<!DOCTYPE html PUBLIC "yes" "xhtml1-strict.dtd">
<html xmlns="http://www.w3.org/1999/xhtml">
<!--GENDOC2XHTML # converter_version: 1.2.15-->
  <head>
    <title>2026-04-202604C116202402290-00-TRA-DOC-BG-CONCL-C-0229-24-202506583-07_00</title>
    <meta content="text/html; charset=utf-8" http-equiv="Content-Type"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGeneratedDate"/>
    <meta content="bg-BG" name="Gendoc_Lang"/>
    <meta content="" name="Gendoc_GenerationDate"/>
    <meta content="" name="IsFlattened"/>
    <meta content="1" name="NumProc"/>
    <meta content="Final" name="Gendoc_EditionType"/>
    <meta content="0001" name="Gendoc_CaseNumberSuite"/>
    <meta content="13/04/2026 13:07:12" name="Gendoc_LastVerificationDate"/>
    <meta content="" name="Gendoc_ProcedureNumber"/>
    <meta content="bg" name="Gendoc_LangCode"/>
    <meta content="CNC" name="TypeDoc"/>
    <meta content="xYROknBZlxBtd/bRmrgT5RWJuMxtNetN6adlcUXpXM1rJnYBx/FevKcQMrV+f6upqe53uL7eoEGL5ViSuv1Ejq9Ey5boq4cD8dX4fMEqL+4S2GWm0hu2d3Xmtr+7g7E7fE1vsvj/uvHPuCe4kpEhAHW4oCto91fzCxjLYtR8Ypo=" name="GenDocUID"/>
    <meta content="P" name="TypeProc"/>
    <meta content="" name="CreateCustomParts"/>
    <meta content="OK" name="ReadyToPublish"/>
    <meta content="anik" name="Gendoc_User"/>
    <meta content="" name="EP_Mode"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGenerated"/>
    <meta content="" name="Gendoc_Vademecum"/>
    <meta content="0229" name="NumeroOrdre"/>
    <meta content="2024" name="Annee"/>
    <meta content="P" name="Gendoc_ProcedureType"/>
    <meta content="" name="EP_Version"/>
    <meta content="BG" name="Langue"/>
    <meta content="anik" name="Gendoc_DGTGeneratedUser"/>
    <meta content="FAST_document_go_ok" name="Gendoc_LastVerificationStatus"/>
    <meta content="CNC_C" name="Gendoc_GendocTemplateType"/>
    <meta content="TRUE" name="WithoutAuthorBlockFlatP"/>
    <meta content="GenDoc 24-06-25 09:45:06" name="Created"/>
    <meta content="" name="Canevas3_Vademecum"/>
    <meta content="TRUE" name="WithoutAuthorBlock"/>
    <meta content="" name="Gendoc_CaseYear"/>
    <meta content="false" name="Generation_In_Progress"/>
    <meta content="C" name="Juridiction"/>
    <meta content="3c25996d33f24e0887144b162fdef1f0" name="DocumentIdentifier"/>
    <meta content="0229" name="Gendoc_CaseNumber"/>
    <meta content="ImportedWithoutSource" name="SdlIdentifier"/>
    <meta content="RP" name="NatureAff"/>
    <meta content="RP" name="Gendoc_CaseNature"/>
    <meta content="0001" name="NumSuite"/>
    <meta content="C" name="Gendoc_Juridiction"/>
  </head>
  <body>
    <div style="header">
      <div id="rId25" style="first"/>
      <div id="rId21" style="even">Заключение на J. Kokott — Дело C-229/24</div>
      <div id="rId22" style="default">Brännelius</div>
    </div>
    <p class="C36Centre" id="para-1" title="page-1">
      ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
    </p>
    <p class="C36Centre" id="para-2" title="page-1">
      J. KOKOTT
    </p>
    <p class="C36Centre" id="para-3" title="page-1">
      представено на 10 юли 2025 година (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-1" href="#t-1">1</a>
</span>)
      
    </p>
    <p class="C38Centregrasgrandespacement" id="para-4" title="page-1">
      Дело C‑229/24 [Brännelius] (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-2" href="#t-2">i</a>
</span>)
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-5" title="page-1">
      TK,
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-6" title="page-1">
      OP
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-7" title="page-1">
      срещу
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-8" title="page-1">
      Riksåklagaren
    </p>
    <p class="C39Centreespacement" id="para-9" title="page-1">
      (Преюдициално запитване, отправено от Högsta domstolen (Върховен съд, Швеция)
    </p>
    <p class="C71Indicateur" id="para-10" title="page-1">
      „Преюдициално запитване — Сближаване на законодателствата — Единен пазар на финансови услуги — Регламент (ЕС) № 596/2014 — Пазарна злоупотреба — Член 7, параграф 1, буква a) — Понятие „вътрешна информация“ — Информация, която не е била направена публично достояние — Член 17 — Публично разкриване на вътрешна информация от емитент — Решение на възлагащ орган да не възложи обществена поръчка — Съобщение до оферентите по електронна поща — Продажба на акции на предприятие оферент преди разкриването на информацията — Злоупотреба с вътрешна информация — Вътрешна информация — Разкриване на информацията“
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-11" title="page-2">
      
        <br/>
      
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">I.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Въведение</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Högsta domstolen (Върховен съд, Швеция) трябва да се произнесе по жалбите на две лица, осъдени в първоинстанционното и във въззивното производство за това, че са продали на шведската фондова борса финансови инструменти, по отношение на които са обвинени, че са притежавали вътрешна информация.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Тази информация се отнася до решението на общински възлагащ орган да не възложи обществена поръчка на котирано на фондовата борса дружество. Малко преди това дружество да издаде прессъобщение по този въпрос, двете посочени по-горе лица научават информацията посредством електронно писмо, изпратено от възлагащия орган, и продават акциите си, за да избегнат загуби на фондовата борса. Спорът в главното производство се отнася до въпроса дали информацията, която тези две лица са използвали в своя полза, може да се квалифицира като вътрешна информация, като се има предвид, че към момента на продажбата на акциите решението да не се възложи поръчката, вече е било съобщено на ограничен кръг адресати.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">3.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В този контекст запитващата юрисдикция отправя до Съда два въпроса относно тълкуването на понятието „вътрешна информация“, и по-специално относно критерия тази информация да не е била „направена публично достояние“ по смисъла на член 7, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 596/2014 (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-3" href="#t-3">2</a>
</span>). Съдът вече се е произнасял по няколко от съставните елементи на това понятие (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-4" href="#t-4">3</a>
</span>). Той обаче все още не се е произнасял относно липсата на публично разгласяване на въпросната информация, като условие, за да се приеме, че тя е вътрешна — условие, чийто точен обхват е широко обсъждан в доктрината (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-5" href="#t-5">4</a>
</span>). Става въпрос по-специално за това на какъв кръг от лица трябва да е била разкрита тази информация или до каква степен и при какви условия тя трябва да бъде достъпна, за да загуби качеството си на вътрешна информация.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">II.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Правни разпоредби</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">А.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Правото на Съюза</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Регламент № 596/2014</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">4.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съображения 14, 23, 24 и 28 от Регламент № 596/2014 гласят:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-20" title="page-4">
      „(14) Разумните инвеститори основават инвестиционните си решения върху информацията, с която вече разполагат, т.е. върху предварително налична информация. Следователно въпросът дали би било вероятно при вземането на инвестиционно решение разумният инвеститор да вземе под внимание определена информация, трябва да бъде оценяван въз основа на предварително наличната информация. Подобна оценка трябва да отчете очакваното въздействие на информацията в светлината на цялостната дейност на съответния емитент, на достоверността на източника на информация и на всякакви други пазарни променливи, които при дадените обстоятелства могат да засегнат финансовите инструменти […].
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-21" title="page-4">
      […]
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-22" title="page-4">
      (23) Основните характеристики на злоупотребата с вътрешна информация се състоят в получаването чрез вътрешна информация по несправедлив начин на предимство, което е в ущърб на трети страни, които не разполагат с тази информация, и следователно в подкопаването на целостта на финансовите пазари и разколебаването на доверието на инвеститорите. Следователно забраната за злоупотреба с вътрешна информация следва да се прилага, когато лице, което е в притежание на вътрешна информация, получава по нелоялен начин предимство от извлечената благодарение на тази информация полза, чрез сключване на сделки въз основа на тази информация, като придобива или се разпорежда с финансови инструменти, до които се отнася тази информация, като се опитва да ги придобие или да се разпореди с тях, като отменя или изменя или се опитва да отмени или измени нареждане за придобиване или разпореждане с такива финансови инструменти, за собствена сметка или за сметка на трета страна, пряко или косвено.
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-23" title="page-5">
      […]
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-24" title="page-5">
      (24) Когато физическо или юридическо лице, което притежава вътрешна информация, придобие или се разпореди, или се опита да придобие или да се разпореди за собствена сметка или за сметка на трета страна, пряко или косвено, с финансови инструменти, до които се отнася тази информация, следва да се приеме, че лицето е използвало тази информация. Тази презумпция не засяга правата на защита. Въпросът дали дадено лице е нарушило забраната за злоупотреба с вътрешна информация или извършва опит за злоупотреба с вътрешна информация следва да се анализира в контекста на целта на настоящия регламент, а именно защитата на целостта на финансовия пазар и укрепването на доверието на инвеститорите, което от своя страна се основава върху уверението, че инвеститорите са поставени на равна основа и са защитени срещу злоупотреба с вътрешна информация.
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-25" title="page-5">
      […]
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-26" title="page-5">
      (28) Проучванията и изготвените оценки, основани на публично достъпни данни, не следва да се разглеждат сами по себе си като вътрешна информация и поради това самият факт, че дадена сделка е извършена въз основа на проучвания или оценки, не следва да се счита за използване на вътрешна информация Обаче, например, информацията може да представлява вътрешна информация, когато публикуването или разпространението на информацията обичайно се очаква от пазара и когато такова публикуване или разпространение допринася за процеса на ценообразуване на финансови инструменти, или когато информацията предоставя мнението на признат пазарен коментатор или институция с възможност за упражняване на влияние върху цените на свързани финансови инструменти. Участниците на пазара трябва да разгледат степента, до която информацията е непублична, както и възможното въздействие върху финансовите инструменти, търгувани преди нейното публикуване или разпространение, за да установят дали биха търгували въз основа на вътрешна информация“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">5.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 7 от този регламент, озаглавен „Вътрешна информация“, предвижда в параграфи 1 и 4:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-28" title="page-5">
      „1. За целите на настоящия регламент вътрешната информация се състои от следните видове информация:
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-29" title="page-5">
      a) точна информация, която не е била направена публично достояние, свързана пряко или косвено с един или повече емитенти или с един или повече финансови инструменти и която, ако бъде направена публично достояние, би могла да повлияе чувствително върху цената на тези финансови инструменти или на свързаните с тях дериватни финансови инструменти;
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-30" title="page-6">
      […]
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-31" title="page-6">
      4. За целите на параграф 1 информация, която, ако бъде направена публично достояние, би могла да има значително въздействие върху цената на финансови инструменти, дериватни финансови инструменти, свързани спот договори за стоки или продавани на търг продукти, основани на квоти за емисии, означава информацията, която разумен инвеститор вероятно би използвал като част от мотивите за своите инвестиционни решения“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">6.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 8 от посочения регламент, озаглавен „Злоупотреба с вътрешна информация“, предвижда по-специално:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-33" title="page-6">
      „1. За целите на настоящия регламент злоупотреба с вътрешна информация възниква, когато дадено лице разполага с вътрешна информация и я използва, като придобива или се разпорежда за собствена сметка или сметка на трета страна, пряко или косвено, с финансови инструменти, за които се отнася тази информация. […]
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-34" title="page-6">
      […]
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-35" title="page-6">
      4. Настоящият член се прилага по отношение на всяко лице, което разполага с вътрешна информация в резултат на това, че:
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-36" title="page-6">
      a) е член на административния, управителния или надзорния орган на емитента […];
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-37" title="page-6">
      б) има дялово участие в капитала на емитента […];
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-38" title="page-6">
      в) има достъп до информация чрез упражняването на дейност, професия или служебни задължения; […]
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-39" title="page-6">
      […]
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-40" title="page-6">
      Настоящият член се прилага и за всяко лице, което притежава вътрешна информация при обстоятелства, различни от посочените в първа алинея, когато лицето знае или следва да знае, че това е вътрешна информация.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-41" title="page-6">
      […]“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">7.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно член 14, букви а) и в) от същия регламент, озаглавен „Забрана за злоупотреба с вътрешна информация и за незаконно разкриване на вътрешна информация“, се забраняват „[участието или опитът за участие] в злоупотреба с вътрешна информация“ и „незаконно[то] [разкриване] на вътрешна информация“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">8.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 17, параграф 1 от същия регламент, озаглавен „Публично разкриване на вътрешна информация“, гласи по-специално следното:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-44" title="page-7">
      „Емитент при първа възможност публично разкрива вътрешната информация, която го засяга пряко.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-45" title="page-7">
      Емитентът гарантира, че вътрешната информация се разкрива по начин, който способства бързия достъп и пълната, точна и своевременна оценка на информацията от обществеността и когато е приложимо, по официално определения механизъм, посочен в член 21 от Директива 2004/109/ЕО на Европейския парламент и на Съвета [от 15 декември 2004 година относно хармонизиране изискванията за прозрачност по отношение на информацията за издателите, чиито ценни книжа са допуснати за търгуване на регулиран пазар, и за изменение на Директива 2001/34/ЕО (OВ L 390, 2004 г., стр. 38; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 7, стр. 172)] Емитентът не комбинира разкриването на вътрешна информация на обществеността с предлагането на неговите дейности на пазара. Емитентът публикува и поддържа на своя уебсайт за срок от най-малко пет години цялата вътрешна информация, която е задължен да разкрие публично.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-46" title="page-7">
      Настоящият член се прилага по отношение на емитенти, които са поискали или одобрили допускане на техните финансови инструменти до търговия на регулиран пазар в държава членка […]“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">9.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 30 от същия регламент, озаглавен „Административни санкции и други административни мерки“, предвижда в параграф 1:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-48" title="page-7">
      „Без да се засягат наказателноправните санкции и надзорните правомощия на компетентните органи по член 23, държавите членки в съответствие с националното право предвиждат компетентните органи да имат правомощията да налагат подходящи административни санкции и други административни мерки по отношение най-малко на следните нарушения:
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-49" title="page-7">
      а) нарушения на членове 14 и 15 […]“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1055</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">10.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1055 (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-6" href="#t-6">5</a>
</span>), озаглавен „Средства за публично разкриване на вътрешна информация“, предвижда по-специално в параграф 1:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-52" title="page-7">
      „Емитентите и участниците на пазара на квоти за емисии разкриват вътрешна информация посредством технически средства, с които се гарантира, че:
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-53" title="page-8">
      a) вътрешната информация се разпространява:
    </p>
    <p class="C11Marge1avecretrait" id="para-54" title="page-8">
      i) до възможно най-широк кръг лица и по недискриминационен начин;
    </p>
    <p class="C11Marge1avecretrait" id="para-55" title="page-8">
      ii) безплатно;
    </p>
    <p class="C11Marge1avecretrait" id="para-56" title="page-8">
      iii) едновременно в целия Съюз.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-57" title="page-8">
      […]“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">Б.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Шведското право</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">TF</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">11.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 1 от глава 2 от tryckfrihetsförordningen (1949:105) (Конституционен закон № 105 от 1949 г. за свободата на печата) от 5 април 1949 г. (наричан по-нататък „TF“) гласи:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-61" title="page-8">
      „За да се насърчи свободата на изразяване, свободната и плуралистична информация и свободното художествено творчество, всеки има право на достъп до публични документи“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">12.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно член 2 от глава 2 от TF правото на достъп до публични документи може да бъде ограничавано само когато това е необходимо за защита на определени обществени интереси, изброени в него.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">13.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 4 от глава 2 от TF предвижда:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-64" title="page-8">
      „Публичен е документ, който се съхранява от орган и съгласно член 9 или член 10 се счита за получен от орган или изготвен от орган“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">14.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По силата на член 10 от глава 2 от TF документ се счита за изготвен от орган, когато е предоставен на неговия получател.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Закон за публичния достъп до информация и за поверителността</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">15.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В offentlighets- och sekretesslagen (2009:400) (Закон № 400 от 2009 г. за публичния достъп до информация и за поверителността) (наричан по-нататък „Законът за публичния достъп до информация и за поверителността“) се съдържат по-подробни разпоредби относно процедурата, прилагана от националните органи в областта на оповестяването на публични документи и ограниченията на правото на достъп до тях.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">16.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 3 от глава 2 от този закон гласи:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-69" title="page-9">
      „Разпоредбите на [TF] относно правото на достъп до публични документи пред органите се прилагат също, доколкото са релевантни, за документите на акционерните дружества, събирателните дружества, стопанските сдружения и фондациите, в които общините или регионите упражняват решаващо влияние. За целите на настоящия закон посочените дружества, сдружения и фондации се приравняват на органи“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">17.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 4 от глава 6 от посочения закон предвижда:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-71" title="page-9">
      „По искане на частноправно лице органът предоставя информация, която се съдържа в официален документ, съхраняван от него, ако тази информация не е поверителна или не може да попречи на правилното функциониране на органа“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">18.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 3, втора алинея от глава 19 от същия закон предвижда, че що се отнася до процедура за възлагане на обществена поръчка, информацията по-специално относно офертите не може да бъде съобщавана на никого освен на оферента или на този, който е подал офертата, преди публикуването на всички оферти, приемането на решението за възлагане или приключването на процедурата за възлагане на обществената поръчка.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">19.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно член 16 от глава 31 от същия закон режимът на поверителност се прилага по отношение на информацията за търговското или оперативното състояние на частноправно лице, когато последното се намира в търговски отношения с публичен орган, ако поради конкретни причини може да се предположи, че това лице би претърпяло вреда в резултат на разкриването на информация.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">3.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Закон № 1145 от 2016 г. за обществените поръчки</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">20.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно член 12, първа алинея, първо изречение от глава 12 от lagen (2016:1145) om offentlig upphandling (Закон № 1145 от 2016 г. за обществените поръчки) възлагащият орган уведомява в най-кратък срок в писмена форма кандидатите и оферентите за взетите решения във връзка с възлагането на поръчка или със сключването на рамково споразумение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">21.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно глава 19, член 7, първа алинея от този закон не по-късно от 30 дни след сключването на договора или рамковото споразумение възлагащият орган, който е възложил поръчката или е сключил рамковото споразумение, публикува обявление за резултата от процедурата за възлагане на обществена поръчка.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">4.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Закон № 1307 от 2016 г. за санкциите за пазарни злоупотреби с финансови инструменти</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">22.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Lag (2016:1307) om straff för marknadsmissbruk på värdepappersmarknaden (Закон № 1307 от 2016 г. за санкциите за пазарни злоупотреби с финансови инструменти) транспонира Директива 2014/57/ЕС (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-7" href="#t-7">6</a>
</span>) в шведското право.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">23.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По силата на глава 2, член 1, параграф 1, първа алинея, точка 1 от този закон лице, което разполага с вътрешна информация и я използва, като купува или продава на пазарите на ценни книжа за своя сметка или за сметка на трето лице финансови инструменти, за които се отнася тази информация, се наказва за злоупотреба с вътрешна информация.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">III.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Спорът в главното производство, преюдициалните въпроси и производството пред Съда</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">24.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">През пролетта на 2018 г. Umeå kommunföretag AB (наричано по-нататък „общинското предприятие“), акционерно дружество по шведското право, по отношение на което Umeå kommun (община Умео, Швеция) упражнява законоустановен контрол, открива процедура за възлагане на обществена поръчка за закупуване на електрически автобуси и зарядни станции.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">25.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Две дружества подават оферти, едното от които е Hybricon Bus Systems AB (наричано по-нататък „Hybricon“), акционерно дружество по шведското право. Три други дружества заявяват интерес за участие във въпросната обществена поръчка, но не са допуснати да подадат оферти.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">26.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С решение на общинското предприятие от 14 май 2018 г. поръчката е възложена не на Hybricon, а на другото дружество оферент. С електронно писмо, изпратено от общинското предприятие същия ден в 14,34 часа, петте заинтересовани дружества са уведомени за резултата от процедурата за възлагане на обществената поръчка (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-8" href="#t-8">7</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">27.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">За Hybricon електронното писмо е получено от оперативен директор, който носи основната отговорност за комуникацията с общинското предприятие във връзка с въпросната обществена поръчка. Малко по-късно това лице изпраща съобщение до OP, жалбоподател в главното производство, с което му препоръчва да продаде акциите си в Hybricon. OP на свой ред предава информацията на TK, жалбоподател в главното производство, който също притежава акции на това дружество.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">28.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Така на 14 май 2018 г. в 14,37 часа TK подава поръчка за продажба на 73 000 акции на Hybricon на шведската фондова борса. Няколко минути по-късно, в 14,40 часа, OP също продава 31 000 акции на посоченото дружество.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">29.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Същия ден в 15,22 часа Hybricon публикува прессъобщение, в което обявява, че не е спечелило обществената поръчка. Публикуването на тази информация води до значителен спад в цената на акциите на Hybricon на фондовата борса. OP и TK от своя страна ограничават загубите си вследствие на продажбата на притежаваните от тях акции на това дружество.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">30.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Вследствие на тези сделки OP и TK са обвинени в злоупотреба с вътрешна информация, забранена със Закон № 1307 от 2016 г. за санкциите за пазарни злоупотреби с финансови инструмент, и са осъдени условно от tingsrätt (Първоинстанционен съд, Швеция) за злоупотреба с вътрешна информация на наказание лишаване от свобода, както и на безвъзмезден труд в полза на обществото. Конфискувано е имущество на стойност 51 508 шведски крони (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-9" href="#t-9">8</a>
</span>) (SEK) от OP и 146 536 SEK (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-10" href="#t-10">9</a>
</span>) от TK като приход от престъпна дейност. Според Tingsrätten (Първоинстанционен съд) информацията, че Hybricon не е спечелило обществената поръчка, с оглед на точния си характер представлява вътрешна информация, свързана пряко с това дружество, и е могла да повлияе върху цената на акциите му. Първоинстанционният съд приема, че не може да счете, че тази информация е направена публично достояние преди публикуването на прессъобщението на Hybricon.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">31.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Сезиран с въззивна жалба, Нovrätt (Апелативен съд, Швеция) стига до същия извод като tingsrätt (първоинстанционен съд) и само изменя определеното от този съд наказание, като налага на OP и TK условно наказание лишаване от свобода с глоба от 150 дневни ставки вместо наказание за полагане на безвъзмезден труд в полза на обществото.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">32.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">OP и TK обжалват пред Högsta domstolen (Върховен съд, Швеция) въззивното решение на Нovrätt (Апелативен съд). Те искат да бъдат оправдани, като изтъкват, че след изпращането на решението за възлагане на обществената поръчка от неговия автор, в случая общинското предприятие, на съответните адресати информацията, че Hybricon не е спечелило поръчката, е престанала да бъде вътрешна информация. Поради това тя се превърнала в публичен документ, за който не се прилага режимът на поверителност, по-специално поради факта, че по силата на шведското право тя е публично достъпна при поискване от всяко заинтересовано лице.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">33.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От своя страна Riksåklagaren (прокурор на Кралство Швеция) иска решението на Нovrätt (Апелативен съд) да бъде потвърдено. Всъщност според него, дори решението за възлагане на обществената поръчка да е станало публичен документ от момента на изпращането му на съответните адресати, то може да попадне в обхвата на предвидения от националното законодателство режим на поверителност. Така то остава вътрешна информация до публикуването на прессъобщението на Hybricon.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">34.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Högsta domstolen (Върховен съд) допуска касационната жалба на жалбоподателите.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">35.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Според този съд от член 7, параграф 1, буква а) от Регламент № 596/2014 не може да се направи извод, че за всяка информация, която не е била разкрита публично по посочения в член 17 от този регламент начин, трябва да се счита, че не е била направена публично достояние. По-специално, според изявленията на Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) вътрешна информация може да бъде направена публично достояние по начин, различен от публичното разкриване по член 17, включително чрез действия на трети лица. Освен това Съдът все още не бил предоставил насоки относно изискванията, които трябва да бъдат изпълнени, за да се приеме, че информацията вече не се счита за вътрешна.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">36.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В този контекст, тъй като счита, че решението му зависи от тълкуването на разпоредбите на член 7, параграф 1, буква а) и на член 17 от Регламент № 596/2014, Högsta domstolen (Върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси, постъпили в секретариата на Съда на 26 март 2024 г.:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-94" title="page-12">
      „1) Необходимо ли е публичното разкриване да е извършено по начина, посочен в член 17 от Регламента [№ 596/2014], за да се счита, че дадена информация е била направена публично достояние в съответствие с член 7, параграф 1, буква а) от посочения регламент?
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-95" title="page-12">
      2) В случай че публичното разкриване може да се осъществи и по друг начин, какви обстоятелства следва да се вземат предвид, за да се определи дали трябва да се счита, че дадена информация е била направена публично достояние по смисъла на член 7, параграф 1, буква а)?“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">37.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В хода на производството пред Съда писмени становища представят ОП, ТК, гръцкото, полското и норвежкото правителство, както и Европейската комисия. В съответствие с член 101, параграф 1 от Процедурния правилник Съдът изиска от запитващата юрисдикция някои уточнения (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-11" href="#t-11">10</a>
</span>), които последната предоставя. В съдебното заседание на 3 април 2025 г. ОП, ТК, гръцкото и норвежкото правителство, както и Комисията излагат устно позициите си и отговарят на писмените и устните въпроси на Съда.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">IV.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Анализ</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">38.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Двата преюдициални въпроса са свързани помежду си, доколкото се отнасят главно до тълкуването на критерия за информация, която е „направена публично достояние“, по смисъла на член 7, параграф 1, буква а) от Регламент № 596/2014.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">А.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По първия въпрос</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">39.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С първия си преюдициален въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали, за да може дадена информация да се счита за „направена публично достояние“ по смисъла на член 7, параграф 1, буква а) от Регламент № 596/2014, тя трябва да е била публично разкрита по смисъла на член 17 от този регламент.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">40.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Ето защо следва да се разгледа връзката между член 7, параграф 1, буква а) и член 17, параграф 1 от Регламент № 596/2014, и по-специално обхватът на понятието „публичност“, което съответно е в основата им (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-12" href="#t-12">11</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">41.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От една страна, член 17, параграф 1 от Регламент № 596/2014 задължава всеки емитент да „разкри[е] публично“ при първа възможност вътрешната информация, която го засяга пряко, за да се даде възможност както за бърз и пълен достъп до нея, така и за точна и своевременна оценка на тази информация от „обществеността“. За целта тази разпоредба, тълкувана във връзка с член 2, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2016/1055, определя реда и условията за такова разкриване.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">42.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От друга страна, условието информацията да „не е била направена публично достояние“ е второто от четирите условия, посочени в член 7, параграф 1, буква а) от Регламент № 596/2014, които трябва да бъдат изпълнени кумулативно, за да бъде квалифицирана тази информация като „вътрешна“. За тази цел посочената информация трябва да е и „точна“, да е „свързана пряко или косвено с един или повече емитенти или с един или повече финансови инструменти“ и „ако бъде направена публично достояние“, да може „да повлияе чувствително върху цената на тези финансови инструменти или на свързаните с тях дериватни финансови инструменти“. Такава вътрешна информация може да бъде предмет на „злоупотреба с вътрешна информация“ по смисъла на член 8 от този регламент, която е забранена от член 14, буква а) от посочения регламент и подлежи на административна санкция по силата на член 30, параграф 1, буква а) от същия регламент и дори на наказателно преследване въз основа на националните разпоредби за транспониране на Директива 2014/57.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">43.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Както признават всички страни, понятието за информация, която е „направена публично достояние“, не препраща към правото на държавите членки. Следователно то представлява самостоятелно понятие на правото на Съюза, което трябва да се тълкува еднакво във всички държави членки (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-13" href="#t-13">12</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">44.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 7, параграф 1, буква а) нито препраща изрично към член 17, параграф 1 от Регламент № 596/2014, нито уточнява начина, по който информацията може да бъде „направена публично достояние“, за да отпадне качеството ѝ на вътрешна информация. Това само по себе си показва, че предвиденият в член 17, параграф 1 от този регламент специален начин за разкриване на вътрешна информация от емитента на финансови инструменти не е единственият начин, по който въпросната информация може да бъде направена публично достояние.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">45.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Също така сам по себе си фактът, че посочените по-горе разпоредби се отнасят съответно до информация, която е „направена публично достояние“, и до задължението и начина за всеки емитент да „разкрие публично“ (вътрешна) информация, не е достатъчен, за да се приеме, че тези разпоредби трябва да се тълкуват по един и същ начин. Напротив, докато в член 7, параграф 1, буква а) от Регламент № 596/2014 липсата на публичен характер е определяща за наличието на „вътрешна“ информация, член 17, параграф 1 от този регламент предполага, че информацията, която следва да бъде разкрита, е вече „вътрешна“. От това следва, че в рамките на тези разпоредби понятието за публичност няма непременно едно и също значение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">46.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Тази преценка се потвърждава от буквалното, по-специално езиково, контекстуално и телеологично тълкуване на член 7, параграф 1, буква а) и на член 17 от Регламент № 596/2014.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">47.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На първо място, макар в текстовете на тези разпоредби на някои езици да има известна прилика в това отношение (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-14" href="#t-14">13</a>
</span>), това не е така в текстовете на други езици, включително на шведски. В тях се прави по-ясно разграничение между, от една страна, информацията, която (все още) не е публично достояние по смисъла на член 7, параграф 1, буква а) от Регламент № 596/2014, и от друга страна (конкретното) действие на емитента по разкриване на вътрешна информация, както е предвидено в член 17 от този регламент (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-15" href="#t-15">14</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">48.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Формулировката, използвана в текста на правна разпоредба на Съюза на един от езиците, обаче не може да служи като единствена основа за тълкуването на разпоредбата или да ѝ се отдава предимство пред текстовете на останалите езици. От постоянната съдебна практика следва, че правните разпоредби на Съюза трябва да се тълкуват и прилагат по еднакъв начин с оглед на текстовете, изготвени на всички езици на Съюза. В случай на несъответствие между текстовете на дадена разпоредба от правото на Съюза на различните езици въпросната разпоредба трябва да се тълкува в зависимост от общата структура и целите на правната уредба, от която е част (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-16" href="#t-16">15</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">49.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На второ място, както се посочва в съображения 23 и 24 от Регламент № 596/2014, той има за цел да защити целостта на финансовите пазари и да укрепи доверието на инвеститорите, което от своя страна се основава върху уверението, че посочените инвеститори са поставени на равна основа и са защитени срещу злоупотреба с „вътрешна информация“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-17" href="#t-17">16</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">50.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">За тази цел Регламент № 596/2014 по същество предвижда два допълващи се инструмента. От една страна, по силата на репресивната си част в глава втора, отнасяща се до „Вътрешна информация, злоупотреба с вътрешна информация, незаконно разкриване на вътрешна информация и манипулиране на пазара“, част от която е член 7, параграф 1, буква а), някои незаконни практики, квалифицирани като „пазарна злоупотреба“, подлежат на административна или наказателна санкция. От друга страна, превантивната част на този регламент в глава 3, отнасяща се до „Изисквания за разкриване“, предвижда по-специално задължения за разкриване и предоставяне на информация в тежест по-конкретно на емитента на ценни книжа, сред които е и задължението по член 17, параграф 1 от него, за да се осигури „бърз и [пълен]“ достъп на „обществеността“ до „вътрешна информация“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">51.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При това положение задължението на емитента по член 17, параграф 1 от Регламент № 596/2014 да разкрие такава информация не се намира в репресивната част на Регламента, а преследва изключително превантивна цел. За тази цел посочената разпоредба урежда прецизно, съвместно с предписанията на член 2, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2016/1055, реда и условията за разкриване, които трябва да се спазват от емитентите, за да се позволи на „възможно най-широк кръг лица“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-18" href="#t-18">17</a>
</span>) да имат лесен достъп до разглежданата информация, именно поради факта, че преди разкриването тя има характера на вътрешна информация.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">52.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От друга страна, съгласно съображение 23 от Регламент № 596/2014 репресивната част от Регламента има за цел да санкционира „получаването чрез вътрешна информация по несправедлив начин на предимство, което е в ущърб на трети страни, които не разполагат с тази информация, и следователно […] подкопаването на целостта на финансовите пазари и разколебаването на доверието на инвеститорите“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-19" href="#t-19">18</a>
</span>). С други думи, полученото по несправедлив начин предимство се състои в това, че вътрешното лице разполага с информация, която е от значение за инвестиционните решения и която не е достъпна за други лица, по-специално за потенциалните инвеститори, които не са или не могат да бъдат запознати с тази информация (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-20" href="#t-20">19</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">53.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От това стигам до извода, че кръгът от лица, посочени съответно в член 7, параграф 1, буква а) и в член 17 от Регламент № 596/2014, не е непременно един и същ. Всъщност, докато втората разпоредба, тълкувана във връзка с член 2, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2016/1055, се отнася до разкриването на (несъмнено) вътрешна информация пред възможно най-широк кръг лица, първата разпоредба има за цел да установи наличието на такава вътрешна информация, за да се прецени отговорността — евентуално наказателна — на лице, обвинено в „злоупотреба с вътрешна информация“ по смисъла на член 8, параграф 1 и на член 14, буква а) от този регламент, тоест поради нарушение, което накърнява доверието на инвеститорите.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">54.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На трето място, с оглед на репресивната цел на член 7, параграф 1, буква а) от Регламент № 596/2014 считам, че понятието за информация, „направена публично достояние“, което лишава разглежданата информация от нейния вътрешен характер, трябва да се тълкува стриктно, като се вземат предвид целите, преследвани с този регламент, и по-специално неговата репресивна част.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">55.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение припомням, че както формално наказателноправна санкция като наложената в настоящия случай (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-21" href="#t-21">20</a>
</span>), така и административна санкция с репресивен характер, чийто максимален размер разкрива определена степен на строгост, трябва да се квалифицират като наказателноправни по смисъла на членове 48—50 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“). Всъщност максималният размер на административната санкция, която трябва да се наложи на физическите или юридическите лица за нарушаване на забраната за злоупотреба с вътрешна информация на основание член 14, буква а) от Регламент № 596/2014, както и изискването посоченият размер да представлява „най-малко […] три пъти размера на реализираната печалба или избегнатата загуба“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-22" href="#t-22">21</a>
</span>), са достатъчни, за да бъдат квалифицирани такива санкции като наказателноправни (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-23" href="#t-23">22</a>
</span>). Следователно те имат за цел не само поправянето на вреда, но и репресията на определени действия (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-24" href="#t-24">23</a>
</span>). При това положение се прилага и принципът на законоустановеност на престъпленията и наказанията, закрепен в член 49, параграф 1, първо изречение от Хартата. Този принцип изисква законът ясно да определя престъпленията и налаганите за тях наказания, за да може от текста на приложимата разпоредба, а при нужда — чрез тълкуването ѝ от съдилищата, правният субект да разбере за кои действия и бездействия може да носи наказателна отговорност (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-25" href="#t-25">24</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">56.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В този контекст следва да се вземе предвид фактът, че съгласно съображения 23 и 24 от Регламент № 596/2014 обществеността, защитена в репресивната част на Регламента, се различава от тази, за която се отнася неговата превантивна част. Всъщност, ако превантивната част е насочена към обществеността като цяло с цел да бъде информирана за наличието на (вече квалифицирана като) вътрешна информация, то репресивната част има за цел да санкционира злоупотребата с вътрешна информация, която накърнява доверието на инвеститорите (вж. т. 49 и 52 от настоящото заключение).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">57.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Специалната цел за защита на доверието на инвеститорите намира подкрепа по-специално в член 7, параграф 4 от Регламент № 596/2014, който уточнява четвъртия от съставните критерии на понятието за „вътрешна информация“, а именно този за вероятността информацията да „има значително въздействие върху цената на финансови инструменти“. Всъщност такава вероятност е налице само тогава, когато „разумен инвеститор вероятно би използвал [такава информация] като част от мотивите за своите инвестиционни решения“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-26" href="#t-26">25</a>
</span>). В това отношение съображение 14 от този регламент уточнява по-специално, че „[р]азумните инвеститори основават инвестиционните си решения върху информацията, с която вече разполагат, т.е. върху предварително налична информация“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-27" href="#t-27">26</a>
</span>). Освен това съгласно същото съображение разумният характер на такова инвестиционно решение се преценява с оглед на „очакваното въздействие на информацията в светлината на цялостната дейност на съответния емитент, на достоверността на източника на информация и на всякакви други пазарни променливи, които при дадените обстоятелства могат да засегнат финансовите инструменти“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">58.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно, ако квалифицирането на дадена информация като вътрешна зависи от хипотетично разумно инвестиционно решение, което може да бъде взето въз основа на нея, от това може да се заключи, че защитената от репресивната част на Регламент № 596/2014 общественост е тази на разумните инвеститори.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">59.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно целта на член 7, параграф 1, буква а) от Регламент № 596/2014 е да се противодейства на асиметричния достъп до информация, с който разполагат различните разумни инвеститори (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-28" href="#t-28">27</a>
</span>). Обратно, тази цел не е насочена към защита на неразумни инвеститори, а именно тези, които не действат или не се информират толкова грижливо, колкото би го направил разумен инвеститор, с оглед на критериите, посочени в точка 56 от настоящото заключение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">60.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При тези обстоятелства не ми се струва оправдано отговорността — евентуално наказателна — за извършването на „злоупотреба с вътрешна информация“ да се поставя в зависимост от широкото понятие за публичност на разглежданата информация по смисъла на член 17, параграф 1 от Регламент № 596/2014. Всъщност последната разпоредба, тълкувана във връзка с член 2, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2016/1055, се отнася до възможно най-широка общественост за разлика от член 7, параграф 1, буква а) от този регламент, който освен това възприема отрицателно понятие за публичност („не е била направена публично достояние“). Освен това член 17, параграф 1 от посочения регламент не се интересува от това дали членовете на тази широка общественост проявяват определени качества или достатъчна степен на дължима грижа, които да им позволяват действително да имат достъп до тази информация. Според мен разширителният подход, основан на това широко понятие за общественост, не би бил в съответствие нито с необходимостта от стриктно тълкуване на понятието за информация, която „(не) е била направена публично достояние“ по смисъла на член 7, параграф 1, буква а) от същия регламент, нито с правната сигурност, изисквана от принципа на законоустановеност на престъпленията и наказанията (вж. т. 54 от настоящото заключение).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">61.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От това следва, че дадена информация трябва да се счита за „направена публично достояние“ по смисъла на член 7, параграф 1, буква а) от Регламент № 596/2014, когато е известна или достъпна за разумен инвеститор, който действа с дължимата грижа, дори все още да не е била разкрита пред по-широка общественост по смисъла на член 17 от същия регламент.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">62.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Въз основа на това стигам до извода, че отговорът на първия въпрос трябва да бъде отрицателен. Понятието за информация, която „не е била направена публично достояние“, посочено в член 7, параграф 1, буква а) от Регламент № 596/2014, не се определя единствено от липсата на публично разкриване по смисъла на член 17 от този регламент, а е възможно такава информация да бъде направена публично достояние и по други начини (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-29" href="#t-29">28</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">63.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Това ни води към отговор на втория въпрос.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">Б.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По втория въпрос</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Предварителни бележки</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">64.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В случай че информацията може да бъде направена публично достояние под форма, различна от предвидената в член 17 от Регламент № 596/2014, запитващата юрисдикция иска да се установи кои обстоятелства трябва да се вземат предвид при преценката дали разглежданата информация може да се счита за „направена публично достояние“ по смисъла на член 7, параграф 1, буква а) от Регламент № 596/2014.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">65.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Считам, че на този въпрос следва да се отговори на два етапа.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">66.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На първия етап, трябва да се определи степента на публичност или достъпност, която се изисква от гледна точка на заинтересованите адресати, за да може дадена информация да се счита за „направена публично достояние“ по смисъла на член 7, параграф 1, буква а) от Регламент № 596/2014 (вж. т. 2).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">67.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На втория етап, с оглед на фактите в основата на спора в главното производство следва да се уточни при какви условия тази публичност или достъпност може да бъде изведена от обстоятелствата в конкретния случай (вж. т. 3).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По степента на публичност или достъпност, която се изисква от гледна точка на инвеститорите, за да се приеме, че дадена информация е „направена публично достояние“</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">68.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">За да се определи изискваната степен на публичност или достъпност от гледна точка на заинтересованите адресати, считам, че следва отново да се вземат предвид по-специално преследваните от законодателя на Съюза цели и релевантният правен контекст.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">69.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На първо място, припомням изложените в точка 50 и сл. от настоящото заключение съображения, че информация, която може да стане известна или да бъде открита от разумен инвеститор, трябва да се счита за „направена публично достояние“ по смисъла на член 7, параграф 1, буква а) от Регламент № 596/2014. Всъщност дали потенциалният инвеститор действително може да има достъп до въпросната информация, зависи от по-точното описание на неговите качества, посочени в точки 56—58 от настоящото заключение. В това отношение инвеститорите, които нито притежават тези качества, нито проявяват необходимата степен на дължима грижа, според мен не заслужават защита от гледна точка на целта за постигане на равен достъп до информация с цел да се гарантират справедливи условия на конкуренция между инвеститорите на финансовите пазари (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-30" href="#t-30">29</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">70.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На второ място, тази преценка се потвърждава от съображение 28 от Регламент № 596/2014. От него по-специално следва, че „проучванията и изготвените оценки, основани на публично достъпни данни“, не следва да се считат за вътрешна информация. Също така „самият факт, че дадена сделка е извършена въз основа на проучвания или оценки“, също не следва да се счита за използване на вътрешна информация. За сметка на това „информацията може да представлява вътрешна информация, когато публикуването или разпространението на информацията обичайно се очаква от пазара и когато такова публикуване или разпространение допринася за процеса на ценообразуване на финансови инструменти, или когато информацията предоставя мнението на признат пазарен коментатор или институция с възможност за упражняване на влияние върху цените на свързани финансови инструменти“. В посоченото съображение се стига до заключението, че „[у]частниците на пазара трябва да разгледат степента, до която информацията е непублична, както и възможното въздействие върху финансовите инструменти, търгувани преди нейното публикуване или разпространение, за да установят дали биха търгували въз основа на вътрешна информация“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-31" href="#t-31">30</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">71.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Така законодателят на Съюза счита, от една страна, че информацията, която може да бъде открита чрез търсене въз основа на публични данни, по принцип не трябва да се квалифицира като вътрешна информация, и от друга страна, че участниците на пазара следва да преценят с цялата дължима грижа съдържанието на тази информация, както и евентуалното ѝ въздействие върху търгуваните финансови инструменти. От това следва, обратно, че самият факт, че информацията е достъпна само след полагане на определени усилия или извършване на проучвания от страна на заинтересованото лице, не може да изключи „публичния“ характер на информацията по смисъла на член 7, параграф 1, буква а) от Регламент № 596/2014. Напротив, струва ми се, че публичният характер на тази информация зависи от това дали и при какви условия заинтересованото лице, в качеството си на разумен и полагащ обичайната грижа пазарен участник, действително може да получи достъп до нея, за да се преодолее възможна асиметрия в информираността на потенциалните инвеститори, която Регламент № 596/2014 цели да избегне.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">72.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На трето и последно място, идеята, че заслужаващият защита по смисъла на Регламент № 596/2014, и по-специално на неговата репресивна част инвеститор е разумният и полагащ обичайната грижа инвеститор, а не обществеността в широк смисъл, се потвърждава непряко от приложното поле ratione personae на член 8, параграф 4 от Регламент № 596/2014. В тази разпоредба се прави разграничение между различните видове лица с вътрешна информация, а именно лицата, които разполагат с вътрешна информация, която може да бъде предмет на злоупотреба с вътрешна информация по смисъла на параграф 1 от Директивата.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">73.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Всъщност кръгът от лица, които притежават вътрешна информация и могат да извършат такава (забранена) злоупотреба с вътрешна информация, както е посочено в член 8, параграф 4, първа алинея, букви а)—г) от Регламент № 596/2014 (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-32" href="#t-32">31</a>
</span>), т.е. т.нар. „първични“ лица с вътрешна информация, се разширява с член 8, параграф 4, втора алинея, като се включва всяко друго лице, което притежава вътрешна информация, „когато лицето знае или следва да знае, че това е вътрешна информация“, тоест т.нар. „вторични“ лица с вътрешна информация (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-33" href="#t-33">32</a>
</span>). Така, докато „първичните“ лица с вътрешна информация притежават вътрешна информация поради особена дейност или поведение, което ги отличава от други инвеститори, „вторичните“ лица с вътрешна информация придобиват това качество само ако доказано знаят за наличието на вътрешна информация или ако укоримо не знаят за нейното наличие, което следователно се дължи на неполагане на дължимата грижа.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">74.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От това стигам до извода, че степента на публичност или достъпност, за да се приеме, че дадена информация е „направена публично достояние“ по смисъла на член 7, параграф 1, буква а) от Регламент № 596/2014, зависи от гледната точка на разумен и полагащ обичайна дължимата грижа инвеститор.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">3.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По критериите и обстоятелствата по конкретния случай, които следва да се вземат предвид, за да се прецени дали дадена информация е била „направена публично достояние“</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">75.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Условията, при които посочените по-горе критерии позволяват да се установи публичният характер на информацията, за която се твърди, че е вътрешна, трябва да се преценяват с оглед на обстоятелствата в основата на спора по главното производство, чиито анализ е от компетентността и отговорността на запитващата юрисдикция. Според мен, за да се защитят правната сигурност и презумпцията за невиновност, предвид тежките последици от установяването на наличието на злоупотреба с вътрешна информация, изпълнението на тези критерии трябва да може лесно да се провери както от заинтересованите лица, така и от органите и съдилищата. За тази цел, както обясних в точки 68—74 от настоящото заключение, правото на Съюза изисква да се вземе предвид гледната точка на разумен и полагащ обичайната дължима грижа инвеститор. За сметка на това проверката дали посочените критерии са изпълнени в конкретен случай се извършва основно от националните органи и съдилища.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">76.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение, противно на твърдяното от TK и OP, считам, че сама по себе си възможността всеки инвеститор да получи информация, която формално е квалифицирана като „публична“ от националното законодателство относно свободата на информация, като TF или Закона за публичния достъп до информация и за поверителността, доколкото тя се съхранява от публичните органи и е достъпна при поискване, не е достатъчна, за да се приеме, че такава информация е „публично достояние“ по смисъла на член 7, параграф 1, буква а) от Регламент № 596/2014. Всъщност подобно на правото на достъп до документи съгласно Регламент (ЕО) № 1049/2001 (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-34" href="#t-34">33</a>
</span>), от една страна, упражняването на това право на достъп изисква, по силата на член 4 от глава 6 от TF, подаването на изрично искане до тези органи, и от друга страна, това искане може да е предмет на изключения като ограниченията и критериите, съдържащи се в режима на поверителност, предвидени в глава 2, член 2 от TF, както и в глава 19, член 3, втора алинея и в глава 31, член 16 от Закона за публичния достъп до информация и за поверителността. Струва ми се обаче, че тези ограничения и критерии могат да влязат в противоречие както с понятието за публично достояние по член 7, параграф 1, буква а) от този регламент, така и с целта на неговата репресивна част, която е насочена към защита на доверието на инвеститорите.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">77.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това следва да се вземат предвид особеностите на контекста, в който се разкрива релевантната информация, какъвто в настоящия случай е приемането и публикуването на решение за възлагане на обществена поръчка на основание Закон № 1145 от 2016 г. за обществените поръчки. При това положение всички участници в процедурата за възлагане на обществена поръчка и всички лица, които са заявили или възнамеряват да заявят интерес да се запознаят с нейния резултат, формират ограничен релевантен кръг от адресати, за които може да се предположи, че представляват потенциални разумни инвеститори, полагащи обичайната дължима грижа. Всъщност е особено вероятно тези участници или лица да направят инвестиции в зависимост от резултата от такава процедура.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">78.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Релевантното шведско законодателство изглежда се основава на това разбиране, тъй като предвижда двуетапно разкриване по отношение на заинтересованите оператори на пазара. Така, от една страна, съгласно глава 12, член 12, първа алинея, първо изречение от Закон № 1145 от 2016 г. за обществените поръчки възлагащият орган уведомява в най-кратък срок в писмена форма кандидатите и оферентите за взетите решения във връзка с възлагането на поръчка или със сключването на рамково споразумение. От друга страна, съгласно глава 19, член 7, първа алинея от този закон такова решение трябва да бъде публикувано в обявление за резултата от процедурата за възлагане на обществената поръчка не по-късно от 30 дни след сключването на съответния договор или рамково споразумение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">79.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Според мен обаче ограничено разкриване като предвиденото в глава 12, член 12, първа алинея, първо изречение от Закон № 1145 от 2016 г. за обществените поръчки по отношение на кандидатите, оферентите и евентуално други лица, които са изразили интерес да проследят процедурата за възлагане на обществената поръчка, по принцип не е достатъчно, за да бъде „направена публично достояние“ разглежданата информация по смисъла на член 7, параграф 1, буква а) от Регламент № 596/2014. Както следва от глава 19, член 7, първа алинея от този закон, самият шведски законодател, изглежда, счита, че съществуват други заинтересовани лица, сред които тези, които следят обявленията за резултата от процедурата за възлагане на обществена поръчка. При това положение лицата, които са били уведомени незабавно за решението за възлагане на поръчката преди публикуването на такова обявление, биха могли дори да бъдат квалифицирани като „вторични“ лица с вътрешна информация по смисъла на член 8, параграф 4, втора алинея от този регламент, които могат (да се опитат) да извършат забранена злоупотреба с вътрешна информация или незаконно да разкрият вътрешна информация по смисъла на член 14, буква а) или в) от посочения регламент. Така, дори да се предположи, че успоредно с изпращането му на петте дружества оференти решението за възлагане на обществената поръчка е било съобщено на 22 други лица, които са декларирали интереса си да проследят процедура за възлагане на поръчката — нещо, което не се установява въз основа на информацията, предоставена от запитващата юрисдикция и от страните — условието информацията да е била направена публично достояние по смисъла на член 7, параграф 1, буква а) от същия регламент не би било непременно изпълнено.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">80.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">За сметка на това публикуването на резултата от процедурата за възлагане на обществена поръчка с обявление на основание глава 19, член 7, първа алинея от Закон № 1145 от 2016 г. според мен е напълно достатъчно, за да се информира всеки разумен и полагащ обичайната дължима грижа инвеститор. Всъщност от такъв заинтересован инвеститор може да се очаква да следи редовно такива обявления, които могат да повлияят на неговите инвестиционни решения. Подобен подход ми се струва съвместим с правото на защита и с презумпцията за невиновност, закрепени в член 48 от Хартата, като се има предвид, че той позволява както на органите и на съдилищата, така и на заинтересованите лица, които потенциално могат да бъдат обект на разследване —евентуално наказателно (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-35" href="#t-35">34</a>
</span>) — да определят дали съответното действие по разкриване е достигнало изискваната степен на публичност.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">81.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Този извод не засяга въпроса дали и в каква степен публикуването на такова обявление отговаря и на условията за разкриване от емитента по член 17, параграф 1 от Регламент № 596/2014, и по-специално на условието за бързо и пълно разкриване — въпрос, който не следва да се решава в настоящия случай. Същото се отнася и до въпроса дали прессъобщението на Hybricon от 14 май 2018 г., изпратено след твърдяната злоупотреба с вътрешна информация, отговаря на тези условия, или най-малкото води до това публикуваната информация да загуби характера си на вътрешна информация по смисъла на член 7, параграф 1, буква а) от този регламент. Независимо от това разкриването по смисъла на член 17, параграф 1 от посочения регламент е достатъчно, за да бъде изпълнено условието за публичност по член 7, параграф 1, буква а) от същия регламент.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">82.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При всички положения запитващата юрисдикция следва да провери с оглед на обстоятелствата по случая дали към момента на извършване на твърдяната злоупотреба с вътрешна информация е достигната необходимата степен на публичност по смисъла на член 7, параграф 1, буква а) от Регламент № 596/2014 от гледна точка на разумен и полагащ обичайната дължима грижа потенциален инвеститор.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">V.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Заключение</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">83.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на гореизложените съображения предлагам на Съда да отговори на Högsta domtolen (Върховен съд, Швеция) по следния начин:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-150" title="page-26">
      „Член 7, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 година относно пазарната злоупотреба (Регламент относно пазарната злоупотреба) и за отмяна на Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и директиви 2003/124/ЕО, 2003/125/ЕО и 2004/72/ЕО на Комисията трябва да се тълкува в смисъл, че:
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-151" title="page-26">
      1) За да се приеме, че дадена информация е била „направена публично достояние“, не е необходимо тя да е била разкрита в съответствие с член 17 от този регламент.
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-152" title="page-26">
      2) Счита се, че информацията е „направена публично достояние“, когато е известна на разумен и полагащ обичайната дължима грижа инвеститор или е достъпна за него, като се вземат предвид обстоятелствата по случая и съответните правила, уреждащи нейното разкриване, като например приложимите правила в областта на обществените поръчки. Обстоятелствата, при които в конкретен случай трябва да се приеме, че информацията е известна или достъпна по такъв начин, попадат в обхвата на преценката на националните органи и съдилища“.
    </p>
    <div/>
  <hr class="note"/>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-1" href="#c-1">1</a>
</span>) Език на оригиналния текст: френски.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-2" href="#c-2">i</a>
</span>) Името на настоящото дело е измислено. То не съвпада с истинското име на никоя от страните в производството.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-3" href="#c-3">2</a>
</span>) Регламент на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 година относно пазарната злоупотреба (Регламент относно пазарната злоупотреба) и за отмяна на Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и директиви 2003/124/ЕО, 2003/125/ЕО и 2004/72/ЕО на Комисията (ОВ L 173, 2014 г., стр. 1 и поправка ОВ L 287, 2016 г., стр. 320), изменен последно с Регламент (ЕС) 2024/2809 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2024 година за изменение на регламенти (ЕС) 2017/1129, (ЕС) № 596/2014 и (ЕС) № 600/2014 с цел повишаване на привлекателността на публичните капиталови пазари в Съюза за дружествата и улесняване на достъпа до капитал за малките и средните предприятия (OВ L, 2024/2809).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-4" href="#c-4">3</a>
</span>) Вж. решения от 23 декември 2009 г., Spector Photo Group и Van Raemdonck (C‑45/08, EU:C:2009:806), от 7 юли 2011 г., IMC Securities (C‑445/09, EU:C:2011:459), от 28 юни 2012 г., Geltl (C‑19/11, EU:C:2012:397), от 11 март 2015 г., Lafonta (C‑628/13, EU:C:2015:162), и от 15 март 2022 г., Autorité des marchés financiers (C‑302/20, EU:C:2022:190).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-5" href="#c-5">4</a>
</span>) Вж. по-специално, Hansen, J. L. MAD — In: Hurry: The Swift and Promising Adoption of the EU Market Abuse Directive — European Business Law Review, 2004, р. 183 sq.; Gilotta, S. The Regulation of Outsider Trading in the EU and the US. — European Company and Financial Law Review, 2016, р. 631 sq.; Klöhn, L. Wann ist eine Information öffentlich bekannt i.S.v. Art. 7 MAR? — Zeitschrift für das gesamte Handels-und Wirtschaftsrecht, 2016, р. 707 sq.; Juan y Mateu, F. La difusión pública de información privilegiada en los mercados de valores — Revista de Derecho Mercantil, 2017, No. 304, р. 113 sq.; Hössl-Neumann, M. Informationsregulierung durch Insiderrecht, 2020, р. 53 sq.; Hössl-Neumann, M., U. Torggler. Inside Information. — In: S. Kalls, M. Oppitz, U Torggler, M. Winner (eds.), EU Market Abuse Regulation, Elgar, Cheltenham, 2021, р. 55 sq., R Veil. Insider Dealing — In: R. Veil, (ed.), European Capital Markets Law, Hart Publishing, Oxford, 3. ed, 2022, § 14, р. 189 sq.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-6" href="#c-6">5</a>
</span>) Регламент за изпълнение на Комисията от 9 юни 2016 година за определяне на технически стандарти за изпълнение по отношение на техническите средства за подходящо публично разкриване на вътрешна информация и за отлагане на публичното разкриване на вътрешна информация в съответствие с Регламент (ЕС) № 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета (OB L 173, 2016 г., стр. 47).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-7" href="#c-7">6</a>
</span>) Директива 2014/57/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 година относно наказателноправните санкции за пазарна злоупотреба (Директива за пазарната злоупотреба) (ОВ L 173, 2014 г., стр. 179).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-8" href="#c-8">7</a>
</span>) От писменото становище на жалбоподателите в главното производство е видно, че решението за възлагане на обществената поръчка е било изпратено не само на тези пет дружества, но и на 22 електронни адреса на лица, които са декларирали интереса си да проследят процедурата за възлагане на обществена поръчка, без да участват в нея. Самоличността на тези лица и ролята им в рамките на обществената поръчка обаче остава неизвестна. Всъщност съгласно дадените от запитващата юрисдикция разяснения не е установено, че въпросната информация действително е била съобщена на тези лица. Освен това в съдебното заседание нито една от страните не е в състояние да потвърди паралелното изпращане на решението за възлагане на 22 други адресати.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-9" href="#c-9">8</a>
</span>) Около 4 720 евро.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-10" href="#c-10">9</a>
</span>) Около 13 425 евро.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-11" href="#c-11">10</a>
</span>) Разясненията се отнасят, първо, до посочената от OP и TK възможност решението за възлагане на обществената поръчка да е било съобщено от възлагащия орган на електронните адреси на лицата, изразили интерес към тази процедура за възлагане на обществена поръчка, второ, до самоличността на тези лица и причините за интереса им към процедурата за възлагане на обществената поръчка, и трето, до създадената с прессъобщението на Hybricon публичност, както и до евентуалното публикуване от възлагащия орган на прессъобщение след поканата за представяне на оферти и евентуално до момента, в който това е било направено (вж. също бележка под линия 7 от настоящото заключение).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-12" href="#c-12">11</a>
</span>) Това е предмет на силно противоречив дебат в доктрината, вж. бележка под линия 4 от настоящото заключение: Hansen, 194—195; Gilotta, р. 634 sq.; Klöhn, 714—719; Juan y Mateu, р. 117 sq.; Hössl-Neumann 53—58; Hössl-Neumann и Torggler, 62—65, и Veil, р. 201.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-13" href="#c-13">12</a>
</span>) Вж. по-специално решение от 15 ноември 2022 г., Senatsverwaltung für Inneres und Sport (C‑646/20, EU:C:2022:879, т. 40 и цитираната съдебна практика), съгласно което „както от изискването за еднакво прилагане на правото на Съюза, така и от принципа за равенство следва, че разпоредба от правото на Съюза, чийто текст не съдържа изрично препращане към правото на държава членка с оглед на определяне на нейния смисъл и обхват, трябва по принцип да получи самостоятелно и еднакво тълкуване навсякъде в Европейския съюз, което трябва да се даде, като се има предвид не само текстът ѝ, но и нейният контекст и целите на правната уредба, от която тя е част“.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-14" href="#c-14">13</a>
</span>) Вж. текстовете на френски („rendue publique“ и „rend publiques“) и на испански език („no se haya hecho pública“ и „hará pública“).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-15" href="#c-15">14</a>
</span>) Така по-специално текстът на шведски език гласи „Information […] som inte har offentliggjorts“ и „informera allmänheten“. Същото се отнася по-специално за текстовете на немски („nicht öffentlich bekannte Informationen“ и „gibt der Öffentlichkeit [...] unverzüglich bekannt “), английски („information which has not been made public“ и „inform the public“), италиански („che non è stata resa pubblica“ и „comunica al pubblico“) и португалски („não tenha sido tornada pública“ и „informa o público“).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-16" href="#c-16">15</a>
</span>) Вж. решения от 1 март 2016 г., Alo и Osso (C‑443/14 и C‑444/14, EU:C:2016:127, т. 27), и от 12 юли 2016 г., EUIPO/Grau Ferrer (C‑597/14 P, EU:C:2016:579, т. 24 и цитираната съдебна практика). В този смисъл вж. също решение от 6 октомври 2021 г., Consorzio Italian Management et Catania Multiservizi (C‑561/19, EU:C:2021:799, т. 46 и цитираната съдебна практика, съгласно което „[…] всяка разпоредба от правото на Съюза трябва да бъде поставена в нейния контекст и да се тълкува в светлината на разпоредбите на това право като цяло, на неговите цели и на етапа от развитието му към датата, на която разглежданата разпоредба следва да бъде приложена]“).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-17" href="#c-17">16</a>
</span>) Вж. в този смисъл заключението ми по дело Autorité des marchés financiers (C‑302/20, EU:C:2021:747, т. 1).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-18" href="#c-18">17</a>
</span>) Вж. член 2, параграф 1, буква а), подточка i) от Регламент за изпълнение 2016/1055; вж. също Klöhn (бележка под линия 4 от настоящото заключение), стр. 707.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-19" href="#c-19">18</a>
</span>) Курсивът е мой.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-20" href="#c-20">19</a>
</span>) Вж. в този смисъл заключението ми по дело Autorité des marchés financiers (C‑302/20, EU:C:2021:747, т. 1). Относно правната уредба, предхождаща Регламент № 596/2014, вж. също решения от 10 май 2007 г., Georgakis (C‑391/04, EU:C:2007:272, т. 38), и от 23 декември 2009 г., Spector Photo Group и Van Raemdonck (C‑45/08, EU:C:2009:806, т. 47 и 48).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-21" href="#c-21">20</a>
</span>) По смисъла на член 1, параграф 1 от Директива 2014/57 (вж. бележка под линия 6 от настоящото заключение).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-22" href="#c-22">21</a>
</span>) Вж. член 30, параграф 2, букви з) — й) от Регламент № 596/2014.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-23" href="#c-23">22</a>
</span>) Вж. по-специално по аналогия решение от 14 септември 2023 г., Volkswagen Group Italia и Volkswagen Aktiengesellschaft (C‑27/22, EU:C:2023:663, т. 45 и сл.).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-24" href="#c-24">23</a>
</span>) Вж. в този смисъл решения от 22 юни 2021 г., Latvijas Republikas Saeima (Точки за пътнотранспортни нарушения) (C‑439/19, EU:C:2021:504, т. 89); от 4 май 2023 г., MV — 98 (C‑97/21, EU:C:2023:371, т. 42), и от 14 септември 2023 г., Volkswagen Group Italia и Volkswagen Aktiengesellschaft (C‑27/22, EU:C:2023:663, т. 49).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-25" href="#c-25">24</a>
</span>) Вж. в този смисъл решения от 28 март 2017 г., Rosneft (C‑72/15, EU:C:2017:236, т. 162 и цитираната съдебна практика), от 5 декември 2017 г., M.A.S. и M.B. (C‑42/17, EU:C:2017:936, т. 56), и от 9 септември 2021 г., Ministère public (Извънтериториални санкции) (C‑906/19, EU:C:2021:715, т. 46 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-26" href="#c-26">25</a>
</span>) Курсивът е мой. Вж. също по-специално текста на английски език („information a reasonable investor would be likely to use as part of the basis of his or her investment decisions“) и на немски език („Informationen […], die ein verständiger Anleger wahrscheinlich als Teil der Grundlage seiner Anlageentscheidungen nutzen würde“).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-27" href="#c-27">26</a>
</span>) Курсивът е мой.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-28" href="#c-28">27</a>
</span>) В този смисъл вж. също Hansen (бележка под линия 4 от настоящото заключение), стр. 195.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-29" href="#c-29">28</a>
</span>) В този смисъл вж. също ESMA, Questions and Answers on the Market Abuse Regulation, 17-то издание, актуализирано на 15 ноември 2022 г., стр. 21, A5.10.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-30" href="#c-30">29</a>
</span>) В този смисъл вж. също Hansen (бележка под линия 4 от настоящото заключение), стр. 195.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-31" href="#c-31">30</a>
</span>) Курсивът е мой.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-32" href="#c-32">31</a>
</span>) А именно всяко лице, което е „член на административния, управителния или надзорния орган на емитента“, „има дялово участие в капитала на емитента“, „има достъп до информация чрез упражняването на дейност, професия или служебни задължения“ или „участва в извършването на престъпна дейност“.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-33" href="#c-33">32</a>
</span>) Курсивът е мой. Разграничението между „първични лица с вътрешна информация“ и „вторични лица с вътрешна информация“ е станало обичайно в доктрината; вж. по-специално Hössl-Neumann (бележка под линия 4 от настоящото заключение), стр. 51.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-34" href="#c-34">33</a>
</span>) Регламент на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, 2001 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-35" href="#c-35">34</a>
</span>) Вж. в този смисъл решение от 23 декември 2009 г., Spector Photo Group и Van Raemdonck (C‑45/08, EU:C:2009:806, т. 43 и сл. и цитираната съдебна практика).</p>
</body>
</html>
