Subject of the case

Предмет

Преюдициално запитване — Judecătoria Focșani — Тълкуване на членове 49 ДФЕС, 56 ДФЕС и 57 ДФЕС, член 59, първа алинея ДФЕС и член 169 ДФЕС, както и на Директива 84/5/ЕИО от 30 декември 1983 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки, свързани със застраховките гражданска отговорност при използването на моторни превозни средства (МПС) (ОВ L 8, стр. 17; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 104), на Директива 92/49/EИО от 18 юни 1992 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, свързани с прякото застраховане, различно от животозастраховането (ОВ L 311, стр. 42; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 2, стр. 53), на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ L 95, стp. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273), на Директива 2005/14/ЕО на Европейския парламент от 11 май 2005 година по отношение на застраховка „Гражданска отговорност“ относно използването на моторни превозни средства (ОВ L 149 от 11 юни 2005 г., стp. 14; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 7, стр. 212) и на Директива 2009/103/ЕО от 16 септември 2009 година относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка (ОВ L 263, стp. 11) — Застраховка „Гражданска отговорност“ за моторни превозни средства — Вреди, причинени от застраховани превозни средства — Национално законодателство, въвеждащо неблагоприятни за потребителите клаузи за изключване — Условия за изключване, надхвърлящи предвидените от Директивите — Възможност за националната юрисдикция да се позовава на нищожността на клаузата за изключване на застрахователния риск

Диспозитив

Диспозитив

1) Системата за задължителна застраховка „Гражданската отговорност“ при използването на моторни превозни средства, установена с

– Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24 април 1972 година относно сближаване на законодателствата на държавите членки относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за прилагане на задължението за сключване на такава застраховка,

– Втора директива 84/5/ЕИО на Съвета от 30 декември 1983 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки, свързани със застраховките гражданска отговорност при използването на моторни превозни средства,

– Трета директива 90/232/ЕИО на Съвета от 14 май 1990 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно застраховките „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства,

– Директива 2000/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 май 2000 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно застраховане на гражданската отговорност във връзка с използването на моторни превозни средства и за изменение на Директиви 73/239/ЕИО и 88/357/ЕИО на Съвета (Четвърта директива за автомобилното застраховане) и

– Директива 2005/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година за изменение на Директиви 72/166/ЕИО, 84/5/ЕИО, 88/357/ЕИО и 90/232/ЕИО на Съвета и Директива 2000/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на застраховка „Гражданска отговорност“ относно използването на моторни превозни средства,

допуска национално законодателство, което предвижда, че застрахователят изключва от обхвата на договора за доброволна застраховка на моторно превозно средство вредите, които са причинени в случаите, когато превозното средство е управлявано от лице под въздействието на алкохол.

2) Системата за задължителна застраховка „Гражданската отговорност“ при използването на моторни превозни средства, установена с Директиви 72/166, 84/5, 90/232, 2000/26 и 2005/14, допуска национално законодателство, което не задължава застрахователя да обезщети незабавно на основание на сключен договор за доброволна застраховка на моторно превозно пострадалия при произшествие застрахован и да иска от отговорното за произшествието лице възстановяване на размера на изплатеното на застрахования обезщетение в случаите, когато застраховката не покрива риска поради наличието на клауза за изключване.

3) Национално законодателство, което предвижда, че застрахователят изключва от обхвата на договора за доброволна застраховка на моторно превозно средство вредите, които са причинени в случаите, когато превозното средство е управлявано от лице под въздействието на алкохол, ограничава както свободата на установяване, така и свободното предоставяне на услуги. Запитващата юрисдикция трябва да установи доколко това ограничение може да бъде допуснато на основание на изрично предвидените в ДФЕС дерогиращи мерки или да бъде обосновано с императивни съображения от общ интерес в съответствие с практиката на Съда.