ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел, 19.6.2024
COM(2024) 620 final
Препоръка за
ПРЕПОРЪКА НА СЪВЕТА
относно икономическата, социалната, трудовата, структурната и бюджетната политика на Австрия
{SWD(2024) 600 final} - {SWD(2024) 620 final}
ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел, 19.6.2024
COM(2024) 620 final
Препоръка за
ПРЕПОРЪКА НА СЪВЕТА
относно икономическата, социалната, трудовата, структурната и бюджетната политика на Австрия
{SWD(2024) 600 final} - {SWD(2024) 620 final}
Препоръка за
ПРЕПОРЪКА НА СЪВЕТА
относно икономическата, социалната, трудовата, структурната и бюджетната политика на Австрия
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 121, параграф 2 и член 148, параграф 4 от него,
като взе предвид Регламент (ЕС) 2024/1263 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2024 г. за ефективна координация на икономическите политики и за многостранно бюджетно наблюдение и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета 1 , и по-специално член 3, параграф 3 от него,
като взе предвид препоръката на Европейската комисия,
като взе предвид резолюциите на Европейския парламент,
като взе предвид заключенията на Европейския съвет,
като взе предвид становището на Комитета по заетостта,
като взе предвид становището на Икономическия и финансов комитет,
като взе предвид становището на Комитета за социална закрила,
като взе предвид становището на Комитета по икономическа политика,
като има предвид, че:
(1)Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета 2 , с който бе създаден Механизмът за възстановяване и устойчивост, влезе в сила на 19 февруари 2021 г. По Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ) се предоставя финансова подкрепа на държавите членки за осъществяването на реформи и инвестиции, водещи до фискален стимул, финансиран от ЕС. В съответствие с приоритетите на европейския семестър той спомага за постигането на икономическо и социално възстановяване и за изпълнението на устойчиви реформи и инвестиции, по-специално за насърчаването на екологичния и цифровия преход и за укрепването на устойчивостта на икономиките на държавите членки. Механизмът също така спомага за укрепването на публичните финанси и за стимулирането на растежа и създаването на работни места в средносрочен и дългосрочен план, за подобряването на териториалното сближаване в рамките на ЕС и за подкрепата на непрекъснатото прилагане на Европейския стълб на социалните права.
(2)Регламентът REPowerEU 3 , приет на 27 февруари 2023 г., има за цел постепенното премахване на зависимостта на Европейския съюз от вноса на руски изкопаеми горива. Това ще спомогне за постигането на енергийна сигурност и диверсификация на енергийните доставки на ЕС, като същевременно ще увеличи използването на възобновяеми енергийни източници, капацитета за съхранение на енергия и енергийната ефективност. Австрия добави нова глава за REPowerEU към своя национален план за възстановяване и устойчивост, за да финансира ключови реформи и инвестиции, които ще спомогнат за постигането на целите на REPowerEU.
(3)На 16 март 2023 г. Комисията публикува съобщението „Дългосрочна конкурентоспособност на ЕС: перспективи след 2030 г.“ 4 , за да осигури информация за политическите решения и да се създадат рамкови условия за увеличаване на растежа. Съобщението е структурирано около девет взаимно подсилващи се движещи сили в областта на конкурентоспособността. Сред тези движещи сили достъпът до частен капитал, научните изследвания и иновациите, образованието и уменията и единният пазар се открояват като основни приоритети на политиката за реформи и инвестиции с цел справяне с настоящите предизвикателства, свързани с производителността, както и за изграждане на дългосрочна конкурентоспособност на ЕС и неговите държави членки. След това съобщение Комисията публикува на 14 февруари 2024 г. годишния доклад за единния пазар и конкурентоспособността 5 . В доклада се описват подробно конкурентните предимства на единния пазар на Европа и предизвикателствата пред него, като се проследява годишното развитие в съответствие с установените девет движещи сили на конкурентоспособността.
(4)На 21 ноември 2023 г. Комисията прие годишния обзор на устойчивия растеж за 2024 г. 6 , с което постави началото на цикъла на европейския семестър за координация на икономическите политики за 2024 г. На 22 март 2024 г. Европейският съвет одобри приоритетите на годишния обзор на устойчивия растеж за 2024 г. във връзка с четирите измерения на конкурентоспособната устойчивост. На 21 ноември 2023 г. въз основа на Регламент (ЕС) № 1176/2011 Комисията прие и доклада за механизма за предупреждение за 2024 г., в който не посочи Австрия като една от държавите членки, които може да бъдат засегнати или за които може да съществува риск да бъдат засегнати от дисбаланси, и за които ще е необходим задълбочен преглед. На същата дата Комисията също прие становище относно проекта на бюджетен план за 2024 г. на Австрия. Комисията прие и препоръка за препоръка на Съвета относно икономическата политика на еврозоната, която Съветът прие на 12 април 2024 г., както и предложението за съвместния доклад за заетостта за 2024 г., в който се анализира прилагането на насоките за заетостта и принципите на Европейския стълб на социалните права, което Съветът прие на 11 март 2024 г.
(5)На 30 април 2024 г. влезе в сила новата рамка на ЕС за икономическо управление. Рамката включва новия Регламент (ЕС) 2024/1263 на Европейския парламент и на Съвета за ефективна координация на икономическите политики и за многостранно бюджетно наблюдение и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета. Тя включва и изменения Регламент (ЕО) № 1467/97 за прилагане на процедурата при прекомерен дефицит и изменената Директива 2011/85/ЕС за бюджетните рамки на държавите членки 7 . Целите на новата рамка са устойчивостта на публичния дълг и устойчивият и приобщаващ растеж чрез постепенна фискална консолидация, както и чрез реформи и инвестиции. С нея се насърчава националната ангажираност, като средносрочната ѝ насоченост е по-силна в съчетание с по-ефективно и съгласувано прилагане. Всяка държава членка следва да представи на Съвета и на Комисията национален средносрочен фискално-структурен план. Националният средносрочен фискално-структурен план съдържа фискалните ангажименти, ангажиментите за реформи и инвестиции на държавата членка, които обхващат хоризонт на планиране от 4 или 5 години в зависимост от редовната продължителност на мандата на законодателния орган в съответната държава. Планът за нетните разходи 8 в националните средносрочни фискално-структурни планове следва да спазва изискванията на Регламент (ЕС) № 2024/1263, в това число изискванията консолидираният държавен дълг да следва правдоподобно низходяща тенденция най-късно до края на периода на корекция или да остане на разумни равнища под 60 % от БВП, а бюджетният дефицит да бъде сведен и/или поддържан под референтната стойност от 3 % от БВП в средносрочен план. Когато държава членка поеме ангажимент да изпълни съответен набор от реформи и инвестиции в съответствие с критериите, посочени в Регламент (ЕС) № 2024/1263, периодът на корекция може да бъде удължен с най-много 3 години. За да подпомогне изготвянето на тези планове, на [21 юни] 2024 г. Комисията трябва да предостави на държавите членки насоки относно съдържанието на плановете и последващите годишни доклади за напредъка, които те ще трябва да представят, и в съответствие с член 5 от Регламент (ЕС) № 2024/1263 ще им предаде технически насоки относно фискалните корекции (референтни траектории и техническа информация, когато е приложимо). Държавите членки следва да представят своите средносрочни фискално-структурни планове до 20 септември 2024 г., освен ако държавата членка и Комисията не се споразумеят да удължат този срок в разумни граници. Държавите членки следва да гарантират участието на своите национални парламенти и консултирането с независими фискални институции, социалните партньори и други заинтересовани страни на национално равнище, когато е целесъобразно. През 2024 г. европейският семестър за координация на икономическите политики продължава да се развива в съответствие с прилагането на Механизма за възстановяване и устойчивост. Пълното изпълнение на плановете за възстановяване и устойчивост продължава да е от съществено значение за изпълнението на приоритетите на политиката в рамките на европейския семестър, тъй като плановете спомагат за ефективното справяне с всички или значителна част от предизвикателствата, посочени в съответните специфични за всяка държава препоръки, отправени през последните години. Специфичните за всяка държава препоръки за 2019 г., 2020 г., 2022 г. и 2023 г. продължават да бъдат еднакво актуални и за плановете за възстановяване и устойчивост, преразгледани, актуализирани или изменени в съответствие с членове 14, 18 и 21 от Регламент (ЕС) 2021/241.
(6)На 30 април 2021 г. Австрия представи на Комисията своя национален план за възстановяване и устойчивост в съответствие с член 18, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/241. Съгласно член 19 от Регламент (ЕС) 2021/241 Комисията оцени целесъобразността, ефективността, ефикасността и съгласуваността на плана за възстановяване и устойчивост в съответствие с насоките за оценка в приложение V към посочения регламент. На 13 юли 2021 г. Съветът прие своето решение за одобряване на оценката на плана за възстановяване и устойчивост на Австрия 9 , който бе изменен на 9 ноември 2023 г. съгласно член 21, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/241 на основание на това, че ПВУ частично вече не може да бъде реализиран поради обективни обстоятелства, както и за да се включи главата за REPowerEU 10 . Отпускането на траншовете зависи от решение на Комисията, взето в съответствие с член 24, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2021/241, че Австрия е изпълнила задоволително съответните ключови етапи и цели, определени в решението за изпълнение на Съвета. Задоволителното изпълнение предполага, че постигането на предходните ключови етапи и цели е запазено.
(7)На 19 юни 2024 г. Комисията публикува доклада за Австрия 11 за 2024 г. В него беше оценен напредъкът на Австрия в изпълнението на съответните специфични за държавата препоръки, приети от Съвета в периода 2019—2023 г., и беше направен преглед на изпълнението от страна на Австрия на плана за възстановяване и устойчивост. Въз основа на този анализ в доклада за държавата бяха посочени пропуски по отношение на предизвикателствата, които не са разгледани или са само частично разгледани в плана за възстановяване и устойчивост, както и по отношение на новите и нововъзникващите предизвикателства. В него бяха оценени също напредъкът на Австрия по прилагането на Европейския стълб на социалните права и постигането на водещите цели на ЕС в областта на заетостта, уменията и намаляването на бедността, както и напредъкът по постигането на целите на ООН за устойчиво развитие.
(8)Въз основа на данните, потвърдени от Евростат 12 , дефицитът по консолидирания държавен бюджет на Австрия е намалял от 3,3 % от БВП през 2022 г. на 2,7 % през 2023 г., а консолидираният държавен дълг е намалял от 78,4 % от БВП в края на 2022 г. на 77,8 % в края на 2023 г.
(9)На 12 юли 2022 г. Съветът препоръча 13 Австрия да предприеме действия, за да гарантира, че през 2023 г. растежът на финансираните на национално равнище първични текущи разходи е в съответствие с като цяло неутрална позиция на политиката 14 , като се вземе предвид продължаващата временна и целенасочена подкрепа за най-уязвимите на покачването на цените на енергията домакинства и предприятия и за хората, бягащи от Украйна. На Австрия бе препоръчано да има готовност да адаптира текущите разходи към променящата се ситуация. На Австрия се препоръчва също да увеличи публичните инвестиции за екологичния и цифровия преход, както и за енергийната сигурност, като се вземе предвид инициативата REPowerEU, включително чрез използване на Механизма за възстановяване и устойчивост и други фондове на Съюза. Според оценките на Комисията през 2023 г. фискалната позиция 15 е била рестриктивна и е възлизала на 0,9 % от БВП в условия на висока инфлация. Увеличението на финансираните на национално равнище първични текущи разходи (без дискреционните мерки по отношение на приходите) през 2023 г. осигури рестриктивен принос в размер на 0,5 % от БВП към фискалната позиция. Това включва увеличаването на разходите за извънредните мерки за целева подкрепа на домакинствата и предприятията, които са най-уязвими по отношение на покачването на цените на енергията, с 0,2 % от БВП. Растежът на финансираните на национално равнище първични текущи разходи през 2023 г. е в съответствие с препоръката на Съвета. Разходите, финансирани с безвъзмездни средства по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост и други фондове на ЕС, възлизаха на 0,2 % от БВП през 2023 г. Инвестициите, финансирани на национално равнище, възлизаха на 3,5 % от БВП през 2023 г., което представлява намаление от 0,1 процентни пункта в сравнение с 2022 г. Австрия финансира допълнителни инвестиции чрез Механизма за възстановяване и устойчивост и други фондове на ЕС. Държавата финансира публични инвестиции за екологичен и цифров преход и за енергийна сигурност, като например създаването на по-добър широколентов достъп в селските и отдалечените райони и подпомагането на домакинствата да подменят отоплителните системи, захранвани с изкопаеми горива, с технологии за отопление с енергия от възобновяеми източници, които частично се финансират по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост и други фондове на ЕС.
(10)Макроикономическият сценарий в основата на икономическите и бюджетните прогнози на Австрия предвижда реалният БВП да нарасне с 0,2 % през 2024 г. и с 1,8 % през 2025 г., като същевременно се предвижда инфлация по ИПЦ в размер на 3,8 % през 2024 г. и на 2,7 % през 2025 г. Очаква се дефицитът по консолидирания държавен бюджет да се увеличи до 2,9 % от БВП през 2024 г. и да бъде 2,8 % от БВП през 2025 г., докато съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП се очаква да намалее до 77,5 % до края на 2024 г. и до 77,4 % до края на 2025 г. След 2025 г. се предвижда дефицитът по консолидирания държавен бюджет постепенно да намалее до 2,8 % от БВП през 2026 г. и до 2,7 % през 2027 г. Поради това се планира салдото по консолидирания държавен бюджет да остане под 3 % от референтната стойност за дефицита от БВП за времевия хоризонт на програмата. От друга страна, след 2025 г. съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП се очаква да остане стабилно на равнище от 77,4 % през 2026 г. и 2027 г. В прогнозата на Комисията от пролетта на 2024 г. се предвижда реалният БВП да нарасне с 0,3 % през 2024 г. и с 1,6 % през 2025 г., а ХИПЦ-инфлацията да бъде 3,6 % през 2024 г. и 2,8 % през 2025 г.
(11)В прогнозата на Комисията от пролетта на 2024 г. се предвижда бюджетен дефицит от 3,1 % от БВП през 2024 г., а съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП се очаква да намалее до 77,7 % до края на 2024 г. Увеличението на дефицита през 2024 г. отразява главно забавените ефекти от инфлацията в разходната част (заплати, пенсии, индексирани социални обезщетения) и допълнителните разходи по националната фискална рамка в областта на грижите за децата, жилищното настаняване и климата, както и наскоро приетия пакет за жилищното настаняване и строителството. Освен това срокът на действие на няколко извънредни мерки за енергийна подкрепа, като например задържането на цените на електроенергията, беше удължен до края на 2024 г. Въз основа на оценките на Комисията фискалната позиция се очаква да бъде експанзионистична и да възлиза на 0,4 % от БВП през 2024 г.
(12)Според прогнозата на Комисията от пролетта на 2024 г. разходи в размер на 0,1 % от БВП се очаква да бъдат финансирани с безвъзмездна подкрепа („безвъзмездни средства“) от Механизма за възстановяване и устойчивост през 2024 г. в сравнение с 0,2 % от БВП през 2023 г. Разходите, финансирани с безвъзмездни средства от Механизма за възстановяване и устойчивост, ще продължат да дават възможност за висококачествени инвестиции и реформи за повишаване на производителността без пряко въздействие върху салдото и дълга по консолидирания държавен бюджет на Австрия.
(13)На 14 юли 2023 г. Съветът препоръча 16 на Австрия да гарантира разумна фискална политика, по-специално като ограничи номиналното увеличение на нетните първични разходи, финансирани на национално равнище 17 , през 2024 г. до не повече от 4,6 %. Когато изпълняваха своите бюджети за 2023 г. и изготвяха своите проекти на бюджетни планове за 2024 г. държавите членки бяха приканени да вземат предвид факта, че Комисията ще предложи на Съвета да бъдат открити основани на дефицита процедури при прекомерен дефицит въз основа на данните за резултатите за 2023 г. Според прогнозата на Комисията от пролетта на 2024 г. нетните първични разходи на Австрия, финансирани на национално равнище, се очаква да се увеличат с 5,9 % през 2024 г., което е над препоръчания максимален темп на растеж. Това превишение на разходите над препоръчания максимален темп на растеж на нетните първични разходи, финансирани на национално равнище, съответства на 0,6 % от БВП през 2024 г. Това крие риск да не бъдат спазени препоръките на Съвета.
(14)Освен това Съветът препоръча на Австрия да предприеме действия за прекратяване на действащите извънредни мерки за енергийна подкрепа, като използва съответните икономии, за да намали бюджетния дефицит, възможно най-скоро през 2023 г. и 2024 г. По-нататък Съветът уточни, че ако възобновени увеличения на цените на енергията налагат нови или запазване на съществуващи мерки за подкрепа, Австрия следва да гарантира, че те са насочени към защитата на уязвимите домакинства и предприятия, че са фискално достъпни и запазват стимулите за икономии на енергия. Според прогнозата на Комисията от пролетта на 2024 г. нетните бюджетни разходи 18 за спешните мерки за енергийна подкрепа се оценяват на 1,4 % от БВП през 2023 г. и се очаква да бъдат 0,4 % през 2024 г. и 0,1 % през 2025 г. По-специално се приема, че през 2024 г. ще останат в сила задържането на цените на електроенергията за домакинствата и намаляването на данъка върху печалбите от производството на електроенергия, макар и с незначително въздействие 19 . Ако съответните икономии се използват за намаляване на бюджетния дефицит, както се препоръчва от Съвета, тези прогнози ще доведат до фискална корекция от 1,0 % от БВП през 2024 г., докато нетните първични разходи 20 , финансирани на национално равнище, имат експанзионистичен принос към фискалната позиция от 0,4 % от БВП през същата година. Не се предвижда спешните мерки за енергийна подкрепа да бъдат прекратени възможно най-скоро през 2023 г. и 2024 г. Това крие риск да не бъдат спазени препоръките на Съвета. Освен това не се очаква съответните икономии да бъдат напълно използвани за намаляване на дефицита по консолидирания държавен бюджет. Това рискува да не съответства на препоръката на Съвета. Бюджетните разходи за спешните мерки за енергийна подкрепа, насочени към защита на уязвимите домакинства и предприятия, се оценяват на по-малко от 0,1 % от БВП през 2024 г. (0,4 % през 2023 г.), от които по-малко от 0,1 % от БВП запазват ценовия сигнал за намаляване на търсенето на енергия и повишаване на енергийната ефективност (0,4 % през 2023 г.).
(15)По-конкретно Съветът препоръча на Австрия да запази финансираните на национално равнище публични инвестиции и да гарантира, че безвъзмездните средства по Механизма за възстановяване и устойчивост и другите фондове на Съюза се усвояват ефективно, по-специално с цел насърчаване на екологичния и цифровия преход. Според прогнозата на Комисията от пролетта на 2024 г. финансираните на национално равнище публични инвестиции се очаква да намалеят от 3,5 % от БВП през 2023 г. на 3,3 % от БВП през 2024 г. Това е свързано с изключително големия размер на инвестициите през 2023 г., което отчасти се дължи на закона за общинските инвестиции. Като се вземат предвид тези допълнителни фактори, се приема, че публичните инвестиции през 2024 г. са съобразени с препоръката на Съвета. На свой ред, през 2024 г. се очаква публичните разходи, финансирани с приходи от фондовете на ЕС, включително безвъзмездни средства по Механизма за възстановяване и устойчивост, да останат стабилни и да възлизат на 0,2 % от БВП.
(16)Въз основа на мерките на политиката, известни към крайната дата на изготвяне на прогнозата, и при условие че политиката остане непроменена, в прогнозата на Комисията от пролетта на 2024 г. се предвижда бюджетен дефицит от 2,9 % от БВП през 2025 г. Намаляването на дефицита през 2025 г. отразява главно по-умереното увеличение на заплатите, пенсиите и другите социални обезщетения поради намаляващата инфлация и постепенното премахване на мерките за смекчаване на въздействието на високите цени на енергията. Съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП се очаква да нарасне до 77,8 % от БВП до края на 2025 г. Увеличението на съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП през 2025 г. отразява главно по-високите разходи за лихви през 2024 г. и по-ниските темпове на растеж на номиналния БВП.
(17)Фискалната рамка на Австрия се основава на сложна система от междуправителствени трансфери между федералните и регионалните органи, която предоставя ограничени стимули за ефективни публични разходи. Липсата на данъчна автономия прави финансирането на разходите на всички федерални равнища силно зависимо от тази система. През 2023 г. само малък процент от всички публични приходи са приходи от собствени източници на федералните провинции. Същевременно финансирането на основни услуги, като например здравеопазване, грижи за деца и обществен транспорт, зависи отчасти от разходите на федералните провинции и общините. Демографските промени и екологичният преход допълнително засилват натиска върху разходите на федералните провинции и общините, докато приходите от собствени източници не са свързани с динамиката на разходите. Настоящата фискална рамка води до неефективност и липса на прозрачност, тъй като при нея се размива връзката между данъчната тежест и публичните разходи. По-доброто съгласуване на приходите от собствени източници с публичните разходи на подцентрално равнище и засилването на прозрачността и координацията са от значение за подобряване на цялостното качество на публичните разходи. Реформирането на системата на данъка върху недвижимата собственост може да се използва за подобряване на фискалния федерализъм и на цялостната данъчна система.
(18)Данъчният микс продължава да се основава до голяма степен на доходите от труд (данъци върху заплатите и социалноосигурителни вноски) и на потреблението. През 2022 г. Австрия е била на трето място в ЕС по съотношение на данъците‑ към БВП и е имала много висока данъчна тежест. От 2023 г. насам интервалите на данъка върху доходите на физическите лица се индексират с инфлацията, което предотвратява по-нататъшното увеличаване на данъчната тежест чрез увеличаване на интервалите. Същевременно с реформата на екосоциалното данъчно облагане от 2022 г. се предвиждат мерки за облекчение в областта на данъците и социалното осигуряване и се въвежда ценообразуване за емисиите на CO2 от транспортния и отоплителния сектор, с което се подобрява данъчният микс. Въпреки това все още не са преодолени няколко дългогодишни структурни предизвикателства в данъчния микс. По-доброто използване на по-благоприятни за растежа данъци би могло да спомогне и за създаването на необходимото бюджетно пространство и за подобряване на справедливостта на данъчната система.
(19)Разходите за здравеопазване са сред най-високите в ЕС, като голяма част от здравните услуги все още се предоставят от болници, което е скъп и по-малко ефективен начин за предоставяне на грижи. Предвижда се публичните разходи за здравеопазване да нараснат от 7,8 % от БВП през 2022 г. до 8,8 % от БВП през 2050 г. Освен това се очаква нарастващото и застаряващо население да доведе до увеличаване на използването на здравни услуги, което допълнително ще задълбочи опасенията във връзка с фискалната устойчивост. Реформата в областта на здравеопазването от 2023 г. включва значителни инвестиции в първична медицинска помощ, извънболнична помощ, цифровизация и профилактика, които биха могли да спомогнат за ограничаване на разходите в дългосрочен план, ако са придружени от структурни реформи. От решаващо значение ще бъде да се гарантира, че пациентите се ориентират по последователен начин в здравната система, включително като се гарантира, че увеличената наличност на първични здравни услуги ще доведе до по-слабо използване на съществуващите болнични или извънболнични специализирани здравни услуги. С плана за възстановяване и устойчивост на Австрия ще се подпомогне укрепването на първичната извънболнична здравна помощ, по-специално чрез подпомагане на съществуващи и нови центрове за първична здравна помощ в местните райони. В пакета от реформи от 2023 г. обаче липсваха структурни реформи, които да преразпределят отговорностите за финансирането и разходите с цел повишаване на ефективността.
(20)С реформата в областта на дългосрочните грижи от 2023 г. се подобри адекватността на предоставяните услуги с оглед на застаряващото население. Същевременно нарастващото участие на жените на пазара на труда и променящите се модели на семейство изискват укрепване на структурите за формални грижи. Въпреки че реформата в областта на дългосрочните грижи спомогна за подобряване на възможностите за обучение, условията на труд и заплащането на персонала, полагащ дългосрочни грижи, са необходими допълнителни усилия и за подобряване на положението на полагащите грижи самостоятелно заети лица, настанени в дома на работодателя. Освен това реформата не беше насочена към структурната фискална устойчивост. Предвижда се разходите за дългосрочни грижи да се увеличат почти двойно — от 1,6 % от БВП през 2022 г. до 3,1 % през 2070 г. Системата за дългосрочни грижи се характеризира с разделение на компетенциите по отношение на финансирането и предоставянето на услуги. Желателно е да се увеличи хармонизацията на финансирането и услугите, да се координират различните сектори и да се въведат общи стандарти за изпълнение в различните региони. Проверката на активите се прилага за домашните грижи и грижите в общността, но не и за резидентните грижи, което води до финансов стимул да се използват относително по-скъпите резидентни грижи.
(21)В съответствие с член 19, параграф 3, буква б) от Регламент (ЕС) 2021/241 и критерий 2.2 от приложение V към него планът за възстановяване и устойчивост на Австрия включва широк набор от взаимно подсилващи се реформи и инвестиции, които трябва да бъдат изпълнени до 2026 г. Очаква се те да спомогнат за ефективното справяне с всички или със значителна част от предизвикателствата, посочени в съответните специфични за държавата препоръки. В този кратък срок бързото и ефективно изпълнение на плана, включително главата за REPowerEU, е от съществено значение за повишаване на дългосрочната конкурентоспособност на Австрия чрез екологичния и цифровия преход, като същевременно се гарантира социална справедливост. За да изпълни ангажиментите си по плана до август 2026 г., от съществено значение е Австрия да продължи да осъществява реформи и инвестиции, като се справи с възникващите забавяния. По-специално от съществено значение е да се пристъпи към изготвянето на второто и третото искане за плащане. Системното участие на местните и регионалните органи, социалните партньори, гражданското общество и други съответни заинтересовани страни продължава да бъде от съществено значение, за да се гарантира широка ангажираност за успешното изпълнение на плана за възстановяване и устойчивост.
(22)Като част от междинния преглед на средствата от политиката на сближаване, в съответствие с член 18 от Регламент (ЕС) 2021/1060 от Австрия се изисква да направи преглед на всяка програма до март 2025 г., като вземе предвид, наред с другото, предизвикателствата, посочени в специфичните за държавата препоръки за 2024 г., както и на своя национален план в областта на енергетиката и климата. Този преглед представлява основата за окончателното разпределение на финансирането от ЕС, включено във всяка програма. Австрия постигна напредък в прилагането на политиката на сближаване и Европейския стълб на социалните права, но продължават да съществуват предизвикателства. Регионалните различия в Австрия са едни от най-малките в ЕС, но е налице риск съществуващите различия да се задълбочат в бъдеще, отчасти поради демографските предизвикателства и обезлюдяването на някои отдалечени селски територии. Важно е да се ускори изпълнението на политиката на сближаване, а договорените в програмите приоритети продължават да бъдат актуални. Особено важно е да се подобри ефективността на системата за научни изследвания и иновации в съответствие с националните и регионалните стратегии за интелигентна специализация и да се използват връзките между науката и бизнеса. Необходимо е също така да продължат екосъобразните инвестиции, особено за насърчаване на енергийната ефективност и намаляване на въглеродния отпечатък, включително чрез бързо развиващи се екологосъобразни технологии. От съществено значение са подходите за интегрирано териториално развитие в подкрепа на приобщаващото и устойчиво местно развитие. Насърчаването на качеството и приобщаващия характер на образованието, обучението и ученето през целия живот, особено за групите в неравностойно положение, продължава да бъде актуално, а инвестициите в подкрепа на активното приобщаване и пригодността за заетост също трябва да продължат. Освен това Австрия би могла да се възползва от инициативата „Платформа за стратегически технологии за Европа“, за да подпомогне развитието или създаването на критични технологии, включително чисти технологии и технологии, които позволяват ефективно използване на ресурсите.
(23)Освен икономическите и социалните предизвикателства, разгледани в плана за възстановяване и устойчивост и в други фондове на ЕС, Австрия е изправена пред още няколко предизвикателства, свързани с пазара на труда, динамиката на бизнеса и достъпа до рисков капитал, както и с трайната зависимост от вноса на газ от Русия и относително високото равнище на емисиите от транспортния сектор.
(24)Равнището на заетост на жените на пълно работно време е по-ниско от средното за ЕС, въпреки че се наблюдава възходяща тенденция. Австрия е на второ място в ЕС по отношение на заетостта на жените на непълно работно време. Недостатъчната осигуреност с качествени заведения за образование и грижи в ранна детска възраст, заедно с големите регионални различия, допринася значително за големия дял на жените, работещи на непълно работно време. През 2023 г. само 24,1 % от децата на възраст под 3 години са ползвали официални грижи в ранна детска възраст, като по този начин делът на участниците в образованието и грижите в ранна детска възраст остава като цяло под средния за ЕС от 34,9 %. Двойната тежест на платената работа и задълженията за полагане на грижи засяга значително повече жените, отколкото мъжете. Въпреки че се предприемат стъпки за увеличаване на наличността и качеството на образованието и грижите в ранна детска възраст, работното време на детските заведения не увеличава значително възможността на родителите с отговорности за полагане на грижи, основно жените, да работят повече часове. В допълнение, въвеждането на задължителни стандарти за качество в областта на образованието и грижите в ранна детска възраст би могло да гарантира по-добре предоставянето на качествени грижи в цялата държава.
(25)В Австрия се наблюдава спад в динамиката на бизнеса, като процентът на създаване и закриване на предприятия е сред най-ниските в ЕС. Делът на стартиращите и младите предприятия намалява, което оказва отрицателно въздействие върху производителността (през 2013 г. делът на младите предприятия е бил 5,4 %, а през 2020 г. този процент е спаднал до 3,8 %, което е под средното за ЕС). Делът на предприятията с бърз растеж също е значително по-нисък от средния за ЕС (през 2021 г. — 8,21 % от броя на предприятията и 7,29 % от броя на заетите лица, в сравнение с 9,18 % и 12,40 % съответно в ЕС). Дяловото финансиране е ниско по международните стандарти. Ограниченото предлагане на частен рисков капитал е пречка за иновативните предприятия и разпространението на технологиите. Търсенето и предлагането на рисков капитал в Австрия не са особено високи, което може да попречи на създаването и растежа на нови високотехнологични или иновативни предприятия. Ограниченията на достъпа до финансиране с рисков капитал засягат предимно иновативните МСП и стартиращите предприятия. Финансирането с рисков капитал е слабо развито, като през 2022 г. делът на частните дялови инвестиции е едва 0,14 % от БВП, което е значително под средната стойност за ЕС от 0,64 %, а делът на рисковите инвестиции е 0,041 % от БВП (средно за ЕС: 0,09 %).
(26)Недостигът на умения и несъответствието между уменията и изискванията на пазара на труда са сред най-неотложните предизвикателства за Австрия, а застаряването на населението ще влоши още повече положението. Процентът на свободните работни места в Австрия продължава да бъде един от най-високите в ЕС и остава над 4 % от края на 2021 г. Въпреки че през последното десетилетие равнището на заетост на по-възрастните работници непрекъснато нараства и през 2023 г. достига 57,7 %, то остава значително под средното за ЕС равнище от 63,8 %. По-възрастните работници, които притежават по-ограничени цифрови умения и често се сблъскват с дискриминационни практики поради възрастта си, срещат затруднения при реинтеграцията си на пазара на труда. Нискоквалифицираните лица,, които имат само задължителната степен на училищно образование, са особено уязвими и представляват най-големия дял от безработните лица в Австрия. По подобен начин лицата с мигрантски произход и лицата в неравностойно социално‑икономическо положение имат по-ниски постижения на пазара на труда и срещат особени пречки на пазара на труда, включително поради предизвикателствата, свързани с прехода от училище към работа. По данни от проучването на Програмата за международно оценяване на учениците (PISA) от 2022 г. приблизително всеки четвърти 15-годишен австрийски ученик не е постигнал минимално ниво на познания по математика, четене и природни науки; а делът на учениците в неравностойно положение или с мигрантски произход е нараснал до 45 % по математика. Освен това младежите, родени извън ЕС, е почти два пъти по-вероятно да напуснат преждевременно училище, което оказва отрицателно въздействие върху интеграцията им на пазара на труда. Мерките в плана за възстановяване и устойчивост на Австрия за подобряване на предлагането на умения, както и на образователните резултати на учениците в неравностойно положение, се изпълняват, но са необходими допълнителни мерки за намаляване на съществуващия недостиг на работна ръка и умения. Те биха могли да включват насърчаване на достъпа до пазара на труда на по-възрастни, нискоквалифицирани работници и лица с мигрантски произход, предотвратяване на ранното отпадане от училище на младежи с мигрантски произход, както и подобряване на основните умения на учениците в неравностойно положение и на учениците с мигрантски произход.
(27)Независимо от положените усилия за диверсификация, Австрия продължава да бъде силно зависима от руския газ. Въпреки че доставките на газ от Норвегия и в по-малка степен от Северна Африка и Централна Азия са се увеличили през 2023 г., при доставките на газ преобладава вносът от Русия, особено през зимата (98 % от общия внос през декември 2023 г.). С цел да се разшири капацитетът за пренос от съседни държави, като Германия и Италия, Австрия подкрепи целенасочени инвестиции за модернизиране на газопроводната си инфраструктура. Същевременно мерките в рамките на плана за възстановяване и устойчивост на Австрия, като например инвестициите в енергийна ефективност и подмяната на отоплителните уреди, работещи с изкопаеми горива, спомагат за намаляване на търсенето на газ и ускоряване на екологичния преход. Правителството обяви нов план за прекратяване на дългосрочния договор за доставка на газ с руската компания „Газпром“ и за въвеждане на задължение за местните доставчици на газ да диверсифицират доставките си от Русия, но без ясен срок за изпълнение. Липсата на ясна стратегия за отделяне от руския газ прави енергийните доставки на Австрия уязвими.
(28)През 2022 г. инсталираните мощности за производство на енергия от възобновяеми източници в Австрия са нараснали с 6 %. Слънчевата енергия, и по-специално енергията от фотоволтаици, продължи да се разраства значително, но вятърната енергия не достигна скоростта на разрастване на слънчевата енергия. Модернизирането и разширяването на съхранението на електроенергия, както и на преносните и разпределителните мрежи, особено между източната и западната част на Австрия, се превърна в неотложен въпрос с оглед на целта на Австрия да използва 100 % електроенергия от възобновяеми източници до 2030 г. Това изисква както повече инвестиции, така и бързина при интегрирането на допълнително производство на електроенергия от възобновяеми източници в системата, както е посочено в първия план за интегрирана мрежова инфраструктура, публикуван през април 2024 г. Австрия представи допълнителни мерки за ускоряване на енергийния преход, но все още се очаква парламентът да приеме преработения закон за пазара на електроенергия и закона за газовете от възобновяеми източници.
(29)Предприетите от Австрия през последните няколко години мерки за намаляване на емисиите на парникови газове започват да дават резултати. Емисиите на парникови газове, които не са обхванати от системата на ЕС за търговия с емисии, са намалели с 5 % през 2022 г. Независимо от това настоящите политики оставят разлика от 21 процентни пункта спрямо договорената цел на Австрия за разпределение на усилията от 48 % съгласно Регламента за разпределяне на усилията до 2030 г. в сравнение с нивата от 2005 г. Австрия все още трябва да представи на Комисията проект за актуализация на своя национален план в областта на енергетиката и климата, който трябваше да бъде представен през юни 2023 г., в който да се посочва как тя възнамерява да преодолее тази разлика. Австрия въведе цена за емисиите на CO2 за секторите извън СТЕ, което е стъпка в правилната посока, но емисиите от транспорта на глава от населението остават над средното за ЕС, наред с другото поради относително ниската данъчна ставка за дизеловото гориво, което води до така наречения „туризъм на горивните резервоари“. Планът за възстановяване и устойчивост на Австрия съдържа редица реформи и инвестиции в устойчив транспорт, но има възможност за допълнителни мерки за намаляване на емисиите, включително укрепване на обществения транспорт в селските райони.
(30)С оглед на тясната взаимообвързаност между икономиките на държавите членки от еврозоната и колективния им принос за функционирането на Икономическия и паричен съюз Съветът препоръча на държавите членки от еврозоната да предприемат действия през 2024 г., включително чрез своите планове за възстановяване и устойчивост, за да изпълнят препоръката относно икономическата политика на еврозоната. За Австрия препоръки 1, 2, 3 и 4 спомагат за изпълнението на първата, втората, третата и четвъртата препоръка за еврозоната.
ПРЕПОРЪЧВА на Австрия да предприеме следните действия през 2024 г. и 2025 г.:
1.Да представи своевременно средносрочния фискално-структурен план. В съответствие с изискванията на реформирания Пакт за стабилност и растеж да ограничи растежа на нетните разходи 21 през 2025 г. до равнище, което е съобразено с поставяне на консолидирания държавен дълг на правдоподобно низходяща тенденция в средносрочен план и със заложената в Договора референтна стойност за дефицита от 3 % от БВП. Да подобри фискалната устойчивост на системата на здравеопазването и на системата за дългосрочни грижи. Да опрости и рационализира фискалните взаимоотношения и отговорности между различните равнища на управление и да съгласува отговорностите за финансиране с отговорностите за извършване на разходи. Да подобри допълнително данъчния микс, за да намали данъчната тежест и да подкрепи приобщаващия и устойчив растеж.
2.Да отстрани възникващите забавяния, за да се даде възможност за продължаващо бързо и ефективно изпълнение на плана за възстановяване и устойчивост, включително главата за REPowerEU, като осигури приключването на реформите и инвестициите до август 2026 г. Да ускори изпълнението на програмите на политиката на сближаване. В контекста на междинния им преглед да продължи да се съсредоточава върху договорените приоритети, като същевременно вземе предвид възможностите, предоставени от инициативата „Платформа за стратегически технологии за Европа“ за подобряване на конкурентоспособността.
3.Да увеличи участието на жените на пазара на труда, включително чрез подобряване на качеството на услугите за грижи за децата, както и участието на по-възрастните работници. Да подобри резултатите на пазара на труда за групите в неравностойно положение, като например нискоквалифицираните лица, търсещи работа, и лицата с мигрантски произход, и да повиши равнището на основните умения, като се започне още от училищно ниво. Да насърчи динамиката на бизнеса, създаването и растежа на новосъздадените предприятия, включително чрез по-добър достъп до рисков капитал.
4.Да подобри енергийната сигурност чрез ускоряване на диверсификацията на доставките на газ от източници, различни от руските. Да намали допълнително емисиите, по-конкретно в транспортния сектор.
Съставено в Брюксел на година.
За Съвета
Председател