<!DOCTYPE html PUBLIC "yes" "xhtml1-strict.dtd">
<html xmlns="http://www.w3.org/1999/xhtml">
<!--GENDOC2XHTML # converter_version: 1.2.12-->
  <head>
    <title>2025-01-202501C116202303460-00-TRA-DOC-BG-CONCL-C-0346-23-202407171-07_00</title>
    <meta content="text/html; charset=utf-8" http-equiv="Content-Type"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGeneratedDate"/>
    <meta content="bg-BG" name="Gendoc_Lang"/>
    <meta content="" name="Gendoc_GenerationDate"/>
    <meta content="" name="IsFlattened"/>
    <meta content="1" name="NumProc"/>
    <meta content="Final" name="Gendoc_EditionType"/>
    <meta content="0001" name="Gendoc_CaseNumberSuite"/>
    <meta content="16/01/2025 11:49:25" name="Gendoc_LastVerificationDate"/>
    <meta content="" name="Gendoc_ProcedureNumber"/>
    <meta content="bg" name="Gendoc_LangCode"/>
    <meta content="CNC" name="TypeDoc"/>
    <meta content="jK+8Hi7AUuPVcW3Q+W0JCcMmlvM1DavAmzBiWsyAaub7s9ReubLamAQ4gekR6s1cynw1R1X8mR9GuDdrUNHo5KOzDyXWFuu2xb3x0Q62+uDuHVEwlRMRtEEF3vV7NY4lZ/GrOqJlbCTBQYtaPVedrB98wv8bLYUvTJo+tX7CVjE=" name="GenDocUID"/>
    <meta content="P" name="TypeProc"/>
    <meta content="" name="CreateCustomParts"/>
    <meta content="OK" name="ReadyToPublish"/>
    <meta content="tza" name="Gendoc_User"/>
    <meta content="" name="EP_Mode"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGenerated"/>
    <meta content="" name="Gendoc_Vademecum"/>
    <meta content="0346" name="NumeroOrdre"/>
    <meta content="2023" name="Annee"/>
    <meta content="P" name="Gendoc_ProcedureType"/>
    <meta content="" name="EP_Version"/>
    <meta content="BG" name="Langue"/>
    <meta content="tza" name="Gendoc_DGTGeneratedUser"/>
    <meta content="FAST_document_go_ok" name="Gendoc_LastVerificationStatus"/>
    <meta content="CNC_C" name="Gendoc_GendocTemplateType"/>
    <meta content="TRUE" name="WithoutAuthorBlockFlatP"/>
    <meta content="GenDoc 17-07-24 15:21:25" name="Created"/>
    <meta content="" name="Canevas3_Vademecum"/>
    <meta content="TRUE" name="WithoutAuthorBlock"/>
    <meta content="" name="Gendoc_CaseYear"/>
    <meta content="false" name="Generation_In_Progress"/>
    <meta content="C" name="Juridiction"/>
    <meta content="374ca77274e84e1c9e27971594064e91" name="DocumentIdentifier"/>
    <meta content="0346" name="Gendoc_CaseNumber"/>
    <meta content="ImportedWithoutSource" name="SdlIdentifier"/>
    <meta content="RP" name="NatureAff"/>
    <meta content="RP" name="Gendoc_CaseNature"/>
    <meta content="0001" name="NumSuite"/>
    <meta content="C" name="Gendoc_Juridiction"/>
  </head>
  <body>
    <div style="header">
      <div id="rId25" style="first"/>
      <div id="rId21" style="even">Заключение на L. Medina — Дело C‑346/23</div>
      <div id="rId22" style="default">Banco Santander (Представителство на индивидуални потребители)</div>
    </div>
    <p class="C36Centre" id="para-1" title="page-1">
      ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
    </p>
    <p class="C36Centre" id="para-2" title="page-1">
      L. MEDINA
    </p>
    <p class="C36Centre" id="para-3" title="page-1">
      представено на 5 септември 2024 година (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-1" href="#t-1">1</a>
</span>)
      
    </p>
    <p class="C38Centregrasgrandespacement" id="para-4" title="page-1">
      Дело C‑346/23
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-5" title="page-1">
      Banco Santander SA, правоприемник на Banco Banif SA
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-6" title="page-1">
      срещу
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-7" title="page-1">
      Asociación de Consumidores y Usuarios de Servicios Generales-Auge (Сдружение на потребителите и ползвателите на общи услуги — Auge, Испания), като представител на своите членове Andrea и Alberto
    </p>
    <p class="C39Centreespacement" id="para-8" title="page-1">
      (Преюдициално запитване от Tribunal Supremo (Върховен съд, Испания)
    </p>
    <p class="C71Indicateur" id="para-9" title="page-1">
      „Преюдициално запитване — Пазари на финансови инструменти — Директива 2004/39/ЕО — Иск в интерес на потребители — Член 52, параграф 2 — Активна процесуална легитимация на сдружения на потребителите да представляват индивидуални потребители — Инвеститори потребители — Безплатна правна помощ за сдружения на потребители — Освобождаване от плащане на разноските на насрещната страна — Риск от злоупотреба с предявяване на искове“
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-10" title="page-2">
      
        <br/>
      
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">I. Въведение</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Настоящото дело се отнася до тълкуването на правилата, свързани с правото на сдруженията на потребителите да предявяват искове в интерес на потребителите в контекста на пазарите на финансови инструменти, съгласно член 52, параграф 2 от Директива 2004/39/ЕО (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-2" href="#t-2">2</a>
</span>) (наричана по-нататък „ДПФИ I“). Основният въпрос е дали е възможно да се приемат ограничения на процесуалната легитимация на сдружение на потребителите, действащо от името на индивидуални инвеститори, които се квалифицират като потребители, въз основа на естеството и стойността на финансовите продукти, в които последните са инвестирали. Така Съдът ще има възможност да изследва пресечната точка между защитата на инвеститорите, защитата на потребителите и съществуващите механизми за правна защита, в интерес на потребителите.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">II. Правна рамка </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">а) Правото на Европейския съюз </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">ДПФИ I</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 52 от ДПФИ I, озаглавен „Право на обжалване“, гласи:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-17" title="page-3">
      „1. Държавите членки гарантират, че всяко решение, което е взето съгласно законовите, подзаконовите или административните разпоредби, приети съгласно настоящата директива, е надлежно мотивирано и може да бъде обжалвано пред съд. Правото на съдебно обжалване се прилага също и когато не е взето решение в рамките на шест месеца от подаването на искане за разрешително, което съдържа всички необходими данни.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-18" title="page-3">
      2. Държавите членки гарантират, че един или повече от следните органи, определени от националното право, могат да предприемат действия, в интерес на потребителите и в съответствие с националното право, пред съдилищата или компетентните административни органи за осигуряване прилагането на националните разпоредби във връзка с изпълнението на настоящата директива:
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-19" title="page-3">
      a) публични институции или техни представители;
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-20" title="page-3">
      б) организации на потребителите, които имат легитимен интерес от защита на потребителите;
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-21" title="page-3">
      в) професионални организации, които имат легитимен интерес от действия в защита на членовете си“. 
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">3.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 53 от ДПФИ I със заглавие „Извънсъдебен механизъм за жалби на инвеститори“ гласи:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-23" title="page-3">
      „1. Държавите членки насърчават създаването на ефективни процедури за обжалване и обезщетения в рамките на извънсъдебно уреждане на потребителски спорове относно инвестиционни и допълнителни услуги, предоставяни от инвестиционни посредници, като се използват, когато е уместно, съществуващите органи.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-24" title="page-3">
      […]“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Директива 2014/65/ЕС (ДПФИ II)</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">4.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 74, параграф 2 от Директива 2014/65/EС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Директива 2002/92/ЕО и на Директива 2011/61/ЕС (OВ L 173, 2014 г., стр. 349) (наричана по-нататък „ДПФИ II“) гласи:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-27" title="page-3">
      „2. Държавите членки гарантират, че един или повече от следните органи, определени от националното право, също могат да предприемат действия в интерес на потребителите и в съответствие с националното право пред съдилищата или компетентните административни органи за осигуряване на прилагането на [Регламент (ЕС) № 600/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (OВ L 173, 2014 г., стр. 84)] и на националните разпоредби, приети в изпълнение на настоящата директива:
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-28" title="page-3">
      a) публични органи или техни представители;
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-29" title="page-3">
      б) организации на потребителите, които имат законен интерес от защита на потребителите;
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-30" title="page-3">
      в) професионални организации, които имат законен интерес от действия в защита на членовете си“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">б) Испанското право </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">5.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 11, параграф 1 от Ley de Enjuiciamiento Civil (Закон за гражданското съдопроизводство) от 7 януари 2000 г. (BOE, бр. 7 от 8 януари 2000 г., стр. 575 (наричан по-нататък „LEC“) предвижда, че без да се засяга индивидуалната процесуална легитимация на увредените лица, законно учредените сдружения на потребители и ползватели са легитимирани да защитават пред съд правата и интересите на своите членове и тези на сдружението, както и общите интереси на потребителите и ползвателите.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">6.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По силата на допълнителна разпоредба 2 на Ley 1/1996 de asistencia jurídica gratuita (Закон 1/1996 за безплатната правна помощ) от 10 януари 1996 г. (BOE, бр. 11 oт 12 януари 1996 г., стр. 793, наричан по-нататък „Закон 1/1996“) сдруженията на потребители имат право на безплатна правна помощ, когато предявените от тях искове „са пряко свързани с продукти или услуги за общо, обикновено и широкоразпространено използване или потребление“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">7.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно член 36, параграф 2 от Закон 1/1996, ако сдружението загуби делото, то не трябва да плаща на насрещната страна съдебните разноски, колкото и висока да е цената на иска, като тези разноски не се дължат и от конкретните членове, които това сдружение представлява по съответното дело.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">8.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Приложение I, буква с), 13 към Real Decreto 1507/2000 por el que se actualizan los catálogos de productos y servicios de uso o consumo común, ordinario y generalizado y de bienes de naturaleza duradera, a efectos de lo dispuesto, respectivamente, en los artículos 2, apartado 2, y 11, apartados 2 y 5, de la Ley General para la Defensa de los Consumidores y Usuarios y normas concordantes (Кралски декрет 1507/2000 за актуализиране на каталозите на продукти или услуги за общо, обикновено и широкоразпространено използване или потребление, и на трайните стоки, за целите на разпоредбите съответно на член 2, параграф 2 и член 11, параграфи 2 и 5 от Общия закон за защита на потребителите и ползвателите, и други допълнителни закони) от 1 септември 2000 г. (BOE, бр. 219 от 12 септември 2000 г., стр. 31349, наричан по-нататък „Кралски декрет 1507/2000“) изброява сред тези продукти и услуги по общ начин и банковите и финансовите услуги.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">9.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Както член 11, параграф 2 от Ley Orgánica del Poder Judicial (Устройствен закон за съдебната власт) от 1 юли 1985 г. (BOE, бр. 157 от 2 юли 1985 г., стр. 20632), така и член 247, параграф 2 от LEC предвиждат, с редактиран по същия начин текст, че съдилищата мотивирано отхвърлят молби, насрещни искове и възражения, които са предявени при явна злоупотреба с право или при заобикаляне на материалния или процесуален закон.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">III. Фактите, производството и отправеният въпрос </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">10.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Между май 2007 г. и март 2009 г. две физически лица, г‑н Alberto и г‑жа Andrea, са подали до Banco Banif SA (понастоящем Banco Santander SA, наричана по-нататък „Banco Santander“) пет нареждания за покупка на финансови продукти за суми между 150 000 евро и 300 000 евро, на обща стойност 900 000 евро.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">11.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Всички сделки са осъществени при действието на ДПФИ I.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">12.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Като представител на членовете си — г‑н Alberto и г‑жа Andrea, Asociación de Consumidores y Usuarios de Servicios Generales-Auge (Сдружение на потребителите и ползвателите на общи услуги — Auge, наричано по-нататък „Auge“) подава иск срещу Banco Banif SA. То иска обявяване на посочените договори за придобиване на финансови продукти за недействителни поради грешка — порок в съгласието. Сдружението иска също така на инвеститорите да бъде възстановена сумата от 481 634,14 евро, заедно с комисиони, разходи и лихви. На първа инстанция искането е уважено частично по отношение някои нареждания за покупки. В резултат на това банката е осъдена да възстанови на ищците сумата от 462 515,74 евро ведно със законната лихва, считано от датата на съответните отменени инвестиции.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">13.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Банката ответник подава въззивна жалба срещу първоинстанционното решение пред Audiencia Provincial de Granada (Съд на провинция Гранада, Испания). Този съд отхвърля жалбата и потвърждава първоинстанционното решение с мотива, че ответникът не е отчел инвеститорския профил на клиентите и не им е предоставил ясна и пълна преддоговорна информация относно рисковете, свързани с продуктите, предмет на сключените от тях инвестиционни сделки.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">14.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Банката ответник подава извънредна жалба за процесуално нарушение и касационна жалба до запитващата юрисдикция. Тя твърди, че Auge не притежава активна легитимация за предявяване на искове от името на своите членове, защото продуктите — предмет на сделките, не са за общо и широкоразпространено използване, а са спекулативни финансови продукти с висока икономическа стойност, които излизат извън кръга на общите потребителски продукти.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">15.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Tribunal Supremo (Върховен съд, Испания) подчертава, че поначало приема активната легитимация на сдруженията на потребители за защита на техните членове при предявяване на искове по ДПФИ I, включително в спорове, по които Auge е било страна.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">16.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Въпреки това, в две конкретни решения Tribunal Supremo (Върховен съд) постановява, че като сдружение на потребители Auge не е активно легитимирано да защитава индивидуалните интереси на потребители по отношение на инвестиции в спекулативни финансови продукти с висока икономическа стойност, с мотива че не ставало въпрос за продукти или услуги за общо, обикновено или широкоразпространено използване. В това отношение той е приел, че в испанското законодателство тази легитимация на сдруженията на потребители е обвързана със защитата на техните права, когато същите са пряко свързани с продукти или услуги за общо, обикновено и широкоразпространено използване или потребление.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">17.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В тези решения Tribunal Supremo (Върховен съд) постановява, че съществуват финансови услуги, които поради своето естество и обстоятелства — с оглед на огромните парични суми, за които става въпрос, и спекулативния им характер — са извън класификацията като „услуги за общо, обикновено и широкоразпространено използване“. Това не означава, че конкретните засегнати инвеститори не могат самостоятелно да водят дела в защита на своите права, а че не е обосновано да правят това чрез сдружение на потребители, за да не заплащат съдебните такси за предявяване на искове или подаване на жалби, както и за да избегнат риска от евентуално осъждане да платят разноските пред различните съдебни инстанции, включително касационната.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">18.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По този начин се цели предотвратяване на използването с цел измама или злоупотреба на специалната легитимация на сдруженията на потребители по спорове, в които качеството на потребител е отслабено с оглед на естеството на спора и цената на иска. В противен случай, посочва запитващата юрисдикция, някой би могъл да се възползва от правото на безплатна правна помощ, което е признато на тези сдружения, когато водят дела в защита интересите на своите членове.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">19.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Накрая, Tribunal Supremo (Върховен съд) обяснява, че в практиката си не е отричал качеството на потребители на действащите с цел печалба инвеститори, които правят това извън рамките на своята търговска дейност или професия, дори когато направените от тях инвестиции са сложни или в голям размер. Той обаче е поставял под въпрос активната легитимация на сдружение на потребителите в няколко конкретни случая, когато с оглед на обстоятелствата е приел, че е била налице злоупотреба с процесуални права. Тази злоупотреба се изразява в избягване на плащането на съдебни такси и на разноските на насрещната страна, поради това че делото не се води лично, а чрез сдружение на потребителите, и всичко това — в ущърб и на насрещната страна, и на държавния бюджет. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">20.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При тези обстоятелства Tribunal Supremo (Върховен съд, Испания) решава да спре производството и да отправи следния преюдициален въпрос към Съда:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-49" title="page-3">
      „Отчитайки обстоятелството, че сдруженията на потребители са легитимирани да представляват инвеститори потребители в съдебни производства по искове, предявени от тях срещу дружество за инвестиционни услуги, за неизпълнение на неговите задължения при предлагането на сложни финансови продукти, могат ли националните съдилища по изключение да ограничават тази процесуална легитимация, когато в контекста на индивидуална претенция става въпрос за инвеститори с голям финансов капацитет, извършващи операции, които не могат да се считат за такива за обикновено и широкоразпространено използване, и участващи в съдебните производства чрез сдружение на потребители, в резултат на което могат да се ползват от евентуално освобождаване от съдебни разноски по дело с много висока цена на иска и така да избегнат заплащането на съдебни такси и на съдебните разноски на насрещната страна в случаите на неоснователни искове или дори на злоупотреба с иск?“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">21.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Писмени становища са представени от Auge, Banco Santander, испанското правителство и Европейската комисия. Същите страни са представили и устни становища в съдебното заседание, проведено на 8 май 2024 г., и са отговорили на поставените от Съда въпроси.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">IV. Анализ</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">22.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С единствения си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 52, параграф 2 от ДПФИ I трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална съдебна практика, която по изключение ограничава правомощията на сдруженията на потребителите да представляват индивидуалните интереси на определени категории инвеститори със статут на потребители въз основа на паричната стойност и естеството на финансовите продукти, в които те са инвестирали. Запитващата юрисдикция се интересува също така от значението на факта, че в такива случаи сдруженията на потребителите се ползват от безплатна правна помощ и че лицата, които те представляват, избягват плащането на съдебни такси и разноски на насрещната страна.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">23.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Поставеният от запитващата юрисдикция въпрос произтича от два специфични аспекта на испанското право. Първият е, че сдруженията на потребителите имат право да защитават не само „общите интереси на потребителите“, но и „правата и интересите на своите членове“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-3" href="#t-3">3</a>
</span>). Вторият се изразява в това, че сдруженията на потребителите имат право на безплатна правна помощ, когато предявените от тях искове „са пряко свързани с продукти или услуги за общо, обикновено и широкоразпространено използване или потребление“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-4" href="#t-4">4</a>
</span>). По тези дела, ако исковете на сдружението бъдат отхвърлени, то не трябва да заплаща разноските на насрещната страна; а разноските не се заплащат и от отделните членове, които това сдружение представлява в производството.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">24.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Запитващата юрисдикция изразява съмнения относно съвместимостта с член 52, параграф 2 от ДПФИ I на съдебно тълкуване, с което се налагат ограничения на процесуалната легитимацията на сдружение на потребителите.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">25.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Запитващата юрисдикция пояснява, че в практиката си тя приема, че когато действат извън рамките на търговската си дейност или професия инвеститорите са потребители (наричани по-долу „инвеститори потребители“) (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-5" href="#t-5">5</a>
</span>). Тя също така е приела, че сдруженията на потребителите поначало имат активна процесуална легитимация да защитават инвеститори потребители. Въпреки това същата поставя въпроса дали въз основа на естеството и стойността на извършените инвестиции, които не могат да бъдат счетени за продукти или услуги за общо, обикновено и широкоразпространено използване или потребление, може да бъде ограничена легитимацията на сдружение на потребителите като Auge, когато защитава индивидуалните интереси на свои членове. Запитващата юрисдикция обяснява, че с оглед на системата за безплатна правна помощ, приложима към сдруженията на потребителите, признаването на активна процесуална легитимация на сдруженията на потребителите при такива обстоятелства би могло да доведе до злоупотреба с процесуални права, изразяваща се в избягване на плащането на съдебни такси и разноски. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">26.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Преди да се разгледа поставеният от запитващата юрисдикция въпрос, е необходимо най-напред да се определи приложимата разпоредба ratione temporis по делото в главното производство.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">a) Предварителни бележки относно приложимата разпоредба ratione temporis</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">27.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">ДПФИ I е отменена, считано от 3 януари 2017 г., когато влиза в сила ДПФИ II (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-6" href="#t-6">6</a>
</span>). Член 74, параграф 2 от ДПФИ II урежда правото на изброените в него органи да предявяват искове в интерес на потребителите. Той е формулиран по начин, който е почти идентичен с този на член 52, параграф 2 от ДПФИ I. Първото изречение от член 74, параграф 2 от ДПФИ II включва наречието „също“, от което става ясно, че правото на иск на изброените в него органи допълва правото на обжалване, уредено в параграф 1 от същия член.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">28.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Запитващата юрисдикция счита, че приложимата ratione temporis разпоредба в случая по главното производство е член 52, параграф 2 от ДПФИ I, доколкото всички разглеждани финансови операции са извършени при действието на тази директива.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">29.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В хода на съдебното заседание Съдът постави въпрос на Комисията дали съответната разпоредба, уреждаща правото на иск, е материалноправна или процесуалноправна, за да се определи коя директива е приложима ratione temporis. Комисията счита, че по своето естество въпросната разпоредба е процесуалноправна и че приложимостта на ДПФИ I или ДПФИ II трябва да се определи към момента на предявяване на иска.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">30.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда по принцип е предвидено процесуалноправните норми да се прилагат към деня на влизането им в сила, за разлика от материалноправните норми, които по правило се тълкуват като отнасящи се до заварени при влизането им в сила положения само доколкото от формулировката, предназначението или структурата им личи, че трябва да имат такова правно действие (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-7" href="#t-7">7</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">31.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В съдебното заседание Auge заяви, че е предявило иска си през 2015 г. От материалите, с които разполага Съдът, става ясно, че искът е бил предявен преди 2017 г.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">32.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При положение че искът на Auge е бил предявен преди влизането в сила на ДПФИ II, което трябва да се установи от запитващата юрисдикция, приложимата разпоредба ratione temporis е член 52, параграф 2 от ДПФИ I. Поради това не е необходимо да се преценява дали член 52, параграф 2 от ДПФИ I и член 74, параграф 2 от ДПФИ II представляват процесуални или материалноправни норми.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">33.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Във всеки случай, както Комисията отбелязва в съдебното заседание, тъй като текстът на член 74, параграф 2 от ДПФИ II е почти идентичен с този на член 52, параграф 2 от ДПФИ I, всяко тълкуване, което се приеме по отношение на последната разпоредба, е еднакво валидно и по отношение на първата.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">34.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на гореизложеното анализът ми се основава на предпоставката, че приложимата разпоредба ratione temporis е член 52, параграф 2 от ДПФИ I.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">б) Обхватът на иска в „интерес на потребителите“ съгласно член 52, параграф 2 от ДПФИ I: колективни или и индивидуални интереси?</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">35.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Banco Santander и испанското правителство по същество твърдят, че повдигнатият в главното производство въпрос е извън обхвата на правото на Съюза и че Съдът не е компетентен да отговори на поставения въпрос. Според тях член 52, параграф 2 от ДПФИ I урежда само правото на сдруженията на потребителите да предприемат действия в полза на колективните интереси на потребителите, а не на техните индивидуални интереси. Така според тях поставеният въпрос се отнася до тълкуването на испанското право, което дава легитимация на сдруженията на потребителите да предявяват искове в защита не само на колективни, но и на индивидуални интереси.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">36.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Доколкото Banco Santander и испанското правителство оспорват компетентността на Съда, е достатъчно да се отбележи, че с този въпрос запитващата юрисдикция иска указания относно тълкуването на разпоредба от правото на Съюза. В това отношение трябва да се отбележи, че макар в производство, образувано съгласно член 267 ДФЕС, националните разпоредби да се тълкуват от юрисдикциите на държавите членки, а не от Съда, и макар последният да няма компетентност да се произнася относно съвместимостта на норми от вътрешното право с правото на Съюза, Съдът е компетентен да предостави на националната юрисдикция всички необходими насоки за тълкуване на правото на Съюза, които да ѝ позволят да прецени съвместимостта на такива норми с правната уредба на Съюза (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-8" href="#t-8">8</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">37.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В разглеждания случай запитващата юрисдикция иска да се определи обхватът на понятието „интерес на потребителите“ в контекста на иск, предявен на основание член 52, параграф 2 от ДПФИ I. Въпросът е свързан с материалния обхват на разпоредбата и следователно Съдът е компетентен да му отговори.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">38.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По съществото на въпроса, следва да се отбележи, че член 52, параграф 2 от ДПФИ I изисква държавите членки да гарантират, че един или повече от органите, посочени в тази разпоредба, определени от националното право, могат да предприемат действия, в интерес на потребителите и в съответствие с националното право, пред съдилищата или компетентните административни органи за осигуряване прилагането на националните разпоредби във връзка с изпълнението на настоящата директива. Изброените в разпоредбата органи са: а) публични институции или техни представители; б) организации на потребителите, които имат легитимен интерес от защита на потребителите и в) професионални организации, които имат легитимен интерес от действия в защита на членовете си. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">39.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Поради причините, които ще обясня по-долу, считам, че терминът „интерес на потребителите“, който се използва в тази разпоредба, е достатъчно широк и оставя на държавите членки свобода на преценка при определяне на точния обхват на тези интереси, които могат да бъдат както колективни, така и индивидуални.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">40.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По-конкретно, трябва да се подчертае, че думата „потребителите“ в член 52, параграф 2 от ДПФИ I е в множествено число. Употребата на множествено число показва, че съответното действие има колективно измерение. Държавите членки трябва да предвидят механизъм, който да позволява на един или повече от изброените в него органи да имат легитимация да защитават множество потребители и техните интереси в областта на финансовите и инвестиционните услуги.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">41.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В останалата си част член 52, параграф 2 не конкретизира точния обхват на въпросния интерес на потребителите, и по-точно дали органите, които имат право на иск, имат право да защитават изключително колективните интереси на потребителите, разбирани като общ интерес на потребителите (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-9" href="#t-9">9</a>
</span>), или също така и индивидуалните интереси на определена група потребители.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">42.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Тогава вътрешният правен ред на всяка държава членка трябва да определи точния обхват на действията по член 52, параграф 2 от ДПФИ I по отношение на интересите на потребителите, чиято защита се цели чрез тези действия.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">43.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Действително член 52, параграф 2 от ДПФИ I е общо формулиран и не представлява изчерпателна хармонизация на националните разпоредби относно исковете, които могат да се предявяват от изброените в него органи, включително от организациите на потребителите.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">44.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение от съображение 2 от ДПФИ I следва, че тази директива изисква „необходимата степен на хармонизация за гарантиране висока степен на защита на инвеститорите“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-10" href="#t-10">10</a>
</span>). Независимо че съгласно съображение 5 тази директива установява „цялостен регулаторен режим“ в определени области на финансовите пазари (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-11" href="#t-11">11</a>
</span>), средствата за прилагане на нейните разпоредби не са предмет на изчерпателна хармонизация.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">45.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Това е видно от формулировката на член 52, параграф 2 от ДПФИ I, който на два пъти препраща към националното право. Първо, националното право определя кои от изброените органи имат право на иск. Второ, правото на тези органи да предявяват искове се упражнява „в съответствие с националното право“. По този начин, препращайки към националното право, законодателят на Съюза е оставил на всяка държава членка правото да посочи органите, които могат да предявяват искове, и да определи модела на прилагане, механизмите за обезщетение, обхвата на защитените интереси на потребителите и условията за предявяване на исковете.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">46.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Различните категории органи, изброени в член 52, параграф 2 от ДПФИ I, които могат да предявяват искове, в зависимост от националното законодателство, с цел защита на интересите на потребителите в областта на финансовите услуги, отразяват различните подходи и традиции на държавите членки по отношение на основната отговорност за прилагането на правилата, които защитават интересите на потребителите. Най-общо казано, разликата се състои в това дали основната отговорност за прилагането е на публичните органи (публично правоприлагане) или на сдруженията на потребителите и професионалните организации (частно правоприлагане), или на комбинация от двете (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-12" href="#t-12">12</a>
</span>). Така в зависимост от избора на държавите членки единствената или основната отговорност за предприемане на действия в интерес на потребителите, за осигуряване на прилагането на националните разпоредби за въвеждането в изпълнение на ДПФИ I може да бъде възложена на публични органи или техни представители (член 52, параграф 2, буква а) (моделът на публично правоприлагане) (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-13" href="#t-13">13</a>
</span>). Държавите членки могат също така да решат, че единствената или основната отговорност е на организациите на потребителите, които имат легитимен интерес от защита на потребителите, съгласно член 52, параграф 2, буква б), и/или на професионални организации, които имат легитимен интерес от действия в защита на членовете си, съгласно член 52, параграф 2, буква в) (модел на частно правоприлагане).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">47.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Изборът на модела на правоприлагане оказва влияние върху обхвата на защитените интереси на потребителите. Публичните органи защитават общия интерес. Организациите на потребителите също защитават, на първо място, общия потребителски интерес (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-14" href="#t-14">14</a>
</span>). Въпреки това не може да се изключи, че в зависимост от националното законодателство на сдруженията на потребителите може да е предоставена възможност да предприемат действия за защита на индивидуални интереси (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-15" href="#t-15">15</a>
</span>). Защитата на индивидуалните интереси на потребителите (в сферата на финансовите и инвестиционните услуги) изглежда особено относима към посочената в член 52, параграф 2, буква в) от ДПФИ I, възможност за правоприлагане, доколкото тази възможност се отнася за „професионални организации, които имат легитимен интерес от действие в защита на членовете си“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-16" href="#t-16">16</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">48.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В по-широк контекст е важно да се вземе предвид фактът, че към момента на приемането на ДПФИ I (през 2004 г.) степента на хармонизация на средствата за защита пред националните съдилища в Европейския съюз на интересите на потребителите като цяло е била изключително ниска (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-17" href="#t-17">17</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">49.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Само в някои области, имащи отношение към защитата на потребителите, беше предвиден механизъм за съдебна защита на колективните интереси на потребителите, без да се отменят съществуващите механизми за правна защита на потребителите.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">50.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Най-важната от тези разпоредби, която все още е в сила, е член 7, параграф 2 от Директива 93/13/ЕО (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-18" href="#t-18">18</a>
</span>). Механизмът, предвиден в тази разпоредба, позволява на държавите членки да въведат контрол по отношение на неравноправните клаузи в типови договори посредством колективни искове, които се предявяват в общ интерес от сдружения за защита на потребителите (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-19" href="#t-19">19</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">51.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Директива 98/27/EО (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-20" href="#t-20">20</a>
</span>) доведе до сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, свързани с исковете за преустановяване на нарушения, целящи защита на колективните интереси на потребителите, включени в директивите, изброени в приложението към нея (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-21" href="#t-21">21</a>
</span>). В съответствие със съображение 2 от Директива 98/27 „колективен интерес“ на потребителите означава „интерес, който не включва натрупването на интереси на отделни лица, които са засегнати от нарушение“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">52.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В приложението към Директива 98/27 не се съдържа споменаване на предшественика на ДПФИ I, а именно Директива 93/22/ЕИО (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-22" href="#t-22">22</a>
</span>). Това изглежда уместно, тъй като Директива 93/22 целеше просто да хармонизира първоначалното разрешение и изискванията за опериране на инвестиционните посредници и нямаше голямо значение за защитата на потребителите, действащи в областта на финансовите и инвестиционните услуги (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-23" href="#t-23">23</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">53.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">След влизането в сила на ДПФИ I и въпреки упоменаването на „интересите на потребителите“ в член 52, параграф 2 от ДПФИ I, приложението към Директива 98/27 не беше изменено. Директива 2009/22/ЕО относно исковете за преустановяване на нарушения с цел защита на интересите на потребителите (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-24" href="#t-24">24</a>
</span>) също не включва ДПФИ I в своето приложение. Невключването на ДПФИ I в обхвата на Директива 2009/22 също показва, че хармонизацията на механизмите за правна защита на интересите на потребителите в областта на ДПФИ I е била ниска и е останала такава.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">54.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Директива (ЕС) 2020/1828 относно представителни искове за защита на колективните интереси на потребителите (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-25" href="#t-25">25</a>
</span>) довежда до първата по-съществена хармонизация на колективните искове за обезщетение на равнището на Европейския съюз (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-26" href="#t-26">26</a>
</span>), която обхваща както мерки за преустановяване на нарушения, така и мерки за обезщетение. Тази директива определя „колективните интереси на потребителите“ като „общия интерес на потребителите, и по-специално за целите на мерките за обезщетение — интересите на група потребители“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-27" href="#t-27">27</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">55.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Обхватът на Директива 2020/1828 е особено широк. Тя има за цел да постигне високо ниво на защита на потребителите в много области, засягащи интересите на потребителите, включително в областта на финансовите услуги (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-28" href="#t-28">28</a>
</span>). Приложението към нея обхваща по-конкретно членове 23—29 от ДПФИ II, в които се съдържат разпоредби за осигуряване на защита на инвеститорите.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">56.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Някои от съображенията на Директива 2020/1828 разкриват разнообразието от механизми за правна защита, съществуващи към момента на нейното приемане, за защита на индивидуалните и колективните интереси на потребителите, включително в областта на финансовите услуги. По-конкретно, в съображение 13 се посочва, че постигането на високо равнище на защита на потребителите изисква „области като […] финансови услуги […] да бъдат обхванати от [тази] директива в допълнение към общото потребителско право“ и че „тъй като е налице повишено търсене от страна на потребителите на финансови и инвестиционни услуги, е важно да се подобри прилагането на потребителското право в тези области“. Съображение 11 от Директива 2020/1828 гласи, че тя „не следва да заменя съществуващите национални процесуални механизми за защита на колективните или индивидуалните интереси на потребителите“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-29" href="#t-29">29</a>
</span>). Накрая, съгласно съображение 48 „държавите членки следва да определят правила за координацията на представителните искове, индивидуалните искове, предявени от потребители, и всякакви други действия за защита на индивидуалните и колективните интереси на потребителите, както е предвидено в правото на Съюза и в националното право“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-30" href="#t-30">30</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">57.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От всичко изложено следва, че обхватът на понятието „интересите на потребителите“ по смисъла на член 52, параграф 2 от ДПФИ I трябва да се схваща широко, с което да се позволи на държавите членки да предвиждат действия за защита на колективните, но и на индивидуалните интереси на потребителите в зависимост от националните традиции, които могат да се различават значително.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">58.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Така, ако решат да предоставят процесуална легитимация на сдруженията на потребителите да предявяват искове по член 52, параграф 2, буква б) от ДПФИ I, държавите членки имат свободата на преценка да ограничат иска до защита на колективните интереси на потребителите. Те също така имат свободата да признаят, както е в случая с Испания, че сдруженията на потребителите имат право да защитават не само колективните и общите интереси на потребителите, но и индивидуалните интереси на своите членове.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">59.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Въпреки това, както ще обясня в следващия раздел, свободата на преценка, предоставена на държавите членки за определяне на обхвата на такъв иск, има ограничения.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">в) Ограниченията на свободата на преценка на държавите членки при прилагането на член 52, параграф 2 от ДПФИ I</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">60.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 52, параграф 2 от ДПФИ I изисква от държавите членки да предвидят, че един или повече от посочените в него органи могат, в интерес на потребителите и „в съответствие с националното право“, да предприемат действия, за да гарантират прилагането на националните разпоредби във връзка с изпълнението на директивата. Когато обаче държавите членки упражняват предоставеното им от член 52, параграф 2 от ДПФИ I право на преценка, тяхната преценка трябва, както по същество отбелязва Комисията, да се извършва в рамките на предвиденото в тази разпоредба. В частност, съответното регламентиране от националното право не трябва да накърнява полезното действие на разпоредбата, като отчитат целите на тази директива (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-31" href="#t-31">31</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">61.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася по-конкретно до материалния обхват на иска по член 52, параграф 2 от ДПФИ I, от тази разпоредба следва, че той обхваща правилното прилагане на националните разпоредби за изпълнение на тази директива в интерес на потребителите, без да се изключват инвеститорите, които могат да бъдат класифицирани като потребители (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-32" href="#t-32">32</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">62.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Понятието „потребител“ не е дефинирано в член 52, параграф 2 ДПФИ I или в друга нейна разпоредба. Член 4 от ДПФИ I обаче дава определение на понятието „клиент“ и на двете категории клиенти (непрофесионални и професионални) (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-33" href="#t-33">33</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">63.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Както правилно е отбелязано в научната литература, в правото на Европейския съюз няма единно определение на понятието „потребител“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-34" href="#t-34">34</a>
</span>). Всяка директива определя своя обхват на приложение и съдържа собствено определение за „потребител“, което се използва за целите на този акт. В ДПФИ I обаче няма определение за „потребител“. Поради това, за да се гарантира спазването на целите на законодателя на Европейския съюз в областта на потребителските договори, както и съгласуваността на правото на Съюза, следва по-специално да се вземе предвид съдържащото се в други актове от правото на Съюза определение за „потребител“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-35" href="#t-35">35</a>
</span>). Правните актове, които имат отношение към защитата на интересите на потребителите към момента на приемане на ДПФИ I (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-36" href="#t-36">36</a>
</span>), разкриват сходство по отношение на някои съществени елементи от определението на понятието „потребител“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-37" href="#t-37">37</a>
</span>). Потребителят е лице, което действа извън и независимо от каквато и да е търговска или професионална дейност или цел, единствено с цел задоволяване на собствените си лични потребителски нужди.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">64.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Това разбиране на понятието „потребител“, основано на критерия за физическото лице, което действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност, е обективно по своя характер (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-38" href="#t-38">38</a>
</span>). В разпоредбата на член 52, параграф 2 от ДПФИ I не се съдържа каквото и да било уточнение, че за целите на квалифицирането на даден инвеститор като „потребител“ по тази разпоредба трябва да се вземе предвид финансовото състояние на това лице към момента на извършване на инвестицията, както и естеството и стойността на финансовите инструменти, в които е инвестирано.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">65.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Посочването на „интересите на потребителите“ в член 52, параграф 2 от ДПФИ I показва, че инвеститорите, които могат да бъдат класифицирани като потребители, имат две „роли“ — на потребител и на инвеститор. Член 53 от ДПФИ I потвърждава този двоен статут. Както е посочено в заглавието на тази разпоредба, тя урежда извънсъдебния механизъм за разглеждане на жалби на инвеститори. Тази разпоредба предвижда, че държавите членки следва да насърчават създаването на ефективни процедури за обжалване и обезщетения в рамките на извънсъдебно уреждане на „потребителски спорове относно инвестиционни и допълнителни услуги, предоставяни от инвестиционни посредници“. От същата разпоредба следва, че съществуват инвеститорски спорове, които се квалифицират като потребителски спорове (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-39" href="#t-39">39</a>
</span>). </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">66.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Двойният статут на инвеститора потребител се потвърждава от ДПФИ II, в чиито съображения се посочва целта за защита на инвеститорите и потребителите (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-40" href="#t-40">40</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">67.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Директива 2020/1828 също подкрепя този двоен статут. Според съображение 14 тази директива обхваща нарушенията на разпоредбите на правни актове на Съюза, посочени в приложение I, включително ДПФИ II, доколкото тези разпоредби защитават интересите на потребителите, „независимо дали тези потребители са посочени като потребители, […] клиенти, инвеститори на дребно, клиенти на дребно […] или друго“ (курсивът е мой).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">68.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От изложеното следва, че в контекста на член 52, параграф 2 от ДПФИ I понятията инвеститор и потребител съществуват едновременно, като образуват „съставното понятие“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-41" href="#t-41">41</a>
</span>) „инвеститор потребител“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">69.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По отношение на правото на предприемане на действия, предвидено в член 52, параграф 2 от ДПФИ I, за това съвместяване не се посочва никакъв праг на финансовите средства или на стойността на финансовите инструменти. Така за целите на тази разпоредба начинът, по който потребителят се държи като инвеститор, и по-специално сумата, която е инвестирал, или сложността или стойността на инструментите, не лишава това лице от статута на потребител, доколкото то действа извън рамките на професията си (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-42" href="#t-42">42</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">70.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От това следва, че тези фактори не могат да бъдат релевантни за определянето на легитимацията на посочените органи да предявяват искове в интерес на инвеститорите потребители. С други думи, процесуалната легитимация по член 52, параграф 2 от ДПФИ I не може да бъде отделена от статута на инвеститорите като потребители.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">71.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Изключването на правото на иск на тези органи, и по-конкретно на сдруженията на потребителите, по отношение на някои инвеститори, които имат статут на потребители, косвено би отслабило този статут, въпреки че всъщност той не подлежи на никакви квалификации или резерви. Освен това изключването на това право би накърнило полезното действие на член 52, параграф 2 от ДПФИ I, която се изразява в предоставянето на право на иск в интерес на всички инвеститори потребители, без да се обособяват различни нива на това право в зависимост от размера или естеството на инвестицията. В това отношение трябва да се има предвид също така, че целта на Директива ДПФИ I е — видно от съображения 2 и 31 — да се гарантира на инвеститорите висока степен на защита.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">72.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В този случай е безспорно, че испанското законодателство признава на сдруженията на потребителите правото да представляват правата и интересите на своите членове и общите интереси на потребителите. Запитващата юрисдикция посочва, че физическите лица, които участват в делото по главното производство, са потребители и че статутът им на потребители е установен. Освен това запитващата юрисдикция заявява, че по принцип е признала процесуалната легитимация на сдруженията на потребителите да защитават своите членове в спорове, попадащи в обхвата на ДПФИ I. Тя обаче счита, че процесуалната легитимация на сдруженията на потребителите следва да бъде ограничена, когато те представляват интересите на потребители, които са инвестирали в сложни финансови продукти.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">73.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Същевременно поради причините, изложени в точки 69—71 по-горе, такова съдебно тълкуване, което ограничава процесуалната легитимация на тези сдружения въз основа на стойността или естеството на финансовия продукт, може да накърни полезното действие на член 52, параграф 2 от ДПФИ I.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">74.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От гореизложеното следва, че макар при прилагането на член 52, параграф 2 от ДПФИ I държавите членки да разполагат със свобода на преценка дали сдруженията на потребителите имат процесуалната легитимация да защитават колективните интереси на потребителите или и индивидуалните интереси на своите членове, тази легитимацията е свързана със статута на инвеститорите като потребители. Видът на продуктите или размерът на инвестицията, направена от съответните инвеститори потребители, не са решаващи в това отношение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">г) Процесуална легитимация и злоупотреба с процесуални права с оглед на приложимия режим на безплатна правна помощ </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">75.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Запитващата юрисдикция посочва, че съгласно испанското законодателство сдруженията на потребителите имат право на безплатна правна помощ, когато предявените искове са „пряко свързани с продукти или услуги за общо, обикновено и широкоразпространено използване или потребление“. Това означава, че съгласно приложимото национално право (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-43" href="#t-43">43</a>
</span>) сдруженията на потребителите не са длъжни да плащат разноските на насрещната страна, дори когато са загубили делото. Освен това сдруженията на потребителите не са задължени да плащат съдебните такси, свързани с предявяването на иска.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">76.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Запитващата юрисдикция счита, че в случаи, в които сдружение на потребителите предявява иск, който не е „пряко свързан с продукти или услуги за общо, обикновено и широкоразпространено използване или потребление“, като например сложни финансови продукти, които попадат в обхвата на ДПФИ I, съществува риск от измама или злоупотреба с процесуална легитимация. Злоупотребата се изразява в това, че сдружението на потребителите може да се възползва неправомерно от „привилегирования“ режим на безплатна правна помощ.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">77.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение трябва да се отбележи на първо място, че запитващата юрисдикция е тази, която трябва да тълкува, предвидените в националното право условия, които дават право на сдружение на потребителите да получи безплатна правна помощ. По-конкретно, националната юрисдикция следва да определи дали сложните финансови продукти с висока стойност следва да се считат за попадащи в обхвата на „продукти или услуги за общо, обикновено и широкоразпространено използване или потребление“. Също така националната юрисдикция трябва да определи последиците от класификацията на такива продукти във връзка с приложимостта на националния режим на предоставяне на безплатна правна помощ.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">78.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На второ място, трябва да се направи ясно разграничение между процесуалната легитимация на сдруженията на потребителите в контекста на ДПФИ I и въпроса за предоставянето на безплатна правна помощ или възможна злоупотреба с процесуални права.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">79.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Становището, което застъпвам в настоящото заключение, че процесуалната легитимация на сдруженията на потребителите съгласно член 52, параграф 2 от ДПФИ I не може да се ограничава въз основа на стойността или естеството на съответните финансови продукти, не засяга въпроса дали безплатната правна помощ за тези сдружения може да се ограничава въз основа на такъв критерий.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">80.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение трябва да се отбележи, че член 52, параграф 2 от ДПФИ I (или друг приложим по това време законодателен акт на Съюза) не съдържа разпоредби, които да уреждат правната помощ за органите, които имат право на иск. Следователно, при липсата на законодателство на ЕС относно предоставянето на безплатна правна помощ на сдружения на потребителите, в случаите, когато те предявяват иск в интерес на потребителите в контекста на член 52, параграф 2 от ДПФИ I, такива правила се установяват в националния правен ред на всяка държава членка, в съответствие с принципа на процесуалната автономия, стига тези правила да не са по-неблагоприятни от правилата, които уреждат подобни положения по вътрешното право (принцип на равностойност), и да не правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правото на ЕС (принцип на ефективност) (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-44" href="#t-44">44</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">81.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до принципа на равностойност, трябва да се отбележи, че Съдът не разполага с доказателства, които биха могли да породят съмнения в съответствието на разглежданите по главното производство процесуални правила с този принцип.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">82.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Преценката следва да се извърши от запитващата юрисдикция, но от допълнителна разпоредба 2 на Закон № 1/1996 става ясно, че правилото, че сдруженията на потребителите имат право на безплатна правна помощ, когато предявените искове са пряко свързани с продукти или услуги за общо, обикновено и широкоразпространено използване или потребление, се прилага за всички такива искове, независимо дали се основават на правото на Европейския съюз или на националното право.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">83.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до принципа на ефективност, Съдът вече е приел, че всеки случай, в който се поставя въпросът дали национална процесуална разпоредба прави прилагането на правото на Съюза невъзможно или прекомерно трудно, трябва да се анализира, като се държи сметка за мястото на тази разпоредба в цялото производство, за неговото развитие и за неговите особености пред различните национални инстанции. При това положение, ако е необходимо, трябва да се вземат под внимание принципите, които стоят в основата на националната правораздавателна система, като например принципът на гарантиране на правото на защита, принципът на правна сигурност и правилното протичане на производството (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-45" href="#t-45">45</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">84.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това националните правила, ограничаващи достъпа до безплатна правна помощ, могат да окажат въздействие върху правото на достъп до съд и върху принципа на ефективна съдебна защита, залегнал в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-46" href="#t-46">46</a>
</span>). Това право означава, че на лицата, които не разполагат с достатъчно средства, се предоставя правна помощ, ако тази помощ е необходима, за да се осигури реален достъп до правосъдие (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-47" href="#t-47">47</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">85.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В настоящия случай изглежда, и това трябва да бъде проверено от националната юрисдикция, че предоставянето на безплатна правна помощ на сдруженията на потребителите не зависи от финансовото състояние на сдружението, а само от естеството на продукта или услугата, предмет на спора. Също така изглежда, че при действието на приложимите национални норми принципът „губещият плаща“ не се прилага по отношение на сдруженията на потребителите (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-48" href="#t-48">48</a>
</span>). </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">86.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Доколкото националното право установява благоприятен режим за сдруженията на потребителите и дерогира принципа „губещият плаща“, предвидените в националното право критерии за ползване на този режим, свързани с естеството на продукта, така както се тълкуват от националните съдилища, не изглеждат в състояние да накърнят принципа на ефективност (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-49" href="#t-49">49</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">87.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това, доколкото член 52, параграф 2 от ДПФИ I потвърждава правото на ефективни правни средства за защита, гарантирано от член 47 от Хартата (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-50" href="#t-50">50</a>
</span>), трябва да се отбележи, че въпросният национален режим дава възможност за предоставяне на правна помощ на сдруженията на потребителите, без да се изисква доказване на липса на достатъчно средства. При тези обстоятелства не изглежда, че този специфичен режим на правната помощ би могъл да засегне правото на ефективна съдебна защита на сдружението на потребителите.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">88.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Трябва също така да се добави, че определените от националното право критерии, за да могат сдруженията на потребителите да се ползват от специфичния режим на правна помощ, не засягат, както твърди испанското правителство в съдебното заседание и което запитващата юрисдикция трябва да провери, правото на индивидуалните инвеститори, които имат статут на потребители, да предявят индивидуален иск и да поискат безплатна правна помощ, ако не разполагат с достатъчно средства, в съответствие с приложимите разпоредби на националното право.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">89.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От компетентността на националната юрисдикция е също така да прилага националното законодателство, за да санкционира злоупотребата с процесуални права и предявяването на неоснователни искове (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-51" href="#t-51">51</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">90.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При това положение трябва да се изтъкне, че самият факт, че сдружение на потребителите предприема действия от името на инвеститори потребители, които разполагат със значителни финансови средства и са инвестирали в сложни продукти, не представлява, сам по себе си, процесуална злоупотреба, която да лиши сдружението на потребителите от процесуална легитимация.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">91.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Всяко друго тълкуване, в съответствие с анализа ми по-горе (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-52" href="#t-52">52</a>
</span>), би накърнило полезното действие на член 52, параграф 2 от ДПФИ I.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">92.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на всичко изложено член 52, параграф 2 от ДПФИ I трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална съдебна практика, която по изключение ограничава процесуалната легитимация на сдруженията на потребителите да представляват индивидуалните интереси на определени категории инвеститори със статут на потребители с оглед на стойността и естеството на финансовите продукти, в които те са инвестирали. Това не засяга въпроса дали правната помощ и свързаното с нея освобождаване от заплащане на съдебни такси и разноски на насрещната страна могат да бъдат ограничени въз основа на такива критерии.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">V. Заключение</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">93.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Предлагам на Съда да отговори на преюдициалния въпрос, отправен от Tribunal Supremo (Върховен съд, Испания), както следва: </p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-129" title="page-3">
      „Член 52, параграф 2 от Директива 2004/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 година относно пазарите на финансови инструменти, за изменение на Директиви 85/611/EИО и 93/6/EИО на Съвета и Директива 2000/12/EО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 93/22/EИО на Съвета
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-130" title="page-3">
      трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална съдебна практика, която по изключение ограничава процесуалната легитимация на сдруженията на потребителите да представляват индивидуалните интереси на определени категории инвеститори със статут на потребители с оглед на стойността и естеството на финансовите продукти, в които те са инвестирали. Това не засяга въпроса дали безплатната правна помощ и свързаното с нея освобождаване от заплащане на съдебни такси и разноски на насрещната страна могат да бъдат ограничени въз основа на такива критерии“.
    </p>
    <div/>
  <hr class="note"/>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-1" href="#c-1">1</a>
</span>) Език на оригиналния текст: английски.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-2" href="#c-2">2</a>
</span>) Директива на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 година относно пазарите на финансови инструменти, за изменение на Директиви 85/611/EИО и 93/6/EИО на Съвета и Директива 2000/12/EО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 93/22/EИО на Съвета (OВ L 145, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 8, стр. 247), известна като „ДПФИ I“.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-3" href="#c-3">3</a>
</span>) Член 11, параграф 1 от LEC. Вж. точка 5 от настоящото заключение.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-4" href="#c-4">4</a>
</span>) Допълнителна разпоредба 2 на Закон 1/1996. Вж. точка 6 от настоящото заключение.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-5" href="#c-5">5</a>
</span>) По-долу разглеждам термина „инвеститори потребители“ в точка 65 и сл. от настоящото заключение. </p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-6" href="#c-6">6</a>
</span>) При условията на член 93, параграф 1 от ДПФИ II.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-7" href="#c-7">7</a>
</span>) Решение от 3 юни 2021 г., Jumbocarry Trading (C‑39/20, EU:C:2021:435, т. 28).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-8" href="#c-8">8</a>
</span>) Вж. в този смисъл решения от 8 май 2024 г. Asociaţia ‘Forumul Judecătorilor din România’ (Съюз на съдиите) (C‑53/23, EU:C:2024:388, т. 14), и от 21 юни 2022 г., Ligue des droits humains (C‑817/19, EU:C:2022:491, т. 240).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-9" href="#c-9">9</a>
</span>) Определението за колективен интерес е предмет на дискусия в правната литература. Вж. Boré, L. La défense des intérêts collectifs par les associations devant les juridictions administratives et judiciaires, LGDJ, Paris, 1997, р. 3, който посочва, че колективният интерес включва поне две лица, и няма значение дали става въпрос за две лица или за два милиарда души, защото това е „буквалното значение на думата; то е ясно и просто“ (‘C’est un intérêt qui concerne au moins deux personnes. Qu’il en concerne deux ou deux milliards, peu importe, cela reste un intérêt collectif. Tel est le sens littéral du mot; il est clair et simple’). За разлика от това, по отношение на правното определение на колективния интерес същият автор признава, че то е „неясно и подлежи на обсъждане“ (‘Son sens juridique, au contraire, est obscure et discuté’). Вж. Calais-Auloy, J., Temple, H. Depincé, M. Droit de la consommation. 10th ed., Paris, Dalloz, 2020, р. 719, които определят колективния интерес като „интерес, който е по средата между индивидуалните интереси на някои потребители и общия интерес на всички граждани“ (‘interêt qui se trouve à mi-chemin entre les intérêts individuels de quelques consommateurs et l’intérêt général de tous les citoyens’). Вж. по-долу точка 48 и сл. от настоящото заключение.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-10" href="#c-10">10</a>
</span>) Курсивът е мой. Вж. заключение на генерален адвокат Campos Sánchez-Bordona по дело Khorassani (C‑678/15, EU:C:2017:100, бележка под линия 21).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-11" href="#c-11">11</a>
</span>) Вж. Daams, L. Private enforcement im Kapitalmarktrecht — Das Verhältnis von Aufsichts- und Zivilrecht nach der MiFID II, Verlag Dr. Kovač, Hamburg, 2021, р. 96, където се говори за „максимална хармонизация за конкретен сектор: (‘bereichsspezifische Vollharmonisierung‘). Съображение 7 от ДПФИ II предвижда, че „[…] [т]ъй като основната цел и предмет на [ДПФИ II] е да се съгласуват националните разпоредби относно посочените области, тя следва да бъде приета на основание член 53, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) […]“.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-12" href="#c-12">12</a>
</span>) Вж. най-общо Cafaggi, F., Micklitz, H.W. New Frontiers of Consumer Protection: The Interplay between Private and Public Enforcement, Intersentia. Antwerp, 2009; Fairgrieve, D., Lein, E. Extraterritoriality and Collective Redress, Oxford, Oxford University Press, 2012; Hodges, C. The Reform of Class and Representative Actions in European Legal Systems: A New Framework for Collective Redress in Europe. Hart, Oxford, 2008, р. 15 sq.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-13" href="#c-13">13</a>
</span>) Правото да се предприемат действия съгласно член 52, параграф 2 от ДПФИ I не засяга правомощието на компетентните органи да изискват прекратяване на всяка практика, която противоречи на разпоредбите, приети при прилагането на ДПФИ I, съгласно член 50, параграф 2, буква д) от нея, както и правомощието да приемат административни санкции в съответствие с член 51 от ДПФИ I.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-14" href="#c-14">14</a>
</span>) Вж. Hodges, C. The Reform of Class and Representative Actions in European Legal Systems, цитиран в бележка под линия 12, стр. 15, който посочва, че „предметът, по отношение на който един частен субект, сдружение на потребителите, може да предприеме действия, традиционно се ограничава до съдебна защита на общия потребителски интерес, а не за реализирането на индивидуални интереси или вреди“.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-15" href="#c-15">15</a>
</span>) Такъв, изглежда, е случаят в испанската правна система, както е описано от запитващата юрисдикция. Във френското потребителско право също има примери за искове, свързани с индивидуалните интереси на група потребители. Такъв пример е action de groupe simplifiée (опростен групов иск), предвиден в член L.623‑14 от Code de la Consommation (Кодекс за защита на потребителите). Тази разпоредба позволява на сдруженията на потребителите да предявят иск, когато са известни самоличността и броят на потребителите и когато потребителите са претърпели еднакви вреди. Друг пример е action en réprésentation conjointe (иск при съвместно представителство), предвиден в член L.622‑1 от Code de la Consommation (Кодекс за защита на потребителите). Тази разпоредба дава право на всяко сдружение на потребителите, което е признато за представено в национален мащаб, да предяви иск за обезщетение, когато няколко конкретно установени потребители са претърпели лична вреда с общ произход от действията на едно и също лице, ако са упълномощени за това от поне двама от засегнатите потребители. В научната литература се изтъква отличителният характер на този иск „made in France“, тъй като той е отделен от колективния интерес на потребителите и има за цел да защити „съвкупност от индивидуални интереси“; вж. Poillot, E. L’action des associations en réprésentation conjointe — In: Sauphanor-Brouillaud N. et all., Les Contrats de Consommation. Règles Communes, Traité de Droit Civil sous la direction de Jacques Ghestin, LGDJ, 2011, р. 1075 (курсивът е мой).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-16" href="#c-16">16</a>
</span>) Курсивът е мой. Във Франция член L.452‑2 от Code monétaire et financier (Паричен и финансов кодекс) дава право на определени сдружения на инвеститори при обстоятелства, при които няколко определени инвеститора са претърпели лична вреда с общ произход от действията на едно и също лице, да предявят искове за обезщетение от името на тези инвеститори, ако са упълномощени за това от поне двама от засегнатите инвеститори.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-17" href="#c-17">17</a>
</span>) Вж. Hodges, C., Voet, S. Delivering Collective Redress: New Technologies, Oxford, Hart, 2018, р. 12, където се отбелязва, че „в продължение на много години Европа се бори да заеме ясна позиция по отношение на колективните искове и да създаде съгласувана правна рамка“. Вж. също Mullenix, L.S. For the Defense: 28 Shades of European Class Actions — In: Uzelac, A., Voet, S. (eds.), Class Actions in Europe, Holy Grail or Wrong Trail?, Springer, 2021, 43—69.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-18" href="#c-18">18</a>
</span>) Директива от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори (OВ L 95, 1993 г., стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-19" href="#c-19">19</a>
</span>) Вж. в този смисъл решение от 4 юли 2024 г., Caixabank и др. (Контрол за прозрачност на колективни искове) (C‑450/22, EU:C:2024:577, т. 26 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-20" href="#c-20">20</a>
</span>) Директива на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 1998 г. относно исковете за преустановяване на нарушения с цел защита на интересите на потребителите (OВ L 166, 1998 г., стр. 51; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 4, стр. 217).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-21" href="#c-21">21</a>
</span>) Вж. критичното становище на Hodges, C. The Reform of Class and Representative Actions in European Legal Systems, цитиран по-горе в бележка под линия 14, на стр. 10, в което се отбелязва, че „погрешно е да се смята, че мерките на ЕС, по-специално Директива 98/27 относно исковете за преустановяване на нарушения, хармонизират голяма част от съществуващите преди това национални колективни механизми. Може дори да се каже, че ефектът от тази директива е по-скоро замъгляване, отколкото хармонизиране или опростяване на цялостното положение“. </p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-22" href="#c-22">22</a>
</span>) Директива на Съвета от 10 май 1993 г. относно инвестиционните услуги в областта на ценните книжа (OВ L 141, 1993 г., стр. 27; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 7, стр. 3). </p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-23" href="#c-23">23</a>
</span>) Вж. съображение 1 от ДФПИ I.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-24" href="#c-24">24</a>
</span>) Директива на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. (OВ L 110, 2009 г., стр. 30).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-25" href="#c-25">25</a>
</span>) Директива на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2020 г., която също така отменя Директива 2009/22/ЕО (OВ L 409, 2020 г., стр. 1).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-26" href="#c-26">26</a>
</span>) Вж., Kodek, G. Representative Actions — a Judge’s View, Praefatio, Lex &amp; Forum 2024, vol. 1, стр. 1, който изтъква, че Директива 2020/1828 „отразява скептичния и дори рестриктивен подход, характерен за предишни инициативи на ЕС“. </p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-27" href="#c-27">27</a>
</span>) Член 3, точка 3 от Директива 2020/1828.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-28" href="#c-28">28</a>
</span>) Вж. съображение 13 от Директива 2020/1828, което гласи, че „[п]о-специално, тъй като е налице повишено търсене от страна на потребителите на финансови и инвестиционни услуги, е важно да се подобри прилагането на потребителското право в тези области“.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-29" href="#c-29">29</a>
</span>) Курсивът е мой. Вж. също съображение 15, което гласи, че Директива 2020/1828 „не следва да засяга правните актове, изброени в приложение I, и следователно не следва […] да заменя който и да е евентуален механизъм за принудително изпълнение, които тези правни актове могат да съдържат“.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-30" href="#c-30">30</a>
</span>) Курсивът е мой.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-31" href="#c-31">31</a>
</span>) Вж. в този смисъл решение от 11 януари 2024 г., G (Такси за предсрочно прекратяване) (C‑371/22, EU:C:2024:21, т. 50 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-32" href="#c-32">32</a>
</span>) Законодателната история на член 52, параграф 2 от ДПФИ I показва, че законодателят е възнамерявал да придаде широк обхват на предвидените в него действия. Член 48, параграф 2 от Предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно инвестиционните услуги и регулираните пазари и за изменение на Директива 85/611/ЕИО на Съвета, Директива 93/6/ЕИО на Съвета и Директива 2000/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (COM/2002/625 final) започва с „по отношение на правото на обжалване, посочено в параграф 1“. Така то установява пряка връзка между правото да се предяви иск от един от изброените в разпоредбата органи и правото да се подаде жалба по съдебен ред срещу всяко решение, което е взето съгласно законовите, подзаконовите или административните разпоредби, както е посочено в член 48, параграф 1 от това предложение. Това уводно изречение не е включено в окончателния текст.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-33" href="#c-33">33</a>
</span>) „Клиент“ означава „всяко физическо или юридическо лице, на което инвестиционният посредник предоставя инвестиционни и/или допълнителни услуги“. „Професионален клиент“ означава клиент, който отговаря на критериите, определени в приложение II, а „непрофесионален клиент“ е клиент, който е различен от професионален клиент.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-34" href="#c-34">34</a>
</span>) Stuyck, J. La notion de consommateur en droit de l’Union européenne — In: Combet, M., Le droit européen de la consommation au XXIe siècle, Etat des lieux et perspectives, Bruylant, 2022, р. 25.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-35" href="#c-35">35</a>
</span>) Вж. в този смисъл решение от 2 май 2019 г., Pillar Securitisation (C‑694/17, EU:C:2019:345, т. 34 и цитираната съдебна практика). </p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-36" href="#c-36">36</a>
</span>) Вж. директивите, изброени в приложение I към Директива 2009/22, където се определят правилата за защита на интересите на потребителите. Директивите, които са от особено значение, са Директива 93/13 и Директива 2002/65 на Европейския парламент и на Съвета от 23 септември 2002 година относно дистанционната търговия на потребителски финансови услуги и за изменение на Директива 90/619/ЕИО на Съвета и Директиви 97/7/ЕО и 98/27/ЕО (OВ L 271, 2002 г., стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 4, стр. 183).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-37" href="#c-37">37</a>
</span>) Вж. Riassetto, I. L’investisseur-consommateur à la croisée du droit financier et du droit de la consommation. The investor-consumer at the crossroads of financial and consumer law — European Journal of Consumer Law — Revue Européenne du Droit de la Consommation, 2023, vol. 2, р. 373.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-38" href="#c-38">38</a>
</span>) За обективното разбиране на понятието „потребител“ вж. решения от 4 юли 2024 г., Caixabank и др. (Контрол за прозрачност на колективните искове) (C‑450/22, EU:C:2024:577, т. 49 и цитираната съдебна практика), и от 3 октомври 2019 г., Petruchová (C‑208/18, EU:C:2019:825, т. 55). Вж. Poillot, E. Clients et consommateurs en droit bancaire et financier: entre protection subjective et protection objective de la partie faible en droit européen’ — Hors-série Banque &amp; Droit, февруари 2023 г., стр. 10 и особено стр. 13; Prorok, J. La distinction entre consommateur et investisseur. Commentaire CJUE, 4e chambre, 2 avril 2020, aff. C‑500/18, AU c/Reliantco Investments et Reliantco Investments Limassol Sucursala Bucureşti — Banque &amp; Droit, май—юни 2020 г., стр. 48 и особено стр. 49.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-39" href="#c-39">39</a>
</span>) В ДПФИ II съответната разпоредба относно извънсъдебния механизъм е член 75, а заглавието му изрично споменава „жалби на потребители“.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-40" href="#c-40">40</a>
</span>) Вж. съображения 77, 156 и 166 от ДПФИ II.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-41" href="#c-41">41</a>
</span>) Riassetto, I. L’investisseur-consommateur à la croisée du droit financier et du droit de la consommation. The investor-consumer at the crossroads of financial and consumer law, цитиран в бележка под линия 37, стр. 369—386; Riassetto, I., Prestations de services d’investissement et clauses abusives — In: Henry, X. (dir.), Des contrats civils et commerciaux aux contrats de consommation, Mélanges en l’honneur du Doyen Bernard Gross, Presses Universitaires de Nancy, 2009, р. 273. Вж. също Poillot, E. Clients et consommateurs en droit bancaire et financier: entre protection subjective et protection objective de la partie faible en droit européen, цитиран в бележка под линия 38, стр. 15, където се изтъква, че съвместното съществуване и връзката между двете системи за закрила произтичат от член 12 ДФЕС. </p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-42" href="#c-42">42</a>
</span>) Вж. по аналогия решения от 3 октомври 2019 г., Petruchová (C‑208/18, EU:C:2019:825, т. 42), и от 2 април 2020 г., Reliantco Investments и Reliantco Investments Limassol Sucursala Bucureşti (C‑500/18, EU:C:2020:264, т. 53).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-43" href="#c-43">43</a>
</span>) Вж. точка 7 от настоящото заключение.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-44" href="#c-44">44</a>
</span>) Вж. в този смисъл решение от 20 септември 2018 г., EOS KSI Slovensko (C‑448/17, EU:C:2018:745, т. 36).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-45" href="#c-45">45</a>
</span>) Решение от 27 февруари 2014 г., Pohotovosť (C‑470/12, EU:C:2014:101, т. 51).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-46" href="#c-46">46</a>
</span>) Вж. в този смисъл решение от 22 декември 2010 г., DEB (C‑279/09, EU:C:2010:811, т. 29—31).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-47" href="#c-47">47</a>
</span>) Вж. в този смисъл решение от 27 февруари 2014 г., Pohotovosť (C‑470/12, EU:C:2014:101, т. 53).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-48" href="#c-48">48</a>
</span>) По въпроса за финансирането на сдруженията на потребителите в контекста на колективна защита, вж. Hodges, C., The Reform of Class and Representative Actions in European Legal Systems, цитиран в бележка под линия 12, стр. 234, където се посочва, че „предоставянето на по-голяма или по-малка защита на НПО от правилото „губещият плаща“ е теоретична възможност, но […] безпринципна“. Може да се отбележи, че Директива 2020/1828 е в подкрепа на принципа „губещият плаща“ при представителни искове за налагане на мерки за обезщетение. Съгласно член 12 от тази директива „държавите членки гарантират, че загубилата страна в представителен иск за налагане на мерки за обезщетение е задължена да заплати разноските по производството, направени от спечелилата страна, в съответствие с условията и изключенията, предвидени в националното право, приложимо към съдебното производство като цяло“.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-49" href="#c-49">49</a>
</span>) Вж. в този смисъл решение от 27 февруари 2014 г., Pohotovosť (C‑470/12, EU:C:2014:101, т. 54).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-50" href="#c-50">50</a>
</span>) Вж. в този смисъл решение от 13 септември 2018 г., UBS Europe и др. (C‑358/16, EU:C:2018:715, т. 57). </p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-51" href="#c-51">51</a>
</span>) Отбелязвам, че Директива 2020/1828 оставя на държавите членки да регламентират въпроса за злоупотребата с предявяването на искове. Съображение 39 от тази директива гласи „[з]а да се избегне злоупотреба с предявяването на искове, държавите членки следва да приемат нови правила или да прилагат съществуващи правила съгласно националното право, така че съдът или административният орган да може да реши да отхвърли явно неоснователни случаи, веднага след като съдът или административният орган е получил необходимата информация, за да обоснове това решение“.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-52" href="#c-52">52</a>
</span>) Точка 71 от настоящото заключение. </p>
</body>
</html>
