<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.55-20141201.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C‑617/15</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62015CC0617</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:13">EU:C:2017:13</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>18</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>18</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P>morsdancjeЗАКЛЮЧЕНИЕ НА Е. ТАНЧЕВ — ДЕЛО C‑617/15</P><P>HUMMEL HOLDING</P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">Е. Танчев</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20170112">12 януари 2017 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: английски.</P></NOTE></P></TI><STI><P><HT TYPE="BOLD">Дело C‑617/15</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">Hummel Holding A/S</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">срещу</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">Nike Inc.</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">Nike Retail B.V.</HT></P><P>(Преюдициално запитване, отправено от Oberlandesgericht Düsseldorf, Германия)</P></STI></TITLE><INDEX><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Интелектуална собственост</KEYWORD><KEYWORD>Марка на Европейския съюз</KEYWORD><KEYWORD>Международна компетентност</KEYWORD><KEYWORD>Разширена компетентност, която обхваща цялата територия на Европейския съюз</KEYWORD><KEYWORD>Аctor sequitur forum rei</KEYWORD><KEYWORD>Понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0001" ID="QS0001"/>предприятие<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/> по смисъла на член 97, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 207/2009 относно марката на Общността</KEYWORD><KEYWORD>Иск за установяване на нарушение на марка, предявен срещу предприятие със седалище извън Европейския съюз</KEYWORD><KEYWORD>Компетентност, която се основава на това, че юридически самостоятелно дъщерно дружество на предприятие от трета страна е със седалище в държава членка</KEYWORD></INDEX><CONTENTS.CONCLUSION><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>Европейските марки се нуждаят от ефективна защита в целия Европейски съюз<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P>Поначало в основата на законодателството в областта на интелектуалната собственост стои концепцията за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0002" ID="QS0002"/>Schutzlandprinzip<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/> (правото на страната на защита), която се основава на хипотезата, че правата върху интелектуална собственост са териториални права и следователно се прилагат в държавата, която ги е създала и на чиято територия те са валидни; вж. <HT TYPE="ITALIC">Ruhl</HT>, Oliver. Gemeinschaftsgeschmacksmuster, Kommentar. 2. ed., 2010, Article 82 no 4.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>Най-добрият начин за постигането на тази цел е да се предостави възможност съдилищата да постановяват решения относно нарушения на марките, извършвани не само в държавата членка на сезирания съд, но и във всяка от държавите — членки на Съюза, които решения да имат действие на цялата територия на Европейския съюз<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P>Що се отнася до това, вж. първото изречение от съображение 16 от РМО.</P></NOTE>. Законодателството на ЕС е предвидило подобна обща възможност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P>Съгласно първото изречение от съображение 16 от РМО е необходимо тези решения <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0003" ID="QS0003"/>да имат действие и да се прилагат в цялата Общност<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>. Следователно диспозитивът на съдебното решение може да се отнася до цялата територия на Европейския съюз. Трансграничното признаване и прилагане обаче все още се урежда от общите правила, т.е. Регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0004" ID="QS0004"/>Брюксел I<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>/<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0005" ID="QS0005"/>Брюксел Iа<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>. Съдът тълкува това положение по-конкретно в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110412">12 април 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>DHL Express France</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑235/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:238">EU:C:2011:238</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, но то предоставя изискваната разширена компетентност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P>Вж. член 98 от РМО.</P></NOTE><?PAGE NO="2"?> единствено на съд, чиято международна компетентност може да се основе на член 97, параграфи 1—4 от Регламента относно марката на Общността<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от <DATE ISO="20090226">26 февруари 2009 година</DATE> относно марката на Общността (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="078" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2009">OВ 2009 L 78, стр. 1</REF.DOC.OJ>). Този регламент е изменен с Регламент (ЕС) 2015/2424 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20151216">16 декември 2015 година</DATE> за изменение на Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета относно марката на Общността и Регламент (ЕО) № 2868/95 на Комисията за прилагане на Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета относно марката на Общността и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2869/95 на Комисията относно таксите, събирани от Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайн) (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="341" PAGE.FIRST="21" DATE.PUB="2015">ОВ L 341, 2015 г., стр. 21</REF.DOC.OJ> и поправки в <REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="322" PAGE.FIRST="71" DATE.PUB="20160316">OB L 71, 16.3.2016 г., стр. 322</REF.DOC.OJ>, <REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="110" PAGE.FIRST="4" DATE.PUB="20160426">OB L 110, 26.4.2016 г., стр. 4</REF.DOC.OJ> и <REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="267" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="20160930">OB L 267, 30.9.2016 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>). По същество внесените изменения не са релевантни в настоящия случай. Терминологията обаче е актуализирана, като понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0006" ID="QS0006"/>марка на Общността<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/> се заменя с <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0007" ID="QS0007"/>марка на Европейския съюз<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/> (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0008" ID="QS0008"/>марка на ЕС<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>). Съгласно член 4 от преработения регламент същият влиза в сила на <DATE ISO="20160323">23 март 2016 г.</DATE></P></NOTE> (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0009" ID="QS0009"/>РМО<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>). С това се измества приложението на по-общите разпоредби относно компетентността на РМО, както и тези на Регламент<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P>За дела, разглеждани от съдилищата след <DATE ISO="20150110">10 януари 2015 г.</DATE>, се прилага Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20121212">12 декември 2012 година</DATE> относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (преработен текст) (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0010" ID="QS0010"/>Регламент „Брюксел Iа<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>) (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="351" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2012">OВ L 351, 2012 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>); вж. член 81, втора алинея от същия регламент. Тъй като главното производство е образувано през 2013 г., в настоящото дело се прилага Регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0011" ID="QS0011"/>Брюксел I<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>. Необходимо е обаче да се отбележи, че съгласно член 108 от РМО актуализираният вариант на Регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0012" ID="QS0012"/>Брюксел I<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/> трябва да се прилага в даден момент и в рамките на РМО.</P></NOTE> <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0013" ID="QS0013"/>Брюксел I<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P>Този правен акт по принцип установява правилата относно компетентността при съдебни искове относно марките на Общността; вж. например второто изречение от съображение 16, член 94, параграф 1 и член 97, параграф 1 от РМО.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>В качеството си на съд за марките на Общността Oberlandesgericht Düsseldorf (Висш областен съд, Дюселдорф, Германия) иска да се установи дали той разполага с такава всеобхватна компетентност при иск за установяване на нарушение, предявен от датско дружество срещу ответник от САЩ. Съгласно член 97, параграф 1 от РМО съдилищата разполагат с международна компетентност, ако ответник без постоянен адрес в ЕС има предприятие [establishment] в държавата членка на сезирания съд. Тъй като ответникът от САЩ има непряко дъщерно дружество в Германия, възниква въпросът дали това образувание е <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0014" ID="QS0014"/>предприятие<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/> [<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0015" ID="QS0015"/>establishment<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>] по смисъла на член 97, параграф 1 от РМО.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">I.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">А – РМО</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>Съображение 16 гласи:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0016" ID="QS0016"/>Необходимо е решенията относно валидността и нарушението на марките на Общността да имат действие и да се прилагат в цялата Общност, като това е единственият начин да се избегнат взаимнопротиворечиви решения на съдилищата и на Службата и засягане на единния характер на марките на Общността. За всички съдебни искове относно марките на Общността следва да се прилагат разпоредбите на Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от <DATE ISO="20001222">22 декември 2000 г.</DATE> относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела, освен ако настоящият регламент дерогира от тях<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>В параграфи 1 и 2 от член 97, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0017" ID="QS0017"/>Международна компетентност<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>, се предвижда следното:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="097.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0018" ID="QS0018"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>При спазване на разпоредбите на настоящия регламент, както и на разпоредбите на Регламент (ЕО) № 44/2001, приложими по силата на член 94, производствата въз основа на исковете, посочени в член 96, се разглеждат от съдилищата на държавата членка, на чиято територия е постоянният адрес на ответника, или, ако той няма постоянен адрес в една от държавите членки, в държавата членка, на чиято територия той има предприятие.</ALINEA></PARAG><?PAGE NO="3"?><PARAG IDENTIFIER="097.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Ако ответникът няма нито постоянен адрес, нито предприятие на територията на някоя държава членка, тези производства се образуват пред съдилищата на държавата членка, на чиято територия е постоянният адрес на ищеца, или ако той няма постоянен адрес в една от държавите членки, в държавата членка, на чиято територия той има предприятие<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>Член 98 е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0019" ID="QS0019"/>Обхват на компетентността<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>; параграф 1 от него гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="098.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0020" ID="QS0020"/>1.</NO.PARAG><ALINEA><P>Съд за марките на Общността, чиято компетентност се основава на член 97, параграфи 1—4, е компетентен да се произнася относно:</P><P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>нарушения, извършени или за които съществува опасност да бъдат извършени на територията на която и да е държава членка;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>действия по смисъла на член 9, параграф 3, второ изречение, настъпили на територията на която и да е държава членка<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Б – Регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0021" ID="QS0021"/>Брюксел I<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>Съображения 11 и 12 гласят:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><CONSID><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0022" ID="QS0022"/>(11)</NO.P><TXT>Правилата за компетентността трябва да са във висока степен предвидими и основани на принципа, че компетентността по правило се основава на местоживеенето на ответника и винаги трябва да е налице на това основание, освен в няколко ясно определени ситуации, когато основанието на спора или автономията на страните изисква или предполага различен свързващ фактор. Местоживеенето на правния субект трябва да се определи автономно, така че общите правила да се направят по-прозрачни и да се избегнат конфликти на юрисдикции.</TXT></NP></CONSID><CONSID><NP><NO.P>(12)</NO.P><TXT>Наред с местоживеенето на ответника трябва да съществуват алтернативни основания за компетентност, които са основани на тясна връзка между съда и [правния спор] или с оглед да се улесни доброто [правораздаване]<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>.</TXT></NP></CONSID></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>Озаглавеният <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0023" ID="QS0023"/>Общи разпоредби<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/> раздел 1 от глава II, която е озаглавена <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0024" ID="QS0024"/>Компетентност<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>, включва членове от 2 до 4, първите параграфи от които предвиждат следното:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ARTICLE IDENTIFIER="002"><TI.ART><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0025" ID="QS0025"/>Член 2</TI.ART><PARAG IDENTIFIER="002.001"><NO.PARAG>1.</NO.PARAG><ALINEA>При условията на настоящия регламент, искове срещу лицата, които имат местоживеене в държава членка, независимо от тяхното гражданство, се предявяват пред съдилищата на тази държава членка<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/>.</ALINEA></PARAG></ARTICLE><ARTICLE IDENTIFIER="004"><TI.ART><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0026" ID="QS0026"/>Член 4</TI.ART><PARAG IDENTIFIER="004.001"><NO.PARAG>1.</NO.PARAG><ALINEA>Ако ответникът няма местоживеене в държава членка, компетентността на съдилищата на всяка държава членка, при условията на членове 22 и 23, се определя от правото на тази държава членка<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/>.</ALINEA></PARAG></ARTICLE></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="4"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>II.</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Фактите в главното производство и преюдициалният въпрос</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>Hummel Holdings A/S, ищецът в главното производство, е установен в Дания производител на спортни артикули, спортно облекло и облекло за свободното време. Hummel предявява иск в Германия пред Landgericht Düsseldorf (Висш областен съд, Дюселдорф, Германия) срещу двама ответници от групата Nike за продажбата на спортно облекло в твърдяно нарушение на неговата фигуративна марка с международна регистрация № 943057, която е регистрирана за стоки от клас 25 и има действие и в Европейския съюз.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>Първият ответник, Nike Inc., стои начело на групата Nike и е със седалище в Съединените американски щати.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>Част от тази група е и установеният в Нидерландия втори ответник, Nike Retail B.V. Последният администрира уебсайта www.nike.com/de, на който стоките <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0027" ID="QS0027"/>Nike<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/> се рекламират и предлагат на английски и немски език за продажба както в Германия, така и в други страни.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>Твърди се, че повечето от нарушенията на марката на ищеца са извършени в Германия. В тази страна стоките могат да бъдат поръчани по интернет чрез уебсайта на Nike Retail или чрез независими дистрибутори, които не са част от групата Nike и които на свой ред поръчват тези стоки от Nike Retail. Освен това Nike Deutschland GmbH предоставя пред- и следпродажбено обслужване. Това дружество не продава стоки <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0028" ID="QS0028"/>Nike<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/>, но помага на клиентите по телефона или по електронната поща с поръчките и действа като посредник на Nike Retail при сключване на договори с дистрибутори. Що се отнася до следпродажбеното обслужване, Nike Deutschland се занимава с въпроси във връзка със замяна на стоки или рекламации и оказва съдействие на дистрибуторите при рекламата и изпълнението на договорите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>Nike Deutschland, чието седалище е във Франкфурт на Майн, не е страна по главното производство. То обаче е непряко дъщерно дружество на първия ответник, Nike Inc, и присъствието му в Германия е от ключово значение за доводите на ищеца относно компетентността на германските съдилища.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>Пред Landgericht Düsseldorf ищецът иска I) да се разпореди забрана на вноса, износа, рекламирането, предлагането и пускането на пазара или съгласието за пускане на пазара на съответните стоки, II) да се разпореди да бъде предоставена информация, включително копия от фактури, както и да се изтеглят от обращение и да се унищожат съответните стоки и накрая, III) да се установи наличието на право на обезщетение за вреди.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>В предявения срещу първия ответник иск ищецът иска да се разпореди преустановяване на нарушението 1) на територията на Европейския съюз, а при условията на евентуалност — 2) на територията на Федерална република Германия. Що се отнася до втория ответник, основанието на иска е свързано единствено с територията на Федерална република Германия. Преюдициалното запитване се отнася само до първото от предявените искания.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>На основание че Nike Deutschland трябва да се счита за предприятие на първия ответник, с което се създава връзка между американския ответник и Германия, Landgericht Düsseldorf приема, че разполага с международна компетентност и с компетентност по отношение на територията на целия Европейския съюз. Той обаче отхвърля иска по същество. При обжалването от страна на ищеца пред Oberlandesgericht Düsseldorf ответниците продължават да поддържат възражението си за липса на международна компетентност на германските съдилища по отношение на предявеното първо искане.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>При тези обстоятелства Oberlandesgericht Düsseldorf отправя следния преюдициален въпрос:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0029" ID="QS0029"/>При какви обстоятелства юридически самостоятелно и установено в държава — членка на Европейския съюз, непряко дъщерно дружество на предприятие, което няма седалище в Съюза, следва да се счита за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0030" ID="QS0030"/>предприятие<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/> по смисъла на член 97, параграф 1 от Регламент № 207/2009?<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>Писмени становища пред Съда представят ищецът и двамата ответници, италианското правителство и Европейската комисия. Всички те, с изключение на италианското правителство, са изразили устно становищата си в съдебното заседание, проведено на <DATE ISO="20161006">6 октомври 2016 г.</DATE></TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>III.</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Анализ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>А –</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Въведение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>В самото начало е важно да се подчертае, че съгласно РМО само <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0031" ID="QS0031"/>съдилищата за марките на Общността<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/> — специално подбрани национални съдилища, на които е предоставена тази функция<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>Вж. член 95 от РМО.</P></NOTE>, могат да разглеждат искове за установяване на нарушение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Вж. член 96 от РМО. Въпросите във връзка с нарушенията и валидността са от тяхната изключителна компетентност (вж. също съображение 15 от РМО). Тези съдилища са единствените, които могат да обявят марка на Общността за невалидна; съгласно член 107 от РМО националните съдилища, сезирани с искове, различни от посочените в член 96 от същия регламент, трябва да разглеждат тази марка като валидна.</P></NOTE>. Landgericht Düsseldorf и Oberlandesgericht Düsseldorf са посочени като такива от германското правителство<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>Вж. член 95, параграф 1 във връзка с Verordnung vom <DATE ISO="19961010">10.10.1996</DATE> (Правилник от <DATE ISO="19961010">10 октомври 1996 г.</DATE>) GV NW 1996, 428 (Landgericht Düsseldorf) и § 125 e (2) DE‑MarkenG (германския Закон за марките) (Oberlandesgericht Düsseldorf).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>Не всички съдилища за марките на Общността обаче могат да уважат искането на ищеца в настоящото дело за решение, което да има действие на цялата територия на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>Вж. по–горе точка 2.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>Отговорът на въпроса дали даден съд за марките на Общността разполага с такова всеобхватно правомощие, зависи от това дали той може да основе своята международна компетентност на член 97, параграфи 1—4 от РМО<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>Вж. член 98, параграф 2 във връзка с параграф 1 от РМО.</P></NOTE>. Само в такъв случай съд за марките на Общността <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0032" ID="QS0032"/>е компетентен да се произнася относно нарушения, извършени или за които съществува опасност да бъдат извършени на територията на която и да е държава членка<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>Вж. член 98, параграф 1, буква а) от РМО.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>Ето защо, макар твърдението на ищеца, че нарушенията са извършени в Германия, да представлява правно основание за предявяване на иск за установяване на нарушение на марка на Общността в Германия съгласно член 97, параграф 5 от РМО<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>Следователно в случая то е достатъчно основание за другите два иска, предявени от ищеца срещу ответниците.</P></NOTE>, тази разпоредба може да послужи като основание за компетентност само по отношение на нарушения, извършени или за които съществува опасност да бъдат извършени на територията на държавата членка на сезирания съд<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>Член 98, параграф 2 от РМО.</P></NOTE>. Тя не е достатъчно основание за решение, чието действие излиза извън германската територия. Тази компетентност задължително трябва да се основава на член 97, параграфи 1—4 от РМО<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>Член 98 от РМО.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>Както вече бе посочено, член 97, параграф 1 от РМО предоставя такова основание за международна компетентност, ако ответникът от третата държава има предприятие в държавата членка на сезирания съд<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>Вж. втората хипотеза по член 97, параграф 1 от РМО. Щом като страните не са се споразумели за избор на съд, Oberlandesgericht Düsseldorf не може да основе компетентността си на член 97, параграф 4 от РМО. Член 97, параграф 2 или параграф 3 от РМО не може да послужи като основание за компетентност, доколкото с предимство се прилага параграф 1 от същия член.</P></NOTE>. Ето защо Oberlandesgericht Düsseldorf иска да се изясни при какви обстоятелства установеното в Германия Nike Deutschland може да се счита като предприятие на Nike Inc.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>Б –</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Определение на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0033" ID="QS0033"/>предприятие<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/>[<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0034" ID="QS0034"/>establishment<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/>]</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>Съгласно член 97, параграф 1 от РМО производства за установяване на нарушение на марка на Общността <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0035" ID="QS0035"/>се разглеждат от съдилищата на държавата членка, на чиято територия е постоянният адрес на ответника, или, ако той няма постоянен адрес в една от държавите членки, в държавата членка, на чиято територия той има предприятие<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/>.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>1.</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Самостоятелно определение</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>Първият въпрос, който трябва да се разгледа, е дали, както посочва Комисията в съдебното заседание, понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0036" ID="QS0036"/>предприятие<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/> има самостоятелно значение, единно за целия ЕС, или националната юрисдикция го определя въз основа на вътрешното си право<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>Съдът е разгледал този въпрос във връзка с понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0037" ID="QS0037"/>предприятие<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/> по смисъла на член 5, параграф 5 от Брюкселската конвенция в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19781122">22 ноември 1978 г.</DATE>, <NAME.CASE>Somafer</NAME.CASE> (<NO.CASE>33/78</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1978:205">EU:C:1978:205</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0003">3</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0007">7</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>Би могло да се предположи второто, тъй като понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0038" ID="QS0038"/>местоживеене<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/> [<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0039" ID="QS0039"/>domicile<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/>] по смисъла на член 59 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0040" ID="QS0040"/>Брюксел I<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>Това правило не е променено в Регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0041" ID="QS0041"/>Брюксел Iа<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/>, вж. член 62 от него.</P></NOTE> се определя в съответствие с вътрешното право на държавата членка, в която е сезиран съдът. Наред с това обаче член 60 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0042" ID="QS0042"/>Брюксел I<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/> предвижда самостоятелно определение на въпросното понятие, когато то се отнася до търговски дружества и сдружения<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>Вж. също второто изречение от съображение 11 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0043" ID="QS0043"/>Брюксел I<QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/>. Следователно съгласно член 97, параграф 1 във връзка с член 94, параграф 1 от РМО и член 60, параграф 1 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0044" ID="QS0044"/>Брюксел I<QUOT.END REF.START="QS0044" CODE="201C" ID="QE0044"/> понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0045" ID="QS0045"/>domicile<QUOT.END REF.START="QS0045" CODE="201C" ID="QE0045"/>, обозначено в посочените регламенти съответно с термините <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0046" ID="QS0046"/>постоянен адрес<QUOT.END REF.START="QS0046" CODE="201C" ID="QE0046"/> и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0047" ID="QS0047"/>местоживеене<QUOT.END REF.START="QS0047" CODE="201C" ID="QE0047"/>, по смисъла на член 97 от РМО трябва да се разбира като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0048" ID="QS0048"/>мястото, където се намира тяхното а) седалище по устав, или б) централно управление, или в) основно място на стопанска дейност<QUOT.END REF.START="QS0048" CODE="201C" ID="QE0048"/>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>Като общо правило разпоредбите от правото на Съюза трябва да се тълкуват самостоятелно<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>Вж. например решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19820114">14 януари 1982 г.</DATE>, <NAME.CASE>Corman</NAME.CASE> (<NO.CASE>64/81</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1982:5">EU:C:1982:5</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0008">8</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20061214">14 декември 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Nokia</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑316/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:789">EU:C:2012:789</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0021">21</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20121122">22 ноември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bank Handlowy и Adamiak</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑116/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:739">EU:C:2012:739</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Освен това единното значение на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0049" ID="QS0049"/>предприятие<QUOT.END REF.START="QS0049" CODE="201C" ID="QE0049"/> в целия ЕС съответства на целта на член 97, параграфи 1—4 от РМО за създаване на единна основа за всеобхватна компетентност в целия ЕС. Ето защо в настоящото заключение застъпвам позицията, че Съдът трябва да предостави самостоятелно тълкуване<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>Вж. също решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120719">19 юли 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Mahamdia</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑154/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:491">EU:C:2012:491</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), в което се посочва, че понятията <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0050" ID="QS0050"/>клон, агенция или друг вид представителство<QUOT.END REF.START="QS0050" CODE="201C" ID="QE0050"/> в член 18 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0051" ID="QS0051"/>Брюксел I<QUOT.END REF.START="QS0051" CODE="201C" ID="QE0051"/> <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0052" ID="QS0052"/>трябва да се тълкуват самостоятелно по начин, който да бъде общ за всички държави<QUOT.END REF.START="QS0052" CODE="201C" ID="QE0052"/>, и решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19781122">22 ноември 1978 г.</DATE>, <NAME.CASE>Somafer</NAME.CASE> (<NO.CASE>33/78</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1978:205">EU:C:1978:205</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0007">7</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и сл.) относно член 5, параграф 5 от Брюкселската конвенция.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0053" ID="QS0053"/>предприятие<QUOT.END REF.START="QS0053" CODE="201C" ID="QE0053"/> [<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0054" ID="QS0054"/>еstablishment<QUOT.END REF.START="QS0054" CODE="201C" ID="QE0054"/>] по смисъла на РМО</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>Макар в текста на РМО да се съдържат някои легални определения<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>Вж. например член 1 (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0055" ID="QS0055"/>Марка на общността<QUOT.END REF.START="QS0055" CODE="201C" ID="QE0055"/>), член 2 (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0056" ID="QS0056"/>Служба<QUOT.END REF.START="QS0056" CODE="201C" ID="QE0056"/>) и член 95 (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0057" ID="QS0057"/>Съдилища за марките на Общността<QUOT.END REF.START="QS0057" CODE="201C" ID="QE0057"/>).</P></NOTE>, в законодателството липсва определение на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0058" ID="QS0058"/>предприятие<QUOT.END REF.START="QS0058" CODE="201C" ID="QE0058"/>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>Освен това до този момент Съдът не е имал възможност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P>Съдът не е тълкувал и предшестващата разпоредба — член 93, параграф 1 от Регламент № 40/94. В решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140605">5 юни 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Coty Germany</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑360/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:1318">EU:C:2014:1318</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) се разглежда член 93, параграф 5 от Регламент № 40/94.</P></NOTE> да тълкува член 97, параграф 1 от РМО, нито понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0059" ID="QS0059"/>предприятие<QUOT.END REF.START="QS0059" CODE="201C" ID="QE0059"/>, използвано в други разпоредби на РМО<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P>Комисията посочва в становището си разпоредбата на член 92 от РМО, която също използва понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0060" ID="QS0060"/>предприятие<QUOT.END REF.START="QS0060" CODE="201C" ID="QE0060"/> в контекста на производство във връзка с марка на Общността, макар да става въпрос конкретно за представителство пред Службата за марките на Общността. Съгласно член 92, параграф 2 от РМО <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0061" ID="QS0061"/>[…] физическите и юридическите лица, които нямат нито постоянен адрес, нито седалище, нито реално и сериозно промишлено или търговско предприятие в Общността, трябва да бъдат представлявани пред Службата […]<QUOT.END REF.START="QS0061" CODE="201C" ID="QE0061"/>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>При липсата на насоки в законодателството<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P>В Предложението за регламент на Съвета относно марката на Общността, представено от Комисията на Съвета на <DATE ISO="19801125">25 ноември 1980 г.</DATE> (СОМ(80) 635), вместо <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0062" ID="QS0062"/>предприятие<QUOT.END REF.START="QS0062" CODE="201C" ID="QE0062"/> се използва понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0063" ID="QS0063"/>място на стопанска дейност<QUOT.END REF.START="QS0063" CODE="201C" ID="QE0063"/>, а съгласно член 74, параграф 1, първо и четвърто изречение: <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0064" ID="QS0064"/>[и]скове за установяване на нарушение на марка на Общността се разглеждат от съдилищата на държавата членка, на чиято територия е мястото на обичайно пребиваване на ответника, или ако той не пребивава обичайно в Общността, в държавата членка, на чиято територия е мястото на стопанската му дейност. […] Сезираният съд е компетентен по отношение на твърдени нарушения на територията на която и да е държава членка<QUOT.END REF.START="QS0064" CODE="201C" ID="QE0064"/>. Първата влязла в сила редакция на регламента относно марката на Общността е Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от <DATE ISO="19931220">20 декември 1993 година</DATE> относно марката на Общността (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="011" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1994">OВ L 11, 1994 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146). В член 93, параграф 1 от този акт вместо <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0065" ID="QS0065"/>място на обичайно пребиваване<QUOT.END REF.START="QS0065" CODE="201C" ID="QE0065"/> и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0066" ID="QS0066"/>място на стопанска дейност<QUOT.END REF.START="QS0066" CODE="201C" ID="QE0066"/> вече се използват понятията <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0067" ID="QS0067"/>постоянен адрес<QUOT.END REF.START="QS0067" CODE="201C" ID="QE0067"/> и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0068" ID="QS0068"/>предприятие<QUOT.END REF.START="QS0068" CODE="201C" ID="QE0068"/>, които остават и в член 97, параграф 1 от актуализираната и консолидирана редакция на РМО, приложима в настоящия случай. Видно е, че липсват както определения, така и разяснения на използваните термини.</P></NOTE> значението на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0069" ID="QS0069"/>предприятие<QUOT.END REF.START="QS0069" CODE="201C" ID="QE0069"/> по член 97, параграф 1 от РМО по необходимост следва да се определи въз основа на източници извън този регламент.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>В това отношение на пръв поглед Регламентът за несъстоятелността<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0028"><P>Регламент (ЕО) № 1346/2000 на Съвета от <DATE ISO="20000529">29 май 2000 година</DATE> относно производството по несъстоятелност (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0070" ID="QS0070"/>Регламентът за несъстоятелността<QUOT.END REF.START="QS0070" CODE="201C" ID="QE0070"/>) (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="160" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2000">OВ L 160, 2000 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 1, стр. 143)</P></NOTE> изглежда удачен източник. В член 2, буква з) от този регламент е дадено легално определение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0029"><P>Член 2, буква з) oт Регламента за несъстоятелността гласи: <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0071" ID="QS0071"/>[п]о смисъла на настоящия регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0072" ID="QS0072"/>предприятие<QUOT.END REF.START="QS0072" CODE="201C" ID="QE0072"/> означава всяко място на дейност, в което длъжникът извършва трайна стопанска дейност, която включва човешки и материални ресурси<QUOT.END REF.START="QS0071" CODE="201C" ID="QE0071"/>.</P></NOTE> на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0073" ID="QS0073"/>предприятие<QUOT.END REF.START="QS0073" CODE="201C" ID="QE0073"/>, inter alia в контекста на международната компетентност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>В настоящия контекст обаче това определение не може нито да се приложи пряко, нито да се използва по аналогия. Изрично е предвидено прилагането му само <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0074" ID="QS0074"/>по смисъла на настоящия регламент<QUOT.END REF.START="QS0074" CODE="201C" ID="QE0074"/>. Смисълът, даден на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0075" ID="QS0075"/>предприятие<QUOT.END REF.START="QS0075" CODE="201C" ID="QE0075"/> в Регламента за несъстоятелността, е доста различен от контекста на член 97 от РМО: по смисъла на Регламента за несъстоятелността компетентността, основана на критерия за предприятие, функционира само в контекста на вторично производство, което не е образувано въз основа на центъра на основните интереси на длъжника; освен това постановените в такива производства актове имат ограничено действие<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0030"><P>Вж. член 3, параграф 2 от Регламента за несъстоятелността.</P></NOTE>. Обратно, член 97 от РМО използва понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0076" ID="QS0076"/>предприятие<QUOT.END REF.START="QS0076" CODE="201C" ID="QE0076"/>, за да установи решенията на коя централна юрисдикция ще имат разширен обхват на действие.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>3.</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0077" ID="QS0077"/>представителство<QUOT.END REF.START="QS0077" CODE="201C" ID="QE0077"/> [<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0078" ID="QS0078"/>еstablishment<QUOT.END REF.START="QS0078" CODE="201C" ID="QE0078"/>] по смисъла на Регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0079" ID="QS0079"/>Брюксел I<QUOT.END REF.START="QS0079" CODE="201C" ID="QE0079"/></HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>Регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0080" ID="QS0080"/>Брюксел I<QUOT.END REF.START="QS0080" CODE="201C" ID="QE0080"/> обаче е естествен източник на насоки при тълкуването на разпоредбите на РМО относно компетентността, тъй като този правен акт урежда общите правила относно компетентността по граждански и търговски дела. Регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0081" ID="QS0081"/>Брюксел I<QUOT.END REF.START="QS0081" CODE="201C" ID="QE0081"/> се прилага за производства във връзка с марките на Общността, освен ако не е предвидено друго в РМО<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0031"><P>Вж. съображение 16, член 94, параграф 1 и член 97, параграф 1 от РМО. Ето защо, макар РМО, както твърдят ответниците, да е lex specialis, той не е по принцип приложим с предимство пред Регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0082" ID="QS0082"/>Брюксел I<QUOT.END REF.START="QS0082" CODE="201C" ID="QE0082"/>.</P></NOTE>. Заедно с предшестващия го акт (Брюкселската конвенция) от 1968 г., Регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0083" ID="QS0083"/>Брюксел I<QUOT.END REF.START="QS0083" CODE="201C" ID="QE0083"/> осигурява вече дълги години концептуална рамка, която е в основата и на по-новите правила относно компетентността, предвидени в специална уредба, каквато е РМО.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>Общите разпоредби на Регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0084" ID="QS0084"/>Брюксел I<QUOT.END REF.START="QS0084" CODE="201C" ID="QE0084"/> предвиждат някои легални определения<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0032"><P>Вж. определенията на понятията <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0085" ID="QS0085"/>местоживеене<QUOT.END REF.START="QS0085" CODE="201C" ID="QE0085"/> [<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0086" ID="QS0086"/>domicile<QUOT.END REF.START="QS0086" CODE="201C" ID="QE0086"/>] и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0087" ID="QS0087"/>седалище по устав<QUOT.END REF.START="QS0087" CODE="201C" ID="QE0087"/> на дружествата в член 60 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0088" ID="QS0088"/>Брюксел I<QUOT.END REF.START="QS0088" CODE="201C" ID="QE0088"/>.</P></NOTE>, но не и на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0089" ID="QS0089"/>представителство<QUOT.END REF.START="QS0089" CODE="201C" ID="QE0089"/> [<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0090" ID="QS0090"/>еstablishment<QUOT.END REF.START="QS0090" CODE="201C" ID="QE0090"/>].</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>При все това Регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0091" ID="QS0091"/>Брюксел I<QUOT.END REF.START="QS0091" CODE="201C" ID="QE0091"/> използва това понятие като свързващ фактор по отношение на международната компетентност по член 5, параграф 5 и член 18.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>В писменото си становище италианското правителство посочва, че използваното в текста на член 97 от РМО на италиански език понятие за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0092" ID="QS0092"/>предприятие<QUOT.END REF.START="QS0092" CODE="201C" ID="QE0092"/> (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0093" ID="QS0093"/>stabile organizzazione<QUOT.END REF.START="QS0093" CODE="201C" ID="QE0093"/>) не е идентично с това в Регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0094" ID="QS0094"/>Брюксел I<QUOT.END REF.START="QS0094" CODE="201C" ID="QE0094"/> (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0095" ID="QS0095"/>sede d’attività<QUOT.END REF.START="QS0095" CODE="201C" ID="QE0095"/>). При все това с оглед на тясната връзка между двата правни акта, установена с изричното препращане към Регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0096" ID="QS0096"/>Брюксел I<QUOT.END REF.START="QS0096" CODE="201C" ID="QE0096"/> в съображение 16 и в членове 97 и 94 от РМО, различната формулировка в текста на един от езиците не е пречка Съдът да прибегне до Регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0097" ID="QS0097"/>Брюксел I<QUOT.END REF.START="QS0097" CODE="201C" ID="QE0097"/> — класическия правен акт относно международната компетентност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>Както изтъкват участниците в преюдициалното производство и запитващата юрисдикция, съществува значителна по обем съдебна практика, която разглежда значението на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0098" ID="QS0098"/>представителство<QUOT.END REF.START="QS0098" CODE="201C" ID="QE0098"/> [<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0099" ID="QS0099"/>еstablishment<QUOT.END REF.START="QS0099" CODE="201C" ID="QE0099"/>] по смисъла на Регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0100" ID="QS0100"/>Брюксел I<QUOT.END REF.START="QS0100" CODE="201C" ID="QE0100"/>.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Член 5, параграф 5 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0101" ID="QS0101"/>Брюксел I<QUOT.END REF.START="QS0101" CODE="201C" ID="QE0101"/></HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>Първата разпоредба, която Съдът тълкува в това отношение, е член 5, параграф 5 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0102" ID="QS0102"/>Брюксел I<QUOT.END REF.START="QS0102" CODE="201C" ID="QE0102"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0033"><P>По-конкретно предшестващата разпоредба от Брюкселската конвенция, приложима в повечето от цитираните по-нататък случаи. В съображение 19 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0103" ID="QS0103"/>Брюксел I<QUOT.END REF.START="QS0103" CODE="201C" ID="QE0103"/> се набляга върху необходимостта от приемственост при тълкуването на тези правни актове.</P></NOTE>, съгласно който <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0104" ID="QS0104"/>специална компетентност<QUOT.END REF.START="QS0104" CODE="201C" ID="QE0104"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0034"><P>Вж. заглавието на раздел 2 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0105" ID="QS0105"/>Брюксел I<QUOT.END REF.START="QS0105" CODE="201C" ID="QE0105"/>, част от който е член 5.</P></NOTE> е налице <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0106" ID="QS0106"/>по отношение на спорове, произтичащи от дейността на клон, агенция или друг вид представителство — в съдилищата на мястото, където е разположен клонът, агенцията или представителството<QUOT.END REF.START="QS0106" CODE="201C" ID="QE0106"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>Съдът тълкува тези понятия за първи път през 1976 г. в своето решение De Bloos, в което той приема, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0107" ID="QS0107"/>една от основните характеристики на понятието за клон и за агенция е, че те се управляват и контролират от основната организацията<QUOT.END REF.START="QS0107" CODE="201C" ID="QE0107"/>, както и че понятието за представителство [<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0108" ID="QS0108"/>еstablishment<QUOT.END REF.START="QS0108" CODE="201C" ID="QE0108"/>] <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0109" ID="QS0109"/>има същите основни характеристики като тези на клона или на агенцията<QUOT.END REF.START="QS0109" CODE="201C" ID="QE0109"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0035"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19761006">6 октомври 1976 г.</DATE>, <NAME.CASE>De Bloos</NAME.CASE> (<NO.CASE>14/76</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1976:134">EU:C:1976:134</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0020">20</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0021">21</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>В своето решение Somafer Съдът посочва, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0110" ID="QS0110"/>[к]ато се има предвид, че разглежданите понятия дават възможност за неприлагане на общия принцип за компетентност по член 2 от Конвенцията, тяхното тълкуване трябва да позволява лесно да се установи специалната връзка, която е основание за това неприлагане<QUOT.END REF.START="QS0110" CODE="201C" ID="QE0110"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0036"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19781122">22 ноември 1978 г.</DATE>, <NAME.CASE>Somafer</NAME.CASE> (<NO.CASE>33/78</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1978:205">EU:C:1978:205</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0011">11</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. По-нататък той посочва, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0111" ID="QS0111"/>[т]ази специална връзка се отнася, на първо място, до материалните признаци, въз основа на които лесно се установява наличието на клон, агенция или представителство, и на второ място, до съществуващата връзка между местната структура и предмета на иска, насочен срещу основната организация […]<QUOT.END REF.START="QS0111" CODE="201C" ID="QE0111"/>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>Относно първия аспект Съдът постановява, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0112" ID="QS0112"/>с понятията <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0113" ID="QS0113"/>клон<QUOT.END REF.START="QS0113" CODE="201C" ID="QE0113"/>, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0114" ID="QS0114"/>агенция<QUOT.END REF.START="QS0114" CODE="201C" ID="QE0114"/> или <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0115" ID="QS0115"/>друго представителство<QUOT.END REF.START="QS0115" CODE="201C" ID="QE0115"/> [establishment] се има предвид място на стопанска дейност, което изглежда постоянно, каквото е външният обект на основната организация, има ръководство и материално е така организирано, че може да влиза в търговски отношения с трети лица, в смисъл, че тези трети лица, макар да знаят, че евентуалното им правоотношение се учредява с установеното в чужбина основно дружество, могат да не се обръщат непосредствено към него, а да сключват сделките в мястото на стопанска дейност, което е негов обект<QUOT.END REF.START="QS0112" CODE="201C" ID="QE0112"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>Относно втория аспект Съдът приема, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0116" ID="QS0116"/>е необходимо предметът на иска да е свързан с дейността на клона, агенцията или другото представителство<QUOT.END REF.START="QS0116" CODE="201C" ID="QE0116"/> и че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0117" ID="QS0117"/>понятието за дейност включва, от една страна, споровете относно договорните и извъндоговорните права и задължения, свързани с управлението на самата агенция, клон или представителство, като например споровете, свързани с наема на сградата, в която се помещават тези структури, или с назначаването на техния персонал<QUOT.END REF.START="QS0117" CODE="201C" ID="QE0117"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0037"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19781122">22 ноември 1978 г.</DATE>, <NAME.CASE>Somafer</NAME.CASE> (<NO.CASE>33/78</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1978:205">EU:C:1978:205</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0012">12</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0013">13</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>Накрая, в решения Blanckaert &amp; Willems и SAR Schotte Съдът приема, че клонът, агенцията или представителството <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0118" ID="QS0118"/>трябва да са лесно разпознаваеми за третите лица като обект на основната организация<QUOT.END REF.START="QS0118" CODE="201C" ID="QE0118"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0038"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19810318">18 март 1981 г.</DATE>, <NAME.CASE>Blanckaert &amp; Willems</NAME.CASE> (<NO.CASE>139/80</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1981:70">EU:C:1981:70</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0012">12</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> и че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0119" ID="QS0119"/>тясната връзка между спора и съда, който трябва да го разгледа, се преценява […] и в зависимост от поведението на тези две предприятия в обществения живот и от начина, по който те се представят пред трети лица в търговските си взаимоотношения<QUOT.END REF.START="QS0119" CODE="201C" ID="QE0119"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0039"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19871209">9 декември 1987 г.</DATE>, <NAME.CASE>SAR Schotte</NAME.CASE> (<NO.CASE>218/86</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1987:536">EU:C:1987:536</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0016">16</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Член 18, параграф 2 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0120" ID="QS0120"/>Брюксел I<QUOT.END REF.START="QS0120" CODE="201C" ID="QE0120"/></HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>В по-ново решение Съдът тълкува същите понятия в контекста на член 18 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0121" ID="QS0121"/>Брюксел I<QUOT.END REF.START="QS0121" CODE="201C" ID="QE0121"/>, в параграф 2 от който се посочва, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0122" ID="QS0122"/>[к]огато работник или служител сключи индивидуален трудов договор с работодател, който няма местоживеене в държава членка, но има клон, агенция или друго представителство в някоя от държавите членки, работодателят по отношение на спорове, възникнали във връзка с дейността на клона, агенцията или представителството, се счита[, че има] местоживеене в тази държава членка<QUOT.END REF.START="QS0122" CODE="201C" ID="QE0122"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>Въз основа на анализ на горепосочената съдебна практика, свързана с член 5, параграф 5 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0123" ID="QS0123"/>Брюксел I<QUOT.END REF.START="QS0123" CODE="201C" ID="QE0123"/>, в решение Mahamdia Съдът установява два критерия, чието значение е решаващо, за да възникне достатъчна връзка с държавата членка на сезирания съд. Съдът приема, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0124" ID="QS0124"/>[н]а първо място, понятието за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0125" ID="QS0125"/>клон<QUOT.END REF.START="QS0125" CODE="201C" ID="QE0125"/>, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0126" ID="QS0126"/>агенция<QUOT.END REF.START="QS0126" CODE="201C" ID="QE0126"/> и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0127" ID="QS0127"/>друг[о] представителство<QUOT.END REF.START="QS0127" CODE="201C" ID="QE0127"/> [establishment] предполага съществуването на център на стопанска дейност, който [изглежда постоянен, какъвто е] външ[ният обект] на организацията майка. Този център трябва да има управление и да е материално оборудван за [да влиза в търговски отношения]с трети лица, така че последните да не трябва да се обръщат пряко към организацията майка […]. На второ място, спорът трябва да се отнася до действия, свързани с дейността на тези единици или до поети от тях задължения от името на организацията майка, когато тези задължения трябва да се изпълнят в държавата, в която единиците се намират […]<QUOT.END REF.START="QS0124" CODE="201C" ID="QE0124"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0040"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120719">19 юли 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Mahamdia</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑154/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:491">EU:C:2012:491</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>Делото Mahamdia се отнася до иск, който е свързан с трудов договор и е предявен от шофьор, нает от посолството на Алжирската демократична народна република срещу тази държава. В този контекст Съдът посочва, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0128" ID="QS0128"/>дадено посолство може да се приравни на център на стопанска дейност, който [изглежда постоянен] и допринася за разпознаването и представляването на държавата, от която произхожда<QUOT.END REF.START="QS0128" CODE="201C" ID="QE0128"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0041"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120719">19 юли 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Mahamdia</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑154/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:491">EU:C:2012:491</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0050">50</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>По този начин Съдът добавя един специфичен аспект към връзката между <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0129" ID="QS0129"/>основната организация<QUOT.END REF.START="QS0129" CODE="201C" ID="QE0129"/> и представителството [establishment], а именно разпознаване и представляване. Това съответства на различните функции на член 18, параграф 2 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0130" ID="QS0130"/>Брюксел I<QUOT.END REF.START="QS0130" CODE="201C" ID="QE0130"/> в сравнение с член 5, параграф 5 от същия: член 18, параграф 2 се отнася до особеното положение, в което ответникът няма местоживеене в ЕС; тази разпоредба прави връзка с неговото представителство [establishment], разглежда го като заместител на липсващото местоживеене и посочва, че ответникът <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0131" ID="QS0131"/>се счита за имащ местоживеене в тази държава членка<QUOT.END REF.START="QS0131" CODE="201C" ID="QE0131"/>. За да бъде представителството заместител, разпознаването е ключов елемент.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">в) Синтез</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>Както член 5, параграф 5, така и член 18, параграф 2 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0132" ID="QS0132"/>Брюксел I<QUOT.END REF.START="QS0132" CODE="201C" ID="QE0132"/> дават възможност на ищеца да предяви иск срещу ответник на място, където той няма местоживеене, но има представителство[establishment].</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>Независимо от това обаче, освен самото наличие на представителство[establishment], и двете разпоредби изискват спорът да произтича от <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0133" ID="QS0133"/>дейността на това представителство<QUOT.END REF.START="QS0133" CODE="201C" ID="QE0133"/>. Следователно съгласно тези разпоредби само по себе си представителството не е достатъчно, за да осигури връзката с държавата членка на сезирания съд, а е необходим и допълнителен елемент. Вторият от двата критерия, установен в описаната по-горе съдебна практика относно Регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0134" ID="QS0134"/>Брюксел I<QUOT.END REF.START="QS0134" CODE="201C" ID="QE0134"/>, се отнася изключително до този допълнителен елемент.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>Текстът на член 97, параграф 1 от РМО обаче не предвижда въпросния втори елемент, а само предоставя компетентност на държавата членка, в която ответникът има предприятие [establishment]. Ето защо в настоящия контекст вторият критерий от двустепенната проверка на Съда по отношение на членове 5 и 18 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0135" ID="QS0135"/>Брюксел I<QUOT.END REF.START="QS0135" CODE="201C" ID="QE0135"/> може да не се вземе предвид.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>4.</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0138" ID="QS0138"/>предприятие<QUOT.END REF.START="QS0138" CODE="201C" ID="QE0138"/> [<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0139" ID="QS0139"/>establishment<QUOT.END REF.START="QS0139" CODE="201C" ID="QE0139"/>] по смисъла на член 97, параграф 1 от РМО</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>Първият критерий — единственият релевантен за настоящия анализ — съдържа два елемента, сочещи към характеристики, които не зависят от конкретната дейност и въз основа на която се установява връзката с предприятието. Те хвърлят светлина върху същността на самото понятие за предприятие. Тези характеристики са а) център на стопанска дейност, който б) изглежда постоянен, какъвто е външният обект на основната организация.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">а) Център на стопанска дейност</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52.</NO.P><TXT>Относно <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0140" ID="QS0140"/>центъра на стопанска дейност<QUOT.END REF.START="QS0140" CODE="201C" ID="QE0140"/>, който е първата характеристика, Съдът уточнява още, че предприятието трябва да има ръководство и да е така материално организирано, че да може да влиза в търговски отношения с трети лица, в смисъл че тези трети лица могат да не се обръщат непосредствено към основната организация<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0042"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19781122">22 ноември 1978 г.</DATE>, <NAME.CASE>Somafer</NAME.CASE> (<NO.CASE>33/78</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1978:205">EU:C:1978:205</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0012">12</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19810318">18 март 1981 г.</DATE>, <NAME.CASE>Blanckaert &amp; Willems</NAME.CASE> (<NO.CASE>139/80</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1981:70">EU:C:1981:70</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0011">11</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120719">19 юли 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Mahamdia</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑154/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:491">EU:C:2012:491</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Ако се абстрахираме от конкретния контекст на договорите, можем да стигнем до извода, че са необходими някаква оперативна дейност, както и действително и стабилно присъствие, доказано от наличието на персонал и<?PAGE NO="11"?> материално оборудване. Без съмнение, нужна е и минимална степен на организация и известна стабилност; наличието на имущество и банкови сметки само по себе си не е достатъчно, за да може дадено образувание да се квалифицира като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0141" ID="QS0141"/>предприятие<QUOT.END REF.START="QS0141" CODE="201C" ID="QE0141"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0043"><P>Вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111020">20 октомври 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Interedil</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑396/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:671">EU:C:2011:671</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0062">62</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140904">4 септември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Burgo Group</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑327/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2158">EU:C:2014:2158</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) относно Регламента за несъстоятелността. Понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0142" ID="QS0142"/>предприятие<QUOT.END REF.START="QS0142" CODE="201C" ID="QE0142"/> е дефинирано в член 2, буква з) от посочения регламент. Макар приложното поле на това определение да е изрично ограничено до този регламент (вж. т. 32 по-горе) и определението да не може да се приложи пряко в настоящия случай, то все пак може да се вземе предвид при тълкуването на същото понятие и в друг контекст и така да има косвен ефект.</P></NOTE>. Освен това Регламентът <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0143" ID="QS0143"/>Брюксел I<QUOT.END REF.START="QS0143" CODE="201C" ID="QE0143"/> ясно изисква управление на местно равнище.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53.</NO.P><TXT>Елементът на действително и оперативно присъствие, очевидно е налице в настоящия случай, тъй като Nike Deutschland е местно дружество, което реално предоставя пред- и следпродажбено обслужване на клиентите на Nike в Германия. Nike Deutschland е правно независимо GmbH; ето защо изискването за местно управление е изпълнено.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">б) Постоянен външен обект на основната организация</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54.</NO.P><TXT>Ответниците по настоящото дело обаче не са съгласни с това, че наистина съществува достатъчна връзка между Nike Deutschland и първия ответник. Съгласно постоянната практика на Съда за установяването на тази връзка трябва да е налице субект, който <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0144" ID="QS0144"/>[изглежда постоянен, какъвто] е външ[ният обект] на организацията майка<QUOT.END REF.START="QS0144" CODE="201C" ID="QE0144"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0044"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19781122">22 ноември 1978 г.</DATE>, <NAME.CASE>Somafer</NAME.CASE> (<NO.CASE>33/78</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1978:205">EU:C:1978:205</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0011">11</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19871209">9 декември 1987 г.</DATE>, <NAME.CASE>SAR Schotte</NAME.CASE> (<NO.CASE>218/86</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1987:536">EU:C:1987:536</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0010">10</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19820318">18 март 1982 г.</DATE>, <NAME.CASE>Blanckaert &amp; Willems</NAME.CASE> (<NO.CASE>139/80</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1981:70">EU:C:1981:70</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0012">12</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120719">19 юли 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Mahamdia</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑154/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:491">EU:C:2012:491</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Това предполага, че в известна степен предприятието се намира в зависимо и подчинено положение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55.</NO.P><TXT>В този контекст ответниците повдигат две възражения:</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P>1)</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Правна независимост на предприятието</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56.</NO.P><TXT>Първо, ответниците твърдят, че от формална гледна точка Nike Deutschland не може да бъде предприятие на друга организация, тъй като то е правно независимо дружество и в контекста на гражданското процесуално право трябва да се възприеме формален подход.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57.</NO.P><TXT>Както е видно от изложеното по-горе обаче, съгласно постоянната съдебна практика<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0045"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19871209">9 декември 1987 г.</DATE>, <NAME.CASE>SAR Schotte</NAME.CASE> (<NO.CASE>218/86</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1987:536">EU:C:1987:536</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0015">15</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и в контекста на Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="19951024">24 октомври 1995 година</DATE> за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="281" PAGE.FIRST="31" DATE.PUB="1995">OВ L 281, 1995 г., стр. 31</REF.DOC.OJ>) вж. също решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140513">13 май 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Google Spain</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑131/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:317">EU:C:2014:317</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), в което се тълкува член 4, параграф 1, буква а) от тази директива, както и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140904">4 септември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Burgo Group</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑327/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2158">EU:C:2014:2158</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), в което се тълкува член 2, буква з) от Регламента за несъстоятелността.</P></NOTE> правно независимо образувание може да бъде квалифицирано като предприятие. В случая по дело SAR Schotte<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0046"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19871209">9 декември 1987 г.</DATE>, <NAME.CASE>SAR Schotte</NAME.CASE> (<NO.CASE>218/86</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1987:536">EU:C:1987:536</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0015">15</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> съответното предприятие също е учредено като германско GmbH.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58.</NO.P><TXT>В този контекст запитващият съд се позовава на заключението на генералния адвокат Mengozzi по дело Mahamdia<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0047"><P>Заключение по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Mahamdia</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑154/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:309">EU:C:2012:309</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), което се позовава на Становище 1/03 от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060207">7 февруари 2006 г.</DATE> ((<NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:81">EU:C:2006:81</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0150">150</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, където той посочва, че безспорно понятията <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0145" ID="QS0145"/>клон<QUOT.END REF.START="QS0145" CODE="201C" ID="QE0145"/>, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0146" ID="QS0146"/>агенция<QUOT.END REF.START="QS0146" CODE="201C" ID="QE0146"/> и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0147" ID="QS0147"/>представителство<QUOT.END REF.START="QS0147" CODE="201C" ID="QE0147"/> поначало се отнасят до структури, които нямат правосубектност. Това съображение обаче е изложено за изчерпателност, тъй като в делото Mahamdia става въпрос за посолство, което не е самостоятелен правен субект. Същото се отнася и за Становище 1/03 на Съда<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0048"><P>Становище 1/03 от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060207">7 февруари 2006 г.</DATE> (<NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:81">EU:C:2006:81</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0150">150</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, цитирано от генералният адвокат Mengozzi. В становището на Съда също не е разгледан въпросът за правната независимост, а по-скоро като пример е добавен признакът <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0148" ID="QS0148"/>липсваща<?PAGE NO="12"?> правосубектност<QUOT.END REF.START="QS0148" CODE="201C" ID="QE0148"/> в контекста на правилата относно <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0149" ID="QS0149"/>клонове, агенции или други представителства [establishments]<QUOT.END REF.START="QS0149" CODE="201C" ID="QE0149"/> като цяло. Там не е обсъден въпросът дали структура, която е самостоятелен правен субект, може да се квалифицира като представителство [establishment] на друго предприятие.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59.</NO.P><TXT>От друга страна, ако потърсим определения в друг контекст, можем да намерим разпоредба, която ясно предвижда, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0150" ID="QS0150"/>правната форма на подобно установяване [establishment], независимо дали става дума за обикновен клон, или дъщерно дружество с правосубектност, не е решаващ фактор<QUOT.END REF.START="QS0150" CODE="201C" ID="QE0150"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0049"><P>Вж. в съображение 19 Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="19951024">24 октомври 1995 година</DATE> за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60.</NO.P><TXT>Ето защо в настоящия контекст няма причина за отклоняване от цитираната по-горе постоянна съдебна практика.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61.</NO.P><TXT>Изтъкнатият от ответниците формален подход, който по принцип е характерен за гражданското процесуално право, не е пречка да се разгледа от възприетата тук икономическа гледна точка въпросът дали ответникът има предприятие в дадена държава. Предприятието не е страна в производството, а служи само като връзка между ответника и определена територия. Доводът, че предприятието само по себе си не може да бъде обвързано от решението, прието срещу неговата основна организация, е ирелевантен за въпроса дали мястото на дадено дъщерно дружество може да установи връзка между ответника и определена държава и нейните съдилища<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0050"><P>В своето решение от <DATE ISO="20120131">31 януари 2012 г.</DATE> Oberlandesgericht Düsseldorf (Висш областен съд, Дюселдорф, Германия) отбелязва, че основното дружество има връзка с държавата, в която е седалището на нейното правно независимо дъщерно дружество, поне доколкото чрез дъщерното си дружество тя се подчинява на правния ред в тази държава. В това решение Oberlandesgericht тълкува понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0151" ID="QS0151"/>предприятие<QUOT.END REF.START="QS0151" CODE="201C" ID="QE0151"/> по член 82, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета от <DATE ISO="20011212">12 декември 2001 година</DATE> относно промишления дизайн на Общността, чийто текст е идентичен, а смисълът —аналогичен на тези на член 97, параграф 1 от РМО, като включващо правно независимите дружества.</P></NOTE>. Вместо това от решаващо значение е дали може да се счита, че дъщерното дружество е база на ответното дружество, от която последното да защитава интересите си.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Управление и контрол на ответника върху предприятието</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62.</NO.P><TXT>Второ, управителите на Nike Deutschland не са същите като тези на първия ответник<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0051"><P>Такъв е случаят обаче по дело от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19871209">9 декември 1987 г.</DATE>, <NAME.CASE>SAR Schotte</NAME.CASE> (<NO.CASE>218/86</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1987:536">EU:C:1987:536</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0013">13</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), където ответниците са с едно и също наименование и едни и същи управители.</P></NOTE>. Ето защо ответниците твърдят, че евентуалният контрол на Nike Inc. върху Nike Deutschland може да е слаб и трудно разпознаваем за трети лица. Този довод се отнася към въпроса докъде трябва да стигат <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0152" ID="QS0152"/>управлението и контролът от основната организация<QUOT.END REF.START="QS0152" CODE="201C" ID="QE0152"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0052"><P>Необходими съгласно решение от <DATE ISO="19761006">6 октомври 1976 г.</DATE>, De Bloos (14/76, EU:C: 1976:134, т. 20).</P></NOTE> и как могат да се установят — въпрос, който трябва да се разглежда предвид същественото значение на предвидимостта<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0053"><P>Вж. съображение 11 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0153" ID="QS0153"/>Брюксел I<QUOT.END REF.START="QS0153" CODE="201C" ID="QE0153"/>.</P></NOTE> при въпроси във връзка с компетентността.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63.</NO.P><TXT>Ако се върнем към постоянната съдебна практика обаче, от нея следва, че не става въпрос за действителното управление и контрол, а по-скоро за възприемането от трети лица<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0054"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19781122">22 ноември 1978 г.</DATE>, <NAME.CASE>Somafer</NAME.CASE> (<NO.CASE>33/78</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1978:205">EU:C:1978:205</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0012">12</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> в държавата, на чиято територия се намира предприятието. Те трябва да са с впечатлението, че образуванието принадлежи към основната организация, именно <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0154" ID="QS0154"/>макар да знаят, че евентуалното им правоотношение се учредява с установеното в чужбина основно дружество, могат да не се обръщат непосредствено към него, а да сключват сделките в мястото на стопанска дейност, което е негов обект<QUOT.END REF.START="QS0154" CODE="201C" ID="QE0154"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0055"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19781122">22 ноември 1978 г.</DATE>, <NAME.CASE>Somafer</NAME.CASE> (<NO.CASE>33/78</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1978:205">EU:C:1978:205</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0012">12</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Преценката се извършва и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0155" ID="QS0155"/>в зависимост от<?PAGE NO="13"?> поведението на тези две предприятия в обществения живот и от начина, по който те се представят пред трети лица в търговските си взаимоотношения<QUOT.END REF.START="QS0155" CODE="201C" ID="QE0155"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0056"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19871209">9 декември 1987 г.</DATE>, <NAME.CASE>SAR Schotte</NAME.CASE> (<NO.CASE>218/86</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1987:536">EU:C:1987:536</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0016">16</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Макар чисто символичното присъствие да не е достатъчно, от решаващо значение е то да <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0156" ID="QS0156"/>допринася за разпознаването и представ[ляването] на<QUOT.END REF.START="QS0156" CODE="201C" ID="QE0156"/> организацията майка, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0157" ID="QS0157"/>от която произхожда<QUOT.END REF.START="QS0157" CODE="201C" ID="QE0157"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0057"><P>Решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Mahamdia</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑154/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:491">EU:C:2012:491</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0050">50</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), в което това се посочва по отношение на посолство във връзка с държавата, която то представлява.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64.</NO.P><TXT>В настоящото производство Nike Deutschland е представено като германско лице за осъществяване на контакти във връзка със стоките <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0158" ID="QS0158"/>NIKE<QUOT.END REF.START="QS0158" CODE="201C" ID="QE0158"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0058"><P>Вж. означенията на уебсайта на групата Nike, www.nike.com, както и в общите договорни условия в Германия, които могат да бъдат намерени на същия уебсайт.</P></NOTE>, което извършва пред- и следпродажбено обслужване и поради това представлява важна част от организацията на продажбите, залегнала твърдо в оперативната структура на групата. Макар самото дружество да не продава стоки, то има съществена роля в управлението на продажбите и е неразделна част от тяхната организация и търговията на Nike в Германия. Съществен елемент на тази неразделна свързаност е явното използване на името <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0159" ID="QS0159"/>Nike<QUOT.END REF.START="QS0159" CODE="201C" ID="QE0159"/>, както и обстоятелството, че наименованието на германското дъщерно дружество не съдържа никакви ограничения до определени задачи или дейности, а просто към пълното корпоративно наименование е добавена държавата. Идентичността на имената е релевантен фактор и в случая по дело SAR Schotte<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0059"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19871209">9 декември 1987 г.</DATE>, <NAME.CASE>SAR Schotte</NAME.CASE> (<NO.CASE>218/86</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1987:536">EU:C:1987:536</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0016">16</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65.</NO.P><TXT>Преценката на тези фактори трябва да се направи от гледна точка на националните условия в държавата на сезирания съд. Ето защо националният съд може най-добре да установи дали самото дъщерно дружество присъства като структура, тясно свързана с ответника. Тази преценка трябва да се основава на обективни критерии, които могат да бъдат проверени. Конкретните обстоятелства, които са взети предвид при квалифицирането на дадено дружество като предприятие, трябва да могат да се проверят от трети лица<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0060"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111020">20 октомври 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Interedil</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑396/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:671">EU:C:2011:671</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) относно установяването на центъра на основните интереси съгласно Регламента за несъстоятелността.</P></NOTE>. Те трябва да са придобили публичност или поне да са били достатъчно прозрачни, за да могат третите лица да се запознаят с тях<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0061"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111020">20 октомври 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Interedil</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑396/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:671">EU:C:2011:671</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>; вътрешната информация относно действителното управление и контрол в рамките на групата не е релевантна<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0062"><P>Италианското правителство се позовава на установеното тълкуване на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0160" ID="QS0160"/>предприятие<QUOT.END REF.START="QS0160" CODE="201C" ID="QE0160"/> в контекста на международното данъчно облагане. Данъчното право също не разглежда формалностите, а изисква дъщерното дружество да бъде независимо само ако работи с автономна организация, за своя сметка и предприемачески риск. Тези обстоятелства обаче, макар да могат да се проверят от данъчната агенция, обикновено не са известни на обществеността.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66.</NO.P><TXT>Ответниците твърдят, че доколкото обикновената презумпция, че дадено образувание е предприятие, може да послужи като основание за определяне на компетентността, ищецът трябва задължително да действа, разчитайки на тази презумпция (субективен елемент). Според ответниците това е общ принцип на правото, приложим само когато страната, която се позовава на него, заслужава защита<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0063"><P>За този довод ответниците се позовават на <HT TYPE="ITALIC">Leible</HT>, St./<HT TYPE="ITALIC">Müller</HT>, M. Der Begriff der Niederlassung im Sinne von Art. 82 Abs. 1 Alt. 2 GGV und Art. 97 Ab. 1 Alt. 2 GMV. Wettbewerb in Recht und Praxis, 2013, 1, 9.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="14"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67.</NO.P><TXT>Този довод обаче не е убедителен. Когато член 97, параграф 1 от РМО установява връзка с предприятието на ответника, целта му не е да защити интересите на ищеца, а тези на ответника.<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0064"><P>Вж. по-подробно в точки 81—85 по-долу. За ищеца би било по-изгодно да приеме, че ответникът <HT TYPE="ITALIC">няма</HT> предприятие по смисъла на член 97, параграф 1 от РМО, тъй като съгласно член 97, параграф 2 от РМО постоянният адрес на ищеца ще е от решаващо значение за определяне на международната компетентност (вж. т. 83).</P></NOTE> Необходимо е отново да се подчертае също и необходимостта от обективни критерии, които създават впечатление за управление и контрол на ответника над образуванието, което евентуално представлява предприятие. Така или иначе продължава да е необходим първият критерий, свързан с действителния център на стопанската дейност. Ето защо съгласно възприетият тук подход предприятието никога не е изцяло фиктивно.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68.</NO.P><TXT>При тези обстоятелства правната сигурност и предвидимост<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0065"><P>Съображение 11 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0161" ID="QS0161"/>Брюксел I<QUOT.END REF.START="QS0161" CODE="201C" ID="QE0161"/> изисква правилата за компетентността да са във висока степен предвидими.</P></NOTE> са гарантирани от гледна точка както на ищеца, така и на ответника. В настоящия случай първият ответник, Nike Inc., който е начело на Nike Group, е в състояние да отправи ясни послания и да коригира погрешни впечатления. Следователно именно Nike Inc. носи отговорността да изясни правните и търговските връзки между него и предполагаемото предприятие, като отправи изрични публични послания, като преструктурира търговската си организация или като ограничи използването на търговската си марка от германското дъщерно дружество, ако иска да избегне всеобхватната компетентност на германските съдилища съгласно член 97, параграф 1 от РМО.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">в) Не е необходим допълнителен елемент</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69.</NO.P><TXT>Макар съгласно член 97, параграф 1 от РМО да не е изрично необходимо спорът да възниква във връзка с <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0162" ID="QS0162"/>дейността<QUOT.END REF.START="QS0162" CODE="201C" ID="QE0162"/> на съответното предприятие<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0066"><P>Що се отнася до това, вж. точка 50 по-горе.</P></NOTE>, според ответниците<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0067"><P>Също така в своето решение от <DATE ISO="20120131">31 януари 2012 г.</DATE> — I‑20 U 175 Oberlandesgericht Düsseldorf (Висш областен съд, Дюселдорф, Германия), тълкувайки понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0163" ID="QS0163"/>предприятие<QUOT.END REF.START="QS0163" CODE="201C" ID="QE0163"/> по член 82, параграф 1 от Регламента относно промишления дизайн на Общността — който има идентичен текст и аналогичен смисъл като тези на член 97, параграф 1 от РМО — изглежда, приема, че се изисква някакво участие на предприятието и че това изискване обикновено е изпълнено чрез продажбите, осъществявани от дъщерното дружество.</P></NOTE> все пак трябва да е налице известно участие на предприятието в деликтното поведение, което е в основата на предявения срещу ответника иск<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0068"><P>Необходимо е да се подчертае обаче, че разглежданият тук въпрос не е материалноправен, например да се вмени отговорност на дъщерното дружество за деликтното поведение на основното дружество или обратното. Въпросът всъщност е процесуален.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P>1)</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Не е <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0164" ID="QS0164"/>алтернативно основание за компетентност<QUOT.END REF.START="QS0164" CODE="201C" ID="QE0164"/></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70.</NO.P><TXT>Съображение 12 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0165" ID="QS0165"/>Брюксел I<QUOT.END REF.START="QS0165" CODE="201C" ID="QE0165"/> може да подкрепи тезата, че е необходим допълнителен елемент, извън самото наличие на предприятие. Съгласно това съображение <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0166" ID="QS0166"/>алтернативни[те] основания за компетентност [по принцип] са основани на тясна връзка между съда и [правния спор] или с оглед да се улесни доброто [правораздаване]<QUOT.END REF.START="QS0166" CODE="201C" ID="QE0166"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71.</NO.P><TXT>За да се установи дали член 97, параграф 1 от РМО установява такова <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0167" ID="QS0167"/>алтернативно основание за компетентност<QUOT.END REF.START="QS0167" CODE="201C" ID="QE0167"/>, трябва да се вземат надлежно предвид смисълът на разпоредбата, нейното естество и функцията на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0168" ID="QS0168"/>предприятие<QUOT.END REF.START="QS0168" CODE="201C" ID="QE0168"/> в рамките на по-широката правна норма.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72.</NO.P><TXT>Член 97, параграфи 1—4 от РМО изброява критериите за определяне на държавата членка, на чиито съдилища е възложено да предоставят в едно решение ефективна защита на марките на Общността в целия Европейски съюз<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0069"><P>Съгласно член 98, параграф 1, буква а) от РМО.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="15"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73.</NO.P><TXT>За да осигури компетентни съдилища най-малко в една държава членка във всяко положение, в член 97, параграфи 1—3 от РМО<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0070"><P>Основанията за компетентност, закрепени в член 97, параграф 4 от РМО във връзка с членове 23 и 24 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0169" ID="QS0169"/>Брюксел I<QUOT.END REF.START="QS0169" CODE="201C" ID="QE0169"/>, са изключителни по своето естество и следователно могат да се разглеждат като допълнително ниво в тази скала, което дори има доминиращ характер и предимство пред всички останали. В настоящия случай обаче това ниво може да се игнорира, тъй като ответникът оспорва компетентността, на която се позовава ищецът.</P></NOTE> законодателят е установил своеобразна <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0170" ID="QS0170"/>скала на привързване<QUOT.END REF.START="QS0170" CODE="201C" ID="QE0170"/> за международна компетентност, в която са подредени йерархично няколко критерия за привързване. Един от тях е <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0171" ID="QS0171"/>предприятието<QUOT.END REF.START="QS0171" CODE="201C" ID="QE0171"/> [<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0172" ID="QS0172"/>establishment<QUOT.END REF.START="QS0172" CODE="201C" ID="QE0172"/>] на ответника.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74.</NO.P><TXT>Скалата на привързване за международна компетентност има стъпаловидна структура с общо пет нива, първото от които е постоянният адрес на ответника в ЕС, а второто — предприятието [establishment] на ответника в ЕС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0071"><P>И двете в член 97, параграф 1 от РМО.</P></NOTE>. Третото ниво е постоянният адрес [domicile] на ищеца в ЕС, четвъртото — предприятието на ищеца в ЕС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0072"><P>И двете в член 97, параграф 2 от РМО.</P></NOTE>. Последното ниво е Службата за хармонизация във вътрешния пазар, която може да определи компетентния съд<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0073"><P>Член 97, параграф 3 от РМО.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75.</NO.P><TXT>Критерият <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0173" ID="QS0173"/>предприятие<QUOT.END REF.START="QS0173" CODE="201C" ID="QE0173"/> се задейства на второто ниво от скалата. Той се прилага само ако ответникът не разполага с постоянен адрес на територията на ЕС, който е първото ниво. Ето защо основен свързващ фактор да компетентност остава постоянният адрес, а свързаният с предприятието е вторичен.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76.</NO.P><TXT>В рамките на общия режим на Регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0174" ID="QS0174"/>Брюксел I<QUOT.END REF.START="QS0174" CODE="201C" ID="QE0174"/>, при който постоянният адрес на ответника в ЕС също е връзка с първостепенно значение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0074"><P>Член 2, параграф 1 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0175" ID="QS0175"/>Брюксел I<QUOT.END REF.START="QS0175" CODE="201C" ID="QE0175"/>.</P></NOTE>, международната компетентност при ответници от трети държави се определя от националното право на държавата членка на сезирания съд<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0075"><P>Член 4, параграф 1 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0176" ID="QS0176"/>Брюксел I<QUOT.END REF.START="QS0176" CODE="201C" ID="QE0176"/>. Критика относно прилагането на националните правила вж. напр. <HT TYPE="ITALIC">Mills</HT>, A. Private International Law and EU External Relations: Think local act global, or think global act local? ICLQ Vol. 65, 2016, 541—571. По същество критиката произтича от обстоятелството, че съдебните решения, постановени въз основа на тези национални правила за международна компетентност, макар че могат да имат прекомерен обхват, все пак се ползват от облекчено признаване и изпълнение по режима на Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0177" ID="QS0177"/>Брюксел<QUOT.END REF.START="QS0177" CODE="201C" ID="QE0177"/>.</P></NOTE>. Това би било нежелателно с оглед на предвидената в РМО компетентност, която се разпростира в целия Европейски съюз. Защитата на единна марка в целия Съюз с постановяване на едно съдебно решение посредством всеобхватна компетентност изисква единно основание за компетентност. Ето защо РМО обявява за неприложими правилата относно общата компетентност, предвидени в Регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0178" ID="QS0178"/>Брюксел I<QUOT.END REF.START="QS0178" CODE="201C" ID="QE0178"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0076"><P>Вж. член 94, параграф 2, буква а) от РМО и посочените там членове 2 и 4 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0179" ID="QS0179"/>Брюксел I<QUOT.END REF.START="QS0179" CODE="201C" ID="QE0179"/>.</P></NOTE>, и ги заменя със специалната автономна скала на привързване по член 97, параграфи 1—3 от РМО.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0077"><NO.P>77.</NO.P><TXT>Що се отнася до естеството на член 97, параграфи 1—3 от РМО, от изложеното по-горе е видно, че той представлява специфично общо правило за компетентност, а не правило за специална компетентност. Той не създава <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0180" ID="QS0180"/>алтернативно основание<QUOT.END REF.START="QS0180" CODE="201C" ID="QE0180"/> за компетентност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0077"><P>При все това и РМО предвижда специална компетентност, вж. например член 97, параграф 5 от него.</P></NOTE>, а определя общата компетентност за целите на РМО, като по този начин заменя общите правила, които иначе биха били приложими. <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0181" ID="QS0181"/>Предприятието<QUOT.END REF.START="QS0181" CODE="201C" ID="QE0181"/> по член 97, параграф 1 от РМО не предвижда основание за компетентност <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0182" ID="QS0182"/>наред с местоживеенето на ответника<QUOT.END REF.START="QS0182" CODE="201C" ID="QE0182"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0078"><P>Съображение 12 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0183" ID="QS0183"/>Брюксел I<QUOT.END REF.START="QS0183" CODE="201C" ID="QE0183"/>.</P></NOTE>. По-скоро то се прилага <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0184" ID="QS0184"/>вместо<QUOT.END REF.START="QS0184" CODE="201C" ID="QE0184"/> местоживеенето на ответника, когато той няма такова. Ето защо е по-уместно това основание да се възприема като заместващо, а не като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0185" ID="QS0185"/>алтернативно<QUOT.END REF.START="QS0185" CODE="201C" ID="QE0185"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0078"><NO.P>78.</NO.P><TXT>Следователно не е необходим допълнителен елемент.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="16"?><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Широко тълкуване с оглед на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0186" ID="QS0186"/>actor sequitur forum rei<QUOT.END REF.START="QS0186" CODE="201C" ID="QE0186"/></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0079"><NO.P>79.</NO.P><TXT>Освен това нищо не подкрепя становището на ответниците, че член 97, параграф 1 от РМО трябва да се тълкува стеснително. Това би било необходимо само по отношение на специалната компетентност, тъй като тя е изключение от общото правило<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0079"><P>Вж. например решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19781122">22 ноември 1978 г.</DATE>, <NAME.CASE>Somafer</NAME.CASE> (<NO.CASE>33/78</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1978:205">EU:C:1978:205</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0008">8</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), цитирано в точка 40 по-горе, относно изключението от принципа за компетентност в член 2 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0187" ID="QS0187"/>Брюксел I<QUOT.END REF.START="QS0187" CODE="201C" ID="QE0187"/>, който е общото правило.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0080"><NO.P>80.</NO.P><TXT>Понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0188" ID="QS0188"/>предприятие<QUOT.END REF.START="QS0188" CODE="201C" ID="QE0188"/> по смисъла на член 97, параграф 1 от РМО трябва да се тълкува доста широко. Посочената разпоредба не представлява изключение от общото правило, а по-скоро го прилага. Това общо правило е предвидено в съображение 11 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0189" ID="QS0189"/>Брюксел I<QUOT.END REF.START="QS0189" CODE="201C" ID="QE0189"/>, съгласно което <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0190" ID="QS0190"/>компетентността по правило се основава на местоживеенето на ответника и винаги трябва да е налице на това основание, освен в няколко ясно определени ситуации<QUOT.END REF.START="QS0190" CODE="201C" ID="QE0190"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0081"><NO.P>81.</NO.P><TXT>С разпоредбите на член 97, параграф 1 от РМО, извеждащи постоянния адрес на ответника като основен критерий, подсигурен от вторичния критерий за наличие на негово предприятие, се прилага точно този принцип, който (по общи граждански дела) е кодифициран в член 2 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0191" ID="QS0191"/>Брюксел I<QUOT.END REF.START="QS0191" CODE="201C" ID="QE0191"/> и който следва максимата <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0192" ID="QS0192"/>actor sequitur forum rei<QUOT.END REF.START="QS0192" CODE="201C" ID="QE0192"/>.<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0080"><P>Вж. например решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20000713">13 юли 2000 г.</DATE>, <NAME.CASE>Group Josi</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑412/98</NO.CASE> <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2000:399">EU:C:2000:399</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20020219">19 февруари 2002 г.</DATE>, <NAME.CASE>Besix</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑256/00</NO.CASE> <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2002:99">EU:C:2002:99</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0052">52</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>); заключението на генералния адвокат Bot по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>A срещу B и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑112/13</NO.CASE> <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:207">EU:C:2014:207</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0082"><NO.P>82.</NO.P><TXT>Предназначението на този общ принцип на компетентност е да защити процесуалните интереси на ответника, за който се счита, че не само е физически по-близо до своя постоянен адрес, но е и по-запознат с езика и процесуалното и материалното право на съответната държава. Макар да не е универсален принцип, тази установена максима, вдъхновена от европейското континентално право, е основна и характерна за европейските правила относно компетентността<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0081"><P>Вж. <HT TYPE="ITALIC">Bell</HT>, A. Forum Shopping and venue in transnational litigation. — Oxford 2003, № 3.60 et sq., където авторът прави съпоставка между въплътения в Брюкселската конвенция и Регламент № 44/2001 принцип <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0193" ID="QS0193"/>actor sequitur forum rei<QUOT.END REF.START="QS0193" CODE="201C" ID="QE0193"/>, чиято основна идея е свързана с принципната целесъобразност иск да се предявява пред съда по постоянния адрес на ответника. Този принцип произхожда от общото правно наследство на първоначалните — от континентална Европа — страни по Брюкселската конвенция (№ 3.66). Bell определя принципа <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0194" ID="QS0194"/>actor sequitur forum rei<QUOT.END REF.START="QS0194" CODE="201C" ID="QE0194"/> като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0195" ID="QS0195"/>Grundnorm<QUOT.END REF.START="QS0195" CODE="201C" ID="QE0195"/> на Брюкселската конвенция.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0083"><NO.P>83.</NO.P><TXT>Видно е, че по отношение на компетентността този принцип дава приоритет на интересите на ответника пред тези на ищеца. Когато по дело Dumez France SA/Hessische Landesbank<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0082"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19900111">11 януари 1990 г.</DATE> (<NO.CASE>C 220/88</NO.CASE> <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1990:8">EU:C:1990:8</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0016">16</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> тълкува Брюкселската конвенция като акт, предшестващ Регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0196" ID="QS0196"/>Брюксел I<QUOT.END REF.START="QS0196" CODE="201C" ID="QE0196"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0083"><P>Що се отнася до значението на съдебната практика по Брюкселската конвенция за регламента, вж. съображение 19 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0197" ID="QS0197"/>Брюксел I<QUOT.END REF.START="QS0197" CODE="201C" ID="QE0197"/>.</P></NOTE>, Съдът дори посочва <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0198" ID="QS0198"/>проявената в Конвенцията неохота да се предостави компетентност на съда по постоянния адрес на ищеца<QUOT.END REF.START="QS0198" CODE="201C" ID="QE0198"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0084"><P>Вж. също решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19930119">19 януари 1993 г.</DATE>, <NAME.CASE>Shearson Lehmann Hutton</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑89/91</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1993:15">EU:C:1993:15</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0017">17</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0084"><NO.P>84.</NO.P><TXT>Установената от законодателя в член 97, параграфи 1—3 от РМО скала на привързване напълно съответства на този общ подход в европейското гражданско производство, тъй като тя не предвижда ниво, което обвързва компетентността с постоянния адрес или предприятието на ищеца, преди да се увери, че между ответника и някоя от държавите членки няма релевантна връзка —каквато, в случай че липсва постоянен адрес, може да представлява неговото предприятие.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="17"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0085"><NO.P>85.</NO.P><TXT>Двойната функция на този вторичен критерий за привързване, отнасящ се до предприятието на ответника, е да предостави на последния известна защита, като го обвърже с място, на което се счита, че той присъства минимално, макар то да не може да се приравни на пълноценно присъствие, възможност за което дава единствено наличието на постоянен адрес<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0085"><P>Член 60 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0199" ID="QS0199"/>Брюксел I<QUOT.END REF.START="QS0199" CODE="201C" ID="QE0199"/> определя постоянния адрес като седалището по устав, централното управление или основното място на стопанска дейност.</P></NOTE>. Следователно <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0200" ID="QS0200"/>предприятието<QUOT.END REF.START="QS0200" CODE="201C" ID="QE0200"/> като свързващ фактор в този контекст служи като 1) последна възможност да се приложи принципът за предоставяне на компетентност по местонахождението на ответника и същевременно 2) като предпазна мярка, чиято цел е да не се допусне твърде прибързано задействане на критерия, свързан с местонахождението на ищеца.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0086"><NO.P>86.</NO.P><TXT>Когато от Съда бъде поискано да тълкува член 97, параграф 1 от РМО, и по-точно съдържащото се в посочената разпоредба понятие за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0201" ID="QS0201"/>предприятие<QUOT.END REF.START="QS0201" CODE="201C" ID="QE0201"/>, даденото от него определение ще повлияе на това дали ще се стигне до следващото, трето ниво от скалата — по-неблагоприятното ниво, на което международната компетентност ще се премести от държава членка с връзка с ответника към такава с връзка с ищеца. Подобно преместване трябва по възможност да се предотврати. Между тези две нива се намира описаното по-горе основно концептуално разделение. Следователно е необходимо широко тълкуване на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0202" ID="QS0202"/>предприятие<QUOT.END REF.START="QS0202" CODE="201C" ID="QE0202"/>, за да се приложи ключовият принцип <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0203" ID="QS0203"/>actor sequitur forum rei<QUOT.END REF.START="QS0203" CODE="201C" ID="QE0203"/>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P>3)</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Предприятия в повече от една държава членка</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0087"><NO.P>87.</NO.P><TXT>Предложеното тук широко тълкуване може да доведе до положение, в което се счита, че ответникът има повече от едно предприятие на територията на Съюза. В настоящия случай е възможно не само Nike Deutschland, но и Nike Retail да се квалифицира като предприятие.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0088"><NO.P>88.</NO.P><TXT>Това повдига въпроса дали всички предприятия са равнопоставени, или само едно от тях може да служи като свързващ фактор по смисъла на член 97, параграф 1 от РМО. Както твърдят ответниците в съдебното заседание, Nike Retail е основното предприятие на организацията Nike в Европа. Следователно, ако международната компетентност се отнася само до мястото на основното предприятие, Oberlandesgericht Düsseldorf не може да постанови исканото решение с действие на цялата територия на Съюза. Това може да направи само нидерландски съд.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0089"><NO.P>89.</NO.P><TXT>Вместо обаче да предвиди връзка с <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0204" ID="QS0204"/>основното предприятие<QUOT.END REF.START="QS0204" CODE="201C" ID="QE0204"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0086"><P>Тъй като при изготвянето на РМО законодателят е бил запознат с Регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0205" ID="QS0205"/>Брюксел I<QUOT.END REF.START="QS0205" CODE="201C" ID="QE0205"/>, в член 60, параграф 1, буква в) от който се използва понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0206" ID="QS0206"/>основно място на стопанска дейност<QUOT.END REF.START="QS0206" CODE="201C" ID="QE0206"/> [<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0207" ID="QS0207"/>principal place of business<QUOT.END REF.START="QS0207" CODE="201C" ID="QE0207"/>], той трябва да е бил наясно с възможността да уточни кое предприятие следва да има решаващо значение, ако е имал намерение да избере едно от няколко предприятия. Освен това дори самият законодател използва в член 92, параграф 2 от РМО понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0208" ID="QS0208"/>седалище<QUOT.END REF.START="QS0208" CODE="201C" ID="QE0208"/> [<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0209" ID="QS0209"/>principal place of business<QUOT.END REF.START="QS0209" CODE="201C" ID="QE0209"/>].</P></NOTE>, член 97, параграф 1 от РМО посочва само <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0210" ID="QS0210"/>съдилищата на държавата членка, […] на чиято територия [ответникът] има <HT TYPE="ITALIC">предприятие</HT><QUOT.END REF.START="QS0210" CODE="201C" ID="QE0210"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0087"><P>Курсивът е мой.</P></NOTE>. Нещо повече, понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0211" ID="QS0211"/>основно място на стопанска дейност<QUOT.END REF.START="QS0211" CODE="201C" ID="QE0211"/> [<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0212" ID="QS0212"/>principal place of business<QUOT.END REF.START="QS0212" CODE="201C" ID="QE0212"/>] вече се появява в определението за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0213" ID="QS0213"/>местоживеене<QUOT.END REF.START="QS0213" CODE="201C" ID="QE0213"/> [<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0214" ID="QS0214"/>domicile<QUOT.END REF.START="QS0214" CODE="201C" ID="QE0214"/>] на дружеството<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0088"><P>Съгласно член 60 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0215" ID="QS0215"/>Брюксел I<QUOT.END REF.START="QS0215" CODE="201C" ID="QE0215"/>.</P></NOTE>. Не би имало смисъл член 97, параграф 1 от РМО да предвижда две категории, от която <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0216" ID="QS0216"/>постоянният адрес<QUOT.END REF.START="QS0216" CODE="201C" ID="QE0216"/> [<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0217" ID="QS0217"/>domicile<QUOT.END REF.START="QS0217" CODE="201C" ID="QE0217"/>] е главната, а <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0218" ID="QS0218"/>предприятие<QUOT.END REF.START="QS0218" CODE="201C" ID="QE0218"/> е вторичната, ако под <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0219" ID="QS0219"/>предприятие<QUOT.END REF.START="QS0219" CODE="201C" ID="QE0219"/> се разбира само основното предприятие<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0089"><P>Вж. <HT TYPE="ITALIC">Leible</HT>, St./<HT TYPE="ITALIC">Müller</HT>, M, Der Begriff der Niederlassung im Sinne von Art. 82 Abs. 1 Alt. 2 GGV und Art. 97 Ab. 1 Alt. 2 GMV. Wettbewerb in Recht und Praxis, 2013, 1, 4.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="18"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0090"><NO.P>90.</NO.P><TXT>При това положение всяко предприятие в държава членка може да служи като свързващ фактор, за да се установи международна компетентност съгласно втората алтернатива в член 97, параграф 1 от РМО. Това положение е паралелно на първата алтернатива в същата разпоредба, доколкото, когато става въпрос за постоянен адрес/местоживеене [<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0220" ID="QS0220"/>domicile<QUOT.END REF.START="QS0220" CODE="201C" ID="QE0220"/>] на дружества, дадено дружество може да има повече от един постоянен адрес/местоживеене [<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0221" ID="QS0221"/>domicile<QUOT.END REF.START="QS0221" CODE="201C" ID="QE0221"/>]<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0090"><P>Вж. широкото определение на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0222" ID="QS0222"/>местоживеене<QUOT.END REF.START="QS0222" CODE="201C" ID="QE0222"/> [<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0223" ID="QS0223"/>domicile<QUOT.END REF.START="QS0223" CODE="201C" ID="QE0223"/>] на юридически лица в член 60 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0224" ID="QS0224"/>Брюксел I<QUOT.END REF.START="QS0224" CODE="201C" ID="QE0224"/> (вж. бел. под линия 85 по-горе). Вж. също точка 75 от доклада <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0225" ID="QS0225"/>Schlosser<QUOT.END REF.START="QS0225" CODE="201C" ID="QE0225"/> (<REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="059" PAGE.FIRST="71" DATE.PUB="1979">OВ C 59, 1979 г., стр. 71</REF.DOC.OJ> и стр. 97).</P></NOTE>. В подобни случаи с алтернативна компетентност съгласно общите принципи на гражданското процесуално право ищецът следва да направи избор между няколко компетентни съдилища.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0091"><NO.P>91.</NO.P><TXT>При все това с оглед на целта за ограничаване на броя на компетентните съдилища при делата във връзка с марките на Общността<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0091"><P>Вж. съображение 15 от РМО (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0226" ID="QS0226"/>възможно най-ограничен брой<QUOT.END REF.START="QS0226" CODE="201C" ID="QE0226"/>).</P></NOTE>, която е от особено значение в контекста на разширената международна компетентност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0092"><P>Това е една от причините за строгата йерархия, която предвижда скалата за привързване в член 97, параграфи 1—4 от РМО.</P></NOTE>, вероятността множество държави членки да отговарят на изискванията, може да представлява довод против широкото тълкуване на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0227" ID="QS0227"/>предприятие<QUOT.END REF.START="QS0227" CODE="201C" ID="QE0227"/> по смисъла на член 97, параграф 1 от РМО.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0092"><NO.P>92.</NO.P><TXT>Обстоятелството, че съдилищата в Нидерландия и в Германия могат да упражняват разширена компетентност по отношение на Nike Inc., поражда риск, макар и ограничен, от търсене на най-благоприятната правна система [т. нар. <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0228" ID="QS0228"/>forum shopping<QUOT.END REF.START="QS0228" CODE="201C" ID="QE0228"/>]. Взаимнопротиворечиви решения всъщност се избягват<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0093"><P>Относно тази цел вж. съображение 16 от РМО.</P></NOTE> чрез механизмите на Регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0229" ID="QS0229"/>Брюксел I<QUOT.END REF.START="QS0229" CODE="201C" ID="QE0229"/>, по-специално чрез разпоредбите на посочения регламент относно висящия процес<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0094"><P>Вж. членове 27—29 от раздел 9 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0230" ID="QS0230"/>Брюксел I<QUOT.END REF.START="QS0230" CODE="201C" ID="QE0230"/>. В контекста на множеството <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0231" ID="QS0231"/>седалища<QUOT.END REF.START="QS0231" CODE="201C" ID="QE0231"/> точка 75 от доклада <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0232" ID="QS0232"/>Schlosser<QUOT.END REF.START="QS0232" CODE="201C" ID="QE0232"/> (<REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="059" PAGE.FIRST="97" DATE.PUB="1979">OВ C 59, 1979 г., стр. 97</REF.DOC.OJ>) също посочва разпоредбите относно висящия процес и свързаните с тях производства, с оглед преодоляване на проблемите, които могат да възникнат при такова положение.</P></NOTE>, които се прилагат и съгласно РМО. В крайна сметка това положение трябва да се приеме, тъй като е особено важно да се подкрепи идеята за процесуална защита на ответника, осигурена посредством по-широкото тълкуване на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0233" ID="QS0233"/>предприятие<QUOT.END REF.START="QS0233" CODE="201C" ID="QE0233"/> в текста на член 97, параграф 1 от РМО.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0093"><NO.P>93.</NO.P><TXT>Правната защита, която се предоставя на ответника, обвързвайки компетентността с неговото предприятие, безспорно не е толкова силна, колкото защитата, обвързана с постоянния му адрес [<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0234" ID="QS0234"/>domicile<QUOT.END REF.START="QS0234" CODE="201C" ID="QE0234"/>], където е целият диапазон от ресурси на ответника. Все пак, когато последният няма постоянен адрес в Съюза, посредством неговите предприятия в държавите членки му се осигурява минимална защита в рамките на спор въз основа на разширена компетентност.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>IV.</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0094"><NO.P>94.</NO.P><TXT>Предвид изложените съображения предлагам на Съда да отговори на поставения преюдициален въпрос по следния начин:</TXT><P>При обстоятелства като тези в главното производство юридически самостоятелно и установено в държава — членка на Европейския съюз, непряко дъщерно дружество на предприятие, което няма седалище в Европейския съюз, следва да се счита за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0235" ID="QS0235"/>предприятие<QUOT.END REF.START="QS0235" CODE="201C" ID="QE0235"/> по смисъла на член 97, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от <DATE ISO="20090226">26 февруари 2009 година</DATE> относно марката на Общността (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="078" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2009">ОВ L 78, 2009 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>), ако в държавата членка, на чиято територия се намира, това юридически самостоятелно непряко дъщерно дружество е център на стопанска дейност, който изглежда постоянен, какъвто е външният обект на основната организация, установена в трета страна.</P></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>