Неокончателна редакция
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав)
1 октомври 2026 година(*)
„ Преюдициално запитване — Директива 2011/7/ЕС — Борба със забавянето на плащане по търговските сделки — Член 1, параграфи 1 и 2 — Приложно поле — Член 2, точка 4 — Понятието „забава на плащане“ — Член 6 — Минимална фиксирана сума от 40 евро като обезщетение на кредитора за направените от него разноски по събиране на вземането — Условия — Общ принцип на правото на Съюза за забрана на злоупотреба с право“
По дело C‑209/25
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Sąd Rejonowy dla m.st. Warszawy w Warszawie (Столичен районен съд Варшава, Полша) с акт от 1 юли 2024 г., постъпил в Съда на 18 март 2025 г., в рамките на производство по дело
Premium Food Kebab sp. z o.o.
срещу
Cydonia sp. z o.o.,
СЪДЪТ (трети състав),
състоящ се от: C. Lycourgos, председател на състава, O. Spineanu-Matei, S. Rodin, N. Piçarra (докладчик) и N. Fenger, съдии,
генерален адвокат: T. Ćapeta,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
– за полското правителство, от B. Majczyna и D. Lutostańska, в качеството на представители,
– за Европейската комисия, от D. Milanowska и M. Owsiany-Hornung, в качеството на представители,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 6, параграф 1 от Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки (ОВ L 48, 2011 г., стр. 1), както и на общия принцип на правото, че правните субекти не могат да се позовават на нормите на правото на Съюза с цел измама или злоупотреба.
2 Запитването е отправено в рамките на спор между Premium Food Kebab sp. z o.o (наричано по-нататък „PFK“) и Cydonia sp. z o.o, две дружества по полското право, по повод на искане на PFK да бъде осъдено Cydonia да заплати еднократна сума от 40 евро поради забавено плащане на фактура.
Правна уредба
Правото на Съюза
3 Съображения 12, 16—19 и 28 от Директива 2011/7 гласят:
„(12) Забавата на плащане представлява нарушение на договора, което е станало финансово привлекателно за длъжниците в повечето държави членки поради ниските лихви, начислявани за забава, или липсата на такива, и/или бавната процедура на обжалване. Необходими са решителни промени с цел да се създаде култура на плащане в срок, включително като изключването на правото на начисляване на лихви винаги се разглежда като договорно условие или практика, представляващи явна злоупотреба, за да се обърне тази тенденция и подобна практика да бъде обезсърчена. Тези промени следва също да включват въвеждането на специални разпоредби относно сроковете за плащане и обезщетяването на кредиторите за понесените разходи, както и, inter alia, относно това, че следва да се допуска, че изключването на правото на обезщетяване за разноските по събирането представлява явна злоупотреба.
[…]
(16) Настоящата директива следва да не задължава кредиторите да изискват лихва за забава на плащане. При забава на плащане настоящата директива следва да предоставя възможност на кредиторите да прибягват до начисляване на лихва за забава на плащане без предизвестие за неизпълнение на задължение или друго подобно предизвестие, с което се напомня на длъжника за задължението му да плати.
(17) За целите на правото на начисляване на лихви за забава на плащане, плащането от страна на длъжника следва да се разглежда като просрочено, ако кредиторът не е получил дължимата сума на датата на падежа, при условие че е изпълнил своите правни и договорни задължения.
(18) Фактурите са равнозначни на искания за плащане и те са важни документи във веригата на сделките за доставка на стоки и предоставяне на услуги, inter alia за определянето на крайния срок за плащането. […]
(19) За да бъде обезсърчена подобна практика, е необходимо справедливо обезщетяване за кредиторите за разноските по събиране, понесени вследствие на забава на плащане. Разноските по събирането следва също да включват възстановяване на административни разходи и обезщетение за вътрешните разноски, понесени вследствие забава на плащане, за което в настоящата директива следва да бъде определена минимална фиксирана сума, която би могла да се натрупва с лихва за забава на плащане. Обезщетението под формата на фиксирана сума следва да има за цел да ограничава административните и вътрешните разноски, свързани със събирането. Обезщетението за разноските по събирането следва да се определя, без да се накърняват националните разпоредби, по силата на които национален съд би могъл да присъди на кредитора допълнителни обезщетения за вреди във връзка със забавата по вина на длъжника.
[…]
(28) Настоящата директива следва да забрани злоупотребата със свободата на договаряне във вреда на кредиторите. […] Настоящата директива не следва да засяга националните разпоредби за начините на сключване на договорите или уреждащи валидността на договорните условия, които са несправедливи по отношение на длъжника“.
4 Член 1 от тази директива е озаглавен „Предмет и приложно поле“ и предвижда:
„1. Целта на настоящата директива е борбата със забавата на плащане по търговските сделки с оглед гарантирането на правилното функциониране на вътрешния пазар, като се насърчава конкурентоспособността на предприятията, и по-специално на малките и средните предприятия.
2. Настоящата директива се прилага за всички плащания, извършвани като възнаграждение по търговски сделки.
[…]“.
5 Съгласно член 2 от посочената директива:
„За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:
1) „търговски сделки“ означава сделки между предприятия или между предприятия и държавни органи, които водят до доставката на стоки или предоставянето на услуги срещу възнаграждение;
[…]
4) „забава на плащане“ означава плащане, което не е извършено в рамките на договорния или законния срок за плащане и при което условията, определени в член 3, параграф 1 или член 4, параграф 1, са изпълнени;
[…]“.
6 Член 3 от същата директива е озаглавен „Сделки между предприятия“ и гласи:
„1. Държавите членки следят за това при плащанията по търговски сделки между предприятия кредиторът да е в правото си да изисква лихва за забава на плащане, без да е необходима покана, ако са изпълнени следните условия:
а) кредиторът е изпълнил своите задължения по договор и по закон; както и
б) кредиторът не е получил дължимата сума в срок и длъжникът е отговорен за забавата.
[…]
3. В случаите, в които условията, посочени в параграф 1, са изпълнени, държавите членки следят за следното:
а) кредиторът да има право да начислява лихви за забава на плащане от деня, следващ датата на плащане или изтичането на срока на плащане, определен в договора;
[…]
5. Държавите членки следят за това срокът за плащане, определен в договора, да не надвишава 60 календарни дни, освен ако в договора изрично е договорено друго и при условие че то не представлява явна злоупотреба по отношение на кредитора по смисъла на член 7“.
7 Член 6 от Директива 2011/7, озаглавен „Обезщетяване за разноските по събирането“, предвижда:
„1. Държавите членки следят за това, когато лихвата за забава на плащане стане дължима при търговските сделки в съответствие с член 3 или 4, кредиторът да е в правото си да получи от длъжника като минимум фиксирана сума от 40 [евро].
2. Държавите членки следят за това фиксираната сума, посочена в параграф 1, да е дължима, без да е необходима покана, и да служи за обезщетение за направените от кредитора разноски по събирането.
3. Освен фиксираната сума, посочена в параграф 1, кредиторът има право да иска от длъжника разумно обезщетение за всякакви оставащи разноски по събиране, надвишаващи тази фиксирана сума и понесени вследствие на забава на плащане от страна на длъжника. Те биха могли да включват разноски, понесени, inter alia, вследствие на наемане на адвокат или използване на услугите на агенция за събиране на вземания“.
8 Член 7 от тази директива, озаглавен „Договорни условия и практики, които представляват злоупотреба“, предвижда в параграф 1:
„Държавите членки предвиждат, че договорни условия или практика, свързани с датата или срока на плащане, с лихвения процент за забава на плащане или с обезщетението за разноските по събиране, са или неприложими, или могат да бъдат основание за иск за обезщетение за вреди, когато представляват явна злоупотреба по отношение на кредитора.
Когато се определя дали дадено договорно условие или практика представлява явна злоупотреба по отношение на кредитора по смисъла на първа алинея, се вземат под внимание всички обстоятелства, включително:
[…]
в) дали длъжникът има някаква обективна причина да се отклонява […] от фиксираната сума, посочена в член 6, параграф 1.
[…]“.
Полското право
9 Ustawa o przeciwdziałaniu nadmiernym opóźnieniom w transakcjach handlowych (Закон за противодействие на прекомерната забава по търговските сделки) от 8 март 2013 г. (Dz. U., 2013 г., позиция 403), в редакцията му, приложима към спора в главното производство (Dz. U., 2022 г., позиция 893), който транспонира Директива 2011/7 в полския правен ред, в член 7, параграф 1 предвижда:
„При търговските сделки — с изключение на сделките, при които длъжникът е публичноправен субект — кредиторът има право, без да е необходима покана и освен ако страните не са договорили по-висок лихвен процент, на законната лихва за забава по търговски сделки за периода от датата на изискуемост на паричната престация до датата на плащане, ако са изпълнени едновременно следните условия:
1) кредиторът е изпълнил своята престация;
2) кредиторът не е получил плащането в определения в договора срок“.
10 Член 10 от този закон гласи:
„1. Считано от датата на възникване на правото му на лихвата, посочена в член 7, параграф 1 или член 8, параграф 1, кредиторът има право да получи от длъжника, без да е необходима покана, обезщетение за разноските по събиране на вземането, а именно равностойността на сумата от:
1) 40 евро — когато стойността на паричната престация не надвишава 5 000 полски злоти (PLN);
[…]
2. Освен сумата по параграф 1, кредиторът има право и на възстановяване в разумен размер на направените разноски по събиране на вземането, надвишаващи тази сума“.
Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос
11 През август 2020 г. Cydonia купува за нуждите на ресторантьорската си дейност храни от PFK, един от редовните му доставчици. Издадената от PFK фактура за тази покупка възлиза на 4 874,60 PLN (около 1 218,00 евро) и е трябвало да бъде платена на 3 септември 2020 г. Cydonia плаща тази фактура на 8 септември 2020 г.
12 На 23 май 2023 г. PFK предявява пред запитващата юрисдикция Sąd Rejonowy dla m.st. Warszawy w Warszawie (Столичен районен съд Варшава, Полша) иск Cydonia да бъде осъдено да му заплати фиксирана сума от 40 евро на основание член 6, параграф 1 от Директива 2011/7. PFK не иска лихви за забава върху размера на вземането си, което според него е изискуемо от 4 септември 2020 г.
13 Тази юрисдикция констатира, че към датата на издаване на фактурата PFK и Cydonia са поддържали в продължение на четири години трайни търговски отношения, в рамките на които стоките се доставят няколко пъти седмично и плащането им понякога се извършва с няколко дни закъснение, без PFK да иска от Cydonia лихви за забава. Тя добавя, че при прехвърлянето през октомври 2022 г. на всички дялове от PFK на Funds Get Support spółka z ograniczoną odpowiedzialnością, установено във Варшава дружество, не е установено никакво просрочено плащане от страна на Cydonia. Според посочената юрисдикция това дружество приобретател освен това е финансово ненадеждно.
14 Същата юрисдикция счита, че PFK действа недобросъвестно, като иска заплащането на минимална фиксирана сума няколко години след прекратяването на търговските му отношения със Cydonia след придобиването на PFK от ново дружество. Тя уточнява, че PFK е предявило срещу Cydonia стотици други искания за плащане на такава сума, без да иска лихви върху главницата, с единствената цел да извлече допълнителни печалби от бивш договорен партньор, с когото никога не е имало реален спор относно плащанията.
15 При тези обстоятелства запитващата юрисдикция иска да се установят последиците, които следва да се изведат от практиката на Съда относно условията за плащане на минималната фиксирана сума, предвидена в член 6 от Директива 2011/7. Тя счита, че тази съдебна практика може да подтикне кредиторите да злоупотребяват явно с разпоредбите на посочения член 6, и че той не следва да се тълкува в смисъл, че не допуска национален съд да отхвърли искане за плащане на фиксирана сума, когато, макар ищецът да е доказал забавата при плащането, обстоятелствата, при които е предявено това искане, разкриват, че то е несправедливо и противоречи на преследваните от тази директива цели. При това положение националният съд трябва да преценява подобно искане с оглед на злоупотреба със субективно право, включително по правото на Съюза.
16 Освен това запитващата юрисдикция счита, че всяко искане за плащане на фиксирана сума трябва да се придружава от искане за плащане на подходящи лихви за забава и че безусловното предоставяне на това обезщетение, включително в случаите, когато забавянето на плащането е незначително, би трябвало да се счита за злоупотреба в рамките на трайно установени търговски отношения.
17 При тези обстоятелства Sąd Rejonowy dla m.st. Warszawy w Warszawie (Столичен районен съд Варшава) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:
„Трябва ли член 6, параграф 1 от Директива [2011/7] да се тълкува в смисъл, че национален съд може да откаже да присъди фиксирана сума за обезщетение за разноски по събиране на вземане, ако обстоятелствата, при които правоимащият иска това обезщетение, сочат, че исканото обезщетение не е справедливо, а предявяването на иска за обезщетение за разноски за събиране на вземане противоречи на целите на Директивата?“.
По преюдициалния въпрос
18 С единствения си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 6, параграф 1 от Директива 2011/7 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска съд на държава членка да отхвърли искане на кредитор за плащане на предвидената в тази разпоредба минимална фиксирана сума, при обстоятелства, при които с поведението си този кредитор е нарушил общия правен принцип, че правните субекти не могат да се позовават на нормите на Съюза с цел измама или злоупотреба.
19 В самото начало следва да се отбележи, от една страна, че с оглед на обстоятелствата по делото в главното производство запитващата юрисдикция не изключва възможността Cydonia да не е забавило плащане към PFK по смисъла на член 2, точка 4 от Директива 2011/7, и че при това положение последното няма право да изисква плащането на фиксираната сума от 40 евро, предвидена в член 6, параграф 1 от тази директива.
20 От друга страна, запитващата юрисдикция отбелязва, че PFK е толерирало еднократно и незначително забавяне на плащанията от Cydonia, като е счело за по-изгодно да се откаже от искането за лихви за забава, за да запази Cydonia като клиент.
21 Ето защо запитващата юрисдикция следва да провери дали с това поведение PFK мълчаливо признава, че Cydonia не е в „забава на плащане“ по смисъла на член 2, точка 4 от Директива 2011/7 към момента, в който е платило разглежданата в главното производство фактура, или чрез това поведение PFK се е отказало от правата, които черпи от член 6, параграф 1 от тази директива, тъй като такъв отказ е съвместим с посочената директива, при условие че отказът е направен действително свободно (вж. в този смисъл решение от 16 февруари 2017 г., IOS Finance EFC, C‑555/14, EU:C:2017:121, т. 33 и 34).
22 След това уточнение е важно да се отбележи, че съгласно член 1 във връзка със съображение 28 от Директива 2011/7 тя има за цел борбата със забавата на плащане по търговските сделки. Настоящата директива не следва да засяга националните разпоредби за начините на сключване на договорите или уреждащи валидността на договорните условия, които са несправедливи по отношение на длъжника.
23 Понятието „забава на плащане“ е определено в член 2, точка 4 от посочената директива като всяко плащане, което не е извършено в рамките на договорния или законния срок за плащане. Както следва от съображение 18 от същата директива, фактурите, които представляват искания за плащане и са важни документи във веригата от търговски сделки, имат особено значение за определянето на сроковете за плащане.
24 След като съгласно член 1, параграф 2 от същата директива тя обхваща „всички плащания, извършвани като възнаграждение по търговски сделки“, както са определени в член 2, параграф 1 от нея, понятието „забава на плащане“ е приложимо към всяка търговска сделка, разглеждана поотделно (вж. в този смисъл решение от 11 юли 2024 г., Skarb Państwa (Незначителна забава на плащането или малък размер на вземането), C‑279/23, EU:C:2024:605, т. 23 и цитираната съдебна практика).
25 Член 3, параграф 1 във връзка със съображения 16 и 17 от тази директива предвижда, че при търговските сделки между предприятия кредиторът, който е изпълнил задълженията си и не е получил дължимата сума в срок, има право да иска лихва за забава на плащане, без да е необходима покана, освен когато длъжникът не е отговорен за забавата. Тези лихви, както и минималната фиксирана сума стават изискуеми автоматично с изтичането на срока за плащане, предвиден в член 3, параграфи 3 и 5 от посочената директива, ако са изпълнени условията по член 3, параграф 1.
26 Член 6, параграф 1 от Директива 2011/7, който препраща по-специално към член 3 от нея, предвижда, че когато лихвата за забава на плащане стане дължима при търговските сделки, кредиторът има право да получи от длъжника като минимум фиксирана сума от 40 евро за обезщетяване на разноските по събиране на вземането. Съгласно член 6, параграф 2 тази минимална фиксирана сума е дължима, без да е необходима покана до длъжника, и служи за обезщетение за направените от кредитора разноски по събирането. Съгласно член 6, параграф 3 от тази директива освен фиксираната сума кредиторът има право да иска от длъжника разумно обезщетение за всякакви оставащи разноски по събиране, надвишаващи тази фиксирана сума, като например разноските за наемане на адвокат или използване на услугите на агенция за събиране на вземания.
27 На първо място, от буквалното и контекстуалното тълкуване на член 6, параграф 1 от посочената директива, минималната фиксирана сума от 40 евро за обезщетяване на разноски по събиране на вземания се дължи на изпълнилия задълженията си кредитор за всяко неизвършено на падежа плащане по търговската сделка по смисъла на член 2, параграф 1 от същата директива, като размерът на дължимата сума или продължителността на забавата са без значение в това отношение (вж. в този смисъл решение от 11 юли 2024 г., Skarb Państwa (Незначителна забава на плащането или малък размер на вземането), C‑279/23, EU:C:2024:605, т. 26).
28 На второ място, това тълкуване се потвърждава от целта на Директива 2011/7. Всъщност съгласно член 1, параграф 1 във връзка със съображения 12 и 19 от тази директива целта ѝ е не само да се окаже възпиращо действие върху забавата на плащанията, като се избегне възможността те да бъдат финансово интересни за длъжника поради ниското равнище или липсата на лихви, начислявани в такава ситуация, но и ефективно да се защити кредиторът срещу подобна забава (вж. в този смисъл решение от 11 юли 2024 г., Skarb Państwa (Незначителна забава на плащането или малък размер на вземането), C‑279/23, EU:C:2024:605, т. 27).
29 В този контекст несъществената забава на плащането не може да бъде основание за освобождаване на длъжника, който не е изплатил дълга си при настъпването на падежа, от плащане на минималната фиксирана сума, нито за намаляване на тази сума, която се дължи като обезщетение за разноските по събиране на всички забавени само по изключителна вина на длъжника плащания. Такова освобождаване би лишило от полезно действие член 6 от Директива 2011/7, чиято цел е не само да се окаже възпиращо действие върху забавата на плащания, но и „да служи за обезщетение за направените от кредитора разноски по събирането“ (вж. в този смисъл решения от 4 май 2023 г., ALD Automotive, C‑78/22, EU:C:2023:379, т. 28 и цитираната съдебна практика, и от 11 юли 2024 г., Skarb Państwa (Незначителна забава на плащането или малък размер на вземането), C‑279/23, EU:C:2024:605, т. 28).
30 Освен това освобождаването на длъжника от плащането на минималната фиксирана сума от 40 евро, предвидена в член 6, параграф 1 от посочената директива, би означавало да се предостави на длъжника дерогация от тази разпоредба, което би се равнявало на освобождаването му от финансовата тежест, произтичаща от задължението му да заплати такава сума за всяко плащане, което не е уредено в срок, без тази дерогация да е обоснована от каквато и да било „обективна причина“ по смисъла на член 7, параграф 1, втора алинея, буква в) от посочената директива (вж. в този смисъл решения от 4 май 2023 г., ALD Automotive, C‑78/22, EU:C:2023:379, т. 28, и от 11 юли 2024 г., Skarb Państwa (Незначителна забава на плащането или малък размер на вземането), C‑279/23, EU:C:2024:605, т. 28 и цитираната съдебна практика).
31 В случая запитващата юрисдикция счита, че освен установяването на падежа на плащането от страните в главното производство и наличието на неизпълнение от страна на длъжника, тя трябва да разгледа предявеното от PFK искане за плащане на фиксираната сума от 40 евро с оглед на „злоупотреба със субективно право, включително по правото на Съюза“, тъй като според нея PFK се стреми да използва разпоредбите на Директива 2011/7 с единствената цел да получи допълнителни печалби от Cydonia — неговия длъжник.
32 От общия принцип на правото на Съюза, че правните субекти не могат да се позовават на нормите на това право с цел измама или злоупотреба, следва, че дори при липсата на разпоредби в националното право, предвиждащи такъв отказ, държава членка трябва да отказва да предостави предимствата, произтичащи от разпоредбите на правото на Съюза, когато тези разпоредби са изтъкнати от дадено лице не с оглед на постигането на техните цели, а за да се ползва това лице от предоставено му съгласно правото на Съюза предимство, въпреки че предвидените в правото на Съюза обективни условия, които са необходими за получаването на търсеното предимство, са само формално изпълнени (решение от 30 октомври 2025 г., Mercedes-Benz Bank и Volkswagen Bank, C‑143/23, EU:C:2025:837, т. 78 и 80 и цитираната съдебна практика).
33 За да се докаже наличието на злоупотреба, са необходими, от една страна, съвкупност от обективни обстоятелства, от които следва, че въпреки формалното спазване на предвидените в правната уредба на Съюза условия целта, преследвана с тази правна уредба, не е постигната, и от друга страна, субективен елемент, изразяващ се в намерението да се получи предимство от правната уредба на Съюза, като изкуствено се създадат условията, необходими за получаването му (решение от 30 октомври 2025 г., Mercedes-Benz Bank и Volkswagen Bank, C‑143/23, EU:C:2025:837, т. 81 и цитираната съдебна практика).
34 Макар запитващата юрисдикция да е компетентна да провери дали е налице злоупотреба в рамките на висящите пред нея спорове, като вземе предвид всички факти и обстоятелства по случая, Съдът може да предостави на тази юрисдикция всички елементи за тълкуване на правото на Съюза, които имат за цел да улеснят нейната преценка (вж. в този смисъл решение от 30 октомври 2025 г., Mercedes-Benz Bank и Volkswagen Bank, C‑143/23, EU:C:2025:837, т. 82).
35 В случая следва да се отбележи, както прави Комисията в писменото си становище, че от една страна, признаването в полза на PFK на правото на плащане на фиксираната сума може да допринесе за постигането на целите, преследвани с член 6, параграф 1 от Директива 2011/7, припомнени в точка 28 от настоящото решение, като възпира забавата на плащане, като предотврати възможността тези забавяния да бъдат финансово привлекателни за длъжника поради ниското равнище или липсата на начисляване на лихви за забава, и като гарантира на кредитора възможно най-пълно обезщетение за направените от него разноски по събиране. От друга страна, самото упражняване на правото, предвидено в тази разпоредба, не може да се приравни на изкуствено създаване на положение, при което условията за упражняване на правото на обезщетение биха били изпълнени само формално.
36 Освен това, както следва от съображение 16 от тази директива, кредиторът има право да поиска фиксираната сума, предвидена на основание член 6, параграф 1 от нея, независимо от евентуално искане за плащане на лихви за забава.
37 Освен това нито една разпоредба от посочената директива не поставя упражняването на това право в зависимост от спазването на определен срок. В това отношение Съдът вече е постановил, че Директива 2011/7 не урежда условията, при които евентуално могат да се погасят вземанията за тази минимална фиксирана сума (вж. в този смисъл решение от 18 декември 2025 г., E. (Прихващане на вземания), C‑481/24, EU:C:2025:996, т. 34).
38 Така процесуалните правила, които целят да гарантират защитата на правата, които участващите в съдебни производства лица извличат от правото на Съюза, са част от вътрешния правен ред на всяка държава членка съгласно принципа на процесуалната автономия на държавите членки, като обаче те не трябва да са по-неблагоприятни от правилата, уреждащи сходни вътрешни положения (принцип на равностойност), и да правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правния ред на Съюза (принцип на ефективност) (вж. по аналогия решение от 16 юли 2026 г., Bukla, C‑26/25, EU:C:2026:593, т. 105 и цитираната съдебна практика).
39 Освен това с оглед на съдебната практика, припомнена в точки 27—30 от настоящото решение, нито твърдяното незначително забавяне на плащането, нито предявяването на други искове за плащане на фиксираната сума, предвидена в член 6, параграф 1 от Директива 2011/7 при сходни обстоятелства, нито фактът, че търговските отношения между PFK и Cydonia са приключили преди няколко години, нито пък придобиването на PFK от финансово ненадеждно предприятие, са достатъчни сами по себе си да обосноват наличието на злоупотреба по смисъла на съдебната практика, припомнена в точки 32 и 33 от настоящото решение, която би могла да постави под съмнение правото на кредитора да получи за всяко забавено плащане, за което носи отговорност длъжникът, минималната фиксирана сума, предвидена в тази разпоредба като обезщетение за разноските по събирането.
40 С оглед на всички изложени по-горе съображения на преюдициалния въпрос следва да се отговори, че член 6, параграф 1 от Директива 2011/7 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска съд на държава членка да отхвърли искане на кредитор за плащане на предвидената в тази разпоредба минимална фиксирана сума, при обстоятелства, при които с поведението си този кредитор е нарушил общия правен принцип, че правните субекти не могат да се позовават на нормите на правото на Съюза с цел измама или злоупотреба. Доказването на злоупотреба обаче изисква, от една страна, съвкупност от обективни обстоятелства, от които следва, че въпреки формалното спазване на предвидените в приложимата правна уредба на Съюза условия целта, преследвана с тази правна уредба, не е постигната, и от друга страна, субективен елемент, изразяващ се в намерението да се получи предимство от посочената правна уредба, като изкуствено се създадат условията, необходими за получаването му.
По съдебните разноски
41 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:
Член 6, параграф 1 от Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки
трябва да се тълкува в смисъл, че
допуска национален съд да отхвърли искане на кредитор за плащане на предвидената в тази разпоредба минимална фиксирана сума, при обстоятелства, при които с поведението си този кредитор е нарушил общия правен принцип, че правните субекти не могат да се позовават на нормите на правото на Съюза с цел измама или злоупотреба. Доказването на злоупотреба обаче изисква, от една страна, съвкупност от обективни обстоятелства, от които следва, че въпреки формалното спазване на предвидените в приложимата правна уредба на Съюза условия целта, преследвана с тази правна уредба, не е постигната, и от друга страна, субективен елемент, изразяващ се в намерението да се получи предимство от посочената правна уредба, като изкуствено се създадат условията, необходими за получаването му.
Подписи
* Език на производството: полски.