<number>I – </number> <titlecontent id="B300000000"> <emphasis role="bold" id="B400000000">Въведение</emphasis> </titlecontent>

<number>V – </number> <titlecontent id="B300000004"> <emphasis role="bold" id="B400000006">От правна страна</emphasis> </titlecontent>

<number>18.</number> С преюдициалния си въпрос запитващата юрисдикция иска да установи дали в хипотеза като разглежданата в главното производство данъчнозадълженото лице има право да приспадне данъка съгласно член 168 от Директивата за ДДС.

<number>19.</number> Съгласно тази разпоредба „данъчнозадълженото лице“ има право да приспадне ДДС по получени доставки, „доколкото стоките и услугите се използват за целите на облагаемите [му] сделки“.

<titlecontent id="B300000005">А – <emphasis role="italc" id="B400000007">Включване на дълготрайните активи в имуществото на предприятието</emphasis> </titlecontent>

<number>20.</number> Република Литва счита, че в настоящия случай правото на приспадане на данъка е изключено само поради това, че макар Sveda по принцип да е данъчнозадължено лице, то не е действало в качеството на данъчнозадължено лице при изграждането на развлекателната пътека.

<number>21.</number> Действително съгласно постоянната съдебна практика условие за правото на приспадане във връзка с придобиването на стока е данъчнозадълженото лице да е придобило стоката в това си качество, т.е. — най-малкото и — за целите на своята икономическа дейност по смисъла на член 9, параграф 1, втора алинея от Директивата за ДДС 4 –Вж. решения Lennartz (C‑97/90, EU:C:1991:315, т. 15), Bakcsi (C‑415/98, EU:C:2001:136, т. 29), ЕОН Асет Мениджмънт (C‑118/11, EU:C:2012:97, т. 57 и 58), както и Klub (C‑153/11, EU:C:2012:163, т. 39 и 40). . Същото правило важи и за производството на стока от данъчнозадълженото лице 5 –Вж. по този въпрос заключението ми по дело X (C‑334/10, EU:C:2012:108, т. 25 и цитираната съдебна практика). .

<number>22.</number> В крайна сметка това условие изисква данъчнозадълженото лице да е включило стоката изцяло или частично в стопанските активи на своето предприятие, за да не се изключи още от самото начало правото на приспадане за придобиването или производството на стоката 6 –Вж. в този смисъл решения Bakcsi (EU:C:2001:136, т. 28 и 29) и ЕОН Асет Мениджмънт (EU:C:2012:97, т. 56—59); виж също член 168а от Директивата за ДДС. . Съгласно съдебната практика въпросът дали това е така, следва да се преценява с оглед на всички данни по случая, сред които са естеството на дадената стока и периодът, който е изтекъл от нейното придобиване до нейното използване за целите на икономическата дейност на данъчнозадълженото лице 7 –Решения Lennartz (EU:C:1991:315, т. 21), Bakcsi (EU:C:2001:136, т. 29), ЕОН Асет Мениджмънт (EU:C:2012:97, т. 58) и Klub (EU:C:2012:163, т. 39 и 40). .

<number>23.</number> Въз основа на това Република Литва поставя под въпрос вече направената от запитващата юрисдикция констатация, че спорните дълготрайни активи са част от стопанските активи на предприятието на Sveda. Това било така, тъй като по силата на сключения с Националната разплащателната агенция договор Sveda била поела задължение да предоставя развлекателната пътека за безплатно ползване от гражданите, като едва по-късно можела да я използва за нуждите на своя икономическа дейност. Следователно първоначално Sveda не е действала като данъчнозадължено лице.

<number>24.</number> Съдът обаче вече нееднократно се е произнасял, че лице, което придобива стоки за нуждите на дадена икономическа дейност по смисъла на член 9, параграф 1, втора алинея от Директивата за ДДС, прави това в качеството си на данъчнозадължено лице дори когато не използва веднага стоките за тази икономическа дейност 8 –Решения Lennartz (EU:C:1991:315, т. 14), Klub (EU:C:2012:163, т. 44) и Gran Via Moineşti (C‑257/11, EU:C:2012:759, т. 25). .

<number>25.</number> Следователно съгласно констатациите на запитващата юрисдикция, направени при правилно прилагане на закона, Sveda е действала при придобиването и/или производството на дълготрайните активи като данъчнозадължено лице и с това ги е включило като част от стопанските активи на своето предприятие.

<titlecontent id="B300000006">Б <emphasis role="italc" id="B400000013">– Използване за целите на облагаеми сделки</emphasis> </titlecontent>

<number>26.</number> За да бъде обаче признато право на приспадане в полза на Sveda, не е достатъчно само условието дълготрайните активи да са включени в имуществото на неговото предприятие, т.е. по принцип да служат за нуждите на неговата икономическа дейност, а освен това е необходимо съгласно член 168 от Директивата за ДДС да бъдат използвани за целите на неговите облагаеми сделки.

<number>27.</number> Именно това реално или планирано използване на стоките определя обхвата на приспадането на данъка 9 –Вж., наред с други, решения Lennartz (EU:C:1991:315, т. 15), X (C‑334/10, EU:C:2012:473, т. 17) и FIRIN (C‑107/13, EU:C:2014:151, т. 49). . Обикновено определящо за това е планираното използване, тъй като съгласно членове 63 и 167 от Директивата за ДДС правото на приспадане възниква поначало още в момента, когато данъчнозадълженото лице получи съответната доставка, т.е. по правило преди самият той да е извършил доставките си 10 –Вж. решение Klub (EU:C:2012:163, т. 36); вж. също заключението ми по дело X (EU:C:2012:108, т. 81 и цитираната съдебна практика). .

<number>28.</number> По главното производство вече е установено с каква цел Sveda планира да използва придобитите и/или произведени от него дълготрайни активи.

<number>29.</number> От една страна, развлекателната пътека е предназначена за безплатно ползване от гражданите. Сделките в рамките на тази дейност не подлежат на облагане. Също така и от член 2, параграф 1, буква в) от Директивата за ДДС не произтича данъчно задължение, тъй като Sveda не изисква заплащане от посетителите. Данъчно задължение не възниква и на основание на член 26, параграф 1, буква а) от Директивата за ДДС, тъй като дълготрайните активи не се използват за цели, различни от икономическата дейност по смисъла на тази разпоредба. Във всеки случай използването им за цели извън предмета на икономическата дейност се изключва, когато използването на дълготраен актив служи за нуждите на икономическата дейност на данъчнозадълженото лице 11 –Вж. в този смисъл решение BCR Leasing IFN (C‑438/13, EU:C:2014:2093, т. 26); вж. още по-подробно в решения Vereniging Noordelijke Land- en Tuinbouw Organisatie (C‑515/07, EU:C:2009:88, т. 38) и Gemeente ‘s-Hertogenbosch (C‑92/13, EU:C:2014:2188, т. 25). . Запитващата юрисдикция обаче вече е установила, че при изграждането на развлекателната пътека Sveda е действала именно в рамките на икономическата си дейност 12 –Вж. точки 23—25 по-горе. .

<number>30.</number> От друга страна обаче развлекателната пътека е предназначена да служи и за привличането на посетители, за да може Sveda да им предлага там стоки и услуги. Тези сделки биха били облагаеми съгласно член 2, параграф 1, букви а) и в) от Директивата за ДДС.

<number>31.</number> Така се очертават две различни цели, на които служи придобиването и/или производството на дълготрайните активи. На преден план е безплатното предоставяне на развлекателната пътека за ползване от гражданите (първично използване), което съгласно член 168 от Директивата за ДДС не е основание за възникване на право на приспадане. Зад това предназначение обаче стои намерението развлекателната пътека да бъде използвана като средство на посетителите да се предоставят облагаеми доставки (вторично използване), от което би произтекло право на приспадане на данъка. При това положение коя от двете цели е решаваща в рамките на член 168 от Директивата за ДДС?

<number>32.</number> В решение BLP Group Съдът принципно приема по този въпрос, че получените стоки или услуги трябва да са в пряка и непосредствена връзка с извършените сделки, пораждащи право на приспадане, като в това отношение е без значение „крайната“ цел на данъчнозадълженото лице 13 –Решение BLP Group (C‑4/94, EU:C:1995:107, т. 19); също така най-неотдавна решение Portugal Telecom (C‑496/11, EU:C:2012:557, т. 38). . Въз основа на това съображение Съдът е отказал да признае право на приспадане в полза на данъчнозадължено лице, което е получило услуги във връзка с необлагаема продажба на дружествени дялове, въпреки че продажбата е била средство, за да може данъчнозадълженото лице да извършва облагаеми сделки в рамките на дейността си. Така Съдът разграничава единствено релевантното първично използване на получените стоки или услуги от само вторичното използване на получените стоки или услуги.

<number>33.</number> Съдът обаче доразвива своята практика. Действително условие за прилагане на член 168 от Директивата за ДДС продължава да бъде конкретно установеното обстоятелство, че получените стоки или услуги са в пряка и непосредствена връзка с извършените една или повече сделки, пораждащи право на приспадане 14 –Вж., наред с други, решения Midland Bank (C‑98/98, EU:C:2000:300, т. 24), Halifax и др. (C‑255/02, EU:C:2006:121, т. 79) и Malburg (C‑204/13, EU:C:2014:147, т. 34). . Такава връзка може да съществува обаче и с цялостната икономическа дейност на данъчнозадълженото лице, когато разходите за получените стоки или услуги са част от общите разходи на данъчнозадълженото лице и като такива представляват елементи, формиращи цената на стоките и услугите, които то доставя 15 –Вж. в този смисъл, наред с други, решения Midland Bank (EU:C:2000:300, т. 30 и 31), Investrand (C‑435/05, EU:C:2007:87, т. 24), SKF (C‑29/08, EU:C:2009:665, т. 58 и 60), Becker (C‑104/12, EU:C:2013:99, т. 20) и Malburg (EU:C:2014:147, т. 38). .

<number>34.</number> Съгласно по-новата практика на Съда наличието на пряка и непосредствена връзка предполага във всички случаи разходите по получените доставки да са включени в цената на една или всички извършени от данъчнозадълженото лице доставки 16 –Вж., наред с други, решения SKF (EU:C:2009:665, Т. 60), X (C‑651/11, EU:C:2013:346, т. 55) и PPG Holdings (C‑26/12, EU:C:2013:526, т. 23); вж. в този смисъл още решение Kretztechnik (C‑465/03, EU:C:2005:320, т. 36). . Без значение е дали става въпрос за използването на стоки или пък на услуги от данъчнозадълженото лице 17 –Вж. по този въпрос заключението ми по дело ТЕЦ Хасково АД (C‑234/11, EU:C:2012:352, т. 31 и цитираната съдебна практика). .

<number>35.</number> Следователно в настоящия случай възниква право на приспадане на данъка, при условие че разходите за придобиване и/или производство на дълготрайните активи на развлекателната пътека са включени по смисъла на съдебната практика в цената на извършваните доставки, които са облагаеми съгласно Директивата за ДДС.

<number>36.</number> В хипотезата в спора по главното производство могат да бъдат взети предвид различни облагаеми доставки. От една страна, това биха могли да бъдат облагаемите доставки, които Sveda планира да извършва за посетителите на развлекателната пътека и които са предмет на преюдициалния въпрос (по този въпрос точка 2 по-долу). От друга страна, самото изграждане на развлекателната пътека също би могло да бъде релевантна облагаема доставка. Тази възможност не е посочена от запитващата юрисдикция в акта за преюдициално запитване. Тя обаче следва да бъде разгледана най-напред, тъй като преценката би могла да направи ненужен отговора на конкретния преюдициален въпрос за решението по главното производство (по този въпрос точка 1 непосредствено по-долу).

<number>1. </number> <titlecontent id="B300000007">Изграждането на развлекателната пътека като облагаема доставка</titlecontent>

<number>37.</number> В спора по главното производство — независимо от отговора на конкретния преюдициален въпрос — би могло да е налице право на приспадане на данъка, ако още изграждането на развлекателната пътека от Sveda представлява облагаема доставка. Изграждането на развлекателната пътека би могло по-специално да представлява по отношение на Националната разплащателна агенция възмездна доставка, която е облагаема съгласно член 2, параграф 1, буква а) или буква в) от Директивата за ДДС.

<number>38.</number> Съгласно постоянната съдебна практика възмездната сделка предполага единствено, че съществува пряка връзка между доставката на стоки или на услуги и реално получената от данъчнозадълженото лице насрещна престация 18 –Вж. само решение Серебряннъй век (C‑283/12, EU:C:2013:599, т. 37 и цитираната съдебна практика). . Подобна пряка връзка е налице само ако между доставчика и получателя съществува правоотношение, в рамките на което те разменят взаимни престации 19 –Вж., наред с други, решения Tolsma (C‑16/93, EU:C:1994:80, т. 14), MKG-Kraftfahrzeuge-Factoring (C‑305/01, EU:C:2003:377, т. 47) и Le Rayon d'Or (C‑151/13, EU:C:2014:185, т. 29). , както и взаимна обвързаност между двете насрещни престации 20 –Вж., наред с други, решения Tolsma (EU:C:1994:80, т. 13—20) и Fillibeck (C‑258/95, EU:C:1997:491, т. 12—17); вж. също така заключенията на генералния адвокат Stix-Hackl по дело Bertelsmann (C‑380/99, EU:C:2001:129, т. 32). . Извършването на доставка на цена под себестойността не е пречка да се приеме наличието на пряка връзка между двете насрещни престации 21 –Вж. в този смисъл решение Hotel Scandic Gåsabäck (C‑412/03, EU:C:2005:47, т. 22). .

<number>39.</number> По информация от запитващата юрисдикция, Sveda се е задължила по силата на договор с Националната разплащателната агенция да изгради развлекателната пътека. За това Sveda получава от своя възложител плащане в размер на 90 % от направените разходи по изграждането, като тази сума е посочена като „финансова помощ“. Без да се познава конкретното съдържание на споразумението обаче, не може да се прецени със сигурност дали има пряка връзка по смисъла на посочената практика на Съда между изграждането на развлекателната пътека и „финансовата помощ“.

<number>40.</number> Ако при проверката запитващата юрисдикция установи, че Sveda още с изграждането на развлекателната пътека извършва облагаеми доставки по смисъла на член 2, параграф 1, буква а) или буква в) от Директивата за ДДС, придобиването и/или производството на дълготрайните активи за развлекателната пътека би имало пряка и непосредствена връзка с облагаемите доставки. Без съмнение разходите за получените доставки биха били отразени в цената, тъй като размерът на плащането от Националната разплащателна агенция се изчислява именно въз основа на тези разходи.

<number>2. </number> <titlecontent id="B300000008">По отговора на преюдициалния въпрос</titlecontent>

<number>41.</number> Ако обаче запитващата юрисдикция установи, че изграждането на развлекателната пътека от Sveda не представлява облагаема доставка спрямо Националната разплащателна агенция, правото на приспадане на данъка ще зависи единствено от обстоятелството дали дълготрайните активи в развлекателната пътека се използват по смисъла на член 168 от Директивата за ДДС за бъдещо извършване на доставки срещу заплащане за посетителите на обекта. За целта следва да се установи дали разходите по придобиването и производството на тези дълготрайни активи са отразени в цената на тези доставки.

<titlecontent id="B300000009">а) Обективно понятие за разходи</titlecontent>

<number>42.</number> Отговорът на този въпрос не зависи — обратно на становището на Обединеното кралство — от намерението на данъчнозадълженото лице да калкулира съответните разходи като елемент в цената на извършваните от него доставки.

<number>43.</number> Съгласно решение Becker установяването на пряка и непосредствена връзка между получените и извършените доставки трябва да е в зависимост от обективното съдържание на получените стоки или услуги 22 –Решение Becker (EU:C:2013:99, т. 22 и 23, както и 33). . Още в решението BLP Group Съдът е приел в този смисъл, че необходимата връзка между получени и извършени доставки не може да се определя въз основа на намерението на данъчнозадължено лице 23 –Вж. решение BLP Group (EU:C:1995:107, т. 24). .

<number>44.</number> Освен това в рамките на общата система на данъка върху добавената стойност се облагат и доставки, които се извършват на цена под себестойността 24 – Вж. точка 38 по-горе. . В този случай данъчнозадълженото лице определя цената субективно, като не са включени всички разходи за извършваната доставка. Въпреки това несъмнено и в този случай всички разходи за получените доставки, които съгласно член 1, параграф 2, втора алинея от Директивата за ДДС обективно погледнато представляват елементи, формиращи цената на извършените доставки, също са основание за възникване на право на приспадане на данъка. Това е така, защото съгласно постоянната практика на Съда режимът на приспадане цели да освободи предприемача изцяло от тежестта на дължимия или платения ДДС в рамките на икономическата му дейност 25 –Вж., наред с други, решения Rompelman (268/83, EU:C:1985:74, т. 19), Ghent Coal Terminal (C‑37/95, EU:C:1998:1, т. 15), Halifax и др. (EU:C:2006:121, т. 78), Securenta (C‑437/06, EU:C:2008:166, т. 25) и Idexx Laboratories Italia (C‑590/13, EU:C:2014:2429, т. 32). , тъй като в общата система на ДДС в крайна сметка данъкът следва да е в тежест само на крайния потребител, а не на данъчнозадълженото предприятие 26 – Вж., наред с други, решения Elida Gibbs (C‑317/94, EU:C:1996:400, т. 19), Pelzl и др. (C‑338/97, C‑344/97 и C‑390/97, EU:C:1999:285, т. 21), KÖGÁZ и др. (C‑283/06 и C‑312/06, EU:C:2007:598, т. 51) и Lebara (C‑520/10, EU:C:2012:264, т. 25). .

<number>45.</number> Следователно определящо обстоятелство за въпроса дали разходите са отразени в цената на дадена доставка по смисъла на практиката на Съда, е наличието на обективна икономическа връзка между получените и извършените доставки 27 –Вж. решение ЕЙ И ЕС-3C Марица Изток 1 ЕООД (C‑124/12, EU:C:2013:488, т. 31). . Причинната връзка сама по себе си не е достатъчна за тази цел 28 – Вж. решение Becker (EU:C:2013:99, т. 31). . Ако обаче получената доставка обективно се използва за целите на извършването на някои или на всички доставки на данъчнозадължено лице, тогава и между двата типа доставки съществува пряка и непосредствена връзка по смисъла на практиката на Съда. В такъв случай, в икономически аспект, разходите за получените доставки представляват елементи, формиращи цената на съответната извършената доставка. Следователно, както показва и самият текст на член 168 от Директивата за ДДС, определящо е обективното предназначение, за което се използва получената доставка.

<number>46.</number> В настоящия случай запитващата юрисдикция установява, че изграждането на развлекателната пътека има за цел да привлече посетители, за да бъдат извършвани възмездни доставки за тях. Така разходите за изграждане на развлекателната пътека от икономическа гледна точка представляват елементи, формиращи цената на тези доставки.

<number>47.</number> Следователно по принцип съществува пряка и непосредствена връзка по смисъла на практиката на Съда между придобиването и/или производството на дълготрайните активи в развлекателната пътека и стоките и услугите, доставяни на посетителите срещу заплащане.

<titlecontent id="B300000010">б) Първично използване на необлагаеми доставки</titlecontent>

<number>48.</number> Обстоятелството, че развлекателната пътека се предоставя безплатно на разположение на посетителите, не е пречка за възникване на правото на приспадане.

<number>49.</number> Действително това предназначение е първичното използване на дълготрайните активи в развлекателната пътека. При все това обаче само в два случая първичното използване може да прекъсне пряката и непосредствена връзка с вторичното използване за облагаеми доставки 29 –Вж. относно възможността за прекъсване на тази връзка решение ТЕЦ Хасково АД (C‑234/11, EU:C:2012:644, т. 34). .

<number>50.</number> От една страна, това е случаят, когато получените доставки се използват първично за извършване на възмездни доставки, които обаче са освободени от ДДС. В този случай разходите за получените доставки представляват елементи, формиращи цената на извършваните освободени от облагане доставки и по този начин са отразени в цената им. Член 168 и сл. от Директивата за ДДС обаче по принцип не предвиждат право на приспадане на данъка за такива доставки. При такава хипотеза съгласно практиката на Съда е без значение, че получените доставки служат за друга, „крайна“ цел, която включва и използване за облагаеми доставки 30 –Вж. решения BLP Group (EU:C:1995:107, т. 19), SKF (EU:C:2009:665, т. 62 и 71) и X (EU:C:2013:346, т. 56). .

<number>51.</number> В настоящия случай първичното използване обаче няма за цел извършване на необлагаеми възмездни доставки, а е с цел безплатна употреба.

<number>52.</number> От друга страна, пряката и непосредствена връзка на получените доставки с извършването на доставки срещу заплащане за посетителите би била прекъсната и ако първичното предназначение на развлекателната пътека за безвъзмездно ползване от посетителите представляваше неикономическа дейност на Sveda. Това е така, тъй като съгласно практиката на Съда начисленият на данъчнозадължено лице ДДС по направените разходи за получени доставки не може да породи право на приспадане, доколкото е свързан с дейности от неикономически характер 31 –Решения Securenta (EU:C:2008:166, т. 30) и Vereniging Noordelijke Land- en Tuinbouw Organisatie (EU:C:2009:88, т. 37). .

<number>53.</number> Съгласно констатациите на запитващата юрисдикция обаче случаят не е такъв 32 –Вж. точки 23—25 по-горе. . Фактът, че доставка се предоставя безплатно на разположение, сам по себе си още не означава — обратно на становището на Комисията — че е налице неикономическа дейност на данъчнозадълженото лице. В това отношение в съдебното заседание Обединеното кралство основателно привежда примера с търговски център, който предоставя безплатно паркоместа на разположение на клиентите си.

<titlecontent id="B300000011">в) Нарушение на договора с Националната разплащателната агенция</titlecontent>

<number>54.</number> За правото на приспадане е ирелевантно и обстоятелството, че отразяването на разходите за изграждане на развлекателната пътека в цената на планираните доставки срещу заплащане за посетителите би могло да съставлява нарушение на договора с Националната разплащателната агенция. Запитващата юрисдикция е преценила подобна възможност.

<number>55.</number> Не може обаче да се установи какво отражение би имало такова нарушение върху преценката на настоящия случай от данъчно-правна гледна точка във връзка с ДДС, нито пък, както вече бе посочено 33 –Вж. точки 42—45 по-горе. , е от значение за правото на приспадане обстоятелството дали Sveda реално е включило разходите в цените си.

<titlecontent id="B300000012">г) Нарушение на Регламент (ЕО) № 1698/2005</titlecontent>

<number>56.</number> За преценката на настоящия случай от данъчно-правна гледна точка във връзка с ДДС приведеният от запитващата юрисдикция Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета от 20 септември 2005 година относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони е без значение 34 –ОВ L 277, стр. 1; Специално издание на български език, 2005 г., глава 3, том 66, стр. 101. .

<number>57.</number> Дори и ползването на развлекателната пътека от Sveda да представляваше нарушение на приведения от запитващата юрисдикция член 36, буква б), точка vii) от този регламент, съгласно който се предоставят помощи за „инвестиции в непроизводствени райони“, това няма отношение към правото на приспадане на ДДС. От постоянната практика на Съда следва, че принципът на данъчен неутралитет не допуска при облагането с ДДС да се прави разграничение между законни и незаконни сделки 35 – Вж. само решения Fischer (C‑283/95, EU:C:1998:276, т. 28), CPP (C‑349/96, EU:C:1999:93, т. 33) и GfBk (C‑275/11, EU:C:2013:141, т. 32). .

<titlecontent id="B300000013">д) Отражение на периода на корекция</titlecontent>

<number>58.</number> Възражението на Република Литва, основано на разпоредбите за корекциите на приспаданията, в настоящия случай също не препятства възникването на правото на приспадане.

<number>59.</number> Съгласно член 187 от Директивата за ДДС първоначалното приспадане при придобиването или производството на дълготрайни активи подлежи на корекция, ако в период от пет години възникнат промени, които са от значение за правото на приспадане.

<number>60.</number> Република Литва заключава от тази разпоредба, че дълготрайният актив трябва да бъде използван за осъществяването на икономическа дейност в рамките на период от пет години след придобиването или производство му. В противен случай не съществувало право на приспадане.

<number>61.</number> Първо, съгласно практиката на Съда периодът на корекция изобщо няма отражение върху преценката дали към момента на придобиването или производството на стока данъчнозадълженото лице действа за целите на своята икономическа дейност 36 –Вж. решение Lennartz (EU:C:1991:315, т. 20). . Второ, в настоящия случай няма данни, от които да е видно, че през периода на корекция дълготрайните активи се използват за цели, които изключват правото на приспадане. Дори и на посетителите на развлекателната пътека първоначално да не се предлагат стоки и услуги срещу заплащане, това с нищо не променя използването на дълготрайните активи за икономическата дейност на Sveda, ако въз основа на обективни обстоятелства може да се установи, че се запазва намерението за такова предлагане.

<titlecontent id="B300000014">е) Размер на приспадания данък</titlecontent>

<number>62.</number> Накрая следва още да се провери дали обстоятелството, че Националната разплащателната агенция възстановява на Sveda до 90 % от разходите за придобиване и/или производство на спорните дълготрайни активи, има влияние върху размера на приспадания данък.

<number>63.</number> Обединеното кралство поддържа, че това обстоятелство е от съществено значение за преценката доколко разходите за получените доставки се отразяват в цената на извършваните доставки.

<number>64.</number> Аз обаче се присъединявам към виждането на Република Литва и на Комисията, като считам, че частичното възстановяване на разходите от страна на Националната разплащателната агенция не влияе на размера на приспадания данък. Това е така, защото съгласно член 168 от Директивата за ДДС единственото определящо обстоятелство е дали получените доставки се използват за извършване на облагаеми доставки. За разлика от това начинът на финансиране на получените доставки не играе роля.

<number>65.</number> От своя страна Съдът също вече е постановил, че разпоредба на държава членка, която ограничава правото на приспадане в случаите, в които придобиването на стока се финансира с държавна субсидия, е несъвместима с правото на Съюза в областта на данъка върху добавената стойност 37 –Вж. решение Комисия/Франция (C‑243/03, EU:C:2005:589, т. 33). .

<number>66.</number> Следователно в случаите като този по главното производство данъчнозадълженото лице има право на приспадане в пълен размер за доставките, които е получило във връзка с придобиването или производството на спорните дълготрайни активи.