<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?>
<!DOCTYPE C_Doc_Ref SYSTEM "CNC.dtd">
<C_Doc_Ref C_Langue="bg" C_Version_doc="4.0" C_Debut_ID="BG62015-0617">
   <Properties>
      <Property name="Gendoc_User">morsdan</Property>
      <Property name="Gendoc_GenerationDate">09/11/2016 20:34:33</Property>
      <Property name="Created">GenDoc 09/11/2016 18:34:33</Property>
      <Property name="Gendoc_GendocTemplateType">CNC_C</Property>
      <Property name="TypeDoc">CNC</Property>
      <Property name="Gendoc_Juridiction">C</Property>
      <Property name="Juridiction">C</Property>
      <Property name="Gendoc_CaseNumber">0617</Property>
      <Property name="NumeroOrdre">0617</Property>
      <Property name="Gendoc_CaseYear">2015</Property>
      <Property name="Annee">2015</Property>
      <Property name="Gendoc_CaseNature">RP</Property>
      <Property name="NatureAff">RP</Property>
      <Property name="Gendoc_CaseNumberSuite">0001</Property>
      <Property name="NumSuite">0001</Property>
      <Property name="Gendoc_ProcedureType">P</Property>
      <Property name="TypeProc">P</Property>
      <Property name="Gendoc_ProcedureNumber">1</Property>
      <Property name="NumProc">1</Property>
      <Property name="Gendoc_EditionType">Final</Property>
      <Property name="Gendoc_LastVerificationDate">6/02/2017 11:55:21</Property>
      <Property name="Gendoc_LastVerificationStatus">FAST_document_go_orange</Property>
      <Property name="Gendoc_Vademecum">2016</Property>
      <Property name="Canevas3_Vademecum">0</Property>
      <Property name="ReadyToPublish">OK</Property>
      <Property name="EP_Version">0</Property>
      <Property name="EP_Mode">1</Property>
      <Property name="DocumentIdentifier">eea92abe554943ceb6997bdece63756c</Property>
      <Property name="TOC_Vademecum">true</Property>
      <Property name="CustomProvisoryEditionDate">7/12/2016</Property>
      <Property name="DisplayPrintMention">True</Property>
      <Property name="DisplayPrintMentionTime">True</Property>
      <Property name="TOC_Position_NotVademecum">0</Property>
      <Property name="IsFlattened">True</Property>
      <Property name="CreateCustomParts">False</Property>
      <Property name="Gendoc_DGTGenerated">True</Property>
      <Property name="Gendoc_DGTGeneratedDate">10/01/2017 19:29:51</Property>
      <Property name="Gendoc_DGTGeneratedUser"/>
      <Property name="Gendoc_Lang">bg-BG</Property>
      <Property name="Gendoc_LangCode">bg</Property>
      <Property name="Langue">BG</Property>
      <Property name="GenDocUID">3kO5wdnCtVU92QcwA6kDj9GmF6e9elZwaY5GvKX1uO7zpWvUCXV+me+gMJbijCBMoRbnqOoU4aE=</Property>
      <Property name="SectionType1">CNC</Property>
      <Property name="SectionData1">§140;pos=43547:lng=BG</Property>
      <Property name="Filename">TRA-DOC-BG-CONCL-C-0617-2015-201611072-07_00</Property>
      <Property name="QuotationMark_Open">„</Property>
      <Property name="QuotationMark_Close">“</Property>
      <Property name="serveur_nom">Doc2XML_2003 PUB</Property>
      <Property name="serveur_config_path">C:\Documents and Settings\gti_prod\Application Data\Doc2XML\PR_Doc2XML_2003_PUB.xml</Property>
      <Property name="watch">R:\flux_Publication\conversion\doc2xml_in\</Property>
   </Properties>
   <C_Header_Gauche>
      <blockquote id="A010000000">
         <para style="header" id="A150000000">morsdancjeЗАКЛЮЧЕНИЕ НА Е. ТАНЧЕВ — ДЕЛО C‑617/15</para>
      </blockquote>
   </C_Header_Gauche>
   <C_Header_Droit>
      <blockquote id="A010000001">
         <para style="header" id="A150000001">HUMMEL HOLDING</para>
      </blockquote>
   </C_Header_Droit>
   <C_Footer_Gauche>
      <blockquote id="A010000002">
         <para style="footer" id="A150000002">24<emphasis role="tab" id="A400000000"/>
         </para>
      </blockquote>
   </C_Footer_Gauche>
   <C_Footer_Droit>
      <blockquote id="A010000003">
         <para style="footer" id="A150000003">25</para>
      </blockquote>
   </C_Footer_Droit>
   <Affaire>
      <Introduction>
         <section id="A000000000">
            <para style="36Centre" id="A150000004">ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ</para>
            <para style="36Centre" id="A150000005">Е. ТАНЧЕВ</para>
            <para style="36Centre" id="A150000006">представено на 12 януари 2017 година<footnote role="fNote" id="A110000000">
                  <number>1</number>
                  <para style="42FootnoteLangue" id="A150000007">
                     <emphasis role="tab" id="A400000001"/>Език на оригиналния текст: английски.</para>
               </footnote>
            </para>
            <para style="38Centregrasgrandespacement" id="A150000008">
               <emphasis role="bold" id="A400000002">Дело C‑617/15</emphasis>
            </para>
            <para style="37Centregras" id="A150000009">
               <emphasis role="bold" id="A400000003">Hummel Holding A/S</emphasis>
            </para>
            <para style="37Centregras" id="A150000010">
               <emphasis role="bold" id="A400000004">срещу</emphasis>
            </para>
            <para style="37Centregras" id="A150000011">
               <emphasis role="bold" id="A400000005">Nike Inc.</emphasis>
            </para>
            <para style="37Centregras" id="A150000012">
               <emphasis role="bold" id="A400000006">Nike Retail B.V.</emphasis>
            </para>
            <para style="39Centreespacement" id="A150000013">(Преюдициално запитване, отправено от Oberlandesgericht Düsseldorf, Германия)</para>
            <para style="71Indicateur" id="A150000014">
               <phrase role="QuotationMark_Open" id="A410000000">„</phrase>
               <phrase role="motcle" id="A410000001">Преюдициално запитване </phrase>
               <phrase role="Separator" id="A410000002">—</phrase>
               <phrase role="motcle" id="A410000003"> Интелектуална собственост </phrase>
               <phrase role="Separator" id="A410000004">—</phrase>
               <phrase role="motcle" id="A410000005"> Марка на Европейския съюз </phrase>
               <phrase role="Separator" id="A410000006">—</phrase>
               <phrase role="motcle" id="A410000007"> Международна компетентност </phrase>
               <phrase role="Separator" id="A410000008">—</phrase>
               <phrase role="motcle" id="A410000009"> Разширена компетентност, която обхваща цялата територия на Европейския съюз </phrase>
               <phrase role="Separator" id="A410000010">—</phrase>
               <phrase role="motcle" id="A410000011"> Аctor sequitur forum rei </phrase>
               <phrase role="Separator" id="A410000012">—</phrase>
               <phrase role="motcle" id="A410000013"> Понятието „предприятие“ по смисъла на член 97, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 207/2009 относно марката на Общността </phrase>
               <phrase role="Separator" id="A410000014">—</phrase>
               <phrase role="motcle" id="A410000015"> Иск за установяване на нарушение на марка, предявен срещу предприятие със седалище извън Европейския съюз </phrase>
               <phrase role="Separator" id="A410000016">—</phrase>
               <phrase role="motcle" id="A410000017"> Компетентност, която се основава на това, че юридически самостоятелно дъщерно дружество на предприятие от трета страна е със седалище в държава членка</phrase>
               <phrase role="QuotationMark_Close" id="A410000018">“</phrase>
            </para>
         </section>
      </Introduction>
      <C_Conclusions role="page break">
         <C_Conc_Txt>
            <section id="B000000000">
               <para style="02AlineaAltA" id="B150000000"/>
               <blockquote id="B010000000">
                  <title id="B210000000">
                     <number>1.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000001">Европейските марки се нуждаят от ефективна защита в целия Европейски съюз<footnote role="fNote" id="B110000000">
                        <number>2</number>
                        <para style="footnotetext" id="B150000002">
                           <emphasis role="tab" id="B400000000"/>Поначало в основата на законодателството в областта на интелектуалната собственост стои концепцията за „Schutzlandprinzip“ (правото на страната на защита), която се основава на хипотезата, че правата върху интелектуална собственост са териториални права и следователно се прилагат в държавата, която ги е създала и на чиято територия те са валидни; вж. <emphasis role="italc" id="B400000001">Ruhl</emphasis>, Oliver. Gemeinschaftsgeschmacksmuster, Kommentar. 2. ed., 2010, Article 82 no 4.</para>
                     </footnote>.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000001">
                  <title id="B210000001">
                     <number>2.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000003">Най-добрият начин за постигането на тази цел е да се предостави възможност съдилищата да постановяват решения относно нарушения на марките, извършвани не само в държавата членка на сезирания съд, но и във всяка от държавите — членки на Съюза, които решения да имат действие на цялата територия на Европейския съюз<footnote role="fNote" id="B110000001">
                        <number>3</number>
                        <para style="footnotetext" id="B150000004">
                           <emphasis role="tab" id="B400000002"/>Що се отнася до това, вж. първото изречение от съображение 16 от РМО.</para>
                     </footnote>. Законодателството на ЕС е предвидило подобна обща възможност<footnote role="fNote" id="B110000002">
                        <number>4</number>
                        <para style="footnotetext" id="B150000005">
                           <emphasis role="tab" id="B400000003"/>Съгласно първото изречение от съображение 16 от РМО е необходимо тези решения „да имат действие и да се прилагат в цялата Общност“. Следователно диспозитивът на съдебното решение може да се отнася до цялата територия на Европейския съюз. Трансграничното признаване и прилагане обаче все още се урежда от общите правила, т.е. Регламент „Брюксел I“/„Брюксел Iа“. Съдът тълкува това положение по-конкретно в решение от 12 април 2011 г., DHL Express France (C‑235/09, EU:C:2011:238).</para>
                     </footnote>, но то предоставя изискваната разширена компетентност<footnote role="fNote" id="B110000003">
                        <number>5</number>
                        <para style="footnotetext" id="B150000006">
                           <emphasis role="tab" id="B400000004"/>Вж. член 98 от РМО.</para>
                     </footnote> единствено на съд, чиято международна компетентност може да се основе на член 97, параграфи 1—4 от Регламента относно марката на Общността<footnote role="fNote" id="B110000004">
                        <number>6</number>
                        <para style="footnotetext" id="B150000007">
                           <emphasis role="tab" id="B400000005"/>Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (OВ 2009 L 78, стр. 1). Този регламент е изменен с Регламент (ЕС) 2015/2424 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 година за изменение на Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета относно марката на Общността и Регламент (ЕО) № 2868/95 на Комисията за прилагане на Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета относно марката на Общността и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2869/95 на Комисията относно таксите, събирани от Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайн) (ОВ L 341, 2015 г., стр. 21 и поправки в OB L 71, 16.3.2016 г., стр. 322, OB L 110, 26.4.2016 г., стр. 4 и OB L 267, 30.9.2016 г., стр. 1). По същество внесените изменения не са релевантни в настоящия случай. Терминологията обаче е актуализирана, като понятието „марка на Общността“ се заменя с „марка на Европейския съюз“ („марка на ЕС“). Съгласно член 4 от преработения регламент същият влиза в сила на 23 март 2016 г.</para>
                     </footnote> (наричан по-нататък „РМО“). С това се измества приложението на по-общите разпоредби относно компетентността на РМО, както и тези на Регламент<footnote role="fNote" id="B110000005">
                        <number>7</number>
                        <para style="footnotetext" id="B150000008">
                           <emphasis role="tab" id="B400000006"/>За дела, разглеждани от съдилищата след 10 януари 2015 г., се прилага Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (преработен текст) (наричан по-нататък „Регламент „Брюксел Iа“) (OВ L 351, 2012 г., стр. 1); вж. член 81, втора алинея от същия регламент. Тъй като главното производство е образувано през 2013 г., в настоящото дело се прилага Регламент „Брюксел I“. Необходимо е обаче да се отбележи, че съгласно член 108 от РМО актуализираният вариант на Регламент „Брюксел I“ трябва да се прилага в даден момент и в рамките на РМО.</para>
                     </footnote> „Брюксел I“<footnote role="fNote" id="B110000006">
                        <number>8</number>
                        <para style="footnotetext" id="B150000009">
                           <emphasis role="tab" id="B400000007"/>Този правен акт по принцип установява правилата относно компетентността при съдебни искове относно марките на Общността; вж. например второто изречение от съображение 16, член 94, параграф 1 и член 97, параграф 1 от РМО.</para>
                     </footnote>.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000002">
                  <title id="B210000002">
                     <number>3.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000010">В качеството си на съд за марките на Общността Oberlandesgericht Düsseldorf (Висш областен съд, Дюселдорф, Германия) иска да се установи дали той разполага с такава всеобхватна компетентност при иск за установяване на нарушение, предявен от датско дружество срещу ответник от САЩ. Съгласно член 97, параграф 1 от РМО съдилищата разполагат с международна компетентност, ако ответник без постоянен адрес в ЕС има предприятие [establishment] в държавата членка на сезирания съд. Тъй като ответникът от САЩ има непряко дъщерно дружество в Германия, възниква въпросът дали това образувание е „предприятие“ [„establishment“] по смисъла на член 97, параграф 1 от РМО.</para>
                  <blockquote id="B010000003">
                     <title id="B210000003">
                        <number>I.</number>
                     </title>
                     <para style="21Titrenumerote1" id="B150000011">
                        <emphasis role="bold" id="B400000008">Правна уредба</emphasis>
                     </para>
                  </blockquote>
               </blockquote>
               <section id="B000000001">
                  <title style="04Titre1" id="B200000000">
                     <number/>
                     <titlecontent id="B300000000">
                        <emphasis role="bold" id="B400000009">А – РМО</emphasis>
                     </titlecontent>
                  </title>
                  <blockquote id="B010000004">
                     <title id="B210000004">
                        <number>4.</number>
                     </title>
                     <para style="01PointAltN" id="B150000012">Съображение 16 гласи:</para>
                     <para style="02AlineaAltA" id="B150000013">„Необходимо е решенията относно валидността и нарушението на марките на Общността да имат действие и да се прилагат в цялата Общност, като това е единственият начин да се избегнат взаимнопротиворечиви решения на съдилищата и на Службата и засягане на единния характер на марките на Общността. За всички съдебни искове относно марките на Общността следва да се прилагат разпоредбите на Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела, освен ако настоящият регламент дерогира от тях“.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000005">
                     <title id="B210000005">
                        <number>5.</number>
                     </title>
                     <para style="01PointAltN" id="B150000014">В параграфи 1 и 2 от член 97, озаглавен „Международна компетентност“, се предвижда следното:</para>
                     <para style="02AlineaAltA" id="B150000015">„1. При спазване на разпоредбите на настоящия регламент, както и на разпоредбите на Регламент (ЕО) № 44/2001, приложими по силата на член 94, производствата въз основа на исковете, посочени в член 96, се разглеждат от съдилищата на държавата членка, на чиято територия е постоянният адрес на ответника, или, ако той няма постоянен адрес в една от държавите членки, в държавата членка, на чиято територия той има предприятие.</para>
                     <para style="02AlineaAltA" id="B150000016">2. Ако ответникът няма нито постоянен адрес, нито предприятие на територията на някоя държава членка, тези производства се образуват пред съдилищата на държавата членка, на чиято територия е постоянният адрес на ищеца, или ако той няма постоянен адрес в една от държавите членки, в държавата членка, на чиято територия той има предприятие“.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000006">
                     <title id="B210000006">
                        <number>6.</number>
                     </title>
                     <para style="01PointAltN" id="B150000017">Член 98 е озаглавен „Обхват на компетентността“; параграф 1 от него гласи:</para>
                     <para style="02AlineaAltA" id="B150000018">„1. Съд за марките на Общността, чиято компетентност се основава на член 97, параграфи 1—4, е компетентен да се произнася относно:</para>
                     <para style="02AlineaAltA" id="B150000019">a)<emphasis role="tab" id="B400000010"/>нарушения, извършени или за които съществува опасност да бъдат извършени на територията на която и да е държава членка;</para>
                     <para style="02AlineaAltA" id="B150000020">б)<emphasis role="tab" id="B400000011"/>действия по смисъла на член 9, параграф 3, второ изречение, настъпили на територията на която и да е държава членка“.</para>
                  </blockquote>
               </section>
               <section id="B000000002">
                  <title style="04Titre1" id="B200000001">
                     <number/>
                     <titlecontent id="B300000001">
                        <emphasis role="bold" id="B400000012">Б – Регламент „Брюксел I“</emphasis>
                     </titlecontent>
                  </title>
                  <blockquote id="B010000007">
                     <title id="B210000007">
                        <number>7.</number>
                     </title>
                     <para style="01PointAltN" id="B150000021">Съображения 11 и 12 гласят:</para>
                     <para style="02AlineaAltA" id="B150000022">„(11)<emphasis role="tab" id="B400000013"/>Правилата за компетентността трябва да са във висока степен предвидими и основани на принципа, че компетентността по правило се основава на местоживеенето на ответника и винаги трябва да е налице на това основание, освен в няколко ясно определени ситуации, когато основанието на спора или автономията на страните изисква или предполага различен свързващ фактор. Местоживеенето на правния субект трябва да се определи автономно, така че общите правила да се направят по-прозрачни и да се избегнат конфликти на юрисдикции.</para>
                     <para style="02AlineaAltA" id="B150000023">(12)<emphasis role="tab" id="B400000014"/>Наред с местоживеенето на ответника трябва да съществуват алтернативни основания за компетентност, които са основани на тясна връзка между съда и [правния спор] или с оглед да се улесни доброто [правораздаване]“.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000008">
                     <title id="B210000008">
                        <number>8.</number>
                     </title>
                     <para style="01PointAltN" id="B150000024">Озаглавеният „Общи разпоредби“ раздел 1 от глава II, която е озаглавена „Компетентност“, включва членове от 2 до 4, първите параграфи от които предвиждат следното:</para>
                     <para style="02AlineaAltA" id="B150000025">„Член 2</para>
                     <para style="02AlineaAltA" id="B150000026">1. При условията на настоящия регламент, искове срещу лицата, които имат местоживеене в държава членка, независимо от тяхното гражданство, се предявяват пред съдилищата на тази държава членка“.</para>
                     <para style="02AlineaAltA" id="B150000027">„Член 4</para>
                     <para style="02AlineaAltA" id="B150000028">1. Ако ответникът няма местоживеене в държава членка, компетентността на съдилищата на всяка държава членка, при условията на членове 22 и 23, се определя от правото на тази държава членка“.</para>
                     <blockquote id="B010000009">
                        <title id="B210000009">
                           <number>II.</number>
                        </title>
                        <para style="21Titrenumerote1" id="B150000029">
                           <emphasis role="bold" id="B400000015">Фактите в главното производство и преюдициалният въпрос</emphasis>
                        </para>
                     </blockquote>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000010">
                     <title id="B210000010">
                        <number>9.</number>
                     </title>
                     <para style="01PointAltN" id="B150000030">Hummel Holdings A/S, ищецът в главното производство, е установен в Дания производител на спортни артикули, спортно облекло и облекло за свободното време. Hummel предявява иск в Германия пред Landgericht Düsseldorf (Висш областен съд, Дюселдорф, Германия) срещу двама ответници от групата Nike за продажбата на спортно облекло в твърдяно нарушение на неговата фигуративна марка с международна регистрация № 943057, която е регистрирана за стоки от клас 25 и има действие и в Европейския съюз.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000011">
                     <title id="B210000011">
                        <number>10.</number>
                     </title>
                     <para style="01PointAltN" id="B150000031">Първият ответник, Nike Inc., стои начело на групата Nike и е със седалище в Съединените американски щати.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000012">
                     <title id="B210000012">
                        <number>11.</number>
                     </title>
                     <para style="01PointAltN" id="B150000032">Част от тази група е и установеният в Нидерландия втори ответник, Nike Retail B.V. Последният администрира уебсайта www.nike.com/de, на който стоките „Nike“ се рекламират и предлагат на английски и немски език за продажба както в Германия, така и в други страни.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000013">
                     <title id="B210000013">
                        <number>12.</number>
                     </title>
                     <para style="01PointAltN" id="B150000033">Твърди се, че повечето от нарушенията на марката на ищеца са извършени в Германия. В тази страна стоките могат да бъдат поръчани по интернет чрез уебсайта на Nike Retail или чрез независими дистрибутори, които не са част от групата Nike и които на свой ред поръчват тези стоки от Nike Retail. Освен това Nike Deutschland GmbH предоставя пред- и следпродажбено обслужване. Това дружество не продава стоки „Nike“, но помага на клиентите по телефона или по електронната поща с поръчките и действа като посредник на Nike Retail при сключване на договори с дистрибутори. Що се отнася до следпродажбеното обслужване, Nike Deutschland се занимава с въпроси във връзка със замяна на стоки или рекламации и оказва съдействие на дистрибуторите при рекламата и изпълнението на договорите.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000014">
                     <title id="B210000014">
                        <number>13.</number>
                     </title>
                     <para style="01PointAltN" id="B150000034">Nike Deutschland, чието седалище е във Франкфурт на Майн, не е страна по главното производство. То обаче е непряко дъщерно дружество на първия ответник, Nike Inc, и присъствието му в Германия е от ключово значение за доводите на ищеца относно компетентността на германските съдилища.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000015">
                     <title id="B210000015">
                        <number>14.</number>
                     </title>
                     <para style="01PointAltN" id="B150000035">Пред Landgericht Düsseldorf ищецът иска I) да се разпореди забрана на вноса, износа, рекламирането, предлагането и пускането на пазара или съгласието за пускане на пазара на съответните стоки, II) да се разпореди да бъде предоставена информация, включително копия от фактури, както и да се изтеглят от обращение и да се унищожат съответните стоки и накрая, III) да се установи наличието на право на обезщетение за вреди.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000016">
                     <title id="B210000016">
                        <number>15.</number>
                     </title>
                     <para style="01PointAltN" id="B150000036">В предявения срещу първия ответник иск ищецът иска да се разпореди преустановяване на нарушението 1) на територията на Европейския съюз, а при условията на евентуалност — 2) на територията на Федерална република Германия. Що се отнася до втория ответник, основанието на иска е свързано единствено с територията на Федерална република Германия. Преюдициалното запитване се отнася само до първото от предявените искания.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000017">
                     <title id="B210000017">
                        <number>16.</number>
                     </title>
                     <para style="01PointAltN" id="B150000037">На основание че Nike Deutschland трябва да се счита за предприятие на първия ответник, с което се създава връзка между американския ответник и Германия, Landgericht Düsseldorf приема, че разполага с международна компетентност и с компетентност по отношение на територията на целия Европейския съюз. Той обаче отхвърля иска по същество. При обжалването от страна на ищеца пред Oberlandesgericht Düsseldorf ответниците продължават да поддържат възражението си за липса на международна компетентност на германските съдилища по отношение на предявеното първо искане.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000018">
                     <title id="B210000018">
                        <number>17.</number>
                     </title>
                     <para style="01PointAltN" id="B150000038">При тези обстоятелства Oberlandesgericht Düsseldorf отправя следния преюдициален въпрос:</para>
                     <para style="02AlineaAltA" id="B150000039">„При какви обстоятелства юридически самостоятелно и установено в държава — членка на Европейския съюз, непряко дъщерно дружество на предприятие, което няма седалище в Съюза, следва да се счита за „предприятие“ по смисъла на член 97, параграф 1 от Регламент № 207/2009?“.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000019">
                     <title id="B210000019">
                        <number>18.</number>
                     </title>
                     <para style="01PointAltN" id="B150000040">Писмени становища пред Съда представят ищецът и двамата ответници, италианското правителство и Европейската комисия. Всички те, с изключение на италианското правителство, са изразили устно становищата си в съдебното заседание, проведено на 6 октомври 2016 г.</para>
                     <blockquote id="B010000020">
                        <title id="B210000020">
                           <number>III.</number>
                        </title>
                        <para style="21Titrenumerote1" id="B150000041">
                           <emphasis role="bold" id="B400000016">Анализ</emphasis>
                        </para>
                     </blockquote>
                  </blockquote>
               </section>
               <section id="B000000003">
                  <title style="04Titre1" id="B200000002">
                     <number/>
                     <titlecontent id="B300000002">
                        <emphasis role="bold" id="B400000017">А – Въведение</emphasis>
                     </titlecontent>
                  </title>
                  <blockquote id="B010000021">
                     <title id="B210000021">
                        <number>19.</number>
                     </title>
                     <para style="01PointAltN" id="B150000042">В самото начало е важно да се подчертае, че съгласно РМО само „съдилищата за марките на Общността“ — специално подбрани национални съдилища, на които е предоставена тази функция<footnote role="fNote" id="B110000007">
                           <number>9</number>
                           <para style="footnotetext" id="B150000043">
                              <emphasis role="tab" id="B400000018"/>Вж. член 95 от РМО.</para>
                        </footnote>, могат да разглеждат искове за установяване на нарушение<footnote role="fNote" id="B110000008">
                           <number>10</number>
                           <para style="footnotetext" id="B150000044">
                              <emphasis role="tab" id="B400000019"/>Вж. член 96 от РМО. Въпросите във връзка с нарушенията и валидността са от тяхната изключителна компетентност (вж. също съображение 15 от РМО). Тези съдилища са единствените, които могат да обявят марка на Общността за невалидна; съгласно член 107 от РМО националните съдилища, сезирани с искове, различни от посочените в член 96 от същия регламент, трябва да разглеждат тази марка като валидна.</para>
                        </footnote>. Landgericht Düsseldorf и Oberlandesgericht Düsseldorf са посочени като такива от германското правителство<footnote role="fNote" id="B110000009">
                           <number>11</number>
                           <para style="footnotetext" id="B150000045">
                              <emphasis role="tab" id="B400000020"/>Вж. член 95, параграф 1 във връзка с Verordnung vom 10.10.1996 (Правилник от 10 октомври 1996 г.) GV NW 1996, 428 (Landgericht Düsseldorf) и § 125 e (2) DE‑MarkenG (германския Закон за марките) (Oberlandesgericht Düsseldorf).</para>
                        </footnote>.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000022">
                     <title id="B210000022">
                        <number>20.</number>
                     </title>
                     <para style="01PointAltN" id="B150000046">Не всички съдилища за марките на Общността обаче могат да уважат искането на ищеца в настоящото дело за решение, което да има действие на цялата територия на Съюза<footnote role="fNote" id="B110000010">
                           <number>12</number>
                           <para style="footnotetext" id="B150000047">
                              <emphasis role="tab" id="B400000021"/>Вж. по–горе точка 2.</para>
                        </footnote>.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000023">
                     <title id="B210000023">
                        <number>21.</number>
                     </title>
                     <para style="01PointAltN" id="B150000048">Отговорът на въпроса дали даден съд за марките на Общността разполага с такова всеобхватно правомощие, зависи от това дали той може да основе своята международна компетентност на член 97, параграфи 1—4 от РМО<footnote role="fNote" id="B110000011">
                           <number>13</number>
                           <para style="footnotetext" id="B150000049">
                              <emphasis role="tab" id="B400000022"/>Вж. член 98, параграф 2 във връзка с параграф 1 от РМО.</para>
                        </footnote>. Само в такъв случай съд за марките на Общността „е компетентен да се произнася относно нарушения, извършени или за които съществува опасност да бъдат извършени на територията на която и да е държава членка“<footnote role="fNote" id="B110000012">
                           <number>14</number>
                           <para style="footnotetext" id="B150000050">
                              <emphasis role="tab" id="B400000023"/>Вж. член 98, параграф 1, буква а) от РМО.</para>
                        </footnote>.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000024">
                     <title id="B210000024">
                        <number>22.</number>
                     </title>
                     <para style="01PointAltN" id="B150000051">Ето защо, макар твърдението на ищеца, че нарушенията са извършени в Германия, да представлява правно основание за предявяване на иск за установяване на нарушение на марка на Общността в Германия съгласно член 97, параграф 5 от РМО<footnote role="fNote" id="B110000013">
                           <number>15</number>
                           <para style="footnotetext" id="B150000052">
                              <emphasis role="tab" id="B400000024"/>Следователно в случая то е достатъчно основание за другите два иска, предявени от ищеца срещу ответниците.</para>
                        </footnote>, тази разпоредба може да послужи като основание за компетентност само по отношение на нарушения, извършени или за които съществува опасност да бъдат извършени на територията на държавата членка на сезирания съд<footnote role="fNote" id="B110000014">
                           <number>16</number>
                           <para style="footnotetext" id="B150000053">
                              <emphasis role="tab" id="B400000025"/>Член 98, параграф 2 от РМО.</para>
                        </footnote>. Тя не е достатъчно основание за решение, чието действие излиза извън германската територия. Тази компетентност задължително трябва да се основава на член 97, параграфи 1—4 от РМО<footnote role="fNote" id="B110000015">
                           <number>17</number>
                           <para style="footnotetext" id="B150000054">
                              <emphasis role="tab" id="B400000026"/>Член 98 от РМО.</para>
                        </footnote>.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000025">
                     <title id="B210000025">
                        <number>23.</number>
                     </title>
                     <para style="01PointAltN" id="B150000055">Както вече бе посочено, член 97, параграф 1 от РМО предоставя такова основание за международна компетентност, ако ответникът от третата държава има предприятие в държавата членка на сезирания съд<footnote role="fNote" id="B110000016">
                           <number>18</number>
                           <para style="footnotetext" id="B150000056">
                              <emphasis role="tab" id="B400000027"/>Вж. втората хипотеза по член 97, параграф 1 от РМО. Щом като страните не са се споразумели за избор на съд, Oberlandesgericht Düsseldorf не може да основе компетентността си на член 97, параграф 4 от РМО. Член 97, параграф 2 или параграф 3 от РМО не може да послужи като основание за компетентност, доколкото с предимство се прилага параграф 1 от същия член.</para>
                        </footnote>. Ето защо Oberlandesgericht Düsseldorf иска да се изясни при какви обстоятелства установеното в Германия Nike Deutschland може да се счита като предприятие на Nike Inc.</para>
                  </blockquote>
               </section>
               <section id="B000000004">
                  <title style="04Titre1" id="B200000003">
                     <number/>
                     <titlecontent id="B300000003">
                        <emphasis role="bold" id="B400000028">Б – Определение на „предприятие“[„establishment“]</emphasis>
                     </titlecontent>
                  </title>
                  <blockquote id="B010000026">
                     <title id="B210000026">
                        <number>24.</number>
                     </title>
                     <para style="01PointAltN" id="B150000057">Съгласно член 97, параграф 1 от РМО производства за установяване на нарушение на марка на Общността „се разглеждат от съдилищата на държавата членка, на чиято територия е постоянният адрес на ответника, или, ако той няма постоянен адрес в една от държавите членки, в държавата членка, на чиято територия той има предприятие“.</para>
                     <blockquote id="B010000027">
                        <title id="B210000027">
                           <number>1.</number>
                        </title>
                        <para style="23Titrenumerote3" id="B150000058">
                           <emphasis role="bold" id="B400000029">
                              <emphasis role="italc" id="B400000030">Самостоятелно определение</emphasis>
                           </emphasis>
                        </para>
                     </blockquote>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000028">
                     <title id="B210000028">
                        <number>25.</number>
                     </title>
                     <para style="01PointAltN" id="B150000059">Първият въпрос, който трябва да се разгледа, е дали, както посочва Комисията в съдебното заседание, понятието „предприятие“ има самостоятелно значение, единно за целия ЕС, или националната юрисдикция го определя въз основа на вътрешното си право<footnote role="fNote" id="B110000017">
                           <number>19</number>
                           <para style="footnotetext" id="B150000060">
                              <emphasis role="tab" id="B400000031"/>Съдът е разгледал този въпрос във връзка с понятието „предприятие“ по смисъла на член 5, параграф 5 от Брюкселската конвенция в решение от 22 ноември 1978 г., Somafer (33/78, EU:C:1978:205, т. 3—7).</para>
                        </footnote>.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000029">
                     <title id="B210000029">
                        <number>26.</number>
                     </title>
                     <para style="01PointAltN" id="B150000061">Би могло да се предположи второто, тъй като понятието „местоживеене“ [„domicile“] по смисъла на член 59 от Регламент „Брюксел I“<footnote role="fNote" id="B110000018">
                           <number>20</number>
                           <para style="footnotetext" id="B150000062">
                              <emphasis role="tab" id="B400000032"/>Това правило не е променено в Регламент „Брюксел Iа“, вж. член 62 от него.</para>
                        </footnote> се определя в съответствие с вътрешното право на държавата членка, в която е сезиран съдът. Наред с това обаче член 60 от Регламент „Брюксел I“ предвижда самостоятелно определение на въпросното понятие, когато то се отнася до търговски дружества и сдружения<footnote role="fNote" id="B110000019">
                           <number>21</number>
                           <para style="footnotetext" id="B150000063">
                              <emphasis role="tab" id="B400000033"/>Вж. също второто изречение от съображение 11 от Регламент „Брюксел I“. Следователно съгласно член 97, параграф 1 във връзка с член 94, параграф 1 от РМО и член 60, параграф 1 от Регламент „Брюксел I“ понятието „domicile“, обозначено в посочените регламенти съответно с термините „постоянен адрес“ и „местоживеене“, по смисъла на член 97 от РМО трябва да се разбира като „мястото, където се намира тяхното а) седалище по устав, или б) централно управление, или в) основно място на стопанска дейност“.</para>
                        </footnote>.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000030">
                     <title id="B210000030">
                        <number>27.</number>
                     </title>
                     <para style="01PointAltN" id="B150000064">Като общо правило разпоредбите от правото на Съюза трябва да се тълкуват самостоятелно<footnote role="fNote" id="B110000020">
                           <number>22</number>
                           <para style="footnotetext" id="B150000065">
                              <emphasis role="tab" id="B400000034"/>Вж. например решения от 14 януари 1982 г., Corman (64/81, EU:C:1982:5, т. 8), от 14 декември 2006 г., Nokia<emphasis role="bold" id="B400000035"> (</emphasis>C‑316/05, EU:C:2012:789, т. 21) и от 22 ноември 2012 г., Bank Handlowy и Adamiak (C‑116/11, EU:C:2012:739, т. 49).</para>
                        </footnote>. Освен това единното значение на понятието „предприятие“ в целия ЕС съответства на целта на член 97, параграфи 1—4 от РМО за създаване на единна основа за всеобхватна компетентност в целия ЕС. Ето защо в настоящото заключение застъпвам позицията, че Съдът трябва да предостави самостоятелно тълкуване<footnote role="fNote" id="B110000021">
                           <number>23</number>
                           <para style="footnotetext" id="B150000066">
                              <emphasis role="tab" id="B400000036"/>Вж. също решение от 19 юли 2012 г., Mahamdia (C‑154/11, EU:C:2012:491, т. 42), в което се посочва, че понятията „клон, агенция или друг вид представителство“ в член 18 от Регламент „Брюксел I“ „трябва да се тълкуват самостоятелно по начин, който да бъде общ за всички държави“, и решение от 22 ноември 1978 г., Somafer (33/78, EU:C:1978:205, т. 7 и сл.) относно член 5, параграф 5 от Брюкселската конвенция.</para>
                        </footnote>.</para>
                     <blockquote id="B010000031">
                        <title id="B210000031">
                           <number>2.</number>
                        </title>
                        <para style="23Titrenumerote3" id="B150000067">
                           <emphasis role="bold" id="B400000037">
                              <emphasis role="italc" id="B400000038">Понятието „предприятие“ [„еstablishment“] по смисъла на РМО</emphasis>
                           </emphasis>
                        </para>
                     </blockquote>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000032">
                     <title id="B210000032">
                        <number>28.</number>
                     </title>
                     <para style="01PointAltN" id="B150000068">Макар в текста на РМО да се съдържат някои легални определения<footnote role="fNote" id="B110000022">
                           <number>24</number>
                           <para style="footnotetext" id="B150000069">
                              <emphasis role="tab" id="B400000039"/>Вж. например член 1 („Марка на общността“), член 2 („Служба“) и член 95 („Съдилища за марките на Общността“).</para>
                        </footnote>, в законодателството липсва определение на понятието „предприятие“.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000033">
                     <title id="B210000033">
                        <number>29.</number>
                     </title>
                     <para style="01PointAltN" id="B150000070">Освен това до този момент Съдът не е имал възможност<footnote role="fNote" id="B110000023">
                           <number>25</number>
                           <para style="footnotetext" id="B150000071">
                              <emphasis role="tab" id="B400000040"/>Съдът не е тълкувал и предшестващата разпоредба — член 93, параграф 1 от Регламент № 40/94. В решение от 5 юни 2014 г., Coty Germany (C‑360/12, EU:C:2014:1318) се разглежда член 93, параграф 5 от Регламент № 40/94.</para>
                        </footnote> да тълкува член 97, параграф 1 от РМО, нито понятието „предприятие“, използвано в други разпоредби на РМО<footnote role="fNote" id="B110000024">
                           <number>26</number>
                           <para style="footnotetext" id="B150000072">
                              <emphasis role="tab" id="B400000041"/>Комисията посочва в становището си разпоредбата на член 92 от РМО, която също използва понятието „предприятие“ в контекста на производство във връзка с марка на Общността, макар да става въпрос конкретно за представителство пред Службата за марките на Общността. Съгласно член 92, параграф 2 от РМО „[…] физическите и юридическите лица, които нямат нито постоянен адрес, нито седалище, нито реално и сериозно промишлено или търговско предприятие в Общността, трябва да бъдат представлявани пред Службата […]“.</para>
                        </footnote>.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000034">
                     <title id="B210000034">
                        <number>30.</number>
                     </title>
                     <para style="01PointAltN" id="B150000073">При липсата на насоки в законодателството<footnote role="fNote" id="B110000025">
                           <number>27</number>
                           <para style="footnotetext" id="B150000074">
                              <emphasis role="tab" id="B400000042"/>В Предложението за регламент на Съвета относно марката на Общността, представено от Комисията на Съвета на 25 ноември 1980 г. (СОМ(80) 635), вместо „предприятие“ се използва понятието „място на стопанска дейност“, а съгласно член 74, параграф 1, първо и четвърто изречение: „[и]скове за установяване на нарушение на марка на Общността се разглеждат от съдилищата на държавата членка, на чиято територия е мястото на обичайно пребиваване на ответника, или ако той не пребивава обичайно в Общността, в държавата членка, на чиято територия е мястото на стопанската му дейност. […] Сезираният съд е компетентен по отношение на твърдени нарушения на територията на която и да е държава членка“. Първата влязла в сила редакция на регламента относно марката на Общността е Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (OВ L 11, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146). В член 93, параграф 1 от този акт вместо „място на обичайно пребиваване“ и „място на стопанска дейност“ вече се използват понятията „постоянен адрес“ и „предприятие“, които остават и в член 97, параграф 1 от актуализираната и консолидирана редакция на РМО, приложима в настоящия случай. Видно е, че липсват както определения, така и разяснения на използваните термини.</para>
                        </footnote> значението на понятието „предприятие“ по член 97, параграф 1 от РМО по необходимост следва да се определи въз основа на източници извън този регламент.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000035">
                     <title id="B210000035">
                        <number>31.</number>
                     </title>
                     <para style="01PointAltN" id="B150000075">В това отношение на пръв поглед Регламентът за несъстоятелността<footnote role="fNote" id="B110000026">
                           <number>28</number>
                           <para style="footnotetext" id="B150000076">
                              <emphasis role="tab" id="B400000043"/>Регламент (ЕО) № 1346/2000 на Съвета от 29 май 2000 година относно производството по несъстоятелност (наричан по-нататък „Регламентът за несъстоятелността“) (OВ L 160, 2000 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 1, стр. 143)</para>
                        </footnote> изглежда удачен източник. В член 2, буква з) от този регламент е дадено легално определение<footnote role="fNote" id="B110000027">
                           <number>29</number>
                           <para style="footnotetext" id="B150000077">
                              <emphasis role="tab" id="B400000044"/>Член 2, буква з) oт Регламента за несъстоятелността гласи: „[п]о смисъла на настоящия регламент „предприятие“ означава всяко място на дейност, в което длъжникът извършва трайна стопанска дейност, която включва човешки и материални ресурси“.</para>
                        </footnote> на понятието „предприятие“, inter alia в контекста на международната компетентност.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000036">
                     <title id="B210000036">
                        <number>32.</number>
                     </title>
                     <para style="01PointAltN" id="B150000078">В настоящия контекст обаче това определение не може нито да се приложи пряко, нито да се използва по аналогия. Изрично е предвидено прилагането му само „по смисъла на настоящия регламент“. Смисълът, даден на понятието „предприятие“ в Регламента за несъстоятелността, е доста различен от контекста на член 97 от РМО: по смисъла на Регламента за несъстоятелността компетентността, основана на критерия за предприятие, функционира само в контекста на вторично производство, което не е образувано въз основа на центъра на основните интереси на длъжника; освен това постановените в такива производства актове имат ограничено действие<footnote role="fNote" id="B110000028">
                           <number>30</number>
                           <para style="footnotetext" id="B150000079">
                              <emphasis role="tab" id="B400000045"/>Вж. член 3, параграф 2 от Регламента за несъстоятелността.</para>
                        </footnote>. Обратно, член 97 от РМО използва понятието „предприятие“, за да установи решенията на коя централна юрисдикция ще имат разширен обхват на действие.</para>
                     <blockquote id="B010000037">
                        <title id="B210000037">
                           <number>3.</number>
                        </title>
                        <para style="23Titrenumerote3" id="B150000080">
                           <emphasis role="bold" id="B400000046">
                              <emphasis role="italc" id="B400000047">Понятието „представителство“ [„еstablishment“] по смисъла на Регламент „Брюксел I“</emphasis>
                           </emphasis>
                        </para>
                     </blockquote>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000038">
                     <title id="B210000038">
                        <number>33.</number>
                     </title>
                     <para style="01PointAltN" id="B150000081">Регламент „Брюксел I“ обаче е естествен източник на насоки при тълкуването на разпоредбите на РМО относно компетентността, тъй като този правен акт урежда общите правила относно компетентността по граждански и търговски дела. Регламент „Брюксел I“ се прилага за производства във връзка с марките на Общността, освен ако не е предвидено друго в РМО<footnote role="fNote" id="B110000029">
                           <number>31</number>
                           <para style="footnotetext" id="B150000082">
                              <emphasis role="tab" id="B400000048"/>Вж. съображение 16, член 94, параграф 1 и член 97, параграф 1 от РМО. Ето защо, макар РМО, както твърдят ответниците, да е lex specialis, той не е по принцип приложим с предимство пред Регламент „Брюксел I“.</para>
                        </footnote>. Заедно с предшестващия го акт (Брюкселската конвенция) от 1968 г., Регламент „Брюксел I“ осигурява вече дълги години концептуална рамка, която е в основата и на по-новите правила относно компетентността, предвидени в специална уредба, каквато е РМО.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000039">
                     <title id="B210000039">
                        <number>34.</number>
                     </title>
                     <para style="01PointAltN" id="B150000083">Общите разпоредби на Регламент „Брюксел I“ предвиждат някои легални определения<footnote role="fNote" id="B110000030">
                           <number>32</number>
                           <para style="footnotetext" id="B150000084">
                              <emphasis role="tab" id="B400000049"/>Вж. определенията на понятията „местоживеене“ [„domicile“] и „седалище по устав“ на дружествата в член 60 от Регламент „Брюксел I“.</para>
                        </footnote>, но не и на понятието „представителство“ [„еstablishment“].</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000040">
                     <title id="B210000040">
                        <number>35.</number>
                     </title>
                     <para style="01PointAltN" id="B150000085">При все това Регламент „Брюксел I“ използва това понятие като свързващ фактор по отношение на международната компетентност по член 5, параграф 5 и член 18.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000041">
                     <title id="B210000041">
                        <number>36.</number>
                     </title>
                     <para style="01PointAltN" id="B150000086">В писменото си становище италианското правителство посочва, че използваното в текста на член 97 от РМО на италиански език понятие за „предприятие“ („stabile organizzazione“) не е идентично с това в Регламент „Брюксел I“ („sede d’attività“). При все това с оглед на тясната връзка между двата правни акта, установена с изричното препращане към Регламент „Брюксел I“ в съображение 16 и в членове 97 и 94 от РМО, различната формулировка в текста на един от езиците не е пречка Съдът да прибегне до Регламент „Брюксел I“ — класическия правен акт относно международната компетентност.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000042">
                     <title id="B210000042">
                        <number>37.</number>
                     </title>
                     <para style="01PointAltN" id="B150000087">Както изтъкват участниците в преюдициалното производство и запитващата юрисдикция, съществува значителна по обем съдебна практика, която разглежда значението на понятието „представителство“ [„еstablishment“] по смисъла на Регламент „Брюксел I“.</para>
                  </blockquote>
                  <section id="B000000005">
                     <title style="05Titre2" id="B200000004">
                        <number/>
                        <titlecontent id="B300000004">
                           <emphasis role="bold" id="B400000050">
                              <emphasis role="italc" id="B400000051">a) Член 5, параграф 5 от Регламент „Брюксел I“</emphasis>
                           </emphasis>
                        </titlecontent>
                     </title>
                     <blockquote id="B010000043">
                        <title id="B210000043">
                           <number>38.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000088">Първата разпоредба, която Съдът тълкува в това отношение, е член 5, параграф 5 от Регламент „Брюксел I“<footnote role="fNote" id="B110000031">
                              <number>33</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000089">
                                 <emphasis role="tab" id="B400000052"/>По-конкретно предшестващата разпоредба от Брюкселската конвенция, приложима в повечето от цитираните по-нататък случаи. В съображение 19 от Регламент „Брюксел I“ се набляга върху необходимостта от приемственост при тълкуването на тези правни актове.</para>
                           </footnote>, съгласно който „специална компетентност“<footnote role="fNote" id="B110000032">
                              <number>34</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000090">
                                 <emphasis role="tab" id="B400000053"/>Вж. заглавието на раздел 2 от Регламент „Брюксел I“, част от който е член 5.</para>
                           </footnote> е налице „по отношение на спорове, произтичащи от дейността на клон, агенция или друг вид представителство — в съдилищата на мястото, където е разположен клонът, агенцията или представителството“.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000044">
                        <title id="B210000044">
                           <number>39.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000091">Съдът тълкува тези понятия за първи път през 1976 г. в своето решение De Bloos, в което той приема, че „една от основните характеристики на понятието за клон и за агенция е, че те се управляват и контролират от основната организацията“, както и че понятието за представителство [„еstablishment“] „има същите основни характеристики като тези на клона или на агенцията“<footnote role="fNote" id="B110000033">
                              <number>35</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000092">
                                 <emphasis role="tab" id="B400000054"/>Решение от 6 октомври 1976 г., De Bloos (14/76, EU:C:1976:134, т. 20 и 21).</para>
                           </footnote>.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000045">
                        <title id="B210000045">
                           <number>40.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000093">В своето решение Somafer Съдът посочва, че „[к]ато се има предвид, че разглежданите понятия дават възможност за неприлагане на общия принцип за компетентност по член 2 от Конвенцията, тяхното тълкуване трябва да позволява лесно да се установи специалната връзка, която е основание за това неприлагане“<footnote role="fNote" id="B110000034">
                              <number>36</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000094">
                                 <emphasis role="tab" id="B400000055"/>Решение от 22 ноември 1978 г., Somafer (33/78, EU:C:1978:205, т. 11).</para>
                           </footnote>. По-нататък той посочва, че „[т]ази специална връзка се отнася, на първо място, до материалните признаци, въз основа на които лесно се установява наличието на клон, агенция или представителство, и на второ място, до съществуващата връзка между местната структура и предмета на иска, насочен срещу основната организация […]“.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000046">
                        <title id="B210000046">
                           <number>41.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000095">Относно първия аспект Съдът постановява, че „с понятията „клон“, „агенция“ или „друго представителство“ [establishment] се има предвид място на стопанска дейност, което изглежда постоянно, каквото е външният обект на основната организация, има ръководство и материално е така организирано, че може да влиза в търговски отношения с трети лица, в смисъл, че тези трети лица, макар да знаят, че евентуалното им правоотношение се учредява с установеното в чужбина основно дружество, могат да не се обръщат непосредствено към него, а да сключват сделките в мястото на стопанска дейност, което е негов обект“.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000047">
                        <title id="B210000047">
                           <number>42.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000096">Относно втория аспект Съдът приема, че „е необходимо предметът на иска да е свързан с дейността на клона, агенцията или другото представителство“ и че „понятието за дейност включва, от една страна, споровете относно договорните и извъндоговорните права и задължения, свързани с управлението на самата агенция, клон или представителство, като например споровете, свързани с наема на сградата, в която се помещават тези структури, или с назначаването на техния персонал“<footnote role="fNote" id="B110000035">
                              <number>37</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000097">
                                 <emphasis role="tab" id="B400000056"/>Решение от 22 ноември 1978 г., Somafer (33/78, EU:C:1978:205, т. 12 и 13).</para>
                           </footnote>.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000048">
                        <title id="B210000048">
                           <number>43.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000098">Накрая, в решения Blanckaert &amp; Willems и SAR Schotte Съдът приема, че клонът, агенцията или представителството „трябва да са лесно разпознаваеми за третите лица като обект на основната организация“<footnote role="fNote" id="B110000036">
                              <number>38</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000099">
                                 <emphasis role="tab" id="B400000057"/>Решение от 18 март 1981 г., Blanckaert &amp; Willems (139/80, EU:C:1981:70, т. 12).</para>
                           </footnote> и че „тясната връзка между спора и съда, който трябва да го разгледа, се преценява […] и в зависимост от поведението на тези две предприятия в обществения живот и от начина, по който те се представят пред трети лица в търговските си взаимоотношения“<footnote role="fNote" id="B110000037">
                              <number>39</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000100">
                                 <emphasis role="tab" id="B400000058"/>Решение от 9 декември 1987 г., SAR Schotte (218/86, EU:C:1987:536, т. 16).</para>
                           </footnote>.</para>
                     </blockquote>
                  </section>
                  <section id="B000000006">
                     <title style="05Titre2" id="B200000005">
                        <number/>
                        <titlecontent id="B300000005">
                           <emphasis role="bold" id="B400000059">
                              <emphasis role="italc" id="B400000060">б) Член 18, параграф 2 от Регламент „Брюксел I“</emphasis>
                           </emphasis>
                        </titlecontent>
                     </title>
                     <blockquote id="B010000049">
                        <title id="B210000049">
                           <number>44.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000101">В по-ново решение Съдът тълкува същите понятия в контекста на член 18 от Регламент „Брюксел I“, в параграф 2 от който се посочва, че „[к]огато работник или служител сключи индивидуален трудов договор с работодател, който няма местоживеене в държава членка, но има клон, агенция или друго представителство в някоя от държавите членки, работодателят по отношение на спорове, възникнали във връзка с дейността на клона, агенцията или представителството, се счита[, че има] местоживеене в тази държава членка“.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000050">
                        <title id="B210000050">
                           <number>45.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000102">Въз основа на анализ на горепосочената съдебна практика, свързана с член 5, параграф 5 от Регламент „Брюксел I“, в решение Mahamdia Съдът установява два критерия, чието значение е решаващо, за да възникне достатъчна връзка с държавата членка на сезирания съд. Съдът приема, че „[н]а първо място, понятието за „клон“, „агенция“ и „друг[о] представителство“ [establishment] предполага съществуването на център на стопанска дейност, който [изглежда постоянен, какъвто е] външ[ният обект] на организацията майка. Този център трябва да има управление и да е материално оборудван за [да влиза в търговски отношения]с трети лица, така че последните да не трябва да се обръщат пряко към организацията майка […]. На второ място, спорът трябва да се отнася до действия, свързани с дейността на тези единици или до поети от тях задължения от името на организацията майка, когато тези задължения трябва да се изпълнят в държавата, в която единиците се намират […]“<footnote role="fNote" id="B110000038">
                              <number>40</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000103">
                                 <emphasis role="tab" id="B400000061"/>Решение от 19 юли 2012 г., Mahamdia (C‑154/11, EU:C:2012:491, т. 48).</para>
                           </footnote>.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000051">
                        <title id="B210000051">
                           <number>46.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000104">Делото Mahamdia се отнася до иск, който е свързан с трудов договор и е предявен от шофьор, нает от посолството на Алжирската демократична народна република срещу тази държава. В този контекст Съдът посочва, че „дадено посолство може да се приравни на център на стопанска дейност, който [изглежда постоянен] и допринася за разпознаването и представляването на държавата, от която произхожда“<footnote role="fNote" id="B110000039">
                              <number>41</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000105">
                                 <emphasis role="tab" id="B400000062"/>Решение от 19 юли 2012 г., Mahamdia (C‑154/11, EU:C:2012:491, т. 50).</para>
                           </footnote>.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000052">
                        <title id="B210000052">
                           <number>47.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000106">По този начин Съдът добавя един специфичен аспект към връзката между „основната организация“ и представителството [establishment], а именно разпознаване и представляване. Това съответства на различните функции на член 18, параграф 2 от Регламент „Брюксел I“ в сравнение с член 5, параграф 5 от същия: член 18, параграф 2 се отнася до особеното положение, в което ответникът няма местоживеене в ЕС; тази разпоредба прави връзка с неговото представителство [establishment], разглежда го като заместител на липсващото местоживеене и посочва, че ответникът „се счита за имащ местоживеене в тази държава членка“. За да бъде представителството заместител, разпознаването е ключов елемент.</para>
                     </blockquote>
                  </section>
                  <section id="B000000007">
                     <title style="05Titre2" id="B200000006">
                        <number/>
                        <titlecontent id="B300000006">
                           <emphasis role="bold" id="B400000063">
                              <emphasis role="italc" id="B400000064">в) Синтез</emphasis>
                           </emphasis>
                        </titlecontent>
                     </title>
                     <blockquote id="B010000053">
                        <title id="B210000053">
                           <number>48.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000107">Както член 5, параграф 5, така и член 18, параграф 2 от Регламент „Брюксел I“ дават възможност на ищеца да предяви иск срещу ответник на място, където той няма местоживеене, но има представителство[establishment].</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000054">
                        <title id="B210000054">
                           <number>49.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000108">Независимо от това обаче, освен самото наличие на представителство[establishment], и двете разпоредби изискват спорът да произтича от „дейността на това представителство“. Следователно съгласно тези разпоредби само по себе си представителството не е достатъчно, за да осигури връзката с държавата членка на сезирания съд, а е необходим и допълнителен елемент. Вторият от двата критерия, установен в описаната по-горе съдебна практика относно Регламент „Брюксел I“, се отнася изключително до този допълнителен елемент.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000055">
                        <title id="B210000055">
                           <number>50.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000109">Текстът на член 97, параграф 1 от РМО обаче не предвижда въпросния втори елемент, а само предоставя компетентност на държавата членка, в която ответникът има предприятие [establishment]. Ето защо в настоящия контекст вторият критерий от двустепенната проверка на Съда по отношение на членове 5 и 18 от Регламент „Брюксел I“ може да не се вземе предвид.</para>
                        <blockquote id="B010000056">
                           <title id="B210000056">
                              <number>4.</number>
                           </title>
                           <para style="23Titrenumerote3" id="B150000110">
                              <emphasis role="bold" id="B400000065">
                                 <emphasis role="italc" id="B400000066">Понятието „предприятие“ [„establishment“] по смисъла на член 97, параграф 1 от РМО</emphasis>
                              </emphasis>
                           </para>
                        </blockquote>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000057">
                        <title id="B210000057">
                           <number>51.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000111">Първият критерий — единственият релевантен за настоящия анализ — съдържа два елемента, сочещи към характеристики, които не зависят от конкретната дейност и въз основа на която се установява връзката с предприятието. Те хвърлят светлина върху същността на самото понятие за предприятие. Тези характеристики са а) център на стопанска дейност, който б) изглежда постоянен, какъвто е външният обект на основната организация.</para>
                     </blockquote>
                  </section>
                  <section id="B000000008">
                     <title style="05Titre2" id="B200000007">
                        <number/>
                        <titlecontent id="B300000007">
                           <emphasis role="bold" id="B400000067">
                              <emphasis role="italc" id="B400000068">а) Център на стопанска дейност</emphasis>
                           </emphasis>
                        </titlecontent>
                     </title>
                     <blockquote id="B010000058">
                        <title id="B210000058">
                           <number>52.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000112">Относно „центъра на стопанска дейност“, който е първата характеристика, Съдът уточнява още, че предприятието трябва да има ръководство и да е така материално организирано, че да може да влиза в търговски отношения с трети лица, в смисъл че тези трети лица могат да не се обръщат непосредствено към основната организация<footnote role="fNote" id="B110000040">
                              <number>42</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000113">
                                 <emphasis role="tab" id="B400000069"/>Решения от 22 ноември 1978 г., Somafer (33/78, EU:C:1978:205, т. 12), от 18 март 1981 г., Blanckaert &amp; Willems (139/80, EU:C:1981:70, т. 11) и от 19 юли 2012 г., Mahamdia (C‑154/11, EU:C:2012:491, т. 48).</para>
                           </footnote>. Ако се абстрахираме от конкретния контекст на договорите, можем да стигнем до извода, че са необходими някаква оперативна дейност, както и действително и стабилно присъствие, доказано от наличието на персонал и материално оборудване. Без съмнение, нужна е и минимална степен на организация и известна стабилност; наличието на имущество и банкови сметки само по себе си не е достатъчно, за да може дадено образувание да се квалифицира като „предприятие“<footnote role="fNote" id="B110000041">
                              <number>43</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000114">
                                 <emphasis role="tab" id="B400000070"/>Вж. решения от 20 октомври 2011 г., Interedil (C‑396/09, EU:C:2011:671, т. 62) и от 4 септември 2014 г., Burgo Group (C‑327/13, EU:C:2014:2158, т. 31) относно Регламента за несъстоятелността. Понятието „предприятие“ е дефинирано в член 2, буква з) от посочения регламент. Макар приложното поле на това определение да е изрично ограничено до този регламент (вж. т. 32 по-горе) и определението да не може да се приложи пряко в настоящия случай, то все пак може да се вземе предвид при тълкуването на същото понятие и в друг контекст и така да има косвен ефект.</para>
                           </footnote>. Освен това Регламентът „Брюксел I“ ясно изисква управление на местно равнище.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000059">
                        <title id="B210000059">
                           <number>53.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000115">Елементът на действително и оперативно присъствие, очевидно е налице в настоящия случай, тъй като Nike Deutschland е местно дружество, което реално предоставя пред- и следпродажбено обслужване на клиентите на Nike в Германия. Nike Deutschland е правно независимо GmbH; ето защо изискването за местно управление е изпълнено.</para>
                     </blockquote>
                  </section>
                  <section id="B000000009">
                     <title style="05Titre2" id="B200000008">
                        <number/>
                        <titlecontent id="B300000008">
                           <emphasis role="bold" id="B400000071">
                              <emphasis role="italc" id="B400000072">б) Постоянен външен обект на основната организация</emphasis>
                           </emphasis>
                        </titlecontent>
                     </title>
                     <blockquote id="B010000060">
                        <title id="B210000060">
                           <number>54.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000116">Ответниците по настоящото дело обаче не са съгласни с това, че наистина съществува достатъчна връзка между Nike Deutschland и първия ответник. Съгласно постоянната практика на Съда за установяването на тази връзка трябва да е налице субект, който „[изглежда постоянен, какъвто] е външ[ният обект] на организацията майка“<footnote role="fNote" id="B110000042">
                              <number>44</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000117">
                                 <emphasis role="tab" id="B400000073"/>Решения от 22 ноември 1978 г., Somafer (33/78, EU:C:1978:205, т. 11), от 9 декември 1987 г., SAR Schotte (218/86, EU:C:1987:536, т. 10), от 18 март 1982 г., Blanckaert &amp; Willems (139/80, EU:C:1981:70, т. 12) и от 19 юли 2012 г., Mahamdia (C‑154/11, EU:C:2012:491, т. 48).</para>
                           </footnote>. Това предполага, че в известна степен предприятието се намира в зависимо и подчинено положение.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000061">
                        <title id="B210000061">
                           <number>55.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000118">В този контекст ответниците повдигат две възражения:</para>
                        <blockquote id="B010000062">
                           <title id="B210000062">
                              <number>1)</number>
                           </title>
                           <para style="25Titrenumerote5" id="B150000119">
                              <emphasis role="italc" id="B400000074">Правна независимост на предприятието</emphasis>
                           </para>
                        </blockquote>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000063">
                        <title id="B210000063">
                           <number>56.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000120">Първо, ответниците твърдят, че от формална гледна точка Nike Deutschland не може да бъде предприятие на друга организация, тъй като то е правно независимо дружество и в контекста на гражданското процесуално право трябва да се възприеме формален подход.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000064">
                        <title id="B210000064">
                           <number>57.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000121">Както е видно от изложеното по-горе обаче, съгласно постоянната съдебна практика<footnote role="fNote" id="B110000043">
                              <number>45</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000122">
                                 <emphasis role="tab" id="B400000075"/>Решение от 9 декември 1987 г., SAR Schotte (218/86, EU:C:1987:536, т. 15) и в контекста на Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (OВ L 281, 1995 г., стр. 31) вж. също решения от 13 май 2014 г., Google Spain (C‑131/12, EU:C:2014:317, т. 48 и 49), в което се тълкува член 4, параграф 1, буква а) от тази директива, както и от 4 септември 2014 г., Burgo Group (C‑327/13, EU:C:2014:2158, т. 32), в което се тълкува член 2, буква з) от Регламента за несъстоятелността.</para>
                           </footnote> правно независимо образувание може да бъде квалифицирано като предприятие. В случая по дело SAR Schotte<footnote role="fNote" id="B110000044">
                              <number>46</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000123">
                                 <emphasis role="tab" id="B400000076"/>Решение от 9 декември 1987 г., SAR Schotte (218/86, EU:C:1987:536, т. 15).</para>
                           </footnote> съответното предприятие също е учредено като германско GmbH.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000065">
                        <title id="B210000065">
                           <number>58.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000124">В този контекст запитващият съд се позовава на заключението на генералния адвокат Mengozzi по дело Mahamdia<footnote role="fNote" id="B110000045">
                              <number>47</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000125">
                                 <emphasis role="tab" id="B400000077"/>Заключение по дело Mahamdia (C‑154/11, EU:C:2012:309, т. 43), което се позовава на Становище 1/03 от 7 февруари 2006 г. ((EU:C:2006:81, т. 150).</para>
                           </footnote>, където той посочва, че безспорно понятията „клон“, „агенция“ и „представителство“ поначало се отнасят до структури, които нямат правосубектност. Това съображение обаче е изложено за изчерпателност, тъй като в делото Mahamdia става въпрос за посолство, което не е самостоятелен правен субект. Същото се отнася и за Становище 1/03 на Съда<footnote role="fNote" id="B110000046">
                              <number>48</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000126">
                                 <emphasis role="tab" id="B400000078"/>Становище 1/03 от 7 февруари 2006 г. (EU:C:2006:81, т. 150).</para>
                           </footnote>, цитирано от генералният адвокат Mengozzi. В становището на Съда също не е разгледан въпросът за правната независимост, а по-скоро като пример е добавен признакът „липсваща правосубектност“ в контекста на правилата относно „клонове, агенции или други представителства [establishments]“ като цяло. Там не е обсъден въпросът дали структура, която е самостоятелен правен субект, може да се квалифицира като представителство [establishment] на друго предприятие.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000066">
                        <title id="B210000066">
                           <number>59.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000127">От друга страна, ако потърсим определения в друг контекст, можем да намерим разпоредба, която ясно предвижда, че „правната форма на подобно установяване [establishment], независимо дали става дума за обикновен клон, или дъщерно дружество с правосубектност, не е решаващ фактор“<footnote role="fNote" id="B110000047">
                              <number>49</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000128">
                                 <emphasis role="tab" id="B400000079"/>Вж. в съображение 19 Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни.</para>
                              <para style="footnotetext" id="B150000129">     </para>
                           </footnote>.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000067">
                        <title id="B210000067">
                           <number>60.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000130">Ето защо в настоящия контекст няма причина за отклоняване от цитираната по-горе постоянна съдебна практика.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000068">
                        <title id="B210000068">
                           <number>61.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000131">Изтъкнатият от ответниците формален подход, който по принцип е характерен за гражданското процесуално право, не е пречка да се разгледа от възприетата тук икономическа гледна точка въпросът дали ответникът има предприятие в дадена държава. Предприятието не е страна в производството, а служи само като връзка между ответника и определена територия. Доводът, че предприятието само по себе си не може да бъде обвързано от решението, прието срещу неговата основна организация, е ирелевантен за въпроса дали мястото на дадено дъщерно дружество може да установи връзка между ответника и определена държава и нейните съдилища<footnote role="fNote" id="B110000048">
                              <number>50</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000132">
                                 <emphasis role="tab" id="B400000080"/>В своето решение от 31 януари 2012 г. Oberlandesgericht Düsseldorf (Висш областен съд, Дюселдорф, Германия) отбелязва, че основното дружество има връзка с държавата, в която е седалището на нейното правно независимо дъщерно дружество, поне доколкото чрез дъщерното си дружество тя се подчинява на правния ред в тази държава. В това решение Oberlandesgericht тълкува понятието „предприятие“ по член 82, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета от 12 декември 2001 година относно промишления дизайн на Общността, чийто текст е идентичен, а смисълът —аналогичен на тези на член 97, параграф 1 от РМО, като включващо правно независимите дружества.</para>
                           </footnote>. Вместо това от решаващо значение е дали може да се счита, че дъщерното дружество е база на ответното дружество, от която последното да защитава интересите си.</para>
                        <blockquote id="B010000069">
                           <title id="B210000069">
                              <number>2)</number>
                           </title>
                           <para style="25Titrenumerote5" id="B150000133">
                              <emphasis role="italc" id="B400000081">Управление и контрол на ответника върху предприятието</emphasis>
                           </para>
                        </blockquote>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000070">
                        <title id="B210000070">
                           <number>62.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000134">Второ, управителите на Nike Deutschland не са същите като тези на първия ответник<footnote role="fNote" id="B110000049">
                              <number>51</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000135">
                                 <emphasis role="tab" id="B400000082"/>Такъв е случаят обаче по дело от 9 декември 1987 г., SAR Schotte (218/86, EU:C:1987:536, т. 13), където ответниците са с едно и също наименование и едни и същи управители.</para>
                           </footnote>. Ето защо ответниците твърдят, че евентуалният контрол на Nike Inc. върху Nike Deutschland може да е слаб и трудно разпознаваем за трети лица. Този довод се отнася към въпроса докъде трябва да стигат „управлението и контролът от основната организация“<footnote role="fNote" id="B110000050">
                              <number>52</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000136">
                                 <emphasis role="tab" id="B400000083"/>Необходими съгласно решение от 6 октомври 1976 г., De Bloos (14/76, EU:C: 1976:134, т. 20).</para>
                           </footnote> и как могат да се установят — въпрос, който трябва да се разглежда предвид същественото значение на предвидимостта<footnote role="fNote" id="B110000051">
                              <number>53</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000137">
                                 <emphasis role="tab" id="B400000084"/>Вж. съображение 11 от Регламент „Брюксел I“.</para>
                           </footnote> при въпроси във връзка с компетентността.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000071">
                        <title id="B210000071">
                           <number>63.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000138">Ако се върнем към постоянната съдебна практика обаче, от нея следва, че не става въпрос за действителното управление и контрол, а по-скоро за възприемането от трети лица<footnote role="fNote" id="B110000052">
                              <number>54</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000139">
                                 <emphasis role="tab" id="B400000085"/>Решение от 22 ноември 1978 г., Somafer (33/78, EU:C:1978:205, т. 12).</para>
                           </footnote> в държавата, на чиято територия се намира предприятието. Те трябва да са с впечатлението, че образуванието принадлежи към основната организация, именно „макар да знаят, че евентуалното им правоотношение се учредява с установеното в чужбина основно дружество, могат да не се обръщат непосредствено към него, а да сключват сделките в мястото на стопанска дейност, което е негов обект“<footnote role="fNote" id="B110000053">
                              <number>55</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000140">
                                 <emphasis role="tab" id="B400000086"/>Решение от 22 ноември 1978 г., Somafer (33/78, EU:C:1978:205, т. 12).</para>
                           </footnote>. Преценката се извършва и „в зависимост от поведението на тези две предприятия в обществения живот и от начина, по който те се представят пред трети лица в търговските си взаимоотношения“<footnote role="fNote" id="B110000054">
                              <number>56</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000141">
                                 <emphasis role="tab" id="B400000087"/>Решение от 9 декември 1987 г., SAR Schotte (218/86, EU:C:1987:536, т. 16).</para>
                           </footnote>. Макар чисто символичното присъствие да не е достатъчно, от решаващо значение е то да „допринася за разпознаването и представ[ляването] на“ организацията майка, „от която произхожда“<footnote role="fNote" id="B110000055">
                              <number>57</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000142">
                                 <emphasis role="tab" id="B400000088"/>Решение Mahamdia (C‑154/11, EU:C:2012:491, т. 50), в което това се посочва по отношение на посолство във връзка с държавата, която то представлява.</para>
                           </footnote>.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000072">
                        <title id="B210000072">
                           <number>64.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000143">В настоящото производство Nike Deutschland е представено като германско лице за осъществяване на контакти във връзка със стоките „NIKE“<footnote role="fNote" id="B110000056">
                              <number>58</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000144">
                                 <emphasis role="tab" id="B400000089"/>Вж. означенията на уебсайта на групата Nike, www.nike.com, както и в общите договорни условия в Германия, които могат да бъдат намерени на същия уебсайт.</para>
                           </footnote>, което извършва пред- и следпродажбено обслужване и поради това представлява важна част от организацията на продажбите, залегнала твърдо в оперативната структура на групата. Макар самото дружество да не продава стоки, то има съществена роля в управлението на продажбите и е неразделна част от тяхната организация и търговията на Nike в Германия. Съществен елемент на тази неразделна свързаност е явното използване на името „Nike“, както и обстоятелството, че наименованието на германското дъщерно дружество не съдържа никакви ограничения до определени задачи или дейности, а просто към пълното корпоративно наименование е добавена държавата. Идентичността на имената е релевантен фактор и в случая по дело SAR Schotte<footnote role="fNote" id="B110000057">
                              <number>59</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000145">
                                 <emphasis role="tab" id="B400000090"/>Решение от 9 декември 1987 г., SAR Schotte (218/86, EU:C:1987:536, т. 16).</para>
                           </footnote>.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000073">
                        <title id="B210000073">
                           <number>65.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000146">Преценката на тези фактори трябва да се направи от гледна точка на националните условия в държавата на сезирания съд. Ето защо националният съд може най-добре да установи дали самото дъщерно дружество присъства като структура, тясно свързана с ответника. Тази преценка трябва да се основава на обективни критерии, които могат да бъдат проверени. Конкретните обстоятелства, които са взети предвид при квалифицирането на дадено дружество като предприятие, трябва да могат да се проверят от трети лица<footnote role="fNote" id="B110000058">
                              <number>60</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000147">
                                 <emphasis role="tab" id="B400000091"/>Вж. решение от 20 октомври 2011 г., Interedil (C‑396/09, EU:C:2011:671, т. 49) относно установяването на центъра на основните интереси съгласно Регламента за несъстоятелността.</para>
                           </footnote>. Те трябва да са придобили публичност или поне да са били достатъчно прозрачни, за да могат третите лица да се запознаят с тях<footnote role="fNote" id="B110000059">
                              <number>61</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000148">
                                 <emphasis role="tab" id="B400000092"/>Вж. решение от 20 октомври 2011 г., Interedil (C‑396/09, EU:C:2011:671, т. 49).</para>
                           </footnote>; вътрешната информация относно действителното управление и контрол в рамките на групата не е релевантна<footnote role="fNote" id="B110000060">
                              <number>62</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000149">
                                 <emphasis role="tab" id="B400000093"/>Италианското правителство се позовава на установеното тълкуване на понятието „предприятие“ в контекста на международното данъчно облагане. Данъчното право също не разглежда формалностите, а изисква дъщерното дружество да бъде независимо само ако работи с автономна организация, за своя сметка и предприемачески риск. Тези обстоятелства обаче, макар да могат да се проверят от данъчната агенция, обикновено не са известни на обществеността.</para>
                           </footnote>.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000074">
                        <title id="B210000074">
                           <number>66.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000150">Ответниците твърдят, че доколкото обикновената презумпция, че дадено образувание е предприятие, може да послужи като основание за определяне на компетентността, ищецът трябва задължително да действа, разчитайки на тази презумпция (субективен елемент). Според ответниците това е общ принцип на правото, приложим само когато страната, която се позовава на него, заслужава защита<footnote role="fNote" id="B110000061">
                              <number>63</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000151">
                                 <emphasis role="tab" id="B400000094"/>За този довод ответниците се позовават на <emphasis role="italc" id="B400000095">Leible</emphasis>, St./<emphasis role="italc" id="B400000096">Müller</emphasis>, M. Der Begriff der Niederlassung im Sinne von Art. 82 Abs. 1 Alt. 2 GGV und Art. 97 Ab. 1 Alt. 2 GMV. Wettbewerb in Recht und Praxis, 2013, 1, 9.</para>
                           </footnote>.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000075">
                        <title id="B210000075">
                           <number>67.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000152">Този довод обаче не е убедителен. Когато член 97, параграф 1 от РМО установява връзка с предприятието на ответника, целта му не е да защити интересите на ищеца, а тези на ответника.<footnote role="fNote" id="B110000062">
                              <number>64</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000153">
                                 <emphasis role="tab" id="B400000097"/>Вж. по-подробно в точки 81—85 по-долу. За ищеца би било по-изгодно да приеме, че ответникът <emphasis role="italc" id="B400000098">няма</emphasis> предприятие по смисъла на член 97, параграф 1 от РМО, тъй като съгласно член 97, параграф 2 от РМО постоянният адрес на ищеца ще е от решаващо значение за определяне на международната компетентност (вж. т. 83).</para>
                           </footnote> Необходимо е отново да се подчертае също и необходимостта от обективни критерии, които създават впечатление за управление и контрол на ответника над образуванието, което евентуално представлява предприятие. Така или иначе продължава да е необходим първият критерий, свързан с действителния център на стопанската дейност. Ето защо съгласно възприетият тук подход предприятието никога не е изцяло фиктивно.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000076">
                        <title id="B210000076">
                           <number>68.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000154">При тези обстоятелства правната сигурност и предвидимост<footnote role="fNote" id="B110000063">
                              <number>65</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000155">
                                 <emphasis role="tab" id="B400000099"/>Съображение 11 от Регламент „Брюксел I“ изисква правилата за компетентността да са във висока степен предвидими.</para>
                           </footnote> са гарантирани от гледна точка както на ищеца, така и на ответника. В настоящия случай първият ответник, Nike Inc., който е начело на Nike Group, е в състояние да отправи ясни послания и да коригира погрешни впечатления. Следователно именно Nike Inc. носи отговорността да изясни правните и търговските връзки между него и предполагаемото предприятие, като отправи изрични публични послания, като преструктурира търговската си организация или като ограничи използването на търговската си марка от германското дъщерно дружество, ако иска да избегне всеобхватната компетентност на германските съдилища съгласно член 97, параграф 1 от РМО.</para>
                     </blockquote>
                  </section>
                  <section id="B000000010">
                     <title style="05Titre2" id="B200000009">
                        <number/>
                        <titlecontent id="B300000009">
                           <emphasis role="bold" id="B400000100">
                              <emphasis role="italc" id="B400000101">в) Не е необходим допълнителен елемент</emphasis>
                           </emphasis>
                        </titlecontent>
                     </title>
                     <blockquote id="B010000077">
                        <title id="B210000077">
                           <number>69.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000156">Макар съгласно член 97, параграф 1 от РМО да не е изрично необходимо спорът да възниква във връзка с „дейността“ на съответното предприятие<footnote role="fNote" id="B110000064">
                              <number>66</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000157">
                                 <emphasis role="tab" id="B400000102"/>Що се отнася до това, вж. точка 50 по-горе.</para>
                           </footnote>, според ответниците<footnote role="fNote" id="B110000065">
                              <number>67</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000158">
                                 <emphasis role="tab" id="B400000103"/>Също така в своето решение от 31 януари 2012 г. — I‑20 U 175 Oberlandesgericht Düsseldorf (Висш областен съд, Дюселдорф, Германия), тълкувайки понятието „предприятие“ по член 82, параграф 1 от Регламента относно промишления дизайн на Общността — който има идентичен текст и аналогичен смисъл като тези на член 97, параграф 1 от РМО — изглежда, приема, че се изисква някакво участие на предприятието и че това изискване обикновено е изпълнено чрез продажбите, осъществявани от дъщерното дружество.</para>
                           </footnote> все пак трябва да е налице известно участие на предприятието в деликтното поведение, което е в основата на предявения срещу ответника иск<footnote role="fNote" id="B110000066">
                              <number>68</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000159">
                                 <emphasis role="tab" id="B400000104"/>Необходимо е да се подчертае обаче, че разглежданият тук въпрос не е материалноправен, например да се вмени отговорност на дъщерното дружество за деликтното поведение на основното дружество или обратното. Въпросът всъщност е процесуален.</para>
                           </footnote>.</para>
                        <blockquote id="B010000078">
                           <title id="B210000078">
                              <number>1)</number>
                           </title>
                           <para style="25Titrenumerote5" id="B150000160">
                              <emphasis role="italc" id="B400000105">Не е „алтернативно основание за компетентност“</emphasis>
                           </para>
                        </blockquote>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000079">
                        <title id="B210000079">
                           <number>70.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000161">Съображение 12 от Регламент „Брюксел I“ може да подкрепи тезата, че е необходим допълнителен елемент, извън самото наличие на предприятие. Съгласно това съображение „алтернативни[те] основания за компетентност [по принцип] са основани на тясна връзка между съда и [правния спор] или с оглед да се улесни доброто [правораздаване]“.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000080">
                        <title id="B210000080">
                           <number>71.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000162">За да се установи дали член 97, параграф 1 от РМО установява такова „алтернативно основание за компетентност“, трябва да се вземат надлежно предвид смисълът на разпоредбата, нейното естество и функцията на понятието „предприятие“ в рамките на по-широката правна норма.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000081">
                        <title id="B210000081">
                           <number>72.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000163">Член 97, параграфи 1—4 от РМО изброява критериите за определяне на държавата членка, на чиито съдилища е възложено да предоставят в едно решение ефективна защита на марките на Общността в целия Европейски съюз<footnote role="fNote" id="B110000067">
                              <number>69</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000164">
                                 <emphasis role="tab" id="B400000106"/>Съгласно член 98, параграф 1, буква а) от РМО.</para>
                           </footnote>.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000082">
                        <title id="B210000082">
                           <number>73.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000165">За да осигури компетентни съдилища най-малко в една държава членка във всяко положение, в член 97, параграфи 1—3 от РМО<footnote role="fNote" id="B110000068">
                              <number>70</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000166">
                                 <emphasis role="tab" id="B400000107"/>Основанията за компетентност, закрепени в член 97, параграф 4 от РМО във връзка с членове 23 и 24 от Регламент „Брюксел I“, са изключителни по своето естество и следователно могат да се разглеждат като допълнително ниво в тази скала, което дори има доминиращ характер и предимство пред всички останали. В настоящия случай обаче това ниво може да се игнорира, тъй като ответникът оспорва компетентността, на която се позовава ищецът.</para>
                           </footnote> законодателят е установил своеобразна „скала на привързване“ за международна компетентност, в която са подредени йерархично няколко критерия за привързване. Един от тях е „предприятието“ [„establishment“] на ответника.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000083">
                        <title id="B210000083">
                           <number>74.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000167">Скалата на привързване за международна компетентност има стъпаловидна структура с общо пет нива, първото от които е постоянният адрес на ответника в ЕС, а второто — предприятието [establishment] на ответника в ЕС<footnote role="fNote" id="B110000069">
                              <number>71</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000168">
                                 <emphasis role="tab" id="B400000108"/>И двете в член 97, параграф 1 от РМО.</para>
                           </footnote>. Третото ниво е постоянният адрес [domicile] на ищеца в ЕС, четвъртото — предприятието на ищеца в ЕС<footnote role="fNote" id="B110000070">
                              <number>72</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000169">
                                 <emphasis role="tab" id="B400000109"/>И двете в член 97, параграф 2 от РМО.</para>
                           </footnote>. Последното ниво е Службата за хармонизация във вътрешния пазар, която може да определи компетентния съд<footnote role="fNote" id="B110000071">
                              <number>73</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000170">
                                 <emphasis role="tab" id="B400000110"/>Член 97, параграф 3 от РМО.</para>
                           </footnote>.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000084">
                        <title id="B210000084">
                           <number>75.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000171">Критерият „предприятие“ се задейства на второто ниво от скалата. Той се прилага само ако ответникът не разполага с постоянен адрес на територията на ЕС, който е първото ниво. Ето защо основен свързващ фактор да компетентност остава постоянният адрес, а свързаният с предприятието е вторичен.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000085">
                        <title id="B210000085">
                           <number>76.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000172">В рамките на общия режим на Регламент „Брюксел I“, при който постоянният адрес на ответника в ЕС също е връзка с първостепенно значение<footnote role="fNote" id="B110000072">
                              <number>74</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000173">
                                 <emphasis role="tab" id="B400000111"/>Член 2, параграф 1 от Регламент „Брюксел I“.</para>
                           </footnote>, международната компетентност при ответници от трети държави се определя от националното право на държавата членка на сезирания съд<footnote role="fNote" id="B110000073">
                              <number>75</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000174">
                                 <emphasis role="tab" id="B400000112"/>Член 4, параграф 1 от Регламент „Брюксел I“. Критика относно прилагането на националните правила вж. напр. <emphasis role="italc" id="B400000113">Mills</emphasis>, A. Private International Law and EU External Relations: Think local act global, or think global act local? ICLQ Vol. 65, 2016, 541—571. По същество критиката произтича от обстоятелството, че съдебните решения, постановени въз основа на тези национални правила за международна компетентност, макар че могат да имат прекомерен обхват, все пак се ползват от облекчено признаване и изпълнение по режима на Регламента „Брюксел“.</para>
                           </footnote>. Това би било нежелателно с оглед на предвидената в РМО компетентност, която се разпростира в целия Европейски съюз. Защитата на единна марка в целия Съюз с постановяване на едно съдебно решение посредством всеобхватна компетентност изисква единно основание за компетентност. Ето защо РМО обявява за неприложими правилата относно общата компетентност, предвидени в Регламент „Брюксел I“<footnote role="fNote" id="B110000074">
                              <number>76</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000175">
                                 <emphasis role="tab" id="B400000114"/>Вж. член 94, параграф 2, буква а) от РМО и посочените там членове 2 и 4 от Регламент „Брюксел I“.</para>
                           </footnote>, и ги заменя със специалната автономна скала на привързване по член 97, параграфи 1—3 от РМО.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000086">
                        <title id="B210000086">
                           <number>77.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000176">Що се отнася до естеството на член 97, параграфи 1—3 от РМО, от изложеното по-горе е видно, че той представлява специфично общо правило за компетентност, а не правило за специална компетентност. Той не създава „алтернативно основание“ за компетентност<footnote role="fNote" id="B110000075">
                              <number>77</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000177">
                                 <emphasis role="tab" id="B400000115"/>При все това и РМО предвижда специална компетентност, вж. например член 97, параграф 5 от него.</para>
                           </footnote>, а определя общата компетентност за целите на РМО, като по този начин заменя общите правила, които иначе биха били приложими. „Предприятието“ по член 97, параграф 1 от РМО не предвижда основание за компетентност „наред с местоживеенето на ответника“<footnote role="fNote" id="B110000076">
                              <number>78</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000178">
                                 <emphasis role="tab" id="B400000116"/>Съображение 12 от Регламент „Брюксел I“.</para>
                           </footnote>. По-скоро то се прилага „вместо“ местоживеенето на ответника, когато той няма такова. Ето защо е по-уместно това основание да се възприема като заместващо, а не като „алтернативно“.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000087">
                        <title id="B210000087">
                           <number>78.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000179">Следователно не е необходим допълнителен елемент.</para>
                        <blockquote id="B010000088">
                           <title id="B210000088">
                              <number>2)</number>
                           </title>
                           <para style="25Titrenumerote5" id="B150000180">
                              <emphasis role="italc" id="B400000117">Широко тълкуване с оглед на „actor sequitur forum rei“</emphasis>
                           </para>
                        </blockquote>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000089">
                        <title id="B210000089">
                           <number>79.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000181">Освен това нищо не подкрепя становището на ответниците, че член 97, параграф 1 от РМО трябва да се тълкува стеснително. Това би било необходимо само по отношение на специалната компетентност, тъй като тя е изключение от общото правило<footnote role="fNote" id="B110000077">
                              <number>79</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000182">
                                 <emphasis role="tab" id="B400000118"/>Вж. например решение от 22 ноември 1978 г., Somafer (33/78, EU:C:1978:205, т. 8), цитирано в точка 40 по-горе, относно изключението от принципа за компетентност в член 2 от Регламент „Брюксел I“, който е общото правило.</para>
                           </footnote>.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000090">
                        <title id="B210000090">
                           <number>80.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000183">Понятието „предприятие“ по смисъла на член 97, параграф 1 от РМО трябва да се тълкува доста широко. Посочената разпоредба не представлява изключение от общото правило, а по-скоро го прилага. Това общо правило е предвидено в съображение 11 от Регламент „Брюксел I“, съгласно което „компетентността по правило се основава на местоживеенето на ответника и винаги трябва да е налице на това основание, освен в няколко ясно определени ситуации“.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000091">
                        <title id="B210000091">
                           <number>81.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000184">С разпоредбите на член 97, параграф 1 от РМО, извеждащи постоянния адрес на ответника като основен критерий, подсигурен от вторичния критерий за наличие на негово предприятие, се прилага точно този принцип, който (по общи граждански дела) е кодифициран в член 2 от Регламент „Брюксел I“ и който следва максимата „actor sequitur forum rei“.<footnote role="fNote" id="B110000078">
                              <number>80</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000185">
                                 <emphasis role="tab" id="B400000119"/>Вж. например решения от 13 юли 2000 г., Group Josi (C‑412/98 EU:C:2000:399, т. 35) и от 19 февруари 2002 г., Besix (C‑256/00 EU:C:2002:99, т. 52); заключението на генералния адвокат Bot по дело A срещу B и др. (C‑112/13 EU:C:2014:207, т. 37).</para>
                           </footnote>
                        </para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000092">
                        <title id="B210000092">
                           <number>82.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000186">Предназначението на този общ принцип на компетентност е да защити процесуалните интереси на ответника, за който се счита, че не само е физически по-близо до своя постоянен адрес, но е и по-запознат с езика и процесуалното и материалното право на съответната държава. Макар да не е универсален принцип, тази установена максима, вдъхновена от европейското континентално право, е основна и характерна за европейските правила относно компетентността<footnote role="fNote" id="B110000079">
                              <number>81</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000187">
                                 <emphasis role="tab" id="B400000120"/>Вж. <emphasis role="italc" id="B400000121">Bell</emphasis>, A. Forum Shopping and venue in transnational litigation. — Oxford 2003, № 3.60 et sq., където авторът прави съпоставка между въплътения в Брюкселската конвенция и Регламент № 44/2001 принцип „actor sequitur forum rei“, чиято основна идея е свързана с принципната целесъобразност иск да се предявява пред съда по постоянния адрес на ответника. Този принцип произхожда от общото правно наследство на първоначалните — от континентална Европа — страни по Брюкселската конвенция (№ 3.66). Bell определя принципа „actor sequitur forum rei“ като „Grundnorm“ на Брюкселската конвенция.</para>
                              <para style="footnotetext" id="B150000188">     </para>
                           </footnote>.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000093">
                        <title id="B210000093">
                           <number>83.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000189">Видно е, че по отношение на компетентността този принцип дава приоритет на интересите на ответника пред тези на ищеца. Когато по дело Dumez France SA/Hessische Landesbank<footnote role="fNote" id="B110000080">
                              <number>82</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000190">
                                 <emphasis role="tab" id="B400000122"/>Решение от 11 януари 1990 г. (C 220/88 EU:C:1990:8, т. 16).</para>
                           </footnote> тълкува Брюкселската конвенция като акт, предшестващ Регламент „Брюксел I“<footnote role="fNote" id="B110000081">
                              <number>83</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000191">
                                 <emphasis role="tab" id="B400000123"/>Що се отнася до значението на съдебната практика по Брюкселската конвенция за регламента, вж. съображение 19 от Регламент „Брюксел I“.</para>
                           </footnote>, Съдът дори посочва „проявената в Конвенцията неохота да се предостави компетентност на съда по постоянния адрес на ищеца“<footnote role="fNote" id="B110000082">
                              <number>84</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000192">
                                 <emphasis role="tab" id="B400000124"/>Вж. също решение от 19 януари 1993 г., Shearson Lehmann Hutton (C‑89/91, EU:C:1993:15, т. 17).</para>
                           </footnote>.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000094">
                        <title id="B210000094">
                           <number>84.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000193">Установената от законодателя в член 97, параграфи 1—3 от РМО скала на привързване напълно съответства на този общ подход в европейското гражданско производство, тъй като тя не предвижда ниво, което обвързва компетентността с постоянния адрес или предприятието на ищеца, преди да се увери, че между ответника и някоя от държавите членки няма релевантна връзка —каквато, в случай че липсва постоянен адрес, може да представлява неговото предприятие.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000095">
                        <title id="B210000095">
                           <number>85.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000194">Двойната функция на този вторичен критерий за привързване, отнасящ се до предприятието на ответника, е да предостави на последния известна защита, като го обвърже с място, на което се счита, че той присъства минимално, макар то да не може да се приравни на пълноценно присъствие, възможност за което дава единствено наличието на постоянен адрес<footnote role="fNote" id="B110000083">
                              <number>85</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000195">
                                 <emphasis role="tab" id="B400000125"/>Член 60 от Регламент „Брюксел I“ определя постоянния адрес като седалището по устав, централното управление или основното място на стопанска дейност.</para>
                           </footnote>. Следователно „предприятието“ като свързващ фактор в този контекст служи като 1) последна възможност да се приложи принципът за предоставяне на компетентност по местонахождението на ответника и същевременно 2) като предпазна мярка, чиято цел е да не се допусне твърде прибързано задействане на критерия, свързан с местонахождението на ищеца.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000096">
                        <title id="B210000096">
                           <number>86.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000196">Когато от Съда бъде поискано да тълкува член 97, параграф 1 от РМО, и по-точно съдържащото се в посочената разпоредба понятие за „предприятие“, даденото от него определение ще повлияе на това дали ще се стигне до следващото, трето ниво от скалата — по-неблагоприятното ниво, на което международната компетентност ще се премести от държава членка с връзка с ответника към такава с връзка с ищеца. Подобно преместване трябва по възможност да се предотврати. Между тези две нива се намира описаното по-горе основно концептуално разделение. Следователно е необходимо широко тълкуване на понятието „предприятие“, за да се приложи ключовият принцип „actor sequitur forum rei“.</para>
                        <blockquote id="B010000097">
                           <title id="B210000097">
                              <number>3)</number>
                           </title>
                           <para style="25Titrenumerote5" id="B150000197">
                              <emphasis role="italc" id="B400000126">Предприятия в повече от една държава членка</emphasis>
                           </para>
                        </blockquote>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000098">
                        <title id="B210000098">
                           <number>87.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000198">Предложеното тук широко тълкуване може да доведе до положение, в което се счита, че ответникът има повече от едно предприятие на територията на Съюза. В настоящия случай е възможно не само Nike Deutschland, но и Nike Retail да се квалифицира като предприятие.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000099">
                        <title id="B210000099">
                           <number>88.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000199">Това повдига въпроса дали всички предприятия са равнопоставени, или само едно от тях може да служи като свързващ фактор по смисъла на член 97, параграф 1 от РМО. Както твърдят ответниците в съдебното заседание, Nike Retail е основното предприятие на организацията Nike в Европа. Следователно, ако международната компетентност се отнася само до мястото на основното предприятие, Oberlandesgericht Düsseldorf не може да постанови исканото решение с действие на цялата територия на Съюза. Това може да направи само нидерландски съд.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000100">
                        <title id="B210000100">
                           <number>89.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000200">Вместо обаче да предвиди връзка с „основното предприятие“<footnote role="fNote" id="B110000084">
                              <number>86</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000201">
                                 <emphasis role="tab" id="B400000127"/>Тъй като при изготвянето на РМО законодателят е бил запознат с Регламент „Брюксел I“, в член 60, параграф 1, буква в) от който се използва понятието „основно място на стопанска дейност“ [„principal place of business“], той трябва да е бил наясно с възможността да уточни кое предприятие следва да има решаващо значение, ако е имал намерение да избере едно от няколко предприятия. Освен това дори самият законодател използва в член 92, параграф 2 от РМО понятието „седалище“ [„principal place of business“].</para>
                           </footnote>, член 97, параграф 1 от РМО посочва само „съдилищата на държавата членка, […] на чиято територия [ответникът] има <emphasis role="italc" id="B400000128">предприятие</emphasis>“<footnote role="fNote" id="B110000085">
                              <number>87</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000202">
                                 <emphasis role="tab" id="B400000129"/>Курсивът е мой.</para>
                           </footnote>. Нещо повече, понятието „основно място на стопанска дейност“ [„principal place of business“] вече се появява в определението за „местоживеене“ [„domicile“] на дружеството<footnote role="fNote" id="B110000086">
                              <number>88</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000203">
                                 <emphasis role="tab" id="B400000130"/>Съгласно член 60 от Регламент „Брюксел I“.</para>
                           </footnote>. Не би имало смисъл член 97, параграф 1 от РМО да предвижда две категории, от която „постоянният адрес“ [„domicile“] е главната, а „предприятие“ е вторичната, ако под „предприятие“ се разбира само основното предприятие<footnote role="fNote" id="B110000087">
                              <number>89</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000204">
                                 <emphasis role="tab" id="B400000131"/>Вж. <emphasis role="italc" id="B400000132">Leible</emphasis>, St./<emphasis role="italc" id="B400000133">Müller</emphasis>, M, Der Begriff der Niederlassung im Sinne von Art. 82 Abs. 1 Alt. 2 GGV und Art. 97 Ab. 1 Alt. 2 GMV. Wettbewerb in Recht und Praxis, 2013, 1, 4.</para>
                           </footnote>.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000101">
                        <title id="B210000101">
                           <number>90.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000205">При това положение всяко предприятие в държава членка може да служи като свързващ фактор, за да се установи международна компетентност съгласно втората алтернатива в член 97, параграф 1 от РМО. Това положение е паралелно на първата алтернатива в същата разпоредба, доколкото, когато става въпрос за постоянен адрес/местоживеене [„domicile“] на дружества, дадено дружество може да има повече от един постоянен адрес/местоживеене [„domicile“]<footnote role="fNote" id="B110000088">
                              <number>90</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000206">
                                 <emphasis role="tab" id="B400000134"/>Вж. широкото определение на понятието „местоживеене“ [„domicile“] на юридически лица в член 60 от Регламент „Брюксел I“ (вж. бел. под линия 85 по-горе). Вж. също точка 75 от доклада „Schlosser“ (OВ C 59, 1979 г., стр. 71 и стр. 97).</para>
                           </footnote>. В подобни случаи с алтернативна компетентност съгласно общите принципи на гражданското процесуално право ищецът следва да направи избор между няколко компетентни съдилища.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000102">
                        <title id="B210000102">
                           <number>91.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000207">При все това с оглед на целта за ограничаване на броя на компетентните съдилища при делата във връзка с марките на Общността<footnote role="fNote" id="B110000089">
                              <number>91</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000208">
                                 <emphasis role="tab" id="B400000135"/>Вж. съображение 15 от РМО („възможно най-ограничен брой“).</para>
                           </footnote>, която е от особено значение в контекста на разширената международна компетентност<footnote role="fNote" id="B110000090">
                              <number>92</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000209">
                                 <emphasis role="tab" id="B400000136"/>Това е една от причините за строгата йерархия, която предвижда скалата за привързване в член 97, параграфи 1—4 от РМО.</para>
                           </footnote>, вероятността множество държави членки да отговарят на изискванията, може да представлява довод против широкото тълкуване на понятието „предприятие“ по смисъла на член 97, параграф 1 от РМО.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000103">
                        <title id="B210000103">
                           <number>92.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000210">Обстоятелството, че съдилищата в Нидерландия и в Германия могат да упражняват разширена компетентност по отношение на Nike Inc., поражда риск, макар и ограничен, от търсене на най-благоприятната правна система [т. нар. „forum shopping“]. Взаимнопротиворечиви решения всъщност се избягват<footnote role="fNote" id="B110000091">
                              <number>93</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000211">
                                 <emphasis role="tab" id="B400000137"/>Относно тази цел вж. съображение 16 от РМО.</para>
                           </footnote> чрез механизмите на Регламент „Брюксел I“, по-специално чрез разпоредбите на посочения регламент относно висящия процес<footnote role="fNote" id="B110000092">
                              <number>94</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000212">
                                 <emphasis role="tab" id="B400000138"/>Вж. членове 27—29 от раздел 9 от Регламент „Брюксел I“. В контекста на множеството „седалища“ точка 75 от доклада „Schlosser“ (OВ C 59, 1979 г., стр. 97) също посочва разпоредбите относно висящия процес и свързаните с тях производства, с оглед преодоляване на проблемите, които могат да възникнат при такова положение.</para>
                           </footnote>, които се прилагат и съгласно РМО. В крайна сметка това положение трябва да се приеме, тъй като е особено важно да се подкрепи идеята за процесуална защита на ответника, осигурена посредством по-широкото тълкуване на понятието „предприятие“ в текста на член 97, параграф 1 от РМО.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000104">
                        <title id="B210000104">
                           <number>93.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000213">Правната защита, която се предоставя на ответника, обвързвайки компетентността с неговото предприятие, безспорно не е толкова силна, колкото защитата, обвързана с постоянния му адрес [„domicile“], където е целият диапазон от ресурси на ответника. Все пак, когато последният няма постоянен адрес в Съюза, посредством неговите предприятия в държавите членки му се осигурява минимална защита в рамките на спор въз основа на разширена компетентност.</para>
                     </blockquote>
                  </section>
               </section>
            </section>
         </C_Conc_Txt>
         <C_Conc_Conc>
            <section id="C000000000">
               <blockquote id="C010000000">
                  <title id="C210000000">
                     <number>IV.</number>
                  </title>
                  <para style="21Titrenumerote1" id="C150000000">
                     <emphasis role="bold" id="C400000000">Заключение</emphasis>
                  </para>
               </blockquote>
               <blockquote id="C010000001">
                  <title id="C210000001">
                     <number>94.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="C150000001">Предвид изложените съображения предлагам на Съда да отговори на поставения преюдициален въпрос по следния начин:</para>
                  <para style="02AlineaAltA" id="C150000002">При обстоятелства като тези в главното производство юридически самостоятелно и установено в държава — членка на Европейския съюз, непряко дъщерно дружество на предприятие, което няма седалище в Европейския съюз, следва да се счита за „предприятие“ по смисъла на член 97, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ L 78, 2009 г., стр. 1), ако в държавата членка, на чиято територия се намира, това юридически самостоятелно непряко дъщерно дружество е център на стопанска дейност, който изглежда постоянен, какъвто е външният обект на основната организация, установена в трета страна.</para>
               </blockquote>
            </section>
         </C_Conc_Conc>
      </C_Conclusions>
   </Affaire>
</C_Doc_Ref>