<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><JUDGMENT xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.JUDGMENT><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-710/19</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62019CJ0710</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:1037">EU:C:2020:1037</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>11</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>11</PAGE.TOTAL><AUTHOR>CJ</AUTHOR></BIB.JUDGMENT><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Решение от <DATE ISO="20201217">17.12.2020 г.</DATE> — Дело C‑710/19</HT></P><P><HT TYPE="SC">G. M. A. (Търсещо работа лице)</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Решение на Съда</HT> (първи състав)</P><P><DATE ISO="20201217">17 декември 2020 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="STAR" NOTE.ID="E0001"><P>Език на производството: френски.</P></NOTE></P></TI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Свободно движение на хора</KEYWORD><KEYWORD>Член 45 ДФЕС</KEYWORD><KEYWORD>Гражданство на Съюза</KEYWORD><KEYWORD>Директива 2004/38/ЕО</KEYWORD><KEYWORD>Право на пребиваване за повече от три месеца</KEYWORD><KEYWORD>Член 14, параграф 4, буква б)</KEYWORD><KEYWORD>Търсещи работа лица</KEYWORD><KEYWORD>Разумен срок, предоставен на търсещото работа лице, за да може да се запознае с подходящите за него предложения за работа и да вземе мерките, които да му позволят да бъде наето на работа</KEYWORD><KEYWORD>Изисквания, наложени от приемащата държава членка на търсещото работа лице през този срок</KEYWORD><KEYWORD>Условия за правото на пребиваване</KEYWORD><KEYWORD>Задължение лицето да продължава да търси работа и да има реален шанс да бъде наето на работа</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><JUDGMENT.INIT><P>По дело C‑710/19</P><P>с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Conseil d'État (Държавен съвет, Белгия) с акт от <DATE ISO="20190912">12 септември 2019 г.</DATE>, постъпил в Съда на <DATE ISO="20190925">25 септември 2019 г.</DATE>, в рамките на производство по дело</P></JUDGMENT.INIT><PARTIES><PLAINTIFS><P><HT TYPE="BOLD">G. M. A.</HT></P></PLAINTIFS><AGAINST>срещу</AGAINST><DEFENDANTS><P><HT TYPE="BOLD">État belge,</HT></P></DEFENDANTS></PARTIES><PREAMBLE><PREAMBLE.INIT><P>СЪДЪТ (първи състав),</P><P>състоящ се от: J.‑C. Bonichot, председател на състава, R. Silva de Lapuerta (докладчик), заместник-председател на Съда, L. Bay Larsen, M. Safjan и N. Jääskinen, съдии,</P><P>генерален адвокат: M. Szpunar,</P><P>секретар: A. Calot Escobar,</P></PREAMBLE.INIT><GR.VISA><VISA>предвид изложеното в писмената фаза на производството,</VISA></GR.VISA><GR.CONSID><CONSID><P>като има предвид становищата, представени:</P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>за G. M. A., от A. Valcke, адвокат,</P></ITEM><ITEM><P>за белгийското правителство, от L. Van den Broeck, C. Pochet и M. Jacobs, в качеството на представители, подпомагани от F. Motulsky, адвокат,</P></ITEM><ITEM><P>за датското правителство, от M. Wolff и J. Nymann-Lindegren, в качеството на представители,</P></ITEM><?PAGE NO="2"?><ITEM><P>за полското правителство, от B. Majczyna, в качеството на представител,</P></ITEM><ITEM><P>за правителството на Обединеното кралство, от Z. Lavery и S. Brandon, в качеството на представители, подпомагани от K. Apps, barrister,</P></ITEM><ITEM><P>за Европейската комисия, от D. Martin, B.‑R. Killmann и E. Montaguti, в качеството на представители,</P></ITEM></LIST></CONSID></GR.CONSID><GR.VISA><VISA>след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание на <DATE ISO="20200917">17 септември 2020 г.</DATE>,</VISA></GR.VISA><PREAMBLE.FINAL>постанови настоящото</PREAMBLE.FINAL></PREAMBLE><CONTENTS.JUDGMENT><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Решение</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1</NO.P><TXT>Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 45 ДФЕС, членове 15 и 31 от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20040429">29 април 2004 година</DATE> относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="158" PAGE.FIRST="77" DATE.PUB="2004">ОВ L 158, стр. 77</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 56), както и на членове 41 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>Хартата<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2</NO.P><TXT>Запитването е отправено в рамките на спор между G. M. A. и État belge (белгийската държава) относно отказа на последната да признае на G. M. A. право на пребиваване за повече от три месеца на територията на Белгия като търсещо работа лице.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3</NO.P><TXT>Съображение 9 от Директива 2004/38 гласи:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>Гражданите на Съюза следва да имат право на пребиваване в приемащата държава членка за период не по-дълъг от три месеца, без да зависят от никакви условия или формалности, освен изискването да притежават валидна лична карта или паспорт, без да се засяга по-благоприятното третиране, приложимо по отношение на търсещите работа лица, както се отчита от практиката на Съда на Европейските общности<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4</NO.P><TXT>Съгласно член 6, параграф 1 от тази директива:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>Гражданите на Съюза имат право на пребиваване на територията на друга държава членка за срок до три месеца без никакви условия или формалности, освен изискването да притежават валидна карта за самоличност или паспорт<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5</NO.P><TXT>Член 7, параграфи 1 и 3 от посочената директива предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="007.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>1.</NO.PARAG><ALINEA><P>Всички граждани на Съюза имат право да пребивават на територията на друга държава членка за срок, по-дълъг от три месеца, ако те:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>са работници или самостоятелно заети лица в приемащата държава членка; или</TXT></NP></ITEM><?PAGE NO="3"?><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>притежават достатъчно средства за себе си и за членовете на семейството си, с цел да не се превърнат в тежест за системата за социално подпомагане на приемащата държава членка през времето си на пребиваване и притежават пълно здравно застрахователно покритие в приемащата държава членка; или</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>са записани в частно или държавно учебно заведение, акредитирано или финансирано от приемащата държава членка въз основа на нейното законодателство или административна практика, с основната цел да преминат курс на обучение, включително професионално обучение, и</P></ITEM><ITEM><P>притежават пълно здравно застрахователно покритие в приемащата държава членка и убедят съответните национални власти, посредством декларация или други равностойни средства, избрани от тях, че притежават достатъчни финансови средства за себе си и за членовете на семейството си, с цел да не се превърнат в тежест за системата за социално подпомагане на приемащата държава членка през времето си на пребиваване; или</P></ITEM></LIST></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>г)</NO.P><TXT>са членове на семейството, придружаващи или присъединяващи се към гражданин на Съюза, който отговаря на условията, посочени в букви а), б) или в).</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]</P></ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="007.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA><P>За целите на параграф 1, буква а) гражданин на Съюза, който вече не е работник или самостоятелно заето лице, запазва статуса си на работник или самостоятелно заето лице при следните обстоятелства:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>той/тя временно не е в състояние да работи поради болест или злополука;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>той/тя се намира в надлежно регистрирана принудителна безработица, след като е бил/а зает/а в продължение на повече от една година и се е регистрирал/а като търсещо работа лице в съответното бюро по труда;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>той/тя се намира в надлежно документирана принудителна безработица, след като е изтекъл срочен трудов договор със срок по-кратък от една година или след като е станал/а принудително безработен/на през първите дванадесет месеца и се е регистрирал/а като търсещо работа лице в съответното бюро по труда. В този случай статусът на работник се запазва за не по-малко от шест месеца;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>г)</NO.P><TXT>той/тя започне професионално обучение. Освен ако той/тя не е принудително безработен/а, запазването на статуса на работник изисква обучението да бъде свързано с неговата/нейната предишна заетост<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6</NO.P><TXT>Член 8 от същата директива налага редица административни формалности на категориите лица, посочени в член 7 от нея.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7</NO.P><TXT>Член 14, параграфи 1, 2 и 4 от Директива 2004/38 гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="014.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Гражданите на Съюза и членовете на техните семейства притежават правото на пребиваване, предвидено в член 6, дотогава, докато не се превърнат в неприемлива тежест за системата за социално подпомагане на приемащата държава членка.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="014.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Гражданите на Съюза и членовете на техните семейства притежават правото на пребиваване, предвидено в членове 7, 12 и 13, дотогава, докато отговарят на условията, посочени в тези членове.</ALINEA><?PAGE NO="4"?><ALINEA>[…]</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="014.004"><NO.PARAG>4.</NO.PARAG><ALINEA>Чрез дерогация от параграфи 1 и 2 и без да се засягат разпоредбите на глава VI, мярката експулсиране не може в никакъв случай да се предприеме по отношение на граждани на Съюза или членове на техните семейства, ако:</ALINEA><ALINEA>[…]</ALINEA><ALINEA><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>гражданите на Съюза са влезли на територията на приемащата държава членка, за да търсят заетост. В този случай гражданите на Съюза и членовете на техните семейства не могат да бъдат експулсирани, докато гражданите на Съюза могат да представят доказателства за това, че продължават да търсят заетост и за това, че имат реален шанс да бъдат наети на работа<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Белгийското право</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8</NO.P><TXT>Член 39/2, параграф 2 от Loi du 15 décembre 1980 sur l’accès au territoire, le séjour, l’établissement et l’éloignement des étrangers (Закон от <DATE ISO="19801215">15 декември 1980 г.</DATE> за влизането, пребиваването и установяването на чужденци на територията на страната и извеждането им от нея (<HT TYPE="ITALIC">Moniteur belge</HT> от <DATE ISO="19801231">31 декември 1980 г.</DATE>, стр. 14584), в редакцията му, в сила към момента на настъпване на фактите по главното производство (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>Законът от <DATE ISO="19801215">15 декември 1980 г.</DATE><QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>), предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>Съветът [по споровете във връзка с режима на чужденците (Белгия)] се произнася с решения по други жалби за отмяна, подадени на основание съществено процесуално нарушение или нарушение на формални изисквания, установени като условие за действителност, превишаване на власт или злоупотреба с власт<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9</NO.P><TXT>Съгласно член 40, параграф 4 от Закона от <DATE ISO="19801215">15 декември 1980 г.</DATE>:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>Всеки гражданин на Съюза има право да пребивава в Кралството в продължение на повече от три месеца, ако отговаря на условието, предвидено в член 41, [първа алинея], и:</ALINEA><ALINEA>1° ако е работник или самостоятелно заето лице в Кралството или ако влиза в Кралството, за да търси работа, докато може да докаже, че продължава да търси работа и има реален шанс да бъде наето на работа;</ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10</NO.P><TXT>Съгласно член 50 от Arrêté royal sur l’accès au territoire, le séjour, l’établissement et l’éloignement des étrangers (Кралски указ за влизането, пребиваването и установяването на чужденци на територията на страната и извеждането им от нея) от <DATE ISO="19811008">8 октомври 1981 г.</DATE> (<HT TYPE="ITALIC">Moniteur belge</HT> от <DATE ISO="19811027">27 октомври 1981 г.</DATE>, стр. 13740):</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>§ 1. Гражданин на Съюза, който предвижда да пребивава повече от три месеца на територията на Кралството и докаже, че е гражданин на Съюза, съгласно член 41, [първа алинея] от [Закона от <DATE ISO="19801215">15 декември 1980 г.</DATE>], подава до общинската администрация по местопребиваването си искане за издаване на удостоверение за регистрация чрез документ, който съответства на образеца по приложение 19.</P><P>[…]</P><?PAGE NO="5"?><P>§ 2. При подаване на искането или не по-късно от три месеца след подаването му гражданинът на Съюза […] трябва да представи следните документи:</P><P>[…]</P><P>3° лице, търсещо работа:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>удостоверение за вписване към компетентната служба по заетостта или копие от кандидатури за работа; и</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>b)</NO.P><TXT>доказателства, че има реален шанс да бъде наето на работа предвид личното положение на заинтересованото лице, по-специално получените дипломи, евентуалните завършени или предвидени професионални обучения и продължителността на периода на безработица;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>.</P></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20151027">27 октомври 2015 г.</DATE> G. M. A., гръцки гражданин, подава искане за издаване на удостоверение за регистрация в Белгия като търсещо работа лице, за да получи право на пребиваване за повече от три месеца в тази държава членка, в съответствие с член 50, параграф 1 от Arrêté royal sur l’accès au territoire, le séjour, l’établissement et l’éloignement des étrangers (Кралски указ за влизането, пребиваването и установяването на чужденци на територията на страната и извеждането им от нея). Датата, на която G. M. A. е влязъл на територията на посочената държава членка, не става ясна от акта за преюдициално запитване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20160318">18 март 2016 г.</DATE> това искане е отхвърлено с решение на Office des étrangers (Служба за чужденците, Белгия, наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>Службата<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>) на основанието, че G. M. A. не отговаря на изискванията на белгийското законодателство, за да се ползва с право на пребиваване за повече от три месеца (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>решението на Службата<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>). Всъщност според Службата представените от G. M. A. документи не позволяват да се предположи, че той има реален шанс да бъде нает на работа на територията на Белгия. Ето защо посочената служба разпорежда на G. M. A. да напусне територията на страната в срок от 30 дни от връчване на посоченото решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13</NO.P><TXT>С решение от <DATE ISO="20180628">28 юни 2018 г.</DATE> Conseil du contentieux des étrangers (Съвет по споровете във връзка с режима на чужденците, Белгия, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>CCE<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>) — юрисдикцията, компетентна да разглежда като първа инстанция споровете относно законосъобразността на решенията на Службата, отхвърля жалбата, подадена от G. M. A. срещу решението на Службата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14</NO.P><TXT>Вследствие на това G. M. A. подава касационна жалба до запитващата юрисдикция, Conseil d’État (Държавен съвет, Белгия), като твърди, на първо място, че съгласно член 45 ДФЕС, тълкуван с оглед на решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19910226">26 февруари 1991 г.</DATE>, <NAME.CASE>Antonissen</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑292/89</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1991:80">EU:C:1991:80</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), държавите членки са длъжни да предоставят <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>разумен срок<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/> на търсещите работа лица, идващи от друга държава членка, за да могат тези лица да се запознаят с подходящите за тях предложения за работа и да вземат необходимите мерки, за да бъдат наети на работа. Посоченият срок не можел в никакъв случай да бъде по-кратък от шест месеца, както следвало по аналогия от член 7, параграф 3 във връзка с членове 11 и 16 от Директива 2004/38.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15</NO.P><TXT>Освен това през целия посочен срок търсещото работа лице не било длъжно да доказва, че има реален шанс да бъде наето на работа.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16</NO.P><TXT>На второ място, G. M. A. изтъква, че след приемането на решението на Службата, а именно на <DATE ISO="20160406">6 април 2016 г.</DATE>, е назначен в Европейския парламент като стажант. Това обстоятелство доказвало, че G. M. A. е имал реален шанс да бъде нает на работа и следователно е можел да се ползва от право на пребиваване за повече от три месеца.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17</NO.P><TXT>Като не взел обаче предвид назначаването на G. M. A., CCE нарушил членове 15 и 31 от Директива 2004/38 и членове 41 и 47 от Хартата. Всъщност от тези разпоредби следвало, че юрисдикциите, компетентни да осъществяват контрол за законосъобразност на административно решение относно правото на пребиваване на гражданин на Съюза, трябва да извършат изчерпателна преценка на всички релевантни обстоятелства и да вземат предвид всички доведени до знанието им факти, дори те да са настъпили след постановяване на съответното решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18</NO.P><TXT>С оглед на тези съображения G. M. A. твърди, че CCE не е трябвало да прилага националната процесуалноправна разпоредба, с която членове 15 и 31 от Директива 2004/38 са транспонирани неправилно в белгийското право, а именно член 39/2, параграф 2 от Закона от <DATE ISO="19801215">15 декември 1980 г.</DATE>, въз основа на който тази юрисдикция не е взела предвид назначаването му като стажант след постановяването на решението на Службата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция счита, че решаването на спора в главното производство зависи от тълкуването от Съда на член 45 ДФЕС, на членове 15 и 31 от Директива 2004/38 и на членове 41 и 47 от Хартата. Всъщност, ако тези разпоредби трябва да се тълкуват в предложения от G. M. A. смисъл, същият е трябвало да се ползва от право на пребиваване за повече от три месеца на територията на Белгия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20</NO.P><TXT>При тези обстоятелства Conseil d’État (Държавен съвет) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>1)</NO.P><TXT>Трябва ли член 45 [ДФЕС] да се тълкува и прилага в смисъл, че приемащата държава членка е длъжна, първо, да предостави разумен срок на търсещото работа лице, за да може то да се запознае с подходящите за него предложения за работа и да вземе необходимите мерки, за да бъде наето на работа, второ, да приеме, че срокът за търсене на работа не може в никакъв случай да бъде по-кратък от шест месеца и, трето, да разреши на търсещото работа лице да остане на територията ѝ през целия този срок, без да изисква същото да представи доказателства, че има реален шанс да бъде наето на работа?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Трябва ли членове 15 и 31 от Директива [2004/38] и членове 41 и 47 от [Хартата], както и общите принципи на предимство на правото на Съюза и на полезно действие на директивите, да се тълкуват в смисъл, че в рамките на производство по жалба за отмяна на решение, с което се отказва признаването на право на пребиваване за повече от три месеца на гражданин на Съюза, националните юрисдикции на приемащата държава членка са длъжни да вземат предвид нови обстоятелства, настъпили след постановяване на решението на националните органи, когато тези обстоятелства могат да доведат до промяна в положението на съответното лице, която вече не допуска ограничаване на правото на пребиваване на същото лице в приемащата държава членка?<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="7"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По преюдициалните въпроси</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По първия въпрос</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21</NO.P><TXT>В самото начало следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда в рамките на въведеното с член 267 ДФЕС производство за сътрудничество между националните юрисдикции и Съда задачата на последния е да даде на националния съд полезен отговор, който да му позволи да реши спора, с който е сезиран. С оглед на това при необходимост Съдът трябва да преформулира въпросите, които са му зададени. Формалното посочване от национална юрисдикция в преюдициален въпрос на някои разпоредби от правото на Съюза не е пречка Съдът да даде на тази юрисдикция всички насоки за тълкуване, които могат да бъдат полезни за решаване на делото, с което е сезирана, независимо дали ги е посочила във въпросите си (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200423">23 април 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Land Niedersachsen (Предходен релевантен трудов стаж)</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑710/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:299">EU:C:2020:299</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0018">18</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22</NO.P><TXT>В случая, макар с първия си въпрос запитващата юрисдикция да иска тълкуване само на член 45 ДФЕС, следва да се отбележи, че член 14, параграф 4, буква б) от Директива 2004/38 се отнася конкретно до търсещите работа лица. Всъщност съгласно тази разпоредба мярка експулсиране не може да се предприеме по отношение на граждани на Съюза, ако, от една страна, са влезли на територията на приемащата държава членка, за да търсят работа в нея, и от друга страна, могат да докажат, че продължават да търсят работа в нея и имат реален шанс да бъдат наети на работа.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23</NO.P><TXT>Ето защо следва да се приеме, че с първия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 45 ДФЕС и член 14, параграф 4, буква б) от Директива 2004/38 трябва да се тълкуват в смисъл, че приемащата държава членка е длъжна да предостави разумен срок на търсещото работа лице, за да може то да се запознае с подходящите за него предложения за работа и да вземе необходимите мерки, за да бъде наето на работа, че този срок не може в никакъв случай да бъде по-кратък от шест месеца и че през този срок приемащата държава членка може да изисква търсещото работа лице да представи доказателства, че търси работа и има реален шанс да бъде наето на работа.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24</NO.P><TXT>На първо място, що се отнася до въпроса дали приемащата държава членка е длъжна да предостави <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>разумен срок<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/> на търсещите работа лица, за да могат те да се запознаят с подходящите за тях предложения за работа и да вземат необходимите мерки, за да бъдат наети на работа, следва да се отбележи, че понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>работник<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/> по смисъла на член 45 ДФЕС има самостоятелно, присъщо на правото на Съюза значение и не трябва да се тълкува ограничително (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130221">21 февруари 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>N.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑46/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:97">EU:C:2013:97</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). По-специално лице, което действително търси работа, трябва да се квалифицира като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>работник<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/> (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140619">19 юни 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Saint Prix</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑507/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2007">EU:C:2014:2007</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25</NO.P><TXT>Следва също така да се отбележи, че свободното движение на работници е част от основите на Съюза и следователно разпоредбите, в които е прогласена тази свобода, трябва да се тълкуват разширително. По-специално ограничителното тълкуване на член 45, параграф 3 ДФЕС би намалило реалните шансове на гражданин на държава членка, който търси работа, да намери такава в другите държави членки и следователно би лишило тази разпоредба от полезното ѝ действие (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19910226">26 февруари 1991 г.</DATE>, <NAME.CASE>Antonissen</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑292/89</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1991:80">EU:C:1991:80</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0011">11</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0012">12</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26</NO.P><TXT>От това следва, че свободното движение на работници включва правото на гражданите на държавите членки да се движат свободно на територията на другите държави членки и да пребивават там с цел търсене на работа (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19910226">26 февруари 1991 г.</DATE>, <NAME.CASE>Antonissen</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑292/89</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1991:80">EU:C:1991:80</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0013">13</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), като законодателят на Съюза кодифицира това право в<?PAGE NO="8"?> член 14, параграф 4, буква б) от Директива 2004/38. В това отношение следва да се отбележи, че полезното действие на член 45 ДФЕС е гарантирано, доколкото законодателството на Съюза или, при липса на такова — законодателството на държава членка, предоставя на заинтересованите лица разумен срок, който им позволява да се запознаят на територията на приемащата държава членка с предложенията за работа, отговарящи на професионалната им квалификация, и ако е необходимо, да вземат съответните мерки, за да бъдат наети на работа (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19910226">26 февруари 1991 г.</DATE>, <NAME.CASE>Antonissen</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑292/89</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1991:80">EU:C:1991:80</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0016">16</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27</NO.P><TXT>Поради това следва да се приеме, че приемащата държава членка е длъжна да предостави на търсещите работа лица разумен срок, който им позволява да се запознаят на територията на посочената държава членка с предложенията за работа, отговарящи на професионалната им квалификация, и ако е необходимо, да вземат съответните мерки, за да бъдат наети на работа.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28</NO.P><TXT>На второ място, що се отнася до продължителността на този срок, следва да се припомни, първо, че съгласно член 6 от Директива 2004/38 всички граждани на Съюза имат право на пребиваване на територията на друга държава членка за срок до три месеца без никакви условия или формалности, освен изискването да притежават валидна карта за самоличност или паспорт.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29</NO.P><TXT>От своя страна член 7 от тази директива предвижда случаите, в които гражданин на Съюза може да се ползва с право на пребиваване за повече от три месеца.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30</NO.P><TXT>Следва също така да се припомни, че член 14, параграфи 1 и 2 от тази директива предвижда условията, при които гражданите на Съюза могат да запазят правото на пребиваване, предвидено в член 6 или в член 7 от нея.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31</NO.P><TXT>По-специално съгласно член 14, параграф 1 от Директива 2004/38 заинтересованите лица разполагат с правото на пребиваване, уредено в член 6, докато не се превърнат в неприемлива тежест за системата за социално подпомагане на приемащата държава членка. Член 14, параграф 2 от тази директива предвижда по-специално че гражданите на Съюза и членовете на техните семейства имат право на пребиваване за повече от три месеца, докато отговарят на условията, предвидени в член 7 от същата директива.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32</NO.P><TXT>Както следва от точка 22 от настоящото решение обаче, именно член 14, параграф 4, буква б) от Директива 2004/38, предвиждащ дерогация от параграфи 1 и 2 от същия член, се отнася конкретно до търсещите работа лица.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33</NO.P><TXT>Следователно член 14, параграф 4, буква б) от Директива 2004/38 определя конкретно условията, от които зависи запазването на правото на пребиваване на гражданите на Съюза, които напускат своята държава членка по произход с намерението да търсят работа в приемащата държава членка. Тази разпоредба обаче, която законодателят на Съюза е приел, за да бъдат кодифицирани изводите, направени в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19910226">26 февруари 1991 г.</DATE>, <NAME.CASE>Antonissen</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑292/89</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1991:80">EU:C:1991:80</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), отнасящо се до правото на пребиваване на търсещите работа лица, основано на член 45 ДФЕС, урежда пряко и правото на пребиваване на гражданите на Съюза, които имат качеството на търсещо работа лице, както следва по-специално от точка 52 от решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150915">15 септември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Alimanovic</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑67/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:597">EU:C:2015:597</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34</NO.P><TXT>Ето защо, когато гражданин на Съюза влезе на територията на приемаща държава членка, за да търси работа там, от датата на регистрацията му като търсещо работа лице правото му на пребиваване се урежда от член 14, параграф 4, буква б) от Директива 2004/38.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35</NO.P><TXT>Следва обаче да се отбележи, че видно от текста на член 6 от Директива 2004/38, тази разпоредба се прилага без разлика за всички граждани на Съюза, независимо от намерението, с което влизат на територията на приемащата държава членка. Следователно, дори когато<?PAGE NO="9"?> гражданин на Съюза влиза на територията на приемаща държава членка с намерение да търси работа там, през първите три месеца правото му на пребиваване се урежда също от член 6 от Директива 2004/38.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36</NO.P><TXT>При това положение през тримесечния срок, предвиден в тази разпоредба, от една страна, на този гражданин не може да се налага друго условие освен изискването да притежава валиден документ за самоличност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37</NO.P><TXT>От друга страна, следва да се приеме, че разумният срок, посочен в точка 27 от настоящото решение, започва да тече от момента, в който съответният гражданин на Съюза реши да се регистрира като търсещо работа лице в приемащата държава членка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38</NO.P><TXT>Второ, що се отнася до възможността да се определи какъв минимален период от време съответства на разумен срок, следва да се отбележи, че в това отношение не е посочено нищо в член 14, параграф 4, буква б) от Директива 2004/38.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39</NO.P><TXT>При това положение най-напред е важно да се припомни, че видно от точка 26 от настоящото решение, този срок трябва да позволи да се гарантира полезното действие на член 45 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40</NO.P><TXT>На следващо място, в точка 21 от решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19910226">26 февруари 1991 г.</DATE>, <NAME.CASE>Antonissen</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑292/89</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1991:80">EU:C:1991:80</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), макар да не определя какъв минимален период от време съответства на разумен срок, Съдът постановява, че срок от шест месеца, считано от влизането на територията на приемащата държава членка, като разглеждания по делото, по което е постановено това решение, видимо не може да застраши посоченото полезно действие.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41</NO.P><TXT>На последно място, в този контекст следва да се вземе предвид целта на Директива 2004/38, която е да се улесни упражняването на основното и лично право на движение и пребиваване, пряко предоставено на гражданите на Съюза с член 21, параграф 1 ДФЕС, и да се укрепи това право (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190411">11 април 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Tarola</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑483/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:309">EU:C:2019:309</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0023">23</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42</NO.P><TXT>С оглед на тези съображения следва да се приеме, че срок от шест месеца, считано от датата на регистрация, по принцип не изглежда недостатъчен и не застрашава полезното действие на член 45 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43</NO.P><TXT>На трето място, що се отнася до задълженията, които приемащата държава членка може да наложи на търсещото работа лице през същия този разумен срок, видно от точка 22 от настоящото решение, от текста на член 14, параграф 4, буква б) от Директива 2004/38 следва, че мярката експулсиране не трябва да се предприема по отношение на търсещото работа лице, ако то представи доказателства, че продължава да търси работа и че има реален шанс да бъде наето на работа. Тази разпоредба възпроизвежда по същество принципа, произтичащ от точка 21 от решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19910226">26 февруари 1991 г.</DATE>, <NAME.CASE>Antonissen</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑292/89</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1991:80">EU:C:1991:80</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), съгласно който заинтересованото лице не може да бъде принудено да напусне територията на приемащата държава членка, ако след изтичането на разумен срок представи доказателства, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>продължава да търси работа и има реален шанс да бъде наето на работа<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44</NO.P><TXT>Тъй като, за да не бъде принудено да напусне територията на приемащата държава членка, търсещото работа лице следователно трябва <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>да продължи<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/> да търси работа след изтичането на този разумен срок, от това следва да се направи изводът, че още през посочения срок приемащата държава членка може да изисква то да търси работа. През посочения срок обаче тази държава членка не може да изисква заинтересованото лице да докаже наличието на реален шанс да бъде наето на работа.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45</NO.P><TXT>Това тълкуване се потвърждава от обстоятелството, че след като целта на такъв разумен срок, както е видно от точка 27 от настоящото решение, е да се даде възможност на търсещото работа лице да се запознае с предложенията за работа, отговарящи на личната му квалификация, и да вземе съответните мерки, за да бъде наето на работа, то едва след изтичането на такъв срок компетентните национални органи могат да преценят дали заинтересованото лице продължава да търси работа и има реален шанс да бъде наето на работа.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46</NO.P><TXT>Така едва след изтичането на този разумен срок търсещото работа лице е длъжно да представи доказателства не само че продължава да търси работа, но и че има реален шанс да бъде наето на работа.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47</NO.P><TXT>Органите и юрисдикциите на приемащата държава членка следва да преценят доказателствата, представени в тази връзка от съответното търсещо работа лице. В това отношение тези органи и юрисдикции трябва да извършват цялостен анализ на всяко релевантно обстоятелство, например, както отбелязва генералният адвокат в точки 75 и 76 от заключението си, обстоятелството, че търсещото работа лице се е регистрирало в националната служба, която отговаря за търсещите работа лица, че установява редовно контакт с потенциални работодатели, като им изпраща кандидатури, или пък че се явява на събеседвания за работа. При извършването на тази преценка посочените органи и юрисдикции трябва да вземат предвид условията на националния пазар на труда в сектора, отговарящ на личната квалификация на съответното търсещо работа лице. За сметка на това обстоятелството, че това лице е отказало предложения за работа, които не отговарят на професионалната му квалификация, не може да се взима предвид, за да се приеме, че то не отговаря на условията по член 14, параграф 4, буква б) от Директива 2004/38.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48</NO.P><TXT>В случая от изложените по-горе съображения следва, че към момента, в който е подал искане за издаване на удостоверение за регистрацията му като търсещо работа лице, а именно <DATE ISO="20151027">27 октомври 2015 г.</DATE>, G. M. A. е трябвало да разполага най-малко с разумен срок, през който белгийските органи могат единствено да го задължат да докаже, че търси работа.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49</NO.P><TXT>От сведенията, с които разполага Съдът, обаче е видно, че решението на Службата да откаже на G. M. A. право на пребиваване за повече от три месеца на територията на Белгия е взето на основанието, че доказателствата, представени от същия в подкрепа на искането му, не са годни да удостоверят, че той е имал реален шанс да бъде нает на работа.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50</NO.P><TXT>При това положение следва да се констатира, че член 45 ДФЕС и член 14, параграф 4, буква б) от Директива 2004/38 не допускат национална правна уредба, която предвижда такова условие за търсещо работа лице, намиращо се в положение като това на G. M. A.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51</NO.P><TXT>С оглед на всички изложени по-горе съображения на първия въпрос следва да се отговори по следния начин:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>член 45 ДФЕС и член 14, параграф 4, буква б) от Директива 2004/38 трябва да се тълкуват в смисъл, че приемащата държава членка е длъжна да предостави разумен срок на гражданин на Съюза — като този срок започва да тече от момента, в който гражданинът на Съюза се регистрира като търсещо работа лице — за да може той да се запознае с подходящите за него предложения за работа и да вземе необходимите мерки, за да бъде нает на работа,</P></ITEM><ITEM><P>през този срок приемащата държава членка може да изисква търсещото работа лице да представи доказателства, че търси работа. Едва след изтичането на посочения срок тази държава членка може да изисква търсещото работа лице да докаже не само че продължава да търси работа, но и че има реален шанс да бъде наето на работа.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="11"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По втория въпрос</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52</NO.P><TXT>С втория си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали членове 15 и 31 от Директива 2004/38, членове 41 и 47 от Хартата, както и принципите на предимство и на полезно действие, трябва да се тълкуват в смисъл, че в рамките на производство по жалба срещу решение, с което се отказва предоставянето на право на пребиваване за повече от три месеца на търсещо работа лице, юрисдикциите на приемащата държава членка са длъжни да упражняват пълен съдебен контрол и да вземат предвид обстоятелства, настъпили след постановяване на посоченото решение, когато тези обстоятелства може да доведат до промени в положението на търсещото работа лице и да обосноват предоставянето на посоченото право на пребиваване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53</NO.P><TXT>От отговора на първия въпрос следва, че през разумния срок, посочен в точка 51 от настоящото решение, органите на приемащата държава членка не може да задължават съответното търсещо работа лице да докаже, че има реален шанс да бъде наето на работа. Така, доколкото в случая с решението на Службата на G. M. A. са наложени задължения, които са в противоречие с член 45 ДФЕС и с член 14, параграф 4, буква б) от Директива 2004/38, не е необходимо да се проверява дали юрисдикциите на приемащата държава членка трябва да вземат предвид обстоятелства, настъпили след постановяване на това решение, за да признаят на жалбоподателя в главното производство право на пребиваване като търсещо работа лице.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54</NO.P><TXT>При това положение не е необходимо да се отговаря на втория въпрос.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По съдебните разноски</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55</NO.P><TXT>С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><JURISDICTION><INTRO>По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:</INTRO><P><HT TYPE="BOLD">Член 45 ДФЕС и член 14, параграф 4, буква б) от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20040429">29 април 2004 година</DATE> относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО, трябва да се тълкуват в смисъл, че приемащата държава членка е длъжна да предостави разумен срок на гражданин на Съюза — като този срок започва да тече от момента, в който гражданинът на Съюза се регистрира като търсещо работа лице — за да може той да се запознае с подходящите за него предложения за работа и да вземе необходимите мерки, за да бъде нает на работа.</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">През този срок приемащата държава членка може да изисква търсещото работа лице да представи доказателства, че търси работа. Едва след изтичането на посочения срок тази държава членка може да изисква търсещото работа лице да докаже не само че продължава да търси работа, но и че има реален шанс да бъде наето на работа.</HT></P></JURISDICTION></CONTENTS.JUDGMENT><SIGNATURE.CASE><SIGNATORY><P>Подписи</P></SIGNATORY></SIGNATURE.CASE></JUDGMENT>