<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><JUDGMENT xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.JUDGMENT><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-589/17</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62017CJ0589</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:631">EU:C:2019:631</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>21</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>21</PAGE.TOTAL><AUTHOR>CJ</AUTHOR></BIB.JUDGMENT><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Решение от <DATE ISO="20190729">29.7.2019 г.</DATE> — Дело C‑589/17</HT></P><P><HT TYPE="SC">Prenatal</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Решение на Съда</HT> (втори състав)</P><P><DATE ISO="20190729">29 юли 2019 година</DATE><NOTE NUMBERING="STAR" TYPE="FOOTNOTE" NOTE.ID="E0001"><P>Език на производството: испански.</P></NOTE></P></TI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Внос на текстилни стоки с неправилно деклариран произход от Ямайка</KEYWORD><KEYWORD>Последващо събиране на вносни мита</KEYWORD><KEYWORD>Искане за опрощаване на митата</KEYWORD><KEYWORD>Регламент (ЕИО) № 2913/92</KEYWORD><KEYWORD>Митнически кодекс на Общността</KEYWORD><KEYWORD>Член 220, параграф 2, буква б) и член 239</KEYWORD><KEYWORD>Решение на Европейската комисия за отхвърляне в един особен случай</KEYWORD><KEYWORD>Валидност</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><JUDGMENT.INIT><P>По дело C‑589/17</P><P>с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Tribunal Superior de Justicia de Cataluña (Висш съд на Каталуния, Испания) с акт от <DATE ISO="20170731">31 юли 2017 г.</DATE>, постъпил в Съда на <DATE ISO="20171010">10 октомври 2017 г.</DATE>, в рамките на производство по дело</P></JUDGMENT.INIT><PARTIES><PLAINTIFS><P><HT TYPE="BOLD">Prenatal SA</HT></P></PLAINTIFS><AGAINST>срещу</AGAINST><DEFENDANTS><P><HT TYPE="BOLD">Tribunal Económico Administrativo Regional de Cataluña (TEARC),</HT></P></DEFENDANTS></PARTIES><PREAMBLE><PREAMBLE.INIT><P>СЪДЪТ (втори състав),</P><P>състоящ се от: Aл. Арабаджиев, председател на състава, T. von Danwitz (докладчик) и C. Vajda, съдии,</P><P>генерален адвокат: E. Sharpston,</P><P>секретар: L. Hewlett, главен администратор,</P></PREAMBLE.INIT><GR.VISA><VISA>предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от <DATE ISO="20181025">25 октомври 2018 г.</DATE>,</VISA></GR.VISA><GR.CONSID><CONSID><P>като има предвид становищата, представени:</P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>за Prenatal SA, от P. Muñiz, abogado,</P></ITEM><ITEM><P>за испанското правителство, от S. Jiménez García, в качеството на представител,</P></ITEM><ITEM><P>за Европейската комисия, от A. Caeiros и S. Pardo Quintillán, в качеството на представители,</P></ITEM></LIST></CONSID></GR.CONSID><GR.VISA><VISA>след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от <DATE ISO="20190207">7 февруари 2019 г.</DATE>,</VISA></GR.VISA><?PAGE NO="2"?><PREAMBLE.FINAL>постанови настоящото</PREAMBLE.FINAL></PREAMBLE><CONTENTS.JUDGMENT><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Решение</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1</NO.P><TXT>Преюдициалното запитване се отнася, от една страна, до валидността на Решение COM(2008) 6317 окончателен на Комисията от <DATE ISO="20081103">3 ноември 2008 г.</DATE>, с което се установява, че следва да се извърши последващо вземане под отчет на вносни мита и не следва същите да бъдат опростени в един особен случай (преписка REM 03/07) (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0001" ID="QS0001"/>Решение REM 03/07<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>), и от друга страна, до тълкуването на член 220, параграф 2, буква б) и член 239 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от <DATE ISO="19921012">12 октомври 1992 година</DATE> относно създаване на Митнически кодекс на Общността (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="302" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1992">ОВ L 302, 1992 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 5, стр. 58), изменен с Регламент (ЕО) № 2700/2000 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20001116">16 ноември 2000 г.</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="311" PAGE.FIRST="17" DATE.PUB="2000">ОВ L 311, 2000 г., стр. 17</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 13, стр. 12) (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0002" ID="QS0002"/>Митническият кодекс<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>), както и на член 905, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от <DATE ISO="19930702">2 юли 1993 година</DATE> за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент № 2913/92 (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="253" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1993">ОВ L 253, 1993 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 7 стр. 3), изменен с Регламент (ЕО) № 1335/2003 на Комисията от <DATE ISO="20030725">25 юли 2003 г.</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="187" PAGE.FIRST="16" DATE.PUB="2003">ОВ L 187, 2003 г., стр. 16</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 16, стр. 13) (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0003" ID="QS0003"/>Регламентът за прилагане<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2</NO.P><TXT>Запитването е отправено в рамките на спор между Prenatal SA и Tribunal Económico Administrativo Regional de Cataluña (TEARC) (регионален данъчен орган за Каталуния (TEARC), Испания) относно искането на това дружество за възстановяване на вносни мита.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Споразумението от Котону</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3</NO.P><TXT>Споразумението за партньорство между членовете на Групата страни от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна, подписано в Котону на <DATE ISO="20000623">23 юни 2000 г.</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="317" PAGE.FIRST="3" DATE.PUB="2000">ОВ L 317, 2000 г., стр. 3</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 23, стр. 3) е одобрено от името на Европейската общност с Решение 2003/159/ЕО на Съвета от <DATE ISO="20021219">19 декември 2002 г.</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="065" PAGE.FIRST="27" DATE.PUB="2003">OВ L 65, 2003 г., стр. 27</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 31, стр. 93; наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0004" ID="QS0004"/>Споразумението от Котону<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>). Тъй като Споразумението от Котону влиза в сила на <DATE ISO="20030401">1 април 2003 г.</DATE>, то се прилага предсрочно, считано от <DATE ISO="20000802">2 август 2000 г.</DATE>, съгласно Решение № 1/2000 на Съвета на министрите на АКТБ—ЕО от <DATE ISO="20000727">27 юли 2000 г.</DATE> относно преходните мерки, приложими от <DATE ISO="20000802">2 август 2000 г.</DATE> до влизането в сила на Споразумението за партньорство АКТБ—ЕО (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="195" PAGE.FIRST="46" DATE.PUB="2000">OВ L 195, стр. 46</REF.DOC.OJ>), чийто срок на действие е удължен с Решение № 1/2002 на Съвета на министрите на АКТБ—ЕО от <DATE ISO="20020531">31 май 2002 г.</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="150" PAGE.FIRST="55" DATE.PUB="2002">OВ L 150, 2002 г., стр. 55</REF.DOC.OJ>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4</NO.P><TXT>Съгласно член 3 от Споразумението от Котону <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0005" ID="QS0005"/>[с]траните […] взимат всички необходими мерки, общи или специални, за да гарантират изпълнението на задълженията, произтичащи от настоящото споразумение, водещи до постигането на неговите цели<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5</NO.P><TXT>Член 36, параграф 1 от приложение IV към това споразумение гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0006" ID="QS0006"/>Комисията се представлява във всяка от страните от [Африка, Карибите и Тихоокенския басейн (АКТБ)] или във всяко регионално групиране, което изрично е поискало това, от делегация, управлявана от ръководителя на делегацията, одобрен от страните от АКТБ или заинтересованите държави. Когато ръководителят на делегацията е назначен към група от<?PAGE NO="3"?> страните от АКТБ, се предприемат необходимите стъпки, за да се гарантира, че ръководителят на делегацията се представлява от заместник, пребиваващ във всяка от държавите, в която ръководителят на делегацията не пребивава. Ръководителят на делегацията представлява Комисията във всички сфери на нейната компетентност и във всички нейни дейности<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6</NO.P><TXT>Член 1 от приложение V към посоченото споразумение предвижда преференциално тарифно третиране при вноса в Европейския съюз на стоки <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0007" ID="QS0007"/>с произход от страните от АКТБ<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>, в смисъл че се допуска внасяне в Съюза на тези стоки, освободени от мита и такси, имащи равностоен ефект.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7</NO.P><TXT>Протокол 1 към това приложение V (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0008" ID="QS0008"/>Протокол 1<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>) е неразделна част от приложението и се отнася до дефинирането на концепцията на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0009" ID="QS0009"/>продукти с произход<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/> и методите на административно сътрудничество. В него се съдържа член 15, който е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0010" ID="QS0010"/>Процедура за издаване на сертификат за движение EUR.1<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/> и гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="015.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0011" ID="QS0011"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Сертификат за движение EUR.1 се издава от митническите органи на държавата износител въз основа на заявление, отправено в писмена форма от износителя или, на негова отговорност, от упълномощен от него представител.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="015.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>За тази цел, износителят или негов оторизиран представител попълват и сертификата за движение EUR.1, и образеца на заявлението, който се намира в приложение IV. Тези форми се попълват в съответствие с разпоредбите на настоящия протокол. Ако те са попълнени на ръка, трябва да са попълнени с мастило с печатни букви. Описанието на продуктите трябва да е дадено в клетката, предназначена за тази цел, без да се оставят каквито и да е празни редове. Когато клетката не е напълно попълнена, трябва да се начертае хоризонтална линия под последния ред на описанието, като празното пространство се зачертава напречно.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="015.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>Износителят, като подава заявление за издаване на сертификата за движение EUR.1, трябва да бъде готов по всяко време по искане на митническите органи на държавата износител от страните от АКТБ, където се издава сертификатът за движение EUR.1, [да представи] всички необходими документи, доказващи статута на произход на въпросните продукти, както и спазването на другите изисквания на настоящия протокол.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="015.004"><NO.PARAG>4.</NO.PARAG><ALINEA>Сертификат за движение EUR.1 се издава от митническите органи на държавата износител от страните от АКТБ, ако въпросните продукти могат да се считат за продукти, произхождащи от страните от АКТБ или в някоя друга държавите, посочени в член 6, и отговарят на изискванията на настоящия протокол.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="015.005"><NO.PARAG>5.</NO.PARAG><ALINEA>Издаващите митнически органи предприемат всички необходими стъпки за проверката на статута на произход на продуктите и изпълнението на другите изисквания на настоящия протокол. За тази цел те имат правото да изискват всяко доказателство и да осъществяват всяка проверка на сметките на износителя или всяка друга проверка, която считат за необходима. […]<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8</NO.P><TXT>Член 31 от този протокол, е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0012" ID="QS0012"/>Взаимно подпомагане<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/> и предвижда в параграф 2:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0013" ID="QS0013"/>За да гарантират правилното прилагане на настоящия протокол, Общността, [отвъдморските страни и територии (ОМСТ)], страните от АКТБ си сътрудничат посредством компетентните митнически администрации при проверките на [истинността] на сертификатите за движение EUR.1, декларациите върху фактурите или декларациите на доставчиците и верността на информацията, представен[а] в тези документи.</ALINEA><?PAGE NO="4"?><ALINEA>Властите, с които се извършва консултирането, предоставят съответната информация относно условията, по силата на които този продукт е произведен, като обръщат особено внимание на начина, по които са приложени изискванията на правилата за произход в различните заинтересовани страни от АКТБ, държавите членки, OCT<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9</NO.P><TXT>Член 32 от посочения протокол e озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0014" ID="QS0014"/>Проверка на доказателствата за произход<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/> и предвижда в параграфи 1, 3 и 7:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="032.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0015" ID="QS0015"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Последващите проверки на доказателствата за произход се извършват случайно или при всеки случай, при ко[й]то митническите власти на страната вносител основателно се усъмнят в [истинността] на тези документи, произхода на въпросния продукт или изпълнението на изискванията на настоящия протокол.</ALINEA></PARAG><ALINEA>[…]</ALINEA><PARAG IDENTIFIER="032.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>Проверката се извършва от митническите органи на държавата износител. За тази цел [те] има[т] правото да извършва[т] всякаква проверка и да изисква[т] всяко доказателство от счетоводството на износителя или да извършва[т] всяка друга проверка, която счита[т] за необходима.</ALINEA></PARAG><ALINEA>[…]</ALINEA><PARAG IDENTIFIER="032.007"><NO.PARAG>7.</NO.PARAG><ALINEA>Когато процедурата по проверката или всяка друга налична информация сочат, че разпоредбите на настоящия протокол са нарушени, държавите по собствена инициатива или по искане на Общността извършват подходящите проверки или организират извършването на тези проверки със съответната бързина за установяването и предотвратяването на тези нарушения и за тази цел заинтересованите страните от АКТБ могат да поискат участието на Общността в тези проверки<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10</NO.P><TXT>Съгласно член 37 от Протокол 1:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="037.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0016" ID="QS0016"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Създава се Комитет по митническо сътрудничество, нарича[н] по-долу <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0017" ID="QS0017"/>Комитетът<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>, на който се възлага осъществяването на митническото сътрудничество с оглед на точното и еднакво прилагане на настоящия протокол и осъществяването на всяка друга задача в областта на митниците, която може да му се възложи.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="037.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Комитетът редовно изследва влиянието върху страните от АКТБ, и по-специално върху най-слабо развитите страни от АКТБ на прилагането на правилата за произход и препоръчва на Съвета на министрите подходящите мерки.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="037.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>Комитетът взема решенията за кумулиране в съответствие с условията, установени в член 6.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="037.004"><NO.PARAG>4.</NO.PARAG><ALINEA>Комитетът приема решението относно дерогациите от настоящия протокол при условията, установени в член 38.</ALINEA></PARAG><ALINEA>[…]</ALINEA><PARAG IDENTIFIER="037.006"><NO.PARAG>6.</NO.PARAG><ALINEA>Комитетът се състои, от една страна, от експерти от държавите членки и служители на Комисията, отговарящи за митническите въпроси и, от друга страна, от експерти, представляващи страните от АКТБ и от служители на регионалните обединения на страните от АКТБ, които отговарят за митническите въпроси. Комитетът може да изисква подходящата експертиза, когато е необходимо<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="5"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Митнически кодекс</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11</NO.P><TXT>Член 220, параграф 2, буква б) от Митническия кодекс гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0018" ID="QS0018"/>Извън случаите, посочени в член 217, параграф 1, втора и трета алинея, последващо вземане под отчет не се допуска, когато:</ALINEA><ALINEA>[…]</ALINEA><ALINEA><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>размерът на законно дължимите мита не е бил взет предвид вследствие на грешка от страна на самите митнически власти, която не е можела да бъде открита от длъжника, като последният от своя страна е действал добросъвестно и е спазил всички разпоредби, предвидени от действащите разпоредби по отношение на митническата декларация.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA><ALINEA>Когато преференциалният статут на дадена стока е установен на базата на система за административно сътрудничество, включваща властите на трета страна, ако издаденият от тези власти сертификат се окаже с невярно съдържание, това представлява грешка, която не е можела да бъде открита по смисъла на първа алинея.</ALINEA><ALINEA>Същевременно, издаването на сертификат с невярно съдържание не представлява грешка, когато сертификатът е бил издаден на базата на невярно представяне на фактите от страна на износителя, освен ако, в частност, е очевидно, че властите, издали сертификата, са знаели или е трябвало да знаят, че стоките не отговарят на необходимите условия за ползване на преференциално третиране.</ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12</NO.P><TXT>Съгласно член 239 от този кодекс:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="239.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0019" ID="QS0019"/>1.</NO.PARAG><ALINEA><P>Възстановяване или опрощаване на вносни или износни сборове се извършва и в случаи, различни от тези по членове 236, 237 и 238:</P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>които се определят съгласно процедурата на комитета,</P></ITEM><ITEM><P>които произтичат от обстоятелства, които не предполагат недобросъвестно поведение или груба небрежност от страна на заинтересуваното лице. Случаите, в които може да се приложи тази разпоредба, както и процедурата, която трябва да се следва за тази цел, се определят съгласно процедурата на комитета. Възстановяването или опрощаването могат да подлежат на специални условия.</P></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="239.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Възстановяването или опрощаването на сборове на основанията, посочени в параграф 1, се разрешава при подаване на молба във въпросното митническо учреждение преди изтичането на дванадесет месеца, считано от датата на уведомяване на длъжника за тези сборове.</ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="6"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Регламентът за прилагане</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13</NO.P><TXT>В част IV от Регламента за прилагане, отнасяща се до митническото задължение, се съдържа дял III, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0020" ID="QS0020"/>Заплащане на размера на митническото задължение<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>. Този дял обхваща член 868—876а, уреждащи исканията по член 220, параграф 2, буква б) от Митническия кодекс. Член 871 от посочения регламент гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="220.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0021" ID="QS0021"/>1.</NO.PARAG><ALINEA><P>Митническите органи отнасят случая до Комисията за решаване според процедурата, описана в членове 872 до 876, когато решат, че условията, предвидени в член 220, параграф 2, буква б) от Кодекса, са изпълнени и:</P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>сметнат, че Комисията е допуснала грешка по смисъла на член 220, параграф 2, буква б) от Кодекса,</P></ITEM><ITEM><P>обстоятелствата по случая са свързани с констатациите от разследвания, проведени от Общността съгласно Регламент (ЕО) № 515/97 на Съвета от <DATE ISO="19970313">13 март 1997 г.</DATE> относно взаимопомощта между административните органи на държавите членки и сътрудничеството между последните и Комисията, за да се осигури правилното прилагане на законодателството по митническите и селскостопанските въпроси [(<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="082" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1997">ОВ L 82, 1997 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 10, стр. 3)] или съгласно друго законодателство на Общността, или по споразумение, сключено от Общността със страна или група страни, в което са включени разпоредби за провеждане на такива разследвания от Общността, или</P></ITEM></LIST><P>[…]</P></ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="220.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA><P>Обаче случаите, упоменати в параграф 1, няма да бъдат отнасяни, когато:</P><P>[…]</P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>Комисията вече разглежда случай, включващ въпроси, които са съпоставими от фактическа и правна гледна точка.</P></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="220.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>Досието, предоставено на Комисията, трябва да съдържа всичката информация, изискваща се за цялостно разглеждане. […]</ALINEA><ALINEA>[…]</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="220.006"><NO.PARAG>6.</NO.PARAG><ALINEA><P>Ако се създаде някоя от следните ситуации, Комисията връща досието на митническите органи и за процедурата, упомената в членове 872 до 876 се смята, че никога не е била започвана:</P><P>[…]</P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>съгласно параграфи 1 и 2 досието не трябва да се предава,</P></ITEM></LIST><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>.</P></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14</NO.P><TXT>Член 873, първа алинея от Регламента за прилагане предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0022" ID="QS0022"/>След консултации с група от експерти, съставена от представители на всички държави членки, заседаваща в рамките на Комитета за разглеждане на дадения въпрос, Комисията ще реши дали разглежданите обстоятелства са такива, че въпросните мита не трябва да бъдат заведени в счетоводните книги<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15</NO.P><TXT>В глава 3 от Регламента за прилагане, която е озаглавена <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0023" ID="QS0023"/>Специални разпоредби по прилагане на член 239 от кодекса<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/> и се съдържа в дял IV от част IV, член 905 гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="239.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0024" ID="QS0024"/>1.</NO.PARAG><ALINEA><P>Когато молбата за възстановяване или опрощаване, подадена съгласно член 239, параграф 2 от Кодекса, е подкрепена от доказателства, които могат да съставляват особена ситуация, резултат от обстоятелства, при които на заинтересованото лице не може да бъде вменена измама или очевидна небрежност, държавата членка, от която е вземащият решение митнически орган, отнася случая до Комисията за решаване съгласно процедурата, описана в членове 906 и 909, в случай че:</P><P>[…]</P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>обстоятелствата по случая са свързани с констатациите от разследвания на Общността съгласно Регламент № 515/97 или съгласно друго законодателство на Общността, или по споразумение, сключено от Общността със страна или група страни, в което са включени разпоредби за провеждане на такива разследвания от Общността, или</P></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG><P>[…]</P><PARAG IDENTIFIER="239.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA><P>Обаче случаите, упоменати в параграф 1, не се предават, когато:</P><P>[…]</P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>Комисията вече разглежда случай, включващ въпроси, които са съпоставими от фактическа и правна гледна точка.</P></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="239.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>Досието, предоставено на Комисията, трябва да съдържа всичката информация, изискваща се за цялостно разглеждане. […]</ALINEA></PARAG><ALINEA>[…]</ALINEA><PARAG IDENTIFIER="239.006"><NO.PARAG>6.</NO.PARAG><ALINEA><P>Ако се създаде някоя от следните ситуации, Комисията връща досието на митническите органи и за процедурата, упомената в членове 906 до 909 се смята, че никога не е била започвана:</P><P>[…]</P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>съгласно параграфи 1 и 2 досието не трябва да се предава,</P></ITEM></LIST><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>.</P></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16</NO.P><TXT>Съгласно член 907, първа алинея от Регламента за прилагане:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0025" ID="QS0025"/>След консултации с група от експерти, съставена от представители на всички държави членки, заседаваща в рамките на Комитета за разглеждане на дадения въпрос, Комисията ще реши дали разглежданата ситуация е такава, че да оправдае възстановяването или опрощаването<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Решение REM 03/07</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17</NO.P><TXT>Решение REM 03/07 се отнася до искане за опрощаване на вносни мита за текстилни стоки, за които се прилагат сертификати за движение EUR.1 (наричани по-долу <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0026" ID="QS0026"/>сертификатите EUR.1<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/>), издадени от ямайските митнически органи до митническите органи, стоки, които са внесени в Съюза през периода 2002—2005 г.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18</NO.P><TXT>В това решение Комисията припомня, че към момента на настъпване на фактите е допуснато внасяне на въпросните стоки в Съюза, освободени от вносни мита, доколкото тези стоки са били обхванати от сертификати EUR.1, от които се установява техният ямайски произход. След проведена през март 2005 г. мисия, свързана с определянето на техния произход, Комисията е счела, че този произход и произтичащото от него преференциално тарифно третиране са им били признати въз основа на неточно представяне на фактите от ямайските износители.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19</NO.P><TXT>С посоченото решение Комисията е приела, на първо място, че в случая митническите органи на Ямайка не са допуснали грешка по смисъла на член 220, параграф 2, буква б) от Митническия кодекс, и на второ място, че не е имало особена ситуация по смисъла на член 239 от Митническия кодекс. При това положение, без да разглежда предвидените в тези разпоредби други условия, тя решава, че следва да се извърши последващо вземане под отчет на вносни мита и не следва същите да бъдат опростени в конкретния случай, който е предмет на това решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20</NO.P><TXT>Дружеството, поискало опрощаването на вносни мита в конкретния случай, по който е прието Решение REM 03/07, подава жалба за отмяната му пред Общия съд на Европейския съюз. С определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131209">9 декември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>El Corte Inglés/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑38/09</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2013:675">EU:T:2013:675</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), Общият съд постановява, че липсва основание за произнасяне по същество по тази жалба, като приема, че предметът ѝ е отпаднал вследствие на отмяната на акта за установяване на митническо задължение за вносни мита и че Решение REM 03/07 не е можело да породи правни последици по отношение на правното положение на това дружество.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21</NO.P><TXT>През периода 2002—2004 г. Prenatal извършва внос на облекла в Испания, като представя сертификати EUR.1, които са издадени от ямайските власти и в които се посочва преференциален произход <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0027" ID="QS0027"/>Ямайка<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/>. Предвид тези сертификати испанските данъчни органи предоставят на този внос преференциално тарифно третиране на основание член 1 от приложение V към Споразумението от Котону.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22</NO.P><TXT>През март 2005 г. Европейската служба за борба с измамите (OLAF) провежда разследване, съвместно с представители на няколко държави членки, за да провери произхода на облеклата, внесени в Съюза въз основа на посочените сертификати EUR.1. В доклада си от мисията (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0028" ID="QS0028"/>докладът на OLAF от 2005 г.<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/>) OLAF установява, че за направата на внесените от Prenatal облекла са били използвани компоненти, внесени от Китай или Хонконг, поради което не може да се счита, че тези облекла са с произход от Ямайка по смисъла на правилата на Споразумението от Котону.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23</NO.P><TXT>Въз основа на изводите от това разследване ямайските органи обезсилват разглежданите сертификати EUR.1 за релевантния период. След обезсилването на тези сертификати испанските органи извършват последващо събиране на сумата на дължимите от Prenatal митни сборове за посочения внос.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20060510">10 май 2006 г.</DATE> Prenatal подава искане пред Dependencia Regional de Aduanas de la Delegación Especial de Cataluña (Регионална митническа служба към Представителството на централната власт в Каталуния, наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0029" ID="QS0029"/>регионалната митническа служба<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/>) за възстановяване на тези митни сборове съгласно член 239 от Митническия кодекс.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25</NO.P><TXT>Тъй като счита, че с доводите си в подкрепа на това искане Prenatal оспорва изводите, съдържащи се в доклада на OLAF от 2005 г., на основание член 905, параграф 1 от Регламента за прилагане, регионалната митническа служба изпраща на Комисията посоченото искане и<?PAGE NO="9"?> досието към него. Комисията заключава, че от правна и фактическа страна случаят с Prenatal е сходен на друг случай, а именно на този, който е предмет на преписка REM 03/07, и връща досието в съответствие с член 905, параграф 6 от Регламента за прилагане.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26</NO.P><TXT>Вследствие на приемането от Комисията на Решение REM 03/07 регионалната митническа служба отхвърля искането на Prenatal за възстановяване, както и жалбата му по административен ред, подадена след това пред TEARC. Поради това дружеството отнася въпроса до Tribunal Superior de Justicia de Cataluña (Висш съд на Каталуния, Испания).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27</NO.P><TXT>Пред запитващата юрисдикция Prenatal изразява съмнения по отношение на валидността на Решение REM 03/07, с мотива че Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото, като е констатирала липсата на грешка от страна на ямайските митнически органи по смисъла на член 220, параграф 2, буква б) от Митническия кодекс и липсата на особена ситуация по смисъла на член 239 от Митническия кодекс. TARC оспорва този довод.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28</NO.P><TXT>При тези обстоятелства Tribunal Superior de Justicia de Cataluña (Висш съд на Каталуния) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0030" ID="QS0030"/>1)</NO.P><TXT>Противоречи ли на правото на Съюза, и по-специално на член 220, параграф 2, буква б) и член 239 от [Митническия кодекс,] [Решение REM 03/07], с което се установява, че следва да се извърши последващо вземане под отчет на вносни мита и не следва същите да бъдат опростени в един особен случай?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Трябва ли, когато след направено искане за опрощаване на митни сборове Комисията приеме решение, че фактическата и правната обстановка по случая са сходни с предишен случай, по който тя вече се е произнесла, или решение, че вече е сезирана със сходен случай, по който предстои постановяване на решение, което и да е от посочените решения да бъде разглеждано като акт с правно съдържание, който е задължителен за органите на държавата членка, в която е подадено искането за опрощаване, и следователно подлежи на обжалване от лицето, поискало опрощаване (член 239 от [Митническия кодекс]) или невземане под отчет на митнически задължения (член 220, параграф 2, буква б) от [този кодекс])?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3)</NO.P><TXT>В случай че решението на Комисията не може да се приеме за акт със задължително правно съдържание, компетентни ли са националните органи да преценят дали в случая е налице сходство във фактическата и правната обстановка?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>4)</NO.P><TXT>В случай на утвърдителен отговор, ако такъв анализ е направен и се е стигнало до извода, че не е налице такова сходство, трябва ли да се приложи член 905, параграф 1 от [Регламента за прилагане] и трябва ли следователно Комисията да постанови решение със задължително правно съдържание за тези национални органи?<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По искането за възобновяване на устна фаза на производството</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29</NO.P><TXT>С молба, подадена в секретариата на Съда на <DATE ISO="20190215">15 февруари 2019 г.</DATE>, Prenatal е поискало да се постанови възобновяване на устната фаза на производството съгласно член 83 от Процедурния правилник на Съда, с мотива че в заключението на генералния адвокат не са взети предвид факти, които според това дружество са от решаващо значение за преценката на валидността на Решение REM 03/07.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30</NO.P><TXT>В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 252, втора алинея ДФЕС генералният адвокат представя публично, при пълна безпристрастност и независимост, мотивирани заключения по делата, за които съгласно Статута на Съда на Европейския съюз се изисква<?PAGE NO="10"?> неговото произнасяне. Съдът не е обвързан нито от това заключение, нито от изложените от генералния адвокат мотиви към него. Поради това несъгласието на заинтересован субект със заключението на генералния адвокат не може само по себе си да бъде основание за възобновяване на устната фаза на производството, независимо какви са разгледаните в заключението въпроси (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190321">21 март 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Verkehrsbetrieb Hüttebräucker и Rhenus Veniro</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑266/17 и C‑267/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:241">EU:C:2019:241</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0055">55</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31</NO.P><TXT>В замяна на това Съдът може във всеки момент, след изслушване на генералния адвокат, да разпореди възобновяване на устната фаза на производството в съответствие с член 83 от своя процедурен правилник, по-специално когато смята, че делото не е достатъчно изяснено, или когато делото трябва да бъде решено въз основа на довод, който страните или заинтересованите субекти не са разисквали.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32</NO.P><TXT>В случая с искането си за възобновяване на устната фаза на производството Prenatal по същество само изразява несъгласието си със заключението на генералния адвокат, без да излага нов довод, въз основа на който да се реши настоящото дело. При това положение Съдът счита, след като изслуша генералния адвокат, че разполага с всички необходими сведения, за да се произнесе по преюдициалното запитване, с което е сезиран, и че не е необходимо то да се разглежда във връзка с довод, който не е бил обсъден пред него.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33</NO.P><TXT>Поради това искането за възобновяване на устната фаза на производството следва да бъде отхвърлено.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По преюдициалните въпроси</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По първия въпрос</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34</NO.P><TXT>С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска от Съда да прецени валидността на Решение REM 03/07 с оглед на член 220, параграф 2, буква б) от Митническия кодекс и на член 239 от същия кодекс.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35</NO.P><TXT>Най-напред следва да се отбележи, че с Решение REM 03/07 Комисията е отхвърлила искане за опрощаване на вносни мита в един особен случай въз основа на Митническия кодекс и на Регламента за прилагане, по-специално въз основа, от една страна, на член 220, параграф 2, буква б) от този кодекс във връзка с членове 871 и 873 от Регламента за прилагане, и от друга страна, на член 239 от този кодекс във връзка с членове 905 и 907 от посочения регламент. Когато тази институция се произнася по такова искане въз основа на посочените разпоредби, тя трябва вместо митническите органи на държавата членка на вноса да провери условията за внос за определени стоки и прилагането на релевантните митнически норми (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180725">25 юли 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Combaro</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑574/17 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:598">EU:C:2018:598</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0054">54</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36</NO.P><TXT>Освен това следва да се припомни, че съгласно член 220, параграф 2, буква б), първа алинея от Митническия кодекс последващо вземане под отчет на вносни или износни мита не се допуска, когато <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0031" ID="QS0031"/>размерът на законно дължимите мита не е бил взет предвид вследствие на грешка от страна на самите митнически власти, която не е можела да бъде открита от длъжника, като последният от своя страна е действал добросъвестно и е спазил всички разпоредби, предвидени от действащите разпоредби по отношение на митническата декларация<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/>. Предвидените в тази разпоредба условия са кумулативни (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20071018">18 октомври 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Agrover</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑173/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:612">EU:C:2007:612</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111215">15 декември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Afasia Knits Deutschland</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑409/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:843">EU:C:2011:843</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37</NO.P><TXT>Що се отнася до член 239 от Митническия кодекс, съгласно практиката на Съда той представлява обща клауза за справедливост, която включва опрощаването на вносни мита, стига да са изпълнени две условия, а именно наличие на особена ситуация и липса на груба небрежност и недобросъвестно поведение от данъчнозадълженото лице (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180725">25 юли 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Combaro</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑574/17 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:598">EU:C:2018:598</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38</NO.P><TXT>В случая Комисията е приела, от една страна, че ямайските митнически органи не са допуснали грешка по смисъла на член 220, параграф 2, буква б) от Митническия кодекс, когато са издали разглежданите сертификати EUR.1, и от друга страна, че не е имало особена ситуация по смисъла на член 239 от посочения кодекс, въз основа на която да бъдат опростени платените вносните мита. При това положение, без да разглежда предвидените в тези разпоредби други условия, тя решава, че в случая, който е предмет на Решение REM 03/07, не следва да се предостави поисканото опрощаване на вносни мита.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39</NO.P><TXT>Пред запитващата юрисдикция Prenatal твърди, че Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото, като е констатирала в това решение както липсата на грешка по смисъла на член 220, параграф 2, буква б) от Митническия кодекс, така и липсата на особена ситуация по смисъла на член 239 от Митническия кодекс. По-нататък запитващата юрисдикция отправя питане до Съда относно валидността на посоченото решение с оглед на предвидените в тези разпоредби изисквания.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Относно наличието на грешка по смисъла на член 220, параграф 2, буква б) от Митническия кодекс</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40</NO.P><TXT>В съответствие с член 220, параграф 2, буква б), втора алинея от Митническия кодекс, ако издаденият от властите на трета страна сертификат EUR.1 се окаже с невярно съдържание, това по принцип представлява <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0032" ID="QS0032"/>грешка, която не е можела да бъде открита<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/> от данъчнозадълженото лице по смисъла на първа алинея на тази разпоредба. Въпреки това в трета алинея от посочената разпоредба се уточнява, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0033" ID="QS0033"/>издаването на сертификат с невярно съдържание не представлява грешка, когато сертификатът е бил издаден на базата на невярно представяне на фактите от страна на износителя, освен ако, в частност, е очевидно, че властите, издали сертификата, са знаели или е трябвало да знаят, че стоките не отговарят на необходимите условия за ползване на преференциално третиране<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41</NO.P><TXT>Що се отнася до наличието на грешка, по смисъла на тази разпоредба, в случай като този, който е довел до приемането на Решение REM 03/07, е безспорно, че разглежданите сертификати EUR.1, издадени от ямайските митнически органи, са с невярно съдържание, тъй като съответните стоки са произведени в Ямайка не изключително от прежда, а от облекла с произход от Китай, и следователно не отговарят на условията да се ползват от преференциалното тарифно третиране на стоките с произход от държавите от АКТБ съгласно Споразумението от Котону. Безспорно е също, че тези сертификати са били издадени въз основа на невярно представяне на фактите от износителя на съответните стоки и доставчика им, установени в една от свободните зони на Ямайка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42</NO.P><TXT>При тези обстоятелства следва да се провери дали, както изисква член 220, параграф 2), буква б), трета алинея, in fine, от Митническия кодекс, е било очевидно, че ямайските митнически органи са знаели или е трябвало да знаят, че съответните стоки не отговарят на необходимите условия за ползване на преференциално третиране съгласно Споразумението от Котону.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43</NO.P><TXT>В това отношение съгласно практиката на Съда лицето, което се позовава на изключението съдържащо се в тази разпоредба, in fine, следва да докаже, че условията за прилагането ѝ са изпълнени (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060309">9 март 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Beemsterboer Coldstore Services</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑293/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:162">EU:C:2006:162</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100701">1 юли 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>DSV Road/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑358/09 P</NO.CASE>,<?PAGE NO="12"?> непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:398">EU:C:2010:398</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0058">58</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). По този начин всяко лице, което има право да оспори законосъобразността или валидността на решение на Комисията въз основа на член 220, параграф 2, буква б), трета алинея от Митническия кодекс, следва да докаже, че органите, издали сертификат EUR.1, очевидно са знаели или е трябвало да знаят, че разглежданите стоки не отговарят на необходимите условия за ползване на преференциално третиране.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44</NO.P><TXT>За тази цел при упражняване на правомощията, предоставени ѝ от законодателя на Съюза, Комисията трябва да направи оценка на условията за износ на съответните стоки и прилагането на релевантните митнически правила от органите, издали сертификата, въз основа на представените пред нея доказателства, за да провери дали е очевидно, че тези органи са знаели или е трябвало да знаят за посочените нередности. За да извърши тази проверка, Комисията има широка свобода на преценка (вж. по аналогия, относно последващите проверки на националните митнически органи, решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20171026">26 октомври 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Aqua Pro</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑407/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:817">EU:C:2017:817</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0061">61</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0073">73</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45</NO.P><TXT>При тези обстоятелства съдът на Съюза не може да замени преценката на Комисията със своята собствена преценка, а трябва само да провери дали тази институция е превишила пределите на своята свобода на преценка, като въз основа на представените пред нея доказателства е стигнала до извода, че не е било очевидно, че властите, издали сертификата, са знаели или е трябвало да знаят, че стоките не отговарят на необходимите условия за ползване на преференциално третиране.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46</NO.P><TXT>В това отношение следва да се припомни, че когато Комисията разполага с широка свобода на преценка, съдът на Съюза трябва по-специално да провери не само истинността на посочените доказателства, тяхната достоверност и непротиворечивост, но също и дали тези доказателства съдържат всички релевантни данни, които следва да бъдат взети предвид, за да се прецени дадена сложна ситуация, и могат да подкрепят направените изводи (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170315">15 март 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Stichting Woonlinie и др./Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑414/15 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:215">EU:C:2017:215</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0053">53</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20171214">14 декември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>EBMA/Giant (China)</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑61/16 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:968">EU:C:2017:968</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0068">68</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0069">69</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47</NO.P><TXT>С оглед на тези съображения следва да се провери дали Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото, като в Решение REM 03/07 е стигнала до извод за липсата на грешка от страна на ямайските митнически органи по смисъла на член 220, параграф 2, буква б), трета алинея от Митническия кодекс.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48</NO.P><TXT>На първо място, Prenatal твърди, че в това решение Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото, като е приела, че не е било очевидно, че ямайските митнически органи са знаели, че разглежданите стоки не отговарят на необходимите условия за ползване на преференциално третиране съгласно Споразумението от Котону.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49</NO.P><TXT>За да докаже пред запитващата юрисдикция, че ямайските митническите органи са знаели това, Prenatal се е позовало на доказателствата, представени в процедурата, довела до приемането на Решение REM 03/07 от Комисията. Първо, от доклад на правителствената агенция Jamaica Promotions Corporation (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0034" ID="QS0034"/>Jampro<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/>) е видно, че през 1998 г. след одит на две производствени предприятия, установени в една от свободните зони на Ямайка, тази агенция е констатирала значителна разлика между производствения капацитет на тези предприятия и количеството крайни продукти, които след това са изнесени в Съюза. Второ, с писмо от септември 2004 г. OLAF е информирала ямайските митнически органи за наличието на подозрения, че изнасяните от тези свободни зони текстилни стоки не са в съответствие с правилата в областта на преференциалния произход. Трето, официалните ямайски статистически данни относно вноса и износа показват, че вносът на прежди в Ямайка не е бил достатъчен, за да се произведе количеството крайни продукти, изнесени в Съюза. Четвърто, ямайските митнически органи многократно са посочвали несъответствие между описанията на внесените от Китай стоки, както са описани в декларациите за внос, и действителното<?PAGE NO="13"?> съдържание на контейнерите. Накрая, пето, някои длъжностни лица в тези свободни зони са се позовали на липсата на съответна преработка в Ямайка на стоки, внесени от Китай, преди да бъдат реекспортирани в Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50</NO.P><TXT>След като е разгледала всички доказателства, с Решение REM 03/07 Комисията е стигнала до извода, че от тях не може да се установи, че ямайските митнически органи са знаели за съответните нередности.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51</NO.P><TXT>Що се отнася до доклада на Jampro, Комисията е приела, че последният, изготвен през 1998 г., не предоставя никаква информация за това дали тези органи са знаели за посочените нередности през периода от януари 2002 г. до март 2005 г., за който се отнася разглежданият внос. С писмото от септември 2004 г., отправено до посочените органи, те са уведомени само за наличието на подозрения относно валидността на разглежданите сертификати EUR.1, които подозрения е трябвало да бъдат подкрепени с още доказателства в рамките на бъдещо разследване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52</NO.P><TXT>Относно официалните ямайски статистически данни за вноса и износа, Комисията е отбелязала, че стоките, поставени в свободните зони на Ямайка, не са били обект на статистически проучвания, така че тези официални статистически данни не са позволявали да се установи, че вносът на китайска прежда в Ямайка не е бил достатъчен, за да се произведе количеството крайни стоки, които след това са били изнесени от тези свободни зони в Съюза. За да стигне до този извод, OLAF е използвала официалните китайски статистически данни, които обаче не били известни на ямайските митнически органи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53</NO.P><TXT>Що се отнася до нередностите, констатирани от тези органи, Комисията е посочила, че макар в някои случаи тези органи действително да са установили, че описаните в декларациите за внос стоки не съответстват на тези, които се съдържат в контейнерите, тези нередности не са се отнасяли до разгледания вносител в случая, който е довел до приемането на Решение REM 03/07, и освен това за тях са дадени достоверни обяснения в писмо от този вносител относно обстоятелствата по нарушението.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54</NO.P><TXT>Накрая, що се отнася до изявленията на длъжностните лица, работещи в една от свободните зони на Ямайка, Комисията е подчертала, че тези изявления са направени от двама охранители, отговарящи за контрола при влизането и излизането на тези свободни зони, като според Комисията показанията им не позволяват да се направят изводи за това дали ямайските митнически органи действително са знаели за реалната дейност на съответните предприятия. Комисията е пояснила също, че тези изявления са опровергани от лицето, отговарящо за една от тези свободни зони.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55</NO.P><TXT>Трябва обаче да се отбележи, най-напред, че в представената пред Съда преписка няма данни, които да могат да опровергаят преценката на Комисията, че докладът на Jampro се отнася до период, различен от разглеждания в процедурата, довела до приемането на Решение REM 03/07, като в писмото от септември 2004 г. само се посочват подозрения за възможни нередности, а официалните ямайски статистически данни относно вноса и износа не са свързани със стоките, поставени в свободните зони на Ямайка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56</NO.P><TXT>По-специално, тъй като докладът на Jampro се отнася до период, различен от разглеждания в процедурата, довела до приемането на Решение REM 03/07, Комисията не може да бъде упрекната за това, че е приела, че резултатите от този доклад не могат да бъдат пренесени към периода, разглеждан в тази процедура, и че поради това сам по себе си посоченият доклад не предоставя доказателство за това, че ямайските органи действително са знаели за посочените нередности през разглеждания в същата процедура период.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="14"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57</NO.P><TXT>По-нататък, що се отнася до изводите на Комисията, че установените от тези органи нередности са били извършени от вносител, различен от разглеждания в процедурата, довела до приемането на това решение, и за тях са дадени достоверни обяснения в писмо от този вносител, в представената пред Съда преписка няма доказателство, което да може да опровергае тези изводи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58</NO.P><TXT>Накрая, същото се отнася и за констатацията на Комисията, че изявленията на двама охранители, работещи в една от тези свободни зони, са били опровергани от лицето, отговарящо за друга свободна зона.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59</NO.P><TXT>Впрочем с оглед на тези констатации и преценка на Комисията следва да се отбележи, че в представената пред Съда преписка няма данни, че Комисията е превишила пределите на своята свобода на преценка, когато е приела, че от взетите поотделно или заедно доказателства, представени в процедурата, довела до приемането на Решение REM 03/07, обобщени в точка 49 от настоящото решение, не може да се установи несъмнено, че ямайските митнически органи са знаели, че стоките, за които се отнася това решение, не отговарят на необходимите условия за ползване на преференциално третиране съгласно Споразумението от Котону.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60</NO.P><TXT>Поради това не може да се приеме, че Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото, като е стигнала до извода, че не е било очевидно, че ямайските митнически органи са знаели, че стоките, за които се отнася Решение REM 03/07, не отговарят на необходимите условия за ползване на преференциално третиране съгласно Споразумението от Котону.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61</NO.P><TXT>На второ място, Prenatal твърди, че Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото, като не е констатирала, че ямайските митнически органи са щели да знаят за посочените нередности, ако са изпълнили задължението си да извършат физически проверки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62</NO.P><TXT>За да докаже пред запитващата юрисдикция, че ямайските митнически органи е трябвало да знаят за посочените нередности, Prenatal се е позовало на доказателствата, представени в процедурата, довела до приемането на Решение REM 03/07 от Комисията, според които само в редки случаи ямайските митнически органи са разпечатвали пломбите на контейнери, в които са се намирали внесени суровини, или са проверявали при предприятията, произвеждащи текстилни стоки в свободните зони на Ямайка, дали тъкането на преждата действително е извършено в предприятия, установени в тези зони.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63</NO.P><TXT>Според Prendatal констатациите в доклада на Jampro, големият брой искания за последваща проверка на сертификати EUR.1 и официалните ямайски статистически данни за вноса на прежди и износа на крайни продукти е трябвало в съответствие с член 15, параграф 5 и член 32 от Протокол 1 да накарат тези органи да направят физически проверки и да изготвят доклади за дейностите, извършвани в свободните зони на Ямайка. Въпреки това констатациите в протокола от заседанията на Trade Board (Съвет по търговия) на Ямайка, проведени през януари 2006 г., потвърждават, че посочените органи все още не са въвели система за физически проверки, за да могат да проверят статута на произход на облеклата, изнесени от тези свободни зони.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64</NO.P><TXT>След като е разгледала всички доказателства, в Решение REM 03/07 Комисията е стигнала до извода, че от тях не може да се установи, че ямайските митнически органи не са изпълнили задълженията си за проверка, като са извършвали предимно документни проверки и само допълнително физически проверки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65</NO.P><TXT>За да се провери дали Комисията е имала основание да стигне до този извод, следва да се разгледат най-напред всички задължения на тези органи, произтичащи от Протокол 1.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="15"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66</NO.P><TXT>В това отношение член 15, параграф 5, първо изречение от този протокол предвижда, че митническите органи, издаващи сертификати EUR.1 <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0035" ID="QS0035"/>предприемат всички необходими стъпки за проверката на статута на произход на продуктите и изпълнението на другите изисквания на настоящия протокол<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/>, без обаче да уточнява обстоятелствата, при които трябва да се извършват проверки, нито пък конкретните мерки, които трябва да се приемат за тази цел. Всъщност съгласно второто изречение от тази разпоредба тези органи <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0036" ID="QS0036"/>имат правото да изискват всяко доказателство и да осъществяват всяка проверка на сметките на износителя или всяка друга проверка, която считат за необходима<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/>. При това положение посочените органи разполагат с широка свобода на преценка при определяне на необходимите мерки за контрол.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67</NO.P><TXT>По този начин текстът на тази разпоредба не налага задължение на митническите органи, които издават сертификати EUR.1, систематично да извършват физически проверки, което се потвърждава и от нейния контекст. Всъщност според член 15, параграфи 1 и 2 от Протокол 1 митническите органи на държавата износител издават сертификати EUR.1 <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0037" ID="QS0037"/>въз основа на заявление, отправено в писмена форма<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/> от износителя или негов упълномощен представител, като това заявление трябва да включва сертификата EUR.1 и формуляра на заявлението, образци от които се съдържат в приложение IV към Споразумението от Котону, надлежно попълнени от износителя или негов упълномощен представител. Освен това посоченият член 15, параграф 3 предвижда, че износителят, който подава заявление за издаване на такъв сертификат, трябва по-специално да може да представи по всяко време по искане на посочените митническите органи <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0038" ID="QS0038"/>всички необходими документи, доказващи статута на произход на въпросните продукти<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68</NO.P><TXT>От тези разпоредби следва, че процедурата по издаване на сертификати EUR.1 по същество представлява писмена процедура, основаваща се на представянето на документи. При това положение от прочита на член 15, параграфи 1—3 и 5 във връзка с член 15 от Протокол 1 следва, че органите, издаващи сертификати EUR.1, могат да се ограничат до документни проверки, ако считат, че представените им документи са достатъчни и подходящи, за да удостоверят произхода на разглежданите стоки и изпълнението на другите изисквания, предвидени в Протокол 1. По този начин посочените органи не са длъжни систематично да извършват физически проверки на всички стоки, които са предмет на заявление за издаване на сертификат EUR.1.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69</NO.P><TXT>Относно член 32 от този протокол следва да се припомни, че параграф 1 от него предвижда, че последващите проверки на доказателствата за произход се извършват <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0039" ID="QS0039"/>случайно или при всеки случай, при ко[й]то митническите власти на страната вносител основателно се усъмнят в [истинността] на тези документи, произхода на въпросния продукт или изпълнението на изискванията на [посочения] протокол<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/>. Този член обаче не посочва мерките, които органите на държавата износител трябва да предприемат за тази цел, а предвижда в параграф 3, че тези органи <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0040" ID="QS0040"/>има[т] правото да извършва[т] всякаква проверка и да изисква[т] всяко доказателство от счетоводството на износителя или да извършва[т] всяка друга проверка, която счита[т] за необходима<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/>. При това положение, както посочва генералният адвокат в точка 51 от своето заключение, тази разпоредба не налага на посочените органи задължението да извършват физически проверки, нито да ги извършват с определена честота, доколкото те считат, че други мерки за контрол, като документни проверки, са достатъчни и подходящи, за да удостоверят произхода на разглежданите стоки и изпълнението на другите изисквания, предвидени в Протокол 1.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70</NO.P><TXT>Все пак член 32, параграф 7 от този протокол предвижда, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0041" ID="QS0041"/>[к]огато процедурата по проверката или всяка друга налична информация сочат, че разпоредбите на настоящия протокол са нарушени, държавите по собствена инициатива или по искане на Общността извършват подходящите проверки или организират извършването на тези проверки със<?PAGE NO="16"?> съответната бързина за установяването и предотвратяването на тези нарушения и за тази цел заинтересованите страните от АКТБ могат да поискат участието на Общността в тези проверки<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71</NO.P><TXT>От това следва, че държавата износител от АКТБ е длъжна да извършва необходимите проверки за установяването и предотвратяването на нарушения на разпоредбите на Протокол 1, когато са налице индиции за наличието на нередност във връзка с произхода на съответните стоки (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111215">15 декември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Afasia Knits Deutschland</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑409/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:843">EU:C:2011:843</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Впрочем тези необходими мерки за проверка могат да съдържат и физически проверки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72</NO.P><TXT>За разлика от това, при липсата на такива индиции, органите, издаващи сертификати EUR.1, могат да се ограничат главно до документни проверки, а физически проверки да извършват само допълнително.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73</NO.P><TXT>С оглед на тези съображения следва да се провери дали в Решение REM 03/07 Комисията е имала основание, без да допусне грешка при прилагане на правото, да направи извод, че ямайските митнически органи са изпълнили задълженията си за контрол в съответствие с Протокол 1.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74</NO.P><TXT>В това отношение от самия текст на член 220, параграф 2, буква б), трета алинея от Митническия кодекс е видно, че упражняваният от Комисията контрол се ограничава до това да се провери дали от представените доказателства се установява наличието на очевидни индиции за евентуално неспазване на разпоредбите на посочения протокол от ямайските митнически органи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75</NO.P><TXT>Относно доказателствата, обобщени в точки 62 и 63 от настоящото решение, Комисията е взела предвид в Решение REM 03/07 констатациите, съдържащи се в доклада на Jampro за наличието на значителни разлики между производствения капацитет на предприятията, установени в една от свободните зони на Ямайка, и равнището на износа на готови облекла. Тя обаче е отбелязала, че тези разлики се отнасят до период, различен от разглеждания, и че следователно не могат да бъдат пренесени към него. Комисията е добавила, че ямайските органи са счели, че посочените разлики произтичат от обстоятелството, че действителното работно време в съответните предприятия не е било изцяло отчетено в този доклад.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76</NO.P><TXT>Що се отнася до исканията за последваща проверка, отправени до ямайските митнически органи, Комисията е подчертала, че много от тези искания са се отнасяли до автентичността на печатите, положени върху сертификатите EUR.1, а не до прилагането на правилата в областта на преференциалния произход. Тя е уточнила, че макар в два случая в отговорите, дадени на тези искания от посочените органи, да са упоменати разлики между производствения капацитет на предприятията, установени в една от свободните зони на Ямайка, и равнището на износа на крайни продукти, тези отговори са се отнасяли до период, предхождащ разглеждания в процедурата, довела до приемането на Решение REM 03/07. Накрая, в Решение REM 03/07 Комисията е изложила мотивите, припомнени в точка 52 от настоящото решение, поради които официалните ямайски статистически данни относно вноса и износа не позволяват да се направи извод, че вносът на китайски прежди в Ямайка не е бил достатъчен, за да се произведе количеството крайни продукти, които впоследствие са изнесени от тези свободни зони в Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0077"><NO.P>77</NO.P><TXT>Най-напред обаче следва да се припомни, че както е видно от точка 55 от настоящото решение, в представената пред Съда преписка няма данни, които да могат да опровергаят извода, че констатираните в доклада на Jampro значителни разлики между производствения капацитет на предприятията, установени в една от свободните зони на Ямайка, и количеството готови облекла, което е изнесено от тази зона в Съюза, са се отнасяли до период, различен от<?PAGE NO="17"?> разглеждания в процедурата, довела до приемането на Решение REM 03/07. Следователно Комисията не може да бъде упрекната за това, че е приела, че тези разлики не могат да бъдат пренесени към разглеждания в тази процедура период.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0078"><NO.P>78</NO.P><TXT>От друга страна, тези разлики могат да произтичат не от факта, че готовите облекла, внесени от Китай в Ямайка, са били изнесени с цел измама от последната държава като продукт с произход от Ямайка, а от факта, че в този доклад не е отчетено действителното работно време в посочените предприятия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0079"><NO.P>79</NO.P><TXT>По-нататък, що се отнася до исканията за последваща проверка, отправени до ямайските митнически органи, следва да се отбележи, че доколкото отговорите на тези органи са се отнасяли до производствения капацитет на някои ямайски предприятия, в представената пред Съда преписка няма данни, които да опровергаят извода на Комисията, че те са се отнасяли до период, различен от разглеждания в процедурата, довела до приемането на Решение REM 03/07.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0080"><NO.P>80</NO.P><TXT>Накрая, същото се отнася и за констатациите, обобщени в точки 52 и 76 от настоящото решение, според които официалните ямайски статистически данни не предоставят индиция за стоките, поставени в свободните зони на Ямайка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0081"><NO.P>81</NO.P><TXT>Доколкото по отношение на констатираните в доклада на Jampro разлики между производствения капацитет на съответните предприятия и равнището на износа на готови облекла, Prenatal поддържа пред Съда, че неотчитането на действителното работно време в тези предприятия не може да обясни посочените разлики, следва изводът, че това предприятие не оспорва факта, че същият доклад се отнася до период, различен от разглеждания в процедурата, довела до приемането на Решение REM 03/07, и че това дружество не е доказало, че въпреки това посоченият доклад е релевантен за разглеждания в главното производство период. Ето защо този довод трябва да се отхвърли като неотносим.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0082"><NO.P>82</NO.P><TXT>Що се отнася до документите, представени от Prenatal във връзка с отговорите на ямайските митнически органи по исканията за последваща проверка, следва да се посочи, че тези документи не уточняват стоките, за които тези органи са потвърдили, че имат произход от Ямайка и следователно не позволяват да се направят изводи, релевантни за разглеждането на Решение REM 03/07.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0083"><NO.P>83</NO.P><TXT>Следователно нито представените от Prenatal доводи, нито доказателствата, на които то се позовава, обобщени в точки 62 и 63 от настоящото решение, могат да опровергаят констатациите и преценката на Комисията в Решение REM 03/07, нито е възможно от тях, взети поотделно или заедно, да се установи на наличието на очевидни индиции, че стоките, за които се отнася Решение REM 03/07, с произход от предприятия в тези свободни зони, не отговарят на необходимите условия за ползване на преференциално третиране съгласно Споразумението от Котону.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0084"><NO.P>84</NO.P><TXT>При тези обстоятелства трябва да се приеме, че от представената пред Съда преписка не е видно Комисията да е допуснала грешка при прилагане на правото, като при упражняване на предоставените ѝ правомощия е стигнала до извода, че не е очевидно, че ямайските митнически органи не са изпълнили задълженията си за проверка, произтичащи от член 15, параграф 5 и член 32 от Протокол 1.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0085"><NO.P>85</NO.P><TXT>От всички изложени по-горе съображения следва изводът, че при разглеждането на Решение REM 03/07 с оглед на член 220, параграф 2, буква б) от Митническия кодекс, не се установяват обстоятелства, които да засягат валидността на посоченото решение.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="18"?><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Относно наличието на особена ситуация по смисъла на член 239 от Митническия кодекс</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0086"><NO.P>86</NO.P><TXT>Според данните, съдържащи се в акта за преюдициално запитване, Prenatal поддържа, че Комисията не е изпълнила задължението си да следи правилното прилагане на Споразумението от Котону, като не е използвала инструментите, предвидени за тази цел в член 31, параграф 2 и член 37, параграф 2 от Протокол 1, и че това неизпълнение представлява особена ситуация по смисъла на член 239 от Митническия кодекс, припомнен в точка 37 от настоящото решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0087"><NO.P>87</NO.P><TXT>В това отношение следва да се припомни, че недостатъчният контрол от страна на Комисията за правилното прилагане на Споразумението от Котону може да представлява особена ситуация по смисъла на член 239 от Митническия кодекс. Всъщност, както следва от член 17, параграф 1 ДЕС, като пазител на Договорите и на сключените в съответствие с тях споразумения Комисията е длъжна да осигури точното изпълнение от трети държави на задълженията им, договорени по силата на сключено със Съюза споразумение, посредством инструментите, предвидени в споразумението или във взетите въз основа на него решения (вж. по аналогия решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080725">25 юли 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>C.A.S./Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑204/07 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:446">EU:C:2008:446</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0092">92</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0095">95</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0088"><NO.P>88</NO.P><TXT>Впрочем това задължение произтича и от самото Споразумение от Котону. Така член 3 от това споразумение във връзка с член 17 ДЕС изисква Комисията да вземе всички необходими мерки, общи или специални, за да гарантира изпълнението на задълженията, произтичащи от посоченото споразумение. Освен това съгласно член 15, параграф 1 от Споразумението от Котону Комисията присъства като представител на Съюза в Съвета на министрите и в различните комитети, предвидени в това споразумение. От друга страна, по силата на член 36, параграф 1 от приложение IV към посоченото споразумение тази институция се представлява от делегация във всяка страна от АКТБ или във всяко регионално групиране, което изрично е поискало това, което ѝ дава възможност най-малкото да бъде надеждно информирана относно развитието на правната уредба на тези държави, и в частност относно прилагането на Споразумението от Котону към конкретен момент (вж. по аналогия решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080725">25 юли 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>C.A.S./Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑204/07 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:446">EU:C:2008:446</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0096">96</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0098">98</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0089"><NO.P>89</NO.P><TXT>На първо място, що се отнася в случая до член 31, параграф 2 от Протокол 1, следва да се припомни, че тази разпоредба предвижда, че както Съюзът, така и държавите от АКТБ <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0042" ID="QS0042"/>си сътрудничат посредством компетентните митнически администрации при проверките на [истинността] на сертификатите за движение EUR.1, декларациите върху фактурите или декларациите на доставчиците и верността на информацията, представен[а] в тези документи<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0090"><NO.P>90</NO.P><TXT>При това положение, както отбелязва генералният адвокат в точка 56 от своето заключение, Комисията е длъжна с особено внимание да осигури точното изпълнение от държавите от АКТБ на техните задължения, договорени по силата на това споразумение, тъй като то установява едностранно преференциално тарифно третиране само на стоките с произход от тези държави.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0091"><NO.P>91</NO.P><TXT>От самия текст на член 31, параграф 2 от Протокол 1 обаче следва, че държавите от АКТБ си поделят със Съюза отговорността да проверяват истинността на тези документи и верността на информацията, представена в тези документи. По-специално за проверката на статута на произход на стоките в рамките за контрола за верността на информацията, представена в документите по член 31, параграф 2 от Протокол 1, носи отговорност преди всичко държавата износител от АКТБ, а що се отнася до Съюза — държавата вносител в съответствие с член 32 от Протокол 1. Комисията обаче следва да поиска информация от посочените държави относно развитието на положението и евентуално да предприеме подходящи мерки, за да осигури точното изпълнение на Споразумението от Котону.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="19"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0092"><NO.P>92</NO.P><TXT>В случая от представената пред Съда преписка е видно, че през 2003 г. германските органи са привлекли вниманието на Комисията на обстоятелства, от които според тях следва, че сертификати EUR.1, издадени от ямайските митнически органи за облекло, евентуално не са в съответствие с Протокол 1. Впоследствие през март 2004 г. OLAF е започнала разследване, докато ямайските органи са предупредени за евентуални нередности през септември 2004 г. и по покана на тези органи са направени посещения на място през февруари и март 2005 г.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0093"><NO.P>93</NO.P><TXT>От това е видно, че Комисията е осъществила контакти по този въпрос с митническите органи на държавата износител от АКТБ и с тези на държавата членка вносител, както и че е предприела своевременно мерки, които са дали възможност да се установят нередностите, констатирани в доклада на OLAF от 2005 г. Освен това е безспорно, че вследствие на този доклад ямайските органи са обезсилили сертификатите EUR.1, издадени през съответния период, като по този начин са преустановени разглежданите нередности. При тези обстоятелства не може да се поддържа, че Комисията не е изпълнила задължението си сътрудничество по член 31, параграф 2 от Протокол 1.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0094"><NO.P>94</NO.P><TXT>На второ място, що се отнася до член 37 от Протокол 1, следва да се отбележи, че макар Комисията е част от Комитета за митническо сътрудничество, предвиден в този член, от самия текст на параграф 1 от него следва, че на този комитет се възлага да осъществява митническото сътрудничество с оглед на точното и еднакво прилагане на този протокол, но не и сам да проверява това прилагане.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0095"><NO.P>95</NO.P><TXT>Това тълкуване относно задачата на посочения комитет се потвърждава от другите разпоредби на посочения член 37. Всъщност съгласно параграф 2 от него Комитетът по митническо сътрудничество изследва влиянието върху най-слабо развитите страни от АКТБ на прилагането на правилата за произход, като вследствие на това изследване този комитет приема не решения, а само препоръки към Съвета на министрите. Освен това, макар съгласно член 37, параграф 3 във връзка с член 6 от Протокол 1 посоченият комитет да може да се произнася по евентуалното прилагане на правилата за произход по този протокол към стоки, включващи материали, които кумулират различен произход, както и съгласно член 37, параграф 4 и член 38 от посочения протокол — по приемането на някои дерогации от Протокол 1, тези разпоредби не предоставят на Комитета по митническо сътрудничество правомощието сам да проверява правилното прилагане на правилата за произход от държавите от АКТБ, нито да взема решения за последиците, които трябва да се изведат от евентуално неспазване на тези правила. Следователно няма основание за позоваване на член 37, параграф 1 от Протокол 1, за да се докаже, че при обстоятелствата, довели до приемането на Решение REM 03/07, Комисията не е изпълнила задължението си да следи за правилното прилагане на Споразумението от Котону.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0096"><NO.P>96</NO.P><TXT>Ето защо Комисията не може да бъде упрекната, че не е изпълнила задължението си да следи за правилното прилагане на Споразумението от Котону в случая, по който е прието Решение REM 03/07. При това положение Prenatal не е доказало, че Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото, като е приела в Решение REM 03/07, че не е налице особена ситуация по смисъла на член 239 от Митническия кодекс.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0097"><NO.P>97</NO.P><TXT>Предвид всички изложени по-горе съображения на първия въпрос следва да се отговори, че при разглеждането на това решение с оглед на член 220, параграф 2, буква б) от Митническия кодекс и на член 239 от този кодекс, не се установяват обстоятелства, които да засягат валидността на посоченото решение.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="20"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По втория, третия и четвъртия въпрос</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0098"><NO.P>98</NO.P><TXT>С въпроси от втори до четвърти, които трябва да бъдат разгледани заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали когато Комисията връща на националните митнически органи досието по искане за възстановяване на митни сборове, тези органи са обвързани от преценката на Комисията, че е налице сходство във фактическата и правната обстановка между случая, с който е свързано това искане, и този, който е разглеждан в рамките на друго искане, с което вече е сезирана Комисията, или противно на направената от нея преценка, посочените органи могат да стигнат до извод, че тези случаи не са съпоставими.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0099"><NO.P>99</NO.P><TXT>Комисията поддържа, че въпроси от втори до четвърти са недопустими, тъй като испанските митнически органи и запитващата юрисдикция споделят разбирането, че случаят, за който се отнася искането за възстановяване на митни сборове, разглеждано в главното производство, и случаят, посочен в искането, във връзка с което е постановено Решение REM 03/07, са със сходна фактическа и правна обстановка, така че отговорът на тези въпроси не е необходим за решаване на спора в главното производство. По същите съображения Prenatal счита, че четвъртият въпрос е от хипотетично естество и поради това е недопустим.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0100"><NO.P>100</NO.P><TXT>В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда въпросите, които са свързани с тълкуването на правото на Съюза и са поставени от националния съд в нормативната и фактическа рамка, която той определя съгласно своите правомощия и проверката на чиято точност не е задача на Съда, се ползват с презумпция за релевантност. Съдът може да откаже да се произнесе по отправеното от национална юрисдикция преюдициално запитване само ако е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или още когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190328">28 март 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Cogeco Communications</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑637/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:263">EU:C:2019:263</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0057">57</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0101"><NO.P>101</NO.P><TXT>В случая от съдържащите се в акта за преюдициално запитване данни е видно, че националните митнически органи вече са се произнесли по искането на Prenatal за възстановяване на митни сборове, като са възприели преценката на Комисията, че е налице сходство във фактическата и правната обстановка между случая, за който се отнася това искане, и този, който е разгледан в рамките на искането, във връзка с което е прието Решение REM 03/07, преценка, която се споделя както от запитващата юрисдикция, така и от Prenatal. Освен това в представената пред Съда преписка няма данни, от които да е видно, че по спора в главното производство е било възможно националните митнически органи да стигнат до извод, че посочените случаи не са сходни.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0102"><NO.P>102</NO.P><TXT>При тези обстоятелства е очевидно, че за решаването на спора в главното производство не е необходим отговор на въпроси от втори до четвърти и че поради това поисканото тълкуване на правото на Съюза е от хипотетично естество по смисъла на съдебната практика, припомнена в точка 100 от настоящото решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0103"><NO.P>103</NO.P><TXT>Ето защо преюдициални въпроси от втори до четвърти трябва да бъдат обявени за недопустими.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="21"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По съдебните разноски</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0104"><NO.P>104</NO.P><TXT>С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><JURISDICTION><INTRO>По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:</INTRO><P><HT TYPE="BOLD">При разглеждането на Решение COM(2008) 6317 окончателен на Комисията от <DATE ISO="20081103">3 ноември 2008 г.</DATE>, с което се установява, че следва да се извърши последващо вземане под отчет на вносни мита и не следва същите да бъдат опростени в един особен случай (преписка REM 03/07), с оглед на член 220, параграф 2, буква б) и на член 239 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от <DATE ISO="19921012">12 октомври 1992 година</DATE> относно създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент (ЕО) № 2700/2000 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20001116">16 ноември 2000 г.</DATE>, не се установяват обстоятелства, които да засягат валидността на посоченото решение.</HT></P></JURISDICTION></CONTENTS.JUDGMENT><SIGNATURE.CASE><SIGNATORY><P>Подписи</P></SIGNATORY></SIGNATURE.CASE></JUDGMENT>