Брюксел, 3.6.2026

COM(2026) 221 final

Препоръка за

ПРЕПОРЪКА НА СЪВЕТА

относно икономическата, социалната, трудовата, структурната и бюджетната политика на Полша

{SWD(2026) 221 final}


Препоръка за

ПРЕПОРЪКА НА СЪВЕТА

относно икономическата, социалната, трудовата, структурната и бюджетната политика на Полша

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 121, параграф 2 и член 148, параграф 4 от него,

като взе предвид Регламент (ЕС) 2024/1263 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2024 г. за ефективна координация на икономическите политики и за многостранно бюджетно наблюдение и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета ( 1 ), и по-специално член 3, параграф 3 от него,

като взе предвид препоръката на Европейската комисия,

като взе предвид резолюциите на Европейския парламент,

като взе предвид заключенията на Европейския съвет,

като взе предвид становището на Комитета по заетостта,

като взе предвид становището на Икономическия и финансов комитет,

като взе предвид становището на Комитета за социална закрила,

като взе предвид становището на Комитета за икономическа политика,

като има предвид, че:

(1)В Регламент (ЕС) 2024/1263 се определят целите на рамката за икономическо управление, която е насочена към насърчаване на стабилни и устойчиви публични финанси, устойчив и приобщаващ растеж, устойчивост чрез реформи и инвестиции, както и предотвратяване на прекомерни бюджетни дефицити. В регламента се предвижда, че Съветът и Комисията осъществяват многостранно наблюдение в контекста на европейския семестър в съответствие с целите и изискванията, определени в Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Европейският семестър включва по-специално формулирането и наблюдението на изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки.

(2)На 16 юли 2025 г. Комисията прие своето предложение за Регламент за създаване на Европейски фонд за икономическо, социално и териториално сближаване, за селското стопанство и селските райони, за рибарството и морското дело и за просперитета и сигурността за периода 2028—2034 г., както и за изменение на регламенти (ЕС) 2023/955 и (ЕС, Евратом) 2024/2509 ( 2 ). Предложението има за цел да повиши ефективността на финансирането от Съюза чрез намаляване на разпокъсаността на финансовата архитектура и да подкрепи държавите членки при координирането на тяхната икономическа политика в съответствие с член 175 от ДФЕС.

(3)На 25 ноември 2025 г. въз основа на Регламент (ЕС) № 1176/2011 Комисията прие доклада за механизма за предупреждение за 2026 г., в който Полша не бе посочена като една от държавите членки, за които ще се извърши задълбочен преглед. Комисията прие и препоръка за препоръка на Съвета относно икономическата политика на еврозоната, препоръка за препоръка на Съвета относно човешкия капитал в Европейския съюз, както и предложение за съвместния доклад за заетостта за 2026 г., в който се анализира прилагането на насоките за заетостта и принципите на Европейския стълб на социалните права. Съветът прие препоръката относно икономическата политика на еврозоната ( 3 ) на 21 април 2026 г., а съвместния доклад за заетостта и препоръката относно човешкия капитал — на 9 март 2026 г.

(4)На 29 януари 2025 г. Комисията публикува компаса за конкурентоспособността — стратегическа рамка, която има за цел да повиши глобалната конкурентоспособност на Съюза през следващите пет години. В него трите преобразяващи императива — иновации, декарбонизация и конкурентоспособност и сигурност — се определят като стълбове от критично значение за устойчив икономически растеж. Европейският семестър е уеднаквен с компаса за конкурентоспособността и гарантира, че икономическите политики на държавите членки са съобразени със стратегическите цели на Комисията, като се създава единен подход към икономическото управление, насърчаващ устойчивия растеж, иновациите и устойчивостта в целия Съюз.

(5)През 2026 г. европейският семестър за координация на икономическите политики продължава да се развива успоредно с последния етап от прилагането на Механизма за възстановяване и устойчивост ( 4 ). Плановете за възстановяване и устойчивост (ПВУ), заедно с финансирането по линия на политиката на сближаване, бяха от съществено значение за изпълнението на приоритетите на политиката в рамките на европейския семестър, тъй като в плановете трябваше да се включат по ефективен начин всички или значителна част от предизвикателствата, посочени в съответните специфични за всяка държава препоръки, отправени през последните цикли, а програмите, финансирани от европейската политика на сближаване, трябваше да вземат предвид специфичните за всяка държава препоръки. Тъй като МВУ наближава края на своя жизнен цикъл, от съществено значение продължава да бъде поддържането на реформите и инвестициите, подкрепяни и изпълнявани по линия на МВУ, по-специално тези, които допринасят за справяне с предизвикателствата, посочени в специфичните за всяка държава препоръки.

(6)На 3 юни 2026 г. Комисията публикува доклада за Полша за 2026 г. В него беше оценен напредъкът на Полша в изпълнението на съответните специфични за държавата препоръки и беше направен преглед на изпълнението от страна на Полша на плана за възстановяване и устойчивост. Въз основа на този анализ в доклада за държавата бяха посочени най-неотложните предизвикателства, пред които е изправена Полша. В него бяха оценени също напредъкът на Полша при прилагането на Европейския стълб на социалните права и постигането на водещите цели на Съюза в областта на заетостта, уменията и намаляването на бедността, както и напредъкът в постигането на целите на ООН за устойчиво развитие.

(7)На 21 януари 2025 г. след оценката и препоръката на Комисията Съветът прие препоръка, с която одобри националния средносрочен фискално-структурен план на Полша ( 5 ). Планът обхваща периода от 2025 г. до 2028 г. и представя фискална корекция, разпределена за четири години. Съветът препоръча следните максимални темпове на растеж на нетните разходи: 6,3 % през 2025 г., 4,4 % през 2026 г., 4,0 % през 2027 г. и 3,5 % през 2028 г., което съответства на максималните кумулативни темпове на растеж, изчислени спрямо базовата 2023 г. на 19,6 % през 2025 г., 24,9 % през 2026 г., 29,9 % през 2027 г. и 34,4 % през 2028 г. За годините 2025—2028 тези максимални темпове на растеж на нетните разходи съвпадат с корективния план, както беше препоръчано от Съвета на 21 януари 2025 г. съгласно член 126, параграф 7 от ДФЕС с оглед преодоляване на съществуващия прекомерен дефицит ( 6 ). Въз основа на оценката на Комисията на ефективните действия от 3 юни 2026 г. ( 7 ), процедурата при прекомерен дефицит за Полша временно се спира.

(8)Военната агресия на Русия срещу Украйна и последиците от нея представляват екзистенциално предизвикателство за Европейския съюз. Комисията прикани държавите членки да поискат задействането по координиран начин на националната клауза за дерогация от Пакта за стабилност и растеж, за да се подкрепят усилията на ЕС за постигане на бързо и значително увеличение на разходите за отбрана ( 8 ), като това предложение беше приветствано от Европейския съвет на 6 март 2025 г. След като получи искането на Полша, на 8 юли 2025 г. Съветът, по препоръка на Комисията, прие препоръка, която позволява на Полша да се отклони от препоръчаните максимални темпове на растеж на нетните разходи ( 9 ). Периодът, в който е задействана националната клауза за дерогация (2025—2028 г.), позволява на Полша да промени приоритетите на държавните разходи или да увеличи държавните приходи, така че трайно по-високите разходи за отбрана да не застрашат фискалната устойчивост в средносрочен план.

(9)На 30 април 2026 г. Полша представи своя годишен доклад за напредъка за 2026 г. 10 в спазването на препоръчителните максимални темпове на растеж на нетните разходи и осъществяването на реформи и инвестиции в отговор на основните предизвикателства, установени в специфичните за всяка държава препоръки в рамките на европейския семестър. Годишният доклад за напредъка отразява също шестмесечното докладване на Полша относно напредъка, постигнат при изпълнението на нейния план за възстановяване и устойчивост в съответствие с член 27 от Регламент (ЕС) 2021/241. Докладът за действията, предприети в рамките на процедурата при прекомерен дефицит, е включен в годишния доклад за напредъка.

(10)Растежът на реалния БВП през 2025 г. беше 3,6 %, а инфлацията по ХИПЦ беше 3,3 %. В прогнозата на Комисията от пролетта на 2026 г. се предвижда реалният БВП да нарасне с 3,5 % през 2026 г. и с 2,8 % през 2027 г., а инфлацията по ХИПЦ да бъде 3,6 % през 2026 г. и 2,9 % през 2027 г.

(11)Въз основа на данни, предоставени от Евростат ( 11 ), дефицитът на сектор „Държавно управление“ на Полша се е увеличил от 6,4 % от БВП през 2024 г. на 7,3 % през 2025 г. Увеличението на дефицита през 2025 г. отразява главно по-високите разходи за доставки на военно оборудване, заплати в публичния сектор и социални обезщетения. Въз основа на мерките на политиката, известни към крайната дата на изготвяне на прогнозата, в прогнозата на Комисията от пролетта на 2026 г. се предвижда дефицит, възлизащ на 6,5 % от БВП през 2026 г. и 6,3% от БВП през 2027 г. Намалението през 2026 г. отразява главно ограниченията върху разходите, финансирани на национално равнище, по-специално върху възнагражденията на наетите лица и инвестициите, както и новите дискреционни мерки за увеличаване на приходите. Намаляването на дефицита през 2027 г. отразява главно приетите дискреционни мерки за приходите.

(12)Въз основа на оценките на Комисията фискалната позиция ( 12 ), която включва разходи, финансирани както на национално равнище, така и на равнище ЕС, е била експанзионистична — с 1,3 % от БВП през 2025 г. Предвижда се тя да бъде експанзионистична с 0,3 % от БВП през 2026 г., и рестриктивна с 1,7 % от БВП през 2027 г.

(13)Въз основа на данни, предоставени от Евростат ( 13 ), консолидираният дълг на сектор „Държавно управление“ на Полша нарасна от 54,8 % от БВП в края на 2024 г. на 59,7 % в края на 2025 г. Увеличението на съотношението на дълга към БВП през 2025 г. отразява главно големите дефицити и увеличаващите дълга корекции наличности-потоци, свързани с инвестициите в отбраната. Въз основа на мерките на политиката, известни към крайната дата за изготвяне на прогнозата, в прогнозата на Комисията от пролетта на 2026 г. се предвижда съотношението на дълга към БВП да нарасне до 64,5 % до края на 2026 г. и до 68,3 % до края на 2027 г. Увеличението през 2026 г. и 2027 г. отразява главно големите дефицити и увеличаващите дълга корекции наличности-потоци.

(14)Въз основа на данни на Евростат ( 14 ) разходите за отбрана на сектор „Държавно управление“ в Полша възлизат общо на 3,4 % от БВП през 2025 г. Според прогнозата на Комисията от пролетта на 2026 г. се предвижда те да останат на същото равнище през 2026 г. Това съответства на увеличение с 1,8 процентни пункта от БВП в сравнение с 2021 г.

(15)Съюзът продължава да е изправен пред рискове от прекъсване на енергийните доставки и повишена нестабилност на цените, изострени от геополитическото напрежение, което засяга световните пазари на нефт и газ. Опитът от енергийната криза от 2022—2023 г. показа, че широкообхватните и нецеленасочени мерки водят до големи фискални разходи и са социално и икономически неефективни. След избухването на войната в Близкия изток през февруари 2026 г. Полша прие мерки на фискалната политика за смекчаване на въздействието на високите цени на енергията върху домакинствата и предприятията ( 15 ). Те включват нецеленасочени намаления на акцизите и ДДС върху горивата, които са в сила до 15 май 2026 г. Според прогнозата на Комисията от пролетта на 2026 г. фискалните разходи за тези мерки се очаква да възлязат приблизително на 0,1 % от БВП през 2026 г. Според оценките на Комисията, ако тези мерки останат в сила до края на 2026 г., фискалните разходи по тях ще възлязат на 0,4 % от БВП през 2026 г.

(16)Въз основа на изчисленията на Комисията нетните разходи в Полша нараснаха с 8,5 % през 2025 г. и с 22,9 % кумулативно през 2024 г. и 2025 г. Нетният растеж на разходите през 2025 г. надхвърля препоръчителния максимален темп на растеж, което съответства на отклонение от 0,9 % от БВП на годишна база. Когато 2024 г. и 2025 г. се разглеждат заедно, се очаква кумулативният темп на растеж на нетните разходи също да бъде над препоръчителния максимален темп на растеж, което съответства на отклонение от 1,2 % от БВП в кумулативно изражение. Прогнозираното отклонение обаче е в рамките на гъвкавостта на националната клауза за дерогация, като се взема предвид увеличението на разходите за отбрана.

(17)Въз основа на изчисленията на Комисията нетните разходи в Полша се очаква да нараснат с 4,0 % през 2026 г. и с 27,9 % кумулативно през 2024 г., 2025 г. и 2026 г. Прогнозният ръст на нетните разходи през 2026 г. е под препоръчания максимален темп на растеж. Когато 2024 г., 2025 г. и 2026 г. се разглеждат заедно, се очаква прогнозираният кумулативен темп на растеж на нетните разходи да бъде над препоръчителния максимален темп на растеж, което съответства на отклонение от 1,0 % от БВП в кумулативно изражение. Прогнозираното отклонение обаче е в рамките на гъвкавостта на националната клауза за дерогация въз основа на текущите прогнози за разходите за отбрана.

(18)Публичните разходи нараснаха бързо през последните години в резултат на множеството приоритети на политиката, включително увеличените разходи за отбрана и социална политика. През 2025 г. те достигнаха 50,9 % от БВП, което е над средната стойност за ЕС от 49,5 % от БВП. Ефективността на публичните финанси продължава да бъде предизвикателство, тъй като социалните обезщетения са до голяма степен нецеленасочени и не са обвързани с имущественото състояние на домакинствата, което ограничава преразпределителната способност на социалната система. Прегледите на разходите, извършени от 2024 г. насам, са имали ограничено въздействие върху тяхното преразпределение.

(19)В допълнение към рационализирането на разходите са необходими източници на приходи, за да се възстанови балансът на публичните финанси и да се запази устойчивостта на публичния дълг. Данъчните приходи като процент от БВП остават значително под съвкупните за ЕС, въпреки постепенното увеличение, наблюдавано през 2024 г. и 2025 г. Данъчният микс на Полша се характеризира с относително слаба зависимост от данъчното облагане на труда, като приходите от подоходния данък на физическите лица са значително под средните за ЕС, докато данъците върху потреблението и капитала представляват по-голям дял от всички приходи. Данъчната основа би могла да бъде разширена, така че да включва нови източници, без да се възпрепятства икономическият растеж. За да се мобилизират допълнителни приходи, са необходими и по-големи усилия за подобряване на спазването на данъчното законодателство. Въпреки че несъответствието в спазването на изискванията по отношение на данъка върху добавената стойност (ДДС) е намаляло, то остава значително. Голяма разлика в спазването на изискванията се предвижда и за корпоративния подоходен данък.

(20)Наблюдава се низходяща тенденция по отношение на адекватността на пенсионните обезщетения. Съотношението на обезщетенията — средната пенсия към средната заплата — е намаляло от 66 % през 2005 г. на 55 % през 2024 г. Според оценките в доклада от 2024 г. за застаряването на населението, ако се ограничи по-нататъшното намаляване на съотношението на обезщетенията, прогнозирано при непроменена политика, би означавало 2,5 процентни пункта от БВП по-високи разходи за пенсии до 2045 г. Това би изложило на риск устойчивостта на пенсионната система. Смята се, че до 2040 г. половината от пенсионерите ще получават пенсионно обезщетение, което е равно на законоустановения минимум. Това ще важи най-вече за жените, чието слабо участие на пазара на труда (48,3 % спрямо 59,4 % в ЕС, на възраст 55—64 години) отразява по-ниската им законоустановена пенсионна възраст. Освен това самостоятелно заетите лица, които плащат минималните вноски за пенсия, и работещите на граждански договори, които покриват пенсионната премия под минималния праг, също са изложени на риск от пенсионна бедност. Пенсионната система се характеризира и с голяма разпокъсаност и скъпоструващи специални режими за подбрани професии. KRUS, най-голямата специална пенсионна система, е предназначена за земеделските стопани, които представляват над 10 % от всички пенсионери в Полша, и е силно субсидирана от държавния бюджет (около 0,7 % от БВП през 2025 г.). Социалноосигурителните вноски от големите земеделски стопани не отразяват техните равнища на доходи, което се отразява на адекватността на пенсиите. Освен това правилата, уреждащи пенсионните права в KRUS и изчисляването на прехвърлянето на пенсионен капитал към общата пенсионна система, не стимулират земеделските стопани, особено тези със дълги периоди на плащане на вноски в KRUS, да преминат към общата схема. Други професии, като например униформените служби или съдиите и прокурорите, получават пенсии, без да плащат вноски, като по този начин разчитат изцяло на субсидии от държавния бюджет.

(21)Систематичното, съдържателно и навременно участие на местните и регионалните органи, социалните партньори, гражданското общество и други съответни заинтересовани страни продължава да бъде от съществено значение, за да се гарантира широка ангажираност за успешното изпълнение на инструментите за финансиране на Съюза, както и в контекста на европейския семестър.

(22)Изпълнението на програмите на политиката на сближаване, които включват подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Фонда за справедлив преход (ФСП) и Европейския социален фонд плюс (ЕСФ+) и Кохезионен фонд (КФ) в Полша е над средния темп за ЕС както по отношение на подбора на проекти, така и по отношение на плащанията. Важно е да се запази настоящата динамика, като същевременно се увеличи максимално въздействието на инвестициите по места. Полша вече предприема действия в рамките на своите програми в областта на политиката на сближаване за повишаване на конкурентоспособността и растежа. Въпреки това някои области може да се нуждаят от допълнително засилване на изпълнението, включително тези, свързани с отделянето от изкопаемите горива и справедливия преход. От съществено значение е да се гарантира, че новите инвестиции, определени от Полша в нейния междинен преглед на фондовете на политиката на сближаване, по-специално тези, свързани с петте приоритета, определени в Регламента за междинния преглед ( 16 ), се осъществяват бързо и ефективно.

(23)Полша е изправена пред няколко предизвикателства, свързани с опростяването, научните изследвания и иновациите, енергетиката, климата и управлението на водите, уменията и образованието, приобщаването на групите в неравностойно положение и сегментацията на пазара на труда и жилищата.

(24)Въпреки че като цяло разполага с благоприятна за конкуренцията регулаторна рамка, Полша все още е изправена пред някои предизвикателства, свързани със сложността на законодателството и осигуряването на ефективна институционална рамка. 71% от предприятията считат регулациите на стопанската дейност за пречка пред инвестициите им в Полша ( 17 ), а разходите за дружествата, особено за малките и средни предприятия, да спазват изискванията на трудовите и данъчните системи, са сравнително високи. Според проучване на ЕИБ за инвестициите делът на предприятията в Полша, които отделят повече от 10 % от своя персонал, за да се справят с регулаторните изисквания, е намалял значително (от 25 % през 2024 г. на 19 % през 2025 г.), но остава доста над средното за ЕС равнище от 11 %. Освен това участието на социалните партньори в законодателния процес остава ограничено и заинтересованите страни съобщават за продължаващи недостатъци във функционирането на Съвета за социален диалог. Системата за възлагане на обществени поръчки продължава да страда от малкия брой на дружествата, подаващи оферти, както и от дългите и сложни процедури. По-нататъшното укрепване на цифровизацията на процеса на възлагане на обществени поръчки и предварителното планиране, включително съобщаването на дългосрочните планове за възлагане на обществени поръчки, биха могли да спомогнат за справянето с предизвикателствата. Регулаторните и административните пречки засягат търговията със стоки и услуги в рамките на ЕИП, като националните правила за опаковките и отпадъците създават тежест, свързана със спазването на изискванията.

(25)Въпреки години на стабилен икономически растеж и подобрен стандарт на живот Полша продължава да е изправена пред значителни различия в развитието както между, така и в рамките на своите региони, включително между градските и селските райони. Източна Полша продължава да бъде в особено неравностойно положение, където БВП на глава от населението е бил 61,3 % от средния за ЕС през 2024 г., което я нарежда сред най-бедните региони в Съюза. Положението на регионите по външната източна граница на ЕС беше допълнително влошено от агресивната война на Русия срещу Украйна, която засили опасенията във връзка със сигурността, икономическата несигурност и намали привлекателността на тези региони както за инвеститорите, така и за жителите. Много райони, особено тези извън големите метрополни центрове, страдат от недостатъчен административен капацитет и неравен достъп до основни обществени услуги, включително образование, здравеопазване, грижи за деца и транспорт, което допълнително намалява тяхната привлекателност. Иновациите в източните и северозападните региони, включително иновативните инвестиции, са ограничени, което възпрепятства повишението на тяхната производителност и наличието на висококачествени работни места.

(26)Икономическия растеж и конкурентоспособността на Полша все повече зависят от способността ѝ да използва потенциала на науката и иновациите. Въпреки постоянното увеличение на разходите за НИРД на предприятията, резултатите на Полша в областта на иновациите остават ограничени, като резултатите в областта на НИРД достигат едва 65,9% от средната стойност за ЕС през 2025 г., което представлява подобрение с 2,6 процентни пункта спрямо 2024 г. Сътрудничеството между науката и бизнеса е ограничено, което намалява възможностите на Полша за стопанска реализация на собствените научни изследвания. Този проблем се утежнява от недостатъчните стимули за изследователите да работят с промишлеността, като например неадекватната оценка на резултатите от пазарната реализация при оценяването на научната дейност. Повишаването на привлекателността на научноизследователските кариери и по-нататъшното модернизиране на научните институции ще бъдат от съществено значение. Усилията за насърчаване на иновациите трябва да включват актуализиране и рационализиране на стратегиите за интелигентна специализация. По-нататъшното развитие на среда, която подкрепя трансфера на технологии, изграждането и разрастването на стартиращи предприятия, като се гарантира достъпът им до стабилно и надеждно финансиране, са сред ключовите стъпки към постигането на високоефективна екосистема за иновации.

(27)Въпреки добрия напредък остават предизвикателства, свързани с цифровизацията на обществените услуги и тяхната наличност за гражданите и предприятията, която остава под средната стойност за ЕС, по-специално за гражданите. По този показател Полша има 71 точки, а средната стойност за ЕС е 82 точки. Ограниченията в оперативната съвместимост, обмена на данни между правителствените системи и принципа на еднократност в събирането на данни усложняват ползването и намаляват потенциала на цифровизацията на обществените услуги да се намали административната тежест, докато сектори като правосъдието биха имали полза от по-нататъшна цифровизация с цел подобряване на ефективността и достъпността. Полша все още не е използвала пълноценно трансграничния обмен на данни, като е пропуснала възможности да рационализира административните процедури, по-специално чрез засилено използване на структурирани формати на данни.

(28)Навлизането на цифровите технологии в Полша сред МСП остава под средното за ЕС, което ограничава производителността и иновациите. Въпреки че делът се е увеличил, само 59 % от полските МСП са достигнали основно равнище на цифров интензитет през 2025 г. (в сравнение със средната стойност за ЕС от 71,4 %). Внедряването на авангардни технологии, като например ИИ, също изостава, което би могло да възпрепятства бъдещия растеж. Полша би имала полза от допълнително стимулиране на инвестициите и подкрепа за специализирани знания в областта на цифровизацията, насърчаване на внедряването на модерни технологии и повишаване на квалификацията на служителите, както и от участие в инициативи в целия ЕС.

(29)През последните години пазарът на жилища в Полша се характеризира със слабо предлагане на жилища и намаляване на финансовата достъпност. Цените и наемите на жилищата се увеличават бързо от 2015 г. насам, особено в градовете. Инвестициите в жилища продължават да бъдат най-слабите в ЕС, а качеството и условията на жилищата продължават да бъдат предизвикателство поради високи равнища на пренаселеност. За да бъде решен този проблем, е необходим широк набор от мерки, с акцент върху политиките в областта на предлагането, включително подобряване на регулирането на жилищния пазар с цел увеличаване на предлагането на финансово достъпни жилища, подобряване на качеството им и забавяне на инфлацията на техните цени.

(30)Жилищните политики на Полша са разпокъсани. Различни програми са разпръснати в различни министерства с конкуриращи се приоритети и няма орган, който да координира жилищната политика на централно равнище. Липсва централизиран анализ на нуждите от жилища и на съществуващия фонд (включително на местно равнище). За да се справи с това, Полша ще трябва да въведе координация на жилищната политика на централно равнище и между централните и местните администрации и да създаде дългосрочна стратегия за жилища с ясен модел за справяне с намаляващата финансова достъпност и наличност на жилищата, подобряване на тяхното качество и въвеждане на инструменти за мониторинг (наред с многостепенен механизъм за събиране на данни за незаетите жилища) с цел по-добро идентифициране и насочване на специфичните местни нужди и жилищния фонд.

(31)Достъпът до социални, общински и финансово достъпни жилища в Полша е слаб, а уязвимите групи са изправени пред специфични пречки (включително дискриминация и ограничения по отношение на достъпността). Големият недостиг на жилищно строителство допринася за недостига на жилища и ограничения достъп до жилища за групи със специфични нужди. За да увеличи предлагането на жилища, да подобри качеството им и да задоволи по-добре нуждите на специфични групи, Полша ще трябва да разшири и модернизира своята система и програми за социални и финансово достъпни жилища под наем със стабилна, дългосрочна стратегия и финансиране за общински жилищни програми, да въведе програми за обновяване и рехабилитация на празни сгради, да увеличи броя на агенциите за социално жилищно настаняване под наем и да разработи решения, предназначени за жилищно настаняване на уязвимите групи като възрастните хора, хората с увреждания и бездомниците.

(32)Регулациите в Полша, свързани със законите, уреждащи правоотношенията между наематели и наемодателите и строителството, както и тяхното прилагане оказват отрицателно въздействие върху предлагането на жилища и тяхната финансова достъпност. Правната защита и правните взаимоотношения на пазара за отдаване под наем са неуравновесени, тъй като действащото законодателство не защитава адекватно и еднакво правата нито на наемодателите, нито на наемателите. Продължителните процедури за принудително извеждане струват скъпо на наемодателите дори когато наемателите нарушават договорите си за наем, докато наемателите могат да бъдат засегнати от дългосрочна нестабилност на наемите, тъй като законът не урежда ясно увеличенията на наемите и сроковете за предизвестие често не се спазват. Един по-балансиран подход към правата на наемодателите и към сигурността на наемателите, както и подобренията в прилагането на действащото законодателство биха улеснили стабилното дългосрочно отдаване под наем. Регулаторните процедури в строителния сектор също биха могли да бъдат подобрени с цел по-бързо и по-евтино строителство на жилища.

(33)Полша остава една от малкото държави членки, чийто данък върху имуществото се основава на много ниска максимална единна ставка, определена централно със закон, а не на стойността на имуществото. Това създава регресивен режим на данъка върху имуществото и допринася за търсене, мотивирано от спекулативни инвестиции, тъй като имуществата се облагат значително по-малко от по-рисковите финансови активи, като например акции, което увеличава инфлацията на цените на имуществата. Това може да бъде преодоляно чрез изменения в данъчния режим с въвеждане на основано на стойността данъчно облагане на земята или имуществата (чрез данък върху стойността на земята или кадастрален данък върху имуществата), което би подобрило прогресивността му и би спомогнало за отстраняването на стимулите, допринасящи за бързо покачващите се цени на жилищата и слабото предлагане, дължащо се на празни или недостатъчно използвани имоти или земя.

(34)Въпреки неотдавнашните усилия участъците в мрежата с недостатъчен капацитет все още забавят темпа на енергийния преход. През 2025 г. исканията за свързване на приблизително 42 GW мощности за енергия от възобновяеми източници бяха отхвърлени. Това е над целия инсталиран капацитет от възобновяеми източници в Полша. За да се преодолеят тези затруднения, операторът на преносната система се стреми да даде приоритет на инвестициите в преносни мрежи, пренос север-юг, както и в специални коридори за нови мощности, които понастоящем се разработват (както в морето, така и в ядрената област), интегрирането на преносни и разпределителни мрежи и решения за гъвкавост. Необходими са допълнителни усилия за подобряване на гъвкавостта на полската енергийна система, включително чрез трансгранична търговия с електроенергия, за да се избегне ограничаването на възобновяемите енергийни източници и да се смекчат скоковете на цените през часовете с най-голямо натоварване. Настоящото равнище на трансгранични междусистемни връзки е ниско, като единственият проект, който е в ход, е Harmony Link с Литва. Ограниченията при разпределението на капацитета систематично отделят полските цени на електроенергията от пазара на ЕС и понастоящем допринасят за по-високите цени. Въпреки че използването на ограничения за разпределение отбелязва известен спад, честотата на активиране на ограниченията за разпределение е обезпокоителна, тъй като в крайна сметка води до ограничаване на възобновяемите енергийни източници.

(35)Поради зависимостта от скъпи изкопаеми горива за производството на електроенергия и липсата на гъвкавост и взаимосвързаност по отношение на неизкопаемите горива, цените на едро на електроенергията в Полша бяха на деветото най-високо равнище в ЕС през 2025 г., което ограничи финансовата достъпност на енергията. По-нататъшното внедряване на енергия от възобновяеми енергийни източници среща и ограничения, които не са свързани с мрежата. При цените на дребно непропорционално високата данъчна тежест върху електроенергията (в сравнение с природния газ) подкопава електрификацията в Полша както за промишлените сектори, така и за домакинствата. Промишлените потребители плащат около три пъти повече за електроенергия, отколкото за газ, а данъците и налозите представляват една трета от сметката им за електроенергия. В сектора на отоплението данъчната тежест върху електроенергията възпрепятства внедряването на термопомпи. Въгледобивният сектор на Полша е силно субсидиран и изразходва бюджетни ресурси, които иначе биха могли да се използват, наред с другото, за ускоряване на прехода към чиста енергия и промишленост. Субсидиите за изкопаеми горива, които нито се справят целенасочено с енергийната бедност, нито вземат под внимание истинските опасения, свързани с енергийната сигурност, биха могли да се считат за приоритет за постепенно премахване.

(36)За промишлената трансформация липсва съгласувана стратегическа и законодателна уредба, която да съгласува стимулите на политиката, планирането на инфраструктурата и финансовата подкрепа с целите за насърчаване на инвестициите в приоритетни сектори. Ключовите интервенции за декарбонизация — електрификация, разгръщане на възобновяеми енергийни източници по места, възприемането на зелен водород и внедряването на улавянето, използването и съхранението на въглерод — се прилагат постепенно, а не структурно. Постепенното премахване на въглищата поставя големи икономически и социални предизвикателства пред регионите, които все още зависят от минното дело и отраслите с високи емисии. Координираният подход към трансформацията на промишлеността ще бъде от ключово значение за смекчаване на загубата на конкурентоспособност, като същевременно се насърчават иновациите и растежът в тези региони.

(37)Както централното, така и индивидуалното отопление продължават да зависят от въглищата, като са изправени пред структурни предизвикателства, свързани с декарбонизацията. Възобновяемите енергийни източници осигуряват едва 21 % от енергията, използвана за отопление и охлаждане във всички сектори. В сектора на централното отопление е в ход преход от комбинирано производство на енергия, основано на въглища, към комбинирано производство на енергия, основано на газ, но интегрирането на възобновяемите енергийни източници изостава. Въглищата все още представляват 60 % от микса на централните отоплителни системи, докато внедряването на възобновяеми и нискоемисионни източници на топлинна енергия е ограничено до демонстрационни проекти и няколко по-малки града. Напредъкът по отношение на декарбонизацията зависи от ускорената диверсификация на източниците на топлинна енергия и модернизацията на мрежата, както и от планирането за оползотворяване на потенциала при използването на отпадна топлина. Около 15 % от полските домакинства все още използват въглища за индивидуално отопление — най-голямото число в ЕС в абсолютно изражение, което намира отражение и в едно от най-ниските равнища на качеството на въздуха в ЕС. Сравними дял домакинства също се оценява като изложен на риск от енергийна бедност поради високите разходи за енергия и ниската ефективност на сградите. По-нататъшните усилия за намаляване на зависимостта от въглища и за подобряване на енергийната ефективност са от ключово значение за намаляването на емисиите и замърсяването на въздуха. Отоплението и охлаждането представляват 81 % от потреблението на енергия в жилищния сектор.

(38)Преходът към устойчив транспорт продължава да бъде предизвикателство в Полша, като емисиите от автомобилния транспорт почти са се удвоили през последните две десетилетия. Навлизането на електрически превозни средства в частния и товарния транспорт нараства бавно поради недостатъчните стимули, включително фискални, и недостатъчната инфраструктура за зареждане. Подкрепата и координацията за развитието на обществен транспорт с нулеви емисии и интермодален обществен транспорт могат допълнително да подкрепят усилията за декарбонизация, като същевременно насърчават по-добрата свързаност.

(39)Полша е уязвима по отношение на големите рискове от засушаване, наводнения, горещи вълни и екстремни метеорологични явления, които застрашават икономическата сигурност и благосъстоянието на хората. Полша все още не разполага с актуализирана национална стратегия за адаптиране към изменението на климата, основана на последната налична оценка на риска. Работата по актуализирането на стратегията, приета през 2013 г., се очаква да приключи едва през 2027 г. Това възпрепятства планирането на усилията за адаптиране и координацията между местните, регионалните и националните органи, когато става въпрос за посрещане на острите нужди от укрепване на устойчивостта и подготвеността спрямо изменението на климата. Изменението на климата изостря рисковете за околната среда, а водните ресурси и екосистемите са особено уязвими. Непрекъснатото замърсяване на водите от промишлена дейност, съчетано с по-високи температури, остава критично предизвикателство, заплашващо сладководните ресурси. За опазването и възстановяването на екосистемите са необходими по-силни стимули, включително финансови, и в съответствие с принципа „замърсителят плаща“, за да се ограничи замърсяването и да се насърчи устойчивото използване. Природните ресурси също са фактор за смекчаване на последиците от изменението на климата, но поглъщанията на въглерод в Полша не са достатъчно амбициозни, за да постигната целта за 2030 г. по отношение на земеползването, промените в него и горското стопанство. Необходими са допълнителни политики за насърчаване на устойчивото земеделие във влажните зони и торфищата и управлението на градските населени места.

(40)С оглед на решаващата роля на човешкия капитал за повишаване на конкурентоспособността и стратегическата автономност на Съюза, през 2026 г. Съветът препоръча на държавите членки да предприемат действия за спешно справяне със структурните предизвикателства, свързани с човешкия капитал, в областта на уменията и образованието, които спъват конкурентоспособността. Специфичните за държавата препоръки за 2026 г., отправени към Полша, могат да допринесат за изпълнението на препоръката на Съвета относно човешкия капитал в Съюза.

(41)Намаляването на основните умения и увеличаването на неравенствата в образованието продължават да бъдат предизвикателство. От 2018 г. насам незадоволителните резултати сред 15-годишните по отношение на основните умения са се увеличили повече от средното за ЕС. Продължават да съществуват регионални различия както по отношение на образователните резултати, така и по отношение на достъпа до образование. Приобщаващото образование създава предизвикателства, като голям дял от учениците със специални образователни потребности са в сегрегирана среда. За да се улесни преходът на учениците с увреждания към общото образование, Полша би имала полза от разработването на приобщаваща образователна стратегия, засилени услуги за подкрепа и целенасочено обучение на учителите. Разработването на дългосрочен стратегически подход към приобщаващо образование би улеснило ангажираността на заинтересованите страни, прилагането на всеобхватни мерки, както и разширяването на достъпа до приобщаващо образование за всички ученици. Освен това недостатъчните екологични и цифрови умения продължават да действат като пречки за двойния преход. Например само половината от населението на Полша на възраст 16—74 години е имало поне основни цифрови умения през 2025 г., което е под средното равнище за ЕС. Полша би могла да се възползва от по-цялостен подход за справяне с недостига на умения в контекста на двойния преход, както и, в по-общ план, от по-строг мониторинг и оценка на реформите и инвестициите в умения на всички равнища.

(42)Полша все още е изправена пред трайно ниско равнище на записване и малък дял на завършилите програми за обучение в областта на науката, технологиите, инженерството и математиката (НТИМ), което ограничава капацитета на страната за иновации. Един по-интегриран подход към образованието в областта на НТИМ (включително по-добра професионална осведоменост, наставничество, достигане до групите в неравностойно положение) също би бил от полза за насърчаване на студентите (особено жените) да се стремят към кариера в областта на НТИМ.

(43)Придобиването на необходимите умения от учителите и подобряването на качеството на тяхното образование продължава да бъде основно предизвикателство за справяне с намаляването на основните умения. Недостигът на учители продължава и може да се задълбочи, тъй като продължават да има предизвикателства при привличането и задържането на нов персонал. Освен това малкият дял на учителите в прогимназиалния етап на основното образование на възраст под 30 години подчертава необходимостта от по-привлекателни кариерни пътища за учителите. За да се улесни успешното прилагане на реформата на учебните програми и да се подобрят перспективите за професионално развитие на учителите, Полша ще трябва да осигури достатъчно учители, модернизиране на първоначалната подготовка на учителите и устойчиви инвестиции в тяхното професионално развитие (включително в контекста на приобщаващото образование).

(44)Въпреки големия процент на участие, продължават да съществуват опасения относно относително ниската ефективност на системата за професионално образование и обучение (ПОО). Равнището на заетост на наскоро завършилите ПОО е намаляло и остава под средното за ЕС. Установяването на първопричините за по-слабите резултати в областта на заетостта на завършилите ПОО, а именно по отношение на слабите основни умения, ограничената адекватност на програмите спрямо пазара на труда и несъответствията между търсените и предлаганите умения, както и специален, основан на доказателства план за действие за справяне с тях биха могли да подобрят положението на завършилите ПОО. Това би могло да се допълни с мерки за повишаване на качеството на преподаването (включително преодоляване на недостига на учители и пропуските в обучението), по-добро съгласуване на учебните програми с нуждите на пазара на труда, включително за цифрови и екологични умения, и засилване на координацията с политиките за учене за възрастни. Участието в ученето за възрастни все още е значително под средното за ЕС, особено в неформалното учене, като до момента е постигнат само ограничен напредък. Само една пета от възрастното население е участвало в обучение през 2024 г., което е далеч под средното за ЕС и целта за 2030 г. Системата за учене за възрастни остава разпокъсана поради разпръснатото управление между министерствата и регионалните участници, както и силната зависимост от финансиране въз основа на проекти. Това допринася за ограничената съгласуваност в системата. Поради това системата би могла да се възползва от по-силна координация и финансиране на национално равнище.

(45)Интеграцията на групите в неравностойно положение на пазара на труда продължава да създава проблеми. Уврежданията и заболяванията продължават да бъдат основен фактор за липсата на активност: разликата в заетостта между хората без увреждания и хората с увреждания се е увеличила допълнително от 33,9 процентни пункта през 2023 г. на 35,6 процентни пункта през 2024 г. Участието на пазара на труда на хората с увреждания е малко над 50 %. Постигнат бе напредък в регулирането и подобряването на достъпа до услуги за полагане на грижи за деца, до голяма степен с подкрепата на ЕСФ+ и МВУ, но участието на жените на пазара на труда остава слабо и е засегнато от регионалните различия. Уменията на работниците от държави извън ЕС продължават да се използват недостатъчно на пазара на труда. През 2023 г. почти всеки втори гражданин на държава извън ЕС е работил под нивото си на квалификация въпреки силното си участие на пазара на труда. Има възможност усилията за повишаване на ефективността на публичните служби по заетостта да продължат, за да се осигури по-целенасочена подкрепа за интегриране на групите в неравностойно положение на пазара на труда.

(46)Делът на гражданскоправните договори в общата заетост се увеличава. Освен това самостоятелно заетите лица, които не наемат персонал, представляват значителен дял от общата заетост, като надвишават средната стойност за ЕС. И двете групи не са обхванати напълно от социалната закрила, тъй като здравното осигуряване е доброволно, а има и правни разпоредби, които предвиждат намаляване на социалноосигурителните вноски, което може да окаже отрицателно въздействие върху бъдещите обезщетения, включително пенсиите. Това води до данъчен арбитраж (данъци и социалноосигурителни вноски) между различните видове договори, като данъчната тежест се увеличава с увеличаването на доходите. Въпреки че процентът на колективното договаряне е най-малкият в ЕС, той се използва по-често на равнището на дружествата, отколкото на секторно равнище, което като цяло отслабва преговорната позиция на работниците и самостоятелно заетите лица.

(47)Услугите за дългосрочни грижи не са подготвени да отговорят на нарастващите демографски предизвикателства. Публичните разходи за дългосрочни грижи остават ниски и до голяма степен се разпределят за резидентни грижи (значително над средното за ЕС), докато програмите, предназначени за развитие на грижи в домашни условия или грижи в общността, продължават да бъдат недостатъчно финансирани или са силно зависими от финансиране от ЕС. Това води до високи преки разходи за нуждаещите се и до висока степен на зависимост от неформални грижи за услугите в домашни условия. Полша би имала полза от подобряването на качеството и достъпа до услуги за дългосрочни грижи, по-специално домашни грижи и грижи в общността, включително чрез увеличаване на свързаното с това финансиране и неговата устойчивост.

ПРЕПОРЪЧВА на Полша да предприеме през 2026 г. и 2027 г. следните действия: 

1.Да продължи да спазва максималните темпове на растеж на нетните разходи, препоръчани от Съвета на 21 януари 2025 г., с оглед прекратяването на съществуващия прекомерен дефицит, като използва гъвкавостта, предоставена от националната клауза за дерогация, за да увеличи разходите за отбрана. Да увеличи разходите и готовността за отбрана, като същевременно гарантира ефективността на разходите и постепенно адаптира бюджета, за да поддържа структурно по-високи разходи за отбрана. Да гарантира, че всички мерки, предприети за смекчаване на въздействието на покачването на цените на енергията, са временни и насочени към защита на уязвимите домакинства или задоволяването на нуждите на енергоемките предприятия, запазват стимулите за икономии на енергия, като същевременно гарантират, че фискалните разходи за тях са съвместими с ангажиментите по фискалната рамка на ЕС. Да подобри ефективността на публичните разходи, включително като насочва по-добре социалните обезщетения и разширява обхвата на прегледите на разходите. Да разшири приходите на сектор „Държавно управление“, включително като увеличи ролята на източниците, които са по-малко вредни за растежа, и подобри спазването на данъчното законодателство. Да подобри адекватността на пенсионната система, като същевременно запази дългосрочната устойчивост чрез увеличаване на действителната пенсионна възраст, отстрани пенсионната бедност на жените и на самостоятелно заетите лица и реформира специалните пенсионни схеми.

2.Да осигури непрекъснатост на реформите и инвестициите, осъществявани в рамките на Механизма за възстановяване и устойчивост. Да поддържа импулса за изпълнение в рамките на програмите на политиката на сближаване, като се основава, когато е целесъобразно, на преразпределението към стратегическите приоритети и възможностите за гъвкавост в междинния преглед на рамката на политиката на сближаване. Да се справи със специфичните социално-икономически предизвикателства и предизвикателствата, свързани със сигурността и гражданската готовност, особено засягащите регионите по източната външна граница на ЕС.

3.Да опрости регулирането, подобри регулаторните инструменти и гарантира, че правната уредба е стабилна и ясна. Да насърчава конкуренцията в процедурите за възлагане на обществени поръчки, като ги направи по-ефективни и не толкова тромави, особено за МСП. Да укрепи връзките между науката и бизнеса, като създаде по-силни стимули за пазарна реализация на научните изследвания и изгради ефективен набор от готови за инвестиции проекти. Да модернизира публичната система за научни изследвания, да повиши привлекателността на научноизследователските кариери и осигури устойчиво финансиране за научни изследвания и иновации (НИИ). Да направи бизнес средата по-благоприятна за иновациите, включително за стартиращите и разрастващите се предприятия. Да намали териториалните различия, по-специално чрез по-широк достъп до обществените услуги и инфраструктура и чрез подобряване на тяхното качество, както и в областта на научните изследвания и иновациите. Да изгради административен капацитет и подобри ефективността чрез използване на оперативната съвместимост на електронните услуги и принципа за еднократно събиране на данни за цифровизация. Да увеличи цифровия интензитет на МСП, като същевременно се дава приоритет на подкрепата за авангардни технологии. Да увеличи предлагането и качеството на финансово достъпните и социалните жилища чрез ефективна координация и стратегии в областта на жилищната политика, разширени програми за финансово достъпни и социални жилища, подобрени регулации и преразгледано данъчно облагане на имуществото.

4.Да повиши гъвкавостта и мрежовия капацитет на енергийната система, да увеличи трансграничните междусистемни връзки и търговията с електроенергия и да премахне ограниченията за по-нататъшно внедряване на възобновяеми енергийни източници. Да насърчава балансирани ценови сигнали за електроенергията, за да се стимулира електрификацията и да се премахнат постепенно субсидиите за изкопаеми горива, особено тези, свързани с добива на въглища. Да създаде условия за чиста промишлена трансформация и да насърчава ориентирани към иновации стратегии за преход на зависимите от въглища региони. Да намали зависимостта от изкопаеми горива в сектора на отоплението, съчетано със саниране на сградите. Да насърчава декарбонизацията на транспорта заедно с благоприятстващата инфраструктура. Да изгражда устойчивост спрямо изменението на климата чрез функционално управление на адаптирането, възстановяване на екосистемите и устойчиво използване на природните ресурси.

5.Да насърчава качествено и приобщаващо образование и да се справи с недостига на работна ръка и умения. Да засили участието в областта на НТИМ във висшето образование и да се справи с недостига на учители и с качеството на подготовката на учителите. Да повиши допълнително ефективността на професионалното образование и обучение. Да улесни и увеличи участието на възрастните в ученето. Да увеличи участието на групите в неравностойно положение на пазара на труда, особено на хората с увреждания, включително като предоставя съобразена с нуждите подкрепа на пазара на труда. Да намали сегментацията на пазара на труда в консултация със социалните партньори, като намери решение за данъчния арбитраж между видовете договори и подобри достъпа до социална закрила. Да подобри достъпа и качеството на услугите за дългосрочни грижи.

Съставено в Брюксел на година.

За Съвета

Председател

(1)    Регламент (ЕС) 2024/1263 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2024 г. за ефективна координация на икономическите политики и за многостранно бюджетно наблюдение и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета (ОВ L, 2024/1263, 30 април 2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2024/1263/oj ).
(2)    Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване за периода 2028—2034 г. на Европейски фонд за икономическо, социално и териториално сближаване, за селското стопанство и селските райони, за рибарството и морското дело и за просперитета и сигурността, както и за изменение на регламенти (ЕС) 2023/955 и (ЕС, Евратом) 2024/2509, COM(2025) 565 final. Предложеният регламент понастоящем е предмет на преговори със съзаконодателите.
(3)    OВ C, C/2026/2434, 28 април 2026 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/C/2026/2434/oj .
(4)    Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета от 12 февруари 2021 г. за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост (ОВ L 57, 18.2.2021 г., стр. 17, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2021/241/oj ).
(5)    Препоръка на Съвета от 21 януари 2025 г. за одобряване на националния средносрочен фискално-структурен план на Полша (ОВ C, C/2025/642, 10 февруари 2025 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/C/2025/642/oj .
(6)    Препоръка на Съвета за преодоляване на съществуващия прекомерен бюджетен дефицит в Полша, приета на 21 януари 2025 г. Всички документи, свързани с процедурата при прекомерен дефицит за Полша, са публикувани на следния уебсайт: https://economy-finance.ec.europa.eu/economic-governance-framework/stability-and-growth-pact/corrective-arm-excessive-deficit-procedure/excessive-deficit-procedures-overview/Poland_en .
(7)    Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейската централна банка, Европейския икономически и социален комитет, Комитета на регионите и Европейската инвестиционна банка: Европейски семестър за 2026 г. — пролетен пакет (COM(2026) 200 final).
(8)    Съобщение на Комисията „Създаване на възможност за увеличаване на разходите за отбрана в рамките на Пакта за стабилност и растеж“ (C(2025) 2000 final, 19 март 2025 г.).
(9)    Препоръка на Съвета от 8 юли 2025 г., с която се допуска Полша да се отклони от максималния темп на растеж на нетните разходи, заложени от Съвета, съгласно Регламент (ЕС) 2024/1263 (Задействане на националната клауза за дерогация) (ОВ C, C/2025/3971, 20 август 2025 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/C/2025/3971/oj .
(10)    Годишните доклади за напредъка за 2026 г. са на разположение на адрес: https://economy-finance.ec.europa.eu/economic-governance-framework/stability-and-growth-pact/preventive-arm/annual-progress-reports_en?prefLang=bg .
(11)    Евростат, Европейски показатели, 22 април 2026 г.
(12)    Фискалната позиция се определя като мярка за годишната промяна в основната бюджетна позиция на сектор „Държавно управление“. Нейната цел е да бъде оценен икономическият импулс, даден от фискалните политики – както тези, които са финансирани на национално равнище, така и тези, които се финансират от бюджета на ЕС. Фискалната позиция се измерва като разликата между: i) средносрочния потенциален растеж и ii) промяната в първичните разходи без дискреционните мерки по отношение на приходите, включително разходите, финансирани с безвъзмездна подкрепа (безвъзмездни средства) от Механизма за възстановяване и устойчивост и други фондове на Съюза.
(13)    Евростат, Европейски показатели, 22 април 2026 г.
(14)    Евростат, държавни разходи по класификация на функциите на държавното управление (КОФОГ).
(15)    Това отразява положението към крайната дата на прогнозата на Комисията от пролетта на 2026 г. (4 май 2026 г.).
(16)    Регламент (ЕС) 2025/1914 на Европейския парламент и на Съвета от 18 септември 2025 г. за изменение на регламенти (ЕС) 2021/1058 и (ЕС) 2021/1056 по отношение на специални мерки за справяне със стратегически предизвикателства в контекста на междинния преглед.
(17)     Проучване на ЕИБ относно инвестициите, 2025 г: Общ преглед за Полша