<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-620/18</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62018CC0620</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:392">EU:C:2020:392</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>38</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>38</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Заключение на M. Campos Sánchez-Bordona — Дело C-620/18</HT></P><P><HT TYPE="SC">Унгария/Парламент и Съвет</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">M. Campos Sánchez-Bordona</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20200528">28 май 2020 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: испански.</P></NOTE></P></TI><STI><P>Дело C‑620/18</P><P>Унгария</P><P>срещу</P><P>Европейски парламент,</P><P>Съвет на Европейския съюз</P></STI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Жалба за отмяна</KEYWORD><KEYWORD>Директива (ЕС) 2018/957</KEYWORD><KEYWORD>Директива 96/71/ЕО</KEYWORD><KEYWORD>Командироване на работници в рамките на предоставянето на услуги</KEYWORD><KEYWORD>Разпоредби относно условията на труд, защитата на здравето и безопасността на работниците</KEYWORD><KEYWORD>Неподходящо правно основание</KEYWORD><KEYWORD>Злоупотреба с власт</KEYWORD><KEYWORD>Дискриминационни, ненужни или непропорционални ограничения</KEYWORD><KEYWORD>Нарушение на принципа на свободно предоставяне на услуги</KEYWORD><KEYWORD>Възнаграждение на командированите работници</KEYWORD><KEYWORD>Продължително командировани работници</KEYWORD><KEYWORD>Нарушение на Регламент (ЕО) № 593/2008 относно приложимото право към договорни задължения</KEYWORD><KEYWORD>Нарушение на принципите на правна сигурност и на законодателна яснота</KEYWORD><KEYWORD>Колективни действия на работниците</KEYWORD><KEYWORD>Автомобилен транспорт</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><CONTENTS.CONCLUSION><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>Главното искане на Унгария е Съдът да отмени Директива (ЕС) 2018/957<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P>Директива на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20180628">28 юни 2018 година</DATE> за изменение на Директива 96/71/ЕО относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="173" PAGE.FIRST="16" DATE.PUB="2018">OB L 173, 2018 г., стр. 16</REF.DOC.OJ>, наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>Директива 2018/957<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>).</P></NOTE> за изменение на Директива 96/71/ЕО<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P>Директива на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="19961216">16 декември 1996 година</DATE> относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="018" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1997">OB L 18, 1997 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 4, стр. 29, наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>Директива 96/17<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>).</P></NOTE> относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги. При условията на евентуалност тази държава иска да бъдат отменени различни разпоредби на Директива 2018/957.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">I.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Директива 96/71</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>Директива 96/71 е приета на основание член 57, параграф 2 и член 66 от Договора за ЕО (понастоящем член 53, параграф 1 ДФЕС и член 62 ДФЕС).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>Съгласно член 3, параграф 1 целта на тази директива е на работниците, командировани на територията на държавите членки, да се гарантират, що се отнася до посочените в нея въпроси, редът и условията на работа, които са определени в държавата членка, в която се извършва работата, от законови, подзаконови или административни разпоредби или от колективни договори или арбитражни решения, които са били обявени за общоприложими.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="2"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>Видно от член 3, параграф 1, буква в), сред обхванатите от Директива 96/71 въпроси са и минималните ставки на заплащане, включително ставките за извънреден труд.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Директива 2018/957</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>Директива 2018/957 е приета на основание член 53, параграф 1 ДФЕС и член 62 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>С член 1, точка 1, буква б) от Директива 2018/957 в член 1 от Директива 96/71 се включват следните параграфи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="001.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>–1.</NO.PARAG><ALINEA>Настоящата директива осигурява закрила на командированите работници по време на тяхното командироване в контекста на свободното предоставяне на услуги, като установява задължителни разпоредби по отношение на условията на труд и защитата на здравето и безопасността на работниците, които трябва да бъдат спазвани.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="001.001A"><NO.PARAG>–1а.</NO.PARAG><ALINEA>Настоящата директива не засяга по какъвто и да било начин упражняването на основни права, признати от държавите членки и на равнището на Съюза, включително правото или свободата да се стачкува или да се предприемат други действия, обхванати от специфичните системи на колективни трудови правоотношения в държавите членки в съответствие с националното право и/или практика. Също така тя не засяга правото да се договарят, сключват и изпълняват колективни трудови договори или да се предприемат колективни действия в съответствие с националното право и/или практика<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>С член 1, точка 2, буква а) от Директива 2018/957 се изменя член 3, параграф 1 от Директива 96/71, като се заменя със следния текст:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="001.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>1.</NO.PARAG><ALINEA><P>Държавите членки гарантират, независимо от приложимото за трудовото правоотношение право, че предприятията, посочени в член 1, параграф 1, осигуряват на работниците, които са командировани на тяхна територия, на основата на равно третиране, ред и условия на работа, включващи следните елементи, които са определени в държавата членка, в която се извършва работата:</P><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P>‐</NO.P><TXT>от законови, подзаконови или административни разпоредби, и/или</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>‐</NO.P><TXT>от колективни трудови договори или арбитражни решения, които са били обявени за общоприложими или се прилагат в съответствие с параграф 8[:]</TXT><P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>максимална продължителност на работата и минимална продължителност на почивката;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>минимален платен годишен отпуск;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>възнаграждение, включително ставки за извънреден труд; настоящата буква не се отнася за допълнителни професионални пенсионни схеми;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>г)</NO.P><TXT>условия за наемане на работници, в частност от предприятия за временна работа;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>д)</NO.P><TXT>здраве, безопасност и хигиена на работното място;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>е)</NO.P><TXT>защитни мерки по отношение на реда и условията на работа на бременни жени или кърмачки, деца и младежи;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>ж)</NO.P><TXT>равно третиране на мъжете и жените и други разпоредби за недискриминация;</TXT></NP></ITEM><?PAGE NO="3"?><ITEM><NP><NO.P>з)</NO.P><TXT>условия за настаняване на работниците, предоставяно от работодателя на работници, изпратени извън обичайното място на работа;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>и)</NO.P><TXT>добавки или възстановяване на разходи за покриване на пътни разходи, разходи за храна и квартирни разходи на работниците, изпратени далеч от дома по професионални причини[.]</TXT></NP></ITEM></LIST></P></NP></ITEM></LIST><P>Буква и) се прилага изключително за пътни разходи, разходи за храна и квартирни разходи, направени от командировани работници, когато от тях се изисква да пътуват до и от обичайното им работно място в държавата членка, на чиято територия са командировани, или когато са временно изпратени от своя работодател от обичайното им място на работа на друго място на работа.</P><P>За целите на настоящата директива понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>възнаграждение<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/> се определя от националното право и/или практика на държавата членка, на чиято територия е командирован работникът, и означава всички съставни елементи на възнаграждението, които са задължителни по силата на национални законови, подзаконови или административни разпоредби или на колективни трудови договори или арбитражни решения, които в тази държава членка са били обявени за общоприложими или се прилагат в съответствие с параграф 8.</P><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>.</P></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>С член 1, точка 2, буква б) от Директива 2018/957 в член 3 от Директива 96/71 се вмъква нов параграф –1а, който гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="001.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>–1а.</NO.PARAG><ALINEA><P>Когато действителната продължителност на дадено командироване надхвърля 12 месеца, държавите членки гарантират, независимо от приложимото за трудовото правоотношение право, че предприятията, посочени в член 1, параграф 1, осигуряват на работниците, командировани на тяхна територия, на основата на равно третиране, в допълнение към реда и условията на работа, посочени в параграф 1 от настоящия член, всички приложими ред и условия на работа, които са установени в държавата членка, в която се извършва работата:</P><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P>‐</NO.P><TXT>от законови, подзаконови или административни разпоредби, и/или</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>‐</NO.P><TXT>от колективни трудови договори или арбитражни решения, които са били обявени за общоприложими или се прилагат в съответствие с параграф 8.</TXT></NP></ITEM></LIST><P>Първа алинея от настоящия параграф не се прилага за следните елементи:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>процедурите, формалностите и условията за сключването и прекратяването на трудовия договор, включително клаузите за неконкуриране;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>допълнителните професионални пенсионни схеми.</TXT></NP></ITEM></LIST><P>Когато доставчикът на услуги предостави мотивирано уведомление, държавата членка, в която се предоставя услугата, удължава на 18 месеца периода, посочен в първа алинея.</P><P>Когато предприятие, посочено в член 1, параграф 1, заменя командирован работник с друг командирован работник, изпълняващ същата задача на същото място, продължителността на командироването за целите на настоящия параграф е общата продължителност на периодите на командироване на съответните отделни командировани работници.</P><?PAGE NO="4"?><P>Понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>същата задача на същото място<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>, посочено в четвъртата алинея от настоящия параграф, се определя[,] като се вземат предвид, наред с останалото, естеството на предоставяната услуга, извършваната работа и адресът(ите) на работното място<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>.</P></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>Съгласно член 1, точка 2, буква в) от Директива 2018/957 член 3, параграф 7 от Директива 96/71 вече има следния текст:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="001.007"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>7.</NO.PARAG><ALINEA>Параграфи 1—6 не засягат прилагането на реда и условията на работа, които са по-благоприятни за работниците.</ALINEA><ALINEA>Специфичните добавки, свързани с командироването, се смятат за част от възнаграждението, освен ако са изплатени като възстановяване на разходи, които фактически са били направени във връзка с командироването, като пътни разходи, разходи за храна и квартирни разходи. Без да се засяга параграф 1, [първа алинея,] буква з) […] работодателят възстановява на командированите работниците такива разходи в съответствие с националното право и/или практика, приложими към трудовото правоотношение.</ALINEA><ALINEA>Когато в реда и условията на работа, приложими за трудовото правоотношение, не се посочва дали и кои елементи на специфичната добавка, свързана с командироването, трябва да се изплатят като възстановяване на разходи, които фактически са били направени във връзка с командироването или които са част от възнаграждението, тогава цялата добавка се счита за платена като възстановяване на разходи<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>Съгласно член 3, параграф 3 от Директива 2018/957:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>Настоящата директива се прилага за сектора на автомобилния транспорт от датата на прилагане на законодателния акт за изменение на Директива 2006/22/ЕО по отношение на изискванията за прилагане и за определяне на специални правила по отношение на Директива 96/71/ЕО и Директива 2014/67/ЕС [на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20140515">15 май 2014 година</DATE> за осигуряване на изпълнението на Директива 96/71 и за изменение на Регламент (ЕС) № 1024/2012 относно административно сътрудничество посредством Информационната система за вътрешния пазар (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>Регламент за ИСВП<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>) (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="159" PAGE.FIRST="11" DATE.PUB="2014">OB L 159, 2014 г., стр. 11</REF.DOC.OJ>)] за командироването на шофьори в сектора на автомобилния транспорт<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">II.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Производството пред Съда и исканията на страните</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>Унгарското правителство иска от Съда да отмени Директива 2018/957 в нейната цялост. При условията на евентуалност то иска отмяна само на:</TXT><P><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P>‐</NO.P><TXT>член 1, точка 2, буква a) от Директива 2018/957, с който са приети буква в) и третата алинея от новия член 3, параграф 1 от Директива 96/71,</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>‐</NO.P><TXT>член 1, точка 2, буква б) от Директива 2018/957, с който в член 3 от Директива 96/71 е добавен параграф 1а,</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>‐</NO.P><TXT>член 1, точка 2, буква в) от Директива 2018/957,</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>‐</NO.P><TXT>член 3, параграф 3 от Директива 2018/957.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>Освен това унгарското правителство иска Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>Европейският парламент и Съветът искат от Съда да отхвърли жалбата и да осъди Унгария да заплати съдебните разноски.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>Германия, Франция, Нидерландия и Европейската комисия са допуснати да встъпят в производството в подкрепа на исканията на Европейския парламент и на Съвета. Всички те, с изключение на Нидерландия, която само посочва, че подкрепя доводите на Съвета и на Европейския парламент, представят писмени становища.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>В съответствие с член 16, трета алинея от Статута на Съда унгарското правителство моли делото да бъде разгледано от голям състав.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>В съдебното заседание, проведено на <DATE ISO="20200303">3 март 2020 г.</DATE>, се явяват представители на Съвета, Парламента, Комисията, както и на унгарското, германското, френското и нидерландското правителство.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">III.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Предварителни съображения</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>Командироването на работници<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P>Съгласно член 2 от Директива 96/71 <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>командирован работник<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/> означава работник, който за ограничен период извършва работа на територията на държава членка, която е различна от държавата членка, в която той обичайно работи.</P><P>Съгласно практиката на Съда <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>командироване на работници посредством предлагането им за наемане на работа по смисъла на член 1, параграф 3, буква в) от Директива 96/71 е налице, когато са изпълнени три условия. Първо, предлагането на работници за наемане на работа трябва да бъде възмездна доставка на услуги, при която работникът остава на работа в предприятието доставчик, без да сключва какъвто и да било трудов договор с предприятието потребител. Второ, предлагането на работници за наемане на работа се характеризира с обстоятелството, че самият предмет на доставяната от предприятието доставчик услуга е преместването на работника в приемащата държава членка. Трето, при такова предлагане на работници за наемане на работа работникът изпълнява задълженията си под контрола и ръководството на предприятието потребител<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/> (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150618">18 юни 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Martin Meat</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑586/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:405">EU:C:2015:405</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика, и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181114">14 ноември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Danieli &amp; C. Officine Meccaniche и др.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑18/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:904">EU:C:2018:904</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> при предоставянето на услуги в друга държава членка винаги е било чувствителен въпрос в рамките на Европейския съюз. Въпреки относително малкото му икономическо значение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P>Съгласно последните налични статистически данни през 2017 г. са извършени 2,8 милиона транснационални командирования на работници при средна продължителност на командироването от по-малко от четири месеца, което в крайна сметка представлява само 0,2 % от общата заетост в Съюза. Вж. <HT TYPE="ITALIC">De Wispelaere</HT>, F. et <HT TYPE="ITALIC">Pacolet</HT>, J. Posting of workers Report on A1 Portable Documents issued in 2017. HIVA-KU Leuven, October 2018, p. 9, https://www.etk.fi/wp-content/uploads/Komissio-tilastoraportti-Posting-of-workers-2017.pdf. Статистиката обаче показва, че от 2010 г. до 2017 г. броят на командированите работници се е увеличил с 83 %. Разпределението на тези работници по икономически сектори е следното: строителство (46,5 %), други услуги (26,7 %), промишленост (25,9 %) и селско стопанство (0,9 %).</P></NOTE> правното му регулиране поражда спорове, тъй като при това регулиране се сблъскват две противоположни гледни точки:</TXT><P><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P>‐</NO.P><TXT>От една страна, гледната точка на свободното предоставяне на услуги във вътрешния пазар. Съгласно тази гледна точка трябва да се премахнат ограниченията, които пречат на предприятие от държава членка с ниски разходи за труд да командирова работниците си с цел предоставяне на услуги в друга държава членка с по-високи разходи за труд. Държавите по произход на тези предприятия подчертават необходимостта от улесняване на свободното предоставяне на услуги. Затова те застъпват виждането, че спрямо временно командированите работници трябва да продължи да се прилага законодателството на държавата по произход и да важат възможно най-малък брой разпоредби от правото на приемащата държава.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>‐</NO.P><TXT>От друга страна, гледната точка на закрилата на трудовите и социалните условия, приложими спрямо временно командированите работници. Приемащите държави настояват спрямо тези работници да се прилагат същите трудови норми като приложимите спрямо останалите лица, работещи на тяхна територия (получавайки еднакво заплащане за еднаква работа в тази държава). По този начин командироващите предприятия не биха могли да осъществяват<?PAGE NO="6"?> нелоялна конкуренция спрямо установените на тяхна територия и би се избегнал т.нар. <HT TYPE="ITALIC">социален дъмпинг</HT>, като същевременно би се осигурила по-голяма закрила на командированите работници.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>Всъщност трудностите при регулирането на транснационалното командироване на работници произтичат от обстоятелството, че Съюзът няма компетентност да хармонизира условията на труд. Тази компетентност е на държавите членки, а това води до осезаеми разлики в условията на труд и на заплащане във всяка една от тях<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>Общата тенденция е държавите с по-ниски разходи за труд да <HT TYPE="ITALIC">изнасят</HT> командировани работници, а държавите с по-добри условия на труд — да ги приемат. Вж. данните от: <HT TYPE="ITALIC">Bradley</HT>, H., <HT TYPE="ITALIC">Tugran</HT>, T., <HT TYPE="ITALIC">Markowska</HT>, A. et <HT TYPE="ITALIC">Fries-Tersch</HT>, E. 2018 Annual Report on intra-EU Labor Mobility. 2019, https://op.europa.eu/en/publication-detail/-/publication/2c170ce2‑4c55‑11e9-a8ed-01aa75ed71a1/language-en/format-PDF. Видно от този доклад, държавите, които <HT TYPE="ITALIC">изнасят</HT> такива работници, са Полша, Унгария или Литва, а тези, които ги <HT TYPE="ITALIC">приемат</HT>, са Германия, Франция или Нидерландия.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>Освен от трудовите норми на съответните държави и от разпоредбите на Съюза относно свободното предоставяне на услуги, транснационалното командироване на работници се урежда и от нормите на международното частно право на Съюза (относно приложимото право към договорните задължения), от разпоредбите на Съюза и на засегнатите държави членки относно социалната сигурност, както и от разпоредбите с данъчен характер. Обстоятелството, че се засягат толкова правни области, затруднява неговото регулиране.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Практиката на Съда относно работниците, командировани в рамките на транснационалното предоставяне на услуги</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>Преди законодателствата в тази област да бъдат хармонизирани, Съдът е трябвало да се произнесе по въпроса кой е приложимият спрямо командированите работници закон<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P>Вж. например решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19811217">17 декември 1981 г.</DATE>, <NAME.CASE>Webb</NAME.CASE> (<NO.CASE>279/80</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1981:314">EU:C:1981:314</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19820203">3 февруари 1982 г.</DATE>, <NAME.CASE>Seco и Desquenne &amp; Giral</NAME.CASE> (<NO.CASE>62/81 и 63/81</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1982:34">EU:C:1982:34</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>; наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>решение Seco и Desquenne &amp; Giral<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19900327">27 март 1990 г.</DATE>, <NAME.CASE>Rush Portuguesa</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑113/89</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1990:142">EU:C:1990:142</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Автоматичното налагане от приемащата държава на нейните трудови норми би затруднило предоставянето на услуги от страна на предприятията от други държави, които искат да имат такъв вид работници.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>Подходът, възприет от Съда във връзка с националните мерки в тази област, е обичайно използваният по отношение на свободното предоставяне на услуги. Първо, той определя дали националната норма затруднява транснационалното предоставяне на услуги чрез командироване на работна ръка и при утвърдителен отговор прилага критерий за пропорционалност, за да прецени дали това се обосновава от императивно изискване, тоест от съображение, свързано със защитим обществен интерес.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>Съгласно постоянната съдебна практика член 56 ДФЕС изисква премахването по отношение на установените в друга държава членка доставчици на услуги не само на всяка дискриминация, основана на тяхното гражданство, но и на всяко ограничение, дори то да се прилага, без да се прави разлика между национални доставчици и доставчици от други държави членки, когато с него може да се забрани, възпрепятства или направи по-малко привлекателна дейността на доставчика, установен в друга държава членка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19960328">28 март 1996 г.</DATE>, <NAME.CASE>Guiot</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑272/94</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1996:147">EU:C:1996:147</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>решение Guiot<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>, т. 10), от <DATE ISO="19991123">23 ноември 1999 г.</DATE>, <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Arblade и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑369/96 и C‑376/96</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1999:575">EU:C:1999:575</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>решение Arblade и др.<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>, т. 33), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20010315">15 март 2001 г.</DATE>, <NAME.CASE>Mazzoleni и ISA</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑165/98</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2001:162">EU:C:2001:162</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>решение Mazzoleni и ISA<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>, т. 22). Сред по-новите вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181113">13 ноември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Čepelnik</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑33/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:896">EU:C:2018:896</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>решение Čepelnik<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>, т. 37 и 38), и от <DATE ISO="20190912">12 септември 2019 г.</DATE>, <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Maksimovic и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑64/18, C‑140/18, C‑146/18 и C‑148/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:723">EU:C:2019:723</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>решение Maksimovic и др.<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>, т. 30 и 31).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>Съдът приема за ограничителни националните мерки, налагащи на работодателите задължение за плащане в приемащата държава на дела на работодателя от социалноосигурителните вноски, свързани с командированите работници<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>Решение Seco и Desquenne &amp; Giral.</P></NOTE>, или задължение за плащане на вноски за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>timbres-intempéries<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/> (обезщетения при спиране на работа поради лошо време) и за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/>timbres-fidélité<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/> (добавки за лоялност), когато въпросните работодатели правят сходни вноски в държавата си по произход<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Решение Guiot.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>Освен това Съдът е постановил, че национална правна уредба, която във връзка с командироването на работници предвижда задължението за изготвяне и водене на свързани със социалното и трудовото законодателство документи в приемащата държава членка, може да доведе до разходи и допълнителни административни и икономически тежести за предприятията, установени в друга държава членка, и следователно да представлява ограничение на свободното предоставяне на услуги<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>Решения Arblade и др., точки 58 и 59, и Maksimovic и др., точка 31.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>Ограничителните национални мерки обаче биха могли да бъдат обосновани с императивно съображение от обществен интерес, ако: а) този интерес не е защитен с нормите, действащи за доставчика на услуги в държавата членка, в която е установен, и б) мерките са подходящи за осъществяването на преследваната с тях цел и не надхвърлят необходимото за нейното постигане (тоест те са пропорционални)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>Решение Arblade и др., т. 34 и 35, решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20020124">24 януари 2002 г.</DATE>, <NAME.CASE>Portugaia Construções</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑164/99</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2002:40">EU:C:2002:40</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0021" REF.END="QE0021"/>решение Portugaia Construções<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>, т. 19), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060921">21 септември 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Австрия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑168/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:595">EU:C:2006:595</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>Сред императивните съображения от обществен интерес, приети от Съда като обосновка за прилагането спрямо командированите работници на трудовоправни мерки на приемащата държава, могат да се посочат следните: а) закрилата на работниците<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>Решение Arblade и др., точка 80. Вж. още например решение Mazzoleni и ISA, точка 27, и решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20011025">25 октомври 2001 г.</DATE>, <NAME.CASE>Finalarte и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑49/98, C‑50/98, C‑52/98—C‑54/98 и C‑68/98—C‑71/98</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2001:564">EU:C:2001:564</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), решение Portugaia Construções, точка 20, и решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20041012">12 октомври 2004 г.</DATE>, <NAME.CASE>Wolff &amp; Müller</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑60/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:610">EU:C:2004:610</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0022" REF.END="QE0022"/>решение Wolff &amp; Muller<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>, т. 35).</P></NOTE>, б) <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0023" REF.END="QE0023"/>социалната закрила на работниците<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>Вж. решение Seco и Desquenne &amp; Giral, точка 10.</P></NOTE>, в) <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0024" REF.END="QE0024"/>социалната закрила на работниците в строителния сектор<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>Вж. решения Guiot, точка 15 и Arblade и др., точка 51.</P></NOTE>, г) предотвратяването на нелоялната конкуренция от страна на предприятия, които изплащат на командированите работници възнаграждение под размера на минималната работна заплата, стига тази цел да обхваща и закрилата на работниците посредством борбата със социалния <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0025" REF.END="QE0025"/>дъмпинг<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>Решение Wolff &amp; Müller, точки 35, 36 и 41.</P></NOTE>, и д) борбата срещу измамите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>В решение Seco и Desquenne &amp; Giral<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>Точка 14.</P></NOTE> Съдът приема, че при липса на хармонизация държавите членки могат например да задължат работодателите да плащат на работниците, които са командировали с цел предоставяне на услуги, минималното в приемащата държава членка възнаграждение, включително когато тези работници полагат труд само временно на територията на приемащата държава членка, и независимо от държавата, в която е установен работодателят. Държавите членки могат също така да изискват спазване на посочените трудови норми<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141203">3 декември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>De Clercq и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑315/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2408">EU:C:2014:2408</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0026" REF.END="QE0026"/>решение De Clerq и др.<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/>, т. 66 и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>С приемането на Директива 96/71 намалява броят на случаите (но те не изчезват напълно), при които Съдът трябва да прецени съвместимостта с член 56 ДФЕС на ограничителните национални мерки спрямо командироването на работници.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>Тъй като Директива 96/71 не съдържа разпоредби за гарантиране на спазването на материалноправните ѝ разпоредби, Съдът продължава да прибягва до член 56 ДФЕС, когато се произнася относно националните ограничения, наложени в тази област. Това положение се променя с влизането в сила на Директива 2014/67.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>По-конкретно контролът върху спомагателните национални административни правила, които трябва да позволят да се проверява дали условията на труд на командированите работници се спазват, продължава да се осъществява посредством прилагането на член 56 ДФЕС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>Решения Maksimovic и др., точка 26 и De Clercq и др., точка 47.</P></NOTE>:</TXT><P><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P>‐</NO.P><TXT>Съгласно решение Čepelnik член 56 ДФЕС не допуска компетентните органи на приемащата държава да изискват от възложител, установен в тази държава членка, да спре плащанията към своя съдоговорител, установен в друга държава членка (по произход), и дори да внесе гаранция в размер на дължимия остатък от цената на възложената работа, за да обезпечи плащането на евентуалната глоба, която може да бъде наложена на този съдоговорител в случай на установено нарушение на трудовото право на приемащата държава членка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>Точка 50.</P></NOTE>.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>‐</NO.P><TXT>В същия смисъл е и решение Maksimovic др.<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>Точка 50.</P></NOTE>.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>‐</NO.P><TXT>Що се отнася до командироването на работници, граждани на трета държава, от предприятие — доставчик на услуги, установено в държава членка, Съдът вече е постановил, че изискването за издаване на административно разрешение във връзка с предоставянето на услуги на национална територия от предприятие, установено в друга държава членка, представлява ограничение по смисъла на член 56 ДФЕС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181114">14 ноември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Danieli &amp; C. Officine Meccaniche и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑18/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:904">EU:C:2018:904</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. Същото е положението и ако от това предприятие се изисква да получи разрешения за работа, за да може да командирова свои работници, които са граждани на трети държави и законно пребивават и работят в тази друга държава членка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20041021">21 октомври 2004 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Люксембург</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑445/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:655">EU:C:2004:655</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0024">24</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Хармонизиране на законодателствата посредством директиви</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Директива 96/71 и измененията ѝ отпреди 2018 г.</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>Поради неяснотата кои норми на националното трудово право трябва да спазват предприятията, които командироват свои работници, държавите членки приканват законодателя на Съюза да хармонизира тези законодателства.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>В директива 96/71 са уредени три вида командироване: а) пряко предоставяне на услуги от страна на предприятие по договор за услуги<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>Това е най-често срещаният случай: установено в държава членка предприятие командирова, с цел транснационално предоставяне на услуги, работници на територията на друга държава членка за собствена сметка и под свое ръководство. Сключва се договор между командироващото предприятие и страната, за която са предназначени услугите, действаща в другата държава членка, при условие че съществува трудово правоотношение между командироващото предприятие и работника за периода на командироването. Вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080403">3 април 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Rüffert</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑346/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:189">EU:C:2008:189</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0027" REF.END="QE0027"/>решение Rüffert<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/>, т. 19), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191219">19 декември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Dobersberger</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑16/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:1110">EU:C:2019:1110</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0028" REF.END="QE0028"/>решение Dobersberger<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/>, т. 29).</P></NOTE>; б) командироване в контекста на организация или предприятие, притежавано от същата група (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0029" REF.END="QE0029"/>командироване в рамките на група от предприятия<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/>); и в) командироване посредством изпращането на работник от предприятие за временна работа, установено в друга държава членка.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>Директива 96/71 цели насърчаване на транснационалното предоставяне на услуги посредством създаването на атмосфера на лоялна конкуренция и чрез мерки, гарантиращи правата на командированите работници.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>Ето защо нейната цел е да се вземат под внимание условията на работа, които са приложими при трудово правоотношение, развиващо се в транснационален контекст. С оглед на тази цел тя се стреми да координира законодателствата на държавите членки, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0030" REF.END="QE0030"/>за да се определи ядро от <HT TYPE="ITALIC">задължителни правила за минимална закрила</HT>, ко[и]то трябва да се спазват в приемащата държава от работодателите, които командироват работници за временно извършване на работа на територията на държавата членка, в която се предоставят услугите<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P>Съображение 13. Курсивът е мой.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>Тези цели са конкретизирани в член 3, параграф 1, първа алинея от Директива 96/71:</TXT><P><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P>‐</NO.P><TXT>От една страна, тази разпоредба цели да осигури лоялна конкуренция между националните предприятия и предприятията, извършващи транснационално предоставяне на услуги: последните трябва да гарантират на своите работници, по определен кръг въпроси, условията на работа, установени в приемащата държава членка.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>‐</NO.P><TXT>От друга страна, тази разпоредба цели да гарантира на командированите работници, че докато работят временно на територията на приемащата държава членка, по отношение на тях ще се прилагат правилата за минимална закрила на тази държава членка, що се отнася до условията на работа, свързани с посочените въпроси<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20071208">8 декември 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Laval un Partneri</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑341/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:809">EU:C:2007:809</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0031" REF.END="QE0031"/>решение Laval un Partneri<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/>, т. 74 и 76), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150212">12 февруари 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sähköalojen ammattiliitto</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑396/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:86">EU:C:2015:86</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0032" REF.END="QE0032"/>решение Sähköalojen ammattiliitto<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/>, т. 30).</P></NOTE>.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>Практическото прилагане на Директива 96/71 създава трудности от самото начало поради неяснотата и неточността на някои термини и условия за прилагане<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P>В това отношение препращам към <HT TYPE="ITALIC">Voss</HT> Eckhard, <HT TYPE="ITALIC">Faioli</HT> Michele, <HT TYPE="ITALIC">Lhernould</HT> Jean-Philippe, <HT TYPE="ITALIC">Iudicone</HT> Feliciano, Fondazione Giacomo. Posting of Workers Directive — current situation and challenges. European Parliament, 2016, http://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/STUD/2016/579001/IPOL_STU(2016)579001_EN.pdf; и <HT TYPE="ITALIC">Fotonopoulou Basurko</HT>,O. Reflexiones en torno a la noción de habitualidad vs. temporalidad en las normas de derecho internacional privado del trabajo europeas. — In: Fotonopoulou Basurko, O. (coord.). El desplazamiento de trabajadores en el marco de la Unión europea: presente y futuro. Atelier, Barcelona, 2018, 258—262.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>Съдът се е опитал да разясни едно от най-важните понятия в тази област:</TXT><P><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P>‐</NO.P><TXT>Що се отнася до <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0033" REF.END="QE0033"/>минималните ставки на заплащане<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/>, съставните елементи на това понятие се определят съгласно правото на съответната държава членка (в националното законодателство, в релевантните национални колективни трудови договори или от националните юрисдикции чрез тълкуване), като единственото условие в това отношение е да не се създават пречки за свободното предоставяне на услуги между държавите членки.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>‐</NO.P><TXT>Съдът е трябвало да уточни казуистично кои елементи трябва да се включат (или да не се включат) в посочените минимални ставки на заплащане, по-специално в решения Комисия/Германия, Isbir и Sähköalojen ammattiliitto<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0028"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20050414">14 април 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Германия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑341/02</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:220">EU:C:2005:220</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131107">7 ноември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Isbir</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑522/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:711">EU:C:2013:711</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0034" REF.END="QE0034"/>решение Isbir<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/>, т. 39—45), и Sähköalojen ammattiliitto, точки 38—70.</P></NOTE>.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>Особено значение има решение Laval un Partneri, тъй като в него се приема, че: а) от една страна, държавите членки имат задължението да осигурят на командированите работници минималното ниво на закрила, предвидено в националното им законодателство, и б) от друга страна, при уговорката, че установените в други държави членки предприятия могат, по-специално по силата на задължение, което са поели към своя командирован персонал,<?PAGE NO="10"?> доброволно да се присъединят в приемащата държава към евентуално по-благоприятен колективен трудов договор, нивото на закрила, което трябва да бъде гарантирано на командированите на територията на приемащата държава работници, по принцип се свежда до това, което е предвидено в член 3, параграф 1, първа алинея, букви a)—ж) от Директива 96/71<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0029"><P>Решение Laval un Partneri, по-специално точки 80 и 81.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>Освен това във въпросното решение Съдът приема, че член 3 от Директива 96/71 (във връзка с член 56 ДФЕС) трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска синдикална организация да се опитва чрез колективни действия, изразяващи се в блокада на строителни обекти, да принуди доставчик на услуги, установен в друга държава членка, да започне с нея преговори относно ставката на заплащане на командированите работници, както и да се опитва да го принуди да се присъедини към колективен трудов договор, чиито клаузи установяват по някои от посочените по-горе въпроси условия, които са по-благоприятни от произтичащите от релевантните законови разпоредби, докато други клаузи се отнасят до въпроси, които не са включени в член 3 от посочената директива<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0030"><P>Пак там, точка 111.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>Решение Laval un Partneri се предхожда от решение International Transport Workers’ Federation и Finnish Seamen’s Union<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0031"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20071211">11 декември 2007 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑438/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:772">EU:C:2007:772</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> и е последвано от решения Rüffert и Комисия/Люксембург<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0032"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080619">19 юни 2008 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑319/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:350">EU:C:2008:350</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, в които се приемат за необосновани определени мерки за закрила на работниците, които ограничават свободното предоставяне на услуги или свободата на установяване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>Тази съдебна практика е възприемана от синдикалните организации като неблагоприятна за командированите работници<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0033"><P>В решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151117">17 ноември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>RegioPost</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑115/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:760">EU:C:2015:760</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0066">66</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), се наблюдава известна промяна, тъй като се приема, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0035" REF.END="QE0035"/>член 26 от Директива 2004/18, във връзка с Директива 96/71, позволява на приемащата държава членка да предвиди при възлагането на обществена поръчка императивна разпоредба за минимална защита, посочена в член 3, параграф 1, първа алинея, буква в) от тази директива, като разглежданата в главното производство, която изисква установените в други държави членки предприятия да спазват минималната ставка на трудово възнаграждение в полза на техните работници и служители, командировани за изпълнението на обществената поръчка на територията на приемащата държава членка. Всъщност такава разпоредба е част от равнището на закрила, което трябва да се гарантира на посочените работници и служители<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/>.</P></NOTE> и е критикувана, тъй като сякаш превръща Директива 96/71 в максимален праг по отношение на правата, които приемащата държава членка би могла да признае на командированите работници и чието зачитане би могла да изисква от предприятията, които ги командироват<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0034"><P><HT TYPE="ITALIC">Kilpatrick</HT>, C. Laval’s regulatory conundrum: collective standard-setting and the Court’s new approach to posted workers. — European Law Review, n.<HT TYPE="SUP">o</HT> 6, 2009, p. 848; <HT TYPE="ITALIC">Rocca</HT>, M. Posting of Workers and Collective Labour Law: There and Back Again. Between Internal Markets and Fundamental Rights. Intersentia, Amberes, 2015, 181—204.</P></NOTE>. Не е учудващо, че се стига до искания за изменение на Директива 96/71<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0035"><P>Вж. анализа на <HT TYPE="ITALIC">Van Nuffel</HT>, P. et <HT TYPE="ITALIC">Afanasjeva</HT>, S. The Posting Workers Directive revised: enhancing the protection of workers in the cross-border provision of services. — European Papers, 2018, n.<HT TYPE="SUP">o</HT> 3, 1411—1413.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>Към горното се прибавя отражението от разширяването на Съюза през 2004 г. и 2007 г., тоест появата на нови държави членки със съществен потенциал за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0036" REF.END="QE0036"/>износ<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/> на командировани работници. Икономическата криза от 2008 г. също оказва влияние върху прилагането на Директива 96/71, като благоприятства транснационалното командироване на работници и допринася за развитието на измамни практики (фиктивни предприятия или <HT TYPE="ITALIC">letter box companies (дружества <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0037" REF.END="QE0037"/>пощенски кутии<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/>)</HT>, фиктивна самостоятелна заетост)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0036"><P><HT TYPE="ITALIC">Perdisini</HT>, M. et <HT TYPE="ITALIC">Pallini</HT>, M. Exploring the fraudulent contracting of work in the European Union. 2016, Eurofound, p. 9—18.</P></NOTE> с цел да се избегне <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0038" REF.END="QE0038"/>минималната<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/> закрила, предоставяна на командированите работници.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>Първа стъпка в процеса на реформа е приемането на Директива 2014/67, предназначена да осигури изпълнението на Директива 96/71 чрез предвиждането на нови и подсилени инструменти за противопоставяне и санкциониране на заобикалянето, измамите и злоупотребите в случай на транснационално командироване на работници<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0037"><P>С Директива 2014/67 се дава отговор на проблемите, предизвикани от фиктивните дружества, и се подобрява способността на държавите членки да следят условията на труд и да прилагат съответните правила. Наред с другото, в нея се посочват критериите, доказващи наличието на действителна връзка между работодателя и държавата членка на установяване, които могат да се използват също така за определяне дали дадено лице попада в обхвата на определението за командирован работник.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>Директива 2014/67 съдържа и разпоредби за подобряване на административното сътрудничество между националните органи, отговарящи за командироването. Тя урежда мерките за контрол, които държавите членки могат да прилагат при следенето на съответствието с условията на труд, приложими за командированите работници. Освен това изисква да бъдат създадени подходящи и ефективни механизми за проверка и мониторинг, както и националните органи да извършват инспекции с цел контрол за спазването на Директива 96/71.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Директива 2018/957</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>Държавите членки е трябвало да транспонират Директива 2014/67 в националното си законодателство до <DATE ISO="20160618">18 юни 2016 г.</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0038"><P>Вж. <HT TYPE="ITALIC">Marchal Escalona</HT>, N. El desplazamiento de trabajadores en el marco de una prestación transnacional de servicios: hacia un marco normativo europeo más seguro, justo y especializado. — Revista de Derecho Comunitario Europeo, 2019, n.<HT TYPE="SUP">o</HT> 1, 91—95.</P></NOTE>. На <DATE ISO="20160308">8 март 2016 г.</DATE>, тоест преди изтичането на този срок, Комисията представя предложение за изменение на Директива 96/71<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0039"><P>COM(2016) 128 final от <DATE ISO="20160308">8 март 2016 г.</DATE>, Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 96/71.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>При разглеждането на това предложение проличават различията между държавите членки, които <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0039" REF.END="QE0039"/><HT TYPE="ITALIC">изнасят</HT><QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/> командировани работници, и тези, които <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0040" REF.END="QE0040"/><HT TYPE="ITALIC">внасят</HT><QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/> такива работници:</TXT><P><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P>‐</NO.P><TXT>В общо писмо Германия, Австрия, Белгия, Франция, Люксембург, Нидерландия и Швеция изразяват подкрепата си за осъвременяването на Директива 96/71 с цел да се въведе принципът за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0041" REF.END="QE0041"/>еднакво заплащане за еднаква работа, извършвана на едно и също място<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/>. Те предлагат изменение на разпоредбите ѝ относно приложимите към командированите работници условия на труд и социални условия, и по-специално тези относно възнагражденията; определяне на максимална продължителност на командироването с оглед по-специално на съгласуването на разпоредбите с тези на Регламента на Съюза относно координирането на системите за социална сигурност; както и изясняване на условията, приложими за сектора на автомобилния транспорт.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>‐</NO.P><TXT>Обратно, в друго общо писмо България, Чешката република, Словакия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша и Румъния застъпват позицията, че моментът за преразглеждане на Директива 96/71 не е настъпил и че то следва да бъде отложено за след крайния срок за транспониране на Директива 2014/67, когато ефектът от нея бъде внимателно оценен. Тези държави членки изразяват загриженост, че принципът на еднаквото заплащане за еднаква работа на едно и също място би могъл да създаде пречки в единния пазар, тъй като разликите във възнагражденията представляват легитимна част от сравнителното предимство на доставчиците на услуги. Освен това те считат, че командированите работници следва да продължат да бъдат обхванати от законодателството на държавата членка по произход от съображения, свързани със социалната сигурност, и че следва да не се преразглеждат връзките между командироването на работници и координацията на системите за социална сигурност.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></NP.ECR><?PAGE NO="12"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>В срока, предвиден в член 6 от Протокол № 2, четиринадесет национални парламента изпращат мотивирани становища до Комисията, посочвайки, че предложението от <DATE ISO="20160308">8 март 2016 г.</DATE> не е съобразено с принципа на пропорционалност. Така те задействат процедурата по член 7, параграф 2 от приложения към Договора Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>Правното основание на предложението на Комисията са разпоредбите относно вътрешния пазар, и по-специално член 53, параграф 1 ДФЕС и член 62 ДФЕС. След анализ на неговото съдържание Комисията заключава, че предложението за преразглеждане на Директива 96/71 е съобразено с принципа на субсидиарност, предвиден в член 5, параграф 3 ДЕС, и че не се налага оттеглянето или изменението му<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0040"><P>COM(2016) 505 final от <DATE ISO="20160720">20 юли 2016 г.</DATE>, Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета и националните парламенти относно предложението за директива за изменение на Директивата относно командироването на работници във връзка с принципа на субсидиарност, в съответствие с Протокол № 2.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>След трудни преговори в рамките на Съвета и на Европейския парламент<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0041"><P>Вж. анализа на <HT TYPE="ITALIC">Van Nuffel</HT>, P. et <HT TYPE="ITALIC">Afanasjeva</HT>, S. The Posting Workers Directive revised: enhancing the protection of workers in the cross-border provision of services. — European Papers, 2018, n.<HT TYPE="SUP">o</HT> 3, 1414—1416.</P></NOTE> преразглеждането на Директива 96/71 е одобрено на <DATE ISO="20180628">28 юни 2018 г.</DATE> посредством приемането на Директива 2018/957, чийто член 3 предвижда срок за транспониране до <DATE ISO="20200730">30 юли 2020 г.</DATE> и чието прилагане спрямо услугите по автомобилен транспорт зависи от приемането на специален законодателен акт.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>Директива 2018/957 е приета, като Полша и Унгария гласуват против, а Хърватия, Литва, Латвия и Обединеното кралство се въздържат.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>Накрая, следва да се посочи, че изменението на Директива 96/71 чрез приемането на Директива 2018/957 е придружено от предложение за изменение на Регламент (ЕО) № 883/2004<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0042"><P>COM(2016) 815 final от <DATE ISO="20161213">13 декември 2016 г.</DATE>, Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и на Регламент (ЕО) № 987/2009 за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004.</P></NOTE> и от създаването на Европейския орган по труда<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0043"><P>Регламент (ЕС) 2019/1149 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20190620">20 юни 2019 година</DATE> за създаване на Европейски орган по труда, за изменение на регламенти (ЕО) № 883/2004, (ЕС) № 492/2011 и (ЕС) 2016/589 и за отмяна на Решение (ЕС) 2016/344 (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="186" PAGE.FIRST="21" DATE.PUB="2019">OB L 186, 2019 г., стр. 21</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>, чиято цел е да подпомага държавите членки и Комисията в процеса на ефективното прилагане и изпълнение на правото на Съюза в областта на трудовата мобилност (включително на Директива 96/71) и при координацията на системите за социална сигурност в рамките на Съюза.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">IV.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Първо основание за обжалване: грешка при избора на правното основание на Директива 2018/957</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Становища на страните</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52.</NO.P><TXT>Според унгарското правителство член 53, параграф 1 ДФЕС и член 62 ДФЕС, които предвиждат сближаване на законодателствата в областта на свободното предоставяне на услуги, не са подходящото правно основание за приемането на Директива 2018/957. Предвид предмета и съдържанието ѝ тази директива имала за единствена или поне главна цел осигуряване на закрила на работниците, поради което законодателят на Съюза е трябвало да избере отнасящия се до социалната политика член 153 ДФЕС като единствено или поне главно основание за приемането ѝ.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="13"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53.</NO.P><TXT>По мнение на това правителство Директива 2018/957 не премахва ограниченията на свободното предоставяне на услуги, а създава пречки за предприятията, които предоставят транснационални услуги чрез командироване на работна ръка, тъй като предвижда мерки за закрила на командированите работници. Основната ѝ цел била равното третиране на работниците, и в частност осигуряването на равно заплащане (еднакво заплащане за еднаква работа, извършвана на едно и също място).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54.</NO.P><TXT>Когато работниците се командироват в рамките на транснационално предоставяне на услуги за период от повече от дванадесет месеца (или по изключение — от 18 месеца), Директивата изисквала спрямо тях да се прилагат същите ред и условия на работа като тези, които важат за работниците от приемащата държава. Според унгарското правителство по отношение на по-кратките периоди Директивата укрепва <HT TYPE="ITALIC">твърдото ядро</HT> на задължителните норми, които гарантират на тези работници минимална закрила по време на командироването им в приемащата държава.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55.</NO.P><TXT>Унгарското правителство счита, че Директива 2018/957 не би трябвало да има същото правно основание като Директива 96/71: съдържанието на Директивата от 2018 г. се ограничава до закрилата на командированите работници и не съдържа разпоредби, насочени към либерализирането на предоставянето на услуги.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56.</NO.P><TXT>Унгарското правителство изтъква също така съдебната практика относно предимството на по-конкретното правно основание. Според него, когато се приема Директива 96/71, се прибягва до общото основание за сближаване на законодателствата в областта на свободното предоставяне на услуги, тъй като няма друго по-конкретно основание. При приемането на Директива 2018/957 обаче това по-конкретно правно основание (член 153 ДФЕС) вече съществувало и законодателят на Съюза трябвало да избере именно него.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57.</NO.P><TXT>Комисията, Съветът, Парламентът и правителствата на встъпилите държави членки считат, че правното основание на Директива 2018/957 (член 53, параграф 1 ДФЕС и член 62 ДФЕС) е правилно.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Съображения</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58.</NO.P><TXT>Практиката на Съда относно избора на правното основание е обобщена в решение Чешка република/Парламент и Съвет<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0044"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191203">3 декември 2019 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑482/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:1035">EU:C:2019:1035</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0042" REF.END="QE0042"/>решение Чешка република /Парламент и Съвет<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/>).</P></NOTE> по следния начин:</TXT><P><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P>‐</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0043" REF.END="QE0043"/>[И]зборът на правното основание на даден акт на Съюза трябва да се основава на обективни критерии, които да могат да бъдат предмет на съдебен контрол, сред които са целта и съдържанието на акта. Ако при проверката на акт на Съюза се установи, че той има две цели или две съставни части и едната от тях може да бъде определена като основна или преобладаваща, докато другата е само акцесорна, актът трябва да има едно-единствено правно основание, а именно правното основание, което съответства на основната или преобладаващата цел или съставна част<QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0045"><P>Пак там, точка 31.</P></NOTE>.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>‐</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0044" REF.END="QE0044"/>Освен това […] за да се определи подходящото правно основание, може да се вземе предвид правният контекст, в който се вписва нова правна уредба, по-специално доколкото такъв контекст може да послужи за изясняването [на] целта на посочената правна уредба<QUOT.END REF.START="QS0044" CODE="201C" ID="QE0044"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0046"><P>Пак там, точка 32.</P></NOTE>.</TXT></NP></ITEM><?PAGE NO="14"?><ITEM><NP><NO.P>‐</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0045" REF.END="QE0045"/>[Щ]о се отнася до правна уредба, която изменя съществуваща правна уредба, за целите на установяването на нейното правно основание е важно да се вземе предвид и съществуващата правна уредба, която тя изменя, и по-специално нейната цел и съдържание<QUOT.END REF.START="QS0045" CODE="201C" ID="QE0045"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0047"><P>Пак там, точка 42.</P></NOTE>.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>‐</NO.P><TXT>Освен това съгласно постоянната съдебна практика, щом веднъж е приет хармонизиращ акт, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0046" REF.END="QE0046"/>законодателят на Съюза не може да бъде лишен от възможността да адаптира този акт към всяка промяна в обстоятелствата или към развитието на познанията, като се има предвид възложената му задача да следи за защитата на признатите от Договора общи интереси<QUOT.END REF.START="QS0046" CODE="201C" ID="QE0046"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0048"><P>Пак там, точка 38.</P></NOTE>.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59.</NO.P><TXT>Ето защо съгласно тази съдебна практика следва да се провери дали изменението на Директива 96/71 се обхваща от свободата на преценка на институциите на Съюза, което налага: i) да се определи основната цел на Директива 2018/957; ii) да се разгледа съдържанието ѝ<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0049"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180621">21 юни 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Полша/Парламент и Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑5/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:483">EU:C:2018:483</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> и iii) да се анализира контекстът, в който е приета.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Целта на Директива 2018/957</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60.</NO.P><TXT>За да се определи <HT TYPE="ITALIC">основната цел</HT> на тази директива, е необходимо да се имат предвид изложението на мотивите и съдържащите се в нея разпоредби, разгледани заедно<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0050"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20000127">27 януари 2000 г.</DATE>, <NAME.CASE>DIR International Film и др./Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑164/98 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2000:48">EU:C:2000:48</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61.</NO.P><TXT>От съображенията на Директива 2018/957 личи, че тя цели да постигне баланс — което невинаги е лесно — между два интереса, които не съвпадат непременно<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0051"><P>Така съгласно съображение 1: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0047" REF.END="QE0047"/>[…] гарантиране на равнопоставени условия за предприятията и зачитане на правата на работниците<QUOT.END REF.START="QS0047" CODE="201C" ID="QE0047"/>. Тази двойственост проличава и в съображение 4: Директива 2018/957 е израз на желанието да се прецени дали Директива 96/71 <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0048" REF.END="QE0048"/>все още постига правилния баланс между нуждата от насърчаване на свободното предоставяне на услуги и гарантирането на равнопоставени условия, от една страна, и нуждата от защита на правата на командированите работници, от друга страна<QUOT.END REF.START="QS0048" CODE="201C" ID="QE0048"/>.</P></NOTE>:</TXT><P><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P>‐</NO.P><TXT>От една страна, гаранция за предприятията от държавите членки, че ще могат да осъществяват транснационално предоставяне на услуги<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0052"><P>Съображение 2 гласи: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0049" REF.END="QE0049"/>[с]вободното предоставяне на услуги включва правото на предприятията да предоставят услуги на територията на друга държава членка и да командироват временно свои работници за тази цел на територията на тази държава членка<QUOT.END REF.START="QS0049" CODE="201C" ID="QE0049"/>.</P></NOTE>, командировайки — без необосновани ограничения — работници от държавата, където са установени, така че да могат да се възползват от сравнителното си предимство, в случай че имат по-ниски разходи за заплати.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>‐</NO.P><TXT>От друга страна, защита на правата на командированите работници<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0053"><P>В съображение 3 се изтъква целта за социална справедливост и закрила, за да бъдат защитени командированите работници. Съображения 5 и 9 също се отнасят до закрилата на командированите работници.</P></NOTE>, чието трудово положение в приемащата държава трябва да бъде сходно с това на работниците в тази държава.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62.</NO.P><TXT>Този баланс (между интересите на предприятията доставчици на услуги и социалната закрила на командированите работници) се споменава постоянно в изложението на мотивите на Директива 2018/957<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0054"><P>Това се повтаря и в съображение 24: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0050" REF.END="QE0050"/>[н]астоящата директива установява балансирана рамка, що се отнася до свободното предоставяне на услуги и необходимостта от закрила на правата на командированите работници, която е недискриминационна, прозрачна и пропорционална, като същевременно зачита разнообразието на националните колективни трудови правоотношения. Настоящата директива не накърнява прилагането на реда и условията на работа, които са по-благоприятни за командированите работници<QUOT.END REF.START="QS0050" CODE="201C" ID="QE0050"/>.</P></NOTE>. Например, след като в съображение 10 се посочва, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0051" REF.END="QE0051"/>[о]сигуряването на по-голяма закрила на работниците е необходимо, за да се запази свободното предоставяне на услуги на справедлива основа както в краткосрочен, така и в дългосрочен план, по-специално<?PAGE NO="15"?> чрез предотвратяване на нарушаването на правата, гарантирани от Договорите<QUOT.END REF.START="QS0051" CODE="201C" ID="QE0051"/>, в същото съображение за равновесие се допълва, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0052" REF.END="QE0052"/>правилата, осигуряващи такава закрила на работниците, не могат да засягат правото на предприятията, командироващи работници на територията на друга държава членка, да се позовават на свободното предоставяне на услуги<QUOT.END REF.START="QS0052" CODE="201C" ID="QE0052"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63.</NO.P><TXT>Освен това подходящият баланс между тези два интереса би трябвало да осигури лоялна конкуренция между предприятията, които командироват работници, и тези, които са установени в приемащата държава.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64.</NO.P><TXT>Със сигурност съществена част от съображенията на Директива 2018/957 се отнасят именно до закрилата на командированите работници. Това се обяснява с обстоятелството, че през 2018 г. се търси изменение на Директива 96/71 именно за да се промени установеният в последната баланс и за да се предложи по-голяма закрила на командированите работници. Законодателят на Съюза намира това изменение за необходимо предвид развитието на трудовите пазари в Съюза след последователните разширявания и вследствие на икономическата криза от 2008 г.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Съдържанието на Директива 2018/957</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65.</NO.P><TXT>Съдържанието на тази директива е в съответствие с целите, посочени в нейните съображения. Новата редакция на член 1, параграф 1 от Директива 96/71 поставя по-голямо ударение върху защитата на правата на командированите работници, докато предходната акцентира върху наелите ги предприятия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66.</NO.P><TXT>Повтарям, че измененията, които Директива 2018/957 внася в Директива 96/71, са в посока подобряване на условията на труд на командированите работници, доближавайки ги до тези на работниците от приемащата държава. Така:</TXT><P><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P>‐</NO.P><TXT>Максималният срок на командироване е една година (или по изключение 18 месеца). След изтичането на този срок командированият работник става <HT TYPE="ITALIC">продължително командирован работник (trabajador de larga duración)</HT><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0055"><P>Израз, използван от <HT TYPE="ITALIC">Marchal Escalona</HT>, N. El desplazamiento de trabajadores en el marco de una prestación transnacional de servicios: hacia un marco normativo europeo más seguro, justo y especializado. — Revista de Derecho Comunitario Europeo, 2019, n.<HT TYPE="SUP">o</HT> 1, 96—98.</P></NOTE>, и спрямо него по принцип се прилагат същите условия на труд като приложимите спрямо работниците в приемащата държава.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>‐</NO.P><TXT>Що се отнася до работниците, командировани за срок под една година (или по изключение — 18 месеца), разширява се кръгът от въпроси, до които се отнася задължението за равно третиране с местните работници<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0056"><P>Включват се в буква з) <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0053" REF.END="QE0053"/>условия за настаняване на работниците, предоставяно от работодателя на работници, изпратени извън обичайното място на работа<QUOT.END REF.START="QS0053" CODE="201C" ID="QE0053"/>, и в буква и) <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0054" REF.END="QE0054"/>добавки или възстановяване на разходи за покриване на пътни разходи, разходи за храна и квартирни разходи на работниците, изпратени далеч от дома по професионални причини<QUOT.END REF.START="QS0054" CODE="201C" ID="QE0054"/>.</P></NOTE>. По-специално, изразът <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0055" REF.END="QE0055"/>минимални ставки на заплащане<QUOT.END REF.START="QS0055" CODE="201C" ID="QE0055"/> се замества с <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0056" REF.END="QE0056"/>възнаграждение<QUOT.END REF.START="QS0056" CODE="201C" ID="QE0056"/>.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>‐</NO.P><TXT>Подобряват се условията на труд на работниците, командировани от предприятия за временна работа или от агенции за посредническа дейност по наемане на работа. Понастоящем държавите членки трябва (преди просто можеха, но не бяха длъжни) да следят дали тези предприятия и агенции гарантират на командированите работници реда и условията на работа, които се прилагат съгласно член 5 от Директива 2008/104/ЕО<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0057"><P>Директива на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20081119">19 ноември 2008 година</DATE> относно работа чрез агенции за временна заетост (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="327" PAGE.FIRST="9" DATE.PUB="2008">ОВ L 327, 2008 г., стр. 9</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE> към работниците, изпратени от агенции за временна заетост, установени в приемащата държавата членка.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></NP.ECR><?PAGE NO="16"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67.</NO.P><TXT>Освен тези изменения Директива 2018/957 съдържа и други промени, свързани с наблюдението, контрола и изпълнението на задълженията по Директива 96/71 и резултат от приемането на Директива 2014/67.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68.</NO.P><TXT>Ето защо като цяло съдържанието на Директива 2018/957 е насочено към увеличаване на защитата на правата на командированите работници, но все в контекста на транснационалното предоставяне на услуги от предприятията.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">3.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Контекстът, в който е приета Директива 2018/957</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69.</NO.P><TXT>Както вече обясних, Директива 96/71 има сложен генезис. С нея се цели насърчаване и улесняване на транснационалното предоставяне на услуги, закрила на командированите работници и гарантиране на лоялна конкуренция между предприятията от държавата по произход и тези в приемащите държави членки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70.</NO.P><TXT>Статуквото от 1996 г. се променя с разширяванията на Съюза през 2004 г. и 2007 г. по вече посочения начин<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0058"><P>Вж. точки 41—44 от настоящото заключение.</P></NOTE>. Транснационалното командироване на работници нараства поради това обстоятелство, към което се прибавя и икономическата криза от 2008 г.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71.</NO.P><TXT>В този контекст и предвид неяснотата на някои от съдържащите се в нея понятия политическите институции на Съюза намират за необходимо изменението на Директива 96/71, което се осъществява на два етапа: а) приемането на Директива 2014/67, която, без да изменя Директива 96/71, въвежда механизми за по-доброто ѝ прилагане предвид появата на множество случаи на измама при транснационалното командироване на работници, и б) приемането на Директива 2018/957, която въвежда описаните по-горе промени.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72.</NO.P><TXT>Вече посочените трудности за Комисията, Съвета и Европейския парламент при прокарването на въпросните изменения свидетелстват за силния сблъсък на интереси между държавите по произход на предприятията и приемащите държави. Настоящата жалба за отмяна на Директива 2018/957, както и подадената от Полша (дело С‑626/18) такава жалба са доказателство за дълбоките разногласия между държавите членки.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">4.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Моето виждане относно правното основание</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73.</NO.P><TXT>След анализа на целта, съдържанието и контекста на Директива 2018/957 трябва да се изясни дали правното основание за приемането ѝ (член 53, параграф 1 ДФЕС и член 62 ДФЕС) е правилно, както поддържат Европейският парламент, Съветът и Комисията, както и германското, френското и нидерландското правителство, или напротив, правното основание за приемането на тази директива е трябвало да бъде член 153 ДФЕС, както твърди Унгария.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74.</NO.P><TXT>Съгласен съм с Унгария, че целите и съдържанието на Директива 2018/957 са насочени предимно към защита на правата на командированите работници. Това обстоятелство обаче не налага извода, че основанието за приемането ѝ трябва задължително да се търси в член 153 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="17"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75.</NO.P><TXT>Ще припомня най-напред, че с Директива 2018/957 се осъществява важно, но ограничено изменение на Директива 96/71. Съгласно практиката на Съда акт, който изменя предходен акт, по принцип има същото правно основание<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0059"><P>Решение Чешка република/Парламент и Съвет, точка 42.</P></NOTE> и това ми се струва логично. Следователно член 53, параграф 1 ДФЕС и член 62 ДФЕС могат да бъдат подходящо правно основание за Директива 2018/957, каквото са били и за Директива 96/71, която се изменя.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76.</NO.P><TXT>Директива 2018/957 адаптира даденото с Директива 96/71 законодателно решение към явлението, свързано с (нарастващото) транснационално командироване на работници, с цел да се улесни свободното предоставяне на услуги от предприятията, които прибягват до този начин на мобилизиране на работната ръка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0077"><NO.P>77.</NO.P><TXT>Повтарям, че това адаптиране е било необходимо с оглед на развитието на трудовите пазари в Съюза и е насочено към осигуряването на по-голяма закрила, що се отнася до условията на труд на командированите работници. Възможно е в някои случаи то да има за последица съответно намаляване на конкурентоспособността на предприятията при предоставянето на услуги в други държави членки по този начин, но именно това е вариантът (законосъобразен), избран от европейския законодател.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0078"><NO.P>78.</NO.P><TXT>Както посочих при анализа на практиката на Съда в тази област, когато е приел хармонизиращ акт, законодателят на Съюза не може да бъде лишен от възможността да адаптира този акт към всяка промяна в обстоятелствата или към развитието на познанията, като се има предвид задачата му да следи за защитата на признатите с Договора общи интереси<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0060"><P>Пак там, точки 38 и 39.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0079"><NO.P>79.</NO.P><TXT>Именно това се случва при приемането на Директива 2018/957. Законодателят на Съюза въвежда изменения в Директива 96/71, за да адаптира отразения в нея баланс на интереси към новото положение, предизвикано от транснационалното движение на работници. Засегнатите интереси остават същите, но фокусът и балансът между тях са се променили в посока на по-голяма защита на трудовите права на тези работници. Този нов баланс не оправдава правно основание, различно от това за приемането на Директива 96/71.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0080"><NO.P>80.</NO.P><TXT>Унгария споменава практиката на Съда относно избора на по-конкретното правно основание в случай на наличие на няколко правни основания за приемането на нормативен акт на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0061"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150212">12 февруари 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Парламент/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑48/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:91">EU:C:2015:91</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. По нейно мнение член 153 ДФЕС е по-конкретен от член 53, параграф 1 ДФЕС и член 62 ДФЕС за целите на приемането на Директива 2018/957, тъй като е насочен към защита на правата на работниците, а не към премахване на пречките пред свободното предоставяне на услуги.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0081"><NO.P>81.</NO.P><TXT>Не споделям тези доводи. Член 153, параграф 2 ДФЕС съдържа две различни правни основания:</TXT><P><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P>‐</NO.P><TXT>в буква а) е предвидено приемането на мерки, насочени към насърчаване на сътрудничеството между държавите членки в социалната област, без каквото и да е хармонизиране;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>‐</NO.P><TXT>в буква б) е предвидена възможността за приемане, във връзка с някои социални въпроси, на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0057" REF.END="QE0057"/>минимални изисквания, които следва да бъдат приложени постепенно<QUOT.END REF.START="QS0057" CODE="201C" ID="QE0057"/>, като се имат предвид условията във всяка държава членка.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></NP.ECR><?PAGE NO="18"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0082"><NO.P>82.</NO.P><TXT>Никоя от тези две разпоредби не е подходяща като правно основание на Директива 2018/957. Що се отнася до работниците, командировани в рамките на транснационално предоставяне на услуги, това, което трябва да се изясни и е изяснено от въпросната директива, е кое трудово законодателство ще се прилага спрямо тях по време на командироването им в приемащата държава. За целта сътрудничеството между държавите членки, предвидено в член 153, параграф 2, буква а) ДФЕС, не е достатъчно, особено като се има предвид, че интересите на приемащите държави членки и на тези по произход може и да не съвпадат, както проличава и от настоящия спор.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0083"><NO.P>83.</NO.P><TXT>Освен това уточняването кое законодателство ще урежда (някои аспекти на) трудовите правоотношения по време на командироването в приемащата държава не изисква и изготвянето на европейски правила за минимално хармонизиране, за които се споменава в член 153, параграф 2, буква б) ДФЕС. Тъй като не е възможно изчерпателно хармонизиране на всички условия на труд в Съюза, ще продължават да съществуват разлики между трудовото законодателство на държавата по произход и това на приемащата държава.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0084"><NO.P>84.</NO.P><TXT>Изхождайки от тази постановка, Директива 2018/957 предвижда само, че нормите на приемащата държава се прилагат спрямо командирования работник за периода на транснационалното предоставяне на услуги от страна на неговото предприятие. Разбирана по този начин, тя наподобява <HT TYPE="ITALIC">стълкновителните норми</HT>, тъй като в съответствие с нея се определя приложимото право, за да се улесни свободното предоставяне на услуги и същевременно да се осигури подходяща социална закрила на командированите работници. Правните основания по член 153, параграф 2 ДФЕС не се отнасят, нито са замислени за случаи от този вид.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0085"><NO.P>85.</NO.P><TXT>Следователно в случая член 153 ДФЕС не е <HT TYPE="ITALIC">по-конкретно</HT> правно основание от член 53, параграф 1 ДФЕС и член 62 ДФЕС. Последните два члена са правното основание за приемането на Директива 96/71 и трябва да имат същата функция и при изменението ѝ, осъществено с Директива 2018/957. Доколкото с последната се извършва промяна на баланса на интереси, до който законодателят на Съюза е достигнал през 1996 г., правното ѝ основание е същото като това на Директива 96/71, макар да се отчитат промените, настъпили оттогава в транснационалното движение на работници.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">V.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Второ основание за обжалване: нарушение на член 153, параграф 5 ДФЕС</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Становища на страните</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0086"><NO.P>86.</NO.P><TXT>Унгарското правителство твърди, че Директива 2018/957 противоречи на член 153, параграф 5 ДФЕС, който изключва възможността за приемане на правна уредба на Съюза в областта на трудовите възнаграждения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0087"><NO.P>87.</NO.P><TXT>Според него, като е предвидил, че възнаграждението на работниците трябва да съответства на действащата правна уредба в приемащата държава членка, законодателят на Съюза е приел директива, отнасяща се основно до трудовите възнаграждения. По негово мнение законодателят на Съюза е избрал посоченото в Директива 2018/957 правно основание за приемането ѝ, тъй като си е дал сметка, че при липса на компетентност на Съюза, това е единствената възможност за уреждане на въпроса за трудовите възнаграждения, който е един от основните в тази директива. По този начин според унгарското правителство той е злоупотребил с правомощията си.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0088"><NO.P>88.</NO.P><TXT>Комисията, Съветът, Европейският парламент и правителствата на встъпилите държави членки считат, че твърденията по това второ основание за обжалване са неоснователни.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="19"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Съображения</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0089"><NO.P>89.</NO.P><TXT>Предвид виждането ми по първото основание за обжалване не е необходимо да се произнасям по второто. Затова ще го разгледам само при условията на евентуалност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0090"><NO.P>90.</NO.P><TXT>Според Съда, като се има предвид, че член 153, параграф 5 ДФЕС (предишен член 137, параграф 5 ЕО) дерогира параграфи 1—4 от същия член, той трябва да се тълкува буквално, така че да не се засяга неоснователно обхватът на тези параграфи, нито да се поставят под въпрос преследваните с член 151 ДФЕС цели.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0091"><NO.P>91.</NO.P><TXT>Изключението, свързано със <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0058" REF.END="QE0058"/>заплащането<QUOT.END REF.START="QS0058" CODE="201C" ID="QE0058"/> (понятие, използвано в член 153, параграф 5 ДФЕС), се обосновава с обстоятелството, че определянето на заплатите е въпрос, който попада в обхвата на свободата на договаряне на социалните партньори на национално равнище и е от съответната компетентност на държавите членки. В действащото към момента право на Съюза трудовите възнаграждения са изключени от процеса на хармонизиране (по силата на член 151 ДФЕС и сл. относно социалната политика на Съюза)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0062"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20070913">13 септември 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Del Cerro Alonso</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑307/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:509">EU:C:2007:509</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080415">15 април 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Impact</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑268/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:223">EU:C:2008:223</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0123">123</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0124">124</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0092"><NO.P>92.</NO.P><TXT>Това изключение се отнася до мерки, които биха довели до пряка намеса на законодателя на Съюза при определянето на трудовите възнаграждения. Такъв би бил случаят, ако се търси уеднаквяване, изцяло или отчасти, на съставните елементи на заплатите или на тяхното равнище в държавите членки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0093"><NO.P>93.</NO.P><TXT>Посоченото изключение обаче не може да обхване всички въпроси, които <HT TYPE="ITALIC">имат известна връзка</HT> с възнагражденията. Такова тълкуване би лишило от съдържание други области, посочени в член 153, параграф 1 ДФЕС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0063"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20070913">13 септември 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Del Cerro Alonso</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑307/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:509">EU:C:2007:509</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140619">19 юни 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Specht и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑501/12—C‑506/12, C‑540/12 и C‑541/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2005">EU:C:2014:2005</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080415">15 април 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Impact</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑268/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:223">EU:C:2008:223</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0125">125</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0094"><NO.P>94.</NO.P><TXT>Директива 2018/957 само координира прилагането и определя кое трудово законодателство (дали това на приемащата държава, или това на държавата по произход) се прилага спрямо командированите работници. В никакъв случай тя не определя ставките на заплащане, което, повтарям, е от компетентността на приемащата държава и на държавата по произход, всяка за своята територия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0095"><NO.P>95.</NO.P><TXT>Изключението по член 153, параграф 5 ДФЕС не е противопоставимо, нито може да е пречка за приемането на спорната понастоящем директива. Този извод се подкрепя от съображение 17 от Директива 2018/957<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0064"><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0059" REF.END="QE0059"/>В компетентностите на държавите членки е да определят правила относно възнагражденията в съответствие с националното право и/или практика. Определянето на работните заплати е от изключителната компетентност на държавите членки и социалните партньори. Следва да се обръща специално внимание на това да не бъдат накърнявани националните системи за определяне на възнагражденията или свободата на участващите страни<QUOT.END REF.START="QS0059" CODE="201C" ID="QE0059"/>.</P></QUOT.S></NOTE>, което потвърждава изключителната компетентност на държавите членки по отношение на трудовите възнаграждения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0096"><NO.P>96.</NO.P><TXT>В същия смисъл <HT TYPE="ITALIC">новият</HT> член 3, параграф 1, трета алинея от Директива 96/71 предвижда изрично, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0060" REF.END="QE0060"/>[…] понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0061" REF.END="QE0061"/>възнаграждение<QUOT.END REF.START="QS0061" CODE="201C" ID="QE0061"/> се определя от националното право и/или практика на държавата членка, на чиято територия е командирован работникът […]<QUOT.END REF.START="QS0060" CODE="201C" ID="QE0060"/>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="20"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0097"><NO.P>97.</NO.P><TXT>Директива 2018/957 нюансира предходната редакция на Директива 96/71, в която се говори за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0062" REF.END="QE0062"/>минимални ставки на заплащане<QUOT.END REF.START="QS0062" CODE="201C" ID="QE0062"/>, като ѝ придава повече точност. Съдът вече е постановил, че член 3, параграф 1, втора алинея от Директива 96/71:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0063" REF.END="QE0063"/>‐</NO.P><TXT>[…] препраща, за целите на същата, изрично към националното законодателство или практика на държавата членка, на чиято територия се командирова работникът, за определяне на минималните ставки на заплащане, посочени в първа алинея от същия параграф 1.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>‐</NO.P><TXT>В този контекст трябва да се отбележи, че сама по себе си Директива 96/71 не съдържа никакво материално определение на понятието за минимална заплата. Следователно задачата за определяне кои са съставните ѝ компоненти за целите на прилагането на тази директива, е част от правото на съответната държава членка, стига само това определение, както то следва от националното законодателство, от релевантните национални колективни трудови договори или от тълкуването, дадено [им] от националните юрисдикции, да не създава пречки за свободното предоставяне на услуги между държавите членки<QUOT.END REF.START="QS0063" CODE="201C" ID="QE0063"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0065"><P>Решение Isbir, точки 36 и 37.</P></NOTE>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0098"><NO.P>98.</NO.P><TXT>Тези съображения важат и за реформата на Директива 96/71. Ето защо може да се отхвърли твърдението, че Директива 2018/957 хармонизира от материалноправна гледна точка заплащането на командированите работници и съответно нарушава член 153, параграф 5 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0099"><NO.P>99.</NO.P><TXT>Унгарското правителство счита, че с избора си на правно основание за Директива 2018/957 законодателят на Съюза е злоупотребил с правомощията си, виждане, което не споделям предвид изложеното по-горе. Освен това Унгария не посочва това обстоятелство като конкретно основание за невалидност, тъй като твърди, че законодателят на Съюза е нарушил член 153, параграф 5 ДФЕС, без да уточнява дали поведението му е в разрез със специалната законодателна процедура по член 153, параграф 2, трета алинея ДФЕС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0066"><P>Даден акт е опорочен поради злоупотреба с власт, ако са налице обективни, относими и непротиворечиви доказателства, че е бил приет с единствената или поне определяща цел да постигне цели, различни от целите, с оглед на които е предоставено съответното правомощие, или да избегне процедура, специално предвидена от Договора за функционирането на ЕС, за да се противодейства на конкретните обстоятелства (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130416">16 април 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Испания и Италия/Съвет</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑274/11 и C‑295/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:240">EU:C:2013:240</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150505">5 май 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Испания/Парламент и Съвет</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑146/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:298">EU:C:2015:298</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0056">56</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0100"><NO.P>100.</NO.P><TXT>Затова твърденията по второто основание за обжалване трябва да бъдат отхвърлени.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">VI.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Трето основание за обжалване: нарушение на член 56 ДФЕС</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0101"><NO.P>101.</NO.P><TXT>Според унгарското правителство Директива 2018/957 противоречи на член 56 ДФЕС, където е закрепено свободното предоставяне на услуги. Според него задълженията и ограниченията, които посочената директива налага на установените в държава членка предприятия, които командироват работници в друга държава членка в рамките на предоставянето на услуги, са дискриминационни, ненужни и непропорционални спрямо преследваната цел. Освен това, предвиденото във връзка с транспорта противоречало на член 58, параграф 1 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0102"><NO.P>102.</NO.P><TXT>Критиките на унгарското правителство са съсредоточени върху три разпоредби на Директива 2018/957, а именно:</TXT><P><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P>‐</NO.P><TXT>член 1, точка 2, буква а), с който понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0064" REF.END="QE0064"/>минимални ставки на заплащане<QUOT.END REF.START="QS0064" CODE="201C" ID="QE0064"/> в член 3, параграф 1, първа алинея, буква в) от Директива 96/71 се заменя с понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0065" REF.END="QE0065"/>възнаграждение<QUOT.END REF.START="QS0065" CODE="201C" ID="QE0065"/>;</TXT></NP></ITEM><?PAGE NO="21"?><ITEM><NP><NO.P>‐</NO.P><TXT>член 1, точка 2, буква б), с който в член 3 от Директива 96/71 се вмъква параграф 1а, който предвижда почти пълна приложимост на реда и условията на работа на приемащата държава спрямо работник, командирован за повече от дванадесет месеца; и</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>‐</NO.P><TXT>член 3, параграф 3, който се отнася до сектора на автомобилния транспорт.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0103"><NO.P>103.</NO.P><TXT>Комисията, Съветът, Европейският парламент и правителствата на встъпилите държави членки считат, че твърденията по това трето основание за обжалване следва да се отхвърлят като неоснователни.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Предварително съображение: член 56 ДФЕС и директивите за хармонизиране на правилата относно командированите работници</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0104"><NO.P>104.</NO.P><TXT>Преди да пристъпя към задълбочен анализ на това основание за обжалване, ще изложа едно предварително съображение относно прилагането на член 56 ДФЕС спрямо Директива 2018/957.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0105"><NO.P>105.</NO.P><TXT>Както посочва Европейският парламент, начинът на прилагане на член 56 ДФЕС e различен според това дали става въпрос за хармонизиращ акт на Съюза или за контрол върху националните мерки, ограничаващи тази основна свобода.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0106"><NO.P>106.</NO.P><TXT>Вярно е, че забраната на ограниченията на свободното предоставяне на услуги се прилага не само спрямо националните мерки, но и спрямо приетите от институциите на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0067"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20030918">18 септември 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bosal</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑168/01</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:479">EU:C:2003:479</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20101026">26 октомври 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Schmelz</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑97/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:632">EU:C:2010:632</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0050">50</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150902">2 септември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Groupe Steria</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑386/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:524">EU:C:2015:524</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. по аналогия, що се отнася до свободното движение на стоки, решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19970625">25 юни 1997 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kieffer и Thill</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑114/96</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1997:316">EU:C:1997:316</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120712">12 юли 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Association Kokopelli</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑59/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:447">EU:C:2012:447</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0080">80</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Не трябва обаче да се забравя, че законодателят на Съюза приема хармонизиращи мерки именно за да улесни свободното предоставяне на услуги, осигурявайки същевременно защита на основните социални интереси, които биха могли да бъдат засегнати<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0068"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19970513">13 май 1997 г.</DATE>, <NAME.CASE>Германия/Парламент и Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑233/94</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1997:231">EU:C:1997:231</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0017">17</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>): <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0066" REF.END="QE0066"/>[…] държавите членки могат при определени обстоятелства да приемат или поддържат мерки, които пречат на свободното движение. Именно такива пречки е допустимо съгласно член 57, параграф 2 от Договора Общността да премахне посредством координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно достъпа до и упражняването на дейности като самостоятелно заети лица. Тъй като става въпрос за координиращи мерки, Общността отчита преследвания от различните държави членки обществен интерес и възприема равнище на защита на този интерес, което изглежда приемливо в Общността<QUOT.END REF.START="QS0066" CODE="201C" ID="QE0066"/>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0107"><NO.P>107.</NO.P><TXT>Практиката на Съда относно <HT TYPE="ITALIC">националните мерки</HT>, които ограничават движението на работниците, командировани в рамките на транснационалното предоставяне на услуги, не може да се приложи автоматично спрямо <HT TYPE="ITALIC">мерките на Съюза</HT>, които целят хармонизиране на това явление, каквато мярка е Директива 2018/957.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0108"><NO.P>108.</NO.P><TXT>Както вече посочих, с Директива 96/71 законодателят на Съюза съгласува по неоспорен начин три трудни за съвместяване цели: насърчаване и улесняване на трансграничното предоставяне на услуги, закрила на командированите работници и гарантиране на лоялна конкуренция между местните и чуждестранните конкуренти. За да пригоди тази директива към настъпилите промени, на законодателя на Съюза се налага да коригира този баланс посредством Директива 2018/957, която поставя акцента върху една от посочените цели (по-голяма защита на правата на командированите работници).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="22"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0109"><NO.P>109.</NO.P><TXT>Контролът за валидност на дадена хармонизираща директива, който Съдът може да осъществи в производство по жалба за отмяна, предполага да се прецени дали тази директива е съобразена с принципа на пропорционалност, но не и да се подменят политическите решения, стоящи в основата на нейното съдържание. Като общ принцип на правото на Съюза принципът на пропорционалност <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0067" REF.END="QE0067"/>изисква мерките, установени с разпоредба на правото на Съюза, да бъдат в състояние да осъществят легитимните цели, преследвани от съответната правна уредба, и да не надхвърлят необходимото за тяхното постигане<QUOT.END REF.START="QS0067" CODE="201C" ID="QE0067"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0069"><P>Решение Чешка република/Парламент и Съвет, точка 76.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0110"><NO.P>110.</NO.P><TXT>Припомням, че по отношение на съдебния контрол относно изпълнението на тези изисквания Съдът е приел следните критерии:</TXT><P><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P>‐</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0068" REF.END="QE0068"/>[…] признал [е] на законодателя на Съюза, в рамките на упражняването на възложената му компетентност, широко право на преценка в областите, в които неговите действия предполагат той да направи избор както от политическо, така и от икономическо или социално естество и в които е призван да извършва комплексни преценки. Затова не е необходимо да се установява дали една мярка, приета в тази област, е била единствената възможна или най-добрата сред възможните мерки, тъй като само нейният явно неподходящ характер с оглед на целта, която компетентните институции възнамеряват да постигнат, може да засегне законосъобразността на такава мярка<QUOT.END REF.START="QS0068" CODE="201C" ID="QE0068"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0070"><P>Пак там, точка 77 и цитираната съдебна практика.</P></NOTE>.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>‐</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0069" REF.END="QE0069"/>[…] широкото право на преценка на законодателя на Съюза, което предполага ограничен съдебен контрол върху упражняването му, се отнася не само до естеството и обхвата на разпоредбите, които следва да бъдат приети, но в определена степен и до установяването на основните факти<QUOT.END REF.START="QS0069" CODE="201C" ID="QE0069"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0071"><P>Пак там, точка 78 и цитираната съдебна практика.</P></NOTE>.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>‐</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0070" REF.END="QE0070"/>[…] законодателят на Съюза е длъжен да основе своя избор на обективни критерии и да провери дали преследваните с възприетата мярка цели могат да оправдаят наличието на негативни, дори тежки икономически последици за някои оператори<QUOT.END REF.START="QS0070" CODE="201C" ID="QE0070"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0072"><P>Пак там, точка 79 и цитираната съдебна практика. По силата на член 5 от Протокол (№ 2) относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност, приложен към ДЕС и ДФЕС, проектите на законодателни актове отчитат необходимостта всяко задължение, възложено на стопанските субекти, да бъде възможно най-малко натоварващо и да бъде съобразено с поставената цел.</P></NOTE>.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>‐</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0071" REF.END="QE0071"/>Впрочем дори съдебен контрол с ограничен обхват изисква институциите на Съюза, автори на разглеждания акт, да бъдат в състояние да докажат пред Съда, че при приемането на акта действително са упражнили правото си на преценка, което предполага да са взели предвид всички фактори и обстоятелства от значение за положението, което този акт има за цел да регламентира. Следователно тези институции трябва поне да могат да представят и изложат ясно и недвусмислено изходните данни, които е трябвало да бъдат взети предвид, за да се обосноват оспорваните мерки от този акт, и от които е зависело упражняването на правото им на преценка<QUOT.END REF.START="QS0071" CODE="201C" ID="QE0071"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0073"><P>Пак там, точка 81 и цитираната съдебна практика.</P></NOTE>.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0111"><NO.P>111.</NO.P><TXT>С оглед на тези критерии законодателят на Съюза е разполагал с широко право на преценка в толкова сложна област като регулирането на транснационалното командироване на работници. Това, което следва да се изясни, е дали той е използвал по <HT TYPE="ITALIC">явно</HT> неподходящ начин това свое право, когато е променил постигнатия в Директива 96/71 баланс на интереси, въвеждайки измененията, съдържащи се в Директива 2018/957.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="23"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Първа част на третото основание за обжалване: разпоредбите на държавата по произход на предприятието доставчик на услугата осигуряват достатъчна закрила на командированите работници</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Становища на страните</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0112"><NO.P>112.</NO.P><TXT>Според унгарското правителство Директива 2018/957 нарушава член 56 ДФЕС, понеже, като предвижда прилагането на условията на труд на приемащата държава спрямо командированите работници, тя не отчита прилагането на принципа на взаимното признаване. Според него защитата на правата на тези работници е гарантирана в достатъчна степен от законодателството на държавата по произход. Прилагането спрямо тях на законодателството на приемащата държава било в разрез с принципа на взаимното признаване и възпрепятствало свободното предоставяне на услуги<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0074"><P>В точка 16 от решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19940809">9 август 1994 г.</DATE>, <NAME.CASE>Vander Elst</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑43/93</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1994:310">EU:C:1994:310</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) се посочва, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0072" REF.END="QE0072"/>[…] свободното предоставяне на услуги като основен принцип от Договора може да бъде ограничавано само с правна уредба, която е обоснована със съображения от общ интерес и която се прилага за всички лица или предприятия, осъществяващи дейност на територията на приемащата държава, доколкото този интерес не е защитен с правилата, които се прилагат за доставчика в държавата членка по установяване […]<QUOT.END REF.START="QS0072" CODE="201C" ID="QE0072"/>.</P></NOTE>. Директива 2006/123/ЕО<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0075"><P>Директива на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20061212">12 декември 2006 година</DATE> относно услугите на вътрешния пазар (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="376" PAGE.FIRST="36" DATE.PUB="2006">OB L 376, 2006 г., стр. 36</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 58 стр. 50).</P></NOTE> също предвиждала задължението за признаване на условията на труд, установени от друга държава членка в съответствие с правото на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0113"><NO.P>113.</NO.P><TXT>По-специално според унгарското правителство равното заплащане на командированите работници и на местните за приемащата държава работници, както и почти пълното изравняване между последните и продължително командированите работници поставят под съмнение годността на минималната заплата в приемащата държава да гарантира адекватната издръжка на командированите работници и ограничават сравнителното предимство на определени <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0073" REF.END="QE0073"/>нови държави членки<QUOT.END REF.START="QS0073" CODE="201C" ID="QE0073"/> с по-ниски разходи за заплати. Освен това в оценката си на въздействието Комисията не представяла данни, които да докажат необходимостта от въведените с Директива 2018/957 промени.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0114"><NO.P>114.</NO.P><TXT>Накрая, унгарското правителство изтъква разминаването между наложеното с Директива 2018/957 прилагане на трудовите норми на приемащата държава и предвидения в Регламент (ЕО) № 883/2004<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0076"><P>Регламент на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20040429">29 април 2004 година</DATE> за координация на системите за социална сигурност (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="166" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2004">ОВ L 166, 2004 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 82 и поправка в <REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="033" PAGE.FIRST="12" DATE.PUB="2008">ОВ L 33, 2008 г., стр. 12</REF.DOC.OJ>), изменен с Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20090916">16 септември 2009 година</DATE> за установяване процедурата за прилагане на Регламент № 883/2004 (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="284" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2009">OB L 284, 2009 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>) и с Регламент (ЕС) № 465/2012 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20120522">22 май 2012 г.</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="149" PAGE.FIRST="4" DATE.PUB="2012">ОВ L 149, 2012 г., стр. 4</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE> режим относно социалната сигурност на командированите работници. Този регламент предвиждал прилагането спрямо командирования работник на разпоредбите относно социалната сигурност на държавата по произход, тъй като именно те били най-подходящи за гарантиране на защита на правата му.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0115"><NO.P>115.</NO.P><TXT>Комисията, Съветът, Европейският парламент и правителствата на встъпилите държави членки считат, че твърденията по тази част на третото основание за обжалване са неоснователни.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Съображения</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0116"><NO.P>116.</NO.P><TXT>Според мен доводите на унгарското правителство не могат да бъдат приети по няколко причини.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="24"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0117"><NO.P>117.</NO.P><TXT>На първо място, Директива 2006/123 не може да бъде изтъквана, за да се приложи правото на държавата по произход спрямо командированите работници. Тази директива не засяга трудовото право<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0077"><P>Съгласно член 1, параграф 6 от нея <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0074" REF.END="QE0074"/>трудовото право<QUOT.END REF.START="QS0074" CODE="201C" ID="QE0074"/> е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0075" REF.END="QE0075"/>всяка законова или договорна разпоредба относно условията на заетост, условията на работа, включително здравословните и безопасни условия на труд, и отношенията между работодател и работник, които държавите членки прилагат в съответствие с националното право, съобразявайки се с правото на Общността<QUOT.END REF.START="QS0075" CODE="201C" ID="QE0075"/>.</P></NOTE>, нито националното законодателство на държавите членки в областта на социалната сигурност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0078"><P>Решение Čepelnik, точки 29—36.</P></NOTE>. Нещо повече, в член 3, параграф 1, буква а) от нея се посочва, че Директива 96/71 има предимство пред Директива 2006/123 в случай на противоречие относно <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0076" REF.END="QE0076"/>специфични аспекти на достъпа до или упражняването на дейност по предоставяне на услуги в специфичен сектор или за специфични професии<QUOT.END REF.START="QS0076" CODE="201C" ID="QE0076"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0079"><P>Освен това в съображение 86 от Директива 2006/123 се потвърждава, че този общ инструмент за хармонизация в областта на предлагането на услуги във вътрешния пазар не се отразява на реда и условията на работа, които съгласно Директива 96/71 се прилагат спрямо работниците, командировани с цел предоставяне на услуга на територията на друга държава членка.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0118"><NO.P>118.</NO.P><TXT>На второ място, първоначалната практика на Съда относно съвместимостта с член 56 ДФЕС на националните мерки, ограничаващи командироването на работници, всъщност отчита условията за закрила на тези работници в държавата по произход на тяхното предприятие<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0080"><P>Решение Arblade и др., точка 34.</P></NOTE>. Този подход се запазва в практиката след приемането на Директива 96/71, що се отнася до ограниченията, които не попадат в приложното ѝ поле<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0081"><P>Решения De Clercq и др., точки 45—47, и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20101007">7 октомври 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Santos Palhota и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑515/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:589">EU:C:2010:589</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Съдът обаче не взема предвид разпоредбите на държавата по произход, когато става въпрос за прилагането на член 3 от Директива 96/71 спрямо условията на труд на работниците, тъй като това би лишило тази разпоредба от полезно действие<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0082"><P>Решение Laval un Partneri, точка 80.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0119"><NO.P>119.</NO.P><TXT>На трето място, изготвената от Комисията оценка на въздействието<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0083"><P>SWD(2016) 52 final, <DATE ISO="20160308">8.3.2016</DATE>, Commission Staff Working Document. Impact Assessment accompanying the document Proposal for a Directive of the European Parliament and the Council amending Directive 96/71/EC concerning the posting of workers in the framework of the provision of services.</P></NOTE> съдържа достатъчно данни и доказателства в подкрепа на предложението, довело до приемането на Директива 2018/957. Действително самата Комисия признава, че данните относно транснационалните движения на работници не са напълно точни, тъй като се основават на информацията, предоставена от националните органи за социална сигурност въз основа на издаваните удостоверения А1. Разликите във възнагражденията между различните държави също са преценени от Комисията на базата на приблизителни данни.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0120"><NO.P>120.</NO.P><TXT>Практиката на Съда обаче признава на законодателя на Съюза широко право на преценка при установяването на основните факти, необходими за приемането на даден нормативен акт. Съдебният контрол върху тази преценка трябва да бъде ограничен<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0084"><P>Решение Чешка република/Парламент и Съвет, точка 77.</P></NOTE>. При това положение изготвената от Комисията оценка на въздействието предоставя достатъчно данни, за да се обоснове приемането на Директива 2018/957. По време на законодателната процедура тези данни не са поставени под въпрос и служат на Комисията като основа, за да проучи алтернативите и да направи правилен избор, възприемайки тази, която би засилила закрилата на работниците.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0121"><NO.P>121.</NO.P><TXT>На четвърто място, не намирам за подходящо режимът на социална сигурност на командированите работници (по Регламент № 883/2004) да се пренася върху условията им на труд.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="25"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0122"><NO.P>122.</NO.P><TXT>Както посочва Съветът, логиката на правилата на Съюза, които координират националните схеми за социална сигурност, важи за отношенията между лицето носител на права и задължения и държавата, осигуряваща подпомагането. Затова член 11, параграф 1 от Регламент № 883/2004 предвижда като ръководен принцип лицата да бъдат подчинени на законодателството само на една държава членка, която обикновено е тази по местополагане на труда (lex loci laboris).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0123"><NO.P>123.</NO.P><TXT>От този общ принцип обаче има изключения. Едно от тях е запазването на изключителната връзка на работника със схемата за социална сигурност на държавата по произход (тоест държавата, в която предприятието работодател действа обичайно), когато този работник е командирован от предприятието в друга държава членка за ограничен период, най-много до 24 месеца, стига да са изпълнени условията по член 12 от Регламент № 883/2004<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0085"><P>Изключението е продиктувано от желанието да се насърчи във възможно най-голяма степен свободното предоставяне на услуги и да се избегнат ненужни и скъпи административни и други усложнения, които не биха били в интерес нито на работниците, нито на предприятията, нито на органите за социална сигурност.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0124"><NO.P>124.</NO.P><TXT>Това изключение не може да обхване условията на труд на командированите работници, защото става въпрос за правоотношения между по-уязвима (наетото лице) и по-силна страна (предприятието работодател). За да се осигури по-добра закрила на първата страна, е необходимо да се съчетае прилагането на трудови норми на държавата по произход с такива на приемащата държава.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0125"><NO.P>125.</NO.P><TXT>Директива 96/71 е съобразена с това виждане, тъй като гарантира на командированите работници прилагането на основното ядро от условията на труд на приемащата държава (разширено с Директива 2018/957), като същевременно допуска други аспекти на трудовото правоотношение да продължават да се уреждат от правото на държавата по произход. В това отношение Директивата е съобразена с Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0077" REF.END="QE0077"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0077" CODE="201C" ID="QE0077"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0086"><P>Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20080617">17 юни 2008 година</DATE> относно приложимото право към договорни задължения (Рим I) (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="177" PAGE.FIRST="6" DATE.PUB="2008">OB L 177, 2008 г., стр. 6</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>, върху който ще се спра по-нататък.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0126"><NO.P>126.</NO.P><TXT>В обобщение, подходът, възприет в Регламент № 883/2004 по отношение на социалната сигурност на командированите работници (прилагане спрямо тях на правото на държавата по произход), не може да се използва във връзка с условията на труд, спрямо които отчасти трябва да се прилага законодателството на приемащата държава, заедно със законодателството на държавата по произход<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0087"><P>Единственото изключение от това правило се съдържа в член 3, параграф 7 от Директива 96/71, който предвижда, че прилагането на трудовото законодателство на приемащата държава не е пречка за прилагането на условия на работа, които са по-благоприятни за работниците. Това означава, че командированият работник може да остане обвързан от трудовото законодателство и от условията на работа на държавата по произход, когато същите са по-благоприятни от тези в приемащата държава. При това положение приемащата държава трябва да признае приложимостта на законодателството на държавата по произход и да не създава допълнителни пречки пред командироването на работниците с цел транснационално предоставяне на услуги.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0127"><NO.P>127.</NO.P><TXT>Накрая, Съдът не може да замени преценката на законодателя на Съюза със собствената си преценка. Както вече припомних, той трябва единствено да провери дали законодателят на Съюза явно е превишил широкото си право на преценка, що се отнася до комплексните преценки и оценки, които е трябвало да направи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0128"><NO.P>128.</NO.P><TXT>В настоящия случай не считам, че законодателят на Съюза е приел мерки с <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0078" REF.END="QE0078"/>явно неподходящ характер<QUOT.END REF.START="QS0078" CODE="201C" ID="QE0078"/> с оглед на преследваната цел<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0088"><P>Решение Чешка република/Парламент и Съвет, т. 77.</P></NOTE>. В допълнение, той не е превишил широкото си право на преценка с измененията на предходния режим в една толкова сложна област като транснационалното командироване на работниците.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="26"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">В.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Втора част на третото основание за обжалване: нарушение на принципа на недопускане на дискриминация</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Становища на страните</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0129"><NO.P>129.</NO.P><TXT>Според унгарското правителство с Директива 2018/957 се нарушава принципът на недопускане на дискриминация, който забранява прилагането на различни правила към сходни положения или прилагането на едни и същи правила към различни положения<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0089"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20070322">22 март 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Talotta</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑383/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:181">EU:C:2007:181</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0018">18</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и решение Laval un Partneri, т. 115.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0130"><NO.P>130.</NO.P><TXT>На първо място, според него замяната на задължението за изплащане на минималната заплата на командированите работници, за да им се гарантира същото възнаграждение като за местните работници, дискриминира предприятията доставчици на услуги, които командироват работници, спрямо местните предприятия. Дискриминацията се изразявала в това, че предприятията от приемащата държава дължат на работниците си само минималните ставки на заплащане, определени от националното право, докато командироващите работници предприятия от други държави членки трябва да им заплащат възнаграждение, което се определя в зависимост от националните практики и което според унгарското правителство неизбежно е по-високо от минималните ставки на заплащане.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0131"><NO.P>131.</NO.P><TXT>На второ място, унгарското правителство твърди, че прилагането в съответствие с член 3, параграф 1а от Директива 96/71 на едни и същи правила спрямо местните работници и продължително командированите работници е несъвместимо с принципа на недопускане на дискриминация, тъй като двете категории не се намират в сходни положения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0132"><NO.P>132.</NO.P><TXT>В разрез с принципа на недопускане на дискриминация било и задължението на предприятията, които командироват работници, да им заплащат пътните разходи, разходите за храна и квартирните разходи (нов член 3, параграф 7 от Директива 96/71).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0133"><NO.P>133.</NO.P><TXT>Комисията, Съветът, Европейският парламент и правителствата на встъпилите държави членки считат, че твърденията по тази част на третото основание за обжалване са неоснователни.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Съображения</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0134"><NO.P>134.</NO.P><TXT>В Директива 96/71, както е изменена с Директива 2018/957, не се разглеждат като еднакви положението на групата на командированите работници и това на групата на местните за приемащата държава работници.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0135"><NO.P>135.</NO.P><TXT>Затова в член 3, параграф 1 са изброени изчерпателно въпросите, за които спрямо командированите работници се прилага законодателството на приемащата държава с цел да се гарантира равно третиране с местните работници<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0090"><P>Става въпрос за ядро от задължителни правила за минимална закрила, приложими по въпросите, във връзка с които приемащата държава може да изисква спазване на вътрешното ѝ право (решение Laval un Partneri, точка 59; и решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080619">19 юни 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Люксембург,</NAME.CASE> <NO.CASE>C‑319/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:350">EU:C:2008:350</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Що се отнася до останалите въпроси, тя не предвижда равно третиране на двете групи работници.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0136"><NO.P>136.</NO.P><TXT>Замяната на израза <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0079" REF.END="QE0079"/>минимални ставки на заплащане<QUOT.END REF.START="QS0079" CODE="201C" ID="QE0079"/> с термина <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0080" REF.END="QE0080"/>възнаграждение<QUOT.END REF.START="QS0080" CODE="201C" ID="QE0080"/>, върху която ще се спра по-нататък, не поражда твърдяната от Унгария дискриминация в ущърб на предприятията, които командироват работници.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="27"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0137"><NO.P>137.</NO.P><TXT>Всъщност съгласно новия член 3, параграф 1, трета алинея <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0081" REF.END="QE0081"/>понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0082" REF.END="QE0082"/>възнаграждение<QUOT.END REF.START="QS0082" CODE="201C" ID="QE0082"/> се определя от националното право и/или практика на държавата членка, на чиято територия е командирован работникът, и означава всички съставни елементи на възнаграждението, които са <HT TYPE="ITALIC">задължителни</HT><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0091"><P>Курсивът е мой.</P></NOTE> по силата на национални законови, подзаконови или административни разпоредби или на колективни трудови договори или арбитражни решения, които в тази държава членка са били обявени за общоприложими или се прилагат в съответствие с параграф 8<QUOT.END REF.START="QS0081" CODE="201C" ID="QE0081"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0138"><NO.P>138.</NO.P><TXT>Следователно предприятията, които командироват работници, трябва само да им изплащат възнаграждение, включващо минималната заплата, заедно с всеки друг елемент, който е задължителен в приемащата държава. Така определените елементи на възнаграждението се прилагат и спрямо местните работници предвид задължителността им съгласно вътрешното право на приемащата държава и трябва да бъдат заплащани от установените в последната държава предприятия, без да съществува никаква разлика в третирането. Разбира се, Директива 2018/957 не уточнява кои елементи от възнаграждението са задължителни, като този въпрос се урежда от правото на приемащата държава.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0139"><NO.P>139.</NO.P><TXT>Видно от извършената от Комисията оценка на въздействието, Директива 2018/957 не възприема <HT TYPE="ITALIC">пълното равенство</HT> на възнаграждението на командированите и на местните работници<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0092"><P>Точка 4.5.2 от документ SWD(2016) 52 final от <DATE ISO="20160308">8 март 2016 г.</DATE></P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0140"><NO.P>140.</NO.P><TXT>Що се отнася до твърдяната дискриминация, произтичаща от прилагането на едни и същи правила спрямо местните работници и продължително командированите работници, само ще посоча, че член 3, параграф 1а от Директива 96/71 не предвижда едно и също третиране за двата вида работници. Тази разпоредба <HT TYPE="ITALIC">сближава</HT> режима на продължително командированите работници с този на местните работници, но не ги <HT TYPE="ITALIC">изравнява</HT> именно защото положението им е различно.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0141"><NO.P>141.</NO.P><TXT>Не откривам дискриминация и в задължението на предприятията, които командироват работници, да им заплащат пътните разходи, разходите за храна и квартирните разходи. Става въпрос за разходи, предизвикани от самото командироване, които работодателят трябва да заплати на работника в съответствие с националното право и/или практика, приложими към трудовото правоотношение, тоест тези на държавата по произход. Съответната разпоредба от Директивата посочва съгласно кое национално право трябва да се заплащат разходите, направени във връзка с командироването, като държавите членки имат свобода за уреждането им в националното си право<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0093"><P>Вж. съображение 19 от Директива 2018/957.</P></NOTE>. Не виждам каква дискриминация може да поражда това правило.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Г.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Трета част на третото основание за обжалване: нарушение на принципа на пропорционалност</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Становища на страните</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0142"><NO.P>142.</NO.P><TXT>Според унгарското правителство Директива 2018/957 затруднява и възпрепятства транснационалното предоставяне на услуги чрез командироване на работна ръка във вътрешния пазар, тъй като единствено увеличава закрилата на командированите работници. Следователно тя не можела да постигне преследваните с нея цели и накърнявала принципа на пропорционалност.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="28"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0143"><NO.P>143.</NO.P><TXT>Комисията, Съветът, Европейският парламент и правителствата на встъпилите държави членки считат, че твърденията по тази част на третото основание за обжалване са неоснователни.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Съображения</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0144"><NO.P>144.</NO.P><TXT>Принципът на пропорционалност изисква актовете на институциите на Съюза да бъдат годни да осъществят легитимните цели, преследвани със съответната правна уредба, и да не надхвърлят необходимото за тяхното постигане<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0094"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100608">8 юни 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Vodafone и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑58/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:321">EU:C:2010:321</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0051">51</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120712">12 юли 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Association Kokopelli</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑59/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:447">EU:C:2012:447</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150616">16 юни 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Gauweiler и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑62/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:400">EU:C:2015:400</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0067">67</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0145"><NO.P>145.</NO.P><TXT>Когато трябва да вземат технически решения и да правят прогнози и сложни преценки, институциите на Съюза разполагат с широко право на преценка. Съдът трябва да провери само дали законодателят на Съюза <HT TYPE="ITALIC">явно</HT> е превишил широкото си право на преценка, като е избрал мерки, които са очевидно неподходящи или непропорционални от гледна точка на преследваната цел<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0095"><P>Решение Чешка република/Парламент и Съвет, точка 78, и решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100708">8 юли 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Afton Chemical</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑343/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:419">EU:C:2010:419</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0046">46</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0146"><NO.P>146.</NO.P><TXT>Споделям виждането на Съвета и Парламента, че при приемането на Директива 2018/957 законодателят на Съюза е спазил изискванията на принципа на пропорционалност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0147"><NO.P>147.</NO.P><TXT>За да избегна повторения, ще разгледам при анализа на четвъртата част на третото основание за обжалване доводите на унгарското правителство във връзка с непропорционалния характер на разпоредбите относно продължително командированите работници.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0148"><NO.P>148.</NO.P><TXT>Що се отнася до заплащането на командированите работници, съгласно публикуваната от Комисията оценка на въздействието замяната, извършена с Директива 2018/957, на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0083" REF.END="QE0083"/>минимални ставки на заплащане<QUOT.END REF.START="QS0083" CODE="201C" ID="QE0083"/> с понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0084" REF.END="QE0084"/>възнаграждение<QUOT.END REF.START="QS0084" CODE="201C" ID="QE0084"/> е обоснована от трудностите, свързани с използването на първото от тези понятия при прилагането на Директива 96/71.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0149"><NO.P>149.</NO.P><TXT>За да поправи това положение, Комисията проучва възможните решения и икономическите последици от тях. Тя избира най-подходящото според нея решение, а именно ограничена реформа на Директива 96/71 чрез приемането на Директива 2018/957, като отхвърля като варианти публикуването на тълкувателно съобщение или неизменянето на Директива 96/71<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0096"><P>Документ SWD(2016) 52 final от <DATE ISO="20160308">8 март 2016 г.</DATE>, стр. 23 и сл.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0150"><NO.P>150.</NO.P><TXT>По мое мнение това решение не противоречи на принципа на пропорционалност и не въвежда несъвместимо с член 56 ДФЕС ограничение. В подкрепа на това мое схващане могат да се изтъкнат редица доводи.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="29"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0151"><NO.P>151.</NO.P><TXT>На първо място, изразът <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0085" REF.END="QE0085"/>минимални ставки на заплащане<QUOT.END REF.START="QS0085" CODE="201C" ID="QE0085"/> създава практически трудности<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0097"><P>В съдебното заседание френското правителство подчертава тези практически трудности, посочвайки, че във Франция се прави разлика между минималната заплата (SMIC) и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0086" REF.END="QE0086"/>минималните ставки на заплащане<QUOT.END REF.START="QS0086" CODE="201C" ID="QE0086"/> по Директива 96/71. Последните включват — освен минималната заплата — допълнително възнаграждение за нощен труд или за извършване на опасни работи, което трябва да се изплаща и на командированите работници.</P></NOTE>, както е видно от практиката на Съда, и в частност от решение Sähköalojen ammattiliitto<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0098"><P>Точки 38—70.</P></NOTE>. В последното се приема широко тълкуване, което включва:</TXT><P><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P>‐</NO.P><TXT>възможността минималното почасово възнаграждение или минималното възнаграждение според изработеното да се изчислява въз основа на предвиденото в колективните трудови договори в приемащата държава членка категоризиране на работниците в групи според заплащането, при условие че изчисляването и категоризирането се извършват при спазване на задължителни и прозрачни правила, което следва да се провери от националния съд;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>‐</NO.P><TXT>дневни при същите условия, при които те се включват в заплатата, изплащана на местните работници при командироването им в рамките на приемащата държава членка;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>‐</NO.P><TXT>обезщетение за ежедневно пътуване, което се изплаща на работниците, при условие че ежедневно отделят повече от час за път до и от работното си място;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>‐</NO.P><TXT>заплащането, което трябва да получат командированите работници за минималните платени почивни дни.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0152"><NO.P>152.</NO.P><TXT>Законодателят на Съюза отчита тези тълкувателни трудности, както и застъпваното от Съда широко тълкуване, когато приема Директива 2018/957 и включва понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0087" REF.END="QE0087"/>възнаграждение<QUOT.END REF.START="QS0087" CODE="201C" ID="QE0087"/> в член 3, параграфи 1 и 7 от Директива 91/76.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0153"><NO.P>153.</NO.P><TXT>Освен това тази промяна позволява да се ограничи практиката на предприятията, които при командироването на своите работници са можели да им плащат минималната заплата, независимо от тяхната категория, функции, професионална квалификация и стаж, което е водело до разлика в заплащането в сравнение с местните работници в сходно положение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0099"><P>Документ SWD(2016) 52 final от <DATE ISO="20160308">8 март 2016 г.</DATE>, стр. 10 и 11.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0154"><NO.P>154.</NO.P><TXT>В съдебното заседание Комисията повтаря това, което вече е видно от оценката ѝ на въздействие: че отъждествяването на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0088" REF.END="QE0088"/>минималните ставки на заплащане<QUOT.END REF.START="QS0088" CODE="201C" ID="QE0088"/> по Директива 96/71 с минималната заплата, законово определена от националното законодателство на приемащата държава, на практика създава разлика във възнагражденията на местните и на командированите работници, особено в сектори като строителния.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0155"><NO.P>155.</NO.P><TXT>На второ място, съгласно член 3, параграф 1, втора алинея от Директива 96/71 минималните ставки на заплащане следва да се определят от националното законодателство и/или практиката на приемащата държава членка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0100"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0089" REF.END="QE0089"/>[К]омпонентите на минималната заплата за целите на прилагането на Директива 96/71 се определят […] от правото на държавата членка по мястото на командироване, стига определянето им в националното законодателство, в релевантните национални колективни трудови договори или чрез тълкуване от националните юрисдикции да не създава пречки за свободното предоставяне на услуги между държавите членки<QUOT.END REF.START="QS0089" CODE="201C" ID="QE0089"/>. Решения Sähköalojen ammattiliitto, точка 34, и Isbir, точка 37.</P></NOTE>. Определянето на начина на изчисляване на тези ставки и на критериите за изчисляването им също е от компетентността на посочената<?PAGE NO="30"?> държава членка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0101"><P>Решение Sähköalojen ammattiliitto, точка 39.</P></NOTE>. Националните законодателства и/или практики за изчисляване на минималната заплата са твърде разнородни (и невинаги прозрачни) в държавите — членки на Съюза, което затруднява командироването на работници при условия на труд, които са справедливи и сравними с тези на местните работници<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0102"><P>Вж. <HT TYPE="ITALIC">Fondazione Giacomo Brodolini (FGB)</HT>. Study on wage setting systems and minimum rates of pay applicable to posted workers in accordance with Directive 97/71/EC in a selected number of Member States and sectors. Final report, November 2015; <HT TYPE="ITALIC">Schiek, Oliver, Forde, Alberti</HT>. EU Social and Labour Rights and EU Internal Market Law. Study for the EMPL Committee, European Parliament, September 2015 (http://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/STUD/2015/563457/IPOL_STU%282015 %29563457_EN.pdf).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0156"><NO.P>156.</NO.P><TXT>В своята оценка на въздействието Комисията посочва, че понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0090" REF.END="QE0090"/><HT TYPE="ITALIC">възнаграждение</HT><QUOT.END REF.START="QS0090" CODE="201C" ID="QE0090"/> позволява да се преодолеят тези трудности и да се подобри закрилата на командированите работници, като се създадат по-справедливи условия за конкуренция между местните предприятия и тези, които командироват работници с цел предоставяне на услуги, особено в трудоемките сектори<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0103"><P>Документ SWD(2016) 52 final от <DATE ISO="20160308">8 март 2016 г.</DATE>, стр. 11—14.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0157"><NO.P>157.</NO.P><TXT>От горното може да се заключи, че законодателят на Съюза е спазил изискванията на принципа на пропорционалност, без <HT TYPE="ITALIC">явно</HT> да превиши широкото си право на преценка по технически и сложни въпроси като разглежданите, когато е избрал мярка (въвеждането на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0091" REF.END="QE0091"/>възнаграждение<QUOT.END REF.START="QS0091" CODE="201C" ID="QE0091"/>), която е подходяща за постигането на преследваните цели. Тази мярка сама по себе си улеснява предоставянето на по-добра закрила на командированите работници и гарантирането на справедливи условия на конкуренция между местните предприятия и тези, които командироват свои работници.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Д.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Четвърта част на третото основание за обжалване: накърняване на свободното предоставяне на услуги посредством режима за продължително командированите работници</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Становища на страните</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0158"><NO.P>158.</NO.P><TXT>Унгарското правителство твърди, че специалният режим за продължително командированите работници (нов член 3, параграф 1а от Директива 96/71) е несъвместим с член 56 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0159"><NO.P>159.</NO.P><TXT>Този режим ограничавал непропорционално и необосновано дейността на предприятията, които командироват работници в рамките на транснационалното предоставяне на услуги, като променял приложимото спрямо продължително командирования работник право и предвиждал прилагане спрямо него на всички условия на труд на приемащата държава членка. По този начин се размивали и границите между свободното предоставяне на услуги и свободното движение на работници.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0160"><NO.P>160.</NO.P><TXT>Институциите на Съюза и правителствата на встъпилите държави членки считат, че новият режим за продължително командированите работници е обоснован, зачита принципа на пропорционалност и не противоречи на член 56 ДФЕС.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="31"?><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Съображения</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0161"><NO.P>161.</NO.P><TXT>Новата категория на продължително командированите работници се различава от тази на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0092" REF.END="QE0092"/>обикновените<QUOT.END REF.START="QS0092" CODE="201C" ID="QE0092"/> командировани работници. Разграничителният критерий е действителната продължителност на командироването: ако надхвърля дванадесет месеца (по изключение — 18 месеца), <HT TYPE="ITALIC">обикновеният</HT> командирован работник се превръща в <HT TYPE="ITALIC">продължително</HT> командирован работник.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0162"><NO.P>162.</NO.P><TXT>След изтичането на този период командированият работник (вече продължително командирован) се ползва от различен правен режим: освен реда и условията на работа, предвидени в член 3, параграф 1, спрямо него се прилагат и тези, установени в държавата членка, в която се извършва работата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0163"><NO.P>163.</NO.P><TXT>Както обаче следва от съображение 9<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0104"><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0093" REF.END="QE0093"/>Командироването има временен характер. Командированите работници обикновено се завръщат в държавата членка, от която са командировани, след приключване на работата, за която са били командировани. Същевременно с оглед на голямата продължителност на някои командирования и като се отчита връзката между пазара на труда на приемащата държава членка и работниците, командировани за такива продължителни периоди, в случай на командироване за повече от 12 месеца приемащите държави членки следва да правят необходимото предприятията, които командироват работници на тяхна територия, да гарантират на тези работници допълнителни ред и условия на работа, които се прилагат задължително за работниците в държавата членка, в която се извършва работата. Този период следва да бъде удължаван, когато доставчикът на услуги предостави мотивирано уведомление<QUOT.END REF.START="QS0093" CODE="201C" ID="QE0093"/>.</P></QUOT.S></NOTE>, Директива 2018/957 не води до абсолютно приравняване на продължително командированите работници с местните работници (граждани на приемащата или на друга държава членка, които са упражнили правото си на свободно движение).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0164"><NO.P>164.</NO.P><TXT>Правното положение на продължително командированите работници продължава да бъде свързано със (да се обхваща от) свободното предоставяне на услуги, както е видно от съображение 10 от Директива 2018/957<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0105"><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0094" REF.END="QE0094"/>Осигуряването на по-голяма закрила на работниците е необходимо, за да се запази свободното предоставяне на услуги на справедлива основа както в краткосрочен, така и в дългосрочен план, по-специално чрез предотвратяване на нарушаването на правата, гарантирани от Договорите. Същевременно правилата, осигуряващи такава закрила на работниците, не могат да засягат правото на предприятията, командироващи работници на територията на друга държава членка, да се позовават на свободното предоставяне на услуги включително и в случаи, когато командироването надвишава 12 месеца или[,] когато е приложимо[,] 18 месеца. Поради това всяка разпоредба, приложима за командировани работници в рамките на командироване, надвишаващо 12 месеца или[,] когато е приложимо[,] 18 месеца, трябва да е съвместима с тази свобода. Съгласно установената съдебна практика ограниченията на свободното предоставяне на услуги са допустими единствено ако са оправдани от императивни съображения от обществен интерес и ако са пропорционални и необходими<QUOT.END REF.START="QS0094" CODE="201C" ID="QE0094"/>.</P></QUOT.S></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0165"><NO.P>165.</NO.P><TXT>Обратно на защитаваната от унгарското правителство теза, новият член 3, параграф 1а, добавен с Директива 2018/957, не приравнява напълно местните работници и продължително командированите работници, тъй като:</TXT><P><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P>‐</NO.P><TXT>Съгласно тази разпоредба <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0095" REF.END="QE0095"/>[п]ърва алинея от настоящия параграф не се прилага за следните елементи: а) процедурите, формалностите и условията за сключването и прекратяването на трудовия договор, включително клаузите за неконкуриране; б) допълнителните професионални пенсионни схеми<QUOT.END REF.START="QS0095" CODE="201C" ID="QE0095"/>.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>‐</NO.P><TXT>Съгласно член 3, параграф 1а <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0096" REF.END="QE0096"/>всички […] ред и условия на работа, […] установени в държавата членка, в която се извършва работата<QUOT.END REF.START="QS0096" CODE="201C" ID="QE0096"/>, се прилагат спрямо продължително командированите работници, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0097" REF.END="QE0097"/>независимо от приложимото за трудовото правоотношение<?PAGE NO="32"?> право<QUOT.END REF.START="QS0097" CODE="201C" ID="QE0097"/>. Както Европейският парламент отбелязва в становището си, това означава, че за тази категория командировани работници не се променя международното частно право, стоящо в основата на правоотношението<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0106"><P>Комисията е предложила промяна на правния режим, що се отнася до индивидуалния трудов договор на продължително командированите работници, като препоръчва спрямо тях да се прилага трудовото право на приемащата държава. Вж. член 2а от предложението на Комисията COM(2016) 128, както и оценката на въздействието SWD(2016) 52 final, стр. 25.</P></NOTE>.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>‐</NO.P><TXT>Приравняването на продължително командированите работници с местните работници се извършва по отношение на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0098" REF.END="QE0098"/>всички […] ред и условия на работа, […] установени в държавата членка, в която се извършва работата<QUOT.END REF.START="QS0098" CODE="201C" ID="QE0098"/>. Като такива трябва да се разглеждат <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0099" REF.END="QE0099"/>условията на труд и защитата на здравето и безопасността на работниците<QUOT.END REF.START="QS0099" CODE="201C" ID="QE0099"/>, които са уредени с Директива 96/71 съгласно новия член 1, параграф 1 от нея. Следователно се запазват разликите в области като социалната сигурност или данъчното облагане.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0166"><NO.P>166.</NO.P><TXT>По мое мнение уредбата на тази нова категория продължително командировани работници е обоснована, а произтичащите от нея пропорционални ограничения на свободното предоставяне на услуги са съвместими с член 56 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0167"><NO.P>167.</NO.P><TXT>Предвиждането на срок от дванадесет месеца (18 месеца по изключение) премахва неяснотата, съществувала в първоначалната редакция на Директива 96/71, съгласно чийто член 2, параграф 1 командирован работник е този, който <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0100" REF.END="QE0100"/>за ограничен период<QUOT.END REF.START="QS0100" CODE="201C" ID="QE0100"/> извършва работата си в държава, различна от държавата си по произход. Според мен новото правило отстранява тази неяснота, като изяснява, че за продължително командирован работник се счита работникът, чието командироване продължава повече от дванадесет (или 18) месеца.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0168"><NO.P>168.</NO.P><TXT>Предвиждането на статута на продължително командирования работник също ми се струва разумно, тъй като е съобразено с положението на работниците, които пребивават в приемащата държава за дълъг период от време, поради което участието им на трудовия пазар на тази държава е по-голямо. При това положение е логично (и пропорционално) спрямо тях да се прилагат по-голям брой трудови норми на приемащата държава, като същевременно те следва да запазят връзката си с държавата по произход на предприятието, за което работят.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0169"><NO.P>169.</NO.P><TXT>Това изменение е придружено от следното уточнение в новия член 3, параграф 1а, трета алинея: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0101" REF.END="QE0101"/>[к]огато предприятие, посочено в член 1, параграф 1, заменя командирован работник с друг командирован работник, изпълняващ същата задача на същото място, продължителността на командироването за целите на настоящия параграф е общата продължителност на периодите на командироване на съответните отделни командировани работници<QUOT.END REF.START="QS0101" CODE="201C" ID="QE0101"/>. Въпреки че тази разпоредба може да създаде известни практически затруднения, като цяло я считам за подходяща за целите на предотвратяването на евентуалните злоупотреби и заобикалянето на Директивата посредством замяната на един командирован работник с друг на същото работно място.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Е.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Пета част на третото основание за обжалване: нарушение на член 58, параграф 1 ДФЕС</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Становища на страните</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0170"><NO.P>170.</NO.P><TXT>Унгарското правителство твърди, че член 3, параграф 3 от Директива 2018/957 нарушава член 58, параграф 1 ДФЕС, доколкото предвижда разпоредбите на Директивата относно командироването на работници да се прилагат и спрямо сектора на транспорта.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="33"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0171"><NO.P>171.</NO.P><TXT>Комисията, Съветът, Европейският парламент и правителствата на встъпилите държави членки считат, че твърдяното във връзка с тази част на третото основание за обжалване е неотносимо или неоснователно.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Съображения</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0172"><NO.P>172.</NO.P><TXT>Свободното предоставяне на услуги в областта на транспорта не е уредено с член 56 ДФЕС, който се отнася най-общо до свободното предоставяне на услуги, а със специалната разпоредба на член 58, параграф 1 ДФЕС. Съгласно тази разпоредба <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0102" REF.END="QE0102"/>[с]вободното предоставяне на услуги в областта на транспорта се регулира от разпоредбите на дяла, отнасящ се до транспорта<QUOT.END REF.START="QS0102" CODE="201C" ID="QE0102"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0107"><P>Решения Dobersberger, точка 24, и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20101222">22 декември 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Yellow Cab Verkehrsbetrieb</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑338/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:814">EU:C:2010:814</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, а именно членове 90—100 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0173"><NO.P>173.</NO.P><TXT>Въпреки че правното основание за приемането ѝ са единствено разпоредбите относно свободното предоставяне на услуги (член 53, параграф 1 ДФЕС и член 62 ДФЕС), а не тези относно общата транспортна политика (член 91 ДФЕС), би могло да се защити виждането, че Директива 96/71 се прилага спрямо транспортните услуги<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0108"><P>Заключение на генералния адвокат Szpunar от <DATE ISO="20190729">29 юли 2019 г.</DATE> по дело Dobersberger (C‑16/18, EU:C:2019: 638, т. 36).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0174"><NO.P>174.</NO.P><TXT>Директива 96/71 изключва от приложното си поле <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0103" REF.END="QE0103"/>предприятия[та] от търговския флот по отношение на моряшкия състав<QUOT.END REF.START="QS0103" CODE="201C" ID="QE0103"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0109"><P>Вж. член 1, параграф 2 от Директива 96/71.</P></NOTE>, от което може да се направи извод, че законодателят желае тя да се прилага спрямо останалите услуги в областта на транспорта. Този извод се потвърждава от споменаването в Директива 2014/67 на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0104" REF.END="QE0104"/>мобилните работници в сектора на транспорта<QUOT.END REF.START="QS0104" CODE="201C" ID="QE0104"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0110"><P>Вж. член 9, параграф 1, буква б) от Директива 2014/67. В съвместната декларация, приложена към протокола от заседанието на Съвета по заетост и социална политика от <DATE ISO="19960924">24 септември 1996 г.</DATE> (документ 10048/96 add. 1, от <DATE ISO="19960920">20 септември 1996 г.</DATE>, приложение C.1), се посочва, че от приложното поле на Директива 96/71 се изключват мобилните работници в сектора на железопътния, сухопътния, въздушния или речния транспорт само ако не е налице транснационално предоставяне на услугата с командироване на работника.</P></NOTE>, както и от изтъкването на приложимостта на Директива 96/71 спрямо каботажните превози в други нормативни актове на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0111"><P>Съображение 11 от Регламент (ЕО) № 1072/2009 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20091021">21 октомври 2009 година</DATE> относно общите правила за достъп до пазара на международни автомобилни превози на товари (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="300" PAGE.FIRST="72" DATE.PUB="2009">OB L 300, 2009 г., стр. 72</REF.DOC.OJ>) и съображение 17 от Регламент (ЕО) № 1073/2009 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20091021">21 октомври 2009 година</DATE> относно общите правила за достъп до международния пазар на автобусни превози и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="300" PAGE.FIRST="88" DATE.PUB="2009">OB L 300, 2009 г., стр. 88</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0175"><NO.P>175.</NO.P><TXT>Съгласно член 3, параграф 3 от Директива 2018/957 същата се прилага <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0105" REF.END="QE0105"/>за сектора на автомобилния транспорт от датата на прилагане на законодателния акт за изменение на Директива 2006/22/ЕО по отношение на изискванията за прилагане и за определяне на специални правила по отношение на Директива 96/71/ЕО и Директива 2014/67/ЕС за командироването на шофьори в сектора на автомобилния транспорт<QUOT.END REF.START="QS0105" CODE="201C" ID="QE0105"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0176"><NO.P>176.</NO.P><TXT>Следователно, както е видно от съображение 15<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0112"><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0106" REF.END="QE0106"/>Поради изключително мобилното естество на работата в международния автомобилен транспорт прилагането на настоящата директива за този сектор поражда специфични правни въпроси и трудности, които трябва да бъдат отчетени в рамките на пакета за мобилност чрез специални правила за автомобилния транспорт, които освен това ще засилят борбата с измамите и злоупотребите<QUOT.END REF.START="QS0106" CODE="201C" ID="QE0106"/>.</P></QUOT.S></NOTE> от Директива 2018/957, измененията, които същата внася в Директива 96/71, ще се прилагат спрямо сектора на автомобилния транспорт едва в бъдеще и не по безусловен начин, а когато се приеме законодателен акт за изменение на Директива 2006/22, който съдържа специални правила по отношение на Директиви 96/71 и 2014/67.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="34"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0177"><NO.P>177.</NO.P><TXT>Ако това е така, член 3, параграф 3 от Директива 2018/957 всъщност не съдържа никаква материалноправна уредба относно командироването на работници в сектора на транспорта, нито изменя с нещо режима на прилагане на Директива 96/71 спрямо този сектор<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0113"><P>Прилагането на Директива 96/71 спрямо командированите работници в сектора на автомобилния транспорт е предмет на разглеждане по дело С‑815/18, Federatie Nederlandse Vakbeweging, производството по което е висящо пред голям състав.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0178"><NO.P>178.</NO.P><TXT>Новият законодателен акт, за който вече има предложение от Комисията<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0114"><P>COM(2017) 278 final от <DATE ISO="20170531">31 май 2017 г.</DATE>, Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2006/22 по отношение на изискванията за изпълнение и за определяне на специфични правила за командироването на водачи в сектора на автомобилния транспорт във връзка с Директива 96/71/ЕО и Директива 2014/67/ЕС.</P></NOTE>, ще съдържа такава уредба. Нищо не пречи и правното основание на посочения акт да бъде член 91 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0179"><NO.P>179.</NO.P><TXT>В обобщение, не считам, че член 3, параграф 3 от Директива 2018/957 нарушава член 58, параграф 1 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0180"><NO.P>180.</NO.P><TXT>С оглед на изложените по-горе съображения предлагам да се отхвърлят всички твърдения по третото основание за обжалване.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">VII.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Четвърто основание за обжалване: нарушение на член 56 ДФЕС поради изключването от приложното поле на Директива 96/71 на колективните действия на работниците</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Становища на страните</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0181"><NO.P>181.</NO.P><TXT>Според унгарското правителство член 1, параграф 1а, добавен с Директива 2018/957 в Директива 96/71, нарушава член 56 ДФЕС, защото изключва от приложното ѝ поле упражняването на правото на стачка или на предприемане на други действия, обхванати от системите на трудови правоотношения в държавите членки, както и упражняването на правото на договаряне, сключване и изпълнение на колективни трудови договори и на предприемане на колективни действия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0182"><NO.P>182.</NO.P><TXT>Това изключване било в противоречие със съдебната практика, установена с решение Laval un Partneri, и позволявало упражняването на правото на стачка и на колективно договаряне съгласно националното право и независимо от изискванията на правото на Съюза. Така то способствало за ограничаване на свободното предоставяне на услуги от предприятия от други държави членки чрез командироването на работници.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0183"><NO.P>183.</NO.P><TXT>Комисията, Съветът, Европейският парламент и правителствата на встъпилите държави членки считат, че твърденията по четвъртото основание за обжалване са неоснователни.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Съображения</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0184"><NO.P>184.</NO.P><TXT>Новият член 1, параграф 1а уточнява приложното поле на Директива 96/71. Ако по принцип тази директива установява <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0107" REF.END="QE0107"/>задължителни разпоредби по отношение на условията на труд и защитата на здравето и безопасността<QUOT.END REF.START="QS0107" CODE="201C" ID="QE0107"/> на командированите работници, параграф 1а изключва от обхвата ѝ в частност <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0108" REF.END="QE0108"/>правото или свободата да се стачкува или да се предприемат други действия, обхванати от специфичните системи на колективни трудови правоотношения в държавите членки в съответствие с националното право и/или практика[, както и] правото да се договарят, сключват и изпълняват колективни трудови договори или да се предприемат колективни действия в съответствие с националното право и/или практика<QUOT.END REF.START="QS0108" CODE="201C" ID="QE0108"/>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="35"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0185"><NO.P>185.</NO.P><TXT>Директива 2018/957 не въвежда никаква новост в Директива 96/71, що се отнася до колективните действия. В съображение 22 от Директива 96/71 изрично се посочва, че тя <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0109" REF.END="QE0109"/>не засяга законодателството на държавите членки относно колективните действия в защита на професионалните интереси<QUOT.END REF.START="QS0109" CODE="201C" ID="QE0109"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0186"><NO.P>186.</NO.P><TXT>Според мен прочитът, който унгарското правителство прави на тази разпоредба, е плод на грешка при тълкуването. Неприлагането на Директива 96/71 спрямо правото на работниците да предприемат колективни действия не означава, че упражняването на това право не е подчинено на останалите разпоредби от националното право и от правото на Съюза. Посоченият член 1, параграф 1а започва с това, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0110" REF.END="QE0110"/>[н]астоящата директива не засяга по какъвто и да било начин упражняването на основни права, признати от държавите членки и на равнището на Съюза, включително […]<QUOT.END REF.START="QS0110" CODE="201C" ID="QE0110"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0187"><NO.P>187.</NO.P><TXT>Следователно тази разпоредба не пречи в случаите на командироване на работници да се прилага член 28 от Хартата или предходната практика на Съда относно упражняването на колективните права на работниците и тяхното отражение върху свободното предоставяне на услуги.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0188"><NO.P>188.</NO.P><TXT>Затова не смятам, че новият член 1, параграф 1а от Директива 96/71 ограничава свободното предоставяне на услуги, и предлагам твърденията по това основание за обжалване да бъдат отхвърлени.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">VIII.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Пето основание за обжалване: нарушение на принципа на правна сигурност като последица от несъвместимостта на Директива 2018/957 с Регламент № 593/2008 (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0111" REF.END="QE0111"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0111" CODE="201C" ID="QE0111"/>)</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Становища на страните</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0189"><NO.P>189.</NO.P><TXT>Всъщност петото основание за обжалване включва две части, които са различни и без особена връзка помежду си:</TXT><P><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P>‐</NO.P><TXT>От една страна, унгарското правителство поддържа, че Директива 2018/957 противоречи на Регламент № 593/2008, както и на принципите на правна сигурност и на законодателна яснота, тъй като изменя прилагането на този регламент, без да изменя неговия текст, и по този начин създава значителна правна несигурност, що се отнася до правилното му прилагане.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>‐</NO.P><TXT>От друга страна, то твърди, че липсата на яснота относно понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0112" REF.END="QE0112"/>възнаграждение<QUOT.END REF.START="QS0112" CODE="201C" ID="QE0112"/> поражда несигурност, с което се нарушават принципите на законодателна яснота и съответно правна сигурност.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0190"><NO.P>190.</NO.P><TXT>Комисията, Съветът, Европейският парламент и правителствата на встъпилите държави членки считат, че твърденията по петото основание за обжалване са неоснователни.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="36"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Преценка относно първата част на петото основание за обжалване: връзка между Директива 2018/957 и Регламент № 593/2008 (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0113" REF.END="QE0113"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0113" CODE="201C" ID="QE0113"/>)</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0191"><NO.P>191.</NO.P><TXT>Член 8, параграф 1 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0114" REF.END="QE0114"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0114" CODE="201C" ID="QE0114"/> съдържа общата стълкновителна норма, приложима за индивидуалните трудови договори, съгласно която последните се уреждат от избрано от страните право (при условията, предвидени в същата разпоредба). Доколкото този избор не е бил направен, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0115" REF.END="QE0115"/>договорът се урежда от правото на държавата, в която или, при липса на такава — от която работникът обичайно полага своя труд по изпълнение на договора. Държавата, където обичайно се полага трудът, не се смята за променена, ако работникът временно е нает в друга държава<QUOT.END REF.START="QS0115" CODE="201C" ID="QE0115"/> (параграф 2).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0192"><NO.P>192.</NO.P><TXT>В член 23 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0116" REF.END="QE0116"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0116" CODE="201C" ID="QE0116"/> е предвидено изключение от приложимостта на неговите стълкновителни норми: този член допуска, ако разпоредби от правото на Съюза установяват по конкретни въпроси норми относно приложимото към договорните задължения право, тези норми да се прилагат с предимство<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0115"><P>Съгласно член 23 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0117" REF.END="QE0117"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0117" CODE="201C" ID="QE0117"/> <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0118" REF.END="QE0118"/>[…] настоящият регламент не засяга прилагането на разпоредби на общностното право, които по конкретни въпроси предвиждат стълкновителни норми относно договорни задължения<QUOT.END REF.START="QS0118" CODE="201C" ID="QE0118"/>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0193"><NO.P>193.</NO.P><TXT>Така общите норми на Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0119" REF.END="QE0119"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0119" CODE="201C" ID="QE0119"/> за избора на приложимото право отстъпват пред специалните норми, съдържащи се в това отношение в специални разпоредби на правото на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0116"><P>Вж. анализа на <HT TYPE="ITALIC">Van Hoek</HT>, A. Re-embedding the transnational employment relationship: a tale about the limitations of (EU) law?. — Common Market Law Review, 2018, n.<HT TYPE="SUP">o</HT> 3, 455—460.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0194"><NO.P>194.</NO.P><TXT>Противно на твърденията на унгарското правителство, считам, че член 3, параграф 1 от Директива 96/71 (за обикновените командировани работници) и новият член 3, параграф 1а (за продължително командированите работници) представляват <HT TYPE="ITALIC">специални стълкновителни норми</HT><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0117"><P>Вж. заключението на генералния адвокат Wahl по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Sähköalojen ammattiliitto</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑396/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2236">EU:C:2014:2236</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0053">53</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, чието прилагане трябва да се съчетае с прилагането на разпоредбите на Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0120" REF.END="QE0120"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0120" CODE="201C" ID="QE0120"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0118"><P>Всъщност Директива 96/71 не измества Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0121" REF.END="QE0121"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0121" CODE="201C" ID="QE0121"/>, а налага съвместяването на двата акта. Съгласно член 3, параграфи 1 и 1а <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0122" REF.END="QE0122"/>[д]ържавите членки гарантират, независимо от приложимото за трудовото правоотношение право […]<QUOT.END REF.START="QS0122" CODE="201C" ID="QE0122"/>, че се прилагат определени условия на труд на приемащата държава. Това означава, че приложимото към трудовия договор право се определя съгласно член 8 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0123" REF.END="QE0123"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0123" CODE="201C" ID="QE0123"/>, но съответните последици се ограничават, тъй като член 3, параграфи 1 и 1а от Директива 96/71 изискват спрямо трудовия договор да се прилагат при всички положения определени условия на труд, уредени от правото на приемащата държава.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0195"><NO.P>195.</NO.P><TXT>Отделно от правото, което се оказва приложимо в съответствие с обичайните стълкновителни норми, тези две разпоредби на Директива 96/71 налагат прилагането на следните разпоредби от правото на приемащата държава:</TXT><P><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P>‐</NO.P><TXT>що се отнася до обикновените командировани работници, разпоредбите относно условията (на труд и защитата на здравето и безопасността на работниците), изброени изчерпателно в член 3, параграф 1,</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>‐</NO.P><TXT>що се отнася до продължително командированите работници, освен посочените условия се прилагат и останалите условия на приемащата държава по начина, посочен по-горе (член 3, параграф 1а).</TXT></NP></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0196"><NO.P>196.</NO.P><TXT>Както Съветът посочва в своето становище, процесът на изготвяне на Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0124" REF.END="QE0124"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0124" CODE="201C" ID="QE0124"/> показва, че член 23 от него обхваща изключението, предвидено в Директива 96/71, тъй като към предложението на Комисията има приложение със специални норми, които се съдържат в други актове от правото на Съюза, сред които е и Директива 96/71<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0119"><P>Вж. документ COM(2005) 650 final от <DATE ISO="20051215">15 декември 2005 г.</DATE>, стр. 24.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="37"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0197"><NO.P>197.</NO.P><TXT>В подкрепа на тази констатация е и съображение 11 от Директива 96/71, в което се посочва, че Конвенцията (заменена с Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0125" REF.END="QE0125"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0125" CODE="201C" ID="QE0125"/>) <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0126" REF.END="QE0126"/>не засяга прилагането на разпоредбите, които по отношение на конкретен въпрос определят правила за избор на законодателство относно договорните задължения и които се или ще се съдържат в актове на институции на Европейските общности или в хармонизираните национални закони в изпълнение на такива актове<QUOT.END REF.START="QS0126" CODE="201C" ID="QE0126"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0198"><NO.P>198.</NO.P><TXT>До същия извод води и съображение 40 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0127" REF.END="QE0127"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0127" CODE="201C" ID="QE0127"/>, съгласно което <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0128" REF.END="QE0128"/>[н]астоящият регламент обаче не изключва възможността за включване на стълкновителни норми относно договорните задължения в разпоредби на правото на Общността в отделни области<QUOT.END REF.START="QS0128" CODE="201C" ID="QE0128"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0199"><NO.P>199.</NO.P><TXT>Ето защо, противно на твърденията на Унгария, принципът на правна сигурност не изисква изменението на Директива 96/71, осъществено с Директива 2018/957, да бъде придружено от изменение на Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0129" REF.END="QE0129"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0129" CODE="201C" ID="QE0129"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0200"><NO.P>200.</NO.P><TXT>Член 23 от този регламент допуска съвместното съществуване на специалните норми по Директива 96/71 и на общите норми по член 8 от въпросния регламент, що се отнася до договорите на командированите работници. Налице е достатъчно яснота, точност и предвидимост в отношението между двата вида норми и следователно принципът на правна сигурност е спазен<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0120"><P>Според постоянната съдебна практика принципът на правна сигурност изисква правните норми да са ясни, точни и с предвидими последици, за да могат заинтересованите лица да се ориентират в правни положения и отношения, свързани с правния ред на Съюза (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150505">5 май 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Испания/Съвет</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑147/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:299">EU:C:2015:299</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0079">79</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0201"><NO.P>201.</NO.P><TXT>Този извод не се опровергава, както твърди Унгария, от обстоятелството, че новият член 3, параграф 1а, трета алинея от Директива 96/71 съдържа вече разгледаната от мен разпоредба, насочена срещу измамите в случай на замяна на командирован работник<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0121"><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0130" REF.END="QE0130"/>Когато предприятие […] заменя командирован работник с друг командирован работник, изпълняващ същата задача на същото място, продължителността на командироването за целите на настоящия параграф е общата продължителност на периодите на командироване на съответните отделни командировани работници<QUOT.END REF.START="QS0130" CODE="201C" ID="QE0130"/>.</P></QUOT.S></NOTE>. В този случай договорът на всеки от работниците, участващи в замяната, може да се урежда от законодателството на различна държава, а въпросната разпоредба само предвижда допълнително условие, за да се предотвратят измамите във връзка с отношението между Директива 96/71 и Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0131" REF.END="QE0131"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0131" CODE="201C" ID="QE0131"/>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">В.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Преценка относно втората част на петото основание за обжалване: неопределеност на въведеното с Директива 2018/957 понятие <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0132" REF.END="QE0132"/>възнаграждение<QUOT.END REF.START="QS0132" CODE="201C" ID="QE0132"/></HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0202"><NO.P>202.</NO.P><TXT>Според унгарското правителство неопределеността и неяснотата на новото понятие <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0133" REF.END="QE0133"/>възнаграждение<QUOT.END REF.START="QS0133" CODE="201C" ID="QE0133"/>, което заменя предходното понятие <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0134" REF.END="QE0134"/>минимални ставки на заплащане<QUOT.END REF.START="QS0134" CODE="201C" ID="QE0134"/>, са несъвместими със законодателната яснота, изисквана съгласно принципа на правна сигурност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0203"><NO.P>203.</NO.P><TXT>Тази част на петото основание за обжалване е свързана с второто основание за обжалване, за което вече предложих да се приеме, че не е налице.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0204"><NO.P>204.</NO.P><TXT>Изглежда някак парадоксално, че унгарското правителство не изтъква същия проблем (правна несигурност) по отношение на предходното понятие в Директива 96/71<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0122"><P>Унгарското правителство заявява това в съдебното заседание.</P></NOTE>, чието тълкуване вече е породило трудности, но за сметка на това го прави по отношение на разпоредба, която се опитва да превъзмогне тези тълкувателни трудности.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="38"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0205"><NO.P>205.</NO.P><TXT>Парадоксална е и критиката към текст от вторичното право, че застрашава правната сигурност, когато критикуваното понятие присъства като такова в член 153, параграф 5 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0206"><NO.P>206.</NO.P><TXT>Понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0135" REF.END="QE0135"/><HT TYPE="ITALIC">възнаграждение</HT><QUOT.END REF.START="QS0135" CODE="201C" ID="QE0135"/>, съдържащо се в новия член 3, параграф 1, трета алинея от Директива 96/71, се определя от националното право и/или практика на държавата членка, на чиято територия е командирован работникът. Що се отнася до съдържанието му, то включва всички съставни елементи, които са задължителни по силата на национални законови, подзаконови или административни разпоредби или на колективни трудови договори или арбитражни решения, които в тази държава членка са били обявени за общоприложими или се прилагат в съответствие с параграф 8.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0207"><NO.P>207.</NO.P><TXT>В съображение 17 от Директива 2018/957 се припомня, че определянето на правилата относно възнагражденията е от изключителната компетентност на държавите членки. Същите или социалните партньори определят и работните заплати. Член 153, параграф 5 ДФЕС потвърждава това, като изключва <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0136" REF.END="QE0136"/>заплащането<QUOT.END REF.START="QS0136" CODE="201C" ID="QE0136"/> от хармонизационните правомощия на институциите на Съюза в областта на социалната политика.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0208"><NO.P>208.</NO.P><TXT>Затова разликите между правилата, приложими към трудовите възнаграждения на командированите работници, са неизбежни, докато Съюзът не придобие правомощия за хармонизирането им. Както вече посочих, същото важи и за използваното в първоначалната редакция на Директива 96/71 понятие <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0137" REF.END="QE0137"/>минимални ставки на заплащане<QUOT.END REF.START="QS0137" CODE="201C" ID="QE0137"/>, което е изисквало разяснения от страна на Съда.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0209"><NO.P>209.</NO.P><TXT>Вярно е, че понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0138" REF.END="QE0138"/>възнаграждения<QUOT.END REF.START="QS0138" CODE="201C" ID="QE0138"/> — като повечето от използваните в тази област понятия — изисква тълкуване, което да очертае границите му. Това обстоятелство обаче, което важи и за много други сходни понятия, не е достатъчно, за да се поддържа (както прави унгарското правителство), че въведеното с Директива 2018/957 понятие е неопределено до степен да се наруши принципът на правна сигурност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0210"><NO.P>210.</NO.P><TXT>Освен това ще припомня, че за да се смекчат трудностите, пред които може да се изправят командированите работници и техните предприятия, новият член 3, параграф 1, четвърта и пета алинея от Директива 96/71 налага на държавите членки задължение за прозрачност, съгласно което те трябва да публикуват на определен уебсайт релевантна, точна и актуална информация в частност относно <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0139" REF.END="QE0139"/>съставните елементи на възнаграждението, посочени в трета алинея от настоящия параграф и реда и условията на работа в съответствие с параграф 1а от настоящия член<QUOT.END REF.START="QS0139" CODE="201C" ID="QE0139"/>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">IX.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0211"><NO.P>211.</NO.P><TXT>С оглед на изложените съображения предлагам на Съда:</TXT><P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>1)</NO.P><TXT>да отхвърли жалбата на Унгария в нейната цялост,</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>да осъди Унгария да понесе направените от нея съдебни разноски и тези на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз,</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3)</NO.P><TXT>да осъди Европейската комисия и френското, германското и нидерландското правителство да понесат направените от тях съдебни разноски.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>