<TI><P>Съображения на Общия съд</P></TI>55Според постоянната съдебна практика определянето като помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО изисква всички предвидени в тази разпоредба условия да са налице (Решение на Съда от 21 март 1990 г. по дело Белгия/Комисия, наричано Tubemeuse C-142/87, Recueil, стр. I-959, точка 25 и Решение на Съда от 1 юли 2008 г. по дело Chronopost и La Poste/Ufex и др., C-341/06 P и C-342/06 P, Сборник, стр. I-4777, точка 121).56Първо, трябва да става въпрос за намеса на държавата или чрез ресурси на държавата. Второ, тази намеса трябва да е в състояние да засегне търговията между държавите членки. Трето, тя трябва да предоставя предимство на своя бенефициер. Четвърто, тя трябва да нарушава или да заплашва да наруши конкуренцията (Решение на Съда от 30 март 2006 г. по дело Servizi Ausiliari Dottori Commercialisti, C-451/03, Recueil, стp. I-2941, точка 56 и Решение по дело Chronopost и La Poste/Ufex и др., посочено по-горе, точка 122).57Следва да се напомни, че намесите, които облекчават под различна форма тежестите, обичайно натоварващи бюджета на едно предприятие, и по този начин наподобяват субсидия, представляват предимство по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО (Решение на Съда от 23 февруари 1961 г. по дело De Gezamenlijke Steenkolenmijnen in Limburg/Върховен орган, 30/59, Recueil, стр. 1, 39, Решение на Съда от 29 юни 1999 г. по дело DM Transport, C-256/97, Recueil, стр. I-3913, точка 19 и Решение на Съда от 14 септември 2004 г. по дело Испания/Комисия, C-276/02, Recueil, стр. I-8091, точка 24), по-специално като доставката на стоки или услуги при преференциални условия (вж. Решение на Общия съд от 16 септември 2004 г. по дело Valmont/Комисия, T-274/01, Recueil, стр. II-3145, точка 44 и цитираната съдебна практика).58В настоящия случай жалбоподателят поддържа, че спорната мярка не може да се квалифицира като държавна помощ, доколкото не е изпълнено условието за предоставяне на предимство на получателите, тъй като посочената мярка има чисто обезщетителен характер.59Безспорно е, че някои от предоставяните на предприятията форми на обезщетение не представляват помощ.60Така в Решение от 27 септември 1988 г. по дело Asteris и др. (106/87—120/87, Recueil, стр. 5515, точки 23 и 24) Съдът уточнява, че държавните помощи, т.е. мерките на публичноправни органи, които поставят някои предприятия или определени стоки в по-благоприятно положение, имат съвсем различно правно естество от обезщетенията за вреди, които националните органи евентуално могат да бъдат осъдени да заплатят на частноправни субекти, за да се поправи вредата, която са им причинили, и че следователно посочените обезщетения за вреди не представляват помощи по смисъла на членове 87 ЕО и 88 ЕО.61Съдът също така е постановил, че публичните субсидии, предоставени на предприятия, на които изрично са възложени задължения за обществена услуга, с цел да се компенсират разходите, които са възникнали в резултат от изпълнението на тези задължения и отговарят на определени условия, не попадат в обхвата на член 87, параграф 1 ЕО (Решение на Съда от 24 юли 2003 г. по дело Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg, C-280/00, Recueil, стр. I-7747, точка 94).62В настоящия случай Комисията посочва, че предоставеното от държавата обезщетение за отчуждаване на активи обикновено не се квалифицира като държавна помощ (съображение 70 от обжалваното решение).63Спорната мярка се състои в удължаване на срока на първоначалната мярка, с която на Terni се предоставя преференциална тарифа за доставката на електроенергия като обезщетение за национализацията през 1962 г. на производството от това дружество на електроенергия от водни източници.64Член 6 от Указ № 1165/63, в който се определя това обезщетение, има следния текст:ENEL трябва да доставя на Terni […] 1025000000 kWh (един милиард и двадесет и пет милиона) всяка година, с мощност от 170000 kW (сто и седемдесет хиляди) — количеството електроенергия, използвано от Terni през 1961 г. […] за дейностите, които не са сред посочените в член 1 от Закон № 1643[/62], и 595000000 kWh (петстотин деветдесет и пет милиона) годишно, с допълнителна мощност от 100000 kW (сто хиляди), за осъществяваните към датата на влизане в сила на Закон № 1643[/62] дейности.
Посочените доставки трябва да се извършват до 31 декември 1992 г. в местата за доставка, разположени в обектите на Terni, определени по общо съгласие на страните.
65Това фиксирано количество електроенергия трябва да се доставя по преференциална тарифа, определена в член 7 от Указ № 1165/63, както следва:За доставката на 1025000000 kWh […] годишно, цената за доставката на kWh ще се определя в зависимост от средните вътрешни продажни цени за периода 1959—1961 г., по които отдел Производство на електроенергия на Terni […] продава електроенергия на обектите на дружеството, които осъществяват дейност в други сектори.
За количествата консумирана от Terni […] енергия над 1025000000 kWh […] годишно, до 595000000 kWh […] годишно, посочената в предходната алинея цена ще бъде увеличена с 0,45 [италиански] лири за kWh.
66Следователно мярката, чийто адресат е Terni, изглежда е резултат от три фактора: количеството електроенергия, нейната цена и продължителността на преференциалния режим.67Според Комисията първоначалната мярка представлява обезщетение, тя е адаптирана и за целия период, предвиден с тази мярка, т.е. до 1992 г., тарифата Terni не предоставя никакво предимство на получателите. Като се позовава на буквално тълкуване на член 6 от Указ № 1165/63 и на ясното определяне на 30-годишен срок на прилагане на посочената тарифа, Комисията поддържа, че удължаването на този срок не може да се счита за неразделна част от обезщетението и прави извод, че считано от 1 януари 2005 г. предоставената в съответствие с разпоредбите на член 11, параграф 11 от Закон № 80/05 тарифа представлява държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО (съображения 78, 79, 94 и 117 от обжалваното решение).68Жалбоподателят оспорва този извод, като се позовава на динамично тълкуване на националните разпоредби в областта на обезщетенията. Той поддържа, че с последните се установява компенсаторен механизъм, който е особен, тъй като е гъвкав, а количеството електроенергия е единственият от трите определящи обезщетението фактора заедно с цената и продължителността, който е окончателно определен.69Целта на този механизъм била да гарантира икономическото равновесие за Terni отпреди национализацията през 1962 г. — извънредна и дискриминационна мярка в сравнение с останалите производители на електроенергия за собствени нужди, независимо дали те са конкуренти на Terni, или не. При това положение намерението на законодателя било да обезщети Terni чрез механизъм, който е основан на приравняването на това дружество на фактически производител на електроенергия за собствени нужди и трябва да гарантира дългосрочно еднакво третиране на Terni и на производителите на електроенергия за собствени нужди, спрямо които не е извършено отчуждаване.70Следователно съгласно първоначалната логика на обезщетението италианските власти удължили срока на действие на тарифата Terni в съответствие с подновяването на концесиите за производство на електроенергия от водни източници на производителите на електроенергия за собствени нужди, като това удължаване на срока било необходимо за привеждането в действие на мярката за обезщетение и било неразделна част от нея.71Тези доводи не могат да бъдат приети.72На първо място, трябва да се подчертае, че настоящият спор се вписва в контекста на национализацията на електроенергийния сектор в Италия, която се основава на член 43 от италианската конституция, а правният акт за нейното привеждане в действие е Закон № 1643/62, допълнен с Указ № 1165/63.73Ето защо трябва да се изхожда от последните текстове, за да може въпросната национализация да се възприеме във всичките ѝ измерения, включително правно дължимото обезщетение при това положение на едностранно решено от държавата прехвърляне на собственост.74От съвсем ясната формулировка на член 6 от Указ № 1165/63 обаче следва, че тарифата Terni е предоставена като обезщетение за точно определен период, без възможност за продължаване. Така същият този член гласи, че доставките на електроенергия за Terni трябва да се извършват до 31 декември 1992 г., като посочването на конкретна дата изключва a priori всякаква трудност при тълкуване на времевия обхват на разпоредбата.75Освен това жалбоподателят не посочва нито една разпоредба от Закон № 1643/62 или от Указ № 1165/63, която да предвижда изменение на срока на прилагане на тарифата Terni, с възможност за удължаване на този срок след предвидената дата на изтичане. От друга страна, следва да се отбележи, че възможността за промяна на цената, по която се доставя електроенергия на Terni, е изрично предвидена от националния законодател в член 8 от Указ № 1165/63.76Жалбоподателят подчертава, че за да приеме датата 31 декември 1992 г. в Указ № 1165/63, към момента на извършване на национализацията националният законодател взема предвид датата на изтичане на концесиите за производство на електроенергия от водни източници на производителите на електроенергия за собствени нужди, като същевременно жалбоподателят поддържа, че липсата на изрична разпоредба относно възможността да се измени срокът на прилагане на тарифата Terni според срока на концесиите се обяснява с факта, че подновяването на последните представлява, за същия този законодател и към същия този момент, съвсем непредвидимо събитие.77Следва да се отбележи, че първоначалното определяне на срок на действие на концесиите само по себе си вече поставя въпроса за това какво ще стане с тези концесии след тяхното изтичане, а запазването им вследствие на законодателно удължаване на срока или на конкурс или търг е предвидима хипотеза, а не съвсем непредвидимо събитие. Ето защо от преписката е видно, че липсата в националното законодателство на изрична разпоредба, която да предвижда възможност за изменение на срока на прилагане на тарифата Terni, изглежда е просто резултат от избора на законодателя да обезщети Terni чрез преференциална тарифа за доставка на електроенергия за точно определен период, фиксиран окончателно към момента на национализацията.78Направеният по-горе анализ не може да се постави под въпрос, дори да се предположи в съответствие с указанията на жалбоподателя, че при тълкуването на въпросните национални разпоредби, независимо от еднозначната им формулировка, следва да се вземат предвид контекстът и волята на националния законодател.79Жалбоподателят най-напред представя подготвителни парламентарни материали, и по-специално материали от следобедното заседание на Долната камара от 18 септември 1962 г. и материали от следобедното заседание на Горната камара от 15 ноември 1962 г.80Във връзка с първите той посочва следния пасаж:Какво можем да направим [за да обезщетим Terni]? […] Комисията първоначално възприе съвсем конкретен критерий: за експлоатираните понастоящем от Terni обекти да се предоставят консумираните през 1961 г. количества електроенергия, по цените от тази година. От друга страна, ние можем да зададем критерий.
81По отношение на заседанието на Горната камара жалбоподателят посочва, че е било изрично уточнено, че целта на предоставената на Terni особена форма на обезщетение естествено е да не се наруши вътрешното равновесие на това предприятие.82Тези две позовавания разкриват най-много загрижеността на народните представители, от една страна, да се запази финансовото равновесие на Terni, спрямо което дружество по принцип не е трябвало да се прилага Закон № 1643/62, и от друга, да се възприеме критерий или механизъм за обезщетение — нещо, което всъщност е намерило израз в законодателството с избора на специфичен начин на обезщетение, както свидетелства съдържанието на член 6 от Указ № 1165/63.83Безспорно е, че в случая обезщетението се състои не в плащане на общо определена сума, фиксирана според пазарната стойност на отчуждените активи, а в механизъм, който предвижда доставката на дадено количество електроенергия на цената, която Terni би заплащало, ако бе запазило своите производствени инсталации за период, пропорционален на остатъчния срок на отчуждената концесия, което изразява загрижеността на законодателя да не се нарушава вътрешното равновесие на Terni.84Вярно е, че срокът на прилагане на тарифата Terni леко превишава остатъчния срок на концесията на Terni и че според Комисията може да се приеме, че италианските органи са възнамерявали да изравнят изтичането на срока на посочената тарифа с общото изтичане на концесиите за производство на електроенергия от водни източници в Италия (съображение 77 от обжалваното решение).85Също така обаче е вярно, че в Указ № 1165/63 националният законодател е приел конкретна дата за изтичане на тарифата Terni без други времеви указания, както и че жалбоподателят не е доказал, че подготвителните парламентарни материали разкриват волята на посочения законодател да обвърже срока на прилагане на тарифата Terni с този на концесиите за производство на електроенергия от водни източници на производителите на електроенергия за собствени нужди в смисъл, че подновяването на последните трябва автоматично да доведе до удължаване на срока на посочената тарифа.86На следващо място жалбоподателят изтъква еднозначното тълкуване на волята на националния законодател от върховните италиански юрисдикции и цитира в това отношение Решение № 17686 на Corte suprema di cassazione от 21 ноември 2003 г. и Решение № 606 на Consiglio di Stato от 21 февруари 2005 г., които потвърдили необходимостта, дори след 1992 г., да се осигури сходно третиране на Terni и на производителите на електроенергия за собствени нужди, спрямо които не е извършено отчуждаване.87Позоваването на тези две съдебни решения обаче изглежда ирелевантно, доколкото те са постановени след Закон № 9/91, който удължава срока и прави приложими и след изтичането към 31 декември 1992 г. разпоредбите, които предвиждат предоставянето на преференциална тарифа на Terni като обезщетение.88Освен това, както посочва жалбоподателят, тези решения са постановени по дела с напълно различен предмет от този по настоящото дело. Националните юрисдикции не са сезирани с въпроса дали с удължаването на срока на действие на тарифата Terni след 31 декември 1992 г. италианските власти са нарушили задължението, наложено на държавите членки с член 88, параграф 3 ЕО, да не привеждат в изпълнение нова помощ без предварително да уведомят Комисията.89Поставеният пред тези юрисдикции въпрос е дали след изменението на националната тарифна структура на електроенергията Terni трябва да понася допълнителни разходи за доставката на електроенергия. Юрисдикциите дават отрицателен отговор в правния контекст, напомнен в точка 87 по-горе, като се основават на причината за съществуване на специалния режим за определяне на цената на доставка на електроенергия за Terni, който е приет с цел да се обезщети последното дружество след национализацията.90Постановено е, че целта на тарифата Terni е да запази в полза на това дружество възможността то да се снабдява с електроенергия по цени, като цяло аналогични на тези, които самото дружество Terni би плащало, ако можеше да продължи да използва произведената от него електроенергия, и че следователно от това дружество не може да се изисква да прави допълнителни разходи [за доставката на електроенергия], от които то би било освободено, ако можеше да продължи да произвежда електроенергия за собствени нужди и следователно да консумира така произведената от него електроенергия.91Тези мотиви са в противоречие с тезата на жалбоподателя. Обратно на твърденията на жалбоподателя, националните юрисдикции са приели, че не тарифата за електроенергия, по която Terni трябва да плаща на ENEL, трябва да продължи да бъде аналогична на „тарифата на останалите производители на електроенергия за собствени нужди, а че тя трябва да съответства на цените, които самото дружество Terni би плащало, ако можеше да продължи да използва електроенергия за собствени нужди — нещо, което е възможно само въз основа на неговата концесия за производство на електроенергия от водни източници и за срока на тази концесия.92В съответствие с така определената от националните юрисдикции логика на обезщетение по отношение на фактора, свързан с цената на електроенергията, срокът на действие на тарифата Terni не може, както правилно изтъква Комисията, да не отчита остатъчния срок на отчуждената концесия и да бъде обвързан с това какво ще стане с концесиите за производство на електроенергия от водни източници на производителите на електроенергия за собствени нужди.93На второ място, следва да се припомни, че законодателството относно удължаванията на срока на концесиите за производство на електроенергия от водни източници, което е прието след Закон № 1643/62 и Указ № 1165/63, противоречи на възприетото от жалбоподателя тълкуване на тези текстове, според което последните обвързвали срока на действие на тарифата Terni чрез един вид динамично и мълчаливо препращане с този на концесиите за производство на електроенергия от водни източници на производителите на електроенергия за собствени нужди, като удължаването на срока на действие на концесиите автоматично водело до удължаването на срока на действие на посочената тарифа.94Това тълкуване се опровергава от факта, че удължаванията на срока на действие на тарифата Terni, които изобщо не са автоматични, налагат законодателна намеса, за да се измени определеното с Указ № 1165/63 първоначално обезщетение.95С първото удължаване на срока на действие на тарифата Terni, което произтича от член 20, параграф 4 от Закон № 9/91, също така е удължен до 2001 г. срокът на съществуващите към тогавашния момент концесии за производство на електроенергия от водни източници. Този закон не може да се сведе, както прави жалбоподателят, само до едновременно удължаване до 2001 г. на срока на действие на тарифата Terni и на срока на действие на концесиите за производство на електроенергия от водни източници на производителите на електроенергия за собствени нужди, доколкото той има двойна цел — да удължи срока на действие на тарифата Terni, но и да я премахне в края на 2007 г. (вж. съображение 19 от обжалваното решение), на по-късна дата, която следователно е независима от тази на изтичане на съществуващите към тогавашния момент концесии за производство на електроенергия от водни източници. Тези два елемента са неделими и на практика доказват, че въпросът за срока на действие на посочената тарифа е различен от този за положението на производителите на електроенергия за собствени нужди.96Фактът, че създалото се положение за дружествата Terni е различно от това за дружествата на производителите на електроенергия за собствени нужди се потвърждава от това, че през 1999 г. италианските органи се намесват само за да подновят до 2010 г. съществуващите към тогавашния момент концесии за производство на електроенергия от водни източници.97Второто удължаване на срока на действие на тарифата Terni произтича от член 11, параграф 11 от Закон № 80/05, който гласи:За да се даде възможност за развитие и преструктуриране на производството на съответните предприятия, срокът за прилагане на благоприятни тарифни условия към доставките на електроенергия, предвидени в член 1, параграф 1, [буква] в) от преобразувания Декрет-закон № 25 от 18 февруари 2003 г., с измененията в Закон […] № 83 от 17 април 2003 г., се удължава до края на 2010 г., при приложимите към 31 декември 2004 г. тарифни условия.
98В посочената разпоредба концесиите за производство на електроенергия от водни източници дори не се споменават и в нея не се съдържа никакво указание, което позволява да се приеме, че законодателят е имал намерение да обвърже срока на действие на тарифата Terni със срока на действие на посочените концесии.99Напротив, от същата разпоредба следва, че тарифата Terni е само едно от благоприятните тарифни условия, чието удължаване има за цел да даде възможност за развитие и преструктуриране на производството на съответните предприятия. В съображение 67 от обжалваното решение, което е част от обобщението на изразеното в хода на официалната процедура по разследване становище на италианските власти, се уточнява подчертаното от тези власти, че:[О]спорваното удължаване на тарифата съгласно член 11, параграф 11 от Закон № 80/2005 е свързано с мащабна програма за инвестиции, които ThyssenKrupp осъществява в индустриалната зона на Terni-Narni. Според този план за действие в областта ще бъдат разработени нови мощности за производство на електроенергия. Поради това тарифата служи като временно решение до създаването на такива производствени мощности и нейното премахване би застрашило направените към момента инвестиции.
100Както се посочва в съображение 61 от обжалваното решение относно политическите причини за второто удължаване, италианските власти изтъкват следното:[т]арифата е необходима, за да създаде условия на равнопоставеност между тези дружества с висока енергийна интензивност, които действат в Италия, и техните конкуренти в [Европейския съюз], които също се възползват от намалени цени на електроенергията (въз основа на тарифа или договор), докато не бъдат завършени текущи инфраструктурни проекти за производство на електроенергия и транспорт. Ако тарифата бъде премахната, въпросните дружества ще преместят дейността си извън [Европейския съюз]. Това неизбежно би довело до индустриална криза и сериозна загуба на работни места в засегнатите региони. Ето защо според [Италианската република] тарифата Terni следва да се смята за [временно решение]
101Следователно не става дума за мярка, която представлява продължение от правна гледна точка на обезщетението, получавано от Terni поради национализацията през 1962 г. на производството на това дружество на електроенергия от водни източници.102Освен това трябва да се отбележи, че удължаването на срока на действие на тарифата Terni е направено почти шест години след подновяването с Указ № 79/99 на концесиите за производство на електроенергия от водни източници, като подобен промеждутък от време е в противоречие с твърдението за връзка между спорната мярка и удължаването на срока на посочените концесии.103Жалбоподателят поддържа, че ако срокът на действие на тарифата Terni не е удължен в същия момент, през 1999 г., това е защото със Закон № 9/91 се установява режим на плавно премахване, като посочената тарифа е трябвало да престане да се прилага през 2007 г. Достатъчно е да се констатира, че този довод изобщо не поддържа тезата на жалбоподателя, а само потвърждава, че създалото се положение за тарифата Terni е различно от това за производителите на електроенергия за собствени нужди, които притежават концесии за производство на електроенергия от водни източници.104Тази констатация за обективна връзка между планираното и постепенно премахване на тарифата Terni и липсата на удължаване на срока ѝ през 1999 г. не може да се постави под въпрос с простото предположение на жалбоподателя, че срокът на въпросната тарифа не е удължен през 1999 г., тъй като се очаквало намаляване на цената на електроенергията вследствие либерализирането на пазара — хипотеза, която впрочем въобще не е подкрепена с доводи от жалбоподателя.105Всъщност през 1991 г. италианските власти очевидно са взели решение постепенно да преустановят прилагането на тарифата Terni, а през 2005 г. са променили становището си, като спорната мярка съпътства направените по-конкретно от жалбоподателя инвестиции.106Накрая следва да се отбележи, че няколко месеца след удължаването на срока на действие на тарифата Terni със Закон № 266/05 е извършено ново удължаване на срока на концесиите за производство на електроенергия от водни източници (до 2020 г.), без обаче да е предвидено съответно удължаване на срока на действие на тарифата Terni.107На трето място, следва да се подчертае, че доводите на жалбоподателя, изведени от решението от 6 август 1991 г., и по-общо от твърдените противоречия в позицията на Комисията, изглеждат ирелевантни.108Жалбоподателят най-напред поддържа, че от решението от 6 август 1991 г. да не повдига възражения срещу прилагането на Закон № 9/91 и от разменената кореспонденция между Комисията и италианските власти следва, че тази институция е приела извода, че удължаването на срока на действие на тарифата Terni през 1991 г. представлява продължение от правна гледна точка на взетата със Закон № 1643/62, както и с Указ № 1165/63 компенсаторна мярка за Terni, и че като такава мярка въпросният тарифен режим не е подчинен на общностната правна уредба относно държавните помощи.109Безспорно е, че след като италианските власти отправят уведомление за Закон № 9/91, с член 20, параграф 4 от който за пръв път е удължен срокът на действие на тарифата Terni, Комисията приема решението от 6 август 1991 г., с което решава да не повдига възражения.110В обжалваното решение Комисията уточнява, без да е опровергана от жалбоподателя, че е уведомена за Закон № 9/91 едновременно с уведомлението за Закон № 10/91, който също се отнася до въпроса за електроенергията, и че документите, въз основа на които Комисията е взела своето решение, съдържат само кратко описание и оценка на членовете, които са от значение от гледна точка на държавните помощи. Член 20, параграф 4 от Закон № 9/91, в който се предвижда удължаването на срока на действие на тарифата Terni, не е бил споменат (вж. съображения 20 и 134 от обжалваното решение).111Комисията добавя, че за съжаление с оглед на тази оскъдна информация е невъзможно да се проследи обосновката по този случай, и по-специално да се разбере дали Комисията е изследвала и е възнамерявала да одобри тарифата Terni, но че във всеки случай Италианската република е направила уведомление за целия закон и решението за одобрение също се отнася до целия закон (съображения 135 и 136 от обжалваното решение).112Обратно на твърденията на жалбоподателя, Комисията обявила помощта по двата закона за съвместима с правилата относно държавната помощ (съображение 20 от обжалваното решение).113Този извод се потвърждава от текста на решението от 6 август 1991 г., в което Комисията посочва, че като се има предвид, че икономията на енергия е една от целите на енергийната политика на Общността, и след като разгледа предвидените със [съответните] закони финансови стимули в светлината на ангажиментите на италианските власти във връзка с някои разпоредби, [тя] реши да не повдига никакво възражение относно тяхното прилагане. Позоваването на екологична цел и на поети от националните органи ангажименти, което изрично е направено в следващите параграфи от същото решение чрез споменаването по-специално на предвидения за регионалните помощи максимален размер, потвърждава, че след като първоначално са счетени за помощи, съдържащите се в Закони № 9/91 и № 10/91 мерки са одобрени като съвместими с общия пазар, макар в решението от 6 август 1991 г. да не е изрично посочена приложената дерогация.114Освен това следва да се напомни, че решението да не се повдигат възражения съответства според даденото определение в член 4, параграф 3 от Регламент № 659/1999, който кодифицира и утвърждава практиката по въпросите на разглеждането на държавните помощи в съответствие с общностната съдебна практика (Решение на Съда от 17 юли 2008 г. по дело Athinaïki Techniki/Комисия, C-521/06 P, Сборник, стр. I-5829, точка 5), на положение, при което Комисията след предварително разглеждане констатира, че не са се породили никакви съмнения по отношение на съвместимостта с общия пазар на мярката, за която е отправено уведомление, доколкото попада в рамките на приложното поле на член 87, параграф 1 ЕО, и следователно решава, че тази мярка е съвместима с посочения пазар.115Освен това, като се основава на писмо от 19 септември 1991 г. на италианското министерство на промишлеността, търговията и занаятите, изпратено до италианското министерство на държавните участия, жалбоподателят твърди, че Комисията се е обърнала към италианските власти, за да поиска информация относно предполагаема помощ, предоставена на дружество Ilva, по-рано Terni, и че след като получила отговора на посочените власти, съгласно който удължаването на срока на действие на тарифата Terni със Закон № 9/91 не представлява помощ, а форма на удължаване на срока на предвиденото със Закон № 1643/62 обезщетение, Комисията не оспорила това тълкуване.116Освен изразеното от Комисията несъгласие във връзка с изпращането на този отговор от италианските власти само от мълчанието на Комисията предвид текста на Регламент № 659/1999 не може да се направи извод, че институцията е приела каквато и да било позиция относно предвидената със Закон № 9/91 мярка, която впрочем вече се съдържа в решението от 6 август 1991 г.117Във всеки случай е важно да се подчертае, че удължаването със Закон № 9/91 на срока на действие на тарифата Terni не е спорната мярка, довела до приемането на обжалваното решение, което е предмет на настоящата жалба, както и че доводите на жалбоподателя, изведени от решението от 6 август 1991 г. и от твърдяна размяна на кореспонденция между Комисията и италианските власти, са свързани със спора относно твърдяното нарушение от тази институция на принципа на защита на оправданите правни очаквания, предмет на последното правно основание за отмяна, изложено от жалбоподателя.118На следващо място последният поддържа, че обжалваното решение е противоречиво, тъй като в него Комисията квалифицира спорната мярка като държавна помощ, признавайки същевременно, че логиката на удължаванията на срока се състои в това да се запази [еднаквото] отношение към тези производители на електроенергия от водни източници, които са подновили концесиите си (съображение 92 от обжалваното решение), че първоначалната продължителност е определена в зависимост от датата на изтичане на концесиите за производство на електроенергия от водни източници (съображение 77 от обжалваното решение), или че избраният през 1962 г. от италианския законодател метод за компенсиране е обоснован дотолкова, доколкото позволява да се неутрализира риск[ът] от допълнително увреждане […] за Terni през годините, например в случай на увеличение на цените на електроенергията (съображение 73 от обжалваното решение), като последното твърдение представлявало мълчаливо признание на факта, че претърпяната от Terni в резултат от отчуждаването вреда била тясно свързана с предимството, от което могат да се ползват останалите производители на електроенергия за собствени нужди.119Тези доводи са основани на частичен и субективен прочит на обжалваното решение, и по-специално на съображение 92 от него, което обобщава анализа на Комисията и има следния текст:Що се отнася до удължаванията на срока на тарифата Terni, Комисията смята, че техният смисъл е да се запази [еднаквото] отношение спрямо тези производители на електроенергия от водни източници, които са подновили концесиите си. При все това такова еднакво отношение, което е в основата на компенсаторния механизъм, е предвидено при споразуменията за [отчуждаване] единствено за срок от [30] години, а не безсрочно. Следователно поради причините, вече обяснени в съображения от 73 до 78 по-горе, тези удължавания нямат компенсаторен характер.
120В съображение 93 от обжалваното решение Комисията добавя следното:Това заключение е дори още по-очевидно за второто удължаване на срока на тарифата. Това удължаване прекъсва механизма за постепенно преустановяване на подаването на електроенергия, предназначен да улесни прехода на дружествата към пълна тарифа, което е знак, че италианските органи са били убедени, че дружествата са напълно компенсирани. Наистина, [Италианската република] обяснява обстойно причините, които са довели до това второ удължаване и които са свързани единствено с политиката в сферата на промишлеността (вж. [становището на Италианската република] в съображение 60 по-горе).
121Ето защо не съществува нито двусмислие, нито противоречие в разсъжденията на Комисията, според която логиката, възприета при избора на начина на обезщетяване на Terni, не може да обоснове удължаване на срока на прилагане на тарифата Terni над 30-годишния срок, който съвсем конкретно е определен от националния законодател.122На последно място, следва да се отбележи, че разсъжденията на жалбоподателя биха довели до предоставянето на обезщетение с неопределена продължителност и следователно неограничено в количествено отношение — положение, чиято правомерност не е доказана от жалбоподателя от гледна точка нито на националния правен ред, нито на практиката на ЕСПЧ.123Необходимо е да се напомни, че решението на италианските власти да национализират производството на Terni на електроенергия от водни източници е прието в съответствие с член 43 от италианската конституция, според който [з]аконът може в обществен интерес, чрез отчуждаване и след обезщетяване, да запази поначало или да прехвърли — на държавата, на публичноправни органи или на сдружения на работници или на потребители — определени дейности или категории дейности, които са свързани с основни обществени услуги или с енергийни източници, или с монопол, и са от първостепенен обществен интерес.124Жалбоподателят посочва, че съгласно практиката на Corte suprema di cassazione и на Corte costituzionale (италианския Конституционен съд) обезщетението трябва да е сериозно, подходящо и достатъчно, а при изчисляването му да се изхожда от стойността на имуществото предвид неговите основни характеристики, проявяващи се при евентуалната му икономическа употреба.125Комисията не оспорва тези твърдения и цитира Решение № 5/1980 от 30 януари 1980 г. на Corte costituzionale, в което се уточнява следното:Въпреки че с обезщетението, гарантирано на лицето, по отношение на което е извършено отчуждаване […] не се поправя напълно претърпяната загуба — доколкото е необходимо правото на частноправния субект да се съгласува с общия интерес, на който служи отчуждаването — все пак то не може да бъде определено в незначителен или чисто символичен размер, а трябва да представлява действителна компенсация. За да е възможно това, при изчисляването на обезщетението следва да се изхожда от стойността на имуществото с оглед на неговите основни характеристики, проявяващи се при евентуалната му икономическа употреба, в съответствие със закона.
126Безспорно е, че предвиденият в член 6 от Указ № 1165/63 начин на обезщетение е определен съобразно характеристиките на национализирания актив, а именно обектите за производство на електроенергия, експлоатирани въз основа на концесия, чийто срок би трябвало да позволи на концесионера да амортизира инвестицията.127Така Италианската република решава да предостави обезщетение не под формата на плащане на общо определено обезщетение, фиксирано въз основа на пазарната стойност на отчуждените активи, а чрез доставката на Terni на дадено количество електроенергия на цената, която то би плащало, ако бе запазило своите инсталации. Във връзка с това националните органи логично отчитат остатъчния срок на концесията на Terni, за да определят срока на прилагане на тарифата Terni, като датата на изтичане на последната е дори малко след тази на посочената концесия.128Както подчертава Комисията в съображение 75 от обжалваното решение, следователно общият размер на обезщетението зависи от продължителността на тарифата Terni.129Според жалбоподателя срокът на действие на посочената тарифа трябва в съответствие с първоначалната логика на възприетия от националния законодател механизъм за обезщетяване да се удължава системно в зависимост от подновяванията на концесията на производителите на електроенергия за собствени нужди, спрямо които не е извършено отчуждаване, така че да се неутрализират трайно вредоносните последици от национализацията предвид повишаването на цената на електроенергията.130Тълкуването от жалбоподателя на член 6 от Указ № 1165/63 би довело до това обезщетението за национализацията на производството на Terni на електроенергия от водни източници да бъде предоставено за неопределен срок, изчисляването на неговия размер да зависи от последващи събития, настъпили дори няколко години след датата на национализация, и следователно както размерът на обезщетението, така и стойността на национализирания актив да бъдат неопределени и неограничени.131Следва обаче да се констатира, че жалбоподателят не посочва нито норма, нито принцип на общностното право, нито разпоредба от националния правен ред, нито решение на национална юрисдикция, на които може да се основе неговото тълкуване, което води до предоставянето на обезщетение за неопределен период или предвижда по общ начин възможността за отчитане на събития, настъпили след определянето на обезщетението, за да се измени оценката на национализираното или отчужденото имущество, и следователно обхватът на обезщетението.132Впрочем жалбоподателят изглежда признава невъзможността да се защитава подобно тълкуване, като прави признание във връзка със съдържанието на разпоредба, на която се позовава Комисията, а именно член 32 от Президентски указ № 327 от 8 юни 2001 г. за уеднаквяване на законовите и подзаконовите разпоредби относно отчуждаването в обществен интерес. В това отношение той посочва, че действително е вярно, че предоставеното поради отчуждаване обезщетение не може да бъде мярка с неопределен срок и че обезщетението трябва да бъде ясно установено по предвидим начин към момента на отчуждаване. Член 32 от посочения указ всъщност предвижда, че обезщетението за извършеното отчуждаване се изчислява въз основа на характеристиките на имуществото към момента на споразумението за прехвърляне или към деня на обнародване на указа за отчуждаване.133Въпреки това жалбоподателят твърди, че първоначалният гъвкав компенсаторен механизъм, предвид характера на изключение на извършеното спрямо Terni отчуждаване, се потвърждава и от предвидените в член 1 от Допълнителния протокол към [ЕКПЧ] принципи, както и от практиката на ЕСПЧ.134Посоченият член, озаглавен Защита на собствеността, гласи следното:Всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своята собственост. Никой не може да бъде лишен от своята собственост освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право.
Предходните разпоредби не накърняват по никакъв начин правото на държавите да въвеждат такива закони, каквито счетат за необходими за осъществяването на контрол върху ползването на собствеността в съответствие с общия интерес или за осигуряване на плащането на данъци или други постъпления или глоби.
135Достатъчно е да се констатира, че с тази разпоредба се закрепва правото на собственост, като се определят неговите предели, както и че изводът на жалбоподателя по настоящото производство не може да се обоснове с позоваването само на този текст.136Що се отнася до практиката на ЕСПЧ, жалбоподателят цитира решение от 11 април 2002 г. по дело Lallement с/у Франция, от което следвало, че изискването да се предостави обезщетение, което е разумно с оглед на стойността на отчужденото имущество, може понякога да наложи необходимостта да се предвидят суми, които са значително по-високи от самата стойност на отчужденото имущество.137В посоченото решение, което се отнася до отчуждаването на недвижим имот, използван за селскостопански цели, ЕСПЧ напомня, че с мярката на намеса по отношение на правото на зачитане на собствеността като отчуждаването трябва да се намери справедливо равновесие между изискванията на общия интерес на общността и императивните изисквания за защита на основните права на личността. При отчуждаването това равновесие по принцип е постигнато, когато лицето, спрямо което е извършено отчуждаването, получи обезщетение, разумно с оглед на пазарната стойност на имуществото, дори ако законни цели в обществен интерес могат да са довод в подкрепа на плащане на по-ниска от пълната пазарна стойност. Според ЕСПЧ независимо от свободата на преценка на държавата, когато отчужденото имущество е средството за работа на лицето, спрямо което е извършено отчуждаването, изплатеното обезщетение не е разумно с оглед на стойността на имуществото, ако по един или друг начин не покрива тази конкретна загуба или не дава възможност такова средство да бъде отново придобито след отчуждаването (точки 18, 20, 23).138При все това не само направената от жалбоподателя аналогия между положението на Terni и положението, довело до посоченото съдебно решение, т.е. отчуждаването на земеделски земи, което засяга средствата за производство на земеделския стопанин и може да постави под въпрос възможността той да продължи своята професионална дейност, е спорна, но и решението на ЕСПЧ не съдържа никакво изрично указание относно необходимостта да се предвидят суми, които са значително по-високи от самата стойност на отчужденото имущество“.139Това решение всъщност се основава на отношението на пропорционалност, което трябва да съществува между размера на обезщетението и дадената стойност на отчужденото имущество — мотиви, които са несъвместими с резултата от направеното от жалбоподателя тълкуване на член 6 от Указ № 1165/63, което ако не бъде конкретизирано във времево отношение, би могло да доведе до неограничено или безсрочно право да се ползва тарифата Terni.140От всичко изложено дотук следва, че не може да се приеме, че предоставеното през 2005 г. със спорната мярка удължаване на срока на действие на тарифата Terni е неразделна част от обезщетението, дължимо на Terni за извършеното спрямо него отчуждаване през 1962 г. Това твърдение на жалбоподателя по-скоро произтича от екстраполиране на първоначалната логика на обезщетяване, възприета от националния законодател, която се основава на приравняването на Terni на фактически производител на електроенергия за собствени нужди. Това твърдение има за цел да се стигне до освобождаване от времевото ограничение, определено за прилагането на тарифата Terni, и води до изопачаване на ясния и точен текст на член 6 от Указ № 1165/63.141Следователно правилно, след като уточнява, че несъмнено снабдяването с електроенергия на по-ниски цени в сравнение с обикновената тарифа за електроенергия предоставя ясно изразено икономическо предимство за получателите, чиито производствени разходи са намалени и конкурентната им позиция е засилена (съображение 99 от обжалваното решение), Комисията прави извод, че считано от 1 януари 2005 г. предоставената на дружествата Terni преференциална тарифа представлява държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО.142Следователно правното основание, изведено от нарушение на член 87, параграф 1 ЕО, трябва да се отхвърли.