<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.55-20141201.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C‑163/15</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62015CC0163</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:834">EU:C:2015:834</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>7</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>7</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P>ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА M. WATHELET — ДЕЛО C‑163/15</P><P>HASSAN</P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">M. Wathelet</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20151217">17 декември 2015 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: френски.</P></NOTE></P></TI><STI><P><HT TYPE="BOLD">Дело C‑163/15</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">Youssef Hassan</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">срещу</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">Breiding Vertriebsgesellschaft mbH</HT></P><P><HT TYPE="NORMAL">(Преюдициално запитване, отправено от Oberlandesgericht Düsseldorf (Висш областен съд Дюселдорф, Германия)</HT></P></STI></TITLE><INDEX><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Марка на Общността</KEYWORD><KEYWORD>Регламент (ЕО) № 207/2009</KEYWORD><KEYWORD>Член 23</KEYWORD><KEYWORD>Лицензия</KEYWORD><KEYWORD>Регистър на марките на Общността</KEYWORD><KEYWORD>Право на лицензополучателя да предяви иск за нарушение на права върху марка, въпреки че лицензията не е вписана в регистъра на марките на Общността</KEYWORD></INDEX><CONTENTS.CONCLUSION><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>I –</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Въведение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 23, параграф 1, първо изречение от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от <DATE ISO="20090226">26 февруари 2009 година</DATE> относно марката на Общността<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="078" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2009">ОВ L 78, стр. 1</REF.DOC.OJ>; наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>Регламентът<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>Запитването е отправено в рамките на производството между г‑н Hassan и Breiding Vertriebsgesellschaft mbH (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>Breiding<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>), образувано по предявения от Breiding срещу г‑н Hassan иск за нарушение на права върху марка на Общността.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>II –</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>Съображение 11 от Регламент № 207/2009 гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><CONSID><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>Марката на Общността следва да бъд[е] разглеждана като обект на собственост, която съществува независимо от предприятията, чиито стоки или услуги тя обозначава. Съответно тя следва да може да бъде прехвърляна, освен при наличие на по-голямата необходимост от предотвратяване въвеждането на обществеността в заблуждение в резултат на прехвърлянето. Тя следва, освен това, да може да бъде давана в залог на трети лица или да бъде обект на лицензия<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>.</P></CONSID></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="2"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>Озаглавеният <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>Прехвърляне<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/> член 17 от този регламент предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="017.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Марката на Общността може да бъде прехвърляна отделно от прехвърлянето на предприятието за всички или част от стоките или услугите, за които тя е била регистрирана.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="017.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Прехвърлянето на цялото предприятие включва прехвърлянето на марката на Общността, освен ако в съответствие с приложимото законодателство за прехвърлянето съществува договореност в противен смисъл или това се подразбира ясно от обстоятелствата. Тази разпоредба се прилага по отношение на договорното задължение за прехвърляне на предприятието.</ALINEA></PARAG><P>[…]</P><PARAG IDENTIFIER="017.005"><NO.PARAG>5.</NO.PARAG><ALINEA>По искане на една от страните прехвърлянето се вписва в регистъра и се публикува.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="017.006"><NO.PARAG>6.</NO.PARAG><ALINEA>Докато прехвърлянето не бъде вписано в регистъра, правоприемникът не може да се позовава на правата, произтичащи от регистрацията на марката на Общността.</ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>Съгласно озаглавения <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>Вещни права<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/> член 19 от посочения регламент:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="019.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Марката на Общността може, независимо от предприятието, да бъде давана в залог или да бъде обект на други вещни права.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="019.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>По искане на една от страните правата, посочени в параграф 1, се вписват в регистъра и се публикуват<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>Озаглавеният <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>Лицензиране<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/> член 22 от същия регламент гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="022.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Марка на Общността може да бъде обект на лицензия за всички или за част от стоките или услугите, за които тя е регистрирана, и за цялата или за част от Общността. Лицензията може да бъде изключителна и неизключителна.</ALINEA></PARAG><P>[…]</P><PARAG IDENTIFIER="022.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>Без да се засягат разпоредбите на лицензионния договор, лицензополучателят може да започне производство за нарушение на марка на Общността само със съгласието на притежателя ѝ. Въпреки това притежателят на изключителна лицензия може да започне такова производство, ако след официално уведомление притежателят на марката не започне сам производство за нарушение в рамките на подходящ срок.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="022.004"><NO.PARAG>4.</NO.PARAG><ALINEA>Всеки лицензополучател има право да [встъпи] в производството за нарушение, започнато от притежателя на марката на Общността, за да му бъдат възстановени причинените вреди.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="022.005"><NO.PARAG>5.</NO.PARAG><ALINEA>По искане на една от страните предоставянето или прехвърлянето на лицензия за марка на Общността се вписва в регистъра и се публикува<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="3"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>Озаглавеният <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>Противопоставимост по отношение на трети лица<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/> член 23 от Регламент № 207/2009 предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="023.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Правните действия, посочени в членове 17, 19 и 22[,] относно марката на Общността са противопоставими спрямо трети лица във всички държави членки едва след вписването им в регистъра. Въпреки това преди неговото вписване едно такова действие е противопоставимо спрямо трети лица, които са придобили права по отношение на марката [след] датата на това действие, но които са знаели за него към момента на придобиването на тези права.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="023.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Параграф 1 не се прилага по отношение на лице, което придобива марка на Общността или право върху марката на Общността чрез прехвърлянето на цялото предприятие или чрез всяко друго универсално правоприемство.</ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>III –</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Фактите по главното производство и преюдициалното запитване</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20110102">2 януари 2011 г.</DATE> Breiding получава лицензия — невписана в регистъра на марките на Общността (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>регистърът<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>) — за словна марка на Общността <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>ARKTIS<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>, заявена на <DATE ISO="20020815">15 август 2002 г.</DATE> и регистрирана на <DATE ISO="20040211">11 февруари 2004 г.</DATE> под номер CTM 002818680, която се притежава от KBT &amp; Co. Ernst Kruchen agenzia commerciale sociétà и се използва за спално бельо и одеяла. Лицензионният договор овластява Breiding от свое име да предявява искове за нарушение на правата върху тази марка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>Г‑н Hassan е управител на OVL Onlinevertrieb &amp; -logistik GmbH &amp; Co. KG, придобило на <DATE ISO="20100501">1 май 2010 г.</DATE> предприятието, което той е притежавал като едноличен търговец. На интернет сайта <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>schoene-traeume.de<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/> тези предприятия пускат в продажба съответно на <DATE ISO="20091027">27 октомври 2009 г.</DATE> и <DATE ISO="20121030">30 октомври 2012 г.</DATE> различни пухени завивки с наименованията <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>Arktis 90<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>Arktis 90 HS<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/> и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>innoBETT selection Arktis<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>Предвид настъпилите през 2009 г. обстоятелства дружеството, което е лицензополучател към онзи момент, изпраща покана за прекратяване на нарушението до г‑н Hassan, който на <DATE ISO="20100203">3 февруари 2010 г.</DATE> подписва документ, наречен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>декларация за прекратяване на нарушението<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>, с който се задължава да не използва в бъдеще наименованието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>Arktis<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/> за спалното бельо под страх от договорна санкция по усмотрение на лицензополучателя.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>Предвид настъпилите през 2012 г. обстоятелства Breiding сезира компетентния областен съд. Същият установява, че постигнатата договорка е действителна, задължава г‑н Hassan да даде информация и да изтегли стоките, предмет на нарушението, за да ги унищожи, и го осъжда да заплати обезщетение за вреди.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>Г‑н Hassan обжалва това решение пред Oberlandesgericht Düsseldorf (Висш областен съд Дюселдорф), който приема, че уважаването на иска зависи от това дали Breiding, което по силата на лицензионния договор разполага с изискваното в член 22, параграф 3 от Регламента съгласие на притежателя на марката, може да предяви иск за нарушение на правата върху посочената марка, въпреки че не е вписано в регистъра като лицензополучател.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="4"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>Тъй като отговорът на този въпрос зависи от тълкуването на член 23, параграф 1 от първо изречение от Регламента и тъй като в това отношение Oberlandesgericht Düsseldorf (Висш областен съд Дюселдорф) има съмнения, същият решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/>1)</NO.P><TXT>Изключва ли член 23, параграф 1, първо изречение от [Регламента] възможността лицензополучател, който не е вписан в регистъра […], да предявява иск за нарушение на права върху марка на Общността?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>При утвърдителен отговор на първия въпрос, пречка ли е член 23, параграф 1, първо изречение от [Регламента] за съществуването на национална съдебна практика, съгласно която при условията на процесуална субституция лицензополучателят може да предяви правата, които притежателят на марката има срещу нарушителя?<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>IV –</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Производството пред Съда</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>Писмени становища представят Breiding, германското и полското правителство и Европейската комисия. В края на тази писмена фаза на производството Съдът приема, че разполага с достатъчно данни, за да се произнесе без съдебно заседание за изслушване на устните състезания, в съответствие с член 76, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>V –</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Анализ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>С първия си преюдициален въпрос запитващата юрисдикция пита дали член 23, параграф 1, първо изречение от Регламента, съгласно който посочените в членове 17, 19 и 22 правни действия относно марката на Общността са противопоставими на трети лица във всички държави членки едва след вписването им в регистъра, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска възможността лицензополучателят да предяви иск за нарушение на права върху марката, обект на лицензията, ако последната не е била вписана в регистъра.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>От самото начало следва да се отбележи, че всички страни, които са представили писмени становища, отговарят отрицателно на този въпрос. Съгласен съм с тази позиция. Всъщност съгласно постоянната практика на Съда, при тълкуването на разпоредба от правото на Съюза следва да се има предвид не само съдържанието ѝ, но и нейният контекст и целите на правната уредба, от която тя е част<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P>Вж. по-конкретно решения <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Yaesu Europe</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑433/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:750">EU:C:2009:750</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0024">24</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Brain Products</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑219/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:742">EU:C:2012:742</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0013">13</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Koushkaki</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑84/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:862">EU:C:2013:862</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Lanigan</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑237/15 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:474">EU:C:2015:474</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. В случая както контекстът, в който се вписва член 23, параграф 1 от Регламента, така и целта му ме карат да мисля, че тази разпоредба трябва да се тълкува в смисъл, че допуска възможността притежателят на лицензия да предяви иск за нарушение на правата върху марката, обект на лицензията, макар последната да не е вписана в регистъра.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>Тъй като според мен първият преюдициален въпрос изисква отрицателен отговор, няма да разглеждам втория преюдициален въпрос.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>А –</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Тълкуване на член 23, параграф 1 от Регламента с оглед на контекста му</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>Съгласно член 23, параграф 1, първо изречение от Регламента <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0021" REF.END="QE0021"/><HT TYPE="ITALIC">правните действия</HT>, посочени в членове 17, 19 и 22[,] относно марката на Общността са противопоставими спрямо трети лица във всички държави членки едва след вписването им в регистъра<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P>Курсивът е мой.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>Следователно е от съществена важност да се установят правните действия, визирани с тези разпоредби, за да се прецени дали те включват предявяването на иск за нарушение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>Правните действия, до които се отнася член 23, параграф 1, първо изречение от Регламента, са прехвърлянето на марка на Общността (член 17), даването в залог или учредяването на друго вещно право върху марката (член 19) и <HT TYPE="ITALIC">предоставянето</HT> на лицензия (член 22).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>Общото между тези различни действия, които съгласно член 23, параграф 1, първо изречение от Регламента се <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0022" REF.END="QE0022"/>отн[асят до] марката на Общността<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>, е това, че те имат за цел или последица учредяването или прехвърлянето на вещно право върху марката.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>Тази обща черта е в съзвучие със заглавието на раздела, в който е включен член 23, параграф 1, първо изречение от Регламента. Всъщност става въпрос за намиращия се в дял II раздел 4, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0023" REF.END="QE0023"/>Марката на Общността като <HT TYPE="ITALIC">обект на собственост</HT><QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P>Курсивът е мой.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>Поради това споделям тезата на германското правителство, че понятието за правно действие по смисъла на член 23, параграф 1, първо изречение от Регламента обхваща само <HT TYPE="ITALIC">учредяването</HT> на право върху марката на Общността в качеството ѝ на обект на собственост. Следователно посоченото понятие не обхваща предявяването от лицензополучателя на иск за нарушение на основание член 22, параграф 3 от посочения регламент.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>Това тълкуване се подкрепя и от обстоятелството, че на вписването в регистъра се отдава различно значение според това дали става въпрос за прехвърляне или, напротив, за вещно право или лицензия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>Всъщност, докато всеки от членовете, споменати в член 23, параграф 1, първо изречение от Регламента, предвижда, че прехвърлянето, вещните права по член 19, параграф 1, предоставянето или прехвърлянето на лицензия <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0024" REF.END="QE0024"/>по искане на една от страните […] се вписва[т] в регистъра и се публикува[т]<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>Вж. член 17, параграф 5 от Регламента (прехвърляне), член 19, параграф 2 (залог и други вещни права) и член 22, параграф 5 (лицензия).</P></NOTE>, единствено член 17, параграф 6 от Регламента обвързва възможността за предявяване на правата, произтичащи от прехвърлянето, с вписването му в регистъра.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>Ако законодателят на Европейския съюз искаше да наложи предварителното вписване в регистъра като условие за упражняването на заложните или лицензионните права, той задължително щеше да уточни това във всяка от съответните разпоредби. Всъщност, ако се приеме, че подобно уточнение е ненужно предвид член 23, параграф 1, първо изречение от Регламента, член 17, параграф 6 от този регламент би се оказал излишен и съответно безсмислен. Между тълкуване, което придава, и такова, което не придава смисъл, следва да се избере първото.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>Накрая, що се отнася в частност до предявяването от лицензополучателя на иск за нарушение на правата върху марка на Общността, член 22, параграф 3 от Регламента го овластява изрично за това, при единственото условие лицензополучателят да е получил съгласието на притежателя на марката<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P>Това условие не е абсолютно, доколкото с второто изречение на член 22, параграф 3 от Регламента се уточнява, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0025" REF.END="QE0025"/>притежателят на изключителна лицензия може да започне такова производство, ако след официално уведомление притежателят на марката не започне сам производство за нарушение в рамките на подходящ срок<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/>.</P></NOTE> и разпоредбите на лицензионния договор да не<?PAGE NO="6"?> предвиждат друго. Ако предварителното вписване на лицензията беше задължително условие за допустимостта на иска за нарушение, предявен от лицензополучателя, то непременно щеше да е включено, ако не общо за всички лицензионни права в отделен параграф, то в разпоредбата, която урежда този въпрос, а именно член 22, параграф 3 от Регламента.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>Ето защо ми се струва, че контекстуалният анализ на член 23, параграф 1, първо изречение от Регламента налага тълкуване на тази разпоредба в смисъл, че не обвързва правото на лицензополучателя да предяви иск за нарушение с предварителното вписване на лицензията в регистъра.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>Това тълкуване намира подкрепа и в целта, с оглед на която е предвидено, че противопоставимостта спрямо трети лица предполага вписване в регистъра.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>Б –</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Телеологическо тълкуване на член 23, параграф 1 от Регламента</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>Член 23, параграф 1 от Регламента се състои от две изречения. Поради това едното не може да се тълкува отделно от другото.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>Макар първото изречение на параграф 1 от посочения член 23 да гласи, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0026" REF.END="QE0026"/>[п]равните действия, посочени в членове 17, 19 и 22[,] относно марката на Общността са противопоставими спрямо трети лица във всички държави членки едва след вписването им в регистъра<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/>, във второто изречение на тази разпоредба се уточнява, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0027" REF.END="QE0027"/>[в]ъпреки това преди неговото вписване едно такова действие е противопоставимо спрямо трети лица, които са придобили права по отношение на марката [след] датата на това действие, но които са знаели за него към момента на придобиването на тези права<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>От това уточнение следва, че целта на член 23, параграф 1 от Регламента е да бъде защитен този, който <HT TYPE="ITALIC">добросъвестно</HT> е придобил права върху марка на Общността. Всъщност действията по член 23, параграф 1 от Регламента могат да бъдат противопоставени на третите лица, които са придобили права върху тази марка, <HT TYPE="ITALIC">знаейки за тези действия</HT>, независимо от вписването им в регистъра.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>Следователно с правилото, че противопоставимост спрямо трети лица възниква с вписването в регистъра, се цели преди всичко да се защитят тези, които добросъвестно са придобили права върху марката. С други думи, член 23, параграф 1 от Регламента не урежда последиците от определените в членове 17, 19 и 22 от Регламента действия за лицата, които не са придобили никакви права върху марката, а нарушават тези права при упражняването на своята дейност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>Нарушителят по дефиниция не е придобил никакви права върху марката. Това трето лице, ако използваме терминологията на член 23, параграф 1 от Регламента, не е станало добросъвестен притежател на никакво право върху марка на Общността. Следователно член 23, параграф 1 от Регламента е неприложим.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>Обратното тълкувание би довело до парадокса недобросъвестният нарушител да може да се позовава в своя полза на член 23, параграф 1 от Регламента, за да отблъсне предявения от притежателя на лицензията иск за нарушение. Този парадокс е особен отчетлив в случая по главното производство. Всъщност, доколкото в декларацията за прекратяване на нарушението, подписана на <DATE ISO="20100203">3 февруари 2010 г.</DATE>, г‑н Hassan изрично се е задължил да не използва спорната марка, той е бил напълно наясно със съществуването на лицензията.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>Освен това в тази връзка споделям довода на полското правителство, че така тълкувана, нормата гарантира правната сигурност. Всъщност тя дава възможност на добросъвестния приобретател да придобие права върху марка на Общността без тежестите, произтичащи от предоставената преди това лицензия. За сметка на това, по-ранната сделка ще разпростре последиците си спрямо последващия приобретател, ако той е знаел за нея, и при всички положения ако тя е вписана в регистъра, тъй като в този случай приобретателят е можел лесно да узнае за нея.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>Така от тези съображения следва, че въздигането на вписването в регистъра в изискване, чието неизпълнение би позволило на нарушителя да възрази, че искът на лицензополучателя за нарушение е недопустим, би било в разрез с преследваната с вписването цел.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>Поради това на втория преюдициален въпрос на Oberlandesgericht Düsseldorf (Висш областен съд Дюселдорф) не следва да се отговаря, доколкото той е поставен под условие, че отговорът на първия въпрос е утвърдителен. Освен това следва да се отбележи, че единствено Breiding е счело за нужно да развие доводи в това отношение.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>VI –</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>Предвид контекста, в който се вписва член 23, параграф 1 от Регламента, и целта, която преследва, предлагам на Съда да отговори на първия преюдициален въпрос, поставен от Oberlandesgericht Düsseldorf (Висш областен съд Дюселдорф), по следния начин:</TXT><P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0028" REF.END="QE0028"/>1)</NO.P><TXT>Член 23, параграф 1, първо изречение от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от <DATE ISO="20090226">26 февруари 2009 година</DATE> относно марката на Общността не изключва възможността притежателят на лицензия, която не е вписана в регистъра на марките на Общността, да предяви иск за нарушение на права върху марка на Общността.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Не е необходимо да се отговаря на втория преюдициален въпрос, доколкото той е поставен под условие, че отговорът на първия въпрос е утвърдителен<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>