че прогнозите за основните макроикономически променливи са в допустимия диапазон, макар че някои са в горния му край, а общата перспектива зависи от пълното и своевременно изпълнение на плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), както и от стабилен международен контекст.

(10)Планът бе одобрен от парламента на 9 октомври след изслушването на няколко заинтересовани страни съгласно обичайната процедура за парламентарното одобряване на документите за планиране на бюджета.

Други свързани сегменти

(11)На 26 юли 2024 г. Съветът установи наличието на прекомерен дефицит в Италия поради неспазване на критерия за дефицита 7 . Настоящата препоръка съвпада с препоръката на Съвета съгласно член 126, параграф 7 от ДФЕС за прекратяване на ситуацията на прекомерен бюджетен дефицит в Италия 8 . Едновременното приемане на тези препоръки, което е съобразено с прехода към новата рамка за икономическо управление и е обосновано от него, гарантира съгласуваност между препоръчаните планове за корекции.

(12)На 15 октомври 2024 г. Италия представи своя проект на бюджетен план за 2025 г. Комисията прие становище по този проект на бюджетен план на [26 ноември 2024 г.] 9

(13)На 19 юни 2024 г. Комисията стигна до заключението, че в Италия са налице макроикономически дисбаланси. По-специално Италия е изправена пред уязвимости, свързани с високия държавен дълг и слабия ръст на производителността в условията на нестабилност на пазара на труда и някои остатъчни слабости във финансовия сектор, които имат трансгранично значение 10 .

(14)На 21 октомври 2024 г. Съветът отправи към Италия поредица от специфични за държавата препоръки (СДП) в контекста на европейския семестър 11 .

ОБОБЩЕНИЕ НА ПЛАНА И ОЦЕНКАТА НА КОМИСИЯТА

(15)В съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) 2024/1263 Комисията оцени плана, както следва:

Контекст: макроикономическа и фискална ситуация и перспектива

(16)Икономическата дейност в Италия нарасна с 0,7 % през 2023 г. в резултат на потреблението и инвестициите, насърчавани с правителствените стимули. Нетният износ също допринесе за растежа, докато отрицателният цикъл на материалните запаси доведе до неговото намаляване. Според прогнозата на Европейската комисия от есента на 2024 г. се очаква икономиката да отчете ръст с 0,7 % през 2024 г., тъй като инвестициите продължават да се увеличават, а същевременно частното потребление е в стагнация. Очаква се нетният износ да подпомогне растежа благодарение на намаляващия внос, докато материалните запаси го възпрепятстват. През 2025 г. се очаква реалният БВП да се увеличи с 1,0 % в резултат на потреблението на домакинствата, което се подпомага от ръста на реалната работна заплата, докато за инвестициите като цяло се очаква да се увеличат в незначителна степен поради спада на строителните дейности за саниране на жилища. През 2026 г. се очаква реалният БВП да се увеличи с 1,2 % с ускоряването на капиталовите разходи благодарение на изразходването на средства, свързани с ПВУ, и облекчените условия за финансиране. През прогнозния хоризонт (т.е. 2024—2026 г.) се очаква растежът на потенциалния БВП в Италия да се понижи леко от 1,3 % през 2024 г. на 0,9 % през 2026 г. Равнището на безработицата беше 7,7 % през 2023 г. и Комисията прогнозира, че ще възлиза на 6,8 % през 2024 г., 6,3 % през 2025 г. и 6,2 % през 2026 г. Очаква се инфлацията (дефлаторът на БВП) да намалее от 5,8 % през 2023 г. до 1,6 % през 2024 г. и да достигне 1,9 % през 2025 г. и 1,8 % през 2026 г.

(17)Що се отнася до фискалната динамика, през 2023 г. дефицитът по консолидирания държавен бюджет на Италия възлизаше на 7,2 % от БВП. Според прогнозата на Европейската комисия от есента на 2024 г. се очаква той да достигне 3,8 % от БВП през 2024 г. и да спадне още до 3,4 % от БВП през 2025 г. и при условие че политиката остане непроменена — до 2,9 % през 2026 г. Прогнозите на Европейската комисия от есента на 2024 г. включват проектобюджета на Италия за 2025 г., който правителството представи на националния парламент през октомври. В края на 2023 г. консолидираният държавен дълг беше 134,8 % от БВП. Според прогнозата на Европейската комисия от есента на 2024 г. съотношението на дълга към БВП се очаква да нарасне до 136,6 % от БВП в края на 2024 г. Въпреки първичния излишък, се прогнозира, че съотношението на дълга към БВП ще нарасне допълнително до 138,2 % от БВП в края на 2025 г. и до 139,3 % в края на 2026 г. Във фискалната прогноза на Комисията не се вземат предвид самите политически ангажименти в средносрочните планове, докато те не бъдат подкрепени от надеждно обявени и уточнени в достатъчна степен конкретни мерки на политиката.

План за нетните разходи и основни макроикономически допускания в плана

(18)Националният средносрочен фискално-структурен план на Италия обхваща периода 2025—2029 г. и представя фискална корекция в продължение на седем години.

(19)Планът съдържа цялата информация, изисквана съгласно член 13 от Регламент (ЕС) 2024/1263.

(20)Планът се ангажира с плана за нетните разходи, посочен в таблица 2, което съответства на среден ръст на нетните разходи от 1,6 % през годините 2025—2029. Освен това Италия се ангажира с набор от реформи и инвестиции с оглед на удължаване на периода на корекция до 7 години (2025—2031 г.), през който се планира средният ръст на нетните разходи да бъде 1,5 %. Средният ръст на нетните разходи, отчетен в плана за периода на корекция (2025—2031 г.), е равен на референтната траектория, предадена от Комисията на 21 юни 2024 г. В плана се приема, че растежът на потенциалния БВП ще намалява постепенно от 1,4 % през 2024 г. до 0,3 % през 2031 г. Освен това в плана се предвижда темпът на растеж на дефлатора на БВП да остане като цяло стабилен в размер на около 2 % през периода на корекция.

Отражение на ангажиментите в плана по отношение на нетните разходи върху консолидирания държавен дълг

(21)Ако се реализират заложените в плана допускания и поетият ангажимент за плана за нетните разходи, в съответствие с плана консолидираният държавен дълг ще се увеличи до 137,5 % от БВП в края на 2027 г. (от 135,8 % през 2024 г.) и след това ще спадне до 132,5 % от БВП в края на периода на корекция (2031 г.), както е посочено в таблицата по-долу. След осъществяването на корекцията, в средносрочен план (т.е. до 2041 г.) се очаква съотношението на дълга към БВП да намалява с постоянен темп в съответствие с плана, като достигне 113,7 % до 2041 г. Така според плана съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП ще започне да намалява до края на периода на корекция (2031 г.). Това е правдоподобно, тъй като въз основа на допусканията, залегнали в плана, се предвижда дългът да намалее през десетте години след периода на корекция при всички детерминистични стрес тестове на Комисията за анализ на устойчивостта на обслужването на дълга, а стохастичните прогнози показват с достатъчно голяма вероятност, че дългът ще намалее.

Следователно, въз основа на залегналите в плана ангажименти на политиката и макроикономически допускания планът за нетните разходи, представен в плана, е в съответствие с изискването за дълга, посочено в член 6, буква а) и член 16, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2024/1263.

Таблица 2: План за нетните разходи и основни допускания в плана на Италия

						Удължаване на периода на корекция
	2024 г.	2025 г.	2026 г.	2027 г.	2028 г.	2029 г.	2030 г.	2031 г.	Средно за периода на валидност на плана 2025—2029 г.	Средно за периода на корекция 2025—2031 г.
Ръст на нетните разходи (годишно, в %)	-1,9	1,3	1,6	1,9	1,7	1,5	1,1	1,2	1,6	1,5
Ръст на нетните разходи (кумулативно, от базовата 2023 г., в %)	-1,9	-0,7	0,9	2,8	4,6	6,2	7,4	8,7	n.a.	n.a.
Растеж на потенциалния БВП (%)	1,4	1,3	1,1	1,0	0,9	0,7	0,5	0,3	1,1	0,8
Инфлация (ръст на дефлатора на БВП) (%)	1,9	2,1	2,0	1,8	2,0	2,0	2,1	2,2	2,0	2,0

Източник: Средносрочен фискално-структурен план на Италия и изчисления на Комисията.

Таблица 3: Динамика на консолидирания държавен дълг и на салдото по държавния бюджет в плана на Италия

	2023 г.	2024 г.	2025 г.	2026 г.	2027 г.	2028 г.	2029 г.	2030 г.	2031 г.	2041 г.
Държавен дълг (% от БВП)	134,8	135,8	136,9	137,8	137,5	136,4	134,9	133,9	132,5	113,7
Салдо по държавния бюджет (% от БВП)	-7,2	-3,8	-3,3	-2,8	-2,6	-2,3	-1,8	-1,7	-1,5	-1,9

Източник: Средносрочен фискално-структурен план на Италия

Отражение на поетите задължения за нетни разходи по плана върху съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП

(22)Въз основа на плана за нетните разходи и допусканията в плана дефицитът на консолидирания държавен бюджет ще намалее до 2,8 % от БВП през 2026 г. и 1,5 % от БВП през 2031 г. Така според плана съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП няма да надвиши референтната стойност от 3 % от БВП в края на периода на корекция (2031 г.). В допълнение, през десетте години след периода на корекция (т.е. до 2041 г.) бюджетният дефицит няма да надвиши 3 % от БВП. Следователно, въз основа на залегналите в плана ангажименти на политиката и макроикономически допускания планът за нетните разходи, представен в плана, ще бъде в съответствие с изискването за дълга, посочено в член 6, буква б) и член 16, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2024/1263.

Времеви профил на фискалната корекция

(23)Времевият профил на фискалната корекция, измерена като промяна в структурното първично салдо, както е описано в плана, в известна степен е изтеглен в началото на периода в сравнение с линейния път, който по правило се изисква съгласно член 6, буква в) от Регламент (ЕС) 2024/1263. По-специално се прогнозира, че структурното първично салдо ще се подобри с 0,6 % както през 2025 г., така и през 2026 г., след което ще се подобрява с 0,5 % от БВП всяка година до 2031 г. В резултат на това фискалната корекция през първите четири години от плана е повече от пропорционална на общата корекция. Следователно, въз основа на залегналите в плана ангажименти на политиката и макроикономически допускания планът за нетните разходи, представен в плана, е в съответствие с гаранционния механизъм за предотвратяване на съсредоточаването на усилията, посочен в член 6, буква в) от Регламент (ЕС) 2024/1263.

Таблица 4: Развитие на структурното първично салдо в плана на Италия

	2023 г.	2024 г.	2025 г.	2026 г.	2027 г.	2028 г.	2029 г.	2030 г.	2031 г.
Структурно първично салдо (% от БВП)	-4,5	-0,5	0,0	0,6	1,1	1,6	2,2	2,7	3,2
Промяна в структурното първично салдо (в п.п.)	n.a.	4,0	0,6	0,6	0,5	0,5	0,5	0,5	0,5

Източник: Средносрочен фискално-структурен план на Италия

Съгласуваност на плана с процедурата при прекомерен дефицит

(24)Планът за нетните разходи, залегнал в плана, е в съответствие с изискванията съгласно процедурата при прекомерен дефицит (и по-специално с минималната годишна структурна корекция, установена в член 3, параграф 4, трета алинея от Регламент (ЕО) 1467/97 на Съвета).

Съгласуваност на плана с механизма за гарантиране на устойчивостта при дефицит

(25)Изискването за предпазни мерки, посочено в член 8 от Регламент (ЕС) 2024/1263 по отношение на механизма за гарантиране на устойчивостта при дефицит, който има за цел да осигури общ марж на устойчивост спрямо референтната стойност на дефицита от 3 % от БВП, се прилага за Италия от 2027 г., тъй като е планирано дефицитът да бъде под 3 % от БВП от 2026 г. Поради това годишната корекция на структурното първично салдо не следва да бъде по-малка от 0,25 % от БВП, ако структурният дефицит е останал над 1,5 % от БВП през предходната година, за да се постигне общ марж на устойчивост в структурно изражение от 1,5 % от БВП. Годишната фискална корекция, която е резултат от залегналите в плана ангажименти на политиката и макроикономически допускания, е по-голяма от 0,25 % през 2027 г., 2028 г., 2029 г., 2030 г. и 2031 г. Следователно, въз основа на залегналите в плана ангажименти на политиката и макроикономически допускания планът за нетните разходи, представен в плана, е в съответствие с механизма за гарантиране на устойчивостта при дефицит.

Съгласуваност на плана с механизма за гарантиране на устойчивостта на обслужването на дълга

(26)В съответствие с член 7 от Регламент (ЕС) 2024/1263, тъй като държавният дълг ще бъде над 90 % от БВП през периода на корекция съгласно плана, съотношението на дълга към БВП трябва да намалява с поне 1 процентен пункт средно годишно, докато спадне под 90 %, след което трябва да намалява средно с 0,5 процентни пункта. Този среден спад е изчислен през периода 2027—‑2031 г., т.е. като се започне от годината, в която в съответствие с плана ще бъде отменена процедурата при прекомерен дефицит, и е в размер на 1,2 процентни пункта (вж. таблица 3). Следователно, въз основа на залегналите в плана ангажименти на политиката и макроикономически допускания планът за нетните разходи, представен в плана, е в съответствие с механизма за гарантиране на устойчивостта на обслужването на дълга.

Макроикономически допускания в плана

(27)Планът се основава на набор от допускания, които се различават от допусканията на Комисията, предадени на Италия на 21 юни 2024 г. По-специално в плана са използвани различни допускания за девет променливи, а именно за отправната точка (т.е. структурното първично салдо през 2024 г.), растежа на потенциалния БВП, растежа на реалния БВП, номиналния имплицитен лихвен процент, фискалния мултипликатор, корекциите наличности-потоци, еднократните мерки, допусканията за приходите (т.е. предполагаемите еластичности) и премахването на разликата между фактическия и потенциалния БВП. Освен това фискалната корекция до известна степен е съсредоточена в началото на периода. По-долу е представена оценка на разликите в допусканията. Разликите в допусканията с най-значително въздействие върху средния ръст на нетните разходи са изброени по-долу, заедно с оценка на всяка разлика, разглеждана отделно.

·В плана се приема по-благоприятна първоначална фискална позиция, като допускането за бюджетния дефицит е 3,8 % от БВП за 2024 г., а допускането за референтната траектория — 4,4 % от БВП. Това предполага по-добро първоначално структурно първично салдо в прогнозите на анализа на устойчивостта на обслужването на дълга на Италия (‑0,5 % в сравнение с ‑1,1 % от БВП в референтната траектория). Това отразява по-скорошни фискални данни (с по-големи данъчни приходи от очакваното в допусканията на Комисията в предварителните насоки, както и актуализирани прогнози за разходите). Като цяло това е в съответствие с прогнозата на Европейската комисия от есента на 2024 г. Разликите в допусканията допринасят за леко по-висок среден ръст на нетните разходи през периода на корекция в плана, отколкото според допусканията на Комисията. Това допускане се счита за надлежно обосновано.

·Италия прогнозира малко по-голям (с 0,1 процентни пункта) среден растеж на потенциалния БВП през целия период 2025—2031 г. в сравнение с референтната траектория (0,8 % спрямо 0,7 %). Това отразява актуализация на макроикономическата перспектива и е в съответствие с общоприетата методика. Тази актуализация допринася за по-висок среден ръст на нетните разходи през периода на корекция в плана, отколкото според допусканията на Комисията. Това допускане се счита за надлежно обосновано.

·В плана се прогнозира малко по-нисък среден дефлатор на БВП през периода 2025—2031 г., отколкото според допусканията на Комисията — 2,0 % спрямо 2,1 %. През 2024 г., въз основа на данните за изпълнението на бюджета до второто тримесечие в плана е заложен дефлатор на БВП в размер на 1,9 % — по-нисък от прогнозираните от Европейската комисия 2,2 %. През 2025 г. дефлаторът на БВП остава с 0,3 процентни пункта по-висок, отколкото в предварителните насоки, докато през периода 2027—2029 г. той ще стане по-нисък. Това допринася за по-нисък среден ръст на нетните разходи през периода на корекция в плана, отколкото според допусканията на Комисията. Това допускане се счита за надлежно обосновано.

·В плана се приема по-предпазлива еластичност на приходите, за разлика от единната еластичност на потенциалния БВП съгласно допусканията на Комисията. Това допринася за по-нисък среден ръст на нетните разходи през периода на корекция в плана, отколкото според допусканията на Комисията. Това допускане се счита за надлежно обосновано.

Оставащата разлика не оказва значително въздействие върху средния ръст на нетните разходи в сравнение с допусканията на Комисията. Като цяло всички разлики в допусканията, взети заедно, водят до среден ръст на нетните разходи в плана, който е равен на посочения в референтната траектория. Комисията ще вземе под внимание горепосочената оценка на допусканията в плана в бъдещите оценки на съответствието с плана за нетните разходи.

Фискална стратегия в плана

(28)Съгласно индикативната фискална стратегия в плана ангажиментите за нетните разходи ще бъдат изпълнени както чрез ограничаване на разходите, така и чрез дискреционни увеличения на приходите. В плана се посочва по-специално по-предпазливо и ефикасно управление на публичните разходи заедно с по-големи приходи от борбата с отклонението от данъчно облагане. Спецификата на мерките на политиката, които следва да бъдат приети, се потвърждава или коригира и определя количествено в годишните бюджети. Същевременно са налице рискове за изпълнението на индикативната фискална стратегия в плана, произтичащи от евентуален действителен растеж на реалния БВП под посоченото в плана на Италия, както и от липса на информация относно предвидената фискална стратегия (съгласно оценката по-горе). Освен това в проекта на бюджетен план за 2025 г. се посочват мерките на политиката, чрез които ще бъде изпълнен ангажиментът за нетните разходи за 2025 г. 12

Набор от ангажименти за реформи и инвестиции в плана, обуславящи удължаване на периода на фискална корекция

(29)В плана Италия се ангажира с набор от 24 реформи и инвестиции, насочени към подобряване на потенциалния растеж и фискалната устойчивост, обуславящи удължаване на периода на корекция от 4 на 7 години. Наборът от реформи и инвестиции, обуславящи удължаване на периода на корекция, се състои от няколко ангажимента от ПВУ, както и от някои нови реформи и инвестиции. Това включва следните мерки:

·Реформи и инвестиции в областта на гражданското правосъдие: мерките са свързани с включената в ПВУ реформа 1.4 (гражданско правосъдие) от M1C1, чиито окончателни ключови етапи и цели трябва да бъдат изпълнени до второто тримесечие на 2026 г. Планът включва допълнителни ангажименти, които като цяло са насочени към i) гарантиране на осъществяването на реформата в областта на несъстоятелността, включително чрез продължаваща подкрепа за съдилищата по въпроси, свързани с несъстоятелността, и систематичното събиране на данни; ii) повишаване на ефективността на гражданските съдилища чрез намаляване на натрупаните висящи дела и на времето, необходимо за решаване на делата; и iii) подобряване на ефективността на правосъдната система като цяло. За осъществяването на тези интервенции ще бъдат гарантирани подходящи човешки ресурси в съдебната система. Очаква се съответните ключови стъпки да бъдат завършени до четвъртото тримесечие на 2029 г.

·Реформи и инвестиции в областта на данъчната администрация: мерките са свързани с включената в ПВУ реформа 1.12 (реформа на данъчната администрация), чиито окончателни ключови етапи и цели трябва да бъдат изпълнени до второто тримесечие на 2026 г. Планът включва допълнителни ангажименти, които като цяло са насочени към допълнително увеличаване на приходите, произтичащи от: i) превантивни и свързани с правоприлагане дейности за спазване на данъчното законодателство, включително приходи, генерирани посредством писма за съответствие, и по-добре пригодени стратегии за съответствие; ii) по-целенасочени и основани на риска действия за борба с отклонението от данъчно облагане, включително въз основа на по-широки набори от оперативно съвместими данни относно данъците и техники на основата на изкуствения интелект. Очаква се други законодателни мерки да подсилят борбата с отклонението от данъчно облагане в резултат на неподадени декларации чрез въвеждането на по-значителни стимули за данъкоплатците и чрез по-широкото използване на проследими платежни средства. Други мерки са насочени към подобряването на сигурността в отношенията между данъкоплатците и данъчната администрация чрез съкращаване на средните срокове за възстановяването на ДДС. Очаква се ключовите стъпки, свързани с горепосочените мерки в областта на данъчната администрация, да бъдат завършени до четвъртото тримесечие на 2029 г.

·Реформи и инвестиции в областта на бизнес средата: мерките са свързани с включената в ПВУ реформа 2 (годишни закони за конкуренцията за 2021 г., 2022 г., 2023 г. и 2024 г.), чиито окончателни ключови етапи и цели трябва да бъдат изпълнени до четвъртото тримесечие на 2025 г. Планът включва допълнителни ангажименти, които като цяло са насочени към допълнително подобряване на бизнес средата чрез i) увеличаване на публичните разходи за НИРД; ii) рационализиране и опростяване на стимулите за предприятията; iii) приемане на годишни закони за конкуренцията с цел либерализиране и премахване на затрудненията и пречките за навлизане (включително от законодателно или регулаторно естество) въз основа на подходящи оценки на регулаторното въздействие; и iv) приемане на рамков закон за МСП, с който се внедряват инструменти и се осъществяват актуализации на годишна основа. Очаква се съответните ключови стъпки да бъдат завършени до четвъртото тримесечие на 2029 г.

·Реформи в областта на публичната администрация: мерките са свързани с включената в ПВУ реформа 1.9 (реформа на публичната заетост и реформа на опростяването) от M1C1, чиито окончателни ключови етапи и цели трябва да бъдат изпълнени до второто тримесечие на 2026 г. Планът включва допълнителни ангажименти, насочени към: i) насърчаване на вертикалната и хоризонталната мобилност; и ii) стимулиране на основана на резултатите рамка. Очаква се съответните ключови стъпки да бъдат завършени до четвъртото тримесечие на 2028 г.

·Реформи и инвестиции в областта на грижите за деца: мерките са свързани с включената в ПВУ инвестиция 1.1 (план за детски градини и предучилищни заведения и услуги в областта на образованието и грижите в ранна детска възраст), чиито окончателни ключови етапи и цели трябва да бъдат изпълнени до второто тримесечие на 2026 г. Мерките са насочени към: i) увеличаване на годишните публични разходи, за да се покрият оперативните разходи на съществуващите и новите детски заведения, включително създадените по линия на ПВУ; ii) подобряване на наличността на места за полагане на грижи за деца; и iii) повишаване на достъпността на грижите за деца. Очаква се съответните ключови стъпки да бъдат завършени до четвъртото тримесечие на 2027 г.

·Реформи и инвестиции в областта на публичните разходи: мерките са свързани с включената в ПВУ реформа 1.13 (реформа на рамката за преглед на разходите), чиито окончателни ключови етапи и цели трябва да бъдат изпълнени до второто тримесечие на 2026 г. Планът включва допълнителни ангажименти, насочени към i) укрепване на капацитета за програмиране, мониторинг и оценка на публичните разходи; ii) засилване на компетентността на Министерството на икономиката и финансите да провежда инспекции относно управлението на публичните разходи на всички субекти, получаващи публично подпомагане, включително поднационални органи и държавни предприятия; и iii) реформа на рамката за контрол на публичните разходи за централните публични администрации, включително чрез повишаване на финансовата отговорност на администрациите. Очаква се съответните ключови стъпки да бъдат завършени до второто тримесечие на 2029 г.

·Планът включва нови в сравнение с ПВУ реформи в областта на данъчната администрация и в областта на рационализирането на държавните предприятия. По-конкретно в областта на данъчното облагане планът включва ангажименти, насочени към: i) опростяване на данъчната система чрез преглед и рационализиране на данъчните разходи, включително в областта на вредните за околната среда субсидии; ii) структурно намаляване на данъчната тежест върху семействата с ниски и средни доходи и подкрепа за заетостта; и iii) актуализиране на кадастралния регистър чрез картографиране на имоти, които понастоящем не са включени, и чрез актуализиране на кадастралните стойности за сгради, които са се ползвали от публични схеми за енергийна ефективност и/или интервенции за саниране на жилища. Очаква се съответните ключови стъпки да бъдат завършени до четвъртото тримесечие на 2028 г. В областта на държавните предприятия планът включва ангажименти, насочени към рационализиране и подобряване на ефективността на държавните предприятия в съответствие с националното законодателство (Законодателен декрет № 175/2016), като се гарантира и при необходимост се укрепва изпълнението на правната уредба. Очаква се съответната ключова стъпка да бъде завършена до четвъртото тримесечие на 2027 г.

(30)В съответствие с член 14, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2024/1263 всяка реформа и инвестиция, обуславящи удължаване на периода на корекция, е достатъчно подробна, съсредоточена в началото на периода, обвързана със срокове и проверима.

(31)Ангажиментите по ПВУ, обуславящи удължаването, съдържат значителни реформи и инвестиции, насочени към подобряване на фискалната устойчивост и повишаване на потенциала за растеж на икономиката. Освен това Италия се ангажира да продължи усилията за реформи през периода, обхванат от средносрочния фискално-структурен план, и да поддържа равнищата на финансираните на национално равнище инвестиции, реализирани през периода, обхванат от ПВУ (вж. таблица 5 по-долу). Ангажиментите ще бъде наблюдаван по време на изпълнението на плана. Съответно ангажиментите по плана за възстановяване и устойчивост могат да бъдат взети предвид при удължаването на периода на корекция, както е предвидено в член 36, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕС) 2024/1263.

(32)Наборът от реформи и инвестиции, обуславящи удължаването, се очаква да подобри потенциала за растеж и устойчивост на икономиката на Италия по устойчив начин, както се изисква в член 14, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) 2024/1263. В плана на Италия се посочва очакваното въздействие на някои реформи, обуславящи удължаването на периода на корекция (по-специално заетост в публичния сектор, бизнес среда и гражданско правосъдие), върху растежа на БВП. Използваният за симулацията макроикономически модел е моделът QUEST-III за НИРД, разработен от Европейската комисия. Съгласно плана тези реформи, които се вземат предвид за удължаването на периода на корекция, ще започнат да пораждат първите си ефекти върху икономиката през 2028 г., като се прогнозира (съгласно предпазлив сценарий), че ще повишат равнището на БВП през 2031 г. с общо 0,5 %. По-конкретно, очаква се реформите в областта на заетостта в публичния сектор да повишат равнището на БВП през 2031 г. с 0,2 %, реформите в областта на гражданското правосъдие да повишат равнището на БВП през 2031 г. с 0,2 %, а реформите в областта на бизнес средата да повишат равнището на БВП през 2031 г. с 0,1 %. В плана също така се прогнозира, че въздействието на все още неизпълнените реформи и инвестиции в ПВУ ще повиши равнището на БВП през 2031 г. с 3,2 % (от които 1,7 % се дължат на реформи, а 1,5 % — на инвестиции). Като цяло, ако се вземат предвид все още неизпълнените реформи и инвестиции в ПВУ и част от реформите, обуславящи удължаването на периода на корекция, равнището на БВП се прогнозира да се повиши с 3,8 % до 2031 г. в сравнение с базовото равнище. В плана също така се посочва анализ на чувствителността. При неблагоприятния сценарий въздействието на реформите, обуславящи удължаването на периода на корекция, върху равнището на БВП ще намалее до 0,3 % (от 0,5 % съгласно предпазливия сценарий). Като цяло посочените в плана прогнози се считат за правдоподобни.

(33)Наборът от реформи и инвестиции, обуславящи удължаването, се очаква да подкрепи фискалната устойчивост, както се изисква в член 14, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕС) 2024/1263. Планът илюстрира развитието на съотношението на дълга към БВП в няколко сценария въз основа на залегналия в плана анализ на устойчивостта на обслужването на дълга (2025—2041 г.): сценария на политиката, залегнал в плана, и алтернативните сценарии, в които въздействието на по-големия растеж на потенциалния и реалния БВП са изолирани („план + реформи“) и в които се улавя и въздействието върху публичните приходи („план + реформи + промяна в приходите“). В първия алтернативен сценарий въздействието на реформите, обуславящи удължаването на периода на корекция, подобрява перспективите за растеж на БВП. Това води до по-ясно изразен спад в съотношението на дълга към БВП в сравнение със сценария на политиката, залегнал в плана, като спадът започва да се забелязва от 2030 г. нататък. Съотношението на дълга към БВП ще намалее още повече и ще достигне равнище от 109,6 % през 2041 г. Като се отчита и подобрението на първичното салдо вследствие на увеличаването на приходите, генерирани от по-високия растеж (т.е. като се отчита подобрението на първичното салдо чрез прилагане на полуеластичността на приходите към променената циклична позиция), съотношението на дълга към БВП ще спадне допълнително до 102,5 % от БВП. Като цяло посочените в плана прогнози се считат за правдоподобни. Могат да бъдат изразени допълнителни съображения относно въздействието на реформата, обуславяща удължаването. По-специално, макар че на този етап не са определени конкретни цели за прегледите на разходите в бъдеще, може да се очаква процесът на преглед на разходите да доведе до намаляване на темпа на растеж и равнището на публичните разходи в резултат на подобрената ефективност, както и да допринесе за по-благоприятна за растежа структура на бюджета, като се позволи промяна в приоритетите по отношение на разходите към по-благоприятни за растежа позиции, което ще окаже положително въздействие върху фискалната устойчивост. Очаква се мерките в областта на данъчната администрация да осигурят повече стимули за растеж чрез намаляване на данъчната тежест върху труда и чрез гарантиране на справедлива, ефективна и прогресивна данъчна система, което ще окаже положително въздействие върху фискалната устойчивост. Що се отнася до мерките в областта на събирането на данъци, макар че е определена конкретна цел само за една мярка относно спазването на данъчното законодателство (в размер на около 0,1 % от БВП), очаква се останалите мерки да подобрят допълнително спазването на данъчното законодателство. Що се отнася до мерките в областта на грижите за деца, те са предвидени да стимулират предлагането на работна ръка и да подпомогнат публичните приходи и фискалната устойчивост в средносрочен план. Накрая, макар че все още не са налични конкретни подробности, свързаната с държавните предприятия мярка също се очаква да окаже положително въздействие в съответствие със залегналата в нея амбиция.

(34)Наборът от реформи и инвестиции, обуславящи удължаването, допринася за общите приоритети на ЕС, както се изисква в член 14, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕС) 2024/1263. По-специално всички реформи и инвестиции, обуславящи удължаването, се очаква да допринесат за социалната и икономическата устойчивост чрез: i) допълнително намаляване на продължителността на съдебните производства, намаляване на натрупаните висящи дела и насърчаване на процеса на цифровия преход; ii) задълбочаване на ангажиментите в областта на борбата с отклонението от данъчно облагане чрез укрепване на вече включените в ПВУ действия; iii) подобряване на залегналите в основата условия, в рамките на които работят предприятията и инвеститорите, чрез насърчаване на по-голяма конкуренция и ефективност в публичната администрация, както и намаляване на административната тежест и на пречките, които подронват достъпа до кредитиране, насърчаване на по-голяма динамика и разширяване на предприятията, както и по-големи инвестиции; iv) укрепване на човешкия капитал на публичната администрация с цел да се повишат производителността, качеството и количеството на предоставяните обществени услуги; v) гарантиране на по-ефикасни публични разходи с акцент върху приоритетни области, включително НИРД и грижите за деца. Освен това се очаква реформите и инвестициите в областта на публичната администрация да допринесат за подобряването на бизнес средата като цяло чрез повишена ефективност на управлението на заетостта в публичния сектор, по-специално чрез укрепване на вътрешното професионално развитие, хоризонталната мобилност и системата за оценка на резултатите.

(35)Наборът от реформи и инвестиции, обуславящи удължаването, има за цел да бъдат изпълнени уместните 13 СДП, отправени като част от европейския семестър, включително разгледаните в рамките на ПМД, както се изисква в член 14, параграф 2, буква г) от Регламент (ЕС) 2024/1263. По-специално мерките в областта на данъчната администрация имат за цел да бъде изпълнена фискалната структурна СДП, съгласно която през периода 2019—2024 г. Италия трябва да промени данъчната система, така че да подпомага растежа в по-голяма степен, по-специално чрез подобряване на структурата на държавните приходи и подпомагане на растежа и фискалната устойчивост (вж. също по-горе). По аналогичен начин се очаква мерките в областта на управлението на разходите и рационализирането на държавните предприятия да допринесат за по-благоприятна за растежа структура на бюджета, което ще окаже положително въздействие върху фискалната устойчивост (вж. също по-горе). СДП от 2019—2024 г. относно правосъдието е предвидена да бъде изпълнена с мерките относно несъстоятелността, както и с редица инвестиции, насочени към повишаването на ефективността на съдебната система. Мерките относно работната сила в публичния сектор, които се очаква да укрепят професионалното развитие, хоризонталната мобилност и системата за непрекъснато оценяване, целят изпълнението на СДП от 2019 г. и 2020 г. относно публичната администрация. Очаква се приемането на закон за конкуренцията на годишна основа да намали пречките за конкуренцията и да подобри бизнес средата, като по този начин е насочено към изпълнението на СДП от 2019 г. и 2024 г. относно конкуренцията и бизнес средата. Мерките в областта на грижите за деца имат за цел да се подпомогне участието на жените на пазара на труда и да се допринесе за преодоляването на отрицателните демографски тенденции в съответствие със СДП от 2019 г. и 2024 г. относно заетостта и социалната политика. Всички посочени по-горе СДП са уместни в рамките на ПМД.

(36)Планът гарантира, че планираното общо равнище на национално финансирани публични инвестиции, реализирани средно за периода, обхванат от ПВУ, се запазва, както се изисква в член 14, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2024/1263.

Таблица 5: Национално финансирани публични инвестиции в плана (% от БВП)

Средно равнище от 2021 г. до 2026 г.	2025 г.	2026 г.	2027 г.	2028 г.	2029 г.	Средно за продължителността на плана
2,9	3,1	2,9	3,3	3,3	3,2	3,2

Източник: Средносрочен фискално-структурен план на Италия

(37)И накрая, наборът от ангажименти за реформи и инвестиции, обуславящи удължаването, може да се счита за съответстващ на ангажиментите в ПВУ и в споразумението за партньорство, договорени по многогодишната финансова рамка, както се изисква в член 14, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2024/1263.

(38)В заключение, наборът от реформи и инвестиции, обуславящи удължаването на периода на корекция, се оценява като отговарящ, като цяло, на критериите по член 14 от Регламент (ЕС) 2024/1263. В резултат на това периодът на корекция може да бъде удължен от 4 на 7 години, както е предложено в плана.

Други намерения за реформи и инвестиции в плана, които имат за цел да се отговори на основните предизвикателства, установени в контекста на европейския семестър, и да се изпълнят общите приоритети на Съюза

(39)Освен набора от реформи и инвестиции, обуславящи удължаването на периода на корекция, в плана се описват намеренията на политиката по отношение на други реформи и инвестиции, за да се отговори на основните предизвикателства, установени в контекста на европейския семестър, по-специално специфичните за всяка държава препоръки, включително тези, които се отнасят до процедурата при макроикономически дисбаланси, и да се изпълнят общите приоритети на ЕС. Планът включва 119 реформи и инвестиции, 65 от които се подпомагат финансово по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост.

(40)Що се отнася до общия приоритет за справедлив екологичен и цифров преход, включително целите в областта на климата, определени в Регламент (ЕС) 2021/1119, планът включва набор от реформи и инвестиции. Очаква се мерките относно устойчивите финанси, включително мерките за намаляване на недостига на осигурителна закрила, зелените облигации и редица мерки по мисии 2 и 7 от ПВУ, да допринесат за екологичния преход, наред с други неща. Очаква се с тези мерки да бъдат изпълнени отправените към Италия през 2022 г. и 2023 г. СДП относно енергийната инфраструктура, енергийната ефективност и устойчивата мобилност. Цифровият преход се основава на целите, определени съгласно Програмата за политиката на цифровото десетилетие, и се очаква да извлече полза например от националната стратегия за компетентности в областта на цифровите технологии или от продължаването на мерките по ПВУ, включително свързаните с цифровата инфраструктура, ВПОИ, мерките за укрепване на трансфера на технологии (чрез центрове за компетентност и центрове за цифрови иновации) и цифровизацията на централните публични администрации. Тези мерки също така ще допринесат за изпълнението на СДП относно публичната администрация, правосъдната система и цифровата свързаност, отправени към Италия между 2019 г. и 2024 г., които са уместни в рамките на ПМД.

(41)Що се отнася до общия приоритет за социална и икономическа устойчивост, включително европейския стълб на социалните права, планът включва редица мерки и инвестиции, например укрепването на Assegno Unico Universale, допълнително повишаване на предлагането на места в детските градини и на грижи в ранна детска възраст, както и подсилване на родителския отпуск. Образователната система също ще извлече полза от мерки като Agenda Sud за укрепване на основните умения в южната част на страната, както и от продължаването на усилията за образование с професионална ориентация, с реформата относно професионалните и техническите институти и националните и регионалните планове за умения. Мерките относно ученето за възрастни, по-специално по отношение на двойния преход, и относно пазара на труда, например програмата за гарантирана заетост на работниците и мерките за намаляване на териториалното разделение на пазара на труда, също се очаква да допринесат за укрепването на социалната и икономическата устойчивост. Полза за последното се очаква да има и от реформите, насочени към укрепването на капиталовия пазар с цел подпомагане на достъпа до финансиране на търговските предприятия, и по-специално на МСП. Очаква се с тези мерки също така да бъдат изпълнени отправените през периода 2019—2024 г. СДП относно функционирането на пазара на труда, активните политики по заетостта, уменията и образованието, които са уместни в рамките на ПМД, както и отправените през същия период СДП относно равните възможности, социалното приобщаване, регионалното развитие и достъпа до финансиране. Планът също така включва, наред с други неща, мерки за укрепване на здравните заведения (общински болници) и за подобряване на наличността в болниците на изделия, позволяващи прилагането на технологии в областта на здравеопазването, които имат за цел да бъде изпълнена СДП от 2020 г. относно здравеопазването. От друга страна, планът не съдържа конкретни реформи относно пенсиите, които биха допринесли за отправената към Италия през 2019 г. СДП.

(42)Що се отнася до общия приоритет за енергийна сигурност, планът включва няколко мерки и инвестиции, включително например „Тиренската връзка“ или намаляването на разходите за свързване на биометана към газовата мрежа, както и по-широкото генериране на електроенергия от възобновяеми източници с цел намаляване на стратегическата зависимост от вносни изкопаеми горива или редица мерки за насърчаване на енергийната ефективност в частните и обществените сгради. Като цяло се очаква наборът от мерки и инвестиции, включени в плана, да допринесе за изпълнението на СДП относно енергийната сигурност.

(43)Що се отнася до общия приоритет за отбранителни способности, в плана се припомнят вече включените в ПВУ мерки, свързани с инвестиции в киберсигурността и цифровизацията на Министерството на отбраната.

(44)В плана се предоставя информация относно съгласуваността и когато е целесъобразно, взаимното допълване с фондовете на политиката на сближаване и ПВУ на Италия. По-специално в плана се посочва накратко, че включените в плана реформи и инвестиции, които имат за цел да се отговори на основните предизвикателства, установени в контекста на европейския семестър, и да се изпълнят общите приоритети на Съюза, са в съответствие с действията, предприети в рамките на ПВУ и програмите за сближаване.

(45)В плана се прави преглед на нуждите от публични инвестиции на Италия, свързани с общите приоритети на ЕС. Що се отнася до справедливия цифров преход, в плана се прави препратка към целите и задачите на цифровото десетилетие и се посочва необходимостта от допълнителни подобрения, за да се задоволят потребностите от цифрови умения, включително инвестиции, с които се насърчава подобряването на знанията и преквалификацията на работниците, за да се съгласуват търсенето и предлагането на работна ръка с новите предизвикателства и да се смекчат възможните отрицателни последици от цифровия преход, както и допълнителни инвестиции в цифровата инфраструктура, по-специално за развитието на периферни възли, за да се постигне целта за 2030 г. и да се подпомогне цифровата трансформация на предприятията и на публичната администрация. Що се отнася до справедливия екологичен преход, в плана се посочва необходимостта от подобряване на декарбонизацията на транспорта, дейностите по прехвърляне на товари и развитието на инфраструктури, с които превозът на хора и стоки ще стане по-устойчив, включително чрез укрепване на ролята на железопътния транспорт. Това се допълва от допълнителни инвестиции за подобряване на управлението и ефикасността на системата за водоснабдяване и подготвеността на страната за риска от природни бедствия и за изменението на климата, както и инвестиции за укрепване на биологичното разнообразие и екосистемите. Няколко от тези мерки са част от интегрирания национален план в областта на енергетиката и климата. По отношение на социалната и икономическата устойчивост, включително европейския стълб на социалните права, в плана се посочва необходимостта от допълнителни инвестиции в следните области: i) пазар на труда (укрепване на активните политики по заетостта, поддържане на започнатите инвестиции за насърчаване на участието на пазара на труда и необходимите дейности за обучение, за да се съгласуват уменията на работниците с необходимите умения на пазара на труда, включително чрез продължаване на мерки по ПВУ като „двойната система“, чиракуването и универсалната публична служба); ii) образование и обучение (поддържане на започнатите в рамките на ПВУ инвестиции и на инициативите, насочени към намаляване на недостига на умения, териториалните различия и неравенството между половете, включително чрез осигуряване на бюджет за новия план за умения); iii) намаляване на териториалните различия (чрез продължаване на инвестициите в стратегическите сектори, определени в политиката на сближаване и в стратегическия план на единната специална икономическа зона (СИЗ), включително хидрогеоложкия риск, водните ресурси и възстановяването след бедствия) и подобряване на инфраструктурата (надграждане на вече започнатите в рамките на ПВУ интервенции, включително високоскоростни мрежи и регионални железопътни линии, технологично и цифрово подобряване на мрежите на TEN-T, пристанищата и връзките към тях, в допълнение към укрепването на инфраструктурните инвестиции в СИЗ), iv) подпомагане на стратегическите вериги на доставки, иновациите и трансфера на технологии (чрез продължаване на инвестициите в ПВУ за сътрудничество между университетите, научноизследователските центрове и дружествата и за технологичната и цифровата трансформация на МСП и на корпоративните мрежи, както и чрез подпомагане на конкурентоспособността в ключови сектори на италианската икономика и повишаване на инвестициите и в сектора на туризма); v) здравна система, мерки срещу бедност и грижи в ранна детска възраст (чрез допълнителни инвестиции в здравната система, за да се повиши ефикасността на мрежите на общата медицина, включително мрежи за близост, съоръжения и телемедицина за помощ, модернизация на голямото здравно оборудване и научноизследователска дейност, обучение и развитие на уменията на персонала, допълнителни инвестиции за борбата срещу бедността сред работещите, за политиките за жилищно настаняване и за намаляването на риска от енергийна бедност, допълнително повишаване на достъпа на ниска цена до грижи в ранна детска възраст, както и разширяване на услугите за грижи за хора с увреждания и за несамостоятелни възрастни хора). Що се отнася до гарантирането на енергийната сигурност, в плана се посочва необходимостта от допълнителни инвестиции за изграждането на инфраструктура и за развитието и разпространението на технологии в областта на енергетиката, които ще допринесат за превръщането на Италия в европейски енергиен център, за енергийна ефективност на сградите, за да се намали потреблението им на енергия, както и за научноизследователска и развойна дейност и експериментиране в областта на енергоносителите, включително ядрени енергоносители от ново поколение. Що се отнася до изграждането на отбранителни способности, съгласно плана изразходването на средства в сектора на отбраната ще се увеличи на 2 % от БВП до 2028 г. в съответствие с ангажиментите в НАТО. Ще са необходими допълнителни инвестиции, за да се гарантира значително участие в международните мисии във връзка с операции по поддържане на мира и други дейности, повишаване на ресурсите за споразумението за сътрудничество с Украйна, рационализиране на доставките на материали в контекста на международното сътрудничество и взаимодействие, както и за рефинансиране на операциите „Безопасни пътища“ и „Безопасни станции“, Фонда за активи за висока и много висока оперативна готовност и Фонда за нуждите на националната отбрана.

Заключение от оценката на Комисията

(46)Като цяло Комисията е на мнение, че планът на Италия изпълнява изискванията на Регламент (ЕС) 2024/1263.

ОБЩО ЗАКЛЮЧЕНИЕ

(47)В съответствие с член 17 от Регламент (ЕС) 2024/1263 Съветът следва да препоръча на Италия плана за нетните разходи, определен в плана, а наборът от ангажименти за реформи и инвестиции, обуславящи удължаването на периода на корекция до 7 години, следва да бъде одобрен.

ПРЕПОРЪЧВА на Италия

1.Да гарантира, че ръстът на нетните разходи не надвишава максималните стойности, установени в приложение I към настоящата препоръка.

2.Да изпълни набора от реформи и инвестиции, обуславящи удължаване на периода на фискална корекция до 7 години, както е посочено в приложение II към настоящата препоръка, в посочените срокове.

В допълнение, Съветът приканва Италия да гарантира осъществяването на реформи и инвестиции, за да се отговори на основните трудности, установени в контекста на европейския семестър, по-специално в специфичните за държавата препоръки, и да се изпълнят общите приоритети на Съюза.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Максимални темпове на растеж на нетните разходи
(годишен и кумулативен темп на растеж в номинално изражение)

Италия

Години		2025 г.	2026 г.	2027 г.	2028 г.	2029 г.
Темпове на растеж (%)	Годишен	1,3	1,6	1,9	1,7	1,5
	Кумулативен (*)	-0,7	0,9	2,8	4,6	6,2

(*) Кумулативните темпове на растеж се изчисляват въз основа на базовата година 2023.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Набор от реформи и инвестиции, обуславящи удължаване на периода на корекция до 7 години

Италия

Основна цел

Описание и график на ключовите стъпки

Показател(и) за наблюдение

Реформи и инвестиции в областта на правосъдието —

Допълване на ключовите етапи и целите на ПВУ, свързани с M1C1.R1.4 — Реформа на гражданското правосъдие

Намаляване на продължителността на производствата по несъстоятелност и насърчаване на използването на извънсъдебни инструменти.

Стъпка 1: До второто тримесечие на 2027 г. да се предприемат действия, за да се гарантира и укрепи осъществяването на реформата в областта на несъстоятелността. За тази цел да продължи подпомагането на компетентностите на съдилищата по въпроси, свързани с несъстоятелността, и да се осигури подходящо кадрово обезпечение; да се укрепи информационната система за събиране на подробна информация относно разходите, ефикасността и резултатите от производствата за обявяване в несъстоятелност и за преструктуриране (както за съдебни, така и за извънсъдебни дела).

Продължаване на подпомагането на компетентностите на съдилищата по производствата за обявяване в несъстоятелност и осигуряване на подходящо кадрово обезпечение.

Укрепване на информационната система за събиране на подробна информация относно разходите, ефикасността и резултатите от производствата за обявяване в несъстоятелност и за преструктуриране (както за съдебни, така и за извънсъдебни дела).

Стъпка 2: До четвъртото тримесечие на 2027 г. да се извърши оценка на въздействието на реформата в областта на несъстоятелността и да се предприемат корективни действия, когато е необходимо.

Извършване на оценка на въздействието на реформата в областта на несъстоятелността.

Приемане и влизане в сила на корективни действия, когато е необходимо.

Намаляване на натрупаните висящи дела в гражданските съдилища.

Стъпка 3: До четвъртото тримесечие на 2028 г. да се намалят натрупаните висящи дела пред гражданските съдилища с обща компетентност (от първа инстанция).

Намаляване с 90 % на броя на висящите дела пред гражданските съдилища с обща компетентност (от първа инстанция), които са започнали между 1 януари 2023 г. и 31 декември 2025 г. и все още не са приключени към 31 декември 2025 г.

Намаляване на натрупаните висящи дела в гражданските съдилища.

Стъпка 4: До четвъртото тримесечие на 2028 г. да се намалят натрупаните висящи дела пред гражданските апелативни съдилища (от втора инстанция).

Намаляване с 90 % на броя на висящите дела пред гражданските апелативни съдилища (от втора инстанция), които са започнали между 1 януари 2023 г. и 31 декември 2025 г. и все още не са приключени към 31 декември 2025 г.

Намаляване на времето за разглеждане на висящите граждански дела.

Стъпка 5: До четвъртото тримесечие на 2028 г. да се намали продължителността на гражданските производства.

Намаляване на времето за разглеждане с 12 % на висящите граждански и търговски спорни дела от всички инстанции в сравнение с времето за разглеждане, отчетено на 31 декември 2026 г.

Осигуряване на подходящи човешки ресурси в съдебната система.

Стъпка 6: Съответно до четвъртото тримесечие на 2026 г.; четвъртото тримесечие на 2027 г.; четвъртото тримесечие на 2028 г.; четвъртото тримесечие на 2029 г. да се гарантира подходящ персонал за съдебните процеси и технически административен персонал.

Запазване на 6 000 позиции, характеризиращи се със задачи, равностойни на тези по инвестиция 1.8 от M1C1 в рамките на ПВУ.

Реформи и инвестиции в областта на данъчната администрация —

Допълване на ключовите етапи и целите на ПВУ на Италия, свързани с M1C1.R1.12 — Реформа на данъчната администрация

Насърчаване на опростени взаимодействия с данъкоплатците чрез по-бързо възстановяване на ДДС

Стъпка 1: Съответно до четвъртото тримесечие на 2025 г.; четвъртото тримесечие на 2027 г.; четвъртото тримесечие на 2029 г. да се постигнат годишните цели за резултати, с които се гарантира постепенно намаляване на времето за възстановяване на ДДС.

Намаляване на средното време за възстановяване на ДДС (изразено в дни) в сравнение с 2024 г.:

• 5 % до четвъртото тримесечие на 2025 г.

• 10 % до четвъртото тримесечие на 2027 г.

• 15 % до четвъртото тримесечие на 2029 г.

Повишаване на приходите от превантивни дейности, насърчаване на спазването на данъчното законодателство, включително приходи, генерирани посредством писма за съответствие, и по-целенасочени и основани на риска действия за борба с отклонението от данъчно облагане (включително основани на използването на техники на основата на изкуствения интелект и развитие на оперативната съвместимост на базите данни).

Стъпка 2: До четвъртото тримесечие на 2027 г. и четвъртото тримесечие на 2029 г. да се постигнат годишните цели за резултати, с които се гарантират постепенно по-високи приходи от превантивни и свързани с правоприлагане дейности.

Допълнителни общи приходи от превантивни и свързани с правоприлагане дейности в сравнение с 2024 г. (14 милиарда евро), включително приходи от писма за съответствие, „inviti al contraddittorio“, „atti istruttori ravvedibili“, като същевременно се изключват „ruoli“, „concordato preventivo“, както и всички мерки, насочени към уреждане на натрупани в миналото данъчни задължения при благоприятни условия, като например „rottamazione cartelle esattoriali“, „saldo&stralcio“ и „ravvedimento speciale“:

• 5 % до четвъртото тримесечие на 2027 г.;

• 10 % до четвъртото тримесечие на 2029 г.

Повишаване на приходите от превантивни дейности, насърчаване на спазването на данъчното законодателство, включително приходи, генерирани посредством писма за съответствие, и по-селективни и основани на риска действия за борба с отклонението от данъчно облагане (включително основани на използването на техники на основата на изкуствения интелект и развитие на оперативната съвместимост на базите данни).

Стъпка 3: До четвъртото тримесечие на 2026 г. да се засили борбата с отклонението от данъчно облагане в резултат на неподадени декларации, като i) в случай на установено отклонение от данъчно облагане се отнемат данъчните предимства („compensazione orizzontale“, „rimborsi di imposte“, „regimi premiali“) и по целесъобразност се преустановяват публичните концесии; ii) националните кодове за краткосрочно отдаване под наем да се интегрират в базите данни за анализите на данъчния риск, извършвани от Агенцията по приходите; iii) да се въведат задължителни връзки между автоматичните касови апарати и електронните разплащания за всички предприятия; iv) да се изискват проследими платежни средства за данъчните облекчения на разноски във връзка с транспорт, храна и настаняване.

Влизане в сила на първично и вторично законодателство.

Реформи и инвестиции в областта на бизнес средата —

Допълване на ключовите етапи и целите на ПВУ на Италия, свързани с M1C2.R2 — Годишни закони за конкуренцията

Увеличаване на инвестициите за НИРД, с които се отдава приоритет проекти, които могат да привлекат допълнителни частни инвестиции.

Стъпка 1: Съответно до четвъртото тримесечие на 2025 г., четвъртото тримесечие на 2026 г., четвъртото тримесечие на 2027 г., четвъртото тримесечие на 2028 г. и четвъртото тримесечие на 2029 г. да се увеличат публичните разходи за НИРД.

Увеличаване на публичните разходи за научноизследователска и развойна дейност, така че съотношението на тези разходи към БВП, което се изчислява на близо 0,5 % за 2024 г., да се повиши на 0,6 % през 2029 г. 14

Насърчаване на ефективността и ефикасността на публичните стимули за инвестиции.

Стъпка 2: До второто тримесечие на 2028 г. да се рационализират и опростят стимулите за предприятията като последващо действие във връзка с реформа M1C2-R3 в ПВУ.

Драстично намаляване на броя на мерките за стимулиране и намаляване на броя на предоставящите ги органи въз основа на резултатите от оценката на въздействието, извършена през 2025 г.

Насърчаване на конкуренцията с цел да се стимулират ефикасността и икономическият растеж посредством премахването на затруднения и пречки за навлизането (включително от законодателно естество). Премахване или преразглеждане на законови и подзаконови актове, които възпрепятстват безпроблемното функциониране на пазарите.

Стъпка 3: Съответно до четвъртото тримесечие на 2026 г., четвъртото тримесечие на 2027 г., четвъртото тримесечие на 2028 г. и четвъртото тримесечие на 2029 г. да се приемат годишни закони за конкуренцията.

Приемане и влизане в сила на годишен закон за конкуренцията и свързаните с него актове за изпълнение всяка година, като се изпълнят СДП и се отчетат по задоволителен начин препоръките на AGCM въз основа на подходящи оценки на регулаторното въздействие.

Повишаване на конкурентоспособността на МСП с цел улесняване на нарастването на размера на предприятията, насърчаване на прехода между поколенията, насочване на инвестициите и съгласуване на уменията.

Стъпка 4: Съответно до четвъртото тримесечие на 2026 г. (а), четвъртото тримесечие на 2027 г. (б), четвъртото тримесечие на 2028 г. (б) да се приеме рамков закон за МСП въз основа на оценка на въздействието и да влязат в сила актовете за изпълнение и годишните актуализации.

Законът следва да обхваща най-малко следните елементи:

•улесняване на нарастването на размера на предприятията и агрегиране на дружествата;

•опростяване на административните процедури;

•улесняване на осъществяването на стопанска дейност;

•насърчаване на прехода между поколенията, включително чрез наемане на професионално ръководство;

•повишаване на инвестициите;

•повишаване на уменията.

а) Влизане в сила на рамковия закон за МСП.

б) Влизане в сила на всички актове за изпълнение и годишни актуализации.

Реформи и инвестиции в областта на публичната администрация и грижите за деца —

Допълване на ключовите етапи и целите на ПВУ на Италия, свързани с M1C1.R1.9 — Реформа на публичната администрация

Насърчаване на вертикалната мобилност.

Стъпка 1: До четвъртото тримесечие на 2026 г. да се внедри вертикална мобилност на персонала.

Разпределяне най-малко на 20 % от свободните позиции за ръководни длъжности за дадена година за вече назначени длъжностни лица чрез механизъм за повишаване, свързан с постигането на резултати.

Насърчаване на хоризонталната мобилност.

Стъпка 2: До четвъртото тримесечие на 2026 г. да се внедри хоризонтална мобилност на персонала.

Разпределяне най-малко на 15 % от свободните позиции за ръководни длъжности за дадена година за длъжностни лица от друга публична администрация или агенция.

Определяне на основана на резултатите рамка.

Стъпка 3: До четвъртото тримесечие на 2028 г. да се определи основана на резултатите рамка.

Завършване на първия кръг на оценка на резултатите и премиалните плащания съгласно новата рамка.

Повишаване на годишните публични разходи.

Стъпка 4: До четвъртото тримесечие на 2027 г. да се гарантира адекватно финансово покритие за функционирането на наличните детски заведения.

Повишаване на публичните разходи с цел да се покрият оперативните разходи на съществуващите и новите детски заведения за деца на възраст 0—2 години, изградени с инвестиции от НПВУ и национални ресурси. Увеличението ще възлиза най-малко на 20 % от годишните публични разходи, заделени за оперативните разходи на наличните детски заведения за деца под 3-годишна възраст, включително разходите за нови места, разкрити в резултат на инфраструктурата на НПВУ.

Гарантиране на адекватна наличност на места за полагане на грижи за деца.

Стъпка 5: До четвъртото тримесечие на 2027 г. да се гарантира адекватно предлагане на услуги за полагане на грижи за деца в съответствие с целта от Барселона и националната цел за 2027 г., като се отчитат регионалните различия.

Гарантиране, че 33 % от децата под 3-годишна възраст имат достъп (квота за покритие) до публични и частни детски заведения на национално равнище. Гарантиране на покритие от минимум 15 % на регионално равнище.

Определяне на категории на родителските вноски.

Стъпка 6: До четвъртото тримесечие на 2027 г. да се повиши достъпността на грижите за деца, като се определят национални минимални стандарти за достъп до услуги за полагане на грижи за деца и категории на таксите с цел да се повиши достъпността.

Влизане в сила на законодателство

Реформи и инвестиции в областта на публичните разходи —

Допълване на ключовите етапи и целите на ПВУ на Италия, свързани с M1C1.R1.13 — Реформа на рамката за преглед на разходите

Укрепване на капацитета за програмиране, мониторинг и оценка на публичните разходи.

Стъпка 1: До второто тримесечие на 2027 г., второто тримесечие на 2028 г. и второто тримесечие на 2029 г. да се приемат планове за мониторинг и оценка и от второто тримесечие на 2028 г. да се приема годишният доклад на Министерството на икономиката и финансите.

Приемане най-малко на един годишен план за мониторинг и оценка, в който се предвижда интервенция за всяко министерство, което по време на периода на прилагане на плана отговаря за дадена област на разходи, равняващи се на общо 10 % от разходите, разпределени за политики под прякото ръководство на централната администрация. В плановете за мониторинг и оценка се формулират предложения и действия за подобряване на ефикасността или качеството на разходите. Годишен доклад, изготвен от Министерството на икономиката и финансите, показва статуса на изпълнение на плановете за мониторинг и оценка, и по-специално приемането най-малко на едно действие за всяко министерство, с което се допринася за устойчивостта на публичните финанси.

Повишаване на мониторинга на разходите, включително чрез създаване и укрепване на специални структури в рамките на публичните администрации за оценка на качеството и въздействието на предлаганите услуги.

Стъпка 2: До първото тримесечие на 2028 . да се засили компетентността на Министерството на икономиката и финансите да провежда инспекции относно управлението на публичните разходи на всички субекти, получаващи публично подпомагане, включително поднационални органи и държавни предприятия.

Влизане в сила на първично и вторично законодателство.

Засилване на дейностите по контрол на публичните разходи.

Стъпка 3: До първото тримесечие на 2026 г. и първото тримесечие на 2028 г. да се извърши реформа на рамката за контрол на публичните разходи за централните публични администрации, като се предвиди повишена финансова отговорност на администрациите за управлението на ресурси, засилено програмиране и подобрен мониторинг и оценка на резултатите и въздействията на политиката.

а) влизане в сила на първично законодателство; б) влизане в сила на вторично законодателство.

Реформи и инвестиции в областта на данъчното облагане (нова мярка)

Осъществяване на интервенция в данъчната система, за да се съгласува с целите за облекчаване на тежестта върху семействата, подпомагане на икономическия растеж и екологичния преход в многогодишна перспектива.

Стъпка 1: До четвъртото тримесечие на 2028 г. да се опрости данъчната система чрез преглед на обхвата на данъчните разходи.

Намаляване с 15 % на загубите на приходи, свързани с данъчните разходи, в сравнение с правителствения доклад от 2019 г. (49 милиарда евро), включително в областите на вредните за околната среда субсидии, намалените ставки на ДДС и освобождаването от ДДС, както и данъка върху доходите на физическите лица (IRPEF). Намаляването на вредните за околната среда субсидии с 3,5 милиарда евро, предвидено до 2030 г. съгласно ПВУ, е от значение за намаляването на загубите на приходи, свързани с данъчните разходи.

Намаляване на данъчната тежест върху семействата с ниски и средни доходи и подкрепа за заетостта.

Стъпка 2: До четвъртото тримесечие на 2026 г. да се намали данъчната тежест върху труда.

Средната данъчна тежест върху труда се намалява за постоянно в сравнение с нивата, отчетени през 2023 г.

Актуализиране на кадастралния регистър.

Стъпка 3: а) до четвъртото тримесечие на 2027 г. да се картографират имотите, които понастоящем не са включени в кадастралния регистър; б) до четвъртото тримесечие на 2028 г. да се актуализират кадастралните стойности за данъците върху недвижимото имущество за сгради, обхванати от интервенции за енергийна ефективност и/или саниране на жилища от 2019 г. насам, които са финансирани изцяло или отчасти с публични средства.

а) въвеждане на референтното законодателство и влизане в сила, завършване на дейностите по картографиране, контрол и актуализиране на кадастралния регистър; б) въвеждане на референтното законодателство и влизане в сила, както и завършване на актуализирането на кадастралния регистър за всички имоти, определени в колоната/раздела с ключови стъпки.

Реформи и инвестиции в областта на рационализирането на държавните предприятия (нова мярка)

Рационализиране на държавните предприятия в съответствие с националното законодателство (Законодателен декрет № 175/2016).

Стъпка 1: До четвъртото тримесечие на 2027 г. да се предприемат действия, за да се гарантира и укрепи прилагането на правната уредба за държавните предприятия.

Предприемане на подходящи действия, за да се гарантира и при необходимост да се укрепи ефективното прилагане на правната уредба (Законодателен декрет № 175/2016) във връзка с дейностите и оперативната ефикасност на държавните предприятия с цел да се гарантира ефективно рационализиране и премахване на неефективни държавни предприятия, без да се застрашава предоставянето на обществени услуги.

Съставено в Страсбург на […] година.

За Съвета

Председател

(1) Регламент (ЕС) 2024/1263 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2024 г. за ефективна координация на икономическите политики и за многостранно бюджетно наблюдение и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета (ОВ L, 2024/1263, 30.4.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2024/1263/oj ).

(2) Регламент (ЕС) 2024/1264 на Съвета от 29 април 2024 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1467/97 за ускоряване и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит (ОВ L, 2024/1264, 30.4.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2024/1264/oj ).

(3) Директива (ЕС) 2024/1265 на Съвета от 29 април 2024 г. за изменение на Директива 2011/85/ЕС относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки (ОВ L, 2024/1265, 30.4.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2024/1265/oj ).

(4) Нетни разходи съгласно определението в член 2 от Регламент (ЕС)2024/1263, а именно публичните разходи след приспадане на: i) разходите за лихви, ii) дискреционните мерки по отношение на приходите, iii) разходите по програми на Съюза, изцяло покрити от приходи от фондове на Съюза, iv) националните разходи за съфинансиране на програми, финансирани от Съюза, v) цикличните елементи на разходите за обезщетения за безработица, както и vi) еднократните и други временни мерки.

(5) Предварителните насоки, предадени на държавите членки и на Икономическия и финансов комитет, включват траектории със и без удължаване на периода на корекция (обхващащи съответно 4 и 7 години). Те включват и основните начални условия и основните допускания, използвани в средносрочната рамка на Комисията за прогнозиране на държавния дълг. Референтната траектория е изчислена въз основа на методиката, описана в Обзора на Комисията за устойчивостта на обслужването на дълга от 2023 г. ( https://economy-finance.ec.europa.eu/publications/debt-sustainability-monitor-2023_en?prefLang=bg ). Тя се основава на прогнозата на Европейската комисия от пролетта на 2024 г. и нейното средносрочно удължаване до 2033 г., а дългосрочният растеж на БВП и разходите, свързани със застаряването на населението, са в съответствие със съвместния доклад на Комисията и Съвета от 2024 г. относно застаряването на населението ( https://economy-finance.ec.europa.eu/publications/2024-ageing-report-economic-and-budgetary-projections-eu-member-states-2022-2070_en?prefLang=bg ).

(6) https://economy-finance.ec.europa.eu/economic-and-fiscal-governance/stability-and-growth-pact/preventive-arm/national-medium-term-fiscal-structural-plans_en?prefLang=bg#italy

(7) ОВ L, 1.8.2024 г., ELI: https://eur-lex.europa.eu/eli/dec/2024/2124/oj

(8) Препоръка за препоръка на Съвета за преодоляване на прекомерния дефицит в Италия (26.11.2024 г., COM(2024) 954 final).

(9) Становище на Комисията относно проекта за бюджетен план на Италия (26.11.2024 г., C(2024) 9057 final).

(10) Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейската централна банка, Европейския икономически и социален комитет, Комитета на регионите и Европейската инвестиционна банка (COM (2024) 600 final), допълнение 4.

(11) Препоръка на Съвета относно икономическите, бюджетните, трудовите и структурните политики на Италия, все още непубликувана.

(12) Вж. становището на Комисията относно проекта за бюджетен план на Италия, 26.11.2024 г., C(2024) 9057 final.

(13) СДП, които се считат за „уместни“, са препоръките: i) приети от Съвета от 2019 г. нататък, ii) които държавата членка все още не е изпълнила „напълно“ или „в значителна степен“ и които все още са актуални (оценени като „Без оценка/без добавяне на входни данни“), както са оценени в последното наблюдение в рамките на европейския семестър (на разположение в CeSaR (europa.eu) ), iii) които не се отнасят до изцяло фискални препоръки, свързани с Пакта за стабилност и растеж, и iv) не обхващат едно и също предизвикателство, описано по перифразиран начин.

(14) Разходите за НИРД трябва да се изчисляват като брутни вътрешни разходи за научноизследователска и развойна дейност.