<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.55-20141201.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C‑584/15</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62015CC0584</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:655">EU:C:2016:655</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>18</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>18</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P>ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА M. CAMPOS SÁNCHEZ-BORDONA — ДЕЛO C‑584/15</P><P>GLENCORE CÉRÉALES FRANCE</P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">M. Campos Sánchez-Bordona</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20160908">8 септември 2016 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: испански.</P></NOTE></P></TI><STI><P>Дело C‑584/15</P><P>Glencore Céréales France</P><P>срещу</P><P>Etablissement national des produits de l’agriculture et de la mer (FranceAgriMer)</P><P><HT TYPE="NORMAL">(Преюдициално запитване, отправено от Tribunal administratif de Melun (Административен съд Мелюн, Франция)</HT></P></STI></TITLE><INDEX><KEYWORD>Възстановяване на изплатена без основание помощ</KEYWORD><KEYWORD>Начислени лихви</KEYWORD><KEYWORD>Давностен срок</KEYWORD><KEYWORD>Начало на срока</KEYWORD><KEYWORD>Прекъсване на срока</KEYWORD><KEYWORD>Максимален срок</KEYWORD></INDEX><CONTENTS.CONCLUSION><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>Погасителната давност е едно от класическите правни понятия, останало непроменено във времето. Именно поради тази причина Фридрих Карл фон Савини още през 1841 г. казва, че давността представлява <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0001" ID="QS0001"/>един от най-важните и полезни институти на правото<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0002" ID="QS0002"/>Die Klagverjährung gehört unter die wichtigsten und wohlthätigsten Rechtsinstitute<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>, in: System des heutigen römischen Rechts. vol. 5, Berlin 1841,р. 272.</P></NOTE>. В светлината на обстоятелствата в разглеждания случай би могло да се добави и че давността е един от институтите с най-много трудности при тяхното прилагане.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>Предприятието Glencore Céréales France (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0003" ID="QS0003"/>Glencore<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>) е задължено да върне на компетентния френски орган получени без основание помощи за износ. Когато този орган в един по-късен момент изисква от Glencore да заплати съответните лихви върху подлежащата на възстановяване сума, посоченото предприятие се позовава на изтекла погасителна давност, като твърди по-конкретно че сумата, претендирана като лихви, не е посочена в актовете, с които е изискано връщане на главницата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>Тъй като помощите за износ се изплащат със средства от европейски фондове, спорът засяга финансовите интереси на Съюза, които са предмет на Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P>Регламент на Съвета от <DATE ISO="19951218">18 декември 1995 година</DATE> относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="312" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1995">ОВ L 312, 1995 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 1, стр. 166).</P></NOTE> — хоризонтален нормативен акт за борба с измамите. Преюдициалното запитване ще позволи да се прецизира, този път във връзка със задължението за лихви, вече изобилната съдебна практика относно други аспекти на посочения акт.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="2"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>I –</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>А–</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P>Регламент № 2988/95</P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>Четвърто и пето съображение гласят следното:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><CONSID><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0004" ID="QS0004"/>като има предвид, че ефективността на борбата с измамите срещу финансовите интереси на [О]бщността изисква създаването на общ набор от правни средства във всички области, попадащи в обхвата на политиките на Общността;</P></CONSID><CONSID><P>като има предвид, че нередностите, и административните мерки и санкции, свързани с тях, се предвиждат в секторните правила в съответствие с настоящия регламент<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>.</P></CONSID></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>Девето съображение гласи:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><CONSID><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0005" ID="QS0005"/>като има предвид, че мерките и санкциите, предвидени в преследването на целите на общата селскостопанска политика, представляват неразделна част от системите на помощта; като има предвид, че те преследват свои собствени цели […]; като има предвид, че тяхната ефективност трябва да се осигури от незабавното действие на правилата на Общността […]<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>.</P></CONSID></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>Съгласно член 1, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0006" ID="QS0006"/>Общи принципи<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="001.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0007" ID="QS0007"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>За целите на защитата на финансовите интереси на [Съюза], с настоящото се приемат общи правила, отнасящи се […] до административните мерки и санкции, касаещи нередностите по отношение на правото на Общността.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="001.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0008" ID="QS0008"/>Нередност<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/> означава всяко нарушение на разпоредба на правото на [Съюза], в резултат на действие или бездействие от икономически оператор, което е имало или би имало за резултат нарушаването на общия бюджет на Общностите или на бюджетите, управлявани от тях, или посредством намаляването или загубата на приходи, произтичащи от собствени ресурси, които се събират направо [за] [Съюза,] или посредством извършването на неоправдан разход<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>Съгласно член 3:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="003.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0009" ID="QS0009"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Срокът за давност за процедурите е четири години от момента, в който нередността по смисъла на член 1, параграф 1 е извършена. […]</ALINEA><ALINEA>В случай на продължаваща или повторно извършена нередност срокът за давност започва да тече от датата, на която нередността е прекратена.</ALINEA><ALINEA>[…]</ALINEA><ALINEA>Срокът за давност се прекъсва от всяко действие на компетентните органи, което е нотифицирано на [проверяваното лице и е] свързано с разследването или [преследването на] нередността. Срокът за давност започва да тече отново след всяко действие, което го прекъсва.</ALINEA><ALINEA>Въпреки това [давността се счита за изтекла] най-късно на датата, на която изтича срок равен на двукратния давностен срок, ако компетентните власти не са наложили санкция, освен ако административната процедура не е била [спряна] в съответствие с разпоредбите на член 6, параграф 1.</ALINEA></PARAG><?PAGE NO="3"?><PARAG IDENTIFIER="003.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Срокът за изпълнение на решението, налагащо административната санкция, е тригодишен. […]</ALINEA><ALINEA>Случаите на прекъсване и спиране се уреждат от съответните разпоредби на националното право.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="003.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>Държавите членки запазват възможността да прилагат срок, който е по-дълъг от този, предвиден в параграфи 1 и 2 съответно<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>Съгласно член 4:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="004.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0010" ID="QS0010"/>1</NO.PARAG><ALINEA><P>Общото правило е, че всяк[а] нередност [води до] отнемане на незаконно придобитата облага:</P><P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>посредством задължението да се плати или възстанови размерът на сумата, която се дължи или е придобита незаконно,</P></ITEM></LIST></P></ALINEA><ALINEA>[…]</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="004.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Прилагането на мерките по смисъла на параграф 1 се ограничава до отнемането на получената облага плюс — където това е предвидено — лихвите, които се определят въз основа на фиксиран лихвен процент.</ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P>Секторна правна уредба</P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>Възстановявания при износа на земеделски продукти</TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>Регламент (ЕИО) № 3665/87 на Комисията от <DATE ISO="19871127">27 ноември 1987 година</DATE> за определяне на подробни общи правила за прилагане на системата на възстановявания при износа на земеделски продукти<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="351" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1987">ОВ L 351, 1987 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>.</P></NOTE> е отменен с Регламент (ЕО) № 800/1999 на Комисията от <DATE ISO="19990415">15 април 1999 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P>Със същото заглавие (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="102" PAGE.FIRST="11" DATE.PUB="1999">ОВ L 102, 1999 г., стр. 11</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 27, стр. 187).</P></NOTE>, но е приложим ratione temporis към фактите по главното производство в редакцията след изменението му с Регламент (ЕО) № 495/97<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>Регламент на Комисията от <DATE ISO="19970318">18 март 1997 година</DATE> за изменение на Регламент № 3665/87 и на Регламент (ЕИО) № 3719/88 за определяне на общи подробни правила за прилагане на режима на лицензии за внос и износ и сертификати за предварително фиксиране за селскостопански продукти (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="077" PAGE.FIRST="12" DATE.PUB="1997">ОВ L 77, 1997 г., стр. 12</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>Член 11, параграф 3 от Регламент № 3665/87 предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0011" ID="QS0011"/>[…] в случай на недължимо изплащане на възстановяване получателят е длъжен да върне получените без основание суми, включително всяка приложима съобразно параграф 1, първа алинея санкция, заедно с лихвите, изчислени в зависимост от времето между изплащането и връщането. Въпреки това:</P><P>[…]</P><P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>ако обезпечението е освободено, получателят изплаща сумата по обезпечението, която би била усвоена, заедно с лихвите, изчислени от датата на освобождаването до датата, предшестваща плащането. [неофициален превод]</TXT></NP></ITEM></LIST></P><?PAGE NO="4"?><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>.</P></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>Проверка на продуктите в режим на интервенция</TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>Регламент (ЕИО) № 3002/92 на Комисията от <DATE ISO="19921016">16 октомври 1992 година</DATE> относно определяне на общи подробни правила за проверка на употребата и/или местоназначението на продукти от интервенция<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="301" PAGE.FIRST="17" DATE.PUB="1992">ОВ L 301, 1992 г., стр. 17</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 5, стр. 48.</P></NOTE> е отменен и заменен с Регламент (ЕО) № 1130/2009 на Комисията от <DATE ISO="20091124">24 ноември 2009 г.</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="305" PAGE.FIRST="5" DATE.PUB="2009">ОВ L 305, 2009 г., стр. 5</REF.DOC.OJ>.</P></NOTE> със същото заглавие, но въпреки това продължава да е приложим ratione temporis към фактите по главното производство в редакцията си след изменението с Регламент (ЕО) № 770/96 на Комисията от <DATE ISO="19960426">26 април 1996 г.</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="104" PAGE.FIRST="13" DATE.PUB="1996">ОВ L 104, 1996 г., стр. 13</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 8, стр. 215.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>Съгласно член 5а, параграф 1 от Регламент № 3002/92:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="005.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0012" ID="QS0012"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Когато след освобождаване на целия или частичен размер на митническото обезпечение по реда на член 5 се установи, че изцяло или част от въпросните продукти, не са били употребени по предназначение и/или не са достигнали до определеното си направление, компетентните органи на държавата членка […] задължават […] съответния стопански субект да заплати сума равна на обезпечението, което би се усвоило от митническите органи, ако промяната е била отчетена надлежно преди [освобождаване] на обезпечението. Сумата се увеличава от лихва изчислена от датата на освобождаване на обезпечението до датата, предшестваща плащането.</ALINEA><ALINEA>Получаване от страна на компетентните органи на сумата упомената в предната алинея се счита за възстановяване на неправомерно отпуснат[а] икономическ[а облага]<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>Б –</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Френското гражданско право</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>Закон № 2008‑561 от <DATE ISO="20080617">17 юни 2008 г.</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Loi portant réforme de la prescription en matière civile (JORF, бр. 141 от <DATE ISO="20080618">18 юни 2008 г.</DATE>, стр. 9856) (Закон за реформиране на погасителната давност в областта на гражданското право).</P></NOTE> установява нов общ давностен режим, предвиден в член 2224 от Гражданския кодекс, съгласно който:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0013" ID="QS0013"/>Облигационните искове и вещните искове с предмет движими вещи се погасяват по давност с изтичането на пет години от деня, в който носителят на правото е узнал или би трябвало да е узнал фактите, даващи му основание да го упражни<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>II –</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Фактите по спора</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="19990526">26 май 1999 г.</DATE> дружеството Glencore получава сертификат, с който му се разрешава да изнесе <FT TYPE="NUMBER">3300</FT> тона насипен пивоварен ечемик, като се ползва от общностни възстановявания.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>В резултат на осъществена от митническата администрация проверка, при която са установени нередности при товаренето на зърнените храни на корабите, с които трябва да бъдат изнесени, Office national interprofessionnel des céréales<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>Националната междупрофесионална служба по зърното, която днес част от FranceAgriMer (Националната служба за селскостопански и морски продукти), е била публичният орган, натоварен със задачата да осъществява координацията между земеделския и горския сектор, да гарантира познаването и организацията на пазарите, както и да управлява националните държавни помощи и помощите от Съюза.</P></NOTE> (Национална междупрофесионална служба по зърното) издава срещу Glencore акт за събиране на публични вземания за обща сума <FT TYPE="DECIMAL">93933,85</FT> EUR, който е връчен на <DATE ISO="20040225">25 февруари 2004 г.</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>Тази сума включва <FT TYPE="DECIMAL">60026,91</FT> EUR — подлежащи на връщане възстановявания при износ, <FT TYPE="DECIMAL">30013,46</FT> EUR — санкция, равняваща се на 50 % от получените възстановявания, и <FT TYPE="DECIMAL">3893,48</FT> EUR — наказателна лихва от 15 %.</P></NOTE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>Между май и септември 2000 г. Glencore подписва декларации за износ на <FT TYPE="DECIMAL">43630,130</FT> тона мека пшеница от интервенция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>Митническата администрация установява нередности при съхранението на зърнените продукти преди износа им, в резултат на което Националната междупрофесионална служба по зърното издава на <DATE ISO="20051130">30 ноември 2005 г.</DATE> три акта за събиране на публични вземания съответно за сумите <FT TYPE="DECIMAL">113685,40</FT> EUR, <FT TYPE="DECIMAL">22285,60</FT> EUR и <FT TYPE="DECIMAL">934598,28</FT> EUR. Актовете са връчени на Glencore с писмо от <DATE ISO="20060105">5 януари 2006 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>След неуспешно обжалване по съдебен ред на актовете за събиране на публични вземания, с които се задължава да възстанови получените без основание общностни помощи, Glencore заплаща исканите суми на <DATE ISO="20100406">6 април 2010 г.</DATE> (за износа на ечемик) и на <DATE ISO="20100927">27 септември 2010 г.</DATE> (за износа на пшеница).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20130416">16 април 2013 г.</DATE>, FranceAgriMer<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0014" ID="QS0014"/>Établissement national des produits de l’agriculture et de la mer<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>, която служба е правоприемник на Националната междупрофесионална служба по зърното (вж. бележка под линия 11 от настоящото заключение).</P></NOTE> издава срещу Glencore решение, с което го задължава да плати сумата от <FT TYPE="DECIMAL">289569,05</FT> EUR като лихви върху получените без основание помощи<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>От които <FT TYPE="DECIMAL">263503,05</FT> EUR лихви върху помощите, изплатени за меката пшеница, и <FT TYPE="NUMBER">26066</FT> EUR лихви върху помощите, изплатени за ечемика.</P></NOTE> . Това решение е придружено от нов акт за събиране на публични вземания за посочената сума от <DATE ISO="20130412">12 април 2013 г.</DATE>, който е връчен на дружеството с писмо от <DATE ISO="20130416">16 април 2013 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>Glencore иска от запитващата юрисдикция да отмени решението от <DATE ISO="20130416">16 април 2013 г.</DATE> и акта за събиране на публични вземания от <DATE ISO="20130412">12 април 2013 г.</DATE>, като се позовава — което е от значение за правото на Съюза — на погасяване на вземането за лихви по давност по силата на член 3, параграф 1, първа и четвърта алинея от Регламент № 2988/95.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>III –</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Преюдициалните въпроси</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>С оглед на необходимостта от тълкуване на член 3 от Регламент № 2988/95, Tribunal administratif de Melun (Административен съд Мелюн, Франция) решава да отправи до Съда преюдициално запитване със следните въпроси:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0015" ID="QS0015"/>1)</NO.P><TXT>Може ли въз основа на решението от <DATE ISO="20120309">9 март 2012 г.</DATE> по дело C‑564/10, […] Pfeifer &amp; Langen […], да се направи извод, че член 3 от Регламент № 2988/95, с който се определя давност[ният] режим [на Съюза], е приложим по отношение на мерки за събиране на лихвите, дължими на основание член 52 от Регламент […] № 800/1999 и член 5а от Регламент […] № 770/96?</TXT></NP></ITEM><?PAGE NO="6"?><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Трябва ли да се счита, че по естеството си вземането за лихвите произтича от <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0016" ID="QS0016"/>продължаваща или повторно извършена<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/> нередност, която приключва в деня на плащането на главницата, като така се отлага за тази дата началото на давностния срок за това вземане?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3)</NO.P><TXT>В случай на отрицателен отговор на втория въпрос, трябва ли за начало на давностния срок да се приеме денят, в който е допусната нередността, довела до възникването на вземането за главницата, или пък за начало на този срок трябва да се смята само денят на изплащане на помощта или на освобождаване на обезпечението, от който момент започват да се начисляват посочените лихви?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>4)</NO.P><TXT>Трябва ли за целите на прилагането на определените с Регламент № 2988/95 правила за давността да се приеме, че всяко действие, което прекъсва давностния срок за главницата, прекъсва и давностния срок, който тече по отношение на лихвите, дори ако същите не са посочени в съответния акт, прекъсващ давностния срок за главницата?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>5)</NO.P><TXT>Налице ли е погасяване по давност при изтичане на максималния срок, предвиден в член 3, параграф 1, четвърта алинея от Регламент № 2988/95, ако в този срок разплащателната агенция е поискала връщането на недължимо изплатената помощ, без да поиска едновременно с това плащане на лихвите?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>6)</NO.P><TXT>Може ли по силата на дерогацията по член 3, параграф 3 от Регламент № 2988/95 петгодишният общ давностен срок, въведен в националното право, в член 2224 от Гражданския кодекс със Закон № 2008‑561 от <DATE ISO="20080617">17 юни 2008 г.</DATE>, да е заменил — що се отнася до давностните срокове, които все още не са изтекли към датата на влизане в сила на този закон — четиригодишния давностен срок, предвиден с посочения регламент?<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>IV –</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Производството пред Съда</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>Актът за преюдициалното запитване постъпва в секретариата на Съда на <DATE ISO="20151111">11 ноември 2015 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>Glencore, френското правителство и Комисията представят писмени становища в срока, посочен в член 23, втора алинея от Статута на Съда, и се явяват в съдебното заседание, проведено на <DATE ISO="20160609">9 юни 2016 г.</DATE></TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="7"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>V –</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Анализ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>А –</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Предварителни бележки</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>Считам за уместно да направя едно предварително уточнение, което да спомогне за разбирането на (не особено сполучливо формулирания) текст на ключовата за настоящото производство разпоредба на член 3 от Регламент № 2988/95. Употребата на понятията <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0017" ID="QS0017"/>срокът за давност за процедурите<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>Освен това последното понятие не е еднозначно в нито един от проверените текстове на Регламента на различни езици (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0018" ID="QS0018"/>poursuites<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/> в текста на френски, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0019" ID="QS0019"/>proceedings<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/> в текста на английски, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0020" ID="QS0020"/>Verfolgung<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/> в текста на немски, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0021" ID="QS0021"/>azioni giudiziarie<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/> в текста на италиански, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0022" ID="QS0022"/>vervolging<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/> в текста на нидерландски, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0023" ID="QS0023"/>procedimento<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/> в текста на португалски и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0024" ID="QS0024"/>vidta åtgärder<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/> в текста на шведски) и вероятно би било за предпочитане да бъде заместено с друго, съответстващо в по-голяма степен на административната област на приложение на Регламента.</P></NOTE> в параграф 1, първа алинея от посочения член може да въведе в заблуждение. Не става въпрос за давностен срок за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0025" ID="QS0025"/>процедурите<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>По отношение на производствата не се прилагат давностни, а преклузивни срокове.</P></NOTE> като такива, а за срок за упражняване на правото (в случая — на администрацията) на възстановяване на това, което е предоставено без основание на предприятието получател от европейските фондове.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>Погасителната давност е — с риск да се повторя — способ за погасяване на материалните права (или на правото на иск, което е не друго, а процесуален израз на материалните права) в резултат на бездействието на техния носител в определен промеждутък от време. Член 3 от Регламент № 2988/95 установява за администрацията максимален срок от четири години (който може да бъде прекъсван), считано от момента на допускане на нередността, за възстановяване на сумите, получени без основание от съответния оператор. Повтарям, че именно правото да се иска възстановяване се погасява, ако са изтекли четири години, без то да е било упражнено.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>Необходимо е и второ уточнение. Разполагайки с тези четири години, в които да предприеме действия срещу предполагаемата нередност, администрацията може: а) да прекъсне срока посредством всяко извършено по преписката действие по разследване, което определя достатъчно точно операциите, по отношение на които съществуват подозрения за нередности<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>Решение от <DATE ISO="20150611">11 юни 2015 г.</DATE>, Pfeifer &amp; Langen (C‑52/14, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0026" ID="QS0026"/>решение Pfeifer &amp; Langen II<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/>, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:381">EU:C:2015:381</NO.ECLI>), т. <REF.NP.ECR REF="NP0046">46</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>.</P></NOTE>, при максимален срок от осем години, в рамките на които да вземе решение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>Точка 26 от решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150903">3 септември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sodiaal International</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑383/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:541">EU:C:2015:541</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) разширява приложението на абсолютния осемгодишен давностен срок по член 3, параграф 1, четвърта алинея спрямо административните мерки по смисъла на същия регламент.</P></NOTE>, или б) да стигне до решение, което предвижда административна мярка по член 4 или някоя от санкциите по член 5 от Регламент № 2988/95.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>Третата и последна предварителна бележка се отнася до обстоятелство, подложено на разискване по време на съдебното заседание, което, макар и да не се установява от акта за преюдициалното запитване, може да се окаже от значение при решаването на настоящия спор: френското правителство потвърди категорично, че до 2010 г. практиката на националните органи е била да не претендират лихви в случаите на възстановявания на общностни помощи на тези основания<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>На <DATE ISO="20100408">8 април 2010 г.</DATE> FranceAgriMer изпраща уведомително писмо до всички оператори в сектора, с което им съобщава, че променя политиката си по отношение на лихвите.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>Б –</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По първия преюдициален въпрос</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>1.</NO.P><TXT>Становища на страните</TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>Трите страни, представили становища, единодушно предлагат на първия преюдициален въпрос да бъде даден утвърдителен отговор.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>Glencore и френското правителство считат, че в решение Pfeifer &amp; Langen<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>Решение от <DATE ISO="20120329">29 март 2012 г.</DATE>, С‑564/10 (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0027" ID="QS0027"/>решение Pfeifer &amp; Langen I<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/>, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:190">EU:C:2012:190</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> Съдът е приел имплицитно, но по необходимост<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>Позовават се на точки 42—47 и 50 от решение Pfeifer &amp; Langen I.</P></NOTE>, че когато лихвите се начисляват на основание на две разпоредби от правото на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>Член 11, параграф 3 от Регламент № 3665/87 и член 5а от Регламент № 3002/92.</P></NOTE>, давностният срок, установен в Регламент № 2988/95, се прилага спрямо лихвите върху главното вземане.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>Според Комисията от член 4, параграф 2 от Регламент № 2988/95 следва, че претендирането на лихви е една от административните мерки срещу допусната нередност. Тяхното заплащане е изрично предвидено във вторичното право на Съюза и засяга неговите финансови интереси.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>Освен това Комисията твърди, че член 3, параграф 1 от Регламент № 2988/95 установява минимална хармонизация, за да се гарантира, че за мерките за защита на финансовите интереси на Съюза няма да се прилагат давностни срокове, които са по-кратки от предвидените в посочената разпоредба.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT>Анализ</TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>Въпросът на запитващата юрисдикция до Съда е дали решението Pfeifer &amp; Langen I може да бъде тълкувано по аргумент за противното<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>Съгласно това решение, предвиденият в член 3 от Регламент № 2988/95 давностен срок за събирането на главното вземане, съответстващо на връщането на придобита без основание облага от бюджета на Съюза, не се прилага за лихвите върху това вземане, когато тези лихви се дължат не съгласно правото на Съюза, а само по силата на задължение по националното право.</P></NOTE>. Тя поставя останалите въпроси при условията на евентуалност, в случай че на този въпрос бъде даден утвърдителен отговор, тъй като лихвите в главното производство са начислени по силата на секторни правила от правото на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>В решение Pfeifer &amp; Langen I Съдът всъщност постановява, че Регламент № 2988/95 е неприложим, тъй като в разглеждания случай лихвите не са начислени по силата на разпоредба от правото на Съюза, а съгласно разпоредби от националното право. Следователно е логично и разумно запитващата юрисдикция да иска да се увери дали може, по аргумент за противното от постановеното в посоченото решение, да направи извод за приложимостта на посочения регламент.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>Съгласен съм със страните в настоящото производство, че предложения от запитващата юрисдикция извод е правилен.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>Той се подкрепя, от една страна, от член 4, параграф 2 от Регламент № 2988/95 (при отнемането на получената без основание облага могат — когато това е предвидено — да бъдат начислени лихви), и от друга страна, от решение Pfeifer &amp; Langen I, където се споменава за евентуалното наличие на секторна правна уредба на Съюза, която предвижда събирането на лихви<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>Точка 42.</P></NOTE>. По отношение на тези лихви приложим ще бъде режимът, предвиден в член 3, параграф 1 от посочения регламент. Освен това от систематична гледна точка, в същото решение се пояснява<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P>В точка 50 от същото.</P></NOTE>, че режимът на давността по член 3 не е предназначен да бъде прилаган по отношение на лихви, които се събират по силата на националното право, а не съгласно секторна правна уредба на Съюза.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>Следователно самото решение Pfeifer &amp; Langen I съдържа в мотивите си елементи, разкриващи позицията на Съда: ако съществува секторна правна уредба на Съюза, която предвижда събирането на лихви (които се прибавят към връщането на сумите, получени без основание от операторите за сметка на бюджета на Съюза), правилата относно давността по член 3 от Регламент № 2988/95 като цяло са приложими.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>Ако тази предпоставка бъде отнесена към случая в главното производство и ако се има предвид обстоятелството, че член 11, параграф 3 от Регламент № 3665/87 и член 5а от Регламент № 3002/92 предвиждат събирането на лихви (в рамките на режима на възстановяванията при износ на селскостопански продукти или съответно на проверка на употребата или местоназначението на продукти от интервенция), без нито един от посочените регламенти да установява специални правила относно давността, за това събиране се прилага общата или хоризонтална правна уредба, каквато е разпоредбата на член 3 от Регламент № 2988/95.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>Ето защо предлагам на първия въпрос да се отговори, че член 3, параграф 1 от Регламент № 2988/95 е приложим спрямо събирането на лихви, начислени с мерки, които са приети в съответствие с член 11, параграф 3 от Регламент № 3665/87 и член 5а от Регламент № 3002/92.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>В –</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По преюдициални въпроси от втори до пети</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>1.</NO.P><TXT>Поясняване на въпросите</TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>С преюдициалните въпроси от втори до пети, на които може да бъде даден общ отговор, запитващата юрисдикция по същество иска да установи как би следвало да се прилага давността по член 3 от Регламент № 2988/95 спрямо събирането на лихви върху суми, получени без основание в рамките на режима на възстановявания при износ и на интервенцията за селскостопански продукти.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>Въпросите до голяма степен обхващат доводите, изложени от страните пред запитващата юрисдикция, и са съсредоточени върху началния момент за начисляване<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P>Втори и трети въпрос.</P></NOTE> и значението, което би могло да има за давностните срокове (както на общия по член 3, параграф 1, първа алинея от Регламент № 2988/95, така и на специалния по четвърта алинея на същата разпоредба) обстоятелството, че в актовете, с които се изисква връщане на платените суми, не са посочени лихви<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P>Четвърти и пети въпрос.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT>Становища на страните</TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>Що се отнася до началния момент за изчисляване, Glencore счита, че доколкото вземането за лихви е акцесорно спрямо главното вземане, тяхното събиране не произтича от продължаваща или повторно извършена нередност по смисъла на член 3, параграф 1, трета алинея от Регламент № 2988/95 съгласно съдебната практика относно това понятие<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0028"><P>Позовава се на решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20070111">11 януари 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Vonk Dairy Products</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑279/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:18">EU:C:2007:18</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и решение Pfeifer &amp; Langen II, т. 52.</P></NOTE>. Счита, също така, че началният момент на давността съвпада с деня на допускане на нередността или алтернативно — с деня, от който започват да се начисляват лихвите, но в никакъв случай с датата на която е установено, нито с тази, на която е изпълнено главното задължение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0029"><P>В тази връзка посочва решение Pfeifer &amp; Langen II, т. 67 и решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151006">6 октомври 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Firma Ernst Kollmer Fleischimport und -export</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑59/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:660">EU:C:2015:660</NO.ECLI>), т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>Във връзка с непосочването на лихвите в актовете за възстановяване Glencore твърди, че актът, с който се иска плащане на главницата, не отговаря на изискването за точност, установено в съдебната практика<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0030"><P>Цитира решение Pfeifer &amp; Langen II, т. 40 и решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20040624">24 юни 2004 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑278/02</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:388">EU:C:2004:388</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, и би било в противоречие с принципа на правна сигурност да се приеме, че този акт включва лихвите, тъй като те не са споменати в него. При всички положения задълженията за лихви в главното производство вече били погасени по давност, тъй като са изтекли четири години от исканията за плащане на главницата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>По отношение на специалната осемгодишна давност Glencore посочва, че този въпрос е разрешен с решение Sodiaal International<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0031"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150903">3 септември 2015 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑383/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:541">EU:C:2015:541</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, в което Съдът постановява, че крайната дата, определена в член 3, параграф 1, четвърта алинея от Регламент № 2988/95, се прилага и спрямо мярка по смисъла на член 4 от същия регламент, стига тя да е предвидена със секторна разпоредба на Съюза. Поради непосочването на лихвите в актовете за връщане на получените без основание суми, към момента, в който FranceAgriMer изискало със закъснение тези лихви, специалният давностен срок бил изтекъл.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>Френското правителство твърди, че поради акцесорния характер на лихвите спрямо главницата и тъй като причината за начисляването им е неизпълнението на главното задължение, давностният срок за задължението за лихви започва да тече от момента на плащане на главницата. Освен това, тъй като последиците му се проявявали непрекъснато през целия период на неплащане на главницата, задължението за лихви представлявало <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0028" ID="QS0028"/>повторно извършена нередност<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/> по смисъла на Регламент № 2988/95.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>Твърди, че началото на давността за вземането за лихви не съвпада с това на давността за главницата, тъй като към този момент лихви още не се начисляват. Във връзка с неразривната връзка между двете задължения възразява срещу позоваването на решението Pfeifer &amp; Langen II, в точка 51 от което единствено се споменава акцесорният характер на задължението за лихви в случай — различен от разглеждания — в който главното вземане е погасено по давност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>Ако Съдът предпочете да не разделя задължението за лихви от нередността, в резултат на която е възникнало главното задължение, френското правителство предлага първото да бъде прието за разновидност на административно решение за налагане на санкция, която гарантира главното задължение. Тъй като съгласно член 3, параграф 2 от Регламент № 2988/95, установяващ тригодишен давностен срок за изпълнение на решението за налагане на санкция, считано от деня, в който това решение е станало окончателно, и Glencore първо е обжалвало по съдебен ред двата акта, издадени в случая, и след това е изпълнило определените с тях задължения, давностният срок спрямо лихвите започвал да тече, считано от това плащане.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>С оглед на последния критерий френското правителство счита, че непосочването на задължението за лихви в акта за събиране на главницата е без значение, тъй като давностният срок за вземането за лихви в настоящия случай не е изтекъл.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>Според Комисията член 3, параграф 1 от Регламент № 2988/95 се отнася до давността във връзка с процедурите за отстраняване на нередностите, но макар и акцесорно, задължението за лихви е предмет на производство, различно от основното. Комисията добавя, че доколкото член 11, параграф 3 от Регламент № 3665/87 предвижда начисляването на лихви за периода от датата на неоснователното получаване на облагата до тази на нейното връщане, изпълнението на задължението за лихви може в действителност да се изисква от момента, в който компетентният орган е получил обратно дължимата от икономическия оператор главница.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>Комисията споделя довода на френското правителство относно продължаващия характер на задължението за лихви. Що се отнася до максималния давностен срок по член 3, параграф 1, четвърта алинея от Регламент № 2988/95, посочва, че в разглеждания случай този срок не е изтекъл, тъй като е започнал да тече от момента на изпълнение на главните задължения<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0032"><P>Тоест, от <DATE ISO="20100406">6 април 2010 г.</DATE> за помощите за износа на пивоварен ечемик и от <DATE ISO="20100927">27 септември 2010 г.</DATE> за тези за износа на мека пшеница.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>В случай че Съдът приеме, че не е налице продължаваща нередност при задължението за лихви, Комисията застъпва становището, че то е акцесорно спрямо главницата, което предполага, че прекъсването на давностния срок в резултат на процедурите за събиране на главницата, е довело и до прекъсване на давността за лихвите.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>3.</NO.P><TXT>Анализ</TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>Относно лихвите и погасяването им по давност съгласно Регламент № 2988/95</TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>В рамките на Регламент № 2988/95 събирането на лихви не представлява санкция<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0033"><P>Вж. <HT TYPE="ITALIC">Killmann</HT>, B.‑R. et <HT TYPE="ITALIC">Glaser</HT>, S. Verordnung (EG, EURATOM) Nr. 2988/95 über den schutz der finanziellen Interessen der Europäischen Gemeinschaften — Kommentar. NWN Neuer Wissenschaftlicher Verlag/Berliner Wissenschafts-Verlag, Viena — Graz 2011 г., р. 95.</P></NOTE> и има двойна цел: от една страна, да компенсира администрацията за невъзможността да разполага с паричните средства, които се дължат, като лихвите представляват актуализирания размер на сумата, получена без основание от икономическия оператор, от друга страна, да премахне облагата, която би произтекла за този оператор като получател на надплатените помощи, ако сумата на същите не се олихвяваше<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0034"><P>В тази връзка, становището ми съвпада с това на генерален адвокат Sharpston, изложено в заключение по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Pfeifer &amp; Langen I</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑564/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:38">EU:C:2012:38</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0064">64</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52.</NO.P><TXT>Що се отнася до правния статут на задължението за лихви, в решение Pfeifer &amp; Langen I Съдът приема, че то е акцесорно спрямо възстановяването на получените без основание суми (главницата)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0035"><P>Точка 48.</P></NOTE>. Не трябва да се забравя и един втори отличителен белег, който се изразява в законоустановеността на това задължение в случаите, когато събирането на лихви е предвидено в секторна правна уредба на Съюза (за разлика от претенцията за лихви съгласно общия правен режим). Както вече посочих, в разглеждания случай член 11, параграф 3 от Регламент № 3665/87 и член 5а от Регламент № 3002/92 предвиждат изрично събирането на лихви.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53.</NO.P><TXT>Това акцесорно и законоустановено задължение има, на свой ред, последици в две насоки: а) принуждава националната администрация да поиска заплащането на лихви, макар за определяне на точния им размер да трябва да изчака възстановяването на получената без основание сума (достатъчно е тази сума да бъде умножена по съответния лихвен процент и по изминалото време от плащането до възстановяването), и б) предоставя правна сигурност на оператора нарушител, който предварително е запознат с неотменимото задължение да плати тези лихви.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54.</NO.P><TXT>Предвид целта на събирането на лихви и техните правни характеристики, давността за предявяване на иск за тях тече едновременно с тази за предявяването на иска за главницата, на който служи, тоест на иска за възстановяване на сумата, получена без основание от нарушителя.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55.</NO.P><TXT>Въпреки това, бързам да посоча, независимо от анализа, който ще направя при отговора на петия преюдициален въпрос, че според режима на давността съгласно Регламент № 2988/95 акцесорният характер е ограничен. Ако, както в случая в главното производство, първоначално администрацията предприеме само действие по събиране на главницата, задължението за лихви<?PAGE NO="12"?> може да се отдели и да придобие известна автономност за целите на давността<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0036"><P>Задължението за лихви съчетава белези на акцесорност и на автономност. Същото е акцесорно, доколкото предполага съществуването на главно задължение, върху което се начисляват лихви. Въпреки това, веднъж възникнало, може да придобие собствена динамика, която му позволява да бъде предмет на определени искове и правни сделки, вече независимо от главното задължение (като събирането му съдебен ред, цедирането му на трети лица, залагането или запорирането му). Плащането на главницата не засяга начислените лихви, които продължават да се дължат, освен ако не бъдат изрично опростени.</P></NOTE>. За решенията или мерките, приети за възстановяване на главницата, се прилага срокът, предвиден в член 3, параграф 2 от Регламент № 2988/95<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0037"><P>Точка <REF.DOC.ECR><REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR> от решение <NAME.CASE>Sodiaal International</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑383/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:541">EU:C:2015:541</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) разширява, извън посоченото в текста на разпоредбата (а именно налагането на санкции), приложното поле на максималния осемгодишен давностен срок по член 3, параграф 1, четвърта алинея от Регламент № 2988/92 по отношение на мерките, предвидени в член 4 от същия регламент.</P></NOTE> (или съответният срок, предвиден в националното право), докато, ако лихвите не са изрично поискани, по отношение на иска за събирането им продължава да се прилага специалната давност по член 3, параграф 1, четвърта алинея от същия регламент.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56.</NO.P><TXT>Прилагането на този специален максимален срок спрямо иска за събиране на лихви е оправдано, тъй като подобен род срокове са абсолютни, тоест текат независимо от предприетите действия, включително такива, които прекъсват давността. Ако в рамките на осем години, считано от възникване на задължението за лихви, тези действия не са приключили с мярка или санкция<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0038"><P>С изключение на случаите, когато процедурата е спряна поради откриването на наказателно производство за същото действие срещу икономическия оператор, съгласно член 6, параграф 1 от Регламент № 2988/95, към който препраща режимът на изключителната давност.</P></NOTE>, съгласно разпоредбата се приема, че сам по себе си този факт погасява правото на иск за лихви<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0039"><P>Впрочем този подход не противоречи на практиката на Съда, който във връзка с давността приема, поне досега, че вземането за лихви е акцесорно спрямо главното вземане, когато последното е погасено по давност. Вж. решение Pfeifer &amp; Langen I, т. 51.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>Относно началния момент на срока: продължаваща или еднократна нередност?</TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57.</NO.P><TXT>Въпросът на запитващата юрисдикция (дали вземането за лихвите произтича от <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0029" ID="QS0029"/>продължаваща или повторно извършена<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/> нередност) изглежда логичен на настоящия етап от анализа, тъй като, ако на него бъде отговорено утвърдително, ще бъде приложима разпоредбата на член 3, параграф 1, втора алинея от Регламент № 2988/95, която определя като начален момент за изчисляването на давностния срок момента на прекратяване на нередността. Ако тази теза бъде приета, правото на иска за лихви в разглеждания случай няма да е погасено по давност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58.</NO.P><TXT>Не считам обаче, че неплащането на лихвите може да бъде определено като <HT TYPE="ITALIC">продължаваща или повторно извършена нередност</HT>. Съгласно практиката на Съда една нередност е <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0030" ID="QS0030"/>продължаваща или повторно извършена<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/> по смисъла на член 3, параграф 1, втора алинея от Регламент № 2988/95, когато е извършена от икономически оператор, който получава икономически облаги от съвкупност от сходни операции, които нарушават една и съща разпоредба на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0040"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20070111">11 януари 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Vonk Dairy Products</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑279/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:18">EU:C:2007:18</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59.</NO.P><TXT>Изхождайки от тази предпоставка, съществуват различни причини, които обосновават отрицателен отговор на въпроса. На първо място, вземането за лихви не произтича пряко от нарушение на правна разпоредба от правото на Съюза. <HT TYPE="ITALIC">Нередностите</HT>, за които се отнася член 3, параграф 1, втора алинея от Регламент № 2988/95, имат материалноправен характер, тоест предполагат нарушения (продължаващи и повторно извършени) на материалноправните разпоредби, регламентиращи помощите. С извършването на тези нарушения <HT TYPE="ITALIC">на материалноправните разпоредби</HT>, посредством които операторът нарушител е получил без основание икономическата облага, възниква задължението за връщане на главницата и плащане на лихви, но неплащането на последните не представлява само по себе си ново нарушение или нова нередност.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="13"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60.</NO.P><TXT>На второ място, въпреки желанието в неплащането на главницата и на лихвите да се види нарушение на правно задължение, получените от нарушителя икономически облаги не произтичат от <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0031" ID="QS0031"/>съвкупност от сходни операции<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/>, тъй като задължението за лихви не е плод на различни операции. Неговото ежедневно нарастване във времето, през което не е платено, произтича, както вече посочих, от това, че е компенсация за загубата на номиналната стойност на получената от нарушителя сума, което изисква всекидневно изравняване. Този процес на изчисляване с нарастване не означава, че икономическият оператор всеки ден нарушава една и съща разпоредба от правото на Съюза, извършвайки операция, сходна на тази от предния ден.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61.</NO.P><TXT>Така, след отхвърлянето на тезата за продължаваща или повторно извършена нередност, следва да се установи в кой момент започва да тече срокът за погасяване по давност на правото на иск на администрацията за заплащане на лихвите. Когато става въпрос за еднократни нередности (като разглежданите в случая), Съдът е приел, че давностният срок започва от момента, в който са допуснати, ако е налице действие или бездействие на икономическия оператор, представляващо нарушение на правото на Съюза, както и реална или потенциална вреда, причинена на бюджета на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0041"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151006">6 октомври 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Firma Ernst Kollmer Fleischimport und -export</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑59/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:660">EU:C:2015:660</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0024">24</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. В тази връзка, в същото решение Съдът приема, че давностният срок започва да тече от момента, в който са осъществени както нарушението на правото на Съюза, така и вредата, причинена на бюджета на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0042"><P>Пак там, т. 29 и диспозитивът на решението.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62.</NO.P><TXT>Съдът приема, че няма причина началният момент на срока да съвпада с датата, на която Комисията (или, в разглеждания случай — компетентният национален орган) е установила нарушението<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0043"><P>Вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20041202">2 декември 2004 г.</DATE>, <NAME.CASE>José Martí Peix/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑226/03 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:768">EU:C:2004:768</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и Pfeifer &amp; Langen II, т. 67.</P></NOTE>, а с деня, в който нередността е допусната.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63.</NO.P><TXT>От изложението на фактите по спора не се установява категорично дали възстановяването при износа на ечемика и помощта за износа на пшеницата са платени преди или след допускане на нередностите. Началото на давностния срок за задължението за лихви ще бъде или датата на извършване на нарушението (ако същата е след датата на плащането на възстановяването или помощта) или датата на плащането (ако е извършено след нарушението на материалноправна разпоредба), тъй като само един от двата момента е този на допускане на нередността<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0044"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151006">6 октомври 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Firma Ernst Kollmer Fleischimport und -export</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑59/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:660">EU:C:2015:660</NO.ECLI>), т. <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64.</NO.P><TXT>Според мен освобождаването на обезпечението (посочено от запитващата юрисдикция в третия въпрос) е неотносимо за определянето на началото на срока за претендиране на лихвите. Както следва от член 11, параграф 3 от Регламент № 3665/87, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0032" ID="QS0032"/>получателят е длъжен да върне получените без основание суми […], заедно с лихвите, изчислени в зависимост от времето между изплащането и връщането<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/>. Вярно е, че същата разпоредба предвижда в буква б) специално правило за изчисляване, но с него не се въвежда нов начален момент: става въпрос за обикновен критерий за уточняване на лихвите в хипотезата на учредено обезпечение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0045"><P>В случая с Glencore, тъй като обезпечението е освободено, лихвите следва да се изчисляват от деня на неговото връщане до деня, предхождащ датата на възстановяване на сумата по обезпечението, заедно с тези лихви (член 11, параграф 3, буква б) от Регламент № 3665/87).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65.</NO.P><TXT>В крайна сметка при приключване на всяка една от нередностите започват да текат срокът за искане за плащане на главницата и давностният срок за правото на иск за лихвите, като в разглеждания случай не се установява наличието на продължаваща или повторно извършена нередност по смисъла на член 3, параграф 1, втора алинея от Регламент № 2988/95.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="14"?><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>Относно липсата на искане за заплащане на лихви.</TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция иска да се установи какво значение има за давностния срок непосочването на лихвите в искането за плащане на главницата. В тази връзка, в четвърти и пети преюдициален въпрос са посочени както срокът по член 3, параграф 1, първа алинея (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0033" ID="QS0033"/>общият срок<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/> от четири или повече години, ако това е предвидено в националното право) от Регламент № 2988/95, така и този по четвърта алинея (осемгодишен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0034" ID="QS0034"/>специален срок<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67.</NO.P><TXT>Целта на общия давностен срок е да се гарантира правната сигурност на икономическите оператори<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0046"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20040624">24 юни 2004 г.</DATE>, <NAME.CASE>Handlbauer</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑278/02</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:388">EU:C:2004:388</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20101028">28 октомври 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>SGS Belgium и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑367/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:648">EU:C:2010:648</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0068">68</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, така че същите да са в състояние да установят кои техни операции са породили окончателни последици и за кои все още може да се предприемат действия срещу тях<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0047"><P>Решения Pfeifer &amp; Langen II, т. 24 и 64 и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150903">3 септември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sodiaal International</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑383/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:541">EU:C:2015:541</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Не намирам пречка тази съдебна практика да бъде приложена спрямо специалния давностен срок, тъй като същият установява абсолютен максимум, предполагащ по-голяма правна сигурност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68.</NO.P><TXT>За иска за плащане на лихви върху задължение, произтичащо от получаването без основание на помощи за сметка на бюджета на Съюза, по принцип се прилагат общата давност и правният режим, който я регламентира. Поради това давността може да бъде прекъсвана в хипотезите, посочени в член 3, параграф 1, трета алинея от Регламент № 2988/95, в резултат на което след всяко прекъсване ще започва да тече нов четиригодишен срок.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69.</NO.P><TXT>В разглеждания случай, съгласно изложението на фактите в акта за преюдициалното запитване, френските митнически органи са извършили двете проверки съответно през 2001 г. (във връзка с ечемика) и през 2003 г. (във връзка с меката пшеница). Ако тези проверки са отговаряли на изискуемите условия (да са предшествани от съответните уведомления, да са в достатъчна степен точни при определянето на съответните нередности и да не бъдат просто общи)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0048"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20040624">24 юни 2004 г.</DATE>, <NAME.CASE>Handlbauer</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑278/02</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:388">EU:C:2004:388</NO.ECLI>), т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20101028">28 октомври 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>SGS Belgium и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑367/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:648">EU:C:2009:648</NO.ECLI>), т. <REF.NP.ECR REF="NP0069">69</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>.</P></NOTE>, което трябва да прецени запитващата юрисдикция, те ще могат да бъдат определени като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0035" ID="QS0035"/>процедури<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/> по смисъла на член 3, параграф 1, първа алинея от Регламент № 2988/95. Доколкото и двете проверки са извършени в рамките на общия давностен срок, те са го прекъснали както по отношение на връщането на главницата, така и по отношение на плащането на лихвите, поради техния акцесорен характер спрямо главницата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70.</NO.P><TXT>С издаването на актовете за събиране на вземания през 2004 г. (за ечемика) и през 2005 г. (за меката пшеница) давностният срок отново е прекъснат съгласно член 3, параграф 1, първа алинея от Регламент № 2988/95. Би могло да се спори дали предвид характера на тези актове за събиране на вземания е прекъсната давността само по отношение на вземанията за главницата, тъй като актовете не споменават за лихви. При всички положения обаче този спор би бил неотносим, тъй като в рамките на осемгодишния период (считано от допускането на нередността) — който, както посочих в предходните точки от настоящото заключение, представлява абсолютният давностен срок, установен в четвърта алинея от същия член 3, параграф 1 — изобщо не е прието решение относно лихвите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71.</NO.P><TXT>Условието, че правото на иск трябва да се упражнява, тъй като в противен случай ще се погаси по давност, важи напълно за публичните органи, независимо че техните права или задължения са законоустановени. Националните органи, които, както в случая по главното производство, повече от осем години не са изпълнили своето задължение да поискат заплащането на лихви, не могат впоследствие да ги претендират безсрочно в противоречие с<?PAGE NO="15"?> абсолютния характер на специалната давност по член 3, параграф 1, четвърта алинея от Регламент № 2988/95. Обратното би засегнало не само правната сигурност на икономическите оператори, но и би нарушило равновесието, постигнато от законодателя в посочения регламент, между защитата на финансите на Съюза и правната сигурност, чието гарантиране се цели.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72.</NO.P><TXT>В тази връзка е неотносимо обстоятелството, че липсата на искане за лихви се дължи — както френското правителство призна по време на съдебното заседание — на някои насоки на националната политика, действали до 2010 г. Тази информация дори влошава неговата процесуална позиция, тъй като описаните насоки нарушават задълженията, наложени със секторните регламенти, да се възстановяват както главниците, така и дължимите във всеки отделен случай лихви.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73.</NO.P><TXT>Следователно френската администрация не би могла, след като е станала причина за това положение, да прехвърли своята отговорност върху икономическите оператори, искайки от тях, когато вече е изтекъл специалният осемгодишен давностен срок (включително с прекъсванията, които описах по-горе), да заплатят лихви, които самата тя в началото е избрала да не претендира.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74.</NO.P><TXT>Необходимостта публичните органи да действат с дължимата грижа е изцяло в съответствие и с практиката на Съда, в която се подчертава общото задължение за полагане на дължима грижа при проверката на редовността на плащанията, извършвани за сметка на бюджета на Съюза. Това задължение произтича от по-общото, наложено на държавите членки с член 4, параграф 3 ДЕС, да приемат мерките, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0036" ID="QS0036"/>необходими за гарантиране на изпълнението на задълженията, произтичащи от Договорите или от актовете на институциите на Съюза<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/>. Сред тези мерки е и отстраняването на нередностите<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0049"><P>Вж. в този смисъл решение от <DATE ISO="20140917">17 септември 2014 г.</DATE>, Cruz &amp; Companhia (C‑341/13, EU:2014:2230, т. 62 и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>, включително такива, довели до начисляването на лихви, когато това е предвидено в правото на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75.</NO.P><TXT>Признаването на възможност за държавите членки да се ползват от по-дълъг период от предвидения в член 3, параграф 1, първа алинея от Регламент № 2988/95 за предприемането на действия за събирането на лихвите, в крайна сметка би насърчило инертността на националните органи при събирането на лихви вследствие на допуснати нередности и същевременно би изложило операторите на дълъг период на правна несигурност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0050"><P>Пак там.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76.</NO.P><TXT>В крайна сметка считам, че когато са приети мерки за изпълнение по смисъла на член 4 от Регламент № 2988/95, с които се иска връщането на главницата, непосочването в тези мерки на заплащането на лихви води до това, че по отношение на събирането на последните приложение намира специалният давностен срок по член 3, параграф 1, четвърта алинея от същия регламент.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>Г –</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По шестия преюдициален въпрос</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>1.</NO.P><TXT>Становища на страните</TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0077"><NO.P>77.</NO.P><TXT>Според Glencore срокът по член 3, параграф 1, първа алинея от Регламент № 2988/95 не може да бъде заместен от срока по член 2224 от френския граждански кодекс, в редакцията след изменението му със Закон № 2008‑561. Посоченото дружество счита, че не е изпълнено нито едно от двете условия, установени от Съда, а именно: а) в националното законодателство<?PAGE NO="16"?> да е предвиден давностен срок за връщането на получени без основание европейски помощи (според Glencore посоченият член от френския Граждански кодекс представлява общо, а не специално правило)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0051"><P>Цитира решение от <DATE ISO="20110505">5 май 2011 г.</DATE>, Ze Fu Fleischhandel и Vion Trading (C‑201/10 и C‑202/10, EU:2011:282,т. 46 и 53).</P></NOTE> и б) да има достатъчно предвидима съдебна практика във връзка с новата редакция на тази разпоредба<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0052"><P>Пак там, т. 29 и 33, както и решение от <DATE ISO="20140917">17 септември 2014 г.</DATE>, Cruz &amp; Companhia (C‑341/13, EU:2014:2230, т. 56 и 57).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0078"><NO.P>78.</NO.P><TXT>Glencore твърди също така, че прилагането по аналогия спрямо допуснатите пред 1999 г. и 2000 г. нередности на петгодишния давностен срок по член 2224 от френския Граждански кодекс, въведен през 2008 г., би било в противоречие с правната сигурност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0079"><NO.P>79.</NO.P><TXT>Френското правителство и Комисията споделят становището, че на този въпрос трябва да се отговори утвърдително.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0080"><NO.P>80.</NO.P><TXT>Според френското правителство трябва, на първо място, да се вземе предвид, че към момента на допускане на нередностите член 2277 от френския Граждански кодекс е предвиждал петгодишен давностен срок по отношение на всички лихви по парични заеми и, по-общо, за всичко, платимото на годишна база, каквито са задълженията за лихви, предмет на спора. От друга страна, френското правителство счита, че (новият) петгодишен срок от 2008 г. е в съответствие с правото на Съюза, тъй като държавите членки имат право да установяват по-дълги срокове от предвидените в член 3, параграфи 1 и 2 от Регламент № 2988/95, което право е потвърдено от Съда<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0053"><P>Решения от <DATE ISO="20090729">29 юли 2009 г.</DATE>, Josef Vosding Schlacht-, Kühl- und Zerlegebetrieb и др. (C‑278/07—C‑280/07, EU:2009:38, т. 42), от <DATE ISO="20110505">5 май 2011 г.</DATE>, Ze Fu Fleischhandel и Vion Trading (C‑201/10 и C‑202/10, EU:2011:282, т. 25), и от <DATE ISO="20140917">17 септември 2014 г.</DATE>, Cruz &amp; Companhia (C‑341/13, EU:2014:2230, т. 54).</P></NOTE> и в случая е упражнено пропорционално<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0054"><P>Решение от <DATE ISO="20110505">5 май 2011 г.</DATE>, Ze Fu Fleischhandel и Vion Trading (C‑201/10 и C‑202/10, EU:2011:282, т. 37).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0081"><NO.P>81.</NO.P><TXT>Комисията твърди, че държавите членки могат да прилагат по-дълги срокове, установени с общи разпоредби<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0055"><P>Решение от <DATE ISO="20090729">29 юли 2009 г.</DATE>, Josef Vosding Schlacht-, Kühl- und Zerlegebetrieb и др. (C‑278/07—C‑280/07, EU:2009:38, т. 47).</P></NOTE>. Добавя, че според Съда удължаването на давностния срок и незабавното му прилагане не засягат правата, гарантирани с член 7 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, съответстващ на член 49 от Хартата на основните права на Европейския съюз<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0056"><P>Решение от <DATE ISO="20150908">8 септември 2015 г.</DATE>, Tarico (C‑105/14, EU:2015:555, т. 57).</P></NOTE>. Накрая посочва, че що се отнася до правната сигурност, икономическите оператори не могат да имат оправдани правни очаквания, че съществуващото положение ще бъде запазено, когато то може да се променя с решения на институциите, в рамките на правомощието им за преценка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0057"><P>Решение от <DATE ISO="19961017">17 октомври 1996 г.</DATE>, Lubella (C‑64/95, EU:1996:388, т. 31).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT>Анализ</TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0082"><NO.P>82.</NO.P><TXT>С шестия и последен въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали в правото на Съюза съществува пречка за прилагането в случая по главното производство на петгодишния давностен срок, предвиден в член 2224 от френския Граждански кодекс.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0083"><NO.P>83.</NO.P><TXT>Предвид отговора, който предложих на четвъртия и петия въпрос, излагам следващите съображения само при условията на евентуалност, в случай че този отговор не бъде приет и претендирането на лихви бъде счетено за мярка по изпълнение по смисъла на член 3, параграф 2 от Регламент № 2988/95.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="17"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0084"><NO.P>84.</NO.P><TXT>Съгласно член 3, параграф 3 от посочения регламент режимът на продължителността на давностните срокове по параграфи 1 и 2 от същия член има субсидиарен характер спрямо режимите, установени от държавите членки в правния им ред. Както сочат страните в настоящото производство, практиката на Съда признава на държавите членки широко право на преценка при определянето на по-дълги давностни срокове по отношение на нередностите, накърняващи финансовите интереси на Съюза, като тези срокове може да бъдат установени с разпоредби от общ характер, приети преди влизането в сила на Регламент № 2988/95<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0058"><P>Решение Cruz &amp; Companhia (C‑341/13; EU:2014:2230, т. 55 и 56 и цитираната съдебна практика).</P></NOTE> или с ново, последващо законодателство<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0059"><P>Пак там, т. 63 и цитираната съдебна практика.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0085"><NO.P>85.</NO.P><TXT>Що се отнася до френското законодателство, от представените писмени становища личи известно противоречие в позициите на Tribunal administratif de Melun (Административен съд Мелюн) и на френското правителство: първият отрича съществуването към датата на настъпване на фактите по спора на национална правна разпоредба, която би могла да замести четиригодишния срок по Регламент № 2988/95, тъй като действащият към този момент давностен срок е тридесетгодишен — продължителност, изрично отречена от Съда като годна за такова заместване<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0060"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111221">21 декември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Chambre de commerce et d’industrie de l’Indre</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑465/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:867">EU:C:2011:867</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0065">65</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0066">66</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>; френското правителство от своя страна се позовава на член 2277 от Гражданския кодекс, който още по това време предвижда петгодишна давност за всички искове за лихви по парични заеми.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0086"><NO.P>86.</NO.P><TXT>Доколкото това е въпрос на националното право, не Съдът, а запитващата юрисдикция е тази, която трябва да установи коя разпоредба от нейния правен ред може по подходящ начин да замести давностния срок по член 3, параграфи 1 и 2 от Регламент № 2988/95. Същата би могла да си постави и въпроса дали във френското законодателство не съществува административноправна разпоредба, която да урежда сроковете за погасяване по давност на задълженията на частноправни субекти, включително икономически оператори, спрямо публичната власт. Ако такава разпоредба не съществува и при наличието на процесуална възможност, запитващата юрисдикция би следвало също така да прецени довода, изтъкнат в настоящото производство от френското правителство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0087"><NO.P>87.</NO.P><TXT>При всички положения, доколкото и двете разпоредби от френския Граждански кодекс (предишният член 2277, действал към датата на настъпване на фактите, и новият член 2224, заместил общия тридесетгодишен давностен срок) предвиждат петгодишна давност, считам, че и двете отговарят на изискването за пропорционалност. Увеличаването на давността само с една година спрямо срока, установен в член 3, параграфи 1 и 2 от Регламент № 2988/95, не надхвърля необходимото, за да позволи на националните органи да преследват нередностите, накърняващи финансите на Съюза (за която цел е необходимо възстановяване на придобитите без основание облаги и събиране на начислените лихви), нито насърчава инертността на тези органи при борбата с такива нередности<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0061"><P>Решение от <DATE ISO="20140917">17 септември 2014 г.</DATE>, Cruz &amp; Companhia (C‑341/13, EU:2014:2230, т. 61 и 62).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0088"><NO.P>88.</NO.P><TXT>Що се отнася до правната сигурност, не считам, че може да се приеме доводът, че след като е отхвърлена възможността за прилагане на тридесетгодишната давност, прилагането на новия петгодишен давностен срок по член 2224 от френския Граждански кодекс би било в противоречие с този принцип (довод на Glencore). Мерките по отношение на установените нередности във връзка с помощите за износ на ечемик и мека пшеница са приети съответно през 2004 г. и 2005 г.<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0062"><P>Въпреки, че в случая с меката пшеница, актовете за съответните мерки са издадени в периода ноември 2005 г. – януари 2006 г.</P></NOTE> и при всички положения са прекъснали действащата към момента тридесетгодишна давност. Веднъж приети, тези мерки вече не попадат в приложното поле на параграф 1, а в това на параграф 2 от член 3 от Регламент № 2988/95.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="18"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0089"><NO.P>89.</NO.P><TXT>На практика това е моментът, от който ще започне изчисляването на давностния срок за правото на иска за лихви (доколкото това са актовете за изпълнение на мерките за възстановяване на главницата) при отчитане на всички обстоятелства, които евентуално са го прекъснали, като обжалването по съдебен ред и плащането на главницата. В тази връзка, от преписката се установява<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0063"><P>От писменото становище, представено от Glencore, неоспорено от никоя от другите страни.</P></NOTE>, че мерките са обжалвани пред френската административна юрисдикция, което на свой ред е прекъснало давността по отношение на изпълнението на тези мерки до 2010 г., когато е извършено плащането. През тази година вече е било приложимо новото общо правило за давността по член 2224 от френския Граждански кодекс.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0090"><NO.P>90.</NO.P><TXT>Ето защо считам, че при обстоятелства като тези в главното производство правото на Съюза допуска прилагането на сроковете по член 2224 от френския Граждански кодекс по отношение на давност, която към датата на влизане в сила на Закон № 2008‑561 все още не е изтекла.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>VI –</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0091"><NO.P>91.</NO.P><TXT>По изложените съображения, предлагам на Съда да отговори на поставените от Tribunal administratif de Melun (Административен съд Мелюн) въпроси по следния начин:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0037" ID="QS0037"/>1)</NO.P><TXT>Член 3, параграф 1 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от <DATE ISO="19951218">18 декември 1995 година</DATE> относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности е приложим спрямо събирането на лихви, начислени с мерки, които са приети в съответствие с член 11, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 3665/87 на Комисията от <DATE ISO="19871127">27 ноември 1987 година</DATE> за определяне на подробни общи правила за прилагане на системата на възстановявания при износа на земеделски продукти и член 5а от Регламент (ЕИО) № 3002/92 на Комисията от <DATE ISO="19921016">16 октомври 1992 година</DATE> относно определяне на общи подробни правила за проверка на употребата и/или местоназначението на продукти от интервенция.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>В случай като разглеждания правото на иска за лихви за всяко от главните задължения:</TXT><P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>не произтича от продължаваща или повторно извършена нередност по смисъла на член 3, параграф 1, втора алинея от Регламент № 2988/95 и</P></ITEM><ITEM><P>се погасява по давност с изтичането на осемгодишния срок, предвиден в член 3, параграф 1, четвърта алинея от Регламент № 2988/95, който започва да тече от деня на допускане на нередността, от която произтича задължението за плащане на главницата.</P></ITEM></LIST></P></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3)</NO.P><TXT>Правото на Съюза допуска прилагането на сроковете по член 2224 от френския Граждански кодекс по отношение на давност, която към датата на влизане в сила на Закон № 2008‑561 все още не е била изтекла<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>