<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-550/18</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62018CC0550</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:175">EU:C:2020:175</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>18</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>18</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Заключение на Е. Танчев — Дело C‑550/18</HT></P><P><HT TYPE="SC">Комисия/Ирландия (Борба с изпирането на пари)</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">E. Танчев</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20200305">5 март 2020 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: английски.</P></NOTE></P></TI><STI><P><HT TYPE="BOLD">Дeло C‑550/18</HT></P><P>Европейска комисия</P><P>срещу</P><P>Ирландия</P></STI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Неизпълнение на задължения от държава членка</KEYWORD><KEYWORD>Член 258 ДФЕС</KEYWORD><KEYWORD>Директива (EС) 2015/849</KEYWORD><KEYWORD>Борба с изпирането на пари</KEYWORD><KEYWORD>Член 260, параграф 3 ДФЕС</KEYWORD><KEYWORD>Неизпълнение на задължението за съобщаване на мерките за транспониране на директива, приета съгласно определена законодателна процедура</KEYWORD><KEYWORD>Имуществени санкции</KEYWORD><KEYWORD>Еднократно платима сума</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><CONTENTS.CONCLUSION><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">I.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Въведение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>По настоящото дело Европейската комисия предявява иск за установяване на неизпълнение на задължения срещу Ирландия на основание член 258 ДФЕС за това, че до <DATE ISO="20170626">26 юни 2017 г.</DATE> не е приела необходимите мерки за транспонирането на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20150520">20 май 2015 година</DATE> за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="141" PAGE.FIRST="73" DATE.PUB="2015">OB L 141, 2015 г., стр. 73</REF.DOC.OJ>.</P></NOTE> или, при всички положения, че не е съобщила за тези мерки на Комисията.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>Освен това на основание член 260, параграф 3 ДФЕС Комисията иска от Съда да наложи на Ирландия еднократно платима сума, която в крайна сметка е определена в размер на <FT TYPE="DECIMAL">2766992,00</FT> EUR за неизпълнение на задължението ѝ да съобщи за мерките за транспониране на Директива 2015/849. Освен това първоначално тя иска заплащане и на подневна периодична имуществена санкция в размер на <FT TYPE="DECIMAL">17190,60</FT> EUR на ден, но в хода на производството оттегля това искане.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>В съответствие с това настоящият случай дава възможност на Съда да доразвие практиката си относно прилагането на член 260, параграф 3 ДФЕС след ключовото решение от <DATE ISO="20190708">8 юли 2019 г.</DATE>, Комисия/Белгия (член 260, параграф 3 ДФЕС — високоскоростни мрежи)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P><REF.DOC.ECR><NO.CASE>C‑543/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:573">EU:C:2019:573</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>. Съществуват няколко предходни дела по член 260, параграф 3 ДФЕС, но те са оттеглени, преди Съдът да постанови решение. По две от тях има заключения, едното на генералния адвокат Wathelet по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Комисия/Полша</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑320/13</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2441">EU:C:2014:2441</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), а по другото — моето заключение по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Комисия/Испания (член 260, параграф 3 ДФЕС — ипотечен кредит)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑569/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:573">EU:C:2019:573</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), които разглеждам в анализа по-долу.</P></NOTE>. Член 260, параграф 3 ДФЕС е важен инструмент, въведен с Договора от Лисабон, който позволява на<?PAGE NO="2"?> Комисията да сезира Съда с иск по член 258 ДФЕС, поради това че държава членка <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>не е изпълнила задължението си да съобщи за мерките за транспониране на директива, приета съгласно определена законодателна процедура<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>, и едновременно с това да поиска от Съда да наложи имуществени санкции на тази държава членка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>Настоящото дело се гледа от Съда успоредно с друго дело —Комисия/Румъния (C‑549/18), по което също представям заключение днес. И двете дела повдигат два основни въпроса, първият от които дали Комисията трябва да мотивира решението си да приложи член 260, параграф 3 ДФЕС, а вторият относно определянето на еднократно платимите суми съгласно тази разпоредба. Сходството на въпросите, които възникват по тези дела, следователно ще ми позволи да препращам по определени въпроси към развитите от мен доводи по това паралелно дело, за да избегна повторения. Това дело повдига и други въпроси, а именно дали мерките, съобщени в хода на производството, представляват изпълнение на задължения за целите на член 258 и на член 260, параграф 3 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>В настоящото заключение твърдя, че Ирландия не е изпълнила задълженията си по член 258 ДФЕС, и ще предложа на Съда да я осъди да заплати еднократно платима сума на основание член 260, параграф 3 ДФЕС.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">II.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>Член 67, параграф 1 от Директива 2015/849 предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, до <DATE ISO="20170626">26 юни 2017 г.</DATE> Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези мерки.</ALINEA><ALINEA>Когато държавите членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>Съгласно член 1, точка 42 от Директива (ЕС) 2018/843 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20180530">30 май 2018 година</DATE> за изменение на Директива (ЕС) 2015/849 за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма и за изменение на директиви 2009/138/ЕО и 2013/36/ЕС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="156" PAGE.FIRST="172" DATE.PUB="2018">OB L 156, 2018 г., стр. 172</REF.DOC.OJ>.</P></NOTE>, член 67, параграф 1 от Директива 2015/849 е заменен със следния текст:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="001.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, които са необходими, за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до <DATE ISO="20170626">26 юни 2017 г.</DATE></ALINEA><ALINEA>Държавите членки прилагат член 12, параграф 3, считано от <DATE ISO="20200710">10 юли 2020 г.</DATE></ALINEA><ALINEA>Държавите членки създават централните регистри на действителните собственици, посочени в член 30, до <DATE ISO="20200110">10 януари 2020 г.</DATE>, регистрите, посочени в член 31, до <DATE ISO="20200310">10 март 2020 г.</DATE>, и централизираните автоматизирани механизми, посочени в член 32а, до <DATE ISO="20200910">10 септември 2020 г.</DATE></ALINEA><ALINEA>[…]</ALINEA><ALINEA>Държавите членки незабавно съобщават на Комисията текста на разпоредбите, посочени в настоящия параграф.</ALINEA><?PAGE NO="3"?><ALINEA>Когато държавите членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">III.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Досъдебната процедура и производството пред Съда</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>Тъй като на Комисията e съобщена една мярка за транспонирането само на член 30, параграф 1, първа алинея от Директива 2015/849 до изтичане на крайния срок на <DATE ISO="20170626">26 юни 2017 г.</DATE>, на <DATE ISO="20170718">18 юли 2017 г.</DATE> тя изпраща на Ирландия официално уведомително писмо, с което я приканва да ѝ съобщи за останалите изискуеми транспозиционни мерки в срок от два месеца, считано от получаването на това писмо.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>В отговора си с писмо от <DATE ISO="20170913">13 септември 2017 г.</DATE> Ирландия уведомява Комисията за напредъка относно мерките за транспониране на Директива 2015/849.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>С мотивирано становище от <DATE ISO="20180308">8 март 2018 г.</DATE> Комисията посочва, че Ирландия все още не е съобщила за никакви допълнителни мерки за транспониране на Директива 2015/849, и я приканва да направи това в срок от два месеца, считано от получаването на мотивираното становище.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>В отговора си на посоченото мотивирано становище с писмо от <DATE ISO="20180504">4 май 2018 г.</DATE> Ирландия уведомява Комисията за по-нататъшния напредък във връзка с мерките за транспониране на Директива 2015/849.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>Тъй като счита, че Ирландия все още не е приела допълнителни мерки за транспониране на Директива 2015/849, нито е съобщила за такива, на <DATE ISO="20180719">19 юли 2018 г.</DATE> Комисията решава да сезира Съда с иск за установяване на неизпълнение на задължения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20180827">27 август 2018 г.</DATE> Комисията предявява настоящия иск пред Съда на основание член 258 и член 260, параграф 3 ДФЕС, като моли Съда:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>първо, да приеме за установено, че като не е приела до <DATE ISO="20170626">26 юни 2017 г.</DATE> всички необходими мерки, за да транспонира Директива 2015/849, или, при всички положения, като не е съобщила за такива мерки, Ирландия не е изпълнила задълженията си по член 67, параграф 1 от посочената директива,</P></ITEM><ITEM><P>второ, да наложи на Ирландия периодична имуществена санкция в размер на <FT TYPE="DECIMAL">17190,60</FT> EUR, считано от датата на постановяване на решението на Съда, за неизпълнение на задължението ѝ да съобщи за мерките за транспониране на Директива 2015/849,</P></ITEM><ITEM><P>трето, да наложи на Ирландия еднократно платима сума в дневен размер от 4701,20 EUR, умножен по броя дни, през които е продължило неизпълнението, но не по-малка от <FT TYPE="NUMBER">1685000</FT> EUR, и</P></ITEM><ITEM><P>четвърто, да осъди Ирландия да заплати съдебните разноски.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>В писмената си защита, подаден на <DATE ISO="20181114">14 ноември 2018 г.</DATE>, Ирландия моли Съда:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>първо, да отхвърли иска, и</P></ITEM><ITEM><P>второ, да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><?PAGE NO="4"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>В репликата, подадена на <DATE ISO="20190118">18 януари 2019 г.</DATE>, Комисията посочва, че независимо от мерките за транспониране, съобщени на <DATE ISO="20181129">29 ноември 2018 г.</DATE>, за пълното транспониране на Директива 2015/849 е необходимо да се приемат допълнителни мерки за още 11 разпоредби от нея<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P>В репликата Комисията посочва пропуски в транспонирането по отношение на следните разпоредби от Директива 2015/849: i) член 30, параграф 1, втора алинея, ii) член 30, параграф 2, iii) член 30, параграф 7, iv) член 31, параграфи 1 и 2, v) член 31, параграф 3, vi) член 31, параграф 7, vii) член 47, параграф 2, viii) член 47, параграф 3, ix) член 48, параграфи 5—9, x) член 61, параграф 3, и xi) член 62, параграф 2.</P></NOTE>. Поради това, въпреки че поддържа исканията си, Комисията намалява размера на исканата подневна периодична имуществена санкция до 7358,40 EUR и иска от Съда да наложи еднократно платима сума в размер на <FT TYPE="DECIMAL">2439922,80</FT> EUR, увеличена с 2014,80 EUR на ден, поради неизпълнение на задължението за съобщаване за мерките за транспониране, считано от <DATE ISO="20181129">29 ноември 2018 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>В дупликата, представена на <DATE ISO="20190304">4 март 2019 г.</DATE>, Ирландия поддържа, че е изпълнила задължението си за транспониране на Директива 2015/849 с мерките, съобщени на <DATE ISO="20181129">29 ноември 2018 г.</DATE>, като същевременно посочва, че е предприела допълнителни действия, за да отговори на опасенията на Комисията, изложени в дупликата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>С писмо от <DATE ISO="20191127">27 ноември 2019 г.</DATE> Комисията уведомява Съда, че независимо от дадените в дупликата обяснения и новите мерки за транспониране, съобщени на <DATE ISO="20190130">30 януари 2019 г.</DATE>, отнасящи се до член 31, параграфи 1, 2, 3 и 7 от Директива 2015/849, и на <DATE ISO="20190327">27 март 2019 г.</DATE>, отнасящи се до член 30, параграф 1, втора алинея и параграфи 2 и 7 от тази директива, все още е необходимо приемането на допълнителни мерки за транспониране във връзка с член 47, параграф 2 и член 48, параграфи 5—8 от Директива 2015/849. Поради това, въпреки че поддържа исканията си, Комисията намалява на 2452,80 EUR размера на исканата подневна периодична имуществена санкция и моли Съда да наложи еднократно платима сума в размер на <FT TYPE="DECIMAL">2598420,40</FT> EUR, увеличена с 671,60 EUR на ден, поради неизпълнение на задължението за съобщаване за мерките за транспониране, считано от <DATE ISO="20190327">27 март 2019 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>С писмо от <DATE ISO="20191206">6 декември 2019 г.</DATE> Ирландия уведомява Съда, че е предоставила на Комисията актуализирани таблици на съответствието на <DATE ISO="20191122">22 ноември 2019 г.</DATE> и <DATE ISO="20191203">3 декември 2019 г.</DATE>, като първата от тях не е взета предвид в писмото на Комисията от <DATE ISO="20191127">27 ноември 2019 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>С решения от <DATE ISO="20190211">11</DATE> и <DATE ISO="20190212">12 февруари 2019 г.</DATE> Естония и Франция са допуснати да встъпят в подкрепа на исканията на Ирландия. Комисията и Ирландия представят становища по писмените становища при встъпването на Естония и Франция съответно на <DATE ISO="20190524">24 май 2019 г.</DATE> и на <DATE ISO="20190605">5 юни 2019 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20191210">10 декември 2019 г.</DATE> е проведено съдебно заседание, на което са изслушани становищата на Комисията, Естония и Ирландия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>В съдебното заседание Комисията поддържа, че с оглед на мерките за транспониране, съобщени на <DATE ISO="20191122">22 ноември 2019 г.</DATE>, отнасящи се до член 48, параграфи 5—8 от Директива 2015/849, и на мерките, съобщени на <DATE ISO="20191203">3 декември 2019 г.</DATE>, отнасящи се до член 47, параграф 2 от тази директива, Ирландия е изпълнила задълженията си. Поради това Комисията оттегля частично иска си, доколкото вече не търси налагане на подневна периодична имуществена санкция. Като приема <DATE ISO="20191203">3 декември 2019 г.</DATE> за деня, в който Ирландия е изпълнила задълженията си, Комисията определя исканата еднократно платима сума в размер на <FT TYPE="DECIMAL">2766992,00</FT> EUR.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="5"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">IV.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Обобщение на доводите на страните</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Относно неизпълнението на задълженията по член 258 ДФЕС</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>Комисията изтъква, че след като е съобщила за една-единствена мярка за транспониране на част от член 30, параграф 1 от Директива 2015/849, Ирландия не е приела в срока до <DATE ISO="20170626">26 юни 2017 г.</DATE>, определен в член 67 от Директива 2015/849, всички необходими мерки за транспониране, нито ѝ е съобщила посочените мерки. Тя оспорва и обстоятелството, че националните мерки, транспониращи предходната директива за борба с изпирането на пари<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>А именно Директива 2005/60; вж. точка 1 от настоящото заключение.</P></NOTE>, осигуряват транспонирането на Директива 2015/849, тъй като с нея се въвеждат съществени промени. Ирландия не съобщила за нито една от тези мерки във връзка с транспонирането на Директива 2015/849. Тя също не представила по реда на съображение 67 от директивата таблица на съответствието, изясняваща съотношението между разпоредбите на посочената директива и съответните разпоредби от тези национални мерки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>Комисията поддържа, че с оглед на съобщените на <DATE ISO="20181129">29 ноември 2018 г.</DATE> мерки за транспониране Ирландия в голяма степен транспонира Директива 2015/849, но са останали известни пропуски в транспонирането. Тя подчертава, че предвиденото в Директива 2018/843 продължаване на срока за транспониране се отнася изключително до задължението за създаване на централните регистри по членове 30 и 31 от Директива 2015/849, а не до другите задължения, предвидени в тази директива, включително в споменатите членове. Както тя подчертава в съдебното заседание, Ирландия е трябвало да приеме мерки за транспониране, за да отстрани недостатъците във връзка с член 47, параграф 2 и член 48, параграфи 5—8 от Директива 2015/849<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P>Комисията се позовава на решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20050428">28 април 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Италия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑410/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:258">EU:C:2005:258</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100114">14 януари 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Чешка република</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑343/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:14">EU:C:2010:14</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, поради което е изпълнила задълженията си с мерките, съобщени най-късно на <DATE ISO="20191203">3 декември 2019 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>Ирландия твърди, че транспонирането на Директива 2015/849 е наложило приемането на законодателство, чието приключване е било предвидено за ноември 2018 г. Тя предприела по-дълъг процес на транспониране, за да осигури ефективността на тази директива, а проектозаконът вече бил в напреднал стадий към момента, в който Комисията предявява настоящия иск.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>Ирландия сочи, че Директива 2015/849 в голяма степен възпроизвежда, с известни изменения, разпоредби, съдържащи се в предходната директива за борба с изпирането на пари, и следователно мерките за транспониране на тази директива осигуряват частично транспониране на Директива 2015/849. Както тя подчертава в съдебното заседание, тя е изпълнила задълженията си чрез мерките за транспониране, съобщени на <DATE ISO="20181129">29 ноември 2018 г.</DATE> Тя оспорва твърдените от Комисията пропуски в транспонирането и при всички положения счита, че тези пропуски са незначителни и че се е постарала да отговори на съображенията на Комисията.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="6"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Прилагането на член 260, параграф 3 ДФЕС</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>Като се основава на съобщението си относно прилагането на член 260, параграф 3 ДФЕС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P>Съобщение на Комисията — Прилагане на член 260, параграф 3 ДФЕС (<REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="012" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2011">ОВ C 12, 2011 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>съобщението от 2011 г.<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>), и по-специално точки 7, 19 и 21. Както е посочено в точка 31 от него, Комисията прилага член 260, параграф 3 ДФЕС по-специално към производства, започнали по силата на член 258 ДФЕС, след публикуването на това съобщение (<DATE ISO="20110115">15 януари 2011 г.</DATE>).</P></NOTE>, Комисията поддържа, че неизпълнението от страна на Ирландия на задължението ѝ да съобщи за мерките за транспониране съгласно член 67 от Директива 2015/849 попада в приложното поле на член 260, параграф 3 ДФЕС. Както е посочено в последващо съобщение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>Съобщение на Комисията, Право на ЕС: по-добри резултати чрез по-добро прилагане (<REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="018" PAGE.FIRST="10" DATE.PUB="2017">OВ C 18, 2017 г., стр. 10</REF.DOC.OJ>; наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>Съобщението от 2017 г.<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>), и по-специално стр. 15 и 16. Както е посочено в него, Комисията прилага актуализираната си практика към процедурите за установяване на неизпълнение на задължение, за които решението за изпращане на официално уведомително писмо е взето след публикуването на това съобщение (<DATE ISO="20170119">19 януари 2017 г.</DATE>).</P></NOTE>, в настоящия случай се прилага нейната актуализирана практика, съгласно която обикновено се искали еднократно платима сума и периодична имуществена санкция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>Комисията твърди, че член 260, параграф 3 ДФЕС ѝ предоставял широка свобода на действие, аналогична на правото на преценка дали да започне или не производство по член 258<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Съобщението от 2011 г., и по-специално точки 16 и 17.</P></NOTE>, поради което не била длъжна да излага конкретни мотиви за решението си да приложи член 260, параграф 3 ДФЕС. Тя оспорва и твърдението, че е действала непропорционално, като в случая е предложила имуществени санкции, и подчертава в съдебното заседание, че пропорционалността се взема предвид, първо, при определянето на прага за налагане на имуществени санкции като общо правило и от друга страна, при индивидуалната преценка на тежестта на нарушението във всеки отделен случай.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>Що се отнася до определянето на имуществените санкции, Комисията поддържа, че методът за изчисляване на имуществените санкции по член 260, параграф 3 ДФЕС следва да е същият като прилагания по член 260, параграф 2 ДФЕС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>Съобщението от 2011 г., и по-специално точки 23 и 28; съобщението от 2017 г., стр. 15.</P></NOTE>. На това основание Комисията предлага еднократно платима сума в размер на <FT TYPE="DECIMAL">2766992,00</FT> EUR, която следва да започне да се прилага от датата на постановяване на решението на Съда. Тази сума се основавала на дневен размер, умножен по броя на дните, в които е било налице нарушението<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>Съобщението от 2011 г., точка 28 (в която има позоваване на Съобщение на Комисията — Прилагане на член 228 от Договора за ЕО (<REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="126" PAGE.FIRST="15" DATE.PUB="2007">ОВ C 126, 2007 г., стр. 15</REF.DOC.OJ>; наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>съобщението от 2005 г.<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>), т. 19—24).</P></NOTE>, обхващащи периода от деня, следващ крайния срок за транспониране, определен в Директива 2015/849 (<DATE ISO="20170727">27 юли 2017 г.</DATE>), до деня преди датата, на която е преустановено нарушението (<DATE ISO="20191202">2 декември 2019 г.</DATE>), възприемайки становището, че Ирландия е изпълнила задълженията си на <DATE ISO="20191203">3 декември 2019 г.</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>Вж. точка 21 от настоящото заключение. Комисията предлага също подневна периодична имуществена санкция, но оттегля това искане. Поради това по-нататък не обсъждам това изчисление.</P></NOTE>. Комисията подчертава, че е целесъобразно продължителността на нарушението да се изчислява от датата на изтичане на крайния срок за транспониране, тъй като именно от тази дата възниква неизпълнението на държавата членка на задължението да съобщи за мерките за транспониране<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>Комисията се позовава по-специално на решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190708">8 юли 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Белгия (член 260, параграф 3 ДФЕС — високоскоростни мрежи)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑543/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:573">EU:C:2019:573</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0088">88</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, като Ирландия била надлежно уведомена за този подход.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>По-конкретно при изчисляване на дневния размер на еднократно платимата сума, който се основава на стандартната фиксирана сума, умножена по коефициента за тежест и фактора <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>n<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>Вж. съобщението от 2005 г., и по-специално т. 24. Комисията се позовава на стойностите, посочени в нейното Съобщение относно актуализирането на данните, използвани при изчисляването на еднократно платимите суми и периодичните имуществени санкции, които Комисията ще предложи на Съда в производствата за установяване на нарушения (C(2017)8720 окончателен) (<REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="431" PAGE.FIRST="3" DATE.PUB="2017">ОВ C 431, 2017 г., стр. 3</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>, Комисията предлага коефициент 7 за тежестта на нарушението по скала от 1 до 20. Това се основавало на установените параметри, свързани, първо, със значението на Директива 2015/849 като ключов инструмент за осигуряване на ефективна защита на европейския финансов пазар<?PAGE NO="7"?> срещу заплахите, произтичащи от изпирането на пари и финансирането на тероризма, и второ, с последиците за публичните и частните интереси в резултат от въздействието на неизпълнението на задължението на Ирландия да транспонира посочената директива по отношение на европейския финансов пазар, на инвеститорите и гражданите. Комисията счита за смекчаващи обстоятелства съобщението на Ирландия относно мерките за транспониране на член 30, параграф 1, първа алинея от Директива 2015/849, както и продължаването на срока за транспониране, определен в Директива 2018/843, за създаване на централните регистри съгласно членове 30 и 31 от Директива 2015/849, но оспорва допълнителните фактори, представени от Ирландия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>Освен това, както посочва в писмото си от <DATE ISO="20191127">27 ноември 2019 г.</DATE> и в съдебното заседание, предвид съобщението на Ирландия за допълнителните мерки за транспониране, Комисията намалява коефициента за тежест на 2, считано от <DATE ISO="20181129">29 ноември 2018 г.</DATE>, и на 1, считано от <DATE ISO="20190327">27 март 2019 г.</DATE> Следователно Комисията изчислява исканата еднократно платима сума за всеки период съгласно следната формула:</TXT><P>стандартната фиксирана сума × коефициент за тежест × фактор <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>n<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/> × брой дни</P><P>По този начин от <DATE ISO="20170627">27 юни 2017 г.</DATE> до <DATE ISO="20181128">28 ноември 2018 г.</DATE> еднократно платимата сума е била изчислена, както следва: 230 × 7 × 2,92 × 519 = <FT TYPE="DECIMAL">2439922,80</FT> EUR; от <DATE ISO="20181129">29 ноември 2018 г.</DATE> дo <DATE ISO="20190326">26 март 2019 г.</DATE>: 230 × 2 × 2,92 × 118 = <FT TYPE="DECIMAL">158497,60</FT> EUR; и от <DATE ISO="20190327">27 март 2019 г.</DATE> до <DATE ISO="20191202">2 декември 2019 г.</DATE>: 230 × 1 × 2,92 × 251 = <FT TYPE="DECIMAL">168571,60</FT> EUR. В този смисъл общата еднократно платима сума, претендирана от Комисията, възлиза на <FT TYPE="DECIMAL">2766992,00</FT> EUR.</P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>Ирландия, подкрепяна от Естония и Франция, твърди, че член 260, параграф 3 ДФЕС не се прилага, тъй като ирландското право осигурява частично транспониране на Директива 2015/849. Освен това искането на Комисията за налагане на имуществени санкции не било в съответствие нито с принципа на пропорционалност, нито със задължението за лоялно сътрудничество. Систематичният ѝ подход при налагането на санкции бил неправилен, тъй като Комисията била длъжна да анализира обстоятелствата по всеки отделен случай, за да обоснове решението си да приложи член 260, параграф 3 ДФЕС. Тъй като транспонирането вече приключило, нямало вероятност налагането на еднократно платима сума да постигне възпиращ ефект и можело да мотивира държавите членки да направят компромис с качеството на мерките за транспониране.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>Що се отнася до определянето на имуществените санкции, Ирландия, подкрепяна от Франция, изтъква, че начинът на изчисляване на санкциите по член 260, параграфи 2 и 3 ДФЕС не трябва да бъде един и същ и когато е налице изпълнение до момента на постановяване на решението на Съда, не е необходимо налагане на еднократно платима сума. При условията на евентуалност размерът на еднократно платимата сума трябвало да бъде намален. По-специално за определяне продължителността на нарушението било неподходящо да се използва денят, следващ изтичането на срока за транспониране, тъй като към съответния момент Ирландия не е считала, че тази хипотеза попада в приложното поле на член 260, параграф 3 ДФЕС. Коефициентът за тежест също бил неподходящ предвид мерките, съобщени на <DATE ISO="20181129">29 ноември 2018 г.</DATE> Ирландия изтъква, че трябва да бъдат взети предвид някои смекчаващи обстоятелства в допълнение към предложените от Комисията, включително обстоятелството, че мерките за транспониране са приети преди решението на Съда, че за транспониране са приети законови разпоредби и че Ирландия е придвижила с приоритет приемането на мерките за транспониране в рамките на законодателния процес, информирала е Комисията и е спазвала примерен график, съобщен на Комисията преди образуване на производството.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="8"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">V.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Анализ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Относно неизпълнението на задълженията по член 258 ДФЕС</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>Следва да се припомни, че в рамките на производството за установяване на неизпълнение на задължения по член 258 ДФЕС съобщаването, което държавите членки трябва да извършат в съответствие със закрепения в член 4, параграф 3 ДЕС принцип на лоялно сътрудничество, трябва да съдържа достатъчно ясна и точна информация по същество за националните норми за транспониране на дадена директива. Поради това при съобщаването, при което може да се изпрати и таблица на съответствието, недвусмислено трябва да бъдат указани законовите, подзаконовите и административните разпоредби, с приемането на които държавата членка счита, че е изпълнила различните си задължения по директивата. Обстоятелството, че държава членка не е изпълнила посоченото задължение, независимо дали поради пълно или частично непредставяне на информация, или поради представяне на недостатъчно ясна и точна информация, само по себе си може да бъде основание за образуване на производство по член 258 ДФЕС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190708">8 юли 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Белгия (член 260, параграф 3 ДФЕС — високоскоростни мрежи)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑543/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:573">EU:C:2019:573</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0051">51</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>По-специално Съдът постановява, че макар транспонирането на дадена директива да може да се гарантира чрез вътрешноправни норми, които вече са в сила, в този случай държавите членки не са освободени от формалното задължение да съобщят на Комисията за тези норми, дори вече да са съобщили за тях в контекста на транспонирането на предходни директиви<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090716">16 юли 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Ирландия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑427/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:457">EU:C:2009:457</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0108">108</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0109">109</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Също така, когато директива предвижда, че мерките за транспонирането ѝ трябва да съдържат позоваване на нея или да бъдат придружени от такова позоваване при официалното им публикуване, трябва да се приемат изрични мерки за транспониране<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100415">15 април 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Ирландия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑294/09</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:200">EU:C:2010:200</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0017">17</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>Съгласно установената съдебна практика също така при иск въз основа на член 258 ДФЕС въпросът дали държава членка не е изпълнила своите задължения, се преценява с оглед на положението на държавата членка към момента на изтичането на срока, посочен в мотивираното становище, като Съдът не може да взема предвид последващи промени<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190328">28 март 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Ирландия (Система за събиране и пречистване на отпадни води)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑427/17</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:269">EU:C:2019:269</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>В настоящия случай е безспорно, че Ирландия не е приела всички необходими мерки за транспониране на Директива 2015/849 и не е съобщила за тези мерки до изтичането на срока, определен в мотивираното становище, а именно <DATE ISO="20180509">9 май 2018 г.</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>В случая референтната дата е два месеца, считано от получаването на мотивираното становище от Ирландия (вж. т. 10 от настоящото заключение), а именно <DATE ISO="20180309">9 март 2018 г.</DATE></P></NOTE>. В действителност е видно, че с изключение на една мярка за транспониране мерките, които транспонират тази директива в цялост, са приети и съобщени след посочената дата (вж. т. 8, 15—17 и 21 от настоящото заключение) и следователно не могат да бъдат взети предвид.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>Що се отнася до мерките, които са били в сила в Ирландия към момента на изтичане на срока за транспониране — <DATE ISO="20170626">26 юни 2017 г.</DATE>, не съм убеден от доводите, изтъкнати от Ирландия пред Съда, че тези мерки могат да бъдат взети предвид при преценката на неизпълнението на задължения в настоящия случай. С оглед на факта, че член 67, параграф 1 от Директива 2015/849 задължава държавите членки да гарантират, че в мерките им за транспониране на посочената директива се съдържа позоваване на същата или че то се извършва при официалното им публикуване (вж. т. 6 и 7 от настоящото заключение), Ирландия трябва да приеме изрични мерки за транспониране. Ирландия не твърди, че мерките отговарят на това<?PAGE NO="9"?> условие. От информацията, с която разполага Съдът, не се установява Ирландия да е представила таблица на съответствието, посочваща връзката между разпоредбите на Директива 2015/849 и съответстващите им разпоредби от тези национални мерки съгласно съображение 67 от нея. Във всеки случай Ирландия не оспорва, че тези мерки не са транспонирали напълно Директива 2015/849.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>Поради това предлагам Съдът да приеме за установено, че като не е приела до определения срок всички необходими мерки, за да транспонира Директива 2015/849, или при всички положения, като не е съобщила за тези мерки, Ирландия не е изпълнила задълженията си по член 67, параграф 1 от посочената директива.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Относно прилагането на член 260, параграф 3 ДФЕС</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>Основните въпроси в настоящия случай се отнасят, първо, до обосноваността на решението на Комисията да поиска имуществени санкции на основание член 260, параграф 3 ДФЕС и второ, до пропорционалността на еднократно платимата сума, което от своя страна повдига общи въпроси, свързани по-специално с метода на изчисление на еднократно платимите суми и с приложимостта на съдебната практика по член 260, параграф 2 ДФЕС. Страните спорят и дали член 260, параграф 3 ДФЕС е приложим към настоящия случай, а именно дали обхваща частичната липса на съобщаване на мерките за транспониране от страна на държава членка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>Тъй като решението от <DATE ISO="20190708">8 юли 2019 г.</DATE> по дело Комисия/Белгия (член 260, параграф 3 ДФЕС — високоскоростни мрежи)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P><REF.DOC.ECR><NO.CASE>C‑543/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:573">EU:C:2019:573</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>.</P></NOTE> е от особено значение за тези въпроси, на първо място следва да се направят някои предварителни уточнения относно това решение (раздел 1), след което да се разгледа правото на преценка на Комисията да иска имуществени санкции съгласно член 260, параграф 3 ДФЕС, определянето на имуществените санкции съгласно тази разпоредба и налагането на еднократно платима сума в настоящия случай (раздели 2, 3 и 4).</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Относно решение от <DATE ISO="20190708">8 юли 2019 г.</DATE>, Комисия/Белгия (член 260, параграф 3 ДФЕС — високоскоростни мрежи)</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>Следва да се има предвид, че в решение от <DATE ISO="20190708">8 юли 2019 г.</DATE>, Комисия/Белгия (член 260, параграф 3 ДФЕС — високоскоростни мрежи)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P><REF.DOC.ECR><NO.CASE>C‑543/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:573">EU:C:2019:573</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>.</P></NOTE> се разглежда най-вече предметното приложно поле на член 260, параграф 3 ДФЕС и определянето на периодичните имуществени санкции съгласно тази разпоредба. По-специално Съдът постановява, че текстът <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>задължението си да съобщи за мерките за транспониране на директива<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>, съдържащ се в член 260, параграф 3 ДФЕС, означава, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>държавите членки са длъжни да посочат за всяка от разпоредбите на директива с коя национална разпоредба или с кои национални разпоредби е транспонирана. Въз основа на съобщената информация и евентуално на приложената към нея таблица на съответствието Комисията следва да провери дали няма мерки за транспониране, които явно липсват или не обхващат цялата територия на съответната държава членка, за да поиска налагането на съответната държава членка на предвидената в споменатата разпоредба имуществена санкция<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190708">8 юли 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Белгия (член 260, параграф 3 ДФЕС — високоскоростни мрежи)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑543/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:573">EU:C:2019:573</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0059">59</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>Съдът също така постановява, че налагането на периодична имуществена санкция по силата на член 260, параграф 3 ДФЕС е обосновано само доколкото към момента, в който Съдът разглежда фактите, продължава да е налице неизпълнението на задължения и че съдебната практика, която се отнася до член 260, параграф 2 ДФЕС, трябва да се приложи по аналогия към<?PAGE NO="10"?> член 260, параграф 3 ДФЕС, тъй като предвидените в тези две разпоредби периодични имуществени санкции преследват една и съща цел. С оглед на правото му на преценка по този въпрос и на критериите, установени в съдебната практика относно член 260, параграф 2 ДФЕС, Съдът налага на Белгия периодична имуществена санкция в размер на 5000 EUR на ден за неизпълнение на задълженията за приемане и съобщаване на мерките за транспониране на три члена от въпросната директива по отношение на един от нейните региони<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190708">8 юли 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Белгия (член 260, параграф 3 ДФЕС — високоскоростни мрежи)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑543/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:573">EU:C:2019:573</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, и по-специално т. 60, 61 и 80—89).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>Въз основа на това следва да се отбележи, че в решение Комисия/Белгия (член 260, параграф 3 ДФЕС — високоскоростни мрежи) Съдът тълкува предметното приложно поле на член 260, параграф 3 ДФЕС в смисъл, че обхваща липса на съобщаване от държава членка на мерки, представляващи непълно (частично) транспониране на въпросната директива<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190708">8 юли 2019 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑543/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:573">EU:C:2019:573</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>). Срв. заключението на генералния адвокат Szpunar по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Комисия/Белгия (член 260, параграф 3 ДФЕС — високоскоростни мрежи)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑543/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:322">EU:C:2019:322</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, и по-специално т. 58—81) (в което се предлага ограничителен подход) със заключението на генералния адвокат Wathelet по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Комисия/Полша</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑320/13</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2441">EU:C:2014:2441</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0114">114</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0145">145</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и моето заключение по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Комисия/Испания (член 260, параграф 3 ДФЕС — ипотечен кредит)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑569/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:271">EU:C:2019:271</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0071">71</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) (в което се предлага по-широк подход).</P></NOTE>. Освен това Съдът използва един и същ метод за изчисляване на периодичните имуществени санкции по член 260, параграф 2 и параграф 3 ДФЕС, като акцентира върху правото си на преценка и върху преследваната с този вид санкция цел. По-късно ще се върна към този аспект в моя анализ (вж. т. 53 и 54 от настоящото заключение).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>От решение Комисия/Белгия (член 260, параграф 3 ДФЕС — високоскоростни мрежи)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190708">8 юли 2019 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑543/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:573">EU:C:2019:573</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> следва, че не може да се приеме твърдението на Ирландия, подкрепено от Естония и Франция, че тъй като Ирландия частично е транспонирала Директива 2015/849, член 260, параграф 3 ДФЕС не се прилага. Член 260, параграф 3 ДФЕС е приложим към настоящото производство<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P>Следва да се отбележи, че Директива 2015/849 несъмнено е директива, приета съгласно определена законодателна процедура, а именно обикновената законодателна процедура в съответствие с правното ѝ основание по член 114 ДФЕС.</P></NOTE>, тъй като Комисията е установила, че Ирландия не е изпълнила изцяло задължението си за съобщаване. В действителност мерките за транспониране очевидно не са били налице предвид съобщените от Ирландия мерки за транспониране само на една разпоредба от Директива 2015/849, а съществуващите преди това национални мерки не са били достатъчни (вж. т. 36 и 37 от настоящото заключение).</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Относно правото на преценка на Комисията съгласно член 260, параграф 3 ДФЕС</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>В настоящия случай Ирландия, към която се присъединяват Естония и Франция, по същество твърди, че налагането на имуществени санкции не е обосновано, тъй като с оглед на особените обстоятелства в случая Комисията трябва да мотивира решението си да приложи член 260, параграф 3 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>С оглед на доводите, които излагам в точки 43—49 от заключението ми по дело Комисия/Румъния (C‑549/18), не съм съгласен.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>По-специално следва да се приеме, че предоставената на Комисията възможност да поиска имуществени санкции на основание член 260, параграф 3 ДФЕС, е свързана с признатото от съдебната практика широко право на преценка на Комисията за започване на производство по член 258 ДФЕС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0028"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170919">19 септември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Ирландия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑552/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:698">EU:C:2017:698</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Както постановява Съдът, Комисията <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>не е длъжна да обосновава решението<?PAGE NO="11"?> си, а допустимостта на иска не зависи от обстоятелствата, които диктуват решението ѝ. […] Съдът трябва единствено да гарантира, че приетата процедура по принцип може да се използва по отношение на твърдяното нарушение<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0029"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20010626">26 юни 2001 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Португалия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑70/99</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2001:355">EU:C:2001:355</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0017">17</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Според мен същото следва да важи и за решението на Комисията да прибегне до член 260, параграф 3 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>Това се подкрепя и от текста на член 260, параграф 3 ДФЕС (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>може, ако счете за уместно, да определи размера на еднократно платимата сума или периодичната имуществена санкция<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>), на основание на който Комисията разполага с право на преценка да реши дали да поиска налагането на имуществени санкции на основание член 260, параграф 3 ДФЕС в производствата по член 258 ДФЕС, без да е длъжна да го прави<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0030"><P>Вж. моето заключение по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Комисия/Испания (член 260, параграф 3 ДФЕС — ипотечен кредит)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑569/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:573">EU:C:2019:573</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0068">68</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. Тази формулировка обаче не дава основание да се приеме, че от Комисията би се изисквало да обоснове решението си да приложи член 260, параграф 3 ДФЕС, когато не е длъжна да го направи по силата на член 258 ДФЕС, тъй като контекстът на член 260, параграф 3 ДФЕС обхваща производството по член 258 ДФЕС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0031"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190708">8 юли 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Белгия (член 260, параграф 3 ДФЕС — високоскоростни мрежи)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑543/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:573">EU:C:2019:573</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0057">57</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>Във всеки случай, както посочва Комисията (вж. т. 27 от настоящото заключение), решението на Комисията ще трябва да бъде мотивирано, доколкото съдържа индивидуална преценка на поисканите имуществени санкции с оглед на обстоятелствата по случая, и по-специално на прилагането на критериите, използвани за определяне на размера на исканите имуществени санкции. Това действително позволя на държавата членка да разбере и да оспори начина на определяне на имуществените санкции от Комисията, поискани пред Съда, както е в настоящия случай.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>С оглед на изложеното считам, че Комисията не е длъжна да мотивира решението си да приложи член 260, параграф 3 ДФЕС.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">3.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Относно определянето на имуществените санкции на основание член 260, параграф 3 ДФЕС</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>Тъй като решението на Комисията да поиска имуществени санкции, в настоящия случай е в съответствие с член 260, параграф 3 ДФЕС, преминавам към определянето на имуществените санкции съгласно тази разпоредба в светлината на доводите, които изтъквам в точки 50—59 от моето заключение по дело Комисия/Румъния (C‑549/18).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52.</NO.P><TXT>По-конкретно, както вече отбелязах в заключението си по дело Комисия/Испания (член 260, параграф 3 ДФЕС — ипотечен кредит)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0032"><P><REF.DOC.ECR><NO.CASE>C‑569/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:271">EU:C:2019:271</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0073">73</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>. Вж. също заключенията на генералния адвокат Wathelet по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Комисия/Полша</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑320/13</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2441">EU:C:2014:2441</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0146">146</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0160">160</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и на генералния адвокат Szpunar по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Комисия/Белгия (член 260, параграф 3 ДФЕС — високоскоростни мрежи)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑543/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:322">EU:C:2019:322</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0096">96</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, Комисията следва да има право да използва един и същ метод за изчисление на имуществените санкции, които предлага на основание член 260, параграф 2 и параграф 3 ДФЕС, като се има предвид, че тези санкции са идентични, преследваните от тези две разпоредби цели са сходни и така се насърчават последователният подход и предвидимостта за държавите членки. В това отношение обстоятелството, че член 260, параграф 2 ДФЕС санкционира едно <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>двойно нарушение<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>, на правото на Съюза и на решение на Съда по член 258 ДФЕС, докато член 260, параграф 3 ДФЕС санкционира едно-единствено нарушение на правото на Съюза поради неизпълнение на задължението за съобщаване, според мен не променя факта, че и двете разпоредби се отнасят до неизпълнение на задължения, произтичащи от първичното право на Съюза (вж. т. 33 от настоящото заключение).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="12"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53.</NO.P><TXT>Във всеки случай Съдът не е обвързан от предложенията на Комисията за налагане на имуществени санкции, нито от нейния метод на изчисление съгласно член 260, параграф 3 ДФЕС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0033"><P>Вж. моето заключение по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Комисия/Испания (член 260, параграф 3 ДФЕС — ипотечен кредит)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑569/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:271">EU:C:2019:271</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0074">74</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Както Съдът признава в решение Комисия/Белгия (член 260, параграф 3 ДФЕС — високоскоростни мрежи)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0034"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190708">8 юли 2019 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑543/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:573">EU:C:2019:573</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0078">78</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) (в което по аналогия се прави позоваване на решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141202">2 декември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Италия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑196/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2407">EU:C:2014:2407</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0086">86</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>, в контекста на член 260, параграф 3 ДФЕС Съдът е длъжен по всяко дело в зависимост от обстоятелствата в конкретния случай, с който е сезиран, както и в зависимост от нивото на убеждаването и възпирането, които той счита за необходими, да определи подходящи имуществени санкции, с цел по-специално да предотврати повторни аналогични нарушения на правото на Съюза. Съдът също така постановява в контекста на член 260, параграф 2 ДФЕС, че предложенията и насоките на Комисията, съдържащи се в нейните съобщения, не са обвързващи за Съда; те представляват само полезна отправна точка и гарантират, че съответното действие е прозрачно, предвидимо и в съответствие с правната сигурност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0035"><P>По отношение на еднократно платимите суми вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20121219">19 декември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Ирландия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑279/11</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:834">EU:C:2012:834</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0077">77</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). По отношение на периодичните имуществени санкции вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180704">4 юли 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Словакия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑626/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:525">EU:C:2018:525</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0083">83</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54.</NO.P><TXT>Следователно може да се приеме, че от решение Комисия/Белгия (член 260, параграф 3 ДФЕС — високоскоростни мрежи)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0036"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190708">8 юли 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Белгия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑543/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:573">EU:C:2019:573</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0061">61</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) (в което по аналогия се прави позоваване на решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20050712">12 юли 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Франция</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑304/02</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:444">EU:C:2005:444</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0081">81</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. също точка 42 от настоящото заключение.</P></NOTE> следва, че съдебната практика относно член 260, параграф 2 ДФЕС трябва да се прилага по аналогия към член 260, параграф 3 ДФЕС, доколкото посочените в тези две разпоредби имуществени санкции са насочени към постигането на едни и същи цели: налагането на периодична имуществена санкция е особено подходящо за насърчаване на държава членка да преустанови в най-кратък срок неизпълнение на задължения, което при липсата на такава мярка по-скоро би продължило, докато налагането на еднократно платима сума е основано в по-голяма степен на преценката на последиците от неизпълнението на задълженията на съответната държава членка върху публичните и частните интереси.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55.</NO.P><TXT>Освен това в съдебната практика относно член 260, параграф 2 ДФЕС, като се започне с ключовото решение от <DATE ISO="20050712">12 юли 2005 г.</DATE>, Комисия/Франция<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0037"><P><REF.DOC.ECR><NO.CASE>C‑304/02</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:444">EU:C:2005:444</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>.</P></NOTE>, Съдът постановява, че може да наложи кумулативно еднократно платима сума и периодична имуществена санкция<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0038"><P>Вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20050712">12 юли 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Франция</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑304/02</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:444">EU:C:2005:444</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0080">80</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0086">86</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191112">12 ноември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Ирландия (Вятърни генератори в Дерибрин)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑261/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:955">EU:C:2019:955</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0112">112</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, както и че може да наложи имуществена санкция, която не е била предложена от Комисията, поради това че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>целесъобразността на налагането на имуществена санкция и изборът на най-подходящата в зависимост от обстоятелствата по делото санкция могат да бъдат преценени само в светлината на констатациите, направени от Съда в решението, постановено на основание член [260, параграф 2 ДФЕС] и следователно са извън политическата сфера<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0039"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20050712">12 юли 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Франция</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑304/02</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:444">EU:C:2005:444</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0090">90</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. също решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20070718">18 юли 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Германия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑503/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:432">EU:C:2007:432</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0022">22</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Така възниква въпросът дали практиката на Съда относно член 260, параграф 2 ДФЕС е приложима по аналогия към член 260, параграф 3 ДФЕС, що се отнася до правото на преценка на Съда да налага както еднократно платима сума едновременно с периодична имуществена санкция, така и имуществена санкция, която не е била предложена от Комисията.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56.</NO.P><TXT>В това отношение поддържам позицията, изложена в заключението ми по дело Комисия/Испания (член 260, параграф 3 ДФЕС — ипотечен кредит)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0040"><P><REF.DOC.ECR><NO.CASE>C‑569/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:271">EU:C:2019:271</NO.ECLI>, точки <REF.NP.ECR REF="NP0076">76</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0078">78</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>.</P></NOTE>, че Съдът разполага с право на преценка по член 260, параграф 3 ДФЕС да наложи кумулативно еднократно платима сума и периодична имуществена санкция или финансова санкция, която не е предложена от Комисията, в рамките на предвидения в тази разпоредба таван по отношение на размера на<?PAGE NO="13"?> имуществената санкция. По-специално от текста на член 260, параграф 3 ДФЕС (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>в рамките на размера, определен от Комисията<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>), който упоменава размера, а не вида на имуществената санкция, която трябва да бъде наложена, може да се направи извод, че Съдът не може да налага имуществена санкция в размер, по-висок от предложения от Комисията. Според мен обаче това не лишава Съда от правото му на преценка при определянето на подходящата имуществена санкция във всички случаи. Поради това в зависимост от обстоятелствата Съдът може да наложи имуществена санкция, която не е предложена от Комисията, или кумулативно еднократно платима сума и периодична имуществена санкция в същия или по-нисък размер от <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>размера, определен от Комисията<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>, който не трябва непременно да бъде общата сума, наложена в крайна сметка на съответната държава членка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57.</NO.P><TXT>Освен това такова тълкуване отговаря на целите на член 260, параграф 3 ДФЕС, като се има предвид целта, поради която съществуват различни имуществени санкции в Договорите. Както е посочено в точка 42 от настоящото заключение, когато държава членка изпълни задължението си за съобщаване в хода на производството, тоест преди Съдът да разгледа фактите, не може да бъде наложена периодична имуществена санкция. Еднократно платимата сума обаче остава подходящ вариант за справяне с въздействието от това нарушение върху публичните и частните интереси и за възпиране от повторно извършване на нарушението. В действителност това положение обяснява актуализираната практика на Комисията обикновено да иска налагане на еднократно платима сума и периодична имуществена санкция по делата, образувани на основание член 260, параграф 3 ДФЕС (вж. т. 26 от настоящото заключение), както е видно от настоящия иск. Въпреки това, в случай например че Комисията предложи само един вид санкция, правото на преценка на Съда да наложи друга санкция или кумулативно еднократно платима сума и периодична имуществена санкция, евентуално при спазване на предвидения в член 260, параграф 3 ДФЕС таван, би гарантирало, че тази разпоредба няма да бъде лишена от полезно действие.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">4.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Относно налагането на еднократно платима сума в настоящия случай</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58.</NO.P><TXT>С оглед на съдебната практика относно член 260, параграф 2 ДФЕС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0041"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191112">12 ноември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Ирландия (Вятърни генератори в Дерибрин)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑261/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:955">EU:C:2019:955</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0113">113</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0114">114</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> налагането на еднократно платима сума и определянето на нейния размер на основание член 260, параграф 3 ДФЕС зависят във всеки отделен случай от всички релевантни фактори, свързани с характеристиките на установеното неизпълнение на задължения и с поведението на съответната държава членка. При упражняване на своето право на преценка Съдът решава дали да наложи еднократно платима сума и съответно определя размера, който съответства на обстоятелствата и е съразмерен на неизпълнението. Сред релевантните фактори в това отношение са по-специално тежестта на нарушението, неговата продължителност и платежоспособността на държавата членка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59.</NO.P><TXT>От посочената съдебна практика също така следва, че налагането на еднократно платима сума почива на преценката на последиците от неизпълнението на задълженията на съответната държава членка за частните и публичните интереси, по-специално когато неизпълнението е продължило дълъг период от време<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0042"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20121219">19 декември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Ирландия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑279/11</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:834">EU:C:2012:834</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0065">65</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Осъждането да се плати еднократно платима сума, не може да има автоматичен характер, тъй като Съдът разполага с широка свобода на преценка да реши дали да бъде наложена такава санкция<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0043"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20081209">9 декември 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Франция</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑121/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:695">EU:C:2008:695</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0063">63</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="14"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60.</NO.P><TXT>На тази основа следва да се отбележи, че в рамките на член 260, параграф 3 ДФЕС Съдът разполага с широко право на преценка да наложи при необходимост еднократно платима сума в зависимост от обстоятелствата по случая и поведението на съответната държава членка, за да компенсира последиците върху публичните и частните интереси вследствие на неизпълнението на задължението за съобщаване от страна на тази държава членка. Обстоятелството, че Съдът е счел за уместно да наложи еднократно платима сума в контекста на член 260, параграф 2 ДФЕС, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>по-специално когато неизпълнението е продължило дълъг период от време<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>, както е отбелязано в точка 59 от настоящото заключение, не е пречка при необходимост Съдът да наложи еднократно платима сума в други ситуации, за да се предотврати повторното извършване на аналогични нарушения на правото на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61.</NO.P><TXT>Освен това с оглед на различните цели, преследвани с периодичните имуществени санкции и еднократно платимите суми (вж. т. 54 от настоящото заключение), е ясно, че докато осъждането за плащане на периодична имуществена санкция, която има за цел основно да упражни принуда във връзка с продължаващо нарушение, се прави само доколкото продължава да е налице нарушение, то няма изискване да се подходи по подобен начин относно налагането на еднократно платима сума<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0044"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20081209">9 декември 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Франция</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑121/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:695">EU:C:2008:695</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0019">19</REF.NP.ECR>, <REF.NP.ECR REF="NP0020">20</REF.NP.ECR>, <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR>, <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0056">56</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0058">58</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), както и заключението на генералния адвокат Mazák по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Комисия/Франция</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑121/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:320">EU:C:2008:320</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0080">80</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Така, противно на поддържаното от Франция и Ирландия, обстоятелството, че държава членка може да изпълни задълженията си в хода на производството, не лишава еднократно платимата сума от нейната цел.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62.</NO.P><TXT>В настоящия случай следва да се приеме, че налагането на еднократно платима сума е уместно като възпираща мярка. Предложеният от Комисията общ размер (<FT TYPE="DECIMAL">2766992,00</FT> EUR) може да бъде намален (до <FT TYPE="DECIMAL">2011919,60</FT> EUR), ако се приложат нейните актуализирани данни<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0045"><P>Вж. Съобщение на Комисията — Актуализиране на данните, използвани при изчисляването на еднократно платимите суми и периодичните имуществени санкции, предлагани от Комисията на Съда на Европейския съюз в производствата за установяване на неизпълнение на задължения (<REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="309" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2019">ОВ C 309, 2019 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>). Минималната еднократно платима сума се намалява на <FT TYPE="NUMBER">1212000</FT> EUR. При това положение изчисляването на еднократно платимата сума по формулата, упомената в точка 30 от настоящото заключение, се прави по следния начин: от <DATE ISO="20170627">27 юни 2017 г.</DATE> до <DATE ISO="20181128">28 ноември 2018 г.</DATE>: 1039 × 7 × 0,47 × 519 = <FT TYPE="DECIMAL">1774102,89</FT> EUR, от <DATE ISO="20181129">29 ноември 2018 г.</DATE> до <DATE ISO="20190326">26 март 2019 г.</DATE>: 1039 × 2 × 0,47 × 118 = <FT TYPE="DECIMAL">115245,88</FT> EUR, и от <DATE ISO="20190327">27 март 2019 г.</DATE> до <DATE ISO="20191202">2 декември 2019 г.</DATE>: 1039 × 1 × 0,47 × 251 = <FT TYPE="DECIMAL">122570,83</FT> EUR.. На тази база общата еднократно платима сума, претендирана от Комисията, би възлизала на <FT TYPE="DECIMAL">2011919,60</FT> EUR.</P></NOTE>, а евентуално и допълнително, ако се вземат предвид определени фактори. Ето защо с оглед на всички обстоятелства по настоящия случай предлагам на Съда да наложи на Ирландия еднократно платима сума в размер на <FT TYPE="NUMBER">1500000</FT> EUR<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0046"><P>Следва да се отбележи, че предлаганият от мен размер донякъде съответства на някои еднократно платими суми, наложени по силата на член 260, параграф 2 ДФЕС за липсата на транспониране на част от директива. Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20121219">19 декември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Ирландия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑374/11</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:827">EU:C:2012:827</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0052">52</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0053">53</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) (2 милиона евро). Срв. този размер със сумата, наложена с решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130625">25 юни 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Чешка република</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑241/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:423">EU:C:2013:423</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0046">46</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0055">55</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) (<FT TYPE="NUMBER">250000</FT> EUR) (отбелязвайки по-специално ограниченото въздействие на нарушението).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63.</NO.P><TXT>На първо място, що се отнася до тежестта на нарушението, в решение Комисия/Белгия (член 260, параграф 3 ДФЕС — високоскоростни мрежи)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0047"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190708">8 юли 2019 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑543/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:573">EU:C:2019:573</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0085">85</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, в контекста на налагане на периодична имуществена санкция на основание член 260, параграф 3 ДФЕС, Съдът признава, че задължението за приемане на национални мерки за осигуряване на пълното транспониране на директива и задължението за съобщаване на тези мерки на Комисията представляват <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>задължения на държавите членки, от съществено значение за гарантиране на пълната ефективност на правото на Съюза, и че неизпълнението на тези задължения следователно трябва да се разглежда като относително тежко нарушение<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>. Струва ми се, че това е приложимо в настоящия случай, който е свързан с налагането на еднократно платима сума.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64.</NO.P><TXT>Освен това, ако Съдът вземе предвид възприетите от Комисията критерии за определяне на еднократно платимата сума, преценката на тежестта от страна на Комисията не изглежда да произтича от каквато и да било грешка предвид значението на нарушените разпоредби на правото на Съюза и на последиците върху публичните и частните интереси. Следва да се<?PAGE NO="15"?> отбележи, че Директива 2015/849 е основен правен инструмент за предотвратяване на използването на финансовата система на Съюза за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0048"><P>Вж. Директива 2018/843, и по-специално съображение 1; Директива 2015/849, и по-специално член 1, параграф 1 и съображения 1, 3 и 64.</P></NOTE>. Разположена в контекста на създаването на ефективен и истински Съюз на сигурност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0049"><P>Вж. Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет и Съвета, Двадесети доклад за напредъка по създаването на ефективен и истински Съюз на сигурност, COM(2019)552 окончателен, <DATE ISO="20191030">30 октомври 2019 г.</DATE>, стр. 10—12.</P></NOTE>, посочената директива се основава на предходни директиви и на международни дейности в тази област с цел да се укрепи правната рамка за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма в Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0050"><P>Вж. Съобщение на Комисията до Европейския парламент и Съвета, Към по-добро прилагане на уредбата на ЕС за борба с изпирането на пари и с финансирането на тероризма, COM(2019)360 окончателен, <DATE ISO="20190724">24 юли 2019 г.</DATE></P></NOTE>. Подобно на постановеното от Съда по отношение на други директиви във връзка с вътрешния пазар<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0051"><P>Вж. бележка под линия 27 от настоящото заключение.</P></NOTE>, може да се счита, че липсата на приемане и съобщаване на всички мерки за транспониране на Директива 2015/849 от страна на Ирландия оказва въздействие върху доброто функциониране на вътрешния пазар и следователно се отличава с определена тежест<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0052"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130530">30 май 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Швеция</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑270/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:339">EU:C:2013:339</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65.</NO.P><TXT>Последиците от липсата на транспониране от Ирландия на Директива 2015/849 върху публичните и частните интереси също могат да се считат за значителни, като се има предвид, както посочва Комисията, че тази липса представлява риск за интегритета и функционирането на финансовата система на Съюза, като я прави уязвима за изпирането на пари и финансирането на тероризма и като засяга инвеститорите и гражданите. За това свидетелства например Резолюция на Европейския парламент от <DATE ISO="20190919">19 септември 2019 г.</DATE> относно прилагането на законодателството на Съюза за борба с изпирането на пари<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0053"><P>Вж. по-специално съображения A, Б, Ж и точка 1.</P></NOTE>, в която, наред с другото, се приветства започването от страна на Комисията на производства за установяване на нарушение срещу държавите членки, които не са транспонирали Директива 2015/849, и същите се приканват да го направят възможно най-скоро.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66.</NO.P><TXT>Във връзка с това не намирам за убедително твърдението на Ирландия, че последиците за публичните и частните интереси са надценени, тъй като съществуващите преди това национални мерки в тази област осигуряват частично транспониране на Директива 2015/849 и следователно и позволяват в голяма степен да се постигнат целите на посочената директива. Съдът отхвърля подобни доводи въз основа на факта, че такива мерки не отговарят на изискванията на съответната директива; в противен случай не би било констатирано неизпълнение на задължението за транспониране на държавата членка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0054"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130530">30 май 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Швеция</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑270/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:339">EU:C:2013:339</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0051">51</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). В решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190708">8 юли 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Белгия (член 260, параграф 3 ДФЕС — високоскоростни мрежи)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑543/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:573">EU:C:2019:573</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0073">73</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) Съдът, изглежда, не отдава внимание на подобен довод, изтъкнат от Белгия.</P></NOTE>. Освен това фактът, че Ирландия е избрала да транспонира Директива 2015/849 чрез законови разпоредби (вж. т. 32 от настоящото заключение), според мен не представлява смекчаващо обстоятелство, като се има предвид, че дадена държава членка не може да се позовава на практики или фактически положения от вътрешния си правен ред, за да оправдае неспазването на задължения, които произтичат от правото на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0055"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191112">12 ноември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Ирландия (Вятърни генератори в Дерибрин)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑261/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:955">EU:C:2019:955</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0089">89</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67.</NO.P><TXT>Следва също да се отбележи, че Съдът вече е постановявал осъдителни решения срещу Ирландия по член 258 ДФЕС заради липсата на своевременно транспониране на предходните директиви за борба с изпирането на пари<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0056"><P>Вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090519">19 май 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Ирландия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑532/08</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:327">EU:C:2009:327</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) (относно Директива 2005/60) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20091001">1 октомври 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Ирландия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑549/08</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:604">EU:C:2009:604</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) (относно Директива 2006/70).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="16"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68.</NO.P><TXT>При все това съществуват някои смекчаващи обстоятелства, които следва да се вземат предвид в настоящия случай. По-специално, както посочва Комисията, обхватът на транспонирането следва да бъде взет предвид при определяне на тежестта на липсата на съобщаване<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0057"><P>Вж. съобщението от 2011 г., точка 25 и съобщението от 2017 г., стр. 15. Вж. в това отношение решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20081209">9 декември 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Франция</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑121/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:695">EU:C:2008:695</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0084">84</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Във връзка с това следва да се подчертае, че в настоящия случай става въпрос за частична, а не за пълна липса на съобщаване на мерките за транспониране от страна на държава членка. Освен това Директива 2018/843 продължава срока за създаване на централните регистри за информация относно действителния собственик съгласно членове 30 и 31 от Директива 2015/849, въпреки че не изменя срока за транспониране на другите задължения, произтичащи от тази директива (вж. т. 7 от настоящото заключение). Не виждам защо това продължаване да не се вземе предвид като смекчаващо обстоятелство, както посочва Комисията. Ирландия също доказва, че добросъвестно е оказвала съдействие на Комисията в хода на производството, например като я е информирала (вж. т. 32 от настоящото заключение)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0058"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131017">17 октомври 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Белгия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑533/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:659">EU:C:2013:659</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0060">60</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69.</NO.P><TXT>На второ място, що се отнася до продължителността на нарушението, Комисията счита, че тя следва да се изчислява от изтичането на срока за транспониране на Директива 2015/849, докато Ирландия изтъква различна теза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70.</NO.P><TXT>Следва да се подчертае, че в съдебната практика относно заплащането на еднократно платими суми на основание член 260, параграф 2 ДФЕС Съдът преценява продължителността на нарушението, считано от датата на обявяване на първото решение на Съда по член 258 ДФЕС до датата на изпълнението от съответната държава членка на нейните задължения, или при липса на такова — до датата на разглеждане на фактите от Съда в рамките на второто производство<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0059"><P>Вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130625">25 юни 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Чешка република</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑241/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:423">EU:C:2013:423</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0046">46</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191112">12 ноември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Ирландия (Вятърни генератори в Дерибрин)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑261/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:955">EU:C:2019:955</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0122">122</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. В този смисъл за целите на определянето на еднократно платимите суми на основание член 260, параграф 3 ДФЕС в настоящия случай трябва да се обърне внимание на два основни аспекта.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71.</NO.P><TXT>Първо, що се отнася до крайния момент от продължителността на нарушението, в случая е спорно кога може да се приеме, че Ирландия е изпълнила задълженията си. В това отношение не намирам за убедителни доводите, изтъкнати от Ирландия пред Съда, че мерките за транспониране, съобщени на <DATE ISO="20181129">29 ноември 2018 г.</DATE>, изпълняват задълженията на Ирландия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72.</NO.P><TXT>По-специално, въпреки тези мерки, по отношение на някои разпоредби от Директива 2015/849 се установяват недостатъци. Например, що се отнася до член 30, параграф 1, втора алинея, параграфи 2 и 7, както и член 31, параграфи 1, 2, 3 и 7 от тази директива, Ирландия посочва в дупликата, че срокът за транспониране на тези разпоредби е продължен с Директива 2018/843, но във всеки случай тя подготвя инструменти за транспониране на елементите на посочените от Комисията разпоредби, за които е съобщено на <DATE ISO="20190130">30 януари 2019 г.</DATE> и <DATE ISO="20190327">27 март 2019 г.</DATE> Както обаче посочва Комисията, това продължаване не обхваща всички задължения, посочени в членове 30 и 31 от Директива 2015/849 (вж. т. 7 и 23 от настоящото заключение). Освен това Ирландия посочва в репликата си, че може да се въведе разпоредба във връзка със задълженията по член 47, параграф 2 от Директива 2015/849 и че член 48, параграфи 5—8 от тази директива не изисква специфичните задължения да бъдат определени в националното законодателство. Така, както посочва Комисията в съдебното заседание (вж. т. 21 и 23 от настоящото заключение), Ирландия не е приела мерки за транспониране във връзка с определени задължения, предвидени в тези разпоредби, до момента на съобщението ѝ във<?PAGE NO="17"?> връзка с тези мерки, направено на <DATE ISO="20191122">22 ноември 2019 г.</DATE> и на <DATE ISO="20191203">3 декември 2019 г.</DATE> Съответно, въпреки че съобщените на <DATE ISO="20181129">29 ноември 2018 г.</DATE> мерки осигуряват транспонирането на значителна част от Директива 2015/849, Комисията е установила, че Ирландия е изпълнила задълженията си към <DATE ISO="20191203">3 декември 2019 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73.</NO.P><TXT>Второ, що се отнася до началния момент от продължителността на нарушението, според мен, както предложих в точки 74 и 75 от моето заключение по дело Комисия/Румъния (C‑549/18), по отношение на еднократно платими суми следва да се използва датата на изтичане на срока за транспониране, определен във въпросната директива, тъй като обслужва по-добре целта на член 260, параграф 3 ДФЕС, която е отчасти да насърчи държавите членки да транспонират директивите в срок<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0060"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190708">8 юли 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Белгия (член 260, параграф 3 ДФЕС — високоскоростни мрежи)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑543/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:573">EU:C:2019:573</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0052">52</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Обратно, ако например евентуалното налагане на еднократно платима сума на основание член 260, параграф 3 ДФЕС възниква едва след определената в мотивираното становище дата на изтичане на срока, би имало опасност определеният в директивата срок за транспониране да не породи незабавно действие, докато Комисията не предприеме действия срещу държава членка. Следва също да се подчертае, че за разлика от периодичните имуществени санкции, които представляват средство, с което държавите членки да бъдат принудени да преустановят нарушението в бъдещ момент, еднократно платимите суми са насочени към действия в миналото и представляват средство, с което да се гарантира, че държавите членки няма да предпочитат да изчакват започването на производството, за да вземат мерки за отстраняване на неизпълнението<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0061"><P>Вж. заключение на генералния адвокат Poiares Maduro по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Комисия/Италия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑119/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:65">EU:C:2006:65</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0046">46</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. също точка 54 от настоящото заключение.</P></NOTE>, както всъщност може да се случи, ако се използва определената в мотивираното становище дата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74.</NO.P><TXT>Следователно предлаганият от мен подход, изглежда, се прилага с по-голяма тежест към еднократно платимите суми в сравнение с периодичните имуществени санкции, по отношение на които за определяне на продължителността на нарушението в решението Комисия/Белгия (член 260, параграф 3 ДФЕС — високоскоростни мрежи)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0062"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190708">8 юли 2019 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑543/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:573">EU:C:2019:573</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0088">88</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> Съдът взема предвид датата на изтичането на срока за транспониране, определен в съответната директива. Следва да се добави, че противно на твърденията на Ирландия, няма съмнение, че налагането на имуществени санкции, включително еднократно платими суми, е било възможно към момента на изтичане на срока за транспониране на <DATE ISO="20170626">26 юни 2017 г.</DATE>, определен в Директива 2015/849, като се има предвид, че член 260, параграф 3 ДФЕС заедно със съобщенията на Комисията очевидно са били приложими<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0063"><P>Вж. точки 8, 9 и 27 от настоящото заключение.</P></NOTE>. При всички положения, ако Съдът не е съгласен с моето предложение, периодът от време от датата на изтичане на определения в съответната директива срок за транспониране може да се отчита при определяне на тежестта на нарушението, както е направено в съдебната практика по член 260, параграф 2 ДФЕС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0064"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20121219">19 декември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Ирландия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑374/11</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:827">EU:C:2012:827</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0052">52</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. също заключение на генералния адвокат Fennelly по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Комисия/Гърция</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑197/98</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1999:597">EU:C:1999:597</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75.</NO.P><TXT>В настоящия случай, като се има предвид периодът от датата на изтичане на срока за транспониране, определен в Директива 2015/849 (<DATE ISO="20170626">26 юни 2017 г.</DATE>), до датата, на която Ирландия е изпълнила задълженията си (<DATE ISO="20191203">3 декември 2019 г.</DATE>), продължителността на нарушението е около две години и половина (30 месеца), което може да се приеме за значителен период от време<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0065"><P>Вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130530">30 май 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Швеция</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑270/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:339">EU:C:2013:339</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0057">57</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0058">58</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) (27 месеца), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170713">13 юли 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Испания</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑388/16</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:548">EU:C:2017:548</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) (29 месеца).</P></NOTE>. Следва да се подчертае, че задължението на държавите членки да приемат необходимите мерки за транспониране на дадена директива, само по себе си не се счита за създаващо особена трудност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0066"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110331">31 март 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Гърция</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑407/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:196">EU:C:2011:196</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Следователно фактът, че както Ирландия твърди, тя е придвижила с приоритет<?PAGE NO="18"?> приемането на мерките за транспониране в рамките на законодателния процес и се е придържала към спазването на примерен график, съобщен на Комисията преди образуване на производството (вж. т. 32 от настоящото заключение), по мое мнение не извинява, нито намалява продължителността на нарушението. Въпреки това следва да се вземе предвид фактът, че макар и късно, мерките, за които е направено съобщение на <DATE ISO="20181129">29 ноември 2018 г.</DATE> (тоест 17 месеца след изтичането на срока за транспониране на <DATE ISO="20170626">26 юни 2017 г.</DATE>, определен в Директива 2015/849), са осигурили обширно транспониране на Директива 2015/849, от което, както посочва Комисията, са липсвали само четири разпоредби, а всички разпоредби от тази директива са били съобщени най-късно на <DATE ISO="20191203">3 декември 2019 г.</DATE> (вж. т. 17, 21, 71 и 72 от настоящото заключение)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0067"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20081209">9 декември 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Франция</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑121/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:695">EU:C:2008:695</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0085">85</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76.</NO.P><TXT>На последно място, Ирландия не представя пред Съда никакви доказателства, свързани с нейната платежоспособност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0077"><NO.P>77.</NO.P><TXT>Поради това с оглед на всички обстоятелства по делото предлагам на Съда да наложи на Ирландия еднократно платима сума от <FT TYPE="NUMBER">1500000</FT> EUR.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">VI.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Съдебните разноски</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0078"><NO.P>78.</NO.P><TXT>Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като Комисията е направила такова искане и Ирландия е загубила делото, то Ирландия трябва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски. Съгласно член 140, параграф 1 от същия правилник, според който държавите, встъпили по делото, понасят направените от тях съдебни разноски, Естония и Франция следва да бъдат осъдени да понесат направените от тях съдебни разноски.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">VII.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0079"><NO.P>79.</NO.P><TXT>С оглед на гореизложеното предлагам на Съда:</TXT><P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>1)</NO.P><TXT>да установи, че като не е приела до <DATE ISO="20170626">26 юни 2017 г.</DATE> всички необходими мерки за транспониране на Директива 2015/849 или при всички положения като не е съобщила за тях, Ирландия не е изпълнила задълженията си по член 67, параграф 1 от посочената директива;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>да осъди Ирландия да заплати еднократно платима сума от <FT TYPE="NUMBER">1500000</FT> EUR;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3)</NO.P><TXT>да осъди Ирландия да заплати съдебните разноски; и</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>4)</NO.P><TXT>да осъди Естония и Франция да понесат направените от тях съдебни разноски.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>