<!DOCTYPE html PUBLIC "yes" "xhtml1-strict.dtd">
<html xmlns="http://www.w3.org/1999/xhtml">
<!--GENDOC2XHTML # converter_version: 1.2.15-->
  <head>
    <title>2026-07-202607C116202404240-00-TRA-DOC-BG-ARRET-C-0424-24-202606263-07_00</title>
    <meta content="text/html; charset=utf-8" http-equiv="Content-Type"/>
    <meta content="true" name="ParExtraits_2021"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGeneratedDate"/>
    <meta content="bg-BG" name="Gendoc_Lang"/>
    <meta content="" name="Gendoc_GenerationDate"/>
    <meta content="" name="IsFlattened"/>
    <meta content="1" name="NumProc"/>
    <meta content="Final" name="Gendoc_EditionType"/>
    <meta content="0001" name="Gendoc_CaseNumberSuite"/>
    <meta content="10/08/2026 16:01:47" name="Gendoc_LastVerificationDate"/>
    <meta content="" name="Gendoc_ProcedureNumber"/>
    <meta content="bg" name="Gendoc_LangCode"/>
    <meta content="ARR" name="TypeDoc"/>
    <meta content="j3n6A7zX039Igl/UgF682zbrl2sZAdpm+XiItcVkPKsNK3lnrKYO+9HQBFcRV33ut9x0cgM2gb41gKQtr+g+4qpN52IZsGdq6gA0EWM2zI8+mYOZP1U84gwnUc5//C82kB6t1/Go87e4efvWiUmZ1FPtPK2exkez3N7KbzD4kpM=" name="GenDocUID"/>
    <meta content="P" name="TypeProc"/>
    <meta content="" name="CreateCustomParts"/>
    <meta content="OK" name="ReadyToPublish"/>
    <meta content="svc_wsgendoc" name="Gendoc_User"/>
    <meta content="" name="EP_Mode"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGenerated"/>
    <meta content="" name="Gendoc_Vademecum"/>
    <meta content="0424" name="NumeroOrdre"/>
    <meta content="2024" name="Annee"/>
    <meta content="P" name="Gendoc_ProcedureType"/>
    <meta content="" name="EP_Version"/>
    <meta content="BG" name="Langue"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGeneratedUser"/>
    <meta content="FAST_document_go_ok" name="Gendoc_LastVerificationStatus"/>
    <meta content="ARR_C" name="Gendoc_GendocTemplateType"/>
    <meta content="TRUE" name="WithoutAuthorBlockFlatP"/>
    <meta content="GenDoc 16-07-26 09:58:54" name="Created"/>
    <meta content="" name="Canevas3_Vademecum"/>
    <meta content="TRUE" name="WithoutAuthorBlock"/>
    <meta content="" name="Gendoc_CaseYear"/>
    <meta content="false" name="Generation_In_Progress"/>
    <meta content="C" name="Juridiction"/>
    <meta content="fc6f7810455e41e5adc6372aa3f3b1e3" name="DocumentIdentifier"/>
    <meta content="0424" name="Gendoc_CaseNumber"/>
    <meta content="ImportedWithoutSource" name="SdlIdentifier"/>
    <meta content="RP" name="NatureAff"/>
    <meta content="RP" name="Gendoc_CaseNature"/>
    <meta content="0001" name="NumSuite"/>
    <meta content="C" name="Gendoc_Juridiction"/>
  </head>
  <body>
    <div style="header">
      <div id="rId24" style="first"/>
      <div id="rId20" style="even">Решение от 16.7.2026 г. — Съединени дела C‑424/24 и C‑425/24</div>
      <div id="rId21" style="default">FIGC и CONI</div>
    </div>
    <p class="C19Centre" id="para-1" title="page-1">
      РЕШЕНИЕ НА СЪДА (пети състав)
    </p>
    <p class="C19Centre" id="para-2" title="page-1">
      16 юли 2026 година (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-1" href="#t-1">*</a>
</span>)
    </p>
    <p class="C71Indicateur" id="para-3" title="page-1">
      „Преюдициално запитване — Дисциплинарни наказания в областта на спорта — Временна забрана за упражняване на определени професионални дейности, наложена от национално спортно сдружение на двама ръководители на професионален футболен клуб — Нарушение, изразяващо се в изготвяне или одобряване на финансови и счетоводни декларации с невярно съдържание — Вътрешен пазар — Членове 45 и 56 ДФЕС — Пречка за свободното движение на работници и свободата на предоставяне на услуги — Обосновка — Легитимна цел от общ интерес — Редовност на спортни състезания — Спазване на принципа на пропорционалност — Определяне на санкции — Наличие на прозрачни, обективни, недискриминационни, пропорционални и подлежащи на контрол критерии — Член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС — Ефективна съдебна защита — Член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз — Право на ефективни правни средства за защита — Наличие на ефективен съдебен контрол — Национално законодателство, което позволява на компетентния да упражни инцидентен контрол за законосъобразност на тези санкции съд да присъди обезщетение на санкционираните лица, но не и да ги отмени или да спре изпълнението на посочените санкции“
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-4" title="page-1">
      По съединени дела C‑424/24 и C‑425/24
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-5" title="page-1">
      с предмет две преюдициални запитвания, отправени на основание член 267 ДФЕС от Tribunale amministrativo regionale per il Lazio (Регионален административен съд Лацио, Италия) с актове от 6 юни 2024 г., постъпили в Съда на 17 юни 2024 г., в рамките на производствата по дела
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-6" title="page-1">
      ZD (C‑424/24),
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-7" title="page-1">
      MI (C‑425/24)
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-8" title="page-1">
      срещу
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-9" title="page-1">
      Federazione Italiana Giuoco Calcio (FIGC),
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-10" title="page-1">
      Comitato Olimpico Nazionale Italiano (CONI),
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-11" title="page-1">
      Procura federale presso la Federazione Italiana Giuoco Calcio (FIGC) (C‑424/24),
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-12" title="page-1">
      Collegio di garanzia dello sport presso il Comitato Olimpico Nazionale Italiano (CONI) (C‑424/24),
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-13" title="page-1">
      Corte federale d’appello presso la Federazione Italiana Giuoco Calcio (FIGC) (C‑424/24),
    </p>
    <p class="C19Centre" id="para-14" title="page-1">
      СЪДЪТ (пети състав),
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-15" title="page-1">
      състоящ се от: M. L. Arastey Sahún, председател на състава, J. Passer (докладчик), D. Gratsias, B. Smulders и N. Fenger, съдии
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-16" title="page-1">
      генерален адвокат: D. Spielmann,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-17" title="page-1">
      секретар: E. Sartori, администратор,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-18" title="page-1">
      предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 17 септември 2025 г.,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-19" title="page-1">
      като има предвид становищата, представени:
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">за ZD, от V. Angiolini, G. Gomitoni и S. Invernizzi, avvocati,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">за MI, от N. Paolantonio, avvocato,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">за Federazione Italiana Giuoco Calcio (FIGC), от G. Viglione, avvocato,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">за Comitato Olimpico Nazionale Italiano (CONI), от A. Angeletti, S. Fidanzia и A. Gigliola, avvocati,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">за италианското правителство, от F. Koppensteiner, в качеството на представител, подпомаган от M. Cherubini и L. D’Ascia, avvocati dello Stato,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">за португалското правителство, от C. Alves и P. Barros da Costa, в качеството на представители,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">за Европейската комисия, от S. Baches Opi, G. Conte и F. Ronkes Agerbeek, в качеството на представители,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-27" title="page-1">
      след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 18 декември 2025 г.,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-28" title="page-1">
      постанови настоящото
    </p>
    <p class="C75Debutdesmotifs" id="para-29" title="page-1">
      Решение
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Преюдициалните запитвания се отнася до тълкуването на членове 6 и 19 ДЕС, на членове 45, 49, 56, 101 и 102 ДФЕС, както и на членове 47—49 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Запитванията са отправени в рамките на два спора, първият от които е между ZD, от една страна, и Federazione Italiana Giuoco Calcio (Италианска футболна федерация) (FIGC), Comitato Olimpico Nazionale Italiano (Италиански национален олимпийски комитет) (CONI), Procura federale presso la Federazione Italiana Giuoco Calcio (Прокуратура към FIGC, наричана по-нататък „прокуратурата към футболната федерация“), Collegio di garanzia dello sport presso il Comitato Olimpico Nazionale Italiano (Съвет за гарантиране на спорта към CONI, наричан по-нататък „Съветът за гарантиране на спорта“) и Corte federale d’appello presso la Federazione Italiana Giuoco Calcio (Апелативен съд към FIGC, наричан по-нататък „апелативният съд към футболната федерация“), от друга страна, а вторият — между MI, от една страна, и FIGC и CONI, от друга страна, относно решенията, с които апелативният съд към футболната федерация налага на ZD и на MI санкция, която се състои във временна забрана да упражняват професионална дейност в рамките на FIGC.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Правна уредба</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Италианското право</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Конституцията</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">3</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно член 18, първа алинея от Costituzione della Repubblica Italiana (Конституция на Италианската република, наричана по-нататък „Конституцията“):</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-36" title="page-1">
      „Гражданите имат право да се сдружават свободно, без да искат разрешение, за цели, които наказателният закон не забранява на физическите лица“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">4</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 24, първа алинея от Конституцията предвижда:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-38" title="page-1">
      „Всеки може да предяви иск или да подаде жалба пред съда за защита на своите права и законни интереси“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">5</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 103, първа алинея от Конституцията гласи:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-40" title="page-2">
      „Сonsiglio di Stato [Държавен съвет, Италия] и другите органи за административно правораздаване са компетентни по спорове за нарушение от публичната администрация на законни интереси, а в конкретни случаи, посочени в закона, и на субективни права“. 
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">6</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 113 от Конституцията е със следния текст:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-42" title="page-2">
      „Срещу актове на публичната администрация винаги се допуска съдебна защита на права и законни интереси пред общите или административните съдилища. Тази съдебна защита не може да бъде изключена или ограничена до определени способи за защита или категории актове. Със закон се определят съдебните органи, които могат да отменят актовете на публичната администрация в случаите и с последиците, предвидени в него“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Административнопроцесуалният кодекс</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">7</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 1, параграф 1 от Codice del processo amministrativo (Административнопроцесуален кодекс) предвижда:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-45" title="page-2">
      „Административният съд гарантира пълна и ефективна защита в съответствие с принципите на Конституцията и на европейското право“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">8</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 30, параграф 6 от този кодекс предвижда:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-47" title="page-2">
      „Административният съд притежава изключителна компетентност да разглежда искове за обезщетение за вреди, произтичащи от накърняване на законни интереси или, в областите от неговата изключителна компетентност, на субективни права“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">9</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно член 133, параграф 1 от посочения кодекс:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-49" title="page-2">
      „От изключителната компетентност на административния съд, освен ако законът не предвижда друго, са:
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-50" title="page-2">
      […]
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-51" title="page-2">
      z) споровете относно актове на [CONI] или на спортните федерации, които не са запазени за органите на спортното правосъдие, с изключение на споровете относно имуществените отношения между дружества, сдружения и спортисти.
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-52" title="page-2">
      […]“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Закон № 280/2003</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">10</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Членове 1—3 от decreto-legge n. 220 — Disposizioni urgenti in materia di giustizia sportiva (Декрет-закон № 220 за приемане на спешни разпоредби в областта на спортното правосъдие) от 19 август 2003 г. (GURI, бр. 192 от 20 август 2003 г., стр. 4), преобразуван в закон, след изменения, с legge n. 280 (Закон № 280) от 17 октомври 2003 г. (GURI, бр. 243 от 18 октомври 2003 г., стр. 4) (наричан по-нататък „Закон № 280/2003“), гласят:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-55" title="page-3">
      „Член 1 — Общи принципи
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-56" title="page-3">
      1. Републиката признава и насърчава автономията на националната правна уредба в областта на спорта като израз на международните разпоредби в тази област в рамките на Международния олимпийски комитет.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-57" title="page-3">
      2. Отношенията между правната уредба в областта на спорта и останалата национална правна уредба се уреждат въз основа на принципа на автономия, освен в случаи на субективни права, свързани със спорта, които са релевантни за правовия ред на Републиката.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-58" title="page-3">
      Член 2 — Автономия на спорта
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-59" title="page-3">
      1. В изпълнение на принципите, изложени в член 1, само в правната уредба в областта на спорта могат да се уреждат въпросите относно:
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-60" title="page-3">
      a) спазването и прилагането на нормативните, организационните и уставните правила на националната правна уредба в областта на спорта и нейните подразделения, за да се гарантира нормалното провеждане на спортните дейности;
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-61" title="page-3">
      b) съответното поведение в дисциплинарен план и налагането и прилагането на съответните спортни дисциплинарни санкции.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-62" title="page-3">
      2. По въпросите, посочени в алинея 1, дружествата, сдруженията и членовете са длъжни да сезират, съгласно разпоредбите на Устава и Правилника на [CONI] и на спортните федерации, органите на спортното правосъдие
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-63" title="page-3">
      […]
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-64" title="page-3">
      Член 3 — Правила относно компетентността и преходни разпоредби
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-65" title="page-3">
      1. След изчерпване на инстанциите на спортното правосъдие и без да се засяга компетентността на общите съдилища по имуществените отношения между дружества, сдружения и спортисти, всеки друг спор относно актове на [CONI] или на спортни федерации, който не е запазен за органите на спортното правосъдие съгласно член 2, се урежда от Административнопроцесуалния кодекс, без да се засягат разпоредбите на арбитражните клаузи, които могат да бъдат включени в уставите и правилниците на [CONI] и на спортните федерации по смисъла на член 2, параграф 2 […]
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-66" title="page-3">
      […]“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Кодексът на спортното правосъдие на FIGC</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">11</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Правната уредба, по силата на която са наложени разглежданите в главните производства санкции, е Codice di giustizia sportiva della FIGC (Кодекс на спортното правосъдие на FIGC).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">12</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно член 2, параграф 1 от този кодекс той се прилага по-специално за „ръководителите“, които упражняват професионална дейност в областта на спорта.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">13</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 4 от посочения кодекс, озаглавен „Обвързващо действие на общите разпоредби“, предвижда:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-71" title="page-4">
      „1. Субектите, посочени в член 2, са длъжни да спазват Устава, Кодекса, Вътрешните организационни правила на FIGC, както и другите разпоредби на федерацията, както и принципите на лоялност, коректност и почтеност при всякакъв вид отношения във връзка със спортната дейност.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-72" title="page-4">
      2. При неизпълнение на задълженията по параграф 1 се прилагат санкциите, предвидени в член 8, параграф 1, букви а), b), c) и g) и в член 9, параграф 1, букви a), b), c), d), f), g) и h).
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-73" title="page-4">
      […]“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">14</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Наред със санкциите по член 4, параграф 2, член 9 от този кодекс, параграф 1, буква f) от същия кодекс предвижда „дисквалифициране за определен срок в рамките на FIGC с възможност да се поиска разширяване на обхвата на санкциите в рамките на [Европейския съюз на футболните асоциации (UEFA)]“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">15</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 31 от Кодекса на спортното правосъдие на FIGC, озаглавен „Нарушения в областта на икономическите отношения и управлението“, предвижда в параграф 1:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-76" title="page-5">
      „Административно нарушение са случаите, в които документите, изискани от органите на спортното правосъдие, от Commissione di Vigilanza sulle Società di Calcio Professionistiche [Комисия за надзор над професионалните футболни клубове] и от другите контролни органи на федерацията, както и от компетентните да издават лицензи организации УЕФА и FIGC, не са представени, в тях са внесени промени, подправени са или е изложено, макар и частично, невярно съдържание, или пък е предоставена невярна, уклончива или частична информация. Административно нарушение са и действия, които във всички случаи имат за цел да заобиколят правилата на федерациите в областта на управлението и икономиката, както и неизпълнението на решенията на компетентните в тази област органи на федерациите. Без да се засяга прилагането на най-тежките санкции, предвидени в правилника на УЕФА относно издаването на лицензии или в други специални разпоредби, както и на най-тежките санкции, които могат да бъдат наложени за други деяния, предвидени в настоящия член, дружеството, извършило деянията по настоящата алинея, се наказва с глоба и предупреждение“. 
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Споровете в главните производства и преюдициалните въпроси</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">16</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">ZD и MI са съответно бивш председател и бивш член на управителния съвет на Juventus Football Club SpA, професионален футболен клуб, установен в Италия (наричан по-нататък „Ювентус“). Безспорно е, че като такива те са „ръководители“, които упражняват професионална дейност в областта на спорта по смисъла на член 2, параграф 1 от Кодекса на спортното правосъдие на FIGC. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">17</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">FIGC е частноправно сдружение със седалище в Италия. То има за цел насърчаването и регулирането на професионалния и аматьорския футбол в тази държава членка. Членува в Международната футболна федерация (ФИФА) и Европейския съюз на футболните асоциации (УЕФА).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">18</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От своя страна CONI е публичноправен орган със седалище в Италия. Според запитващата юрисдикция той има за задача да координира дейностите на различните италиански спортни сдружения.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">19</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 1 април 2022 г. прокуратурата към футболната федерация, която е компетентният орган на FIGC в областта на дисциплинарното преследване, сезира Tribunale federale nazionale presso la Federazione Italiana Giuoco Calcio, sezione disciplinare (Национален първоинстанционен съд към FIGC, дисциплинарно отделение, Италия) (наричан по-нататък „първоинстанционният съд към футболната федерация“) с обвинение срещу няколко италиански професионални футболни клуба, сред които Ювентус, както и срещу няколко от техните ръководители, като по-специално обвинява последните, че са нарушили принципите на лоялност, коректност и почтеност, посочени в членове 4 и 31 от Кодекса на спортното правосъдие на FIGC. По-конкретно, този орган упреква ZD и MI по същество, че са участвали в създаването на система от фиктивни капиталови печалби на стойност над 60 милиона евро, като са изготвили или одобрили включването във финансовите отчети и счетоводните баланси на Ювентус за 2020 г. и 2021 г. на декларации, представящи невярно съвкупност от трансфери на играчи като независими сделки, докато в действителност става въпрос за търговски сделки, чиято цел е да бъде избегнато прилагането на приложимия за тях международен счетоводен стандарт и в крайна сметка участващите в тази система клубове да декларират по-големи финансови резултати и имущество от действителните.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">20</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С решение от 22 април 2022 г. първоинстанционният съд към футболната федерация — органът на FIGC, който е компетентен по-специално в областта на дисциплинарните наказания, оневинява всички физически и юридически лица, срещу които е предявено това обвинение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">21</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Прокуратурата към футболната федерация протестира това решение пред апелативния съд към футболната федерация.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">22</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С решение от 27 май 2022 г. апелативният съд към футболната федерация потвърждава решението на първоинстанционния съд към футболната федерация.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">23</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 24 ноември 2022 г. прокуратурата към футболната федерация получава от procura della Repubblica presso il Тribunale di Torino (прокурор към Районен съд Торино, Италия) копия от документи, съдържащи се в преписката по наказателно производство, образувано паралелно от прокуратурата във връзка с деянията, посочени в обвинението по точка 19 от настоящото решение. След получаването на тези документи прокуратурата към футболната федерация приема, че те обосновават подаването на протест, с който се иска преразглеждане пред апелативния съд към футболната федерация.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">24</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">През януари 2023 г. апелативният съд към футболната федерация приема решение, с което уважава протеста за преразглеждане. С това решение той налага на ZD и MI дисциплинарно наказание, състоящо се в забрана да упражняват професионална дейност в рамките на FIGC за срок от 24 месеца, придружена с искане за разширяване на обхвата на забраната в рамките на УЕФА и ФИФА. Впоследствие дисциплинарната комисия на ФИФА разширява на световно равнище обхвата на тази забрана, която на практика обхваща упражняването на всякаква професионална дейност от компетентността на FIGC, а именно професионалния или аматьорския футбол в Италия.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">25</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">ZD и MI обжалват посоченото решение пред Съвета за гарантиране на спорта.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">26</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С решение от 8 май 2023 г. Съветът за гарантиране на спората отхвърля жалбата на ZD и на MI.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">27</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 25 май 2023 г. е постановено определение за прекратяване на посоченото в точка 23 от настоящото решение наказателно производство.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">28</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Впоследствие ZD и MI обжалват пред Tribunale amministrativo regionale per il Lazio (Регионален административен съд Лацио), който е запитващата юрисдикция, решенията, приети последователно от апелативния съд към футболната федерация и от Съвета за гарантиране на спората, в частите, в които тези решения ги засягат.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">29</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В актовете си за преюдициално запитване тази юрисдикция посочва, на първо място, че с жалбите си ZD и MI отправят към нея главно искане да спре изпълнението и да отмени дисциплинарното наказание, наложено им от апелативния съд към футболната федерация, и само при условията на евентуалност, да присъди обезщетение за причинените им от това дисциплинарно наказание вреди. Тя обаче била длъжна съгласно приложимото италианско законодателство, както е тълкувано от Corte costituzionale (Конституционен съд, Италия), да отхвърли тези две жалби като „недопустими поради липса на компетентност“ в частта, в която с тях се иска да се спре изпълнението и да се отмени това дисциплинарно наказание.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">30</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Всъщност в две решения от 7 февруари 2011 г. и от 17 април 2019 г. Corte costituzionale (Конституционен съд) приема по същество, че членове 2 и 3 от Закон № 280/2003 трябва да се тълкуват в смисъл, че предоставят на „органите на спортното правосъдие“ (наричани по-нататък „съдебните органи по спортни въпроси“), сред които са първоинстанционният съд към футболната федерация, апелативният съд към футболната федерация и Съветът за гарантиране на спорта, изключителна компетентност да разглеждат искания за спиране на изпълнението и отмяна на дисциплинарните наказания, наложени на юридически или физически лица, които членуват в различни италиански спортни сдружения. От своя страна националните административни съдилища имат изключителна компетентност по силата на член 133, параграф 1, буква z) от Административнопроцесуалния кодекс да разглеждат спорове относно актове на CONI и на италиански спортни сдружения, които не са изключително подсъдни на съдебните органи по спортни въпроси, като сред тях са исковете до тези съдилища на лицата, на които са наложени такива дисциплинарни наказания, за упражняване на инцидентен контрол за тяхната законосъобразност, след „изчерпване на инстанциите на спортното правосъдие“, за да получат съдебна защита, която може да се реализира само под формата на парично обезщетение за вредите, причинени на тези лица.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">31</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Както следва от тези решения, Corte costituzionale (Конституционен съд) основава това тълкуване на съответните разпоредби на Закон № 280/2003 и на Административнопроцесуалния кодекс на констатацията, че тези разпоредби са плод на „разумното претегляне“, извършено от италианския законодател в член 1 от този закон, между закрепения в членове 24, 103 и 113 от Конституцията принцип на ефективна и пълна съдебна защита, от една страна, и необходимостта от запазване на автономията на правната уредба в областта на спорта, защитена от членове 2 и 18 от Конституцията, от друга страна. По този начин ефективната съдебна защита на засегнатите лица би била гарантирана от „спортното правосъдие“, което е особена еманация на „правосъдието в областта на сдружаването“, що се отнася до правни положения като произтичащите от налагането на дисциплинарни наказания, които са релевантни за „секторния правен ред“, какъвто е „спортният правен ред“, но не и за „общия правен ред“. Същевременно ефективната съдебна защита на „личното правно положение“ на тези лица от гледна точка на „общия правен ред“ продължава да се гарантира от административните съдилища.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">32</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На второ място, запитващата юрисдикция счита, че за да може да се произнесе както по допустимостта на жалбите, с които е сезиран от ZD и MI, така и по тяхната основателност, трябва да отправи запитване до Съда относно тълкуването на правото на Съюза.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">33</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На трето и последно място, запитващата юрисдикция посочва по същество, че се съмнява в съвместимостта на Закон № 280/2003 с правото на Съюза по три групи причини.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">34</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение, най-напред, тя иска да се установи дали този закон не противоречи на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и на член 47 от Хартата. Всъщност тя посочва, че този закон изисква лицата, на които националните спортни сдружения са наложили дисциплинарни наказания, които могат да имат сериозен репресивен ефект, като разглежданите в главните производства забрани за упражняване на професионална дейност, да сезират съдебните органи по спортни въпроси, за да поискат тяхната отмяна. Съответно според нея този закон ги лишава от всякаква възможност да се обърнат за тази цел към юрисдикции по смисъла на правото на Съюза, предоставящи необходимите гаранции за независимост и безпристрастност и разполагащи с всички необходими правомощия, за да осигурят ефективна съдебна защита на частноправните субекти, включително с временни мерки. В по-общ план, според запитващата юрисдикция, това, което вероятно би нарушило член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, е извършеното от Corte costituzionale (Конституционен съд) претегляне на предвиденото в Конституцията изискване за съдебна защита, от една страна, и принципа на автономия на спорта, от друга. Всъщност това претегляне може да доведе до лишаване на частноправните субекти от част от правото на ефективна съдебна защита, което им е гарантирано от правото на Съюза, а компетентната национална юрисдикция — от част от правомощията, необходими, за да се гарантира зачитането на това право. Макар такова претегляне да е възможно по чисто спортни въпроси, които не попадат в приложното поле на правото на Съюза, това не е непременно така когото става дума за дисциплинарни наказания, които са наложени във връзка с упражняването на икономически дейности, свързани със спорта, и които като такива попадат в обхвата на правото на Съюза, което има предимство пред националното право и пред тълкуването му от националните юрисдикции, включително от конституционните съдилища.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">35</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По-нататък, запитващата юрисдикция иска да се установи дали е допустимо да се налагат дисциплинарни наказания като разглежданите в главните производства при нарушение на „принципите на лоялност, коректност и почтеност“, посочени в членове 4 и 31 от Кодекса на спортното правосъдие на FIGC. Всъщност тя се съмнява, че такова нарушение, което според нея трябва да се счита за „престъпление“ по смисъла на практиката на Европейския съд по правата на човека, отговаря на критериите, които произтичат от принципа на законоустановеност на престъплението и наказанието, закрепен в член 49 от Хартата.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">36</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Накрая, запитващата юрисдикция иска да се установи дали такива дисциплинарни наказания и по-общо наличието и упражняването на правомощието да се налагат на лицата, които попадат под компетентността на национално спортно сдружение като FIGC, не трябва да се разглеждат от гледна точка на свободата на движение, гарантирана с членове 45, 49 и 56 ДФЕС, както и на правилата за конкуренция, установени в членове 101 и 102 ДФЕС. Всъщност по искане на това сдружение УЕФА и ФИФА могат да разширят обхвата на тези дисциплинарни наказания на европейско и световно равнище. Освен това те доказано влияят върху упражняването на професионалната дейност на ръководителите, на които са наложени, а следователно и върху икономическата дейност на ръководените от тях предприятия, в случая на Ювентус.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">37</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При тези обстоятелства по дело C‑424/24 Tribunale amministrativo regionale per il Lazio (Регионален административен съд Лацио) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-100" title="page-9">
      „1) Трябва ли правото на Съюза, и по-специално членове 6 и 19 ДЕС, в светлината на член 47 от [Хартата] и на член 6 от [Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък „ЕКПЧ“)], във връзка с принципа на ефективна съдебна защита, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба на държава членка, като разпоредбата на член 2 от [Закон № 280/2003] — както се тълкува в италианската съдебна практика — която след изчерпване на инстанциите на националното спортно правосъдие изключва съдебна защита, при която националният съд (в случая административният съд) има правомощие да отмени дисциплинарното наказание в сферата на спорта и неговото действие занапред, както и да спре, като предпазна мярка, действието на това дисциплинарно наказание, и по този начин ограничава правомощията на националния съд само до това да присъди парично обезщетение, когато се окаже, че в конкретния случай упражняването на дисциплинарното правомощие е било незаконосъобразно?
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-101" title="page-10">
      2) Трябва ли правото на Съюза, и по-специално членове 6 ДЕС и 19 ДЕС, тълкувани в светлината на членове 47, 48 и 49 от [Хартата] и на членове 6 и 7 от ЕКПЧ, да се тълкуват в смисъл, че за да се гарантира спазването на принципите на законоустановеност, изчерпателност и достатъчна нормативна определеност на инкриминираните деяния, както и на справедлив съдебен процес, те не допускат национална правна уредба като разпоредбата на член 2 от [Закон № 280/2003] — както се тълкува в италианската съдебна практика — която в изпълнение на принципа на автономия на правната уредба в областта на спорта, залегнал в националното право и тълкуван в италианската съдебна практика, позволява на органите на спортното правосъдие да налагат на спортен ръководител дисциплинарно наказание, с което се забранява упражняването на професионална дейност, поради нарушаването на разпоредба от правилата на FIGC (член 4, алинея 1 от Кодекса на спортното правосъдие на FIGC), която в обща клауза с неопределен характер предвижда, че всички членове и ръководители са длъжни да спазват не само Устава и другите норми на федерацията, но и принципите на лоялност, коректност и почтеност?
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-102" title="page-10">
      3) Трябва ли правото на Съюза, и по-специално членове 45, 49, 56, 101 и 102 ДФЕС и член 47 от [Хартата], да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, като член 2 от [Закон № 280/2003], която позволява налагането от страна на спортните органи на дисциплинарна санкция — забрана, с която на висш ръководител на спортно дружество от международно равнище се забранява да упражнява професионална дейност за срок от 24 месеца на национално и наднационално равнище?“. 
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">38</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При идентични обстоятелства по дело C‑424/24 Tribunale amministrativo regionale per il Lazio (Регионален административен съд Лацио) също решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-104" title="page-10">
      „1) Трябва ли правото на Съюза, и по-специално членове 6 и 19 ДЕС, тълкувани в светлината на член 47 от [Хартата] и на член 6 от ЕКПЧ, да се тълкуват в смисъл, че за да се гарантира спазването на принципите на пълна и ефективна съдебна защита не допускат национална правна уредба като член 2 от [Закон № 280/2003] — както се тълкува в италианската съдебна практика — която след изчерпване на инстанциите на националното спортно правосъдие, ограничава компетентността на италианския национален съд (в случая административният съд) по отношение на спортните санкции с дисциплинарен характер единствено до въпроса за паричното обезщетение за вредите, като изключва правомощието за отмяна и възможността за спиране на действието на тези санкции като предпазна мярка?
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-105" title="page-11">
      2) Трябва ли правото на Съюза, и по-специално [членове] 6 и 19 ДЕС, тълкувани в светлината на членове 47, 48 и 49 от Хартата на основните права на Европейския съюз и на членове 6 и 7 от ЕКПЧ, да се тълкуват в смисъл, че за да се гарантира спазването на принципите на законоустановеност, на изчерпателност и на нормативна определеност на инкриминираните деяния, както и на справедлив съдебен процес, не допускат национална правна уредба като член 2 от [Закон № 280/2003] — както се тълкува в италианската съдебна практика — която позволява на органите на спортното правосъдие да налагат на спортен ръководител дисциплинарно наказание, с което се забранява упражняването на професионална дейност поради нарушаването на разпоредба от правилата на [FIGC (член 4, параграф 1 от Кодекса на спортното правосъдие на FIGC)], която в обща клауза с неопределен характер предвижда, че всички членове и спортни ръководители са длъжни да спазват не само Устава и другите норми на федерацията, но и принципите на лоялност, коректност и почтеност?
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-106" title="page-11">
      3) Трябва ли правото на Съюза, и по-специално членове 45, 49, 56, 101 и 102 ДФЕС и член 47 от [Хартата], да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, като член 2 от [Закон № 280/2003], която позволява налагането от страна на спортните органи на дисциплинарна санкция — забрана, с която на висш ръководител на спортно дружество от международно равнище се забранява да упражнява професионална дейност за срок от 24 месеца на национално и наднационално равнище?“. 
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По преюдициалните въпроси</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">39</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Първият въпрос, който запитващата юрисдикция поставя на Съда по всяко от настоящите съединени дела, има за цел да ѝ позволи да се произнесе по съответствието с правото на Съюза на национално законодателство, което установява правните средства за защита на частноправните субекти от санкции, които могат да им бъдат наложени от национално спортно сдружение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">40</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Вторият и третият въпрос, които тази юрисдикция поставя на Съда по всяко от настоящите съединени дела, има за цел да ѝ позволят да се произнесе по съответствието с правото на Съюза на посоченото национално законодателство, доколкото то позволява предварително на такова сдружение да налага такива санкции.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">41</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Предвид съответните цели на тези въпроси, на първо място, следва да се отговори общо на втория и третия въпрос, а след това, на второ място, на първия въпрос по посочените дела.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По втория и третия въпрос по дело C‑424/24 и дело C‑425/24</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">42</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С втория и третия си въпрос по настоящите съединени дела запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали правото на Съюза, и по-специално член 6 и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, членове 45, 49, 56, 101 и 102 ДФЕС, както и член 47 във връзка с членове 48 и 49 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство, както е тълкувано от компетентните национални юрисдикции, което позволява на национално спортно сдружение, предвид признатата му от националното право правна автономия, да налага на спортни ръководители санкция, състояща се във временна забрана за упражняване на професионални дейности, които са от компетентността на това сдружение, за финансови и счетоводни декларации с невярно съдържание, направени в нарушение на принципите на лоялност, коректност и почтеност, които тези спортни ръководители трябва да спазват по силата на правната уредба, която посоченото сдружение е компетентно да прилага.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По допустимостта</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">43</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на разпоредбите от правото на Съюза, на които се позовава запитващата юрисдикция, както и на писмените и устните становища, представени пред Съда от страните в главните производства, от заинтересованите правителства и от Европейската комисия, следва да се припомни, на първо място, че както следва от практиката на Съда, в самия акт за преюдициално запитване националната юрисдикция трябва ясно да посочи фактическата обстановка и правната уредба в основата на спора в главните производства и да даде необходимите обяснения за причините да избере разпоредбите от правото на Съюза, които иска да бъдат тълкувани, както и връзката, която прави между тези разпоредби и приложимото към спора, с който е сезирана, национално законодателство (решение от 16 октомври 2025 г., Anesar-CV и др., C‑718/23—C‑721/23 и C‑60/24, EU:C:2025:797, т. 28 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">44</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Тези кумулативни изисквания към съдържанието на акта за преюдициално запитване са посочени изрично в член 94 от Процедурния правилник на Съда, с който запитващата юрисдикция би следвало да е запозната в рамките на въведеното от член 267 ДФЕС сътрудничество и с който тя следва добросъвестно да се съобразява. Освен това тези изисквания са припомнени в точки 13, 15 и 16 от Препоръките на Съда на Европейския съюз към националните юрисдикции относно отправянето на преюдициални запитвания (OВ C 380, 2019 г., стр. 1), които понастоящем се съдържат в точки 13, 15 и 16 от новия текст на Препоръките на Съда на Европейския съюз към националните юрисдикции относно отправянето на преюдициални запитвания (ОВ C, C/2024/6008).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">45</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Посочените кумулативни изисквания са особено важни в области, които се характеризират със сложни фактически и правни положения, като областта на конкуренцията (решения от 21 декември 2023 г., European Superleague Company, C‑333/21, EU:C:2023:1011, т. 59 и цитираната съдебна практика, и от 4 октомври 2024 г., FIFA, C‑650/22, EU:C:2024:824, т. 63).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">46</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В случая обаче в актовете за преюдициално запитване запитващата юрисдикция не обяснява в достатъчна степен нито причините, поради които иска от Съда да тълкува членове 49, 101 и 102 ДФЕС, нито връзката, която прави между свободата на установяване, забраната на картелите и забраната за злоупотреба с господстващо положение, закрепени съответно в тези три члена, от една страна, и споровете в главните производства и приложимото към тях национално законодателство във връзка с което тя изпитва съмнения, от друга страна. По-специално тези актове не позволяват да се разберат причините, поради които санкциите, наложени на ръководителите, жалбоподатели в главните производства, биха могли да окажат влияние, от една страна, върху възможността на футболните клубове, в които тези ръководители упражняват или биха могли да упражняват професионалната си дейност, да се установят в държава членка, различна от Италианската република, и от друга страна, върху възможността на тези клубове да се конкурират.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">47</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това запитващата юрисдикция не излага достатъчно ясно и точно причините, поради които счита, че трябва да се разгледа съответствието на член 2 от Закон № 280/2003 с член 6 ДЕС във връзка с членове 47—49 от Хартата. Тази юрисдикция не обяснява и връзката, която прави между тези разпоредби от правото на Съюза и приложимото към споровете в главните производства национално законодателство.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">48</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно в тези два аспекта актовете за преюдициално запитване не отговарят на изискванията по член 94, буква в) от Процедурния правилник.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">49</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Ето защо вторият и третият въпрос по настоящите съединени дела са недопустими в частта, в която се отнасят до тълкуването на членове 49, 101 и 102 ДФЕС, както и до тълкуването на член 6 ДЕС във връзка с членове 47—49 от Хартата.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">50</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На второ място, разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС относно свободното на движение на работници, свободата на установяване, свободното предоставяне на услуги и свободното движение на капитали не се прилагат към положения, които във всичките си аспекти са свързани само с една държава членка, освен в някои специфични хипотези, в които актът за преюдициално запитване сочи конкретните обстоятелства, въз основа на които може да се установи, че исканото тълкуване е необходимо за решаването на спора поради връзка между предмета и обстоятелствата по спора и членове 45, 49, 56 и 63 ДФЕС, както изисква член 94 от Процедурния правилник (решение от 4 октомври 2024 г., FIFA, C‑650/22, EU:C:2024:824, т. 70 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">51</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В случая обаче, противно на поддържаното по-специално от ответниците в главните производства, от италианското правителство и от Комисията, споровете в главните производства не се отнасят до положения, които във всичките си аспекти са свързани само с една държава членка по смисъла на тази съдебна практика и които следователно нямат трансграничен характер. Всъщност от информацията в актовете за преюдициално запитване, която бе припомнена в точки 14 и 24 от настоящото решение, става ясно, че освен санкциите за временна забрана за упражняване на професионална дейност, наложени на ръководителите — жалбоподатели в главните производства, в областта на компетентност на националното спортно сдружение — FIGC, това сдружение е поискало, в съответствие със своите правомощия, и разширяване на обхвата на санкциите в рамките на УЕФА и ФИФА. От това следва, че с оглед на тяхното съдържание и естество тези санкции могат да окажат влияние върху упражняването от тези ръководители на свободата им на движение, било то в качеството на работници по силата на член 45 ДФЕС, било то в качеството им доставчици на услуги по силата на член 56 ДФЕС. Впрочем от преписките, с които разполага Съдът, е видно, че впоследствие ФИФА е уважила отправеното до нея искане на посоченото сдружение за разширяване на обхвата на санкциите.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">52</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно вторият и третият въпрос по настоящите съединени дела са допустими в частта, в която се отнасят до тълкуването на членове 45 и 56 ДФЕС.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">53</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На трето и последно място, с оглед на целта съответно на втория и третия въпрос, от една страна, и на първия въпрос, от друга страна, както бяха уточнени в точки 39 и 40 от настоящото решение, следва да се констатира, че член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, съгласно който „държавите членки установяват правните средства, необходими за осигуряването на ефективна правна защита в областите, обхванати от правото на Съюза“, е от значение единствено за отговора на първия въпрос. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">54</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Ето защо следва да се приеме, че с втория и третия въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи само дали членове 45 и 56 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство, както се тълкува от компетентните национални юрисдикции, което позволява на национално спортно сдружение, предвид признатата му от националното право правна автономия, да налага на спортни ръководители санкция, състояща се във временна забрана за упражняване на професионални дейности, които са от компетентността на това сдружение, поради финансови и счетоводни декларации с невярно съдържание, направени в нарушение на принципите на лоялност, коректност и почтеност, които тези спортни ръководители са длъжни да спазват по силата на правната уредба, която посоченото сдружение е компетентно да прилага.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По същество</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По приложимостта на основните свободи на движение към спортните сдружения</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">55</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Предвид съдържанието на втория и третия въпрос по настоящите съединени дела и предмета на националното законодателство, към което се отнасят тези въпроси, на първо място, следва да се припомни, че спазването на закрепените в Договора за функционирането на ЕС основни свободи на движение е задължително не само за националните публични органи, но и в случаите, когато организация, сдружение или друго юридическо лице, което не попада в обхвата на националното публично право, разполага с правна автономия или правомощие, което му позволява да налага на частноправните субекти условия, които препятстват упражняването на тези свободи (вж. в този смисъл решения от 3 октомври 2000 г., Ferlini, C‑411/98, EU:C:2000:530, т. 50, и от 13 юни 2019 г., TopFit и Biffi, C‑22/18, EU:C:2019:497, т. 39). Всъщност премахването между държавите членки на пречките пред свободното движение на лица и свободното предоставяне на услуги би било възпрепятствано, ако премахването на въведените от държавите ограничения може да бъде неутрализирано от пречки, произтичащи от упражняването на тази правна автономия или на такова правомощие (вж. в този смисъл решения от 15 декември 1995 г., Bosman, C‑415/93, EU:C:1995:463, т. 83, и от 13 юни 2019 г., TopFit и Biffi, C‑22/18, EU:C:2019:497, т. 38).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">56</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По-специално националните или международните спортни сдружения, частноправни субекти, трябва да спазват членове 45 и 56 ДФЕС, когато приемат правила относно труда като наети лица или предоставянето на услуги от професионални или полупрофесионални спортисти, както и по-общо — правила, които, макар формално да не уреждат този труд или предоставяне на услуги, имат пряко отражение върху тях (решения от 21 декември 2023 г., European Superleague Company, C‑333/21, EU:C:2023:1011, т. 85 и цитираната съдебна практика и от 4 октомври 2024 г., FIFA, C‑650/22, EU:C:2024:824, т. 77). Тези сдружения трябва да спазват посочените членове и когато регламентират труда като наети лица или предоставянето на услуги от категории лица, които не са спортисти, но които извършват свързани със спорта икономически дейности, какъвто тук е случаят с ръководителите като жалбоподателите в главните производства.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">57</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно въпросът дали националните спортни сдружения, които съответно са компетентни да приемат и прилагат разглежданата в главните производства правна уредба, попадат в обхвата на националното публично право, какъвто, изглежда, е случаят с CONI, или на националното частно право, какъвто, изглежда, е случаят с FIGC, е без значение както за поисканото от запитващата юрисдикция тълкуване на членове 45 и 56 ДФЕС, така и за прилагането на тези членове, което тази юрисдикция ще трябва да извърши в светлината на това тълкуване в рамките на споровете в главните производства.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">58</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">За това тълкуване и прилагане е без значение и обстоятелството, че правната автономия на тези сдружения е призната от националното право на държавата членка, в която те са установени, както е в настоящия случай. Всъщност, независимо от правната стойност на това признаване съгласно националното право, то в никакъв случай не може да има за правна или практическа последица освобождаването на посочените сдружения от спазването на основните свободи на движение, които са установени в Договора за функционирането на ЕС, тъй като това е смисълът на припомнената в точка 55 от настоящото решение съдебна практика.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">59</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно независимо от наличието или липсата на такова признаване тези национални спортни сдружения, макар да разполагат с правна автономия, която им позволява да приемат и прилагат определени правила — като например правила относно организирането на състезания в съответната дисциплина, доброто им провеждане и участието на спортистите в тях, правила, които предвиждат задължителен арбитраж, или правила, с които се установява колективна организация на заетостта като наети лица и предоставянето на услуги от лица, които извършват дейност, попадаща в обхвата на тяхната компетентност — при приемането на такива правила те не могат да ограничават упражняването на правата и свободите, които правото на Съюза предоставя на частноправните субекти (вж. в този смисъл решения от 21 декември 2023 г., European Superleague Company, C‑333/21, EU:C:2023:1011, т. 75 и цитираната съдебна практика, и от 1 август 2025 г., Royal Football Club Seraing, C‑600/23, EU:C:2025:617, т. 95).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По наличието на пречка за свободното движение на работници и за свободата на предоставяне на услуги</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">60</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася, на второ място, до наличието на евентуална пречка за предвидените в Договора за функционирането на ЕС основни свободи на движение, от постоянната съдебна практика следва, от една страна, че член 45 ДФЕС, който има директен ефект, не допуска мярка, независимо дали е основана на гражданство, или се прилага независимо от гражданството, която може да постави в по-неблагоприятно положение гражданите на Съюза, когато те желаят да упражняват икономическа дейност на територията на държава членка, различна от държавата им членка по произход, като ги възпрепятства или разубеди да напуснат тази държава членка (решение от 21 декември 2023 г., Royal Antwerp Football Club, C‑680/21, EU:C:2023:1010, т. 136 и цитираната съдебна практика, и от 4 октомври 2024 г., FIFA, C‑650/22, EU:C:2024:824, т. 86).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">61</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От друга страна, член 56 ДФЕС, който прогласява свободата на предоставяне на услуги в полза както на доставчиците, така и на получателите на такива услуги, не допуска прилагането на мярка, дори тя да е недискриминационна, която може да възпрепятства упражняването на тази свобода, като забранява, затруднява или прави по-непривлекателно упражняването дейността на тези доставчици в държава членка, различна от тази, в която са се установили (решение от 21 декември 2023 г., European Superleague Company, C‑333/21, EU:C:2023:1011, т. 247 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">62</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В случая, както следва от текста на поставените от запитващата юрисдикция въпроси и от припомнените в точка 51 от настоящото решение съображения на тази юрисдикция, разглежданите в главните производства мерки са две санкции за забрана за упражняване за период от 24 месеца на професионални дейности от компетентността на национално спортно сдружение с предмет на дейност популяризиране и регулиране на професионалния и аматьорския футбол, заедно с отправени искания за разширяване на обхвата на тези санкции в рамките на ФИФА и УЕФА, които са наложени на двама ръководители на футболен клуб, нарушили принципите на лоялност, коректност и почтеност, които те са длъжни да спазват по силата на правната уредба, която това сдружение е компетентно да прилага, като са направили или одобрили финансови и счетоводни декларации с невярно съдържание.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">63</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение е важно да се отбележи, че след като правната автономия, с която разполагат юридически лица като националните спортни сдружения, ответници в главните производства, позволява на тези юридически лица да приемат определени правила, и по-специално правила, които имат за цел да установят колективна организация на заетостта като наети лица и на предоставянето на услуги от посочените в точка 59 от настоящото решение лица, които извършват дейност, попадаща в обхвата на тяхната компетентност, тези юридически лица могат да приемат и допълнителни разпоредби за гарантиране на ефективността на тези правила, и по-конкретно разпоредби, в които се предвижда налагането на санкции в случай на нарушение на посочените правила. Следователно приемането на такива разпоредби само по себе си не може да се счита за противоречащо на членове 45 и 56 ДФЕС (вж. по аналогия решение от 21 декември 2023 г., European Superleague Company, C‑333/21, EU:C:2023:1011, т. 145 и 146 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">64</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Налагането на санкция на частноправен субект в определен конкретен случай по силата на такива разпоредби обаче може, в зависимост както от правното, така и от практическото естество и обхват на тази санкция, да възпрепятства основната свобода на движение на този частноправен субект, независимо дали става въпрос за свободното на движение на работници, закрепена в член 45 ДФЕС, или за свободата на предоставяне на услуги, закрепена в член 56 ДФЕС. Това е така, по-специално при налагане на на санкция като разглежданите в главните производства временни забрани за упражняване на някои професионални дейности, които УЕФА и ФИФА могат да решат да се прилагат във всички държави членки, след като до тях е отправено искане за разширяване на обхвата на санкцията на европейско и световно равнище.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">65</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Всъщност такава санкция не само води като потенциална последица, но има и за цел да забрани на лицето, на което е наложена, да упражнява съответната професионална дейност и следователно икономическата си дейност не само в собствената си държава членка, но и в други държави, включително във всички останали държави членки.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">66</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От това следва, че в случая разглежданите в главните производства санкции могат да възпрепятстват свободата на движение като работници или свободното предоставяне на услуги от ръководителите, на които са наложени, в зависимост от правния режим, по който ръководителите могат да упражняват професионална дейност в държави членки, различни от Италианската република.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По наличието на евентуална обосновка</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">67</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На трето и последно място, според постоянната съдебна практика мерки с недържавен произход могат да бъдат допустими, дори и да могат да възпрепятстват закрепена в Договора за функционирането на ЕС основна свобода на движение, ако се установи, първо, че приемането им преследва легитимна цел от общ интерес, която е съвместима с този договор и следователно не е чисто икономическа, и второ, че те зачитат принципа на пропорционалност, което означава, че те са в състояние да гарантират осъществяването на тази цел и че не надхвърлят необходимото за постигането ѝ. Що се отнася по-специално до условието за пригодността на такива мерки, следва да се припомни, че за тях може да се приеме, че са в състояние да гарантират осъществяването на изтъкнатата цел само ако действително отговарят съгласувано и систематично на необходимостта тя да бъде постигната (решения от 21 декември 2023 г., European Superleague Company, C‑333/21, EU:C:2023:1011, т. 251, и от 4 октомври 2024 г., FIFA, C‑650/22, EU:C:2024:824, т. 95).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">68</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По същия начин, както при мерките с държавен произход, авторът на тези мерки с недържавен произход трябва да докаже, че тези две кумулативни условия са изпълнени (решения от 21 декември 2023 г., European Superleague Company, C‑333/21, EU:C:2023:1011, т. 252, и от 4 октомври 2024 г., FIFA, C‑650/22, EU:C:2024:824, т. 96).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">69</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В случая, запитващата юрисдикция ще трябва да определи дали разглежданите в главните производства санкции отговарят на посочените кумулативни условия с оглед на представените от страните доводи и доказателства. Имайки предвид тези доводи и обстоятелства Съдът все пак може да ѝ даде следните насоки.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">70</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Първо, що се отнася до наличието на една или няколко съвместими с Договора за функционирането на ЕС легитимни цели от общ интерес, следва да се отбележи, че то трябва да се преценява, като се вземат предвид, доколкото е необходимо, особеностите на спортната дисциплина, за която отговаря сдружението, чиято правна уредба или поведение се разглежда (вж. в този смисъл решение от 21 декември 2023 г., European Superleague Company, C‑333/21, EU:C:2023:1011, т. 105 и 106), както и преследваните от това сдружение цели, които са заложени в неговия устав, или евентуално от конкретните задачи, които са му възложени от публичните органи (вж. в този смисъл решение от 4 октомври 2024 г., FIFA, C‑650/22, EU:C:2024:824, т. 99 и 100).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">71</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В случая от предоставената от запитващата юрисдикция информация е видно, че разглежданите в споровете по главните производства санкции са наложени на ръководителите жалбоподатели в главните производства, тъй като те са нарушили принципите на лоялност, коректност и почтеност, които са длъжни да спазват в качеството си на ръководители, упражняващи професионална дейност в областта на футбола, като са участвали в създаването на система от фиктивни капиталови печалби, и по-специално, като са изготвили или одобрили финансови и счетоводни декларации, които невярно представят съвкупност от трансфери на играчи като независими сделки, докато в действителност е ставало въпрос за търговски сделки, чиято цел е била да се избегне прилагането на приложимия към тези сделки международен счетоводен стандарт и в крайна сметка ръководените от тях клубове да декларират по-високи финансови резултати и по-голямо имущество от действителните.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">72</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение, както по същество отбелязва генералният адвокат в точки 67 и 68 от заключението си, следва да се приеме, че правила, които имат за цел да осигурят чрез дисциплинарни санкции действителното спазване на финансовите и счетоводните стандарти, приложими за футболните клубове, както и точността и лоялността на финансовите и счетоводните декларации, изготвени или одобрени от ръководителите на тези клубове, могат да се разглеждат като преследващи легитимната цел от общ интерес да се осигури на редовността на спортните състезания, каквито са футболните състезания (вж. в този смисъл решения от 4 октомври 2024 г., FIFA, C‑650/22, EU:C:2024:824, т. 100 и 101, и от 30 април 2026 г., CD Tondela и др., C‑133/24, EU:C:2026:361, т. 96).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">73</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Всъщност за тези състезания е характерно по-специално, че макар участието в тях да е запазено за отбори, които са постигнали определени спортни резултати, и макар провеждането им да се основава на двубоите и постепенното елиминиране на участващите отбори и следователно главно на спортните заслуги, доброто им функциониране, устойчивостта и успехът им се основават и на поддържането на определено равновесие в спортно и финансово отношение, както и на известно равенство на възможностите между участващите в тях професионални футболни клубове, като се има предвид и взаимозависимостта между последните (вж. в този смисъл решение от 30 април 2026 г., CD Tondela и др., C‑133/24, EU:C:2026:361, т. 60 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">74</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Това финансово равновесие, а в крайна сметка и спортното равновесие, както и редовността на спортните състезания, за които то допринася, биха могли да бъдат нарушени или дори прекъснати, ако ръководителите, които упражняват професионална дейност в областта на футбола, могат да осъществяват безнаказано счетоводни и финансови практики като описаните в точки 19 и 71 от настоящото решение. Това важи с още по-голяма сила когато, както в конкретния случай, подобни финансови и счетоводни практики се отнасят до трансфери на играчи, т.е. до сделки, които имат пряко отражение върху състава на отборите, който е един от основните параметри на турнирите, в чийто ход се провеждат двубоите между професионалните футболни клубове (вж. в този смисъл решения от 21 декември 2023 г., Royal Antwerp Football Club, C‑680/21, EU:C:2023:1010, т. 61, и от 30 април 2026 г., CD Tondela и др., C‑133/24, EU:C:2026:361, т. 33).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">75</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Второ, що се отнася до спазването на принципа на пропорционалност, следва да се отбележи, че приемането на разпоредби, които позволяват налагането на санкции като разглежданите в главните производства, само по себе си представлява средство, което може да гарантира постигането на посочената в точка 72 от настоящото решение цел.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">76</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Това се отнася по-специално до приемането на разпоредби, които позволяват налагането на санкции като забраната за упражняване на професионални дейности в рамките на FIGC за определен срок, които могат да бъдат наложени на ръководители като жалбоподателите в главните производства, които правната уредба на CONI квалифицира по-точно като „дисквалифициране за определен срок в рамките на FIGC с възможност да се поиска разширяване на обхвата на санкциите в рамките на [УЕФА]“ при наличие на поведение като посоченото в точки 71 и 74 от настоящото решение, което тази правна уредба квалифицира като „административно нарушение“ в „областта на икономическите отношения и управлението“, както следва от точки 12—15 от това решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">77</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение задача на запитващата юрисдикция е да провери дали приемането на разпоредби, които позволяват налагането на санкции като посочените в предходните две точки от настоящото решение, действително отговаря на необходимостта от съгласувано и систематично постигане на посочената в точка 72 от това решение цел. За тази цел тя трябва по-специално да провери дали различните санкции, които могат да бъдат наложени при наличието на такова „административно нарушение в областта на икономическите отношения и управлението“, представляват съгласувана и цялостна система от способи, която позволява не само да се сложи край на различните категории действия, в които може да се изразява това нарушение, като например непредставяне на документи, частично представяне на документи, представяне на неясно формулирани или подвеждащи или дори подправени документи, но и да се предотврати повторното извършване на такива действия.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">78</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това запитващата юрисдикция следва да провери, от една страна, дали във всеки конкретен случай тези санкции са определени в съответствие с прозрачни, обективни, недискриминационни и пропорционални критерии (вж. в този смисъл решения от 21 декември 2023 г., European Superleague Company, C‑333/21, EU:C:2023:1011, т. 257, и от 4 октомври 2024 г., FIFA, C‑650/22, EU:C:2024:824, т. 111).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">79</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От друга страна, тези критерии трябва да гарантират, че може да се вземат предвид всички релевантни обстоятелства, които характеризират всеки конкретен случай, и по-специално естеството, продължителността и тежестта на установеното нарушение. Следователно органът, на който е поверено прилагането на посочените критерии във всеки отделен случай и посоченото определяне на санкциите, следва да разполага с известна свобода на преценка, чието упражняване трябва да подлежи на ефективен съдебен контрол от национална юрисдикция въз основа на същите критерии, както и на всички релевантни обстоятелства по случая (вж. в този смисъл решения от 21 декември 2023 г., European Superleague Company, C‑333/21, EU:C:2023:1011, т. 151, и от 4 октомври 2024 г., FIFA, C‑650/22, EU:C:2024:824, т. 106 и 111 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">80</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на всички изложени съображения на втория и третия въпрос по настоящите съединени дела следва да се отговори, че членове 45 и 56 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национално законодателство, както се тълкува от компетентните национални юрисдикции, което позволява на национално спортно сдружение, предвид признатата му от националното право правна автономия, да налага на спортни ръководители санкция, състояща се във временна забрана за упражняване на професионални дейности, които са от компетентността на това сдружение, за финансови и счетоводни декларации с невярно съдържание, направени в нарушение на принципите на лоялност, коректност и почтеност, чието спазване е задължително за тези спортни ръководители по силата на правната уредба, която посоченото сдружение е компетентно да прилага, при условие че:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">с приемането на разпоредби, които позволяват на спортното сдружение да наложи такава санкция, се преследва една или повече съвместими с Договора за функционирането на ЕС легитимни цели от общ интерес, които нямат чисто икономически характер, и</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">тези разпоредби спазват принципа на пропорционалност, което предполага, че могат да гарантират съгласувано и систематично постигането на тази цел или тези цели и че във всеки отделен случай предвидените в тях санкции се определят в съответствие с прозрачни, обективни и недискриминационни критерии, които позволяват да се вземат предвид всички релевантни обстоятелства и подлежат на ефективен съдебен контрол.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По първия въпрос по дело C‑424/24 и дело C‑425/24</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">81</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С първия си въпрос по настоящите съединени дела запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали правото на Съюза, и по-специално член 6 ДЕС и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47 от Хартата, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство, както се тълкува от компетентните национални юрисдикции, което ограничава правомощията на националната юрисдикция, която трябва да упражни контрол върху санкция, наложена от национално спортно сдружение, „след изчерпване на инстанциите на националното спортно правосъдие“, само до правомощието да присъди обезщетение, когато счете, че тази санкция е незаконосъобразна, и изключва правомощията, от една страна, да постанови временни мерки до постановяването на решение по същество, и от друга страна, да отмени посочената санкция и да заличи нейните последици.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">82</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Най-напред следва да се констатира, че по същите съображения като изложените в точки 47—49 от настоящото решение този въпрос е недопустим в частта, в която се отнася до член 6 ДЕС. При това положение на този въпрос следва да се отговори само от гледна точка на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47 от Хартата, като се припомни, че последният член трябва надлежно да се вземе предвид при тълкуването на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС (вж. в този смисъл решения от 20 април 2021 г., Repubblika, C‑896/19, EU:C:2021:311, т. 44 и 45, и от 1 август 2025 г., Royal Football Club Seraing, C‑600/23, EU:C:2025:617, т. 70).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">83</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">За тази цел е необходимо, на първо място, да се уточни обхватът на задължението на държавите членки по член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47 от Хартата да осигурят по принцип ефективна съдебна защита на частноправните субекти, в случаите когато орган, който принадлежи към тяхната правораздавателна система, трябва в рамките на правомощията си да упражни контрол от гледна точка на правото на Съюза и като „юрисдикция“ по смисъла на това право върху санкциите, наложени на тези частноправни субекти от спортни сдружения. На второ място, следва да се уточнят критериите, позволяващи да се определи националната юрисдикция, която е компетентна да извърши този контрол, по-специално в конкретния случай, когато, както в настоящия случай, тази национална юрисдикция трябва да упражни посочения контрол „след изчерпване на инстанциите на националното спортно правосъдие“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По обхвата на съдебния контрол върху санкциите, което се налагат на частноправни субекти от спортни сдружения</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">84</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС задължава държавите членки да установят правните средства, които са необходими, за да се гарантира на правните субекти зачитането на правото им на ефективна съдебна защита в областите, обхванати от правото на Съюза. Така посоченият в тази разпоредба принцип на ефективната съдебна защита на правата, които правните субекти черпят от правото на Съюза, е общ принцип на правото на Съюза, който произтича от общите конституционни традиции на държавите членки, закрепен по-специално в член 47 от Хартата, който предвижда, че всеки, чиито права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени, има право на ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в този член условия (вж. в този смисъл решения от 21 декември 2021 г., Randstad Italia, C‑497/20, EU:C:2021:1037, т. 56 и 57 и цитираната съдебна практика, и от 16 октомври 2025 г., PROFIL-COPY 2002, C‑510/24, EU:C:2025:795, т. 38).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">85</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Според практиката на Съда, на първо място, по силата на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с този член 47 от Хартата частноправните субекти, които в рамките на спор, свързан с упражняването на икономическа дейност на територията на Съюза, поддържат, че акт, мярка или действие са засегнали предоставените им от правото на Съюза права или свободи, трябва да разполагат със способ за защита, който да им позволява да оспорят този акт, мярка или действие от гледна точка на правото на Съюза, било то пряко или инцидентно, и да получат от национална юрисдикция ефективен съдебен контрол на посочения акт, мярка или поведение от гледна точка на посоченото право (вж. в този смисъл решение от 1 август 2025 г., Royal Football Club Seraing, C‑600/23, EU:C:2025:617, т. 75, 76 и 82 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">86</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно с оглед на съдебната практика, припомнена в точки 55 и 56 от настоящото решение, частноправните субекти трябва да разполагат с такъв способ за защита, по-специално когато в рамките на спор, свързан с упражняването на икономическа дейност на територията на Съюза, поддържат, че санкция, която им е наложена от спортно сдружение, е нарушила една или повече основни свободи на движение, които са им предоставени от правото на Съюза, както в случая свободата на движение на работници, закрепена в член 45 ДФЕС, и свободата на предоставяне на услуги, закрепена в член 56 ДФЕС (вж. в този смисъл решение от 1 август 2025 г., Royal Football Club Seraing, C‑600/23, EU:C:2025:617, т. 71 и 108).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">87</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На второ място, изискването за ефективен съдебен контрол, което е неразделна част от ефективната съдебна защита, която държавите членки са длъжни да осигурят на частноправните субекти в областите, обхванати от правото на Съюза, в съответствие с член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, предполага най-напред, че по принцип националната юрисдикция, пред която частноправните субекти могат да оспорят санкция, наложена от спортно сдружение, трябва да е компетентна да разгледа всички правни и фактически въпроси, които са от значение за решаването на спора, с който е сезирана, ако е необходимо, след като отправи до Съда при условията на член 267 ДФЕС преюдициално запитване по всички въпроси, свързани с тълкуване на правото на Съюза или с валидността на акт от правото на Съюза (вж. в този смисъл решение от 1 август 2025 г., Royal Football Club Seraing, C‑600/23, EU:C:2025:617, т. 75, 77 и 83).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">88</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По-специално компетентната национална юрисдикция трябва да може да провери основателността от гледна точка на правото на Съюза, от една страна, на правните и фактическите съображения, поради които на такъв частноправен субект е наложена такава санкция (вж. в този смисъл решение от 1 август 2025 г., Royal Football Club Seraing, C‑600/23, EU:C:2025:617, т. 86 и 101), и от друга страна, на самата санкция, както следва от точка 79 от настоящото решение. Самият този контрол може, в зависимост от основанията, които трябва да бъдат разгледани от компетентната национална юрисдикция, да се отнася до условията, при които е наложена посочената санкция, до нейните мотиви и до определянето ѝ.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">89</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По-нататък, компетентната национална юрисдикция не трябва да се ограничи до евентуалното установяване на нарушение на правото на Съюза, а по принцип трябва също така да може да изведе в рамките на своята компетентност и в съответствие с приложимите национални разпоредби всички правни последици от тази констатация, така че да не остави това нарушение да продължи (вж. в този смисъл решение от 1 август 2025 г., Royal Football Club Seraing, C‑600/23, EU:C:2025:617, т. 102 и 103).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">90</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По-конкретно, когато става въпрос за нарушение на една или повече от основните свободи на движение, предвидени в Договора за функционирането на ЕС, тази юрисдикция трябва да може, по искане на съответния частноправен субект, не само да установи нарушението и да разпореди поправяне на вредите, които то е причинило на този частноправен субект, но и, доколкото е необходимо, да постанови преустановяване на поведението, съставляващо това нарушение, или, когато става въпрос за акт, да отмени този акт (вж. в този смисъл решение от 1 август 2025 г., Royal Football Club Seraing, C‑600/23, EU:C:2025:617, т. 104 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">91</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Това е така по-специално и когато опорочената от такова нарушение на правото на Съюза мярка е санкция като забраната за упражняване на професионална дейност, наложена на частноправен субект. Всъщност в такъв случай отмяната на акта, с който е наложена посочената санкция, така че да се премахне тази санкция от правния ред и да се прекратят нейните последици, е необходима, за да се гарантира ефективната съдебна защита на съответния частноправен субект, като му се даде възможност отново да упражнява свободите си, а следователно и професионалната си дейност, от която той би останал лишен при липсата на такава отмяна.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">92</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Най-накрая, компетентната национална юрисдикция трябва да може да постанови временни мерки до постановяването на решение по същество. Всъщност при липсата на такова възможност не би могла да се гарантира пълната ефективност на такова решение (вж. в този смисъл решение от 1 август 2025 г., Royal Football Club Seraing, C‑600/23, EU:C:2025:617, т. 105 и 106 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">93</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Вярно е, че в случай, при който честотна лента е трябвало да се преразпредели преди определена дата съгласно акт на вторичното право на Съюза и при който отмяната на актове, с които са предоставени права на ползване на някои радиочестоти, и които са приети от компетентните национални органи с цел да се позволи това преразпределение, е могла да засегне не само преследваните от законодателя на Съюза цели от общ интерес, но и правата на добросъвестните трети лица, Съдът е постановил, че правото на Съюза допуска национална правна уредба, която, от една страна, ограничава последиците от жалбите, подадени от икономически оператори срещу такива актове, до присъждането на парично обезщетение, и от друга страна, ограничава обхвата на обезпечителните мерки, които могат да бъдат постановени до произнасянето по такава жалба, до плащането на авансова сума (решение от 11 септември 2025 г., Cairo Network и др. (C‑764/23—C‑766/23, EU:C:2025:691, т. 73—86). </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">94</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Положението на лицата, на които спортно сдружение е наложило санкция, която засяга предоставените им от правото на Съюза свободи на движение, обаче не представлява такъв случай. Този извод не се променя и от довода, изтъкнат от италианското правителство в съдебното заседание за изслушване на устните състезания, че евентуална отмяна на санкциите, наложени на жалбоподателите в главните производства, може да доведе до отмяна на санкции, под формата на наказателни точки в рамките на националното футболно първенство, които са наложени на футболния клуб, в който работят тези жалбоподатели, и по този начин да създаде положение на продължителна несигурност относно крайното класиране в това първенство. В това отношение е достатъчно да се отбележи, че поставените по настоящите съединени дела въпроси се отнасят само до положението на посочените жалбоподатели, а не до това на футболния клуб, в който те упражняват дейността си, нито до законосъобразността на евентуалните санкции, наложени на този клуб.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По определянето на националната юрисдикция, която е компетентна да упражнява контрол върху санкциите, наложени на частноправни субекти от спортни сдружения</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">95</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На първо място, следва да се припомни, че макар организацията на правосъдието в държавите членки, и по-специално учредяването, съставът, правомощията и функционирането на националните съдилища, да е от компетентността на държавите членки, те все пак остават длъжни при упражняването на тази компетентност да спазват задълженията, които произтичат за тях от правото на Съюза, и по-конкретно от член 19 ДЕС (решения от 5 юни 2023 г., Комисия/Полша (Независимост и личен живот на съдиите), C‑204/21, EU:C:2023:442, т. 63 и цитираната съдебна практика, и от 11 юли 2024 г., Hann-Invest и др., C‑554/21, C‑622/21 и C‑727/21, EU:C:2024:594, т. 44).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">96</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Както бе припомнено в точка 84 от настоящото решение, по силата на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС държавите членки установяват правните средства, необходими, за да се гарантира на правните субекти зачитането на правото им на ефективна съдебна защита в областите, обхванати от правото на Съюза. В този смисъл държавите членки следва да предвидят система от способи за защита и производства, които да осигурят ефективен съдебен контрол в тези области (решения от 26 март 2020 г., Miasto Łowicz и Prokurator Generalny, C‑558/18 и C‑563/18, EU:C:2020:234, т. 32 и цитираната съдебна практика, и от 11 юли 2024 г., Hann-Invest и др., C‑554/21, C‑622/21 и C‑727/21, EU:C:2024:594, т. 34).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">97</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС по-специално следва да се прилага към всеки национален орган, който може да се произнася като юрисдикция по въпроси, които се отнасят до тълкуването или прилагането на правото на Съюза и които следователно спадат към области, обхванати от това право (решения от 26 март 2020 г., Miasto Łowicz и Prokurator Generalny, C‑558/18 и C‑563/18, EU:C:2020:234, т. 34 и цитираната съдебна практика, и от 11 юли 2024 г., Hann-Invest и др., C‑554/21, C‑622/21 и C‑727/21, EU:C:2024:594, т. 36).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">98</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По силата на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС държавите членки трябва да гарантират, че всички органи, които като „юрисдикции“ по смисъла на правото на Съюза са призвани да се произнасят по въпроси на прилагането или тълкуването на това право и съответно са част от системата им от способи за защита в областите, обхванати от правото на Съюза, отговарят на всички изисквания за ефективна съдебна защита (решение от 22 февруари 2022 г., RS (Действие на решенията на конституционен съд), C‑430/21, EU:C:2022:99, т. 40 и цитираната съдебна практика, и от 11 юли 2024 г., Hann-Invest и др., C‑554/21, C‑622/21 и C‑727/21, EU:C:2024:594, т. 47).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">99</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Сред тези изисквания, първо, е изискването за независимост на съдилищата, което е присъщо на правосъдната дейност и което е част от същественото съдържание на правото на ефективна съдебна защита и на основното право на справедлив съдебен процес, които имат кардинално значение като гаранция за защитата на всички права, които правните субекти черпят от правото на Съюза, и за опазването на общите ценности на държавите членки, прогласени в член 2 ДЕС, по-конкретно на ценността правова държава (решения от 15 юли 2021 г., Комисия/Полша (Дисциплинарен режим на съдиите), C‑791/19, EU:C:2021:596, т. 58 и цитираната съдебна практика, и от 11 юли 2024 г., Hann-Invest и др., C‑554/21, C‑622/21 и C‑727/21, EU:C:2024:594, т. 49).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">100</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Това изискване за независимост включва два аспекта. Първият аспект, който е външен, изисква съответният орган да упражнява функциите си напълно самостоятелно, без да е йерархично обвързан или да е подчинен на когото и било и без да получава нареждания или инструкции от какъвто и да било вид, като по този начин е защитен от външна намеса или натиск, които могат да накърнят независимостта на преценката на членовете му и да повлияят на техните решения (решения от 19 ноември 2019 г., A. K. и др. (Независимост на дисциплинарната колегия на Върховния съд), C‑585/18, C‑624/18 и C‑625/18, EU:C:2019:982, т. 121 и цитираната съдебна практика, и от 11 юли 2024 г., от 11 юли 2024 г., Hann-Invest и др., C‑554/21, C‑622/21 и C‑727/21, EU:C:2024:594, т. 50].</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">101</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Вторият аспект, който е вътрешен, е свързан с понятието за безпристрастност и визира еднаквата отдалеченост от страните по спора и от съответните им интереси с оглед на предмета на спора. Този аспект изисква запазването на обективност и липсата на всякакъв интерес от изхода на спора извън строгото прилагане на правната норма (решения от 19 ноември 2019 г., A. K. и др. (Независимост на дисциплинарната колегия на Върховния съд), C‑585/18, C‑624/18 и C‑625/18, EU:C:2019:982, т. 122 и цитираната съдебна практика, и от 11 юли 2024 г., Hann-Invest и др., C‑554/21, C‑622/21 и C‑727/21, EU:C:2024:594, т. 51).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">102</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Тези гаранции за независимост и безпристрастност изискват наличието на правила — по-конкретно за състава на съответния орган — които позволяват да се отстрани всяко оправдано съмнение у правните субекти в неподатливостта на този орган на влиянието на външни фактори и в неутралността му по отношение на противопоставящите се интереси (вж. в този смисъл решение от 19 ноември 2019 г., А. К. и др. (Независимост на дисциплинарната колегия на Върховния съд), C‑585/18, C‑624/18 и C‑625/18, EU:C:2019:982, т. 123, и от 11 юли 2024 г., Hann-Invest и др., C‑554/21, C‑622/21 и C‑727/21, EU:C:2024:594, т. 52).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">103</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение е важно съдиите да са защитени от външна намеса или натиск, които могат да застрашат тяхната независимост. Правилата, които се прилагат към статута на съдиите и към упражняването на техните функции, трябва по-специално да позволяват да се изключи не само всяко пряко влияние под формата на инструкции, но и всички форми на косвено влияние, които биха могли да насочват решенията на съответните съдии, и съответно да не се допуска положение, при което тези съдии не изглеждат независими или безпристрастни, което би могло да накърни доверието, което правосъдието трябва да вдъхва на правните субекти в едно демократично общество и в една правова държава (решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Полша (Дисциплинарен режим на съдиите), C‑791/19, EU:C:2021:596, т. 60 и цитираната съдебна практика, и от 11 юли 2024 г., Hann-Invest и др., C‑554/21, C‑622/21 и C‑727/21, EU:C:2024:594, т. 53).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">104</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Макар да е свързан главно с гарантирането на независимостта на съдилищата спрямо законодателната и изпълнителната власт в съответствие с принципа на разделение на властите, който е характерен за функционирането на правовата държава, за „външния“ аспект на независимостта все пак трябва да се приеме, че се отнася до защитата на съдиите от пряка или непряка намеса, натиск или влияние, например във връзка с тяхното назначаване или с разглеждането на делата, по които те трябва да се произнесат, които биха могли да идват от други външни източници, каквито в случая са спортните сдружения, чиито съдебни органи по спортни въпроси могат да бъдат принудени да осъществяват контрол върху определени актове или определени дейности.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">105</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Второ, предвид неразривната връзка, която съществува между гаранциите за независимост и безпристрастност на съдиите и за достъп до съд, който е предварително създаден със закон, член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС изисква и да има съд, който да е „предварително създаден със закон“. Този израз, който отразява по-специално принципа на правовата държава, се отнася не само до правното основание за самото съществуване на съда, но и до заседаващия по всяко дело състав (решение от 11 юли 2024 г., Hann-Invest и др., C‑554/21, C‑622/21 и C‑727/21, EU:C:2024:594, т. 55 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">106</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С израза „предварително създаден със закон“ се цели по-специално да не се допусне организацията на съдебната система да бъде оставена на преценката на изпълнителната власт, а също и да се гарантира, че тази материя ще бъде уредена със закон. Освен това в страните с писано право организацията на съдебната система не може да зависи и от преценката на съдебните органи, като обаче това не означава, че не им се признава известна свобода да тълкуват националното законодателство в тази област (решение от 11 юли 2024 г., Hann-Invest и др., C‑554/21, C‑622/21 и C‑727/21, EU:C:2024:594, т. 55 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">107</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На още по-силно основание организацията на съдебната система не може да зависи от преценката на професионалните органи, включително на такива, които са субекти на частното право, въпреки че Съдът вече многократно е постановявал, че такива професионални организации могат да представляват „юрисдикции“ по смисъла на правото на Съюза, стига да отговарят на изискванията на релевантната съдебна практика (вж. в този смисъл решения от 6 октомври 1981 г., Broekmeulen, 246/80, EU:C:1981:218, т. 3, 4, 9 и 17, и от 13 януари 2022 г., Minister Sprawiedliwości, C‑55/20, EU:C:2022:6, т. 61 и цитираната съдебна практика). Следователно, за да могат такива професионални организации или определени органи, които са учредени към тях, да се считат за такива, е необходимо по-специално тяхното съществуване, състав и организация да са установени предварително със закон.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">108</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това понятието „съд, предварително създаден със закон“ означава, че трябва да има орган, който се характеризира с правораздавателна функция, а именно да решава, въз основа на правни норми и след нарочно проведено производство, всеки въпрос от своята компетентност. Следователно такъв орган трябва да отговаря и на други, извън независимостта и безпристрастността на членовете му критерии, и в частност на критерия воденото пред него производство да осигурява определени гаранции (решение от 11 юли 2024 г., Hann-Invest и др., C‑554/21, C‑622/21 и C‑727/21, EU:C:2024:594, т. 57 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">109</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Сред тези гаранции е принципът на състезателност, който е неразделна част от правото на справедлив съдебен процес и на ефективна съдебна защита. Този принцип предполага по-специално страните да могат да обсъждат при условията на състезателност всички фактически и правни обстоятелства, които имат решаващо значение за изхода на производството (решение от 11 юли 2024 г., Hann-Invest и др., C‑554/21, C‑622/21 и C‑727/21, EU:C:2024:594, т. 58 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">110</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Трето, съгласно член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС съответният орган трябва да може да упражнява ефективен съдебен контрол върху актовете, мерките и действията, по които трябва да се произнесе в рамките на своята компетентност, следва от точки 87—92 от настоящото решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">111</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На второ място, принципът на ефективна съдебна защита, закрепен понастоящем в член 47 от Хартата, който, както бе посочено в точка 82 от настоящото решение, трябва надлежно да се вземе предвид за целите на тълкуването на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, се отнася до правото на достъп просто до съд, а не до двуинстанционен съдебен контрол (решения от 28 юли 2011 г., Samba Diouf, C‑69/10, EU:C:2011:524, т. 69, от 17 юли 2014 г., Sánchez Morcillo и Abril García, C‑169/14, EU:C:2014:2099, т. 36, и от 21 декември 2023 г., Scuola europea di Varese, C‑431/22, EU:C:2023:1021, т. 93).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">112</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно, макар правото на Съюза да допуска държавите членки да установяват двуинстанционен съдебен контрол, който може да подобри ефективната съдебна защита на частноправните субекти, било то общо или в конкретно определена област, то не ги задължава да го направят.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">113</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на съдебната практика, припомнена в точка 111 от настоящото решение, на трето и последно място, следва да се отбележи, че в случаи като разглежданите в главните производства само ако се установи, че никой от участващите органи, в различните „инстанции на националното спортно правосъдие“, споменати от запитващата юрисдикция във въпросите ѝ, не отговаря на кумулативните изисквания, произтичащи от член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и припомнени в точки 98—110 от настоящото решение, тази юрисдикция би трябвало да може по силата на правото на Съюза да упражни ефективен съдебен контрол в смисъла, уточнен в точки 87—92 от посоченото решение, върху санкциите, които спортните сдружения могат да налагат на частноправните субекти.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">114</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Всъщност, ако се установи, че поне съдебният орган по спортни въпроси, който се произнася като последна инстанция, отговаря на тези кумулативни изисквания, тоест ако може той да се квалифицира като „юрисдикция“, предоставяща необходимите гаранции за независимост и безпристрастност, ако неговото съществуване, състав и организация са предварително установени със закон, ако той действително упражнява правораздавателна функция, ако провежданото пред него производство предоставя необходимите гаранции, по-специално гаранциите, свързани със зачитането на правото на защита и със спазването на принципа на състезателност, ако може да упражнява ефективен съдебен контрол, като отправя, при необходимост, преюдициални запитвания до Съда на основание член 267 ДФЕС, това означава, че вече е налице правно средство за защита, което гарантира ефективна съдебна защита на частноправните субекти в съответствие с член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, както по същество отбелязва генералният адвокат в точка 101 от заключението си.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">115</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно запитващата юрисдикция следва да установи дали поне съдебният орган по спортни въпроси, който се произнася като последна инстанция, действително отговаря на посочените кумулативни изисквания с оглед на следните критерии.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">116</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Първо, що се отнася до изискванията за независимост и безпристрастност, следва да се констатира, че макар страните в главните производства и някои от заинтересованите правителства да са посочили подробно тези изисквания пред Съда, запитващата юрисдикция от своя страна ги споменава само инцидентно и спорадично в актовете за преюдициално запитване. Следователно тази юрисдикция не е представила на Съда достатъчно информация, която да му позволи да ѝ даде насоки в това отношение. При това положение посочената юрисдикция следва да определи дали тези изисквания са изпълнени с оглед на припомнената в точки 99—104 от настоящото решение съдебна практика.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">117</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Второ, що се отнася до изискването разглежданите органи да са предварително установени със закон, от една страна, следва да се констатира, че то не може да се счита за изпълнено само защото разглежданото в главните производства национално законодателство предвижда, че съответните лица са „длъжни да сезират [съдебните органи по спортни въпроси], съгласно разпоредбите на Устава и Правилника на [CONI] и на спортните федерации“. Всъщност едно такова общо и целокупно препращане към уставите и правилниците на съответните национални спортни сдружения не позволява да се приеме, че освен самото правно основание за съществуването на съответните органи, техният състав, организация, правораздавателна функция и гаранциите, уреждащи процедурата, която трябва да се следва пред тях, са предвидени в закон, така че да не зависят от преценката на изпълнителната власт, на съдебната власт или, на още по-силно основание, на самите национални спортни сдружения.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">118</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно запитващата юрисдикция следва да установи дали тези различни елементи са предвидени в закон, различен от националното законодателство, до което се отнасят въпросите ѝ. В това отношение следва да се уточни, че макар правна уредба, приета от национално спортно сдружение, сама по себе си да не представлява такъв закон, предвид нейния произход и естество, това не изключва непременно възможността тя да се счита за такъв в определени случаи, както например ако бъде утвърдена със закон при подходящи условия.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">119</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От друга страна, в случай че посочено в предходните две точки от настоящото решение изискване е спазено, запитващата юрисдикция ще трябва да провери дали въпросните органи действително упражняват правораздавателна, а не например дисциплинарна функция. Ако се окаже, че това е така, тя ще трябва да установи също дали тази функция се упражнява в рамките на производство, което предоставя всички гаранции, изброени в точки 108 и 109 от настоящото решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">120</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Трето, що се отнася до съдебния контрол, който такива органи могат да упражняват при наличие на санкции като разглежданите в главните производства, при липсата на информация в преписките, с които разполага Съдът, както и на данни в актовете за преюдициално запитване, отново само запитващата юрисдикция е компетентна да установи дали този контрол отговаря на изискванията, припомнени в точки 87—92 от настоящото решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">121</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на всички изложени съображения на първия въпрос по настоящите съединени дела следва да се отговори, че член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национално законодателство, както се тълкува от компетентните национални юрисдикции, което ограничава правомощията на националната юрисдикция, която трябва да упражни контрол върху санкция, наложена от национално спортно сдружение, „след изчерпване на инстанциите на националното спортно правосъдие“, само до правомощието да присъди обезщетение, когато счете, че тази санкция е незаконосъобразна, и изключва правомощията, от една страна, да постанови временни мерки до постановяването на решение по същество, и от друга страна, да отмени посочената санкция и да заличи нейните последици, при условие че поне органът на това „национално спортно правосъдие“, който се произнася като последна инстанция:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal"> представлява „юрисдикция“ по смисъла на правото на Съюза, която предоставя необходимите гаранции за независимост и безпристрастност,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">съществуването, съставът и организацията му са установени предварително със закон,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">изпълнява правораздавателна функция,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">следва производство, което предлага необходимите гаранции, и по-специално зачитане на правото на защита и спазване на принципа на състезателност, и</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">може да упражнява предварителен ефективен съдебен контрол върху санкцията.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По съдебните разноски</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">122</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на обстоятелството, че за страните по главните производства настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C41DispositifIntroduction" id="para-209" title="page-32">
      По изложените съображения Съдът (пети състав) реши:
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Членове 45 и 56 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национално законодателство, както се тълкува от компетентните национални юрисдикции, което позволява на национално спортно сдружение, предвид признатата му от националното право правна автономия, да налага на спортни ръководители санкция, състояща се във временна забрана за упражняване на професионални дейности, които са от компетентността на това сдружение, за финансови и счетоводни декларации с невярно съдържание, направени в нарушение на принципите на лоялност, коректност и почтеност, чието спазване е задължително за тези спортни ръководители по силата на правната уредба, която посоченото сдружение е компетентно да прилага, при условие че:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">с приемането на разпоредби, които позволяват на спортното сдружение да наложи такава санкция, се преследва една или повече съвместими с Договора за функционирането на ЕС легитимни цели от общ интерес, които нямат чисто икономически характер, и</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">тези разпоредби спазват принципа на пропорционалност, което предполага, че могат да гарантират съгласувано и систематично постигането на тази цел или тези цели и че във всеки отделен случай предвидените в тях санкции се определят в съответствие с прозрачни, обективни и недискриминационни критерии, които позволяват да се вземат предвид всички релевантни обстоятелства и подлежат на ефективен съдебен контрол.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национално законодателство, както се тълкува от компетентните национални юрисдикции, което ограничава правомощията на националната юрисдикция, която трябва да упражни контрол върху санкция, наложена от национално спортно сдружение, „след изчерпване на инстанциите на националното спортно правосъдие“, само до правомощието да присъди обезщетение, когато счете, че тази санкция е незаконосъобразна, и изключва правомощията, от една страна, да постанови временни мерки до постановяването на решение по същество, и от друга страна, да отмени посочената санкция и да заличи нейните последици, при условие че поне органът на това „национално спортно правосъдие“, който се произнася като последна инстанция:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">представлява „юрисдикция“ по смисъла на правото на Съюза, която предоставя необходимите гаранции за независимост и безпристрастност,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">съществуването, съставът и организацията му са установени предварително със закон,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">изпълнява правораздавателна функция,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">следва производство, което предлага необходимите гаранции, и по-специално зачитане на правото на защита и спазване на принципа на състезателност, и</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">може да упражнява предварителен ефективен съдебен контрол върху санкцията.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <div class="signatures">
<p class="C77Signatures" id="para-219" title="page-33">
<span class="signatory">Подписи</span>
</p>
</div>
    <div/>
  <hr class="note"/>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-1" href="#c-1">*</a>
</span>) Език на производството: италиански.</p>
</body>
</html>
