<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><JUDGMENT xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.55-20141201.xd"><BIB.JUDGMENT><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C‑339/16 P</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62016CJ0339</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:384">EU:C:2017:384</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>8</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>8</PAGE.TOTAL><AUTHOR>CJ</AUTHOR></BIB.JUDGMENT><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P>РЕШЕНИЕ ОТ <DATE ISO="20170517">17.5.2017 г.</DATE> — ДЕЛО C 339/16 P</P><P>ПОРТУГАЛИЯ/КОМИСИЯ</P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Решение на Съда</HT> (шести състав)</P><P><DATE ISO="20170517">17 май 2017 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="STAR" NOTE.ID="E0001"><P>Език на производството: португалски.</P></NOTE></P></TI></TITLE><INDEX><KEYWORD>Обжалване</KEYWORD><KEYWORD>ЕФГЗ и ЕЗФРСР</KEYWORD><KEYWORD>Решение за изпълнение на Европейската комисия</KEYWORD><KEYWORD>Уведомяване на адресата</KEYWORD><KEYWORD>Последваща поправка на формата на отпечатване на приложението</KEYWORD><KEYWORD>Публикуване на решението в <HT TYPE="ITALIC">Официален вестник на Европейския съюз</HT></KEYWORD><KEYWORD>Срок за обжалване</KEYWORD><KEYWORD>Начален момент</KEYWORD><KEYWORD>Просрочие</KEYWORD><KEYWORD>Недопустимост</KEYWORD></INDEX><JUDGMENT.INIT><P>По дело C‑339/16 P</P><P>с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на <DATE ISO="20160616">16 юни 2016 г.</DATE>,</P></JUDGMENT.INIT><PARTIES><PLAINTIFS><P><HT TYPE="BOLD">Португалска република</HT>, за която се явяват L. Inez Fernandes, М. Figueiredo, J. Saraiva de Almeida и P. Estêvão, в качеството на представители,</P><PARTY.STATUS>жалбоподател,</PARTY.STATUS></PLAINTIFS><AGAINST>като другата страна в производството е</AGAINST><DEFENDANTS><P><HT TYPE="BOLD">Европейска комисия</HT>, за която се явяват D. Triantafyllou и М. França, в качеството на представители,</P><PARTY.STATUS>ответник в първоинстанционното производство,</PARTY.STATUS></DEFENDANTS></PARTIES><PREAMBLE><PREAMBLE.INIT><P>СЪДЪТ (шести състав),</P><P>състоящ се от: E. Regan, председател на състава, J.‑C. Bonichot (докладчик) и Ал. Арабаджиев, съдии,</P><P>генерален адвокат: E. Sharpston,</P><P>секретар: A. Calot Escobar,</P></PREAMBLE.INIT><GR.VISA><VISA>предвид изложеното в писмената фаза на производството,</VISA><VISA>предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,</VISA></GR.VISA><PREAMBLE.FINAL>постанови настоящото</PREAMBLE.FINAL></PREAMBLE><?PAGE NO="2"?><CONTENTS.JUDGMENT><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P>Решение</P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1</NO.P><TXT>С жалбата си <HT TYPE="BOLD">Португалската република</HT> иска отмяна на определение на Общия съд на Европейския съюз от <DATE ISO="20160419">19 април 2016 г.</DATE>, <HT TYPE="BOLD">Португалия/Комисия</HT> (T‑556/15, непубликувано, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0001" ID="QS0001"/>обжалваното определение<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2016:239">EU:T:2016:239</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), с което той отхвърля като недопустима жалбата ѝ за отмяна на Решение за изпълнение (EС) 2015/1119 на Комисията от <DATE ISO="20150622">22 юни 2015 година</DATE> за изключване от финансиране от страна на Европейския съюз на някои разходи, направени от държавите членки в рамките на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="182" PAGE.FIRST="39" DATE.PUB="2015">ОВ L 182, 2015 г., стр. 39</REF.DOC.OJ>) (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0002" ID="QS0002"/>спорното решение<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>), в частта, с която се изключват от финансиране някои разходи, направени от тази държава членка.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P>Обстоятелства, предхождащи спора и спорното решение</P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20150622">22 юни 2015 г.</DATE> Комисията приема спорното решение, с което по-конкретно прилага финансова корекция от порядъка на 137 милиона евро на Португалската република за мярката <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0003" ID="QS0003"/>Други преки помощи — площи<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/> за финансовите години 2010—2012.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3</NO.P><TXT>В член 2 от спорното решение е посочено по-конкретно:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0004" ID="QS0004"/>Адресат[…] на настоящото решение [е] […] Португалската република<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20150623">23 юни 2015 г.</DATE> спорното решение е нотифицирано на постоянното представителство на Португалската република към Европейския съюз под номер C(2015) 4076.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20150710">10 юли 2015 г.</DATE> спорното решение е публикувано в <HT TYPE="ITALIC">Официален вестник на Европейския съюз</HT>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20150720">20 юли 2015 г.</DATE>, постоянното представителство на Португалската република към Съюза получава съобщение, към което е приложена следната записка на английски език:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0005" ID="QS0005"/>Поради техническа грешка приложението към [спорното решение] от <DATE ISO="20150622">22 юни 2015 г.</DATE>, нотифицирано на <DATE ISO="20150623">23 юни 2015 г.</DATE>, може да създаде проблеми поради формата на отпечатване. По тази причина ви изпращаме отново приложението, от което са отстранени всички проблеми във връзка с формата на отпечатване<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>.</P></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P>Жалбата до Общия съд и обжалваното определение</P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7</NO.P><TXT>С жалба, подадена в секретариата на Общия съд на <DATE ISO="20150923">23 септември 2015 г.</DATE>, Португалската република иска отмяна на спорното решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8</NO.P><TXT>С отделна молба, подадена в секретариата на Общия съд на <DATE ISO="20151008">8 октомври 2015 г.</DATE>, Комисията повдига възражение за недопустимост на основание член 130, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд. На <DATE ISO="20151120">20 ноември 2015 г.</DATE> Португалската република представя становището си относно възражението за недопустимост, повдигнато от Комисията.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9</NO.P><TXT>С процесуално-организационно действие от <DATE ISO="20160204">4 февруари 2016 г.</DATE> Общият съд иска от Комисията сведения относно проблемите във връзка с формата на отпечатване, посочени в съобщението ѝ от <DATE ISO="20150720">20 юли 2015 г.</DATE> С писмо от <DATE ISO="20160217">17 февруари 2016 г.</DATE> Комисията изпълнява това искане на Общия съд, като представя исканите сведения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10</NO.P><TXT>В обжалваното определение Общият съд установява, че жалбата на Португалската република очевидно е подадена след изтичането на определения срок и поради това е просрочена.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="3"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11</NO.P><TXT>В това отношение Общият съд приема, че срокът за обжалване на спорното решение започва да тече от нотифицирането му на Португалската република, осъществено на <DATE ISO="20150623">23 юни 2015 г.</DATE> Според Общия съд съгласно Процедурния правилник на Общия съд срокът за обжалване, включително срокът за отдалеченост, изтича на <DATE ISO="20150902">2 септември 2015 г.</DATE> в полунощ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12</NO.P><TXT>Поради това Общият съд отхвърля жалбата на Португалската република като недопустима.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P>Искания на страните</P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13</NO.P><TXT>С жалбата си Португалската република иска от Съда:</TXT><P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>да отмени обжалваното определение в частта, в която Общият съд приема, че повдигнатото от Комисията възражение за недопустимост е основателно,</P></ITEM><ITEM><P>да приеме, че жалбата срещу спорното решение е надлежно подадена в срока, определен в член 263 ДФЕС, и</P></ITEM><ITEM><P>да осъди Комисията да заплати всички съдебни разноски.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14</NO.P><TXT>Комисията иска от Съда:</TXT><P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>да приеме, че подадената от Португалската република жалба е недопустима или, при условията на евентуалност, неоснователна, и</P></ITEM><ITEM><P>да осъди Португалската република да заплати съдебните разноски.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P>По жалбата</P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15</NO.P><TXT>В подкрепа на жалбата си Португалската република повдига три основания, изведени от грешки при прилагане на правото при прилагането на член 263, шеста алинея ДФЕС.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">По допустимостта</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Доводи на страните</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16</NO.P><TXT>Комисията твърди, че жалбата е недопустима, тъй като всички изложени от Португалската република основания са недопустими, понеже тази държава членка само оспорва обжалваното определение със същите доводи като изложените пред Общия съд, без да посочи доказателствата и причините, поради които твърди, че Общият съд е допуснал грешки при прилагане на правото.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17</NO.P><TXT>Освен това доводът на Португалската република, че при липсата на императивни причини за обратното Общият съд трябвало да предпочете тълкуване на член 263 ДФЕС, което не води до преклудиране на правото му на обжалване, също бил недопустим, тъй като с него се цели преценка на фактически въпрос.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18</NO.P><TXT>Португалската република оспорва повдигнатото от Комисията възражение за недопустимост.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="4"?><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Съображения на Съда</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19</NO.P><TXT>Тъй като Комисията оспорва допустимостта на жалбата, предмет на настоящото производство, поради това че Португалската република иска само преразглеждане на вече изложените пред Общия съд доводи, следва по-конкретно да се припомни, че от член 168, параграф 1, буква г) и член 169, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда следва, че в жалбата трябва да са посочени точно оспорените аспекти на съдебното решение, чиято отмяна се иска, както и конкретните правни доводи в подкрепа на това искане. Жалба, която само повтаря или възпроизвежда буквално вече изложени пред Общия съд основания и доводи, в това число и такива, които се основават на изрично отхвърлени от този съд фактически обстоятелства, не отговаря на произтичащите от тези разпоредби изисквания за мотивиране (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170119">19 януари 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Total и Elf Aquitaine</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑351/15 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:27">EU:C:2017:27</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20</NO.P><TXT>Когато обаче жалбоподателят оспорва тълкуването или прилагането на правото на Съюза от Общия съд, разгледаните в първоинстанционното производство правни въпроси могат отново да бъдат обсъдени в хода на производството по обжалване. Наистина, ако жалбоподателят не може да основе жалбата си до Съда на вече изложени пред Общия съд основания и доводи, производството по обжалване отчасти би се обезсмислило (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170119">19 януари 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Total и Elf Aquitaine</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑351/15 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:27">EU:C:2017:27</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21</NO.P><TXT>В случая целта на жалбата на Португалската република не е само да се преразгледа подадената до Общия съд жалба, а да се оспори точно начинът, по който Общият съд тълкува член 263, шеста алинея ДФЕС, и правните доводи, въз основа на които той приема, че жалбата на тази държава членка очевидно е подадена, след като определеният срок е изтекъл, и поради това е просрочена.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22</NO.P><TXT>За целта Португалската република посочва достатъчно точно оспорваните аспекти на обжалваното определение и доводите, които излага в подкрепа на искането си за отмяна.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23</NO.P><TXT>Освен това, що се отнася до допустимостта на довода, че при липсата на императивни причини за обратното, Общият съд е трябвало да предпочете тълкуване на член 263 ДФЕС, което не води по преклудиране на правото му на обжалване, налага се изводът, че този довод не е относно <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0006" ID="QS0006"/>преценката на фактически обстоятелства<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>, а е във връзка с начина на прилагане на тази разпоредба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24</NO.P><TXT>Поради това жалбата на Португалската република е допустима.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">По същество</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">По второто и третото основание</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P>–</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Доводи на страните</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25</NO.P><TXT>Португалската република твърди, че Общият съд допуска различни грешки при тълкуването на член 263, шеста алинея ДФЕС, по-конкретно в точка 31 от обжалваното определение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26</NO.P><TXT>От една страна, от текста на тази разпоредба следвало, че публикуването на спорното решение в Официален вестник е определящо за срока на обжалване. Наистина, думите <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0007" ID="QS0007"/>в зависимост от случая<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/> указвали, че началният момент на срока за обжалване трябва да се определя в зависимост от реда на формите на публикуването, съдържащ се в тази разпоредба. От този ред следвало, че съобщаването е субсидиарно спрямо публикуването, и то дори в случаите, когато<?PAGE NO="5"?> публикуването не е задължително. Това тълкуване се потвърждавало от решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19980310">10 март 1998 г.</DATE>, <NAME.CASE>Германия/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑122/95</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1998:94">EU:C:1998:94</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), и позволявало да се спази принципът на правна сигурност и да се избегне всякаква дискриминация между държавите членки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27</NO.P><TXT>От друга страна, Португалската република твърди, че Общият съд е трябвало да предпочете тълкуване на член 263 ДФЕС, което не води до преклудиране на правото му на обжалване, и във връзка с това се позовава на решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130926">26 септември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>PPG и SNF/ECHA</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑625/11 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:594">EU:C:2013:594</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28</NO.P><TXT>В подкрепа на този довод Португалската република се позовава и на решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19970122">22 януари 1997 г.</DATE>, <NAME.CASE>Opel Austria/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑115/94</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:1997:3">EU:T:1997:3</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0124">124</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от което следвало, че принципът на правна сигурност изисква всеки акт да бъде доведен до знанието на заинтересованото лице, така че то да може да узнае със сигурност от кой момент съответният акт произвежда правни последици. От същото решение следвало, че това изискване за правна сигурност се налага с особена строгост, когато става дума за акт, който може да доведе до финансови последици, за да могат заинтересованите лица да се запознаят с точния обхват на задълженията, които той им налага.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29</NO.P><TXT>Португалската република твърди освен това, че в точка 37 от обжалваното определение Общият съд не се съобразява с последиците, произтичащи от постоянната практика на Комисията да публикува в Официален вестник решенията за уравняване на разходите, направени от държавите членки в рамките на ЕФГЗ и на ЕЗФРСР.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30</NO.P><TXT>Във връзка с това от решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19980310">10 март 1998 г.</DATE>, <NAME.CASE>Германия/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑122/95</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1998:94">EU:C:1998:94</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), следвало, че Португалската република имала законно основание да очаква спорното решение да бъде публикувано в Официален вестник и срокът за обжалване да започне да тече от дата на публикуването.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31</NO.P><TXT>Общият съд освен това не се съобразил с правните последици, произтичащи от факта, че Комисията публикува решенията за уравняване на сметки в серия L на Официален вестник</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32</NO.P><TXT>Като се основава на определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20071127">27 ноември 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Diy-Mar Insaat Sanayi ve Ticaret и Akar/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑163/07 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:717">EU:C:2007:717</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), Португалската република посочва също, че Комисията е възприела <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0008" ID="QS0008"/>поведение, което може да предизвика допустимо объркване в съзнанието на добросъвестна страна в производството<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/> и че Съдът приема, че някои положения могат да се приравнят <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0009" ID="QS0009"/>на случайно събитие или на непреодолима сила, така че на заинтересованите лица да не може да се противопостави погасяването на техни права поради изтичането на съответните срокове<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33</NO.P><TXT>Комисията иска второто и третото основание да се отхвърлят.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P>–</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Съображения на Съда</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34</NO.P><TXT>Съгласно член 263, шеста алинея ДФЕС жалбите, предвидени в този член, трябва да бъдат заведени в срок от два месеца, считано, в зависимост от случая, от публикуването на акта, от неговото съобщаване на жалбоподателя или, при липса на съобщаване, от деня, в който той е узнал за него.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35</NO.P><TXT>Освен това от член 297, параграф 2, трета алинея ДФЕС следва, че за разлика от актовете, които трябва да се публикуват в Официален вестник, именно решенията, които посочват адресат, трябва да се нотифицират до онези, до които са адресирани, и произвеждат действие от момента на нотифициране.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36</NO.P><TXT>При съвместния прочит на двете разпоредби от Договора за функционирането на ЕС се установява, че що се касае до жалбите за отмяна, датата, която трябва да се вземе предвид за определяне на началния момент на срока за обжалване, е датата на публикуването, когато това публикуване, което е условие за влизането в сила на акта, е предвидено в този Договор, и датата на нотифицирането в другите посочени в член 297, параграф 2, трета алинея ДФЕС случаи, сред които са решенията, които посочват адресат.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37</NO.P><TXT>Съдът потвърждава това тълкуване на член 263, шеста алинея ДФЕС, като приема, относно акт, който посочва адресатите си, че автентичен е само текстът, който им е нотифициран, независимо че този акт е бил също публикуван в Официален вестник (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19660713">13 юли 1966 г.</DATE>, <NAME.CASE>Consten и Grundig/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>56/64 и 58/64</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1966:41">EU:C:1966:41</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, стр. 491).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38</NO.P><TXT>От това следва, обратно на това, което поддържа Португалската република, че нотифицирането на акта няма субсидиарен характер спрямо публикуването му в Официален вестник за определянето на началния момент на срока за обжалване, който се прилага за адресата на този акт.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39</NO.P><TXT>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19980310">10 март 1998 г.</DATE>, <NAME.CASE>Германия/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑122/95</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1998:94">EU:C:1998:94</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), не позволява да се направи друг извод. Наистина в точка 35 от това решение Съдът приема, че от самия текст на член 263, шеста алинея ДФЕС следва, че критерият за датата на запознаване с акта като начален момент на срока за обжалване, има субсидиарен характер спрямо публикуването или нотифицирането на акта.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40</NO.P><TXT>С оглед на всички изложени по-горе съображения следва да се приеме, че Общият съд не допуска грешка при прилагане на правото, като приема, по-конкретно в точка 36 от обжалваното определение, че за изчисляването на срока за обжалване е трябвало да се вземе предвид нотифицирането на спорното решение на Португалската република, а не публикуването на това решение в Официален вестник.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41</NO.P><TXT>Другите изложени от Португалската република доводи във второто и третото основание не биха могли да оспорят този извод.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42</NO.P><TXT>Същото се отнася и за твърдението на Португалската република, че Общият съд трябвало да предпочете тълкуване на член 263, шеста алинея ДФЕС, което да не води до преклудиране на правото ѝ на обжалване, след като във всеки случай обхватът на тази разпоредба, тълкувана в светлината на член 297, параграф 2, трета алинея ДФЕС, е ясен и във формулировката ѝ няма основания за съмнения относно тълкуването ѝ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43</NO.P><TXT>По същата причина Португалската република не може да твърди, че като публикува решенията за уравняване на разходите, направени от държавите членки в рамките на земеделските фондове, Комисията възприела поведение, което могло да предизвика <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0010" ID="QS0010"/>объркване в съзнанието на добросъвестна страна в производството<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>, че тълкуването, което тя прави на член 263, шеста алинея ДФЕС, е извинима грешка (вж. в този смисъл определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20020517">17 май 2002 г.</DATE>, <NAME.CASE>Германия/Парламент и Съвет</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑406/01</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2002:304">EU:C:2002:304</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0021">21</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), нито че тълкуването на тази разпоредба, направено от Общия съд, противоречи на принципа на правна сигурност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44</NO.P><TXT>От всички изложени по-горе съображения следва, че второто и третото основание на жалбата трябва да се отхвърлят.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="7"?><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">По първото основание</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P>–</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Доводи на страните</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45</NO.P><TXT>Португалската република твърди, че след нотифицирането на спорното решение на <DATE ISO="20150623">23 юни 2015 г.</DATE>, което тя квалифицира като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0011" ID="QS0011"/>временно<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>, това решение ѝ е нотифицирано <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0012" ID="QS0012"/>окончателно<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/> на <DATE ISO="20150720">20 юли 2015 г.</DATE> Втората дата била началният момент на срока за обжалване, тъй като, обратно на това, което следвало от точка 42 от обжалваното определение, нотифицирането на <DATE ISO="20150623">23 юни 2015 г.</DATE> не ѝ позволило да се запознае изцяло със спорното решение, което Комисията потвърдила, приемайки, че това нотифициране не е нито идеално, нито пълно. Поради това жалбата била подадена в срок.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46</NO.P><TXT>Комисията иска първото основание на жалбата да се отхвърли.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P>–</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Съображения на Съда</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47</NO.P><TXT>Що се отнася до редовността на нотифицирането на актовете на Съюза, Съдът е имал повод да уточни, че решение е надлежно нотифицирано, при положение че е съобщено на адресата си и му е дадена възможност да се запознае с него (вж. определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141002">2 октомври 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Page Protective Services/SEAE</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑501/13 P</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2259">EU:C:2014:2259</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48</NO.P><TXT>В това отношение от точки 26 и 27 от обжалваното определение се установява, че спорното решение е било нотифицирано на Португалската република на <DATE ISO="20150623">23 юни 2015 г.</DATE> и че тя е била в състояние да се запознае със съдържанието на това решение и с мотивите, които го обосновават. В точка 42 от това определение Общият съд освен това отбелязва, че целта на последващото уведомяване от <DATE ISO="20150720">20 юли 2015 г.</DATE> е само да се измени формата на отпечатване на таблиците с числа в приложението към спорното решение и това не се отразявало на редакцията на текста на португалски език, който не претърпял никакви промени, нито в съдържанието, нито във външния вид.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49</NO.P><TXT>Що се отнася до доводите на Португалската република, изведени от факта, че в това отношение Общият съд изопачил факти и доказателства, достатъчно е да се отбележи, че всичко съдържащо се в спорното решение относно Португалската република е ясно отразено в нотифицираната на <DATE ISO="20150623">23 юни 2015 г.</DATE> редакция на това решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50</NO.P><TXT>От изложеното по-горе следва, че спорното решение е надлежно нотифицирано на Португалската република на <DATE ISO="20150623">23 юни 2015 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51</NO.P><TXT>Колкото до уведомлението от <DATE ISO="20150720">20 юли 2015 г.</DATE>, във всеки случай от практиката на Съда следва, че решение, което, какъвто очевидно е настоящият случай, само потвърждава предишно решение, не води до възникване на нов срок за обжалване, тъй като подаването на жалба за отмяна на решение, с което се потвърждава изцяло предишно, необжалвано в срок решение, е недопустимо (вж. в този смисъл определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19901121">21 ноември 1990 г.</DATE>, <NAME.CASE>Infortec/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑12/90</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1990:415">EU:C:1990:415</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0010">10</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52</NO.P><TXT>С оглед на изложените по-горе съображения Общият съд не допуска грешка при прилагане на правото, като приема в точка 27 от обжалваното определение, че направената на <DATE ISO="20150623">23 юни 2015 г.</DATE> нотификация на спорното решение е дала възможност на Португалската република да се запознае с това решение и с мотивите, които го обосновават, а в точка 44 от обжалваното определение, че срокът за обжалване на спорното решение е започнал да тече от неговото нотифициране на Португалската република на <DATE ISO="20150623">23 юни 2015 г.</DATE>, а не от датата на уведомяването на <DATE ISO="20150720">20 юли 2015 г.</DATE></TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53</NO.P><TXT>Поради това първото основание на жалбата следва да се отхвърли.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54</NO.P><TXT>От всички изложени дотук съображения следва, че жалбата трябва да се отхвърли в нейната цялост.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P>По съдебните разноски</P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55</NO.P><TXT>Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато жалбата е неоснователна, Съдът се произнася по съдебните разноски.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56</NO.P><TXT>Съгласно член 138, параграф 1 от същия правилник, приложим към производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от същия, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57</NO.P><TXT>Тъй като Комисията е направила искане Португалската република да се осъди да заплати съдебните разноски и тя е загубила делото, Португалската република следва да се осъди да заплати съдебните разноски.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><JURISDICTION><INTRO>По изложените съображения Съдът (шести състав) реши:</INTRO><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>1)</NO.P><TXT>Отхвърля жалбата.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Осъжда Португалската република да заплати съдебните разноски.</TXT></NP></ITEM></LIST></JURISDICTION></CONTENTS.JUDGMENT><SIGNATURE.CASE><SIGNATORY><P>Подписи</P></SIGNATORY></SIGNATURE.CASE></JUDGMENT>