<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><JUDGMENT xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.55-20141201.xd"><BIB.JUDGMENT><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C‑68/15</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62015CJ0068</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:379">EU:C:2017:379</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>16</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>16</PAGE.TOTAL><AUTHOR>CJ</AUTHOR></BIB.JUDGMENT><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P>РЕШЕНИЕ ОТ <DATE ISO="20170517">17.5.2017 г.</DATE> — ДЕЛО C 68/15</P><P>X</P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Решение на Съда</HT> (първи състав)</P><P><DATE ISO="20170517">17 май 2017 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="STAR" NOTE.ID="E0001"><P>Език на производството: нидерландски.</P></NOTE></P></TI></TITLE><INDEX><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Свобода на установяване</KEYWORD><KEYWORD>Директива за дружествата майки и дъщерните дружества</KEYWORD><KEYWORD>Данъчно законодателство</KEYWORD><KEYWORD>Данък върху печалбите на дружествата</KEYWORD><KEYWORD>Разпределяне на дивиденти</KEYWORD><KEYWORD>Удържане на данък при източника</KEYWORD><KEYWORD>Двойно данъчно облагане</KEYWORD><KEYWORD><HT TYPE="ITALIC">Fairness tax</HT></KEYWORD></INDEX><JUDGMENT.INIT><P>По дело C‑68/15</P><P>с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Grondwettelijk Hof (Конституционен съд, Белгия) с акт от <DATE ISO="20150128">28 януари 2015 г.</DATE>, постъпил в Съда на <DATE ISO="20150213">13 февруари 2015 г.</DATE>, в рамките на производство по дело</P></JUDGMENT.INIT><PARTIES><PLAINTIFS><P><HT TYPE="BOLD">X</HT></P></PLAINTIFS><AGAINST>срещу</AGAINST><DEFENDANTS><P><HT TYPE="BOLD">Ministerraad,</HT></P></DEFENDANTS></PARTIES><PREAMBLE><PREAMBLE.INIT><P>СЪДЪТ (първи състав),</P><P>състоящ се от: R. Silva de Lapuerta, председател на състава, E. Regan, J.‑C. Bonichot, Aл. Арабаджиев и C. G. Fernlund (докладчик), съдии,</P><P>генерален адвокат: J. Kokott,</P><P>секретар, C. Strömholm, администратор,</P></PREAMBLE.INIT><GR.VISA><VISA>предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от <DATE ISO="20160622">22 юни 2016 г.</DATE>,</VISA></GR.VISA><GR.CONSID><CONSID><P>като има предвид становищата, представени:</P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>за X, от T. Engelen, L. Ketels и P. Renier, advocaten,</P></ITEM><ITEM><P>за белгийското правителство, от J.‑C. Halleux, D. Delvaux, М. Jacobs и C. Pochet, в качеството на представители,</P></ITEM><ITEM><P>за френското правителство, от D. Colas, J.‑S. Pilczer и S. Ghiandoni, в качеството на представители,</P></ITEM><ITEM><P>за Европейската комисия, от W. Roels и C. Soulay, в качеството на представители,</P></ITEM></LIST></CONSID></GR.CONSID><?PAGE NO="2"?><GR.VISA><VISA>след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от <DATE ISO="20161117">17 ноември 2016 г.</DATE>,</VISA></GR.VISA><PREAMBLE.FINAL>постанови настоящото</PREAMBLE.FINAL></PREAMBLE><CONTENTS.JUDGMENT><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P>Решение</P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1</NO.P><TXT>Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 49 ДФЕС и на член 4, параграф 3, както и на член 5 от Директива 2011/96/ЕС на Съвета от <DATE ISO="20111130">30 ноември 2011 година</DATE> относно общата система за данъчно облагане на дружества майки и дъщерни дружества от различни държави членки (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="345" PAGE.FIRST="8" DATE.PUB="2011">OВ L 345, 2011 г., стр. 8</REF.DOC.OJ>, наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>Директивата за дружествата майки и дъщерните дружества<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2</NO.P><TXT>Запитването е отправено в рамките на спор между X и Ministerraad (Министерски съвет, Белгия) по повод искането за отмяна на разпоредбите на националното право, които въвеждат данък, отделен от корпоративния данък и от данъка върху доходите на чуждестранните лица, наречен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/><HT TYPE="ITALIC">fairness tax</HT><QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>, с който се облагат местните и чуждестранните дружества, когато разпределят дивиденти, които — тъй като са използвани някои предвидени в националната данъчна уредба данъчни облекчения — не са включени в окончателния им облагаем финансов резултат.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P>Правна уредба</P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P>Правото на Съюза</P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3</NO.P><TXT>Видно от съображение 3 от Директивата за дружествата майки и дъщерните дружества, нейната цел е дивидентите и другите форми на разпределение на печалби, плащани от дъщерни дружества на техните дружества майки, да се освободят от данъци при източника и да се предотврати двойното данъчно облагане на този вид доход на ниво дружество майка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4</NO.P><TXT>Съображения 7 и 9 от тази директива гласят:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><CONSID><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>(7)</NO.P><TXT>В случаите, когато едно дружество майка по силата на асоциирането си със своите дъщерни дружества получава разпределена печалба, държавата членка по регистрация на дружеството майка трябва или да се въздържа от облагане на такава печалба, или да облага такава печалба, като даде право на дружеството майка да приспада от размера на дължимия данък частта от корпоративния данък, платена от дъщерното дружество, която е свързана с тази печалба.</TXT></NP></CONSID><P>[…]</P><CONSID><NP><NO.P>(9)</NO.P><TXT>Изплащането на разпределената печалба и получаването на такава от мястото на стопанската дейност на дружеството майка следва да подлежи на същото третиране като това, което се прилага между дъщерно дружество и дружество майка. […]<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>.</TXT></NP></CONSID></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5</NO.P><TXT>Член 4, параграфи 1 и 3 от посочената директива предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="004.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>1.</NO.PARAG><ALINEA><P>Ако дружество майка или негово място на стопанска дейност, по силата на сдружаването на дружеството майка с дъщерно дружество, получава разпределена печалба, държавата членка на дружеството майка и държавата членка на мястото на стопанска дейност, освен когато дъщерно дружество е в ликвидация, или:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>се въздържат от данъчно облагане на подобни печалби; или</TXT></NP></ITEM><?PAGE NO="3"?><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>облагат печалбите, като разрешават на дружеството майка и на мястото на стопанска дейност да отчисляват от сумата на данъчното задължение тази част от корпоративния данък, която е свързана с конкретните печалби и е платена от дъщерно дружество и някое от по-нискостепенните подразделения до границата на сумата по съответното данъчно задължение, при условие че на всяка отделна степен дружеството и по-нискостепенните му подразделения са в съответствие с определенията, установени в член 2, и отговарят на условията, предвидени в член 3.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG><P>[…]</P><PARAG IDENTIFIER="004.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>Всяка държава членка запазва възможността си да предвиди, че разноските, свързани, с участията и загубите, произтичащи от разпределението на печалбата на дъщерното дружество, няма да могат да се приспадат от облагаемата печалба на дружеството майка.</ALINEA><ALINEA>В случаите, когато разходите по управлението на участията представляват фиксирана сума, тя не може да надвишава 5 % от печалбата, разпределена от дъщерното дружество<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6</NO.P><TXT>Член 5 от Директивата за дружествата майки и дъщерните дружества гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>Печалбите, които се разпределят от дъщерно дружество на дружеството майка, се освобождават от данък, удържан при източника<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P>Белгийското право</P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7</NO.P><TXT>Wetboek van de inkomstenbelastingen 1992 (Кодексът за данъците върху доходите от 1992 г.) е изменен с Wet houdende diverse bepaligen (Закон за приемане на различни разпоредби) от <DATE ISO="20130730">30 юли 2013 г.</DATE> (<HT TYPE="ITALIC">Belgisch Staatsblad</HT>, <DATE ISO="20130801">1 август 2013 г.</DATE>) (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>CIR 92<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>). В глава 15 от Закона от <DATE ISO="20130730">30 юли 2013 г.</DATE> е раздел 2, чийто подраздел 1 е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/><HT TYPE="ITALIC">Fairness Tax</HT><QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>. Този подраздел се състои от членове 43—51, които изменят членове 198, 207, 218, 219 ter, 233, 246, 275 и 463 bis от CIR 92.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8</NO.P><TXT>Съгласно член 198, параграф 1, точка 1° от CIR 92:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>Не се считат за оперативни разходи:</P><P><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P>1°</NO.P><TXT>корпоративният данък, в това число отделният данък, дължим на основание членове 219 bis—219 quater, платените суми, които се приспадат от корпоративния данък, и авансовият данък върху доходите от движимо имущество, платен от длъжника по дохода вместо получателя в нарушение на член 261, с изключение на отделния данък, дължим на основание член 219<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9</NO.P><TXT>Член 207, втора алинея от този кодекс предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>Приспадане или компенсиране със загубата за облагаемия период не може да бъде извършвано върху частта от финансовия резултат, която произтича от посочени в член 79 необичайни или безвъзмездни предимства, нито върху посочените в член 53, точка 24° получени финансови приходи или приходи от всякакво естество, нито върху основата, на която се определя отделният данък върху разходите или върху приходите от всякакво естество, които не са обосновани съгласно член 219, нито върху частта от печалбата, свързана с посочените в член 198, параграф 1, точки 9° и 12° разходи, нито върху частта от печалбата, която произтича от неспазването на член 194 quater, параграф 2, четвърта алинея и от прилагането на член 194 quater, параграф 4, нито върху печалбите, посочени в член 217, точка 3°, нито върху дивидентите, посочени в член 219 ter<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="4"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10</NO.P><TXT>Член 218, параграф 1 от този кодекс гласи следното:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>Данъкът, изчислен в съответствие с членове 215—217, и отделният данък, посочен в член 219 ter, евентуално се увеличават по начина, който членове 157—168 предвиждат при данъчното облагане на физическите лица, когато липсват или няма достатъчно авансови плащания.</ALINEA><ALINEA>Въпреки това обаче, по изключение от членове 160 и 165, не се прилагат ограничаването на увеличението до 90 % и повишаването на основата за изчисляване до 106 % на дължимия на държавата данък<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11</NO.P><TXT>Член 219 ter от същия кодекс предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="219.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>§ 1.</NO.PARAG><ALINEA>За облагаемия период, през който се разпределят дивиденти по смисъла на член 18, първа алинея, точки 1°—2° bis, се въвежда отделен данък, който се изчислява съгласно разпоредбите на следващите параграфи.</ALINEA><ALINEA>Този отделен данък е независим от и може да допълва останалите данъци, дължими по силата на други разпоредби на настоящия кодекс, или евентуално, при прилагането на особени правни норми.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="219.002"><NO.PARAG>§ 2.</NO.PARAG><ALINEA>За изчисляването на данъчната основа на посочения данък се определя положителната разлика между брутния размер на дивидентите, разпределени за данъчния период, и размера на окончателния облагаем финансов резултат, който фактически се облага с приложимата за корпоративния данък ставка, посочена в членове 215 и 216.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="219.003"><NO.PARAG>§ 3.</NO.PARAG><ALINEA>Така определената данъчна основа се намалява с частта от разпределените дивиденти с произход от резервите, които вече са обложени с данък, но най-късно през данъчната 2014 г. За целите на това намаление отчитането на вече обложените резерви се извършва приоритетно върху последните вписани резерви.</ALINEA><ALINEA>Разпределените през данъчната 2014 година дивиденти не могат да бъдат отчитани като обложени през същата година резерви.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="219.004"><NO.PARAG>§ 4.</NO.PARAG><ALINEA><P>Така полученото салдо се намалява с процент, който изразява съотношението между:</P><P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>от една страна, в числителя: фактически извършените през данъчния период приспадания на пренесени загуби и приспадания за рисков капитал,</P></ITEM><ITEM><P>и от друга страна, в знаменателя: данъчния финансов резултат за данъчния период, без да се отчитат освободените от данък обезценки, провизии и данъчни печалби.</P></ITEM></LIST></P></ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="219.005"><NO.PARAG>§ 5.</NO.PARAG><ALINEA>Данъчната основа, определена в съответствие с предходните параграфи, не може по никакъв начин да бъде ограничавана или намалявана.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="219.006"><NO.PARAG>§ 6.</NO.PARAG><ALINEA>Отделният данък е в размер на 5 % от така изчислената стойност.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="219.007"><NO.PARAG>§ 7.</NO.PARAG><ALINEA>Дружествата, които на основание член 15 от Кодекса на търговските дружества се считат за малки дружества за данъчната година, свързана с облагаемия период, през който са разпределени дивидентите, не се облагат с такъв специален данък<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12</NO.P><TXT>Член 233, трета алинея от CIR 92 гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>Освен това се въвежда отделен данък, който се определя в съответствие с правилата по член 219 ter. Що се отнася до белгийските места на стопанска дейност, за целите на прилагане на тази мярка <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>разпределени дивиденти<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/> означава онази част от брутния размер на разпределените от дружеството дивиденти, която съответства пропорционално на дела, който има белгийското място на стопанска дейност в общия финансов резултат на дружеството<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13</NO.P><TXT>Член 246, първа алинея, точка 3° от този кодекс гласи следното:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>независимо от прилагането на член 218, отделният данък по член 233, трета алинея е в размер на 5 %<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14</NO.P><TXT>Член 463 bis, параграф 1, точка 1° от посочения кодекс предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>Освен това в случай на криза само в полза на държавата се увеличава с още три стотни:</P><P><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P>1°</NO.P><TXT>корпоративният данък, данъкът върху доходите на юридическите лица по член 220, точки 2° и 3° и на данъчнозадължените лица по член 227, точки 2° и 3°, с изключение на чужди държави и техните политически подразделения и органи на местното управление, данъкът върху доходите на чуждестранните лица, в това число отделните данъци по членове 219 bis, 219 ter и 246, първа алинея, точки 2° и 3°; допълнителният данък в случай на криза се изчислява върху така изброените данъци, определени:</TXT><P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>преди приспадането на авансовите плащания по членове 218, 226 и 246, първа алинея, точка 1° и втора алинея, авансовите данъци, фиксираната част от сумата на чуждестранния данък и данъчния кредит по членове 277—296,</P></ITEM><ITEM><P>преди прилагането на увеличението, предвидено при липса или недостатъчно авансови плащания, посочени в първото тире<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>.</P></ITEM></LIST></P></NP></ITEM></LIST></P></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15</NO.P><TXT>Член 275, четвърта алинея от същия кодекс гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>Кралят може да увеличи предвидения в трета алинея процент с указ, обсъден в рамките на Министерския съвет, за работодателите по настоящия член, които на основание член 15 от Кодекса на търговските дружества се считат за малки дружества или са физически лица, които отговарят съответно на критериите по член 15. Кралят представя за разглеждане от Законодателните камари, ако са свикани — незабавно, а ако не са — веднага след откриване на следващата им сесия, на проектозакон за утвърждаване на указите, приети в изпълнение на настоящата алинея<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16</NO.P><TXT>Член 51 от Закона за приемане на различни разпоредби от <DATE ISO="20130730">30 юли 2013 г.</DATE> гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>Членове 43—49 влизат в сила от данъчната 2014 година.</ALINEA><ALINEA>Измененията, въведени от <DATE ISO="20130628">28 юни 2013 г.</DATE> до датата на приключване на годишните счетоводни отчети, не се отразяват на прилагането на мерките по настоящия подраздел.</ALINEA><ALINEA>Член 50 се прилага за възнагражденията, платени или предоставени, считано от <DATE ISO="20140101">1 януари 2014 г.</DATE><QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="6"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P>Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси</P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17</NO.P><TXT>Със своята жалба, подадена пред Grondwettelijk Hof (Конституционен съд, Белгия), X иска да бъдат отменени националните разпоредби, въвеждащи <HT TYPE="ITALIC">fairness tax</HT>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция отбелязва, че <HT TYPE="ITALIC">fairness tax</HT> е данък, отделен от корпоративния данък и от данъка върху доходите на чуждестранните лица, и че режимът му е уреден в членове 43—51 от Закона за приемане на различни разпоредби от <DATE ISO="20130730">30 юли 2013 г.</DATE> Този данък се прилага, когато за един и същ облагаем период са разпределени дивиденти и данъчният резултат на дружеството е намален изцяло или отчасти поради прилагането на различни приспадания, предвидени в националната данъчна уредба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19</NO.P><TXT>В жалбата си за отмяна на членове 43—51 X твърди, първо, че <HT TYPE="ITALIC">fairness tax</HT> представлява ограничение на свободата на установяване, което възпрепятства свободата на чуждестранните дружества да изберат правната форма, под която искат да извършат икономическа дейност в Белгия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20</NO.P><TXT>Всъщност чуждестранно дружество, което извършва икономическа дейност в Белгия посредством дъщерно дружество, ще подлежи косвено на облагане с <HT TYPE="ITALIC">fairness tax</HT> само ако това дъщерно дружество реално му разпредели дивиденти от печалбата си, при това независимо дали самото чуждестранно дружество разпределя или не дивиденти.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21</NO.P><TXT>От друга страна, ако чуждестранно дружество извършва икономическа дейност в Белгия посредством място на стопанска дейност, ще подлежи на облагане с <HT TYPE="ITALIC">fairness tax</HT>, при положение че самото то разпредели дивиденти, независимо дали печалбата от мястото на стопанска дейност е прехвърлена към това дружество или пък е внесена във фонд <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>Резервен<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/> или реинвестирана в Белгия. Така облагаемата основа на това дружество би могла да включва и реализираната от него извън Белгия печалба, само защото последното има място на стопанска дейност в Белгия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22</NO.P><TXT>Освен това <HT TYPE="ITALIC">fairness tax</HT> представлявала и основана на гражданството дискриминация между чуждестранно дружество, което извършва икономическа дейност в Белгия посредством място на стопанска дейност, и местно дружество, при положение че чуждестранно дружество би могло да бъде обложено с този данък дори ако цялата печалба от неговото белгийско място на стопанска дейност е внесена във фонд <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>Резервен<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/> или е реинвестирана в Белгия, а нямало да е така, ако местното дружество внесе във фонд <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/>Резервен<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/> или реинвестира цялата си печалба в тази държава членка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23</NO.P><TXT>Министерският съвет счита, че твърдяното различно третиране произтича от самите характеристики на мястото на стопанска дейност, при положение че за разлика от дъщерното дружество самото място на стопанска дейност не може да разпределя дивиденти.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24</NO.P><TXT>Що се отнася до твърдяното различно третиране на чуждестранно дружество, което извършва икономическа дейност в Белгия посредством място на стопанска дейност, и местно дружество, Министерският съвет посочва, че за да се избегне евентуална дискриминация при определянето на данъчната основа на <HT TYPE="ITALIC">fairness tax</HT> на чуждестранно дружество, разглежданото законодателство предвижда изчисляване на фиктивен дивидент. При това положение въпросното законодателство не въвеждало никаква разлика в третирането, а по-скоро съответствало на обстоятелствата.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25</NO.P><TXT>Второ, според X <HT TYPE="ITALIC">fairness tax</HT> трябва да се счита за удържан при източника данък, при положение че се начислявал върху печалбата, разпределена от дъщерното дружество на неговото дружество майка, и следователно противоречало на член 5 от Директивата за дружествата майки и дъщерните дружества, според който печалбите, които се разпределят от дъщерно дружество на дружеството майка, се освобождават от данък, удържан при източника.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26</NO.P><TXT>Министерският съвет не счита, че <HT TYPE="ITALIC">fairness tax</HT> е прикрито удържане на данък при източника, а отделен данък, изчислен въз основа на разпределените дивиденти, които не фигурират в облагаемия финансов резултат на дъщерното дружество, тъй като са извършени приспадания за рисков капитал и/или на предишни загуби.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27</NO.P><TXT>Трето, X е на мнение, че <HT TYPE="ITALIC">fairness tax</HT> може да доведе до облагане на печалба от обхвата на Директивата за дружествата майки и дъщерните дружества, което надвишава прага от 5 %, предвиден в член 4, параграф 3 от същата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28</NO.P><TXT>Всъщност освобождаването на 95 % от печалбата било приложимо само ако получената печалба се разпредели незабавно в съответната година. Ако печалбата се разпредели през следващата година, тя се облагала с <HT TYPE="ITALIC">fairness tax</HT> за част, която надвишава 5 %, при положение че коефициентът на пропорционалност отчита единствено печалбата от тази година и приложеното върху нея приспадане за рисков капитал и/или извършеното за същата година приспадане на пренесени загуби.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29</NO.P><TXT>Според Министерския съвет решението дали да разпредели печалба, е стратегически избор на дружеството майка. За едно и също дружество <HT TYPE="ITALIC">fairness tax</HT> се различавал за всяка данъчна година в зависимост от размера на разпределените дивиденти, от приложеното приспадане за рисков капитал и от размера на данъчния резултат и следователно не водел до данъчно облагане на част от дивидента, която надвишава прага от 5 %.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30</NO.P><TXT>При тези условия Grondwettelijk Hof (Конституционен съд, Белгия) решава да спре производството и да отправи на Съда следните преюдициални въпроси:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0021" REF.END="QE0021"/>1)</NO.P><TXT>Следва ли член 49 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която:</TXT><P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>дружества със седалище в друга държава членка и с място на стопанска дейност в Белгия подлежат на облагане с данък, когато вземат решение за разпределяне на печалбата, която не е включена в окончателния облагаем финансов резултат на дружеството, независимо от това дали печалба от място на стопанска дейност в Белгия е прехвърлена към дружеството майка, при положение че дружества със седалище в друга държава членка, които имат дъщерно дружество в Белгия, не подлежат на облагане с такъв данък, когато вземат решение за разпределяне на печалбата, която не е включена в окончателния облагаем финансов резултат, независимо от това дали дъщерното дружество е разпределило дивиденти или не;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>дружества със седалище в друга държава членка и с място на стопанска дейност в Белгия подлежат на облагане с данък, когато вземат решение за разпределяне на печалбата, която не е включена в окончателния облагаем финансов резултат, ако внесат реализираната в Белгия печалба изцяло във фонд <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0022" REF.END="QE0022"/>Резервен<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>, докато белгийски дружества не подлежат на облагане с такъв данък, ако внесат изцяло печалбата във фонд <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0023" REF.END="QE0023"/>Резервен<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>?</TXT></NP></ITEM></LIST></P></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Следва ли член 5 от Директивата за дружествата майки и дъщерните дружества да се тълкува в смисъл, че е налице данък, удържан при източника, когато разпоредба от националното законодателство предвижда, че с данък се облага разпределянето на печалбата от дъщерно дружество на дружеството майка, когато в същия данъчен период се разпределят дивиденти и облагаемият финансов резултат се намалява изцяло или частично с приспаданията за<?PAGE NO="8"?> рисков капитал и/или с пренесени данъчни загуби, при положение че печалбата не би подлежала на данъчно облагане съгласно националното законодателство, ако оставаше в дъщерното дружество и не беше разпределена на дружеството майка?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3)</NO.P><TXT>Следва ли член 4, параграф 3 от Директивата за дружествата майки и дъщерните дружества да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, въз основа на която се събира данък върху разпределянето на дивиденти, когато в резултат на тази уредба дружество се облага с данък върху една част от дивидентите, която надвишава прага, определен в посочения член 4, параграф 3 от Директивата, ако разпредели получени дивиденти в по-късен момент — след годината, през която самото то ги е получило — при положение че случаят не би бил такъв, ако това дружество разпредели дивиденти отново, но в рамките на годината, в която ги е получило?<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P>По преюдициалните въпроси</P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31</NO.P><TXT>В самото начало следва да се отбележи, че с въпросите си запитващата юрисдикция иска да установи дали е съвместимо с правото на Съюза данъчно законодателство на държава членка като разглежданото в главното производство, приложимо, когато размерът на разпределената от дадено дружество печалба — независимо дали става въпрос за местно дружество, в това число местно дъщерно дружество на чуждестранно дружество, или за чуждестранно дружество, което извършва дейност в тази държава членка посредством място на стопанска дейност — поради използването на определени предвидени в националната данъчна уредба на тази държава членка данъчни облекчения е по-висок от окончателния данъчен резултат на това дружество в същата държава членка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32</NO.P><TXT>От представената на съда преписка е видно, че целта на това данъчно законодателство е да обложи доходите, които попадат в обхвата на данъчната компетентност на разглежданата държава членка и които поради използването на такива данъчни облекчения са били разпределени, без да са обложени в тази държава членка с корпоративен данък, що се отнася до местните дружества, или с данък върху доходите на чуждестранните лица, що се отнася до чуждестранните дружества.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33</NO.P><TXT>Също от тази преписка е видно, че разглежданото в главното производство данъчно законодателство е под формата на данък, който е отделен от корпоративния данък и данъка върху доходите на чуждестранните лица, а ставката му е в размер на 5,15 %. Основата на този данък се определя от положителната разлика между, от една страна, брутния размер на разпределените за данъчния период дивиденти и от друга страна, размера на окончателния облагаем финансов резултат, който е обложен фактически с обичайната за корпоративния данък ставка. Така определената облагаема основа се намалява с частта от разпределените дивиденти с произход от резервите, обложени с данък в предходен момент и най-късно през данъчната 2014 г. Полученото салдо се намалява с коефициент — дробна величина, която изразява съотношението между приспадането за рисков капитал и/или пренесените за облагаемия период загуби, в числителя, и данъчния резултат от облагаемия период, в знаменателя.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34</NO.P><TXT>За да се изчисли облагаемата основа за чуждестранните дружества, същото данъчно законодателство предвижда изчисляване на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0024" REF.END="QE0024"/>фиктивен дивидент<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>. В такъв случай <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0025" REF.END="QE0025"/>разпределените дивиденти<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/> се състоят от частта от разпределените от чуждестранното дружество дивиденти, която съответства пропорционално на дела, който има белгийското място на стопанска дейност в общия финансов резултат на дружеството.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P>По първия въпрос</P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35</NO.P><TXT>За преценката на поставеният въпрос следва веднага да се припомни, че седалището на дружество служи за определяне на връзката му с правния ред на дадена държава, подобно на гражданството на физическите лица (вж. например решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19860128">28 януари 1986 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Франция</NAME.CASE>, <NO.CASE>270/83</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1986:37">EU:C:1986:37</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0018">18</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20001214">14 декември 2000 г.</DATE>, <NAME.CASE>AMID</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑141/99</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2000:696">EU:C:2000:696</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0020">20</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36</NO.P><TXT>Следователно прилагането на национално данъчно законодателство като разглежданото в главното производство към местното дъщерно дружество на чуждестранно дружество, от една страна, и към местното място на стопанска дейност на такова дружество, от друга страна, засяга данъчното третиране, съответно на местно дружеството и на чуждестранното дружество.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37</NO.P><TXT>В случая обаче е безспорно, че въпросното белгийско данъчно законодателство третира по един и същ начин местните дружества, в това число местните дъщерни дружества на чуждестранните дружества, и чуждестранните дружества и облага всички дружества с <HT TYPE="ITALIC">fairness tax</HT>, стига те да разпределят дивиденти при обстоятелствата, описани в точки 31 и 32 от настоящото решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38</NO.P><TXT>При тези обстоятелства следва да се приеме, че целта на поставения въпрос е да установи дали свободата на установяване трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчно законодателство на държава членка като разглежданото в главното производство, по силата на което както чуждестранно дружество, което извършва икономическа дейност в тази държава членка посредством място на стопанска дейност, така и местно дружество, в това число местно дъщерно дружество на чуждестранно дружество, се облагат с данък като <HT TYPE="ITALIC">fairness tax</HT>, когато тези дружества разпределят дивиденти, които поради използването на някои предвидени в националната данъчна уредба данъчни облекчения не са включени в окончателния облагаем финансов резултат.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39</NO.P><TXT>Свободата на установяване, която член 49 ДФЕС признава в полза на гражданите на Европейския съюз, им предоставя възможността да започват и упражняват дейност като самостоятелно заети лица, както и да учредяват и управляват предприятия при същите условия като тези, определени от законодателството на държавата членка на установяване за собствените ѝ граждани. В съответствие с член 54 ДФЕС тя обхваща по отношение на учредените в съответствие със законодателството на една държава членка дружества със седалище, централно управление или основно място на дейност в рамките на Съюза правото им да извършват дейността си в съответната държава членка посредством дъщерно дружество, клон или представителство (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140717">17 юли 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Nordea Bank Danmark</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑48/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2087">EU:C:2014:2087</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0017">17</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40</NO.P><TXT>Що се отнася до третирането в приемащата държава членка, от съдебната практика следва, че член 49, първа алинея, второ изречение ДФЕС изрично предоставя на икономическите оператори възможността да избират свободно правната форма, подходяща за упражняване на тяхната дейност в друга държава членка, и този свободен избор не може да бъде ограничаван с дискриминационни данъчни разпоредби (определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090604">4 юни 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>KBC Bank и Beleggen, Risicokapitaal, Beheer</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑439/07 и C‑499/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:339">EU:C:2009:339</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0077">77</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41</NO.P><TXT>Що се отнася до данъчните разпоредби, от практиката на Съда е видно, че всяка държава членка урежда, при спазване на правото на Съюза, своята данъчна система за облагане на печалбите, стига те да са от данъчната компетентност на съответната държава членка. Следователно приемащата държава членка е свободна да определи данъчното събитие, от което възниква данъчно задължение, облагаемата основа и данъчната ставка, приложими към различните видове места на стопанска дейност на дружествата, които осъществяват дейност в същата държава членка, стига да не третира чуждестранните дружества дискриминационно в сравнение<?PAGE NO="10"?> със сходни национални места на стопанска дейност (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20061212">12 декември 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Test Claimants in the FII Group Litigation</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑446/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:774">EU:C:2006:774</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080626">26 юни 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Burda</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑284/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:365">EU:C:2008:365</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0086">86</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42</NO.P><TXT>Дискриминация може да възникне единствено от прилагането на различни правила към сходни положения или от прилагането на едно и също правило към различни положения (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19950214">14 февруари 1995 г.</DATE>, <NAME.CASE>Schumacker</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑279/93</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1995:31">EU:C:1995:31</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111201">1 декември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Унгария</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑253/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:795">EU:C:2011:795</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0050">50</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебната практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43</NO.P><TXT>В случая няма съмнение, че чуждестранно дружество, което извършва икономическа дейност в Белгия посредством място на стопанска дейност, и местно дружество, в това число дъщерно дружество на чуждестранно дружество, по принцип подлежат на едно и също данъчно третиране, при положение че се облагат с <HT TYPE="ITALIC">fairness tax</HT>, когато разпределят дивиденти, които поради използването на някои предвидени в националната данъчна уредба данъчни облекчения не са включени в окончателния им облагаем финансов резултат.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44</NO.P><TXT>При все това, доколкото от представената пред Съда преписка е видно, че за разлика от местно дружество, което се облага с корпоративен данък въз основа на световния си доход, чуждестранно дружество, което извършва икономическа дейност в Белгия посредством място на стопанска дейност, се облага с данък в тази държава членка само въз основа на печалбата, реализирана от това място на стопанска дейност, положението би могло да бъде различно и в такъв случай въпросното законодателство би представлявало ограничение на свободата на установяване, ако поради начина на определяне на облагаемата основа на <HT TYPE="ITALIC">fairness tax</HT> фактически това чуждестранно дружество се третира по-неблагоприятно в сравнение с местно дружество.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45</NO.P><TXT>Според белгийското правителство, като предвижда изчисляване на фиктивен дивидент за определяне на облагаемата основа на <HT TYPE="ITALIC">fairness tax</HT> на такова чуждестранно дружество, разглежданото в главното производство данъчно законодателство е отчело тази разлика в начина на изчисляване на облагаемата основа и така цели да избегне евентуална дискриминация.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46</NO.P><TXT>X и Европейската комисия обаче считат, че този начин на изчисляване би могъл да доведе до по-високо данъчно облагане на чуждестранното дружество. В това отношение, от една страна, X твърди, че в някои положения поради посочения начин на изчисляване това чуждестранно дружество се облага и върху други печалби освен реализираните от белгийското място на стопанска дейност. От друга страна, Комисията отбелязва, че местното дружество, в това число местното дъщерно дружество на чуждестранно дружество, се облага с <HT TYPE="ITALIC">fairness tax</HT> само когато действително разпределя дивиденти, а чуждестранното дружество, което извършва икономическа дейност в съответната държава членка посредством място на стопанска дейност, се облага с този данък, стига да разпределя дивиденти, дори когато печалбите от това място на стопанска дейност не са сред дивидентите, разпределени от това чуждестранно дружество.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47</NO.P><TXT>В случая запитващата юрисдикция, която е единствено компетентна да тълкува националното право, като вземе предвид всички елементи на разглежданото в главното производство данъчно законодателство и на цялата национална данъчна уредба, следва да провери дали начинът на изчисляване на облагаемата основа води при всички случаи до положение, при което данъчното третиране на чуждестранно дружество, което извършва своята дейност в Белгия посредством място на стопанска дейност, е по-неблагоприятно в сравнение с третирането на местно дружество (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150917">17 септември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Miljoen и др.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑10/14, C‑14/14 и C‑17/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:608">EU:C:2015:608</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48</NO.P><TXT>В рамките на тази проверка запитващата юрисдикция ще трябва да вземе предвид факта, че разглежданото в главното производство законодателство цели да обложи разпределените печалби, които са от обхвата на белгийската данъчна компетентност, но върху които тази държава членка — поради използването на определени предвидени от националната данъчна уредба данъчни облекчения — не е упражнила данъчната си компетентност. При това положение, когато поради начина на изчисляване на облагаемата основа на чуждестранно дружество се облагат дори печалбите на същото дружество, които не са от данъчната компетентност на тази държава членка, посоченото чуждестранно дружество ще бъде третирано по-неблагоприятно в сравнение с местното дружество.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49</NO.P><TXT>Ако от тази проверка се установи, че е налице такова третиране, тогава би следвало да се приеме, че данъчно законодателство като разглежданото в главното производство е пречка пред свободата на установяване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50</NO.P><TXT>Такава пречка може да бъде допусната само ако се отнася до положения, които не са обективно сходни, или ако е обоснована с императивни съображения от общ интерес (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140717">17 юли 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Nordea Bank Danmark</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑48/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2087">EU:C:2014:2087</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0023">23</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51</NO.P><TXT>Следва да се напомни, че сходството между трансгранично и вътрешно положение трябва да се проверява предвид целта, преследвана от разглежданото национално данъчно законодателство (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20121108">8 ноември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Финландия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑342/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:688">EU:C:2012:688</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160602">2 юни 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Pensioenfonds Metaal en Techniek</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑252/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:402">EU:C:2016:402</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52</NO.P><TXT>Предвид обаче данъчно законодателство на приемаща държава членка, което се стреми да предотврати възможността реализирани в тази държава печалби — поради използването на определени предвидени от националната данъчна уредба данъчни облекчения — да бъдат разпределени без съответното данъчнозадължено лице да е било обложено, положението на чуждестранното данъчнозадължено лице, което извършва икономическа дейност в тази държава членка посредством място на стопанска дейност, е сходно с това на местното данъчнозадължено лице. Всъщност и в двата случая целта на това данъчно законодателство е да позволи на тази държава да упражни правото си на данъчно облагане на печалбите, които попадат в обхвата на нейната данъчна компетентност (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20061114">14 ноември 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kerckhaert и Morres</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑513/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:713">EU:C:2006:713</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0019">19</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140903">3 септември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Испания</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑127/12</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2130">EU:C:2014:2130</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0077">77</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0078">78</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53</NO.P><TXT>Следователно предвид разглежданото в главното производство законодателство положението на чуждестранно дружество, което извършва икономическа дейност в Белгия посредством място на стопанска дейност, е сходно с това на местно дружество, в това число на местно дъщерно дружество на чуждестранно дружество.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54</NO.P><TXT>При това положение ограничението може да бъде обосновано единствено от императивни съображения от общ интерес. В такъв случай обаче е необходимо ограничението освен това да е в състояние да гарантира осъществяването на преследваната от него цел и да не надхвърля необходимото за постигането ѝ (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140717">17 юли 2014 г.</DATE> <NAME.CASE>Nordea Bank Danmark</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑48/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2087">EU:C:2014:2087</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55</NO.P><TXT>Белгийското правителство твърди, че две съображения от общ интерес обосновават евентуална пречка пред тази свобода, а именно целта да се гарантира балансираното разпределение на данъчните правомощия на държавите членки и целта за борба със злоупотребите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56</NO.P><TXT>В това отношение е достатъчно да се приеме, че макар тези две цели да представляват императивни съображения от общ интерес, които могат да обосноват ограничение на упражняването на гарантираните от Договора свободи на движение (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120705">5 юли 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>SIAT</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑318/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:415">EU:C:2012:415</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика),<?PAGE NO="12"?> разглежданото в главното производство законодателство не е в състояние да гарантира постигането им, така че в разглеждания в главното производство случай тези цели не могат да обосноват евентуална пречка пред свободата на установяване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57</NO.P><TXT>Всъщност, на първо място, тъй като разглежданото в главното производство данъчно законодателство цели облагане на печалбите от обхвата на белгийската данъчна компетентност, които са били разпределени, без да са обложени от тази държава членка, то по никакъв начин няма за цел да разпредели данъчната компетентност между Кралство Белгия и друга държава членка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58</NO.P><TXT>На второ място, тъй като целта на това законодателство е да ограничи действието на използваните данъчни облекчения, предвидени от националната данъчна уредба, само по себе си то няма за цел да избегне наличието на практика, свързана със злоупотреба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59</NO.P><TXT>Освен това евентуалната пречка не може да бъде обоснована и от факта, че в определени случаи би могло се окаже, че в резултат на посоченото законодателство чуждестранно дружество, което извършва икономическа дейност в Белгия посредством място на стопанска дейност, е обложено по-благоприятно от местно дружество.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60</NO.P><TXT>Всъщност обстоятелството, че национално данъчно законодателство поставя в по-неблагоприятно положение чуждестранните дружества, не може да бъде компенсирано от факта, че в други случаи същото законодателство може да доведе до благоприятно третиране на този вид дружества (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160602">2 юни 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Pensioenfonds Metaal en Techniek</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑252/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:402">EU:C:2016:402</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61</NO.P><TXT>Предвид всички изложени по-горе съображения на първия въпрос следва да се отговори, че свободата на установяване трябва да се тълкува в смисъл, че допуска данъчно законодателство на държава членка като разглежданото в главното производство, по силата на което както чуждестранно дружество, което извършва икономическа дейност в тази държава членка посредством място на стопанска дейност, така и местно дружество, в това число местното дъщерно дружество на чуждестранно дружество, се облагат с данък като <HT TYPE="ITALIC">fairness tax</HT>, когато тези дружества разпределят дивиденти, които поради използването на някои предвидени в националната данъчна уредба данъчни облекчения не са включени в окончателния им облагаем финансов резултат, при условие че начинът на определяне на облагаемата основа на този данък не води фактически до по-неблагоприятно третиране на това чуждестранно дружество в сравнение с местно дружество, което запитващата юрисдикция следва да провери.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P>По втория въпрос</P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62</NO.P><TXT>С втория въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали член 5 от Директивата за дружествата майки и дъщерните дружества трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчно законодателство на държава членка като разглежданото в главното производство, предвиждащо данък като <HT TYPE="ITALIC">fairness tax</HT>, с който се облагат чуждестранните дружества, извършващи икономическа дейност в тази държава членка посредством място на стопанска дейност, както и местните дружества, в това число местното дъщерно дружество на чуждестранно дружество, когато разпределят дивиденти, които поради използването на някои предвидени в националната данъчна уредба данъчни облекчения не са включени в окончателния им облагаем финансов резултат.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63</NO.P><TXT>От постоянната практика на Съда е видно, че за да може определен данък да бъде квалифициран като удържане на данък при източника по смисъла на член 5 от Директивата за дружествата майки и дъщерните дружества, трябва да са изпълнени едновременно три критерия. Така, първо, данъкът трябва да е събран в държавата, в която са разпределени<?PAGE NO="13"?> дивидентите, и данъчното събитие трябва да е изплащането на дивиденти или на всеки друг приход от ценни книжа, второ, основата на този данък е приходът от ценни книжа и трето, данъчнозадълженото лице е притежателят на същите ценни книжа (вж. по аналогия решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100624">24 юни 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>P. Ferrero e C. и General Beverage Europe</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑338/08 и C‑339/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:364">EU:C:2010:364</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64</NO.P><TXT>Подобно на страните в главното производство и тук трябва да се приеме, че данък като разглеждания в главното производство <HT TYPE="ITALIC">fairness tax</HT> изпълнява първите две условия. Всъщност, от една страна, данъчното събитие, от което възниква този данък, е разпределянето на дивиденти и от друга страна, при изчисляване на данъчната му основа се отчита разпределената сума.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65</NO.P><TXT>Доколкото обаче данъчнозадълженото лице, облагано с данък като <HT TYPE="ITALIC">fairness tax</HT>, е не притежателят на ценни книжа, а разпределящото дружество, не е изпълнено третото условие.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66</NO.P><TXT>Доводите на X и Комисията, че в случая трябвало да се предпочете подход, основан на икономическа преценка, не опровергават този извод. В това отношение е достатъчно да се припомни, че в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080626">26 юни 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Burda</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑284/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:365">EU:C:2008:365</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0058">58</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0062">62</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) Съдът вече е отхвърлил такъв подход.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67</NO.P><TXT>Тъй като не е изпълнено третото условие, за да е налице удържане на данък при източника по смисъла на член 5 от Директивата за дружествата майки и дъщерните дружества, данък като разглеждания в главното производство не би могъл да представлява удържане на данък при източника по смисъла тази разпоредба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68</NO.P><TXT>Следователно на втория въпрос трябва да се отговори, че член 5 от Директивата за дружествата майки и дъщерните дружества следва да се тълкува в смисъл, че допуска данъчно законодателство на държава членка като разглежданото в главното производство, предвиждащо данък като <HT TYPE="ITALIC">fairness tax</HT>, с който се облагат чуждестранните дружества, извършващи икономическа дейност в тази държава членка посредством място на стопанска дейност, както и местните дружества, в това число местното дъщерно дружество на чуждестранно дружество, когато разпределят дивиденти, които поради използването на някои предвидени в националната данъчна уредба данъчни облекчения не са включени в окончателния им облагаем финансов резултат.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P>По третия въпрос</P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69</NO.P><TXT>С третия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали член 4, параграф 1, буква а) от Директивата за дружествата майки и дъщерните дружества във връзка с параграф 3 от същия член трябва да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба не допуска национално данъчно законодателство като разглежданото в главното производство, доколкото съгласно това законодателство, когато дружество майка, получило печалби от дъщерното си дружество, ги разпредели след изтичане на годината, през която са получени, тези печалби се облагат над предвидения в разпоредбата праг от 5 %.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70</NO.P><TXT>От съображение 3 от Директивата за дружествата майки и дъщерните дружества е видно, че целта ѝ е да предотврати двойното данъчно облагане на ниво дружество майка на печалбите, разпределени от дъщерно дружество на неговото дружество майка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71</NO.P><TXT>За тази цел член 4, параграф 1 от Директивата за дружествата майки и дъщерните дружества оставя на държавите членки да изберат между две системи, а именно системата на освобождаване и системата на приспадане (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20061212">12 декември 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Test Claimants in the FII Group Litigation</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑446/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:774">EU:C:2006:774</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Всъщност съгласно<?PAGE NO="14"?> съображения 7 и 9 от Директивата тази разпоредба уточнява, че ако дружество майка или негово място на стопанска дейност по силата на сдружаването на дружеството майка с дъщерно дружество получава разпределена печалба, държавата членка на дружеството майка и държавата членка на мястото на стопанска дейност, освен когато дъщерно дружество е в ликвидация, или се въздържат от данъчно облагане на подобни печалби или ги облагат, като разрешават на дружеството майка и на мястото на стопанска дейност да отчисляват от сумата на данъчното задължение тази част от корпоративния данък, която е свързана с конкретните печалби и е платена от дъщерно дружество и някое от по-нискостепенните подразделения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72</NO.P><TXT>От параграф 3 на същия член 4 обаче е видно, че всяка държава членка запазва възможността си да предвиди, че разноските, свързани, с участията и загубите, произтичащи от разпределението на печалбата на дъщерното дружество, няма да могат да се приспадат от облагаемата печалба на дружеството майка. Също от тази разпоредба следва, че в случаите, когато разходите по управлението на участията представляват фиксирана сума, тя не може да надвишава 5 % от печалбата, разпределена от дъщерното дружество.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73</NO.P><TXT>Така член 4 от тази директива цели да предотврати облагането на печалбата, разпределена на местно дружество майка от чуждестранно дъщерно дружество, първо, на равнището на дъщерното дружество в неговата държава на установяване и второ, на равнището на дружеството майка в неговата държава на установяване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74</NO.P><TXT>В случая следва да се уточни, от една страна, че от акта за преюдициално запитване е видно, че при транспонирането на Директивата за дружествата майки и дъщерните дружества Кралство Белгия е избрало система на освобождаване. Освен това тази държава членка е използвала възможността, предвидена в член 4, параграф 3 от Директивата. Следователно печалбите от чуждестранни дъщерни дружества на белгийски дружества майки са освободени в размер на 95 %.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75</NO.P><TXT>От друга страна, е безспорно, че в хипотезата, при която разпределените от чуждестранно дъщерно дружество печалби на местно дружество майка са разпределени от това дружество майка след изтичане на годината, през която са получени, <HT TYPE="ITALIC">fairness tax</HT> води до облагането на печалбите над предвидения в член 4, параграф 3 праг от 5 % и следователно до двойното им данъчно облагане.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76</NO.P><TXT>В такъв случай възниква въпросът дали подобно двойно данъчно облагане противоречи на Директивата за дружествата майки и дъщерните дружества.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0077"><NO.P>77</NO.P><TXT>Според белгийското и френското правителство печалбите, които дружеството майка преразпределя на своите акционери, не попадат в обхвата на член 4, параграф 1, буква a) от Директивата за дружествата майки и дъщерните дружества, тъй като тази разпоредба е приложима единствено когато дружеството майка получава разпределени печалби от своето дъщерно дружество.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0078"><NO.P>78</NO.P><TXT>Подобно тълкуване, което не следва нито от текста на тази разпоредба, нито от нейните контекст или цел, не може да бъде възприето.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0079"><NO.P>79</NO.P><TXT>Всъщност, на първо място, като предвижда, че държавата членка на дружеството майка и държавата членка по мястото на стопанска дейност <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0026" REF.END="QE0026"/>се въздържат от данъчно облагане<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/>, тази разпоредба забранява на държавите членки да облагат дружеството майка или неговото място на стопанска дейност за печалбите, разпределени от дъщерното дружество на неговото дружеството майка, без да провежда разграничение в зависимост от това дали данъчното задължение на дружеството майка възниква от получаването на тези печалби, или от тяхното преразпределяне.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="15"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0080"><NO.P>80</NO.P><TXT>На второ място, както бе посочено в точки 70 и 71 от настоящото решение, целта на Директивата за дружествата майки и дъщерните дружества е да предотврати двойното данъчно облагане на ниво дружество майка на печалбите, разпределени от дъщерно дружество на неговото дружество майка. Облагането на тези печалби обаче от държавата членка на дружеството майка на равнището на това дружество в хода на преразпределянето им, което води до облагането на същите печалби в размер, който надвишава предвидения в член 4, параграф 3 от тази директива праг от 5 %, би довело до двойно данъчно облагане на нивото на това дружество, което Директивата забранява.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0081"><NO.P>81</NO.P><TXT>Както по същество посочва генералният адвокат в точка 54 от заключението си, точка 105 от решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20061212">12 декември 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Test Claimants in the FII Group Litigation</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑446/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:774">EU:C:2006:774</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) не опровергава тази констатация, при положение че в нея Съдът се е произнесъл единствено по съответствието на Директивата за дружествата майки и дъщерните дружества с определени начини на изчисляване на размера на предварителното плащане на корпоративния данък, когато местното дружество майка преразпределя дивидентите, получени от чуждестранно дъщерно дружество, а не се е произнасял по съответствието на тази директива, що се отнася до събирането в такъв случай на този данък.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0082"><NO.P>82</NO.P><TXT>Следователно на третия въпрос трябва да се отговори, че член 4, параграф 1, буква a) от Директивата за дружествата майки и дъщерните дружества във връзка с параграф 3 от този член следва да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба не допуска национално данъчно законодателство като разглежданото в главното производство, доколкото съгласно това законодателство, когато дружество майка, получило печалби от дъщерното си дружество, ги разпредели, след като изтече годината, през която са получени, тези печалби се облагат над предвидения в разпоредбата праг от 5 %.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P>По съдебните разноски</P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0083"><NO.P>83</NO.P><TXT>С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><JURISDICTION><INTRO>По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:</INTRO><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>1)</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Свободата на установяване трябва да се тълкува в смисъл, че допуска данъчно законодателство на държава членка като разглежданото в главното производство, по силата на което както чуждестранно дружество, което извършва икономическа дейност в тази държава членка посредством място на стопанска дейност, така и местно дружество, в това число местното дъщерно дружество на чуждестранно дружество, се облагат с данък като <HT TYPE="ITALIC">fairness tax</HT>, когато тези дружества разпределят дивиденти, които поради използването на някои предвидени в националната данъчна уредба данъчни облекчения не са включени в окончателния им облагаем финансов резултат, при условие че начинът на определяне на облагаемата основа на този данък не води фактически до по-неблагоприятно третиране на това чуждестранно дружество в сравнение с местно дружество, което запитващата юрисдикция следва да провери.</HT></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Член 5 от Директива 2011/96/ЕС на Съвета от <DATE ISO="20111130">30 ноември 2011 година</DATE> относно общата система за данъчно облагане на дружества майки и дъщерни дружества от различни държави членки следва да се тълкува в смисъл, че допуска данъчно законодателство на държава членка като разглежданото в главното производство, предвиждащо данък като <HT TYPE="ITALIC">fairness tax</HT>, с който се облагат чуждестранните дружества, извършващи икономическа<?PAGE NO="16"?> дейност в тази държава членка посредством място на стопанска дейност, както и местните дружества, в това число местното дъщерно дружество на чуждестранно дружество, когато разпределят дивиденти, които поради използването на някои предвидени в националната данъчна уредба данъчни облекчения не са включени в окончателния им облагаем финансов резултат.</HT></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3)</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Член 4, параграф 1, буква a) от Директива 2011/96 във връзка с параграф 3 от този член следва да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба не допуска национално данъчно законодателство като разглежданото в главното производство, доколкото съгласно това законодателство, когато дружество майка, получило печалби от дъщерното си дружество, ги разпредели, след като изтече годината, през която са получени, тези печалби се облагат над предвидения в разпоредбата праг от 5 %.</HT></TXT></NP></ITEM></LIST></JURISDICTION></CONTENTS.JUDGMENT><SIGNATURE.CASE><SIGNATORY><P>Подписи</P></SIGNATORY></SIGNATURE.CASE></JUDGMENT>