I.

Въведение

1.

Настоящото преюдициално запитване e поредният казус в съдебната практика, последвала решението от 7 юни 2017 г. за преструктуриране на испанската банка Banco Popular Español S.A. (наричана по-нататък „Banco Popular“) ( 2 ).

2.

В резултат на това преструктуриране голям брой физически и юридически лица губят своите инвестиции. Това води до множество спорове пред националните юрисдикции и съдилищата на Съюза.

3.

Сред тези спорове са няколко дела по искове за унищожение и за възстановяване на платени суми или обезщетение за вреди поради неспазване от страна на Banco Popular на някои изисквания за прозрачност и на потребителското право при продажбата на определени финансови инструменти на физически и юридически лица. С други думи, естеството на тези искове произтича не от загубата на стойност на посочените инструменти в резултат на преструктурирането, а от твърдяната незаконосъобразност на първоначалното записване на тези инструменти.

4.

В решения Banco Santander (Преструктуриране на Banco Popular) ( 3 ) и Banco Santander (Преструктуриране на Banco Popular II) ( 4 ), Съдът постановява, че такива съдебни производства, доколкото са образувани след датата на приемане на решението за преструктуриране, са недопустими съгласно Директива 2014/59/ЕС (Директива относно възстановяването и преструктурирането на банките, наричана по-нататък „ДВПБ“) ( 5 ).

5.

Новото в настоящия случай е обстоятелството, че спорът в главното производство е започнал преди приемането на решението за преструктуриране. Дали това обстоятелство е от значение? По същество това е и въпросът, който се поставя пред Съда в настоящия случай.

II.

Фактите, преюдициалните въпроси и производството пред Съда

6.

През 2009 г. Banco Popular пуска емисия „Bonos Subordinados Canjeables por Obligaciones Subordinadas de Banco Popular Español, S. A. I/2009“ (наричани по-нататък „подчинените облигации I/2009“).

7.

На 3 октомври 2009 г. D.E., като едноличен управител на дружество Lera Blava S.L.U. (наричано по-нататък „дружеството“), записва от името на дружеството 15 от тези конвертируеми облигации за обща сума в размер на 15 000 евро.

8.

На 25 май 2012 г. D.E., отново от името на дружеството, заменя тези подчинени облигации I/2009 с падеж през октомври 2013 г. с други задължително конвертируеми подчинени облигации (наричани по-нататък „подчинените облигации II/2012“). Падежът на последните е през ноември 2015 г.

9.

На 14 януари 2013 г. дружеството прехвърля на D.E. собствеността върху тези облигации като плащане на дължими трудови възнаграждения.

10.

На 25 ноември 2015 г., в съответствие с условията на емитирането им, подчинените облигации II/2012 са задължително преобразувани в акции на Banco Popular. D.E. става съответно акционер на Banco Popular.

11.

На 6 октомври 2016 г. D.E. подава от свое име искова молба срещу Banco Popular, с която иска да се обяви недействителността на подчинените облигации I/2009 и II/2012 поради порок в съгласието, изискуемо съгласно правото на Съюза, по-специално съгласно ДПФИ I ( 6 ), както и да се възстанови първоначално инвестираната сума. При условията на евентуалност D.E. предявява иск за обезщетение за вреди в резултат на неизпълнение на задълженията, произтичащи от ДПФИ I.

12.

На 31 май 2017 г. Juzgado de Primera Instancia (Първоинстанционен съд, Испания) уважава искането на D.E. за обявяване на недействителност и постановява, че записването на подчинените облигации I/2009 и II/2012 е недействително ( 7 ). Както е видно от националната преписка, тази юрисдикция потвърждава, че Banco Popular не е приложила критерия за оценка на „[пригодността]“ на D.E. в лично качество или като директор на дружеството, за да прецени дали в такова качество той разполага с необходимите познания и опит, за да разбере риска, присъщ на разглежданите конвертируеми облигации ( 8 ). Banco Popular обжалва това решение пред въззивната инстанция.

13.

На 7 юни 2017 г. Единният съвет за преструктуриране приема решението относно преструктурирането на Banco Popular, което Европейската комисия одобрява същия ден.

14.

По-конкретно, това преструктуриране съчетава инструмента за споделяне на загуби с инструмента за продажба на стопанска дейност ( 9 ) и протича по следния начин. Първо, чрез прилагане на инструмента за споделяне на загуби стойността на съществуващите акции на Banco Popular е намалена до нула. След това тези акции са обезсилени. По същия начин се третират и акциите, които са създадени чрез преобразуване на част от неуредените пасиви на Banco Popular (пасиви от първи ред). Друга част от неуредените пасиви (пасиви от втори ред) е преобразувана в нови акции, които са прехвърлени на Banco Santander S.A. (наричана по-нататък „Banco Santander“). Впоследствие Banco Popular е продадена на ответника в главното производство Banco Santander, която придобива всичките ѝ останали активи чрез вливане, при което Banco Popular престава да съществува като правен субект. Banco Santander е правоприемник на Banco Popular и в спора по главното производство.

15.

На 29 март 2019 г. Audiencia Provincial (Областен съд) отменя решението на първоинстанционния съд, като се мотивира на първо място с липсата на активна процесуална легитимация на D.E. Според нея искът е трябвало да бъде предявен от дружеството.

16.

D.E. подава касационна жалба срещу това решение пред Tribunal Supremo (Върховен съд, Испания). Въпреки възражения от двете страни Tribunal Supremo (Върховен съд) решава да отправи преюдициално запитване по делото. Тази юрисдикция пояснява още, че поради различното тълкуване от испанските съдилища по-специално на член 53, параграф 3 от ДВПБ, пред нея са подадени значителен брой касационни жалби, като посочва, че насоките на Съда ще помогнат за решаването на някои от тези дела.

17.

С оглед на тези обстоятелства Tribunal Supremo (Върховен съд) отправя до Съда следните преюдициални въпроси:

III.

Анализ

А.

Контекст на запитването, доводи на страните и структура на настоящото заключение

18.

Въпросът на запитващата юрисдикция се отнася до тълкуването на понятието за натрупване, което се среща в член 53, параграф 3 и член 60, параграф 2, буква б) от ДВПБ.

19.

Член 53, параграф 3 от ДВПБ гласи:

20.

Член 60, параграф 2 от ДВПБ в релевантната си част гласи:

21.

ДВПБ не съдържа определение на понятието „натрупване“. Освен това в текста на ДВПБ на някои езици се използва един и същ термин в член 53, параграф 3 и в член 60, параграф 2, буква б), докато в текстовете на други езици, включително на испански, се използват два различни термина ( 12 ). Това затруднява решението относно общия смисъл на това понятие.

22.

Във всеки случай Директивата не съдържа препращане към правото на държавите членки с оглед на определянето на смисъла на това понятие, което показва, че този израз трябва да получи самостоятелно значение в правния ред на Съюза ( 13 ).

23.

Като се има предвид, че „натрупаните“ задължения не са засегнати от споделяне на загуби, от текста на член 53, параграф 3 и на член 60, параграф 2, буква б) от ДВПБ изглежда ясно, че от решението дали дадено задължение е „натрупано“ e свързано с последици. Всъщност съгласно член 60, параграф 2, буква б) от ДВПБ „няма“ задължение към притежателя на съответния капиталов инструмент, който е обезценен, но ако към момента на вземане на решението за преструктуриране задължението към това лице е било вече „натрупано“, то продължава да съществува.

24.

Освен това в член 53, параграф 3 от ДВПБ се съдържа и понятието „текуща дължима сума“, която се намалява, когато се използва инструментът за споделяне на загуби. С това се уточнява, че при използването на този инструмент органът за преструктуриране може да погаси само текущите задължения на банката, която е в процес на преструктуриране, т.е. съществуващите задължения, които все още не са станали изискуеми (т.е. с ненастъпил падеж). Това предполага, че понятието „натрупване“, което в този контекст се използва за изключване на задължение от споделянето на загуби, се отнася до задълженията, които дадена банка вече е поела и които вече са станали изискуеми (т.е. с настъпил падеж) към момента на вземане на решението за преструктуриране.

25.

Задължението за обезщетяване на кредиторите за нарушения, произтичащи от придобиването на финансови инструменти, емитирани от банка, което се оспорва пред съд, към момента на вземане на решението за преструктуриране следва да се счита за „потенциален“ пасив на банката в режим на преструктуриране. Преди съдът да се произнесе относно такова задължение, неговото съществуване е несигурно. Когато обаче съдът потвърди това задължение за плащане, се счита, че задължението е възникнало и е станало изискуемо ex tunc, т.е. преди датата на решението за преструктуриране.

26.

„Натрупани“ ли са такива „потенциални“ задължения по смисъла на ДВПБ към момента на вземане на решението за преструктуриране?

27.

Възможни са две различни тълкувания.

28.

От една страна, тези задължения могат да се разглеждат като „натрупани“, тъй като с потвърждаването им от съда те се считат за съществуващи и следователно изискуеми преди решението за преструктуриране. От друга страна, като се има предвид, че тези задължения зависят от изхода на съдебно производство, те могат да се считат само за „потенциално“ натрупани към момента на вземане на решението за преструктуриране. С други думи, те биха могли да се разглеждат като текущ дълг към момента на преструктурирането, поради което може да се приеме, че не са „натрупани“.

29.

В решения Banco Santander (Преструктуриране на Banco Popular) и Banco Santander (Преструктуриране на Banco Popular II) Съдът тълкува тези „потенциални“ задължения, във връзка с които съдебният иск е предявен след приемането на решението за преструктуриране, като приема, че те не са натрупани и следователно попадат в обхвата на решението за споделяне на загуби. В резултат на това при прилагането на инструмента за споделяне на загуби кредиторите по такива „потенциални“ задължения губят вземанията си към банката в режим на преструктуриране. Тази загуба, разбира се, засяга правата на кредиторите, които те черпят от правото на Съюза, включително основното право на ефективна съдебна защита. Въпреки това, в разглежданите решения Съдът приема, че като цяло общият интерес от предотвратяване на финансов срив и от запазване на финансовата стабилност има предимство пред правата на кредиторите, черпени от правото на Съюза.

30.

Като се позовават на тези две решения, Banco Santander, както и испанското, италианското и португалското правителство застъпват становището, че вземания, които евентуално възникват в резултат на съдебно производство, не могат да се считат за „натрупани“, дори да са били предявени преди преструктурирането.

31.

Те поясняват, че тези вземания вероятно ще са свързани с изтичане на средства от банката в режим на преструктуриране и по този начин потенциално ще възпрепятстват ефективността на решението за преструктуриране. Следователно за „натрупани“ по смисъла на ДВПБ следвало да се считат само вземанията или правата, за които е установено, че са дължими с решение на компетентния национален съд, постановено преди датата на решението за преструктуриране.

32.

Комисията обаче застъпва противоположното становище. Според нея понятието „натрупване“, използвано в член 53, параграф 3 от ДВПБ, трябва да включва пасив или задължение, което към момента на преструктурирането е само „условно“ изискуемо и което просто бива потвърдено с последващо съдебно решение, дори и след приемането на решение за преструктуриране.

33.

Според Комисията това тълкуване се обосновава от изискването на член 36 от ДВПБ за „справедливо, консервативно и реалистично“ оценяване. Такава оценка следва да вземе предвид условните задължения в контекста на висящи съдебни производства. Освен това не изглежда обосновано да се отказва обезщетение на лице, което е започнало съдебно производство, преди да бъде взето решение за преструктуриране.

34.

Следователно по настоящото дело се поставя въпросът дали балансът между интересите за финансова стабилност и за ефективна съдебна защита на правата на кредиторите, произтичащи от правото на Съюза, следва да се постига по един и същ начин в случаите, когато за защитата на тези права е образувано съдебно производство преди приемането на решението за преструктуриране и когато съдебният иск е предявен едва след приемането на решението за преструктуриране.

35.

Този въпрос се представя под формата на искане да се установи дали „потенциалните“ задължения, които вече са предмет на съдебно производство към момента на вземане на решението за преструктуриране, трябва да се считат за „натрупани“ задължения по смисъла на ДВПБ. За да отговоря на този въпрос, ще процедирам по следния начин. Първо ще обясня защо считам настоящото запитване за допустимо (Б). По същество най-напред ще припомня накратко мотивите, на които се основават двете решения, в които Съдът приема, че исковете, предявени след решението за преструктуриране, са недопустими съгласно ДВПБ (В). След това ще се спра на въпроса дали същите мотиви са приложими и ако исковете са предявени преди решението за преструктуриране (Г). Въз основа на направения от мен анализ ще предложа на Съда да приеме, че целта на рамката за преструктуриране, създадена с ДВПБ, не може да има предимство пред правото на ефективна съдебна защита на правата на потребителите и инвеститорите, произтичащи от правото на Съюза, когато искът относно тези права е предявен преди решението за преструктуриране (IV).

Б.

По допустимостта

36.

Banco Santander оспорва допустимостта на настоящото преюдициално запитване. Пояснява, че преюдициалните въпроси не биха били релевантни за разрешаването на спора в главното производство, тъй като, както се твърди, запитващата юрисдикция е решила да не извършва проверка на процесуалната легитимация на ищеца в първоинстанционното производство съгласно националното право.

37.

В това отношение припомням, че по принцип на националния съд е възложено да прецени необходимостта от преюдициално решение и релевантността на поставените въпроси, така че въпросите му се ползват с презумпция за релевантност. Съдът може да откаже да се произнесе само ако е съвсем очевидно, че отговорът на въпроса не може да бъде полезен в главното производство ( 14 ).

38.

Както посочва испанското правителство, отговорът на въпросите е необходим за запитващата юрисдикция, тъй като, ако Съдът отговори, че ДВПБ не допуска разглеждания иск, запитващата юрисдикция ще трябва да отхвърли претенцията на D.E., без да е необходимо да проверява дали той изобщо е бил процесуално легитимиран да предяви иск.

39.

Следователно преюдициалното запитване не е явно недопустимо. Ето защо Съдът следва да отговори на въпросите на запитващата юрисдикция.

В.

Предходните две решения и настоящото положение

40.

Както посочих, настоящото преюдициално запитване се вписва в контекста на решения Banco Santander (Преструктуриране на Banco Popular) и Banco Santander (Преструктуриране на Banco Popular II). В тях Съдът приема, че решението за преструктуриране на Banco Popular възпрепятства образуването на съдебно производство, в което съответните жалбоподатели претендират обезщетение за вреди, причинени от неспазването от страна на тази банка на определени стандарти за пускане на пазара на финансови инструменти.

41.

По дело Banco Santander (Преструктуриране на Banco Popular) става въпрос за иск за унищожение, предявен от две физически лица, придобили акции на Banco Popular през 2016 г. в контекста на извършено увеличение на капитала чрез публична подписка. След като тази банка е преструктурирана и капиталът ѝ е намален до нула, през 2018 г. тези физически лица заявяват, че първоначалното им съгласие с договора за записване на акциите било невалидно, по-специално поради непълнота и неточност на въпросния проспект. В последвалото първоинстанционно решение националният съд приема, че нормите на правото на Съюза относно гражданската отговорност за предоставената в проспекта информация, съдържащи се в Директивата относно проспекта ( 15 ), могат да имат предимство пред принципите, които уреждат преструктурирането на кредитните институции, установени с ДВПБ ( 16 ). Поради това той обявява въпросния договор за записване на акции за недействителен и разпорежда да бъдат върнати на ищците съответните инвестиции заедно с лихвите ( 17 ).

42.

Съдът не приема това тълкуване. Съдът обаче приема обратното, като в решението си по отправено от въззивната инстанция преюдициално запитване постановява, че ДВПБ допуска дерогирането на права, основани на други актове на правото на Съюза. Той пояснява, че дерогиращият характер на режима на преструктуриране „предполага да бъде изключено прилагането на други разпоредби от правото на Съюза, когато последните могат да лишат от полезно действие или да възпрепятстват прилагането на процедурата за преструктуриране“ ( 18 ).

43.

Следователно, за да се гарантира пълната ефективност на процедурата за преструктуриране, предвидена от ДВПБ, акционерите, чиито акции са били обезсилени с решението за преструктуриране, не могат да предявяват иск за унищожение или за обезщетение за вреди след приемането на решение за преструктуриране.

44.

В решение Banco Santander (Преструктуриране на Banco Popular II) Съдът разпростира тази логика и по отношение на акции, предявени от притежатели на облигации, които са били преобразувани в акции преди преструктурирането и впоследствие са обезсилени ( 19 ), както и от притежатели на облигации, които са преобразувани в акции в рамките на процедурата по преструктуриране, но са прехвърлени на Banco Santander без обезщетяване ( 20 ). Подобно на дело Banco Santander (Преструктуриране на Banco Popular), кредиторите по дело Banco Santander (Преструктуриране на Banco Popular II) предявяват искове за унищожение и за обезщетение за вреди след преструктурирането, като твърдят незаконосъобразност на първоначалното емитиране на тези финансови инструменти, които впоследствие са преобразувани в акции ( 21 ). По тези дела Съдът също е постановил, че иск за отговорност или за обявяване на първоначалните облигации за недействителни не може да бъде предявен след приемането на решението за преструктуриране ( 22 ).

45.

Положението в настоящия случай е сходно. То е най-близко до положението по дела C‑775/22 и C‑779/22 — първите две от трите съединени дела, по които е постановено решение Banco Santander (Преструктуриране на Banco Popular II), тъй като облигациите, чието законосъобразно придобиване D.E. оспорва, са преобразувани в акции преди преструктурирането на Banco Popular. Важната разлика между двете дела обаче се състои в това, че жалбоподателите в първото производство са подали съдебни искове едва след преструктурирането на Banco Popular, докато D.E. е предявил иска си около осем месеца преди приемането на решението за преструктуриране.

46.

Ето защо е необходимо най-напред да се разберат съображенията, поради които Съдът е приел, че ДВПБ не допуска предявяването на искове за унищожение или за обезщетение за вреди след приемането на решение за преструктуриране. Едва след това може да се постави въпросът дали същата логика е приложима и за положение, при което такива искове са предявени преди датата на решението за преструктуриране.

47.

В решения Banco Santander (Преструктуриране на Banco Popular) и Banco Santander (Преструктуриране на Banco Popular II) Съдът пояснява, че дерогирането на други разпоредби от правото на Съюза, които предоставят права на физическите лица, може да бъде обосновано с „по-висш[ия] обществен интерес“ „да се запази финансовата стабилност на държавите членки“ в изключителен и неотложен икономически контекст ( 23 ).

48.

Съдът приема, че прилагането на тези други разпоредби от правото на Съюза, като например Директивата относно проспекта, би могло „да възпрепятств[а] прилагането на процедурата за преструктуриране“ ( 24 ).

49.

Всъщност, ако бъдат уважени, искът за унищожение и искът за обезщетение за вреди биха задължили банката в режим на преструктуриране или нейния правоприемник да възстановят изцяло сумите, инвестирани при записването на акции (или на облигации, преобразувани в акции), които обаче впоследствие са били обезценени поради решението за преструктуриране. Подобни искове според Съда биха поставили под въпрос цялата оценка, на която се основава решението за преструктуриране ( 25 ).

50.

По време на оценката задълженията за възстановяване или за плащане на обезщетение, които могат да бъдат потвърдени по съдебен ред, са само „евентуални“ задължения на банката в режим на преструктуриране, тъй като тяхното съществуване се обуславя от изхода на висящо съдебно производство. Освен това, когато все още няма образувано производство към момента на оценката, на която се основава решението за преструктуриране, органите за преструктуриране няма да знаят за съществуването на такива „потенциални“ задължения.

51.

Затова Съдът приема, че „евентуалните“ задължения, които са предмет на искове, предявени след датата на приемане на решението за преструктуриране, трябва да се третират като задължения, които „не са натрупани“ и следователно са погасени за всички цели, както е предвидено в член 53, параграф 3 от ДВПБ и се подразбира от член 60, параграф 2, първа алинея от нея ( 26 ).

52.

Това се дължи на обстоятелството, че като последица от уважаването на иска биха възникнали ретроактивно задължения, които не са били отчетени към момента на приемане на решението за преструктуриране, намалявайки по този начин размера на капиталовите инструменти, за които се прилага споделянето на загуби ( 27 ).

53.

С други думи, Съдът е постановил, че понятието за „натрупани“ задължения или вземания по смисъла на член 53, параграф 3 от ДВПБ изключва тези видове вземания, които произтичат от уважени искове, подадени след приемането на спорното решение за преструктуриране ( 28 ).

54.

По дела Banco Santander (Преструктуриране на Banco Popular) и Banco Santander (Преструктуриране на Banco Popular II) Съдът обаче не е помолен да се произнесе дали по същата логика се изключват и искове за унищожение и за обезщетение за вреди, предявени преди датата на решението за преструктуриране.

55.

В тази хипотеза задълженията на банката в режим на преструктуриране също са само „евентуални“ задължения, тъй като съществуването им не е сигурно, докато не стане известен изходът от съдебното производство. В този случай обаче към момента на оценяване на задълженията на банката в режим на преструктуриране вече има висящо производството пред съд.

56.

Следователно въпросът е дали „евентуалните“ задължения, които са обусловени от съдебно производство, образувано преди преструктурирането, но все още висящо към момента на вземане на решението за преструктуриране, следва да се считат за „натрупани“ задължения по смисъла на ДВПБ.

57.

Според мен, макар мотивите на решения Banco Santander (Преструктуриране на Banco Popular) и Banco Santander (Преструктуриране на Banco Popular II) да са в голяма степен приложими и към положение като разглежданото в настоящия случай, съществуват допълнителни обстоятелства, които обосновават различно тълкуване. Именно на тези обстоятелства ще се спра сега.

Г.

По въпроса дали „евентуалните“ задължения, предмет на съдебно производство, образувано преди решението за преструктуриране, са „натрупани“ или „не са натрупани“

1.

Целта на ДВПБ — по въпроса дали вземанията, предмет на висящо съдебно производство, могат да накърнят решението за преструктуриране

58.

Както поясних, решения Banco Santander (Преструктуриране на Banco Popular) и Banco Santander (Преструктуриране на Banco Popular II) се основават на съображението, че целта на ДВПБ, а именно да се гарантира стабилността на финансовата система, може да бъде накърнена, ако оценката на активите на банка, въз основа на която е прието решение за преструктуриране, може впоследствие да бъде изменена посредством съдебен иск, предявен след приемането на решението за преструктуриране.

59.

Според мен същата логика не може да се приложи и по отношение на „евентуалните“ задължения, тоест тези, които биха могли да станат реални, ако искът, предявен преди приемането на решението за преструктуриране, бъде уважен.

60.

Що се отнася до оценката на активите на банката в режим на преструктуриране, има съществена разлика между исковете, предявени преди оценката, и тези, които са предявени след нея. Първите са известни или поне могат да станат достояние на оценителя, а следователно и на органите за преструктуриране. Обратно, вторите не могат да бъдат предвидени от оценителя или компетентния орган.

61.

Като се има предвид тази разлика, може ли да се счита, че третирането на такива производства като „натрупано“ задължение би застрашило процедурата по преструктуриране и би лишило решението за преструктуриране от полезното му действие?

62.

Комисията твърди, че ако се зачитат принципите на оценяване, третирането на предявени преди преструктурирането искове като натрупани задължения не би накърнило ефективността на процедурата за преструктуриране.

63.

Противно на това, Banco Santander твърди, че такова третиране на евентуални, но несигурни задължения би могло да окаже възпиращо действие при придобиването на банка в режим на преструктуриране и по този начин да постави под въпрос ефективността на инструмента за продажба на стопанска дейност, когато е съчетан със споделяне на загуби, какъвто е случаят при преструктурирането на Banco Popular.

64.

Съгласно член 36, параграф 1 от ДВПБ всяко действие по преструктуриране трябва да се основава на „справедливо, консервативно и реалистично [оценяване]“ на активите и задълженията на субекта в режим на преструктуриране ( 29 ).

65.

С други думи, оценката трябва да предостави реалистична представа за това, до каква степен едно „евентуално“ задължение може да представлява загуба от активите на банката в режим на преструктуриране.

66.

Макар оценката на субект в режим на преструктуриране да не може да вземе предвид „евентуални“ задължения, възникнали в резултат на съдебно производство, което към съответния момент все още не е образувано, това не важи за висящите към този момент производства.

67.

Следователно, доколкото „евентуалните“ задължения, обусловени от изхода на висящото съдебно производство, могат да бъдат отчетени към момента на преструктурирането, такова производство не може да застраши процеса на преструктуриране.

68.

Вярно е, че в ДВПБ не се указва как да се установят задълженията, посочени в член 36 от нея ( 30 ).

69.

От първия доклад за оценка на преструктурирането на Banco Popular от 5 юни 2017 г. обаче е видно, че този доклад е „изготвен, отчитайки […] критериите на методиката за оценка по глава II“ ( 31 ) от приложимите регулаторни технически стандарти на Европейския банков орган ( 32 ). В релевантната си част тези стандарти предвиждат, че „оценителят обръща особено внимание на […] правните спорове и регулаторните мерки, очакваните парични потоци от които могат да бъдат в различна степен несигурни с оглед на техния размер и/или момент“ ( 33 ).

70.

От втория доклад за оценка от 6 юни 2017 г., на който Banco Santander се позовава в становището си, е видно също, че за оценката на Banco Popular е взета предвид прогнозната загуба на справедлива стойност в резултат на съдебни спорове, свързани с „искове относно недобросъвестна продажба на конвертируеми облигации“, включена в счетоводните отчети ( 34 ). Както се обяснява в пояснителния документ относно третия доклад за оценка, тук се включват при всички случаи вземания, произтичащи от подчинени облигации II/2012, каквито именно са разглежданите в настоящия случай финансови инструменти ( 35 ).

71.

Banco Santander изтъква, че предвид крайната неотложност, при която обикновено се извършва преструктуриране, може да има случаи, в които оценката се извършва въз основа на доклад, който не отчита всички висящи съдебни производства.

72.

Макар действително да е възможно някои висящи спорове да не бъдат взети предвид, такава доза несигурност съществува при всяка дейност по „инвентаризация“ и следователно може да се възприема като част от общия риск, поеман от приобретателя.

73.

Освен това, както отбелязва испанското правителство, евентуалните задължения, произтичащи от съдебно производство като разглежданото в настоящия случай, поне в известна степен се отразяват във финансовите отчети на банка, регистрирана на борсата. В това отношение отбелязвам, че от точки 3 и 5 от решението за преструктуриране следва, че Banco Popular е дружеството майка на групата Banco Popular и е регистрирано на испанската фондова борса — тоест на регулиран пазар по смисъла на член 4, параграф 14 от ДПФИ I. Съгласно Регламента за международните счетоводни стандарти публично търгуваните дружества на такива пазари трябва да изготвят своите консолидирани финансови отчети в съответствие с определен набор от международни стандарти за финансово отчитане ( 36 ), които Комисията приема в правото на Съюза ( 37 ). Сред многото ( 38 ) стандарти, приети от Комисията в правото на Съюза към момента на приемане на решението за преструктуриране по настоящото дело, има специфични изисквания за отразяване в отчетите на дружествата на несигурни положения, произтичащи по-специално от евентуалната цена на „висящите спорове“ ( 39 ).

74.

Поради това не ми се струва нито убедително, нито правилно да се твърди, че висящ съдебен спор, включително такъв относно недобросъвестна продажба на капиталови инструменти, не би намерил отражение в оценката на банка за целите на преструктурирането. Това е така, особено ако оценката се извършва в съответствие с принципите на „справедливо, консервативно и реалистично [оценяване]“ по смисъла на член 36 от ДВПБ ( 40 ).

75.

При това положение, за разлика от исковете, предявени едва след приемането на решението за преструктуриране, предявените преди този момент искове не могат да се считат за годни да поставят под въпрос оценката, въз основа на която е взето решението за преструктуриране.

76.

Следователно целта на ДВПБ не изисква такива вземания да бъдат изключени от понятието за „натрупани“ задължения по смисъла на член 53, параграф 5 и член 60, параграф 2 от ДВПБ.

2.

Постигане на баланс между целта на процедурата за преструктуриране и на правото на ефективна съдебна защита

77.

Като се има предвид неотложният характер на преструктурирането и несигурността дали оценката при такива условия е в състояние да обхване всички „евентуални“ задължения, може да се твърди, че може да изглежда много по-просто да се приеме, че вземанията, основани на съдебни производства, които са висящи към датата на решението за преструктуриране, „не са натрупани“ и следователно се погасяват чрез споделяне на загуби. Потенциалните приобретатели на проблемна банка могат дори да бъдат допълнително стимулирани да приемат предложение за поглъщане, ако активите, които биха придобили, са освободени от всички „евентуални“ задължения, включително тези, които са обусловени от висящо съдебно производство. По този начин целта за гарантиране на ефективността на процедурата по преструктуриране може да бъде по-добре постигната.

78.

Не трябва обаче да се забравя, че този подход би бил пречка за упражняването на права, които правните субекти черпят от правото на Съюза, като например Директивата относно проспекта и ДПФИ I.

79.

Такива права са защитени от правото на ефективна съдебна защита, което представлява основен принцип на правото на Съюза, понастоящем закрепен в член 47, първа алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз. Това основно право гарантира на всеки, който твърди, че правата, които черпи от правото на Съюза, са били нарушени, достъп до съд, компетентен да предостави ефективна защита.

80.

Като поддържат становището, че висящите съдебни производства следва да се третират като задължения, които „не са натрупани“ по смисъла на ДВПБ, Banco Santander, както и испанското, италианското и португалското правителство всъщност приемат, че произтичащата от това намеса в правото на ефективна защита е обоснована.

81.

По дело Banco Santander (Преструктуриране на Banco Popular II), в което жалбоподателите се позовават по-специално на правото си на ефективна съдебна защита, Съдът припомня, че това право не е абсолютно и упражняването му може да се ограничава, когато това е обосновано от други важни цели от общ интерес, като например поддържането на финансовата стабилност ( 41 ).

82.

Без да се впуска в подробности, при претеглянето на интересите Съдът приема, че стабилността на финансовата система следва да има предимство пред ефективната защита на правата, които инвеститорите черпят от правото на Съюза. Съдът се позовава на предходната си практика, в която е приел, че „макар да е налице ясен общ интерес да се гарантира в целия Съюз силна и съгласувана подкрепа на инвеститорите, не може да се счита, че при всички обстоятелства този интерес има предимство пред общия интерес, състоящ се в гарантирането на стабилността на финансовата система“ ( 42 ).

83.

В цитираната по-горе точка обаче Съдът обръща внимание, че не може да се счита, че интересът на инвеститорите „при всички обстоятелства“ има предимство пред общия интерес от стабилна финансова система.

84.

Третирането на висящите съдебни производства като „натрупани“ задължения не застрашава тази цел за финансова стабилност по същия начин, както допускането на искове, предявени след датата на решението за преструктуриране. Това е така, защото оценката, на която се основава решението за преструктуриране, може да вземе предвид висящи искове. От тази гледна точка настоящото дело се различава значително от обстоятелствата, разглеждани в решения Banco Santander (Преструктуриране на Banco Popular) и Banco Santander (Преструктуриране на Banco Popular II).

85.

Освен това, докато по посочените две дела инвеститорите все още не са упражнили правото си на достъп до съд, за да защитят правата си, които черпят от правото на Съюза, преди решението за преструктуриране да засегне тези права, при обстоятелствата по настоящото дело D. E. е определил недвусмислено своите права и задължения и е предприел мерки, за да ги защити, преди решението за преструктуриране, изменяйки контекста, в който се е намирал.

86.

Ако решението за преструктуриране само по себе си би могло да прекрати висящо съдебно производство, това би представлявало значителна намеса в правото на ефективна съдебна защита ( 43 ).

87.

Ето защо според мен обстоятелствата по настоящото дело изискват от Съда, от една страна, да отдаде по-голяма тежест на правото на инвеститорите да защитят ефективно правата си, произтичащи от правото на Съюза, в съдебните производства, образувани преди решението за преструктуриране, а от друга страна, да придаде по-малка тежест на целта за финансова стабилност, като се има предвид, че тази цел е постижима дори когато се отдава предимство на ефективната съдебна защита.

88.

Като е предявил съдебен иск, за да защити правата си, произтичащи от правото на Съюза, около осем месеца преди приемането на решението за преструктуриране, и следователно вероятно напълно независимо от тази последваща процедура, D. E. се е поставил в положение, различно от това на другите притежатели на подчинени облигации II/2012 ( 44 ).

89.

Принципът iura vigilantibus, който е спазен, ако на висящите искове се отдава полагаемата тежест, е допълнителен довод в подкрепа на горното заключение, че би представлявало необосновано ограничение на правото на ефективна защита Съдът да тълкува ДВПБ в смисъл, че допуска с обратна сила ограничаване на съдебните производства, които са образувани преди момента на приемане на решение за преструктуриране и които продължават да са висящи към този момент.

90.

Освен това подобно разрешение би засилило доверието в съдебната система, което при обратния извод би могло да се разклати.

91.

В заключение, ограничаването на правото на ефективна съдебна защита на черпени от правото на Съюза права на инвеститорите не може да бъде обосновано с целта за запазване на финансовата стабилност, при положение че съдебното производство за защита на право, основано на правото на Съюза, е образувано преди и независимо от решение за преструктуриране.

3.

Допълнителни въпроси

а)

Кой следва да понесе разноските, произтичащи от нарушаване на черпени от правото на Съюза права на кредитори на банката в режим на преструктуриране?

92.

Още няколко довода на Banco Santander заслужават внимание.

93.

Тя твърди, че висящите дела трябва да се третират като задължения, които „не са натрупани“, тъй като в противен случай тези „евентуални“ задължения ще бъдат прехвърлени на нея, в качеството ѝ на банка правоприемник, дори тази банка да няма нищо общо с действията на Banco Popular, които са в основата на висящото съдебно производство.

94.

При обстоятелствата по настоящото дело D.E. се позовава на нарушение на императивна разпоредба на ДПФИ I, която има за цел да предпази приобретателите на финансови инструменти от неподходящи сделки. Тези правила включват и прилагането на критерия за оценката на „[пригодността]“, предвиден в член 19, параграф 5 от ДПФИ I, която по принцип ( 45 ) задължава финансовите институции да получат информация за знанията и опита на клиента, позволяващи му да разбере рисковете, свързани със специфичната инвестиционна услуга или сделка, преди осъществяването на тази сделка, и при необходимост да предупреждават клиента ( 46 ).

95.

Нарушаването на тези правила може да доведе до недействителност на договора за придобиване на съответния финансов инструмент и да породи за купувача право на иск за връщане на платената сумата заедно с лихвите или за обезщетение за вреди.

96.

Според Banco Santander, като се има предвид, че към момента на преструктурирането D.E. е бил акционер в Banco Popular, в съответствие с принципа, че акционерите първи поемат загубите ( 47 ), вземането му трябва да се третира като вземане, което не е натрупано, и следователно е погасено преди прехвърлянето на всички „натрупани“ задължения към дружеството правоприемник.

97.

Според мен вземането на D.E. за връщане на платената сума или за обезщетение за вреди, което ще се потвърди, ако искът му бъде уважен, не е пречка акциите, които е притежавал преди решението на национален съд, да бъдат обезсилени в рамките на процедурата за преструктуриране или облигациите му да бъдат преобразувани в акции и обезсилени или прехвърлени без обезщетяване. Успешният изход на висящо съдебно производство би поставил D.E. в положение на кредитор от друг вид. Вземането му няма да бъде вземане на инвеститор в облигации, а ще произтича от недобросъвестната продажба на тези облигации, на които той вече няма да бъде собственик. Задължението на Banco Santander да удовлетвори това вземане би съществувало и би било изискуемо (т.е. с настъпил падеж) преди приемането на решението за преструктуриране, също както и другите „натрупани“ задължения.

98.

Според Banco Santander обаче такова вземане все пак трябва да се третира като вземане, което „не е натрупано“ към момента на приемане на решението за преструктуриране. Така загубата на D.E. вследствие на решението за споделяне на загуби трябвало да се категоризира като загуба за всеки друг кредитор с висящо вземане към момента на преструктуриране, т.е. като вземане, което се погасява поради споделянето на загуби. Тези кредитори имали права съгласно принципа за „справедливо третиране на кредиторите“ ( 48 ). Този принцип предполага, че кредитор, за когото след оценка и съпоставка на две производства (преструктуриране и обичайно производство по несъстоятелност) се установи, че има право да му бъде изплатено вземане или част от вземане, може на основание член 75 от ДВПБ да изиска изплащане на разликата от механизъм за финансиране на преструктурирането ( 49 ). Ето защо според Banco Santander тази отговорност трябвало да бъде споделена, а не поета от правоприемника на банката в режим на преструктуриране. Такова разрешение обаче очевидно не би дало възможност на D.E. да си възстанови цялата дължима сума, въпреки че успешният изход на съдебното производство му дава право да получи тази сума.

99.

Ако обаче тази „евентуална“ отговорност бъде прехвърлена на банката правоприемник — в настоящия случай Banco Santander — D.E. би запазил цялото си вземане, при условие че изходът от съдебното производство е успешен. Това би било в съответствие с предложеното претегляне на резултатите в случаите, когато кредиторът е предявил иск, за да защити своите черпени от правото на Съюза права преди приемането на решение за преструктуриране.

100.

Не виждам проблем в това Banco Santander да поеме такова „евентуално“ задължение в рамките на механизма за продажба на стопанска дейност, тъй като ефектът на тези задължения върху стойността на активите на Banco Popular е отчетен в решението за оценка. Обстоятелството, че Banco Santander не може да носи отговорност за всички нарушения на правото на Съюза, допуснати от Banco Popular преди преструктурирането, не променя факта, че в рамките на схемата за преструктуриране Banco Santander е поела определен търговски риск, свързан с Banco Popular.

101.

При това положение не би имало пречка органите за преструктуриране да предвидят в решението за преструктуриране, че такива „евентуални“ задължения, дори когато са „натрупани“, не следва да се прехвърлят на банката правоприемник, а вместо това, ако възникнат такива задължения, те следва да се споделят или чрез механизъм за финансиране на преструктурирането, или чрез Единния фонд за преструктуриране ( 50 ).

102.

Това обаче е въпрос на преценка, която се отразява в избора на решенията в рамките на всяка процедура за преструктуриране, както и в преговорите между органите за преструктуриране и дружеството приобретател. При липсата на такава уговорка Banco Santander не може да възразява, след като са приключили преговорите чрез прилагане на инструмента за продажба на стопанска дейност, че не следва да носи отговорност за задължения, които са ѝ прехвърлени в съответствие с рамката за преструктуриране.

103.

С други думи, доводите на Banco Santander, че банката правоприемник не трябва да носи отговорност за вземанията, произтичащи от съдебно производство срещу проблемна банка, независимо че приобретателят е знаел или е трябвало да знае за съществуването на такива „евентуални“ задължения, преди да предложи да придобие посочената банка, не влияят на предложението ми висящите съдебни производства да се третират като „натрупани“ задължения.

б)

Възможни злоупотреби със съдебни производства

104.

Banco Santander добавя, че тълкуването в смисъл, че „евентуалните“ вземания, обусловени от висящи съдебни производства, са „натрупани“ задължения, би довело в бъдещи процедури за преструктуриране до положение, при което акционерите и кредиторите биха могли да заобиколят последиците от инструмента за споделяне на загуби, като предявят съдебен иск преди приемането на решение за преструктуриране. Подобни практики, ако бъдат разрешени, биха ограничили правомощията на органите за преструктуриране да обезценяват или намаляват капитала и текущите дължими суми, когато се прилага инструментът за споделяне на загуби.

105.

Действително е възможно кредиторите, узнали предварително за възможността за приемане на решение за преструктуриране, да се опитат да защитят инвестициите си, като предявят съдебни искове, които, ако бъдат третирани като „натрупани“ задължения по смисъла на ДВПБ, биха били пречка за отписването на техните инвестиции при прилагането на инструмента за споделяне на загуби.

106.

При все това, макар, разбира се, да е налице възможност за образуване такива съдебни производства, трябва да се вземе предвид обстоятелството, че съдебните производства са свързани с разноски, които ще останат непокрити, ако няма шанс за удовлетворяване на иска или жалбата. Освен това се предполага, че решението за преструктуриране се взема в условията на неотложност и поверителност. Следователно е малко вероятно инвеститорите, дори когато подозират евентуално преструктуриране, да знаят неговите условия.

107.

Въпреки това може да има основание да се счита, че „натрупани“ задължения са само вземанията, обусловени от съдебни производства, образувани до определена дата преди решението за преструктуриране, като например датата, която се взема предвид за целите на оценката на проблемна банка, въз основа на която се приема решение за преструктуриране.

108.

В това отношение Banco Santander уточнява, че оценката на Deloitte е съобразена със съществуващото положение към 31 март 2017 г., докато решението за преструктуриране е прието на 7 юни 2017 г. Следователно би могло исковете, предявени след 31 март 2017 г., да се третират по същия начин като исковете, предявени след приемането на решението за преструктуриране, тоест като задължения, които не са били „натрупани“ към този момент.

109.

Въпреки че тези доводи заслужават внимание, те не засягат положението на D.E. при обстоятелствата на разглеждания случай, при който исковата му молба е подадена около осем месеца преди приемането на решението за преструктуриране.

110.

Следователно доводите на Banco Santander, основани на евентуална злоупотреба с тълкуването на Съда, съгласно което исковете, предявени преди решението за преструктуриране, се третират като „натрупани“ задължения, не могат да се приемат за достатъчно съществени, за да имат предимство пред другите доводи в подкрепа на такова тълкуване.

IV.

Заключение

111.

С оглед на изложените по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на въпросите, поставени от Tribunal Supremo (Върховен съд, Испания), както следва: