<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-24/19</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62019CC0024</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:143">EU:C:2020:143</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>25</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>25</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Заключение на М. Campos Sánchez-Bordona — Дело C‑24/19</HT></P><P><HT TYPE="SC">A и др.</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">M. Campos Sánchez-Bordona</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20200303">3 март 2020 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: испански.</P></NOTE></P></TI><STI><P><HT TYPE="BOLD">Дело C‑24/19</HT></P><P>A,</P><P>B,</P><P>C,</P><P>D,</P><P>E</P><P>срещу</P><P>Gewestelijke stedenbouwkundige ambtenaar van het departement Ruimte Vlaanderen, afdeling Oost-Vlaanderen,</P><P>в присъствието на:</P><P>Organisatie voor Duurzame Energie Vlaanderen VZW</P><P><HT TYPE="NORMAL">(Преюдициално запитване, отправено от Raad voor Vergunningsbetwistingen (Съвет по споровете във връзка с разрешенията, Белгия)</HT></P></STI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Директива 2001/42/ЕО</KEYWORD><KEYWORD>Оценка на въздействието на определени планове и програми върху околната среда</KEYWORD><KEYWORD>Стратегическа екологична оценка</KEYWORD><KEYWORD>Понятие за планове и програми</KEYWORD><KEYWORD>Предвидени в постановление и в административно циркулярно писмо условия за изграждането на ветроенергийни паркове</KEYWORD><KEYWORD>Правни последици от липсата на стратегическа екологична оценка</KEYWORD><KEYWORD>Възможност за националния съд временно да запази последиците на националните актове</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><CONTENTS.CONCLUSION><GR.SEQ LEVEL="1"><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>Оценката на последиците (или въздействието) на определени <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>проекти<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/> или на някои <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>планове и програми<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/> върху околната среда е един от основните инструменти в правото на Съюза за постигане на високо равнище на нейната защита.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>Екологичната оценка на <HT TYPE="ITALIC">проектите</HT> е уредена от Директива 2011/92/ЕС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P>Директива на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20111213">13 декември 2011 година</DATE> относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="026" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2012">OB L 26, 2012 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>, наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>Директивата за ОВОС<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>).</P></NOTE>, а тази на <HT TYPE="ITALIC">плановете и програмите</HT> — от Директива 2001/42/ЕО<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P>Директива на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20010627">27 юни 2001 година</DATE> относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="197" PAGE.FIRST="30" DATE.PUB="2001">OB L 197, 2001 г., стр. 30</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 7, стр. 135), известна още като Директивата за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>стратегическата екологична оценка<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/> (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>Директивата за СЕО<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>).</P></NOTE>. Във връзка с последната Съдът досега се е произнесъл, ако не греша, със 17 решения, значителна част от които са постановени по преюдициални запитвания, отправени от белгийски съдилища.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="2"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>Raad voor Vergunningsbetwistingen (Съвет по споровете във връзка с разрешенията, Белгия) отправя до Съда няколко въпроса, свързани с приложното поле на Директивата за СЕО, като по-специално го приканва да промени практиката си, установена с решение от <DATE ISO="20120322">22 март 2012 г.</DATE>, Inter-Environnement Bruxelles и др.<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P>Решение по дело C‑567/10 (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>решение Inter-Environnement Bruxelles и др.<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:159">EU:C:2012:159</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>). Съгласно това решение, най-общо казано, Директивата за СЕО се отнася не само до плановете и програмите, наложени с определена национална правна уредба, но и до тези, чието приемане е предвидено в тази уредба, но не е задължително.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>Тази юрисдикция иска още да се изясни дали националните съдилища биха могли временно да запазят правните последици на разглежданата понастоящем национална подзаконова уредба, в случай че тя се окаже несъвместима с правото на Съюза, в съответствие с практиката, установена с решение от <DATE ISO="20120228">28 февруари 2012 г.</DATE>, Inter-Environnement Wallonie и Terre wallonne<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P>Решение по дело C‑41/11 (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>решение Inter-Environnement Wallonie<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:103">EU:C:2012:103</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">I.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза. Директива 2001/42</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>Съгласно член 1:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>Целта на настоящата директива е да предостави високо равнище на защита на околната среда и да допринесе за интегрирането на екологичните съображения в подготовката и приемането на планове и програми, с оглед съдействие за устойчиво развитие чрез осигуряване, че в съответствие с настоящата директива се извършва екологична оценка на определени планове и програми, които е вероятно да имат съществени последици върху околната среда<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>Съгласно член 2:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>За целите на настоящата директива:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>планове и програми<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/> означава планове и програми, включително тези[,] съфинансирани от Европейската общност, както и всяко тяхно изменение:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>които подлежат на изготвяне и/или приемане от орган на национално, регионално или местно ниво, или които се изготвят от орган с оглед приемане посредством законодателна процедура от парламента или правителството, и</P></ITEM><ITEM><P>които се изискват от законови, подзаконови или административни разпоредби;</P></ITEM></LIST></P></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>екологична оценка<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/> означава изготвянето на екологичен доклад, провеждането на консултации и вземане предвид на екологичния доклад и резултатите от консултациите при вземането на решения и предоставяне на информация за решението в съответствие с членове 4—9;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>.</P></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>Член 3 предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="003.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>В съответствие с членове 4—9 екологична оценка се извършва на плановете и програмите, посочени в параграфи 2—4, които е вероятно да имат съществени последици върху околната среда.</ALINEA></PARAG><?PAGE NO="3"?><PARAG IDENTIFIER="003.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA><P>[Без да се засягат разпоредбите на] параграф 3[,] екологична оценка се извършва за всички планове и програми:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>които се изготвят за селското и горското стопанство, риболова, енергетиката, промишлеността, транспорта, управлението на отпадъците, [управлението на водите,] далекосъобщенията, туризма, градско и териториално планиране или земеползване и които определят рамката за [бъдещото издаване на разрешение за осъществяване] на проектите, изброени в приложения I и II към Директива 85/337/ЕИО, или</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>които, с оглед вероятните последици върху [обектите], са били определени, че изискват оценка в съответствие с членове 6 или 7 от Директива 92/43/ЕИО.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="003.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>Плановете и програмите, предвидени в параграф 2, които определят използването на малки площи на местно ниво, както и незначителните изменения на плановете и програмите, предвидени в параграф 2, изискват екологична оценка само когато държавите членки определят, че е вероятно те да имат съществени последици върху околната среда.</ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Белгийското право</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Раздел 5.20.6 от VLAREM II<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>Besluit van de Vlaamse regering van <DATE ISO="19950601">1 juni 1995</DATE> houdende algemene en sectorale bepalingen inzake milieuhygiëne.</P></NOTE></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>Постановление на фламандското правителство от <DATE ISO="19950601">1 юни 1995 г.</DATE> за определяне на общи и секторни разпоредби в областта на екологичното здраве (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>VLAREM II<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>), прието за прилагане на предходни актове на същото правителство<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P>Vlaams decreet van 5 april 1995 houdende algemene bepalingen inzake milieubeleid (Фламандски декрет от <DATE ISO="19950405">5 април 1995 г.</DATE> за определяне на общи разпоредби в областта на екологичната политика, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>Декретът от 1995 г.<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>), с който се изменя Vlaams decreet betreffende de milieuvergunning van 28 juni 1985 (Фламандски декрет от <DATE ISO="19850628">28 юни 1985 г.</DATE> за екологичното разрешение, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>Декретът за екологичното разрешение<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>).</P></NOTE>, е изменено през 2011 г.<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P>Член 99 от Besluit van 23 december 2011 tot wijziging van het besluit van de Vlaamse Regering van 6 februari 1991 houdende de vaststelling van het Vlaams reglement betreffende de milieuvergunning en van het besluit van de Vlaamse regering van 1 juni 1995 houdende algemene en sectorale bepalingen (Постановление от <DATE ISO="20111223">23 декември 2011 г.</DATE> за изменение на Постановление на фламандското правителство от <DATE ISO="19910206">6 февруари 1991 г.</DATE> за определяне на фламандските разпоредби относно екологичното разрешение и Постановление на фламандското правителство от <DATE ISO="19950601">1 юни 1995 г.</DATE> за определяне на общи и секторни разпоредби).</P></NOTE>, като е добавен раздел 5.20.6, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>Съоръжения за производството на електричество от вятърна енергия<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>В посочения раздел 5.20.6 се съдържат стандарти за ветроенергийните паркове, отнасящи се до засенчването, до някои аспекти на безопасността и до шума от тези съоръжения за производство на електричество от вятърна енергия.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Циркулярното писмо от 2006 г.<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>Omzendbrief van 12 mei 2006 EME/2006/01 – RO/2006/02 <QUOT.START CODE="201C" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>afweginskader en randvoorwaarden voor de inplanting van windturbines<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201D" ID="QE0017"/> (Циркулярно писмо EME/2006/01-RO/2006/02 от <DATE ISO="20060512">12 май 2006 г.</DATE>, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>Рамка за преценка и предварителни условия за изграждането на вятърни генератори<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>циркулярното писмо<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>). То е заменено от Omzendbrief R0/2014/02 van 25 april 2014 betreffende het afwegingskader en randvoorwaarden voor de oprichting van windturbines (Циркулярно писмо R0/2014/02 от <DATE ISO="20140425">25 април 2014 г.</DATE> относно рамката за преценка и предварителните условия за изграждането на вятърни генератори).</P></NOTE></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>Циркулярното писмо е насочено към общинските съветници, съдебните заседатели, управителите на провинции и членовете на постоянните (провинциални) съвети, както и към държавните служители, компетентни в областта на разрешенията.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="4"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>То съдържа насоки за политиките на фламандското правителство с цел да се предложат достатъчно възможности за развитие на вятърната енергия на сушата и да се намалят последиците за различни области (сред които природата, ландшафта, жизнената среда, околната среда, икономиката, шума, безопасността, енергийната ефективност и т.н.).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>За всяка от тези области са формулирани стандарти, като по-подробно са разгледани — както при стандартите по VLAREM II — въпросите за шума, засенчването, безопасността и природата на вятърните генератори.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>Циркулярното писмо се основава на стълбовете на устойчиво териториално развитие и устойчиво потребление на енергия, както и на предимствата на вятърната енергия и добавената ѝ стойност спрямо други енергийни източници.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>Във фокуса е териториалният принцип на деконцентрираното групиране (<HT TYPE="ITALIC">образуването на клъстери</HT>): чрез групирането на вятърни генератори във възможно най-голяма степен следва да се гарантира запазването на останали все още свободни площи в силно урбанизирания регион Фландрия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>Накрая, циркулярното писмо описва ролята на т.нар. Windwerkgroep (работна група по вятърните генератори, Белгия), чиято задача е да избира територии за големи ветроенергийни паркове и да ги предлага на Minister van Ruimtelijke ordening (министър на териториалното устройство на фламандското правителство, Белгия). Освен това тази работна група извършва консултации относно конкретни заявления за разрешение.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">II.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Спорът и преюдициалните въпроси</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20110325">25 март 2011 г.</DATE> NV Electrabel (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/>Electrabel<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>) подава до компетентния орган заявление за издаване на разрешение за градоустройствено проектиране относно изграждането на осем вятърни генератора. В хода на процедурата това дружество оттегля искането за един от тях.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>С решение от <DATE ISO="20161130">30 ноември 2016 г.</DATE> фламандският компетентен орган<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>А именно gewestelijke stedenbouwkundige ambtenaar van het departement Ruimte Vlaanderen (afdeling Oost-Vlaanderen) (регионален държавен служител по градоустройство на регион Фландрия, отдел Източна Фландрия, Белгия, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0021" REF.END="QE0021"/>фламандският орган<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>).</P></NOTE> предоставя условно разрешение за изграждането на пет вятърни генератора върху парцели, разположени по продължение на магистрала E40, на територията на общини Алтер и Навеле<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>Парцелите, на които трябва да бъдат изградени вятърните генератори, съгласно относимите регионални планове са разположени частично в земеделска площ и частично в живописна земеделска площ.</P></NOTE>. В мотивите на това решение е посочена релевантната нормативна уредба, включително VLAREM II и циркулярното писмо.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>Разрешението е предоставено след оценка на подадените възражения и становища, които, наред с друго, са свързани и с последиците за начина, по който ще изглежда районът, шумовото замърсяване, териториалното планиране, засенчването и безопасността<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>Подробно са разгледани оценката на водите, докладът за оценка на въздействието върху околната среда, оценката на териториалното устройство, както и процесът на консултации в основата на решението.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>Петима жалбоподатели искат от запитващата юрисдикция да отмени решението от <DATE ISO="20161130">30 ноември 2016 г.</DATE> Те твърдят, че то се основава на една подзаконова правна уредба (VLAREM II и циркулярното писмо), която е несъвместима с член 2, буква а) и член 3, параграф 2, буква а) от Директивата за СЕО, тъй като е приета без релевантната екологична оценка.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>Фламандският орган смята, че тази подзаконова правна уредба не съставлява план или програма по смисъла на Директивата за СЕО, тъй като не съдържа съгласувана и достатъчно цялостна система относно проектите за вятърни генератори.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>Въпреки уточненията, направени в решение D’Oultremont и др.<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>Решение от <DATE ISO="20161027">27 октомври 2016 г.</DATE> (C‑290/15, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0022" REF.END="QE0022"/>решение D’Oultremont<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:816">EU:C:2016:816</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, запитващата юрисдикция поставя въпроса за валидността на цялостната фламандска нормативна уредба (VLAREM II и циркулярното писмо) и за правното основание на оспорваните разрешения за вятърни генератори, ако се прецени, че във връзка с посочената нормативна уредба е трябвало да се извърши екологична оценка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>Освен това запитващата юрисдикция приканва Съда да преразгледа постоянната си практика, установена с решение Inter-Environnement Bruxelles и др., във връзка с израза <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0023" REF.END="QE0023"/>които се изискват от законови, подзаконови или административни разпоредби<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>, съдържащ се в член 2, буква а) от Директивата за СЕО<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>Решение Inter-Environnement Bruxelles и др., точка 31.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>Съгласно националната юрисдикция Съдът би трябвало да предпочете тълкуване, съответстващо в по-голяма степен на намерението на законодателя на Съюза, което би означавало прилагането на тази разпоредба да се ограничи до актовете, които трябва задължително да бъдат приети от националния законодател, и да не се отнася до актовете, които са само <HT TYPE="ITALIC">предвидени</HT> в национални законови или подзаконови разпоредби. Тя посочва, че именно това тълкуване е първоначално предложеното от генералния адвокат Kokott в заключението ѝ по дело Inter-Environnement Bruxelles и др.<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>Заключение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111117">17 ноември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Inter-Environnement Bruxelles и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑567/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:755">EU:C:2011:755</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0014">14</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0020">20</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>В този контекст Raad voor Vergunningsbetwistingen (Съвет по споровете във връзка с разрешенията) отправя до Съда следните преюдициални въпроси:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0024" REF.END="QE0024"/>Означават ли член 2, буква а) и член 3, параграф 2, буква а) от Директива 2001/42/ЕИО, че член 99 от Besluit van de Vlaamse regering van <DATE ISO="20111223">23 december 2011</DATE> tot wijziging van het besluit van de Vlaamse regering van 6 februari 1991 houdende de vaststelling van het Vlaams reglement betreffende de milieuvergunning en van de besluit van de Vlaamse regering van 1 juni 1995 houdende algemene en sectorale bepalingen inzake milieuhygiëne (Постановление на фламандското правителство от <DATE ISO="20111223">23 декември 2011 г.</DATE> за изменение на Постановлението на фламандското правителство от <DATE ISO="19910206">6 февруари 1991 г.</DATE> за определяне на фламандските разпоредби относно екологичното разрешение и на Постановлението на фламандското правителство от <DATE ISO="19950601">1 юни 1995 г.</DATE> за определяне на общи и секторни разпоредби в областта на екологичното здраве), във връзка с адаптирането на тези постановления към развитието на техниката, с който във VLAREM II се въвежда раздел 5.20.6 относно съоръженията за производство на електричество от вятърна енергия, и Omzendbrief <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0025" REF.END="QE0025"/>Afwegingskader en randvoorwaarden voor de inplanting van windturbines<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/> (Циркулярно писмо <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0026" REF.END="QE0026"/>Рамка за преценка и предварителни условия за изграждането на вятърни генератори<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/>) от 2006 г. (наричани по-нататък заедно <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0027" REF.END="QE0027"/>настоящите актове<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/>), които два акта съдържат различни разпоредби относно изграждането на вятърни генератори, включително мерки за безопасност и определени според устройствената зона стандарти за засенчване и за нивото на шума, трябва да бъдат класифицирани като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0028" REF.END="QE0028"/>план или програма<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/> по смисъла на<?PAGE NO="6"?> посочените разпоредби от Директивата? Ако се окаже, че е трябвало да бъде извършена екологична оценка, преди да бъдат приети настоящите актове, може ли запитващата юрисдикция временно да запази правните последици от тези тогава незаконосъобразни актове? Към този въпрос трябва да се поставят и няколко подвъпроса:</P><P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>1)</NO.P><TXT>Може ли политическа мярка като настоящото циркулярно писмо, при която правомощието за изготвяне се основава на свободата на преценка и политическата свобода на действие на съответния орган, така че не е налице определяне в тесния смисъл на думата на компетентния за изготвянето на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0029" REF.END="QE0029"/>планове или програми<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/> орган, и за която не е предвидена и формална процедура по изготвяне, да се разглежда като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0030" REF.END="QE0030"/>план или програма<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/> по смисъла на член 2, буква а) от Директивата за СЕО?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Достатъчно ли е — за да бъдат считани за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0031" REF.END="QE0031"/>план или програма<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/> по смисъла на член 2, буква а) от Директивата за СЕО — политически мерки или общи правила като настоящите актове да ограничават отчасти свободата на преценка на компетентния за издаването на разрешението орган, дори ако те не са изискване или необходимо условие за издаването на разрешението или не са предназначени да определят рамка за бъдещото издаване на разрешения, въпреки че законодателят на Съюза разглежда тази цел като съставна част на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0032" REF.END="QE0032"/>планове и програми<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/>?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3)</NO.P><TXT>Може ли политическа мярка като настоящото циркулярно писмо, което е изготвено по съображения за правна сигурност, следователно напълно доброволно, да бъде разглеждана като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0033" REF.END="QE0033"/>план или програма<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/> по смисъла на член 2, буква а) от Директивата за СЕО и противоречи ли такова тълкуване евентуално на практиката на Съда, съгласно която телеологичното тълкуване на дадена директива не може да се отклонява съществено от ясно изразената воля на законодателя на Съюза?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>4)</NO.P><TXT>Може ли раздел 5.20.6 от VLAREM II, който съдържа правила, чието издаване не е било задължително, да бъде разглеждан като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0034" REF.END="QE0034"/>план или програма<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/> по смисъла на член 2, буква а) от Директивата за СЕО и противоречи ли такова тълкуване евентуално на практиката на Съда, съгласно която телеологичното тълкуване на дадена директива не може да се отклонява съществено от ясно изразената воля на законодателя на Съюза?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>5)</NO.P><TXT>Могат ли политическа мярка и правителствено постановление с нормативна сила като настоящите актове, които имат ограничена индикативна стойност или най-малкото не определят рамка, от която може да произтече право на изпълнение на даден проект, и които не предоставят право на рамка, в която могат да бъдат разрешени проекти, да се разглеждат като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0035" REF.END="QE0035"/>планове [или] програми […][,] които определят рамката за [бъдещото издаване на разрешение за осъществяване на] проекти<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/> по смисъла на член 2, буква а) и член 3, параграф 2 от Директивата за СЕО, и противоречи ли такова тълкуване евентуално на практиката на Съда, съгласно която телеологичното тълкуване на дадена директива не може да се отклонява съществено от ясно изразената воля на законодателя на Съюза?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>6)</NO.P><TXT>Могат ли политическа мярка като Циркулярно писмо EME/2006/01—RO/2006/02, което има чисто индикативна стойност, и/или правителствено постановление с нормативна сила като раздел 5.20.6 от VLAREM II, който просто определя минимални граници за издаването на разрешения и също така като общо правило действа изцяло автономно, като и двата акта съдържат само ограничен брой критерии и условия и нито тази мярка, нито правителственото постановление са определящи за някой от критериите или условията, и имайки предвид, че следователно е възможно да се твърди, че въз основа на обективни обстоятелства може да се изключи възможността те да имат съществени последици върху околната среда, да бъдат разглеждани като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0036" REF.END="QE0036"/>план или програма<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/> по смисъла на член 2, буква а) във връзка с член 3, параграфи 1 и 2 от Директивата за СЕО, а оттук и като юридически актове, които с определянето на приложимите за съответния сектор правила и<?PAGE NO="7"?> контролни процедури предвиждат съществена съвкупност от критерии и условия относно разрешаването и изпълнението на един или няколко проекта, които е вероятно да имат съществени последици върху околната среда?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>7)</NO.P><TXT>При отрицателен отговор на последния въпрос, може ли дадена юрисдикция сама да установи това обстоятелство след издаването на постановлението или квазиправните норми (като настоящите стандарти на VLAREM II и циркулярното писмо)?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>8)</NO.P><TXT>Може ли дадена юрисдикция, ако е само косвено компетентна въз основа на възражение със сила inter partes, и ако от отговора на преюдициалните въпроси следва, че настоящите актове са незаконосъобразни, да разпореди запазването на последиците от незаконосъобразното постановление и/или циркулярно писмо, ако незаконосъобразните актове допринасят за осъществяването на цел, която е свързана с опазването на околната среда и е преследвана и от директива по смисъла на член 288 ДФЕС, и условията на правото на Съюза за такова запазване са изпълнени (както е посочено в решение от <DATE ISO="20160728">28 юли 2016 г.</DATE>, Association France Nature Environnement, C‑379/15, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0037" REF.END="QE0037"/>решение Association France Nature Environnement<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/>, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:603">EU:C:2016:603</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>)?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>9)</NO.P><TXT>При отрицателен отговор на осми въпрос, може ли дадена юрисдикция да разпореди запазването на последиците от обжалвания проект, за да бъдат по този начин косвено изпълнени условията на правото на Съюза (както са определени в решение Association France Nature Environnement) за запазването на правните последици от план или програма, противоречащ(а) на Директивата за СЕО?<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>Писмени становища представят А и др., белгийското и нидерландското правителство и правителството на Обединеното кралство, както и Комисията.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20191209">9 декември 2019 г.</DATE> е проведено съдебно заседание, в което участват А и др., страната, встъпила в тяхна подкрепа в националното производство, а именно Organisatie voor Duurzame Energie Vlaanderen VZM (Фламандска организация в областта на възобновяемата енергия VZM), белгийското и нидерландското правителство, както и Комисията.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">III.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Анализ на преюдициалните въпроси</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Предварителна бележка</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция поставя девет въпроса, които могат да се разделят в две групи:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>С първите седем въпроса тя иска да се установи дали понятието за планове и програми със значително въздействие върху околната среда, които изискват екологична оценка (член 2, буква а) и член 3, параграф 2, буква а) от Директивата за СЕО), обхваща национална подзаконова правна уредба като разглежданата понастоящем.</P></ITEM><ITEM><P>С последните два въпроса тя иска да се изясни дали е възможно да се ограничи действието във времето на евентуалната отмяна на тази национална подзаконова правна уредба, както и на издадените съгласно нея разрешения.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>Тъй като Raad voor Vergunningsbetwistingen (Съвет по споровете във връзка с разрешенията) отправя за първи път преюдициално запитване до Съда, преди да се даде отговор на горепосочените въпроси, трябва да се изясни дали този орган представлява юрисдикция по смисъла на член 267 ДФЕС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>За да прецени дали запитващият орган притежава качеството на юрисдикция по смисъла на член 267 ДФЕС, Съдът взема предвид съвкупност от обстоятелства, а именно дали органът е законоустановен, дали е постоянно действащ, дали юрисдикцията му е задължителна, дали производството е състезателно, дали той прилага правни норми и дали е независим (вж. по-специално решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140717">17 юли 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Torresi</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑58/13 и C‑59/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2088">EU:C:2014:2088</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0017">17</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151006">6 октомври 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Consorci Sanitari del Maresme</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑203/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:664">EU:C:2015:664</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0017">17</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170216">16 февруари 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Margarit Panicello</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑503/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:126">EU:C:2017:126</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>Съгласно предоставената информация този съвет е юрисдикция, която е създадена през 2009 г. с член 4.8.1 от Vlaamse Codex Ruimtelijke Ordening (Фламандски кодекс за териториалното устройство) и която се произнася по жалби срещу решения за регистрация и решения за издаване или отказ за издаване на разрешения за градоустройствено проектиране или за образуване на нови поземлени имоти, както и относно екологични разрешения и отчуждавания.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>Става въпрос за независима юрисдикция, състояща се от осем административни съдии, чиито решения подлежат на касационно обжалване пред Държавния съвет. Производството за разрешаване на спорове пред тази юрисдикция е състезателно, като тя прилага правните норми на регион Фландрия в областта на околната среда и градоустройството.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>Ето защо по всичко личи, че този орган може да се квалифицира като юрисдикция, която има право да се възползва от възможностите по член 267 ДФЕС.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Въведение в Директивата за СЕО</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>С Директивата за СЕО се прилага принципът на включване и на защита на околната среда (членове 11 ДФЕС и 191 ДФЕС), като се изисква извършването на екологична оценка при подготовката и приемането на плановете и програмите, които могат да имат съществени последици върху околната среда.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>Въпреки че думата <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0038" REF.END="QE0038"/>стратегическа<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/> не присъства нито в заглавието, нито в текста на Директивата, тя е известна като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0039" REF.END="QE0039"/>Директива за стратегическата екологична оценка<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/>, тъй като поставя тази оценка на по-високо (по-<HT TYPE="ITALIC">стратегическо</HT>) равнище от Директивата за ОВОС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>Директивата за СЕО не съдържа материалноправни изисквания по отношение на разрешението за осъществяване на даден проект, а цели да гарантира преди всичко че при одобряването на някои планове и програми се има предвид въздействието им върху околната среда. Ето защо по същността си това е директива относно процедурата, която указва на държавите членки етапите, които трябва да следват, за да идентифицират и оценят последиците за околната среда от определени планове и програми.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>Така замислена, стратегическата екологична оценка (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0040" REF.END="QE0040"/>СЕО<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/>) има за цел да помогне на политически отговорните лица да вземат основни решения, основаващи се на обективна информация и на резултатите от консултациите с обществеността, заинтересованите страни и компетентните органи.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>Директивата за СЕО и Директивата за ОВОС се допълват: първата се опитва да насърчи анализа на въздействието върху околната среда<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>Разглеждайки този израз в най-широк смисъл (като се отнася както до плановете и програмите, така и до проектите), екологичната оценка се обосновава от необходимостта, преди да вземе решение, компетентният орган да прецени въздействието върху околната среда на съответните процеси на техническо планиране и вземане на решения. Целта е да се предотвратят от самото начало евентуалното замърсяване или други вредни въздействия за околната среда, вместо впоследствие да се противодейства на последиците от тях. Вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080703">3 юли 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Ирландия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑215/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:380">EU:C:2008:380</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0058">58</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <DATE ISO="20170726">26 юли 2017 г.</DATE>, Comune di Corridonia и др. (C‑196/16 и C‑197/16, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0041" REF.END="QE0041"/>Corridonia и др.<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/>, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:589">EU:C:2017:589</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180531">31 май 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Полша</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑526/16</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:356">EU:C:2018:356</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0075">75</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191112">12 ноември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Ирландия (вятърни генератори в Дерибрин)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑261/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:955">EU:C:2019:955</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0073">73</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> на фазата на стратегическо планиране на действията от страна на националните органи. Затова изследването на въздействието върху околната среда, което тя налага, е по-широко или всеобхватно от свързаното с конкретен проект.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>Изхождайки от тази предпоставка, трудността се изразява в това да се уточни докъде могат да достигат изискванията на СЕО. Ясно е, че тя стои над оценката на отделните проекти, но също така е ясно, че тя не трябва да обхваща цялата уредба на дадена държава членка, която има някакво отражение върху околната среда.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>Разбира се, не е лесно да се направи разграничение между: i) <HT TYPE="ITALIC">проектите</HT> с въздействие върху околната среда, които попадат в обхвата на Директивата за ОВОС, ii) <HT TYPE="ITALIC">плановете или програмите</HT> със съществени последици върху околната среда, уредени от Директивата за СЕО, и iii) <HT TYPE="ITALIC">националната правна уредба</HT> с някакво отражение върху околната среда, която уредба е изключена от анализа на въздействието върху околната среда. Разграничаването на тези три категории стои в основата преюдициалните въпроси на запитващата юрисдикция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>Прилагането на Директивата за СЕО е създало немалко трудности за органите на държавите членки, които Комисията се е опитала да смекчи<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>Европейска комисия, Насоки за прилагането на Директива 2001/42 относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда, 2006 г., https://ec.europa.eu/environment/archives/eia/pdf/030923_sea_guidance_es.pdf. Вж. също Документ COM(2017) 234 окончателен от <DATE ISO="20170515">15 май 2017 г.</DATE>, Доклад на Комисията до Съвета и Европейския парламент съгласно член 12, параграф 3 от Директива 2001/42/ЕО относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда. В доктрината: <HT TYPE="ITALIC">McGuinn</HT>, J., <HT TYPE="ITALIC">Oulès</HT>, L., <HT TYPE="ITALIC">Banfi</HT>, P., <HT TYPE="ITALIC">McNeill</HT>, A., <HT TYPE="ITALIC">O’Brien</HT>, S., <HT TYPE="ITALIC">Lukakova</HT>, Z., <HT TYPE="ITALIC">Sheate</HT>, W., <HT TYPE="ITALIC">Kolaric</HT>, S. et <HT TYPE="ITALIC">Sadauskis</HT>, R. Study to support the REFIT evaluation of Directive 2001/42/EC on the assessment of the effects of certain plans and programmes on the environment (SEA Directive). 2019, https://ec.europa.eu/environment/eia/pdf/REFIT%20Study.pdf.</P></NOTE>. Ключът е да се изясни какво означава <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0042" REF.END="QE0042"/>планове и програми<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/> и сред тях да се идентифицират тези, които имат съществени последици върху околната среда.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">В.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Първите седем преюдициални въпроса: понятие за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0043" REF.END="QE0043"/>план и програма<QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/> в Директивата за СЕО</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>Разпоредбите, които уреждат приложното поле на Директивата за СЕО, се съдържат основно в два свързани помежду си члена:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>Член 2, буква а) определя кумулативните условия, на които трябва да отговарят плановете и програмите, за да се прилага Директивата спрямо тях: a) да са изготвени и/или приети от орган на национално, регионално или местно ниво, или да са изготвени от орган с оглед приемане посредством законодателна процедура от парламента или правителството, и б) да се изискват от законови, подзаконови или административни разпоредби.</P></ITEM><ITEM><P>Член 3, параграф 2, буква а) съдържа условията за идентифициране — сред посочените планове и програми — на тези, които вероятно имат съществени последици върху околната среда и затова трябва да подлежат на СЕО: а) изготвянето им във връзка с определени икономически сектори и дейности и б) необходимостта да представляват рамката за бъдещото издаване на разрешение за осъществяване на проекти.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>От комбинацията на тези разпоредби всъщност следват четири изисквания, които ще анализирам по-долу както за да изложа най-общо техните очертания, така и за да изясня дали регионална правна уредба като разглежданата понастоящем ги изпълнява.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Изготвяне или приемане на плана или програмата от орган на държавата членка</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>Първото изискване, чиято преценка не поражда тълкувателни трудности, е, че националната правна уредба трябва да е приета или изготвена от орган на държавата членка на национално, регионално или местно ниво.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция твърди, че фламандските регионални органи са приели раздел 5.20.6 от VLAREM II с оглед на прилагането на Декрета за екологичното разрешение. Тя посочва още<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>Точка 10.2 от акта за преюдициално запитване.</P></NOTE> че както раздел 5.20.6, така и циркулярното писмо са приети, за да се приложи Директива 2009/28/ЕО<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>Директива на Eвропейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20090423">23 април 2009 година</DATE> за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="140" PAGE.FIRST="16" DATE.PUB="2009">OB L 140, 2009 г., стр. 16</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>Белгийското правителство обаче смята, че това първо условие не е изпълнено в случая на раздел 5.20.6 от VLAREM II, не защото не става въпрос за разпоредби, приети от орган на регионално ниво, а защото разглежданите разпоредби нямат програмен или планов характер. По този довод ще взема отношение по-късно, но още тук ще посоча, че нормативната природа на посочения раздел ми се струва безспорна.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>Що се отнася до циркулярното писмо, запитващата юрисдикция следва да изясни неговите характеристики във вътрешното право, по отношение на които има разминавания между страните.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>Съгласно информацията, на разположение на Съда, изглежда, че циркулярното писмо е изготвено и прието като административен акт, без само по себе си да предполага, че регион Фландрия е упражнил нормотворчески правомощия. Циркулярното писмо е израз на волята на фламандската администрация да се приложат (при условията, посочени в самото писмо) правилата относно изграждането на ветроенергийните паркове.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>По-конкретно според белгийското правителство циркулярното писмо съдържа насоки, които регионалният орган има намерение на следва, когато упражнява правото си на преценка в конкретни случаи, като например издаването на разрешения за изграждане на вятърни генератори.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>Освен ако запитващата юрисдикция прецени друго, смятам, че ако съдържанието на циркулярното писмо обвързва регионалната фламандска администрация, която го е приела като правило за бъдещите ѝ действия<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>Вж. по аналогия решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160308">8 март 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Гърция/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑431/14 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:145">EU:C:2016:145</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0069">69</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика), в което се посочва: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0044" REF.END="QE0044"/>като приема правила за поведение и обявява посредством публикуването им, че ще ги прилага занапред към съответните случаи, Комисията се самоограничава в упражняването на това право на преценка и по принцип не би могла да се отклонява от тези правила, тъй като това би означавало да бъде евентуално санкционирана за нарушение на общи принципи на правото като принципа на равно третиране или принципа на защита на оправданите правни очаквания<QUOT.END REF.START="QS0044" CODE="201C" ID="QE0044"/>.</P></NOTE>, то би могло да бъде обхванато от понятието за план или програма по Директивата за СЕО. Случаят няма да е такъв, ако то се окаже текст, който не е правно обвързващ, включително ad intra.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="11"?><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Планове или програми, които се изискват от законови, подзаконови или административни разпоредби</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">а)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Общи съображения</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>Съгласно член 2, буква а), второ тире от Директивата за СЕО плановете или програмите, приети от органите на дадена държава членка, които попадат в приложното ѝ поле, са тези, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0045" REF.END="QE0045"/>които се изискват от законови, подзаконови или административни разпоредби<QUOT.END REF.START="QS0045" CODE="201C" ID="QE0045"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>От постановяването на решение Inter-Environnement Bruxelles и др. плановете и програмите, чието приемане се урежда от национални законови или подзаконови разпоредби, определящи компетентните за тяхното приемане органи, както и процедурата за изготвянето им, трябва да се разглеждат като планове и програми, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0046" REF.END="QE0046"/>които се изискват<QUOT.END REF.START="QS0046" CODE="201C" ID="QE0046"/> по смисъла и за прилагането на Директивата за СЕО<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>Решение Inter-Environnement Bruxelles и др., точка 31, решение от <DATE ISO="20180607">7 юни 2018 г.</DATE>, Thybaut и др. (C‑160/17, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0047" REF.END="QE0047"/>решение Thybaut и др.<QUOT.END REF.START="QS0047" CODE="201C" ID="QE0047"/>, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:401">EU:C:2018:401</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и решение от <DATE ISO="20190612">12 юни 2019 г.</DATE>, CFE (C‑43/18, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0048" REF.END="QE0048"/>решение CFE<QUOT.END REF.START="QS0048" CODE="201C" ID="QE0048"/>, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:483">EU:C:2019:483</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0054">54</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>Така Съдът дава <HT TYPE="ITALIC">разширително</HT> тълкуване на Директивата за СЕО, като приема, че тя се прилага спрямо плановете и програмите, предвидени в национални законови или подзаконови разпоредби, както ако приемането им е <HT TYPE="ITALIC">задължително</HT>, така и ако е <HT TYPE="ITALIC">факултативно</HT>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52.</NO.P><TXT>По дело Inter-Environnement Bruxelles и др. генералният адвокат Kokott предлага по-ограничително тълкуване: СЕО е необходима само по отношение на плановете и програмите, чието приемане е <HT TYPE="ITALIC">задължително</HT>, тъй като е наложено от вътрешното право<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>Заключение на генералния адвокат Kokott от <DATE ISO="20111117">17 ноември 2011 г.</DATE> по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Inter-Environnement Bruxelles и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑567/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:755">EU:C:2011:755</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0018">18</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0019">19</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). В заключението си от <DATE ISO="20180125">25 януари 2018 г.</DATE> по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Inter-Environnement Bruxelles ASBL и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑671/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:39">EU:C:2018:39</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), генералният адвокат Kokott повтаря своята теза, посочвайки, че Съдът е разширил приложното поле на Директивата за СЕО повече, отколкото е искал законодателят и отколкото държавите членки са могли да предвидят.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция приканва Съда да измени практиката си и да я приведе в съответствие с това по-ограничително тълкуване. Правителството на Обединеното кралство подкрепя това виждане, което се споделя и от Supreme Court (Върховен съд, Обединеното кралство) в решение HS2 Action Alliance<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>HS2 Action Alliance Ltd, R (on the application of) v The Secretary of State for Transport &amp; Anor [2014] UKSC 3, точки 175—189.</P></NOTE>. Белгийското правителство също подкрепя това предложение — при условията на евентуалност — в писменото си становище, но променя позицията си в съдебното заседание. А и др., Комисията и нидерландското правителство се противопоставят на тази идея и изразяват подкрепата си за посочената съдебна практика: никой от тях, нито в крайна сметка белгийското правителство, не подкрепя промяна на съдебната практика в смисъла, предлаган от запитващата юрисдикция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54.</NO.P><TXT>Трябва ли Съдът да изостави, или напротив — да затвърди, своето тълкуване на израза <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0049" REF.END="QE0049"/><HT TYPE="ITALIC">които се изискват</HT> от законови, подзаконови или административни разпоредби<QUOT.END REF.START="QS0049" CODE="201C" ID="QE0049"/>?</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55.</NO.P><TXT>От своя страна признавам, че в дебата по този въпрос са налице убедителни доводи в полза и на двете тези<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P>Вж. направения в доктрината анализ на <HT TYPE="ITALIC">Ricketts</HT>, S. et <HT TYPE="ITALIC">Munn</HT>, J. The Meaning of <QUOT.START CODE="201C" ID="QS0050" REF.END="QE0050"/>Required by Legislative, Regulatory or Administrative Provisions<QUOT.END REF.START="QS0050" CODE="201D" ID="QE0050"/>. — In: <HT TYPE="ITALIC">Jones</HT>, G., <HT TYPE="ITALIC">Scotford</HT>, E. (eds.). The Strategic Environmental Assessment Directive. A plan for success? Hart Publishing, Oxford, 2017, 63—79.</P></NOTE>. Ако в крайна сметка предлагам на Съда да затвърди практиката си, правя това, защото, както стана ясно в съдебното заседание, не се привеждат никакви <HT TYPE="ITALIC">нови</HT> доводи, които да наклонят везните в полза на промяната на тази практика.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="12"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56.</NO.P><TXT>Липсата на <HT TYPE="ITALIC">нови</HT> доводи съответства на повтаряне от запитващата юрисдикция и от защитниците на тази теза на вече изложените от генералния адвокат Kokott съображения, които Съдът не споделя, видно от редица негови решения, постановени след 2012 г.<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P>Що се отнася до фокуса при дело Inter-Environnement Bruxelles и др., в доктрината се приема, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0051" REF.END="QE0051"/>for AG Kokott, the focus was upon the Directive as a legal instrument negotiated by the Member States. By contrast, the Court focused on the Directive as an effective legal device that operates according its own legal integrity<QUOT.END REF.START="QS0051" CODE="201C" ID="QE0051"/> (<HT TYPE="ITALIC">Fisher</HT>, E. Blazing Upstream? Strategic Environmental Assessment as <QUOT.START CODE="201C" ID="QS0052" REF.END="QE0052"/>Hot<QUOT.END REF.START="QS0052" CODE="201D" ID="QE0052"/> Law, <HT TYPE="ITALIC">Jones</HT>, G. et <HT TYPE="ITALIC">Scotford</HT>, E. (eds.). The Strategic Environmental Assessment Directive. A plan for success?, Hart Publishing, Oxford, 2017, p. 174).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57.</NO.P><TXT>При тези условия не намирам достатъчно основания за предлагане на друго решение. В аналогични случаи съм поддържал, че<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P>В неотдавнашното заключение по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>La Quadrature du net и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑511/18 и C‑512/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:6">EU:C:2020:6</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0123">123</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> при положения като разглежданото смятам за по-благоразумно придържането към стабилността на съдебната практика, тоест даването на предимство на критерия stare decisis като по-подходящ с оглед на спазването на изискванията за правна сигурност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58.</NO.P><TXT>Ключът за разрешаването на проблема е свързан с вида тълкуване на Директивата за СЕО, което се избира:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>Ако се даде предимство на буквалното и историческото тълкуване на член 2, буква а), второ тире от нея, би могло да се твърди, че само плановете и програмите, чието приемане е задължително съгласно закона, изискват оценка на въздействието върху околната среда.</P></ITEM><ITEM><P>Обратно, ако се даде предимство на систематичното и телеологичното тълкуване на тази разпоредба, също и плановете и програмите, чието приемане е факултативно, но които са предвидени в законова или подзаконова правна уредба, ще попадат в приложното поле на Директивата за СЕО и за тях ще е необходима СЕО, когато имат съществени последици върху околната среда.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59.</NO.P><TXT>С риск да повторя съдържанието на дебат, при който, повтарям, новите доводи са малко, ще се огранича да отбележа основните съображения в полза на тълкуването, което досега е поддържано от Съда.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60.</NO.P><TXT>Буквалното тълкуване на член 2, буква а), второ тире не изглежда решаващо. Изразът <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0053" REF.END="QE0053"/>които се изискват<QUOT.END REF.START="QS0053" CODE="201C" ID="QE0053"/> може да означава, че програмите и плановете са <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0054" REF.END="QE0054"/>изисквани<QUOT.END REF.START="QS0054" CODE="201C" ID="QE0054"/>, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0055" REF.END="QE0055"/>необходими<QUOT.END REF.START="QS0055" CODE="201C" ID="QE0055"/>, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0056" REF.END="QE0056"/>наложени<QUOT.END REF.START="QS0056" CODE="201C" ID="QE0056"/>, но не е ясно дали става въпрос само за плановете и програмите, които се приемат задължително от националните органи<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0028"><P>Думите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0057" REF.END="QE0057"/>exigé<QUOT.END REF.START="QS0057" CODE="201C" ID="QE0057"/> на френски език и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0058" REF.END="QE0058"/>exigido<QUOT.END REF.START="QS0058" CODE="201C" ID="QE0058"/> на португалски език са също толкова двусмислени като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0059" REF.END="QE0059"/>exigidos<QUOT.END REF.START="QS0059" CODE="201C" ID="QE0059"/> на испански език. Текстовете на английски (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0060" REF.END="QE0060"/>required<QUOT.END REF.START="QS0060" CODE="201C" ID="QE0060"/>), румънски (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0061" REF.END="QE0061"/>impuse<QUOT.END REF.START="QS0061" CODE="201C" ID="QE0061"/>) или немски език (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0062" REF.END="QE0062"/>erstellt werden müssen<QUOT.END REF.START="QS0062" CODE="201C" ID="QE0062"/>) като че ли намекват за планове и програми, чието приемане е задължително. Обратно, прилагателното име на италиански език <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0063" REF.END="QE0063"/>previsti<QUOT.END REF.START="QS0063" CODE="201C" ID="QE0063"/> е в полза на тезата за включване и на плановете и програмите, чието приемане не е задължително.</P></NOTE>. Принципът in claris non fit interpretatio не е приложим в настоящия случай.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61.</NO.P><TXT>Тъй като текстовете на актовете на Съюза на всички езици имат еднаква стойност, за да се съхрани единството в тълкуването на правото на Съюза, е необходимо при различия между тези текстове съответната разпоредба да се тълкува с оглед на общия разум и целите на правната уредба, от която тя е част<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0029"><P>Вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19980402">2 април 1998 г.</DATE>, <NAME.CASE>EMU Tabac и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑296/95</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1998:152">EU:C:1998:152</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20031120">20 ноември 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kyocera</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑152/01</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:623">EU:C:2003:623</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180220">20 февруари 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Белгия/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑16/16 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:79">EU:C:2018:79</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Ето защо трябва да се прибегне до систематичното и телеологичното тълкуване, но преди това ще се спра върху историческото тълкуване на член 2, буква а), второ тире от Директивата за СЕО.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="13"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62.</NO.P><TXT>Ако се разгледа генезисът на тази разпоредба, изразът <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0064" REF.END="QE0064"/>които се изискват от законови, подзаконови или административни разпоредби<QUOT.END REF.START="QS0064" CODE="201C" ID="QE0064"/> не присъства в първоначалното предложение на Комисията<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0030"><P>Предложение за Директива на Съвета относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда /* COM/96/0511 окончателен — SYN 96/0304 */ (<REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="129" PAGE.FIRST="14" DATE.PUB="1997">ОВ C 129, 1997 г., стр. 14</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>, нито в изменен впоследствие текст<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0031"><P>СОМ(1999) 73 окончателен от <DATE ISO="19990222">22 февруари 1999 г.</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="083" PAGE.FIRST="13" DATE.PUB="1989">ОВ С 83, 1989 г., стр. 13</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>. Той е добавен от Съвета с общата позиция, приета на <DATE ISO="20020330">30 март 2002 г.</DATE>, без да бъде променен от Европейския парламент<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0032"><P>Обща позиция (ЕО) № 25/2000 от <DATE ISO="20000330">30 март 2000 г.</DATE>, приета от Съвета в съответствие с процедурата, посочена в член 251 от Договора за създаване на Европейската общност с оглед на приемането на Директива на Европейския парламент и на Съвета относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда (<REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="137" PAGE.FIRST="11" DATE.PUB="2000">ОВ C 137, 2000 г., стр. 11</REF.DOC.OJ>). В нея се посочва, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0065" REF.END="QE0065"/>определението за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0066" REF.END="QE0066"/>планове и програми<QUOT.END REF.START="QS0066" CODE="201C" ID="QE0066"/> е изменено, уточнявайки по този начин, че са обхванати само планове и програми, които се изискват от законови, подзаконови или административни разпоредби, които подлежат на изготвяне и/или приемане от орган или които се изготвят от орган с оглед приемане посредством законодателна процедура в зависимост от различните процедури и правни уредби на държавите членки<QUOT.END REF.START="QS0065" CODE="201C" ID="QE0065"/>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63.</NO.P><TXT>От въведената от Съвета добавка би могло да се заключи, че тази институция е искала определени планове и програми да подлежат на СЕО, но не и че изричното ѝ намерение е било да се обхванат само тези, които се приемат задължително. Когато са предвидени в законови и подзаконови разпоредби, плановете и програмите, чието приемане е факултативно, могат да имат толкова съществени последици върху околната среда, колкото задължителните, и дори по-големи. Рисковано е да се предполага, че волята на Съвета е била те да бъдат изключени от СЕО само защото някои държави са твърдели, че посочената оценка би могла да разубеди националните органи да ги приемат<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0033"><P>Генералният адвокат Kokott защитава противоположната теза в заключението си от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111117">17 ноември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Inter-Environnement Bruxelles и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑567/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:755">EU:C:2011:755</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0015">15</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0021">21</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64.</NO.P><TXT>Тъй като нито буквалното, нито историческото тълкуване е решаващо, налага се да се прибегне до систематичното и телеологичното тълкуване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65.</NO.P><TXT>От систематична гледна точка Директивата за СЕО се прилага само за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0067" REF.END="QE0067"/>определени<QUOT.END REF.START="QS0067" CODE="201C" ID="QE0067"/> планове и програми със съществени последици върху околната среда, но не за всички от тях. Изключенията, уредени в член 3, параграфи 8 и 9, не обхващат посочените в националното право планове и програми, чието приемане е факултативно, а:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>планове и програми, чиято единствена цел е да обслужват националната отбрана или гражданско извънредно положение,</P></ITEM><ITEM><P>финансови или бюджетни планове и програми и</P></ITEM><ITEM><P>планове и програми, съфинансирани със средства от структурните фондове на Съюза.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66.</NO.P><TXT>Разширителното тълкуване на израза <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0068" REF.END="QE0068"/>които се изискват<QUOT.END REF.START="QS0068" CODE="201C" ID="QE0068"/> позволява в приложното поле на Директивата за СЕО да се включат плановете и програмите, чието изготвяне и приемане съгласно националното право трудно може да се сведе до разграничението задължителни/факултативни, тъй като са налице множество хипотези между двете крайности.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="14"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67.</NO.P><TXT>Разликите в практиката на държавите членки при изготвянето на тези планове и програми<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0034"><P>В Директивата за СЕО не са дефинирани термините <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0069" REF.END="QE0069"/>планове<QUOT.END REF.START="QS0069" CODE="201C" ID="QE0069"/> и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0070" REF.END="QE0070"/>програми<QUOT.END REF.START="QS0070" CODE="201C" ID="QE0070"/>, чието третиране е еднакво. За разграничаването им, макар и не съвсем точно заради разликите между държавите членки, от полза могат да бъдат Насоките [на Европейската комисия] за прилагането на Директива 2001/42 относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда, 2006 г., https://ec.europa.eu/environment/archives/eia/pdf/030923_sea_guidance_es.pdf, съгласно които <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0071" REF.END="QE0071"/>под <HT TYPE="BOLD">план</HT> в някои държави членки се разбира видът документ, в който се излага как следва да се осъществи или приложи даден режим или дадена политика. Това може да са например устройствените планове, в които се определя как ще се извършва земеползването, или в които се предвиждат правила или се дават насоки относно вида проект, който би бил подходящ или би могъл да бъде разрешен в конкретни зони, или пък в които се определят критерии, които трябва да се имат предвид при формулирането на нови проекти. Плановете за управление на отпадъците, на водите и т.н. […] В някои държави членки по принцип под <HT TYPE="BOLD">програма</HT> се разбира план, който обхваща съвкупност от проекти в определена зона; например би могъл да се определи като програма план за възстановяването на даден градски район, който включва различни проекти за строителство<QUOT.END REF.START="QS0071" CODE="201C" ID="QE0071"/>.</P></NOTE> говорят в полза на разширителното тълкуване на израза <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0072" REF.END="QE0072"/>които се изискват<QUOT.END REF.START="QS0072" CODE="201C" ID="QE0072"/>. Този довод е още по-релевантен, ако се има предвид, че измененията на плановете и програмите, чието третиране трябва да бъде еднакво с това на тяхното приемане и изготвяне, изискват екологична оценка, стига да са спазени установените в Директивата критерии<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0035"><P>Съдът многократно е приемал, че понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0073" REF.END="QE0073"/>планове и програми<QUOT.END REF.START="QS0073" CODE="201C" ID="QE0073"/> включва не само тяхното изготвяне, но и тяхното изменение, и цели да гарантира извършването на екологична оценка на изискванията, които могат да имат съществени последици върху околната среда (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190508">8 май 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0074" REF.END="QE0074"/>Verdi Ambiente e Società (VAS) — Aps Onlus<QUOT.END REF.START="QS0074" CODE="201C" ID="QE0074"/> и др.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑305/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:384">EU:C:2019:384</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0052">52</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, и решение CFE, т. 71).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68.</NO.P><TXT>Обикновено решението за тези изменения се взема от органите на държавите членки, без да съществува <HT TYPE="ITALIC">правно задължение</HT> за тяхното осъществяване. Ограничителното тълкуване на израза <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0075" REF.END="QE0075"/>които се изискват<QUOT.END REF.START="QS0075" CODE="201C" ID="QE0075"/> <HT TYPE="ITALIC">фактически</HT> би изключило измененията от обхвата на Директивата за СЕО, дори въздействието им върху околната среда да е съществено.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69.</NO.P><TXT>Телеологичното тълкуване на член 2, буква а), второ тире от Директивата за СЕО също е в подкрепа на разширителното тълкуване на израза <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0076" REF.END="QE0076"/>които се изискват<QUOT.END REF.START="QS0076" CODE="201C" ID="QE0076"/>, позволяващо да се обхванат плановете и програмите, приети доброволно от националните органи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70.</NO.P><TXT>Имайки предвид целта на Директивата за СЕО (да се гарантира високо равнище на защита на околната среда), разпоредбите, които очертават приложното ѝ поле, и по-точно тези, които дефинират предвидените в нея актове, не би трябвало да се тълкуват стеснително<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0036"><P>Решения Inter-Environnement Bruxelles и др., точка 37, Thybaut и др., точки 38—40, CFE, точки 36 и 37, и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190612">12 юни 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Terre wallonne</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑321/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:484">EU:C:2019:484</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0023">23</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0024">24</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71.</NO.P><TXT>Освен това тълкуването <HT TYPE="ITALIC">в полза на околната среда</HT> на Директивата за СЕО намира опора и в първичното право:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>Съгласно член 191, параграф 2 ДФЕС (заменил предишния член 174, параграф 2 ЕО) политиката на Съюза в областта на околната среда има за цел постигането на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0077" REF.END="QE0077"/>високо равнище на защита<QUOT.END REF.START="QS0077" CODE="201C" ID="QE0077"/>, като взема предвид различното състояние на регионите в рамките на Съюза.</P></ITEM><ITEM><P>В член 3, параграф 3 ДЕС се предвижда, че Съюзът работи именно за постигане на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0078" REF.END="QE0078"/>високо равнище на защита и подобряване качеството на околната среда<QUOT.END REF.START="QS0078" CODE="201C" ID="QE0078"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0037"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20161221">21 декември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Associazione Italia Nostra Onlus</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑444/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:978">EU:C:2016:978</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72.</NO.P><TXT>Целта на Директивата за СЕО (повтарям, да се гарантира <HT TYPE="ITALIC">високо</HT> равнище на защита на околната среда) би могла да бъде засегната при тълкуване на израза <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0079" REF.END="QE0079"/>които се изискват<QUOT.END REF.START="QS0079" CODE="201C" ID="QE0079"/>, изключващо от СЕО плановете и програмите, които са предвидени в националната правна уредба, но чието приемане е факултативно. Такова тълкуване би намалило, поне отчасти, полезното действие на посочената директива<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0038"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110922">22 септември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Valčiukienė и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑295/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:608">EU:C:2011:608</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, тъй като не съответства на целта ѝ да се предвиди процедура за контрол спрямо нормативните актове с потенциални съществени последици върху околната среда.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="15"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73.</NO.P><TXT>Не ми се струва, че възприеманият досега подход на Съда накърнява това намерение на законодателя или е в разрез с него. Възможността за прилагане на Директивата за СЕО и спрямо планове и програми, които са предвидени в националната правна уредба, но чието приемане е факултативно, не означава, че посочените планове изискват <HT TYPE="ITALIC">винаги</HT> такава оценка: необходимо е освен това те да отговарят на изискванията по член 3 от Директивата за СЕО.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74.</NO.P><TXT>По-конкретно, трябва да се подчертае изискването тези планове и програми да съдържат <HT TYPE="ITALIC">правната рамка</HT> за бъдещото издаване на разрешение за осъществяване на проекти със съществени последици върху околната среда. Смятам, че това е ключовият елемент за точното определяне на приложното поле на Директивата за СЕО, без обаче да се засяга прекомерно законодателната дейност на държавите членки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75.</NO.P><TXT>Ето защо смятам, че за да се постигне разумно, ефективно и еднообразно прилагане на Директивата за СЕО, Съдът следва да уточни практиката си относно пределите на тази <HT TYPE="ITALIC">правна рамка</HT>, а не толкова относно израза <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0080" REF.END="QE0080"/>които се изискват от законови, подзаконови или административни разпоредби<QUOT.END REF.START="QS0080" CODE="201C" ID="QE0080"/>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">б)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Прилагане на тези критерии ad casum</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция иска да се изясни дали раздел 5.20.6 от VLAREM II и циркулярното писмо могат да се разглеждат като планове или програми, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0081" REF.END="QE0081"/>които се изискват от законови, подзаконови или административни разпоредби<QUOT.END REF.START="QS0081" CODE="201C" ID="QE0081"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0077"><NO.P>77.</NO.P><TXT>Що се отнася до раздел 5.20.6 от VLAREM II, запитващата юрисдикция потвърждава, че приемането му е предвидено в член 20 от Декрета за екологичното разрешение, както и в член 5.1.1 от Декрета. Тя потвърждава още че макар този раздел да е предвиден от закона, приемането му не е било задължително за фламандските регионални органи, които са можели и да не го приемат.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0078"><NO.P>78.</NO.P><TXT>Съгласно тълкуването на Съда, което съм обобщил по-горе и което предлагам да бъде запазено, трябва да се разбира, че посоченият раздел 5.20.6 от VLAREM II съдържа план или програма, <HT TYPE="ITALIC">който/която се изисква</HT> от законови, подзаконови или административни разпоредби по смисъла на член 2, буква а), второ тире от Директивата за СЕО.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0079"><NO.P>79.</NO.P><TXT>Що се отнася до циркулярното писмо, Комисията твърди, че то не попада в разглежданата категория, тъй като разпоредбите относно защитата на околната среда, приложими в регион Фландрия във връзка с изграждането на ветроенергийни паркове, не предвиждат изрично неговото приемане. Циркулярното писмо било плод на свободно политическо решение на регионалната фламандска администрация и не било предвидено от закона<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0039"><P>Логично, възможността за приемане на административни циркулярни писма е призната в белгийското административно право по общ начин. Вж. бележка под линия 56 по-долу.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0080"><NO.P>80.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция следва да прецени дали предвид съдържанието му циркулярното писмо прилага и допълва раздел 5.20.6 от VLAREM II, така че придобива характер на подзаконова разпоредба, повече или по-малко прикрита<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0040"><P>Запитващата юрисдикция определя циркулярното писмо като съдържащо <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0082" REF.END="QE0082"/>квазиправни норми<QUOT.END REF.START="QS0082" CODE="201C" ID="QE0082"/>.</P></NOTE>. Ако съгласно белгийското право циркулярното писмо ограничава полето на действие на самата администрация, предвиждайки правила за поведение, към които трябва да се придържат и частноправните субекти, би могло да се приеме, че то е било <HT TYPE="ITALIC">предвидено</HT> от Декрета за екологичното разрешение от 1985 г. и от Декрета.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="16"?><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">3.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">План или програма относно дейност или икономически сектор, обхванат от Директивата за СЕО</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0081"><NO.P>81.</NO.P><TXT>В член 3, параграф 2, буква а) от Директивата за СЕО се посочва, че без да се засягат разпоредбите на параграф 3 от посочения член, екологична оценка се извършва за всички планове и програми, които се изготвят по-специално <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0083" REF.END="QE0083"/>за […] енергетиката, […] градско и териториално планиране или земеползване<QUOT.END REF.START="QS0083" CODE="201C" ID="QE0083"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0082"><NO.P>82.</NO.P><TXT>Раздел 5.20.6 от VLAREM II и циркулярното писмо се отнасят до сектора на енергетиката, и по-конкретно до изграждането на ветроенергийни паркове. Стандартите за нивото на шума, приложими спрямо вятърните генератори, оказват влияние върху тяхното разполагане в населените места, поради което те се отразяват и на градското и териториалното планиране, както и на земеползването.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0083"><NO.P>83.</NO.P><TXT>Следователно няма съмнение, че предметът на тази нормативна уредба се обхваща от Директивата за СЕО.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">4.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">План или програма с характер на референтна рамка за издаването на разрешение за осъществяване на проекти, обхванати от Директивата за ОВОС</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0084"><NO.P>84.</NO.P><TXT>За да подлежат на СЕО, освен да се отнасят до един от секторите, посочени в член 3, параграф 2, буква а), същата разпоредба изисква:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>плановете и програмите да определят рамката за бъдещото издаване на разрешение за осъществяване на проекти и</P></ITEM><ITEM><P>да става въпрос за проекти, изброени в приложения I и II към Директивата за ОВОС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0041"><P>Значението на това изискване проличава и от обстоятелството, че съгласно член 3, параграф 4 от Директивата за СЕО <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0084" REF.END="QE0084"/>[д]ържавите членки определят дали други планове и програми освен тези, предвидени по параграф 2, които определят рамката за [бъдещото издаване на разрешение за осъществяване на] проекти, е вероятно да имат съществени последици върху околната среда<QUOT.END REF.START="QS0084" CODE="201C" ID="QE0084"/>.</P><P>За изчерпателност следва да се добави, че съществува поне още една хипотеза на задължение за извършване на стратегическа екологична оценка на планове и програми, която не зависи от това има ли рамка за издаване на разрешение за проекти. Става въпрос за член 3, параграф 2, буква б) от Директивата за СЕО, като съгласно тази разпоредба оценка следва да се извършва за плановете и програмите, които подлежат на специфичната оценка на въздействието по член 6, параграф 3 от Директива 92/43/ЕИО на Съвета от <DATE ISO="19920521">21 май 1992 година</DATE> за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="206" PAGE.FIRST="7" DATE.PUB="1992">OB L 206, 1992 г., стр. 7</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 109), която обхваща само част от последиците за околната среда.</P></NOTE>.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0085"><NO.P>85.</NO.P><TXT>Във връзка с второто условие раздел 5.20.6 от VLAREM II и циркулярното писмо се отнасят до вид съоръжение, което изрично е посочено в точка 3, буква и) от приложение II към Директивата за ОВОС (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0085" REF.END="QE0085"/>Съоръжения за производство на електроенергия посредством силата на вятъра (вятърни генератори)<QUOT.END REF.START="QS0085" CODE="201C" ID="QE0085"/>)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0042"><P>В същия смисъл се произнася и Съдът в решение D’Oultremont, точки 42—44.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0086"><NO.P>86.</NO.P><TXT>Във връзка с първото условие член 3, параграф 2, буква а) от Директивата за СЕО изисква планът или програмата да определя референтната рамка за бъдещото одобряване на проекти като необходимо условие, за да подлежи на СЕО.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0087"><NO.P>87.</NO.P><TXT>Съдът е приел, че понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0086" REF.END="QE0086"/>планове и програми<QUOT.END REF.START="QS0086" CODE="201C" ID="QE0086"/> се отнася до всеки акт, който, като определя правила и процедури, установява съществена съвкупност от критерии и подробни правила за разрешаването и прилагането на един или повече проекти, които могат да имат съществени последици върху околната среда<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0043"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120911">11 септември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Nomarchiaki Aftodioikisi Aitoloakarnanias и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑43/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:560">EU:C:2012:560</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0095">95</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), D’Oultremont, точка 49, от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190508">8 май 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0087" REF.END="QE0087"/>Verdi Ambiente e Società (VAS) — Aps Onlus<QUOT.END REF.START="QS0087" CODE="201C" ID="QE0087"/> и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑305/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:384">EU:C:2019:384</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0050">50</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и CFE, точка 61.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="17"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0088"><NO.P>88.</NO.P><TXT>Затова даден акт ще се разглежда като <HT TYPE="ITALIC">рамка</HT> за бъдещото разрешаване на осъществяването на проекти и следователно като план или програма, подлежащ/а на СЕО, ако съдържа съществена съвкупност от критерии и подробни правила (правила и процедури) за осъществяването на проекти със съществени последици върху околната среда<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0044"><P>Това разширително тълкуване се посочва от <HT TYPE="ITALIC">Gonthier</HT>, E. La Cour de justice de l’Union europénne définit la notion de <QUOT.START CODE="201C" ID="QS0088" REF.END="QE0088"/>plan et programme<QUOT.END REF.START="QS0088" CODE="201D" ID="QE0088"/>. Aménagement-Environnement, 2017, n.<HT TYPE="SUP">o</HT> 3, 184—185.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0089"><NO.P>89.</NO.P><TXT>Това тълкуване <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0089" REF.END="QE0089"/>цели да гарантира […] извършването на екологична оценка на изискванията, които имат съществени последици върху околната среда<QUOT.END REF.START="QS0089" CODE="201C" ID="QE0089"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0045"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180607">7 юни 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Inter-Environnement Bruxelles и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑671/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:403">EU:C:2018:403</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0054">54</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> в рамките на определена поредица разпоредби; по аргумент от противното то е пречка отделно установени критерии или подробни правила да налагат извършването на СЕО.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0090"><NO.P>90.</NO.P><TXT>Понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0090" REF.END="QE0090"/>съществена съвкупност от критерии и подробни правила<QUOT.END REF.START="QS0090" CODE="201C" ID="QE0090"/> (референтна рамка) трябва да се разбира с оглед на качеството, а не на количеството. Достатъчно е <HT TYPE="ITALIC">съвкупността</HT> да бъде съществена, а не изчерпателна, за да налагат съдържащите я планове или програми извършването на СЕО. Така се избягват и възможните стратегии за заобикаляне на посочените в Директивата за СЕО задължения, например чрез раздробяване на мерките, водещо до намаляване на полезния ефект на тази директива<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0046"><P>Решения D’Oultremont, т. 48, Thybaut и др., т. 55, Inter-Environnement Bruxelles и др., т. 55, както и заключението на генералния адвокат Kokkot по последното дело от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111117">17 ноември 2011 г.</DATE> (<NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:755">EU:C:2011:755</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0091"><NO.P>91.</NO.P><TXT>Тази съдебна практика трябва да се приложи спрямо разглежданата фламандска подзаконова уредба (раздел 5.20.6 от VLAREM II и циркулярното писмо, ако последното поражда правни последици), като се имат предвид обстоятелствата, посочени от мен по-долу.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0092"><NO.P>92.</NO.P><TXT>На първо място и преди всичко, Съдът вече е приел, че правна уредба (валонска в съответния случай) относно изграждането на ветроенергийни паркове, която донякъде е сходна с анализираната понастоящем фламандска подзаконова уредба, представлява рамка за приемането на проекти със съществени последици върху околната среда. Това е казано направо в решение D’Oultremont<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0047"><P>Решение D’Oultremont, т. 50: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0091" REF.END="QE0091"/>[…] Постановлението от <DATE ISO="20140213">13 февруари 2014 г.</DATE> е по-специално относно техническите норми, правилата за експлоатация (по-конкретно периодичното засенчване), предотвратяването на злополуките и пожарите (включително спирането на вятърния генератор), нормите за нивото на шума, ремонта и учредяването на гаранции за вятърните генератори. Значението и обхватът на такива норми са достатъчно важни за определянето на приложимите по отношение на разглеждания сектор условия и възприетите чрез тези норми разрешения именно във връзка с околната среда трябва да определят условията за даването на съгласие за бъдещо развитие на конкретните проекти за създаване и експлоатация на ветрогенераторни паркове<QUOT.END REF.START="QS0091" CODE="201C" ID="QE0091"/>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0093"><NO.P>93.</NO.P><TXT>Действително между двете уредби има известни различия, но разглежданата понастоящем фламандска правна уредба съдържа детайлни разпоредби, сходни с тези, които — по редица чувствителни въпроси (шума, засенчването, безопасността и природата на вятърните генератори) — се съдържат и във валонското постановление.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0094"><NO.P>94.</NO.P><TXT>По принцип никой проект за изграждане на ветроенергиен парк във Фландрия не би могъл да бъде разрешен, без да отговаря на условията, предвидени в посочената правна уредба. Затова наличната информация показва, че става въпрос за неизчерпателна, но съществена референтна рамка за разрешаването на проекти за ветроенергийни паркове, чието въздействие върху околната среда е безспорно.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="18"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0095"><NO.P>95.</NO.P><TXT>Самото белгийско правителство имплицитно признава, че раздел 5.20.6 от VLAREM II и циркулярното писмо представляват съществена референтна рамка за разрешаването на проекти за ветроенергийни паркове, когато уверява във връзка с евентуалното ограничаване във времето на действието на съдебното решение, че обявяването им за незаконосъобразни би имало за последица премахването на правно валидни екологични изисквания относно вятърните генератори<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0048"><P>Писмено становище, точка 97.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0096"><NO.P>96.</NO.P><TXT>Комисията твърди, че само стандартите в раздел 5.20.6 от VLAREM II, отнасящи се до шума от вятърните генератори, са релевантни за разрешаването на проектите за ветроенергийни паркове, тъй като определят пряко тяхното разполагане спрямо жилищата и жилищните зони. Положението не било същото, що се отнася до стандартите относно засенчването и безопасността на тези вятърни генератори, които имали значение във фазата на експлоатация на съответните ветроенергийни паркове: анализът на въздействието трябвало да се извърши, прилагайки Директивата за ОВОС, а не Директивата за СЕО.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0097"><NO.P>97.</NO.P><TXT>Не споделям този подход, тъй като се съсредоточава върху анализа на отделни разпоредби от плановете и програмите, а не върху тях като съвкупност. Освен това изискванията относно засенчването и безопасността на вятърните генератори трябва да се имат предвид и към момента на изграждането им, независимо от факта, че впоследствие са от значение и при експлоатацията на ветроенергийния парк (какъвто впрочем е и случаят със стандартите относно шума).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0098"><NO.P>98.</NO.P><TXT>На второ място, Съдът приема, че понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0092" REF.END="QE0092"/>планове и програми<QUOT.END REF.START="QS0092" CODE="201C" ID="QE0092"/> може да обхваща законови или подзаконови нормативни актове.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0099"><NO.P>99.</NO.P><TXT>Съдът се е противопоставил на изключването на законодателните мерки от понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0093" REF.END="QE0093"/>планове и програми<QUOT.END REF.START="QS0093" CODE="201C" ID="QE0093"/>, тъй като тези мерки присъстват изрично в определението по член 2, буква а), първо тире от Директивата за СЕО<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0049"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100617">17 юни 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Terre wallonne и Inter-Environnement Wallonie</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑105/09 и C‑110/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:355">EU:C:2010:355</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и D’Oultremont, точка 52.</P></NOTE>. Освен това той е отхвърлил аналогията с категориите по Орхуската конвенция<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0050"><P>Конвенция от 1998 г. за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="124" PAGE.FIRST="4" DATE.PUB="2005">ОВ L 124, 2005 г. стр. 4</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 14, стр. 204), одобрена от името на Европейската общност с Решение 2005/370/ЕО на Съвета от <DATE ISO="20050217">17 февруари 2005 г.</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="124" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2005">ОВ L 124, 2005 г. стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 14, стр. 201).</P></NOTE> и Протокола от Киев<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0051"><P>Протокол от 2003 г. за стратегическа екологична оценка към Конвенцията ИКЕ/ООН за оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст, съставена в Еспо през 1991 г. (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="308" PAGE.FIRST="35" DATE.PUB="2008">ОВ L 308, 2008 г., стр. 35</REF.DOC.OJ>), одобрен с Решение 2008/871/EО на Съвета от <DATE ISO="20081020">20 октомври 2008 г.</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="308" PAGE.FIRST="33" DATE.PUB="2008">ОВ L 308, 2008 г., стр. 33</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>, изтъквайки, че тази директива се различава от двата международни договора, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0094" REF.END="QE0094"/>доколкото […] не съдържа точно специални разпоредби относно политики или общи правила, които биха наложили разграничаване на същите от плановете и програмите<QUOT.END REF.START="QS0094" CODE="201C" ID="QE0094"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0052"><P>Решение D’Oultremont, точка 53. Вж. също заключението на генералния адвокат Kokott от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180125">25 януари 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Inter-Environnement Bruxelles и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑671/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:39">EU:C:2018:39</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0100"><NO.P>100.</NO.P><TXT>Според белгийското правителство раздел 5.20.6 от VLAREM II е обща подзаконова уредба без програмен или планов характер, която не цели да измени съществуващата рамка за изграждане на ветроенергийни паркове. Този раздел не се обхващал от понятието за план или програма и следователно не изисквал извършването на СЕО<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0053"><P>В подкрепа на тезата си белгийското правителство се позовава на решение на белгийския конституционен съд (решение № 33/2019 от <DATE ISO="20190228">28 февруари 2019 г.</DATE>, вх. № 6662, стр. 43 и сл., достъпно на адрес: https://www.const-court.be/public/f/2019/2019‑033f.pdf), както и на две решения на Raad van State (Държавен съвет, административно отделение, Нидерландия) (№ 201709167/1/R3 и № 201807375/1/R3) от <DATE ISO="20190403">3 април 2019 г.</DATE> (ECLI:NL:RVS:2019:1064).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="19"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0101"><NO.P>101.</NO.P><TXT>Тези доводи всъщност биха означавали завръщане към тълкуването на Директивата за СЕО в светлината на Орхуската конвенция и на Протокола от Киев, съгласно което законовите и подзаконовите разпоредби са освободени от екологична оценка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0102"><NO.P>102.</NO.P><TXT>Както посочих по-горе, Съдът отхвърля това тълкуване в решение D’Oultremont. Ето защо вътрешна подзаконова уредба (като разглежданата понастоящем) би изисквала извършването на СЕО винаги когато създава съществена референтна рамка за осъществяването на проекти за ветроенергийни паркове. Както вече посочих, такъв е случаят с уредбата, анализирана в решение D’Oultremont, чиито разпоредби, повтарям, са отчасти аналогични на разглежданите понастоящем.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0103"><NO.P>103.</NO.P><TXT>На трето място, практиката на Съда не изисква <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0095" REF.END="QE0095"/>предмет на тези планове или програми […] да бъде устройството на дадена територия<QUOT.END REF.START="QS0095" CODE="201C" ID="QE0095"/>, а изисква те да <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0096" REF.END="QE0096"/>визират по-общо устройството на територии или зони по принцип<QUOT.END REF.START="QS0096" CODE="201C" ID="QE0096"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0054"><P>Решение D’Oultremont, токи 45 и 46.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0104"><NO.P>104.</NO.P><TXT>Раздел 5.20.6 от VLAREM II, също като валонската правна уредба по дело D’Oultremont, се отнася до цялата територия на даден регион (Фландрия). Предвидените в него пределни стойности за шума са тясно свързани с тази територия, тъй като са определени с оглед на различните видове ползване на географските зони. Чрез прилагането му се избират местата, където могат да се изградят вятърните генератори, какъвто е случаят с общините Алтер и Навеле.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0105"><NO.P>105.</NO.P><TXT>Накрая, Съдът е приел, че следва да се избягва един и същ план или една и съща програма да бъде обект на редица СЕО. Затова, стига предварително да е извършена оценка на последиците, от режима на СЕО се изключват плановете и програмите, които са част от йерархична структура от актове, които от своя страна са били предмет на оценяване във връзка с последиците им върху околната среда и във връзка с които е разумно да се счита, че интересите, които Директивата за СЕО цели да защити, са били взети предвид в достатъчна степен<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0055"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150910">10 септември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Dimos Kropias Attikis</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑473/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:582">EU:C:2015:582</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0055">55</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), Inter-Environnement Bruxelles и др., точка 42, и CFE, точка 73.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0106"><NO.P>106.</NO.P><TXT>Съгласно тази съдебна практика, ако раздел 5.20.6 от VLAREM II и циркулярното писмо са част от поредица разпоредби, чието приемане вече е било предмет на СЕО, не следва те да подлежат непременно на друга специфична оценка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0107"><NO.P>107.</NO.P><TXT>Няма данни в преписката по делото, които да позволяват да се потвърди това обстоятелство. Раздел 5.20.6 от VLAREM II се основава на Декрета за екологичното разрешение, но предвидените в раздела условия за изграждането на вятърни генератори не съвпадат с условията съгласно основния акт. Както посочва Комисията в съдебното заседание, раздел 5.20.6 от VLAREM II представлява <HT TYPE="ITALIC">нов(а)</HT> план или програма за целите на Директивата за СЕО.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0108"><NO.P>108.</NO.P><TXT>По-горе посочих, че запитващата юрисдикция следва да изясни дали циркулярното писмо — предвид съдържанието му — прилага и допълва раздел 5.20.6 от VLAREM II като прикрита подзаконова разпоредба<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0056"><P>Не мога да се произнеса относно естеството и правните последици на циркулярните писма в белгийското право, като по този въпрос следва да се провери как се е произнесъл Conseil d’État (Държавен съвет).</P></NOTE>. При утвърдителен отговор то също би трябвало да се обхваща от Директивата за СЕО, тъй като на пръв поглед съдържа екологични стандарти за шума, които са по-малко строги от тези в раздел 5.20.6 от VLAREM II, позволявайки по този начин изграждането на вятърни генератори на места, където това не е разрешено съгласно последния.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="20"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0109"><NO.P>109.</NO.P><TXT>Циркулярното писмо, изглежда, предоставя на административните органи на Фландрия възможността по-лесно да допускат изключения от действащите разпоредби на VLAREM II във връзка с изграждането на вятърни генератори. Това обстоятелство би могло да потвърди, че съгласно практиката на Съда циркулярното писмо би могло да се обхваща от член 3, параграф 2, буква а) от Директивата за СЕО<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0057"><P>По отношение на периметър на градска комасация във връзка с центъра на Oрп-льо-Пети, населено място в община Орп-Жош (Белгия), който се отклонява от секторния план, общинския устройствен план и общинския градоустройствен правилник (представляващи сами по себе си планове и програми по смисъла на Директивата за СЕО), Съдът приема, че той трябва да получи същата правна квалификация и спрямо него трябва да се прилага същият правен режим, посочвайки, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0097" REF.END="QE0097"/>макар такъв акт да не съдържа и да не може да съдържа позитивноправни разпоредби, създадената от него възможност, позволяваща да се получат по-лесно дерогации от действащите градоустройствени разпоредби, променя правния ред и води до включване на разглеждания в главното производство ПГК [периметър на градска комасация] в приложното поле на член 2, буква a) и на член 3, параграф 2, буква a) от Директивата за СЕО<QUOT.END REF.START="QS0097" CODE="201C" ID="QE0097"/> (решение Thybaut и др., т. 57 и 58).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0110"><NO.P>110.</NO.P><TXT>В обобщение, подзаконова правна уредба като разглежданата понастоящем, чиито разпоредби уреждат рамката за издаване на разрешения за ветроенергийни паркове, що се отнася до засенчването, безопасността и шума, се обхваща от понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0098" REF.END="QE0098"/>планове и програми<QUOT.END REF.START="QS0098" CODE="201C" ID="QE0098"/> по член 2, буква а) от Директивата за СЕО и може да има съществени последици върху околната среда. Също така за нея се изисква извършването на СЕО в съответствие с член 3, параграф 2, буква а) от посочената директива.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Г.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Осми и девети преюдициален въпрос</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0111"><NO.P>111.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция иска да се изясни какво отражение би имало решението на Съда върху плановете и програмите (и върху индивидуалните решения, приети въз основа на тях), ако по отношение на раздел 5.20.6 от VLAREM II и на циркулярното писмо е трябвало да се извърши СЕО. По-конкретно тя иска да се установи дали би могло да се ограничи действието на евентуална отмяна, за да се запазят временно последиците на тези актове с цел да се защити околната среда и да се гарантират доставките на електроенергия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0112"><NO.P>112.</NO.P><TXT>Освен това запитващата юрисдикция поставя въпроса дали това ограничаване във времето би могло да се приложи не само във връзка с (преките) производства за отмяна на планове и програми, приети без да е извършена СЕО, но и във връзка с (непреките) производства, при които твърдяната нищожност на тези планове и програми е основанието — или едно от основанията — за обжалване на индивидуални решения за разрешаване на проекти в приложение на плановете и програмите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0113"><NO.P>113.</NO.P><TXT>Следва да се отбележи, че запитващата юрисдикция поставя последния въпрос, като същевременно посочва, че съгласно белгийското право не е компетентна да отмени раздел 5.20.6 от VLAREM II и циркулярното писмо<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0058"><P>Вж. бележка под линия 68 по-долу.</P></NOTE>. Тя трябва да се произнесе единствено по жалбата за отмяна на отделно решение за издаване на разрешение за изграждане на вятърни генератори<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0059"><P>Предоставено на Electrabel, за да изгради пет вятърни генератора в общините Алтер и Навеле.</P></NOTE>, но в това производство като възражение за незаконосъобразност е бил повдигнат въпросът за възможната нищожност на раздел 5.20.6 от VLAREM II и циркулярното писмо.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="21"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0114"><NO.P>114.</NO.P><TXT>Според Съда <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0099" REF.END="QE0099"/>при отсъствието в [Директивата за СЕО] на разпоредби относно последиците от нарушаването на предвидените в нея процедурни правила, държавите членки следва да предприемат в рамките на своята компетентност всички необходими общи или специални мерки, така че за всички <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0100" REF.END="QE0100"/>планове<QUOT.END REF.START="QS0100" CODE="201C" ID="QE0100"/> или <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0101" REF.END="QE0101"/>програми<QUOT.END REF.START="QS0101" CODE="201C" ID="QE0101"/>, които могат да имат <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0102" REF.END="QE0102"/>съществени последици върху околната среда<QUOT.END REF.START="QS0102" CODE="201C" ID="QE0102"/> по смисъла на Директива 2001/42, да се извършва — преди приемането им — екологична оценка в съответствие с предвидените в тази директива процедурни правила и критерии<QUOT.END REF.START="QS0099" CODE="201C" ID="QE0099"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0060"><P>Решения Inter-Environnement Wallonie, точка 42, Association France Nature Environnement, точка 29, Comune di Corridonia и др., точка 34, и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191112">12 ноември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Ирландия (вятърни генератори в Дерибрин)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑261/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:955">EU:C:2019:955</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0075">75</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0115"><NO.P>115.</NO.P><TXT>Съгласно постоянната практика на Съда държавите членки са длъжни да отстранят незаконосъобразните последици от всяко нарушение на правото на Съюза, като такова задължение носи в рамките на правомощията си всеки орган на съответната държава членка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0116"><NO.P>116.</NO.P><TXT>По-конкретно, що се отнася до задължението за отстраняване на пропуска да се извърши оценката, изисквана съгласно Директивата за СЕО, от тази съдебна практика следва, че:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>Спирането на действието или отмяната на акта, който страда от такъв порок, засяга и националните юрисдикции, които разглеждат жалба срещу вътрешноправен акт, приет в нарушение на Директивата за СЕО.</P></ITEM><ITEM><P>Процесуалните правила, приложими към производствата по посочените жалби, се определят във вътрешния правен ред на всяка държава членка, при условие тези правила да не са по-неблагоприятни от правилата, уреждащи аналогични вътрешноправни положения (принцип на равностойност), и да не правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правния ред на Съюза (принцип на ефективността).</P></ITEM><ITEM><P>Такива юрисдикции трябва въз основа на своето национално право да вземат мерки за спиране на действието или отмяна на плана или програмата, приет(а) при неспазване на задължението за изготвяне на СЕО, както предписва посочената директива<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0061"><P>Решения Inter-Environnement Wallonie, точки 43—46, Association France Nature Environnement, точки 30—32, Comune di Corridonia и др., точка 35, и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190729">29 юли 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Inter-Environnement Wallonie и Bond Beter Leefmilieu Vlaanderen</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑411/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:622">EU:C:2019:622</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0171">171</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0172">172</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0117"><NO.P>117.</NO.P><TXT>Съгласно това общо задължение националната юрисдикция би трябвало да спира действието, да отменя или да не прилага планове или програми, приети без извършването на СЕО в нарушение на Директивата за СЕО, за да приложи принципа на предимство на правото на Съюза. A fortiori, същото би трябвало да се случи и с разрешенията за осъществяване на проекти, които се основават на тези планове или програми.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0118"><NO.P>118.</NO.P><TXT>Съдът обаче е приел, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0103" REF.END="QE0103"/>може по изключение и поради императивни съображения за правна сигурност временно да [се] отлож[ат] последиците, изразяващи се в неприлагането на национално право, противоречащо на норма на правото на Съюза<QUOT.END REF.START="QS0103" CODE="201C" ID="QE0103"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0062"><P>Решения от <DATE ISO="20100908">8 септември 2010 г.</DATE>, Winner Wetten (C‑409/06, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0104" REF.END="QE0104"/>решение Winner Wetten<QUOT.END REF.START="QS0104" CODE="201C" ID="QE0104"/>, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:503">EU:C:2010:503</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0066">66</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0067">67</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и Association France Nature Environnement, т. 33.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0119"><NO.P>119.</NO.P><TXT>Съдът запазва това правомощие единствено за себе си, като посочва, че ако националните юрисдикции бяха оправомощени, дори и временно, да дадат предимство пред правото на Съюза на противоречащи му национални разпоредби, това би застрашило еднаквото прилагане на правото на Съюза.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="22"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0120"><NO.P>120.</NO.P><TXT>Съдът приема, че когато националното право допуска това, националната юрисдикция може по изключение и според конкретния случай да ограничи във времето някои от последиците на решение, с което се обявява за незаконосъобразна разпоредба от националното право, приета в разрез с изискванията на Директивата за СЕО.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0121"><NO.P>121.</NO.P><TXT>За да се използва тази възможност в случаи като настоящия, ограничаването трябва да се налага поради императивно съображение, свързано с опазването на околната среда, и предвид конкретните обстоятелства по висящото пред националната юрисдикция дело. Това изключително правомощие следва да се упражнява само когато са изпълнени всички условия по решение Inter-Environnement Wallonie<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0063"><P>Точки 59—63. В същия смисъл е и решение Association France Nature Environnement, точка 43.</P></NOTE>, които ще посоча по-долу<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0064"><P>В едно неотдавнашно изследване се анализират сходствата и разликите между установената с решение Winner Wetten практика, която предвижда централизирана процедура под контрола на Съда за отлагане на последиците, изразяващи се в неприлагането на принципа на предимство на правото на Съюза спрямо противоречащо му национално право, и практиката, установена с решение Association France Nature Environnement, която предвижда децентрализирана процедура за въпросното отлагане, осъществявана от националните съдилища при много строги условия. В това изследване се набляга на значението на тази съдебна практика с оглед на избягването на празноти в правото, до които би могло да доведе стриктното спазване на правилото за неприлагане на принципа на предимство на правото на Съюза (<HT TYPE="ITALIC">Dougan</HT>, M. Primacy and the remedy of disaplication. Common Market Law Review, 2019, n.<HT TYPE="SUP">o</HT> 4, 1490—1505).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0122"><NO.P>122.</NO.P><TXT>Във връзка с Директивата за ОВОС Съдът е приел също<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0065"><P>Решения Comune di Corridonia и др., точка 43, от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180228">28 февруари 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Comune di Castelbellino</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑117/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:129">EU:C:2018:129</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190729">29 юли 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Inter-Environnement Wallonie и Bond Beter Leefmilieu Vlaanderen</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑411/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:622">EU:C:2019:622</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0175">175</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> че когато е пропуснато да се направи изискваната от тази директива оценка на въздействието на даден проект върху околната среда, наистина държавите членки са длъжни да отстранят незаконосъобразните последици от този пропуск, но правото на Съюза допуска той да бъде отстранен с извършването на такава оценка, докато проектът е в процес на изпълнение или дори след като е изпълнен, стига да са изпълнени определени условия<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0066"><P>От една страна, националните норми, които позволяват да бъде отстранен пропускът, да не предоставят на заинтересованите лица повод да заобикалят нормите на правото на Съюза или да не ги прилагат, и от друга страна, извършената с цел отстраняване на пропуска оценка да не обхваща само бъдещото въздействие на този проект върху околната среда, а да отчита цялостното въздействие върху околната среда, настъпило от момента на реализирането на този проект.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0123"><NO.P>123.</NO.P><TXT>От тази съдебна практика следва, че Съдът допуска по изключение националните юрисдикции временно и при строго определени условия да отложат <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0105" REF.END="QE0105"/>последиците, изразяващи се в неприлагането на национално право<QUOT.END REF.START="QS0105" CODE="201C" ID="QE0105"/>, което противоречи на имащата предимство Директива за СЕО, за да се съобразят с императивно изискване от общ интерес, каквото е защитата на околната среда или доставянето на елекроенергия в определена държава.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0124"><NO.P>124.</NO.P><TXT>Досега тази възможност е била призната в случаи на жалби до национални съдилища за отмяната на планове и програми, включени в приложното поле на Директивата за СЕО и приети без извършването на СЕО<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0067"><P>Решения Inter-Environnement Wallonie и Association France Nature Environnement.</P></NOTE>. Запитващата юрисдикция иска да се установи дали същата възможност би могла да съществува и при жалбите срещу прилагащи въпросните планове и програми индивидуални решения, по силата на които се разрешава изграждането на вятърни генератори<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0068"><P>Както вече бе посочено, според запитващата юрисдикция във връзка с възражението за незаконосъобразност, направено в разглежданото от нея дело, белгийското право ѝ позволява само да отмени индивидуалните решения, но не и плановете и програмите.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0125"><NO.P>125.</NO.P><TXT>Страните, представили становища, изразяват противоположни виждания по този въпрос:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>Комисията смята, че възможността по изключение да се запазят последиците на плановете и програмите, които противоречат на Директивата за СЕО, е допустима единствено в рамките на пряко производство за отмяна на посочените планове и програми. Тя не вижда причини тази възможност да съществува и във връзка с индивидуалните решения за издаване на разрешение.</P></ITEM><?PAGE NO="23"?><ITEM><P>Белгийското правителство застъпва противоположната теза. Според него процесуалноправната уредба на възражението за незаконосъобразност (чрез което непряко се оспорва самият план или самата програма поради нарушение на Директивата за СЕО като средство за оспорване на валидността на разрешението за осъществяване на конкретен проект) говори в полза на прилагането на въпросната практика на Съда<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0069"><P>В това отношение то посочва, че при преките производства за отмяна на плановете и програмите жалбата трябва да бъде подадена в кратък срок, докато възражението за незаконосъобразност може да бъде направено без ограничения във времето. В последния случай въпросът за правната сигурност придобива по-голямо значение, тъй като плановете и програмите вече ще са приложени спрямо по-голям брой индивидуални решения.</P></NOTE>.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0126"><NO.P>126.</NO.P><TXT>По принцип доводите на белгийското правителство ми се струват по-убедителни. В крайна сметка с двата начина на обжалване (преки или непреки производства) се преследва една и съща цел, а именно премахването от правния ред на решения и разпоредби, които противоречат — за целите на настоящото производство — на правото на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0127"><NO.P>127.</NO.P><TXT>Едно от съображенията Съдът да развие практиката си относно временното запазване на последиците на национален акт, който е несъвместим с правото на Съюза, е грижата за правната сигурност. Несигурността (или празнота в правото), предизвикана от обявяването на този акт за невалиден, е по-голяма при уважаването с действие erga omnes на жалбите за отмяна (преки производства), но тя съществува и при непреките производства, когато бъдат уважени възражения за незаконосъобразност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0070"><P>В някои държави членки процесуалните им механизми допускат последиците от решение за отмяна, постановено по непряко производство, да важат и за други сходни случаи. Ако в белгийското право съществува някой от тези механизми, нищожността на разрешението би могла да се <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0106" REF.END="QE0106"/>пренесе<QUOT.END REF.START="QS0106" CODE="201C" ID="QE0106"/> върху други аналогични разрешения въз основа на невалидността на раздел 5.20.6 от VLAREM II и на циркулярното писмо, а това би било равностойно на неприлагане на последните с действие erga omnes, след като е признато, че не са в съответствие с Директивата за СЕО.</P></NOTE>. При множество такива възражения фактически може да настъпят същите последици като при пряката отмяна на съответната разпоредба<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0071"><P>Съгласно решение Winner Wetten, точка 65: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0107" REF.END="QE0107"/>При упражняването на тази компетентност Съдът може по-специално да приеме, че отмяната или установяването на невалидността на такъв акт не поражда последици до приемането на нов акт, с който се отстранява установената незаконосъобразност<QUOT.END REF.START="QS0107" CODE="201C" ID="QE0107"/>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0128"><NO.P>128.</NO.P><TXT>Затова паралелът, който Съдът взема предвид по дело Winner Wetten, обосновава възможността националният съд временно да отложи <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0108" REF.END="QE0108"/>последиците, изразяващи се в неприлагането на национално право<QUOT.END REF.START="QS0108" CODE="201C" ID="QE0108"/>, което противоречи на имащото предимство право на Съюза, също и по отношение на възражения за незаконосъобразност във връзка с индивидуални решения за прилагане на планове и програми, приети в нарушение на Директивата за СЕО<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0072"><P>Решение Winner Wetten, точки 67 и 68.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0129"><NO.P>129.</NO.P><TXT>Освен това не следва да се забравя, че задължението за извършване на СЕО е <HT TYPE="ITALIC">процесуално</HT> изискване, което трябва да се изпълни при приемането на определени планове и програми. Възможно е последните — дори да не изпълняват това изискване — да имат <HT TYPE="ITALIC">материално</HT> съдържание, което отразява високо равнище на защита на околната среда.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0130"><NO.P>130.</NO.P><TXT>Това обстоятелство (което отчасти обяснява посочената по-горе <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0109" REF.END="QE0109"/>толерантна<QUOT.END REF.START="QS0109" CODE="201C" ID="QE0109"/> практика на Съда) се отнася както до преките производства по жалби за отмяна на плана или програмата, приет(а) без извършване на задължителната СЕО, така и до непреките производства, при които нарушаването на правото на Съюза се изтъква посредством възражение за незаконосъобразност във връзка с индивидуалните решения за прилагане на плана или програмата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0131"><NO.P>131.</NO.P><TXT>Накрая, защитата на околната среда и гарантирането на доставките на електроенергия в дадена държава членка са императивни съображения от общ интерес, приети от Съда като обосновка за отлагането на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0110" REF.END="QE0110"/>последиците, изразяващи се в неприлагането на национално право<QUOT.END REF.START="QS0110" CODE="201C" ID="QE0110"/>, прието в нарушение на имащата предимство Директива за СЕО.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="24"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0132"><NO.P>132.</NO.P><TXT>В настоящото дело поне едно от тези императивни съображения (защитата на околната среда)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0073"><P>Въпреки че тази преценка следва да се извърши от запитващата юрисдикция, не изглежда, че преустановяването на дейността на петте вятърни генератора в Алтер и Навеле ще има съществени последици за доставките на електроенергия в Белгия, както посочва Комисията в съдебното заседание. Положението би било различно, ако поради подаването на множество жалби срещу аналогични разрешения отмяната засегне всички вятърни генератори във Фландрия.</P></NOTE> би могло да оправдае временното запазване на последиците от разрешенията за изграждане на петте вятърни генератора в общините Алтер и Навеле, а непряко — от правилата, следвани при тяхното издаване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0133"><NO.P>133.</NO.P><TXT>Това изключително правомощие, което Съдът може да признае на националната юрисдикция, би могло да се упражни само когато са изпълнени всички условия, произтичащи от решение Inter-Environnement Wallonie<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0074"><P>Точки 59—63. В същия смисъл е и решение Association France Nature Environnement, точка 43.</P></NOTE>, а именно:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>Оспорваната разпоредба от националното право трябва да бъде мярка за правилно транспониране на правото на Съюза в областта на опазването на околната среда.</P></ITEM><ITEM><P>Приемането и влизането в сила на новата разпоредба от националното право не биха могли да осигурят възможност да се избегнат неблагоприятните последици върху околната среда от отмяната на оспорваната разпоредба от националното право.</P></ITEM><ITEM><P>Отмяната на оспорваната национална разпоредба трябва да има за последица създаването на празнота в правото по отношение на транспонирането на правото на Съюза в областта на опазването на околната среда, което би се отразило още по-неблагоприятно на околната среда, в смисъл че тази отмяна би довела до намаляване на защитата и по този начин би била в противоречие със самата основна цел на правото на Съюза.</P></ITEM><ITEM><P>Запазването по изключение на последиците на оспорваната национална разпоредба трябва да се отнася само за периода от време, строго необходим за приемането на мерките, с които се отстранява установеното нарушение.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0134"><NO.P>134.</NO.P><TXT>Както става ясно от акта за преюдициално запитване и от представените становища, тези изисквания са изпълнени в настоящия случай:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>Раздел 5.20.6 от VLAREM II и циркулярното писмо представляват мярка за правилно транспониране на акт от правото на Съюза в областта на опазването на околната среда, какъвто акт е Директива 2009/28. Развитието на производството на електроенергия чрез ветроенергийни паркове е съществен елемент от стратегията на белгийската държава за постигане на по-голямо производство на енергия от възобновяеми източници за 2020 г.</P></ITEM><ITEM><P>Раздел 5.20.6 от VLAREM II и циркулярното писмо са релевантен елемент от белгийското законодателство относно изграждането на ветроенергийни паркове и по данни на запитващата юрисдикция, считано от <DATE ISO="20120331">31 март 2012 г.</DATE>, те до голяма степен служат като основание за предоставянето на индивидуални разрешения за изграждане на вятърни генератори.</P></ITEM><ITEM><P>С приемането и влизането в сила на нова разпоредба от националното право не биха могли да се избегнат неблагоприятните последици върху околната среда, произтичащи от отмяната на раздел 5.20.6 от VLAREM II и на циркулярното писмо. Посочената отмяна би позволила да се постави под въпрос законосъобразността на множество разрешения за изграждане на вятърни генератори в регион Фландрия, считано от <DATE ISO="20120331">31 март 2012 г.</DATE>, като вследствие на това би могло дори да се вземе и решение за спирането им.</P></ITEM><?PAGE NO="25"?><ITEM><P>Отмяната на раздел 5.20.6 от VLAREM II и на циркулярното писмо би имала за последица създаването на празнота в правото по отношение на транспонирането на правото на Съюза в областта на опазването на околната среда, което би се отразило още по-неблагоприятно на околната среда. По-конкретно, в регион Фландрия вече не би имало референтни норми за шума, засенчването и безопасността на вятърните генератори и така би възникнал риск последните да бъдат изграждани, като се вземат предвид по-ниски стандарти за защита на околната среда.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0135"><NO.P>135.</NO.P><TXT>В обобщение, изглежда по-логично Съдът да приеме, че ако вътрешното право предвижда това<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0075"><P>Съгласно точка 10.1 от акта за преюдициално запитване за целта са налице механизми — както нормативни, така и установени със съдебната практика.</P></NOTE>, националният съд може по изключение да запази последиците на раздел 5.20.6 от VLAREM II и на циркулярното писмо, както и на разрешенията за изграждане на вятърни генератори, издадени въз основа на тези разпоредби, за периода от време, строго необходим за приемането на мерките, с които се отстранява установеното нарушение, тоест за периода от време, необходим на компетентните регионални органи, за да извършат СЕО по отношение на тази подзаконова правна уредба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0136"><NO.P>136.</NO.P><TXT>Освен това, ако тази оценка се окаже благоприятна, фламандската правна уредба би могла да продължи да се прилага като план или програма, съответстващ(а) на Директивата за СЕО, щом бъде отстранен порокът, свързан с липсата на СЕО.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">IV.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0137"><NO.P>137.</NO.P><TXT>С оглед на изложеното по-горе предлагам на преюдициалните въпроси на Raad voor Vergunningsbetwistingen (Съвет по споровете във връзка с разрешенията, Белгия) да се отговори по следния начин:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0111" REF.END="QE0111"/>1)</NO.P><TXT>Национална подзаконова уредба, която съдържа конкретни разпоредби за засенчването, безопасността и шума на ветроенергийните паркове като референтна рамка за издаване на разрешения относно осъществяването и характеристиките на бъдещи проекти за изграждане на вятърни генератори на електроенергия, се обхваща от понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0112" REF.END="QE0112"/>планове и програми<QUOT.END REF.START="QS0112" CODE="201C" ID="QE0112"/> по член 2, буква а) от Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20010627">27 юни 2001 година</DATE> относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда и има съществени последици върху околната среда, така че за нея е необходимо предварително да се извърши стратегическа екологична оценка в съответствие с член 3, параграф 2, буква а) от посочената директива.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Националният съд може да ограничи действието във времето на решението си в главното производство, ако с това решение се уважава възражението за незаконосъобразност на разглежданата вътрешна правна уредба, така че временно да се запазят последиците на разрешенията за изграждане на вятърни генератори с цел да се защити околната среда и евентуално да се гарантират доставките на електроенергия. Тази възможност е обусловена от изпълнението на изискванията, предвидени в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120228">28 февруари 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Inter-Environnement Wallonie и Terre wallonne</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑41/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:103">EU:C:2012:103</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), отнасящи се — за целите на настоящото производство — до Директива 2009/28/ЕО на Eвропейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20090423">23 април 2009 година</DATE> за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО<QUOT.END REF.START="QS0111" CODE="201C" ID="QE0111"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>