Неокончателна редакция
ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
J. KOKOTT
представено на 12 февруари 2026 година(1)
Дело C-829/24
Европейска комисия
срещу
Унгария
„ Неизпълнение на задължения от държава членка — Член 49 ДФЕС — Свобода на установяване — Член 56 ДФЕС — Свободно предоставяне на услуги — Член 63 ДФЕС — Свободно движение на капитали — Директива 2000/31/ЕО за електронната търговия — Член 3 — Директива 2006/123/ЕО относно услугите на вътрешния пазар — Членове 14, 16 и 19 — Регламент (ЕС) 2016/679 относно защитата на данните — Членове 5, 6, 9 и 10 — Харта на основните права на Европейския съюз — Член 11 — Право на свобода на изразяване на мнение — Член 12 — Право на свободно сдружаване — Член 7 — Право на зачитане на личния живот — Член 8 — Право на защита на личните данни — Член 47 — Право на ефективни правни средства за защита — Член 48 — Право на защита на адвокатската тайна — Право на лицата да не се самоуличават — Унгарски закон за защита на националния суверенитет — Създаване на Служба за защита на суверенитета — Правомощия за разследване, предоставяне на информация, оценка и предлагане на решения — Публикуване на годишни отчети — Дейност по представителство на интереси — Манипулиране на информация и дезинформация — Дейности с цел постигане на влияние върху демократичния дебат и обществените и социалните процеси на вземане на решения — Заплаха или нарушаване на националния суверенитет — Дейности с цел постигане на влияние върху резултатите от избори и върху волята на избирателите с подкрепа, предоставена от чужбина — Член 4, параграф 2 ДЕС — Зачитане на националната идентичност и сигурност — По-висш обществен интерес“
Съдържание
I. Въведение
II. Правна уредба
А. Правото на Съюза
1. Първичното право
2. Вторичното право
а) Директивата за електронната търговия
б) Директивата за услугите
в) ОРЗД
Б. Националното право
1. Законът за защита на националния суверенитет
2. Други приложими закони
III. Досъдебната процедура
IV. Исканията на страните и производството пред Съда
V. Анализ
А. По допустимостта на допълнителните основания
Б. По възраженията, изведени от липсата на компетентност на Съюза и на Съда
1. По възражението, изведено от липсата на компетентност на Съюза относно разпоредбите за защита на националния суверенитет
2. По възражението за липса на компетентност, изведено от липсата на последици за прилагането на правото на Съюза
3. По твърдения преждевременен характер на иска поради липса на достатъчно правно действие
В. По същество
1. Нарушение на свободното предоставяне на услуги, гарантирано с член 16 от Директивата за услугите
а) Приложно поле
б) Изисквания, въведени с оспорвания закон
в) Изискванията, въведени с оспорвания закон, не са общи административни ограничения
г) Недопускане на дискриминация, необходимост и пропорционалност
1) По наличието на пряка или непряка дискриминация (член 16, параграф 1, трета алинея, буква а) от Директивата за услугите)
2) По необходимостта и наличието на достатъчно точно правно основание (член 16, параграф 1, трета алинея, буква б) от Директивата за услугите)
3) По пропорционалността (член 16, параграф 1, трета алинея, буква в) от Директивата за услугите)
i) Годност за постигане на преследваната легитимна цел
ii) Необходимост
iii) Пропорционалност
iv) Междинно заключение
2. Нарушение на свободното получаване на услуги, гарантирано от член 19 от Директивата за услугите
3. Нарушение на свободата на установяване, гарантирана с член 14 от Директивата за услугите
4. Нарушение на свободното предоставяне на услуги на информационното общество, гарантирано с член 3 от Директивата за електронната търговия
5. Нарушение на свободното предоставяне на услуги и на свободата на установяване, гарантирани с членове 49 и 56 ДФЕС
6. Нарушение на свободното движение на капитали, гарантирано с член 63 от Директивата за услугите
а) По наличието на ограничение
б) По обосноваността
7. Нарушение на разпоредбите на Хартата
а) Твърдения за нарушения и приложимост на разпоредбите на Хартата
б) Намеса в свободата на изразяване на мнение и на информация, гарантирана с член 11 от Хартата
в) Намеса в свободата на сдружаване, гарантирана с член 12 от Хартата
г) Намеса в правото на зачитане на личния и семейния живот, гарантирано с член 7 от Хартата
д) Обоснованост и пропорционалност на намесата в правото на зачитане на личния и семейния живот, в свободата на изразяване на мнение и на информация и в свободата на сдружаване
е) Нарушение на задължението за професионална тайна между адвоката и неговия клиент по смисъла на член 7 във връзка с член 47 от Хартата
ж) Нарушение на правото на лицата да не се самоуличават по смисъла на член 48 от Хартата
8. Нарушение на ОРЗД и на членове 7 и 8 от Хартата
а) Обработване на лични данни по смисъла на ОРЗД
б) Законосъобразност на обработването на лични данни въз основа на подходящо правно основание
1) Подходящо правно основание за обработването
2) Неточност на оспорвания закон
3) Пропорционалност
9. Междинно заключение
VI. По съдебните разноски
VII. Заключение
I. Въведение
1. С настоящия иск Европейската комисия иска от Съда да установи, че като на 12 декември 2023 г. е приела 2023. évi LXXXVIII. törvény a nemzeti szuverenitás védelméről(2) (Закон № LXXXVIII от 2023 г. за защита на националния суверенитет, наричан по-нататък „оспорваният закон“) в редица аспекти Унгария не е изпълнила задълженията си съгласно правото на Съюза.
2. Спорът се отнася до основния и актуален въпрос как и в каква степен демократично общество може легитимно да се защитава от атаките на чуждестранни субекти, които упражняват неподходящо влияние или осъществяват манипулативни операции за оказване на натиск, като например дезинформация, включително чрез финансова подкрепа, върху вътрешните демократични процеси на вземане на решения, сред които национални избори(3). Именно това е обосновката, която Унгария изтъква като причина за приемането на оспорвания закон, който установява връзка между такова незаконно чуждо вмешателство и заплахите за националния суверенитет. Тя изтъква по‑специално изключителната си компетентност по силата на своя суверенитет, национална идентичност и сигурност по смисъла на член 4, параграф 2 ДЕС да приема и прилага това законодателство. В същото време тя отрича компетентността на Съюза в тази област, както и въздействието на това законодателство върху прилагането и спазването на правото на Съюза.
3. С оспорвания закон се създава Служба за защита на суверенитета (наричана по-нататък „Службата“), която е независима и има за задача да открива дейности, които могат да нарушат или да застрашат този суверенитет. По-специално тя трябва да идентифицира организациите или лицата, чиито дейности, по-конкретно чрез чуждестранна подкрепа, могат да окажат влияние на демократичните процеси и на волята на избирателите. Следователно тези дейности включват обмен на послания и информация, както и свободно изразяване на мнения в рамките на демократичния процес на различни равнища. За да контролира и оценява тези дейности, Службата разполага с широко право на преценка и правомощия за разследване по отношение на съответните организации и лица, чието упражняване не подлежи на съдебен контрол. Освен това Службата е оправомощена да предава информацията и данните, събрани посредством тези правомощия, на компетентните национални органи за предприемане на допълнителни мерки, ако е необходимо и на санкционни мерки. И накрая, Службата има правомощие да публикува резултатите от своите разследвания и годишни доклади, в които излага своята оценка на дейностите, които определя като заплаха за националния суверенитет.
4. Много от правните основания на оспорвания закон, замислени за тази цел, например понятието „дейности с цел постигане на влияние върху демократичния дебат и процесите на вземане на решения в държавата и обществото“(4), са неясни и имат широк обхват. Именно това широко приложно поле е накарало Комисията да разследва съответствието на този закон с правото на Съюза и да предяви настоящия иск. Искът е насочен главно срещу правомощията на Службата.
5. Искът се основава главно на три групи основания или твърдения за нарушения. Така Комисията се позовава, на първо място, на нарушение на разпоредбите на вторичното и първичното право, които уреждат основните свободи, сред които свободното предоставяне на услуги, свободата на установяване и свободното движение на капитали; второ, нарушение на няколко разпоредби от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по‑нататък „Хартата“), и трето, нарушение на някои разпоредби от Общия регламент относно защитата на данните (ОРЗД)(5), разглеждани във връзка с член 8 от Хартата.
II. Правна уредба
А. Правото на Съюза
1. Първичното право
6. Що се отнася до първичното право на Съюза, спорът се отнася до евентуално нарушение от страна на Унгария на основните свободи, предвидени в членове 49, 52, 56, 62, 63 и 65 ДФЕС, както и на основните права, гарантирани с член7 (Зачитане на личния и семейния живот), член 8 (Защита на личните данни), член 11 (Свобода на изразяване на мнение и на информация), член 12 (Свобода на събранията и сдруженията), член 47 (Право на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес) и член 48 от Хартата (Презумпция за невиновност и право на защита). Като главно основание за защита Унгария изтъква по‑специално защитата на своята национална идентичност и сигурност по смисъла на член 4, параграф 2 ДЕС.
2. Вторичното право
а) Директивата за електронната търговия
7. Член 3 от Директива 2000/31/ЕО за електронната търговия(6), озаглавен „Вътрешен пазар“, гласи по-специално:
„ [...]
„2. Държавите членки не могат, по причини, свързани с координираната област, да ограничават свободата на предоставяне на услуги на информационното общество от друга държава членка.
[…]
4. Държавите членки могат да предприемат мерки за дерогиране от параграф 2 по отношение на дадена услуга на информационното общество, ако са изпълнени следните условия:
[…]
б) преди да се предприемат посочените мерки и без да се засягат съдебните процедури, включително предварителните процесуални действия, извършвани в рамките на следствието, държавата членка е:
– помолила държавата членка, посочена в параграф 1, да предприеме мерки, и последната не е предприела такива или предприетите мерки са били недостатъчни,
– нотифицирала Комисията и държавата членка, посочена в параграф 1, за намерението [си] да предприеме такива мерки.
[…]“.
б) Директивата за услугите
8. Член 16, параграф 1, трета алинея от Директива 2006/123/ЕО относно услугите на вътрешния пазар (наричана по-нататък „Директивата за услугите“)(7), озаглавен „Свободно предоставяне на услуги“, гласи по-специално:
„Държавите членки не поставят достъпа до или упражняването на дейност по предоставянето на услуга на тяхна територия, в зависимост от изпълнението на всякакви изисквания, които не са съобразени със следните принципи:
а) недискриминация: изискването не може да дискриминира нито пряко, нито непряко на основание националност, а по отношение на юридическите лица, с оглед на държавата членка, в която са установени;
б) необходимост: изискването трябва да бъде оправдано по съображения, свързани с обществена политика, обществена сигурност, обществено здраве или опазване на околната среда;
в) пропорционалност: изискванията трябва да са подходящи за постигане на преследваната цел и не трябва да надхвърлят необходимото за нейното постигане.“.
9. Съгласно член 19 от Директивата за услугите, озаглавен „Забранени ограничения“:
„Държавите членки не може да налагат на получателите изисквания, които ограничават ползването на услуга, предоставяна от доставчик, установен в друга държава членка, по-специално следните изисквания:
a) задължение да се получи разрешение или да се подаде декларация пред техните компетентни органи;
б) дискриминационни ограничения в предоставянето на финансова помощ по причина на факта, че доставчикът е установен в друга държава членка или на основание разположение на мястото, където се предоставя услугата“.
в) ОРЗД
10. Член 5 от ОРЗД предвижда „[п]ринципите, свързани с обработването на лични данни“.
11. Член 6 от ОРЗД урежда „[з]аконосъобразността на обработването“.
Б. Националното право
1. Законът за защита на националния суверенитет
12. От преамбюла на оспорвания закон е видно, че „[с]уверенитетът на Унгария все по-често е обект на незаконосъобразни атаки, включително на „явни опити за вмешателство“ от страна на чуждестранни организации и лица, които се опитват да отстояват собствените си интереси в ущърб по‑специално на интересите на Унгария. Като пример се споменава опит за оказване на влияние върху предизборната кампания през 2022 г. чрез пряко чуждестранно финансиране, тъй като самият кандидат на опозицията за министър-председател е заявил, че опозицията е „получила милиони американски долари от Съединените американски щати“. Така през пролетта на 2022 г. обединената опозиция заобиколила забраната политическите партии да приемат подкрепа, предоставена от чужбина, „като използва средства от чужбина чрез своите организации на гражданското общество, упражняващи политическа дейност, и чрез търговски дружества“. Освен това суверенитетът на Унгария, както и националната сигурност биха били нарушени, ако политическата власт попадне в ръцете на лица или организации, зависими от чужда власт, чуждестранна организация или лице. Следователно целта на оспорвания закон била „да се гарантира демократичният дебат и прозрачността на процеса на вземане на решения от държавата и обществото, да се направят обществено достояние опитите за чуждо вмешателство и да се предотвратят подобни опити за чуждо вмешателство“. Поради тази причина било „необходимо да се създаде независим орган, който да разследва тези опити и да налага наказателни санкции за използването на чуждестранна подкрепа в контекста на избори“.
13. Член 1 от оспорвания закон гласи:
„1. Службата е независим орган на държавната администрация, създаден по силата на член R, параграф 4 от Magyarország Alaptörvénye [Основен закон на Унгария] с цел защита на конституционната идентичност, който функционира съгласно предвидените в настоящия закон условия и извършва дейности по анализ, оценка, предлагане и разследване.
2. Службата е независима, подчинена е единствено на законовите разпоредби, не получава инструкции от никое друго лице или орган и изпълнява задачите си независимо от който и да е друг орган и е защитена от всякакво влияние от страна на която и да е друга институция, орган, политическа партия, дружество, асоциация, юридическо лице или физическо лице. Задачите на Службата могат да ѝ бъдат възлагани единствено със закон.
[...]“
14. Член 2 от оспорвания закон предвижда по-специално:
„В рамките на своите дейности по анализ, оценка и предложение Службата:
a) разработва и прилага методология за оценка на риска за суверенитета;
b) анализира зачитането на националния суверенитет, като оценява информацията и данните, получени от разследваните организации, държавните и местните органи и други организации или лица, за които се отнася даден(о дело) случай;
[…]
e) изготвя годишен доклад относно националния суверенитет;
[...]“
15. Член 3 от оспорвания закон гласи по-специално:
„В рамките на разследващата си функция Службата:
a) разкрива и разследва
aa) дейности по представителство на интереси, с изключение на дипломатически и външни представителства и организации, представляващи професионални интереси,
ab) дейности по манипулиране на информацията и дезинформация,
ac) дейности с цел постигане на влияние върху демократичния дебат и процеса на вземане на решения на държавата и обществото, включително дейности с цел постигане на влияние върху процеса на вземане на решения от лица, упражняващи публични правомощия,
провеждани в интерес на други държави, както и на чуждестранни органи, организации и физически лица, независимо от правния им статут,
ако могат да нарушат или да застрашат суверенитета на Унгария;
b) идентифицира и разследва организации, чиито дейности, извършвани с подкрепа, предоставена от чужбина, могат да окажат влияние върху резултата от изборите;
c) идентифицира и разследва организации, които извършват дейности с цел постигане на влияние върху волята на гласоподавателите с подкрепа, предоставена от чужбина, или които подкрепят такива дейности“.
16. Съгласно член 6 от оспорвания закон:
„1. Службата разследва отделни случаи, свързани с възложените ѝ задачи по силата на член 3, и публикува на своя уебсайт резултатите от проведените разследвания, който съдържа фактите, установени в хода на разследванията, констатациите, направени въз основа на тях, и изводите, които прави въз основа на тях.
2. Службата изготвя годишен доклад относно националния суверенитет във връзка със задачите си по член 3, който съдържа следните елементи:
a) анализ на правната уредба за националния суверенитет, ефективността на прилагането на тази уредба, проблемите, които възникват при нейното изпълнение и прилагане, както и законодателната и административната практика;
b) оценка на риска за суверенитета въз основа на методологията за оценка на риска за суверенитета, за определяне на рисковете и проблемите, които трябва да бъдат решени във връзка с националния суверенитет, наличните средства за разрешаването им, пропуските при третирането на тези рискове и проблеми и решенията за тяхното преодоляване;
c) препоръки към органите, които имат задачи и правомощия;
d) оценка на начина, по който предишните доклади и препоръки са били взети предвид от органите, които имат задачи и правомощия;
e) резюме на дейностите и функционирането на Службата през предходната година.
3. Годишният доклад за националния суверенитет за предходната календарна година се публикува на уебсайта на Службата не по‑късно от 30 юни всяка година.
4. Заедно с публикуването на доклада, Службата предава за сведение годишния доклад относно суверенитета на Постоянната комисия по национална сигурност на Националното събрание и на правителството.
5. В срок от три месеца след публикуването на годишния доклад относно националния суверенитет правителството съобщава в отговора си на Службата последващите действия, които възнамерява да предприеме във връзка със заключенията от годишния доклад относно националния суверенитет.
6. Докладът на Службата, оповестен публично в съответствие с параграфи 1 и 3, не съдържа лични данни, класифицирана информация, защитени по закон тайни или тайни, свързани със заемането на длъжност, с изключение на лични данни, които са от обществен интерес.
7. Докладът на Службата, оповестен публично в съответствие с параграфи 1 и 3, не подлежи на обжалване.
8. Преди публикуването на посоченият в параграфи 1 и 3 доклад Службата предава заключенията от разследванията (си) на организациите, чиито дейности, въз основа на проведеното разследване, обосновават посочването на тези организации в публичния доклад на Службата. Организацията, която е обект на разследването, може да представи становище по заключенията на Службата в срок от петнадесет дни от тяхното съобщаване. Службата отговаря писмено на становището в срок от тридесет дни от получаването му. Службата е длъжна да посочи мотивирано защо не приема да вземе предвид становището“.
17. В глава 3, озаглавена „Процедура по разследване на Службата [...]“, член 7 от оспорвания закон предвижда по-специално:
„1. В рамките на разследването по член 3 Службата може да поиска информация и данни от организацията, обект на разследването, в съответствие с член 8.
2. В рамките на провежданите разследвания Службата може да поиска информация и данни от всеки орган на държавата или органите на местно самоуправление, за които се отнася конкретното дело, както и от всяка друга организация или лице, за които се отнася случаят, в съответствие с член 8.
3. Организацията, обект на разследването, както и държавният орган или органите на местната власт, организацията или лицето, до които е отправено искане от Бюрото (наричани по-нататък заедно „лицата, задължени да съдействат“), са длъжни да предприемат действия в рамките на срока, определен от Службата. Този срок не може да бъде по-малко от петнадесет дни от датата на искането.
4. Ако лицето, от което се изисква да съдейства, не изпълни или изпълни със закъснение задължението си за съдействие без основателна причина, Службата взема предвид това в рамките на своето разследване и специално посочва това в годишния си доклад.
[...]“
18. Член 8 от оспорвания закон гласи:
1. В рамките на процедурата по разследване, която провежда съгласно настоящата глава, Службата, под формата на акт, който има доказателствена стойност, в съответствие със закона,
a) може да се запознае с всички данни, които могат да бъдат свързани с предмета на разследването и които са управлявани от организацията, обект на разследването, и от държавния орган или от органите на местната власт, за които се отнася случаят, да прави копия от тях, да разглежда всички документи от това естество, включително документите, съхранявани на електронен носител, и да иска копия от тях;
b) може да поиска писмени или устни разяснения от организацията, обект на разследването, от всеки служител на организацията, обект на разследването, или от органа на държавата или органите на местната власт, за които се отнася даден случай;
c) може да поиска писмени или устни разяснения от организации или лица, които могат да бъдат свързани с предмета на разследването, и може също така да поиска копия от всички данни или документи, включително от документите, съхранявани на електронен носител, които могат да бъдат свързани с предмета на разследването.
2. Процедурата по разследване на Службата съгласно настоящата глава не представлява процедура на административния орган и не може да се водят административни спорове във връзка с дейността на Службата съгласно настоящата глава“.
19. Съгласно член 9, параграф 1 от оспорвания закон:
„За дейностите по членове 7 и 8 Службата надлежно прилага член 27, параграфи 1 и 3 от az Alapvető jogok biztosáról szóló 2011. évi CXI. törvény (Закон CXI от 2011 г. относно комисаря по основните права, наричан по-нататък „Законът относно комисаря по основните права“)“.
20. Член 11 от оспорвания закон предвижда:
„Ако Службата установи факти или обстоятелства, които могат да доведат до започването или провеждането на производство за установяване на нарушение, наказателно производство, административно или друго производство, тя информира органа, оправомощен да проведе това производство, за фактите и информацията, които са ѝ станали известни“.
21. Член 12 от оспорвания закон гласи:
„Председателят на Службата може да покани постоянната комисия по национална сигурност на Националното събрание да разгледа доклада, посочен в член 6, параграф 1, и да изслуша ръководителя на организацията, обект на разследването, в следните случаи:
a) организацията, обект на разследването, не предоставя информация в срока, предвиден в член 7, параграф 3, или
b) естеството и тежестта на делото го обосновават“.
22. С член 32 от оспорвания закон в Büntető Törvénykönyvről szóló 2012 C. törvény(8) (Закон № C от 2012 г. за Наказателния кодекс, наричан по-нататък „Наказателният кодекс“) се въвежда член 350/A, озаглавен „Неправомерно влияние върху волята на избирателите“ и се изменя член 459, параграф 1 от Наказателния кодекс, като се въвежда определение на понятието „забранена чуждестранна подкрепа“.
23. С член 33 от оспорвания закон се въвеждат или изменят редица разпоредби от a választási eljárásról szóló 2013. évi XXXVI. törvény(9) (Закон № XXXVI от 2013 г. за избирателната процедура, наричан по-нататък „Законът за избирателната процедура“), сред които определение на понятието „чуждестранна подкрепа“.
2. Други приложими закони
24. Спорът се отнася и до прилагането на член 167 от a büntetőeljárásról szóló 2017. évi XC. törvény(10) (Закон № XC от 2017 г. — Наказателнопроцесуален кодекс, наричан по-нататък „Наказателнопроцесуален кодекс“) относно свободното използване на доказателства; член 27, параграф 3 от az alapvető jogok biztosáról szóló 2011. évi CXI. törvény(11) (Закон № CXI от 2011 г. относно комисаря по основните права, наричан по-нататък „Законът относно комисаря по основните права“); член 2, параграф 1 от az információs önrendelkezési jogról és az információszabadságról szóló 2011. évi CXII. törvény(12) (Закон № CXII от 2011 г. за самоопределянето в областта на информацията и свободата на информация, наричан по-нататък „Законът за информацията“), както и членове 9 и 13 от az ügyvédi tevékenységről szóló 2017. évi LXXVIII. törvény az ügyvédi(13) (Закон № LXXVIII от 2017 г. за адвокатурата, наричан по-нататък „Законът за адвокатурата“).
III. Досъдебната процедура
25. На 7 февруари 2024 г. изпраща на Унгария официално уведомително писмо, в което посочва, че оспорваният закон нарушава по-специално ценностите на Съюза (член 2 ДЕС), принципът на представителната демокрация (член 10 ДЕС), правото на гласуване в изборите за Европейски парламент (член 14, параграф 3 ДЕС), правото на гласуване на общинските избори (член 22 ДФЕС), основните свободи (членове 49, 56 и 63 ДФЕС), зачитането на личния и семейния живот (член 7 от Хартата), защитата на личните данни (член 8 от Хартата), свободата на изразяване на мнение и на информация (член 11 от Хартата), свободата на събранията и сдруженията (член 12 от Хартата), активното и пасивното избирателно право в изборите за Европейски парламент (член 39 от Хартата), активното и пасивното избирателно право в общински избори (член 40 от Хартата), правото на ефективни правни средства за защита и правото на адвокатска тайна (член 7 във връзка с член 47 от Хартата), правото на лицата да не се самоуличават (член 48 от Хартата), свободата на аудио-визуалните медийни услуги (член 3 от Директива 2010/13/ЕС за аудио-визуалните медийни услуги(14)), свободното движение на услуги на информационното общество (член 3 от Директивата за електронната търговия), свободното предоставяне на услуги и свободата на установяване, гарантирани в членове 14, 16 и 19 от Директивата относно услугите на вътрешния пазар, както и редица разпоредби от ОРЗД.
26. На 11 април 2024 г. Унгария представя отговор на официалното уведомително писмо и оспорва основателността на съдържащите се в него преценки.
27. На 23 май 2024 г. Комисията изпраща на Унгария мотивирано становище на основание член 258 ДФЕС, в което тя приема по същество, че редица разпоредби на оспорвания закон, свързани главно с правомощията на създадената с този закон Служба нарушават членове 49, 56 и 63 ДФЕС, членове 7, 8, 11, 12, 47 и 48 от Хартата, член 3 от Директивата за аудио-визуалните медийни услуги, член 3 от Директивата за електронната търговия, членове 14, 16 и 19 от Директивата относно услугите, както и членове 5, 6, 9 и 10 от ОРЗД. Комисията обаче окончателно се отказва да упреква Унгария в нарушение на ценностите на Съюза, и по-специално на демокрацията, както и на активното и пасивното избирателно право (член 2, член 10 и член 14, параграф 3 ДЕС, член 22 ДФЕС и членове 39 и 40 от Хартата).
28. На 31 юли 2024 г. Унгария отговаря на мотивираното становище и оспорва основателността на съдържащите се в него твърдения за нарушение.
IV. Исканията на страните и производството пред Съда
29. С акт, подаден в секретариата на Съда на 4 декември 2024 г., Комисията предявява настоящия иск.
30. С молба, подадена в секретариата на Съда същия ден, Комисията прави искане пред Съда за разглеждане на делото по реда на бързото производство, предвидено в член 23а от Статута на Съда на Европейския съюз и в член 133 от Процедурния правилник на Съда.
31. С определение на председателя на Съда от 12 февруари 2025 г. се допуска разглеждане на делото по реда на бързото производство.
32. Парламентът, Кралство Белгия, Чешката република, Кралство Дания, Федерална република Германия, Република Естония, Ирландия, Кралство Испания, Република Литва, Великото херцогство Люксембург, Кралство Нидерландия, Република Полша, Португалската република, Република Финландия, Кралство Швеция и Кралство Норвегия са допуснати да встъпят в производството в подкрепа на исканията на Комисията.
33. Комисията, подпомагана от встъпилите страни, иска от Съда:
– да установи, че като е приела оспорвания закон, Унгария е нарушила членове 49, 56 и 63 ДФЕС, член 3 от Директивата за електронната търговия, членове 14, 16 и 19 от Директивата за услугите, членове 7, 8, 11, 12, 47 и 48 от Хартата, както и членове 5, 6, 9 и 10 от ОРЗД,
– да осъди Унгария да заплати съдебните разноски.
34. Унгария иска от Съда:
– да отхвърли иска,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
35. На 16 септември 2025 г. се проведе съдебно заседание, на което страните и встъпилите страни представиха устни становища и отговориха на въпросите на Съда.
V. Анализ
36. Тъй като някои от встъпилите страни изтъкват допълнителни основания спрямо изтъкнатите от Комисията в иска, на първо място следва да се прецени тяхната допустимост (раздел А).
37. На второ място, следва да се разгледат възраженията, изведени от липсата на компетентност на Съюза в областта на защитата на националния суверенитет, включително компетентността на Съда да разгледа настоящия иск (раздел Б). От една страна, ще разгледам основателността на основния и хоризонтален довод на Унгария, че липсата на компетентност на Съюза произтича от задължението му по член 4, параграф 2 ДЕС да зачита по-специално националната идентичност и сигурност (т. 1). От друга страна, следва да се разгледа вторият хоризонтален довод на Унгария, че оспорваният закон не урежда икономическите дейности, по-специално тези, които са свързани с упражняването на основните свободи, и следователно попада извън приложното поле на правото на Съюза (т. 2).
38. На трето място (раздел В), ще преценя дали е налице нарушение на съответните разпоредби на първичното и вторичното право, които уреждат основните свободи (т. 1—6), на Хартата (т. 7) и на ОРЗД във връзка с член 8 от Хартата (т. 8).
А. По допустимостта на допълнителните основания
39. В подкрепа на изтъкнатите от Комисията искания и основания Парламентът, подкрепян от Република Литва, Кралство Белгия, Португалската република и отчасти Чешката република, иска от Съда да приеме също, че като е приела оспорвания закон Унгария е нарушила по-специално ценностите на Съюза (член 2 ДЕС) и правото на ефективни правни средства за защита (член 47 от Хартата).
40. Налага се изводът, че искането да се изтъкне и прецени евентуално нарушение от страна на Унгария на ценностите на Съюза по смисъла на член 2 ДЕС(15) е недопустимо. При липсата на твърдение за нарушение, формулирано в този смисъл в исковата молба, такова основание не е част от предмета на спора, нито може да бъде разгледано служебно от Съда. Както следва от точки 25—33 от настоящото заключение, Комисията не запазва първоначалното си становище, изложено в официалното уведомително писмо, че Унгария е нарушила член 2 ДЕС, а се е отказала от него в мотивираното си становище. Обхватът на последното обаче се определя по същество от предмета на предявения иск за установяване на неизпълнение на задължения(16).
41. Всъщност съгласно член 40, четвърта алинея от Статута на Съда на Европейския съюз във връзка с член 129, параграф 1, първо изречение от Процедурния правилник исканията в молбата за встъпване се са ограничени до подпомагане по отношение на исканията на една от страните. Освен това съгласно член 129, параграф 3 от Процедурния правилник встъпилата страна е обвързана от етапа, на който се намира производството към момента на нейното встъпване. Следователно тя не може да изтъква нови основания, различни от изложените от ищеца(17).
42. В това отношение Парламентът няма основание да се позовава на решение от 5 юни 2023 г., Комисия/Полша (Независимост и личен живот на съдиите)(18), за да обоснове разглеждането от Съда на евентуално нарушение на член 2 ДЕС. В това решение не се разглежда въпросът относно такова отделно основание, а само — инцидентно — относно връзката на член 2 ДЕС с член 19 ДЕС, доколкото той конкретизира правовата държава като ценност(19). В настоящия случай обаче Комисията не се позовава на нарушение на друга разпоредба от Договора за ЕС, която има подобна връзка с член 2 ДЕС.
43. Освен това част от контекста на спора не е твърдяното нарушение на принципите на представителната демокрация (член 10 ДЕС) и на недопускане на дискриминация, основана на гражданство (член 18, първа алинея ДФЕС), изтъкнато по‑специално от Република Литва, както и нарушението на правото на гражданство на Съюза и на активното и пасивното избирателно право (член 20, параграф 2 ДФЕС и член 22 ДФЕС), на което се позовава Федерална република Германия в съдебното заседание. Поради това тези основания също трябва да се обявят за недопустими.
44. Тъй като обаче Европейският парламент, Чешката република и Република Литва изтъкват нарушение на правото на ефективни правни средства за защита, закрепено в член 47 от Хартата, това твърдение за нарушение е допустимо, доколкото цели да подкрепи исканията и твърденията за нарушения на Комисията. Всъщност такова нарушение е посочено изрично в първото искане в исковата молба (вж. точка 33 от настоящото заключение) и е предмет на твърдението за нарушение на професионалната тайна между адвоката и неговия клиент (член 7 във връзка с член 47 от Хартата).
Б. По възраженията, изведени от липсата на компетентност на Съюза и на Съда
45. Унгария оспорва всички изтъкнати от Комисията основания и твърдения за нарушение по-специално с оглед на нейната национална идентичност и сигурност по смисъла на член 4, параграф 2 ДЕС, както и на изключителната ѝ компетентност да приема законодателство, целящо да защити суверенитета ѝ. От това следвало, че оспорваният закон не попада както в обхвата на правото на Съюза, така и е извън компетентността му. Всъщност според Унгария защитните мерки, приети по силата на този закон, се отнасят само до дейностите, които могат да застрашат или да нарушат суверенитета ѝ, упражнявани от съответните лица или организации, а не до икономическите дейности, които те могат законно да упражняват по силата на основните свободи или на съответното вторично право на Съюза.
46. Най-напред ще разгледам основния довод на Унгария, че нейният суверенитет се ползва с широка защита срещу намеса от страна на Съюза по силата по-специално на член 4, параграф 2 ДЕС. Тази разпоредба изключвала националните разпоредби, които защитават суверенитета на държавите членки, както и контролът на органите, така и прилагането на нормите на правото на Съюза (по този въпрос вж. т. 1). На второ място ще разгледам дали в съответствие с основанията и твърденията за нарушения на Комисията по-специално членове 3, 6, 7 и 12 от оспорвания закон (наричани по-нататък „спорните разпоредби“), които се отнасят до дейностите, които могат да бъдат предмет на правомощията на Службата за разследване, оценка и оповестяване, могат да засегнат прилагането на нормите на правото на Съюза (по този въпрос вж. т. 2). На трето място, ще разгледам евентуалния преждевременен характер на настоящия иск (по този въпрос вж. т. 3).
1. По възражението, изведено от липсата на компетентност на Съюза относно разпоредбите за защита на националния суверенитет
47. Член 4, параграф 2 ДЕС изисква Съюзът да зачита по‑специално националната идентичност и сигурност на държавите членки.
48. Тъй като тези елементи са неразделна част от националния суверенитет, Унгария по същество прави извода, от една страна, че тази разпоредба защитава държавите членки от намеса в суверенитета им от страна на Съюза, като му налага ограничения при упражняването на неговите правомощия. От друга страна, Унгария счита, че съгласно членове 4 и 5 ДЕС (които предвиждат по-специално принципа на предоставена компетентност и принципа на субсидиарност) държавите членки разполагат с изключителна компетентност да приемат законодателни актове с цел защита на националния си суверенитет.
49. Според мен обаче е очевидно, че държава членка не може да не може да избегне прилагането и спазването на правото на Съюза, като се позове единствено на член 4, параграф 2 ДЕС с цел защита на своята идентичност, сигурност или национален суверенитет(20). Това е още по-малко възможно, когато предприетите от нея защитни мерки са от естество да имат последици за прилагането на правните норми на Съюза, които са приети въз основа на компетентност, макар и споделена, предоставена на Съюза.
50. В случая обаче, както изтъква Комисията, спорните разпоредби и мерките, които могат да бъдат приети на основание на тях, могат да засегнат редица правни норми на Съюза, при чието приемане предоставената на Съюза компетентност произтича по‑специално от членове 53 и 62 ДФЕС (директиви за координиране на законодателствата в областта на свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги), от член 115 ДФЕС (сближаване на законодателствата, които имат пряко отражение върху създаването или функционирането на вътрешния пазар) и от член 16 ДФЕС (защита на личните данни).
51. В това отношение Унгария няма основание да твърди, че обхванатите от оспорвания закон дейности са само тези, целящи да изложат на риск националния суверенитет, и че поради това дейности, защитени от правото на Съюза, a priori са изключени от приложното поле на този закон. Всъщност Службата може да установи наличието на такава твърдяна нелегитимна цел на разглежданата дейност едва след приключване на разследването си. Следователно тя не е в състояние да предотврати започването на разследване и срещу икономически дейности, които попадат в обхвата на упражняването на основните свободи. Това важи в още по-голяма степен, тъй като изглежда невъзможно от самото начало да се направи ясно и точно разграничение между законни или незаконни дейности в този смисъл, по-специално когато те са част от неделимо комплексно поведение.
52. Следователно направеното от Унгария разграничение между дейности, преследващи нелегитимни цели по смисъла на оспорвания закон, и дейности, защитени от основните свободи на Съюза, е неприложимо.
53. Ето защо възражението за липса на компетентност, изведено от член 4, параграф 2 ДЕС, трябва да се отхвърли като неоснователно.
2. По възражението за липса на компетентност, изведено от липсата на последици за прилагането на правото на Съюза
54. Според Унгария спорните разпоредби и приетите въз основа на тях мерки не могат да ограничат основните свободи или да засягат прилагането на правните норми на Съюза. От една страна, тези разпоредби и мерки няма да имат за цел да регулират икономическите дейности на пазарните оператори, а единствено да защитят националния суверенитет от незаконно чуждо вмешателство(21). От друга страна, при липса на императивен правно обвързващ характер или санкции, въпросните мерки не биха могли да нанесат вреда на физическите лица или да нарушат правата им, гарантирани от правния ред на Съюза.
55. Според мен това възражение не може да бъде прието.
56. Несъмнено по-специално понятията за дейности по представителство на интереси, манипулиране на информацията и дезинформация и дейности с цел постигане на влияние върху демократичния дебат и процесите на вземане на решения от държавата и обществото по смисъла на член 3 от оспорвания закон, както и правомощията на Службата по членове 6, 7, 8 и 12 от този закон на пръв поглед се отнасят по-скоро до политически, отколкото до икономически дейности.
57. Тези разпоредби обаче могат да повлияят на упражняването на трансгранични икономически дейности, които попадат в приложното поле на основните свободи.
58. Това се дължи по-специално на неопределеността на понятията „дейности“, провеждани в интерес на други държави, както и на чуждестранни органи, организации и физически лица, съдържащи се в член 3 от оспорвания закон, които могат да бъдат разследвани от Службата. Тя разполага с широка свобода на преценка за започване на разследване в това отношение, без упражняването на това правомощие да е било предмет на административен или съдебен контрол(22). Съгласно членове 7 и 8 от този закон Службата има правомощие да приема мерки за разследване по отношение на множество организации и лица, чиито различни дейности, включително икономически, могат да нарушат или застрашат суверенитета на Унгария. Всъщност тези организации или лица могат да осъществяват дейност в различни сектори, по-специално в медийния, информационния и комуникационния сектор, които поне отчасти се уреждат от правото на Съюза.
59. Така предполагаеми „дейности по манипулиране на информацията и дезинформация“ по смисъла на член 3, буква а), подточка ab) от оспорвания закон могат да бъдат дейности на доставчици на информационни или комуникационни услуги срещу заплащане, като образователни, културни, аудиовизуални или медийни услуги, предоставяни срещу възнаграждение, и следователно да имат икономически характер(23). Също така всяко изразяване на становище, съобщаване или предоставяне на информация срещу възнаграждение с цел да се допринесе за обществения дебат по въпроси от общ интерес или в рамките на публичен форум, когато са свързани с демократичния дебат, държавните и обществените процеси на вземане на решения или изборите, може да се квалифицира като дейност, посочена в член 3, буква а), подточка ac), букви b) или c) от този закон („дейности с цел постигане на влияние върху демократичния дебат и процесите на вземане на решения на държавата и обществото“ и „дейности […] с подкрепа, предоставена от чужбина“, които могат да „окажат влияние върху резултата от изборите“ или „с цел да повлияят на волята на избирателите“)(24).
60. Следователно с оглед на широкото разбиране „дейности“, провеждани в интерес на други държави, както и на чуждестранни органи, организации и физически лица по смисъла на член 3 от оспорвания закон по необходимост могат да включват трансгранични икономически сделки.
61. Ето защо спорните разпоредби могат да засегнат упражняването на основните свободи.
62. Поради това трябва да се отхвърли доводът на Унгария, че оспорваният закон не попада в приложното поле на основните свободи, тъй като цели единствено да защити националния суверенитет от неикономически дейности.
3. По твърдения преждевременен характер на иска поради липса на достатъчно правно действие
63. Освен това Унгария не може да твърди, че оспорваният закон, и по-специално процедурите и актовете на Службата, не могат да породят задължителни от правна гледна точка последици, които могат да засегнат основните свободи, защитени от правото на Съюза, или че тези последици са само незначителни и несигурни(25). Всъщност, правомощията за разследване на Службата и съответното задължение за съдействие за съответните икономически оператори целят конкретно да контролират и регулират поведението им.
64. В това отношение следва да се подчертае, че предвидените в членове 7 и 8 от оспорвания закон действия по разследване са правно обвързващи за съответните организации и лица, и по-специално за тези, които са обект на разследване. Това е достатъчно, за да се констатира, че тези мерки могат да засегнат основните свободи(26), без да е необходимо разглежданото законодателство да предвижда санкции в случай на неизпълнение на произтичащите от тези мерки задължения. Поради това, противно на твърденията на Унгария, правомощията и процедурите на Службата не са сравними с тези на Европейския омбудсман съгласно член 228 ДФЕС, а по-скоро с тези на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) по Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013(27). Всъщност разследванията на Европейския омбудсман се отнасят само до случаи на лошо администриране в институциите, органите или службите на Съюза(28) и не предвиждат приемането на правно обвързващи мерки за разследване по отношение на физически лица.
65. С оглед на изложените по-горе съображения Унгария също не може да критикува твърдения преждевременен характер на настоящия иск.
66. Когато евентуалното наличие на неизпълнение от държава членка произтича от приемането на законодателство, чието наличие и прилагане не се оспорват, Комисията изпълнява задълженията си във връзка с доказателствената тежест, за да установи наличието на такова неизпълнение чрез правен анализ на съответните законодателни разпоредби(29). Този анализ на Комисията е предмет на разглеждането по същество на иска по-долу.
67. Следователно възраженията за липса на компетентност трябва да бъдат отхвърлени.
В. По същество
68. С първото основание Комисията, подкрепяна от встъпилите страни, поддържа, че въведените със спорните разпоредби изисквания противоречат по-специално на принципите на недопускане на дискриминация и на пропорционалност (членове 14, 16 и 19 от Директивата за услугите), както и принципът на страната на произход (член 3, параграф 2 от Директивата за електронната търговия).
1. Нарушение на свободното предоставяне на услуги, гарантирано с член 16 от Директивата за услугите
а) Приложно поле
69. Съгласно член 4, точка 1) във връзка с член 2, параграф 1 Директивата за услугите се прилага за всяка стопанска дейност, извършвана от самостоятелно заето лице и обичайно осъществявана срещу възнаграждение от доставчик, установен в държава членка.
70. При липса на ясно и точно определение в оспорвания закон на естеството или обхвата на дейностите, които могат да бъдат разследвани (вж. точки 58 и 59 от настоящото заключение), Службата би могла да разследва дейности на доставчиците на консултантски услуги, услуги по представителство на интереси, лобиране, връзки с обществеността, медии (включително действия по разследване), рекламни, образователни или културни услуги, които обикновено предлагат услугите си срещу възнаграждение.
71. Само по себе си обстоятелството, че член 3 от оспорвания закон обхваща някои неплатени дейности, включително тези на организации с нестопанска цел, които не се квалифицират като предоставяне на услуги, не означава, че всички спорни разпоредби са изключени от обхвата на Директивата за услугите(30).
72. При това положение дейностите, посочени в член 3 от оспорвания закон, могат да попадат в приложното поле на член 16, параграф 1, първа алинея във връзка с член 2, параграф 1 и член 4, точка 1) от Директивата за услугите.
б) Изисквания, въведени с оспорвания закон
73. Член 16, параграф 1, трета алинея от Директивата за услугите забранява налагането на дискриминационни и непропорционални изисквания на доставчиците на услуги от други държави членки.
74. Съгласно член 4, точка 7 от тази директива такива изисквания се определят като „всяко задължение, забрана, условие или ограничение, предвидено в закон, подзаконов акт или административна разпоредба на държава членка“.
75. Задължението за съдействие, наложено на разследваните лица или организации на основание член 7 във връзка с членове 8, 11 и 12 от оспорвания закон, трябва да се квалифицира като изискване в този смисъл.
76. Всъщност съгласно член 7, параграф 3 от оспорвания закон „организацията“ или „лицето“, до която/което Службата отправя искане за предоставяне на информация, е длъжна/длъжно да го изпълни в определения срок, поради което изрично се посочват „лицата, които са длъжни да съдействат“. Противно на поддържаното от Унгария, такова задължение за предоставяне на информация на Службата представлява изискване(31), дори неспазването му да не води до никакви непосредствени неблагоприятни правни последици или санкции(32).
77. По силата на задължението си за съдействие съответните частни юридически или физически лица са длъжни съгласно член 8, параграф 1, буква а) от оспорвания закон да предоставят на Службата за проверка не само всички данни, които могат да бъдат свързани с предмета на разследването, но и всички съответни документи, включително съхраняваните на електронни носители, и да ѝ предоставят копия от тях. Също така съгласно член 8, параграф 1, буква b) от този закон Службата е оправомощена да „иска писмени или устни разяснения от всеки член на персонала на организацията“, за която се отнася разследването. Освен това съгласно член 8, параграф 1, буква c) от посочения закон Службата може да поиска такива разяснения „от всяка организация или лице, което може да бъде свързано с предмета на разследването“, т.е. от организации или трети лица, както и „да поиска от тях копия от всички данни или документи, включително документи, съхранявани на електронен носител, които могат да бъдат свързани с предмета на разследването“.
78. Освен това липсата на съдействие от страна на организация, до която е отправено искане за предоставяне на информация от Службата съгласно член 7, параграф 3 и член 8, параграф 1 от оспорвания закон, може да накара нейния председател да сезира парламентарната комисия по национална сигурност по силата на член 12, буква а) от този закон, за да изслуша комисията „ръководителя на организацията, обект на разследването“. Произтичащото от това задължение за явяване пред тази комисия трябва да се квалифицира и като изискване („условие или ограничение“) по смисъла на член 4, точка 7 от Директивата за услугите, като се имат предвид правомощията, с които разполага посочената комисия(33).
79. Освен това самата възможност за сезиране на парламентарната комисия по национална сигурност може да подтикне съответната организация да изпълни задължението си за съдействие по отношение на Службата. Същото се отнася и за евентуалното упражняване на правомощието на Службата да взима предвид отказа или необоснованото закъснение за съдействие и да го посочи специално в годишния си доклад в съответствие с член 7, параграф 4 от този закон, тъй като дадена организация може да предпочете да сътрудничи, за да не бъде публично изложена на упрек за неоказване на съдействие.
80. Накрая, член 11 от оспорвания закон оправомощава Службата да предава на компетентните органи факти и информация, събрани посредством нейните правомощия за разследване, когато прецени, че тези факти или информация могат да доведат по-специално до започване на производство за установяване на нарушение или на наказателно производство. Възможността за разследване на Службата във връзка с дейности по предоставяне на услуги, за които би могло да се счита, че застрашават суверенитета на Унгария, и за предаване на събраните доказателства на компетентен орган, оправомощен да образува наказателно производство, обаче също представлява изискване („условие или ограничение“) по смисъла на член 4, точка 7 от Директивата за услугите. Всъщност подобно изискване може да възпре доставчик да предоставя услугите си в Унгария. Същото се отнася и за публикуването на резултатите от разследването на Службата, включително в годишния доклад по член 6, параграфи 1 и 3 от оспорвания закон, в който се отправят упреци в този смисъл към доставчик на услуги.
81. Следователно правомощията на Службата по член 7 във връзка с членове 8, 11 и 12 от оспорвания закон и съответните задължения за съдействие, наложени на разследваните лица или организации, трябва да се квалифицират като изисквания по смисъла на член 16, параграф 1, трета алинея във връзка с член 4, точка 7 от Директивата за услугите. Тези изисквания могат да затруднят или да направят по-малко привлекателна дейността на доставчик, установен в друга държава членка, в която той законно предлага аналогични услуги.
в) Изискванията, въведени с оспорвания закон, не са общи административни ограничения
82. В това отношение Унгария възразява, че спорните разпоредби не уреждат конкретно дейността по предоставяне на услуги или упражняването ѝ, нито налагат изисквания в областта на достъпа до такава дейност, а се отнасят само до действия, които могат да засегнат националния суверенитет.
83. Съгласно съображение 9 от Директивата за услугите по‑специално тя „се прилага само спрямо изисквания, които касаят достъпа до или упражняването на дейност по предоставянето на услуга“. В този смисъл „тя не се прилага за изисквания [...], които не регулират или не влияят по специфичен начин на дейности по оказването на услуги, но трябва да бъдат спазвани от доставчиците в хода на тяхната икономическа дейност, по същия начин, по който и от частни лица“. Това съображение потвърждава, че тази директива няма за цел да премахне общи административни изисквания, приложими за всяко физическо лице, включително за лице, което не извършва стопанска дейност. С други думи, подобно общоприложимо изискване не може да се квалифицира като забранено изискване по смисъла на член 4, точка 7 от посочената директива(34).
84. Считам обаче, че въведените със спорните разпоредби изисквания нямат характер на такива общи административни тежести, които засягат доставчиците на услуги по същия начин, както всяко друго лице, действащо в лично качество. Несъмнено в оспорвания закон не се уточнява по-голямата част от съответните дейности, за да бъдат разбрани общо, по-специално в зависимост от предполагаемите им вредни последици за националния суверенитет. Всички посочени в член 3 от нея дейности обаче могат в по-голяма степен да доведат до такива последици, когато тези дейности произхождат от лица или организации, осъществяващи постоянна дейност в сектора на услугите, сред които са информационната и комуникационната дейност. Всъщност дори повтарящите се или мотивирани становища на частноправен субект, например в социалните медии, могат в по‑малка степен да доведат до такива последици.
85. Това се отнася за „дейности по манипулиране на информацията и дезинформация“ и за „дейности с цел постигане на влияние върху демократичния дебат и процесите на вземане на решения на държавата и обществото“, посочени в член 3, букви a), подточки ab) и ac) от оспорвания закон. В това отношение доставчик на информационни и комуникационни услуги по принцип разполага с по-големи възможности за разпространение и с по-широка аудитория или аудитория от частноправни субекти. Такъв би бил по-специално случаят на проучвания и публикации на доставчици на разследващи медийни услуги с предмет разкриване и критика на случаи на лошо администриране, непрозрачност или корупция в политическите или държавните среди. С оглед на широкото право на преценка на Службата подобни изследвания и публикации са изложени на по-голям риск да бъдат квалифицирани като актове, които застрашават или нарушават суверенитета(35).
86. Освен това дейностите, които попадат в приложното поле на член 3, букви b) и c) от оспорвания закон („дейности [...] с подкрепа, предоставена от чужбина“, които могат „да окажат влияние върху резултата от изборите“ или „с цел постигане на влияние върху волята на избирателите“), са само такива на „организации“, с изключение на частноправни субекти. Освен това „дейностите по представителство на интереси“, обхванати от член 3, буква a), подточка aa) от този закон, на практика са основно дейности на сдружения, дори на „организации, представляващи професионални интереси“, а не тези на частно лице.
87. Следователно, макар да не е изключено оспорваният закон да засяга и частноправни субекти, действащи в лично качество, въведените със спорните разпоредби изисквания, а именно правомощията на Службата за разследване и оповестяване, са предназначени да бъдат насочени главно към организации, включително икономически субекти, осъществяващи дейност в сектора на услугите(36).
88. Следователно тези изисквания не представляват общи административни изисквания, допустими съгласно член 16, параграф 1, трета алинея във връзка със съображение 9 от Директивата за услугите.
89. Ето защо следва да се провери дали тези изисквания са недискриминационни и пропорционални по смисъла на член 16, параграф 1, трета алинея, букви а) — в) от тази директива.
г) Недопускане на дискриминация, необходимост и пропорционалност
1) По наличието на пряка или непряка дискриминация (член 16, параграф 1, трета алинея, буква а) от Директивата за услугите)
90. Съгласно член 16, параграф 1, трета алинея, буква а) от Директивата за услугите държавите членки поставят достъпа до или упражняването на дейност по предоставяне на услуга на тяхна територия в зависимост от изпълнението на изисквания, които са пряко или непряко дискриминационни, свързани с националност.
91. Според Комисията спорните разпоредби са или очевидно, или непряко дискриминационни въз основа на гражданство. Унгария възразява, че Службата може да провежда разследване само ако въпросните дейности застрашават или нарушават нейния суверенитет, което е приложимо условие, независимо от мястото на установяване на съответния доставчик на услуги.
92. Според мен не може да се установи пряка дискриминация.
93. Всъщност член 3, букви а) - c) от оспорвания закон се отнася до дейностите, „провеждани в интерес на други държави“, дори до дейностите „с подкрепа, предоставена от чужбина“, включително от други държави членки. По този начин този закон не прави пряко разграничение между тези дейности в зависимост от критерия за гражданството на лицето или мястото на установяване на организацията, която ги извършва. Обхванати са и дейностите на лица с унгарско гражданство или на установени в Унгария организации, при условие че те действат „в интерес на други държави“ или чрез финансова подкрепа, предоставена от чужбина, включително от трета държава.
94. Следователно е необходимо да се прецени дали това е проява на непряка дискриминация.
95. Съгласно постоянната практика на Съда разпоредба от националното право трябва да се счита за непряко дискриминационна, когато поради самото си естество може да засегне в по-голяма степен гражданите на други държави членки (или, съгласно член 16, параграф 1, трета алинея, буква а) от Директивата за услугите, юридически лица, установени в други държави членки), отколкото гражданите на съответната държава (или юридически лица, установени в приемащата държава членка), и следователно може да постави по-специално първите в по‑неблагоприятно положение(37).
96. Макар текстът на член 3 от оспорвания закон поради отворения си текст да се отнася също за доставчиците на услуги, установени в Унгария или с унгарско гражданство, които упражняват по-специално дейност по представителство на интереси, информация или комуникация, в съответствие с основната цел, посочена в преамбюла му, този закон цели да направи обществено достояние и да предотврати опитите за чужда намеса(38). В този смисъл член 3, букви b) и c) от този закон се отнася изрично до организациите, чиито дейности, извършвани „с подкрепа, предоставена от чужбина“, могат да повлияят на изборите. Освен това всяка дейност, водена в интерес на „чуждестранни органи, организации и физически лица“ по смисъла на член 3, буква a) от същия закон може да бъде по-специално дейност на чуждестранни доставчици на услуги, включително на такива, които са установени в други държави членки. Също така очевидно дейността по предоставяне на услуги, извършвана от друга държава членка, може в по-голяма степен да попадне в обхвата на понятието „подкрепа, предоставена от чужбина“ по смисъла на член 3, букви b) и c) от оспорвания закон, отколкото предоставянето на услуги от установен в Унгария доставчик. Следователно съответният чуждестранен доставчик на услуги е изложен на по‑голям риск да бъде разследван от Службата, отколкото унгарски доставчик.
97. От това следва, че спорните разпоредби представляват непряка дискриминация по отношение на доставчиците на услуги, установени в други държави членки.
2) По необходимостта и наличието на достатъчно точно правно основание (член 16, параграф 1, трета алинея, буква б) от Директивата за услугите)
98. Националните разпоредби, които предвиждат изисквания по смисъла на член 16, параграф 1, трета алинея от Директивата за услугите, трябва да бъдат необходими и обосновани от съображения, свързани с обществения ред или обществената сигурност, на които се позовава държавата членка. Това предполага тези разпоредби да са формулирани достатъчно ясно и точно. Всъщност само при тези условия е възможно, от една страна, да се гарантира съгласувано и систематично прилагане на посочените разпоредби(39), и дори да не се допуска тяхното непропорционално или произволно прилагане(40), и от друга страна, да се провери дали са необходими за постигането на техните цели.
99. В случая като съображения, свързани с обществения ред или обществената сигурност, Унгария изтъква необходимостта от защита на вътрешните демократични процеси от незаконно чуждо вмешателство по отношение на всички дейности, посочени в член 3 от оспорвания закон. Комисията възразява по същество, че въведените с този закон изисквания се основават на неприемлива принципна и недиференцирана презумпция, че всички тези дейности могат да застрашат тези процеси(41).
100. Държава членка има суверенното право да взема подходящи мерки за защита на интегритета и нормалното протичане на вътрешните избори и процеси на вземане на решения, които всъщност са неразделна част от националната ѝ идентичност по смисъла на член 4, параграф 2 ДЕС. Същото се отнася и за мерките за постигане на прозрачност и възпиране на някои форми на подкрепа, по-специално на предоставена от чужбина финансова подкрепа с цел постигане на влияние върху тези избори и процеси. Става дума за легитимна цел от общ интерес, дори за императивна цел, която може да обоснове ограничение на свободното предоставяне на услуги(42).
101. Както изтъква Унгария, Съдът е приел, че целта за увеличаване на прозрачността на финансовата подкрепа, предоставяна на физически или юридически лица, може да представлява императивно съображение от общ интерес, тъй като може да се подобри информираността на гражданите по този въпрос и това да им позволи по-пълно участие в обществения дебат. Това се дължи по-специално на факта, че предвид целите, които преследват, и средствата, с които разполагат, някои неправителствени организации могат да окажат значително влияние върху обществения живот и обществения дебат(43).
102. Член 3 от оспорвания закон обаче обхваща широко „дейностите“, провеждани в интерес на други държави, както и на чуждестранни органи, организации и физически лица, когато те могат да нарушат или да застрашат суверенитета, както и техните автори, а именно „организациите“ и „лицата“, които могат да бъдат обект на разследване от Службата. В обхвата му попадат „дейности по представителство на интереси“, „дейности по манипулиране на информацията и дезинформация“ „дейности с цел постигане на влияние върху демократичния дебат и процесите на вземане на решения на държавата и обществото“, „дейности с цел постигане на влияние върху процеса на вземане на решения от лица, упражняващи публични властнически правомощия“, „дейности, извършвани с подкрепа, предоставена от чужбина, [които] могат да окажат влияние върху резултата от изборите“, както и „дейности с цел постигане на влияние върху волята на гласоподавателите с подкрепа, предоставена от чужбина“, всички „провеждани в интерес на други държави, както и на чуждестранни органи, организации и физически лица“.
103. Освен това член 3 от оспорвания закон третира организациите и лицата от Съюза, които се ползват от свободата на услугите, както и тези от трети държави при равни условия. В този смисъл както преамбюлът на този закон(44), така и различни доклади и прессъобщения на Службата, отчасти приложени към преписката на Съда или споменати в писмените изявления на страните или в съдебното заседание, показват наличието на твърдяна незаконна намеса и финансова подкрепа от страна на чуждестранни участници, независимо от техния произход или място на установяване. Това включва дейността на международни организации като Transparency International(45) и тези на Съединените щати чрез медийна фондация и портал за разследвания, установени в Съюза(46). По същия начин се посочва поведението на държавите членки на Съюза или на Европейското икономическо пространство (ЕИП), като Кралство Норвегия, а дори и на самия Съюз, по-специално в рамките на съфинансираната подкрепа от структурните фондове на Съюза в полза на неправителствени организации в Унгария(47). Следователно, посоченият закон, приложен към момента, не отчита необходимостта от зачитане на свободното предоставяне на услуги, а дори и на правото на Съюза като цяло.
104. Освен това понятието за „нарушаване“ или „застрашаване на суверенитета“ на Унгария, предвидено в член 3, буква а) in fine от оспорвания закон, е особено неясно и предоставя на Службата широко право на преценка. Това право на преценка се подсилва от решението на Alkotmánybíróság (Конституционен съд, Унгария), на което се позовава Унгария, който потвърждава конституционосъобразността на този закон. В това решение този съд не само отказва да се произнесе по обхвата или целите на дейностите, посочени в този член 3, но и придава на концепцията за национален суверенитет сложен както политически, така и правен характер(48). Накрая, независимо от това широко право на преценка, прилагането на посочения закон от Службата не подлежи на административен или съдебен контрол(49).
105. От това следва, че оспорваният закон има много широко материално и персонално приложно поле, като същевременно предоставя на Службата широко право на преценка, което предполага значителен риск от произвол по отношение на прилагането му за целите на защитата на националния суверенитет.
106. Следователно, като се има предвид много широкото приложно поле, не е гарантирано, че разпоредбите на оспорвания закон могат да се прилагат съгласувано и систематично, което да е в съответствие с правото на Съюза. Дискреционното им прилагане по-скоро води до повишен риск от налагане на неподходящи или непропорционални ограничения върху упражняването на свободното предоставяне на услуги, гарантирано от член 16 от Директивата за услугите.
3) По пропорционалността (член 16, параграф 1, трета алинея, буква в) от Директивата за услугите)
107. Следва да се провери дали изискванията, въведени с оспорвания закон, отговарят на критерия за пропорционалност с оглед на преследваната цел от общ интерес (член 16, параграф 1, трета алинея, буква в) от Директивата за услугите).
108. По силата на принципа на пропорционалност държавата членка трябва да следи приетите от нея мерки да бъдат годни да осъществяват легитимните цели на съответното законодателство, и да не надхвърлят необходимото за осъществяването на тези цели, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, и наложените тежести не трябва да са несъразмерни с преследваните цели(50).
109. Следва да се провери дали изискванията, предвидени в оспорвания закон, а именно тези, които уреждат правомощията за разследване на Службата, са подходящи (вж. по този въпрос подточка i), необходими (вж. по този въпрос подточка ii) и задължителни (вж. по този въпрос подточка iii) средства за постигане на преследваната легитимна цел за защита на вътрешните демократични процеси от незаконно чуждо вмешателство.
i) Годност за постигане на преследваната легитимна цел
110. Може да се счита, че законодателство е в състояние да гарантира осъществяването на преследваната легитимна цел само ако отговаря на грижата за съгласуваното и систематичното ѝ постигане (вж. точка 98 от настоящото заключение). Такъв е случаят само когато поведението, за което се прилага това законодателство, действително може да застраши постигането на тази цел(51).
111. Следователно за всяка от дейностите по смисъла на член 3 от оспорвания закон, които могат да бъдат разследвани от Службата, трябва да се провери дали и в каква степен те могат да засегнат целта за защита на вътрешните демократични процеси. За тази цел различните дейности, които могат да бъдат предмет на разследване или ограничителни мерки от страна на Службата, трябва да бъдат ясно разграничени. Не е необходимо обаче да се разглежда дейността на организациите „чрез подкрепа, предоставена от чужбина“ по смисъла на член 3, букви b) и c) от оспорвания закон, тъй като те са предназначени за пряко или непряко финансиране на унгарски политически партии или на техните кандидати за изборите (вж. т. 22 и 23 от настоящото заключение)(52). Всъщност Комисията не оспорва законността по отношение на правото на Съюза на изискванията, целящи да предотвратят, разкриват, направят прозрачно, забранят или наложат наказателни санкции за такова финансиране, включително чрез частни организации или сдружения, както е посочено в четвърта алинея от преамбюла на оспорвания закон(53). Това отчита факта, че държавите членки по принцип са свободни да защитават своя избор и волята на избирателите от неподходящо чуждо вмешателство и да ограничават или дори да забраняват финансирането на национални политически партии от чужбина(54). Доколкото тези изисквания са предназначени за постигане на тези цели от обществен интерес, те не са предмет на настоящия спор.
112. За сметка на това следва да се прецени годността на изискванията, въведени със спорните разпоредби, уреждащи правомощията на Службата по отношение на другите дейности, посочени в член 3 от оспорвания закон, и извън горепосочения контекст.
113. Първо, упражняването на правомощията на Службата явно по принцип е годно да защити интегритета и правилното протичане на демократичния дебат и процесите на вземане на решения, доколкото тези правомощия се отнасят до „дейности по представителство на интереси“ и до „дейности с цел постигане на влияние“ върху този дебат и процеси, провеждани в интерес на други държави, както и на чуждестранни органи, организации и физически лица по смисъла на член 3, буква a), подточки aa) и ac) от оспорвания закон. Всъщност, за разлика от тези други държави и от тези чуждестранни органи, организации и физически лица, основна вътрешните субекти на засегнатата държава са тези, което трябва да определят демократичния процес и процеса на вземане на решения в нея.
114. Това е особено вярно що се отнася до упражняването на правомощията на Службата за разследване по отношение на „дейности с цел постигане на влияние върху процеса на вземане на решения от лица, упражняващи публични правомощия“ по смисъла на тази разпоредба, които са равнозначни на опити за корупция спрямо държавни служители. Тъй като борбата срещу корупцията е императивна цел от общ интерес, разрешението на Службата да разследва опитите за оказване на влияние върху вземането на решения от лица, упражняващи публични правомощия, е подходящо средство за тази цел.
115. Второ, доколкото дейностите на организации „с подкрепа, предоставена от чужбина“ по смисъла на член 3, букви b) и c) от оспорвания закон не излизат извън предмета на настоящия спор (вж. т. 111 от настоящото заключение относно финансирането на политически партии), те обхващат също така трансгранични дейности срещу заплащане на оператори, действащи в секторите на комуникационните и медийните услуги. Такива дейности по предоставяне на услуги обаче могат да имат за цел разпространението на информация от общ интерес и вземането на политически становища, включително извън изборния процес в тесен смисъл. Всъщност такава подкрепа, дори и да не е финансова(55), или финансиране в полза на тези дейности по предоставяне на услуги, може да бъде важна за допринасяне към обществения дебат, за насърчаване или защита на законните интереси на малцинствени групи(56), както и преследването от неправителствени организации на цели от общ интерес, като опазване на околната среда(57) или борба с корупцията(58). Когато тези дейности се свеждат до възмездно предоставяне на информация или комуникации от общ интерес или до публично изразяване на политически мнения, те не могат да представляват заплаха за демокрацията в Унгария. Напротив, с оглед на това, че те участват, по принцип легитимно, в демократичния дебат и процес, тези дейности са също толкова достойни за защита с оглед на твърдяната цел. Всъщност не е изключено подобен легитимен принос към демократичния дебат и процес са бъде дискредитиран единствено поради това, че тези дейности са били извършени „ в интерес на други държави, както и на чуждестранни органи, организации и физически лица “ (59). Поради това упражняването на правомощията за разследване на Службата по отношение на тях не изглежда годно да защити демократичния дебат и вътрешните демократични процеси и може дори да има контрапродуктивен ефект в това отношение.
116. Трето, упражняването на правомощията за разследване на Службата по отношение на „манипулирането на информацията и дезинформация“, които са „провеждани в интерес на други държави, както и на чуждестранни органи, организации и физически лица“, като посочените в член 3, буква а), подточка ab) от оспорвания закон, изглежда като цяло подходящо за защита на вътрешните демократични процеси от незаконни чуждестранни намеси. В това отношение е важно да се отбележи, че както манипулирането на фактическа информация, така и разпространението или увеличаването на дезинформацията представляват дейности, които по принцип са осъдителни с оглед на целта за опазване на обществения ред в плуралистични и демократични общества. Всъщност такива дейности служат за изопачаване на обществения дебат и общественото мнение и следователно не заслужават защита, дори и да са под формата на дейност по предоставяне на услуга(60). По принцип е легитимно държавите членки да приемат подходящи мерки за защита на своето общество от такава манипулативна намеса(61). В същия този дух самият Съюз е приел мерки за наблюдение и за противодействие на такива дейности(62), при това най-общо, без да ги свързва с интереса на други държави или чуждестранни субекти.
117. Ето защо следва да се провери дали упражняването на правомощията за разследване на Службата във връзка, от една страна, „дейности по представителство на интереси“ и „дейности с цел постигане на влияние върху демократичния дебат и процеса на вземане на решения на държавата и обществото“ по смисъла на член 3, буква a), подточки aa) и ac), от оспорвания закон, и от друга страна, с „дейности по манипулиране на информацията и дезинформация“ по смисъла на член 3, буква а), подточка ab) от този закон, „провеждани в интерес на други държави, както и на чуждестранни органи, организации и физически лица“, е необходимо за постигането на преследваната законна цел.
ii) Необходимост
118. Дадена мярка е необходима, когато преследваната законна цел не би могла да бъде постигната с по-слабо ограничително, но също толкова подходящо средство. Ето защо следва да се провери дали не съществуват по-малко ограничителни средства за защита на вътрешните демократични процеси срещу незаконно чуждо вмешателство, отколкото спрямо дейностите по точка 117 от настоящото заключение да се прилагат правомощията за разследване на Службата.
119. Действително всички тези понятия са неопределени, поради което обхватът им е потенциално широк. Наистина, що се отнася до „дейности по представителство на интереси“ и „дейности с цел постигане на влияние върху демократичния дебат и процеса на вземане на решения на държавата и обществото“ в интерес на други държави или чуждестранни лица (физически или юридически лица), никак не изглежда възможно те да бъдат уточнени в по-голяма степен, за да се позволи ефикасен държавен контрол, който да защити вътрешните демократични процеси срещу незаконни намеси, по-специално от други държави. Това е още повече вярно за понятията „дейности по манипулиране на информацията и дезинформация“, които съответстват на тези, възприети в предприетите на равнището на Съюза мерки за защита на демократичните и плуралистични общества срещу такива дейности(63). Като се има предвид трудността да се създаде по-точно и по-малко ограничително определение и необходимостта от ефективно ограничаване на всички вредни манипулативни дейности от този вид, не изглежда неуместно да се предоставят правомощия за разследване на независим орган като Службата. Тъкмо обратното, благодарение на допълнителното условие, че подобни дейности трябва да бъдат провеждани „в интерес на други държави, както и на чуждестранни органи, организации и физически лица“, понятията за „дейности по манипулиране на информацията и дезинформация“ изглеждат дори по-конкретни от предвидените в правото на Съюза.
120. Ето защо следва да се провери дали упражняването на правомощията за разследване на Службата в това отношение е пропорционално в тесен смисъл.
iii) Пропорционалност
121. Съгласно принципа на пропорционалност в тесен смисъл мерки, които са подходящи и необходими за постигането на законосъобразни цели, не следва да причиняват неудобства, които са несъразмерни с преследваните цели. В случая е необходимо да се гарантира, че упражняването на правомощията за разследване на Службата по отношение на, от една страна, „дейности по представителство на интереси“ и „дейности с цел постигане на влияние върху демократичния дебат и процеса на вземане на решения на държавата и обществото“ по смисъла на член 3, буква a), подточки aa) и ac) от оспорвания закон, и от друга страна „дейностите по манипулиране на информацията и дезинформация“ по смисъла на член 3, буква а), точка ab) от този закон, не нарушава по несъразмерен или прекомерен начин свободното предоставяне на услуги, защитено от член 16 от Директивата за услугите.
122. Неопределеността на тези понятия „дейности“, които са „провеждани в интерес на други държави, както и на чуждестранни органи, организации и физически лица“, съчетан с широката преценка, която е възложена на Службата в това отношение (вж. т. 104 от настоящото заключение), обаче предполага значителен риск от несъгласувано и несъразмерно тълкуване на член 3, буква а) от оспорвания закон по отношение на целта за защита на вътрешните демократични процеси.
123. Що се отнася обаче да защитата на интегритета и правилното протичане на демократичните дебати и на вътрешните процеси по вземане на решения, включително тези на „ лица, упражняващи публични правомощия “, този риск е по-малък. Свързаните с това дейности на намеса са именно тези, насърчаващи представителството на интереси – по принцип незаконни в този контекст – на други държави, както и на чуждестранни органи, организации и физически лица, срещу които дадена държава трябва легитимно да може да защити своите вътрешни демократични процеси (по вземане на решения). Същото важи за дейностите „с цел постигане на влияние върху демократичния дебат и процеса на вземане на решения“ в интерес на тези чуждестранни субекти. Така контролът, осъществяван от независим орган, който цели да идентифицира ясно тези интереси, потенциално увреждащи тези процеси, не може да се квалифицира като несъразмерен или прекомерен.
124. Напротив, спрямо понятието за „дейности по манипулиране на информацията и дезинформация“ по смисъла на член 3, буква а), точка ab) от оспорвания закон, този значителен риск от непоследователно и непропорционално, дори погрешно тълкуване явно е реален и потвърден от практиката на Службата, посочена от Комисията. В него се упреква Transparency International, че е провеждала дейности по „дезинформация“, като е критикувала липсата на прозрачност и корупцията в държавните среди на различни страни, включително на Унгария(64). Действително, дейностите, чиято цел е да повишат прозрачността и да ограничат корупцията, допринасят за защитата на вътрешните демократични процеси, а не обратното. Следователно изглежда противоречиво такива дейности да се квалифицират като „дезинформация“, която застрашава суверенитета.
125. Освен това следва да се припомни, че прилагането на член 3 от оспорвания закон не подлежи на административен или съдебен контрол(65).Следователно не съществува никакво независимо правно средство за обжалване или за съдебен контрол, който би могъл да предотврати или поправи такова прекомерно тълкуване на понятието „дезинформация“ или непропорционално упражняване за тази цел на правомощията за разследване на Службата. От това следва, че всеки акт, приет от Службата в този контекст, не подлежи на контрол за пропорционалност, за да се гарантира, че тя се ограничава до приемането на подходящи и най-малко ограничителни мерки за постигане на твърдените цели, като същевременно се отчита свободното предоставяне на услуги, защитено с член 16 от Директивата за услугите.
126. При тези условия изискванията, въведени с оспорвания закон по отношение на „дейностите по манипулиране на информацията и дезинформация“, посочени в член 3, буква a), подточка ab) от оспорвания закон, не могат да се квалифицират като пропорционални за постигане на целта за защита на вътрешните демократични процеси.
iv) Междинно заключение
127. Следователно, що се отнася до дейностите, посочени в член 3, буква a), точка ab), и букви b) и c) от оспорвания закон, доколкото те не излизат извън предмета на настоящия спор, на основание, че се отнасят до изборите (вж. т. 111 от настоящото заключение относно пряко или непряко чуждестранно финансиране на политически партии или кандидати за избори), въведените с оспорвания закон изисквания или не са необходими, или не са пропорционални за постигане на твърдените цели от общ интерес по смисъла на член 16, параграф 1, трета алинея, букви б) и в) от Директивата за услугите. Това обаче не е така за дейностите, имащи за предмет „представителство на интереси“ и „постигане на влияние върху демократичния дебат и процеса на вземане на решения на държавата и обществото“, включително тези на „ лица, упражняващи публични правомощия “ (вж. т. 113 и 123 от настоящото заключение).
128. При това положение, основанието за нарушение на член 16 от Директивата за услугите следва в този смисъл да бъде уважено.
2. Нарушение на свободното получаване на услуги, гарантирано от член 19 от Директивата за услугите
129. Комисията твърди, че спорните разпоредби са несъвместими и със свободното получаване на услуги по член 19 от Директивата за услугите. Съгласно тази разпоредба държавите членки не може да налагат на получателите изисквания, които ограничават ползването на услуга, предоставяна от доставчик, установен в друга държава членка.
130. Припомням, че спорните разпоредби налагат „изисквания“ по смисъла на член 4, точка 7 от Директивата за услугите (вж. точки 73—87 от настоящото заключение). Тези изисквания по принцип са забранени с член 19 от тази директива, тъй като предвиденият в него списък с изисквания не е изчерпателен („по‑специално“).
131. Всъщност Службата може да започва и провежда разследвания срещу получателите на услуги, предоставяни в рамките на дейностите, посочени в член 3 от оспорвания закон. Това може да се отнася и за получателите на „подкрепа, предоставена от чужбина“, тъй като такова подпомагане се предоставя възмездно, например при отпускането на заем при преференциални условия. Тези получатели или бенефициери са длъжни да сътрудничат на Службата по силата на член 7, параграфи 1—3 във връзка с член 8, параграф 1 от този закон. Следователно те биха могли да бъдат разубедени да използват такива услуги, за да сведат до минимум риска да бъдат обект на такова разследване или публикуване по смисъла на член 7, параграф 4 във връзка с член 6, параграфи 3 и 8 от посочения закон.
132. По съображенията, изложени в точка 98 и сл. от настоящото заключение, тези изисквания са само отчасти обосновани от по-висш обществен интерес.
133. Вследствие на това в тази степен спорните разпоредби са в нарушение на свободното получаване на услуги по член 19 от Директивата за услугите.
134. От изложените по-горе съображения следва, че основанията, изведени от нарушение на членове 16 и 19 от Директивата за услугите, са основателни и трябва да бъдат уважени.
3. Нарушение на свободата на установяване, гарантирана с член 14 от Директивата за услугите
135. Член 14, точка 1) от Директивата за услугите, който конкретизира свободата на установяване, закрепена в член 49 ДФЕС(66), забранява на държавите членки да поставят достъпа до или упражняването на дейност на тяхна територия в зависимост от спазването на дискриминационно изискване, основано пряко или непряко на националността или, що се отнася до дружествата, на местоположението на седалището според устройствения акт. В член 14, точка 1), букви a) и б) са посочени само примери в това отношение („по-специално“)(67).
136. Както бе посочено в точки 58 и 59 и сл. от настоящото заключение, член 3 от оспорвания закон се отнася до множество дейности, включително икономически. В този смисъл установяването на дъщерно дружество в Унгария от доставчик със седалище в друга държава членка би могло да се квалифицира като дейност, осъществявана в интерес на чуждестранно образувание, организация или физическо лице или посредством чуждестранна подкрепа.
137. Доколкото предвиждат по-специално правомощия на Службата за разследване и съответното задължение за съдействие на съответните организации и лица, спорните разпоредби трябва да се квалифицират като „изисквания“ по смисъла на член 4, точка 7 от Директивата за услугите(68).
138. Тези изисквания са непряко дискриминационни въз основа на националността или седалището на доставчика на услуги (вж. т. 95—97 от настоящото заключение). Така чуждестранни доставчици, които искат да се установят в Унгария, са непряко дискриминирани, тъй като такова установяване и свързаните с него дейности законно могат да отговарят на понятието „подкрепа, предоставена от чужбина“ или на дейност, извършвана в интерес на чуждестранна организация, организация или физическо лице. Следователно изискванията, предвидени в спорните разпоредби, могат да засегнат в по-голяма степен чуждестранните, отколкото унгарските доставчици.
139. В съответствие със съображенията, изложени в точки 107—127 от настоящото заключение, в случая такава непряка дискриминация не може да бъде обоснована, доколкото не е нито необходима, нито подходяща за защита на демокрацията(69).
140. Ето защо основанието, изведено от нарушение на член 14 от Директивата за услугите, е основателно и трябва да бъде уважено.
4. Нарушение на свободното предоставяне на услуги на информационното общество, гарантирано с член 3 от Директивата за електронната търговия
141. Според Комисията спорните разпоредби нарушават член 3 от Директивата за електронната търговия. Всъщност съгласно втория параграф от този член държавите членки не могат, по причини, свързани с координираната област, да ограничават свободата на предоставяне на услуги на информационното общество от друга държава членка.
142. Унгария оспорва приложимостта на Директивата за електронната търговия с мотива, че оспорваният закон не налага никакви „изисквания“ по отношение на услугите, доставяни по електронен път. Във всеки случай евентуалното ограничение не би се основавало на причини, свързани с „координираната област“ по смисъла на член 2, буква з) от Директивата за електронната търговия, тъй като целта на този закон би се ограничила до защита на националния суверенитет от застрашаващите го дейности.
143. Съгласно член 2, буква а) от Директивата за електронната търговия във връзка с член 1, параграф 1, буква б) от Директива (ЕС) 2015/1535(70), „услуги на информационното общество“ са „каквато и да е услуга, нормално предоставяна срещу възнаграждение, от разстояние, чрез електронно средство и по индивидуална молба на получателя на услугите“.
144. Както бе посочено в точки 58 и 59 от настоящото заключение, член 3 от оспорвания закон е формулиран широко и разширява материалния и персоналния обхват на този закон, така че да обхване голям брой „дейности“, включително услуги, чиито доставчици могат да бъдат различни организации или лица. Следователно тя по необходимост може да включва доставчици на информационни услуги, предоставяни срещу заплащане, като например медийни, комуникационни или рекламни услуги, включително политически услуги(71), които често се предоставят от разстояние или по електронен път и по индивидуална молба на получателя(72).
145. Това се потвърждава от член 3, буква a), подточка ab) от оспорвания закон, като визираните дейности по „манипулиране на информацията и дезинформация“ могат да бъдат дейности на такъв доставчик на услуга(73). Независимо от липсата на специфични правила в този закон, отнасящи се до услугите на информационното общество, такива дейности могат да попадат в обхвата на Директивата за електронната търговия.
146. Съгласно член 3, параграф 1 от Директивата за електронната търговия, който се основава на принципа на страната на произход, приемащата държава членка трябва да гарантира, че услугите на информационното общество, които се предоставят от доставчика на услуги, който е установен на нейна територия, съответстват на националните разпоредби на държавата членка на произход, които са част от координираната област.
147. Съгласно член 2, буква з) от посочената директива координирани области означава „изисквания, предвидени в правните системи на държавите членки, приложими към доставчиците на услуги на информационното общество или услуги[те] на информационното общество, независимо дали са от общ характер или конкретно предназначени за тях“(74). По този начин съответното национално законодателство не трябва да има за конкретна цел да регулира услугите на информационното общество, а изискванията, за които става дума, могат да са от общ характер(75).
148. От това следва, че условията и задължението за съдействие, попадащи в приложното поле на разпоредбите на членове 6—8, 11 и 12 от оспорвания закон, трябва да се квалифицират като „изисквания относно поведението на доставчика на услуги, качеството или съдържанието на услугата“ по смисъла на член 2, буква з), подточка i), второ тире от Директивата за електронната търговия. По-специално, законовото задължение за доставчик на онлайн услуги да предоставя на национален орган определена информация за дейността си изисква доставчикът на онлайн услуги да отговаря на условия, които не се изискват в държавата членка на установяване(76). Същото се отнася и за разпоредбите, уреждащи последиците от неоказване на съдействие на Службата от страна на доставчиците на услуги в рамките на разследване. Това включва публикуването на информация за неизпълнението в годишния доклад съгласно член 6, параграф 3 във връзка с член 7, параграф 4 от оспорвания закон, както и евентуалното сезиране от председателя на Службата на постоянната комисия за национална сигурност на Националното събрание съгласно член 12, буква а) от този закон(77).
149. Ето защо се налага изводът, че доставчиците на такива услуги, които са установени в друга държава членка и желаят да предоставят тези услуги в Унгария, са длъжни да спазват задълженията по оспорвания закон като изисквания, свързани с координираната област(78). Член 3, параграф 2 от Директивата за електронната търговия обаче не позволява спрямо доставчика на такава услуга в приемащата държава членка да се прилагат по‑строги изисквания от тези, предвидени в материалното право, действащо в държавата членка на произход или на установяване на доставчика(79). Както изложих в точка 63 от настоящото заключение, Унгария не може да изтъква в това отношение, че влиянието на оспорвания закон върху поведението на икономическите оператори е с твърде пренебрежими и несигурни последици.
150. Накрая, както изтъква Комисията, в случая не е необходимо да се разглежда евентуалната обоснованост на установените ограничения. Несъмнено член 3, параграф 4, буква а), подточка i), първо и трето тире от Директивата за електронната търговия позволява на държавите членки да приемат мерки, ограничаващи свободното движение на услуги на информационното общество по смисъла на член 3, параграф 2 от тази директива, по-специално по съображения, свързани с обществения ред и обществената сигурност. В това отношение обаче Унгария е трябвало предварително да следва процедурата по член 3, параграф 4, буква б) от посочената директива, най-напред, като поиска от държавата членка на произход да вземе мерки, а след това, ако не бъдат приети мерки или ако приетите мерки не са достатъчни, като уведоми Комисията и тази държава членка за намерението си да предприеме такива мерки(80), което тя очевидно не е направила.
151. Поради това спорните разпоредби трябва да бъдат обявени за противоречащи на член 3, параграф 2 от Директивата за електронната търговия, без по принцип да е необходимо да се разглежда евентуалната им обосновка. Впрочем отчасти тази обосновка би била обречена на неуспех, както показа анализът на обосновката на спорните мерки съгласно Директивата за услугите в точка 107 и сл. от настоящото заключение.
152. Следователно основанието, изведено от нарушение на член 3 от Директивата за услугите, трябва да бъде уважено.
5. Нарушение на свободното предоставяне на услуги и на свободата на установяване, гарантирани с членове 49 и 56 ДФЕС
153. Комисията се позовава и на нарушение на по-общите разпоредби на членове 49 и 56 ДФЕС.
154. Унгария възразява по същество, че оспорваният закон не може да се разглежда едновременно с оглед на няколко разпоредби от първичното и вторичното право, отнасящи се до основните свободи.
155. От постоянната практика на Съда следва, че когато цялото национално законодателство попада в приложното поле на вторичното право, включващо изчерпателна хармонизация на равнище Съюз, вече не е възможен съдебен контрол на това законодателство от гледна точка на първичното право(81).
156. Предвид широкия обхват на член 3 от оспорвания закон поради неопределеността на понятията „дейности“, предвидени в него (вж. точки 58 и 59 от настоящото заключение), те могат действително да обхващат дейности по предоставяне на услуги, които не попадат в обхвата на директивите за електронната търговия и услугите. Затова в тази степен съответното първично право по принцип остава приложимо.
157. Комисията обаче не посочва причините, поради които освен твърдените нарушения на директивата за електронната търговия (член 3) и на директивата за услугите (членове 14, 16 и 19), законосъобразността на спорните разпоредби трябва да се преценява едновременно от гледна точка на членове 49 и 56 ДФЕС, тъй като тези директиви предвиждат изчерпателна хармонизация на равнище Съюз на дейностите по предоставяне на услуги, попадащи в тяхното приложно поле.
158. Освен това в рамките на настоящия иск Комисията се отказва да упреква Унгария в нарушение на член 3 от Директивата за аудио-визуалните медийни услуги(82) — нарушение, на което тя продължава да се позовава в подкрепа на мотивираното становище (вж. точки 27 и 33 от настоящото заключение). При тези обстоятелства обаче тя вече не може да упреква Унгария, че ограничава свободата на аудио-визуалните медийни услуги само с оглед на членове 49 или 56 ДФЕС.
159. Следователно оспорваният закон не трябва да се преценява от гледна точка на членове 49 или 56 ДФЕС.
160. Поради това основанията, изведени от едновременно нарушение на тези членове, трябва да се отхвърлят като неоснователни.
161. Това не засяга свободното движение на капитали, гарантирано с член 63 ДФЕС, което не е предмет на директивите за електронната търговия и услугите(83). Следователно, по смисъла на съдебната практика, на която се позовава Унгария(84), тази свобода не е второстепенна по отношение на свободното предоставяне на услуги или на свободата на установяване, съгласно посоченото в разпоредбите на тези директиви.
6. Нарушение на свободното движение на капитали, гарантирано с член 63 от Директивата за услугите
162. Според Комисията ограниченията, основани на спорните разпоредби, нарушават свободното движение на капитали, закрепено в член 63 ДФЕС.
а) По наличието на ограничение
163. Съгласно член 63, параграф 1 ДФЕС всички ограничения върху движението на капитали между държавите членки и между държавите членки и трети страни се забраняват.
164. Понятието „ограничение“ на свободата на движение на капитали в член 63 ДФЕС обхваща като цяло всяка пречка пред движението на капитали както между държавите членки, така и между държави членки и трети страни. В частност посоченото понятие обхваща държавните мерки, които са дискриминационни, тъй като пряко или непряко водят до разлика в третирането на движението на капитали в границите на страната и трансграничното движение на капитали, която не е обоснована от обективна разлика в положенията, и която следователно може да възпре физически или юридически лица от други държави членки или от трети страни да пристъпят към трансгранично движение на капитали(85).
165. Съгласно член 3, букви b) и c) от оспорвания закон Службата е оправомощена да разследва организации, които извършват дейности „с подкрепа, предоставена от чужбина“, които „могат да окажат влияние върху резултата от изборите“ или „дейности с цел постигане на влияние върху волята на гласоподавателите с предоставена от чужбина подкрепа или които подкрепят такива дейности“. За разлика от понятието „чуждестранна подкрепа“, възприето в Наказателния кодекс(86), в оспорвания закон не се уточнява понятието „подкрепа“. Следователно то може да обхваща по-специално финансова подкрепа или инвестиция от друга държава членка или от трета държава в полза на широк кръг организации или лица(87).
166. Важно е обаче да се уточни, че правомощията на Службата за разследване и съответното задължение за съдействие, наложено на съответните лица или организации, обикновено могат да затруднят или да направят по-малко привлекателна финансовата подкрепа или трансграничните инвестиции. Същото се отнася и за правомощието на Службата да оповестява публично информация за тези организации или лица и за финансовата подкрепа, което може да възпре посочените организации или лица да предоставят такава подкрепа(88).
167. Освен това спорните разпоредби, разглеждани в тяхната цялост, предвиждат различно третиране на установените в Унгария организации, които получават финансова подкрепа от други държави членки или от трети страни, в сравнение с тези, които получават финансова подкрепа от унгарски източник. Това се дължи на факта, че съгласно член 3, букви b) и c) от оспорвания закон, само подозрението за наличието на инвестиции с чуждестранен произход („подкрепа, предоставена от чужбина“) може да доведе до започване на разследване и приемане на мерки от Службата(89). Следователно лицата, които предоставят такава подкрепа на тези организации от друга държава членка или трета страна, са изложени на по-висок риск от преследване и се третират по различен начин в сравнение с тези, които биха го направили от място на пребиваване или седалище в Унгария.Тези разлики в третирането в зависимост от националния или „чуждестранен“ произход на финансовата подкрепа, а следователно и в зависимост от мястото, където се намира местопребиваването или седалището на предоставящите ги физически или юридически лица, представляват непряка дискриминация на основание гражданство.
б) По обосноваността
168. Член 65, параграф 1, буква б) ДФЕС позволява на държавите членки да ограничават свободното движение на капитали по съображения за обществен ред и обществена сигурност. Такова ограничение може да се допусне, когато е необходимо и пропорционално за съгласуваното и систематичното постигане на императивна цел от общ интерес по смисъла на член 65 ДФЕС(90).
169. Според Унгария спорните разпоредби са в съответствие с целите на правото на Съюза, по-специално с целите на разпоредбите относно борбата с изпирането на пари и за предотвратяване на финансирането на тероризма, което по принцип представлява легитимна цел на обществената политика(91). Унгария обаче не е доказала връзката между дейностите, посочени в член 3, букви b) и c) от оспорвания закон („дейности, извършвани с подкрепа, предоставена от чужбина“, които „могат да окажат влияние върху резултатите от изборите“, както и „дейности с цел постигане на влияние върху волята на гласоподавателите с подкрепа, предоставена от чужбина“) и изпирането на пари или финансирането на тероризма. Всъщност Унгария само неясно се позовала на правната уредба на Съюза в тази област.
170. Впрочем следва да се уточни, че в този контекст Унгария не изтъква самата защита на изборния процес като цел на обществената политика, като забранява пряката или непряката финансова подкрепа на кандидати в изборите или на политически партии. Всъщност тази защита е гарантирана по-специално от наказателните разпоредби, посочени в точки 22 и 23 от настоящото заключение(92).
171. Освен това Комисията не оспорва изискванията за финансова прозрачност и наказателните разпоредби, въведени или изменени с оспорвания закон, които се отнасят конкретно до прякото или непрякото финансиране на политически партии или на техните кандидати за изборите. Следователно мерките, ограничаващи свободното движение на капитали, приети от Службата или от други компетентни органи въз основа на тези изисквания и разпоредби по отношение на организации по смисъла на член 3, букви b) и c) от този закон, не са предмет на настоящия спор. Във всеки случай такива мерки могат да бъдат оправдани от наложителната цел от общ интерес за защита на вътрешните демократични процеси(93). Същото се отнася и за релевантните разпоредби от Закона за функционирането и управлението на политическите партии, които не са оспорени от Комисията и които по наказателноправен ред забраняват чуждестранна финансова подкрепа с цел оказване на влияние върху волята на гласоподавателите от „определящ орган“(94).
172. Накрая, тъй като Унгария изтъква увеличаването на прозрачността на финансирането на неправителствените организации(95), поради изложените в точка 115 от настоящото заключение съображения, въведените с оспорвания закон изисквания не са годни да постигнат тази цел.
173. Следователно, тъй като спорните разпоредби съдържат ограничения за дейностите, извършвани „с подкрепа, предоставена от чужбина“, посочени в член 63, букви b) и c) от оспорвания закон, те нарушават свободното движение на капитали, гарантирано с член 63 ДФЕС.
174. Ето защо основанието, изведено от нарушение на член 63 ДФЕС, е основателно и трябва да бъде уважено.
7. Нарушение на разпоредбите на Хартата
а) Твърдения за нарушения и приложимост на разпоредбите на Хартата
175. Комисията твърди, че оспорваният закон нарушава свободата на изразяване на мнение и на информация (член 11 от Хартата), свободата на събранията и сдруженията (член 12 от Хартата), правото на зачитане на личния и семейния живот (член 7 от Хартата), задължението за професионална тайна между адвоката и неговия клиент (член 7 във връзка с член 47 от Хартата), както и правото на лицата да не се самоуличават (член 48 от Хартата).
176. Съгласно член 51, параграф 1 от Хартата тези разпоредби и основни права се отнасят за държавите членки, когато те прилагат правото на Съюза.
177. Както следва от съображенията, изложени в точка 68 и сл. от настоящото заключение, спорните разпоредби и прилагането им предполагат ограничения за упражняването на няколко основни свободи, гарантирани от първичното и вторичното право на Съюза.
178. Следователно, що се отнася до приемането и прилагането на оспорвания закон, Унгария е обвързана с разпоредбите на Хартата.
179. Ще разгледам поотделно твърденията за нарушения на правата, гарантирани с член 7 (зачитане на личния и семейния живот), член 11 (свобода на изразяване на мнение и свобода на информация) и член 12 (свобода на събранията и сдруженията) от Хартата, за да проверя, на първо място, дали е налице намеса в тези права (вж. подточки б)—г). На второ място, ще разгледам заедно въпроса дали подобна намеса е обоснована от императивни съображения от общ интерес и дали е пропорционална в това отношение (подточка д). На трето място, ще анализирам наличието на намеса в правата, гарантирани с член 7 във връзка с член 47 (право на професионална тайна между адвокат и клиент), както и с член 48 от Хартата (презумпция за невиновност и право на защита, включващо правото на лицата да не се самоуличават) и евентуалните основания за това (подточки ж) и з).
б) Намеса в свободата на изразяване на мнение и на информация, гарантирана с член 11 от Хартата
180. Следва да се провери дали спорните разпоредби представляват намеса в свободата на изразяване на мнение и на информация, гарантирана с член 11, параграф 1 от Хартата, по-специално доколкото предоставят на Службата правомощия за разследване и публикуване и налагат на съответните организации или физически лица съответни задължения за съдействие.
181. Комисията, подкрепяна от встъпилите страни, счита, че това е така. Член 3 от оспорвания закон се отнасял именно до дейности, които поради самото си естество са тясно свързани със съобщаването на информация и изразяването на мнения, по‑специално в рамките на обмена на идеи по въпроси от обществен интерес, демократичния дебат, политическия живот и изборните процеси. Като допускали Службата да прилага широкообхватен контрол спрямо такива дейности и да оповестява евентуално обвинителните резултати, спорните разпоредби засягали сериозно свободата на изразяване на мнение, по-специално на печатни органи или органи на новинарски агенции, както и на неправителствените организации.
182. Унгария възразява, че мерките, приети от Службата въз основа на спорните разпоредби, били неутрални, тъй като не се отнасяли до съдържанието на съобщение или мнение, а само до техния вреден за суверенитета характер.
183. Свободата на изразяване на мнение и на информация, гарантирана с член 11, параграф 1 от Хартата, включва свободата на получаване и разпространяване на информация и идеи без намеса от страна на публичен орган. Освен това, когато в резултат на публикуването на статия в пресата са засегнати журналисти и/или издатели и печатни органи, свободата на изразяване и на информация е специфично защитена от член 11, параграф 2 от Хартата, по силата на който трябва да се зачитат свободата и плурализмът на медиите(96).
184. Съгласно член 52, параграф 3 от Хартата обхватът на тези права следва да се тълкува, като се вземе предвид практиката на Европейския съд по правата на човека (наричан по-нататък „ЕСПЧ“) по член 10 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък „ЕКПЧ“), който определя минимален праг на защита в това отношение(97), без обаче това да е пречка правото на Съюза да предоставя по-широка защита(98).
185. Макар естеството и обхватът на някои „дейности“ по намеса в интерес на други държави или чуждестранни физически или юридически лица да не са уточнени в достатъчна степен в член 3 от оспорвания закон(99), основната цел на този закон е да се идентифицират и ограничат заплахите за или нарушаването на националния суверенитет, които произтичат от тях. Запазването на тази цел обаче предполага по необходимост Службата да разследва предмета, обхвата и съдържанието на мненията или съобщенията, включително информацията, които са предмет на тези дейности, сред които са „дейности с цел постигане на влияние върху демократичния дебат и процесите на вземане на решения от държавата и обществото“ по смисъла на член 3, буква a), подточка ac), от този закон. В това отношение е предварителен анализ е необходим дори преди започването на такова разследване.
186. Следователно разграничението, което прави Унгария между съдържанието на изразено мнение или съобщение, което може да попадне в приложното поле на член 3 от оспорвания закон, от една страна, и заплахата или нарушаването на националния суверенитет, произтичаща от него, от друга страна, е неприложимо, освен ако не се приеме, че всяко изразяване на мнение или на съобщение в интерес на чужда организация или физическо лице само по себе си представлява потенциална заплаха за суверенитета, което да обоснове намеса на Службата. Подобна преценка обаче на още по‑силно основание потвърждавала дискриминационния характер на разпоредбите на член 3 от този закон. При това положение трябва да се отхвърли и доводът на Унгария, че медиите и журналистите, които се ползват с широка защита с оглед на свободата на изразяване на мнение(100), за които по принцип не се отнасял оспорваният закон, тъй като в него се възприемало само незаконно чуждестранно влияние върху изборите и върху волята на избирателите.
187. Освен това текстът на член 3, буква а) от оспорвания закон позволява на Службата да разследва всяка твърдяна дейност по намеса в интерес на други държави или на чуждестранни физически или юридически лица, която може да наруши или застраши суверенитета, свързана с обществения дебат, независимо от предмета, обхвата, съдържанието или произхода ѝ(101). Този неясен характер на спорните разпоредби сам по себе си показва, че те могат да включват или да доведат до намеса в свободата на изразяване на мнение и свободата на информация.
188. Такава намеса не предполага държавата да санкционира конкретно изразяване на мнение поради неговото съдържание. Тази свобода също така защитава срещу държавни мерки, които имат възпиращо действие върху изразяване на мнения като цяло и са свързани с риск от автоцензура(102). Следователно, за да се установи наличието на такова възпиращо действие, е достатъчно изразяването на мнение да може да бъде предмет на наказателно разследване(103).
189. В случая обаче рискът от такова наказателно преследване, независимо дали е оправдано или не, се увеличава в резултат на разследване на Службата, като се има предвид разрешението, дори задължението на последната да предаде резултатите от разследването на компетентните органи, включително наказателни, съгласно член 11 от оспорвания закон(104). По същия начин такова възпиращо действие или риск от самоцензуриране произтича от заплахата за евентуално започване на разследване от Службата и от нейното правомощие да разкрива, в края на разследването, резултатите от него и докладите — потенциално обвинителни или заклеймяващи — в интернет, в съответствие с член 6, параграфи 1 и 3 от този закон. Следователно възпиращото действие и рискът от самоцензуриране произтичат от правомощията за разследване на Службата и от задълженията за съдействие, наложени на организациите или лицата, извършващи дейност в секторите на медиите, пресата и комуникацията. Всъщност тези организации или лица могат да бъдат разследвани, тъй като извършват една от „дейностите“, посочени в член 3 от оспорвания закон(105).
190. Освен това защитата на журналистическите източници е едно от най-важните условия за свободата на печата. Без тази защита тези източници биха могли да се разубедят да помагат на медиите да информират обществеността по въпроси от обществен интерес(106). Като спазва обаче задължението си за съдействие и като предоставя всяка информация, поискана от Службата, организация или представител на пресата или медиите рискува да разкрие самоличността на своите източници на информация. Следователно, видимото участие на журналисти в идентифицирането на анонимни източници винаги има възпиращ ефект(107). Всъщност, ако такива потенциални източници на информация загубят доверието, че самоличността им е защитена, те ще се откажат от възможността да се свържат с тези журналисти, за да им предоставят чувствителна информация. Това би могло също така да доведе до ограничаване или прекратяване на дейността на разследващ журналист или до приемане на чуждестранно подпомагане за тази цел или до самоцензуриране, за да се избегне започване на разследване от Службата.
191. Съгласно член 6 от оспорвания закон Службата може да оповести направената оценка в края на разследване и в рамките на годишния си доклад, дори тя да е неблагоприятна за съответната организация или лице, което вече е направила, както личи от публикуваните доклади и прессъобщения(108). Публични изявления от това естество, като публични предупреждения от държавен орган, могат наистина да имат възпиращ ефект върху свободното изразяване на мнения(109). Това важи в още по-голяма степен, когато публичното изявление е обвинително или заклеймяващо(110).
192. Следователно спорните разпоредби представляват намеса в свободата на изразяване на мнение и на информация, гарантирана с член 11, параграф 1 от Хартата.
в) Намеса в свободата на сдружаване, гарантирана с член 12 от Хартата
193. Съгласно член 12, параграф 1 от Хартата всеки има право на свободно сдружаване, на всяко равнище, по-специално в областите на политическото, профсъюзното или гражданското сдружаване. Това право на свободно сдружаване съответства на правото, гарантирано с член 11, параграф 1 от ЕКПЧ, и следователно трябва да се разбира в същия смисъл и обхват както в последната разпоредба като минимален праг на защита съобразно с член 52, параграф 3 от Хартата (вж. т. 184 от настоящото заключение).
194. Комисията твърди, че спорните разпоредби значително затрудняват сдруженията или организациите да извършват дейност в Унгария. Самото им съществуване би могло да зависи от възможността за получаване на трансгранична подкрепа по смисъла на член 3 от оспорвания закон, която може да доведе до намеса на Службата. Тя би могла да разследва настоящите или планираните дейности на всички неправителствени организации, установени в Унгария, включително дейности по информиране на обществеността, съобщаване на мнения, насърчаване на интереси и участие в обществения и демократичния дебат.
195. Унгария възразява по същество, че при липсата на санкции разследванията на Службата не могат да окажат въздействие върху свободното сдружаване.
196. Правото на свободно сдружаване е една от основите на едно демократично и плуралистично общество. Това право позволява да се действа колективно в области от общ интерес и да се допринася за доброто функциониране на обществения живот(111). По-специално посоченото право позволява на едно сдружение да съществува и да функционира без необоснована държавна намеса(112). Така законодателство, което прави значително по-трудна дейността или функционирането на сдруженията, по-специално чрез ограничаването на възможностите им да получават финансови средства, включително такива, предоставени от чужбина, като създава негативен образ на тяхната дейност или чрез излагането им на риск от санкции, предполага намеса в правото на свободно сдружаване(113).
197. Поради това законодателство, което въвежда изисквания, които могат да имат възпиращ ефект за участието на дарители, които пребивават в други държави членки или в трети страни, във финансирането на неправителствени организации и по този начин да възпрепятстват дейността на тези организации и постигането на преследваните от тях цели, се отразява отрицателно на свободното сдружаване. Същото важи и когато такива изисквания могат да създадат климат на недоверие към тези организации, както и да ги заклеймят(114).
198. Както е видно от редица доклади и прессъобщения на Службата(115), дейностите и финансирането от чужбина на неправителствени организации попадат в приложното поле на член 3, букви b) и c) от оспорвания закон („дейности, извършвани с подкрепа, предоставена от чужбина“ и които „могат да окажат влияние върху резултата от изборите“ и „дейности с цел постигане на влияние върху волята на гласоподавателите с чуждестранна подкрепа „дейности с цел постигане на влияние върху волята на гласоподавателите с подкрепа, предоставена от чужбина“) и могат да се характеризират като противоречащи на националния суверенитет. Съответно повишеният риск от започване на разследване от Службата срещу тях може да възпре тези организации и сдружения да продължават дейността си в Унгария или да се опитат да получат подкрепа, включително финансова, от чужбина. Всъщност в рамките на такива разследвания съответните организации и сдружения имат по-широки по обхват задължения за съдействие и предоставяне на информация, включително свързани с финансовите им средства. Това затруднява дейността им, финансирането им и постигането на техните цели. По същия начин докладите на Службата след такова разследване могат да съдържат обвинителни или заклеймяващи оценки на дейността на тези организации или сдружения, както показват примерите, приложени към преписката и изтъкнати от Комисията и от няколко встъпили страни(116).
199. Следователно спорните разпоредби съдържат или могат да доведат до намеса в свободата на сдружаване, гарантирана с член 12, параграф 1 от Хартата.
г) Намеса в правото на зачитане на личния и семейния живот, гарантирано с член 7 от Хартата
200. Член 7 от Хартата гарантира на всеки правото на зачитане на неговия личен и семеен живот, на неговото жилище и тайната на неговите съобщения.
201. Комисията твърди, че оспорваният закон нарушава правото на зачитане на личния живот, като накърнява реномето на всяко лице, което е обект на разследване от Службата. Този ефект бил засилен от задължителното публикуване на самоличността на съответните лица и на изводите на Службата на нейния уебсайт. Унгария възразява, че данните, публикувани в докладите на Службата, представляват само констатации и обективни фактически данни, чието оповестяване по дефиниция не може да засегне правото на личен живот или реномето на лице или организация.
202. Член 7 от Хартата защитава на най-напред физическите лица, при все че юридическите лица също могат да се ползват от тази защита.
203. Разпоредбите, определящи приложното поле на оспорвания закон, и тези, които уреждат правомощията на Службата, могат да засягат и физически лица. Такива лица могат да бъдат разследвани от Службата, по-специално когато извършват дейности по представителство на интереси (член 3, буква а), подточка aa), дейности по манипулиране на информацията и дезинформация (член 3, буква а), подточка ab) или дейности с цел постигане на влияние върху демократичния дебат и процесите на вземане на решения на държавата и обществото (член 3, буква а), подточка ac). Освен това тези лица могат да бъдат адресати на искане на Службата за предоставяне на правно обвързваща информация по смисъла на член 7, параграфи 2 и 3 във връзка с член 8, параграф 1 от този закон. Също така съгласно член 6, параграфи 1 и 6 от посочения закон данни относно физически лица могат да бъдат оповестявани на уебсайта на Службата или в рамките на годишния доклад. Накрая, по силата на член 11 от същия закон Службата има правомощие да предава такива данни на други компетентни органи.
204. Следва да се провери дали и в каква степен тези разпоредби могат да нарушават правата на зачитане на личния живот на съответните физически лица.
205. Правото на зачитане на личния и семейния живот, закрепено в член 7 от Хартата(117), включва по-специално защитата на лична информация, която дадено лице може легитимно да очаква да не бъде публикувана без негово съгласие, в частност защитата на реномето срещу тежки посегателства, които се извършват по начин, който нарушава ползването на това право(118).
206. Така, съгласно практиката на Съда национални разпоредби, които налагат или допускат физически лица да съобщават свои лични данни, като например име, местопребиваване или финансови средства, на публичен орган, или публичното разпространение на такива данни, трябва да се квалифицират — при липсата на съгласие от страна на тези физически лица и независимо от последващото използване на съответните данни — като намеса в личния живот(119).
207. Както бе посочено в точка 203 от настоящото заключение, резултатите от разследване, които могат да бъдат предадени на други органи по силата на член 11 от оспорвания закон, могат да съдържат лични данни, като например име на физическо лице, адрес, начин, по който то е сътрудничило или не е сътрудничило на Службата, или отнасяща се до него финансова информация. Това само по себе си води до намеса в личния живот.
208. Действително, нито оповестяването на резултатите от разследването на уебсайта на Службата в съответствие с член 6, параграф 1 от оспорвания закон, нито годишният ѝ доклад, оповестен публично съгласно член 6, параграфи 3 и 6 от него, трябва да съдържат такива данни, с изключение на „лични данни, които са от обществен интерес“(120). Както посочва Унгария в съдебното заседание, последното понятие обхваща по‑специално данни в търговския регистър, като името на действителния собственик, управителя или собственика на предприятие, имената на ръководителите на публични предприятия, органите или имената на лицата, изпълняващи публична функция, данните, свързани с използването на обществени средства от субекти, извършващи дейност с обществени средства и специфичната информация, свързана с обществените поръчки. Следователно тези разпоредби по принцип защитават от намеса в личния живот, която би могла да бъде свързана с такова оповестяване или публикуване. Освен това, доколкото се прилага изключението, свързано с „лични данни, които са от обществен интерес“, неговият обхват изглежда се свежда до данни, които могат законно да бъдат предмет на публикации в по-висш обществен интерес, по-специално за гарантиране на прозрачността на търговските сделки. Това не променя факта, че публикуването от Службата на такива данни може да накърни реномето на съответното физическо лице, когато то е свързано с отрицателни оценки или с упреци, които могат да накърнят доброто име на техните автори. Това лице може да бъде упрекнато, по-специално съгласно член 7, параграф 4 от посочения закон, че не е сътрудничило надлежно на Службата(121). Следователно, в тази степен дори публикуването от Службата на лични данни от обществен интерес може да представлява намеса в личния живот на съответното физическо лице.
209. В случая не е необходимо произнасяне по въпроса дали в контекста на такава публикация самото юридическо лице също може да се позовава на защитата, гарантирана с член 7 от Хартата, както е признато в областта на конкуренцията(122), по-специално за да защити доброто си име или реноме(123). Във всеки случай публичните обвинения, които заклеймяват юридическо лице, като например неправителствена организация, и които имат за цел да поставят под съмнение обективността и надеждността на нейната изследователска, информационна дейност и дейност по публикуване, могат да накърнят и реномето на нейните управители(124).
210. Поради това спорните разпоредби, които уреждат правомощията за разследване и оповестяване на Службата, са свързани с или водят до намеса в правата, гарантирани с член 7 от Хартата.
д) Обоснованост и пропорционалност на намесата в правото на зачитане на личния и семейния живот, в свободата на изразяване на мнение и на информация и в свободата на сдружаване
211. Ето защо следва да се провери дали установената намеса в правата, гарантирани с членове 7, 11 и 12 от Хартата, е обоснована с преследването на цели от по-висш обществен интерес, а именно защитата на политическия дебат и на вътрешни избори, на който се позовава Унгария.
212. Съгласно член 52, параграф 1 от Хартата всяко ограничаване на упражняването на правата, гарантирани с нея, трябва по‑специално да бъде „предвидено в закон“, да бъде необходимо за действителното постигане на признати от Съюза цели от общ интерес и да бъде пропорционално на тази цел.
213. Изискването всяка намеса в упражняването на основните права да бъде „предвидена в закон“ предполага, че мярката, предвиждаща намесата, трябва да има правно основание във вътрешното право, което само по себе си да определя достатъчно ясно и точно обхвата на ограничаването на упражняването на съответното право, за да може по-специално да се предвиди прилагането на това правно основание и да се избегне рискът от произвол. Това изискване не изключва обаче възможността разглежданото ограничение да бъде формулирано достатъчно широко, за да може да се адаптира към различни хипотези и променящи се обстоятелства(125).
214. В този контекст следва да се припомни, че член 3 от оспорвания закон въвежда неопределени понятия за „дейности“ за намеса в интерес на други държави или на чуждестранни физически или юридически лица, които могат да нарушат или застрашат суверенитета на Унгария, което води до широки правомощия за преценка на Службата (вж. точки 58 и 59 от настоящото заключение). Службата може да започне разследване по всяко време и да използва правно обвързващи мерки за разследване, както и да предава и оповестява събраната информация, без да подлежи на административен или съдебен контрол(126). От това произтича значителен риск от различно тълкуване, в зависимост от конкретния случай, на въпросните дейности(127) и необходимостта от провеждане на разследване, в зависимост от предпочитанията на Службата. Всъщност Службата би могла да бъде подтикната да даде предимство на становища, съответстващи по-специално на интересите на правителството, за които се счита, че съвпадат с тези за националния суверенитет, и да цензурира критична информация. Това би било в ущърб на представляването на законни интереси, които са абсолютно необходими за доброто функциониране на плуралистичната и демократична система, като например тези на опозицията, на малцинствените групи или на неправителствените организации, преследващи цели от общ интерес.
215. Накрая, Унгария не може да се позовава единствено на нормативното ограничение, съгласно което преди публикуване Службата е длъжна да съобщи изводите си на организацията, която е обект на разследване, за да може тя да представи становището си и да ѝ отговори писмено в това отношение. Всъщност по силата на член 6, параграф 8 от оспорвания закон Службата дори не е длъжна да посочва такива забележки в публикувания си доклад.
216. От изложените по-горе съображения следва, че констатираната намеса в правото на личен и семеен живот, в свободата на изразяване на мнение и на информация и в свободата на сдружаване, гарантирани с членове 7, 11 и 12 от Хартата, не е обоснована.
217. Ето защо основанията, изведени от нарушение на членове 7, 11 и 12 от Хартата, са основателни и трябва да бъдат уважени.
е) Нарушение на задължението за професионална тайна между адвоката и неговия клиент по смисъла на член 7 във връзка с член 47 от Хартата
218. Комисията твърди нарушение на професионалната тайна между адвоката и неговия клиент (наричана по-нататък „адвокатската тайна“) по смисъла на член 7 във връзка с член 47 от Хартата. Според нея изразът „всяка друга организация или лице“ по смисъла на член 7, параграфи 2 и 3 от оспорвания закон може да включва адвокати, адвокатски кантори или организации, предоставящи правни съвети, както и техните клиенти. В отговор на искане на Службата за предоставяне на информация може да се наложи адвокатите да предоставят информация или документи, попадащи в обхвата на адвокатската тайна. Унгария възразява по същество, че гаранциите, предоставени със Закона за адвокатурата, и по-специално с член 9 и член 13, параграфи 2 и 3 от него, са достатъчни за защита на адвокатската тайна.
219. Съдът извежда адвокатската тайна по-специално от защитата на личния живот по член 7 от Хартата, като взема предвид като минимален праг на закрила (член 52, параграф 3 от Хартата) тълкуването, което ЕСПЧ дава на съответната гаранция, предвидена в член 8, параграф 1 от ЕКПЧ(128). Тази гаранция закриля поверителността на всяка кореспонденция между физически лица и предоставя засилена защита на обмена на информация между адвокатите и техните клиенти в контекста не само на дейността по защита, но и на правната консултация. Така член 7 от Хартата гарантира тайната на правната консултация, както с оглед на нейното съдържание, така и с оглед на съществуването ѝ(129).
220. Съгласно оспорвания закон Службата разполага с самостоятелни правомощия за разследване, предаване на информация, оценка, предлагане и оповестяване, които очевидно попадат в обхвата на упражняването на публични правомощия и се прилагат спрямо физическите лица, по-специално спрямо тези, които са обект на разследване(130). Самият закон обаче не предвижда основни процедурни гаранции в полза на тези физически лица, като например адвокатската тайна, нито се позовава на разпоредбите на Закона за адвокатурата. Напротив, от член 8, параграф 2 от оспорвания закон следва, че провежданата от Службата процедура по разследване „не представлява административно производство“ и че „не може да се образува административно производство“.
221. Несъмнено член 9, параграфи 1 и 2 от Закона за адвокатурата защитава адвокатската тайна в широк смисъл, като обхваща „[в]сички факти, информация и данни, с които лицето, упражняващо адвокатската професия“, се запознава при упражняването на своята дейност, както и „всеки документ или друг носител, който съдържа адвокатска тайна“. Съгласно член 9, параграф 3 във връзка с член 13, параграф 1 от посочения закон адвокатът е длъжен да откаже да предостави информация или документи, попадащи в обхвата на адвокатската тайна, във всяко административно или съдебно производство. Съгласно член 13, параграф 1 от този закон адвокатът не може да оповестява документи и данни, попадащи в обхвата на адвокатската тайна, по време на „административен контрол, проверка или разследване на място“, нито може да бъде задължаван да свидетелства или да предоставя информация, свързана с адвокатската тайна, като същевременно не може да възпрепятства административното производство.
222. С оглед обаче по-специално на производствата и действията по разследване на Службата, които нямат административен характер, изрично предвиден в член 8, параграф 2 от оспорвания закон(131), не е очевидно, че тя действително е обвързана от адвокатската тайна и не може да я наруши.
223. Всъщност членове 9 и 13 от Закона за адвокатурата се прилагат само за административни или съдебни производства и за проверки или разследвания на място, в рамките на които адвокатът може да бъде „задължен да свидетелства или да предостави информация, свързана с професионалната тайна“(132). Процедурите за разследване на Службата обаче нямат административен характер, нито за цел провеждането на инспекции или разследвания на място, тъй като член 8, параграф 1 от оспорвания закон не предвижда право на достъп на Службата до помещенията на съответните организации. Все пак по силата на член 7, параграф 3 във връзка с член 8, параграф 1 от този закон Службата е оправомощена да поиска от организациите или лицата, обект на разследване, всякаква информация или данни, свързани с предмета на разследването, посредством правно обвързващи мерки по разследване. В качеството им на клиенти на адвокати, тези организации и лица могат да разполагат с информация, данни и документи, които са защитени от адвокатска тайна и на които може да се наложи да предадат на Службата в изпълнение на задължението си за съдействие(133). Освен това не е изключено в рамките на последващо административно или съдебно производство, евентуално наказателно, образувано след предаване на преписката на компетентните органи съгласно член 11 от оспорвания закон, тези органи да могат да се запознаят и дори да използват като доказателства информацията, която Службата е събрала в нарушение на адвокатската тайна.
224. Накрая, дори да се предположи, че Службата е обвързана от адвокатската тайна по силата на членове 9 и 13 от Закона за адвокатурата, поради изключването съгласно член 8, параграф 2 от оспорвания закон на образуването на административно производство по отношение на мерките на Службата по разследване, не съществува никакво административно средство за защита, каквото се изисква от член 47 от Хартата(134), което да позволява на правния субект да поиска проверка за спазването ѝ по време на или след приключване на производствата по разследване на основание членове 6—8 от оспорвания закон.
225. От това следва, че спорните разпоредби относно правомощията за разследване на Службата и тяхното прилагане водят до намеса в адвокатската тайна, гарантирана с член 7 във връзка с член 47 от Хартата.
226. Затова следва да се констатира нарушение на задължението за професионална тайна между адвоката и неговия клиент по смисъла на член 7 във връзка с член 47 от Хартата и да се уважи настоящото основание.
ж) Нарушение на правото на лицата да не се самоуличават по смисъла на член 48 от Хартата
227. Комисията твърди нарушение на правото на лицата да не се самоуличават (наричано по-нататък „правото на мълчание“) по смисъла на член 48 от Хартата. Според нея задължението за съдействие, предвидено в членове 7 и 8 от оспорвания закон, може да включва задължение за предоставяне на самоуличаваща информация, която може да бъде използвана срещу съответните лица в рамките на евентуално последващо или паралелно наказателно преследване, по-специално по силата на член 350/A от Наказателния кодекс.
228. Правото на мълчание, както е признато в практиката на Съда, произтича от член 47, втора алинея, и от член 48 от Хартата(135). Защитата, предоставена с това право, зависи от искане за предоставяне на информация в рамките на наказателно или административно наказателно производство, което може да доведе до налагане на обвиненото лице на имуществени санкции и до задължения за съдействие, които могат да бъдат приведени в изпълнение чрез принуда(136).
229. В случая обаче, както правилно изтъква Унгария, отказът да се отговори на евентуално искане на Службата за предоставяне на информация, макар то да е правно обвързващо по силата на член 7, параграфи 2 и 3 във връзка с член 8, параграф 1 от оспорвания закон, не се наказва с никаква санкция в тесен смисъл, нито може да бъде приведен в изпълнение от самата Служба или от друг орган посредством принуда(137). Следователно, дори да се предположи, че такова искане за предоставяне на информация се отнася до самоуличаващи сведения или изявления, то не би могло да наруши правото на мълчание.
230. Освен това Комисията не е успяла да докаже, че в рамките на последващо наказателно преследване или наказателно преследване за нарушения след предаването на събраните от Службата доказателства на компетентните органи в съответствие с член 11 от оспорвания закон срещу съответната организация или лице биха могли да се използват евентуални самоуличаващи доказателства. Всъщност член 167, параграф 5 от Наказателно-процесуалния кодекс, който обвързва тези органи, по принцип забранява такова използване(138).
231. Ето защо твърдението за нарушение, изведено от нарушение на правото на лицата да не се самоуличават по смисъла на член 48 от Хартата, трябва да се отхвърли като неоснователно.
8. Нарушение на ОРЗД и на членове 7 и 8 от Хартата
232. Комисията твърди, че оспорваният закон не отговаря на изискванията по член 5, параграф 1 (принципи относно обработването на лични данни), член 6, параграф 1, буква д) (обработване, необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на официални правомощия, предоставени на администратора), член 6, параграфи 2 и 3 (правни основания за обработването), член 9, параграф 2, буква ж) (обработване, необходимо по съображения от значим обществен интерес) и член 10 от ОРЗД (обработване, свързано с присъди и нарушения), както и на гаранциите по член 8 във връзка с член 7 от Хартата. По-специално според Комисията оспорваният закон не предвижда подходящо правно основание или „легитимно основание“ по смисъла на член 8 от Хартата за обработването на лични данни. Унгария възразява по същество, че подходящото правно основание за тази цел е член 6, параграф 1, буква д) от самия ОРЗД и че при всички положения този закон е в съответствие с изискванията на ОРЗД.
а) Обработване на лични данни по смисъла на ОРЗД
233. Доколкото провежданите процедури и приетите от Службата мерки предполагат обработване на лични данни, те трябва да са съобразени с разпоредбите на ОРЗД, тълкувани с оглед на гаранцията, предвидена в член 8 от Хартата във връзка със спазването на правото на зачитане на личния живот, признато в член 7 от нея(139).
234. Съгласно член 1 от ОРЗД той има за цел по-специално да установи правилата относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни, както и правилата, засягащи свободното движение на лични данни (параграф 1) и да защити основните права и свободи на физическите лица, и по‑специално правото им на защита на личните данни (параграф 2).
235. Съгласно член 2, параграф 1 от ОРЗД той се прилага към обработването на лични данни изцяло или частично с автоматични средства, както и към обработването с други средства на лични данни, които са част от регистър с лични данни или които са предназначени да съставляват част от регистър с лични данни. Съгласно член 4, точка 1 от ОРЗД „лични данни“ обхваща всяка информация, свързана с физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано.
236. Съгласно член 4, точка 2 от ОРЗД в обхвата на определението „обработване“ попада „всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни“ като „събиране, записване, […], употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни“.
237. Както бе посочено в точка 203 от настоящото заключение, както приложното поле на оспорвания закон, така и упражняването на правомощията за разследване на Службата се отнасят и до дейността на физически лица. Всъщност по силата на член 7, параграфи 2 и 3 във връзка с член 8, параграф 1 от този закон Службата има правомощие да поиска по-специално от съответните лица представянето на всякаква информация или данни, свързани с предмета на разследването. Както се потвърждава в член 6, параграф 6 от посочения закон, който се отнася до публикуването на годишния доклад, информацията и данните, събрани от Службата, могат да включват „лични данни“ и „лични данни, които са от обществен интерес“. Това всъщност не се оспорва от Унгария. Освен това събирането на такава информация или данни чрез правно обвързващи искания за информация, регистрирането или прилагането им към преписката, както и използването им за оценка от Службата отговарят на понятието „обработване“ на такива данни.
238. Същото се отнася и за предаването на тази информация и данни от Службата на компетентните органи на основание член 11 от оспорвания закон. Накрая, публикуването от Службата на резултатите от направеното проучване на нейния уебсайт и на годишния ѝ доклад съгласно член 6, параграфи 1 и 6 от този закон представлява „оповестяване или друга форма на предоставяне на разположение“ по смисъла на понятието „обработване“. Службата дори е изрично оправомощена да публикува „лични данни, които са от обществен интерес“(140).
239. От гореизложеното следва, че всички тези мерки на Службата отговарят на понятието „обработване“ на лични данни по смисъла на член 4, точка 2 от ОРЗД под формата по-специално на събиране, записване, съхранение, използване, разкриване чрез предаване(141), разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни.
б) Законосъобразност на обработването на лични данни въз основа на подходящо правно основание
1) Подходящо правно основание за обработването
240. Според Комисията оспорваният закон не е достатъчно правно основание за това обработване на лични данни.
241. Съгласно член 6, параграф 1, буква д) от ОРЗД обработването на лични данни може да бъде законосъобразно само ако е необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора. Съгласно член 6, параграф 3, първа алинея от този регламент основанието за това обработване трябва да се определя от правото на Съюза (буква а) или от правото на държавата членка, което се прилага спрямо администратора (буква б).
242. В това отношение, Унгария погрешно твърди, че член 6, параграф 1, буква д) от ОРЗД представлява сам по себе си достатъчно правно основание за обработка на лични данни(142). От текста на член 6, параграф , както и от съображение 45(143) от ОРЗД следва, че за тази цел е необходима отделна и допълнителна правна основа, която да попада в обхвата на националното право или на правото на Съюза и да определя „основанието за обработване, посочено в параграф 1, букви в) и д)“.
243. Изразът „може да съдържа специални разпоредби“, използван в член 6, параграф 3, втора алинея, второ изречение от ОРЗД(144), не обезсилва тази преценка. Този израз само отразява възможността на държавите членки, посочена в параграф 2 от този член („могат“), да „поддържат или въвеждат по-конкретни разпоредби“, за да адаптират прилагането на разпоредбите на ОРЗД за законосъобразно обработване на такива данни съгласно параграф 1, букви в) и д) от посочения член(145).
244. Ето защо следва да се провери дали оспорваният закон сам по себе си предвижда достатъчно точно правно основание по смисъла на член 6, параграф 3 от ОРЗД.
2) Неточност на оспорвания закон
245. Съгласно член 6, параграф 1, буква д) от ОРЗД обработването на лични данни може да бъде законосъобразно само ако е необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора.
246. Освен това съгласно член 6, параграф 3, втора алинея от ОРЗД целта на обработването се определя в самото правно основание или доколкото се отнася до обработването по параграф 1, буква д) от този член тези цели трябва да са необходими за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора. Всъщност закон, уреждащ обработването на лични данни, трябва да определя ясно и точно, посредством обективни критерии, материалните и процесуалните условия, които се прилагат за достъпа до такива данни(146).
247. В случая изискването за достатъчно ясно и точно определяне на целите на обработването очевидно не е изпълнено. Това се отнася по-специално за целите на събирането, записването, съхранението, използването и предаването на лични данни от Службата.
248. В това отношение следва да се припомни, че Службата може да поиска информация относно всички данни, включително относно лични данни, свързани с предмета на нейните разследвания във връзка с дейностите, посочени в член 3 от оспорвания закон (вж. точки 237 и 238 от настоящото заключение), например дейности „с цел постигане на влияние върху демократичния дебат и процесите на вземане на решения на държавата и обществото“(147). В съответствие с членове 6—8 този закон изисква само въпросните данни да имат връзка с този потенциално широк предмет(148) на разследването. Всъщност тези разпоредби не ограничават нито естеството, нито обхвата на информацията или на личните данни, които Службата има правомощието да изисква от съответните организации или физически лица. Също така по силата на член 11 от посочения закон на Службата е разрешено да предаде такива данни в тяхната цялост на другите компетентни органи единствено поради това че „установява факти или обстоятелства, които могат да доведат до образуване или провеждане на производство за установяване на неизпълнение на задължения, на наказателно производство, административно производство или на друго производство“, без да са уточнени условията или целите на такова предаване на различните органи.
249. Посочените разпоредби също така не предвиждат критерии, уреждащи продължителността на съхранението им или целите на използването им в зависимост от вида на данните или на субекта на данните. Тези данни обаче могат да се отнасят например до журналисти, които работят за дружества или организации, които осъществяват дейност в областта на пресата, медиите, информацията или комуникациите, от които може да се изисква да защитават анонимността на своите източници. Така те могат да включват по-специално чувствителни данни по смисъла на член 9, параграф 1 от ОРЗД, сред които „политически възгледи“ или „религиозни или философски убеждения“, и дори „лични данни, свързани с наказателни присъди“ по смисъла на член 10 от ОРЗД, без да се уточняват целите на обработването им.
250. Следователно оспорваният закон сам по себе си не определя ясно целите на обработването на лични данни от Службата. Същевременно този закон не налага на Службата за целите на такова обработване задължението да следи за това целите на използването на нейните правомощия за разследване да са необходими за изпълнението на възложената ѝ задача от обществен интерес за прилагане на посочения закон. Всъщност при липсата на уточнение на такива цели в същия закон е невъзможно да се осигури или провери дали тези цели са необходими за изпълнението на тази задача от обществен интерес.
251. Накрая, оспорваният закон не закрепва ефективни гаранции срещу рискове от злоупотреба или неправомерно използване на събраните от Службата лични данни(149). Всъщност този закон не предвижда нито процедурни гаранции за засегнатите лица, нито съдебен или административен контрол, който би могъл да ограничи упражняването на широките правомощия на Службата за разследване, оценка и разпространение що се отнася до лични данни(150). Единствената процесуална гаранция, предвидена в посочения закон, е тази съгласно член 6, параграф 8 от него за представяне на становище в срок от петнадесет дни преди публикуването на годишния доклад, в който Службата възнамерява да посочи организация, която е била обект на разследване, и да получи отговор от Службата, мотивиран в случай на отхвърляне на това становище в срок от тридесет дни.
252. Следователно с оглед на тяхната неточност, неяснота и непълнота, по-специално що се отнася до липсата на процесуални гаранции и на ефективен съдебен контрол, разпоредбите на оспорвания закон не гарантират, че Службата извършва обработване на лични данни, което отговаря на условията по член 6, параграф 1, буква д) и параграф 3, втора алинея от ОРЗД.
3) Пропорционалност
253. Съгласно член 6, параграф 3, втора алинея, последно изречение от ОРЗД правното основание в случая трябва да отговаря на цел от обществен интерес и да е пропорционално на преследваната с него легитимна цел.
254. Тъй като оспорваният закон не отговаря на изискванията за яснота, точност и предвидимост по отношение на прилагането му във връзка с обработването на лични данни, не може да се приеме, че разпоредбите му са съобразени с принципа на пропорционалност с оглед на преследваната легитимна цел от обществен интерес. В това отношение Унгария дори не твърди, че това обработване е в съответствие с принципа на „свеждане на данните до минимум“, закрепен в член 5, параграф 1, буква в) от ОРЗД. Съгласно последния принцип обаче личните данни трябва да бъдат адекватни, съответстващи и ограничени до необходимото по отношение на целта, за която се обработват(151).
255. От това стигам до извода, че спорните разпоредби позволяват на Службата да извършва незаконосъобразно обработване на лични данни, което може да включва дори сериозна намеса в основните права, гарантирани с членове 7 и 8 от Хартата, без обаче да предвижда достатъчно ясни и точни ограничения, които могат да се квалифицират като пропорционални с оглед на преследваните с оспорвания закон цели от общ интерес. Това е в още по-малка степен обосновано, тъй като това обработване може да се отнася до дейности, които включват чувствителни данни, сред които е просто изразяването на обществено мнение(152).
256. Поради това оспорваният закон не отговаря на изискванията на член 6, параграф 3 от ОРЗД.
257. При тези условия вече не е необходимо произнасяне по въпроса дали член 27, параграф 3 от Закона за комисаря по основните права, приложим mutatis mutandis към дейността на Службата по силата на член 9, параграф 1 от оспорвания закон(153), може да възпрепятства или обоснове публикуването на лични данни, или дали тази защита е гарантирана с член 6, параграф 6 от този закон. Всъщност такава защита във всички случаи би била недостатъчна, за да се отстрани установеното нарушение на член 6 от ОРЗД.
258. Ето защо следва да се уважи твърдението за нарушение, че оспорваният закон не отговаря на изискванията на член 5, параграф 1, член 6, параграф 1, буква д), член 6, параграфи 2 и 3, член 9, параграф 2, буква ж) и член 10 от ОРЗД, както и на членове 7 и 8 от Хартата.
9. Междинно заключение
259. В заключение искът следва да бъде уважен, с изключение на основанията, изведени от нарушение на членове 49 и 56 ДФЕС и на правото на лицата да не се самоуличават по смисъла на член 48 от Хартата.
VI. По съдебните разноски
260. Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. В случая Унгария е загубила делото и следва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски в съответствие с искането на Комисията.
261. Съгласно член 140, параграф 1 от същия правилник държавите членки и институциите, встъпили по делото, понасят направените от тях съдебни разноски. Така Парламентът и встъпилите страни понасят направените от тях съдебни разноски.
262. Съгласно член 140, параграф 2 от посочения правилник държавите — страни по Споразумението за ЕИП, различни от държавите членки, понасят направените от тях съдебни разноски, когато са встъпили в делото. Поради това Кралство Норвегия следва да понесе направените от него съдебни разноски.
VII. Заключение
263. Поради това предлагам на Съда да постанови следното:
– Като е приела 2023. évi LXXXVIII. törvény a nemzeti szuverenitás védelmérő (Закон № LXXXVIII от 2023 г. за защита на националния суверенитет), Унгария е нарушила член 63 ДФЕС, член 3 от Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по‑специално на електронната търговия на вътрешния пазар („Директива за електронната търговия“), членове 14, 16 и 19 от Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година относно услугите на вътрешния пазар, членове 7, 8, 11, 12 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и членове 5, 6, 9 и 10 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните).
– Отхвърля иска в останалата му част.
– Осъжда Унгария да понесе съдебните разноски.
– Европейският парламент, Кралство Белгия, Чешката република, Кралство Дания, Федерална република Германия, Република Естония, Ирландия, Кралство Испания, Република Литва, Великото херцогство Люксембург, Кралство Нидерландия, Република Полша, Португалската република, Република Финландия, Кралство Швеция и Кралство Норвегия понасят направените от тях съдебни разноски.
1 Език на оригиналния текст: френски.
2 Magyar Közlöny 2023/185 от 21 декември 2023 г., стр. 10429.
3 Легитимността на такава защита по принцип е също призната от институциите на Съюза; вж. съобщението на Комисията от 26 април 2018 г., озаглавено „Европейски подход за борба с дезинформацията, разпространявана онлайн“ (достъпно на адрес: eur-lex.europa.eu/legal-content/FR/TXT/PDF/?uri=CELEX :52018DC0236); Регламент (ЕС) 2019/452 на Европейския парламент и на Съвета от 19 март 2019 година за създаване на рамка за скрининг на преки чуждестранни инвестиции в Съюза (ОВ L 79I, 2019 г., стр. 1); Предложението на Комисията от 12 декември 2023 година за Директива на Европейския парламент и на Съвета за установяване на хармонизирани изисквания във вътрешния пазар относно прозрачността на представителството на интереси, извършвано от името на трети държави, и за изменение на Директива (ЕС) 2019/1937 (COM(2023) 637 final, достъпно на адрес: EUR-Lex - 52023PC0637 - EN - EUR-Lex; вж. също информационна бележка от генералния секретариат на Съвета на Европейския съюз от 16 юни 2025 г. (достъпна на адрес: eur-lex.europa.eu/legal-content/FR/TXT/PDF/?uri=CONSIL:ST_10134_2025_INIT). Вж. също Регламент (ЕС) 2024/900 на Европейския парламент и на Съвета от 13 март 2024 година относно прозрачността и таргетирането на политическото рекламиране (ОВ L 2024/900).
4 Член 3, буква a), подточка ac) от оспорвания закон.
5 Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (OB L 119, 2016 г., стр. 1, наричан по-нататък „ ОРЗД “).
6 Директива на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по‑специално на електронната търговия на вътрешния пазар („Директива за електронната търговия“) (ОВ L 178, 2000 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 29, стр. 257, наричана по-нататък „ Директивата за електронната търговия “).
7 Директива на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година относно услугите на вътрешния пазар (ОВ L 376, 2006 г., стр. 36; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 58, стр. 50).
8 Magyar Közlöny 2012/92 от 13 юли 2012 г., стр. 13450.
9 Magyar Közlöny 2013/66 от 18 април 2013 г., стр. 49703.
10 Magyar Közlöny 2017/216 от 19 декември 2017 г., стр. 34164.
11 Magyar Közlöny 2011/88 от 26 юли 2011 г., стр. 25435.
12 Magyar Közlöny 2011/88 от 26 юли 2011 г., стр. 25449.
13 Magyar Közlöny 2017/95 от 21 юни 2017 г., стр. 9048.
14 Директива на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2010 година за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудиовизуални медийни услуги (Директива за аудиовизуалните медийни услуги, ОВ L 95, 2010 г., стр. 1; наричана по-нататък „Директивата за аудиовизуалните медийни услуги“).
15 Въпросът дали Комисията може да се позове на нарушение на член 2 ДЕС в рамките на производство за установяване на неизпълнение на задължения все още не е разглеждан от Съда, вж. по този въпрос заключението на генералния адвокат Ćapeta по дело Комисия/Унгария (Ценности на Съюза) (C-769/22, EU:C:2025:408, т. 142 и сл.).
16 Вж. в този смисъл решения от 13 юни 2018 г., Комисия/Полша (C-530/16, EU:C:2018:430, т. 30), и от 22 май 2025 г., Комисия/Латвия (Директива за отворените данни и повторното използване на информацията от обществения сектор) (C-238/23, непубликувано, EU:C:2025:374, т. 45).
17 Вж. в този смисъл решения от 8 ноември 2007 г., Испания/Съвет (C-141/05, EU:C:2007:653, т. 27), от 29 юли 2019 г., Bayerische Motoren Werke и Freistaat Sachsen/Комисия (C-654/17 P, EU:C:2019:634, т. 50), и от 19 ноември 2024 г., Комисия/Полша (Пасивно избирателно право и членство в политическа партия) (C-814/21, EU:C:2024:963, т. 56).
18 C-204/21, EU:C:2023:442, т. 62 и сл.
19 Вж. решение от 5 юни 2023 г., Комисия/Полша (Независимост и личен живот на съдиите) (C-204/21, EU:C:2023:442, т. 69). Вж. в същия смисъл решение от 19 ноември 2024 г., Комисия/Полша (Пасивно избирателно право и членство в политическа партия) (C-814/21, EU:C:2024:963, т. 155).
20 Вж. в този смисъл решения от 6 октомври 2020 г., Privacy International (C‑623/17, EU:C:2020:790, т. 44), и La Quadrature du Net и др. (C-511/18, C‑512/18 и C-520/18, EU:C:2020:791, т. 99), от 16 януари 2024 г., Österreichische Datenschutzbehörde (C-33/22, EU:C:2024:46, т. 50), от 29 юли 2024 г., protectus (C-185/23, EU:C:2024:657, т. 62) и от 19 ноември 2024 г., Комисия/Полша (Пасивно избирателно право и членство в политическа партия) (C-814/21, EU:C:2024:963, т. 155 и цитираната съдебна практика). Вж. решение от 15 юли 2021 г., Ministrstvo za obrambo (C-742/19, EU:C:2021:597, т. 36—46), що се отнася до организацията на работното време в рамките на военните сили.
21 В подкрепа на този довод Унгария се позовава на решение от 23 ноември 1989 г., B & Q (C-145/88, EU:C:1989:593, т. 18).
22 Вж. член 8, параграф 2 от оспорвания закон.
23 Вж. решение от 27 юни 2017 г., Congregación de Escuelas Pías Provincia Betania (C-74/16, EU:C:2017:496, т. 48), що се отнася до образователни услуги, и заключението на генералния адвокат Ćapeta по дело Комисия/Унгария (Ценности на Съюза) (C-769/22, EU:C:2025:408, т. 52), що се отнася до театрални представления и трансгранично предоставяне на услуги на информационното общество.
24 Това не засяга каналите за разпространение или начините на предаване, използвани от авторите на тези дейности, които могат да бъдат физически лица, доставчици на услуги, политически обединения или сдружения, представляващи интереси. Съответно в съдебното заседание Унгария не изключва възможността съобщения или информация, разпространявани от социалните мрежи в интернет, да попадат в приложното поле на оспорвания закон.
25 Вж. в този смисъл решения от 13 октомври 1993 г., CMC Motorradcenter (C‑93/92, EU:C:1993:838, т. 10—12), и от 7 март 1990 г., Krantz (C-69/88, EU:C:1990:97, т. 10—12).
26 Вж. в този смисъл решение от 30 май 2024 г., Airbnb Ireland и Amazon Services Europe (C-662/22 и C-667/22, EU:C:2024:432, т. 62 и сл.).
27 Регламент на Европейския парламент и на Съвета от 11 септември 2013 година относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF), и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (Евратом) № 1074/1999 на Съвета (ОВ L 248, 2013 г., стр. 1). Всъщност, подобно на правомощията на Службата, правомощията на OLAF за разследване и препращане на данни съгласно член 3, параграф 3 (искане за информация в контекста на външни разследвания) и член 11 (изпращане на окончателния доклад за разследването на компетентните национални органи) от Регламент № 883/2013 могат да доведат до образуване на съдебни, граждански и наказателни производства на национално равнище. При упражняването на тези правомощия обаче OLAF е длъжна да спазва основните процесуални гаранции, като задължението за полагане на дължима грижа, чието нарушение може да ангажира извъндоговорната отговорност на Съюза; вж. решение от 11 януари 2024 г., Planistat Europe и Charlot/Комисия (C-363/22 P, EU:C:2024:20, т. 75—78) и заключение на генералния адвокат Medina по дело Planistat Europe и Charlot/Комисия (C-363/22 P, EU:C:2023:594, т. 42 и сл.).
28 Вж. Регламент (ЕС, Евратом) 2021/1163 на Европейския парламент от 24 юни 2021 година за установяване на правилата и общите условия за изпълнението на функциите на омбудсмана (Устав на Европейския омбудсман) и за отмяна на Решение 94/262/ЕОВС, ЕО, Евратом (OВ L 253, 2021 г., стр. 1).
29 Вж. в този смисъл решения от 18 юни 2020 г., Комисия/Унгария (Прозрачност при сдружаването) (C-78/18, EU:C:2020:476, т. 36 и 37 и цитираната съдебна практика), и от 19 ноември 2024 г., Комисия/Полша (Пасивно избирателно право и членство в политическа партия) (C-814/21, EU:C:2024:963, т. 129 и 130 и цитираната съдебна практика).
30 Вж. в този смисъл решение от 22 септември 2020 г., Cali Apartments (C-724/18 и C-727/18, EU:C:2020:743, т. 39).
31 Вж. сходното положение в решение от 30 май 2024 г., Airbnb Ireland и Amazon Services Europe (C-662/22 и C-667/22, EU:C:2024:432, т. 62 и сл.).
32 По този начин оспорваният закон дори отива по-далеч от някои разпоредби, които се отнасят до сравними инструменти за разследване, като например член 18, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно прилагането на правилата в областта на конкуренцията, предвидени в членове [101] и [102 ДФЕС] (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167), който предоставя на Комисията правомощие да изисква от предприятията информация с необвързващ характер; вж. също член 21, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) 2022/1925 на Европейския парламент и на Съвета от 14 септември 2022 година относно достъпни и справедливи пазари в цифровия сектор и за изменение на директиви (ЕС) 2019/1937 и (ЕС) 2020/1828 (Акт за цифровите пазари) (ОВ L 265, 2022 г., стр. 1) и член 67, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) 2022/2065 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 година относно единния пазар на цифрови услуги и за изменение на Директива 2000/31/ЕО (Акт за цифровите услуги) (ОВ L 277, 2022 г., стр. 1). Единствената разлика с оспорвания закон е, че при предоставяне на отговор на такова искане за предоставяне на информация то трябва да бъде точно, тъй като неточна или подвеждаща информация може да доведе до налагане от Комисията на имуществена санкция.
33 Вж. членове 14 и 14/A от Закон № CXXV от 1995 г. за националните служби за сигурност (1995. evi CXXV törvény a nemzetbiztonsági szolgálatokról). Липсата на съдействие с тази парламентарна комисия може да бъде наказуема по силата на член 216/A от Закон № II от 2012 г. за административните нарушения, административнонаказателното производство и системата за регистриране на административни нарушения (2012. évi II. törvény a szabálysértésekről, a szabálysértési eljárásról és a szabálysértési nyilvántartási rendszerről).
34 Вж. в този смисъл решение от 30 януари 2018 г., X и Visser (C-360/15 и C‑31/16, EU:C:2018:44, т. 123), и заключението на генералния адвокат Szpunar по съединени дела X и Visser (C-360/15 и C-31/16, EU:C:2017:397, т. 136).
35 Вж. по-специално отрицателните оценки на дейността на Transparency International Hungary и на интернет портала Átlátszó, съдържащите се в докладите, озаглавени съответно „Доклад от разследване: Въздействие на дейността на Transparency International Hungary върху суверенитета на Унгария“ (Vizsgálati jelentés: A Transparency International Magyarország tevékenységének hatása a magyar szuverenitásra), публикуван на 14 октомври 2024 г., и „Въздействие на дейността на Átlátszó върху суверенитета на Унгария“ (Az Átlátszó tevékenységének hatása a magyar szuverenitásra), публикуван на 28 октомври 2024 г. (документите са достъпни на: https://szuverenitasvedelmihivatal.hu/dokumentumaink/).
36 Вж. също положенията по делата, по които са постановени решения от 22 септември 2020 г., Cali Apartments (C-724/18 и C-727/18, EU:C:2020:743, т. 42), и от 30 януари 2018 г., X и Visser (C-360/15 и C-31/16, EU:C:2018:44, т. 124).
37 Вж. в този смисъл що се отнася до свободата на установяване съгласно член 49 ДФЕС решение от 1 юни 2010 г., Blanco Pérez и Chao Gómez (C‑570/07 и C-571/07, EU:C:2010:300, т. 119); що се отнася до свободното движение на капитали на основание член 63 ДФЕС вж. решение от 18 юни 2020 г., Комисия/Унгария (Прозрачност при сдружаването) (C-78/18, EU:C:2020:476, т. 45—64);що се отнася до свободното движение на работници на основание член 45 ДФЕС вж. решения от 10 декември 2013 г., Комисия/Ирландия и др. (C‑272/12 P, EU:C:2013:812, т. 24),; от 2 април 2020 г., PF и др. (C-830/18, EU:C:2020:275, т. 34 и цитираната съдебна практика), и от 13 юни 2024 г., Комисия/Унгария (Приемане на кандидати за международна закрила II) (C‑123/22, EU:C:2024:493, т. 29 и цитираната съдебна практика).
38 Четвърта алинея от преамбюла на оспорвания закон гласи, че: „[а]ко политическата власт е в ръцете на лица или организации, които са в отношение на зависимост с чуждестранна власт, организация или лице, се нарушава суверенитетът на Унгария и същевременно представлява сериозна заплаха за националната сигурност“.
39 Вж. в този смисъл и по аналогия с член 49 ДФЕС решение от 7 септември 2022 г., Cilevičs и др. (C-391/20, EU:C:2022:638, т. 75 и цитираната съдебна практика).
40 Вж. в този смисъл и по аналогия решение от 21 декември 2023 г., European Superleague Company (C-333/21, EU:C:2023:1011, т. 135 и 255 и цитираната съдебна практика).
41 В случая Комисията се позовава на съображенията, изложени в решение от 18 юни 2020 г., Комисия/Унгария (Прозрачност при сдружаването) (C-78/18, EU:C:2020:476, т. 93).
42 Вж. в този смисъл и по аналогия с член 49 ДФЕС решение от 7 септември 2022 г., Cilevičs и др. (C-391/20, EU:C:2022:638, т. 67—70).
43 Вж. в този смисъл решение от 18 юни 2020 г., Комисия/Унгария (Прозрачност при сдружаването) (C-78/18, EU:C:2020:476, т. 78—80), що се отнася до предоставяни от Съюза обществени средства.
44 В него се посочва само един пример за твърдяно незаконно финансиране на кандидата на политическите партии на опозицията, обединена на парламентарните избори през 2022 г. в Унгария от трета държава, а именно Съединените американски щати.
45 Вж. „Доклад от разследването“: Въздействие на дейността на Transparency International Hungary върху суверенитета на Унгария“ (Vizsgálati jelentés: (Vizsgálati jelentés: A Transparency International Magyarország tevékenységének hatása a magyar szuverenitásra) от 14 октомври 2024 г. (достъпен на адрес: https://szuverenitasvedelmihivatal.hu/dokumentumaink/), в който се отправя силна критика към тази фондация за предполагаемо непрозрачно, манипулативно и клеветническо класифициране на държави в индекс на възприятието за корупция (със седалище в Берлин), което Службата определя като „дезинформация“. Както е видно от страница 12 от доклада на Комисията (SWD(2020) 316 final) от 20 септември 2020 г. относно правовата държава, в глава, посветена на върховенството на закона в Унгария (достъпен на адрес: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=celex:52020SC0316), в последния индекс на възприятието за корупция, установен от Transparency International, тази държава получава оценка 44/100 и е класирана 19-на в Съюза и 70-та на световно равнище. Освен това Комисията се позовава на доклад на Службата относно „Западна провоенна реторика и руска реторика за легитимност във връзка с войната в Украйна (дезинформационна реторика в Унгария)“ от 4 юли 2024 г. (достъпен на адрес: https://szuverenitasvedelmihivatal.hu/dokumentumok/western-pro-war-and-russian-legitimacy-narratives-in-connection-with-the-war-in-ukraine.pdf.).
46 Вж. доклад, озаглавен „Ролята на фондация Internews за въздействието върху медиите в Унгария“ (Az Internews szerepe a magyarországi média befolyásolásában) от 19 март 2025 г., който не е приложен към делото (достъпен на адрес: https://szuverenitasvedelmihivatal.hu/dokumentumaink/), и по отношение на разследващ портал с нестопанска цел Átlátszó и неговата дейност по проучване и публикуване на теми, свързани с липсата на прозрачност и корупцията, доклад, озаглавен „Въздействието на дейността на Átlátszó върху суверенитета на Унгария“ (Az Átlátszó tevékenységének hatása a magyar szuverenitásra) от 28 октомври 2024 г. (достъпен на адрес: https://szuverenitasvedelmihivatal.hu/dokumentumaink/).
47 Вж. доклада за дейността на фондация Ökotárs, на който се позовава Кралство Норвегия и който е озаглавен „Анализ: Въздействието на дейността на Ökotárs върху суверенитета на Унгария“ (Az Ökotárs tevékenységének hatása a magyar szuverenitásra) от 16 декември 2024 г. В това отношение Кралство Норвегия твърди, че отдавна е „държава донор“ в полза на неправителствени организации, които осъществяват дейност по-специално в областта на насърчаването на демокрацията, върховенството на закона и правата на човека. В посочения доклад както Кралство Норвегия, така и Съюзът са представени като „съучастници“ на Съединените щати, които се опитват да участват в сговаряне срещу Унгария и да се намесват в суверенитета ѝ. По същия начин в съобщение, озаглавено „Програмата CERV на Европейската комисия: така Брюксел отвори кранчето за парите, за да финансира мрежата „Сорос“ (Az Európai Bizottság CERV programja: Így nyitotta meg Brüsszel a pénzcsapot a Soros-hálózat finanszírozására) от 29 януари 2025 г., Комисията е упрекната, че финансира и полага съвместни усилия с мрежата „Сорос“ (документи, достъпни на адрес: https://szuverenitasvedelmihivatal.hu/dokumentumok/).
48 Вж. решение 20/2024 (XI. 28.) от 15 ноември 2024 г., т. 41 и сл.
49 Вж. член 8, параграф 2 от оспорвания закон.
50 Вж. в този смисъл заключението ми по дело G4S Secure Solutions (C-157/15, EU:C:2016:382, т. 97 и цитираната съдебна практика), и по дело Parris (C‑443/15, EU:C:2016:493, т. 75 и цитираната съдебна практика).
51 За обосноваването със съображения за обществен ред и обществена сигурност по смисъла на член 52, параграф 1 ДФЕС Съдът дори изисква наличие на реална и достатъчно сериозна заплаха, засягаща основен обществен интерес; вж. в този смисъл решения от 6 февруари 2014 г., Navileme и Nautizende (C-509/12, EU:C:2014:54, т. 20), и от 13 юли 2023 г., Xella Magyarország (C-106/22, EU:C:2023:568, т. 66 и 67 относно сигурността на доставките).
52 Вж., от една страна, новите или изменените разпоредби на член 350/A във връзка с член 459, параграф 1, точка 37 от Наказателния кодекс, и от друга страна, разпоредбите на член 4, параграф 3 от Закона за функционирането и управлението на политическите партии, както и на член 3, точка 16, член 124, параграфи 1a—1d и на член 307/D, параграфи 3 и 4 от Закона за избирателната процедура.
53 Съгласно посочената алинея, „[а]ко политическата власт е в ръцете на лица или организации, които са в отношение на зависимост с чуждестранна власт, организация или лице, нарушен е суверенитетът на Унгария, което същевременно представлява сериозна заплаха за националната сигурност“.
54 Вж. по-специално Становище на Европейската комисия за демокрация чрез право (Венецианската комисия) от 18 март 2024 г. относно Закон № LXXXVIII от 2023 г. за защита на националния суверенитет (т. 76 и сл., достъпно на следния адрес: default.aspx).
55 Съгласно пета алинея от преамбюла на оспорвания закон изглежда, че той не се ограничава само до финансова подкрепа, предоставена от чужбина, а и до други форми на подпомагане, които могат да представляват „опити за чуждестранна намеса“.
56 Вж. например делото, по което е постановено решение от 23 април 2020 г., Associazione Avvocatura per i diritti LGBTI (C-507/18, EU:C:2020:289), в което жалбоподателят е адвокатско сдружение, което предоставя съдебна защита на лесбийки, гей, бисексуални, транссексуални и интерсексуални лица (ЛГБТИ). Вж. също относно Закон № LXXIX от 2021 г. за въвеждане на по-строги мерки срещу педофилите и изменящ някои закони с цел защита на децата (A pedofil bjapnelkövetőkkel szembeni szigorúbb fellépsről, valamint a gyermekek védelme érdekében egyes törvények módosításáról szóló 2021. évi LXXIX. törvény) доклада на Amnesty International, From freedom to Censorship, The consequences of Hungarian Propaganda Law, Budapest, Amnesty International, 2024; (A pedofil bűnelkövetőkkel szembeni szigorúbb fellépésről, valamint a gyermekek védelme érdekében egyes törvények módosításáról szóló 2021 г.. évi LXXIX. törvény), доклада на Amnesty International, From freedom to censorship, The consequences of Hungarian Propaganda Law, Budapest, Amnesty International, 2024; Háttér Society, The Anti-LGBTQI Law of Hungary in Action: A Combination of State- and Self-Enforcement, ноември 2024 г. (вж. заключението на генералния адвокат Ćapeta по дело Комисия/Унгария (Ценности на Съюза) (C-769/22, EU:C:2025:408, т. 80, бележка под линия № 42); доклад, достъпен на адрес: https://en.hatter.hu/sites/default/files/dokumentum/kiadvany/hatter-anti-lgbtqi-law-2024-november.pdf].
57 Вж. примера с дейността на фондация Ökotárs (бележка под линия № 47 от настоящото заключение).
58 Вж. примера с дейността на Transparency International Hungary (бележка под линия № 45 от настоящото заключение).
59 Вж. по-специално примерите, споменати в бележка под линия № 35 от настоящото заключение.
60 Вж. също Съобщение на Комисията от 26 април 2018 година, озаглавено „Европейски подход за борба с дезинформацията, разпространявана онлайн“, стр. 4, в което понятието „дезинформация“ се определя като обхващащо „доказуемо невярна или подвеждаща информация, която се създава, представя и разпространява с цел да се извлече икономическа изгода или съзнателно да се въведе в заблуждение обществеността, като последиците от това могат да бъдат в ущърб на обществения интерес“ (достъпно на адрес: eur-lex.europa.eu/legal-content/FR/TXT/PDF/?uri=CELEX:52018DC0236).
61 Относно заплахите за демократичните избори, породени от различни форми на манипулиране на информацията и дезинформация, извършвани по‑специално от чуждестранни субекти, вж. ЕСПЧ, 22 юли 2025 г., Bradshaw и др. срещу Обединеното кралство (жалба № 15653/22, § 134 и сл. и § 159 и сл.). Вж. също Curtea Constituțională (Конституционен съд, Румъния),решение № 32 от 6 декември 2024 г. за отмяна на процедурата за президентски избори в Румъния (като премахва втория тур на тези избори, предвиден за 8 декември 2024 г.), поради опити за системно манипулиране на волята на гласоподавателите от страна на държавни и недържавни субекти, по‑специално чрез социалните медии и незаконно финансиране.
62 Вж. по-специално съображение 83 и сл. от Регламент 2022/2065, както и съображение 4, член 19, параграф 1, буква в) и член 26, параграф 3, буква а) от Регламент (ЕС) 2024/1083 на Европейския парламент и на Съвета от 11 април 2024 година за създаване на обща рамка за медийните услуги на вътрешния пазар и за изменение на Директива 2010/13/ЕС (Европейски акт за свободата на медиите) (ОВ L 2024/1083).
63 Вж. определението на понятието „дезинформация“ в Съобщение на Комисията от 26 април 2018 г., озаглавено „Европейски подход за борба с дезинформацията, разпространявана онлайн“ (стр. 4), споменато в бележка под линия № 60 от настоящото заключение. В съображение 4 и сл., член 19, параграф 1, буква в) и член 26, параграф 3, буква а) от Регламент 2024/1083 обаче не се съдържа никакво определение на понятията „дезинформация“ или „манипулиране на информацията“. Същото важи за съображения 83 и сл. от Регламент 2022/2065.
64 Вж. бележка под линия № 45 от настоящото заключение.
65 Вж. член 8, параграф 2 от оспорвания закон.
66 Вж. в този смисъл решение от 27 февруари 2025 г., AEON NEPREMIČNINE и др. (C-674/23, EU:C:2025:113, т. 46 и цитираната съдебна практика).
67 Относно дискриминационно изискване, което не попада в обхвата на букви а) или б) вж. решение от 11 юни 2020 г., KOB (C-206/19, EU:C:2020:463, т. 14).
68 Вж. точки 73—87 от настоящото заключение.
69 Поради това не е необходимо произнасяне по въпроса дали такава дискриминация може да бъде обоснована. В този смисъл вж. решение от 23 февруари 2016 г., Комисия/Унгария (C-179/14, EU:C:2016:108, т. 45 и цитираната съдебна практика), що се отнася до непряка дискриминация.
70 Директива на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 година, установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество (ОВ L 241, 2015 г., стр. 1).
71 Що се отнася до услуги за политическо рекламиране, които могат също да бъдат разпространявани по електронен път, вж. Регламент 2024/900.
72 Вж. също съображение 21, второ изречение от Директивата за електронната търговия, съгласно което координираната област обхваща изискванията за онлайн дейност като онлайн информация и онлайн реклама.
73 В това отношение Комисията се позовава на изявлението от 4 декември 2023 г., публикувано от Media Freedom Rapid Response (MFRR) и подписано от Международния институт за печата (IIP), член 19 Европа, Европейския център за свобода на печата и медиите (ECPMF), Европейската федерация на журналистите (FEJ), Free Press Unlimited (FPU) и OBC Transeuropa (достъпно на следния адрес: https://www.article19.org/resources/hungary-draft-sovereignty-protection-act-threatens-independent-media/).
74 Курсивът е мой.
75 Вж. в този смисъл и заключението на генералния адвокат Ćapeta по дело Комисия/Унгария (Ценности на Съюза) (C-769/22, EU:C:2025:408, т. 319).
76 Вж. сходното положение в решение от 30 май 2024 г., Airbnb Ireland и Amazon Services Europe (C-662/22 и C-667/22, EU:C:2024:432, т. 58—65), както и заключението на генералния адвокат Szpunar по дела Airbnb Ireland и др. (C‑662/22—C-667/22, EU:C:2024:18, т. 159).
77 Що се отнася до „изискванията“ по смисъла на член 16, параграф 1, трета алинея от Директивата за услугите, вж. също точки 73—81 от настоящото заключение.
78 Вж. по аналогия решение от 30 май 2024 г., Airbnb Ireland и Amazon Services Europe (C-662/22 и C-667/22, EU:C:2024:432, т. 63).
79 Вж. в този смисъл решение от 25 октомври 2011 г., eDate Advertising и др. (C‑509/09 и C-161/10, EU:C:2011:685, т. 66 и 67). Вж. също сходното положение в решение от 30 май 2024 г., Airbnb Ireland и Amazon Services Europe (C-662/22 и C-667/22, EU:C:2024:432, т. 59).
80 Вж. в този смисъл решение от 9 ноември 2023 г., Google Ireland и др. (C‑376/22, EU:C:2023:835, т. 33 и сл.).
81 Вж. в този смисъл, що се отнася до Директивата за услугите, решения от 23 февруари 2016 г., Комисия/Унгария (C‑179/14, EU:C:2016:108, т. 118); от 14 ноември 2018 г., Memoria и Dall’Antonia (C-342/17, EU:C:2018:906, т. 41 и 42); от 11 юни 2020 г., KOB (C‑206/19, EU:C:2020:463, т. 30 и цитираната съдебна практика), както и заключението на генералния адвокат Szpunar по съединени дела X и Visser (C-360/15 и C-31/16, EU:C:2017:397, т. 98 и 99 и цитираната съдебна практика). Вж. в този смисъл и решения от 19 май 2009 г., Apothekerkammer des Saarlandes и др. (C-171/07 и C-172/07, EU:C:2009:316, т. 20), от 13 юли 2023 г., Xella Magyarország (C‑106/22, EU:C:2023:568, т. 27 и сл., по-специално т. 49), и от 20 юни 2024 г., Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Командироване на работници от трети страни) (C-540/22, EU:C:2024:530, т. 59 и цитираната съдебна практика).
82 Вж. също съображение 24 и член 2, параграф 2, буква ж) от Директивата за услугите, които изключват „аудио-визуалните услуги“ от приложното ѝ поле.
83 Вж. член 2, параграф 2, буква б) от Директивата за услугите, който изключва от приложното ѝ поле „финансови услуги“.
84 Вж. в този смисъл решение от 8 юни 2017 г., Van der Weegen и др. (C-580/15, EU:C:2017:429, т. 25 и цитираната съдебна практика).
85 Вж. в този смисъл решение от 18 юни 2020 г., Комисия/Унгария (Прозрачност при сдружаването) (C-78/18, EU:C:2020:476, т. 52 и 53 и цитираната съдебна практика).
86 Всъщност понятието „забранена чуждестранна подкрепа“, както е определено в член 459, параграф 1 от Наказателния кодекс (изменен с член 32, параграф 3 от оспорвания закон), изглежда не е общоприложимо. От една страна, това понятие се отнася само до подкрепа, предоставена от чужбина, „чието приемане или използване е забранено от Закона за функционирането и управлението на политическите партии или от Закона за избирателната процедура“. От друга страна, посоченото понятие уточнява само забранените и санкционирани действия на заобикаляне на закона от страна на „[ч]лен, ръководител или ръководител на организация за назначаване по смисъла на Закона за избирателната процедура или кандидат по смисъла на същия закон“ съгласно член 350/A от Наказателния кодекс (озаглавен „Незаконно влияние върху волята на избирателите“ и въведен с член 32 от оспорвания закон). Така втора алинея от преамбюла на оспорвания закон, в която се посочва примерът за пряко незаконно чуждестранно финансиране на кандидата на обединената опозиция за поста министър-председател по време на предизборната кампания през 2022 г. в Унгария, се отнася преди всичко до изменения с този закон наказателен обхват. Важно е обаче да се подчертае, че Комисията не оспорва тези наказателни разпоредби в рамките на настоящия иск (вж. т. 111 от настоящото заключение). По същия начин в становището на Европейската комисия за демокрация чрез право (Венецианската комисия) от 18 март 2024 г. относно Закон № LXXXVIII от 2023 г. за защита на националния суверенитет, точка 71 и сл., по-специално точки 81—83 и 94 (достъпно на адрес: default.aspx), тази Комисия не оспорва самата допустимост на тези разпоредби. Тя предлага единствено унгарският законодател да уточни допълнително понятието „чуждестранна подкрепа“, за да се избегне санкционирането на всяка чуждестранна финансова подкрепа, получена по всяко време, дори извън изборния процес.
87 Вж. също аналогичното понятие „чуждестранна подкрепа“, определено в член 3, точка 16 от Избирателния закон („дарение от друга държава, чуждестранно физическо или юридическо лице или чуждестранна организация без правосубектност“). В това отношение Комисията посочва като примери лица или организации, действащи в областта на медиите (журналистика, радио и телевизионни станции, печатни медии или дори свързани с тях сектори на дейност като създаване и генериране на електронно медийно съдържание), както и лобиране, консултиране, комуникация или връзки с обществеността. По същия начин може да бъде засегнат гражданин на Съюза, който упражнява правото си на свободно движение и иска да упражни политическите права, гарантирани от Договора, и да се кандидатира в общински или европейски избори или да подкрепи друг кандидат в такива избори.
88 Вж. точка 63 и сл. от настоящото заключение. Вж. в този смисъл и решение от 18 юни 2020 г., Комисия/Унгария (Прозрачност при сдружаването) (C‑78/18, EU:C:2020:476, т. 60), що се отнася до сходно положение, свързано с предоставяни от Съюза обществени средства.
89 Вж. също решение от 18 юни 2020 г., Комисия/Унгария (Прозрачност при сдружаването) (C-78/18, EU:C:2020:476, т. 61 и 62 и цитираната съдебна практика), що се отнася до сходно положение, свързано с предоставяне от Съюза на обществени средства.
90 Вж. в този смисъл решение от 21 май 2019 г., Комисия/Унгария (Права на ползване върху земеделски земи) (C-235/17, EU:C:2019:432, т. 60 и 61 и цитираната съдебна практика).
91 Решение от 18 юни 2020 г., Комисия/Унгария (Прозрачност при сдружаването) (C-78/18, EU:C:2020:476, т. 88 и 89 и цитираната съдебна практика).
92 Вж. член 350/A от Наказателния кодекс, озаглавен „Незаконно влияние върху волята на избирателите“, разглеждан във връзка с член 459, параграф 1 от този кодекс, изменен с член 32 от оспорвания закон.
93 Вж. точка 111 от настоящото заключение.
94 Вж. разпоредбите на член 4, параграф 3 от Закона за функционирането и управлението на политическите партии, както и на член 3, точка 16, член 124, параграфи 1a—1d и член 307/D, параграфи 3 и 4 от Закона за избирателната процедура, въведени с член 33 от оспорвания закон.
95 Вж. решение от 18 юни 2020 г., Комисия/Унгария (Прозрачност при сдружаването) (C-78/18, EU:C:2020:476, т. 79 и сл.), що се отнася до сходното положение, свързано с предоставяне от Съюза на обществени средства.
96 Решение от 4 октомври 2024 г., Real Madrid Club de Fútbol (C-633/22, EU:C:2024:843, т. 46).
97 Вж. в този смисъл решение от 29 юли 2024 г., Alchaster (C-202/24, EU:C:2024:649, т. 92 и цитираната съдебна практика).
98 Вж. в този смисъл решение от 4 октомври 2024 г., Real Madrid Club de Fútbol (C-633/22, EU:C:2024:843, т. 51 и 52 и цитираната съдебна практика).
99 Вж. точки 102 и сл. от настоящото заключение.
100 Вж. в този смисъл решение от 14 февруари 2019 г., Buivids (C-345/17, EU:C:2019:122, т. 51).
101 Съгласно член 3, буква a) от оспорвания закон „[в] рамките на разследващите си функции Службата [...] разследва [aa)] дейностите по представителство на интереси, с изключение на дипломатическите и външните представителства, както и организациите, представляващи професионални интереси, [ab)] дейностите по манипулиране на информацията и дезинформация, [ac)] дейности с цел постигане на влияние върху демократичния дебат и процесите на вземане на решения на държавата и обществото, включително дейности с цел постигане на влияние върху процеса на вземане на решения от лица, упражняващи публични правомощия, в интерес на други държави, както и на чуждестранни органи, организации и физически лица, независимо от правния им статут“.
102 Вж. също ЕСПЧ, 15 май 2023 г., Sanchez с/у Франция (CE:ECHR:2023:0515JUD004558115, § 184), що се отнася до подобно възпиращо действие и риск от автоцензура.
103 Вж. също ЕСПЧ, 12 март 2019 г., Ali Gürbüz с/у Турция (CE:ECHR:2019:0312JUD005249708, § 59—68).
104 Вж. също наказателните разпоредби в член 350/A от Наказателния кодекс, озаглавен „Незаконно влияние върху волята на избирателите“, във връзка с член 459, параграф 1 от този кодекс, изменен с член 32 от оспорвания закон.
105 Тази преценка не засяга евентуалното обосноваване на намеса в свободата на изразяване на мнение и на информация, що се отнася по-специално до продължаване на „дейности по манипулиране на информацията и дезинформация“ по смисъла на член 3, буква а), подточка ab) от оспорвания закон. Вж. също в това отношение във връзка с член 10 от ЕКПЧ, ЕСПЧ, 22 юли 2025 г., Bradshaw и др. c/у Обединеното кралство (жалба № 15653/22, § 161).
106 Вж. също ЕСПЧ, 22 ноември 2012 г., Telegraaf Media Nederland Landelijke Media B.V. и др. c/у Нидерландия (CE:ECHR:2012:1122JUD003931506, § 127).
107 Вж. също ЕСПЧ, 15 декември 2009 г., Financial Times Ltd и др. c/у Обединеното кралство (CE:ECHR:2009:1215JUD000082103, § 70).
108 Вж. бележка под линия №45 и сл. от настоящото заключение.
109 Вж. също ЕСПЧ, 25 септември 2012 г., Trade Union of the Police in the Slovak Republic и др. с/у Словакия (CE:ECHR:2012:0925JUD001182808, § 60) и ЕСПЧ, 23 януари 2023 г., Macatė с/у Литва (CE:ECHR:2023:0123JUD006143519, § 181 и 182).
110 Вж. ЕСПЧ, 22 октомври 2024 г., Kobaliya и др. с/у Русия (CE:ECHR:2024:1022JUD003944616, § 67, 75 и 82), и ЕСПЧ, 14 юни 2022 г., Ecodefence и др. с/у Русия (CE:ECHR:2022:0614JUD000998813, § 131), що се отнася до неправителствени организации, публично обявени за „чуждестранни агенти“.
111 Вж. в този смисъл решение от 18 юни 2020 г., Комисия/Унгария (Прозрачност при сдружаването) (C-78/18, EU:C:2020:476, т. 112 и цитираната практика на ЕСПЧ).
112 Вж. в този смисъл решение от 18 юни 2020 г., Комисия/Унгария (Прозрачност при сдружаването) (C-78/18, EU:C:2020:476, т. 113 и цитираната практика на ЕСПЧ).
113 Вж. в този смисъл решение от 18 юни 2020 г., Комисия/Унгария (Прозрачност при сдружаването) (C-78/18, EU:C:2020:476, т. 114 и цитираната практика на ЕСПЧ).
114 Вж. в този смисъл по отношение на Унгария решение от 18 юни 2020 г., Комисия/Унгария (Прозрачност при сдружаването) (C-78/18, EU:C:2020:476, т. 118). В този смисъл вж. също ЕСПЧ, 14 юни 2022 г., Ecodefence и др. с/у Русия (CE:ECHR:2022:0614JUD000998813, § 132).
115 Вж. бележка под линия № 45 и сл. от настоящото заключение.
116 Вж. бележка под линия № 35 и сл. от настоящото заключение.
117 Според Съда трябва да се приеме, че тази гаранция има същия смисъл и обхват като тези, които има член 8 от ЕКПЧ, вж. решение от 18 юни 2020 г., Комисия/Унгария (Прозрачност при сдружаването) (C-78/18, EU:C:2020:476, т. 122 и цитираната съдебна практика).
118 ЕСПЧ, 7 февруари 2012 г., Axel Springer AG с/у Германия (CE:ECHR:2012:0207JUD003995408, § 83).
119 Вж. в този смисъл решение от 18 юни 2020 г., Комисия/Унгария (Прозрачност при сдружаването) (C-78/18, EU:C:2020:476, т. 124 и цитираната съдебна практика). Вж. също в този смисъл (и в това отношение се констатира и намеса в правото на защита на личните данни по смисъла на член 8 от Хартата), решение от 6 октомври 2020 г., État luxembourgeois (Правна защита срещу искане за информация в данъчната област) (C-245/19 и C-246/19, EU:C:2020:795, т. 73 и 74).
120 Това разрешение препраща към определението в член 3, точка 6 от Закона за информацията, съгласно което става дума за „всички данни, различни от данните от обществен интерес, чието оповестяване, достъпност или наличност се изисква със закон в интерес на широката общественост“.
121 Така в доклада, озаглавен „Въздействие на дейностите на Átlátszó върху суверенитета на Унгария“ (Az Átlátszó tevékenységének hatása a magyar szuverenitásra), публикуван на 28 октомври 2024 г., който се отнася до дейностите по търсене и публикуване на портала за разследвания с нестопанска цел Átlátszó по въпросите на непрозрачността и корупцията, се посочва поименно неговият управител, който е упрекнат, че не е оказал съдействие на Службата (достъпен на адрес: https://szuverenitasvedelmihivatal.hu/dokumentumaink/).
122 Що се отнася до посещенията в търговските помещения на предприятията, вж. решение от 18 юни 2015 г., Deutsche Bahn и др./Комисия (C-583/13 P, EU:C:2015:404, т. 20); вж. също заключенията на генералния адвокат Pitruzzella по дело Casino, Guichard-Perrachon и AMC/Комисия (C-690/20 P, EU:C:2022:579, т. 33 и 34 и цитираната съдебна практика), и на генералния адвокат Medina по съединени дела Imagens Médicas Integradas и др. (C-258/23—C-260/23, EU:C:2024:537, т. 31, 41 и сл., както и цитираната съдебна практика). Вж. също във връзка с член 8 от ЕКПЧ, ЕСПЧ, решение Société Colas Est и др. с/у Франция (CE:ECHR:2002:0416JUD003797197, § 40—42 и цитираната съдебна практика).
123 Известна защита в това отношение е гарантирана от професионалната тайна съгласно член 339 ДФЕС. Вж. решение от 7 септември 2021 г., Klaipėdos regiono atliekų tvarkymo centras (C-927/19, EU:C:2021:700, т. 131—133 и цитираната съдебна практика), що се отнася до правото на защитата на търговската тайна. Вж. решение от 8 ноември 2011 г., Idromacchine и др./Комисия (T-88/09, EU:T:2011:641, т. 42 и сл.), потвърдено с определение от 3 септември 2013 г., Idromacchine и др./Комисия (C-34/12 P, EU:C:2013:552), що се отнася до засягането на доброто име и реномето на юридическо лице чрез публикация на Комисията в нарушение на изискванията за професионална тайна. Вж. решение от 12 октомври 2007 г., Pergan Hilfsstoffe für industrielle Prozesse/Комисия (T-474/04, EU:T:2007:306, т. 62 и сл., по-специално точки 75—78), що се отнася до връзката между защитата на търговската тайна и защитата на презумпцията за невиновност, която също е тясно свързана със защитата на реномето на юридическо лице. Вж. също в това отношение решение от 6 юли 2000 г., Volkswagen/Комисия (T-62/98, EU:T:2000:180, т. 281), потвърдено с решение от 18 септември 2003 г., Volkswagen/Комисия (C-338/00 P, EU:C:2003:473).
124 Вж. примера с управителя на Átlátszó, който е упрекван, че не е съдействал на Службата (вж. бележка под линия № 121 от настоящото заключение). Вж. също ЕСПЧ от 14 юни 2022 г., Ecodifence и др. с/у Русия (CE:ECHR:2022:0614JUD000998813, § 131), и от 22 октомври 2024 г., Kobaliya и др. с/у Русия (CE:ECHR:2024:1022JUD003944616, § 75), що се отнася до обявяването на такива организации за „чуждестранни агенти“.
125 Вж. в този смисъл решения от 16 юли 2020 г., Facebook Ireland и Schrems (C‑311/18, EU:C:2020:559, т. 175), от 8 декември 2022 г., Orde van Vlaamse Balies и др. (C-694/20, EU:C:2022:963, т. 35), от 16 ноември 2023 г., Roos и др./Парламент (C-458/22 P, EU:C:2023:871, т. 59 и 60), от 18 януари 2024 г., RTL Nederland и RTL Nieuws (C-451/22, EU:C:2024:54, т. 69), и от 4 октомври 2024 г., Bezirkshauptmannschaft Landeck (Опит за достъп до лични данни, съхранявани на мобилен телефон) (C-548/21, EU:C:2024:830, т. 98 и цитираната съдебна практика); вж. също в този смисъл заключението на генералния адвокат Emiliou по дело Belgian Association of Tax Lawyers и др. (C-623/22, EU:C:2024:189, т. 138). Вж. също решение от 23 октомври 2025 г., Къневи Комерс ДС (C-267/24, EU:C:2025:829, т. 80, в което се приема, че законодателство не е достатъчно ясно и точно, за да осигури прилагане, съвместимо с правото на Съюза, когато е предмет на разнопосочни тълкувания в практиката на националния съд, едно от които е в съответствие с правото на Съюза, а друго не е в съответствие с това право).
126 Вж. член 8, параграф 2 от оспорвания закон.
127 Това се отнася и до „дейностите по манипулиране на информацията и дезинформация“ по смисъла на член 3, буква a), подточка ab) от оспорвания закон (вж. т. 116 и 124 от настоящото заключение).
128 Вж. в този смисъл решение от 8 декември 2022 г., Orde van Vlaamse Balies и др. (C-694/20, EU:C:2022:963, т. 26).
129 Вж. в този смисъл решения от 8 декември 2022 г., Orde van Vlaamse Balies и др. (C-694/20, EU:C:2022:963, т. 27), и от 26 септември 2024 г., Ordre des avocats du Barreau de Luxembourg (C-432/23, EU:C:2024:791, т. 49), както и заключението ми по дело Ordre des avocats du Barreau de Luxembourg (C‑432/23, EU:C:2024:446, т. 25).
130 Всъщност съгласно член 1 от оспорвания закон Службата е „автономен орган на държавната администрация“.
131 Съгласно тази разпоредба „[п]роцедурата на Службата по разследване не е процедура на административен орган и не може да се образува административно съдебно производство във връзка с дейностите [по разследване] на Службата“.
132 Вж. член 13, параграф 1 от Закона за адвокатурата.
133 В исковата молба Комисията се позовава на неуспешните опити на Службата да призове унгарската адвокатска колегия да ѝ съдейства за целите на прилагането на оспорвания закон (достъпен на адрес: https://szuverenitasvedelmihivatal.hu/hirek/valasz-a-magyar-ugyvedi-kamaranak).
134 Вж. в този смисъл решение от 2 юни 2022 г., Skeyes (C-353/20, EU:C:2022:423, т. 50 и сл. и цитираната съдебна практика). Вж. също в този смисъл решение от 6 октомври 2020 г., État luxembourgeois (Правна защита срещу искане за информация в данъчната област) (C-245/19 и C-246/19, EU:C:2020:795, т. 83 и 84).
135 Като се има предвид практиката на ЕСПЧ относно член 6 от ЕКПЧ, вж. решение от 2 февруари 2021 г., Consob (C-481/19, EU:C:2021:84, т. 36 и сл. и цитираната съдебна практика).
136 Вж. в този смисъл решение от 2 февруари 2021 г., Consob (C-481/19, EU:C:2021:84, т. 42 и сл., по-специално т. 55, 57 и 58).
137 Евентуалното последващо споменаване на отказа за съдействие в годишния доклад, публикуван по силата на член 7, параграф 4 от оспорвания закон, не представлява принуда за тази цел, макар да може да засили стимула на съответната организация или лице да сътрудничи активно. Същото се отнася и за възможността председателят на Службата да сезира постоянната комисия за национална сигурност на Националното събрание съгласно член 12, буква а) от този закон. Във всеки случай в практиката на Съда се признава наличието на евентуално нарушение на правото на мълчание само когато компетентният орган е в състояние да приеме принудителни мерки, за да наложи спазването на задължението за съдействие; вж. решение от 2 февруари 2021 г., Consob (C-481/19, EU:C:2021:84, т. 18, 35 и сл.). Вж. решения от 18 октомври 1989 г., Orkem/Комисия (374/87, EU:C:1989:387, т. 26 и сл.), от 29 юни 2006 г., Комисия/SGL Carbon (C-301/04 P, EU:C:2006:432, т. 39 и сл.), и от 28 януари 2021 г., Qualcomm и Qualcomm Europe/Комисия (C‑466/19 P, EU:C:2021:76, т. 147), що се отнася до производствата в областта на конкуренцията.
138 Така в случая не е необходимо произнасяне по въпроса дали равнището на защита на правото на мълчание е различно в зависимост от това дали е изтъкнато от физическо или юридическо лице — разлика, която е от значение в областта на конкуренцията, вж. решение от 2 февруари 2021 г., Consob (C‑481/19, EU:C:2021:84, т. 46—48 и цитираната съдебна практика).
139 Вж. в този смисъл решения от 9 ноември 2010 г., Volker und Markus Schecke и Eifert (C-92/09 и C-93/09, EU:C:2010:662, т. 52 и сл.), от 1 август 2022 г., Vyriausioji tarnybinės etikos komisija (C-184/20, EU:C:2022:601, т. 61), и от 5 юни 2023 г., Комисия/Полша (Независимост и личен живот на съдиите) (C‑204/21, EU:C:2023:442, т. 330 и сл.); Становище 1/15 (Споразумение PNR ЕС—Канада), от 26 юли 2017 г. (EU:C:2017:592, т. 123 и сл. и цитираната съдебна практика); вж. също в този смисъл заключението ми по съединени дела État luxembourgeois (Правна защита срещу искане за информация в данъчната област) (C-245/19 и C-246/19, EU:C:2020:516, т. 71).
140 Понятието „обществен интерес“ не е дефинирано нито в тази разпоредба, нито в разпоредбите на член 3, параграфи 5 и 6 от Закона за информацията, които също не внасят яснота в това отношение. Последните разпоредби предвиждат само, от една страна, че „данни от обществен интерес“ са „информация или данни, различни от личните данни“. Следователно тези понятия изглеждат несъвместими с израза „лични данни, които са от обществен интерес“. От друга страна, става въпрос за „данни, достъпни по съображения от обществен интерес“, които представляват „всички данни, различни от данните от обществен интерес, чието оповестяване, достъпност или наличност се изисква със закон в полза на широката общественост“, без обаче да се споменават „личните данни, които са от обществен интерес“ (курсивът е мой).
141 Вж. също Становище 1/15 (Споразумение PNR ЕС—Канада) от 26 юли 2017 г. (EU:C:2017:592, т. 124, съгласно което съобщаването на лични данни на трето лице, например публичен орган, представлява намеса в основното право, закрепено в член 7 от Хартата, независимо от последващото използване на съобщената информация.
142 Вж. също в този смисъл решение от 20 октомври 2022 г., Коалиция „Демократична България — Обединение“ (C-306/21, EU:C:2022:813, т. 52).
143 Съгласно това съображение по-специално ОРЗД „не изисква конкретна законова разпоредба за всяко индивидуално обработване. Може да е достатъчен законодателен акт като основание за няколко операции по обработване на данни, основаващи се на правно задължение, наложено на администратора на лични данни, или когато обработването е необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняване на официални правомощия. Правото на Съюза или на държава членка следва да определя също и целта на обработването“.
144 Съгласно тази разпоредба по-специално „[т]ова правно основание може да включва конкретни разпоредби за адаптиране на прилагането на разпоредбите на настоящия регламент, inter alia общите условия, които определят законосъобразността на обработването от администратора, видовете данни, които подлежат на обработване, съответните субекти на данни; образуванията, пред които могат да бъдат разкривани лични данни, и целите, за които се разкриват; ограниченията по отношение на целите на разкриването; периодът на съхранение и операциите и процедурите за обработване, включително мерки за гарантиране на законосъобразното и добросъвестно обработване[…]“ (курсивът е мой).
145 Вж. също трето изречение от съображение 10 от ОРЗД, съгласно което „[п]о отношение на обработването на лични данни, необходимо за спазване на правно задължение, за изпълнение на задача от обществен интерес или при упражняване на официалните правомощия, предоставени на администратора на лични данни, на държавите членки следва да се позволи да запазят или да въведат национални разпоредби, които да уточняват по-нататък реда за прилагане на правилата на настоящия регламент“ (курсивът е мой).
146 Вж. в този смисъл решения от 21 юни 2022 г., Ligue des droits humains (C‑817/19, EU:C:2022:491, т. 219 и цитираната съдебна практика), и от 30 април 2024 г., La Quadrature du Net и др. (Лични данни и борба срещу фалшифицирането) (C-470/21, EU:C:2024:370, т. 152 и цитираната съдебна практика).
147 Член 3, буква a), подточка ac) от оспорвания закон.
148 По отношение на широкия обхват на правомощията за разследване на Службата във връзка с информацията, която може да бъде събрана във връзка с различни дейности, виж по-специално точки 75—80 и 102—106 от настоящото заключение.
149 Вж. по отношение на това изискване решения от 21 юни 2022 г., Ligue des droits humains (C-817/19, EU:C:2022:491, т. 219 и цитираната съдебна практика), и от 30 април 2024 г., La Quadrature du Net и др. (Лични данни и борба срещу фалшифицирането) (C-470/21, EU:C:2024:370, т. 152 и цитираната съдебна практика).
150 Вж. по отношение на това изискване решение от 4 октомври 2024 г., Bezirkshauptmannschaft Landeck (Опит за достъп до лични данни, съхранявани на мобилен телефон) (C-548/21, EU:C:2024:830, т. 90 и сл.); вж. също в този смисъл заключението на генералния адвокат Szpunar по дело Legal Newsdesk Sweden (C-199/24, EU:C:2025:670, т. 35 и 36).
151 Вж. в този смисъл решение от 1 август 2022 г., Vyriausioji tarnybinės etikos komisija (C-184/20, EU:C:2022:601, т. 93 и цитираната съдебна практика).
152 Що се отнася до обосноваването на подобна намеса в правата, закрепени в членове 7 и 8 от Хартата, с целта за борба с тежката престъпност и предотвратяване на сериозни заплахи срещу обществената сигурност, вж. решение от 2 март 2021 г., Prokuratuur (Условия за достъп до данните за електронните съобщения) (C-746/18, EU:C:2021:152, т. 33 и цитираната съдебна практика).
153 Съгласно тази разпоредба по-специално „[п]о отношение на дейностите, посочени в членове 7 и 8, Службата прилага надлежно член 27, параграфи 1 и 3 от [Закона за комисаря по основните права]“. Член 27, параграф 3 от този закон предвижда, че документите и доказателствата, събрани в хода на разследването на комисаря по основните права, не са публични.