15/ 14

BG

Официален вестник на Европейския съюз

254

L 143/3

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(1)

Регламент (ЕО) № 466/2001 на Комисията (2) предвижда установяването на максимално съдържание за определени замърсители в хранителните продукти.

(2)

Някои държави-членки са приели или планират да приемат максимално съдържание за токсини, причинени от гъби от рода Fusarium, например за дезоксиниваленол (DON), зеараленон (ZEA) и фумонизини в определени хранителни продукти. Предвид различията в законодателството на държавите-членки относно разрешеното съдържание и предвид произтичащата от това опасност от нарушаване правилата на конкуренцията са необходими мерки на Общността, за да се гарантира единството на пазара, като същевременно се спазва принципът на пропорционалността.

(3)

Множество гъби от рода Fusarium, които са често срещани в почвата гъби, продуцират редица различни микотоксини от класа на трихотецените, например дезоксиниваленол (DON), ниваленол (NIV), Т-2 токсин и HT-2 токсин и някои други токсини (като зеараленон и фумонизини). Гъбите от рода Fusarium са разпространени най-често в зърнените храни, които се отглеждат в райони с умерен климат в Америка, Европа и Азия. Няколко от гъбите от рода Fusarium, които произвеждат токсини, са в състояние да произведат в различна степен два или повече от споменатите токсини.

(4)

Научният комитет по храните (НКХ) в редица свои становища е направил оценка на токсините, причинени от гъбите от рода Fusarium: за дезоксиниваленол (DON) през декември 1999 г., за зеараленон през юни 2000 г., за фумонизини през октомври 2000 г., впоследствие допълнена с актуални данни през април 2003 г., за ниваленол през май 2001 г., както и обща оценка на трихотецените през февруари 2002 г.

(5)

В становищата си Научният комитет по храните взе предвид, че наличните данни не насърчават установяването на обща допустима дневна доза (ДДД) за изброените трихотецени, на които е извършена оценка и затова определи следното:

За останалите токсини, причинени от гъбите от рода Fusarium, НКХ определи, както следва:

(6)

В рамките на Директива 93/5/ЕИО на Съвета от 25 февруари 1993 г. за подпомагане на Комисията и сътрудничество на държавите-членки в научното разглеждане на въпроси, които се отнасят до храните (3), бе осъществено научно сътрудничество по дейност (SCOOP), задача 3.2.10. „Събиране на данни за появата на токсини в храната, причинени от гъби от рода Fusarium и оценка на приемането им чрез храната от населението на държавите-членки на ЕС“ (4), която приключи през септември 2003 г.

Резултатите от посочената задача сочат, че микотоксините, причинени от гъби от род Fusarium, са широко разпространени в хранителната верига в Общността. Продуктите, произведени от житни растения, по-конкретно от пшеница и царевица, са основните източници на приемани с храната токсини, причинени от гъби от рода Fusarium. Докато за цялото население и за възрастните количеството на поеманите с храната токсини, причинени от гъби от рода Fusarium, често е по-малко от определената ДДД за съответния токсин, то по отношение на рисковите групи като кърмачета и малки деца, тези количества са близки до ДДД, а в някои случаи дори са по-високи.

(7)

По-специално, по отношение на дезоксиниваленол приеманите с храната токсини за категорията малки деца и юноши са близки по стойност до тези за ДДД. В повечето случаи за Т-2 токсин и HT-2 токсин изчислената доза е превишавала в-ДДД. Все пак трябва да се отбележи, че по отношение на Т-2 токсин и HT-2 токсин по-голямата част от данните са получени чрез използването на методи за анализ с висока аналитична граница на количествено определяне, и като се вземе предвид, че количеството на пробите над тази граница на количествено определяне е било по-малко от 20 %, количеството на приеманите токсини се е повлияла силно от аналитичната граница на определяне на използваните аналитични методи. За ниваленол всички дози са били доста под стойностите на в-ДДД. Що се отнася до останалите трихотецени, които са разгледани в рамките на споменатата по-горе дейност на НС (SCOOP-Task), например 3-ацетилдезоксиниваленол, 15-ацетилдезоксиниваленол, фузаренон-Х, Т-2 триол, диацетоксискирпенол, неосоланиол, моноацетоксискирпенол и верукол, съгласно наличната информация, количествата на всички приемани с храната токсини са малки.

(8)

За зеараленон, среднодневната доза е значително по-ниска от ДДД, но следва да се обърне внимание на тези групи от населението, които не са били идентифицирани в рамките на спомената дейност, но които вероятно редовно консумират много продукти с висока степен на замърсяване със зеараленон, а също и да се обърне внимание на храна, предназначена за консумация сред децата, тъй като разнообразието на хранителния режим сред малките деца е ограничено.

(9)

По отношение на фумонизимите изчислената доза за повечето групи от населението е значително под ДДД. Количеството на приеманите с храната фумонизими се увеличава значително, когато се вземат предвид само консуматорите. Въпреки това за тази група консуматори, дозата също е под ДДД. Все пак резултатите от мониторинговия контрол на реколта 2003 г. сочат, че царевицата и продуктите от царевица могат да бъдат силно замърсени с фумонизими. Целесъобразно е да се вземат мерки, за да не се допуска царевица и царевични продукти, които са с недопустимо висока степен на замърсяване да попаднат в хранителната верига.

(10)

Гъбите от рода Fusarium поразяват зърното в периода преди прибирането на реколтата. Във връзка със заразяването с гъби от рода Fusarium и образуването на микотоксини са определени няколко рискови фактора. Климатичните условия по време на развитието, по-специално при цъфтене, оказват основно влияние върху съдържанието на микотоксини. Все пак добрите производствени практики, чрез които рисковите фактори се ограничават до минимум, могат да предотвратят в известна степен замърсяването с гъби от рода Fusarium.

(11)

За опазването на общественото здраве е важно да се определи максимално съдържание за непреработените зърнени храни, за да се избегне постъпването в хранителната верига на зърнени храни с висока степен на замърсяване, както и за да се насърчи и осигури приемането на всички мерки на всички етапи от производствената верига — на полето, по време на прибиране на реколтата и при нейното съхранение (чрез прилагането на добри земеделски практики). Целесъобразно е максималното съдържание да се прилага за непреработени зърнени храни, както и да включва зърнени храни, пуснати на пазара за първична механична преработка, тъй като на този етап предназначението на зърнените храни вече е известно — като храна, за фураж или за промишлена преработка. Процедурите по почистване, сортиране и сушене не се считат за първична механична преработка, доколкото не се упражнява физическа сила върху самото житно зърно, докато в същото време остъргването (премахването на повърхностния слой на зърното) следва да се смята за първична преработка.

(12)

Максималното съдържание се установява на дадено ниво, като се отчитат наличните данни за приемането чрез храната на съответния токсин в човешкия организъм, като това ниво може да бъде реално постижимо чрез спазване на добри практики по време на всички етапи на производството и разпространението. Този подход гарантира, че предприятията от хранително-вкусовата промишленост прилагат всички възможни мерки, за да предотвратят или намалят замърсяването, доколкото е възможно, с цел опазване здравето на хората.

(13)

По отношение на царевицата все още не се знаят с точност всички фактори, които участват при образуването на токсини, причинени от гъби от рода Fusarium, по-специално зеараленон и фумонизини B1 и B2. Затова се дава един период от време, през който се позволява на предприятията от хранително-вкусовата промишленост, които участват във веригата на зърнените храни, да извършват изследвания за източниците на образуване на споменатите микотоксини и за определянето на управленски мерки, които да се вземат с цел предотвратяване на тяхното наличие, доколкото това е практически възможно. Максималното съдържание, което се основава на наличната понастоящем информация за появата на токсини в храните, се предлага да се прилага от 2007 г. нататък, в случай че до този срок не бъде установено специфично максимално съдържание въз основа на новопостъпила информация за появата и образуването на токсини.

(14)

Чрез почистване и механична преработка съдържанието на токсини, причинени от гъби от рода Fusarium в суровите житни растения, може да се намали в различна степен при преработените продукти от зърнени храни. Предвид различните степени на намаляване на съдържанието е целесъобразно да се определи максимално съдържание за зърнени храни, предназначени за крайния потребител, с цел защита на потребителя, като освен това е необходимо да има влязло в сила законодателство, което да се прилага. При определянето на максимално съдържание за продукти от зърнени храни, предназначени за крайния потребител, трябва да се спазва прагматичен подход. Освен това е целесъобразно определянето на максимално съдържание за основни съставки на храните, получени от зърнени храни, за да се осигури ефективно прилагане в интерес на гарантиране опазването на общественото здраве.

(15)

Предвид ниските нива на замърсяване на ориза с токсини, причинени от гъби от рода Fusarium, не се предлага максимално съдържание за ориз и продукти от него.

(16)

Поради едновременното им присъствие не е необходимо да се предприемат специфични мерки за 3-ацетил дезоксиниваленол, 15-ацетил дезоксиниваленол и фумонизин B3, тъй като евентуални мерки по отношение, по-специално, на дезоксиниваленол и фумонизин B1 + B2 също ще предпазят човешкото население от риск от недопустимо излагане на 3-ацетил дезоксиниваленол, 15-ацетил дезоксиниваленол и фумонизин B3. Същото се отнася и за ниваленол, за който до известна степен може да се наблюдава едновременно присъствие с дезоксиниваленол, като е изчислено, че излагането на човешкия организъм на ниваленол е значително под нивото на в-ДДД.

(17)

Понастоящем данните за наличието на Т-2 токсин и HT-2 токсин са крайно ограничени. Налице е обаче неотложна нужда от разработването и валидирането на чувствителен метод за анализ. Въпреки това изчисленията за поемани с храната токсини ясно показват, че наличието на Т-2 токсин и HT-2 може да представлява повод за тревога за общественото здраве. Следователно е необходимо и е от първостепенна важност разработването на чувствителен метод за анализ, събирането на повече данни за поява на токсини и провеждането на повече проучвания/изследвания по отношение на факторите, свързани с наличието на Т-2 токсин и HT-2 токсин в зърното и зърнените продукти, и по-специално в овеса и произведените от овес продукти.

(18)

Следователно Регламент (ЕО) № 466/2001 следва да се измени съответно.

(19)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,

1.

В член 2, параграф 3 се заменя със следното:

„3.   Без да се засягат разпоредбите на член 3, параграф 1 и член 4, параграф 3, се забранява следното:

2.

В член 5 се добавя следният параграф 5:

„5.   Комисията трябва да преразгледа точки 2.4, 2.5, 2.6 и 2.7 от раздел 2 от приложение I в срок до 1 юли 2008 г. по отношение на максималното съдържание за дезоксиниваленол, зеараленон и фумонизин B1 + B2 с оглед включването на максимално съдържание за Т-2 токсин и HT-2 токсин в зърнените храни и продуктите от тях.

За целта държавите-членки и заинтересованите страни съобщават на Комисията всяка година резултатите от предприетите изследвания включително данни за появата на токсини и напредъка във връзка с прилагането на превантивни мерки с цел да се избегне замърсяването с дезоксиниваленол, зеараленон, Т-2 токсин и HT-2 и фумонизин B1 + B2.“

3.

Приложение I се изменя съгласно приложението към настоящия регламент.

—

200 µg/kg за непреработена царевица ще се прилага след тази дата

—

200 µg/kg за царевично брашно, едросмляно царевично брашно, дребнозърнест царевичен грис и рафинирано царевично олио ще се прилага след тази дата

—

50 µg/kg за царевичен снакс и храни за закуска на царевична основа ще се прилага след тази дата

—

20 µg/kg за преработени храни на царевична основа, предназначени за кърмачета и малки деца, ще се прилага след тази дата

—

2 000 µg/kg за непреработена царевица ще се прилага след тази дата

—

1 000 µg/kg за царевично брашно, едросмляно царевично брашно, дребнозърнест царевичен грис и царевичен грис с подобрени качествени характеристики, ще се прилага след тази дата

—

400 µg/kg за храни на царевична основа, предназначени за пряка консумация, ще се прилага след тази дата

—

200 µg/kg за преработени храни на царевична основа, предназначени за кърмачета и малки деца, ще се прилага след тази дата.