–

за „Laimz“ SIA, от E. Jonins, zvērināta advokāta palīgs,

–

за латвийското правителство, от J. Davidoviča, K. Pommere и I. Romanovska, в качеството на представители,

–

за финландското правителство, от A. Laine и M. Pere, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от G. Goddin, I. Naglis и G. von Rintelen, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 2, параграф 1, член 3, точка 9, точка 11, буква а), точки 12 и 15, член 8, параграф 2, член 11, буква г), член 14, параграф 5 и член 45, параграфи 1 и 8 от Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 година за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията (ОВ L 141, 2015 г., стр. 73), изменена с Директива (ЕС) 2018/843 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. (ОВ L 156, 2018 г., стр. 43) (наричана по-нататък „Директива 2015/849“).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между „Laimz“ SIA, доставчик на услуги в областта на хазарта, и Izložu un azartspēļu uzraudzības inspekcija (Инспекция по хазарта, Латвия) (наричана по-нататък „Инспекцията“) по повод на финансова санкция, наложена на това дружество за нарушения на националните разпоредби относно предотвратяването на изпирането на пари и финансирането на тероризма.

Правна уредба

Правото на Съюза

3

Съгласно съображения 1, 4, 21, 22, 30—33 и 35 от Директива 2015/849:

4

Член 1, параграф 1 от тази директива има следния текст:

5

Член 2, параграф 1 от посочената директива гласи:

6

Член 3 от същата директива гласи:

7

Член 8 от Директива 2015/849 предвижда:

8

Съгласно член 11 от тази директива:

9

Член 13, параграфи 1, 2 и 4 от посочената директива гласи:

10

Член 14, параграф 5 от същата директива има следния текст:

11

Член 20 от Директива 2015/849 гласи:

12

Член 23 от тази директива предвижда, че посочените в членове 20 и 21 от нея мерки се прилагат също и спрямо членове на семейството на ВПЛ или спрямо „лица, известни като близки сътрудници на [ВПЛ]“.

13

Член 45, параграфи 1 и 8 от посочената директива гласи:

Латвийското право

14

Noziedzīgi iegūtu līdzekļu legalizācijas un terorisma un proliferācijas finansēšanas novēršanas likums (Закон за предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма и на разпространението на оръжия за масово унищожение) от 17 юли 2008 г. (Latvijas Vēstnesis, 2008 г., бр. 116) (наричан по-нататък „Законът за превенцията“) е изменен за целите на транспонирането на Директива 2015/849.

15

Член 1 от този закон, в приложимата му към фактите по главното производство редакция, гласи:

16

Член 3 („Приложно поле“), параграфи 1—21 от посочения закон гласи:

17

Член 10 („Определяне на служители, отговарящи за нормативното съответствие“), параграф 1 от същия закон предвижда:

18

Член 11 („Изискване за комплексна проверка на клиента“), параграф 1 от същия закон гласи:

19

Член 111 („Мерки за комплексна проверка на клиента и рискови фактори“), параграфи 1, 2, 6 и 7 от този закон гласи:

20

Член 25 („Делови взаимоотношения с [ВПЛ], член на семейството на [ВПЛ] или близък сътрудник на [ВПЛ]“), параграф 2 от посочения закон предвижда:

21

Член 29 („Признаване и приемане на резултатите от клиентско проучване“), параграф 1 от същия закон гласи:

Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси

22

Laimz е установено в Латвия дружество, чиято търговска дейност се състои в организирането на хазартни игри. Дружественият капитал на това дружество се притежава изцяло от „Optibet“ SIA, също установено в Латвия дружество с ограничена отговорност, чиято търговска дейност също се състои в организирането на хазартни игри. Тези две дружества са част от установената в Швеция група Enlabs AB. От акта за преюдициално запитване е видно, че Laimz има качеството на задължен субект по смисъла на Закона за превенцията, с който се цели транспонирането на Директива 2015/849.

23

На 2 март 2020 г. Optibet — което е сключило с друго дружество договор, по силата на който последното му предоставя публично достъпни и публикувани данни за оценката и управлението на риска с оглед на изискванията на Закона за превенцията — сключва споразумение с Laimz, в което се задължава да му предоставя въпросните данни, за да осигури възможно най-ефективното използване на ресурсите и еднаквото спазване на изискванията на този закон в рамките на дружествата от групата.

24

На 23 август 2021 г. Laimz започва да предоставя интерактивни хазартни услуги на бивш клиент на Optibet (наричан по-нататък „процесният клиент“).

25

Предвид игровите навици на този клиент и размера на залаганията му, както и предвид данните, предоставени от Optibet за него, докато същият е бил негов клиент, Laimz предприема на 31 януари 2022 г. мерки за разширена комплексна проверка, като иска от клиента допълнителна информация. В тази обстановка Laimz прилага и взетото от висшето ръководство на Optibet решение от 27 март 2020 г. за продължаване на взаимоотношенията с процесния клиент.

26

През февруари и март 2022 г. Инспекцията извършва проверка на Laimz. В протокола от тази проверка посочената институция отбелязва, че през 2020 г., 2021 г. и 2022 г. Laimz не е констатирало никакви делови взаимоотношения с близки сътрудници на ВПЛ и че що се отнася до процесния клиент, не е извършило проверка след достигането на 26 август 2021 г. на прага от 2 000 евро и съответно не е поискало от този клиент информация за източниците на доходите му, техния размер и предвидения за хазарт бюджет, нито пък е установило статута му на близък сътрудник на ВПЛ или е проверило информацията в публично достъпните бази данни с цел идентифициране на допълнителни рискови фактори.

27

Тъй като Laimz не е приложило правилно системата за вътрешен контрол на клиентите, нито е провело клиентско проучване, с решение от 15 юни 2022 г. Инспекцията му налага имуществена санкция от 52 263,90 евро, съответстващи на 5 % от реализирания през 2020 г. нетен оборот. Тя приема, че посоченото дружество е трябвало самостоятелно и независимо да оцени процесния клиент, а не да се основава на оценка, направена от друго дружество, в случая Optibet. Инспекцията припомня също така, че този клиент е смятан за близък сътрудник на ВПЛ, тъй като едновременно с тази ВПЛ е изпълнявал функциите на член на изпълнителния орган на сдружение.

28

На 18 юли 2022 г. Laimz подава жалба срещу това решение пред Administratīvā rajona tiesa (Районен административен съд, Латвия), който е запитващата юрисдикция. В подкрепа на тази жалба Laimz поддържа, че има право да използва информацията, която е получило от Optibet по силата на споменатото в точка 23 от настоящото решение споразумение от 2 март 2020 г., както и решенията, взети от ръководството на последното дружество, и да ги прилага в собствените си делови взаимоотношения с процесния клиент.

29

Освен това Laimz упреква Инспекцията, че е основала извода си, че въпросният клиент е близък сътрудник на ВПЛ, само на общата им принадлежност към едно и също сдружение, без да извърши отделна и подробна преценка.

30

В своя защита Инспекцията отбелязва, че Законът за превенцията не предвижда обмен на данни за клиентите с друго дружество, който да освобождава получателя на съответната информация от законовите му задължения. Освен това тя подчертава, че когато е установил делови взаимоотношения с Laimz, процесният клиент е прекратил деловите си взаимоотношения с Optibet, така че първото дружество вече не би могло да използва събраната от второто дружество информация.

31

При това положение запитващата юрисдикция си задава въпроса какъв е обхватът на съдържащото се в член 3, точка 11 от Директива 2015/849 понятие „лица, известни като близки сътрудници“ на ВПЛ в случай на общо участие на дадено лице и на ВПЛ в изпълнителния орган на едно и също сдружение. Освен това тя счита, че са необходими разяснения по въпроса дали дружества, принадлежащи към една и съща група, могат да обменят информация, за да изпълняват задълженията си за комплексна проверка, и по въпроса дали член 45, параграфи 1 и 8 във връзка с член 3, точки 12 и 15 от Директива 2015/849 допуска използването на информация, идваща от друго дружество от тази група, и прилагането за няколко дружества от същата група на решения, взети от висшето ръководство на това друго дружество. Накрая, запитващата юрисдикция има колебания дали задължените субекти са длъжни да прилагат мерките за комплексна проверка по отношение на съществуващи клиенти, в случай че не е настъпила никаква промяна в относимите обстоятелства във връзка с тези клиенти, за разлика от случая по делото, по което е постановено решение от 17 ноември 2022 г., Rodl à Partner (C‑562/20, EU:C:2022:883).

32

При тези обстоятелства Administratīvā rajona tiesa (Районен административен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

По преюдициалните въпроси

По първия въпрос

33

С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 3, точка 11, буква а) от Директива 2015/849 трябва да се тълкува в смисъл, че физическо лице може да се счита за близък сътрудник на ВПЛ само защото тези две лица са членове на едно и също сдружение.

34

Като начало следва да се припомни, че главната цел на Директива 2015/849, видно от нейното наименование и от член 1, параграфи 1 и 2, е да се предотврати използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма (решение от 5 декември 2024 г., MISTRAL TRANS, C‑3/24, EU:C:2024:999, т. 25 и цитираната съдебна практика).

35

По-конкретно, с разпоредбите на Директива 2015/849, които имат превантивен характер, се цели чрез основан на риска подход да се въведе набор от превантивни и възпиращи мерки, позволяващи ефективна борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, за да не се допусне — както следва от съображение 1 от тази директива — потоците от пари с незаконен произход да навредят на целостта, стабилността и репутацията на финансовия сектор на Съюза и да застрашат вътрешния му пазар и международното развитие (решение от 5 декември 2024 г., MISTRAL TRANS, C‑3/24, EU:C:2024:999, т. 26 и цитираната съдебна практика).

36

Както следва от членове 6—8 от Директива 2015/849, основаният на риска подход предполага оценка на този риск, която в рамките на установената с тази директива система се извършва на три равнища, а именно, най-напред, на равнището на Съюза от Комисията, след това, на равнището на всяка държава членка и накрая, на равнище на задължените субекти. Видно от съображение 30 от тази директива, тази оценка на рисковете обуславя по-специално приемането от тези субекти на подходящи мерки за комплексна проверка на съответния клиент. Всъщност съгласно практиката на Съда без такава оценка нито съответната държавата членка, нито, при необходимост, задължените субекти могат да решат във всеки отделен случай какви мерки да приложат (решение от 17 ноември 2022 г., Rodl & Partner, C‑562/20, EU:C:2022:883, т. 35 и цитираната съдебна практика).

37

В това отношение член 20 от Директива 2015/849 определя, що се отнася до сделките или деловите взаимоотношения с ВПЛ, изискванията, които задължените субекти трябва да спазват, в допълнение към предвидените в член 13, параграф 1 от тази директива мерки за комплексна проверка на клиента, които те трябва да прилагат. По-конкретно тази разпоредба изисква задължените субекти да идентифицират клиента и да проверяват неговата самоличност, да идентифицират действителния собственик, да оценяват планираните делови взаимоотношения и да събират информация за целта и естеството им, както и да провеждат постоянно наблюдение на тези делови взаимоотношения. Що се отнася до посочения член 20, той задължава държавите членки да изискват от задължените субекти по-специално да разполагат с подходящи системи за управление на риска, включително основани на риска процедури, за да определят дали клиентът или действителният собственик на клиента може да се окачестви като ВПЛ. В това отношение следва да се припомни, че в съображения 31 и 32 от тази директива се уточнява, че определени ситуации са свързани с по-висок риск от изпиране на пари или финансиране на тероризма, особено когато се установяват взаимоотношения с лица, които изпълняват или са изпълнявали важни обществени функции.

38

Освен това съгласно член 23 от Директива 2015/849 задължените субекти трябва да разширят обхвата на тези системи за управление на риска, включвайки в тях идентифицирането на членовете на семействата на ВПЛ и лицата, известни като „близки сътрудници“ на ВПЛ.

39

В това отношение съгласно член 3, точка 11, буква а) от Директива 2015/849 „лица, известни като близки сътрудници“, са „физически лица, за които се знае, че са действителни собственици на правно образувание или сходна правна форма заедно с [ВПЛ]“, или имат „други близки делови взаимоотношения с такава личност“.

40

За да се тълкува определена разпоредба от правото на Съюза, трябва да се вземат предвид не само използваните в нея термини в съответствие с обичайното им значение в общоупотребимия език, но и контекстът ѝ, както и целите на правната уредба, от която тя е част (решение от 9 януари 2025 г., Österreichische Datenschutzbehörde (Прекомерни искания), C‑416/23, EU:C:2025:3, т. 24 и цитираната съдебна практика).

41

Що се отнася, на първо място, до текста на член 3, точка 11, буква а) от Директива 2015/849, от акта за преюдициално запитване е видно, че запитващата юрисдикция има колебания по-специално относно израза „близки делови взаимоотношения“ предвид участието на клиент и на ВПЛ в изпълнителния орган на едно и също сдружение.

42

В това отношение може да се отбележи, че член 3, точка 13 от Директива 2015/849 определя понятието „делови взаимоотношения“, когато то се прилага спрямо задължен субект, като стопански, професионални или търговски взаимоотношения, които са свързани с професионалните дейности на задължения субект и които към момента на установяването на контакт се предполага, че ще имат елемент на продължителност. Освен това, макар тази директива да не определя как следва да се преценява дали тези взаимоотношения са близки, въпросното уточнение показва, че установяването на делови взаимоотношения само по себе си не е достатъчно, а следва да се констатира, че те са и от особено значение.

43

Когато дадено лице и ВПЛ са част от изпълнителния орган на едно и също сдружение, те априори поддържат взаимоотношение в професионален план, така че не е изключено тези функции да създават близки делови взаимоотношения между това лице и ВПЛ по смисъла на член 3, точка 11, буква а) от Директива 2015/849 или да дават възможност за установяването на такива взаимоотношения. Освен това в подобна хипотеза не е изключена и възможността това лице да се приеме за действителен собственик на правно образувание или сходна правна форма заедно с ВПЛ по смисъла на тази разпоредба. Тези констатации обаче не могат да зависят само от принадлежността на тези две лица към изпълнителния орган на едно и също сдружение, а трябва да се основават на анализ на наличните обстоятелства.

44

При това положение от текста на член 3, точка 11, буква а) от Директива 2015/849 може да се направи изводът, че хипотеза като процесната, при която дадено лице и ВПЛ са членове на изпълнителния орган на едно и също сдружение, не изключва, априори, възможността това лице да се приеме за близък сътрудник на ВПЛ по смисъла на тази разпоредба.

45

Този текстуален анализ се потвърждава както от контекста, в който се вписва тази разпоредба, така и от целите, преследвани с Директива 2015/849.

46

Всъщност, както бе припомнено в точка 38 от настоящото решение, член 23 от Директива 2015/849 предвижда по-специално, че мерките по член 20 от тази директива се прилагат освен по отношение на лицата, известни като близки сътрудници на ВПЛ, и по отношение на членовете на семейството на ВПЛ. От това следва, че волята на законодателя на Съюза е била приложното поле на Директива 2015/849 да обхваща възможно най-голям брой лица от обкръжението на ВПЛ.

47

Следва обаче да се припомни също, че съгласно съображение 1 от Директива 2015/849 освен по-нататъшното развитие на равнището на Съюза на наказателноправния подход към проблема целенасочените и пропорционални превантивни действия срещу използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма играят жизненоважна роля и може да дадат допълнителни резултати.

48

В този контекст съгласно член 8, параграф 3 от тази директива — който предвижда, че политиките, механизмите за контрол и процедурите на задължените субекти за ограничаване и ефективно управление на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма трябва да са пропорционални на естеството и размера на задължените субекти — процедурите, основани на рисковите фактори, споменати в член 20 от посочената директива, трябва да са пропорционални на естеството и размера на задължените субекти, което дава на последните известна свобода на преценка при разработването на процедури, съобразени с рисковете, произтичащи от тяхната дейност. В този смисъл основаният на риска подход действително позволява известна гъвкавост, но същевременно не означава, видно от съображение 22 от същата директива, че на държавите членки и задължените субекти се предоставя неограничена свобода на действие, доколкото предполага вземането на решения въз основа на обективни данни.

49

Освен това от съображение 33 от Директива 2015/849 следва, че изискванията по отношение на ВПЛ имат превантивен, а не наказателен характер и не би трябвало да се тълкуват като стигматизиращи ВПЛ като участващи в престъпни дейности. Съгласно същото съображение отказът от делови взаимоотношения с дадено лице само въз основа на факта, че то е ВПЛ, противоречи на духа на тази директива и на препоръките на FATF.

50

Следователно, прилагайки основан на риска подход, задължените субекти са длъжни, когато преценяват налице ли са близки делови взаимоотношения между дадено лице и ВПЛ, да вземат предвид не само естеството на взаимоотношенията между съответния клиент и ВПЛ, за да определят дали съществува риск тези взаимоотношения да бъдат използвани за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма и на разпространението на оръжия за масово унищожение, но и преследваните цели, поради което във всеки случай е наложителна индивидуална оценка с оглед на изпълнението на изискванията на Директива 2015/849.

51

Обратното тълкуване би довело до прилагането на предвидените в Директива 2015/849 допълнителни задължения в много голям брой случаи, в които тяхната пропорционалност с оглед на преследваната с тази директива цел, така както е предвидена в член 1, параграф 1 от нея, а именно предотвратяване на използването на финансовата система на Съюза за изпиране на пари и финансиране на тероризма, би била поставена под въпрос и освен това би създала практически проблеми, що се отнася до достъпа до данните на съответните лица.

52

С оглед на гореизложеното на първия въпрос следва да се отговори, че член 3, точка 11, буква а) от Директива 2015/849 трябва да се тълкува в смисъл, че не може физическо лице да се счита за близък сътрудник на ВПЛ само защото тези две лица са членове на изпълнителния орган на едно и също сдружение, но това все пак представлява релевантно обстоятелство, което трябва да се вземе предвид при тази преценка.

По втория въпрос

53

С втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 3, точка 9 от Директива 2015/849 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се констатира, че физическо лице е ВПЛ, е достатъчно да се установи, че то изпълнява някоя от функциите, изброени в букви а)—з) от тази разпоредба, или освен това следва да се провери въз основа на фактическа преценка, че изпълняваната функция съответства на висша ръководна длъжност, а не на средна или по-нисша длъжност.

54

В това отношение следва да се припомни, че Съдът многократно е подчертавал, че въведеното с член 267 ДФЕС производство е инструмент за сътрудничество между него самия и националните юрисдикции, чрез който той им предоставя насоки за тълкуването на правото на Съюза, необходими им за разрешаване на висящи пред тях спорове, и че основанието за отправяне на преюдициално запитване е не формулирането на консултативни становища по общи или хипотетични въпроси, а необходимостта от отговор за ефективното решаване на даден спор (решение от 7 ноември 2024 г., Adusbef (Мостът „Моранди“), C‑683/22, EU:C:2024:936, т. 38 и цитираната съдебна практика).

55

Както следва от самия текст на член 267 ДФЕС, отправеното преюдициално запитване трябва да е „необходимо“, за да може запитващата юрисдикция да „постанови [своето] решение“ по образуваното пред нея дело (решение от 7 ноември 2024 г., Adusbef (Мостът „Моранди“), C‑683/22, EU:C:2024:936, т. 39 и цитираната съдебна практика).

56

В случая запитващата юрисдикция не дава никаква информация относно точното естество на служебните функции на лицето, за което в главното производство се предполага, че е ВПЛ. Освен това според Инспекцията процесният клиент е близък сътрудник на тази ВПЛ, а не самият той ВПЛ.

57

Накрая, от преписката, с която разполага Съдът, изобщо не личи страните в главното производство да оспорват това, че лицето, на което този клиент би могъл да е близък сътрудник, е ВПЛ. Предмет на първия въпрос е оспорваното от Laimz тълкувание на Инспекцията на понятието „близък сътрудник на ВПЛ“.

58

Затова в съответствие с постоянната съдебна практика, припомнена в точки 54 и 55 от настоящото решение, вторият въпрос трябва да се обяви за недопустим.

По третия въпрос

59

С третия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 45, параграфи 1 и 8 от Директива 2015/849 трябва да се тълкува в смисъл, че държавите членки са длъжни да позволят на задължените субекти по член 2, параграф 1 от тази директива, които са част от една и съща група по смисъла на член 3, точка 15 от същата директива, да обменят информация помежду си, включително чрез сключване на споразумения за обмен на информация и чрез осигуряване на реципрочен поток на тази информация с цел постигане на целите на Директива 2015/849.

60

В това отношение следва да се припомни, че член 45, параграф 1 от тази директива задължава държавите членки да изискват от задължените субекти, които са част от група, да прилагат политики и процедури, обхващащи цялата група, включително политики за защита на данните и политики и процедури за обмен на информация в рамките на групата за целите на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма. Съгласно същата разпоредба тези политики и процедури се прилагат ефективно на ниво клонове и мажоритарно притежавани дъщерни предприятия в държави членки и в трети държави. Следва да се добави, че с тази разпоредба съответно се преследва целта, посочена в съображение 35 от тази директива, а именно да се избегнат повтарящите се процедури за идентифициране на клиента.

61

Освен това в член 45, параграф 8 от същата директива се добавя, че държавите членки „гарантират, че обменът на информация в рамките на групата е разрешен“, и се уточнява, че информацията, докладвана на ЗФР и отнасяща се до подозрения, че средствата са придобити от престъпна дейност или са свързани с финансиране на тероризма, се обменя в рамките на групата, освен ако ЗФР даде други указания.

62

В случая, от една страна, е безспорно, че Laimz и Optibet, доколкото са доставчици на услуги в областта на хазарта по смисъла на член 2, параграф 1, точка 3, буква е) от Директива 2015/849, са задължени субекти. От друга страна, Laimz и Optibet, от което Laimz получава информация, са част от група по смисъла на член 3, точка 15 от тази директива. Взаимоотношенията между тези две дружества, включително сътрудничеството с оглед на спазването на поставените с посочената директива изисквания, съответно попадат в приложното поле на член 45, параграфи 1 и 8 от нея.

63

Тъй като текстът на въпросния член 45, параграфи 1 и 8 е недвусмислен, държавите членки съответно са длъжни да позволят на задължените субекти, които са част от една и съща група, да обменят информация, за да постигнат преследваните с Директива 2015/849 цели. За сметка на това посочената разпоредба не изисква такъв обмен да бъде предмет на споразумения за обмен на информация с цел гарантиране на взаимната комуникация в рамките на групата и достъпността на информацията.

64

Следва обаче, както отбелязва и Комисията, да се вземе предвид фактът, че преследването на целите на Директива 2015/849 по принцип изисква индивидуализиран подход в борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма. Затова задълженият субект трябва да извърши индивидуална проверка, когато се окаже — по-специално защото отделните услуги и продукти, които предлага, са различни от предлаганите от друг субект от същата група — че споделяната в рамките на групата информация не е достатъчна за целите на комплексната проверка на клиента му. Дори съответните услуги и продукти да са идентични, а информацията — достатъчна, следва да се отбележи, че член 45, параграфи 1 и 8 от тази директива не урежда мерките, които задължените субекти трябва да предприемат въз основа на предоставяната в рамките на групата информация, и съответно не освобождава тези субекти от предвидените в посочената директива задължения във връзка с борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма. Това тълкуване се потвърждава от член 13, параграфи 2 и 4 от Директива 2015/849, в който се уточнява, че въпросните субекти определят, отчитайки риска, степента на мерките за комплексна проверка, които прилагат по отношение на своите клиенти.

65

Ето защо следва също да се отбележи, че член 45 от Директива 2015/849 не може да се тълкува в смисъл, че позволява на задължения субект автоматично да използва информацията във връзка с комплексната проверка на клиентите, без самият той да е извършил собствена оценка на рисковете и на нужните мерки за комплексна проверка. За сметка на това, предвид изискванията за комплексна проверка, наложени на задължения субект с тази директива, е важно, когато той получи информация, която на пръв поглед дава основание за въвеждането на мерки за комплексна проверка, да извърши в най-кратък срок необходимите проучвания.

66

Затова на третия въпрос следва да се отговори, че член 45, параграфи 1 и 8 от Директива 2015/849 трябва да се тълкува в смисъл, че държавите членки са длъжни да позволят на задължените субекти по член 2, параграф 1 от тази директива, които са част от една и съща група по смисъла на член 3, точка 15 от същата директива, да обменят информация помежду си. Такъв обмен на информация обаче не освобождава съответния задължен субект от отговорността да изпълни задължението си за извършване на комплексна проверка на клиента.

По четвъртия въпрос

67

С четвъртия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 45, параграфи 1 и 8 във връзка с член 3, точки 12 и 15 от Директива 2015/849 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска предприятие, което е част от група, автоматично и без да извършва собствена преценка на рисковете и на нужните мерки за комплексна проверка, да прилага решение, което лице, заемащо висока ръководна длъжност в друго предприятие от същата група, е взело относно мерките за комплексна проверка на един от клиентите на това предприятие.

68

Като начало следва да се отбележи, че член 45, параграф 1 от тази директива не уточнява естеството на информацията, която може да бъде обменяна и впоследствие използвана от задължения субект — получател. Като се има предвид приложното поле на релевантното законодателство на Съюза и препращането към целите в областта на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма, може да става въпрос само за информация, която е от значение за изпълнението на изискванията, които същата директива налага на задължените субекти.

69

В случая от акта за преюдициално запитване е видно, че процесното решение е взето от предприятие, което е част от група, и във връзка с изпълнението на задължение за комплексна проверка на конкретен клиент. Поради това то, изглежда, може да попада в обхвата на този член 45, параграф 1.

70

Що се отнася до това дали въпросното решение може да се използва от друго предприятие от тази група, следва да се припомни, че видно от отговора на третия въпрос, обменът на информация между задължените субекти в дадена група действително улеснява спазването на изискванията, наложени от Директива 2015/849 във връзка с борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма, но член 45, параграфи 1 и 8 от тази директива не освобождава отделния задължен субект от индивидуалната му отговорност за спазването на тези изисквания. Това тълкуване би трябвало да важи и когато предадената информация представлява решение, което лице, заемащо висока ръководна длъжност в друго предприятие от същата група, е взело по отношение на един от клиентите на това предприятие. Въпросното тълкуване се потвърждава от член 8, параграф 5 от посочената директива, който предвижда, че държавите членки изискват задължените субекти да получават одобрение от своето висше ръководство за въвежданите от тях политики, механизми за контрол и процедури.

71

Затова на четвъртия въпрос следва да се отговори, че член 45, параграфи 1 и 8 във връзка с член 3, точки 12 и 15 от Директива 2015/849 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска задължен субект, който е част от група, автоматично и без да извършва собствена преценка на рисковете и на нужните мерки за комплексна проверка, да прилага решение, което лице, заемащо висока ръководна длъжност в друго предприятие от същата група, във връзка със задължението си да извърши комплексна проверка е взело относно мерките за комплексна проверка на един от клиентите на това предприятие.

По петия въпрос

72

С петия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 14, параграф 5 във връзка с член 8, параграф 2 от Директива 2015/849 трябва да се тълкува в смисъл, че задълженият субект не е длъжен да прилага мерки за комплексна проверка на съществуващи клиенти, когато все още не са изтекли нито установеният в националното законодателство, нито предвиденият в процедурите за вътрешен контрол срок за прилагането на нови мерки за комплексна проверка и на въпросния субект не са му известни други нови обстоятелства, които могат да повлияят на оценката на свързаните със съответния клиент рискове.

73

В това отношение от текста на член 14, параграф 5 от Директива 2015/849 следва, че задължените субекти трябва чрез основан на риска подход да прилагат мерки за комплексна проверка не само спрямо новите си клиенти, но и, когато моментът се окаже подходящ, спрямо съществуващите си клиенти. В тази разпоредба се уточнява, че един от тези възможни подходящи моменти е този, в който относимите обстоятелства във връзка с клиента се променят. Освен това посочената разпоредба не свежда въпросното задължение, носено от задължените субекти, само до клиентите, за които е определена висока степен на риск (решение от 17 ноември 2022 г., Rodl & Partner, C‑562/20, ЕС:C:2022:883, т. 83).

74

Освен това съгласно член 8, параграф 2 от Директива 2015/849 задължените субекти трябва по-специално да актуализират оценките на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма, на които са изложени (решение от 17 ноември 2022 г., Rodl & Partner, C‑562/20, ЕС:C:2022:883, т. 84).

75

В това отношение следва да се припомни, че Съдът вече е постановил, че член 14, параграф 5 във връзка с член 8, параграф 2 от Директива 2015/849 трябва да се тълкува в смисъл, че задължените субекти са длъжни въз основа на редовно актуализирана оценка на рисковете да вземат мерки за комплексна, и евентуално разширена комплексна проверка на съществуващ клиент, когато това е подходящо, и по-специално при наличие на промяна в относимите обстоятелства във връзка с този клиент (решение от 17 ноември 2022 г., Rodl & Partner, C‑562/20, ЕС:C:2022:883, т. 91).

76

Освен това следва да се отбележи, че член 14, параграф 5 от Директива 2015/849 гарантира постигането на нейната главна цел, а именно предотвратяване на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма. Следователно прилагането на мерки за комплексна проверка на клиента по отношение на съществуващи клиенти има за цел да ограничи новите или различни рискове, свързани със съответния клиент и със съответните делови взаимоотношения. Затова, ако на задължения субект не са известни промени в относимите обстоятелства във връзка със съответния клиент и ако сроковете за въвеждане на нови мерки за комплексна проверка не са изтекли, не е налице задължение или основания за прилагането на такива мерки. Положението е различно, когато причината за това да не са установени такива промени са пропуски в постоянното наблюдение, което съгласно член 13, параграф 1, буква г) от Директива 2015/849 трябва да извършва задълженият субект.

77

С оглед на гореизложеното на петия въпрос следва да се отговори, че член 14, параграф 5 във връзка с член 8, параграф 2 от Директива 2015/849 трябва да се тълкува в смисъл, че задълженият субект не е длъжен да прилага мерки за комплексна проверка по отношение на съществуващите клиенти, когато все още не са изтекли нито установеният в националното законодателство, нито предвиденият в процедурите за вътрешен контрол срок за прилагането на нови контролни мерки и на въпросния субект не са известни други нови обстоятелства, които могат да повлияят на оценката на свързаните със съответния клиент рискове, стига причината за това да не са установени такива обстоятелства, да не са пропуски в постоянното наблюдение, което съгласно член 13, параграф 1, буква г) от Директива 2015/849 трябва да извършва този субект.

По шестия въпрос

78

С шестия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 11, буква г) от Директива 2015/849 трябва да се тълкува в смисъл, че изискването задължените субекти, доставчици на услуги в областта на хазарта, да прилагат мерки за комплексна проверка на клиента, когато при получаването на печалби, осъществяването на залагания или и в двата случая стойността на сделката е равна или надвишава 2 000 евро, независимо от това дали сделката е осъществена чрез една операция или чрез няколко операции, които изглеждат свързани, е приложимо всеки път, когато стойността на сделката достига 2 000 евро.

79

В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 11, буква а) от Директива 2015/849 мерките за комплексна проверка на клиента се прилагат при установяването на делови взаимоотношения, а съгласно член 3, точка 13 от тази директива деловите взаимоотношения по смисъла на тази директива се предполага, че ще имат „елемент на продължителност“.

80

Що се отнася до член 11, буква г) от Директива 2015/849, визиращ конкретната хипотеза на доставчиците на услуги в областта на хазарта, той изисква от тях да прилагат мерки за комплексна проверка на клиента, когато при получаването на печалби, осъществяването на залагания или и в двата случая се извършват сделки, възлизащи на 2 000 евро или повече, независимо от това дали сделката е осъществена чрез една операция или чрез няколко операции, които изглеждат свързани.

81

Текстът на тази разпоредба съответно не обвързва прилагането на въпросното изискване с това сделката да е извършена в даден период спрямо предходна сделка, също отговаряща на тези условия.

82

Освен това посочената разпоредба трябва да се тълкува с оглед на съображение 21 от Директива 2015/849, в което се уточнява, че използването на сектора на хазартните игри за изпиране на приходи от престъпна дейност буди загриженост и че за да бъдат намалени свързаните с този сектор рискове, в тази директива следва да се предвиди задължение за доставчиците на услуги в областта на хазарта, които пораждат по-високи рискове, да прилагат мерки за комплексна проверка на клиента при всяка сделка в размер на 2 000 евро или повече.

83

Затова член 11, буква г) от Директива 2015/849 трябва да се тълкува в смисъл, че изискването задължените субекти, доставчици на услуги в областта на хазарта, да прилагат мерки за комплексна проверка на клиента, когато при получаването на печалби, осъществяването на залагания или и в двата случая стойността на сделката е равна или надвишава 2 000 евро, независимо от това дали сделката е осъществена чрез една операция или чрез няколко операции, които изглеждат свързани, е приложимо всеки път, когато стойността на сделката достига 2 000 евро.

84

С оглед на гореизложеното на шестия въпрос следва да се отговори, че член 11, буква г) от Директива 2015/849 трябва да се тълкува в смисъл, че изисква от задължените субекти да прилагат мерки за комплексна проверка на клиента всеки път, когато при получаването на печалби, осъществяването на залагания или и в двата случая стойността на сделката е равна или надвишава 2 000 евро, независимо от това дали сделката е осъществена чрез една операция или чрез няколко операции, които изглеждат свързани.

По съдебните разноски

85

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

1)

Член 3, точка 11, буква а) от Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 година за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията, изменена с Директива (ЕС) 2018/843 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г.,

2)

Член 45, параграфи 1 и 8 от Директива 2015/849, изменена с Директива 2018/843,

3)

Член 45, параграфи 1 и 8 във връзка с член 3, точки 12 и 15 от Директива 2015/849, изменена с Директива 2018/843,

4)

Член 14, параграф 5 във връзка с член 8, параграф 2 от Директива 2015/849, изменена с Директива 2018/843,

5)

Член 11, буква г) от Директива 2015/849, изменена с Директива 2018/843,