<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><ORDER xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.ORDER><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-89/20</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62020CO0089</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:771">EU:C:2020:771</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>7</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>7</PAGE.TOTAL><AUTHOR>CJ</AUTHOR></BIB.ORDER><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Определение от <DATE ISO="20201001">1.10.2020 г.</DATE> — Дело C‑89/20</HT></P><P>INTER CONSULTING</P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Определение на Съда</HT> (седми състав)</P><P><DATE ISO="20201001">1 октомври 2020 година</DATE><NOTE NUMBERING="STAR" TYPE="FOOTNOTE" NOTE.ID="E0001"><P>Език на производството: хърватски.</P></NOTE></P></TI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Член 53, параграф 2 и член 94 от Процедурния правилник на Съда</KEYWORD><KEYWORD>Конвенция за прилагане на Споразумението от Шенген</KEYWORD><KEYWORD>Член 54</KEYWORD><KEYWORD>Принцип ne bis in idem</KEYWORD><KEYWORD>Приложно поле</KEYWORD><KEYWORD>Идентичност на фактите</KEYWORD><KEYWORD>Липса на достатъчно пояснения относно фактическия контекст и основанията, които оправдават необходимостта от отговор на преюдициалния въпрос</KEYWORD><KEYWORD>Явна недопустимост</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><ORDER.INIT><P>По дело C‑89/20</P><P>с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Županijski sud u Puli (Окръжен съд Пула, Хърватия) с акт от <DATE ISO="20200217">17 февруари 2020 г.</DATE>, постъпил в Съда на <DATE ISO="20200220">20 февруари 2020 г.</DATE>, в рамките на наказателното производство срещу</P></ORDER.INIT><PARTIES><P><HT TYPE="BOLD">GR,</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">HS,</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">IT,</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">Inter Consulting d.o.o</HT>., в ликвидация,</P></PARTIES><PREAMBLE.GEN><PREAMBLE.INIT><P>СЪДЪТ (седми състав),</P><P>състоящ се от: P. G. Xuereb (докладчик), председател на състава, T. von Danwitz и A. Kumin, съдии,</P><P>генерален адвокат: J. Richard de la Tour,</P><P>секретар: A. Calot Escobar,</P></PREAMBLE.INIT><GR.VISA><VISA>предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, да се произнесе с мотивирано определение в съответствие с член 53, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда,</VISA></GR.VISA><PREAMBLE.FINAL>постанови настоящото</PREAMBLE.FINAL></PREAMBLE.GEN><CONTENTS.ORDER><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Определение</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1</NO.P><TXT>Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 54 от Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген от <DATE ISO="19850614">14 юни 1985 година</DATE> между правителствата на държавите от Икономическия съюз Бенелюкс, Федерална република Германия и Френската република за<?PAGE NO="2"?> постепенното премахване на контрола по техните общи граници (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="239" PAGE.FIRST="19" DATE.PUB="2000">ОВ L 239, 2000 г., стр. 19</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 1, стр. 183), подписана в Шенген на <DATE ISO="19900619">19 юни 1990 г.</DATE> и влязла в сила на <DATE ISO="19950326">26 март 1995 г.</DATE> (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0001" ID="QS0001"/>КПСШ<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2</NO.P><TXT>Запитването е отправено в рамките на наказателно производство, образувано срещу GR, HS и IT, както и Inter Consulting d.o.o., в ликвидация, на които са повдигнати обвинения като извършители, подбудители или помагачи за извършването в Хърватия на деяния, квалифицирани като злоупотреба с доверие в търговските отношения.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза</HT></HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Актът за присъединяване</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3</NO.P><TXT>Съгласно член 4, параграф 1 от Акта относно условията за присъединяване на Република Хърватия и промените в Договора за Европейския съюз, Договора за функционирането на Европейския съюз и Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="112" PAGE.FIRST="21" DATE.PUB="2012">ОВ L 112, 2012 г., стр. 21</REF.DOC.OJ>, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0002" ID="QS0002"/>Актът за присъединяване<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>):</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0003" ID="QS0003"/>Разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, посочени в Протокола относно достиженията на правото от Шенген, включени в рамките на Европейския съюз […], приложен към [Договора за ЕС] и [Договора за функционирането на ЕС], и актовете, които се основават на тях, или които по друг начин са свързани с тях, изброени в приложение II, както и всички бъдещи такива актове, приети преди датата на присъединяване, са обвързващи за, и се прилагат в Хърватия от датата на присъединяване<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4</NO.P><TXT>Приложение II към Акта за присъединяване е озаглавено <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0004" ID="QS0004"/>Списък на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, включени в рамките на Европейския съюз и в актовете, които се основават на тях или по друг начин са свързани с тях, които са обвързващи за, и се прилагат в Република Хърватия, считано от присъединяването (посочени в член 4, параграф 1 от Акта за присъединяване)<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>. В това отношение в точка 2 от това приложение са посочени „[с]ледните разпоредби на [КПСШ], свързаните с нея Заключителен акт и Съвместни декларации […], както са изменени с някои от актовете, изброени в точка 8 от настоящото приложение:</TXT><P>[…] [Ч]ленове 54—58 […]“.</P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">КПСШ</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5</NO.P><TXT>Член 54 от КПСШ е включен в глава 3 от нея, озаглавена <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0005" ID="QS0005"/>Прилагане на принципа ne bis in idem<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>. Този член предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0006" ID="QS0006"/>Лице, което е [с]ъдено в една договаряща страна [и наказателното производство срещу него окончателно е приключило], не може да бъде преследвано за същите деяния в друга договаряща страна, при условие че[,] когато лицето е осъдено, санкцията е изпълнена или е в процес на изпълнение, или не може да се изпълни по силата на законите в договарящата страна, в която е произнесена<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="3"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Хърватското право</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6</NO.P><TXT>Член 31, параграф 2 от Конституцията на Република Хърватия гласи следното:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0007" ID="QS0007"/>Никой не може да бъде подложен на наказателно преследване или наказван за престъпление, за което вече е бил оправдан или осъден с окончателно съдебно решение в съответствие със закона<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7</NO.P><TXT>Член 246, параграфи 1 и 2 от Kazneni zakon (Наказателен кодекс), в редакцията му, приложима към фактите по главното производство, въздига злоупотребата с доверие в търговските отношения в престъпление против стопанството.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8</NO.P><TXT>Към момента на настъпване на фактите по главното производство GR е член на управителния съвет на Skiper Hoteli d.o.o. и Interco Umag d.o.o., Umag (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0008" ID="QS0008"/>Interco<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>), впоследствие Inter Consulting. Той е и съдружник в Rezidencija Skiper d.o.o. и притежава дружествени дялове в Alterius d.o.o. Колкото до HS, той е председател на управителния съвет на Interco и също притежава дружествени дялове в Alterius, а дейността на IT е да оценява стойността на недвижими имоти.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20150928">28 септември 2015 г.</DATE> Županijsko državno odvjetništvo u Puli (Окръжна прокуратура Пула, Хърватия, наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0009" ID="QS0009"/>прокуратурата в Пула<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>) съставя обвинителен акт срещу GR, HS, IT и Interco. В този акт, от една страна, на GR и Interco е повдигнато обвинение в извършване на престъплението злоупотреба с доверие в търговските отношения по смисъла на член 246, параграфи 1 и 2 от Наказателния кодекс, в редакцията му, приложима към фактите по главното производство, и от друга, на HS и IT е повдигнато обвинение съответно като подбудител и помагач за извършването на това престъпление.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10</NO.P><TXT>Видно от посочения обвинителен акт, както е възпроизведен в акта за преюдициално запитване, между декември 2004 г. и юни 2006 г. GR и HS извършват действия, насочени към това Interco да закупи недвижими имоти, находящи се на няколко съседни парцела в община Савудрия (Хърватия) — мястото, на което Skiper Hoteli възнамерява да осъществи проект за строеж на обект за туристическо настаняване. Впоследствие същите лица правят така, че Skiper Hoteli да закупи тези недвижими имоти на цена, значително по-висока от пазарната, с цел Interco да извлече неоснователна облага за сметка на Skiper Hoteli.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11</NO.P><TXT>Освен това в същия обвинителен акт се посочва, че между ноември 2004 г. и ноември 2005 г. GR и HS извършват действия и с цел GR и други представлявани от него дружества да продадат на Skiper Hoteli на цена, значително по-висока от реалната стойност, притежаваните от GR и другите посочени дружества дялове в Alterius, като първоначално внесените в последното дружество активи се състоят от недвижими имоти на съседни парцели, намиращи се на територията на община Савудрия. За тази цел GR и HS, посредством Rezidencija Skiper и в съучастие с IT, правят оценка, в която се надценява стойността на съответните недвижими имоти.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12</NO.P><TXT>Повдигнатите в обвинителния акт на прокуратурата в Пула обвинения са потвърдени с присъда от <DATE ISO="20160505">5 май 2016 г.</DATE> на наказателния състав на запитващата юрисдикция, Županijski sud u Puli (Окръжен съд Пула, Хърватия).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="4"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13</NO.P><TXT>В предварителното съдебно заседание пред запитващата юрисдикция GR и HS молят да бъде спряно наказателното производство, като изтъкват, че принципът ne bis in idem не допуска провеждането на това образувано срещу тях пред посочената юрисдикция производство. В това отношение те твърдят, че срещу тях вече е било образувано наказателно производство за същите деяния в Австрия и че наказателното производство е приключило с влязла в сила присъда.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14</NO.P><TXT>В това отношение запитващата юрисдикция посочва, че австрийските наказателни органи действително са образували производство срещу двама бивши членове на съвета на директорите на Hypo Alpe Adria Bank International AG (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0010" ID="QS0010"/>Hypo Alpe Adria Bank<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>) — установена в Австрия банкова институция, както и срещу GR и HS в качеството им на съучастници на двамата бивши членове на съвета на директорите. Съгласно обвинителния акт, съставен от Staatsanwaltschaft Klagenfurt (Прокуратура в Клагенфурт, Австрия), внесен в Landesgericht Klagenfurt (Областен съд Клагенфурт, Австрия) на <DATE ISO="20150109">9 януари 2015 г.</DATE>, бившите членове на съвета на директорите са обвинени в злоупотреба с доверие по смисъла на Strafgesetzbuch (Наказателен кодекс) за това, че между септември 2002 г. и юли 2005 г. са одобрили отпускането на кредити на Rezidencija Skiper и на Skiper Hoteli в общ размер от поне 105 милиона евро, като нито са спазили изискванията във връзка с внасянето на собствени средства в подходящ размер и контрол върху използването на средствата, нито са взели предвид, от една страна, липсата на документация относно конкретното осъществяване на проектите, обосноваваща отпускането на кредитите, и от друга, липсата на достатъчно инструменти за гарантиране на плащането, както и недостатъчния капацитет за изплащане на кредита на съответните дружества. Освен това GR и HS са обвинени в това, че като са поискали посочените кредити, са подтикнали съответните бивши членове на съвета на директорите да извършат престъплението, за което е повдигнато обвинение, или са помогнали за извършването му.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15</NO.P><TXT>Освен това по искане на HS прокуратурата в Клагенфурт потвърждава с писмо от <DATE ISO="20150716">16 юли 2015 г.</DATE>, адресирано до адвокатите му, че що се отнася до производството срещу GR и HS, съставеният от нея обвинителен акт обхваща и продажбата на недвижими имоти на Skiper Hoteli посредством Alterius на прекалено висока цена, както и съмнителното заплащане на разходи по управлението на проекта.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16</NO.P><TXT>С присъда на Landesgericht Klagenfurt (Областен съд Клагенфурт, Австрия), постановена на <DATE ISO="20161103">3 ноември 2016 г.</DATE>, двамата бивши членове на съвета на директорите на Hypo Alpe Adria Bank са признати за виновни за част от деянията, в които са обвинени, и са осъдени за това, че са одобрили един от отпуснатите на Skiper Hoteli кредити, а именно кредит в размер от над 70 милиона евро. За сметка на това GR и HS са оправдани по обвинението, че съответно са подбудили или подпомогнали извършването на престъпленията, в които са обвинени бившите членове на съвета на директорите на Hypo Alpe Adria Bank. Тази присъда влиза в сила, след като на <DATE ISO="20190304">4 март 2019 г.</DATE> е отхвърлена подадената срещу нея жалба пред Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17</NO.P><TXT>Освен това запитващата юрисдикция посочва, че през 2014 г. прокуратурата в Пула, сезирана и с други престъпления във връзка с Hypo Alpe Adria Bank, многократно е искала от прокуратурата в Клагенфурт да провери дали е образувала в Австрия наказателно производство, паралелно с образуваното в Хърватия. С оглед на представените от прокуратурата в Клагенфурт данни, които по същество са идентични с изложените от нея впоследствие в заключителната част на обвинителния ѝ акт, споменат в точка 14 от настоящото определение, прокуратурата в Пула счита, че фактите, разгледани от прокуратурата в Клагенфурт и Landesgericht Klagenfurt (Областен съд, Клагенфурт), не са релевантни от правна гледна точка за целите на квалифицирането на престъплението, за което е образувано наказателното производство, във връзка с което е отправено преюдициалното запитване, не са свързани с деянията, описани в обвинителния ѝ акт от <DATE ISO="20150928">28 септември 2015 г.</DATE>, и поради това не следва да се приема, че по тях вече е постановена присъда.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18</NO.P><TXT>В този контекст Županijski sud u Puli (Окръжен съд, Пула) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0011" ID="QS0011"/>Отнася ли се нарушението на принципа ne bis in idem само до решаващите факти, посочени в заключителната част на обвинителния акт на прокуратурата в Пула от <DATE ISO="20150928">28 септември 2015 г.</DATE>, спрямо решаващите факти, посочени в заключителната част на обвинителния акт на прокуратурата в Клагенфурт от <DATE ISO="20150109">9 януари 2015 г.</DATE> и в диспозитива на присъдата на Landesgericht Klagenfurt (Областен съд, Клагенфурт) от <DATE ISO="20161103">3 ноември 2016 г.</DATE>, оставена в сила с решение на Oberster Gerichtshof (Върховен съд) от <DATE ISO="20190304">4 март 2019 г.</DATE>, или такова нарушение се отнася и до друга констатация във връзка с:</P><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>фактите, изложени в мотивите на присъдата на Landesgericht Klagenfurt (Областен съд, Клагенфурт) от <DATE ISO="20161103">3 ноември 2016 г.</DATE>, оставена в сила с решение на Oberster Gerichtshof (Върховен съд),</P></ITEM><ITEM><P>фактите, до които се отнася досъдебното производство, образувано от прокуратурата в Клагенфурт срещу няколко лица, по-специално срещу GR и HS, и които впоследствие не са посочени в обвинителния акт на прокуратурата в Клагенфурт от <DATE ISO="20150109">9 януари 2015 г.</DATE>?<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>.</P></ITEM></LIST></P></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По допустимостта на преюдициалното запитване</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19</NO.P><TXT>Съгласно член 53, параграф 2 от Процедурния правилник, когато преюдициално запитване е явно недопустимо, Съдът може във всеки един момент, след изслушване на генералния адвокат и без да провежда докрай производството, да реши да се произнесе с мотивирано определение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20</NO.P><TXT>Тази разпоредба следва да бъде приложена по настоящото дело.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21</NO.P><TXT>В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда установеното в член 267 ДФЕС производство е инструмент за сътрудничество между Съда и националните съдилища, чрез който Съдът предоставя на националните съдилища насоки за тълкуването на правото на Съюза, необходими им за разрешаване на висящия пред тях спор (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200326">26 март 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Miasto Łowicz и Prokurator Generalny</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑558/18 и C‑563/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:234">EU:C:2020:234</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22</NO.P><TXT>В рамките на установеното в член 267 ДФЕС сътрудничество между Съда и националните съдилища само националният съд, който е сезиран със спора и трябва да понесе отговорността за последващото му съдебно решаване, може да преценява — предвид особеностите на делото — както необходимостта от решение по реда на преюдициалното производство, за да може да се произнесе, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда. Следователно, щом поставените въпроси се отнасят до тълкуването на правото на Съюза, Съдът по принцип е длъжен да се произнесе (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200604">4 юни 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kancelaria Medius</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑495/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:431">EU:C:2020:431</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0021">21</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23</NO.P><TXT>От това следва, че въпросите, които са свързани с тълкуването на правото на Съюза и са поставени от националния съд в нормативната и фактическа рамка, която той определя съгласно своите правомощия и проверката на чиято точност не е задача на Съда, се ползват с презумпция за релевантност. Съдът може да отхвърли отправено от национален съд запитване само ако е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора по главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или още когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200604">4 юни 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kancelaria Medius</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑495/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:431">EU:C:2020:431</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0022">22</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24</NO.P><TXT>Ето защо, след като актът за преюдициално запитване е основание за производството за преюдициално запитване пред Съда, в този акт националният съд трябва ясно да посочи фактическата обстановка и правната уредба в основата на спора в главното производство и да даде минимум обяснения за причините да избере разпоредбите от правото на Съюза, които иска да бъдат тълкувани, както и връзката, която прави между тези разпоредби и приложимото към спора, с който е сезирана, национално законодателство (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200604">4 юни 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>C.F. (Данъчна ревизия)</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑430/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:429">EU:C:2020:429</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0023">23</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25</NO.P><TXT>Тези кумулативни изисквания относно съдържанието на преюдициалното запитване са посочени изрично в член 94 от Процедурния правилник, с който запитващата юрисдикция би следвало да е запозната и с който тя следва добросъвестно да се съобразява (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191107">7 ноември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>UNESA и др.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑80/18—C‑83/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:934">EU:C:2019:934</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика). Тези изисквания са установени по-специално и в Препоръките на Съда на Европейския съюз към националните юрисдикции относно отправянето на преюдициални запитвания (<REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="380" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2019">OВ C 380, 2019 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26</NO.P><TXT>На последно място, следва да се припомни, че предоставяните в актовете за преюдициални запитвания сведения служат не само за да позволят на Съда да бъде полезен с отговора си, но и за да се даде възможност на правителствата на държавите членки и на другите заинтересовани субекти да представят становища в съответствие с член 23 от Статута на Съда на Европейския съюз. Съдът трябва да следи тази възможност да се зачита, предвид факта че по силата на тази разпоредба на заинтересованите субекти се съобщават само актовете за преюдициално запитване (вж. по-специално решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20171220">20 декември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Asociación Profesional Elite Taxi</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑434/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:981">EU:C:2017:981</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190515">15 май 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>MC</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑827/18</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:416">EU:C:2019:416</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27</NO.P><TXT>В случая следва да се констатира, че актът за преюдициално запитване явно не отговаря на изискванията, припомнени в точки 24 и 25 от настоящото определение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28</NO.P><TXT>Всъщност с въпроса си запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 54 от КПСШ трябва да се тълкува в смисъл, че за да се определи дали е нарушен принципът ne bis in idem поради идентичност на фактите по наказателни производства, образувани в две държави членки, компетентните органи на държавата членка, в която наказателното производство все още не е приключило, трябва да вземат предвид не само фактите, посочени в обвинителния акт, съставен от компетентните органи на другата държава членка, както и в диспозитива на постановената по него влязла в сила присъда, но и фактите, изложени в мотивите на тази присъда, и тези, до които се е отнасяло досъдебното производство, но които не са посочени в обвинителния акт.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29</NO.P><TXT>За да се отговори на този въпрос, следва да се припомни, че релевантният критерий за определяне на приложимостта на член 54 от КПСШ е този за идентичност на фактите, в смисъл че фактите по наказателните производства, образувани в съответните две държави членки, трябва да съставляват съвкупност от факти, неразделно свързани помежду си във времето, пространството, както и по отношение на своя предмет (вж. в този смисъл по-специално решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20070718">18 юли 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kraaijenbrink</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑367/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:444">EU:C:2007:444</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30</NO.P><TXT>За да бъде Съдът полезен с отговора си на поставения въпрос, е необходимо фактическите обстоятелства в основата на наказателните производства, образувани съответно в Хърватия и Австрия, както и причините, поради които запитващата юрисдикция би могла да приеме, че тези обстоятелства са неразривно свързани помежду си, да са изложени достатъчно ясно и точно в преюдициалното запитване, при това без да се засяга фактът, че както следва от припомнената в предходната точка практика на Съда, не Съдът, а само запитващата юрисдикция е компетентна да определи дали фактите са идентични.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31</NO.P><TXT>В случая обаче, от една страна, запитващата юрисдикция не посочва — дори и накратко, но точно — връзката между фактите, разгледани в съответните наказателни производства, фактите, посочени в мотивите на влязлата в сила присъда, постановена на <DATE ISO="20161103">3 ноември 2016 г.</DATE> от Landesgericht Klagenfurt (Областен съд, Клагенфурт), фактите, които са разгледани от прокуратурата в Клагенфурт, но не са изрично посочени в съставения от нея обвинителен акт, както и причините, поради които прокуратурата в Пула е образувала досъдебно производство за престъпления, свързани с тези, за които вече е било образувано наказателно производство в Австрия. От друга страна, тази юрисдикция само възпроизвежда съдържанието на обвинителните актове, съставени от двете национални прокуратури, както и диспозитива на присъдата на Landesgericht Klagenfurt (Областен съд, Клагенфурт), без да изяснява фактите, така че да даде логична и разбираема цялостна представа за тях. От това следва, че запитващата юрисдикция не е изложила достатъчно ясно и точно всички релевантни факти или фактически данни, на които се основава въпросът, и поради това не е изпълнила изискването по член 94, буква а) от Процедурния правилник.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32</NO.P><TXT>Освен това, като само е възпроизвела накратко претенциите на GR и HS във връзка с твърдяно нарушение на принципа ne bis in idem, без да обясни — с оглед на документите, на които се позовават тези лица — в каква степен би могло евентуално да се заключи, че фактите са идентични, и като не е изяснила и съдържанието на поставения въпрос както от правна, така и от гледна точка на релевантните факти, както и съмненията, които изпитва относно прилагането на принципа ne bis in idem във връзка с критерия за идентичност на фактите и евентуално във връзка с практиката на Съда в тази област, запитващата юрисдикция не е изложила достатъчно ясно и точно причините за отправяне на този въпрос, поради което не е изпълнила изискването по член 94, буква в) от Процедурния правилник.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33</NO.P><TXT>С оглед на изложените по-горе съображения следва да се приеме съгласно член 53, параграф 2 от Процедурния правилник, че преюдициалното запитване по настоящото дело е явно недопустимо.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34</NO.P><TXT>Следва обаче да се припомни, че запитващата юрисдикция си запазва възможността да отправи ново преюдициално запитване, когато бъде в състояние да предостави на Съда всички данни, които му позволяват да се произнесе по поставения въпрос (вж. в този смисъл определения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190523">23 май 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Trapeza Peiraios</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑105/19</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:452">EU:C:2019:452</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0017">17</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190711">11 юли 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Jadransko osiguranje</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑651/18</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:613">EU:C:2019:613</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По съдебните разноски</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35</NO.P><TXT>С оглед на обстоятелството, че за страните в главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><JURISDICTION><INTRO>По изложените съображения Съдът (седми състав) определи:</INTRO><P><HT TYPE="BOLD">Преюдициалното запитване, отправено от Županijski sud u Puli (Окръжен съд Пула, Хърватия) с акт от <DATE ISO="20200217">17 февруари 2020 г.</DATE>, е явно недопустимо.</HT></P></JURISDICTION></CONTENTS.ORDER><SIGNATURE.CASE><SIGNATORY><P>Подписи</P></SIGNATORY></SIGNATURE.CASE></ORDER>