ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА (шести състав)

4 септември 2025 година(*)

„ Преюдициално запитване — Член 53, параграф 2 и член 94, буква в) от Процедурния правилник на Съда — Изискване за посочване на причините, поради които е необходим отговор на Съда, както и на връзката между разпоредбите на правото на Съюза, чието тълкуване се иска, и приложимото национално законодателство — Липса на достатъчно точни сведения — Явна недопустимост “

По дело C‑19/25

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд (България) с акт от 15 януари 2025 г., постъпил в Съда на 15 януари 2025 г., в рамките на производство по дело

„Клеймкомпас“ ЕООД,

СЪДЪТ (шести състав),

състоящ се от: A. Kumin, председател на състава, F. Biltgen (докладчик), председател на първи състав, и I. Ziemele, съдия,

генерален адвокат: M. Campos Sánchez-Bordona,

секретар: A. Calot Escobar,

предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, да се произнесе с мотивирано определение в съответствие с член 53, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда,

постанови настоящото

Определение

1        Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 267, първа алинея ДФЕС във връзка с член 6, параграф 3 и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС.

2        Запитването е отправено в рамките на производство, образувано по искане на „Клеймкомпас“ ЕООД, дружество, учредено съгласно българското право, за издаване на заповед за изпълнение срещу Wizz Air Hungary Zrt, дружество, учредено съгласно унгарското право, за сума, съответстваща на обезщетението, дължимо на пътник за претърпените вреди вследствие на закъснението на полет.

 Правна уредба

 Правото на Съюза

3        Член 94 от Процедурния правилник на Съда гласи:

„Освен отправените до Съда преюдициални въпроси преюдициалното запитване:

a)      съдържа кратко изложение на предмета на спора и на релевантните факти, така както са установени от запитващата юрисдикция, или поне изложение на фактите, на които се основават въпросите;

б)      възпроизвежда съдържанието на приложимите в случая национални разпоредби и ако е необходимо — релевантната национална съдебна практика;

в)      излага причините, поради които запитващата юрисдикция има въпроси относно тълкуването или валидността на някои разпоредби на правото на Съюза, както и установената от нея връзка между тези разпоредби и националното законодателство, приложимо в главното производство“.

 Българското право

4        Гражданският процесуален кодекс (ДВ, бр. 59 от 20 юли 2007 г.), в редакцията си, приложима към спора в главното производство, предвижда в член 3, озаглавен „Добросъвестност“:

„Участващите в съдебните производства лица и техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Те са длъжни да изнасят пред съда само истината“.

5        Член 232 („Оттегляне на иска“) от Гражданския процесуален кодекс в редакцията му, приложима към спора в главното производство, предвижда:

„Ищецът може да оттегли исковата си молба без съгласието на ответника до приключване на първото заседание по делото. Ако ищецът предяви отново същия иск, той може да използва събраните доказателства в новото дело само ако за тяхното повторно събиране има трудно преодолима пречка“.

 Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси

6        В рамките на производство за издаване на заповед за изпълнение, образувано по искане на Клеймкомпас пред Софийски районен съд (България), който е запитващата юрисдикция, посоченият съд отправя първо преюдициално запитване, заведено в секретариата на Съда под номер C‑625/24. Това дело се отнася до тълкуването на няколко разпоредби от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 351, 2012 г., стр. 1).

7        Още преди започването на писмената фаза на производството пред Съда по дело C‑625/24 Клеймкомпас иска от запитващата юрисдикция да прекрати заповедното производство, тъй като оттегля претенциите си.

8        На отправеното му от запитващата юрисдикция искане относно мотивите за оттеглянето заявителят в главното производство отговаря, че съгласно приложимото национално процесуално право изявлението за оттегляне не се нуждае от никакви мотиви.

9        Запитващата юрисдикция отбелязва, че след това оттегляне заявителят в главното производство може да предяви вземането си в следващ съдебен процес. Като се има предвид обаче, че не са представени мотиви, обосноваващи оттеглянето, тази юрисдикция счита, че последното може да представлява злоупотреба с право. Заявителят в главното производство възнамерявал да прекрати главното производство единствено с цел претенциите му да се разгледат в последващо производство и делото да бъде решено по‑бързо, без да трябва да изчаква отговора на Съда, който освен това може да не е благоприятен за него.

10      Запитващата юрисдикция си задава въпроса дали поведението на заявителя в главното производство не противоречи на обществения интерес, залегнал в основата на системата на съдебно сътрудничество, уредена в член 267 ДФЕС, и при какви условия следва евентуално да се предпочете интересът на тази страна пред обществения интерес.

11      Тази юрисдикция уточнява, че връзката между делото, с което е сезирана, и правото на Съюза е очевидна, тъй като е отправено преюдициално запитване по дело C‑625/24 и отговорът на Съда е релевантен не само за настоящото дело, но и за множество други подобни дела, с които тя редовно е сезирана всеки месец.

12      При тези обстоятелства Софийски районен съд решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Следва ли чл. 267, [първа алинея] [ДФЕС] във връзка с изискването за ефективност на съдебното прилагане на правото на Съюза съгласно чл. 19, пар. 1, [втора алинея] [ДЕС] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която дава право на страна да оттегли искането за образуване на съдебното дело, по което национален съд е отправил преюдициален въпрос до [Съда], като това препятства последния да даде еднообразно тълкуване на правото на Съюза?2)      При отрицателен отговор на първия въпрос — следва ли посочените в първия въпрос разпоредби във връзка с принципа за забрана за злоупотреба с право като общ принцип на правото по чл. 6, пар. 3 [ДЕС], да се тълкуват в смисъл, че при преценка на националния съд дали оттегляне на искане за образуване на дело, по което е отправен преюдициален въпрос до [Съда], следва да не уважи същото поради злоупотреба с право съгласно националния си процесуален закон, националният съд следва да вземе предвид интереса от осигуряване на еднообразно тълкуване на правото на Съюза и по какви критерии следва да балансира този обществен интерес с интереса на страната (вкл. предвид възможността същата отново да упражни претенцията си пред съдебен състав, който ще бъде избран повторно на случаен принцип)?“.

 По допустимостта на преюдициалното запитване

13      Съгласно член 53, параграф 2 от Процедурния правилник, когато преюдициално запитване е явно недопустимо, Съдът може във всеки един момент, след изслушване на генералния адвокат и без да провежда докрай производството, да реши да се произнесе с мотивирано определение.

14      Тази разпоредба следва да се приложи по настоящото дело.

15      Съгласно постоянната съдебна практика въведеното с член 267 ДФЕС производство е инструмент за сътрудничество между Съда и националните юрисдикции, чрез който Съдът предоставя на националните юрисдикции насоки за тълкуването на правото на Съюза, които са им необходими за решаването на висящия пред тях спор (решение от 26 март 2020 г., Miasto Łowicz и Prokurator Generalny, C‑558/18 и C‑563/18, EU:C:2020:234, т. 44 и цитираната съдебна практика).

16      След като актът за преюдициално запитване е основание за това производство, в самия акт националната юрисдикция трябва ясно да посочи фактическата обстановка и правната уредба в основата на спора в главното производство и да даде необходимите обяснения за причините да избере разпоредбите от правото на Съюза, които иска да бъдат тълкувани, както и за връзката, която прави между тези разпоредби и приложимото към спора, с който е сезирана, национално законодателство (вж. в този смисъл по-специално решение от 4 юни 2020 г., C. F. (Данъчна ревизия), C‑430/19, EU:C:2020:429, т. 23 и цитираната съдебна практика).

17      В това отношение е важно да се подчертае също, че съдържащата се в актовете за преюдициално запитване информация трябва да позволи, от една страна, на Съда да даде полезен отговор на поставените от националната юрисдикция въпроси, а от друга, на правителствата на държавите членки и на другите заинтересовани субекти да упражнят правото си по член 23 от Статута на Съда на Европейския съюз да представят становища. Съдът трябва да следи това право да се зачита, предвид факта че съгласно тази разпоредба на заинтересованите субекти се съобщават само актовете за преюдициално запитване (вж. в този смисъл решение от 2 септември 2021 г., Irish Ferries, C‑570/19, EU:C:2021:664, т. 134 и цитираната съдебна практика).

18      Тези кумулативни изисквания към съдържанието на преюдициалното запитване са посочени изрично в член 94 от Процедурния правилник, с който запитващата юрисдикция би следвало да е запозната в рамките на въведеното от член 267 ДФЕС сътрудничество и с който тя следва неотклонно да се съобразява (определение от 3 юли 2014 г., Talasca, C‑19/14, EU:C:2014:2049, т. 21, и решение от 9 септември 2021 г., Топлофикация София и др., C‑208/20 и C‑256/20, EU:C:2021:719, т. 20 и цитираната съдебна практика). Освен това те са припомнени в точки 13, 15 и 16 от Препоръките на Съда на Европейския съюз към националните юрисдикции относно отправянето на преюдициални запитвания (ОВ C, C/2024/6008).

19      В случая с въпросите си запитващата юрисдикция иска по същество да се установи, от една страна, дали член 267 ДФЕС и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат немотивирано оттегляне на искане за образуване на дело в заповедно производство на етап, в който не е налице състезателно производство, и при положение че Съдът вече е бил сезиран с преюдициално запитване, и от друга страна, какви биха били условията за претегляне на интересите, които следва да намерят приложение при преценката на такова оттегляне с оглед на забраната за злоупотреба с право, предвидена в националното право.

20      Това преюдициално запитване обаче очевидно не отговаря на изискванията на член 94, буква в) от Процедурния правилник, тъй като не позволява да се определят причините, поради които запитващата юрисдикция има въпроси относно тълкуването на цитираните в преюдициалните въпроси разпоредби и принципи, нито посочва връзката между тези разпоредби и принципи и приложимото към главното производство национално законодателство.

21      Всъщност, що се отнася до първия въпрос, запитващата юрисдикция не уточнява в каква степен предвиденото в член 19, параграф 1 ДЕС изискване за ефективна съдебна защита на правата, предоставени от правото на Съюза, е поставено под въпрос в рамките на спора по главното производство.

22      Следва да се припомни, че член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС задължава държавите членки да установят правните средства, необходими, за да се гарантира на правните субекти зачитането на правото им на съдебна защита в областите, обхванати от правото на Съюза (решение от 21 декември 2021 г., Randstad Italia, C‑497/20, EU:C:2021:1037, т. 56 и цитираната съдебна практика).

23      От акта за преюдициално запитване обаче е видно, че главното производство не е състезателно по своя характер, а става такова едва при връчването на заповедта за изпълнение на нейния адресат.

24      При това положение решението на заявителя в главното производство да не продължи производство с едностранен характер не може да засегне правото на съдебна защита, гарантирано от член 19, параграф 1 ДЕС, независимо дали става въпрос за лицето, срещу което се иска издаването на заповед за изпълнение, или a fortiori за заявителя, подал посоченото заявление.

25      Освен това, що се отнася до позоваването на член 267 ДФЕС, следва да се припомни, че този член е призван да установи диалог между съдилища — между Съда и юрисдикциите на държавите членки, който да има за цел да осигури еднообразното тълкуване на правото на Съюза (вж. в този смисъл решение от 6 юни 2024 г., AVVA и др. (Съдебен процес чрез видеоконференция без европейска заповед за разследване), C‑255/23 и C‑285/23, EU:C:2024:462, т. 35).

26      Преюдициалното запитване обаче не позволява да се разберат причините, поради които запитващата юрисдикция приема, че член 267 ДФЕС може да се противопостави на решението на заявителя в главното производство, който, след като е започнал производство за издаване на заповед за изпълнение, решава да оттегли искането си, което слага край на производството.

27      Що се отнася до втория въпрос, запитващата юрисдикция не посочва връзката между правото на Съюза и преценката за наличие на злоупотреба с право от гледна точка на националното процесуално право.

28      Всъщност, от една страна, що се отнася до принцип на правото на Съюза, забраняващ посочената в този въпрос злоупотреба с право, тази юрисдикция не посочва никаква норма от това право, на която Клеймкомпас да се е позовало с цел измама или злоупотреба при оттеглянето на искането си за образуване на дело в главното производство, тъй като извършването на посоченото оттегляне попада в обхвата на приложимите национални процесуални разпоредби.

29      От друга страна, запитващата юрисдикция не уточнява при какви условия оттеглянето на искането за образуване на дело, извършено съгласно националното процесуално право, би могло да представлява такава злоупотреба от гледна точка на правото на Съюза.

30      Във всеки случай въпросът кои критерии трябва да се вземат предвид при претеглянето на интересите, за да се прецени наличието на злоупотреба с национално процесуално право, е тясно свързан с тълкуването на последното. Съгласно постоянната съдебна практика обаче Съдът няма компетентност да тълкува националното право, тъй като това е задача единствено на запитващата юрисдикция (вж. в този смисъл решение от 26 октомври 2023 г., EDP — Energias de Portugal и др., C‑331/21, EU:C:2023:812, т. 40 и цитираната съдебна практика).

31      При тези обстоятелства следва да се констатира, че запитващата юрисдикция не обяснява с достатъчна степен на яснота и точност връзката между разпоредбите на правото на Съюза, на които се позовава в преюдициалните си въпроси, и националното законодателство, приложимо към главното производство, така че Съдът не може да прецени доколко е необходим отговор на поставените въпроси, за да може тази юрисдикция да постанови решението си.

32      Освен това посоченото от запитващата юрисдикция обстоятелство, че отговорът на Съда на поставените по дело C‑625/24 въпроси би могъл да бъде релевантен в други бъдещи производства от същия вид като разглежданото по това дело, е без значение за преценката на допустимостта на настоящото преюдициално запитване. Всъщност наличието на други национални дела, по които отговорът на Съда на тези въпроси би могъл да се окаже полезен, не може да обоснове даването на отговор от страна на Съда на допълнителни въпроси по настоящото дело, поставени в рамките на същото главно производство (вж. в този смисъл определение от 8 юни 2021 г., Centraal Justitieel Incassobureau, C‑699/20, EU:C:2021:465, т. 19).

33      С оглед на всички изложени по-горе съображения настоящото преюдициално запитване е явно недопустимо на основание член 53, параграф 2 от Процедурния правилник.

34      Следва обаче да се припомни, че запитващата юрисдикция си запазва възможността да отправи ново преюдициално запитване, като предостави на Съда всички данни, които му позволяват да се произнесе (вж. в този смисъл решение от 11 септември 2019 г., Călin, C‑676/17, EU:C:2019:700, т. 41 и цитираната съдебна практика).

 По съдебните разноски

35      С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски.

По изложените съображения Съдът (шести състав) определи:

Преюдициалното запитване, отправено от Софийски районен съд (България) с акт от 15 януари 2025 г., е явно недопустимо.

Съставено в Люксембург на 4 септември 2025 година.

*      Език на производството: български.