ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
J. KOKOTT
представено на 25 април 2024 година ( 1 )
Дело C‑73/23
Chaudfontaine Loisirs SA
срещу
État belge, представлявана от Ministre des Finances,
при участието на
État belge, представлявана от Ministre de la Justice
(Преюдициално запитване, отправено от Tribunal de première instance de Liège (Първоинстанционен съд Лиеж, Белгия)
„Преюдициално запитване — Данъчно законодателство — Данък върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Член 135, параграф 1, буква и) — Освобождаване на форми на хазарт — Директен ефект на разпоредба за данъчно освобождаване — Разграничение между хазартни игри, организирани онлайн, и други хазартни игри — Разграничение между различни форми на онлайн хазартни игри (лотарии и други онлайн форми на хазарт) — Недопустимост на преюдициални въпроси — Запазване за определен срок на действието на национално право без предварително отправяне на преюдициално запитване“
I. Въведение
„В хазарта губим време и имущество — двете най-ценни неща в живота […]“. (Оуен Фелтъм, английски писател (1602—1668).
|
1. |
Въпреки че тези и други произтичащи от хазарта рискове са общоизвестни, член 135, параграф 1, буква и) от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (наричана по-нататък „Директивата за ДДС“) ( 2 ) от самото начало предвижда освобождаване от данъчно облагане на залагането, лотариите и другите форми на хазарт. На пръв поглед излиза, че с режима на ДДС Съюзът иска да облагодетелства хазарта. Данъчното му освобождаване обаче се прилага само „при условията и ограниченията, постановени от държавите членки“. |
|
2. |
От 1 юли 2016 г. Белгия решава да не освобождава от ДДС онлайн формите на хазарт, различни от лотариите. Другите форми на хазарт обаче остават освободени от ДДС. Операторите на онлайн хазартни игри в Белгия считат, че това избирателно освобождаване нарушава принципа на неутралност. По делото със сходна фактическа обстановка Casino de Spa и др. (C‑741/22) ( 3 ) те освен това твърдят, че посоченото освобождаване на другите оператори на хазартни игри представлява неправомерна помощ. Следователно в настоящия случай освобождаването от ДДС на онлайн хазартните игри би трябвало да се извежда пряко от правото на Съюза. Това може да е така само ако в това отношение Директивата за ДДС е пряко приложима, т.е. ако това освобождаване произтича от самата директива. |
|
3. |
Макар че в миналото Съдът неведнъж е разглеждал диференцираното облагане с ДДС на различни видове хазартни игри ( 4 ), по-новата му практика дава повод за размисъл дали член 135, параграф 1, буква и) от Директивата за ДДС е пряко приложим при обстоятелства като посочените (избирателно освобождаване на някои видове хазартни игри). Същевременно на Съда се предоставя възможността да изясни дали и до каква степен принципът на неутралност изключва избирателно освобождаване на някои видове хазартни игри. |
II. Правна уредба
А. Правото на Съюза
|
4. |
Член 135, параграф 1, буква и) от Директивата за ДДС урежда освобождаването от данъчно облагане на хазарта и гласи: „1. Държавите членки освобождават следните сделки:
|
Б. Белгийското право
|
5. |
Първоначално в Белгия от ДДС са освободени и сделките във връзка с онлайн хазартните игри или онлайн игрите с паричен залог, които не са лотарии. Членове 29—34 от Закона от 1 юли 2016 г. отменят посоченото освобождаване. В резултат на това тези сделки стават облагаеми, докато „класическите“ хазартни игри и всички лотарии (тоест както онлайн, така и всички останали) продължават да са освободени от данъка. |
|
6. |
Считано от 21 май 2018 г., Cour constitutionnelle (Конституционен съд, Белгия) отменя посочените разпоредби на Закона от 1 юли 2016 г. на основание, че нарушават вътрешноправните правила за компетентност. Той обаче приема, че вече събраният за периода 1 юли 2016 г.—21 май 2018 г. данък трябва да се счита за дължимо платен с оглед на бюджетните и административните затруднения, които би причинило възстановяването му. |
III. Фактите и производството по преюдициално запитване
|
7. |
Chaudfontaine Loisirs SA (наричано по-нататък „жалбоподателят“) управлява онлайн казино. Той иска да му бъде възстановена сумата от 640478, 825 евро, която е внесъл като ДДС, след като е извършил съответните приспадания, за сделки, свързани с онлайн хазартни игри, за периода от 1 юли 2016 г. до 22 май 2018 г. |
|
8. |
С решение от 1 декември 2020 г. администрацията отхвърля този иск за възстановяване, по съображение че не са изпълнени условията за предявяването му. Вследствие на това жалбоподателят сезира запитващата юрисдикция. |
|
9. |
Жалбоподателят твърди, че спорният ДДС е начислен в нарушение на принципа на данъчна неутралност, залегнал в Директивата за ДДС. По-нататък той възразява срещу запазването за определен период на последиците от отменения закон. Белгийската държава ответник от своя страна припомня дискреционната власт на държавите членки да освобождават от ДДС някои категории игри и да облагат с него други. Освен това отменените от Cour constitutionnelle разпоредби, чието действие е било частично запазено, не представлявали несъответстващо транспониране на Директивата за ДДС. |
|
10. |
Компетентният да разгледа жалбата Tribunal de première instance de Liège (Първоинстанционен съд Лиеж, Белгия) спира производството и на основание член 267 ДФЕС отправя до Съда следните пет преюдициални въпроса:
|
|
11. |
В производството пред Съда писмени становища представят жалбоподателят, правителствата на Кралство Белгия, Португалия и Чехия, както и Европейската комисия. Съгласно член 76, параграф 2 от Процедурния правилник Съдът решава да не провежда съдебно заседание. |
IV. Правен анализ
|
12. |
Петте преюдициални въпроса могат да се разделят основно на две групи. |
|
13. |
Тъй като жалбоподателят в главното производство оспорва облагането с ДДС съгласно националното право на предоставяните от него услуги, първият, вторият и петият въпрос се отнасят до това дали услугите на жалбоподателя са освободени от ДДС на основание член 135, параграф 1, буква и) от Директивата за ДДС и дали следователно събраният в нарушение на правото на Съюза данък трябва да бъде възстановен на жалбоподателя въпреки запазеното действие на противоречащо на правото на Съюза национално право. Това предполага Директивата за ДДС да предоставя пряко основание за освобождаване от данъчно облагане на онлайн хазартни игри, на което жалбоподателят да може да се позове (вж. раздел Б). |
|
14. |
Третият и четвъртият въпрос съответно се отнасят до това дали белгийският Cour constitutionnelle е можел да разпореди запазване на действието на националното право, без предварително да отправи преюдициално запитване, поради което данъкът все пак е възникнал съгласно националното право. Това вече поставя под съмнение допустимостта на тези два преюдициални въпроса (вж. раздел А). |
А. По допустимостта на третия и четвъртия преюдициален въпрос
|
15. |
Третият и четвъртият въпрос са допустими в рамките на преюдициално запитване само ако отговорът им е необходим и релевантен за постановяването на решението в главното производство. |
|
16. |
По принцип само националният съд, който е сезиран със спора, може да прецени както необходимостта от преюдициално решение, за да се произнесе, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда. Въпросите относно правото на Съюза се ползват с презумпция за релевантност ( 5 ). Следователно Съдът може да откаже да отговори само ако е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или още когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси ( 6 ). |
|
17. |
Дори да се приложи посочената презумпция, третият и четвъртият въпрос в случая са недопустими. Главното производство се отнася до възстановяването на данък, който вероятно е събран в нарушение на правото на Съюза (по-точно на директива). Въпреки че по вътрешноправни причини националният закон е трябвало да бъде отменен, компетентният за това съд е установил, че неговото действие — отново по вътрешноправни причини — е запазено за определен период от време (съгласно разпореждане за запазване на действието за ограничен срок). |
|
18. |
Следователно националното право налага данъчно облагане, което вероятно противоречи на Директивата за ДДС. Ето защо единствено от тълкуването на Директивата за ДДС (и следователно от отговора на първия, втория и петия въпрос) зависи дали жалбоподателят продължава да дължи плащането на вече събрания за периода 1 юли 2016 г.—21 май 2018 г. ДДС. В това отношение е без значение дали белгийският Cour constitutionnelle е можел или дори е бил длъжен да сезира Съда, преди да разпореди запазване на действието на отменения закон. |
|
19. |
Освен това не е ясно защо нарушение на член 267 ДФЕС, допуснато от една юрисдикция, а именно от Cour constitutionnelle, би трябвало да има последици за решението на друга юрисдикция, която е отправила до Съда преюдициално запитване с въпросите от правото на Съюза, които са от значение за нейното решение. Следователно оплакването, че белгийският Cour constitutionnelle не е отправил преюдициално запитване, и поисканото поради това тълкуване на член 267 ДФЕС нямат връзка със спора в главното производство. Ето защо третият и четвъртият въпрос са недопустими. |
|
20. |
И накрая, запитващата юрисдикция не е предоставила на Съда информация за това какви въпроси в действителност може и има правомощие да разглежда белгийският Cour constitutionnelle. Едва ли изобщо би било възможно той да отправи преюдициално запитване, ако националната му компетентност например е ограничена до проверката дали се спазват вътрешноправните правила за компетентност. Ето защо Съдът не разполага с необходимата информация, за да може да провери дали е нарушен член 267 ДФЕС. Това също е причина третият и четвъртият въпрос да са недопустими. Следователно трябва да се отговори само на първия, втория и петия въпрос. |
Б. По освобождаването от данъчно облагане на онлайн хазартни игри на основание Директивата за ДДС (първи, втори и пети въпрос)
|
21. |
В главното производство жалбоподателят оспорва данъчното облагане съгласно националното право (със запазено действие) на предоставяните от него услуги за онлайн хазартни игри. Изглежда, че това облагане е безспорно и че не подлежи на тълкуване дали е в съответствие с правото на Съюза. Ето защо тълкуването на член 135, параграф 1, буква и) от Директивата за ДДС е от значение за разрешаването на спора само ако този член е пряко приложим (вж. т. 1). По същество жалбоподателят счита, че неговите услуги трябва да се третират точно по същия начин, както и другите освободени от данъчно облагане услуги за онлайн хазартни игри. Това следвало и от принципа на неутралност на ДДС (вж. т. 2.). |
1. Пряко приложима ли е разпоредбата за данъчно освобождаване?
|
22. |
Съгласно постоянната съдебна практика във всички случаи, когато от гледна точка на съдържанието си разпоредбите на една директива са безусловни и достатъчно точни, частноправните субекти могат в спор пред националните съдилища да ги противопоставят на държавата членка, ако тя не е транспонирала в срок директивата в националното право или ако я е транспонирала неправилно ( 7 ). |
|
23. |
Дадена разпоредба на правото на Съюза е безусловна, когато създава задължение, което не е съпроводено от никакво условие, и не зависи в изпълнението или действието си от приемането на никакъв акт, било на институциите на Съюза, било на държавите членки ( 8 ). Обратно, дадена разпоредба е условна, когато предполага прилагането на национални разпоредби, определящи конкретния обхват на елементите на нарушение на правото на Съюза ( 9 ). Тя е достатъчно точна, когато предвиденото в нея задължение е формулирано по недвусмислен начин ( 10 ). |
|
24. |
Посочената постоянна съдебна практика показва, че разпоредбата на член 135, параграф 1, буква и) от Директивата за ДДС не е нито безусловна, нито достатъчно точна. Тя предвижда, че хазартните игри се освобождават от ДДС „при условията и ограниченията, постановени от държавите членки“. От това не става ясно точно кои хазартни игри трябва да бъдат освободени, поради което начинът, по който се налага задължението на държавите членки, не е недвусмислен. Напротив, от текста следва, че от данъчно облагане могат да бъдат освободени само някои определени форми на хазарт. |
|
25. |
Това задължение не е и безусловно, тъй като съгласно ясния текст на член 135, параграф 1, буква и) от Директивата за ДДС подлежи на „условията и ограниченията, постановени от държавите членки“. Следователно изпълнението или действието на освобождаване на различни форми на хазарт зависи от приемането на акт от страна на държавите членки. |
|
26. |
Вероятно поради тази причина през 2010 г. Съдът ( 11 ) изрично постановява, че „[ч]лен 135, параграф 1, буква и) от [Директивата за ДДС] трябва да се тълкува в смисъл, че упражняването на предоставената на държавите членки и предвидена в посочената разпоредба възможност да определят условията и ограниченията за освобождаване от данъка върху добавената стойност им позволява да освобождават от този данък само някои форми на хазарт“. По-късно Съдът потвърждава това тълкуване още два пъти ( 12 ). |
|
27. |
Ако обаче съгласно тълкуването на Съда член 135, параграф 1, буква и) от Директивата за ДДС позволява на държавите членки да освобождават само някои форми на хазарт, то в случая важи същото, което Съдът е постановил по отношение на други разпоредби за освобождаване от данъчно облагане. Когато предвиждат, че държавите членки са длъжни да освободят от данъчно облагане само някои услуги (както в член 132, параграф 1, букви н) и м) от Директивата за ДДС), съответните разпоредби не са пряко приложими ( 13 ). |
|
28. |
Изразът „някои форми на хазарт“ в решението на Съда ( 14 ) показва, че тази разпоредба не въвежда задължение за държавите членки да освобождават общо всички услуги, които представляват хазартни игри ( 15 ). Тълкуване на член 135, параграф 1, буква и) от Директивата за ДДС, съгласно което независимо от думата „някои“ държавите членки са длъжни да освобождават „всички“ видове хазарт, би могло да разшири материалния обхват на въпросното освобождаване. Това би било в противоречие и с практиката на Съда, съгласно която случаите на освобождаване от данъчно облагане, посочени в Директивата за ДДС, трябва да се тълкуват стриктно ( 16 ). |
|
29. |
Самият факт, че член 135, параграф 1, буква и) от Директивата за ДДС позволява на държавите членки да освобождават само „някои“ ( 17 ) видове хазарт, е довод против пряката приложимост на този член ( 18 ). |
|
30. |
Подходът в единственото (по-ранно) решение, в което Съдът приема, че действащата преди разпоредба на член 13, Б, буква е) от Шеста директива 77/388 има директен ефект и че поради това не следва да се прилага несъвместима с тази разпоредба национална правна уредба ( 19 ), е променен според мен както в по-късната практика, отнасяща се до директния ефект на освобождаванията от ДДС ( 20 ) и до правото на избор по правото в областта на ДДС ( 21 ), така и в решението на Съда от 2010 г. ( 22 ) |
|
31. |
Това важи и за доводите по същество. Всъщност данъчното освобождаване на хазарта по член 135, параграф 1, буква и) от Директивата за ДДС не е свързано с особена преценка с оглед на правото на Съюза. Според Съда този случай на данъчно освобождаване е продиктуван единствено от практически съображения, тъй като ДДС не е лесно приложим за свързаните с хазартни игри сделки. При посочения случай, за разлика от някои услуги от общ интерес в социалния сектор, не е налице желание на тези дейности да се предостави по-благоприятно третиране в областта на ДДС ( 23 ). По-вероятно е това освобождаване да отразява компромис, постигнат от тогавашните шест държави членки, някои от които по това време вече са имали специални закони за хазарта и следователно са облагали някои видове хазарт. Освобождаването в съответствие с условията и ограниченията, наложени от държавите членки, им е позволило да запазят своите закони за хазарта и да избегнат двойното облагане с ДДС. |
|
32. |
Във всеки случай няма никакво основание освобождаване, което се предоставя при условията и ограниченията, постановени от отделните държави членки, да има директен ефект по чисто технически причини (поради трудно събиране, респ. избягване на двойното данъчно облагане). Следователно не се налага въз основа на изключително широко тълкуване да се приеме, че разглежданата разпоредба за освобождаване от данъчно облагане има директен ефект. Тя следователно не е пряко приложима. |
|
33. |
Ако в разглеждания случай жалбоподателят по никакъв начин не би могъл да се ползва от освобождаването от данъчно облагане по член 135, параграф 1, буква и) от Директивата за ДДС, не е необходимо и да се отговаря на първия, втория и петия въпрос. В такъв случай, ако счете, че данъчното облагане на жалбоподателя (и на други оператори на онлайн хазартни игри) нарушава Директивата за ДДС, Комисията ще трябва да започне производство срещу Белгия за установяване на неизпълнение на задължения. Становището на Комисията обаче не дава основание за подобни опасения. |
2. Нарушен ли е принципът на неутралност?
|
34. |
В разглеждания случай жалбоподателят не може да разчита и на принципа на данъчна неутралност. Вярно е, че държавата членка трябва да спазва принципа на данъчна неутралност и когато упражнява правото си на избор, респ. преценка ( 24 ). Това обаче, от една страна, не може да води до пряко прилагане на недостатъчно точна или условно формулирана разпоредба от директива. От друга страна, този принцип не допуска „само“ различното третиране за целите на ДДС на подобни стоки или услуги, които следователно са в конкуренция помежду си ( 25 ). |
|
35. |
Стоките или съответно услугите са подобни, когато имат аналогични характеристики и задоволяват едни и същи нужди на потребителя, съгласно критерий за сходство при използването. Освен това съществуващите различия не трябва да влияят съществено върху решението на средния потребител да избере едната или другата стока или съответно услуга ( 26 ), поради което от негова гледна точка тези сделки трябва да са взаимозаменяеми ( 27 ). По своето естество преценката доколко стоките или услугите са подобни от гледна точка на крайния потребител е до известна степен свободна. |
|
36. |
Според Съда в контекста на приемането на данъчни мерки е възможно да се наложи законодателят на Съюза да направи политически, икономически и социален избор и да степенува противоречиви интереси или да извърши сложни преценки. Ето защо следва да му се признае широко право на преценка, така че съдебният контрол да се свежда до проверка за наличие на явна грешка ( 28 ). По-специално Съдът не може да замени преценката на законодателя на Съюза със собствената си преценка ( 29 ). |
|
37. |
С оглед на най-новата практика на Съда същото важи и за контрола върху правото на преценка на националните законодатели. Така например Съдът все по-често подчертава, че Съюзът е съставен от държави, които зачитат и споделят ценностите, посочени в член 2 ДЕС ( 30 ). Сред тези ценности, на които се основава Европейският съюз, е и принципът на демокрацията. Съгласно този принцип за упражняването на свободата на преценка е отговорен преди всичко демократично легитимираният законодател. |
|
38. |
Ето защо, когато правото на Съюза предоставя такава свобода на преценка на държава членка, отговорността се носи главно от избраният парламент на тази държава членка. Следователно другите институции сами по себе си имат ограничена роля при контрола на тази предоставена на парламента свобода на преценка. Тяхното собственото разбиране за степента на сходство на стоките или услугите не може да замени това на демократично легитимирания за целта орган. Това се отнася както за националните съдилища, така и за съдилищата на Съюза. |
|
39. |
Съответно в това отношение Съдът по правило може да установи нарушение на принципа на неутралност от страна на демократично легитимиран законодател само ако законодателят явно е надхвърлил свободата си на преценка. Такъв обаче е случаят само ако от гледна точка на средния потребител услугите или доставките, които се третират по различен начин за целите на данъчното облагане, са почти идентични и поради това — както твърди и Комисията — лесно взаимнозаменяеми ( 31 ). Само в този случай би било налице нарушение на конкуренцията между доставчиците на такива услуги или стоки, което вече няма как да е съвместимо с принципа на неутралност. |
|
40. |
Поради тази причина Съдът досега по принцип се въздържа да приеме, че е налице нарушение на принципа на неутралност, когато държавите членки прилагат намалена ставка или освобождават от ДДС например само пресни сладкарски изделия (но не и такива с над определен срок на минимална трайност ( 32 )), само лица, извършващи дейност на преместваеми увеселителни обекти (но не и на постоянни увеселителни обекти ( 33 )), не всички лекарствени продукти (а само някои, включително в зависимост от конкретната им употреба ( 34 )), само превоза с такси (но не и превоза с автомобил под наем с водач ( 35 )) или само книгите хартиено издание (но не и книгите на друг физически носител ( 36 )). |
|
41. |
С оглед на това ограничено правомощие за контрол на Съда в случая законодателят очевидно не надхвърля свободата си на преценка. Различно облаганите услуги (онлайн формите на хазарт, които не са лотарии, от една страна, и другите форми на хазарт, включително онлайн лотариите, от друга страна) се различават — противно на становището на жалбоподателя — от гледна точка на средния потребител в няколко аспекта. |
|
42. |
Разликите между онлайн формите на хазарт и другите форми на хазарт се отнасят най-напред до мястото (дали могат да се играят по всяко време и навсякъде или само на определено място), необходимите усилия за започване на играта (дали без усилия по всяко време и навсякъде чрез смартфон или след физическо придвижване до определено място), липсата на „социален контрол“ върху възможен по всяко време в домашна среда достъп, потенциала за пристрастяване или опасността от наличен по всяко време и лесен достъп, а и до начина на игра (дали чрез кликване или с физически действия на игрално устройство с или без съдействието на друг човек (напр. крупие) на място. Физическото посещение на място за хазартни игри, които не се играят онлайн, може да се опише по-скоро като „преживяване“, а „посещението“ на уебсайт („онлайн казино“) — по-скоро като „игра по интернет“. |
|
43. |
Ето защо вземането предвид само на съдържанието на услугата (в случая задоволяване на потребност от хазарт) не внася допълнителна яснота. Към възприятието на средния потребител трябва да се добавят и външни фактически и правни условия ( 37 ). Такива са и основните цели, които парламентът като законодателен орган евентуално е преследвал, като е въвел разграничението. Принципът на неутралност на ДДС не забранява разграничаване по обективни причини. |
|
44. |
Обстоятелството, че от гледна точка на законодателя на Съюза средата, в която се предоставя услугата (онлайн или чрез физическо посещение на определено място), е важен критерий за разграничаване, следва от разпоредбите на Директивата за ДДС, в някои от които също се прави разграничаване на услуги според начина им на предоставяне по електронен път (вж. например мястото на данъчно облагане (специалния режим по член 58 от Директивата за ДДС) или данъчната ставка (член 98, параграф 3 от Директивата за ДДС изключва някои намалени данъчни ставки за услуги, предоставяни по електронен път). Цялото това разграничаване би било излишно, ако извършваните по електронен път и чрез физическо посещение на определено място сделки бяха лесно взаимозаменяеми. |
|
45. |
Следователно не е достатъчно различните видове хазартни игри да задоволяват сходна потребност (или зависимост) от хазарт, за да се приеме, че е нарушен принципът на неутралност. Освен това не е достатъчно някой от потребителите да замени един вид хазарт с друг, за да е възможно да не се изключи известна степен на конкуренция между различните доставчици. От решаващо значение е дали според законодателя двете услуги са (очевидно) взаимозаменяеми от гледна точка на средния потребител |
|
46. |
Следователно различните обстоятелства при използването на услугите и свързаните с тях различни рискове от хазарта могат — както единодушно твърдят Комисията, Чехия, Португалия и Белгия — да обусловят и различно третиране за данъчни цели на хазартните игри, организирани онлайн, и другите хазартни игри. |
|
47. |
Разграничаването в Белгия между онлайн лотариите и другите онлайн хазартни игри също не може да бъде оспорвано. Лотариите са особен вид хазарт, който обикновено се организира по определен план на игра, като срещу фиксиран залог се получава шансът да се спечелят определени парични или предметни награди. Резултатът от лотарията се определя от случайността и обикновено се обявява публично. Действието при този вид хазарт — както правилно подчертава Комисията — се ограничава до закупуването на лотариен билет и се различава от другите онлайн хазартни игри, доколкото те се играят многократно от играча, който веднага научава дали печели (или по-скоро губи) и съответно реагира спонтанно. В този случай, както твърди Белгия, липсва игровият елемент. Разлики има и в минималните и максималните залози и печалби и шансовете за печалба ( 38 ). |
|
48. |
Освен това в историята на лотариите и някои (вече отменени) данъчни закони на държавите членки по традиция се прави разделение между лотариите и другите видове хазарт ( 39 ). Това показва, че за средния потребител лотарията вероятно винаги е била нещо различно от хазарта в казино или на игрален автомат. Ето защо едва ли може да се твърди, че от гледна точка на средния потребител онлайн лотариите и другите онлайн хазартни игри са взаимозаменяеми. И в това отношение принципът на неутралност не е нарушен. |
3. Междинно заключение
|
49. |
Член 135, параграф 1 от Директивата за ДДС не е пряко приложим. Дори и да се приеме, че член 135, параграф 1, буква и) от Директивата за ДДС е пряко приложим, разграничаването в Белгия между електронни и неелектронни форми на хазарт не би трябвало да нарушава принципа на неутралност на ДДС. Същото важи и за разграничаването между електронните форми на хазарт и електронните лотарии. Това е и причината при липса на нарушение на правото на Съюза да не се изисква на жалбоподателя да бъде възстановен дължимият съгласно националното право ДДС. |
V. Заключение
|
50. |
Ето защо предлагам на Съда да отговори на преюдициалните въпроси, поставени от Tribunal de première instance de Liège (Първоинстанционен съд Лиеж, Белгия), по следния начин:
|
( 1 ) Език на оригиналния текст: немски.
( 2 ) Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година (ОВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7) в редакцията, приложима към фактите и обстоятелствата по спора (2016—2018).
( 3 ) Вж. мое заключение от същата дата като настоящото.
( 4 ) Вж. например решения от 24 октомври 2013 г., Metropol Spielstätten (C‑440/12, EU:C:2013:687), от 14 юли 2011 г., Henfling, Davin, Tanghe (C‑464/10, EU:C:2011:489), от 10 ноември 2011 г., Rank Group (C‑259/10 и C‑260/10, EU:C:2011:719), от 10 юни 2010 г., Leo-Libera (C‑58/09, EU:C:2010:333), от 13 юли 2006 г., United Utilities (C‑89/05, EU:C:2006:469), от 17 февруари 2005 г., Linneweber и Akritidis (C‑453/02 и C‑462/02, EU:C:2005:92), и от 11 юни 1998 г., Fischer (C‑283/95, EU:C:1998:276).
( 5 ) Вж. решения от 6 октомври 2021 г., Sumal (C‑882/19, EU:C:2021:800, т. 27 и 28), и от 9 юли 2020 г., Santen (C‑673/18, EU:C:2020:531, т. 26 и 27 и цитираната съдебна практика).
( 6 ) Вж. решения от 6 октомври 2021 г., Sumal (C‑882/19, EU:C:2021:800, т. 28), и от 9 юли 2020 г., Santen (C‑673/18, EU:C:2020:531, т. 27 и цитираната съдебна практика).
( 7 ) Решения от 10 декември 2020 г., Golfclub Schloss Igling (C‑488/18, EU:C:2020:1013, т. 26), и от 15 февруари 2017 г., British Film Institute (C‑592/15, EU:C:2017:117, т. 13 и цитираната съдебна практика).
( 8 ) Решения от 10 декември 2020 г., Golfclub Schloss Igling (C‑488/18, EU:C:2020:1013, т. 27), и от 16 юли 2015 г., Larentia + Minerva и Marenave Schiffahrt (C‑108/14 и C‑109/14, EU:C:2015:496, т. 49 и цитираната съдебна практика).
( 9 ) Така изрично в решение от 16 юли 2015 г., Larentia + Minerva und Marenave Schiffahrt, C‑108/14 и C‑109/14, EU:C:2015:496, т. 50).
( 10 ) Решения от 10 декември 2020 г., Golfclub Schloss Igling (C‑488/18, EU:C:2020:1013, т. 28), и от 1 юли 2010 г., Gassmayr (C‑194/08, EU:C:2010:386, т. 45 и цитираната съдебна практика).
( 11 ) Решение от 10 юни 2010 г., Leo-Libera (C‑58/09, EU:C:2010:333, диспозитив).
( 12 ) Решение от 24 октомври 2013 г., Metropol Spielstätten (C‑440/12, EU:C:2013:687, т. 29); в същия смисъл и решение от 10 ноември 2011 г., Rank Group (C‑259/10 и C‑260/10, EU:C:2011:719, т. 53).
( 13 ) Решения от 10 декември 2020 г., Golfclub Schloss Igling (C‑488/18, EU:C:2020:1013), и от 15 февруари 2017 г., British Film Institute, C‑592/15, EU:C:2017:117).
( 14 ) Решение от 10 юни 2010 г., Leo-Libera (C‑58/09, EU:C:2010:333, диспозитив).
( 15 ) В този смисъл решения от 10 декември 2020 г., Golfclub Schloss Igling (C‑488/18, EU:C:2020:1013, т. 30).
( 16 ) Вж. в този смисъл решения от 10 декември 2020 г., Golfclub Schloss Igling (C‑488/18, EU:C:2020:1013, т. 34), от 15 февруари 2017 г., British Film Institute (C‑592/15, EU:C:2017:117, т. 17 и цитираната съдебна практика), и от 21 март 2013 г., PFC Clinic (C‑91/12, EU:C:2013:198, т. 23).
( 17 ) Решение от 10 юни 2010 г., Leo-Libera (C‑58/09, EU:C:2010:333, диспозитив).
( 18 ) Вж. в този смисъл решения от 10 декември 2020 г., Golfclub Schloss Igling (C‑488/18, EU:C:2020:1013, т. 36), и от 15 февруари 2017 г., British Film Institute (C‑592/15, EU:C:2017:117, т. 14, 16, 23 и 24).
( 19 ) Решение от 17 февруари 2005 г., Linneweber и Akritidis (C‑453/02 и C‑462/02, EU:C:2005:92, т. 2 от диспозитива). Към подобен извод сочи, макар и не в диспозитива, решение от 10 ноември 2011 г., Rank Group (C‑259/10 и C‑260/10, EU:C:2011:719, т. 68 и 69), като в него не става дума толкова за позоваването от страна на данъчнозадълженото лице на правна уредба от директива, колкото за непозоваването от страна на държавата членка на нейното отличаващо се в това отношение национално право. Спорно е обаче дали това непозоваване действително е въпрос на прилагането на правото на Съюза с предимство и дали то е част от практиката на Съда относно директния ефект, който имат (по изключение) директивите в полза на частноправните субекти.
( 20 ) Решения от 10 декември 2020 г., Golfclub Schloss Igling (C‑488/18, EU:C:2020:1013, т. 1 от диспозитива), и от 15 февруари 2017 г., British Film Institute,C‑592/15, EU:C:2017:117, диспозитив).
( 21 ) По предвиденото в член 11 от Директивата за ДДС право на държавите членки да изберат да разглеждат няколко лица като едно данъчнозадължено лице вж. решение от 16 юли 2015 г., Larentia + Minerva и Marenave Schiffahrt (C‑108/14 и C‑109/14, EU:C:2015:496, т. 3 от диспозитива).
( 22 ) Решение от 10 юни 2010 г., Leo-Libera (C‑58/09, EU:C:2010:333, диспозитив), потвърдено с решения от 24 октомври 2013 г., Metropol Spielstätten (C‑440/12, EU:C:2013:687, т. 29), и от 10 ноември 2011 г., Rank Group (C‑259/10 и C‑260/10, EU:C:2011:719, т. 53).
( 23 ) Решения от 10 ноември 2011 г., Rank Group (C‑259/10 и C‑260/10, EU:C:2011:719, т. 39), от 14 юли 2011 г., Henfling, Davin, Tanghe (C‑464/10, EU:C:2011:489, т. 29), от 10 юни 2010 г., Leo-Libera (C‑58/09, EU:C:2010:333, т. 24), и от 13 юли 2006 г., United Utilities (C‑89/05, EU:C:2006:469, т. 23).
( 24 ) Решения от 9 септември 2021 г., Phantasialand (C‑406/20, EU:C:2021:720, т. 36), от 27 юни 2019 г., Belgisch Syndicaat van Chiropraxie и др. (C‑597/17, EU:C:2019:544, т. 46), и от 9 март 2017 г., Oxycure Belgium (C‑573/15, EU:C:2017:189, т. 28).
( 25 ) Решения от 19 декември 2019 г., Segler-Vereinigung Cuxhaven (C‑715/18, EU:C:2019:1138, т. 36), от 27 юни 2019 г., Belgisch Syndicaat van Chiropraxie и др. (C‑597/17, EU:C:2019:544, т. 47), от 9 март 2017 г., Oxycure Belgium (C‑573/15, EU:C:2017:189, т. 30), от 10 ноември 2011 г., Rank Group (C‑259/10 и C‑260/10, EU:C:2011:719, т. 32), и от 6 май 2010 г., Комисия/Франция (C‑94/09, EU:C:2010:253, т. 40).
( 26 ) Решения от 3 февруари 2022 г., Finanzamt A (C‑515/20, EU:C:2022:73, т. 44), от 9 септември 2021 г., Phantasialand (C‑406/20, EU:C:2021:720, т. 38), от 27 юни 2019 г., Belgisch Syndicaat van Chiropraxie и др. (C‑597/17, EU:C:2019:544, т. 48), от 9 ноември 2017 г., AZ (C‑499/16, EU:C:2017:846, т. 31), и от 27 февруари 2014 г., Pro Med Logistik и Pongratz (C‑454/12 и C‑455/12, EU:C:2014:111, т. 54).
( 27 ) Така изрично в решение от 9 септември 2021 г., Phantasialand (C‑406/20, EU:C:2021:720, т. 39). В решение от 9 ноември 2017 г., AZ (C‑499/16, EU:C:2017:846, т. 33), се използва именно „взаимозаменяеми“.
( 28 ) Решение от 7 март 2017 г., RPO (C‑390/15, EU:C:2017:174, т. 54). Вж. в този смисъл и решения от 10 декември 2002 г., British American Tobacco (Investments) и Imperial Tobacco (C‑491/01, EU:C:2002:741, т. 123), и от 17 октомври 2013 г., Billerud Karlsborg и Billerud Skärblacka (C‑203/12, EU:C:2013:664, т. 35).
( 29 ) Така изрично и в решение от 17 октомври 2013 г., Billerud Karlsborg и Billerud Skärblacka (C‑203/12, EU:C:2013:664, т. 35).
( 30 ) Решения от 24 юни 2019 г., Комисия/Полша (Независимост на Върховния съд) (C‑619/18, EU:C:2019:531, т. 42 и 43), от 10 декември 2018 г., Wightman и др. (C‑621/18, EU:C:2018:999, т. 63), и от 25 юли 2018 г., Minister for Justice and Equality (Недостатъци на съдебна система) (C‑216/18 PPU, EU:C:2018:586, т. 35). По вземането предвид на принципа на демокрация при тълкуването на директиви вж. и решение от 9 март 2010 г., Комисия/Германия (C‑518/07, EU:C:2010:125, т. 41).
( 31 ) Решение от 9 септември 2021 г., Phantasialand (C‑406/20, EU:C:2021:720, т. 39: „С други думи, следва да се провери дали от гледна точка на средния потребител разглежданите стоки или услуги са взаимнозаменяеми“.)
( 32 ) Решение от 9 ноември 2017 г., AZ (C‑499/16, EU:C:2017:846, т. 36).
( 33 ) Решение от 9 септември 2021 г., Phantasialand (C‑406/20, EU:C:2021:720, т. 48).
( 34 ) Решение от 27 юни 2019 г., Belgisch Syndicaat van Chiropraxie и др. (C‑597/17, EU:C:2019:544, т. 49).
( 35 ) Решение от 27 февруари 2014 г., Pro Med Logistik и Pongratz (C‑454/12 и C‑455/12, EU:C:2014:111, т. 60).
( 36 ) Решение от 11 септември 2014 г., K (C‑219/13, EU:C:2014:2207, т. 34).
( 37 ) Вероятно различен в това отношение извод в решение от 10 ноември 2011 г., Rank Group (C‑259/10 и C‑260/10, EU:C:2011:719, т. 47 и сл.), за който обаче липсват допълнителни мотиви. Това решение обаче се отнася до разграничаването между онлайн и офлайн действия, което и Комисията правилно изтъква.
( 38 ) Съдът вече е обяснил значението на тези фактори в решение от 10 ноември 2011 г., Rank Group (C‑259/10 и C‑260/10, EU:C:2011:719, т. 57 и 58).
( 39 ) Така например в Германия Rennwett- und Lotteriegesetz (Законът за залаганията върху резултатите от състезания и за лотариите) предвижда в член 26 и сл. специален режим за данъчното облагане на публичните лотарии и игри. В Австрия Glücksspielgesetz (Законът за хазарта) също предвижда в членове 6—12a специален режим за лотариите. Франция също облага лотарийните тегления по различен начин от конните залагания или казината.