European flag

Официален вестник
на Европейския съюз

BG

Cерия C


C/2023/994

14.11.2023

ПРЕПОРЪКА НА СЪВЕТА

от 13 ноември 2023 година

за оценка на напредъка, постигнат от участващите държави членки в изпълнението на ангажиментите, поети в рамките на постоянното структурирано сътрудничество (ПСС)

(C/2023/994)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално член 46, параграф 6 от него,

като взе предвид Протокол № 10 относно постоянното структурирано сътрудничество, установено с член 42 от Договора за Европейския съюз, приложен към Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Решение (ОВППС) 2017/2315 на Съвета от 11 декември 2017 г. за установяване на постоянно структурирано сътрудничество (ПСС) и определяне на списъка на участващите държави членки (1),

като взе предвид предложението на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност,

като има предвид, че:

(1)

В член 4, параграф 2, буква г) от Решение (ОВППС) 2017/2315 се предвижда, че Съветът приема решения и препоръки, в които оценява приноса на участващите държави членки за изпълнението на договорените ангажименти съгласно механизма, посочен в член 6 от същото решение.

(2)

В член 6, параграф 3 от Решение (ОВППС) 2017/2315 се предвижда Съветът, въз основа на годишния доклад относно ПСС на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (по-нататък „върховният представител“), да прави веднъж годишно преглед дали участващите държави членки продължават да изпълняват по-обвързващите задължения, посочени в член 3 от същото решение.

(3)

Допълнение 1 към приложението към Заключенията на Съвета от 20 ноември 2020 г. относно стратегическия преглед на ПСС за 2020 г. предвижда всяка година до месец юли върховният представител да представя годишния доклад за изпълнението на ПСС, така че Съветът да приеме до месец ноември същата година своята препоръка за оценка на напредъка, постигнат от участващите държави членки при изпълнението на ангажиментите, поети в рамките на ПСС. В точка 16 от Препоръката на Съвета от 6 март 2018 г. относно пътна карта за осъществяване на ПСС (2) се предвижда, че Военният комитет на Европейския съюз (EUMC) следва да представи на Комитета по политика и сигурност военно становище и препоръки, така че да може той да подготви прегледа на Съвета за това дали участващите държави членки продължават да изпълняват по-обвързващите ангажименти.

(4)

В точка 26 от Препоръката на Съвета от 16 ноември 2021 г. относно последователността за изпълнението на по-обвързващите ангажименти, поети в рамките на ПСС, и набелязването на по-конкретни цели и за отмяна на препоръката от 15 октомври 2018 г. (3) („Препоръката от 16 ноември 2021 г.“) се предвижда, че участващите държави членки ще преразгледат и актуализират своите национални планове за изпълнение (НПИ) в съответствие с препоръката и да ги представят на секретариата на ПСС до 10 март 2022 г., а след това ежегодно към същата дата в съответствие с член 3, параграф 2 от Решение (ОВППС) 2017/2315 с оглед на процеса на оценяване, предвиден в член 6, параграф 3 от посоченото решение. На всеки две години към НПИ следва да се прилага политическа декларация на високо равнище, в която участващите държави членки могат да очертават основните постижения, да посочват специфичните национални приоритети, както и да споделят своя опит по отношение на планирането и приноса за изпълнението на всички по-обвързващи ангажименти.

(5)

В точка 28 от Препоръката от 16 ноември 2021 г. се предвижда, че върховният представител следва да вземе предвид посочената препоръка в годишния доклад относно ПСС от 2022 г. нататък, което ще подпомогне оценката на изпълнението на по-обвързващите ангажименти от всяка участваща държава членка.

(6)

На 21 март 2022 г. Съветът прие Стратегическия компас за сигурността и отбраната, а на 20 март 2023 г. върховният представител представи годишния си доклад относно изпълнението на Стратегическия компас, в който призова за трайна и солидна политическа ангажираност към ПСС от страна на държавите членки, за да се постигнат неговите цели и да се подкрепи изпълнението на Стратегическия компас.

(7)

На 23 май 2023 г. Съветът прие Решение (ОВППС) 2023/1015 (4) за потвърждаване на участието на Дания в ПСС и за изменение на Решение (ОВППС) 2017/2315 за установяване на постоянно структурирано сътрудничество (ПСС) и за определяне на списъка на участващите държави членки.

(8)

На 25 юли 2023 г. върховният представител представи на Съвета годишния си доклад относно степента на осъществяване на ПСС (по-нататък „годишният доклад“), включително изпълнението от всяка участваща държава членка на поетите от нея ангажименти в съответствие с нейния актуализиран и преразгледан НПИ.

(9)

Въз основа на това Съветът следва да приеме препоръка за оценка на напредъка, постигнат от участващите държави членки в изпълнението на ангажиментите, поети в рамките на ПСС,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ПРЕПОРЪКА:

I.   Цел и обхват

1.

Целта на настоящата препоръка е да се направи оценка на приноса на участващите държави членки за изпълнението на 20-те по-обвързващи ангажименти, поети в рамките на ПСС. Оценката се основава на годишния доклад, представен от върховния представител на 25 юли 2023 г., и на НПИ, представени от участващите държави членки през 2023 г.

II.   Констатации и препоръки

2.

Въз основа на годишния доклад Съветът подчертава, че участващите държави членки са увеличили усилията си за изпълнение на по-обвързващите ангажименти, включително чрез проекти по линия на ПСС, които показват напредък във всички имащи отношение области. Освен това Съветът отбелязва, че тазгодишният доклад отразява първите последици на продължаващата агресивна война на Русия срещу Украйна за политиките и проектите на участващите държави членки в областта на сигурността и отбраната. Това се илюстрира от първоначалните промени в съществуващите планове на участващите държави членки за осигуряване на способности, необходими за военни действия с висока интензивност, включително стратегическите спомагателни способности; тяхното намерение за адаптиране на националните политики и стратегии в областта на отбранителната промишленост; и в засиленото им сътрудничество за улесняване на трансграничния военен транспорт в Европа, включително подкрепата за приемащата държава. В настоящия геополитически контекст ПСС е ключова рамка за сътрудничество в областта на отбраната и за укрепване на отбранителните способности на участващите държави членки, която е гъвкава и приспособима, като същевременно остава ръководена от държавите членки. Съветът приветства участието на Дания като двадесет и шестата държава членка, което е ясен знак за продължаващото значение на ПСС. Нужен е по-силен и по-способен Съюз в областта на сигурността и отбраната, който да допринася положително за световната и трансатлантическата сигурност и да допълва НАТО – организацията, която за държавите, членуващи в нея, продължава да бъде основата на колективната им отбрана.

3.

Рамката на ПСС също демонстрира своето значение за справяне с новите предизвикателства в областта на сигурността. Засиленият принос на участващите държави членки за изпълнението на ангажиментите по линия на ПСС започна да отразява последиците от дълбоко променената обстановка по отношение на сигурността във всичките пет области: разходи, планиране, оперативно измерение, преодоляване на недостига на способности и укрепване на европейската отбранителна технологична и индустриална база (ЕОТИБ). Въпреки че в НПИ все още не се наблюдава значителна промяна, Съветът отбелязва, че участващите държави членки започват да въвеждат изменения в съществуващите си планове за осигуряване на способности, необходими за военни действия с висока интензивност, включително стратегическите спомагателни способности. Чрез няколко проекта по линия на ПСС бяха предприети мерки за бързо увеличаване на наличността и ефективността на способностите, с които разполагат участващите държави членки, с оглед на предизвикателствата, породени от продължаващата агресивна война на Русия срещу Украйна. Такива проекти включват борбата с безпилотните летателни системи, медицинската подкрепа и защитата на морската критична инфраструктура.

Напредък в петте области на поети ангажименти

4.

В настоящия геополитически контекст Съветът приветства засиленото сътрудничество в рамките на ПСС и подобренията във всички области на поети ангажименти. Същевременно Съветът признава, че е необходимо да бъде постигнат допълнителен напредък за изпълнението на всички ангажименти до края на втората първоначална фаза на ПСС през 2025 г..

5.

За тази цел Съветът подчертава, че:

а)

участващите държави членки продължиха да увеличават своите разходи за отбрана, което доведе до ръст от 12 % през 2023 г., като за 2024–2025 г. се предвижда допълнително увеличение. Освен това 25 % от общите разходи за отбрана, заделени за инвестиции в отбраната през 2022 г., са били използвани за ускоряване възлагането на обществени поръчки за необходимите способности и попълването на запасите предимно чрез обществени поръчки на готово оборудване в търсене на незабавни решения, принасяйки ползи и за ЕОТИБ. Като припомня Програмата от Версай и Стратегическия компас, Съветът изтъква отново необходимостта да се инвестира повече и по-добре за целите на отбраната и да се подобри развитието и планирането на способностите в ЕС, за да се отговори по-добре на оперативните реалности и новите заплахи и предизвикателства. Същевременно Съветът призовава за съвместни усилия от страна на всички участващи държави членки за обръщане на тенденцията на спад от 1,7 % на 1,1 % на разходите за научни изследвания и технологии в областта на отбраната, оставайки значително под колективната референтна стойност от 2 %. Стимулирането на научните изследвания, технологиите, развойната дейност и иновациите, както и придобиването – по-специално съвместно между участващите държави членки – следва да останат приоритет на участващите държави членки, като същевременно се намери точният баланс между дългосрочните иновации за бъдещи способности и адекватните количества военно оборудване и запаси, също и с оглед на укрепването на ЕОТИБ;

б)

участващите държави членки показаха някои подобрения в използването на инструментите и инициативите на ЕС за развитие на способностите като референтни за националните процеси. Във връзка с това те се насърчават да използват пълноценно инструментите и инициативите на ЕС за определяне на приоритети, по-специално Плана на ЕС за развитие на способностите (ПРС), който служи като основна отправна точка за развитието на способностите на ЕС, като се има предвид процесът за приоритетните цели за планиране на способностите и за всички свързани с отбраната инициативи и инструменти на ЕС, както и препоръките от координирания годишен преглед на отбраната (CARD), които да послужат в работата на националните специалисти по планиране на способностите, като по този начин се подкрепят усилията на участващите държави членки за сближаване по възможност на техните планове за отбрана. Съветът припомня, че е осигурена и ще продължи да се осигурява съгласуваност между резултатите на ПРС и CARD, от една страна, и съответните процеси на НАТО, например процеса на НАТО за планиране в областта на отбраната, от друга страна, когато потребностите се припокриват, като същевременно се отчита различното естество на двете организации и техните съответни отговорности и членуващи държави;

в)

за да се попълнят оставащите пропуски, които следва спешно да бъдат отстранени, участващите държави членки се насърчават да увеличат приноса си за текущите военни мисии и операции по линия на общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) и всеобхватната база данни, която е изградена върху списъка на бойните групи на ЕС, базата данни в областта на бързото реагиране и списъците на силите и която е основополагащ елемент от архитектурата на капацитета на ЕС за бързо развръщане (EU RDC), при спазване на принципа за единен комплект въоръжени сили. Освен това, като се припомня процесът за приоритетните цели, участващите държави членки се насърчават да търсят по-конкретни решения за недостига на стратегически способности, а именно целите по отношение на способностите с висока степен на въздействие . В допълнение участващите държави членки следва да приключат преоценката на обхвата и определянето на общите разходи на военните мисии и операции по линия на ОПСО, военните учения и EU RDC с оглед на постигането на политическо споразумение през 2023 г. Следва възможно най-скоро да приключи работата по определянето на параметрите за справедлив дял на приноса към военните мисии и операции, както се изисква в препоръката от 16 ноември 2021 г.;

г)

участващите държави членки все още не са приоритизирали в достатъчна степен европейския подход на сътрудничество за преодоляване на пропуските в способностите. Макар Съветът да изразява задоволство, че участващите държави членки все повече проучват възможностите за сътрудничество в ЕС за посрещане на неотложните нужди и увеличаване на наличността и ефективността на отбранителните способности, той ги насърчава да инвестират повече и да използват нарастващите бюджети за отбрана също и за инвестиране в европейски съвместни решения за запълване на пропуските в способностите, допринасяйки по точи начин за по-съгласувана отбранителна среда на ЕС и за намаляването на технологичните и промишлените зависимости, когато това е осъществимо;

д)

участващите държави членки продължиха да използват Европейската агенция по отбраната (EDA) като основен европейски форум за съвместно развитие на способностите, по-специално за дейности като хармонизиране на изискванията и иновациите и като рамка за съвместно възлагане на обществени поръчки. Хармонизирането на военните изисквания, както и оперативната съвместимост на въоръжените сили по отношение както на способностите, така и на операциите, остават основни цели в съответствие с ангажиментите, поети в рамките на ПСС;

е)

участващите държави членки се съсредоточиха върху предоставянето на възможност на своите национални промишлени отрасли да участват в трансграничното сътрудничество в рамките на ЕС, по-специално в рамките на Европейския фонд за отбрана. Някои участващи държави членки изразяват намерението си да адаптират националните политики и стратегии в областта на отбранителната промишленост в контекста на променящата се обстановка в областта на сигурността, включително по отношение на сигурността на доставките и намаляването на стратегическите зависимости. Съветът изтъква, че реактивността и устойчивостта на ЕОТИБ следва да бъдат засилени, за да се справи със сценарии за военни действия с висока интензивност, и насърчава участващите държави членки да се възползват от нови инициативи за увеличаване на капацитета на ЕС за промишлено производство в областта на отбраната. Участващите държави членки се приканват също да продължат участието си в програми за сътрудничество, които имат положително въздействие върху ЕОТИБ, включително чрез предвиждането на тези програми в техните стратегии и процедури за придобиване.

6.

Освен това Съветът призовава всяка участваща държава членка да вземе предвид констатациите и препоръките, представени в годишния доклад, и да преразгледа и актуализира своя принос за изпълнението на по-обвързващите ангажименти.

Проекти по линия на ПСС

7.

През май 2023 г. с Решение (ОВППС) 2023/995 на Съвета (5) беше приета петата вълна от проекти по линия на ПСС, с което броят на тези проекти стана 68, допринасяйки за изпълнението на 20-те по-обвързващи ангажимента. Съветът приветства новите проекти, които имат за цел осигуряването на критични способности с по-оперативен акцент, повишаването на способността на участващите държави членки да се справят с конвенционалните заплахи и осигуряването на способности от следващо поколение, както и укрепване на защитата на критичната инфраструктура на морското дъно, комуникациите и медицинската подкрепа, съобразени с капацитета на ЕС за бързо развръщане.

8.

Като отбелязва доклада за напредъка на проектите по линия на ПСС от 11 юли 2023 г., Съветът подчертава адаптивността и ефективността на ПСС като рамка за сътрудничество, с видим напредък на проектите по линия на ПСС във всички области. Съветът приветства факта, че работата по областите на способностите, откроени в резултат на поуките от продължаващата агресивна война на Русия срещу Украйна, вече попада в обхвата на някои от текущите проекти по линия на ПСС.

9.

Освен това Съветът приветства факта, че проектите по линия на ПСС вече дават конкретни резултати в области като киберпространството, безпилотните системи, военната мобилност, химическото, биологичното, радиологичното и ядреното наблюдение, медицинските услуги. Някои от тези способности, като например постигнатите благодарение на проектите по линия на ПСС Европейско медицинско командване и Екипи за бързо реагиране при кибератаки вече са използвани или активирани в подкрепа на мисиите и операциите на ЕС по линия на ОПСО, а именно EUMAM Ukraine и EUTM Mozambique или на партньори на ЕС, включително Украйна. Това положително развитие е доказателство, че проектите по линия на ПСС представляват средство за изграждане на култура на сътрудничество.

10.

По отношение на проектите, които са вече на приключване и са осигурили успешни резултати, секретариатът на ПСС би могъл да улесни дискусиите за използването на осигурените способности и свързаните структури, включително евентуални последващи проекти. Съветът предлага също, когато са постигнали целите си, установявайки по този начин постоянно и структурирано сътрудничество, проектите да могат да бъдат приключвани. Секретариатът на ПСС следва да предоставя съвети относно приключването на проекти, за да се гарантира, че усилията на участващите държави членки са съсредоточени върху проекти, които постигат конкретни резултати.

11.

Същевременно Съветът отбелязва, че някои от проектите изискват особено внимание или специален контрол, за да дадат планираните конкретни резултати. Когато участници в проекти установят, че дадени проекти не могат да осигурят очакваните крайни резултати или не осъществяват никакъв напредък, такива проекти следва да бъдат приключвани.

12.

За да се осигури ефективно начало на сътрудничеството и да се гарантира качество при въздействието на проектите върху отбранителната среда на ЕС, Съветът изтъква, че за участващите държави членки е от полза да представят сериозни предложения за проекти, като ясно определят концепциите, сроковете, целите и работната програма. С оглед на бъдещите вълни проекти по линия на ПСС Съветът подчертава необходимостта предстоящите проекти да бъдат от стратегическо значение в съответствие със Стратегическия компас и да отразяват настоящия геополитически контекст, както и да бъдат свързани с приоритетите на ЕС за развитие на способностите. Освен това проектите следва да се ползват от възможностите за сътрудничество за съвместно развитие на отбранителните способности, набелязани от CARD. За тази цел участващите държави членки се насърчават да разгледат възможността за търсене на подкрепа от секретариата на ПСС при изпълнението на проектите, както и при изготвянето на предложения за проекти по целесъобразност, като се ползват от експертния опит на EDA и военния състав на Европейския съюз.

13.

При поискване от участващите държави членки секретариатът на ПСС би могъл да предлага и улеснява срещи между групи проекти по линия на ПСС с установени полезни взаимодействия и сходства, за да насърчи сътрудничеството и да увеличи тяхното въздействие и ефективност, да спести ресурси и да предотврати ненужното дублиране. Освен това, с подкрепата на секретариата на ПСС по целесъобразност, участващите държави членки следва да продължат да подобряват стратегическата комуникация във връзка с проектите и тяхната стойност за сигурността и отбраната на ЕС. В допълнение координиращите държави членки се насърчават да предоставят информация за напредъка, включително ВКЕС, когато техен проект постигне ключови показатели и цели.

14.

Съветът припомня, че трети държави, които отговарят на общите условия, могат по изключение да бъдат поканени да участват в отделни проекти по линия на ПСС в съответствие с процедурата за отправяне на покана, предвидена в Решение (ОВППС) 2020/1639 на Съвета (6). Той отбелязва интересът на няколко партньори на ЕС да се присъединят към проекти по линия на ПСС. Във връзка с това Съветът приветства бъдещото участие на Канада във втори проект по линия на ПСС, а именно Мрежа от логистични центрове в Европа и подкрепа за операциите, както е предвидено в Решение (ОВППС) 2023/385 на Съвета (7). Освен това Съветът очаква бъдещото участие на Обединеното кралство в проекта за военна мобилност след приключване на административните договорености, както е предвидено в Решение на Съвета (ОВППС) 2022/2244 (8).

III.   Стратегически преглед на ПСС

15.

В рамките на стратегически преглед на ПСС, който трябва да се проведе най-късно до края на 2025 г., и както е посочено в нотификацията за ПСС, в която се припомня и специфичният характер на политиката за сигурност и отбрана на някои държави членки, Съветът припомня, че участващите държави членки ще направят оценка на изпълнението на всички набелязани за първоначалната фаза ангажименти по линия на ПСС, както и ще дебатират и ще вземат решение относно нови ангажименти с оглед на започването на нов етап по пътя към европейска интеграция в областта на сигурността и отбраната, в съответствие със Стратегическия компас.

16.

Стратегическият преглед на ПСС представлява голяма възможност за оформяне на бъдещото развитие на ПСС и за адаптирането му към геополитическия контекст, като същевременно се запази нивото на амбиция. Съветът призовава участващите държави членки да използват стратегическия преглед за укрепването на ПСС, така че сътрудничеството да може по-добре да реализира пълния си потенциал. Чрез по-добра подкрепа за участващите държави членки в хармонизирането на тяхното планиране и осигуряването на необходимите способности ПСС може да допринесе значително за договорените цели и допълнително да подобри съгласуваността с другите инициативи и дейности на ЕС в областта на отбраната. Без да се предрешава резултатът от стратегическия преглед на ПСС, формулирането на по-обвързващите ангажименти по начин, който е по-конкретен, измерим, постижим, уместен и обвързан със срокове, ще помогне на участващите държави членки да ги изпълнят.

17.

Във връзка с това Съветът приветства и изразява съгласие с предложението на върховния представител за започване на стратегическия преглед на ПСС през ноември тази година. Ключовите етапи и графиците на стратегическия преглед следва да бъдат разпределени в три отделни фази: фаза на размисъл (ноември 2023 г. – май 2024 г.) с дискусии между участващите държави членки относно обхвата и дълбочината на стратегическия преглед на ПСС; фаза на вземане на решение (юни – ноември 2024 г.), която да доведе до споразумение относно елементите на ПСС, които да бъдат преразгледани; и фаза на изпълнение (през 2025 г.) за официализиране на резултатите от стратегическия преглед на ПСС чрез изменение, ако е необходимо, на съответните правни актове. Навременното приключване на стратегическия преглед ще направи възможно започването от 2026 г. на следващата фаза на едно обновено и по-силно постоянно структурирано сътрудничество. Тъй като предложеният график е индикативен, в очакване на резултатите от фазата на размисъл, той може да бъде съответно коригиран. Своевременно ще бъдат представени по-конкретна програма и придружаващи документи. Изпълнението може да започне по-рано, ако участващите държави членки се споразумеят за това и ако е възможно.

IV.   Следващи стъпки

18.

Участващите държави членки следва да постигнат допълнителен напредък в изпълнението на всичките 20 по-обвързващи ангажимента с оглед на тяхното окончателно реализиране до 2025 г., както и на свързаните с тях проекти, като се вземе предвид настоящата препоръка. Съветът подчертава, че проектите следва да подпомагат участващите държави членки в изпълнението на по-обвързващите ангажименти.

19.

Освен това Съветът изтъква необходимостта НПИ да бъдат съсредоточени върху стратегическите и политическите аспекти. Това ще помогне на ПСС да допринесе и за постигането на целите, договорени в Стратегическия компас. За тази цел участващите държави членки се приканват да актуализират своите НПИ и да ги представят на секретариата на ПСС до 10 март 2024 г. По този начин Съветът подчертава необходимостта от по-добро отразяване на политиките в областта на отбраната на участващите държави членки, на ориентираното към бъдещето планиране и на целите, така че да се откроят ясно техните политически намерения и визия за изпълнение на ангажиментите. Участващите държави членки се насърчават също да продължат да използват цифровата платформа на EDA, а именно сътрудничеството на ЕС в областта на отбраната, за подаването на своите НПИ, тъй като тя се превърна в предпочитаното от участващите държави членки средство за актуализиране на НПИ.

20.

През 2024 г. всички участващи държави членки следва да приложат към своите НПИ политическа декларация на високо равнище, в която се очертават основните постижения и се заявяват националните приоритети. Това допълнително ще гарантира необходимата политическа ангажираност и ще подпомогне обсъжданията на политическо равнище, включително относно бъдещето на ПСС след настоящия му етап в контекста на предстоящия стратегически преглед.

21.

Като отбелязва, че ПСС предоставя рамка за по-тясно сътрудничество между участващите държави членки както по отношение на ангажиментите, така и по проектите, Съветът насърчава участващите държави членки да го използват в по-голяма степен и по-добре успоредно и съгласувано с другите свързани с отбраната инициативи и процеси, по-специално приоритетите за развитие на способностите, CARD и Европейския фонд за отбрана. Освен това те се приканват, като вземат предвид Стратегическия компас, да продължат да развиват, при възможност в рамките на ПСС, потенциалните нови възможности във връзка със съвместните обществени поръчки в пълно съответствие с програмите на EDA и Регламент (ЕС) 2023/2418 на Европейския парламент и на Съвета (9) за създаване на Инструмент за укрепване на европейската отбранителна промишленост чрез съвместни поръчки, както и увеличаването на производствения капацитет на ЕОТИБ в пълно съответствие с Регламент (ЕС) 2023/1525 на Европейския парламент и на Съвета (10) относно подкрепата за производството на боеприпаси .

22.

Съветът е ангажиран със съгласуваността на инициативите на ЕС в областта на отбраната и разглежда ПСС като централна част от него, включително с оглед на всички свързани с отбраната бъдещи политики и инструменти на Съюза. Затова Съветът припомня необходимостта да се определят естеството и степента на полезните взаимодействия, които биха могли да се развият между ПСС и бъдещите инструменти, предназначени за укрепване на ЕОТИБ.

23.

С оглед на геополитическия контекст и новите усилия в областта на отбраната на ЕС осигуряването на политически импулс и засилена ангажираност на участващите държави членки е от съществено значение, за да може ПСС да продължи да бъде реална стратегическа инициатива. Следва да продължат редовните политически дискусии на високо равнище между участващите държави членки и върховния представител, също и в качеството му на заместник-председател на Комисията и ръководител на EDA, включително в съответните подготвителни органи на Съвета, по-специално Комитета по политика и сигурност, ВКЕС и Политико-военната група, както и в други имащи отношение формати. Освен това Съветът приканва секретариата на ПСС да продължи да играе своята роля в подкрепа на участващите държави членки по отношение на действията, посочени в настоящата препоръка, включително чрез редовни срещи с представители на участващите държави членки.

Съставено в Брюксел на 13 ноември 2023 година.

За Съвета

Председател

J. BORRELL FONTELLES


(1)   ОВ L 331, 14.12.2017 г., стр. 57.

(2)   ОВ С 88, 8.3.2018 г., стр. 1.

(3)   ОВ С 464, 17.11.2021 г., стр. 1.

(4)  Решение (ОВППС) 2023/1015 на Съвета от 23 май 2023 г. за потвърждаване на участието на Дания в ПСС и за изменение на Решение (ОВППС) 2017/2315 за установяване на постоянно структурирано сътрудничество (ПСС) и за определяне на списъка на участващите държави членки (OB L 136, 24.5.2023г., стр. 73).

(5)  Решение (ОВППС) 2023/995 на Съвета от 22 май 2023 г. за изменение и актуализиране на Решение (ОВППС) 2018/340 за установяване на списък на проекти, които да бъдат разработени в рамките на постоянното структурирано сътрудничество (ОВ L 135, 23.5.2023 г., стр. 123).

(6)  Решение (ОВППС) 2020/1639 на Съвета от 5 ноември 2020 г. за установяване на общите условия, при които трети държави могат по изключение да бъдат поканени да участват в отделни проекти по линия на ПСС (OB L 371, 6.11.2020 г., стр. 3).

(7)  Решение (ОВППС) 2023/385 на Съвета от 20 февруари 2023 година за участието на Канада в проекта по линия на ПСС „Мрежа от логистични центрове в Европа и подкрепа за операциите“ (ОВ L 53, 21.2.2023 г., стр. 14).

(8)  Решение (ОВППС) 2022/2244 на Съвета от 14 ноември 2022 година относно участието на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия в проекта „Военна мобилност“ по линия на ПСС (ОВ L 294, 15.11.2022 г., стр. 22).

(9)  Регламент (ЕС) 2023/2418 на Европейския парламент и на Съвета от 18 октомври 2023 г. за създаване на Инструмент за укрепване на европейската отбранителна промишленост чрез съвместни поръчки (АУЕОПСП) (OВ L, 2023/2418, 26.10.2023, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2023/2418/oj)

(10)  Регламент (ЕС) 2023/1525 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юли 2023 г. относно подкрепата за производството на боеприпаси (ASAP) (OB L 185, 24.7.2023г., стр. 7).


ELI: http://data.europa.eu/eli/C/2023/994/oj

ISSN 1977-0855 (electronic edition)