<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><JUDGMENT xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.55-20141201.xd"><BIB.JUDGMENT><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C‑249/16</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62016CJ0249</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:472">EU:C:2017:472</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>10</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>10</PAGE.TOTAL><AUTHOR>CJ</AUTHOR></BIB.JUDGMENT><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P>РЕШЕНИЕ ОТ <DATE ISO="20170615">15.6.2017 г.</DATE>— ДЕЛО C 249/16</P><P>KAREDA</P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Решение на Съда</HT> (трети състав)</P><P><DATE ISO="20170615">15 юни 2017 година</DATE><NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NOTE.ID="E0001"><P>Език на производството: немски.</P></NOTE></P></TI></TITLE><INDEX><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Съдебна компетентност по граждански и търговски дела</KEYWORD><KEYWORD>Регламент (ЕС) № 1215/2012</KEYWORD><KEYWORD>Член 7, точка 1</KEYWORD><KEYWORD>Понятия за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0001" ID="QS0001"/>дела, свързани с договор<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/> и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0002" ID="QS0002"/>договор за предоставяне на услуги<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/></KEYWORD><KEYWORD>Регресен иск между солидарни длъжници по договор за кредит</KEYWORD><KEYWORD>Определяне на мястото на изпълнение на договора за кредит</KEYWORD></INDEX><JUDGMENT.INIT><P>По дело C‑249/16</P><P>с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Oberster Gerichtshof (Върховен съд Австрия) с акт от <DATE ISO="20160331">31 март 2016 г.</DATE>, постъпил в Съда на <DATE ISO="20160502">2 май 2016 г.</DATE>, в рамките на производство по дело</P></JUDGMENT.INIT><PARTIES><PLAINTIFS><P><HT TYPE="BOLD">Saale Kareda</HT></P></PLAINTIFS><AGAINST>срещу</AGAINST><DEFENDANTS><P><HT TYPE="BOLD">Stefan Benkö</HT></P></DEFENDANTS></PARTIES><PREAMBLE><PREAMBLE.INIT><P>СЪДЪТ (трети състав),</P><P>състоящ се от: L. Bay Larsen, председател на състава, M. Vilaras, J. Malenovský, M. Safjan (докладчик) и D. Švaby, съдии,</P><P>генерален адвокат: Y. Bot,</P><P>секретар: A. Calot Escobar,</P></PREAMBLE.INIT><GR.VISA><VISA>предвид изложеното в писмената фаза на производството,</VISA></GR.VISA><GR.CONSID><CONSID><P>като има предвид становищата, представени:</P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>за Kareda, от C. Függer, Rechtsanwalt,</P></ITEM><ITEM><P>за Benkö, от S. Alessandro, Rechtsanwalt,</P></ITEM><ITEM><P>за Европейската комисия, от M. Heller и M. Wilderspin, в качеството на представители,</P></ITEM></LIST></CONSID></GR.CONSID><GR.VISA><VISA>след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от <DATE ISO="20170426">26 април 2017 г.</DATE>,</VISA></GR.VISA><PREAMBLE.FINAL>постанови настоящото</PREAMBLE.FINAL></PREAMBLE><?PAGE NO="2"?><CONTENTS.JUDGMENT><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P>Решение</P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1</NO.P><TXT>Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 7, точка 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20121212">12 декември 2012 година</DATE> относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="351" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2012">ОВ L 351, 2012 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2</NO.P><TXT>Запитването е отправено в рамките на спор между г‑н Stefan Benkö и г‑жа Saale Kareda по повод възстановяването на погасителни вноски по общ договор за кредит, платени от г‑н Benkö поради неплащането им от г‑жа Kareda.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P>Правна уредба</P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Регламент № 1215/2012</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3</NO.P><TXT>От съображение 4 от Регламент № 1215/2012 следва, че той има за цел да установи в интерес на правилното функциониране на вътрешния пазар <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0003" ID="QS0003"/>[р]азпоредбите за уеднаквяване на правилата по спорове за компетентност по граждански и търговски дела и за осигуряване на бързо и опростено признаване и изпълнение на съдебни решения, постановени в държава членка<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4</NO.P><TXT>Съображения 15 и 16 от посочения регламент предвиждат:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><CONSID><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0004" ID="QS0004"/>(15)</NO.P><TXT>Правилата за компетентността следва да са във висока степен предвидими и основани на принципа, че компетентността по правило се основава на местоживеенето на ответника. Винаги следва да е налице компетентност на това основание, освен в няколко ясно определени случаи, когато предметът на спора или автономията на страните обосновава различен свързващ фактор. Местоживеенето на правния субект трябва да се определя автономно, така че общите правила да се направят по-прозрачни и да се избегнат спорове за компетентност.</TXT></NP></CONSID><CONSID><NP><NO.P>(16)</NO.P><TXT>Наред с местоживеенето на ответника трябва да съществуват алтернативни основания за компетентност, които са основани на тясна връзка между съда и процесуалното действие или с оглед да се улесни доброто правораздаване. С наличието на тясна връзка следва да се гарантира правна сигурност и да се избягва възможността срещу ответника да бъде подаден иск в съд на държава членка, която той не би могъл разумно да предвиди. Това е важно, особено при спорове относно извъндоговорни задължения, произтичащи от нарушения на правото на личен живот и на правата, свързани с личността, включително клеветата<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>.</TXT></NP></CONSID></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5</NO.P><TXT>Правилата за компетентност се съдържат в глава II от същия регламент. Тази глава включва по-специално раздели 1, 2 и 4, озаглавени съответно <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0005" ID="QS0005"/>Общи разпоредби<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0006" ID="QS0006"/>Специална компетентност<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/> и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0007" ID="QS0007"/>Компетентност при потребителски договори<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6</NO.P><TXT>Член 4, параграф 1 от Регламент № 1215/2012, който се намира в глава II, раздел 1 от него, гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0008" ID="QS0008"/>При условията на настоящия регламент, искове срещу лица, които имат местоживеене в държава членка, независимо от тяхното гражданство, се предявяват пред съдилищата на тази държава членка<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="3"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7</NO.P><TXT>Член 7 от Регламент № 1215/2012, който е включен в глава II, раздел 2, гласи следното:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0009" ID="QS0009"/>Срещу лице, които има местоживеене в държава членка, могат да бъдат предявявани искове в друга държава членка:</P><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P>l.</NO.P><TXT><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>по дела, свързани с договор — в съдилищата по мястото на изпълнение на въпросното задължение;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>за целите на настоящата разпоредба и освен ако не е договорено друго, мястото на изпълнение на въпросното задължение е:</TXT><P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>в случая на продажба на стоки, мястото в държава членка, където съгласно договора са доставени стоките или е трябвало да бъдат доставени,</P></ITEM><ITEM><P>в случая на предоставяне на услуги, мястото в държава членка, където съгласно договора услугите са били предоставени или е трябвало да бъдат предоставени;</P></ITEM></LIST></P></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>ако не се прилага буква б), тогава се прилага буква а);</TXT></NP></ITEM></LIST></TXT><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>.</P></NP></ITEM></LIST></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8</NO.P><TXT>Текстът на член 7, точка 1 от Регламент № 1215/2012 е идентичен с този на член 5, точка 1 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от <DATE ISO="20001222">22 декември 2000 година</DATE> относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="012" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2001">ОВ L 12, 2001 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74), който е отменен с Регламент № 1215/2012. Освен това член 7, точка 1 съответства на член 5, точка 1 от Конвенцията от <DATE ISO="19680927">27 септември 1968 г.</DATE> относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="299" PAGE.FIRST="32" DATE.PUB="1972">ОВ L 299, 1972 г., стр. 32</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 10, стр. 3), изменена с последващите конвенции за присъединяването към нея на новите държави членки (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0010" ID="QS0010"/>Брюкселската конвенция<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9</NO.P><TXT>Член 17, параграф 1 от Регламент № 1215/2012, който е включен в глава II, раздел 4 от него, гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0011" ID="QS0011"/>По отношение на дела във връзка с договор, сключен от лице — потребител, за цел, която може да се приеме, че е извън неговата търговска дейност или професия, компетентността се определя от настоящия раздел, без да се засягат член 6 и член 7, точка 5, ако:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>се отнася до договор за продажба на стоки на изплащане чрез вноски;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>се отнася до договор за заем, изплатим на вноски, или за всяка друга форма на кредит, предоставен за финансиране на продажбата на стоки, или</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>във всички останали случаи, договорът е сключен с лице, което извършва търговски или професионални дейности в държавата членка, където потребителят има местоживеене, или което с всички средства насочва тези дейности към тази държава членка или към няколко държави, включително тази държава членка, и договорът попада в обхвата на тези дейности<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10</NO.P><TXT>Член 18, параграфи 1 и 2 от този регламент, който също е част от раздел 4, предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="018.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0012" ID="QS0012"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Потребител може да предяви иск срещу другата страна по договора или в съдилищата на държавата членка, в която тази страна има местоживеене, или независимо от местоживеенето на другата страна — в съдилищата по мястото, където има местоживеене потребителят.</ALINEA></PARAG><?PAGE NO="4"?><PARAG IDENTIFIER="018.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Другата страна по договора може да предяви иск срещу потребител само в съдилищата на държавата членка, където има местоживеене потребителят<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11</NO.P><TXT>Текстът на членове 17 и 18 от Регламент № 1215/2012 съответства на този на членове 15 и 16 от Регламент № 44/2001.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Регламент (ЕО) № 593/2008</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12</NO.P><TXT>Съображения 7 и 17 от Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20080617">17 юни 2008 година</DATE> относно приложимото право към договорни задължения (Рим I) (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="177" PAGE.FIRST="6" DATE.PUB="2008">ОВ L 177, 2008 г., стр. 6</REF.DOC.OJ> и поправка в <REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="309" PAGE.FIRST="87" DATE.PUB="2009">ОВ L 309, 2009 г., стр. 87</REF.DOC.OJ>) гласят:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><CONSID><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0013" ID="QS0013"/>(7)</NO.P><TXT>Предметът и разпоредбите на настоящия регламент следва да са в съответствие с Регламент [№ 44/2001] и Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20070711">11 юли 2007 г.</DATE> относно приложимото право към извъндоговорни задължения (Рим II)[…].</TXT></NP></CONSID><P>[…]</P><CONSID><NP><NO.P>(17)</NO.P><TXT>Що се отнася до приложимото право при липса на избор, понятието за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0014" ID="QS0014"/>предоставяне на услуги<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/> и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0015" ID="QS0015"/>продажба на стоки<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/> следва да се тълкува по същия начин, както при прилагането на член 5 от Регламент [№ 44/2001], доколкото продажбата на стоки и предоставянето на услуги попадат в приложното поле на посочения регламент. Въпреки че договорите за франчайз и дистрибуция са договори за услуги, те са предмет на специални норми<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>.</TXT></NP></CONSID></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13</NO.P><TXT>Съгласно член 15 от този регламент, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0016" ID="QS0016"/>Законна суброгация<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0017" ID="QS0017"/>Когато едно лице (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0018" ID="QS0018"/>кредитор<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>) има договорна претенция срещу друго лице (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0019" ID="QS0019"/>длъжник<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>) и трето лице има задължение да удовлетвори кредитора или е удовлетворило кредитора в изпълнение на това задължение, правото, което урежда задължението на третото лице да удовлетвори кредитора, определя дали и в каква степен третото лице има право да упражни срещу длъжника правата, които кредиторът е имал срещу длъжника съгласно правото, което урежда тяхното отношение<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14</NO.P><TXT>Член 16 от посочения регламент, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0020" ID="QS0020"/>Множество длъжници<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>, предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0021" ID="QS0021"/>Ако кредитор има права срещу няколко длъжници на основание едно и също задължение и един от длъжниците вече е удовлетворил частично или изцяло кредитора, правото, уреждащо задължението на длъжника към кредитора, урежда също така и правата на длъжника срещу останалите длъжници. Другите длъжници могат да противопоставят възраженията, които са имали срещу кредитора, в степента, позволена от правото, уреждащо техните задължения към кредитора<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Австрийското право</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15</NO.P><TXT>Член 896 от Allgemeines Bürgerliches Gesetzbuch (Граждански кодекс, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0022" ID="QS0022"/>ABGB<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>) гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0023" ID="QS0023"/>Солидарен длъжник, погасил целия дълг, може, и без да е имало прехвърляне на права, да иска от останалите длъжници възстановяване на равни части, ако между тях не е бил договорен друг пропорционален дял<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>.</P></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16</NO.P><TXT>Преди изменението му с Zahlungsverzugsgesetz (Закон за просрочените плащания, BGBl. I, 2013/50) член 905, параграф 2 от ABGB е предвиждал, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0024" ID="QS0024"/>длъжникът следва, в случай на съмнение, на свой риск и за своя сметка да извърши паричните плащания по местоживеенето (седалището) на кредитора<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17</NO.P><TXT>Член 1042 от ABGB предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0025" ID="QS0025"/>Лице, което поеме от името на друго лице разходи, които другото лице по закон е следвало да поеме само, има право да иска възстановяването им<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/>.</P></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P>Спорът по главното производство и преюдициалните въпроси</P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18</NO.P><TXT>Г‑н Benkö, австрийски гражданин с местожителство в Австрия, предявява пред Landesgericht St. Pölten (Областен съд Санкт Пьолтен, Австрия) иск за възстановяване на сумата от <FT TYPE="DECIMAL">17145,41</FT> EUR, ведно с лихви и разноски, срещу г‑жа Kareda, естонска гражданка, с неизвестен адрес в Естония, живяла с него на съпружески начала. От акта за преюдциално запитване е видно, че през 2007 г., когато са живеели заедно в Австрия, г‑н Benkö и г‑жа Kareda придобиват еднофамилна къща на стойност <FT TYPE="NUMBER">190000</FT> EUR, като всеки от тях става собственик на една втора неделима част от нея. Поради липса на собствени средства, за да финансират покупката и необходимите ремонти на сградата, те вземат три заема, в размер съответно на <FT TYPE="NUMBER">150000</FT> EUR, <FT TYPE="NUMBER">100000</FT> EUR и <FT TYPE="NUMBER">50000</FT> EUR, като през март 2007 г. сключват договори с австрийска банка. Както г‑н Benkö, така и г‑жа Kareda са заемополучатели.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19</NO.P><TXT>В края на 2011 г. г‑жа Kareda прекратява съвместното съжителство с г‑н Benkö и се премества да живее в Естония, на неизвестен за последния адрес. От юни 2012 г. тя спира да погасява кредитите, така че оттогава г‑н Benkö поема сам погасяването на вноските по тях. Поради това с предявения от г‑н Benkö иск се иска г‑жа Kareda да бъде осъдена да му възстанови съгласно член 1042 от ABGB, сумите, съответстващи на плащанията до юни 2014 г., включително, които той е извършил вместо нея.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20</NO.P><TXT>Първоинстанционният съд, Landesgericht St. Pölten (Областен съд Санкт Пьолтен, Австрия) се свързва с посолството на Естония в Австрия, за да се осведоми за домашния адрес на г‑жа Kareda, но безрезултатно.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21</NO.P><TXT>Процесуалният представител на г‑жа Kareda, назначен за получаване на всички връчвания, повдига възражение за липса на компетентност, като твърди, че местоживеенето ѝ е в Естония. Според него описаната от г‑н Benkö фактическа обстановка не попада в приложното поле на глава II, раздели 2—7 от Регламент № 1215/2012. От друга страна, сезираният съд нямал териториална компетентност, най-вече поради това че мястото на регистрация на банката, с която са сключени договорите за разглежданите кредити, и което съответства на мястото на изпълнение на задължението за погасяване на кредитите, не попада в съдебния район на Landesgericht St. Pölten (Областен съд Санкт Пьолтен).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22</NO.P><TXT>Съдът приема тези доводи и обявява, че няма международна компетентност да разгледа делото.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23</NO.P><TXT>Oberlandesgericht Wien (Върховен областен съд Виена, Австрия), сезиран с жалба на г‑н Benkö срещу това решение, приема, че компетентността по член 7, точка 1 от Регламент № 1215/2012 се определя от мястото на изпълнение на договорното задължение за възстановяване, а именно — според този съд — местоживеенето на длъжника. Поради това Landesgericht St. Pölten (Областен съд Санкт Пьолтен) има международна и териториална компетентност.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24</NO.P><TXT>Процесуалният представител на г‑жа Kareda подава пред запитващата юрисдикция — Oberster Gerichtshof (Върховен съд Австрия), ревизионна жалба срещу това решение на въззивната инстанция с искане да установи липса на компетентност на австрийските съдилища.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25</NO.P><TXT>При тези условия Oberster Gerichtshof (Върховният съд) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:</TXT><P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0026" ID="QS0026"/>1)</NO.P><TXT>Трябва ли член 7, точка 1 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че правото на длъжник по (съвместен) договор за банков кредит, който е погасявал вноските по кредита сам, да предяви иск за възстановяване (компенсация/регресен иск) срещу другия длъжник по този договор за кредит, представлява производно (вторично) право, произтичащо от договора за кредит?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>При утвърдителен отговор на първия въпрос:</TXT><P>Следва ли мястото на предявяване на иска за възстановяване (компенсация/регресен иск) на длъжник срещу другия длъжник по съвместен договор за кредит да се определи</P><P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>по член 7, точка 1, буква б), второ тире от Регламент № 1215/2012 (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0027" ID="QS0027"/>Предоставяне на услуги<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/>), или</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>по член 7, точка 1, буква а) във връзка с буква в) от Регламент № 1215/2012 съгласно lex causae?</TXT></NP></ITEM></LIST></P></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3)</NO.P><TXT>При утвърдителен отговор на втори въпрос, буква а):</TXT><P>Отпускането на кредита от страна на банката ли е специфичната престация по договора за кредит и определя ли се следователно мястото на изпълнение на тази услуга съгласно член 7, точка 1, буква б), второ тире от Регламент № 1215/2012 според седалището на банката, ако отпускането на кредита е осъществено изключително на това място?</P></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>4)</NO.P><TXT>При утвърдителен отговор на втори въпрос, буква б):</TXT><P>Кой момент е релевантен за определянето на мястото на изпълнение по отношение на нарушеното договорно задължение по член 7, точка 1, буква а) от Регламент № 1215/2012:</P><P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>моментът, към който двамата длъжници са взели кредита (март 2007 г.), или</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>съответният момент, в който длъжникът по кредита, който има право на регресен иск, е извършил плащанията към банката, от които извежда правото си на регресен иск (от юни 2012 г. до юни 2014 г.)?<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></NP></ITEM></LIST></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P>По преюдициалните въпроси</P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">По първия въпрос</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26</NO.P><TXT>С първия въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали член 7, точка 1 от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че регресен иск между солидарните длъжници по договор за кредит попада в обхвата на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0028" ID="QS0028"/>делата, свързани с договор<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/> съгласно тази разпоредба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27</NO.P><TXT>За да се отговори на този въпрос, е необходимо да се препрати към направеното от Съда тълкуване на член 5, точка 1 от Регламент № 44/2001 и член 5, точка 1 от Брюкселската конвенция, което важи и за член 7, точка 1 от Регламент № 1215/2012, доколкото тези разпоредби могат да се квалифицират като еквивалентни (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130718">18 юли 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>ÖFAB</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑147/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:490">EU:C:2013:490</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>)</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28</NO.P><TXT>От тази съдебна практика следва, от една страна, че понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0029" ID="QS0029"/>дела, свързани с договор<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/> по смисъла на член 5, точка 1 от Регламент № 44/2001 трябва да се тълкува самостоятелно, за да се осигури еднаквото му прилагане във всички държави членки, а от друга страна, за да бъде обхванато от това понятие, искът на ищеца трябва да оспорва правно задължение, което е поето доброволно от едно лице към друго (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130314">14 март 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Česká spořitelna</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑419/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:165">EU:C:2013:165</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150128">28 януари 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kolassa</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑375/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:37">EU:C:2015:37</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29</NO.P><TXT>В това отношение следва да се припомни най-напред, че свързващите фактори, предвидени в член 5, точка 1, буква б) от Регламент № 44/2001, се прилагат към всички искове, имащи за основание един и същ договор (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090709">9 юли 2009 г.</DATE>, <NO.CASE>C‑204/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:439">EU:C:2009:439</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30</NO.P><TXT>По-нататък следва да се разглеждат като дела, свързани с договор, всички задължения, произтичащи от договора, чието неизпълнение се посочва в подкрепа на иска на ищеца (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19761006">6 октомври 1976 г.</DATE>, <NAME.CASE>De Bloos</NAME.CASE>, <NO.CASE>14/76</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1976:134">EU:C:1976:134</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0016">16</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0017">17</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19880308">8 март 1988 г.</DATE>, <NAME.CASE>Arcado</NAME.CASE>, <NO.CASE>9/87</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1988:127">EU:C:1988:127</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0013">13</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31</NO.P><TXT>Това се отнася и до задълженията, възникнали между двама солидарни длъжници като страните в главното производство, и в частност, до възможността за съдлъжника, който е платил изцяло или частично дела на другия длъжник в общия дълг, да си възстанови така платената сума, като предяви регресен иск (вж. по аналогия решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20161012">12 октомври 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kostanjevec</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑185/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:763">EU:C:2016:763</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Всъщност, както отбелязва генералният адвокат в точка 31 от заключението си, тъй като самото основание на този иск е свързано с наличието на този договор, би било изкуствено за целите на прилагане на Регламент № 1215/2012 тези правоотношения да се разделят от договора, който ги е породил и който представлява основанието за тях.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32</NO.P><TXT>Всъщност, макар разпоредбите на Регламент № 1215/2012 да трябва да се тълкуват с оглед на въведената с него систематика и неговите цели (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140116">16 януари 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kainz</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑45/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:7">EU:C:2014:7</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0019">19</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), следва да се има предвид целта за последователност при прилагането по-специално на последния регламент и на Регламент Рим I (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160121">21 януари 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>ERGO Insurance и Gjensidige Baltic</NAME.CASE> <NO.CASE>C‑359/14 и C‑475/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:40">EU:C:2016:40</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Тълкуване, според което регресният иск, като разглеждания в главното производство, следва да се счита за дело, свързано с договор по смисъла на Регламент № 1215/2012, съответства и на тази цел за последователност. Всъщност член 16 от Регламент Рим I свързва изрично връзката между няколко длъжници с тази, съществуваща между длъжника и кредитора.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33</NO.P><TXT>По изложените по-горе съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 7, точка 1 от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че регресен иск между солидарните длъжници по договор за кредит попада в обхвата на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0030" ID="QS0030"/>делата, свързани с договор<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/> съгласно тази разпоредба.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">По втория въпрос</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34</NO.P><TXT>С втория въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали член 7, точка 1, буква б), второ тире от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че договор за кредит като разглеждания в главното производство, сключен между кредитна институция и двама солидарни длъжници, следва да бъде квалифициран като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0031" ID="QS0031"/>договор за предоставяне на услуги<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/> съгласно тази разпоредба.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35</NO.P><TXT>Съгласно практиката на Съда понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0032" ID="QS0032"/>услуги<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/> по смисъла на член 5, точка 1, буква б) от Регламент № 44/2001, чийто текст е идентичен с този на член 7, точка 1, буква б) от Регламент № 1215/2012, предполага най-малко, че предоставящата услугите страна извършва определена дейност срещу възнаграждение (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160714">14 юли 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Granarolo</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑196/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:559">EU:C:2016:559</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36</NO.P><TXT>Както отбелязва генералният адвокат в точка 40 от заключението си, в договор за кредит, сключен между кредитна институция и заемател, предоставянето на услугите се състои в предаването на втория на парична сума от първия, като платеното от заемателя възнаграждение по принцип е под формата на лихви.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37</NO.P><TXT>Поради това следва да се приеме, че такъв договор за кредит следва да бъде квалифициран като договор за предоставяне на услуги по смисъла на член 7, точка 1, буква б), второ тире от Регламент № 1215/2012.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38</NO.P><TXT>Ето защо на втория въпрос следва да се отговори, че член 7, точка 1, буква б), второ тире от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че договор за кредит като разглеждания в главното производство, сключен между кредитна институция и двама солидарни длъжници, следва да бъде квалифициран като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0033" ID="QS0033"/>договор за предоставяне на услуги<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/> съгласно тази разпоредба.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">По третия въпрос</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39</NO.P><TXT>С третия въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали член 7, точка 1, буква б), второ тире от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че когато кредитна институция отпуска кредит на двама солидарни длъжници, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0034" ID="QS0034"/>мястото в държава членка, където съгласно договора услугите са били предоставени или е трябвало да бъдат предоставени<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/> по смисъла на тази разпоредба, освен ако не е договорено друго, е седалището на тази институция, включително и с оглед на определянето на териториалната компетентност на съда, който следва да разгледа регресния иск между тези съдлъжници.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40</NO.P><TXT>В това отношение следва в съответствие с практиката на Съда да се определи същественото за договора задължение (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160714">14 юли 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Granarolo</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑196/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:559">EU:C:2016:559</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41</NO.P><TXT>Както обаче посочва генералният адвокат в точка 45 от заключението си, в рамките на договор за кредит същественото задължение е самото предоставяне на заетата сума, докато задължението на заемателя да върне тази сума е само последица от изпълнението на престацията на заемодателя.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42</NO.P><TXT>Ето защо следва да се приеме, че в хипотезата, посочена във въпроса на запитващата юрисдикция, когато не е договорено друго, мястото, където са предоставени услугите по смисъла на член 7, точка 1, буква б), второ тире от Регламент № 1215/2012, при предоставяне на кредит от кредитна институция, е мястото, където се намира седалището на тази институция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43</NO.P><TXT>Що се отнася до това дали посоченото съображение е релевантно и с оглед на определянето на съда, който е териториално компетентен да разгледа регресен иск между солидарни длъжници във връзка със задължението за възстановяване, следва да се припомни, че както е видно от точка 31 от настоящото решение, такъв иск се основава на договора за кредит, сключен между солидарните длъжници и кредитната институция.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44</NO.P><TXT>Видно от гореизложеното и от целите за предвидимост, уеднаквяване и добро правораздаване, преследвани с Регламент № 1215/2012 съгласно съображения 15 и 16, член 7, точка 1, буква б), второ тире от този регламент трябва да се тълкува в смисъл, че съдът, компетентен да разгледа такъв иск, е този по мястото на държавата членка, където се намира седалището на тази кредитна институция, като място на изпълнение на задължението, на което се основава такъв регресен иск.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45</NO.P><TXT>В това отношение изявлението на всяка от страните в главното производство, че и двете страни имат качеството на потребители и поради това би следвало да се ползват от правилата за компетентността, предвидена за дела във връзка с потребителски договори в членове 17 и 18 от Регламент № 1215/2012, не е релевантно. Всъщност, както е посочил Съдът по отношение на членове 15 и 16 от Регламент № 44/2001, посочените правила не биха могли да се прилагат към отношенията между двама потребители (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131205">5 декември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Vapenik</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑508/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:790">EU:C:2013:790</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46</NO.P><TXT>Предвид изложеното по-горе на третия въпрос следва да се отговори, че член 7, точка 1, буква б), второ тире от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че когато кредитна институция отпуска кредит на двама солидарни длъжници, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0035" ID="QS0035"/>мястото в държава членка, където съгласно договора услугите са били предоставени или е трябвало да бъдат предоставени<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/> по смисъла на тази разпоредба, освен ако не е договорено друго, е седалището на тази институция, включително и с оглед на определянето на териториалната компетентност на съда, който следва да разгледа регресния иск между тези съдлъжници.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">По четвъртия въпрос</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47</NO.P><TXT>С оглед на отговора, даден на третия въпрос, не следва да се отговаря на четвъртия въпрос.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P>По съдебните разноски</P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48</NO.P><TXT>С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><JURISDICTION><INTRO>По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:</INTRO><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>1)</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Член 7, точка 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20121212">12 декември 2012 година</DATE> относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че регресен иск между солидарни длъжници по договор за кредит попада в обхвата на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0036" ID="QS0036"/>делата, свързани с договор<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/> съгласно тази разпоредба.</HT></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Член 7, точка 1, буква б), второ тире от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че договор за кредит като разглеждания в главното производство, сключен между кредитна институция и двама солидарни длъжници, следва да бъде квалифициран като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0037" ID="QS0037"/>договор за предоставяне на услуги<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/> съгласно тази разпоредба.</HT></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3)</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Член 7, точка 1, буква б), второ тире от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че когато кредитна институция отпуска кредит на двама солидарни длъжници, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0038" ID="QS0038"/>мястото в държава членка, където съгласно договора услугите са били предоставени или е трябвало да бъдат предоставени<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/> по смисъла на тази разпоредба, освен ако не е<?PAGE NO="10"?> договорено друго, е седалището на тази институция, включително и с оглед на определянето на териториалната компетентност на съда, който следва да разгледа регресния иск между тези съдлъжници.</HT></TXT></NP></ITEM></LIST></JURISDICTION></CONTENTS.JUDGMENT><SIGNATURE.CASE><SIGNATORY><P>Подписи</P></SIGNATORY></SIGNATURE.CASE></JUDGMENT>