<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-591/17</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62017CC0591</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:99">EU:C:2019:99</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>27</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>27</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Заключение на N. Wahl — Дело C‑591/17</HT></P><P><HT TYPE="SC">Австрия/Германия</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">N. Wahl</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20190206">6 февруари 2019 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: английски.</P></NOTE></P></TI><STI><P><HT TYPE="BOLD">Дело C‑591/17</HT></P><P>Република Австрия</P><P>срещу</P><P>Федерална република Германия</P></STI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Неизпълнение на задължения от държава членка</KEYWORD><KEYWORD>Член 259 ДФЕС</KEYWORD><KEYWORD>Членове 18, 34, 56 и 92 ДФЕС</KEYWORD><KEYWORD>Директива 1999/62/ЕО</KEYWORD><KEYWORD>Използване на автомагистрали</KEYWORD><KEYWORD>Такса за ползване на инфраструктурата за автомобили с тегло под 3,5 тона</KEYWORD><KEYWORD>Освобождаване от данък върху моторните превозни средства</KEYWORD><KEYWORD>Непряка дискриминация</KEYWORD><KEYWORD>Мерки с равностоен ефект</KEYWORD><KEYWORD>Ограничения на свободното предоставяне на услуги</KEYWORD><KEYWORD>Обща транспортна политика</KEYWORD><KEYWORD>Клауза „standstill</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><CONTENTS.CONCLUSION><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>Не дискриминирай!</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>Ако би било възможно цялото законодателство на Европейския съюз да се синтезира в няколко заповеди, вероятно една от първите би била забраната за дискриминация, по-специално дискриминацията, основана на <HT TYPE="ITALIC">гражданството</HT>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>Забраната за дискриминация, основана на гражданството, е прогласена в член 18 ДФЕС и член 21, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>Хартата<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>), а по-общият принцип на недопускане на дискриминация, чийто израз е тази забрана, е сред основните ценности на Съюза (член 2 ДЕС) и сред правата, защитени с Хартата (член 21 от Хартата).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>Този принцип е в основата на настоящото дело — един от твърде редките случаи, в които в съответствие с член 259 ДФЕС държава членка е започнала производство за установяване на неизпълнение на задължения срещу друга държава членка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>В писменото си становище Република Австрия твърди по същество, че Федерална република Германия е нарушила редица разпоредби на правото на Съюза, като: i) е въвела такса за ползване на инфраструктурата за всички лица, които ползват мрежата от автомагистрали (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>такса за ползване на инфраструктурата<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>) и ii) е освободила притежателите на регистрирани в Германия превозни средства (наричани по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>местни превозни средства<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>) от данък върху моторните превозни средства, като освобождаването е в размер поне равен на размера на дължимия от тях данък за ползване на инфраструктурата (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>освобождаването от данък<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P>Двете мерки наричам по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>разглежданите мерки<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>.</P></NOTE>. По-специално, според Република Австрия<?PAGE NO="2"?> в резултат от съвместното действие на разглежданите мерки такса за ползване на инфраструктурата на практика се начислява само на водачите на превозни средства, регистрирани в други държави членки (наричани по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>чуждестранните превозни средства<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>), което води до непряка дискриминация на основание гражданство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>В настоящото заключение ще изложа съображенията, поради които считам, че искът на австрийското правителство трябва да бъде отхвърлен. По-специално ще обясня защо доводите, базирани на твърдението за дискриминация на основание гражданство, са изведени от изначално неправилно разбиране на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>дискриминация<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">I.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>Член 7, параграф 1 от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="19990617">17 юни 1999 година</DATE> относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури (наричана по-нататък и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>Директива за евровинетката<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="187" PAGE.FIRST="42" DATE.PUB="1999">ОВ L 187, 1999 г., стр. 42</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език; 2007 г., глава 7, том 7, стр. 88.</P></NOTE>, изменена, гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>Без да се засяга член 9, параграф 1а, държавите членки могат да продължат да прилагат или да въвеждат ТОЛ такси и/или такси за ползване на трансевропейската пътна мрежа или на определени участъци от тази мрежа, както и на онези допълнителни участъци от своята мрежа от автомагистрали, които не са част от трансевропейската пътна мрежа, съгласно условията, предвидени в параграфи 2, 3, 4 и 5 от настоящия член и в членове 7а—7к. Това не засяга правото на държавите членки при спазване на Договора за функционирането на Европейския съюз да прилагат ТОЛ такси и/или такси за ползване за други пътища, при условие че налагането на ТОЛ такси и/или такси за ползване за такива други пътища не е дискриминационно спрямо международния трафик и не води до нарушаване на конкуренцията между операторите<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>Член 7к от същата директива предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>Без да се засягат членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз, настоящата директива не оказва въздействие върху свободата на държавите членки, които въвеждат система за ТОЛ такси и/или такси за ползване на инфраструктура, да предоставят подходящи компенсации за тези такси<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Германското право</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>Основните релевантни разпоредби на националното право, наричани по-нататък заедно <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>разглежданата национална правна уредба<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>, са следните.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="3"?><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Закон за таксите за ползване на инфраструктурата</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>Таксата за ползване на инфраструктурата е въведена с Infrastrukturabgabengesetz (Закон за таксите за ползване на инфраструктурата) от <DATE ISO="20150608">8 юни 2015 г.</DATE> (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>InfrAG<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P>BGBl. I, стр. 904.</P></NOTE> в редакцията, установена с член 1 от закона от <DATE ISO="20170518">18 май 2017 г.</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P>BGBl. I., стр. 1218.</P></NOTE> Член 1 от InfrAG предвижда заплащането на такса за ползването на федералните пътища по смисъла на член 1 от Bundesfernstraßengesetz (Закон за федералните пътища)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>BGBl. I, стр. 1206.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>Съгласно членове 3 и 7 от InfrAG за местни превозни средства таксата за ползване на инфраструктурата се заплаща от собственика на превозното средство под формата на годишна винетка. Съгласно член 5, параграф 1 от InfrAG размерът на таксата за ползване на инфраструктура се определя с решение на отговорния орган. Таксата се счита за платена в момента на регистрация на превозното средство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>При превозни средства с чуждестранна регистрация задължението за плащане на таксата за ползване на инфраструктурата принадлежи на собственика или на водача на превозното средство по време на ползването на пътищата, за които е въведена таксата, като съгласно член 5, параграф 4 от InfrAG задължението възниква при първото използване на такива пътища след преминаване на национална граница. Таксата за ползване на инфраструктурата се заплаща под формата на винетка. В това отношение съществува избор между десетдневна, двумесечна и годишна винетка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>Размерът на дължимата такса е определен в точка 1 от приложението към член 8 от InfrAG. Той се изчислява на базата на цилиндровия обем на двигателя, типа на двигателя (с принудително запалване или със запалване чрез сгъстяване) и класа на емисии. Цената на десетдневна винетка варира от най-малко 2,50 EUR до най-много 25 EUR. Цената на двумесечна винетка варира от най-малко 7 EUR до най-много 55 EUR. Накрая, максималната цена за годишна винетка е 130 EUR.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>Ако пътищата, за които се заплаща такса, се използват без валидна винетка или е избрана винетка от прекалено ниска категория, таксата се събира a posteriori съгласно член 12 от InfrAG. В този случай таксата, която трябва да бъде платена, съответства на сумата на годишната винетка или на разликата между вече платената сума и размера на годишната винетка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>Член 11 от InfrAG предвижда извършване на проверки на случаен принцип за установяване спазването на задължението за плащане на таксата за ползване на инфраструктурата. Съгласно член 11, параграф 7 от InfrAG органите могат на мястото на проверката да наложат на лицето, отговорно за нарушението, заплащане на таксата и на гаранция на стойност, съответстваща на глобата, която следва да бъде наложена съгласно член 14 от InfrAG, както и процесуалните разноски. Освен това на водача може да бъде забранено да продължи пътуването си, ако въпреки направеното искане за плащане таксата не бъде платена на мястото на проверката и съществуват основателни съмнения, че ще бъде платена по-късно, или, ако не бъдат представени документите, необходими за проверката, не бъде предоставена поисканата информация или не бъде заплатена определената гаранция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>Член 14 от InfrAG посочва, че неплащането или непълното плащане на таксата за ползване на инфраструктура, непредоставянето или предоставянето на невярна информация, както и незачитането на заповед за спиране на превозното средство в рамките на извършвана проверка, са административни нарушения, които се наказват с глоба.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="4"?><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Закон за данъка върху моторните превозни средства</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>Член 9, параграф 6 от Kraftfahrzeugsteuergesetz (Закон за данъка върху моторните превозни средства) от <DATE ISO="20020926">26 септември 2002 г.</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P>BGBl. I, стр. 3818.</P></NOTE> (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>KraftStG<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>), изменен с Zweite Verkehrsteueränderungsgesetz (Втори закон за изменение на данъка върху моторните превозни средства) от <DATE ISO="20150608">8 юни 2015 г.</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P>BGBl. I, стр. 901.</P></NOTE> (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>вторият VerkehrStÄndG<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>) и с Gesetz zur Änderung des Zweiten Verkehrsteueränderungsgesetz (Закон за изменение на втория закон за изменение на данъка върху моторните превозни средства) от <DATE ISO="20170606">6 юни 2017 г.</DATE>, предвижда данъчно облекчение, което по същество съответства на размера на дължимата такса за ползване на инфраструктурата, освен за притежателите на моторни превозни средства, които отговарят на стандарт <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>Евро 6<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>, за които размерът на облекчението е по-голям<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>BGBl. I, стр. 1493.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>Съгласно член 3, параграф 2 от втория VerkehrStÄndG, влизането в сила на тези разпоредби се обвързва с началото на събирането на таксата за ползване на инфраструктурата съгласно InfrAG.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">II.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Обстоятелствата по спора и досъдебната процедура</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Производството по член 258 ДФЕС</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>С официални уведомителни писма от <DATE ISO="20150618">18 юни 2015 г.</DATE> и <DATE ISO="20151210">10 декември 2015 г.</DATE> Европейската комисия започва производство за установяване на неизпълнение на задължения срещу Федерална република Германия. Комисията оспорва последиците от съвместното действие на разглежданите мерки, от една страна, и цените на краткосрочните винетки — от друга. Официалните уведомителни писма насочват вниманието на германските органи към възможно нарушение на членове 18, 34, 45 и 56 ДФЕС, както и на член 92 ДФЕС. След размяна на мнения с германските органи и след като на <DATE ISO="20160428">28 април 2016 г.</DATE> издава мотивирано становище, на <DATE ISO="20160929">29 септември 2016 г.</DATE> Комисията решава да сезира Съда в съответствие с член 258 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>След като обаче на <DATE ISO="20170324">24 март 2017 г.</DATE> германският парламент приема някои изменения на разглежданото национално законодателство, на <DATE ISO="20170517">17 май 2017 г.</DATE> Комисията решава да прекрати производството за установяване на неизпълнение на задължения.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Настоящото производство по член 259 ДФЕС</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>С писмо от <DATE ISO="20170707">7 юли 2017 г.</DATE> Република Австрия поставя въпроса пред Комисията в съответствие с член 259 ДФЕС, като твърди, че чрез въвеждането на разглежданите мерки Федерална република Германия е нарушила членове 18, 34, 56 и 92 ДФЕС. С писмо от <DATE ISO="20170714">14 юли 2017 г.</DATE> Комисията потвърждава получаването на писмото на Република Австрия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>С писмо от <DATE ISO="20170811">11 август 2017 г.</DATE> Федерална република Германия отхвърля доводите на Република Австрия. На <DATE ISO="20170831">31 август 2017 г.</DATE> се провежда заседание, на което Република Австрия и Федерална република Германия представят своите доводи пред Комисията. Комисията не издава мотивирано становище в рамките на тримесечния срок, предвиден в член 259 ДФЕС.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="5"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">III.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Производството пред Съда и исканията на страните</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>С исковата си молба, внесена на <DATE ISO="20171012">12 октомври 2017 г.</DATE>, Република Австрия иска от Съда:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>да установи, че с въвеждането на таксата за ползване на инфраструктурата и с освобождаването от данък Федерална република Германия е нарушила членове 18, 34, 56 и 92 ДФЕС, и</P></ITEM><ITEM><P>да осъди Федерална република Германия да заплати съдебните разноски.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>Федерална република Германия иска от Съда:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>да отхвърли иска, и</P></ITEM><ITEM><P>да осъди Република Австрия да заплати съдебните разноски.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>С решения на председателя на Съда от 15 януари и от <DATE ISO="20180214">14 февруари 2018 г.</DATE> Кралство Нидерландия и Кралство Дания са допуснати да встъпят в подкрепа съответно на Република Австрия и на Федерална република Германия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20181112">12 ноември 2018 г.</DATE> Съдът иска от Комисията някои разяснения относно причините, поради които тя е решила да прекрати производството по член 258 ДФЕС, споменато в точки 21 и 22 по-горе. Комисията отговаря на искането за разяснения на <DATE ISO="20181126">26 ноември 2018 г.</DATE> В писмото си до Съда Комисията пояснява, че законите, приети от германския парламент на <DATE ISO="20170324">24 март 2017 г.</DATE>, изменят разглежданото национално законодателство по отношение на цената на краткосрочните винетки и данъчното облекчение. С оглед на тези промени и на необходимостта да се получи широка политическа подкрепа за създаването на единна европейска правна уредба на обща европейска система за пътните такси, Комисията счита, че производството следва да бъде прекратено.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>В съдебното заседание от <DATE ISO="20181211">11 декември 2018 г.</DATE> са изслушани датското, германското, нидерландското и австрийското правителство.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">IV.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Анализ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>В исковата си молба австрийското правителство изтъква четири твърдения за нарушения срещу разглежданите мерки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>В следващото изложение ще разгледам тези твърдения в последователността, в която са представени в писменото становище на австрийското правителство.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По първото твърдение за нарушение: непряка дискриминация на основание гражданство посредством съчетаването на разглежданите мерки</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Доводи на страните</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>Първото твърдение за нарушение на австрийското правителство се отнася до твърдяно нарушение на член 18 ДФЕС поради непряка дискриминация на основание гражданство.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>В самото начало австрийското правителство подчертава, че разглежданите мерки трябва да се анализират и преценяват заедно от гледна точка на правото на Съюза. Според него таксата за ползване на инфраструктурата и данъчното облекчение са неразривно свързани по същество и във времето. Първата мярка въвежда такса, а втората въвежда de facto освобождаване от тази такса. Освен това съгласно член 3, параграф 2 от втория VerkehrStÄndG влизането в сила на последната мярка изрично се свързва с прилагането на първата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>Според това правителство твърдяната дискриминация е резултат от съвместното действие на двете мерки. Таксата за ползване на инфраструктурата по принцип се дължи от всички, които ползват германските автомагистрали. Данъчното облекчение обаче, чийто размер съответства поне на размера на таксата за ползване на инфраструктурата, се предоставя само на притежателите на местни превозни средства. Това според австрийското правителство означава, че притежателите на местни превозни средства само формално заплащат таксата за ползване на инфраструктурата: сумата, платена за тази такса, всъщност се прихваща с дължимия от тях данък за моторното превозно средство. Следователно на практика само водачите на чуждестранни превозни средства, които често са граждани на други държави членки, трябва да заплащат таксата за ползване на инфраструктурата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>Австрийското правителство изтъква още че с разглежданата национална правна уредба се цели да се изпълни обещанието, дадено от някои германски политици по време на кампанията за федералните избори в Германия през 2013 г. Заявената цел на тази мярка е била чуждестранните водачи на моторни превозни средства да участват в разходите за финансиране на германската инфраструктура, без да се създава допълнителна тежест за германските притежатели на превозни средства.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>Накрая, Република Австрия оспорва основанията, които Федерална република Германия посочва, за да обоснове съществуването на непряка дискриминация. Според нея нито едно от тези основания не е обосновано.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>След като приема, че разглежданите мерки образуват единно цяло от гледна точка на правото на Съюза, Федерална република Германия от своя страна твърди, че тези мерки не водят до каквато и да било дискриминация на основание гражданство. Всъщност тя счита, що се отнася до плащането на суми за финансиране на германската транспортна инфраструктура, че чуждестранните ползватели на германските автомагистрали не са в по-неблагоприятно положение от притежателите на превозни средства, пребиваващи в Германия, тъй като последните дължат не само таксата за ползване на инфраструктурата, но и данък върху моторните превозни средства, макар и с намалена ставка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>Би могло да се твърди, че от данъчното облекчение могат да се ползват само местни за Германия лица, доколкото съгласно разпоредбите на Директива 83/182/ЕИО на Съвета<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Директива от <DATE ISO="19830328">28 март 1983 година</DATE> за освобождаване от данъчно облагане в Общността при временен внос на някои превозни средства от една държава членка в друга (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="105" PAGE.FIRST="59" DATE.PUB="1983">ОВ L 105, 1983 г., стр. 59</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 1, стр. 66).</P></NOTE> данъкът върху моторните превозни средства се прилага само за местни превозни средства. Според германското правителство решението за изменение на размера на данъка върху моторните превозни средства с цел запазване на общата финансова тежест за притежателите на превозни средства на предишното равнище, избягвайки по този начин несъразмерното данъчно облагане, представлява законно упражняване на компетентността на държавата членка в областта на прякото данъчно облагане.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>Същевременно германското правителство счита, че то следва да разполага с правомощието да въведе такса за ползване на инфраструктурата, постъпленията от която са предназначени за поддържане и подобряване на транспортната инфраструктура. Според него това е законен избор за промяна на системата за финансиране на транспортната инфраструктура от система, финансирана изцяло от общия държавен бюджет, в система, която се финансира от ползвателите на тази инфраструктура.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>При условията на евентуалност, Федерална република Германия се позовава на съображения за опазване на околната среда, споделяне на тежестта, както и на промяната в системата на финансиране на транспортната инфраструктура, за да обоснове непряката дискриминация, която би могла да възникне в резултат от съчетаването на разглежданите мерки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>Правителството на Нидерландия по същество споделя доводите на австрийското правителство и изтъква съпоставимостта, за целите на настоящия случай, на притежателите на местни превозни средства и водачите на чуждестранни превозни средства. Обратно, датското правителство споделя становището на германското правителство, че разглежданите мерки не са дискриминационни и подчертава по-специално компетентността на държавите членки да въвеждат, изменят или отменят данъци и други такси, които не са хармонизирани.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Анализ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>Преди да разгледам подробно доводите на страните, считам за полезно да направя кратко въведение относно понятието за дискриминация съгласно правото на Съюза.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">а)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Предварителни бележки относно понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>дискриминация<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>Принципът на недопускане на дискриминация е израз на принципа на равенство на лицата пред закона — принцип, който съществува в правните системи на държавите членки и представлява общ принцип на правото на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19771019">19 октомври 1977 г.</DATE>, <NAME.CASE>Ruckdeschel и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>117/76 и 16/77</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1977:160">EU:C:1977:160</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0007">7</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. още член 20 от Хартата.</P></NOTE>. Накратко, този принцип изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения. Различното третиране може да бъде обосновано само ако се основава на обективни съображения, несвързани с гражданството на съответните лица, и ако е съразмерно с преследваната легитимна цел<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20031002">2 октомври 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>Garcia Avello</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑148/02</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:539">EU:C:2003:539</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>Както е добре известно, дискриминацията може да бъде пряка или непряка: <HT TYPE="ITALIC">пряка</HT> дискриминация съществува, когато едно лице се третира по-неблагоприятно въз основа на установим (или забранен) признак, отколкото друго лице е, било е или би било третирано в сравнима ситуация; <HT TYPE="ITALIC">непряка</HT> дискриминация, от друга страна, е налице, когато привидно неутрална разпоредба, критерий или практика би поставила лица, притежаващи този установим признак, в по-неблагоприятно положение от други лица<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>Вж. член 2, параграф 1 от Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20060705">5 юли 2006 година</DATE> за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="204" PAGE.FIRST="23" DATE.PUB="2006">ОВ L 204, 2006 г., стр. 23</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 8, стр. 262).</P></NOTE>. С други думи, в случаите на пряка дискриминация разликата в третирането е изрично свързана със забранения признак, докато в случаите на непряка дискриминация разликата в третирането се дължи на друг признак, който обаче е тясно свързан със забранения.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>За да се установи случай на дискриминация, преди всичко е необходимо да се открие подходящо <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>лице за сравнение<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/> — лице, което се намира в сходно положение и което се ползва от по-благоприятно третиране поради установимия признак. В това отношение не е необходимо жертвата на дискриминация, или евентуално лицето, което се ползва от по-благоприятно третиране, да могат да бъдат идентифицирани в определен момент като лица <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>от плът и кръв<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/> — достатъчно е да е очевидно, поради твърдяната дискриминационна мярка, че такива лица съществуват<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>Вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080710">10 юли 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Feryn</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑54/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:397">EU:C:2008:397</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0023">23</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> а 25), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130425">25 април 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Asociaţia Accept</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑81/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:275">EU:C:2013:275</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Освен това, съгласно постоянната съдебна практика, от една страна, не се изисква положенията да са идентични, а само сравними, и от друга страна, сравнимостта не трябва да се анализира общо и абстрактно, а специфично и конкретно с оглед на съответното обезщетение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170719">19 юли 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Abercrombie &amp; Fitch Italia</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑143/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:566">EU:C:2017:566</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>Следователно установяването на лице за сравнение е от решаващо значение: при липсата на подходящо лице за сравнение не може да съществува разумно сравнение и поради това не може да се докаже необоснована разлика в третирането.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>Именно в този контекст ще разгледам въпросите, повдигнати с първото твърдение за нарушение на Република Австрия.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">б)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Твърдението за дискриминационен характер на разглежданите мерки</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>В писменото си становище австрийското правителство подчертава, че е важно да се прецени съвместното действие на разглежданите две мерки. Според него по отношение на тези мерки водачите на чуждестранни превозни средства се намират в по-неблагоприятно положение от това на притежателите на местни превозни средства.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>Споделям мнението на австрийското правителство, че по-голямата част от притежателите на местни превозни средства са германски граждани, докато водачите на чуждестранни превозни средства са главно граждани на други държави членки. Така, макар разглежданата германска правна уредба да не установява явна дискриминация, основана на гражданството, ако доводите на австрийското правителство се приемат за основателни, ще е налице непряка дискриминация на основание гражданство и следователно — нарушение на член 18 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>Доводите на австрийското правителство по отношение на необоснованата разлика в третирането обаче са изначално опорочени от гледна точка на методологията.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>На първо място, избраното от австрийското правителство <HT TYPE="ITALIC">лице за сравнение</HT> не е подходящо. Притежателите на местни превозни средства са едновременно ползватели на германските пътища (и следователно дължат такса за ползване на инфраструктурата) и данъкоплатци в Германия (тъй като са данъчнозадължени лица за данъка върху моторните превозни средства). Обратно, водачите на чуждестранни превозни средства са данъкоплатци в други държави членки: като такива те могат да бъдат данъчнозадължени лица за други данъци или такси в съответната държава на пребиваване, но те никога няма да са длъжни да плащат германския данък върху моторните превозни средства.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>Поради това притежателите на местни превозни средства и водачите на чуждестранни превозни средства са сравними по отношение ползването на германските автомагистрали, но не са сравними в общия контекст на двете мерки, което предполага да се разглеждат едновременно като ползватели на германските автомагистрали и данъчнозадължени лица. Ето защо е налице<?PAGE NO="9"?> несъответствие в доводите на австрийското правителство: от една страна, то настоява, че двете мерки трябва се разглеждат заедно, но от друга страна, при определянето на лицето за сравнение, то взема под внимание съпоставимостта на двете групи лица само във връзка с използването от тяхна страна на германските автомагистрали.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>В това отношение австрийското правителство се позовава на решението на Съда Комисия/Германия<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19920519">19 май 1992 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Германия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑195/90</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1992:219">EU:C:1992:219</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>решението Комисия/Германия<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>).</P></NOTE>, от което извежда заключението, че двете групи са сравними за целите на настоящото производство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52.</NO.P><TXT>Въпреки това не тълкувам това решение по посочения начин. Това дело се отнася до твърдяно нарушение на (сегашния) член 92 ДФЕС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>В по-общ план по отношение на член 92 ДФЕС вж. по-долу точки 134—152 от настоящото заключение.</P></NOTE>. Тази разпоредба представлява клауза <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/>standstill<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/> с по-широк обхват от този на член 18 ДФЕС. Член 92 ДФЕС забранява не само дискриминационните мерки, но и всички други мерки, които могат да засегнат конкурентните отношения между националните превозвачи и чуждестранните превозвачи. С други думи, тази разпоредба също така забранява на държавите членки да премахнат предимство, което тяхното законодателство може да предоставя на чуждестранните превозвачи<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>По този въпрос виж изложеното в заключението на генералния адвокат Jacobs по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Комисия/Германия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑195/90</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1992:123">EU:C:1992:123</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0014">14</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0021">21</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Затова Съдът правилно възприема по-широка перспектива по член 92 ДФЕС. Същият подход обаче не може да се използва съгласно член 18 ДФЕС, тъй като само мерки, които пряко или косвено дискриминират на основание гражданство попадат в приложното поле на последната разпоредба, като двете групи лица, за които се твърди, че се третират различно, трябва да бъдат сравними в строгия смисъл на понятието.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53.</NO.P><TXT>На второ място, и независимо от гореизложеното, разглеждано в контекста на двете мерки, положението на водачите на чуждестранни превозни средства не е и няма как да бъде <HT TYPE="ITALIC">по-неблагоприятно</HT> от това на притежателите на местни превозни средства. За да имат право да се движат по германските автомагистрали, първите трябва да заплатят само таксата за ползване на инфраструктурата, без да са задължени да плащат годишния размер — могат да изберат винетка за по-кратък период в зависимост от реалните си нужди. Обратно, за да имат право да се движат по германските автомагистрали, притежателите на местни превозни средства по закон са длъжни да заплатят както такса за ползване на инфраструктурата, така и данък върху моторните превозни средства. Освен това, независимо дали реално ползват местните магистрали, притежателите на превозни средства, регистрирани в Германия, са задължени да плащат таксата за ползване на инфраструктурата в размер, съответстващ на годишната винетка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54.</NO.P><TXT>Следователно разглеждането на двете мерки заедно — за което австрийското правителство настоява пред Съда — ясно показва липсата на по-неблагоприятно третиране на чуждестранните водачи: сумата, която се заплаща на германските органи, за да може превозно средство, регистрирано в друга държава членка, да използва германските автомагистрали, винаги е по-малка от тази, която заплаща притежателят на същия модел превозно средство, регистрирано в Германия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55.</NO.P><TXT>Наистина, благодарение на данъчното облекчение размерът на данъка върху моторните превозни средства, дължим от притежателите на местни превозни средства, ще бъде по-малък, отколкото в миналото. Въпреки това, дори ако данъчното облекчение има ефект на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0021" REF.END="QE0021"/>нулиране<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/> на данъка върху моторните превозни средства (което не е така), чуждестранните водачи ще са задължени да заплащат за използването на германските автомагистрали сума, най-много равна на сумата, която би била дължима от притежателите на местни превозни средства<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>A fortiori, обстоятелството, че притежателите на превозни средства, отговарящи на стандарт Euro 6, ползват данъчно облекчение в размер, по-голям от сумата, която плащат за годишна винетка, е без значение в този контекст.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56.</NO.P><TXT>Едва ли е необходимо да се изтъква, че не е налице неблагоприятно третиране дори когато мерките се разглеждат поотделно. Първо, размерът на таксата за ползване на инфраструктурата се прилага без разлика за всеки водач. Водачите на чуждестранни превозни средства по-скоро се третират по-благоприятно, както бе посочено в точка 53 по-горе: за разлика от притежателите на местни превозни средства, те могат да избират между три варианта по отношение на срока — а оттам и на цената — на закупуваната винетка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57.</NO.P><TXT>Второ, парадоксално е да се твърди, че данъчното облекчение ползва само притежателите на местни превозни средства. Очевидно е, на първо място, че не може да има данъчно облекчение без данък. Освен това заслужава отново да се подчертае, че водачите на чуждестранни превозни средства по дефиниция не се облагат с данъка върху моторните превозни средства в Германия. Чуждестранните превозни средства могат да бъдат облагани с подобен данък в държавата членка, в която са регистрирани, като дължимата сума може да бъде по-висока или по-ниска от тази, която заплащат притежателите на сравними местни превозни средства. Това обаче е неизбежна последица от факта, че данъците върху моторните превозни средства не са хармонизирани на равнището на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58.</NO.P><TXT>В заключение, австрийското правителство не успява да обоснове своята позиция във връзка с два основни принципа на дискриминацията: от една страна, двете групи лица, които то сравнява, не се намират в сходно положение по отношение на критикуваните от него мерки. От друга страна, австрийското правителство не успява да докаже по-неблагоприятно третиране на водачите на чуждестранни превозни средства в резултат от разглежданите мерки.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">в)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Допълнителни бележки</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59.</NO.P><TXT>Неправилността на доводите на австрийското правителство проличава още по-ясно, ако се разгледат правните последици, които биха произтекли от констатацията, че разглежданите мерки водят до непряка дискриминация на основание гражданство. По-специално, по какъв начин Федерална република Германия трябва да възстанови спазването на член 18 ДФЕС?</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60.</NO.P><TXT>За начало, австрийското правителство не твърди, че германските органи трябва да бъдат задължени да отменят таксата за ползване на инфраструктурата, така че и местните, и чуждестранните ползватели на германските автомагистрали да могат да продължат да ги използват безплатно. Всъщност това би било доста странно твърдение — член 18 ДФЕС не може да се тълкува като забрана за държавите членки да въвеждат или запазват система, която изисква всички ползватели на магистрали (независимо от тяхното гражданство или място на пребиваване) да плащат такса на база продължителността на ползването или ТОЛ такса за изминат участък. Няколко държави членки действително прилагат такава система както за товарните, така и за леките автомобили, включително съседни държави като Франция, Полша и — по ирония — самата Австрия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61.</NO.P><TXT>Не виждам никакви валидни правни доводи, които да обосновават мнението, че държавите членки, които до този момент са разрешавали безплатно ползване на своите магистрали от всички водачи, са завинаги обвързани от първоначалния си избор и поради това нямат право да въвеждат система от такси, подобна на тази, която други държави членки прилагат в продължение на много години. Това би било нелогично (и вероятно дори превратно) тълкуване на член 18 ДФЕС — вместо избягване на дискриминацията спрямо чужденците, на практика би се наложила обратна дискриминация спрямо собствените граждани. В действителност в настоящия случай това би означавало, че германските данъчнозадължени лица ще трябва да продължат да финансират мрежата от магистрали сами.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62.</NO.P><TXT>Според мен е ясно, че органите на държавите членки по принцип са свободни да решават дали ползването на определена инфраструктура трябва да бъде безплатно или, обратно, да бъде облагано с такса за ползване. Това е преди всичко политически избор и като такъв е от компетентността на съответните органи на държавите членки. Това е причината на територията на Европейския съюз да съществуват множество донякъде сходни или еквивалентни инфраструктурни обекти, чиито ползватели в някои случаи се облагат с такса за ползване, а в други — не. Освен магистралите, и други свързани с транспорта инфраструктурни обекти (като например пътни мостове и пътни тунели<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>Например за ползването на моста <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0022" REF.END="QE0022"/>Вашку да Гама<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/> в Португалия и на моста над протока Йоресунд между Швеция и Дания се заплаща ТОЛ такса, докато ползването на верижния мост <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0023" REF.END="QE0023"/>Сечени<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/> в Будапеща е безплатно. По същия начин, за ползването на австрийския пътен тунел <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0024" REF.END="QE0024"/>Арлберг<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/> и на пътния тунел <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0025" REF.END="QE0025"/>Фрежус<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/> между Италия и Франция се заплаща ТОЛ такса, а ползването на тунела <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0026" REF.END="QE0026"/>Gran Sasso<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/> в Италия е безплатно.</P></NOTE>) ни дават много примери за паралелното съществуване на тези два подхода. При все това тази логика важи mutatis mutandis и за всеки друг вид публична инфраструктура, която лицата могат да посещават или ползват с други цели, свързани например с култура, туризъм или религия<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>Например куполът на Райхстага в Берлин, Британският музей в Лондон, катедралата <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0027" REF.END="QE0027"/>Света Богородица<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/> в Париж, Пантеонът в Рим и градините на двореца <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0028" REF.END="QE0028"/>Шьонбрун<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/> във Виена могат да бъдат посетени безплатно, докато за посещение на музея на Ван Гог в Амстердам, Атинския Акропол, музея <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0029" REF.END="QE0029"/>Прадо<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/> в Мадрид или базиликата <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0030" REF.END="QE0030"/>Сан Марко<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/> във Венеция обикновено се заплаща входна такса.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63.</NO.P><TXT>При липсата на специални правила на Съюза по въпроса и при условие че не е нарушен принцип или разпоредба от правото на Съюза, Европейският съюз не е компетентен да контролира избора на националните органи дали националната инфраструктура следва да се финансира от данъкоплатците или от действителните ползватели. Правилата на Съюза не гарантират на гражданите на Съюза, че при упражняване на правото им на свободно движение извършването на стопанска дейност в приемащата държава членка ще бъде неутрално от гледна точка на данъчно облагане или прилагане на други такси. Следователно по принцип по-неблагоприятното положение, в сравнение с положението, при което този гражданин е извършвал стопанската дейност в своята държава членка по произход, не противоречи на член 18 ДФЕС, стига въпросното законодателство да не поставя този гражданин в по-неблагоприятно положение в сравнение с гражданите, пребиваващи в приемащата държава членка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20040715">15 юли 2004 г.</DATE>, <NAME.CASE>Lindfors</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑365/02</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:449">EU:C:2004:449</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика). В по-общ план, вж. още решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20030116">16 януари 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Италия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑388/01</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:30">EU:C:2003:30</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64.</NO.P><TXT>Не е ясно също така защо германските органи биха били задължени да отменят данъчното облекчение, за да се гарантира, че притежателите на местни превозни средства ще продължат да плащат този данък по предишните (и по-високи) ставки. Данъкът върху моторните превозни средства е по същество имуществен данък. Следователно той е пряк данък, чиято нормативна уредба по принцип спада към компетентността на държавите членки. Само няколко разпоредби от правото на Съюза се отнасят до този вид данък, както личи от твърде ограниченото приложно поле на Директива 83/182<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>Вж. по-горе точка 36 от настоящото заключение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65.</NO.P><TXT>За мен не става ясно защо член 18 ДФЕС би попречил на германските органи да определят размера на данъка върху моторните превозни средства, който според тях е най-подходящ с оглед на характерните за страната им обстоятелства към даден момент. Както признава австрийското правителство в съдебното заседание, германските органи имат право да отменят изцяло този данък, ако считат това за уместно, без това да води до дискриминация. Не означава ли това обаче, че същите органи a fortiori имат право само да намалят размера на данъка върху моторните превозни средства, ако преценят, че общата данъчна тежест за определени лица е непропорционална?</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="12"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66.</NO.P><TXT>Австрийското правителство заявява в съдебното заседание, че не оспорва възможността въвеждането на такса за ползване на инфраструктурата да бъде <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0031" REF.END="QE0031"/>компенсирано<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/> с намаляване на данъка върху моторните превозни средства<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>Отбелязвам, че член 7к от Директивата за евровинетката изрично разрешава такава компенсация. Въпреки че не е пряко приложима в разглеждания случай, тази разпоредба може да се възприема като израз на принцип, който трябва да бъде валиден и в разглежданото в настоящото производство положение.</P></NOTE>. При все това, помолено от Съда да поясни видовете данъчни намаления, които според него са приемливи, това правителство се затруднява да даде ясен отговор — с известно колебание то посочва, че данъчно намаление, което е еднакво за всички данъчнозадължени лица (като процент или като фиксирана сума) по принцип би било законосъобразно.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67.</NO.P><TXT>Всъщност в съдебното заседание австрийското правителство дори признава, че ако германските органи бяха въвели данъчно облекчение, подобно на разглежданото в настоящото производство, в друг момент и без изрично да го обвързват с въвеждането на таксата за ползване на инфраструктурата, вероятно нямаше да е налице случай на дискриминация. По същата логика австрийското правителство посочва, че не би съществувала дискриминация, ако германските органи бяха решили да намалят друг данък, който не е свързан с ползването на моторни превозни средства, стига да са приложили съгласуван подход.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68.</NO.P><TXT>В този контекст обаче не виждам съществена разлика от правна гледна точка между разглежданото данъчно облекчение и тези, които австрийското правителство счита за приемливи. Освен това, от икономическа гледна точка резултатът от всички тези мерки би бил <HT TYPE="ITALIC">приблизително</HT> еднакъв. Някои притежатели на местни превозни средства биха плащали повече, отколкото по сега действащата мярка, а други — по-малко. Въпреки това нищо няма да се промени за водачите на чуждестранни превозни средства, нито дори за бюджета на Федерална република Германия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69.</NO.P><TXT>В това отношение германското правителство много ясно заявява своето намерение да поддържа общата вноска, дължима от притежателите на местни превозни средства, на приемливо равнище. Трябва да се съглася с тези доводи: член 18 ДФЕС не може да се тълкува като изискване към германските органи да обременят с потенциално непропорционална данъчна тежест притежателите на местни превозни средства само по причината, че са решили да променят системата на финансиране на вътрешните магистрали.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70.</NO.P><TXT>В този контекст е без значение, че някои германски политици открито са заявили по време на избирателна кампания, че възнамеряват да въведат такса за чуждестранните пътници по германските автомагистрали. Тези изявления вероятно са проява на — перифразирайки известен цитат — един призрак, който броди из Европа през последните години: призрака на популизма и суверенизма<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P>Внимателните читатели са разпознали перифразираното начало на произведението от 1848 г. <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0032" REF.END="QE0032"/>Манифест на Комунистическата партия<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/> на философите Карл Маркс и Фридрих Енгелс. Оригиналната препратка очевидно е към комунизма. Все пак ни най-малко не загатвам, че тези две явления трябва да се разглеждат като сходни.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71.</NO.P><TXT>Въпреки това правният анализ, който Съдът е длъжен да направи по отношение на национални мерки като разглежданите, не може да се основава на декларации на политици. (Действителното или предполагаемо) намерение на отделни членове на националния законодателен орган или на правителството е без значение в този контекст. От една страна, не е нужно да се докаже умисъл за дискриминация от страна на автора на мярката, за да се приеме, че тази мярка нарушава принципа на недопускане на дискриминация<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P>Вж. в този смисъл заключението на генералния адвокат Van Gerven по съединени дела <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Jackson и Cresswell</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑63/91 и C‑64/91</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1992:212">EU:C:1992:212</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0015">15</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и сл.).</P></NOTE>. От друга страна,<?PAGE NO="13"?> изявленията на държавни служители, в които се признава или предполага нарушение на правото на Съюза, не са достатъчни, за да бъде констатирано такова<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170504">4 май 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Обединено кралство</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑502/15</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:334">EU:C:2017:334</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>: декларациите сами по себе си не могат да направят правото на Съюза приложимо по отношение на положения, за които то обективно не се прилага<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0028"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20121016">16 октомври 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Унгария/Словакия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑364/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:630">EU:C:2012:630</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0056">56</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0061">61</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72.</NO.P><TXT>Изключително важно е да се подчертае, че преценката за съвместимостта на национална мярка с Договорите за ЕС в контекста на производство за установяване на неизпълнение на задължения има <HT TYPE="ITALIC">обективен</HT> характер<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0029"><P>Вж., наред с много други, решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20040916">16 септември 2004 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Испания</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑227/01</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:528">EU:C:2004:528</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0058">58</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Това важи и по отношение на твърденията за нарушения на принципа на недопускане на дискриминация: анализът трябва да се фокусира върху последиците от действието на нарушителя, а не върху неговото субективно намерение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0030"><P>В правната литература, с допълнителни препратки, вж. <HT TYPE="ITALIC">Sanchez-Graells</HT>, A. Assessing the Public Administration’s Intention in EU Economic Law: Chasing Ghosts or Dressing Windows? — Cambridge Yearbook of European Legal Studies., 2016, 111—112.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73.</NO.P><TXT>В заключение, доводите, изтъкнати от австрийското правителство по тези въпроси, са неубедителни. Казано по-просто, германските органи съвсем основателно са могли да приемат, първо, че разходите за мрежата от магистрали, които досега са били поемани основно от данъчнозадължените лица<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0031"><P>Система за събиране на ТОЛ такси за тежкотоварни превозни средства вече е въведена.</P></NOTE>, трябва да се поделят поравно между всички ползватели, включително водачите на чуждестранни превозни средства. Второ, притежателите на местни превозни средства биха били натоварени с непропорционална данъчна тежест, ако дължаха едновременно таксата за ползване на инфраструктурата и данъка върху моторните превозни средства.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74.</NO.P><TXT>Предвид гореизложеното и без да се налага да се разглеждат посочените от Федерална република Германия възможни основания за обосноваване, предлагам на Съда да отхвърли първото твърдение за нарушение, изтъкнато от Република Австрия.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По второто твърдение за нарушение: непряка дискриминация на основание гражданство поради общата структура на таксата за ползване на инфраструктурата</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Доводи на страните</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75.</NO.P><TXT>С второто си твърдение за нарушение Република Австрия заявява, че общата структура на таксата за ползване на инфраструктурата е дискриминационна във връзка с мерките за контрол и изпълнение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76.</NO.P><TXT>В това отношение австрийското правителство посочва, че разглежданата национална правна уредба в много отношения прави разграничение между местни превозни средства и такива, които са регистрирани в чужбина. По-специално, конкретните правомощия за намеса (проверки на случаен принцип, събиране на гаранция, забрана за по-нататъшно пътуване), предвидени в членове 11, 12 и 14 от InfrAG, както и последващото събиране на таксата за ползване на инфраструктурата в размер на годишната винетка или разликата между вече платената сума и тази на годишната винетка, се прилагат само или главно за превозни средства, регистрирани в чужбина. Освен това заплахата за налагане на глоби в съответствие с член 14 от InfrAG според австрийското правителство също е насочена предимно към чуждестранните водачи. В подкрепа на доводите си по този въпрос австрийското правителство се позовава конкретно на решението на Съда Комисия/Италия<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0032"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20020319">19 март 2002 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑224/00</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2002:185">EU:C:2002:185</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0033" REF.END="QE0033"/>решение Комисия/Италия<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="14"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0077"><NO.P>77.</NO.P><TXT>От своя страна германското правителство изтъква, че първо, повечето от правилата относно изпълнението и контрола върху плащането на таксата за ползване на инфраструктурата, предвидени в членове 11, 12 и 14 от InfrAG, се прилагат за всички водачи без разлика. Само събирането на гаранция съгласно член 11, параграф 7 от InfrAG се прилага единствено за водачи на чуждестранни превозни средства. Подобна мярка обаче е обоснована според това правителство, тъй като събирането на сумите, дължими за винетни такси и за възможната глоба, е по-трудно за изпълнение в чужбина. Във всеки случай германското правителство изтъква, че член 11, параграф 7 от InfrAG позволява, но не задължава органите да изискват гаранция. Накрая, германското правителство счита, че последващото събиране на таксата за ползване на инфраструктурата в размер на годишната винетка или разликата между вече платената сума и тази на годишната винетка не поражда дискриминация, тъй като притежателите на местни превозни средства винаги заплащат годишната винетка.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Анализ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0078"><NO.P>78.</NO.P><TXT>От самото начало трябва да се припомни, че в производствата за установяване на неизпълнение на задължения в тежест на ищеца е да докаже наличието на твърдяното неизпълнение, като представи на Съда необходимите доказателства, въз основа на които той да провери дали е налице неизпълнението на задължения. За целта ищецът не може да се основава на каквато и да било презумпция<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0033"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180426">26 април 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/България</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑97/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:285">EU:C:2018:285</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0069">69</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0079"><NO.P>79.</NO.P><TXT>С оглед на този принцип и поради причините, обяснени по-долу, считам, че Република Австрия не е изпълнила задължението си да докаже, че общата структура на таксата за ползване на инфраструктурата поражда, във връзка с мерките за контрол и изпълнение, непряка дискриминация на основание гражданство<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0034"><P>В съдебното заседание австрийското правителство също така посочва, че има и друга причина, поради която общата структура на таксата за ползване на инфраструктурата е дискриминационна. Това правителство твърди, че с оглед на различните начини, по които се извършва плащането, таксата за ползване на инфраструктурата следва да се разглежда на практика като две отделни мерки: данък за притежателите на местни превозни средства и потребителска такса за водачите на чуждестранни превозни средства. Този довод обаче не е ясно обяснен, нито е изрично включен в иска. Поради това го считам за явно недопустим.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">а)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Проверки, забрана за по-нататъшно пътуване и административна санкция</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0080"><NO.P>80.</NO.P><TXT>На първо място, в преписката по делото не откривам данни, които могат да поставят под съмнение факта, че както поддържа германското правителство, извършването на проверки на място на случаен принцип, както и забраната за по-нататъшно пътуване и административната санкция, които могат да бъдат наложени в случай на неизпълнение на задължението за плащане на таксата за ползване на инфраструктурата, се прилагат без разлика по отношение на всички превозни средства, които се движат по германската мрежа от автомагистрали. Формулировката на релевантните разпоредби на InfraAG е неутрална в това отношение и не откривам други текстове в подкрепа на твърденията на австрийското правителство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0081"><NO.P>81.</NO.P><TXT>Германското правителство обяснява още, че повечето от мерките за контрол и изпълнение (в това число санкциите) могат също така да се прилагат за притежателите на местни превозни средства. Фактът, че по отношение на тези превозни средства таксата за ползване на инфраструктурата се дължи предварително, не изключва a priori евентуални нарушения. Така например член 2 от InfrAG предвижда някои изключения от задължението за плащане на таксата за ползване на инфраструктурата. Затова се извършват проверки, с които да се гарантира, че притежателите на местни превозни средства не се позовават неправилно или злоумишлено на тези изключения: в случай на нарушение може също така да им бъде наложена забрана за по-нататъшно пътуване и административна санкция.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="15"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0082"><NO.P>82.</NO.P><TXT>Австрийското правителство не оспорва тези твърдения. Освен това, като се има предвид, че мнозинството от превозните средства, които ползват германските автомагистрали, са регистрирани в Германия, се съмнявам, че изказаното от австрийското правителство предположение, че разпоредбите относно проверките и санкциите, макар и неутрално формулирани, на практика са насочени главно към водачи на чуждестранни превозни средства, може да бъде прието с лекота от Съда. Австрийското правителство не представя никакви доказателства, които да подкрепят неговите твърдения по този въпрос (като например решения или вътрешни насоки, издадени от административните органи, проучвания или статистически данни).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0083"><NO.P>83.</NO.P><TXT>Във всеки случай, дори да беше вярно, че с оглед на общата структура на таксата за ползване на инфраструктурата мерките за контрол и изпълнение ще засегнат чуждестранните водачи пропорционално в по-голяма степен, отколкото местните водачи, това само по себе си не предполага непременно дискриминация на основание гражданство. Това ще бъде просто неизбежна последица от факта, че всички притежатели на местни превозни средства са длъжни да заплатят тази такса предварително, докато водачите на чуждестранни превозни средства я заплащат едва при навлизане в германската мрежа от автомагистрали.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0084"><NO.P>84.</NO.P><TXT>Логиката, на която се основават доводите на австрийското правителство по този въпрос, отново е трудна за проследяване. Сякаш посоченото правителство предполага, че тъй като притежателите на местни превозни средства по-трудно биха могли да извършат нарушение на разглежданата национална правна уредба, отколкото водачите на чуждестранни превозни средства, германските органи ще трябва да избягват да извършват проверки на случаен принцип или да налагат мерки за изпълнение по отношение на последните. Този довод е несъстоятелен.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0085"><NO.P>85.</NO.P><TXT>Австрийското правителство не твърди и например че мерките за изпълнение, предвидени в разглежданото национално законодателство, са непропорционални и поради това могат да обезкуражат гражданите на други държави членки да упражнят правото си на свободно движение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0035"><P>При липсата на общи правила за уреждането на конкретен въпрос държавите членки запазват компетентността си да налагат санкции за неспазване на задълженията, произтичащи от националното законодателство. Държавите членки не могат обаче да налагат толкова непропорционална за тежестта на нарушението санкция, че да се превърне това в пречка за прогласените в Договорите свободи. Вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19760707">7 юли 1976 г.</DATE>, <NAME.CASE>Watson and Belmann</NAME.CASE> (<NO.CASE>118/75</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1976:106">EU:C:1976:106</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0021">21</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19960229">29 февруари 1996 г.</DATE>, <NAME.CASE>Skanavi and Chryssanthakopoulos</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑193/94</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1996:70">EU:C:1996:70</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0086"><NO.P>86.</NO.P><TXT>Австрийското правителство също така не посочва размера на евентуалните административни санкции, предвидени за неизпълнение на задължението за плащане на таксата за ползване на инфраструктурата. Поради това ми се струва, че Съдът във всеки случай няма да разполага с необходимата информация, за да направи подробен анализ на пропорционалността в това отношение.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">б)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Последващо събиране на необходимата сума за годишна винетка</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0087"><NO.P>87.</NO.P><TXT>Австрийското правителство все пак твърди, че последващото събиране на сумата, необходима за закупуване на годишна винетка, е непропорционално, като се има предвид, че член 14 от InfrAG предвижда административно наказание.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0088"><NO.P>88.</NO.P><TXT>Не считам този довод за убедителен.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="16"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0089"><NO.P>89.</NO.P><TXT>Първо, тези две мерки имат различно естество и по принцип фактът, че се прилагат кумулативно, сам по себе си не води до несъразмерна санкция. Задължението за заплащане на винетка не е санкция, а просто възстановяване на неплатена такса. От друга страна, административното наказание е санкцията, която органите могат правомерно да наложат за извършеното от водача нарушение. Струва ми се очевидно, че при наличие на нарушение германските органи могат едновременно да съберат дължимото и да наложат санкция<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0036"><P>Вж. по аналогия заключението ми по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Vámos</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑566/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:895">EU:C:2017:895</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0057">57</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0058">58</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, потвърдено с решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180517">17 май 2018 г.</DATE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:321">EU:C:2018:321</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0090"><NO.P>90.</NO.P><TXT>Наистина, не е изключено при особено строга административна санкция кумулирането на двете мерки, независимо от нарушението, да доведе до непоносима финансова тежест за водача. При все това, както посочих в точка 86 по-горе, австрийското правителство не предоставя данни относно размера на административната санкция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0091"><NO.P>91.</NO.P><TXT>Второ, обстоятелството, че нарушителят е задължен да купи годишна винетка, не ми се струва дискриминационно или непропорционално. От една страна, от притежателите на местни превозни средства винаги се изисква да заплатят сумата, съответстваща на годишната винетка. Следователно не е налице по-неблагоприятно третиране по отношение на водачите на чуждестранни превозни средства. Чуждестранен водач, който не изпълни задължението да заплати таксата за ползване на инфраструктурата, губи най-много привилегия, която обикновено се предоставя на водачи на чуждестранни превозни средства (и само на тях) — възможността да избере винетка с по-кратък срок на по-ниска цена. От друга страна, не смятам, че тази мярка е непропорционална. Като се има предвид случайният характер на проверките, органите, които констатират нарушение на задължението за закупуване на винетка, по принцип няма как да узнаят колко дълго извършителят е използвал незаконно мрежата от автомагистрали. Затова намирам за разумно такъв водач да е длъжен да заплати възможно най-високия размер, съответстващ на управляваното от него превозно средство<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0037"><P>Случаят според мен е сходен с хипотезата на водач, който губи билета, получен на входа на магистрала. В този случай водачът обикновено е длъжен да заплати ТОЛ таксата, която съответства на възможно най-дългия маршрут по тази магистрала.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">в)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Внасяне на гаранция</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0092"><NO.P>92.</NO.P><TXT>Накрая, по отношение на задължението на нарушителя да внесе гаранция, трябва да се отбележи, че безспорно тази мярка може да изглежда на пръв поглед дискриминационна, доколкото член 11, параграф 7 от InfrAG е приложим само по отношение на водачи на чуждестранни превозни средства.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0093"><NO.P>93.</NO.P><TXT>При все това различното третиране, предвидено в тази разпоредба, според мен не противоречи на принципа, закрепен в член 18 ДФЕС. Всъщност практиката на Съда, включително решенията, на които се позовава австрийското правителство, не подкрепя доводите на това правителство по този въпрос.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0094"><NO.P>94.</NO.P><TXT>В решение Комисия/Италия Съдът признава, че в случаи на нарушения, извършени от чуждестранни водачи, на държавата членка не се забранява a priori да ги третира различно, при условие че това третиране се обосновава от обективни обстоятелства и е пропорционално на преследваната цел<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0038"><P>Вж. точка 20 от решението.</P></NOTE>. В светлината на този принцип Съдът приема, че липсата на споразумения, които да осигуряват изпълнението на съдебно решение в държава членка, различна от държавата, в която то е постановено, обективно обосновава разлика в третирането на местните и чуждестранните нарушители. Наложеното на последните задължение за плащане на сума под формата на гаранция е счетено за целесъобразна мярка за предотвратяване на възможността те да избегнат ефективна санкция чрез простото деклариране на несъгласие за незабавно събиране на глобата. При все това Съдът констатира, че размерът на гаранцията не е пропорционален,<?PAGE NO="17"?> тъй като се равнява на двукратния размер на санкцията, предвидена в случай на незабавно плащане. Този размер на практика подтиква чуждестранните водачи да се откажат от законното си право на определен период от време, в който да решат дали да платят или да оспорят твърдяното нарушение пред административните органи<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0039"><P>Вж. точки 21—29 от решението.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0095"><NO.P>95.</NO.P><TXT>Това решение, подчертавам, е в съответствие с редица други решения на Съда. Например в решение Комисия/Испания<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0040"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060126">26 януари 2006 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑514/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:63">EU:C:2006:63</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> Съдът констатира, че разпоредба, която изисква от чуждестранните дружества да внесат гаранция, за да извършват дадена стопанска дейност в Испания, е несъвместима с разпоредбите на Договора относно свободното движение. Съдът приема това правило за непропорционално, тъй като то не взема предвид гаранциите, които въпросните дружества евентуално може да са внесли в своята държава членка по произход. Това съдебно решение обаче предполага, че при сегашното състояние на развитие на системите за събиране на трансгранични вземания и изпълнение на чуждестранни съдебни решения в рамките на Европейския съюз, една не толкова строга мярка би била съвместима с правото на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0041"><P>Вж. точки 41—44 от решението.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0096"><NO.P>96.</NO.P><TXT>Наскоро в решение Čepelnik<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0042"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181113">13 ноември 2018 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑33/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:896">EU:C:2018:896</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> Съдът не обявява национална правна уредба, която налага внасянето на гаранция в случай на съмнение за нарушение на националното трудово законодателство от чуждестранен доставчик на услуги, за несъвместима per se с член 56 ДФЕС, а само поради специфичните ѝ характеристики. Въпреки факта, че гаранцията е трябвало да се внесе от възложителя на услугите, действителният размер на гаранцията можел да надвиши, дори значително, сумата, която тази страна по принцип е трябвало да заплати на доставчика на услугите. Освен това гаранцията била приложена автоматично и безусловно, без да се отчетат по подходящ начин отделните обстоятелства при всеки доставчик на услуги, въпреки очевидния факт, че не всички регистрирани в чужбина доставчици са се намирали в подобно положение. Освен това санкцията, чието събиране въпросната гаранция е имала за цел да обезпечи, е била особено строга, включително за дребни нарушения<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0043"><P>Вж. точки 46—48 от решението. Вж. още моето заключение по същото дело (<REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:311">EU:C:2018:311</NO.ECLI>, точки <REF.NP.ECR REF="NP0100">100</REF.NP.ECR>, <REF.NP.ECR REF="NP0101">101</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0107">107</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0097"><NO.P>97.</NO.P><TXT>С оглед на тази съдебна практика считам, че възможността да се изисква внасянето на гаранция, както е предвидена в член 11, параграф 7 от InfrAG, не е несъвместима per se с правото на Съюза. Вярно е, че Федерална република Германия и Република Австрия са страни по двустранно споразумение за съдебно и административно сътрудничество. Въпреки това, както посочва германското правителство, Федерална република Германия не разполага с подобни действащи споразумения с всяка от останалите държави членки на Европейския съюз.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0098"><NO.P>98.</NO.P><TXT>Все пак, за да съответства подобна мярка на принципа на пропорционалност, а оттам и да е съвместима с член 18 ДФЕС, според мен трябва да са изпълнени две условия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0099"><NO.P>99.</NO.P><TXT>На първо място, изискването за внасяне на гаранция не трябва да се прилага автоматично по отношение на всеки нарушител, а само в случаите, когато са налице обективни причини да се смята, че ако дължимата сума за винетката и санкцията не бъдат платени незабавно, събирането им от органа в бъдеще може да се окаже невъзможно или прекомерно трудно. Всъщност Съдът многократно се е произнасял, че преследването на нарушения, извършени с превозни средства, регистрирани в чужбина, може да включва по-сложни и скъпи процедури, поради което да обосновава законодателство, предвиждащо различно третиране<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0044"><P>Вж. заключение на генералния адвокат Stix-Hackl по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Комисия/Италия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑224/00</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2001:671">EU:C:2001:671</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и сл. и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="18"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0100"><NO.P>100.</NO.P><TXT>При все това органът не може да предполага недобросъвестност у всеки чуждестранен водач, който не е в състояние да плати дължимата сума на място. Не може да се приеме, че всички водачи на чуждестранни превозни средства, които извършат нарушение, могат да опитат да се възползват от административните пречки, произтичащи от трансграничното прилагане на изпълнителните мерки, с цел да избегнат отговорност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0045"><P>Вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20040311">11 март 2004 г.</DATE>, <NAME.CASE>de Lasteyrie du Saillant</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑9/02</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:138">EU:C:2004:138</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0051">51</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0052">52</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20061109">9 ноември 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Белгия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑433/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:702">EU:C:2006:702</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170907">7 септември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Eqiom и Enka</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑6/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:641">EU:C:2017:641</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20171220">20 декември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Deister Holding и Juhler Holding</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑504/16 и C‑613/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:1009">EU:C:2017:1009</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0061">61</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0101"><NO.P>101.</NO.P><TXT>Освен това трансграничното изпълнение на санкции и други административни решения през последните години далеч не е толкова обременително и сложно за държавите членки, благодарение на приемането на редица актове на Съюза, като например по-специално Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0046"><P>Рамково решение на Съвета от <DATE ISO="20050224">24 февруари 2005 година</DATE> относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="076" PAGE.FIRST="16" DATE.PUB="2005">ОВ L 76, 2005 г., стр. 16</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 7, стр. 150).</P></NOTE> и Директива (ЕС) 2015/413<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0047"><P>Директива на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20150311">11 март 2015 година</DATE> за улесняване на трансграничния обмен на информация относно пътнотранспортни нарушения, свързани с безопасността по пътищата (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="068" PAGE.FIRST="9" DATE.PUB="2015">ОВ L 68, 2015 г., стр. 9</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>. В допълнение, както посочва австрийското правителство, в някои случаи могат да бъдат приложими и разпоредбите на двустранни споразумения за сътрудничество, по които Федерална република Германия е страна.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0102"><NO.P>102.</NO.P><TXT>Следователно органите на държавите членки не могат да смятат, че при всички обстоятелства ще са необходими трансгранични мерки за изпълнение, нито че тези мерки, когато са необходими, задължително ще създават непоносима административна или финансова тежест.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0103"><NO.P>103.</NO.P><TXT>По този въпрос германското правителство подчертава, че текстът на член 11, параграф 7 от InfrAG ясно посочва, че внасянето на гаранция в случай на установено нарушение и липса на незабавно плащане на дължимата сума от нарушителя <HT TYPE="ITALIC">може</HT> да бъде поискано, но не съществува <HT TYPE="ITALIC">задължение</HT> да бъде наложено. Във връзка с това правителството посочва, че органите, които отговарят за прилагането на тази разпоредба, очевидно са длъжни да я тълкуват в контекста на правото на Съюза, за да се избегне всяко възможно нарушение на правилата на Договора.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0104"><NO.P>104.</NO.P><TXT>В това отношение трябва да се има предвид, че Съдът е компетентен да преценява обхвата на националните законови, подзаконови или административни разпоредби, както се прилагат на практика<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0048"><P>Вж., наред с много други, решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20031127">27 ноември 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Финландия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑185/00</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:639">EU:C:2003:639</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0109">109</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, с оглед на тълкуването им от националните юрисдикции<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0049"><P>Вж., наред с други, решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19860710">10 юли 1986 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Италия</NAME.CASE> (<NO.CASE>235/84</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1986:303">EU:C:1986:303</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0014">14</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Въз основа на представените от ищеца доказателства пред Съда не може да се предположи, че административните и съдебните органи във Федерална република Германия, сезирани с тълкуването и прилагането на член 11, параграф 7 от InfrAG, няма да вземат предвид съответните правила на Съюза, за да се гарантира спазването на правото на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0050"><P>Вж. по аналогия решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19970529">29 май 1997 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Обединено кралство</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑300/95</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1997:255">EU:C:1997:255</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0105"><NO.P>105.</NO.P><TXT>Второ, според мен размерът на гаранцията не трябва да се определя на такова равнище, че да няма никаква разумна връзка с извършеното нарушение или да доведе до евентуален отказ на водачите на чуждестранни превозни средства да упражняват правото си на свободно движение в Германия. В това отношение считам, че размерът на гаранцията е ограничен до евентуално дължимите суми (дължимата винетна такса и евентуалната санкция) плюс разноските по административната процедура.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0106"><NO.P>106.</NO.P><TXT>По този въпрос преписката не съдържа никакво указание за вероятните размери на санкцията и за разноските по процедурата. При липсата на каквито и да било конкретни данни Съдът не може просто да приеме, че общата сума непременно ще бъде непропорционална, както предполага австрийското правителство.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="19"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0107"><NO.P>107.</NO.P><TXT>В заключение, считам, че второто твърдение за нарушение също трябва да бъде отхвърлено.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">В.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По третото твърдение за нарушение: нарушение на членове 34 и 56 ДФЕС</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Доводи на страните</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0108"><NO.P>108.</NO.P><TXT>Република Австрия твърди, че спорните мерки представляват ограничения на свободното движение на стоки и свободното предоставяне на услуги, доколкото такива мерки могат да имат последици за трансграничната доставка на стоки с превозни средства с общо тегло под 3,5 тона, както и за предоставянето на услуги от чуждестранни лица или дори за предоставянето на услуги на чуждестранни лица. Австрийското правителство изтъква още, че такива ограничения не могат да бъдат обосновани.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0109"><NO.P>109.</NO.P><TXT>Федерална република Германия твърди, първо, че таксата за ползване на инфраструктурата не представлява мярка с ефект, равностоен на количествено ограничение по смисъла на член 34 ДФЕС. В този смисъл тя се позовава по-специално на решение Keck и Mithouard<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0051"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19931124">24 ноември 1993 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑267/91 и C‑268/91</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1993:905">EU:C:1993:905</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0034" REF.END="QE0034"/>решение Keck<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/>).</P></NOTE>. Освен това според германското правителство данъчното облекчение няма трансгранично измерение, тъй като засяга само германски граждани. Второ, германското правителство не е съгласно, че таксата за ползване на инфраструктурата би могла да доведе до нарушение на свободното предоставяне на услуги. В това отношение то се позовава на решение MobistarandBelgacom Mobile<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0052"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20050908">8 септември 2005 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑544/03 и C‑545/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:518">EU:C:2005:518</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Анализ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0110"><NO.P>110.</NO.P><TXT>Доводите на австрийското правителство по същество се отнасят изключително до таксата за ползване на инфраструктурата. Всъщност изобщо не става ясно какви биха могли да бъдат трансграничните последици от данъчното облекчение. С последната мярка просто се намалява размера на данъка, който дължат притежателите на местни превозни средства. Все пак такъв данък не е и не може да бъде наложен на притежателите на регистрирани в други държави членки превозни средства, нито пък се твърди, че данъкът върху моторните превозни средства е de facto дискриминационен и следователно противоречи на член 110 ДФЕС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0053"><P>Съдът многократно се е произнасял, че приложните полета на членове 34 и 110 ДФЕС взаимно се изключват. Съгласно постоянната съдебна практика в приложното поле на член 34 ДФЕС не се включват пречките пред търговията, обхванати от други специални разпоредби, а пречките от фискален характер по член 110 ДФЕС не спадат към формулираната в член 34 ДФЕС забрана (вж. по-специално решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110407">7 април 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Tatu</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑402/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:219">EU:C:2011:219</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0111"><NO.P>111.</NO.P><TXT>В този смисъл, моят анализ в това отношение ще се съсредоточи главно върху въпроса дали таксата за ползване на инфраструктурата нарушава членове 34 и 56 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0112"><NO.P>112.</NO.P><TXT>Преди това обаче следва да изложа едно предварително съображение. Често се твърди, че когато дадена национална мярка на пръв поглед е в състояние да засегне две или повече свободи на вътрешния пазар, Съдът може да разгледа съвместимостта на въпросната мярка единствено с оглед на свободата, която е засегната в най-голяма степен, като не се произнася относно съвместимостта с останалите свободи, които изглеждат само второстепенни<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0054"><P>Вж. в този смисъл заключение на генералния адвокат Saugmandsgaard Øe по дело Комисия/Унгария (<HT TYPE="ITALIC">Право на плодоползване върху земеделски земи</HT>) (<REF.DOC.ECR><NO.CASE>C‑235/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:971">EU:C:2018:971</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0050">50</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="20"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0113"><NO.P>113.</NO.P><TXT>Според мен такъв подход — който е обоснован главно от съображения за процесуална икономия — може да бъде оправдан в рамките на преюдициално производство. Изпитвам повече съмнения, че той трябва да се следва в рамките на пряко производство, в което Съдът по принцип е длъжен да даде отговор на всяко твърдение за нарушение, посочено от ищеца. По-специално, струва ми се, че в контекста на производствата за установяване на неизпълнение на задължения едно твърдение за нарушение може да бъде пренебрегнато само когато твърдяното нарушение е неизбежна последица от вече установено от Съда нарушение или когато това твърдение е направено при условията на евентуалност и Съдът е признал основното твърдение за обосновано<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0055"><P>Вж. например решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060530">30 май 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Ирландия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑459/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:345">EU:C:2006:345</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0168">168</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0173">173</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111020">20 октомври 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Франция</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑549/09</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:672">EU:C:2011:672</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0114"><NO.P>114.</NO.P><TXT>При всички положения, с оглед на представените от Република Австрия доводи, ми се струва, че в настоящия случай Съдът следва да разгледа твърдяното нарушение от гледна точка и на двете изтъкнати свободи.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">а)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Свободно движение на стоки</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0115"><NO.P>115.</NO.P><TXT>По същество австрийското правителство твърди, че таксата за ползване на инфраструктурата представлява мярка с равностоен ефект, която не може да бъде обоснована, в нарушение на член 34 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0116"><NO.P>116.</NO.P><TXT>Като начало трябва да се има предвид, че съгласно постоянната съдебна практика всяка мярка, която може пряко или непряко, действително или потенциално да възпрепятства търговията в рамките на Съюза, трябва да се счита за мярка с равностоен ефект по смисъла на член 34 ДФЕС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0056"><P>Вж. по-специално решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19740711">11 юли 1974 г.</DATE>, <NAME.CASE>Dassonville</NAME.CASE> (<NO.CASE>8/74</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1974:82">EU:C:1974:82</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0005">5</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0035" REF.END="QE0035"/>решение Dassonville<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151223">23 декември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Scotch Whisky Association и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑333/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:845">EU:C:2015:845</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. По този начин пречките за свободното движение на стоки, които са последица от прилагането по отношение на стоки с произход от други държави членки, където те са законно произведени и търгувани, на правила относно условията, на които тези стоки трябва да отговарят, дори тези правила да са приложими без разлика към всички продукти, представляват мерки с равностоен на количествени ограничения ефект<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0057"><P>Вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19790220">20 февруари 1979 г.</DATE>, <NAME.CASE>Rewe-Zentral</NAME.CASE> (<NO.CASE>120/78</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1979:42">EU:C:1979:42</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0006">6</REF.NP.ECR>, <REF.NP.ECR REF="NP0014">14</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0015">15</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, наричано по-нататък „решение <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0036" REF.END="QE0036"/>Cassis de Dijon<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090210">10 февруари 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Италия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑110/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:66">EU:C:2009:66</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, наричано по-нататък „решение <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0037" REF.END="QE0037"/>Trailers<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/>).</P></NOTE>. Напротив, прилагането по отношение на стоки с произход от други държави членки на национални разпоредби, които ограничават или забраняват някои условия за продажба, не може пряко или непряко, действително или потенциално да възпрепятства търговията между държавите членки, доколкото тези разпоредби се прилагат към всички заинтересовани оператори и доколкото от правна и фактическа гледна точка те са недискриминационни<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0058"><P>Вж. решения Keck, точки 16 и 17, и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0038" REF.END="QE0038"/>Trailers<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/>, точка 36.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0117"><NO.P>117.</NO.P><TXT>В този контекст, не съм съгласен с германското правителство, че таксата за ползване на инфраструктурата, доколкото тя може да има последици за разпространението на стоки в Германия, следва да се разглежда като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0039" REF.END="QE0039"/>условие за продажба<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/> по смисъла на съдебната практика Keck.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0118"><NO.P>118.</NO.P><TXT>Понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0040" REF.END="QE0040"/>условия за продажба<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/> обхваща само национални норми, които се отнасят до <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0041" REF.END="QE0041"/>условията, при които стоките могат да бъдат продавани<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0059"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090430">30 април 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Fachverband der Buch- und Medienwirtschaft</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑531/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:276">EU:C:2009:276</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0020">20</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. С други думи, то включва мерките, които уреждат начина, по-който стоките могат да бъдат търгувани (например кога, къде, как и от кого)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0060"><P>Вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151112">12 ноември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Visnapuu</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑198/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:751">EU:C:2015:751</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160921">21 септември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Etablissements Fr. Colruyt</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑221/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:704">EU:C:2016:704</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>). Вж. още заключение на генералния адвокат Szpunar по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Deutsche Parkinson Vereinigung</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑148/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:394">EU:C:2016:394</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0020">20</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и сл.).</P></NOTE>. Това понятие не трябва да бъде разширявано, така че да обхване и нормите относно<?PAGE NO="21"?> начина, по който стоките могат да бъдат <HT TYPE="ITALIC">транспортирани</HT>. Опитът показва, че условията за продажба, доколкото не са дискриминационни, като цяло не възпрепятстват достъпа на вносни стоки до пазара на държава членка. И обратно, ограничаването на начина, по който стоките могат да бъдат транспортирани, може да има по-преки последици върху трансграничната търговия със стоки, като прави вноса и износа технически, икономически или практически по-труден или дори невъзможен. Според мен националните норми относно транспорта в някои отношения не се различават от националните норми относно използването, по отношение на които Съдът е отказал да разшири обхвата на принципа от решение Keck<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0061"><P>Вж. решение <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0042" REF.END="QE0042"/>Trailers<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/>, точки 37 и 56 и сл.</P></NOTE>. Това се потвърждава от редица дела, в които Съдът разглежда съвместимостта на национални мерки, ограничаващи транспортирането на стоки, с член 34 ДФЕС, следвайки традиционната съдебна практика, изведена от решения <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0043" REF.END="QE0043"/>Dassonville<QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/> и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0044" REF.END="QE0044"/>Cassis de Dijon<QUOT.END REF.START="QS0044" CODE="201C" ID="QE0044"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0062"><P>Вж. по-специално решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20030612">12 юни 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>Schmidberger</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑112/00</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:333">EU:C:2003:333</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20051115">15 ноември 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Австрия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑320/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:684">EU:C:2005:684</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111221">21 декември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Австрия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑28/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:854">EU:C:2011:854</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0119"><NO.P>119.</NO.P><TXT>Това обаче не означава, че таксата за ползване на инфраструктурата следва да се счита за мярка с равностоен ефект.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0120"><NO.P>120.</NO.P><TXT>Трябва да се припомни, първо, че Федерална република Германия вече е въвела система от магистрални ТОЛ такси, която се прилага за превозни средства с тегло 3,5 тона и повече. Следователно таксата за ползване на инфраструктурата, която е предмет на настоящото производство, се отнася само за превозни средства с тегло под 3,5 тона. Така, тази такса се отнася главно до леки автомобили, автобуси и микробуси и — което е полезно да се подчертае отново — се прилага без разлика спрямо местните и чуждестранните превозни средства.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0121"><NO.P>121.</NO.P><TXT>Независимо от това австрийското правителство твърди, че някои продукти с произход от други държави членки могат да бъдат изнасяни в Германия чрез леки автомобили или микробуси и следователно трансграничната търговия може да бъде засегната.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0122"><NO.P>122.</NO.P><TXT>Наистина, не може да се изключи, че някои стоки понякога могат да бъдат транспортирани от мястото им на производство, внос, складиране или от друго място в чужбина, където се търгуват, в Германия чрез леки автомобили или микробуси. Това обаче не е достатъчно, за да се счита, че таксата за ползване на инфраструктурата представлява мярка с равностоен ефект.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0123"><NO.P>123.</NO.P><TXT>В това отношение бих припомнил, че в поредица свои решения Съдът последователно се е произнесъл, че национални мерки, чиито ограничителни последици са <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0045" REF.END="QE0045"/>твърде неопределени и косвени<QUOT.END REF.START="QS0045" CODE="201C" ID="QE0045"/>, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0046" REF.END="QE0046"/>чисто спекулативни<QUOT.END REF.START="QS0046" CODE="201C" ID="QE0046"/> или <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0047" REF.END="QE0047"/>твърде незначителни и несигурни<QUOT.END REF.START="QS0047" CODE="201C" ID="QE0047"/>, не нарушават член 34 ДФЕС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0063"><P>Вж., наред с много други, решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19900307">7 март 1990 г.</DATE>, <NAME.CASE>Krantz</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑69/88</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1990:97">EU:C:1990:97</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0011">11</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19941005">5 октомври 1994 г.</DATE>, <NAME.CASE>Centre d’insémination de la Crespelle</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑323/93</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1994:368">EU:C:1994:368</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19981203">3 декември 1998 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bluhme</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑67/97</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1998:584">EU:C:1998:584</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0022">22</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20050526">26 май 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>Burmanjer и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑20/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:307">EU:C:2005:307</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Това важи особено за мерки, които <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0048" REF.END="QE0048"/>не правят разграничение в зависимост от произхода на превозваните стоки<QUOT.END REF.START="QS0048" CODE="201C" ID="QE0048"/> и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0049" REF.END="QE0049"/>които нямат за цел да регулират търговията със стоки с други държави членки<QUOT.END REF.START="QS0049" CODE="201C" ID="QE0049"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0064"><P>Вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19980618">18 юни 1998 г.</DATE>, <NAME.CASE>Corsica Ferries France</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑266/96</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1998:306">EU:C:1998:306</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19940714">14 юли 1994 г.</DATE>, <NAME.CASE>Peralta</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑379/92</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1994:296">EU:C:1994:296</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0024">24</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19951005">5 октомври 1995 г.</DATE>, <NAME.CASE>Centro Servizi Spediporto</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑96/94</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1995:308">EU:C:1995:308</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0124"><NO.P>124.</NO.P><TXT>Такъв, изглежда, е случаят с таксата за ползване на инфраструктурата, разглеждана в настоящото производство, която по никакъв начин не може да се определи като мярка, насочена към регулиране на търговията: тя се прилага без разлика за всички транзитно преминаващи през германската мрежа от автомагистрали превозни средства, независимо от целта, частна или търговска, на тяхното пътуване и независимо от произхода на превозното<?PAGE NO="22"?> средство и от евентуално превозваните стоки. Броят на внесените продукти, които могат да бъдат засегнати, вероятно е ограничен, а възможното увеличение на цените на тези продукти — дори още по-незначително, като се има предвид, че таксата за ползване на инфраструктурата вероятно представлява твърде малка част от общите транспортни разходи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0125"><NO.P>125.</NO.P><TXT>Преписката по делото според мен не позволява друг извод, особено предвид факта, че Република Австрия не е представила никакви доказателства (оценки, проучвания, примери и др.) относно възможното въздействие на таксата за ползване на инфраструктурата върху трансграничната търговия. В действителност австрийското правителство иска от Съда да се произнесе по това дело само въз основа на презумпция, независимо от факта, че като ищец то носи тежестта на доказване.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">б)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Свободно предоставяне на услуги</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0126"><NO.P>126.</NO.P><TXT>Австрийското правителство счита, че таксата за ползване на инфраструктурата противоречи още на член 56 ДФЕС, тъй като тя оскъпява придвижването на територията на Германия както на чуждестранните доставчици на услуги, така и на местните потребители.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0127"><NO.P>127.</NO.P><TXT>Най-напред трябва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика като ограничения на свободното предоставяне на услуги трябва да се разглеждат всички мерки, които забраняват, възпрепятстват или правят по-слабо привлекателно упражняването на тази свобода. Освен това член 56 ДФЕС предоставя права не само на самия доставчик на услуги, но и на получателя на услугите<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0065"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181113">13 ноември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Čepelnik</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑33/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:896">EU:C:2018:896</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0128"><NO.P>128.</NO.P><TXT>Съдът обаче последователно е постановявал, че член 56 ДФЕС не се отнася до национални мерки, единственото действие на които е създаването на <HT TYPE="ITALIC">допълнителни разходи</HT> за разглежданата доставка и които засягат доставката на услуги между държави членки по същия начин, както доставката им в рамките на една държава членка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0066"><P>Вж. например решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20050908">8 септември 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>MobistarandBelgacom Mobile</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑544/03 и C‑545/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:518">EU:C:2005:518</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150611">11 юни 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Berlington Hungary и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑98/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:386">EU:C:2015:386</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181122">22 ноември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Vorarlberger Landes- und Hypothekenbank</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑625/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:939">EU:C:2018:939</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0129"><NO.P>129.</NO.P><TXT>Такъв може да бъде по-специално случаят на данъци и други видове такси, които националните органи могат да въведат при упражняването на своите правомощия в областта на данъчното облагане или икономическата политика. Доколкото тези данъци и такси не са пряко или непряко дискриминационни и размерът им е незначителен по отношение на въпросните услуги, не може да се приеме безусловно, че те вероятно ще възпрепятстват достъпа до пазара на въпросната държава членка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0067"><P>Вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20050217">17 февруари 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>Viacom Outdoor</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑134/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:94">EU:C:2005:94</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и по аналогия, от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060601">1 юни 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>innoventif</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑453/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:361">EU:C:2006:361</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. още заключение на генералния адвокат Kokott по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Viacom Outdoor</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑134/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:676">EU:C:2004:676</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0058">58</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0067">67</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), както и моето заключение по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Global Starnet</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑322/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:442">EU:C:2017:442</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0130"><NO.P>130.</NO.P><TXT>Вярно е, че в миналото водачите на леки автомобили, автобуси или микробуси, регистрирани в чужбина, са разполагали с безплатен достъп до германската мрежа от автомагистрали. Въпреки това Съдът последователно приема, че разпоредбите на Съюза относно свободното движение не дават право на икономическите оператори да имат очаквания за липса на законодателни изменения<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0068"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150611">11 юни 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Berlington Hungary и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑98/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:386">EU:C:2015:386</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0078">78</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. Обикновени изменения на националното законодателство, стига да не са дискриминационни, или прости различия между националните законодателства на отделните държави членки, които не възпрепятстват достъпа до пазара на<?PAGE NO="23"?> държава членка, не са достатъчни, за да доведат до прилагането на нормите на Договора относно свободното движение, дори когато биха могли да повлияят отрицателно върху решението на икономическите оператори в Съюза дали да упражнят правото си на свободно движение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0069"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20040429">29 април 2004 г.</DATE>, <NAME.CASE>Weigel</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑387/01</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:256">EU:C:2004:256</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0055">55</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. още заключение на генералния адвокат Tizzano по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>CaixaBank France</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑442/02</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:187">EU:C:2004:187</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0058">58</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0131"><NO.P>131.</NO.P><TXT>При това положение и при липсата на конкретна информация или доказателства от страна на ищеца, Съдът не може просто да приеме, че въвеждането на такса от вида и с размера на разглежданата такса за ползване на инфраструктурата неизбежно ще обезкуражава доставчиците, установени в чужбина, да предоставят услуги в Германия, или ще разколебава лицата, пребиваващи в Германия, да пътуват в чужбина с подобна цел.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0132"><NO.P>132.</NO.P><TXT>Както бе посочено в точка 124 по-горе, таксата за ползване на инфраструктурата се прилага без разлика за всички транзитно преминаващи през германската мрежа от автомагистрали превозни средства, независимо от целта, частна или търговска, на пътуването и независимо от произхода на превозното средство. Въз основа на данните, с които разполага Съдът, цената на винетката, изглежда, съответства на цените, приложими в други държави членки на Европейския съюз (включително Република Австрия), и едва ли може да се счита за непропорционална по отношение на получената услуга (неограничен достъп до германската мрежа от автомагистрали). Следователно последиците за свободното движение на услуги изглеждат неопределени или най-много косвени. С други думи, нито едно обстоятелство не свидетелства за съществуването на пречка за достъпа до пазара.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0133"><NO.P>133.</NO.P><TXT>Предвид гореизложеното, няма причина да бъдат разглеждани евентуалните основания за обосноваване, изтъкнати от германското правителство.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Г.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По четвъртото твърдение за нарушение: нарушение на член 92 ДФЕС</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Доводи на страните</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0134"><NO.P>134.</NO.P><TXT>С четвъртото си и последно твърдение за нарушение Република Австрия поддържа, че разглежданите мерки нарушават член 92 ДФЕС, доколкото се отнасят за търговски автобусни превози или превози на стоки с моторни превозни средства с тегло под 3,5 тона. Австрийското правителство изтъква, че член 92 ДФЕС не предвижда възможност за обосноваване, поради което дискриминационният характер на разглежданите мерки ги прави несъвместими с тази разпоредба. В това отношение австрийското правителство се позовава на решение Комисия/Германия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0135"><NO.P>135.</NO.P><TXT>От своя страна Федерална република Германия счита това твърдение за необосновано. Германското правителство твърди, че член 92 ДФЕС не може да се тълкува като широкообхватна разпоредба, която възпрепятства всяко изменение на националното законодателство, което може да засегне автомобилния транспорт. Освен това германското правителство изтъква, че след произнасянето на решение Комисия/Германия е прието важно законодателство, и по-специално Директивата за евровинетката. Член 7, параграф 1 и член 7к от тази директива изрично допускат мерки като разглежданите по настоящото дело.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="24"?><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Анализ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0136"><NO.P>136.</NO.P><TXT>Съгласно член 92 ДФЕС <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0050" REF.END="QE0050"/>[д]о приемането на разпоредбите, посочени в член 91, параграф 1, никоя държава членка не може, без приемането от Съвета, с единодушие, на мярка за дерогация, да изменя действащи към <DATE ISO="19580101">1 януари 1958 г.</DATE> или, за присъединяващите се държави, към датата на тяхното присъединяване, разпоредби, които уреждат тази материя, така че те по своите преки или косвени последици да бъдат по-неблагоприятни за превозвачите от други държави членки, отколкото за собствените ѝ превозвачи<QUOT.END REF.START="QS0050" CODE="201C" ID="QE0050"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0137"><NO.P>137.</NO.P><TXT>На свой ред член 91, параграф 1 ДФЕС предоставя основата за приемането на мерките за прилагане на общата транспортна политика, и по-специално разпоредби, които установяват <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0051" REF.END="QE0051"/>общи правила, приложими към международния транспорт от и към територията на държава членка или преминаване през територията на дадена държава членка<QUOT.END REF.START="QS0051" CODE="201C" ID="QE0051"/>, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0052" REF.END="QE0052"/>условията, при които превозвачите, които не пребивават в държава членка, могат да извършват транспортни услуги в тази държава<QUOT.END REF.START="QS0052" CODE="201C" ID="QE0052"/> и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0053" REF.END="QE0053"/>мерки за подобряване на безопасността на транспорта<QUOT.END REF.START="QS0053" CODE="201C" ID="QE0053"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0138"><NO.P>138.</NO.P><TXT>Член 92 ДФЕС (или неговите предшественици — първо член 76 ЕИО, а след това член 72 ЕО) е разпоредба, която почти не е била тълкувана от Съда и много рядко е била прилагана от Съвета. Затова настоящото дело предоставя възможност на Съда да изясни обхвата и смисъла на тази разпоредба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0139"><NO.P>139.</NO.P><TXT>Транспортът е предмет на обща политика, което предполага съществуването на специфични правила, които понякога могат да дерогират или най-малкото да се отклоняват от правилата, уреждащи други дейности. Има няколко причини, поради които при изготвянето на проектите за Договорите за тогавашните Общности държавите членки възприемат виждането, че транспортът се характеризира с някои особености, които изискват специален набор от правила<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0070"><P>Вж. <HT TYPE="ITALIC">Aussant</HT>, J., <HT TYPE="ITALIC">Fornasier</HT>, R. La Politique Commune des Transports. — In: Commentaire Megret — Le Droit de la CEE, Vol. 3, 2. ed., 1990, 195—197.</P></NOTE>. Считало се e по-специално че на равнище държави членки съществуват значителни различия в уредбата на транспортните услуги — обстоятелство, което предвид чувствителността на материята e изисквало внимателен и постепенен подход при установяването на общата политика<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0071"><P>Най-общо виж <HT TYPE="ITALIC">Robert</HT>, J., Doubts on a Common Transport Policy. — Common Market Law Review, 1967, Vol. 5, р. 193 sq.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0140"><NO.P>140.</NO.P><TXT>Поради това е било важно като първа стъпка да се попречи на държавите членки да подкопаят този процес чрез въвеждането на нови правила, облагодетелстващи националните превозвачи за сметка на чуждестранните превозвачи. Това действително би задълбочило различията между правните уредби на държавите членки и би било против самия дух на бъдещата политика. Тогавашният член 76 ЕИО (понастоящем член 92 ДФЕС) следователно бил замислен точно с тази цел: той наложил на държавите членки задължение за запазване на съществуващото положение (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0054" REF.END="QE0054"/>standstill<QUOT.END REF.START="QS0054" CODE="201C" ID="QE0054"/>) до приемането на общи правила от Общността (понастоящем Съюза). В това отношение не трябва да се забравя, че днес, както и тогава, общата забрана на ограниченията на свободното предоставяне на услуги в рамките на Европейския съюз, установена в член 56 ДФЕС (предишен член 59 ЕИО), не е приложима в областта на транспорта по силата на член 58, параграф 1 ДФЕС (предишен член 61, параграф 1 ЕИО).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0141"><NO.P>141.</NO.P><TXT>Като се има предвид тази история, доводите, изтъкнати от австрийското правителство в подкрепа на нарушение на член 92 ДФЕС, са неубедителни.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="25"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0142"><NO.P>142.</NO.P><TXT>На първо място, член 92 ДФЕС вероятно вече не се прилага по отношение на мерки като разглежданите в настоящия случай. Не е чудно, че тази разпоредба е била много рядко прилагана в миналото и за много дълъг период от време изобщо не се е прилагала — от самото начало член 76 ЕИО се е смятал за разпоредба с преходен характер, чийто обхват постепенно ще се стеснява<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0072"><P>Вж. <HT TYPE="ITALIC">Aussant</HT> J., <HT TYPE="ITALIC">Fornasier</HT>, R., бележка под линия 69 по-горе, 216.</P></NOTE>. Действително текстът на разпоредбата изрично посочва, че тя се прилага само <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0055" REF.END="QE0055"/>[д]о приемането на разпоредбите, посочени в член 91, параграф 1 [ДФЕС]<QUOT.END REF.START="QS0055" CODE="201C" ID="QE0055"/>. Всъщност след установяването на общи правила, които обхващат всички видове транспорт (въздушен, автомобилен, железопътен, морски и по вътрешни водни пътища), някои коментатори си задават въпроса дали тази разпоредба не е до голяма степен остаряла<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0073"><P>Вж. например <HT TYPE="ITALIC">Grand</HT>, L. Comment to Article 72 CE. — In: <HT TYPE="ITALIC">Pingel</HT>, I. (ed.), Commentaire article par article des traités UE et CE, 2. ed., Dalloz, Paris, 2010, 667—668. Подобно <HT TYPE="ITALIC">Balducci Romano</HT>, F., Comment to Article 92 TFEU. — In: <HT TYPE="ITALIC">Curti Gialdino</HT>, C., Codice dell’Unione Europea Operativo. Simone, Napoli, 2012, 962—963.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0143"><NO.P>143.</NO.P><TXT>Според мен такъв е случаят в частност с автомобилния транспорт. Наистина, няколко мерки на Съюза, имащи за цел да установят обща политика в този сектор, се появяват <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0056" REF.END="QE0056"/>на бял свят<QUOT.END REF.START="QS0056" CODE="201C" ID="QE0056"/>, особено в края на 80‑те и началото на 90‑те години на миналия век<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0074"><P>Причината за това се крие във факта, че в средата на 80‑те Парламентът печели дело срещу Съвета за неизпълнение на задължението му да въведе обща транспортна политика (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19850522">22 май 1985 г.</DATE>, <NAME.CASE>Парламент/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>13/83</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1985:220">EU:C:1985:220</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. През тези години, с цел да изпълни (настоящия) член 91, параграф 1 ДФЕС, законодателят на Съюза по-специално предвижда въвеждането на свободно договорени тарифи между договарящите страни от януари 1990 г., премахва квотите от януари 1993 г., въвежда общностно разрешение за автомобилните превози на стоки с търговска цел от януари 1993 г., установява общи правила за международен превоз на пътници с автобус и въвежда каботажа, който следва да се осъществи в различни фази<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0075"><P>Съответно Регламент (ЕИО) № 4058/89 на Съвета от <DATE ISO="19891221">21 декември 1989 година</DATE> за определяне на тарифи за автомобилен превоз на товари между държавите членки (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="390" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1989">ОВ L 390, 1989 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 2, стр. 39), Регламент (ЕИО) № 1841/88 на Съвета от <DATE ISO="19880621">21 юни 1988 година</DATE> за изменение на Регламент (ЕИО) № 3164/76 за квотата на Общността за автомобилен превоз на стоки между държавите членки (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="163" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1988">ОВ L 163, 1988 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>), Регламент (ЕИО) № 881/92 на Съвета от <DATE ISO="19920326">26 март 1992 година</DATE> относно достъпа до пазара при автомобилен превоз на товари в рамките на Общността до или от територията на държава членка или при преминаване през територията на една или повече държави членки (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="095" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1992">ОВ L 95, 1992 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 2, стр. 116), Регламент (ЕИО) № 684/92 на Съвета от <DATE ISO="19920316">16 март 1992 година</DATE> относно общите правила за международен превоз на пътници с автобус (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="074" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1992">ОВ L 74, 1992 г. стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 2, стр. 34) и Регламент (ЕИО) № 3118/93 на Съвета от <DATE ISO="19931025">25 октомври 1993 година</DATE> относно условията, при които превозвачи, установени извън държава членка, могат да осъществяват вътрешен автомобилен превоз на товари в тази държава членка (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="279" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1993">OB L 279, 1993 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 3, стр. 14).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0144"><NO.P>144.</NO.P><TXT>Понастоящем, както наскоро бе потвърдено в Становище 2/15, секторът на автомобилния транспорт до голяма степен попада в обхвата на законодателството на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0076"><P>Становище <REF.DOC.ECR><NO.CASE>2/15</NO.CASE> <NAME.CASE>(Споразумение за свободна търговия ЕС—Сингапур)</NAME.CASE> от <DATE ISO="20170516">16 май 2017 г.</DATE> (<NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:376">EU:C:2017:376</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0204">204</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0212">212</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. още заключение на генералния адвокат Sharpston в същото производство (<REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:992">EU:C:2016:992</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0260">260</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0267">267</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. По-конкретно законодателството на Съюза включва общи правила за достъп до професиите и до пазара, определя минималните стандарти относно работното време, времето за кормуване и периодите на почивка за професионалния автомобилен транспорт, и определя минимални годишни данъци върху превозните средства, както и общи правила за такси за изминато разстояние и такси за ползване на инфраструктура за тежкотоварни автомобили<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0077"><P>За сравнително скорошен преглед на съществуващото законодателство с препратки към различните действащи понастоящем правни актове вж. Доклад на Комисията до Европейския парламент и Съвета относно състоянието на пазара на Съюза в областта на автомобилния транспорт от <DATE ISO="20140414">14 април 2014 г.</DATE> (COM(2014) 222 окончателен).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0145"><NO.P>145.</NO.P><TXT>Последният от тези аспекти е от особено значение в настоящото производство. Действително, Директивата за евровинетката определя общи правила за свързаните с разстоянието такси за изминат участък и обвързаните с времето такси за ползване на инфраструктура (винетки) за тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. Тези правила предвиждат, че разходите за строителство, експлоатация и развитие на инфраструктурата могат да бъдат финансирани чрез ТОЛ такси и винетки за участниците в движението по пътищата.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="26"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0146"><NO.P>146.</NO.P><TXT>Все пак законодателят на Съюза е решил засега да ограничи сближаването на законодателствата на държавите членки в тази област само до превозните средства с тегло над 3,5 тона<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0078"><P>Вж. съображение 5 от Директивата за евровинетката.</P></NOTE>. Член 7, параграф 1 от Директивата за евровинетката ясно заявява, че при определени условия <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0057" REF.END="QE0057"/>държавите членки могат да продължат да прилагат или да въвеждат ТОЛ такси и/или такси за ползване на трансевропейската пътна мрежа или на определени участъци от тази мрежа, както и на онези допълнителни участъци от своята мрежа от автомагистрали, които не са част от трансевропейската пътна мрежа<QUOT.END REF.START="QS0057" CODE="201C" ID="QE0057"/>. Държавите членки по принцип имат правото <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0058" REF.END="QE0058"/>да прилагат ТОЛ такси и/или такси за ползване за други пътища, при условие че налагането на ТОЛ такси и/или такси за ползване за такива други пътища не е дискриминационно спрямо международния трафик и не води до нарушаване на конкуренцията между операторите<QUOT.END REF.START="QS0058" CODE="201C" ID="QE0058"/>. Тази разпоредба следва да се тълкува във връзка със съображение 9 от Директива 2011/76/ЕС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0079"><P>Директива на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20110927">27 септември 2011 година</DATE> за изменение на Директива 1999/62 (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="269" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2011">ОВ L 269, 2011 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>, съгласно което тази директива <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0059" REF.END="QE0059"/>не възпрепятства държавите членки да прилагат национални правила за таксуване на други ползватели на пътищата, които са извън обхвата на настоящата директива<QUOT.END REF.START="QS0059" CODE="201C" ID="QE0059"/>. Освен това член 7к от Директивата за евровинетката изрично разрешава на държавите членки, които въвеждат система за такси за ползване на инфраструктура, да предоставят подходящи компенсации за тези такси.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0147"><NO.P>147.</NO.P><TXT>Не може да се твърди, както се предполага в писменото становище на австрийското правителство, че независимо от големия брой законодателни актове, приети от Европейския съюз по силата на член 91 ДФЕС в областта на автомобилния транспорт, и независимо от специфичните правила, предвидени в Директивата за евровинетката, никоя държава членка няма право да въвежда система за ТОЛ такси или такси за ползване на нейната мрежа от автомагистрали за превозните средства, които не са обхванати от Директивата за евровинетката, доколкото законодателят на Съюза не урежда този въпрос. Нито може да се твърди, че когато държава членка въведе такива такси, тя не може да намали данъчната тежест във връзка с моторните превозни средства като компенсация за новите такси.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0148"><NO.P>148.</NO.P><TXT>Такова заключение, освен че е трудно съвместимо със самия текст на Директивата за евровинетката, би противоречало и на две широко възприети догми на транспортната политика на Съюза: разходите, свързани с ползването на транспортната инфраструктура, следва да се основават на принципите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0060" REF.END="QE0060"/>ползвателят плаща<QUOT.END REF.START="QS0060" CODE="201C" ID="QE0060"/> и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0061" REF.END="QE0061"/>замърсителят плаща<QUOT.END REF.START="QS0061" CODE="201C" ID="QE0061"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0080"><P>Вж. например съображение 3 от Директива 2011/76 и Бяла книга на Европейската комисия <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0062" REF.END="QE0062"/>Пътна карта за постигането на Единно европейско транспортно пространство — към конкурентоспособна транспортна система с ефективно използване на ресурсите<QUOT.END REF.START="QS0062" CODE="201C" ID="QE0062"/> (COM(2011) 144 окончателен), точка 58.</P></NOTE>. Заключението би било и нелогично, тъй като би означавало, че всички държави членки, които са въвели такива системи след <DATE ISO="19580101">1 януари 1958 г.</DATE> (или след датата на присъединяването им към Общността/Съюза), са нарушили и продължават да нарушават член 92 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0149"><NO.P>149.</NO.P><TXT>В подкрепа на своето твърдение австрийското правителство се позовава на решение Комисия/Германия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0150"><NO.P>150.</NO.P><TXT>Считам обаче, че заключението, до което стига Съдът по това дело, не може автоматично да се приложи в настоящото производство. Всъщност това дело е заведено през 1990 г. в момент, когато повечето от мерките, необходими за изпълнението на обща политика в областта на автомобилния транспорт, или не са били приети, или все още е предстояло да бъдат транспонирани на национално равнище, включително — и това е особено важно — Директивата за евровинетката. Все пак <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0063" REF.END="QE0063"/>разпоредбите, посочени в член 91, параграф 1 [ДФЕС]<QUOT.END REF.START="QS0063" CODE="201C" ID="QE0063"/> понастоящем са окончателно приети, включително специални правила за разпределяне на разходите за транспортните инфраструктури.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="27"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0151"><NO.P>151.</NO.P><TXT>При всички положения, дори ако член 92 ДФЕС все още следва да се прилага, австрийското правителство не обяснява, а още по-малко доказва, как мярка, която се отнася само за превозни средства с тегло под 3,5 тона, би могла да има реални последици за чуждестранните превозвачи. По този въпрос австрийското правителство отново иска от Съда по същество да основе решението си на предположение. Все пак, както посочих в точка 78 по-горе, в контекста на производство по член 259 ДФЕС ищецът е длъжен да докаже твърдените нарушения, без да се позовава на каквато и да било презумпция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0152"><NO.P>152.</NO.P><TXT>Поради всички тези съображения считам, че четвъртото твърдение за нарушение също трябва да бъде отхвърлено.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">V.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Съдебни разноски</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0153"><NO.P>153.</NO.P><TXT>В съответствие с член 138, параграф 1 и член 140, параграф 1 от Процедурния правилник считам, че Република Австрия следва да понесе направените от нея съдебни разноски, както и тези на Федерална република Германия. Кралство Дания и Кралство Нидерландия следва да понесат направените от тях съдебни разноски.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">VI.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0154"><NO.P>154.</NO.P><TXT>Предвид гореизложеното, предлагам на Съда:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>да отхвърли иска,</P></ITEM><ITEM><P>да осъди Република Австрия да понесе направените от нея съдебни разноски, както и тези на Федерална република Германия,</P></ITEM><ITEM><P>да осъди Кралство Дания и Кралство Нидерландия да понесат направените от тях съдебни разноски.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>