<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-604/20</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62020CC0604</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2022:331">EU:C:2022:331</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>23</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>23</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Заключение на J. Richard de la Tour — Дело C‑604/20</HT></P><P><HT TYPE="SC">ROI Land Investments</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">J. Richard de la Tour</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20220428">28 април 2022 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: френски.</P></NOTE></P></TI><STI><P>Дело C‑604/20</P><P>ROI Land Investments Ltd.</P><P>срещу</P><P>FD</P><P><HT TYPE="NORMAL">(Преюдициално запитване, отправено от Bundesarbeitsgericht (Федерален трудов съд, Германия)</HT></P></STI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси</KEYWORD><KEYWORD>Компетентност, признаване и изпълнение на съдебни решения</KEYWORD><KEYWORD>Регламент (ЕС) № 1215/2012</KEYWORD><KEYWORD>Членове 17 и 21</KEYWORD><KEYWORD>Регламент (ЕО) № 593/2008</KEYWORD><KEYWORD>Приложимо право</KEYWORD><KEYWORD>Член 6</KEYWORD><KEYWORD>Индивидуален трудов договор, сключен между работодател и наето лице</KEYWORD><KEYWORD>Гаранционно споразумение, сключено между наетото лице и трето дружество, което осигурява изпълнението на задълженията на този работодател към наетото лице</KEYWORD><KEYWORD>Иск на основание на това гаранционно споразумение</KEYWORD><KEYWORD>Иск във връзка с трудов договор</KEYWORD><KEYWORD>Понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0001" ID="QS0001"/>работодател<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/></KEYWORD><KEYWORD>Понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0002" ID="QS0002"/>търговска дейност или професия<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/></KEYWORD><KEYWORD>Понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0003" ID="QS0003"/>потребител<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/></KEYWORD><KEYWORD>Условия за прилагане на националните правила за компетентност</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><CONTENTS.CONCLUSION><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">I.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Въведение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>Отправеното от Bundesarbeitsgericht (Федерален трудов съд, Германия) преюдициално запитване е относно тълкуването на член 6, параграф 1, на член 17, параграф 1, на член 21, параграф 1, буква б), подточка i) и на член 21, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20121212">12 декември 2012 година</DATE> относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="351" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2012">ОВ L 351, 2012 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>.</P></NOTE>, както и на член 6, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20080617">17 юни 2008 година</DATE> относно приложимото право към договорни задължения (Рим I)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="177" PAGE.FIRST="6" DATE.PUB="2008">ОВ L 177, 2008 г., стр. 6</REF.DOC.OJ>. Наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0004" ID="QS0004"/>Регламентът <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0005" ID="QS0005"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>Преюдициалното запитване е отправено в рамките на спор между FD, който живее и работи в Германия, и установеното в Канада дружество ROI Land Investments Ltd във връзка с отказа му да изплати по силата на гаранционно споразумение, сключено между<?PAGE NO="2"?> тези две страни при прехвърлянето на трудовия договор на FD към дъщерното дружество R Swiss AG, вземанията на FD от трудови правоотношения срещу последното дружество, което е в несъстоятелност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>Тъй като тези обстоятелства са нови и се различават от обстоятелствата, на които се основава практиката на Съда относно компетентността на съдилищата по трансгранични спорове във връзка с трудови договори, запитващата юрисдикция си задава въпроси по същество, предвид правилата за компетентност, установени в защита на работниците или служителите, както и на потребителите, относно тълкуването на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0006" ID="QS0006"/>работодател<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/> във връзка с индивидуални трудови договори и на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0007" ID="QS0007"/>търговска дейност или професия<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/> във връзка с потребителски договор, като едното от тези понятия би могло да обоснове компетентността на германски съд.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>Поради това в изложението по-долу ще посоча причините, поради които считам главно, че:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>дружество, което поради пряк интерес от доброто изпълнение на трудов договор на работник или служител с друго дружество от същата група е сключило с работника или служителя споразумение, което е неразделна част от този договор и предвижда, че първото дружество гарантира по-специално възнаграждението на работника или служителя, също е <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0008" ID="QS0008"/>работодател<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/> по смисъла на раздел 5 от глава II от Регламент № 1215/2012,</P></ITEM><ITEM><P>националните правила за компетентност не са приложими, когато са налице условията за прилагане на член 21, параграф 2 от този регламент, и</P></ITEM><ITEM><P>ако спорът не попада в приложното поле на този раздел, работник или служител в положението на работника или служителя в разглеждания случай не е потребител по смисъла на Регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0009" ID="QS0009"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/> и на Регламент № 1215/2012.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">II.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Регламент № 1215/2012</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>В рамките на настоящото заключение ще се позова на съображения 14, 15 и 18 от Регламент № 1215/2012.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>Член 6, параграф 1 от този регламент предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0010" ID="QS0010"/>Ако ответникът няма местоживеене в държава членка, компетентността на съдилищата на всяка държава членка се определя от правото на тази държава членка, при спазване на член 18, параграф 1, член 21, параграф 2, член 24 и член 25<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="3"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>Член 17, параграф 1 от посочения Регламент, който е в раздел 4 от глава II от него и се отнася за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0011" ID="QS0011"/>Компетентност при потребителски договори<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>, гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0012" ID="QS0012"/>По отношение на дела във връзка с договор, сключен от лице — потребител, за цел, която може да се приеме, че е извън неговата търговска дейност или професия, компетентността се определя от настоящия раздел, без да се засяга[…] член 6 […], ако:</P><P>[…]</P><P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>[…] договорът е сключен с лице, което извършва търговски или професионални дейности в държавата членка, където потребителят има местоживеене, или което с всички средства насочва тези дейности към тази държава членка или към няколко държави, включително тази държава членка, и договорът попада в обхвата на тези дейности<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>Член 18 от този регламент, който е в същия раздел, гласи в параграф 1:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0013" ID="QS0013"/>Потребител може да предяви иск срещу другата страна по договора или в съдилищата на държавата членка, в която тази страна има местоживеене, или независимо от местоживеенето на другата страна — в съдилищата по мястото, където има местоживеене потребителят<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>Раздел 5 от глава II от Регламент № 1215/2012, който се отнася за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0014" ID="QS0014"/>Компетентност при индивидуални трудови договори<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>, обхваща по-специално членове 20 и 21 от него. Член 20, параграф 1 гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0015" ID="QS0015"/>По дела във връзка с индивидуални трудови договори компетентността се определя от настоящия раздел, без да се засяга[…] член 6 […]<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>Член 21 от този регламент гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="021.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0016" ID="QS0016"/>1.</NO.PARAG><ALINEA><P>Срещу работодател с местоживеене в държава членка може да бъде предявен иск:</P><P>[…]</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>в друга държава членка:</TXT><P><LIST TYPE="roman"><ITEM><NP><NO.P>i)</NO.P><TXT>в съдилищата по мястото, където или откъдето работникът или служителят обичайно осъществява дейността си, или в съдилищата по мястото, където последно е осъществявал дейност, или</TXT></NP></ITEM></LIST></P></NP></ITEM></LIST><P>[…].</P></ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="021.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Срещу работодател, който няма местоживеене в държава членка, може да бъде предявен иск в съдилищата на държава членка в съответствие с параграф 1, буква б)<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0017" ID="QS0017"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/></HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>В настоящото заключение ще се позова на съображение 7 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0018" ID="QS0018"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="4"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>В Регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0019" ID="QS0019"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/> член 6, отнасящ се за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0020" ID="QS0020"/>Потребителски договори<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>, в параграф 1 гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0021" ID="QS0021"/>Без да се засягат членове 5 и 7, договор, сключен от физическо лице с цел, която може да се смята, че е извън рамките на неговото занятие или професия (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0022" ID="QS0022"/>потребителят<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>), с друго лице, което упражнява своето занятие или професия (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0023" ID="QS0023"/>професионалистът<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>), се урежда от правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване на потребителя, при условие че професионалистът:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>извършва своята търговска или професионална дейност в държавата, в която е обичайното местопребиваване на потребителя, или</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>по какъвто и да било начин насочва тази дейност към съответната държава или към няколко държави, включително и тази държава,</TXT></NP></ITEM></LIST><P>и договорът попада в обхвата на тази дейност<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>.</P></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">III.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Фактите по спора в главното производство и преюдициалните въпроси</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>ROI Land Investments е дружество със седалище в Канада, което извършва сделки с недвижими имоти. FD, който пребивава в Германия, работи за ROI Land Investments от септември 2015 г. като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0024" ID="QS0024"/>deputy vice president investors relations<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/> (заместник изпълнителен директор <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0025" ID="QS0025"/>Връзки с инвеститорите<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/>) въз основа на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0026" ID="QS0026"/>service agreement<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/> (договор за предоставяне на услуги).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>Тъй като естеството на договорните им правоотношения не е сигурно, тези две страни решават да ги <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0027" ID="QS0027"/>прехвърлят<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/> на ново швейцарско дружество, което трябвало да бъде учредено, за да извършва продажби в Европа<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P>Съгласно текста на акта за преюдициално запитване според констатациите на Landesarbeitsgericht (областен трудов съд, Германия), които не са оспорени от ROI Land Investments, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0028" ID="QS0028"/>правоотношението относно услугите<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/> е <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0029" ID="QS0029"/>преместено<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/> към R Swiss единствено поради съображения за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0030" ID="QS0030"/>данъчна оптимизация<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/>, без това да е довело до промяна в дейността на FD, изразяваща се в търсене на европейския пазар, включително в Германия, на инвеститори за проектите му във връзка с недвижими имоти.</P></NOTE>. През ноември 2015 г. те се споразумяват да прекратят този договор за предоставяне на услуги с обратна сила. В придружително писмо към това споразумение се посочва, че FD го е подписал с условието да се сключи еквивалентно споразумение относно договор за управлението на швейцарското дружество, което предстои да се учреди.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20160115">15 януари 2016 г.</DATE> акциите на учреденото предишния ден съгласно швейцарското право R Swiss са прехвърлени на президента на ROI Land Investments и бъдещ председател на управителния съвет на R Swiss. През април 2016 г. той ги прехвърля на R D Canada Inc., дъщерно дружество, изцяло притежавано от ROI Land Investments.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20160212">12 февруари 2016 г.</DATE> FD сключва с R Swiss писмен трудов договор относно дейността му като директор, в който се определя размерът на първоначалната му премия, както и възнаграждението му. Същия ден FD и ROI Land Investments подписват документ, озаглавен<?PAGE NO="5"?> <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0031" ID="QS0031"/>patron agreement<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/>, който според възприетото от страните наименование е еквивалентен на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0032" ID="QS0032"/>гаранционно споразумение<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/> (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0033" ID="QS0033"/>гаранционното споразумение<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/>), чието съдържание е следното:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><ARTICLE IDENTIFIER="001"><TI.ART><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0034" ID="QS0034"/>Член 1</TI.ART><ALINEA>Дружеството R<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P>Според установеното от запитващата юрисдикция става въпрос за ROI Land Investments.</P></NOTE> учредява дъщерно дружество — R Swiss AG за целите на продажбите в Европа. Директорът е ръководният орган на това предприятие. В съответствие с посоченото, дружеството R декларира следното:</ALINEA></ARTICLE><ARTICLE IDENTIFIER="002"><TI.ART>Член 2</TI.ART><ALINEA>Дружеството R носи пълната отговорност за изпълнението на задълженията във връзка с договорите на R Swiss AG, сключени въз основа на сътрудничеството на неговия директор с R Swiss AG<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/>.</ALINEA></ARTICLE></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>В това гаранционно споразумение няма нито клауза за избор на съд, нито клауза за избор на приложимо право. Обичайното място на работа на FD за R Swiss е било в Щутгарт (Германия).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20160711">11 юли 2016 г.</DATE> R Swiss уволнява FD. Сезиран от FD, Arbeitsgericht Stuttgart (Трудов съд, Щутгарт, Германия) с решение от <DATE ISO="20161102">2 ноември 2016 г.</DATE> установява окончателно незаконосъобразността на това уволнение. Освен това той осъжда R Swiss да заплати на FD съгласно уговореното в трудовия договор <FT TYPE="NUMBER">255000</FT> щатски долара (USD) (около <FT TYPE="NUMBER">230000</FT> EUR) като първоначална премия и <FT TYPE="NUMBER">212500</FT> USD (около <FT TYPE="NUMBER">192000</FT> EUR) като възнаграждение за периода от април до август 2016 г. R Swiss не изплаща тези суми на FD. В началото на март 2017 г. срещу R Swiss е открито производство по несъстоятелност съгласно швейцарското право. През май 2017 г. то е спряно поради липсата на активи<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>Не се уточнява дали FD отговаря на условията, за да се ползва от въведената в Германия гаранционна система по силата на Директива 2008/94/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20081022">22 октомври 2008 година</DATE> относно закрилата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="283" PAGE.FIRST="36" DATE.PUB="2008">ОВ L 283, 2008 г., стр. 36</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>Тогава FD предявява срещу ROI Land Investments на основание на гаранционното споразумение иск да му бъдат изплатени всички негови вземания от трудово правоотношение срещу R Swiss пред Arbeitsgericht Stuttgart (Трудов съд, Щутгарт), за който счита, че е компетентен, най-малкото в приложение на правилата за компетентност по Регламент № 1215/2012 при потребителски договори.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>Решението на Arbeitsgericht Stuttgart (Трудов съд, Щутгарт), с което той приема, че няма международна компетентност, е отменено от Landesarbeitsgericht (областен трудов съд), който се основава на качеството на FD на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0035" ID="QS0035"/>потребител<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>В производството по ревизионната жалба, подадена до него от ROI Land Investments, Bundesarbeitsgericht (Федерален трудов съд) иска да установи дали германските съдилища разполагат с международна компетентност, за да разгледат иска на FD в съответствие с Регламент № 1215/2012, по силата на специалните правила за компетентност при трудови договори или при потребителски договори, и дали в последната хипотеза FD трябва да се счита за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0036" ID="QS0036"/>потребител<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/> по смисъла на Регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0037" ID="QS0037"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/>, за да се определи дали по отношение на гаранционното споразумение е приложимо германското материално право.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>Във връзка с това запитващата юрисдикция посочва, първо, че съгласно германското право, като едностранно обещание, това гаранционно споразумение е сходно с поръчителство и независимо от приложимото право е безспорно, че ROI Land Investments не отговаря за изпълнението на задълженията на R Swiss само когато последното не е в състояние да ги изпълни.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>На следващо място, според тази юрисдикция гаранцията не означава, че ROI Land Investments е встъпило в правното положение на R Swiss като работодател и че правото да дава указания на FD за дейността му се упражнява от изпълнителния директор на R Swiss.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>Накрая, посочената юрисдикция подчертава своеобразието на спора, а именно факта, че без гаранционното споразумение, между FD и R Swiss нямаше да се сключи никакъв трудов договор и че изпълняваните преди това от FD функции в ROI Land Investments, дружеството майка, не са се променили след прехвърлянето му в учреденото от него за продажбите му в Европа дъщерно дружество R Swiss.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>Освен това същата юрисдикция би искала да се изясни съотношението между разпоредбите на Регламент № 1215/2012 и националното право поради предвидената в член 6, параграф 1 от този регламент резерва относно прилагането на член 21, параграф 2 от същия регламент.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>Впрочем, що се отнася до тълкуването на член 17, параграф 1 от Регламент № 1215/2012, приложим при потребителски договори, Bundesarbeitsgericht (Федерален трудов съд) иска да установи дали гаранционното споразумение може да бъде квалифицирано като договор, сключен от ищеца за целите на упражняване на професията му като наето лице. По-точно запитващата юрисдикция се пита дали понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0038" ID="QS0038"/>[…]професия<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/> обхваща само дейностите като самостоятелно заето лице.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>При тези условия Bundesarbeitsgericht (Федерален трудов съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0039" ID="QS0039"/>1)</NO.P><TXT>Трябва ли член 6, параграф 1 във връзка с член 21, параграф 2 и с член 21, параграф 1, буква б), подточка i) от [Регламент № 1215/2012] да се тълкува в смисъл, че работник или служител може да предяви срещу юридическо лице — което не е негов работодател и няма местоживеене в държава членка по смисъла на член 63, параграф 1 от Регламент № 1215/2012, което обаче въз основа на гаранционно споразумение отговаря пряко пред работника или служителя за претенции, произтичащи от индивидуален трудов договор с трето лице — иск в съдилищата по мястото, където или откъдето работникът или служителят обичайно осъществява дейност по трудовото правоотношение с третото лице, или в съдилищата по мястото, където последно е осъществявал такава дейност, при положение че без гаранционното споразумение трудовият договор с третото лице нямаше да бъде сключен?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Трябва ли член 6, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че резервата по член 21, параграф 2 от Регламент № 1215/2012 изключва прилагането на съществуващо съгласно националното право на държавата членка правило за компетентност, което дава възможност на работника или служителя да предяви срещу юридическо лице — което при обстоятелства като описаните в първия въпрос отговаря пряко пред работника или служителя за претенции, произтичащи от индивидуален трудов договор с трето лице, като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0040" ID="QS0040"/>правоприемник<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/> на работодателя —<?PAGE NO="7"?> иск в съда по обичайното място на работа, ако такава компетентност не може да бъде учредена на основание на член 21, параграф 2 във връзка с член 21, параграф 1, буква б), подточка i) от Регламент № 1215/2012?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3)</NO.P><TXT>При отрицателен отговор на първия въпрос и утвърдителен отговор на втория въпрос:</TXT><P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>трябва ли член 17, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0041" ID="QS0041"/>професия<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/> обхваща дейността като наето лице по трудово правоотношение?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>при утвърдителен отговор трябва ли член 17, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че гаранционно споразумение, съгласно което юридическо лице отговаря пряко за претенциите на работник или служител, произтичащи от индивидуален трудов договор с трето лице, представлява договор, сключен от работника или служителя за цел, която може да се приеме, че е в рамките на неговата професия?</TXT></NP></ITEM></LIST></P></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>4)</NO.P><TXT>Ако в отговор на горните въпроси се установи, че запитващата юрисдикция има международна компетентност за разрешаване на спора:</TXT><P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>трябва ли член 6, параграф 1 от [Регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0042" ID="QS0042"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/>] да се тълкува в смисъл, че понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0043" ID="QS0043"/>професия<QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/> обхваща дейността като наето лице по трудово правоотношение?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>при утвърдителен отговор трябва ли член 6, параграф 1 от [Регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0044" ID="QS0044"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0044" CODE="201C" ID="QE0044"/>] да се тълкува в смисъл, че гаранционно споразумение, съгласно което юридическо лице отговаря пряко за претенциите на работник или служител, произтичащи от индивидуален трудов договор с трето лице, представлява договор, който е сключен от работника или служителя за цел, която може да се приеме, че е в рамките на неговата професия?<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></NP></ITEM></LIST></P></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>Писмени становища пред Съда представят FD и Европейската комисия.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">IV.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Анализ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>Bundesarbeitsgericht (Федерален трудов съд) отправя преюдициално запитване до Съда във връзка с иск, предявен от FD срещу ROI Land Investments, дружество, чието седалище не е в държава членка. Компетентността на германските съдилища няма да се урежда от националното право, ако е изпълнено едно от условията, предвидени в член 6, параграф 1 от Регламент № 1215/2012. Тъй като FD основава иска си на споразумение, гарантиращо изплащането на вземанията му по сключено трудово правоотношение, и сезираната преди това юрисдикция приема, че е компетентна, понеже счита, че FD има качеството <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0045" ID="QS0045"/>потребител<QUOT.END REF.START="QS0045" CODE="201C" ID="QE0045"/>, изразените от запитващата юрисдикция съмнения основателно са фокусирани върху приложното поле на разпоредбите на член 18, параграф 1 и на член 21, параграф 2 от този регламент, към които препраща посоченият член 6.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>Поради това в настоящото дело тази юрисдикция по същество иска да се установи дали германските съдилища могат да бъдат компетентни на основание на защитните разпоредби от глава II, раздел 5 от Регламент № 1215/2012, отнасящи се за индивидуалните трудови<?PAGE NO="8"?> договори, или от раздел 4 от тази глава относно потребителските договори. В случай че е приложима една от разпоредбите от този раздел, посочената юрисдикция иска да установи обхвата на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0046" ID="QS0046"/>потребител<QUOT.END REF.START="QS0046" CODE="201C" ID="QE0046"/> в рамките на Регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0047" ID="QS0047"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0047" CODE="201C" ID="QE0047"/>, за да определи дали германското материално право е приложимо към гаранционното споразумение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>Тъй като тези въпроси са относно два регламента, единият за компетентността, а другият за правото, приложимо към договорните задължения, считам, че е полезно да се изложат няколко общи правила, някои от които са припомнени в практиката на Съда.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>Първо, доколкото Регламент (ЕО) № 1215/2012 отменя и заменя Регламент № 44/2001<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P>Регламент на Съвета от <DATE ISO="20001222">22 декември 2000 година</DATE> относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="012" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2001">ОВ L 12, 2001 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74).</P></NOTE>, направеното от Съда тълкуване на разпоредбите на последния регламент важи и за Регламент № 1215/2012, когато разпоредбите на тези два инструмента от правото на Европейския съюз могат да се квалифицират като еквивалентни<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P>Вж. по-специално решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20161116">16 ноември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Schmidt</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑417/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:881">EU:C:2016:881</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика) и при потребителските договори, решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191003">3 октомври 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Petruchová</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑208/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:825">EU:C:2019:825</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Този принцип е припомнен в съображение 34 от Регламент № 1215/2012 за регламентите, които заменят Брюкселската конвенция от <DATE ISO="19680927">27 септември 1968 година</DATE> относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="299" PAGE.FIRST="32" DATE.PUB="1972">ОВ L 299, 1972 г., стр. 32</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 10, стр. 3), изменена с Конвенцията от <DATE ISO="19781009">9 октомври 1978 г.</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="304" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1978">ОВ L 304, 1978 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>), с Конвенцията от <DATE ISO="19821025">25 октомври 1982 г.</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="388" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1982">ОВ L 388, 1982 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>) и с Конвенцията от <DATE ISO="19890526">26 май 1989 г.</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="285" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1989">ОВ L 285, 1989 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>), наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0048" ID="QS0048"/>Брюкселската конвенция от 1968 г.<QUOT.END REF.START="QS0048" CODE="201C" ID="QE0048"/>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>Същото се отнася до правилата за компетентност при трудови договори, които, макар да не произтичат от разпоредбите на Брюкселската конвенция от 1968 г. в първоначалната ѝ редакция<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>Вж. за подробно припомняне на историята на тези разпоредби от гледна точка на съдебната практика и на законодателството, <HT TYPE="ITALIC">Gaudemet-Tallon</HT>, H. et и <HT TYPE="ITALIC">Ancel</HT>, M.‑É. Compétence et exécution des jugements en Europe - Règlements 44/2001 et 1215/2012, Conventions de Bruxelles (1968) et de Lugano (1998 et 2007), L.G.D.J. Paris, 2018 (6. ed.), р. 457 sq., както и <HT TYPE="ITALIC">Grušić</HT>, U. The European Private International Law of Employment. Cambridge University Press, Cambridge, 2015, 58—62.</P></NOTE>, са въведени през 1989 г., а след това възпроизведени<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Вж. съответствие между член 5, параграф 1 от Брюкселската конвенция от 1968 г., член 19 от Регламент № 44/2001 и член 21 от Регламент № 1215/2012. Панорамна таблица на тези разпоредби е достъпна на следния интернет адрес: http://www.lynxlex.com/sites/default/files/files/Tableau%20panoramique%20de%20Bruxelles%20 %C3 %A0 %20Lugano.pdf.</P></NOTE> и допълнени, за да се обособят в отделен раздел в регламентите, заменили Брюкселската конвенция от 1968 г. С Регламент № 1215/2012 обаче се въвежда интернационализирането на правилата за компетентност както за потребителските договори, така и за трудовите договори. Поради това преюдициалното запитване, предмет на настоящото дело, се вписва в тази уредба, която разширява прилагането на правилата за компетентност по член 18, параграф 1 и по член 21, параграф 1, буква б) от този регламент по отношение на ответник с местоживеене в трета държава<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>Така по силата на разпоредбите на член 21, параграф 1, буква б) от посочения регламент работник или служител може да предяви иск срещу работодателя си в държава членка в съдилищата по мястото на обичайното осъществяване на дейността си или при определени условия по мястото, където е разположено предприятието, което го е наело.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>Освен това разпоредбите на Конвенцията относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, подписана в Лугано на <DATE ISO="20071030">30 октомври 2007 г.</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>Тази конвенция е одобрена от името на Европейската общност с Решение 2009/430/ЕО на Съвета от <DATE ISO="20081127">27 ноември 2008 г.</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="147" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2009">ОВ L 147, 2009 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>), наречена <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0049" ID="QS0049"/>Конвенция от Лугано II<QUOT.END REF.START="QS0049" CODE="201C" ID="QE0049"/>.</P></NOTE>, които по същество са идентични на тези на Регламент № 1215/2012, на Регламент № 44/2001, както и на Брюкселската конвенция от 1968 г., се тълкуват в съответствие с техните разпоредби<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20210930">30 септември 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>Commerzbank</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑296/20</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:784">EU:C:2021:784</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>Накрая, както се уточнява в съображение 7 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0050" ID="QS0050"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0050" CODE="201C" ID="QE0050"/>, предметът на този регламент и разпоредбите от него трябва да са в съответствие с Регламент № 44/2001 и след като последният е отменен и заменен с Регламент № 1215/2012, тази цел за съответствие важи и за този регламент<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>Вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170914">14 септември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Nogueira и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑168/16 и C‑169/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:688">EU:C:2017:688</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0055">55</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190508">8 май 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kerr</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑25/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:376">EU:C:2019:376</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>Второ, определянето на значението и обхвата на термините, за които правото на Съюза не предоставя никакво определение, следва да се осъществява в съответствие с обичайното им значение в общоупотребимия език, като се държи сметка за контекста, в който те се използват, и за целите, преследвани от правната уредба, от която представляват част<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20210422">22 април 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>Austrian Airlines</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑826/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:318">EU:C:2021:318</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0022">22</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. В случай на несъответствия между текстовете на различните езици на текст от правото на Съюза въпросната разпоредба трябва да се тълкува в зависимост от общата структура и целите на правната уредба, от която е част<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>Вж. по-специално решение от <DATE ISO="20201210">10 декември 2020 г.</DATE>, Personal Exchange International (C‑774/19, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0051" ID="QS0051"/>решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Personal Exchange International<QUOT.END REF.START="QS0051" CODE="201C" ID="QE0051"/></NAME.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:1015">EU:C:2020:1015</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>Трето, приложимите в случая правила за компетентност, тези, които вече са посочени в глава II, раздели 4 и 5 от Регламент № 1215/2012, са дерогации от правилото за обща компетентност на съдилищата на държавата членка, в която е местоживеенето на ответника, предвидена в член 4, параграф 1 от този регламент. Следователно те трябва да се тълкуват стриктно и не могат да се прилагат извън изрично предвидените в посочения регламент хипотези<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>Вж. по-специално относно потребителските договори решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19930119">19 януари 1993 г.</DATE>, <NAME.CASE>Shearson Lehman Hutton</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑89/91</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1993:15">EU:C:1993:15</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0016">16</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика) и решение Personal Exchange International (т. 24). Относно трудовите договори вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080522">22 май 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Glaxosmithkline и Laboratoires Glaxosmithkline</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑462/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:299">EU:C:2008:299</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>, при спазване на императивния характер на няколко определени от законодателя цели<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>Вж. като пример решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160121">21 януари 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>SOVAG</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑521/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:41">EU:C:2016:41</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>След тези уточнения пристъпвам към подробен преглед на условията за прилагане на член 17, параграф 1 и на член 21, параграф 1, буква б), подточка i) от Регламент № 1215/2012 по реда, в който са поставени въпросите от запитващата юрисдикция, с оглед на конкретните обстоятелства по главното производство.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По компетентността при индивидуални трудови договори</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>С първия си преюдициален въпрос запитващата юрисдикция иска да установи по същество дали член 21, параграф 1, буква б), подточка i) и параграф 2 от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че работник или служител може да предяви иск пред съда по мястото, където последно обичайно е осъществявал дейност, срещу лице, ако то няма местоживеене на територията на държава членка и той не е обвързан с него от трудов договор, но по силата на гаранционно споразумение, от което е зависело сключването на този договор, това лице отговаря пряко за изпълнението на задълженията на работодателя спрямо този работник или служител.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>Член 21, параграф 1, буква б) от Регламент № 1215/2012 е разпоредбата, към която препраща член 21, параграф 2 от този регламент, приложима съгласно член 6, параграф 1 от него, когато работодателят няма местоживеене в държава членка. Следователно става въпрос за специална разпоредба от глава II, раздел 5 от същия регламент, която определя<?PAGE NO="10"?> правилата за компетентност на съдилищата, сезирани със спорове <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0052" ID="QS0052"/>при индивидуални трудови договори<QUOT.END REF.START="QS0052" CODE="201C" ID="QE0052"/>, когато работникът или служителят е предявил иск срещу <HT TYPE="ITALIC">работодателя</HT>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>Понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0053" ID="QS0053"/>работодател<QUOT.END REF.START="QS0053" CODE="201C" ID="QE0053"/> по смисъла на Регламент № 1215/2012 все още не е определено от Съда<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>Вж. също и неотдавна припомнени различните критерии, изведени от практиката на Съда в областта на социалната сигурност, на трудовите правоотношения и на международното частно право, заключение на генералния адвокат Pikamäe по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>AFMB и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑610/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:1010">EU:C:2019:1010</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0055">55</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. В съдебната практика са установени само характеристиките на правоотношението между него и работника или служителя.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>Следователно понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0054" ID="QS0054"/>индивидуален трудов договор<QUOT.END REF.START="QS0054" CODE="201C" ID="QE0054"/> по член 20 от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкува самостоятелно, за да се гарантира еднаквото прилагане на правилата за компетентност, установени с този регламент, във всички държави членки<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>Вж. във връзка с това решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20210225">25 февруари 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>Markt24</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑804/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:134">EU:C:2021:134</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0024">24</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>Съдът приема, че понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0055" ID="QS0055"/>индивидуален трудов договор<QUOT.END REF.START="QS0055" CODE="201C" ID="QE0055"/> предполага отношение на власт и подчинение на работника или служителя спрямо работодателя<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>При липсата на отношение на власт и подчинение отношенията между страните могат да се квалифицират като договор за предоставяне на услуги, който попада в обхвата на член 7, параграф 1, буква б), второ тире от Регламент № 1215/2012. Вж. в този смисъл решение от <DATE ISO="20150910">10 септември 2015 г.</DATE>, Holterman Ferho Exploitatie и др. (C‑47/14, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0056" ID="QS0056"/>решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Holterman Ferho Exploitatie и др.<QUOT.END REF.START="QS0056" CODE="201C" ID="QE0056"/></NAME.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:574">EU:C:2015:574</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0051">51</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0058">58</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Тази разпоредба обаче е приложима само към ответник с местоживеене в държава членка.</P></NOTE>, като основната характеристика на трудовото правоотношение е обстоятелството, че през определен период от време лицето е длъжно да полага труд в полза на друго лице и под негово ръководство, срещу което получава възнаграждение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>Вж. по-специално решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190411">11 април 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bosworth и Hurley</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑603/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:310">EU:C:2019:310</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20210225">25 февруари 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>Markt24</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑804/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:134">EU:C:2021:134</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>Що се отнася до наличието на такова отношение на власт и подчинение Съдът е уточнил, че то трябва да се преценява във всеки отделен случай в зависимост от всички данни и всички обстоятелства, които характеризират отношенията между страните, за да се определи дали отвъд формалните и договорни отношения действителното положение би обосновало конституираната от работника или служителя като ответник страна да се квалифицира като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0057" ID="QS0057"/>работодател<QUOT.END REF.START="QS0057" CODE="201C" ID="QE0057"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>Вж. решение Bosworth и Hurley (т. 26 и 27 и цитираната съдебна практика). Вж. също по аналогия решение от <DATE ISO="20111215">15 декември 2011 г.</DATE>, Voogsgeerd (C‑384/10, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0058" ID="QS0058"/>решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Voogsgeerd<QUOT.END REF.START="QS0058" CODE="201C" ID="QE0058"/></NAME.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:842">EU:C:2011:842</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0062">62</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>Следователно тези изисквания поначало служат за разграничаване на дейността като самостоятелно заето лице от качеството на работник или служител<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>Вж. решение Holterman Ferho Exploitatie и др. (т. 41). Вж. също за припомняне на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0059" ID="QS0059"/>работник<QUOT.END REF.START="QS0059" CODE="201C" ID="QE0059"/> по смисъла на член 45 ДФЕС заключението на генералния адвокат Trstenjak по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Voogsgeerd</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑384/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:564">EU:C:2011:564</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0088">88</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и решение Holterman Ferho Exploitatie и др. (т. 41).</P></NOTE>. Те не са възприети, за да се дефинират пределите на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0060" ID="QS0060"/>работодател<QUOT.END REF.START="QS0060" CODE="201C" ID="QE0060"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P>Вж. за сравнение решение Voogsgeerd (т. 65), в което Съдът приема за Римската конвенция за приложимото право към договорните задължения, открита за подписване в Рим на <DATE ISO="19800619">19 юни 1980 г.</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="266" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1980">ОВ L 266, стр. 1</REF.DOC.OJ>; публикувана на български език в <REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="347" PAGE.FIRST="3" DATE.PUB="2007">ОВ L 347, 2007 г., стр. 3</REF.DOC.OJ>), че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0061" ID="QS0061"/>мястото на дейност на друго предприятие, което е различно от формално посоченото за работодател предприятие, но е свързано с него, може да се квалифицира като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0062" ID="QS0062"/>място на дейност<QUOT.END REF.START="QS0062" CODE="201C" ID="QE0062"/>, ако са налице обективни обстоятелства, които сочат, че действителното положение е различно от това, което следва от текста на договора, и то въпреки че ръководните правомощия не са изрично прехвърлени на другото предприятие<QUOT.END REF.START="QS0061" CODE="201C" ID="QE0061"/>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>Съдът е постановил също, че трудовите договори имат известни особености, доколкото установяват устойчива връзка, която в определена степен включва работника или служителя в организационната рамка на предприятието или на работодателя, и доколкото локализират мястото на упражняване на дейността, което определя прилагането на императивни разпоредби и на колективните трудови договори<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P>Вж. решение Holterman Ferho Exploitatie и др. (т. 39 и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>Според запитващата юрисдикция в главното производство не се спори, че при предявяването на иска между FD и ROI Land Investments формално не е имало индивидуален трудов договор и между тях не е съществувало никакво отношение на власт и подчинение; според нея дори <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0063" ID="QS0063"/>евентуалната възможност за ROI Land Investments да оказва влияние върху управлението на дружеството R Swiss не [би] промени[ла] това положение<QUOT.END REF.START="QS0063" CODE="201C" ID="QE0063"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>Въпреки това ми се струва, че с оглед на обясненията на тази юрисдикция относно действителното положение на FD по отношение на ROI Land Investments не е изключено това дружество майка да може да се счита за работодател по смисъла на член 21, параграф 1 от Регламент № 1215/2012.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>Всъщност конкретните обстоятелства по главното производство отново показват своеобразието на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0064" ID="QS0064"/>работодател<QUOT.END REF.START="QS0064" CODE="201C" ID="QE0064"/> в група от дружества<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P>Вж. относно изследването за наличието на устойчива връзка, която е включила наетото лице в някаква организационна рамка на това дружество, решение Holterman Ferho Exploitatie и др. (т. 45). Вж. също като пример заключението на генералния адвокат Saugmandsgaard Øe по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Bosworth и Hurley</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑603/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:65">EU:C:2019:65</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0104">104</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0105">105</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> и опасността с оглед на обичайните критерии да се приеме, че при всички обстоятелства трябва да се докаже една-единствена връзка между работника или служителя и работодателя — лицето, за което работникът или служителят изпълнява задачите си, което осъществява ръководни правомощия и му плаща възнаграждение или му предоставя всякаква друга насрещна престация.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>Според мен трябва да се вземе предвид припокриването на договорните отношения или разпределяне на основните реквизити на трудовия договор, което може да съществува в рамките на група от дружества, и договореностите, за които такава организация може да създава благоприятни условия<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0028"><P>Вж. в това отношение заключението на генералния адвокат Jacobs по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Pugliese</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑437/00</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2002:511">EU:C:2002:511</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. също и заключението на генералния адвокат Saugmandsgaard Øe по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Bosworth и Hurley</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑603/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:65">EU:C:2019:65</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0109">109</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>В случая искът, предявен от FD срещу ROI Land Investments, се основава на ангажимента на това дружество да изпълнява задълженията на работодателя на FD, R Swiss, без което FD не би сключил същия ден нов договор с него<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0029"><P>Вж. точки 16 и 24, както и бележка под линия 4 от настоящото заключение.</P></NOTE>. Този ангажимент не е поет с условието работодателят да не е в състояние да изпълнява задълженията си. Освен това в рамките на това трудово правоотношение FD изрично е задължен да извършва работата, която е вършил преди това за ROI Land Investments. Запитващата юрисдикция посочва и икономическата връзка между работодателя по договора и това трето лице<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0030"><P>Вж. точки 14 и 15 от настоящото заключение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52.</NO.P><TXT>Според мен от изложеното следва, че правата, на които се позовава FD, като предявява иска срещу ROI Land Investments, произтичат от сключения между FD и R Swiss индивидуален трудов договор. Тъй като съпътстващият и безусловен ангажимент на ROI Land Investments се отнася до основен елемент на трудовото правоотношение, а именно възнаграждението на FD, <HT TYPE="ITALIC">този ангажимент представлява неразделна част</HT> от<?PAGE NO="12"?> <HT TYPE="ITALIC">индивидуалния трудов договор</HT><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0031"><P>В този смисъл е гарантирано съответствието с Регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0065" ID="QS0065"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0065" CODE="201C" ID="QE0065"/>, чийто член 8 посочва правото, приложимо към трудовия договор. Вж. по аналогия, що се отнася до условията за прилагане на определените от законодателя критерии, решение Voogsgeerd (т. 44—51).</P></NOTE>. Поради това ROI Land Investments не е обикновен гарант, а чрез прилагане на член 20 във връзка с член 21 от Регламент № 1215/2012 може да бъде квалифицирано като работодател.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53.</NO.P><TXT>Остава обаче да се провери дали в главното производство е налице другата основна характеристика на трудовото правоотношение, а именно задължението за работника или служителя да полага труд за работодателя, срещу което той получава възнаграждение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0032"><P>Вж. точка 43 от настоящото заключение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54.</NO.P><TXT>Въз основа на тази стриктна реципрочност на задълженията, възникнали от трудовото правоотношение, би било достатъчно да се приеме, че чрез въпросното гаранционно споразумение, което е неразделна част от трудовия договор, съответното трето лице се намира в положението на фактически работодател. С други думи, като гарантира по този начин възнаграждението на работника или служителя, това трето лице действа като този, за който се полага трудът.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55.</NO.P><TXT>С оглед на обхвата му обаче този извод, основан само на формалната връзка между ангажиментите на страните в рамките на трудовото правоотношение, не ми изглежда напълно удовлетворителен. Според мен следва да се вземе предвид също и контекстът, в който са поети тези ангажименти.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56.</NO.P><TXT>Поради това предлагам на Съда да обърне внимание, че гаранционното споразумение, сключено с третото за трудовия договор лице, в рамките на икономическа взаимозависимост между него и работодателя<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0033"><P>Вж. точки 50 и 52 от настоящото заключение.</P></NOTE>, отразява интереса на третото лице от изпълнението на този договор. Такъв критерий вече е възприет от Съда в решение от <DATE ISO="20030410">10 април 2003 г.</DATE>, Pugliese<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0034"><P>C‑437/00, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0066" ID="QS0066"/>решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Pugliese<QUOT.END REF.START="QS0066" CODE="201C" ID="QE0066"/></NAME.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:219">EU:C:2003:219</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57.</NO.P><TXT>Както в настоящия случай, по делото, по което е постановено това решение, трудовото правоотношение се развива в рамките на група от дружества и ангажиментите съществуват едновременно. Спорът е относно плащането на пътни разноски и на разноски за настаняване на наетото лице, за което след подписването на трудовия договор се е ангажирал първият работодател<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0035"><P>Вж. решение Pugliese (т. 6 и 10).</P></NOTE>, на когото наетото лице вече не е било подчинено<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0036"><P>Наетото лице сключило последователно два трудови договора с двама работодатели. Първият работодател е бил напълно информиран за сключването на втория договор и е дал съгласието си за спиране на действието на първия договор (т. 13 от това решение) поради прехвърлянето на посоченото наето лице на длъжност в друго дружество, в което този работодател има дялово участие от около 21 % (т. 5 от посоченото решение).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="13"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58.</NO.P><TXT>В решение Pugliese Съдът приема, че спорът се [е] отнася[л] до индивидуален трудов договор<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0037"><P>Решение Pugliese (т. 15). В т. 44 от заключение по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Pugliese</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑437/00</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2002:511">EU:C:2002:511</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) генералният адвокат Jacobs разглежда следния въпрос: <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0067" ID="QS0067"/>[с]вързан ли е спорът с <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0068" ID="QS0068"/>материя относно индивидуален трудов договор<QUOT.END REF.START="QS0068" CODE="201C" ID="QE0068"/>?<QUOT.END REF.START="QS0067" CODE="201C" ID="QE0067"/> (т. 44 от това заключение). В точка 45 и сл. той приема, че съществуващата между работника и ответника връзка не трябва да се разграничава от трудов договор по смисъла на член 5, точка 1 от Брюкселската конвенция от 1968 г., въпреки че работникът вече не изпълнява задължението да полага труд за ответника и факта, че спорът е бил относно изпълнението на споразумение, различно от първоначалния трудов договор. Той приема по-специално, че разглежданите договорености са представлявали <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0069" ID="QS0069"/>едно цяло, което е имало и никога не е губило характера си на трудов договор<QUOT.END REF.START="QS0069" CODE="201C" ID="QE0069"/>, като посочва, че последиците от този договор, като плащането на осигурителните вноски и признаването на трудовия стаж, продължават да са налице и са типични задължения на работодателя по отношение на неговия работник или служител.</P></NOTE>. След уточнението, че следва да се провери доколко между съответните два трудови договора е съществувала връзка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0038"><P>Вж. решение Pugliese (т. 21).</P></NOTE>, той постановява, че работник или служител, който има двама различни работодатели, може да предяви иск срещу първия работодател пред съда по мястото, където извършва дейността си за втория работодател, когато самият първи работодател <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0070" ID="QS0070"/><HT TYPE="ITALIC">към момента на сключването на втория договор има интерес от изпълнението на работата, която работникът или служителя ще извърши за втория работодател</HT> на място, определено от последния<QUOT.END REF.START="QS0070" CODE="201C" ID="QE0070"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0039"><P>Точка 23 от това решение. Курсивът е мой.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59.</NO.P><TXT>Съдът извежда този критерий, за да се постигне целта за подходяща защита на работника или служителя, като насочва избора на тясна връзка между спора и съда, който да го разгледа<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0040"><P>Вж. решение Pugliese (т. 17 и 18). Вж. в същия смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180621">21 юни 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Petronas Lubricants Italy</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑1/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:478">EU:C:2018:478</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0023">23</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0024">24</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. Освен това Съдът приема, че такъв критерий е задоволителен с оглед на изискванията за правна сигурност, предвидимост и добро правораздаване<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0041"><P>Вж. решение Pugliese (т. 16).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60.</NO.P><TXT>Струва ми се, че този критерий за интереса от изпълнението на работата, която работникът или служителят ще извършва, проявен от ангажиралата се по отношение на него страна, може да намери широко приложение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0042"><P>Вж. в същия смисъл заключението на генералния адвокат Saugmandsgaard Øe по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Bosworth и Hurley</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑603/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:65">EU:C:2019:65</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0109">109</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, без да се ограничава до случаите, при които са сключени няколко <HT TYPE="ITALIC">трудови договори</HT>. Считам, че прилагането му би могло да се разпростре и към хипотезата, в която, както в случая, гаранционното споразумение е неразделна част от трудовия договор<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0043"><P>Вж. точка 52 от настоящото заключение.</P></NOTE>. Такова тълкуване ми се струва задоволително с оглед на вече изложените в решение Pugliese принципи, които са препотвърдени в Регламент № 1215/2012<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0044"><P>Вж. съображения 15, 16, 18 и 21 от този регламент. Вж. по аналогия решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181004">4 октомври 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Feniks</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑337/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:805">EU:C:2018:805</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61.</NO.P><TXT>Като се има предвид обаче, че всяко предприятие в дадена група има някакъв общ и непряк интерес от доброто изпълнение на задълженията на всички работници или служители от същата група, предлагам този критерий да се ограничи до <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0071" ID="QS0071"/>интерес от изпълнението на работата, която ще осъществи работникът или служителят<QUOT.END REF.START="QS0071" CODE="201C" ID="QE0071"/> като средство за определянето на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0072" ID="QS0072"/>работодател<QUOT.END REF.START="QS0072" CODE="201C" ID="QE0072"/>. Според мен този интерес на третото лице би трябвало да е <HT TYPE="ITALIC">пряк</HT>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62.</NO.P><TXT>Отбелязвам, че видно от текста на акта за преюдициално запитване, в случая ROI Land Investments е имало <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0073" ID="QS0073"/>пряк интерес от изпълнението на задълженията на ищеца по отношение на дружеството R Swiss<QUOT.END REF.START="QS0073" CODE="201C" ID="QE0073"/>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="14"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63.</NO.P><TXT>Така, както в решение Pugliese, Съдът би могъл да определи някои общи фактори, въз основа на които да се прецени този интерес.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64.</NO.P><TXT>В това решение Съдът уточнява, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0074" ID="QS0074"/>наличието на интерес [от изпълнението на работата, която ще осъществи работникът или служителят]<QUOT.END REF.START="QS0074" CODE="201C" ID="QE0074"/>, трябва да се проверява не строго с оглед на формални и изключителни критерии, а общо, като се вземат предвид всички обстоятелства по делото<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0045"><P>Решение Pugliese (т. 24).</P></NOTE>. Съдът изброява неизчерпателно различни фактори за преценка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0046"><P>Решение Pugliese (т. 24).</P></NOTE>, които ми се струва, че могат да се транспонират, що се отнася до интереса на трето лице към правоотношението с работодателя по договора. Тези основни фактори са следните:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>налице е органична или икономическа връзка между двете дружества, договарящи с работника или служителя<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0047"><P>Вж. в случая точки 14 и 15 от настоящото заключение.</P></NOTE>,</P></ITEM><ITEM><P>сключването на нов трудов договор е обмисляно при прекратяването или изтичането на срока на сключения по-рано с третото лице договор<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0048"><P>Вж. в случая точка 14 от това заключение.</P></NOTE>,</P></ITEM><ITEM><P>сключеният по-рано договор е прекратен с оглед на сключването на новия договор<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0049"><P>Вж. във връзка с това точка 14 от настоящото заключение.</P></NOTE>,</P></ITEM><ITEM><P>налице е споразумение между работодателя по договора и третото лице, в което се предвижда едновременното съществуване на сключените с работника или служителя договори,</P></ITEM><ITEM><P>третото лице продължава да има непряко ръководно правомощие по отношение на служителя<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0050"><P>Което според констатациите на запитващата юрисдикция в случая не е налице. Вж. точка 47 от настоящото заключение, която да се сравни с точка 49 от него.</P></NOTE>,</P></ITEM><ITEM><P>третото лице може да взема решения по въпроса докога наетото лице ще работи за работодателя по договора.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65.</NO.P><TXT>Други фактори, които също ми се струват от значение, извеждам от констатациите на запитващата юрисдикция:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>третото лице носи договорна отговорност за изпълнението на задълженията на работодателя по договора, по-специално по искане на работника или служителя, без никакво ограничение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0051"><P>Вж. в случая точки 16 и 24 от настоящото заключение.</P></NOTE>,</P></ITEM><ITEM><P>естеството на задачите на работника или служителя, които той е изпълнявал по предходен договор под ръководството на третото лице, остава непроменено след сключването на новия договор<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0052"><P>Вж. в случая точка 24 от това заключение.</P></NOTE>,</P></ITEM><?PAGE NO="15"?><ITEM><P>въпреки прекратяването на предходния договор, посоченият работник или служител продължава да извършва дейност за въпросното трето лице<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0053"><P>Вж. съображения, припомнени в бележка под линия 4 от настоящото заключение.</P></NOTE>.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66.</NO.P><TXT>Що се отнася до всички тези критерии, добавям, че според мен няма никаква причина те да се ограничават до юридическите лица. Физическите лица могат също да бъдат работодатели по договор или заинтересовани работодатели в рамките на група или на мрежа от отделни предприятия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67.</NO.P><TXT>Следователно запитващата юрисдикция следва да прецени дали с оглед на тези или на други по-подходящи критерии въз основа на обстоятелствата по главното производство може да се приеме, че <HT TYPE="ITALIC">третото лице има пряк интерес работникът или служителят да изпълнява добре работата</HT> си в рамките на трудов договор, сключен с друго лице от същата група, откъдето би могло да следва, че това трето лице може да бъде квалифицирано като работодател по смисъла на член 21, параграф 1 от Регламент № 1215/2012.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68.</NO.P><TXT>Поради това предлагам на Съда да отговори на първия преюдициален въпрос на запитващата юрисдикция, че за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0075" ID="QS0075"/>работодател<QUOT.END REF.START="QS0075" CODE="201C" ID="QE0075"/> по смисъла на член 21, параграф 1 и 2 от Регламент № 1215/2012 може да се счита физическо или юридическо лице —независимо дали има или не местоживеене в държава членка — с което работникът или служителят е сключил не своя трудов договор, а споразумение, неразделна част от този договор, по силата на което това лице отговаря за изпълнението на задълженията на работодателя към посочения работник или служител, ако то има пряк интерес от доброто изпълнение на посочения договор.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По изключителността на някои правила за компетентност, когато ответникът няма местоживеене в държава членка</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69.</NO.P><TXT>С втория си преюдициален въпрос запитващата юрисдикция иска да установи дали, ако Съдът приеме, че спорът не попада в приложното поле на глава II, раздел 5 от Регламент № 1215/2012, член 6, параграф 1 от него трябва да се тълкува в смисъл, че резервата по член 21, параграф 2 от посочения регламент изключва прилагането на националните правила за компетентност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70.</NO.P><TXT>Отбелязвам в това отношение, че тази юрисдикция не поставя същия въпрос относно прилагането на правилата за компетентност, посочени в глава II, раздел 4 от същия регламент, които са предмет на третия и четвъртия преюдициален въпрос, въпреки че проблематиката е идентична.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71.</NO.P><TXT>Ако Съдът отговори отрицателно на първия преюдициален въпрос с мотива, че трето за трудовия договор лице, както е по главното производство, не може да се счита за работодател, то спорът няма да попада в приложното поле на глава II, раздел 5 от Регламент № 1215/2012. Следователно би трябвало да се прилагат националните правила за компетентност поради изложените по-нататък съображения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72.</NO.P><TXT>Първо, тези правила за компетентност по принцип се прилагат за ответниците, които нямат местоживеене в държава членка, съгласно текста на член 6, параграф 1, разглеждан в светлината на съображение 14 от този регламент.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="16"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73.</NO.P><TXT>Второ, немислимо е извън приложното им поле правила за компетентност на Съюза да имат блокиращо действие по отношение на националните разпоредби. Освен това всякакъв друг анализ би довел до неприложимост във всички случаи на националните правила за компетентност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74.</NO.P><TXT>Поради това на втория въпрос на запитващата юрисдикция би могло да се отговори, че ако член 21, параграф 2 от Регламент № 1215/2012 не е приложим, член 6, параграф 1 от този регламент трябва да се тълкува в смисъл, че са приложими националните правила за компетентност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75.</NO.P><TXT>Предлагам на Съда обаче да обърне внимание на тълкуването a contrario, което би могло да се изведе от такъв общ отговор. Това повишено внимание ми се струва оправдано, като се има предвид, че запитващата юрисдикция се позовава на коментари на германската доктрина, които поставят въпроса за връзката между разпоредбите на член 6, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 и тези от разделите, уреждащи споровете при потребителски и при трудови договори<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0054"><P>Вж. в същия смисъл <HT TYPE="ITALIC">Gaudemet-Tallon</HT>, H. et <HT TYPE="ITALIC">Ancel</HT>, M.-É. Compétence et exécution des jugements en Europe - Règlements 44/2001 et 1215/2012, Conventions de Bruxelles (1968) et de Lugano (1998 et 2007), L.G.D.J. Paris, 2018 (6. ed.), р. 464 и бележка под линия 167.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76.</NO.P><TXT>Всъщност член 6, параграф 1 от този регламент предвижда, че когато ответникът няма местоживеене в държава членка, националното право урежда компетентността на сезирания съд <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0076" ID="QS0076"/>при спазване<QUOT.END REF.START="QS0076" CODE="201C" ID="QE0076"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0055"><P>Става въпрос за същия израз като използвания в член 4 от Регламент № 1215/2012 [в текста на член 4 на български език изразът е <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0077" ID="QS0077"/>при условията на<QUOT.END REF.START="QS0077" CODE="201C" ID="QE0077"/>].</P></NOTE> на член 18, параграф 1 и на член 21, параграф 2 от посочения регламент. Тези членове обаче са включени във всеки от съответните раздели, съответно след член 17, параграф 1 и след член 20, параграф 1 от същия регламент, съгласно които <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0078" ID="QS0078"/>компетентността се определя от настоящия раздел, <HT TYPE="ITALIC">без да се засяга</HT>[…] член 6 […]<QUOT.END REF.START="QS0078" CODE="201C" ID="QE0078"/> от Регламент № 1215/2012<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0056"><P>Курсивът е мой. Вж. и същата разлика в текста на немски, английски и полски език.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0077"><NO.P>77.</NO.P><TXT>В Брюкселската конвенция от 1968 г., както в Регламент № 44/2001, са използвани едни и същи изрази: <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0079" ID="QS0079"/>в съответствие с<QUOT.END REF.START="QS0079" CODE="201C" ID="QE0079"/> в член 4 за тези два акта [в текста на член 4 от Регламент № 44/2001 на български език изразът е <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0080" ID="QS0080"/>при условията на<QUOT.END REF.START="QS0080" CODE="201C" ID="QE0080"/>] и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0081" ID="QS0081"/>без да се засягат<QUOT.END REF.START="QS0081" CODE="201C" ID="QE0081"/>, съответно в член 13 от тази Конвенция и в членове 15 и 18 от този регламент. <HT TYPE="ITALIC">Изключителните</HT> правила за компетентност, а след това в посочения регламент и тези относно пророгацията на компетентност, би трябвало да доведат до неприлагане на националното право<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0057"><P>Отбелязвам обаче, че в Регламент № 44/2001, както в Регламент № 1215/2012, същите термини се съдържат в тези разпоредби в текстовете на испански (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0082" ID="QS0082"/>sin perjuicio<QUOT.END REF.START="QS0082" CODE="201C" ID="QE0082"/>), датски (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0083" ID="QS0083"/>jf. Dog<QUOT.END REF.START="QS0083" CODE="201C" ID="QE0083"/>), италиански (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0084" ID="QS0084"/>salva/fatto salvo<QUOT.END REF.START="QS0084" CODE="201C" ID="QE0084"/>), нидерландски (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0085" ID="QS0085"/>onverminderd<QUOT.END REF.START="QS0085" CODE="201C" ID="QE0085"/>), португалски (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0086" ID="QS0086"/>sem prejuízo<QUOT.END REF.START="QS0086" CODE="201C" ID="QE0086"/>) и шведски език (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0087" ID="QS0087"/>om inte annat<QUOT.END REF.START="QS0087" CODE="201C" ID="QE0087"/>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0078"><NO.P>78.</NO.P><TXT>Поради това се поставя въпросът дали добавянето в Регламент № 1215/2012 на правила за компетентност, <HT TYPE="ITALIC">установени в защита на слабата страна</HT>, трябва да има същия обхват. Възможни са няколко подхода.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0079"><NO.P>79.</NO.P><TXT>От текста на член 5 от този регламент, съгласно който срещу ответници, които имат местоживеене в държавите членки, <HT TYPE="ITALIC">могат да бъдат предявявани искове</HT> в съдилищата на друга държава членка <HT TYPE="ITALIC">само</HT> при съблюдаване на правилата, установени в раздели 2—7 от глава II от посочения регламент, който се различава от текста на член 6, параграф 1 от<?PAGE NO="17"?> същия регламент, приложим за ответниците с местоживеене в трети страни, би могло да се направи извод, че националните правила за компетентност може да продължат да се прилагат <HT TYPE="ITALIC">наред с</HT> предвидените в Регламент № 1215/2012<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0058"><P>Вж. в този смисъл <HT TYPE="ITALIC">Garcimartín Álferez</HT>, F. J., et Sánchez Fernández, S. El nuevo Reglamento Bruselas I: qué ha cambiado en el ámbito de la competencia judicial. — Revista española de derecho europeo, Marcial Pons Ediciones Jurídicas y Sociales, Madrid, 2013, No 48, 3—6 и <HT TYPE="ITALIC">Pohl</HT>, M. Die Neufassung der EuGVVO - im Spannungsfeld zwischen Vertrauen und Kontrolle. — Praxis des Internationalen Privat- und Verfahrensrechts (IPRax), Verlag Ernst und Werner Gieseking GmbH, Köln, Vol. 2, 2013, 109—111.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0080"><NO.P>80.</NO.P><TXT>Като довод би могло да се използва и това, че член 21, параграф 2 от този регламент гласи, че срещу работодател <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0088" ID="QS0088"/><HT TYPE="ITALIC">може</HT> да бъде предявен иск в съдилищата на държава членка в съответствие с параграф 1, буква б)<QUOT.END REF.START="QS0088" CODE="201C" ID="QE0088"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0059"><P>Курсивът е мой.</P></NOTE>. Така работникът или служителят има възможност да избира между компетентността, основана на посочения регламент, и произтичащата от националното право<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0060"><P>Вж. <HT TYPE="ITALIC">Nord</HT>, N. Refonte du règlement<QUOT.START CODE="201C" REF.END="QE0089" ID="QS0089"/>Bruxelles I<QUOT.END REF.START="QS0089" CODE="201D" ID="QE0089"/> et protection du travailleur. — La Semaine Juridique Social, LexisNexis, Paris, No 52, 2014, р. 3, 19.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0081"><NO.P>81.</NO.P><TXT>Би могло обаче да се поддържа също — с оглед на второто изречение от съображение 14 от Регламент № 1215/2012 относно правилата за компетентност, на които следва да се даде предимство предвид преследваните с този регламент цели<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0061"><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0090" ID="QS0090"/>[…] с цел да се осигури защитата на потребителите и работниците и служителите, да се гарантира компетентността на съдилищата на държавите членки в случаите, в които те имат изключителна компетентност, и да се зачита автономията на страните, определени разпоредби на настоящия регламент относно компетентността следва да се прилагат независимо от местоживеенето на ответника<QUOT.END REF.START="QS0090" CODE="201C" ID="QE0090"/>.</P></QUOT.S></NOTE> — че правилата, предвидени в глава II, раздели 4 и 5 от посочения регламент, изключват, без да правят разлика между тях, прилагането на националните законодателства, въпреки че те биха могли да са по-благоприятни за ищеца<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0062"><P>Вж. в това отношение <HT TYPE="ITALIC">Nord</HT>, N. Refonte du règlement <QUOT.START CODE="201C" REF.END="QE0091" ID="QS0091"/>Bruxelles I<QUOT.END REF.START="QS0091" CODE="201D" ID="QE0091"/> et protection du travailleur. — La Semaine Juridique Social, LexisNexis, Paris, No 52, 2014, р. 3 et 4, 20. Относно правилата при трудовите договори вж. <HT TYPE="ITALIC">Cuniberti</HT>, G. La réforme du Règlement Bruxelles I. — Droit et procédures - EJT, Dalloz, Paris, No 2, 2013, 37.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0082"><NO.P>82.</NO.P><TXT>Склонен съм да се съглася с този анализ, който се основава на последователността на регламента, на неговата съгласуваност с по-ранните разпоредби и техните цели, като по този начин позволява да се разсее съмнението, произтичащо от различията между текстовете на различните езици.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0083"><NO.P>83.</NO.P><TXT>Припомням, на първо място, че в член 6 от Регламент № 1215/2012, чрез общи разпоредби за случая, в който ответникът няма местоживеене в държава членка, изключването на националното право, предвидено по-рано за изключителните правила за компетентност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0063"><P>Вж. в този смисъл, доклад на P. Jenard относно Конвенцията от <DATE ISO="19680927">27 септември 1968 г.</DATE> относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела (<REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="059" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1979">ОВ C 59, 1979 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>), по-специално стр. 21.</P></NOTE>, е разширено специално в полза на потребителите и на работниците или служителите, като същевременно се запазва принципът за прилагането на националните правила за компетентност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0064"><P>Що се отнася до историята на тази разпоредба вж. по-специално <HT TYPE="ITALIC">Gaudemet-Tallon</HT>, H. et <HT TYPE="ITALIC">Ancel</HT>, M.‑É. Compétence et exécution des jugements en Europe - Règlements 44/2001 et 1215/2012, Conventions de Bruxelles (1968) et de Lugano (1998 et 2007). L.G.D.J., Paris (6. ed.), 2018, р. 137.</P></NOTE>. Следователно според мен става въпрос за изключения от този принцип.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0084"><NO.P>84.</NO.P><TXT>На второ място, отбелязвам, че в разделите от Регламент № 1215/2012 относно потребителите и работниците или служителите, квалифицирани като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0092" ID="QS0092"/>по-слабата страна<QUOT.END REF.START="QS0092" CODE="201C" ID="QE0092"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0065"><P>Съображение 18 от този регламент.</P></NOTE>, резервата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0066"><P>Този термин е изведен от доклада на г‑н P. Jenard, op. cit., стр. 33.</P></NOTE> за прилагането на някои общи разпоредби, сред които е член 6 от този<?PAGE NO="18"?> регламент, е запазена. От съвместното разглеждане на тези текстове стигам до извода, че член 6 от посочения регламент се отнася за общия случай на всеки ответник с местоживеене в трета държава и че препращането в тази разпоредба към член 21, параграф 2 от същия регламент определя правилата, приложими към особения случай на работодателя, срещу когото работникът или служителят е предявил иск. В този смисъл законодателят е избрал да се прилагат националните правила, когато ответникът е работник или служител.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0085"><NO.P>85.</NO.P><TXT>Поради това не е възможно отклонение от приетия от Съда принцип, че когато са приложими правилата за компетентност по глава II, раздел 5 от Регламент № 1215/2012, те трябва да имат превес над националните правила за компетентност, макар последните да са по-благоприятни за работника или служителя, поради техния не само специален, но и изчерпателен характер<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0067"><P>Вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080522">22 май 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Glaxosmithkline и Laboratoires Glaxosmithkline</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑462/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:299">EU:C:2008:299</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0018">18</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20210225">25 февруари 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>Markt24</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑804/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:134">EU:C:2021:134</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0086"><NO.P>86.</NO.P><TXT>При тези условия считам, че целта на регламентите, приложими в областта на сътрудничеството по гражданскоправни въпроси, за уеднаквяване на стълкновителните норми, определящи компетентността, както и изискването за предвидимост на правилата за компетентност и за ограничаване на компетентните съдилища при условия, осигуряващи защита на съответните слаби страни, са изпълнени, тъй като хипотетично тези правила за компетентност са приложими за посочените страни<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0068"><P>Вж. в същия смисъл <HT TYPE="ITALIC">Nord</HT>, N. Refonte du règlement <QUOT.START CODE="201C" REF.END="QE0093" ID="QS0093"/>Bruxelles I<QUOT.END REF.START="QS0093" CODE="201D" ID="QE0093"/> et protection du travailleur. — La Semaine Juridique Social, LexisNexis, Paris, No 52, 2014, р. 3 et 4, 20, както и <HT TYPE="ITALIC">Cuniberti</HT>, G. La réforme du Règlement Bruxelles I. — Droit et procédure - EJT, Dalloz, Paris, No 2, 2013, 37. Вж. също и <HT TYPE="ITALIC">Temming</HT>, F. et <HT TYPE="ITALIC">Glatz</HT>, P. Vorlagen an den EuGH, Arbeitsrecht, Haftung aus Arbeitsvertrag/Rechtsnachfolger. — Zeitschrift für europäisches Sozial- und Arbeitsrecht (ZESAR), Erich Schmidt Verlag, Berlin, No 5/6, 2021, р. 230, по-специално р. 232.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0087"><NO.P>87.</NO.P><TXT>Поради всички тези съображения предлагам на Съда да отговори на втория преюдициален въпрос, че член 6, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че прилагането на националните правила за компетентност е изключено, когато са налице условията за прилагане на член 21, параграф 2 от този регламент.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">В.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По компетентността при потребителските договори</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0088"><NO.P>88.</NO.P><TXT>За да обоснове компетентността си, с третия и с четвъртия си преюдициален въпрос запитващата юрисдикция иска да установи дали е възможно работник или служител в положение като това в настоящия случай да се ползва от разпоредбите, установени в защита на потребителите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0089"><NO.P>89.</NO.P><TXT>Третият въпрос е относно разпоредбите на член 17, параграф 1 от Регламент № 1215/2012. Четвъртият преюдициален въпрос е относно разпоредбите на член 6, параграф 1 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0094" ID="QS0094"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0094" CODE="201C" ID="QE0094"/>. Техният общ предмет са договорите, сключени от физическо лице <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0095" ID="QS0095"/>за цел, която може да се приеме, че е извън неговата търговска дейност или професия<QUOT.END REF.START="QS0095" CODE="201C" ID="QE0095"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0090"><NO.P>90.</NO.P><TXT>Според запитващата юрисдикция<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0069"><P>Вж. точка 26 и бележка под линия 74 от настоящото заключение.</P></NOTE>, трябва да се определи дали дадена <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0096" ID="QS0096"/>[…]професия<QUOT.END REF.START="QS0096" CODE="201C" ID="QE0096"/> по смисъла на тези разпоредби обхваща не само дейностите като самостоятелно заето лице, но и като наето лице.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="19"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0091"><NO.P>91.</NO.P><TXT>Тъй като материалното приложно поле и разпоредбите от Регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0097" ID="QS0097"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0097" CODE="201C" ID="QE0097"/> трябва да бъдат в съответствие именно с регламентите относно компетентността<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0070"><P>Вж. точка 35 от настоящото заключение.</P></NOTE>, ще разгледам заедно третия и четвъртия преюдициален въпрос — най-напред в първата им част, след това във втората им част. Що се отнася до Регламент № 1215/2012, запитващата юрисдикция поставя третия си преюдициален въпрос, в случай че бъде даден отрицателен отговор на първия преюдициален въпрос. Тъй като предлагам на Съда да даде утвърдителен отговор, представеният по-долу анализ излагам при условията на евентуалност.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0098" ID="QS0098"/>търговска дейност или професия<QUOT.END REF.START="QS0098" CODE="201C" ID="QE0098"/>/<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0099" ID="QS0099"/>занятие или професия<QUOT.END REF.START="QS0099" CODE="201C" ID="QE0099"/> по смисъла на Регламент № 1215/2012 и на Регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0100" ID="QS0100"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0100" CODE="201C" ID="QE0100"/></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0092"><NO.P>92.</NO.P><TXT>С третия и четвъртия преюдициален въпрос в първата им част запитващата юрисдикция по същество пита Съда дали член 17, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 и член 6, параграф 1 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0101" ID="QS0101"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0101" CODE="201C" ID="QE0101"/> трябва да се тълкуват в смисъл, че понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0102" ID="QS0102"/>търговска дейност или професия<QUOT.END REF.START="QS0102" CODE="201C" ID="QE0102"/>/<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0103" ID="QS0103"/>занятие или професия<QUOT.END REF.START="QS0103" CODE="201C" ID="QE0103"/> обхваща дейността като наето лице в рамките на трудово правоотношение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0093"><NO.P>93.</NO.P><TXT>Искам да припомня, че става въпрос за едно от условията за прилагане на правилата за компетентност, установени в защита на потребителите<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0071"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200326">26 март 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Primera Air Scandinavia</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑215/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:235">EU:C:2020:235</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0056">56</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика) и решение Personal Exchange International (т. 27).</P></NOTE>. Оказва се, че тълкуването на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0104" ID="QS0104"/>търговска дейност или професия<QUOT.END REF.START="QS0104" CODE="201C" ID="QE0104"/>/<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0105" ID="QS0105"/>занятие или професия<QUOT.END REF.START="QS0105" CODE="201C" ID="QE0105"/> е деликатна задача, тъй като текстовете на член 17 от Регламент № 1215/2012<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0072"><P>Член 15 от предишния Регламент 44/2001 е формулиран по същия начин. Вж. в това отношение по делото, по което е постановено решение Personal Exchange International, съмненията на запитващата юрисдикция, въз основа на текста на словенски език (т. 21 от това решение).</P></NOTE> на различните езици не съвпадат нито в рамките на този регламент, нито с тези на член 6 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0106" ID="QS0106"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0106" CODE="201C" ID="QE0106"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0094"><NO.P>94.</NO.P><TXT>Всъщност в текста на френски език, както и на други езици потребителят е определен в член 17, параграф 1, първо изречение от Регламент № 1215/2012 като лице, сключило договор <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0107" ID="QS0107"/>за цел, която може да се приеме, че е извън неговата <HT TYPE="ITALIC">търговска дейност или професия</HT><QUOT.END REF.START="QS0107" CODE="201C" ID="QE0107"/>, докато в същия параграф, в буква в) другата договаряща страна е лице, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0108" ID="QS0108"/>което извършва <HT TYPE="ITALIC">търговски или професионални дейности</HT><QUOT.END REF.START="QS0108" CODE="201C" ID="QE0108"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0073"><P>Курсивът е мой. Същата двойственост съществува в текста на испански и на италиански език.</P></NOTE>. В текста на немски език обаче<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0074"><P>В тези два параграфа фигурира изразът <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0109" ID="QS0109"/>berufliche oder gewerbliche Tätigkeit<QUOT.END REF.START="QS0109" CODE="201C" ID="QE0109"/>. Според уточненията на запитващата юрисдикция трудността при тълкуването на този израз произтича от добавянето на термина <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0110" ID="QS0110"/>gewerblich<QUOT.END REF.START="QS0110" CODE="201C" ID="QE0110"/> към термина <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0111" ID="QS0111"/>beruflich<QUOT.END REF.START="QS0111" CODE="201C" ID="QE0111"/>, който има много широк смисъл. От това би могло да се направи извод, че се има предвид само дейността като самостоятелно заето лице или свободна професия.</P></NOTE> и в текстовете на други езици<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0075"><P>Вж. например в текста на полски език (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0112" ID="QS0112"/>zawodową lub gospodarczą<QUOT.END REF.START="QS0112" CODE="201C" ID="QE0112"/>) или на португалски език (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0113" ID="QS0113"/>atividade comercial ou profissional<QUOT.END REF.START="QS0113" CODE="201C" ID="QE0113"/>). В текста на датски език е използван само един термин (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0114" ID="QS0114"/>erhvervsmæssige virksomhed<QUOT.END REF.START="QS0114" CODE="201C" ID="QE0114"/>), но и два пъти по един и същ начин.</P></NOTE> същите изрази са използвани за дейностите на потребителя и на неговия съконтрахент. В текстовете на други езици са използвани различни изрази, без общи термини, които да определят потребителя и дейността на ответника<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0076"><P>Вж. например на английски език (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0115" ID="QS0115"/>trade or profession<QUOT.END REF.START="QS0115" CODE="201C" ID="QE0115"/>/<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0116" ID="QS0116"/>commercial or professional activities<QUOT.END REF.START="QS0116" CODE="201C" ID="QE0116"/>), на нидерландски (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0117" ID="QS0117"/>bedrijfs of beroepsmatig<QUOT.END REF.START="QS0117" CODE="201C" ID="QE0117"/>/<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0118" ID="QS0118"/>commerciële of beroepsactiviteiten<QUOT.END REF.START="QS0118" CODE="201C" ID="QE0118"/>) или на шведски език (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0119" ID="QS0119"/>affärsverksamhet eller yrkesverksamhet<QUOT.END REF.START="QS0119" CODE="201C" ID="QE0119"/>/<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0120" ID="QS0120"/>kommersiell verksamhet eller yrkesverksamhet<QUOT.END REF.START="QS0120" CODE="201C" ID="QE0120"/>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="20"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0095"><NO.P>95.</NO.P><TXT>Впрочем термините, използвани в член 6, параграф 1 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0121" ID="QS0121"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0121" CODE="201C" ID="QE0121"/>, за да се дефинират потребителят и професионалистът, невинаги съответстват на използваните в член 17 от Регламент № 1215/2012. Така например в текста на френски език <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0122" ID="QS0122"/>професионалистът<QUOT.END REF.START="QS0122" CODE="201C" ID="QE0122"/> е определен посредством <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0123" ID="QS0123"/>activité professionnelle<QUOT.END REF.START="QS0123" CODE="201C" ID="QE0123"/>, а не посредством <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0124" ID="QS0124"/>activité commerciale et professionnelle<QUOT.END REF.START="QS0124" CODE="201C" ID="QE0124"/>, както е в член 17, параграф 1, буква в) от този регламент.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0096"><NO.P>96.</NO.P><TXT>Струва ми се, че при тези условия тълкуването на разглежданите разпоредби трябва да се основе на определението на понятието за потребител<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0077"><P>В разгледаните от мен текстове на различни езици забелязвам, че терминът <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0125" ID="QS0125"/>потребител<QUOT.END REF.START="QS0125" CODE="201C" ID="QE0125"/> обозначава лице, което само ползва стока или услуга. В този смисъл потребителят се намира в положение, обратно на това на работник или служител, който произвежда стоки или предлага услуги за работодателя си. Вж. в този смисъл решение Personal Exchange International (т. 38).</P></NOTE>. Съдът неотдавна припомни, що се отнася до Регламент № 215/2012, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0126" ID="QS0126"/>[…] само договорите, сключени <HT TYPE="ITALIC">извън и независимо от всякаква търговска или професионална дейност или цел, единствено с цел задоволяване на собствените лични потребителски нужди на едно лице</HT><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0078"><P>Курсивът е мой.</P></NOTE>, се ползват от предвидения от посочения регламент специален режим на защита на потребителя, разглеждан като по-слабата страна<QUOT.END REF.START="QS0126" CODE="201C" ID="QE0126"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0079"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191003">3 октомври 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Petruchová</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑208/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:825">EU:C:2019:825</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика). Вж. освен това като преглед, отчасти в общи линии, същите критерии, що се отнася до членове 15—17 от Регламент № 44/2001, решение Personal Exchange International (т. 29—31 и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0097"><NO.P>97.</NO.P><TXT>Така в постоянната си съдебна практика, основана на историческия преглед на развитието на разпоредбите, установени в защита на потребителя, първоначално включени в Брюкселската конвенция от 1968 г., Съдът явно не е направил разграничение в зависимост от това дали дейността се извършва като самостоятелно заето лице или не<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0080"><P>Вж. доклад на г‑н P. Schlosser по Конвенцията относно присъединяването на Кралство Дания, на Ирландия и на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия към Конвенцията относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела и към Протокола за нейното тълкуване от Съда (<REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="059" PAGE.FIRST="71" DATE.PUB="1979">ОВ C 59, 1979 г., стр. 71</REF.DOC.OJ>) (по-конкретно стр. 118, т. 153) и решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130314">14 март 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Česká spořitelna</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑419/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:165">EU:C:2013:165</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0098"><NO.P>98.</NO.P><TXT>FD поддържа, че германската юрисдикция е компетентна, тъй като гаранционното споразумение, на което се основава искът му, е сключено за нужди, за които може да се счита, че са извън неговата търговска дейност или професия. За да приеме, че дейностите, извършвани като наето лице, се включват в понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0127" ID="QS0127"/>потребител<QUOT.END REF.START="QS0127" CODE="201C" ID="QE0127"/>, той твърди, че наетите лица използват възнаграждението си за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0128" ID="QS0128"/>задоволяване на собствените си нужди<QUOT.END REF.START="QS0128" CODE="201C" ID="QE0128"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0099"><NO.P>99.</NO.P><TXT>По тази логика обаче ще трябва да се включат също и другите професионалисти, които не са наети лица, като занаятчиите, индустриалците, земеделците или независимите търговци и които за текущите си нужди ползват своите печалби по същия начин както работниците или служителите ползват заплатата си. Впрочем, ако потребителят използва или потребява стоки или услуги и за целта прибягва до заплатата си, тя не може да се счита за обект на потребление по смисъла на глава II, раздел 4 от Регламент № 1215/2012.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0100"><NO.P>100.</NO.P><TXT>Освен това може да се възприеме и довод, изведен от систематичното тълкуване. Всъщност законодателят на Съюза е предвидил различни съдилища за потребителите и за работниците и служителите. Разширително тълкуване на приложното поле на правилата за компетентност в полза на потребителите в такова положение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0081"><P>Вж. за сравнение решение Personal Exchange International относно договор за игра на покер, сключен онлайн от лице, което редовно получава значителни печалби.</P></NOTE> би довело до заобикаляне на избора на законодателя да определи специфични правила по отношение на работниците и<?PAGE NO="21"?> служителите, които не им позволяват да сезират юрисдикцията по местоживеенето си, както потребителите, за да даде предимство на близостта на сезираната юрисдикция с тяхното място на работа.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0101"><NO.P>101.</NO.P><TXT>На последно място, и аз като Комисията ще добавя, че такова тълкуване не може да се обоснове с липсата на разпоредба, приложима към положение, което не е предвидено в Регламент № 1215/2012<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0082"><P>В това отношение запитващата юрисдикция подчертава, че в състоянието на позитивното право целта за защита на слабата страна, посочена в съображения 14 и 18 от Регламент № 1215/2012, няма да бъде постигната, ако се приеме, че трудовото правоотношение на наето лице в група от дружества може да се използва, за да му се попречи да се позове на приложимите към потребителите правила за компетентност, или обратно, ако липсата на такова трудово правоотношение се използва, за да се обоснове неприложимост на също посочените в този регламент правила в интерес на работниците и служителите.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0102"><NO.P>102.</NO.P><TXT>Поради това предлагам на Съда да отговори на зададените от запитващата юрисдикция трети и четвърти преюдициален въпрос в първата им част, че понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0129" ID="QS0129"/>търговска дейност или професия<QUOT.END REF.START="QS0129" CODE="201C" ID="QE0129"/>/<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0130" ID="QS0130"/>занятие или професия<QUOT.END REF.START="QS0130" CODE="201C" ID="QE0130"/> по смисъла на член 17, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 и на член 6, параграф 1 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0131" ID="QS0131"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0131" CODE="201C" ID="QE0131"/> обхваща дейността като наето лице в рамките на трудово правоотношение.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По квалификацията на споразумение, гарантиращо на работника или служителя изпълнението на задълженията на работодателя</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0103"><NO.P>103.</NO.P><TXT>С третия и четвъртия преюдициален въпрос във втората им част запитващата юрисдикция по същество иска от Съда да се установи дали член 17, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 и член 6, параграф 1 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0132" ID="QS0132"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0132" CODE="201C" ID="QE0132"/> трябва да се тълкуват в смисъл, че в обхвата на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0133" ID="QS0133"/>търговска дейност или професия<QUOT.END REF.START="QS0133" CODE="201C" ID="QE0133"/>/<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0134" ID="QS0134"/>занятие или професия<QUOT.END REF.START="QS0134" CODE="201C" ID="QE0134"/> попада гаранционно споразумение, по силата на което трето лице отговаря пряко пред работник или служител за изпълнението на задълженията, произтичащи от сключения с неговия работодател индивидуален трудов договор.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0104"><NO.P>104.</NO.P><TXT>Този въпрос се поставя само ако се приеме, че понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0135" ID="QS0135"/>търговска дейност или професия<QUOT.END REF.START="QS0135" CODE="201C" ID="QE0135"/>/<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0136" ID="QS0136"/>занятие или професия<QUOT.END REF.START="QS0136" CODE="201C" ID="QE0136"/> не обхваща дейността като наето лице, което би могло да обоснове международната компетентност на запитващата юрисдикция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0105"><NO.P>105.</NO.P><TXT>Поради това, след като по-рано отхвърлих тази възможност, предлагам на Съда при условията на евентуалност да отговори на запитващата юрисдикция, че макар и едностранен<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0083"><P>Вж. по аналогия решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090514">14 май 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Ilsinger</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑180/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:303">EU:C:2009:303</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0051">51</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, ангажиментът, който е поет към работник или служител с оглед спазване на задълженията на неговия работодател, а не за задоволяване на лични нужди, е пряко свързан с трудовия договор. Следователно той не е поет <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0137" ID="QS0137"/>извън и независимо от всякаква търговска или професионална дейност<QUOT.END REF.START="QS0137" CODE="201C" ID="QE0137"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0084"><P>Вж. точка 96 от настоящото заключение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0106"><NO.P>106.</NO.P><TXT>В случая, след като въз основа на обстоятелствата, при които е сключено гаранционното споразумение, и на неговото съдържание трябва да се счита, че то е неразделна част от трудовия договор<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0085"><P>Вж. точка 52 от настоящото заключение.</P></NOTE>, от това би следвал изводът, че то зависи от<?PAGE NO="22"?> професионалната дейност на FD. В това отношение може да се транспонира<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0086"><P>Директива на Съвета от <DATE ISO="19930405">5 април 1993 година</DATE> относно неравноправните клаузи в потребителските договори (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="095" PAGE.FIRST="29" DATE.PUB="1993">ОВ L 95, 1993 г., стр. 29</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273).</P></NOTE> решението на Съда относно изключването на трудовите договори от приложното поле на Директива 93/13/ЕИО<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0087"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190321">21 март 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Pouvin и Dijoux</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑590/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:232">EU:C:2019:232</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0107"><NO.P>107.</NO.P><TXT>Поради това предлагам на Съда при условията на евентуалност да отговори на зададените от запитващата юрисдикция трети и четвърти преюдициален въпрос във втората им част, че когато съгласно гаранционно споразумение, което е неразделна част от трудов договор, дадено лице отговаря за изпълнението на задълженията на работодателя към работника или служителя, това споразумение попада в обхвата на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0138" ID="QS0138"/>търговска дейност или професия<QUOT.END REF.START="QS0138" CODE="201C" ID="QE0138"/>/<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0139" ID="QS0139"/>занятие или професия<QUOT.END REF.START="QS0139" CODE="201C" ID="QE0139"/> по смисъла на член 17, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 и на член 6, параграф 1 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0140" ID="QS0140"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0140" CODE="201C" ID="QE0140"/>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">V.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0108"><NO.P>108.</NO.P><TXT>С оглед на всички предходни съображения предлагам на Съда да отговори на поставените от Bundesarbeitsgericht (Федерален трудов съд, Германия) преюдициални въпроси по следния начин:</TXT><P>Главно:</P><P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>1)</NO.P><TXT>Член 21, параграфи 1 и 2 от Регламент (EС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20121212">12 декември 2012 година</DATE> относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл че физическо или юридическо лице — независимо дали има или не местоживеене в държава членка — с което работникът или служителят е сключил не своя трудов договор, а споразумение, неразделна част от този договор, по силата на което това лице отговаря за изпълнението на задълженията на работодателя към посочения работник или служител, може да се счита за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0141" ID="QS0141"/>работодател<QUOT.END REF.START="QS0141" CODE="201C" ID="QE0141"/>, ако то има пряк интерес от доброто изпълнение на посочения договор. Наличието на такъв пряк интерес трябва да се прецени от запитващата юрисдикция общо, като вземе предвид всички обстоятелства по случая.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Член 6, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че прилагането на националните правила за компетентност е изключено, когато са налице условията за прилагане на член 21, параграф 2 от този регламент.</TXT><P>При условията на евентуалност, ако Съдът счете, че спорът не попада в приложното поле на член 21, параграф 2 от Регламент № 1215/2012:</P></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3)</NO.P><TXT>Член 17, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 и член 6, параграф 1 от Регламент (EО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20080617">17 юни 2008 година</DATE> относно приложимото право към договорни задължения (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0142" ID="QS0142"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0142" CODE="201C" ID="QE0142"/>) трябва да се тълкуват в смисъл, че понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0143" ID="QS0143"/>търговска дейност или професия<QUOT.END REF.START="QS0143" CODE="201C" ID="QE0143"/>/<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0144" ID="QS0144"/>занятие или професия<QUOT.END REF.START="QS0144" CODE="201C" ID="QE0144"/> обхваща дейността като наето лице в рамките на трудово правоотношение.</TXT></NP></ITEM><?PAGE NO="23"?><ITEM><NP><NO.P>4)</NO.P><TXT>Член 17, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 и член 6, параграф 1 от Регламент № 593/2008 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато съгласно гаранционно споразумение, което е неразделна част от трудов договор, дадено лице отговаря за изпълнението на задълженията на работодателя към работника или служителя, това споразумение попада в обхвата на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0145" ID="QS0145"/>търговска дейност или професия<QUOT.END REF.START="QS0145" CODE="201C" ID="QE0145"/>/<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0146" ID="QS0146"/>занятие или професия<QUOT.END REF.START="QS0146" CODE="201C" ID="QE0146"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>