(1)

С решение от 7 март 2011 г. (наричано по-нататък „първо решение за оздравяване“) (2) въз основа на представен план за преструктуриране Комисията одобри за период от шест месеца държавна рекапитализация в размер на 250 милиона евро в полза на Nova Ljubljanska Banka d.d. („NLB“), за което Словения уведоми Комисията на 14 януари 2011 г.

(2)

С решение от 2 юли 2012 г. (3) (наричано по-нататък „второто решение за оздравяване и за откриване“) Комисията одобри втора рекапитализация за оздравяване на NLB, като в същото време откри процедура по задълбочено разследване въз основа на опасения във връзка с представения план за преструктуриране. Комисията изрази съмнение дали планът позволява на NLB да възстанови своята жизнеспособност, като в същото време счете, че планът е недостатъчен по отношение на споделянето на тежестта и във връзка с адекватността на мерките за преодоляване на неоправданото нарушаване на конкуренцията.

(3)

С Решение 2014/535/EС (наричано по-нататък „решението от 2013 г.“) (4) Комисията одобри държавната помощ за NLB въз основа на изменен план за преструктуриране и списък със задължения, представени от Словения, като в едно от тях се изисква Словения да продаде дела си от 75 % без една акция („75 % — 1 акция“) в NLB до 31 декември 2017 г. или, алтернативно, NLB да продаде шест балкански чуждестранни дъщерни дружества.

(4)

На 13 април 2017 г. Словения поиска от Комисията да одобри забавяне на втория транш от акции в NLB, които представляват най-много дял от 25 % без една акция („25 % — 1 акция“) от NLB, и уведоми Комисията за изменените задължения. На 11 май 2017 г. Комисията заключи, че тези изменени задължения продължават да гарантират съвместимостта на помощта в полза на NLB с вътрешния пазар („решението за изменение от 2017 г.“) (5).

(5)

На 8 юни 2017 г. (6) словенските органи решиха да замразят процеса на продажба на NLB и на 9 юни 2017 г. словенският министър на финансите информира Комисията за това решение с телефонно обаждане.

(6)

През есента на 2017 г. между Словения и Комисията се осъществиха многобройни контакти. В допълнение Словения сподели и редица неофициални документи с Комисията (7). На 21 декември 2017 г. Словения отправи официално уведомление до Комисията за допълнително изменение на задълженията.

(7)

С писмо от 26 януари 2018 г. (наричано по-нататък „решението за откриване на процедура от 2018 г.“) Комисията уведоми словенските органи за своето решение да открие процедурата, предвидена в член 108, параграф 2, алинея първа на ДФЕС по отношение на искането за потвърждаване на съвместимостта на отпуснатата помощ на NLB въз основа на допълнително изменените задължения.

(8)

На 2 март 2018 г. Словения представи мненията си относно решението за откриване на процедурата от 2018 г.

(9)

На 6 април 2018 г. решението за откриване на процедура от 2018 г. беше публикувано в Официален вестник на Европейския съюз и заинтересованите страни бяха поканени да представят мненията си. В рамките на едномесечен период след това публикуване Комисията получи мнения от четири страни, които бяха предадени на словенските органи на 16 и 18 май 2018 г. На 15 юни 2018 г. Словения представи своите коментари относно тези мнения под формата на отговор.

(10)

На 26 март 2018 г., 4 април 2018 г., 30 май 2018 г., 21 юни 2018 г., 29 юни 2018 г. и 9 юли 2018 г. Словения представи нови неофициални документи, които включваха и поредица предложени групи задължения.

(11)

С писмо от 13 юли 2018 г. Словения представи пред Комисията нов набор от задължения относно държавната помощ (наричани по-нататък „изменени задължения“), сред които наред с другото и нови крайни срокове за продажбата на дял от 75 % — 1 акция в NLB. От съображения за правна сигурност на 25 юли 2018 г. Словения също така уведоми и за предложена мярка извън пакета за помощ, съгласно която Словения би трябвало да компенсира NLB за всякакви потенциални последствия от съдебни дела, свързани с депозити в чуждестранна валута, което представлява стар проблем още от времето преди разпадането на Югославия.

(12)

С писмо от 16 юли 2018 г. Словения се съгласи по изключение да се откаже от правата си съгласно член 342 на ДФЕС (8) във връзка с член 3 на Регламент 1 (9), както и настоящото решение да бъде прието и нотифицирано на английски език.

(13)

NLB е най-голямата банка в Словения с пазарен дял от 23 % (изчислен въз основа на общите ѝ активи) (10). По-подробно описание на NLB е дадено в съображения 11—22 от решението от 2013 г. С оглед на структурата на своите акционери след държавните рекапитализации през 2012 г. и 2013 г. NLB е 100 % държавно дружество (11).

(14)

Също така в резултат от държавната помощ, получена от NLB, към края на март 2018 г. банката има съотношение на базовия собствен капитал от първи ред от 16,6 %. В допълнение NLB е подобрила и своята доходност и в края на 2017 г. отчете нетна печалба от 225 милиона евро, което се равнява на възвръщаемост на капитала от 14,4 %. В таблица 1 се съдържат подробности за основната финансова информация (12) за NLB:

Таблица 1

Основна консолидирана финансова информация за NLB

(15)

По отношение на своето търговско присъствие, към момента NLB има 108 клона в Словения (към края на март 2018 г.), като броят им е намалял в сравнение със 143 клона през 2013 г. Извън Словения NLB има чуждестранни дъщерни дружества в редица балкански държави, които представляват общо 3 800 млн. евро от активите и 95 млн. евро печалба след данъчно облагане (14) (стойности от края на 2017 г.). В таблица 2 се съдържа повече информация за балканските дъщерни дружества на NLB:

Таблица 2

Основна финансова информация за балканските дъщерни дружества на NLB

(16)

NLB все още има 50 % дялово участие в застрахователно дружество NLB Vita d.d., Любляна („NLB Vita“), което е съвместно предприятие с белгийската KBC Group NV. В края на 2017 г. NLB Vita отчете общо активи на стойност 446 милиона евро (15) и печалба след данъчно облагане в размер на 7 милиона евро за същата година.

(17)

На 31 декември 2017 г. NLB започна процедура по ликвидация на своето дъщерно лизингово дружество в Любляна (16). На 29 ноември 2017 г. (17) Надзорният съвет на NLB одобри учредяването на ново лизингово дружество, чиято основна дейност е лизинг на превозни средства, с първоначален внесен капитал в размер на 1,5 милиона евро. През февруари 2018 г. NLB преустанови процедурата по учредяване на новото лизингово дружество.

(18)

Чрез решението от 2013 г. и въз основа на представените от Словения задължения, Комисията обяви следните мерки за държавна помощ в полза на NLB за съвместими с вътрешния пазар:

Общата стойност на получените от NLB мерки за държавна помощ възлиза на 2 321 милиона евро, което се равнява на 20 % от рисково претеглените активи на банката, считано от декември 2012 г.

(19)

Задълженията, представени като част от решението от 2013 г. и решението за изменение от 2017 г., са описани по-подробно в раздели 2.3 и 2.4 от решението от 2018 г. По отношение на продажбата на дял от 75 % — 1 акция в NLB, в контекста на решението за изменение от 2017 г. Словения пое задължение за следното („задължението за продажба“):

„… [намаляване на държавното дялово участие и чуждестранните банкови дъщерни дружества]

Словения ще намали дяловото си участие в NLB до 25 % + 1 акция („блокиращо малцинство“), както следва:

(*1)  Обхванато от задължението за професионална тайна.“ "

(20)

Прекъснатият процес на продажба е описан подробно в раздел 2.5 от решението за откриване от 2018 г.

(21)

В решението за откриване от 2018 г. Комисията откри официална процедура по разследване, след като стана ясно, че Словения не е спазила заложения краен срок в задължението за продажба (описано в съображение 19). Комисията заключи, че в резултат на това отпуснатата помощ на NLB е станала незаконосъобразна.

(22)

Що се отнася до нотифицираните на 21 декември 2017 г. изменени задължения, Комисията изрази съмнение, че те са равностойни на задълженията в основата на решението от 2013 г. и решението за изменение от 2017 г. Комисията се усъмни дали мерките за помощ са съвместими с вътрешния пазар въз основа на тези изменени задължения.

(23)

Що се отнася до жизнеспособността на NLB, Комисията припомни затрудненията, изпитани от NLB през 2012 и 2013 г. във връзка с държавното влияние върху ежедневната ѝ дейност, както и че анализът на жизнеспособността на NLB като част от решението от 2013 г. се е основавал изключително на промяна в структурата на собствеността на NLB. В решението за откриване от 2018 г. Комисията изрази сериозни съмнения относно дългосрочната жизнеспособност на NLB без такава промяна на собствеността.

(24)

В решението за откриване от 2018 г. Комисията достигна до предварителното заключение, че отложената промяна на NLB de facto удължава периода на преструктуриране. Комисията обясни, че това логично предполага, че задълженията, свързани с периода на преструктуриране, също биха били удължени с периода до финализиране на продажбата на дял от 75 % — 1 акция в NLB.

(25)

Накрая, Комисията изрази съмнения дали изменените задължения биха компенсирали достатъчно забавения процес на продажба.

(26)

В този раздел са описани получените мнения относно решението за откриване от 2018 г., както и коментарите на словенските органи относно тези мнения.

(27)

Комисията получи мнения от следните четири заинтересовани страни:

(28)

В отговора си от 15 юни 2018 г. на мненията, получени относно решението за откриване от 2018 г., Словения счете, че повечето от мненията са във връзка с по-стари решения на словенските органи, както и с решението от 2013 г. Словения подчерта, че през 2013 г. е действала не само като отговорен собственик на NLB, но и с цел да защити финансовата стабилност на държавата. Словения посочи, че е действала с дължимата грижа и с намерението да ограничи риска от системни смущения до минимум.

(29)

Що се отнася до съдебния спор във връзка с депозитите в чуждестранна валута, както е описано в буква г) на съображение 27, Словения счете, че тези мнения не попадат в обхвата на решението за откриване от 2018 г.

(30)

Относно довода, че всякакви допълнителни мерки само биха ограничили дългосрочните перспективи за жизнеспособност на NLB, Словения счита, че оценяването на задълженията от Комисията следва да се основава на оценката ѝ, включена в решението от 2013 г., а именно, че задължението за продажба би предотвратило влияние на държавата в NLB като собственик. Словения счита, че допълнителни компенсаторни мерки от търговски характер не биха допринесли за постигането на тази цел.

(31)

Словения подчерта, че към момента не участва в ежедневната дейност на NLB.

(32)

В отговор на решението за откриване от 2018 г. Словения изрази становище, че мерките за помощ, отпуснати на NLB, биха продължили да са съвместими с вътрешния пазар въз основа на изменените задължения, представени от Словения на 21 декември 2017 г. Словения подчерта, че жизнеспособността на NLB като получател на помощта би останала гарантирана, както и че цялата поредица задължения биха останали равностойни с оглед на споделянето на тежестта и компенсаторните мерки.

(33)

Според Словения, за да бъде в съответствие с задълженията, представени като част от решението от 2013 г., NLB изпълни редица мерки за постигане на следните цели:

(34)

В резултат от тези мерки Словения счете, че NLB е възвърнала дългосрочната си жизнеспособност, тъй като може да покрива всички свои разходи и продължава да отчита адекватна възвръщаемост на собствения капитал.

(35)

Словения призна, че в точка 15 на Съобщението относно преструктурирането (21) изрично се предвижда, че периодът за преструктуриране следва да бъде възможно най-кратък. Словения обаче подчерта, че забавеното изпълнение на задължение за продажба е свързано със съдебния спор относно депозита в чуждестранна валута с NLB в Хърватия (22), който според нея е извън контрола на Словения. Словения продължи, като посочи, че ще изготви надежден времеви график за продажбата на дял от 75 % — 1 акция от NLB до края на 2019 г., като предвижда продажбата на голяма част още през 2018 г.

(36)

Словения прие, че съществуващите задължения, свързани със стабилното корпоративно управление на NLB, следва да бъдат удължени, но също така твърди, че необходимостта от удължаване на съществуващите задължения, свързана с излишното нарушаване на конкуренцията, следва да се основава на оценка за всеки отделен случай. Този анализ следва да взема предвид променените пазарни условия от 2013 г. насам. В допълнение Словения твърди, че жизнеспособността на NLB следва не да бъде ограничавана от никакви задължения, а да бъде възстановена с тяхна помощ. В това отношение Словения счете, че поетото от нея в контекста на решението от 2013 г. задължение за продажба на балканските дъщерни дружества, при което продажбата на нейния дял в NLB няма да се осъществи навреме, не представлява компенсаторна мярка, тъй като не е насочено към нарушения на пазара и не подпомага жизнеспособността на NLB.

(37)

Що се отнася до коментара на Комисията, че NLB все още няма издаден нов подчинен дълг (23), Словения изтъкна, че едно от чуждестранните дъщерни дружества на NLB (NLB Banka Skopje) е продало нов подчинен дълг в размер на 10 милиона евро през юни 2015 г. на […]. Освен това Словения подчерта, че NLB изпълнява всички свои нормативни капиталови изисквания и продължава да има капиталов излишък за посрещане на потенциална стресова ситуация. Поради това и с оглед на ликвидния излишък на банката Словения счете, че поемането на задължение от страна на NLB за емитиране на допълнителни подчинени инструменти не би допринесло за нейната дългосрочна жизнеспособност.

(38)

По отношение на коментара на Комисията, че NLB все още има високо равнище на необслужваните кредити (24), Словения твърди, че дългосрочната жизнеспособност на NLB не може да се поставя под въпрос въз основа единствено на този аргумент. Освен това Словения подчерта, че в резултат на подобрени процеси на управление на риска NLB е ограничила значително своя портфейл с необслужвани кредити от декември 2013 г. (със 70 %).

(39)

По отношение на оценката на Комисията, че Словения не е доказала убедително, че свързаните с корпоративното управление на NLB проблеми са ефективно разрешени (25), Словения твърди, че това изявление не отразява точно постигнатото от NLB в тази област. Словения посочи, че от повече от пет години ежедневната дейност на NLB се провежда от международен управленски екип със съответните практическа подготовка и опит, който е напълно независим от словенската държава. Словения също така изтъкна следните предприети мерки, за да се илюстрира значителното подобрение на структурата за корпоративно управление на NLB:

(40)

Словения изтъкна, че неспазването на задължението за продажба не е оказало влияние върху размера на държавната помощ, отпусната в полза на NLB, условията и обстоятелствата, при които е отпусната помощта, нито върху собствената вноска на NLB и споделянето на тежестта. Словения счете, че в този контекст неспазването на задължението за продажба не би трябвало да има въздействие върху мерките, необходими за ограничаване на неоправданото нарушаване на конкуренцията на вътрешния пазар.

(41)

В допълнение Словения посочи, че решението от 2013 г. и задълженията в него са свързани само с мерките за държавна помощ, отпуснати през 2013 г., и твърди, че двете предходни рекапитализации вече са одобрени от Комисията в решенията ѝ от 7 март 2011 г. и 2 юли 2012 г.

(42)

Словения също така счете, че каквито и да е допълнителни мерки за жизнеспособност, споделяне на тежестта или ограничаване на излишното нарушаване на конкуренцията на вътрешния пазар биха били ненужни и неподходящи. Според Словения такива допълнителни мерки биха били в нарушение на основния принцип на Съюза за пропорционалност и биха били в разрез с практиката на Комисията.

(43)

Словения потвърди също така, че възнамерява да въведе механизъм, който да бъде финансиран от така наречения „Фонд за приемственост“ (Succession Fund) (26), за да компенсира NLB за правните последици, свързани с текущия съдебен спор в Хърватия (27). За тази цел Словения прие Закон за защита на стойността на капиталовите инвестиции на Република Словения в NLB (28). В отговора си от 25 юли 2018 г. Словения подчерта, че би продължила да полага усилия за неутрализиране или смекчаване във възможно най-голяма степен на финансовите последици за NLB с цел успешното приключване на продажбата на дела от 75 % — 1 акция в NLB по начин, който би осигурил максимално висока стойност за словенските данъкоплатци. Словения счита, че този механизъм, който би смекчил въздействието на съдебния спор в Хърватия върху продажната цена на NLB, би бил въведен в контекста на процеса на продажба и следователно не би представлявал държавна помощ по смисъла на член 107 от ДФЕС.

(44)

В отговора си Словения включи информация под формата на доклад, изготвен от нейния финансов съветник, в който се посочва, че компенсаторният механизъм за защита от последиците от текущия съдебен спор ще бъде предложен и от частен продавач. В доклада е включена индикативна оценка на вероятността за успех на продажбата на дела в NLB въз основа на два сценария по отношение на съдебния спор относно чуждестранните депозити в Хърватия: в единия сценарий е включен механизмът (с евентуални плащания в рамките на механизма на по-късен етап), а във втория сценарий такъв механизъм липсва. По същество, въз основа на последните съдебни решения в Хърватия в доклада е посочено, че инвеститорите ще оценят експозицията от съдебния спор в Хърватия практически като 100 % от максималната експозиция. Освен това поради текущия съдебен спор ЕЦБ в своята надзорна функция наложи ограничения върху дивидентите (за евентуалното изплащане на дивиденти е необходимо предварително съгласие от ЕЦБ) Поради това без механизма NLB би разполагала с ограничена възможност за изплащане на дивиденти и е напълно вероятно това да доведе до намаляване броя на потенциалните инвеститори. В доклада се прави заключението, че комбинираният ефект от намаления инвеститорски интерес и допълнителния риск за паричните потоци на NLB (и двете в резултат от съдебния спор и отлагането на изплащания на дивиденти) би довел до изисквания за по-висока възвръщаемост на собствения капитал от страна на инвеститорите с цел гарантиране на изцяло записано първично публично предлагане (ППП). Комбинираният отрицателен ефект върху продажната цена на пасивите ([…] (29)) и изискването на по-висока възвръщаемост на собствения капитал от по-малък брой инвеститори ([…] (30)) би възлизал на […]. В доклада се прави заключението, че тази стойност е по-висока от оценката на NLB на максималната номинална стойност на риска от […], произтичащ от съдебния спор. Поради това в доклада се подкрепя становището, че учредяването на компенсаторен механизъм във връзка със съдебния спор в Хърватия в подкрепа на продажната цена на NLB в крайна сметка би довело до по-висока нетна печалба за Словения.

(45)

На 13 юли 2018 г. словенските органи представиха нов набор от задължения за оказване на държавна помощ.

(46)

Словения предложи изменение на задължението за продажба, като ограничи своето участие в NLB до блокиращо малцинство, както следва:

(47)

В предложения списък с изменени задължения Словения разграничи различни възможни сценарии във връзка с продажбата на дял от 75 % — 1 акция в NLB. В тези различни сценарии са приложими различни групи задължения (вж. съображения 50—52) и крайни срокове за изпълнение на задължения, както е посочено в таблица 3.

(48)

Словения заявява, че доколкото не е сключила обвързващ договор за покупко-продажба във връзка с продажбата на своето дялово участие в NLB в съответствие с измененото задължение за продажба и графика, изложен в съображение 46, ще предостави на управител по продажбите изключителен мандат да продаде дяловото участие на Словения в NLB до блокиращото малцинство за […].

(49)

В случай на благоприятни пазарни условия Словения не изключва възможността за продажба на дял, по-голям от 50 % + 1 акция и достигащ до общата стойност на 75 % — 1 акция до 31 декември 2018 г.

(50)

Във връзка със задълженията, представени като част от решението от 2013 г., Словения предлага да измени и удължи следващите съществуващи задължения („задължения от група 1“):

(51)

Освен това останалите съществуващи задължения ще бъдат удължени до момента, в който Словения е ограничила участието си в NLB до блокиращо малцинство („задължения от група 2“):

(52)

Във връзка със задължението за възвръщаемост на собствения капитал („RoE“) и другите задължения за Политики за управление на риска и кредитите в съответствие с точки 10.1—10.6 от задълженията от 2013 г. Словения предлага да удължи това задължение до продажбата най-малко на дял от 50 % + 1 акция в NLB и да го измени само дотолкова, доколкото цените на новите кредити ще се считат за подходящи, ако новият кредит допринася за получаването на положителна възвръщаемост на собствения капитал преди данъчно облагане от […] или върху индивидуалния кредит, или върху всяко договорно взаимоотношение с клиент. В случай обаче, че Словения не е намалила своето участие в NLB до блокиращо малцинство до […], задължението за RoE ще се прилага отново от […], докато Словения намали дяловото си участие в NLB до блокиращо малцинство.

(53)

Словения също така представя следните допълнителни задължения като компенсаторни мерки за забавения процес на продажба („задължения от група 2“):

(54)

Освен това Словения заявява още, че в случай, че до 31 декември 2018 г. не е намалила участието си в NLB до блокиращо малцинство, NLB ще продаде своето участие в застрахователно дружество NLB Vita до […].

Таблица 3

Приложими задължения и крайни срокове при различни сценарии

(55)

Съгласно член 107, параграф 1 от ДФЕС държавна помощ е всяка помощ, предоставена от държава членка или чрез ресурси на държава членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия, доколкото засяга търговията между държавите членки.

(56)

В решението от 2013 г. Комисията вече заключи, че мерките, описани в съображение 18, представляват държавна помощ. Тази преценка остава непроменена (31).

(57)

В съображения 58—62 Комисията ще оцени дали са изпълнени кумулативните условия за разглеждане на дадена мярка като държавна помощ по отношение на компенсаторния механизъм, описан в съображение 43 („компенсаторен механизъм“). Тъй като критериите за държавна помощ са кумулативни по своя характер, дадена мярка не се счита за държавна помощ, когато най-малко един от критериите не е изпълнен.

(58)

Комисията ще оцени дали компенсаторният механизъм, който Словения възнамерява да въведе, би представлявал предимство за NLB. За тази цел Комисията ще приложи „критерия за оператор в условията на пазарна икономика“, който може да се прилага към различни икономически трансакции. Комисията отбелязва, че компенсаторният механизъм се предоставя в контекста на продажба на активи и следователно Комисията трябва да приложи „критерия за частния продавач“. Това включва оценка от Комисията дали хипотетичен частен продавач също би предложил такъв компенсаторен механизъм като част от същия процес на продажба.

(59)

Първо, Комисията отбелязва, че компенсаторният механизъм се отнася до съдебни дела, които не са приключени от дълго време и за чието оценяване не е необходимо инвеститорите да имат задълбочен опит (32). Наскоро хърватските съдилища се произнесоха срещу NLB, което постави въпроса изцяло в центъра на вниманието на инвеститорите (33). Спорът датира още от преди разпадането на Югославия и е е свързан със скорошните операции и дейности на NLB. Фактът, че претенциите могат да породят възможност NLB да бъде подведена под солидарна отговорност заедно с Ljubljanska banka d.d., допълнително усложнява оценяването на претенциите, тъй като е по-трудно да се оцени въздействието на претенциите само върху NLB. Комисията разбира, че тези затруднения в оценяването могат да доведат до проблеми, свързани с асиметрия на информацията. С оглед на тези елементи е разбираемо, че — в отсъствието на такъв механизъм — инвеститорите ще придадат на въпроса въпроса максимална тежест. Тъй като при оценката инвеститорите биха отчели най-лошия възможен сценарий, механизмът би позволил на словенските органи да запазят предимства в случай на по-благоприятни съдебни решения.

(60)

Второ, Комисията отчита информацията, съдържаща се в представения от Словения доклад, където се отбелязва, въз основа на обратната информация от инвеститорите, че определени инвеститори вече не биха записали за ППП, което би оказало отрицателно въздействие върху продажната цена (34). В доклада се посочва, че това се отнася основно за инвеститори, заинтересовани от инвестиция с цел изплащане на дивиденти. В този контекст Комисията отбелязва също така, че в […] ЕЦБ, в качеството ѝ на надзорен орган, вече са наложени ограничения за дивиденти поради текущия съдебен спор. В резултат на това NLB не е имала възможност да изплати дивиденти в […] (35). В заключение в доклада се подчертава, че поради тази причина при сценарий „без механизъм“ върху продажната цена ще бъде оказано негативно влияние в размер на […] (36), а отсъствието на компенсаторен механизъм би застрашило дори осъществяването на ППП (37).

(61)

Комисията отбелязва, че въз основа на основателни предположения, проверени от Комисията, в доклада се посочва, че негативните и крайни възгледи на инвеститорите по отношение на съдебния спор в Хърватия ([…]) в комбинация с намаления интерес от инвеститорите с цел дивиденти ([…]) надвишава, и то значително, изчислените разходи за словенската държава в рамките на механизма (не повече от […], но по-малко в случай на по-благоприятни съдебни решения). Въз основа на тези елементи Комисията заключава, че механизмът ще окаже положително въздействие върху нетната печалба от продажбата на NLB.

(62)

Въз основа на оценката, представена подробно в съображения (58)—(61), Комисията приема, че частен продавач, предвид изключително специфичните обстоятелства на съдебния спор в Хърватия, също би предоставил такъв компенсаторен механизъм в контекста на процеса на продажба и следователно Словения не предоставя предимство на NLB. Тъй като критериите, изложени в член 107, параграф на ДФЕС, са кумулативни, и като се има предвид, че условието за предоставяне на предимство не е изпълнено, се изключва наличие на допълнителна държавна помощ чрез въвеждане на компенсаторен механизъм.

(63)

Що се отнася до мненията от Словения и от другите страни в раздели 3 и 4 на настоящото решение, Комисията отбелязва, че редица от тези коментари се отнасят по-скоро до решението от 2013 г. Комисията припомня, че ще оцени само въпросите, повдигнати в решението за откриване от 2018 г., и няма да извършва каквато и да е преоценка на решението от 2013 г., нито по отношение на оценката за наличие на помощ, извършена към онзи момент, нито на съвместимостта на тази помощ въз основа на задълженията, поети от Словения през 2013 г. По-специално Комисията няма да извършва преоценка на заключението си, че дългосрочната жизнеспособност на NLB се основава най-вече на задължението за продажба на дяловото участие до блокиращо малцинство. Изискването за промяна на собствеността на NLB действително гарантираше, че на всички свои нива NLB ще бъде управлявана с цел максимално увеличение на стойността и няма да преследва други краткосрочни или дългосрочни цели на политиката.

(64)

Комисията счита, че следните мнения на другите заинтересовани страни се отнасят до опасенията и предварителните констатации, включени в решението за откриване от 2018 г.:

(65)

Що се отнася до сравнението с други случаи, Комисията припомня, че във всички случаи оценява съвместимостта въз основа на приложимите съобщения на Комисията (39) към момента на отпускане на помощта. Комисията също така припомня, че в този случай продажбата на участието в NLB е необходима, за да се гарантира жизнеспособността на NLB, и е част от цялостна оценка на помощ за преструктуриране, докато в други случаи продажбата на активи се е осъществявала в контекста на оценка на помощ за ликвидация.

(66)

Комисията отбелязва, че не са предоставени конкретни причини или примери за задължения по отношение на тези, за които се твърди, че оказват отрицателно въздействие върху жизнеспособността на NLB. Както е отбелязано в съображение 55 от решението за откриване от 2018 г., Комисията ще оцени дали новият набор от задължения запазва първоначалния баланс от решението от 2013 г. и решението за изменение от 2017 г., както и дали изменените задължения не засягат неблагоприятно жизнеспособността на NLB, докато в същото време остават равностойни по отношение на споделянето на тежестта и компенсаторните мерки.

(67)

Тъй като Словения е нотифицирала изменените задължения на 13 юли 2018 г., Комисията ще оцени дали тези нови задължения могат да се считат за равностойни на първоначално представените в контекста на решението от 2013 г. и решението за изменение от 2017 г. Комисията няма да извършва преоценка на задълженията, представени на 21 декември 2017 г., които са били оценени в контекста на решението за откриване от 2018 г.

(68)

Дадено решение за преструктуриране принципно (40) би могло да бъде изменено, когато изменението не води до каквато и да е допълнителна помощ и се основава на нови задължения, които могат да се считат за равностойни на първоначално представените. При това положение съществуващите мерки за помощ ще продължат да бъдат съвместими с вътрешния пазар въз основа на член 107, параграф 3, буква б) от ДФЕС, ако общият баланс на първоначалното решение остане незасегнат. С цел да се запази първоначалният баланс, изменените задължения не следва да оказват отрицателно въздействие върху жизнеспособността на получателя на помощта, като цялостният набор от поети задължения остава равностоен по отношение на споделянето на тежестта и компенсаторните мерки, като се вземат предвид изискванията на Съобщението относно преструктурирането.

(69)

В решението за откриване от 2018 г. (41) се припомня, че частта за жизнеспособността в решението от 2013 г. се е основавала изключително на промяна в структурата на собствеността на NLB за гарантиране на дългосрочната жизнеспособност на NLB. През 2013 г. словенските органи действително са поели задължение за отстраняване на влиянието на държавата върху ежедневната дейност на NLB. Словения продава участието си в размер най-малко на дял от 50 % + 1 акция в NLB до 31.12.2018 г. и оставащите дялове до блокиращото малцинство до 31 декември 2019 г.

(70)

Комисията може отново да потвърди дългосрочната жизнеспособност на NLB, в случай че този ревизиран срок за продажбата бъде спазен стриктно. В този контекст Комисията оценява положително факта, че изменените задължения до определена степен са свързани с процеса на продажба и следователно създават правилните стимули за по-бърз процес на продажба. Комисията отбелязва например, че когато дяловото участие до блокиращото малцинство бъде продадено до 31 декември 2019 г., определени задължения ще престанат да се прилагат от по-ранна дата (42). Това следва да гарантира, че Словения ще продаде дяловото си участие до блокиращото малцинство възможно най-скоро. Комисията заключава, че ревизираният срок във връзка с новия набор словенски задължения следва да гарантира, че няма да има ненужно забавяне както на продажбата на NLB, така и на края на периода на преструктуриране (43).

(71)

В решението за откриване от 2018 г. (44), Комисията отбеляза и други констатации, посочвайки неоптималния напредък на възстановяването на жизнеспособността, като например липсата на нова емисия подчинен заемен капитал, високото ниво на необслужваните кредити и въпросите относно корпоративното управление, свързани с определянето на надзорен съвет (45). Комисията отбелязва, че в уведомлението си от 13 юли 2018 г. Словения поема задължение да емитира инструмент от втори ред до […] и да назначава само независими експерти за членове на надзорния съвет. Комисията счита, че тези задължения ще имат положителен принос за жизнеспособността на NLB. Комисията също така отбелязва факта, че делът на необслужваните кредити в общия размер на кредитите (46) е намалял допълнително през първото тримесечие на 2018 г. до 8,8 % (в сравнение със съотношение от 9,2 % в края на декември 2017 г.).

(72)

В решението за откриване от 2018 г. (47) Комисията също така изрази съмнения относно ефективността на първоначалното предложение на Словения за назначаване на доверителен собственик „на сляпо“ като компенсаторна мярка. Тъй като Словения вече не включва това задължение в последната си нотификация, не е необходимо Комисията да включва заключение относно ефективността на такъв доверителен собственик „на сляпо“ в настоящото решение.

(73)

В решението за откриване от 2018 г. (48) Комисията достигна до предварителното заключение, че отложената промяна на NLB de facto удължава периода на преструктуриране. Тъй като редица задължения бяха логически свързани с периода на преструктуриране (вж. съображение 25 от решението за откриване от 2018 г.), Комисията посочи, че едно удължаване на крайния срок за процеса на продажба следва да върви ръка за ръка с удължаване и на други задължения за преструктуриране. Комисията отбелязва, че сега Словения предлага да удължи почти всички от съответните съществуващи задължения до приключване на процеса на продажба. Най-релевантното съществуващо задължение от решението от 2013 г., което не е удължено изцяло до намаляване на дяловото участие до блокиращо малцинство, е задължението […] Въпреки това Комисията отбелязва, че са предвидени допълнителни компенсаторни задължения в допълнение към съществуващите задължения.

(74)

В решението за откриване от 2018 г. (49) Комисията изрази и съмнение дали Словения може допълнително да подобри жизнеспособността на NLB чрез inter alia преобразуване на доверителния собственик „на сляпо“ до изцяло оправомощено доверено лице по продажбите. Комисията също така изрази съмнения (50) дали премахването на алтернативното задължение за продажба на балканските дъщерни дружества няма да отслаби съществуващите задължения. Комисията отбелязва, че сега Словения е предложила да предостави на довереното лице по продажбите изключителен мандат за продажба на участието на Словения в NLB до блокиращото малцинство, ако Словения не изпълни задължението за продажба. Комисията счита, че допълнението за довереното лице по продажбите взема предвид опасенията относно продажбата на дял от 75 % — 1 акция в NLB, като по този начин повишава надеждността на задължението за продажба и подобряването на перспективите за жизнеспособност на NLB.

(75)

В съображение 63 от решението за откриване от 2018 г. Комисията изрази и съмнения дали Словения не следва да разгледа допълнителни структурни мерки за NLB, като например продажба на определени дъщерни дружества, и/или мерки за поведение като компенсация на забавянето на продажбата на участието в NLB и на процедурата по преструктуриране. Тъй като NLB ще бъде активна на пазара за по-дълъг период, без да е подсигурила напълно своята дългосрочна жизнеспособност, това може да е източник на нарушаване на конкуренцията. Сега Комисията отчита, че Словения е представила три допълнителни задължения (51), включващи емитиране на инструмент от втори ред от […], закриване на [10—20] допълнителни клона и продажба на участието на NLB в NLB Vita (последното само ако Словения не е ограничила своето дялово участие в NLB до блокиращо малцинство до края на 2018 г.). В действителност, колкото е по-дълъг периодът, в който дългосрочната жизнеспособност не е напълно подсигурена, толкова повече компенсаторни мерки ще са необходими, за да се гарантира, че цялостният набор от задължения остава равностоен по отношение на компенсаторните мерки. Комисията счита, че броят на клоновете, които Словения предлага да закрие, е значителен (спрямо броя на клоновете на NLB в Словения (52)) и това ще отслаби търговското присъствие на NLB в Словения (53). Комисията също така отбелязва като положително въздействието на продажбата на NLB Vita както по отношение на конкуренцията (54), така и по отношение на споделянето на тежестта, без да вреди излишно на жизнеспособността на NLB (55). Като цяло Комисията заключава, че компенсаторните мерки са достатъчни, за да компенсират забавянето на продажбата на дела от 75 % — 1 акция в NLB и удължената процедура по преструктуриране.

(76)

В съображение 63 от решението за откриване от 2018 г. Комисията също така изрази съмнение дали учредяването на ново лизингово дружество скоро след ликвидацията на предходното лизингово дружество като резултат от задълженията за държавна помощ в основата на решението от 2013 г. не би нарушило смисъла на задължението за продажба на дъщерните дружества, осъществяващи странични дейности. Комисията отбелязва, че междувременно NLB е оттеглила всички процедури по учредяване на дружества, което премахва това съмнение.

(77)

В решението за откриване от 2018 г. (56) също така Словения се приканва да разясни дали последните задължения не променят никое от задълженията в основата на решението за изменение от 2017 г. (по-специално по отношение на забраната за придобивания). Комисията отбелязва, че в последното си уведомление (57) Словения е пояснила, че забраната за придобивания продължава да се прилага до 31 декември 2019 г.

(78)

Въз основа на изложената по-горе оценка на новия набор от задължения, за които е подадено уведомление на 13 юли 2018 г., съмненията на Комисията относно равностойността на задълженията, изразени в решението за откриване от 2018 г., са разсеяни и направените заключения в решението от 2013 г. и решението за изменение от 2017 г. не са засегнати. Поради това въз основа на член 9, параграф 3 на Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета (58) Комисията стига до заключението, че държавната помощ, отпусната на NLB, е съвместима с вътрешния пазар въз основа на член 107, параграф 3, буква б) от ДФЕС.

(79)

В допълнение, въз основа на член 4, параграф 2 на Регламент (ЕС) 2015/1589, Комисията стига до заключението, че механизмът, предоставящ компенсация на NLB за правните последици, свързани с текущия съдебен спор в Хърватия, не представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС.

(80)

Комисията отбелязва, че Словения е приела по изключение да получи текста на това решение само на английски език,