<!DOCTYPE html PUBLIC "yes" "xhtml1-strict.dtd">
<html xmlns="http://www.w3.org/1999/xhtml">
<!--GENDOC2XHTML # converter_version: 1.2.15-->
  <head>
    <title>2026-07-202607C109202408880-00-TRA-DOC-BG-CONCL-C-0888-24-202602490-07_00</title>
    <meta content="text/html; charset=utf-8" http-equiv="Content-Type"/>
    <meta content="true" name="ParExtraits_2021"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGeneratedDate"/>
    <meta content="bg-BG" name="Gendoc_Lang"/>
    <meta content="" name="Gendoc_GenerationDate"/>
    <meta content="" name="IsFlattened"/>
    <meta content="1" name="NumProc"/>
    <meta content="Final" name="Gendoc_EditionType"/>
    <meta content="0001" name="Gendoc_CaseNumberSuite"/>
    <meta content="7/07/2026 12:45:57" name="Gendoc_LastVerificationDate"/>
    <meta content="" name="Gendoc_ProcedureNumber"/>
    <meta content="bg" name="Gendoc_LangCode"/>
    <meta content="CNC" name="TypeDoc"/>
    <meta content="u5gUEyeFw5mYO5M6IIDRIjgL2W5mc33i0mdLfYHHxaboFaZFdhIpEUKhGHEVeLFI2ou8zauV+O2sq9hWQ5AKsUQscbou7ki98x8EEQu68dcXghCGrEARAdMpzDox0hQnzDWjDQU1/81YYTnhLS0AOdBFZMT4E7u/yePhcSREPtU=" name="GenDocUID"/>
    <meta content="P" name="TypeProc"/>
    <meta content="" name="CreateCustomParts"/>
    <meta content="OK" name="ReadyToPublish"/>
    <meta content="anik" name="Gendoc_User"/>
    <meta content="" name="EP_Mode"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGenerated"/>
    <meta content="" name="Gendoc_Vademecum"/>
    <meta content="0888" name="NumeroOrdre"/>
    <meta content="2024" name="Annee"/>
    <meta content="P" name="Gendoc_ProcedureType"/>
    <meta content="" name="EP_Version"/>
    <meta content="BG" name="Langue"/>
    <meta content="anik" name="Gendoc_DGTGeneratedUser"/>
    <meta content="FAST_document_go_green" name="Gendoc_LastVerificationStatus"/>
    <meta content="CNC_C" name="Gendoc_GendocTemplateType"/>
    <meta content="TRUE" name="WithoutAuthorBlockFlatP"/>
    <meta content="GenDoc 17-03-26 16:38:34" name="Created"/>
    <meta content="" name="Canevas3_Vademecum"/>
    <meta content="TRUE" name="WithoutAuthorBlock"/>
    <meta content="" name="Gendoc_CaseYear"/>
    <meta content="false" name="Generation_In_Progress"/>
    <meta content="C" name="Juridiction"/>
    <meta content="7d60c5229e4c466183366d7606ed6b56" name="DocumentIdentifier"/>
    <meta content="0888" name="Gendoc_CaseNumber"/>
    <meta content="ImportedWithoutSource" name="SdlIdentifier"/>
    <meta content="RP" name="NatureAff"/>
    <meta content="RP" name="Gendoc_CaseNature"/>
    <meta content="0001" name="NumSuite"/>
    <meta content="C" name="Gendoc_Juridiction"/>
  </head>
  <body>
    <div style="header">
      <div id="rId24" style="first"/>
      <div id="rId20" style="even">Заключение на A. Biondi — Дело C‑888/24</div>
      <div id="rId21" style="default">Adão da Fonseca-Engenheiros Consultores</div>
    </div>
    <p class="C36Centre" id="para-1" title="page-1">
      ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
    </p>
    <p class="C36Centre" id="para-2" title="page-1">
      A. BIONDI
    </p>
    <p class="C36Centre" id="para-3" title="page-1">
      представено на 26 март 2026 година (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-1" href="#t-1">1</a>
</span>)
      
    </p>
    <p class="C38Centregrasgrandespacement" id="para-4" title="page-1">
      Дело C‑888/24
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-5" title="page-1">
      Adão da Fonseca-Engenheiros Consultores, Lda
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-6" title="page-1">
      срещу
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-7" title="page-1">
      Metro do Porto, S.A.,
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-8" title="page-1">
      Betar Consultores, Lda
    </p>
    <p class="C39Centreespacement" id="para-9" title="page-1">
      (Преюдициално запитване, отправено от Supremo Tribunal Administrativo (Върховен административен съд, Португалия)
    </p>
    <p class="C71Indicateur" id="para-10" title="page-1">
      „Преюдициално запитване — Обществени поръчки — Директива 2014/24/ЕС — Член 82 — Процедура за конкурс за проект — Липса на предварително изслушване — Защита на анонимността на кандидатите — Право на изслушване“
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-11" title="page-2">
      
        <br/>
      
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">I.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Въведение</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Настоящото преюдициално запитване, отправено от Supremo Tribunal Administrativo (Върховен административен съд, Португалия), запитващата юрисдикция, дава възможност на Съда за първи път да тълкува разпоредбите на Директива 2014/24/ЕС (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-2" href="#t-2">2</a>
</span>) относно обществените поръчки, които се отнасят конкретно до „конкурсите за проект“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Конкурсите за проект са процедури, които се различават от тези за възлагане на обществени поръчки и имат за цел да предоставят на възлагащия орган концептуално предложение, план или проект (обикновено в областта на градоустройството, инженерството или архитектурата), избрани от жури въз основа на конкурс. Особеността на конкурсите за проект се състои в творческия и концептуален характер на представените планове или проекти, при които качеството и оригиналността на предложените решения играят решаваща роля в оценяването.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">3.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Накратко, настоящото дело поставя въпроса за необходимостта или най-малко за допустимостта в подобни процедури на предварително изслушване на кандидатите преди окончателното решение на журито. Този въпрос ще бъде разгледан както в нормативната рамка на Директива 2014/24, така и в светлината на общия принцип на правото на Съюза, който признава правото на изслушване. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">4.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Преюдициалното запитване, предмет на настоящото заключение, възниква в рамките на съдебен спор, заведен от инженерингово дружество Adão da Fonseca-Engenheiros Consultores, Lda (наричано по-нататък „Adão da Fonseca“) във връзка с конкурс за проект, обявен от дружество Metro do Porto, S.A. в качеството му на възлагащ орган, за изготвяне на проект за изпълнение на мост над река Дору. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">5.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Проектът на Adão da Fonseca не е класиран сред трите проекта, избрани от журито на посочения конкурс за проект. Поради това дружеството сезира португалските административни съдилища с искане за отмяна на решението на журито, както и на последващото решение за възлагане на договора за обществена услуга на друг оператор.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">6.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">След като жалбата му е отхвърлена два пъти от административните съдилища от по-ниска инстанция, Adão da Fonseca сезира запитващата юрисдикция като последна инстанция. Пред тази юрисдикция дружеството изтъква, наред с другото, нарушение на претендираното право на предварително изслушване (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-3" href="#t-3">3</a>
</span>). Твърди, че липсата на предварително изслушване, по-специално пред журито, е довела до нарушение на съществено процесуално изискване, вследствие на което както процедурата за конкурса за проект, така и последващото възлагане (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-4" href="#t-4">4</a>
</span>) са опорочени.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">7.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В този контекст запитващата юрисдикция поставя въпроса дали на кандидатите в конкурс за проект следва да се признае правото да бъдат изслушани от журито, преди то да приеме решението си относно оценката и класирането на представените му планове или проекти. Тя отбелязва, че фактът, че изслушването на заинтересованите страни съгласно португалското право представлява решаващ етап от всяко производство, не изключва възможността в някои надлежно обосновани случаи липсата на предварително изслушване да бъде оправдана. Подчертава, че в рамките на конкурсите за проект изключването на предварително изслушване на кандидатите би могло да бъде оправдано с оглед на принципа — основен в този вид процедури — за анонимност на кандидатите, чиято самоличност може да бъде разкрита едва след изготвянето на доклада на журито. Като има предвид гореизложеното, запитващата юрисдикция отбелязва, че макар в португалското право да няма конкретна разпоредба относно процедурата за конкурс за проект, която да предвижда такова предварително изслушване, то все пак е предвидено в общия режим на откритите процедури, към който се прави допълнителна препратка в съответното национално законодателство. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">8.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При тези обстоятелства запитващата юрисдикция решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-21" title="page-4">
      „Трябва ли правилото за анонимност на кандидатите, предвидено в член 82, параграф 4 от Директива 2014/24, във връзка с предвидената в член 82, параграфи 5 и 6 възможност за диалог между журито и кандидатите с цел получаване на разяснения относно представените концесионни проекти, както и с препращането, съдържащо се в член 80, параграф 1 от тази директива към разпоредбите на дял I, да се тълкува в смисъл, че не допуска провеждането на предварително изслушване на заинтересованите страни като задължителна процедура?“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">II.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Анализ </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">9.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Както вече беше споменато, поставеният от запитващата юрисдикция въпрос се отнася до взаимовръзката между правилото за анонимност на кандидатите, което играе основна роля в уредбата на конкурсите за проект, и правото на изслушване на кандидатите, участващи в такава процедура. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">10.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Преди всичко следва да се отбележи, на първо място, че преюдициалното запитване не изглежда хипотетично, както твърди в своето становище Metro do Porto, S.A. Всъщност от акта за преюдициално запитване е видно, че Adão da Fonseca твърди пред запитващата юрисдикция, че предполагаемата незаконосъобразност, състояща се в липсата на предварително изслушване на заинтересованите страни по време на фазата на конкурса за проект, представлява нарушение на съществени процесуални изисквания, което водело до отмяна на цялата процедура (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-5" href="#t-5">5</a>
</span>). Отправеното преюдициално запитване е следователно от решаващо значение за делото, което се разглежда от запитващата юрисдикция, и поради това е допустимо. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">11.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На второ място, отбелязвам, че процедурата, свързана с въпросния конкурс за проект, се отнася до проект за изграждане на мост над река Дору, обявен от Metro do Porto S.A. — публичноправно дружество, отговарящо за управлението на инфраструктурата на системата на метрото в Порто. Не става ясно обаче нито изрично от акта за преюдициално запитване, нито от становищата на страните дали в рамките на този проект е предвидено въпросният мост да бъде използван от метрото, или не. Следователно не е ясно дали въпросният конкурс за проект се отнася, или не до „дейности във връзка с предоставяне […] на мрежи за обществени услуги в областта на железопътния транспорт“ по смисъла на член 11 от Директива 2014/25/ЕС (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-6" href="#t-6">6</a>
</span>). Ако това е така, тогава към въпросния конкурс за проект биха се прилагали разпоредбите на посочената директива, а не тези на Директива 2014/24. Все пак във връзка с това следва да се отбележи, че разпоредбите на двете директиви, отнасящи се до уреждането на конкурсите за проект, които са предмет на настоящото дело, са по същество идентични (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-7" href="#t-7">7</a>
</span>), така че анализът на Съда не би се променил дори да беше приложима Директива 2014/25. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">12.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">За да отговоря на въпроса, поставен от запитващата юрисдикция, първо ще очертая характеристиките на процедурите, свързани с конкурсите за проект, както са уредени в Директива 2014/24, с цел да се разберат специфичните аспекти, които обуславят тяхното правно регулиране (А); след това ще разгледам дали е необходимо да се признае право на предварително изслушване в този вид процедури съгласно Директива 2014/24 (Б); накрая ще разгледам дали правото на предварително изслушване в този вид процедури следва да бъде признато въз основа на правото на изслушване като израз на общ принцип на правото на Съюза (В).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">А.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Конкурсите за проект в Директива 2014/24</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">13.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В член 2, параграф 1, точка 21 от Директива 2014/24 като „конкурси за проект“ се определят „процедури, които дават възможност на възлагащ орган да придобива, основно в областите на градското и селищното устройство, архитектурата, инженеринговата дейност или обработката на данни, план или проект, избран от жури, въз основа на проведен конкурс със или без присъждане на награди“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-8" href="#t-8">8</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">14.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Конкурсите за проект са „гъвкави инструменти“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-9" href="#t-9">9</a>
</span>), които възлагащите органи използват за избор на един или повече проекти в конкретни сектори. Като такива, те служат за събиране на идеи и за получаване на най-доброто концептуално предложение, без процедурата задължително да води до възлагане на изпълнението на проекта или до възлагане на проектирането.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">15.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно конкурсите за проект се различават от обществените поръчки, които са определени по различен начин в рамките на Директива 2014/24 (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-10" href="#t-10">10</a>
</span>). Всъщност целта на конкурсите за проект не е сключването на договор за предоставяне на услуги, а само изборът на един или повече проекти, със или без изплащане на награди. Това обаче не изключва възможността конкурс за проект да бъде организиран като част от процедура за възлагане на обществена поръчка за услуги (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-11" href="#t-11">11</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">16.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Спецификата на конкурсите за проект се състои, както вече бе споменато, именно в техния творчески и концептуален характер, при който качествената стойност и иновативността на предложените решения са от решаващо значение. За разлика от обществените поръчки, при конкурсите за проект кандидатите не представят ценови оферти, а проекти, които отразяват проектната визия (обикновено планове или схеми в областта на градоустройството, инженерството, архитектурата или други). Следователно възлагащият орган не възлага действителен договор, а просто избира и евентуално награждава концептуално предложение. Предметът на сравнението следователно не е договорното предложение, а техническото съдържание на представените проекти. Това, което интересува възложителя при този вид процедури, е крайният резултат от проектирането и планирането, който трябва да отговаря на предварително определените изисквания на възложителя. Целта обаче не е да се намери лице, което отговаря на изискванията, гарантиращи професионализъм при изпълнението на възложената задача. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">17.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Конкурсите за проект вече са били предмет на специфични разпоредби в Директива 2004/18/ЕО (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-12" href="#t-12">12</a>
</span>). Директива 2014/24 обаче засилва регулирането им и ги урежда в специален раздел — глава II (членове 78—82), съдържаща се в дял III, който се отнася до специфични режими на възлагане на обществени поръчки (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-13" href="#t-13">13</a>
</span>). </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">18.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal"> Разпоредбите на тази глава не предвиждат конкретна обща процедура за конкурсите за проект. Те съдържат само някои процедурни разпоредби, имащи за цел да отчетат посочените по-горе особености на този вид конкурси, както и задължение за възлагащите органи — съдържащо се в член 80, параграф 1 от Директива 2014/24, споменато в преюдициалния въпрос — да прилагат процедури, съобразени с разпоредбите на дял I от същата директива относно принципите и общите разпоредби. От тази относително ограничена уредба следва, че Директива 2014/24 няма за цел установяването на пълна хармонизация на правилата за конкурсите за проект. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">19.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до разпоредбите на Директива 2014/24, член 78 определя обхвата на приложение на правилата за конкурсите за проект. От текста на тази разпоредба става ясно, че конкурсите за проект могат да се организират по три начина: първо, напълно независимо от всякаква процедура за възлагане на обществена поръчка (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-14" href="#t-14">14</a>
</span>); второ, като предварителен етап на процедура за възлагане на обществена поръчка, която може да бъде организирана впоследствие (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-15" href="#t-15">15</a>
</span>); трето, директно като неразделна част от процедура за възлагане на обществена поръчка за услуги (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-16" href="#t-16">16</a>
</span>). Освен това конкурсите за проект могат да бъдат отворени за всички участници или да бъдат ограничени до ограничен брой кандидати (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-17" href="#t-17">17</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">20.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 79 от Директива 2014/24 предвижда задължение за възлагащите органи, които възнамеряват да организират конкурс за проект, да оповестят намерението си чрез обявление за конкурс (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-18" href="#t-18">18</a>
</span>). В член 80 от Директива 2014/24 се съдържат някои правила относно организирането на конкурси за проект и подбора на участниците (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-19" href="#t-19">19</a>
</span>). Член 81 от Директива 2014/24 съдържа конкретни разпоредби относно състава на журито (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-20" href="#t-20">20</a>
</span>). </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">21.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Накрая, член 82 от Директива 2014/24, за който се иска тълкуване в преюдициалния въпрос, съдържа разпоредби относно решенията на журито.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">22.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По-конкретно, в параграфи 2 и 4 от този член се съдържа правилото за анонимност. Съгласно член 82, параграф 2 от Директива 2014/24 журито трябва да разгледа представените от кандидатите планове и проекти анонимно и единствено въз основа на критериите, посочени в обявлението за конкурса. Съгласно параграф 4 се запазва анонимност, докато журито не достигне до становище или решение. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">23.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Целта на анонимността е да се гарантират обективността и безпристрастността на процедурата за оценяване на представените проекти. Анонимността гарантира, че журито оценява тези проекти единствено въз основа на наличните в тях качества, съгласно предварително определени, ясни и недискриминационни критерии за подбор, без да бъде повлияно, съзнателно или несъзнателно, от самоличността или репутацията на кандидатите. Всъщност, тъй като, както вече беше споменато, целта на конкурса за проект е да оценява творчески проекти въз основа на техните естетически, концептуални, функционални или технически качества, предвид присъщия на тези проекти художествен и концептуален характер, тяхната оценка неизбежно предполага известна степен на субективност, по-специално по отношение на оценката на естетическите аспекти и идейното съдържание. Следователно съществува по-голям риск от пристрастност от страна на журито, което би могло, дори и несъзнателно, да даде предимство на известни специалисти. Анонимността гарантира обективността на журито и спазването на принципите на равно третиране и лоялна конкуренция. Следователно спазването на строга анонимност по време на оценяването на проектите гарантира равното третиране на участниците и укрепва легитимността и прозрачността на процедурата, като по този начин играе ключова роля в този вид процедури.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">24.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Директива 2014/24 обаче не изключва напълно възможността за диалог между журито и кандидатите. В член 82, параграф 5 се посочва, че „[п]ри необходимост кандидатите могат да бъдат поканени да отговорят на въпроси, които журито е записало в протокола, за изясняване на всякакви аспекти на проектите“. В параграф 6 от същия член се предвижда също така, че се съставя „пълен протокол на диалога между членовете на журито и кандидатите“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">25.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Отправеното от запитващата юрисдикция преюдициално запитване трябва да бъде разгледано в контекста на нормативната уредба на Директива 2014/24, описана в предходните точки. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">Б.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Относно признаването на правото на предварително изслушване при конкурси за проект в рамките на Директива 2014/24</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">26.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">За да се отговори на този въпрос, първо трябва да се провери дали е възможно тази регулаторна рамка да включва задължително предварително изслушване на кандидатите в конкурсите за проект, преди журито да приеме решението си за оценка.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">27.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Във връзка с това трябва, на първо място, да се отбележи, че посочените разпоредби на дял III, глава II от Директива 2014/24 не предвиждат изрично провеждането на предварително изслушване на заинтересованите страни в конкурсите за проект. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">28.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Въз основа на аргумент на Adão da Fonseca запитващата юрисдикция обаче се пита дали възможността за започване на диалог между кандидатите и журито, предвидена в член 82, параграфи 5 и 6 от Директива 2014/24, не би могла да обоснове възможността за разглеждане и запознаване с предложените от кандидатите проекти в рамките на изслушване, без да се нарушават поверителността и анонимността. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">29.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Във връзка с това обаче считам, че разпоредбите на член 82, параграфи 5 и 6 от Директива 2014/24 не могат да се тълкуват в смисъл, че предоставят на кандидатите право на предварително изслушване в конкурсите за проект.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">30.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От текста на параграф 5 от този член следва, че кандидатите „могат да бъдат“ поканени „при необходимост“ да отговорят на въпросите, които журито е записало в протокола, с цел да предоставят разяснения относно проектите. Следователно тази разпоредба изрично установява право на журито да изисква по собствена преценка разяснения от кандидатите относно проектите, а не право на кандидатите да налагат предоставянето на такива разяснения. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">31.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Предвиждането на това евентуално искане за разяснения има за цел да разсее съмненията, които журито може да има относно конкретни аспекти на представения проект, като по този начин допринесе за по-информирана и справедлива оценка. Всъщност става въпрос просто за искане за разяснения. Във всички случаи посочената разпоредба със сигурност няма за цел да позволи на кандидатите да допълват проекта си след подаването му, като излизат извън рамките на исканията за разяснения на журито. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">32.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това, когато упражнява предоставеното му право на преценка, журито следва да третира еднакво и справедливо различните кандидати, така че в края на процедурата по конкурса за проект да не изглежда, че искането за пояснения е поставило неоснователно в по-благоприятно или в по-неблагоприятно положение кандидата или кандидатите, до който/които е било отправено (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-21" href="#t-21">21</a>
</span>). </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">33.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Очевидно е също така, че възможността журито да отправи посоченото искане за разяснения към един или повече кандидати, трябва да бъде съгласувана с правилото за анонимност, която, както следва от член 82, параграф 4 от Директива 2014/24, трябва да се спазва до приемането на решението. Ако това не е така, както правилно отбелязва португалското правителство, би съществувал риск полезният ефект от правилото за анонимност да се обезсмисли от искането за разяснения. Спазването на правилото за анонимност на кандидатите може да бъде гарантирано, както предлага Комисията в своите коментари, например чрез използване на посредник (като възлагащия орган или независима трета страна) или чрез използване на технически/ИТ средства (като например информационна платформа). </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">34.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На второ място, необходимостта от провеждане на предварително изслушване на заинтересованите страни в конкурсите за проект, преди вземането на решение от журито, не произтича от нито една разпоредба на дял I от същата Директива 2014/24, на която се позовава член 80, параграф 1 от нея. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">35.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По-конкретно, тази необходимост не произтича от нито един от основните принципи за възлагане на обществени поръчки, изложени в член 18 от Директива 2014/24, и по-специално от принципите на равно третиране и прозрачност, които, напротив, изглеждат в противоречие с признаването на правото на предварително изслушване на кандидатите в такива процедури. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">36.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От съдебната практика следва, че принципът на равно третиране има за цел да насърчи развитието на здравословна и ефективна конкуренция между участниците в обществената поръчка, които трябва да се намират в равни условия както при изготвянето на своите проекти, така и при тяхното оценяване. Принципът на прозрачност, от друга страна, има за цел да гарантира, че няма риск от фаворизиране или произвол от страна на журито (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-22" href="#t-22">22</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">37.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Предварителното изслушване, независимо от формата, в която се провежда, винаги носи риск, макар и потенциален, да наруши анонимността на участниците, която, както бе отбелязано по-горе, предвид тяхната специфична същност, играе ключова роля в процедурите, свързани с конкурсите за проект (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-23" href="#t-23">23</a>
</span>). В конкретния контекст на конкурсите за проект провеждането на предварително изслушване на кандидатите винаги крие риск както от нарушаване на равното третиране на кандидатите, така и от засягане на независимостта на оценката на журито, което представлява нарушение и на двата посочени по-горе принципа.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">38.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На трето място, възниква въпросът дали, при липса на конкретна разпоредба в тази насока в Директива 2014/24, тя и по-специално правилото за анонимност позволяват или възпрепятстват дадена държава членка да предвиди в своето национално законодателство задължително провеждане на предварително изслушване на заинтересованите страни в конкурсите за проект, преди приемането на решението за оценка от страна на журито.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">39.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Във връзка с това доколкото, както бе отбелязано в точка 18 по-горе, Директива 2014/24 не предвижда пълна хармонизация на правилата в областта на конкурсите за проект, съгласно установената съдебна практика всяка държава членка сама определя условията на административните процедури, въз основа на принципа на процесуална автономия на държавите членки, като винаги се спазват основните принципи в областта на обществените поръчки, посочени в член 18 от Директива 2014/24. Тези процесуални норми обаче не трябва да бъдат по-неблагоприятни от процесуалните норми, които уреждат подобни вътрешноправни съдебни производства (принцип на равностойност), и не трябва да правят практически невъзможно или изключително трудно упражняването на правата, предоставени от правовия ред на Съюза (принцип на ефективност) (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-24" href="#t-24">24</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">40.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Считам обаче, че признаването в националното законодателство на правото на задължително провеждане на предварително изслушване на кандидатите в конкурси за проект би противоречало на логиката на разпоредбите, предвидени в Директива 2014/24 за тези конкурси, по-специално по отношение на основното изискване за спазване на анонимност до вземането на решение от журито.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">41.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Всъщност, както бе споменато в предходните точки, макар и в теоретичен план, не е изключено да се намерят начини, при които провеждането на предварително изслушване може да гарантира спазването на анонимността; всеки контакт между журито и кандидатите обаче увеличава риска от нейното нарушаване, като подкопава практическата ефективност на правилото за анонимност.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">42.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на това не изглежда случайно, че в Директива 2014/24 е предвидена възможност за контакт между журито и кандидатите само „при необходимост“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-25" href="#t-25">25</a>
</span>). Всъщност наборът от разпоредби, предвидени в член 82 от Директива 2014/24, разкрива намерението на законодателя на Съюза да намери баланс между, от една страна, принципа на анонимност, който е от съществено значение за гарантиране на безпристрастността при оценяването от страна на журито, и от друга страна, необходимата гъвкавост, която да позволи пълно разбиране на представените проекти, като същевременно се запази основното изискване за анонимност, което, като гарант за безпристрастността на оценката, трябва да се счита за неприкосновено. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">43.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това, въпреки свободата при определяне на процедурните правила, предоставена на държавите членки съгласно принципа на процесуална автономия при спазване на основните принципи в областта на обществените поръчки, проектът, представен от кандидатите, трябва да бъде пълен и разбираем, както и до известна степен „самостоятелен“ и самоописателен. Отговорността за представянето на пълен проект е на кандидата, който е длъжен да прояви дължимата грижа при изготвянето на проекта си, така че той да бъде ясен (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-26" href="#t-26">26</a>
</span>). В процедурата, описана в Директива 2014/24, с изключение на искането за разяснения по член 82, параграф 5, не са предвидени последващи промени в проекта, нито допълнителни етапи на процедурата. Признаването на задължително изслушване след представянето на проекта би противоречало следователно и на системността на процедурата, както е определена в Директива 2014/24. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">44.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В същия смисъл, при аналогично прилагане на съдебната практика в областта на обществените поръчки, принципите на равно третиране и прозрачност, предвидени в член 18 от Директива 2014/24, както се видя, приложими и към конкурсите за проект, не допускат преговори между журито и кандидатите в рамките на процедура, свързана с конкурс за проект, което означава, че по принцип проектът, след като бъде представен, не може да бъде променян след подаването си нито по инициатива на възлагащия орган, нито по инициатива на кандидата (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-27" href="#t-27">27</a>
</span>). </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">45.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно считам, че от всички изложени по-горе съображения става ясно, че Директива 2014/24 не допуска държава членка да предвиди в националното си законодателство задължително провеждане на предварително изслушване на заинтересованите страни в конкурсите за проект, преди журито да приеме решението си за оценка.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">В.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Относно необходимостта от предварително изслушване при конкурси за проект по силата на правото на изслушване </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">46.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Все още предстои да се установи дали правото на изслушване на участниците в конкурси за проект преди приемането на решението за оценка от страна на журито може да бъде обосновано по силата на правото на всяко лице да бъде изслушано, преди срещу него да бъде предприета индивидуална мярка, която би му причинила вреда.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">47.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Това право е изрично предвидено в член 41, параграф 2, буква а) от Хартата на основните права на Европейския съюз — на която се позовават Комисията и португалското правителство в своите становища — като конкретно проявление на правото на добро управление. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">48.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Въпреки това член 41 от Хартата се отнася до институциите, органите и структурите на Съюза, а не до органите или институциите на държавите членки, поради което физическите лица не могат да се позовават на този член по отношение на националните възлагащи органи. Когато дадена държава членка прилага правото на Съюза, правата, произтичащи от принципа на доброто управление като общ принцип на правото на Съюза, и по-специално правото на всяко лице да бъде изслушано в административните производства, намират приложение в рамките на производствата, провеждани от компетентните национални възлагащи органи (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-28" href="#t-28">28</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">49.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до съдържанието на правото на изслушване, от практиката на Съда следва, че това право гарантира на всяко лице възможността да изрази надлежно и ефективно становището си в хода на административното производство и преди приемането на всяко решение, което може да засегне неблагоприятно интересите му, включително когато такава формалност не е предвидена в приложимото законодателство (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-29" href="#t-29">29</a>
</span>). Посоченото право означава също, че администрацията отделя цялото необходимо внимание на така представеното становище на заинтересованото лице, като разглежда грижливо и безпристрастно всички релевантни за случая обстоятелства и като мотивира подробно решението си (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-30" href="#t-30">30</a>
</span>). Правото на изслушване има за цел да гарантира, че всяко решение, което засяга неблагоприятно лицето, ще бъде прието при пълно познаване на фактите (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-31" href="#t-31">31</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">50.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По-специално, Съдът изрично отбелязва, че редът и условията за упражняване на правото на изслушване на заинтересованото лице преди приемането на решение, което го засяга, трябва да се преценяват в светлината на съответната правна уредба (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-32" href="#t-32">32</a>
</span>). </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">51.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това основните права, каквото е правото на изслушване, не представляват безусловни прерогативи и могат да бъдат предмет на ограничения, при условие че последните действително отговарят на преследвани от разглежданата мярка цели от общ интерес и не съставляват с оглед на преследваната цел прекомерно и недопустимо засягане на самата същност на така гарантираните права (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-33" href="#t-33">33</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">52.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В конкретния случай трябва преди всичко да се отбележи, че решение на журито, прието в рамките на процедура, свързана с конкурс за проект като разглеждания, е от такова естество, че може да нанесе вреда на участник като Adão da Fonseca. От определението за отправяне на запитването всъщност става ясно, че това решение е задължително за възлагащия орган и че само проектите, класирани на първите три места в класирането, изготвено от посоченото жури, се избират за участие в процедура за пряко възлагане. Некласирането в рамките на тези три проекта води следователно до несигурност относно възлагането на обществената поръчка за услуги, свързана с проекта, и оттам — до загуба на икономически възможности. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">53.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следва да се отбележи също, че в случая на разглежданото от запитващата юрисдикция дело правото на Съюза, и по-конкретно Директива 2014/24, установява някои неизчерпателни правила, които определят условията и начините за организиране на конкурсите за проект.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">54.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Както следва от съдебната практика, посочена в точка 50 от настоящото заключение, начините за упражняване на правото на изслушване трябва да се оценяват в зависимост от правните норми, регулиращи разглеждания въпрос, както и от целта на тези норми, поради което механизмите, чрез които кандидатите в конкурс за проект трябва да могат да упражняват правото си на изслушване преди приемането на решение от страна на журито, трябва да се оценяват в светлината на разпоредбите на дял III, глава II от Директива 2014/24. Тези разпоредби имат за цел по-специално да установят минимални стандарти за хармонизиране на процедурите, свързани с конкурсите за проект, и по-конкретно да гарантират равно третиране и недискриминационно отношение към кандидатите. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">55.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Във връзка с това от изложените в настоящото заключение съображения относно посочените разпоредби следва, на първо място, че за да се произнесе по проектите, представени в рамките на конкурса за проект, журито трябва да разгледа представените от кандидатите планове и проекти анонимно и единствено въз основа на критериите, посочени в обявлението за конкурса (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-34" href="#t-34">34</a>
</span>). На второ място, става ясно също, че правилото за анонимност е неприкосновено, тъй като поради спецификата на процедурата за конкурс за проект то е необходимо за гарантиране на независимостта на журито и за осигуряване на равно третиране на кандидатите (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-35" href="#t-35">35</a>
</span>). На трето място, констатирах, че кандидатите са задължени да положат дължимата грижа при изготвянето на проектите си, които трябва да бъдат ясни, разбираеми, пълни и самоописателни (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-36" href="#t-36">36</a>
</span>). На четвърто място и въпреки това, разпоредбите на Директива 2014/24 предвиждат ясно определена възможност за диалог между кандидатите и журито, изключително по инициатива на последното и при спазване на правилото за анонимност, с цел изясняване на всеки аспект на проекта (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-37" href="#t-37">37</a>
</span>). Както беше отбелязано, това е решението, избрано от законодателя, за да се осигури баланс между запазването на принципа на анонимност и необходимата гъвкавост, която да позволи на журито да разбере напълно представените проекти. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">56.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В този контекст считам, че наборът от тези разпоредби дава възможност на кандидата да изложи своята гледна точка по всички релевантни елементи на проекта, който представя в конкурса за проект, и че следователно правото на изслушване преди вземането на решение от журито може да се счита за ефективно спазено в рамките на този вид процедури. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">57.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По-специално фактът, че кандидатът може да изложи тази своя гледна точка основно в рамките на представянето на своя проект и само когато журито счете това за необходимо, под каквато и да било друга форма, при която винаги се спазва принципът на анонимност, не представлява пречка за ефективното спазване на правото му на изслушване преди вземането на решение относно конкурса за проект, в който участва (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-38" href="#t-38">38</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">58.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От гореизложеното следва, че общият принцип на правото на Съюза, който признава правото на изслушване, не налага провеждането на предварително изслушване на участниците в конкурсите за проект преди приемането на решението за оценка от страна на журито.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">Г.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Заключение</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">59.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Поради изложените по-горе причини предлагам на Съда да отговори на поставения от Supremo Tribunal Administrativo (Върховен административен съд, Португалия) преюдициален въпрос по следния начин: </p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-78" title="page-16">
      „Член 82, параграфи 4, 5 и 6 и член 80, параграф 1 от Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година относно обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО, разгледани в светлината на общия принцип на правото на Съюза, който признава правото на изслушване в административните производства, 
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-79" title="page-16">
      трябва да се тълкуват в смисъл, че
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-80" title="page-16">
      не допускат задължително провеждане на предварително изслушване на заинтересованите страни в конкурсите за проект, посочени в цитираната по-горе директива“. 
    </p>
    <div/>
  <hr class="note"/>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-1" href="#c-1">1</a>
</span>) Език на оригиналния текст: италиански.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-2" href="#c-2">2</a>
</span>) Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (ОВ L 94, 2014 г., стр. 65).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-3" href="#c-3">3</a>
</span>) Adão da Fonseca оспорва също така, че въпросната процедура представлява конкурс за проект, но този аргумент е отхвърлен от запитващата юрисдикция. Вж. раздел III.B, точка 14 от акта за преюдициално запитване.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-4" href="#c-4">4</a>
</span>) Запитващата юрисдикция обаче констатира, че спорът, разглеждан от нея, не се отнася до последващата процедура за възлагане на тази обществена поръчка за услуги. Вж. раздел III.B, точка 15.2 от акта за преюдициално запитване.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-5" href="#c-5">5</a>
</span>) Вж. точка 4 от акта за преюдициално запитване във връзка с точка 63 от жалбата на Adão da Fonseca. </p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-6" href="#c-6">6</a>
</span>) Директива 2014/25/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година относно възлагането на поръчки от възложители, извършващи дейност в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги и за отмяна на Директива 2004/17/ЕО (ОВ L 94, 2014 г., стр. 243).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-7" href="#c-7">7</a>
</span>) Вж. по-специално член 80, параграф 1 и член 82 от Директива 2014/24, както и член 97, параграф 1 и член 98 от Директива 2014/25.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-8" href="#c-8">8</a>
</span>) Вж. също член 2, точка 17 от Директива 2014/25.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-9" href="#c-9">9</a>
</span>) Вж. съображение 120 от Директива 2014/24. </p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-10" href="#c-10">10</a>
</span>) Член 2, параграф 1, точки 5 и 9 от Директива 2014/24 съдържат определенията за „договори за обществени поръчки“ и „обществени поръчки за услуги“. </p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-11" href="#c-11">11</a>
</span>) Вж. по-долу точка 19 от настоящото заключение. </p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-12" href="#c-12">12</a>
</span>) Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги (ОВ L 134, 2004 г., стр. 114; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 8, стр. 116 и поправка в ОВ L 182, 2008 г., стр. 282). Вж. по-специално членове 66—74. </p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-13" href="#c-13">13</a>
</span>) И в Директива 2014/25 конкурсите за проект са уредени в дял III, глава II (членове 95—98).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-14" href="#c-14">14</a>
</span>) Вж. член 78, първа алинея, буква б) от Директива 2014/24.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-15" href="#c-15">15</a>
</span>) Вж. член 78, трета алинея от Директива 2014/24 във връзка с член 32, параграф 4 от същата директива.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-16" href="#c-16">16</a>
</span>) Вж. член 78, първа алинея, буква a) от Директива 2014/24.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-17" href="#c-17">17</a>
</span>) Вж. член 80, параграф 3 от Директива 2014/24.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-18" href="#c-18">18</a>
</span>) Вж. също член 96 от Директива 2014/25.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-19" href="#c-19">19</a>
</span>) Вж. също член 97 от Директива 2014/25.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-20" href="#c-20">20</a>
</span>) Съгласно член 81 от Директива 2014/24 журито трябва да се състои само от физически лица, които са независими от участниците в конкурса. Освен това, когато участниците в конкурс трябва да притежават определена професионална квалификация, най-малко една трета от членовете на журито трябва да притежават същата или еквивалентна квалификация. Във връзка с това вж. също така член 97, параграф 4 от Директива 2014/25.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-21" href="#c-21">21</a>
</span>) Вж. по аналогия решение от 29 март 2012 г., SAG ELV Slovensko и др. (C‑599/10, EU:C:2012:191, т. 41).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-22" href="#c-22">22</a>
</span>) Вж. решение от 13 юни 2024 г., BibMedia (C‑737/22, EU:C:2024:495, т. 30 и 31 и цитираната съдебна практика). Вж. също решение от 5 март 2026 г., AESTE (C‑210/24, EU:C:2026:145, т. 52).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-23" href="#c-23">23</a>
</span>) Вж. точки 18 и 25 от настоящото заключение.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-24" href="#c-24">24</a>
</span>) Вж. решения от 12 март 2015 г., eVigilo (C‑538/13, EU:C:2015:166, т. 39), и от 7 септември 2021 г., „Klaipėdos regiono atliekų tvarkymo centras“ (C‑927/19, EU:C:2021:700, т. 146).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-25" href="#c-25">25</a>
</span>) Вж. член 82, параграф 5 от Директива 2014/24 и точка 31 от настоящото заключение. </p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-26" href="#c-26">26</a>
</span>) Вж. по аналогия и в този смисъл решение от 29 март 2012 г., SAG ELV Slovensko и др. (C‑599/10, EU:C:2012:191, т. 38). </p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-27" href="#c-27">27</a>
</span>) Вж. по аналогия решение от 13 юни 2024 г., BibMedia (C‑737/22, EU:C:2024:495, т. 32 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-28" href="#c-28">28</a>
</span>) Вж. в този смисъл ex multis и по аналогия решение от 6 март 2025 г., Община Велико Търново и община Белово (C‑471/23 и C‑477/23, EU:C:2025:155, т. 73 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-29" href="#c-29">29</a>
</span>) Вж. в този смисъл ex multis пак там, точка 74 и цитираната съдебна практика. </p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-30" href="#c-30">30</a>
</span>) Решения от 22 ноември 2012 г., M.M. (C‑277/11, EU:C:2012:744, т. 88), и от 5 ноември 2014 г., Mukarubega (C‑166/13, EU:C:2014:2336, т. 48).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-31" href="#c-31">31</a>
</span>) Във връзка с това вж. заключението на генерален адвокат Mengozzi по дело M (C‑560/14, EU:C:2016:320, т. 30 и цитираната съдебна практика). </p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-32" href="#c-32">32</a>
</span>) Вж. по аналогия решение от 9 февруари 2017 г., M (C‑560/14, EU:C:2017:101, т. 33). </p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-33" href="#c-33">33</a>
</span>) Вж. ex multis решение от 20 декември 2017 г., Prequ’ Italia (C‑276/16, EU:C:2017:1010, т. 50 и цитираната съдебна практика). </p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-34" href="#c-34">34</a>
</span>) Вж. член 82, параграф 2 от Директива 2014/24 и точка 22 по-горе.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-35" href="#c-35">35</a>
</span>) Вж. точки 22, 23 и 42 по-горе.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-36" href="#c-36">36</a>
</span>) Вж. точка 43 по-горе.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-37" href="#c-37">37</a>
</span>) Вж. точки 24 и 29—33 по-горе.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-38" href="#c-38">38</a>
</span>) Вж. по аналогия решение от 9 февруари 2017 г., M (C‑560/14, EU:C:2017:101, т. 38).</p>
</body>
</html>
