<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.21-20110601.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="ECRCJ2011BGA.0800761101.case.xml"><NO.CASE>C-78/08</NO.CASE><NO.CASE>C-79/08</NO.CASE><NO.CASE>C-80/08</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62008CC0078</NO.CELEX><NO.SEQ>0005.0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>I-7613</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>I-7640</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>28</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><LEFT>ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА Г-Н JÄÄSKINEN — ДЕЛА C-78/08, C-79/08 И C-80/08</LEFT><RIGHT>PAINT GRAPHOS И ДР.</RIGHT></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">Г-Н N. Jääskinen</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20100708">8 юли 2010 година</DATE><NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: френски.</P></NOTE></P></TI></TITLE><CONTENTS.CONCLUSION><NP><NO.P>1.</NO.P><TXT>По настоящите дела националната юрисдикция поставя на Съда редица въпроси, касаещи главно това дали националният данъчен режим относно освобождаването от облагане на трудово-производителните кооперации може да бъде окачествен като държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P>Тъй като спорът по главното производство се отнася до тълкуването на постановление от <DATE ISO="19730929">29 септември 1973 г.</DATE>, при позоваване на разпоредбите на Договора за ЕО ще използвам номерацията, приложима преди влизането в сила на Договора за функционирането на Европейския съюз.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT>Преюдициалните въпроси са поставени в рамките на три спора с предмет, от една страна, отказа от страна на италианската данъчна администрация да приложи спрямо кооперативните дружества Paint Graphos scarl (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0001" ID="QS0001"/>Paint Graphos<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>) и Adige Carni scrl (в ликвидация) (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0002" ID="QS0002"/>Adige Carni<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>) освобождаването от данъци, от което по това време съгласно италианското право се ползват кооперативните дружества, и от друга страна, проблемите на личното облагане на г-н Franchetto, който оспорва решенията на националната данъчна администрация, целящи поправянето на неговите данъчни декларации за периода 1984—1988 г.</TXT></NP><NP><NO.P>3.</NO.P><TXT>В самото начало следва да се подчертае, че са налице сериозни съмнения относно допустимостта на разглежданите преюдициални запитвания. Всъщност една от основните трудности в настоящото дело се състои в контраста между ограничената информация, предоставена на Съда, и широтата на проблематиката, с която той е сезиран, като се има предвид, че той следва да разгледа по-специално режима на облагане на трудово-производителните и работническите кооперации.</TXT></NP><NP><NO.P>4.</NO.P><TXT>Ако Съдът все пак смята да отговори на въпросите, които следва непременно да се преформулират, настоящото производство би представлявало интересна възможност да се анализира обхватът на понятията за предимство и за селективност на националните мерки относно облагането на кооперативните дружества. По-специално, биха възникнали въпросите за прилагането на критерия за обоснованост, произтичаща от присъщата на националния режим вътрешна логика, и за анализа на избора, направен от италианския законодател в рамките на националната система на пряко данъчно облагане.</TXT></NP><?PAGE NO="I-7614"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">I —</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>А —</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Правна уредба на Европейския съюз</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>5.</NO.P><TXT>Член 87, параграф 1 ЕО гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0003" ID="QS0003"/>1. Освен когато е предвидено друго в настоящия договор, всяка помощ, предоставена от държава членка или чрез ресурси на държава членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите членки, е несъвместима с общия пазар<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP><NP><NO.P>6.</NO.P><TXT>Член 1 от Регламент (EО) № 659/1999 на Съвета от <DATE ISO="19990322">22 март 1999 година</DATE> за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="083" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1999">OB L 83, стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41) гласи следното:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0004" ID="QS0004"/>За целите на настоящия регламент:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0005" ID="QS0005"/>помощ<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/> означава всяка мярка, изпълняваща всички критерии, определени в член 92, параграф 1 от Договора;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0006" ID="QS0006"/>съществуваща помощ<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/> означава:</TXT><P><LIST TYPE="roman"><ITEM><NP><NO.P>i)</NO.P><TXT>[…] всяка помощ, която съществува в съответната държава членка преди влизането в сила на Договора, т.е. схеми за помощ и индивидуална помощ, които са били въведени в действие преди и продължават да се прилагат след влизането в сила на Договора;</TXT></NP></ITEM></LIST></P><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/></P></NP></ITEM></LIST></ALINEA></QUOT.S></P></NP></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>Б —</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Национално право</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>7.</NO.P><TXT>От фрагментарните данни по преписката е видно, че към момента на настъпване на фактите по главното производство италианските кооперативни дружества подлежат на облагане, от една страна, с данък върху дохода на юридическите лица (imposta sul reddito delle persone giuridiche, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0007" ID="QS0007"/>ДДЮЛ<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>), и от друга страна, с местен данък върху дохода (imposta locale sui redditi, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0008" ID="QS0008"/>МДД<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>). В периода между 1977 г. и 2004 г. общото облагане на капиталовите дружества<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P>В Италия кооперативните дружества също се смятат за капиталови дружества, а не, както в правните системи на редица други държави членки, за персонални сдружения. В началото, преди в Италия да бъдат приети специфични разпоредби относно кооперациите, кооперативните дружества са квалифицирани по-скоро като дружества с променлив капитал. Вж. <HT TYPE="ITALIC">Klingberg</HT>, W. Genossenschaften und Genossenschaftsrecht in Italien. Veröffentlichung des Institut für Genossenschaftswesen an der Philipps-Universität Marburg, Marburg/Lahn, 1957, р. 49—50.</P></NOTE> в Италия се основава на<?PAGE NO="I-7615"?> принципа за еднократно облагане, който се осъществява чрез въвеждането на система на данъчен кредит за съдружниците в тях. Според тази система самото дружество се облага за реализираните от него печалби с приложимата за него ставка, докато разпределените между съдружниците/акционерите печалби се облагат с прогресивните ставки на данъка върху доходите на физическите лица. Тъй като съдружниците имат право на данъчен кредит, съответстващ на дължимия от дружеството данък, те са длъжни да платят разликата между приложимата за дружеството ставка и прогресивната ставка, приложима за личното им облагане<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P>Според системата, приложима понастоящем към капиталовите дружества, те подлежат на облагане с корпоративен данък (imposta sul reddito delle societa, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0009" ID="QS0009"/>КД<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>), който е пропорционален данък с фиксирана ставка. Съдружниците плащат данък върху доходите на физическите лица (imposta sul reddito delle persone fisiche), който е прогресивен данък върху дивидентите или печалбите, разпределени на съдружниците, като се облагат само 40 % от техните доходи. Така е въведено освобождаване на 60 % от дивидентите или печалбите на съдружниците с цел да се премахне верижното облагане.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>8.</NO.P><TXT>Освен това от преписката е видно, че редица специфични данъчни разпоредби, приложими към кооперативните дружества, са основани на принципа на взаимното подпомагане, което има за последица ограничаване на разпределението на печалбите или фондовете на посочените дружества между техните съдружници.</TXT></NP><NP><NO.P>9.</NO.P><TXT>Декрет № 601 на президента на Републиката от <DATE ISO="19730929">29 септември 1973 г.</DATE> относно уредбата на данъчните предимства<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P>Редовна притурка на GURI, бр. 268 от <DATE ISO="19731016">16 октомври 1973 г.</DATE>, стр. 3.</P></NOTE> в редакцията му в сила от 1984 г. до 1993 г. (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0010" ID="QS0010"/>ДПР № 601/1973<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>), гласи в своя член 11, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0011" ID="QS0011"/>Трудово-производителни кооперации<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="011.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0012" ID="QS0012"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Доходите на трудово-производителните кооперации и на техните обединения се освобождават от данък върху дохода на юридическите лица и от местен данък върху дохода, ако размерът на действително платените възнаграждения на членовете, които трайно извършват трудова дейност, включително посочените в последния параграф суми, не е по-нисък от шестдесет процента от общия размер на всички други разходи, с изключение на тези за суровини и доставки. Ако размерът на възнагражденията е по-нисък от шестдесет процента, но не и от четиридесет процента от общия размер на другите разходи, данъкът върху дохода на юридическите лица и местният данък върху дохода се намаляват наполовина.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="011.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>За производствените кооперативни дружества разпоредбите на предходния параграф се прилагат при условие, че членовете им отговарят на всички изисквания, предвидени за членовете на работническите кооперации в член 23 от Законодателен декрет […] [№ 1577] на временния държавен глава от <DATE ISO="19471214">14 декември 1947 г.</DATE> и последващите му изменения.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="011.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>За да се изчисли доходът на трудово-производителните кооперации и техните обединения, сумите, изплатени на членовете им — работници и служители, като добавка към тяхното възнаграждение, могат да бъдат приспаднати до размера на текущите възнаграждения, увеличени с 20 %<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP><?PAGE NO="I-7616"?><NP><NO.P>10.</NO.P><TXT>Член 14 от ДПР № 601/1973, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0013" ID="QS0013"/>Условия за приложимост на предимствата<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>, гласи следното:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="014.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0014" ID="QS0014"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Предвидените в настоящия дял данъчни предимства се прилагат към кооперативните дружества и техните обединения, които се ръководят от принципите на взаимното подпомагане, предвидени в законите на държавата, и които са вписани в регистрите на префектурите или в общия регистър на кооперациите.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="014.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Изискванията, които характеризират целта за взаимно подпомагане, се считат за изпълнени, ако условията, посочени в член 26 от Законодателен декрет № 1577 на временния държавен глава от <DATE ISO="19471214">14 декември 1947 г.</DATE> и неговите последващи изменения, са изрично предвидени в устава без възможност за дерогиране и ако тези условия действително са били налице през данъчния период и през предходните пет години или при необходимост — през изтеклия след одобряването на устава период, ако той е по-кратък от пет години.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="014.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>Данъчната администрация в сътрудничество с Министерството на труда и другите надзорни органи контролират условията за приложимост на данъчните предимства<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">II —</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Обстоятелствата по главното производство и преюдициалните въпроси</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>А —</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Дело C-78/08</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>11.</NO.P><TXT>След проверките, извършени от Guardia di Finanza, данъчната администрация на град Matera връчва на учреденото съгласно италианското право кооперативно дружество Paint Graphos данъчен акт, с който за целите на установяване на ДДЮЛ и с МДД се коригира размерът на неговия доход за 1993 г. Със същия акт данъчната администрация отказва на посоченото дружество правото на данъчно освобождаване, предвидено в членове 11, 12 и 14 от ДПР № 601/1973. След редица жалби, подадени както от Paint Graphos, така и от Ministero dell’Economia e delle Finanze и Agenzia delle Еntrate, понастоящем делото е висящо пред запитващата юрисдикция.</TXT></NP></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>Б —</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Дело C-79/08</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>12.</NO.P><TXT>С акт за установяване на данъчни задължения от <DATE ISO="19990608">8 юни 1999 г.</DATE> данъчната администрация на Rovigo уведомява учреденото съгласно италианското право кооперативно дружество Adige Carni за оттеглянето на данъчните предимства, предвидени в член 10 и сл. от ДПР № 601/1973, за увеличението на размера на<?PAGE NO="I-7617"?> облагаемия му доход за 1993 г., както и за последващото увеличение на ДДЮЛ и на МДД. Данъчната администрация оспорва по-специално издаването на фактури за субективно несъществуващи сделки, като съответната сума е счетена за доход и впрочем не е осчетоводена като доход от Adige Carni, и данъчната администрация приема, че тази сума е разпределена между членовете в нарушение на член 11 от ДПР № 601/1973. След поредица от жалби Adige Carni подава касационна жалба, като изтъква по-специално липсата на мотиви или недостатъчната мотивация на отказа на разглежданите данъчни освобождавания.</TXT></NP></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>В —</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Дело C-80/08</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>13.</NO.P><TXT>Данъчната администрация на Monfalcone изменя декларациите за доходи, подадени от г-н Franchetto за периода от 1984 г. до 1988 г., с мотива, че като съдружник в учреденото съгласно италианското право дружество Cooperativa Maricoltori Alto Adriatico r.l., с предмет на дейност отглеждане и продажба на мекотели, той участва самостоятелно на пазара, въпреки че за всяка продажба кооперативното дружество, от чието име са издадени фактурите за покупки и продажби, получава комисиона за всяка извършена услуга и разпределя сумата, с която е увеличена цената, между съдружниците, вместо да я прибавя към предвидените за тази цел резерви.</TXT></NP><NP><NO.P>14.</NO.P><TXT>В касационното производство Ministero delle Finanze претендира отмяната на решението на Commissione tributaria centrale, която без да разглежда по същество доводите на г-н Franchetto, преценява, че на кооперацията не може да се откаже освобождаване от данък, без предварително да е получено задължителното становище на министерството на труда. Ministero delle Finanze поддържа по-специално, че е налице нарушение на член 14 от ДПР № 601/1973 с мотива, че актът за установяване на данъчни задължения е насочен към съдружника в кооперативното дружество, а не към самата кооперация, и че поради това не е необходимо да се получи становището на министерството на труда.</TXT></NP></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>Г —</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Преюдициалните въпроси</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>15.</NO.P><TXT>Според Corte suprema di cassazione (Италия), за да се провери съвместимостта с правото на Съюза на данъчните предимства, с които се ползват кооперативните дружества в сравнение с дружествата със стопанска цел, следва да се определи дали за съответните оператори данъчните икономии представляват незаконосъобразна държавна помощ, която поради прякото действие на член 88, параграф 3 ЕО създава задължение за националните органи, включително съдебни, да оставят без приложение съответния вътрешен режим, както и да разпоредят възстановяването на получените помощи. Запитващата юрисдикция иска също да бъде установено дали използването на правно-организационната форма на кооперативното дружество представлява злоупотреба с право.</TXT></NP><?PAGE NO="I-7618"?><NP><NO.P>16.</NO.P><TXT>При тези условия Corte suprema di cassazione решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0015" ID="QS0015"/>1)</NO.P><TXT>[Д]али данъчните предимства, предвидени за кооперативните дружества по силата на членове 10, 11, 12, 13 и 14 от ДПР [№ 601/1973], са съвместими с правилата за конкуренция, и по-специално дали могат да се квалифицират като държавни помощи по смисъла на член 87 […] ЕО, особено при наличието на предвидената от Законодателен декрет № 1577 на временния държавен глава [от <DATE ISO="19471214">14 декември 1947 г.</DATE>] неадекватна система за наблюдение и предотвратяване на злоупотреби?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>[В] частност, с оглед на въпроса дали спорните данъчни предимства могат да бъдат квалифицирани като държавни помощи, могат ли тези мерки да се считат за пропорционални по отношение на определените за кооперативните дружества цели; дали разглеждането на въпроса за пропорционалността може да засяга не само индивидуалната мярка, а и предимството, което съвкупността от мерки предоставя, и произтичащото от това нарушаване на конкуренцията?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3)</NO.P><TXT>С оглед отговора на предходните въпроси следва да се има предвид обстоятелството, че системата за наблюдение е все още твърде отслабена вследствие на реформата на дружественото право, особено що се отнася до кооперативните дружества, които съгласно Закон № 311/2004 г. са преобладаващо, а не изцяло взаимоспомагателни.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>4)</NO.P><TXT>[Н]езависимо дали въпросните данъчни предимства могат да бъдат квалифицирани като държавна помощ, дали използването на правно-организационната форма на кооперативно дружество, дори извън случаите на измама или симулация, може да се квалифицира като злоупотреба с право, когато прибягването до тази форма става с единствената или основна цел да се реализира данъчна икономия?<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">III —</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Производството пред Съда</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>17.</NO.P><TXT>Преюдициалното запитване е постъпило в секретариата на Съда на <DATE ISO="20080225">25 февруари 2008 г.</DATE></TXT></NP><NP><NO.P>18.</NO.P><TXT>Paint Graphos и Adige Carni, италианското, испанското и френското правителство, както и Комисията на Европейските общности представят писмени становища.</TXT></NP><NP><NO.P>19.</NO.P><TXT>Paint Graphos, Adige Carni, г-н Franchetto, италианското, испанското и френското правителство, Комисията, както и Надзорният орган на ЕАСТ са<?PAGE NO="I-7619"?> представлявани по време на съдебното заседание, проведено на <DATE ISO="20100311">11 март 2010 г.</DATE><NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>В приложение към призовката за откритото съдебно заседание страните са приканени по време на устните състезания да се съсредоточат върху въпроса дали и съответно при какви условия освобождаване от данък като разглежданото в главното производство може да представлява държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО. Към италианското правителство е отправен и въпрос относно аспекта на спора, свързан със съществуващите помощи.</P></NOTE></TXT></NP></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">IV —</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">По допустимостта на преюдициалните въпроси</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>А —</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Становища на страните</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>20.</NO.P><TXT>Paint Graphos и Adige Carni, както и италианското правителство предлагат на Съда да обяви преюдициалните въпроси за недопустими. Според Комисията Съдът би трябвало да счете, че не е компетентен да отговори на преюдициалните въпроси, формулирани от запитващата юрисдикция.</TXT></NP><NP><NO.P>21.</NO.P><TXT>Тези разсъждения се основават на липсата, от една страна, на достатъчна информация относно правната и фактическа рамка на делата по главното производство, и от друга страна, на ясни мотиви относно релевантността на поставените въпроси. Всъщност страните изразяват съмнения относно полезността на отговора на Съда за решаването на споровете по главното производство, като посочват преждевременния, хипотетичен и дори фиктивен характер на отправените към Съда въпроси.</TXT></NP><NP><NO.P>22.</NO.P><TXT>Във всеки случай според Комисията, както и според италианското и испанското правителство, първите три въпроса са недопустими, доколкото се отнасят до национални разпоредби, които са неприложими в рамките на споровете по главното производство. Според Комисията същото важи за четвъртия въпрос с мотива, че не става дума за практика, целяща да се получат предимства въз основа на общностното право, тъй като в настоящия случай тези предимства произтичат единствено от вътрешното право, така че общностният принцип за забрана на злоупотребата с право не е приложим.</TXT></NP><NP><NO.P>23.</NO.P><TXT>Накрая се повдига въпросът за изключителното правомощие на Комисията да се произнася по съвместимостта на държавните помощи с общия пазар. Така според Комисията вторият въпрос също е недопустим.</TXT></NP></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>Б —</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Преценка на допустимостта на поставените въпроси</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>24.</NO.P><TXT>В самото начало отбелязвам, че са налице значителни проблеми, свързани с допустимостта на отправените към Съда преюдициалните запитвания в рамките на настоящото производство.</TXT></NP><NP><NO.P>25.</NO.P><TXT>Най-напред сбитата формулировка на актовете за преюдициално запитване не позволява да се разберат нито подробности за разглеждания национален режим,<?PAGE NO="I-7620"?> нито фактите по главното производство. Предоставената от запитващата юрисдикция информация и различните материали, включени в преписката от представилите становища страни, предизвикват по-скоро объркване относно съдържанието на националното право в тази област. Освен това на Съда не са предоставени точни данни относно облагането на други видове дружества, освен кооперативните дружества, въпреки че тези данни са абсолютно необходими, за да може да се прецени сравнимостта на положенията, заложена в понятията за предимство и селективност, които са определящи елементи на понятието за държавна помощ.</TXT></NP><NP><NO.P>26.</NO.P><TXT>На второ място, още по-несигурно изглежда наличието на връзка между правото на Съюза и делата, с които е сезирана запитващата юрисдикция. С оглед на предмета и естеството на споровете по главното производство е трудно да се разбере напълно по какъв начин отговорът на Съда би могъл да е от полза за решаването на споровете, висящи пред запитващата юрисдикция. Всъщност тези дела засягат валидността на извършените от данъчната администрация проверки, докато въпросите се отнасят до евентуалното квалифициране на данъчните предимства с оглед на член 87 ЕО. От друга страна, следва да отбележа, че Paint Graphos уточнява, че висящите производства се отнасят до разпоредбите относно проверката на печалбите, а не до естеството или съвместимостта на данъчните ставки с разпоредбите на общностното право.</TXT></NP><NP><NO.P>27.</NO.P><TXT>Впрочем, що се отнася до случая на г-н Franchetto, следва да се констатира, че предметът на разглеждания спор не цели облагането на засегнатото кооперативно дружество, а облагането на г-н Franchetto в лично качество. Противно на твърдяното в преюдициалното запитване, кооперативното дружество, в което г-н Franchetto е съдружник, не представлява работническа кооперация като посочените в член 11 от ДПР № 601/1973, а риболовна кооперация, регламентирана в член 10 от посочения ДПР — разпоредба, чийто обхват не е изяснен от запитващата юрисдикция.</TXT></NP><NP><NO.P>28.</NO.P><TXT>На трето място, националната юрисдикция отправя запитване относно проблема за пропорционалността на националните мерки по отношение на възложените на кооперативното дружество цели, които изглежда са определени в националния правов ред. Разглеждането на критериите, свързани с баланса между интересите, защитени от националните данъчни мерки и нарушенията на конкуренцията препраща към разглеждането на съвместимостта на евентуалните държавни помощи с общия пазар.</TXT></NP><NP><NO.P>29.</NO.P><TXT>На четвърто място, що се отнася до третия въпрос, той представлява по-скоро размисъл или коментар, който не може да се разглежда като отделен въпрос.</TXT></NP><NP><NO.P>30.</NO.P><TXT>Накрая следва да посоча, че четвъртият поставен въпрос се вписва само в рамките на националното право и следователно Съдът не е компетентен да му отговори. Всъщност запитващата юрисдикция иска да бъде установена връзката между използването на правно-организационната форма на кооперативното дружество и осъществяването на данъчни икономии.</TXT></NP><?PAGE NO="I-7621"?><NP><NO.P>31.</NO.P><TXT>Предвид така посочените трудности следва да се припомни, че според постоянната съдебна практика отказът на Съда да се произнесе по поставен от национална юрисдикция преюдициален въпрос е възможен, когато е явно, че поисканото тълкуване на общностното право няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора по главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или когато Съдът не разполага с необходимите фактически и правни елементи, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P>Решение от <DATE ISO="19920716">16 юли 1992 г.</DATE> по дело Lourenço Dias (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-343/90" PAGE.ECR="I-4673" YEAR="1992">C-343/90, Recueil, стр. I-4673</REF.DOC.ECR>, точка 20), както и Решение от <DATE ISO="20091119">19 ноември 2009 г.</DATE> по дело Filipiak (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-314/08" PAGE.ECR="I-11049" YEAR="2009">C-314/08, Сборник, стр. I-11049</REF.DOC.ECR>, точка 42 и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>32.</NO.P><TXT>Всъщност запитващата юрисдикция е длъжна да посочи точните причини, поради които тя иска да бъде установено тълкуването и валидността на определени разпоредби на правото на Съюза. Така Съдът вече е постановил, че е абсолютно необходимо националната юрисдикция да даде поне обяснения относно причините за избора на общностните разпоредби, за чието тълкуване или валидност тя отправя запитване, и относно връзката, която тя намира между тези разпоредби и приложимата към спора национална правна уредба<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P>Решение от <DATE ISO="20000309">9 март 2000 г.</DATE> по дело EKW и Wein &amp; Co (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-437/97" PAGE.ECR="I-1157" YEAR="2000">C-437/97, Recueil, стр. I-1157</REF.DOC.ECR>, точка 52).</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>33.</NO.P><TXT>Освен това Съдът не е компетентен да се произнася по въпроса за съвместимостта на национална мярка с правото на Съюза<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>Вж. по-специално Решение от <DATE ISO="20100126">26 януари 2010 г.</DATE> по дело Transportes Urbanos y Servicios Generales (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-118/08" PAGE.ECR="I-635" YEAR="2010">C-118/08, Сборник, стр. I-635</REF.DOC.ECR>, точка 23 и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. Той не може да се произнася и по съвместимостта на държавна помощ или схема за помощи с общия пазар, тъй като преценката на тази съвместимост е от изключителната компетентност на Комисията, която действа под контрола на Съда на Съюза<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Вж. Решение от <DATE ISO="20060323">23 март 2006 г.</DATE> по дело Enirisorse (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-237/04" PAGE.ECR="I-2843" YEAR="2006">C-237/04, Recueil, стр. I-2843</REF.DOC.ECR>, точка 23).</P></NOTE>. Съдът не е компетентен и да преценява фактите по главното производство или да прилага спрямо национални мерки или положения нормите на Съюза, тъй като тези въпроси са от изключителната компетентност на националната юрисдикция<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>Вж. Решение от <DATE ISO="20060330">30 март 2006 г.</DATE> по дело Servizi Ausiliari Dottori Commercialisti (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-451/03" PAGE.ECR="I-2941" YEAR="2006">C-451/03, Recueil, стр. I-2941</REF.DOC.ECR>, точка 69 и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>34.</NO.P><TXT>Следователно с оглед на всичко посочено по-горе поставените на Съда въпроси следва да бъдат обявени за изцяло недопустими.</TXT></NP><NP><NO.P>35.</NO.P><TXT>Все пак, ако Съдът прецени, че не би могъл да следва това толкова радикално предложение, предлагам той да съсредоточи своя анализ върху първия преюдициален въпрос.</TXT></NP><NP><NO.P>36.</NO.P><TXT>В това отношение изглежда, че Corte suprema di cassazione се основава върху хипотеза, според която макар разглежданите кооперативни дружества да имат право на освобождаване от данък, тези дружества не могат да се ползват от разглежданите предимства, тъй като те представляват незаконосъобразни държавни помощи.</TXT></NP><?PAGE NO="I-7622"?><NP><NO.P>37.</NO.P><TXT>Следователно със своето преюдициално запитване, и по-специално с първия си преюдициален въпрос националната юрисдикция иска от Съда да извърши анализ на съвместимостта с правото на Съюза на разпоредбите на националния данъчен режим относно кооперативните дружества. В това отношение тя предоставя обстойни разсъждения относно развитието на италианското данъчно право в тази област, които в по-голямата си част са неприложими към споровете по главното производство, като също така се позовава както на практиката на Съда, така и на различни известия на Комисията относно прилагането на установените за държавните помощи правила към националните данъчни мерки.</TXT></NP><NP><NO.P>38.</NO.P><TXT>Въпреки че съгласно член 234 ЕО при отговора на преюдициален въпрос Съдът не е компетентен да се произнася по тълкуването на разпоредби от вътрешното право<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>Решение от <DATE ISO="19960926">26 септември 1996 г.</DATE> по дело Allain (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-341/94" PAGE.ECR="I-4631" YEAR="1996">C-341/94, Recueil, стр. I-4631</REF.DOC.ECR>, точка 11).</P></NOTE>, той може да предостави на запитващата юрисдикция всички насоки за тълкуване на правото на Съюза, които могат да ѝ позволят да прецени съответствието на национална мярка с това право, за да постанови решение по делото, с което е сезирана<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>Вж. Решение по дело Enirisorse (точка 24) и Решение по дело Transportes Urbanos y Servicios Generales (точка 23), посочени по-горе.</P></NOTE>. В областта на държавните помощи той може по-конкретно да даде на запитващия съд насоки за тълкуване, които да му позволят да определи дали дадена национална мярка може да бъде квалифицирана като държавна помощ по смисъла на правото на Съюза<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>Вж. Решение от <DATE ISO="20100610">10 юни 2010 г.</DATE> по дело Fallimento Traghetti del Mediterraneo (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-140/09" PAGE.ECR="I-5243" YEAR="2010">C-140/09, Сборник, стр. I-5243</REF.DOC.ECR>, точка 24 и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>39.</NO.P><TXT>В настоящия случай, предвид предоставените от запитващата юрисдикция правни и фактически елементи, ми се струва правилно да се приеме, че Съдът разполага с минимума от информация, за да може да се произнесе частично по преюдициалното запитване, като същевременно преформулира първия поставен въпрос<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>Решение от <DATE ISO="20070308">8 март 2007 г.</DATE> по дело Campina (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-45/06" PAGE.ECR="I-2089" YEAR="2007">C-45/06, Сборник, стр. I-2089</REF.DOC.ECR>, точка 30), Решение от <DATE ISO="20080923">23 септември 2008 г.</DATE> по дело Bartsch (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-427/06" PAGE.ECR="I-7245" YEAR="2008">C-427/06, Сборник, стр. I-7245</REF.DOC.ECR>, точка 31) и Решение от <DATE ISO="20090305">5 март 2009 г.</DATE> по дело Kattner Stahlbau (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-350/07" PAGE.ECR="I-1513" YEAR="2009">C-350/07, Сборник, стр. I-1513</REF.DOC.ECR>, точка 24).</P></NOTE> в смисъл, че от Съда се иска да се произнесе по критериите на понятието за държавна помощ с оглед на разглеждания данъчен режим. След това разглеждане и съобразно дадените от Съда насоки запитващата юрисдикция следва да реши дали евентуалното данъчно предимство, предвидено за кооперативните дружества, може да представлява държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО.</TXT></NP><NP><NO.P>40.</NO.P><TXT>От друга страна, при преформулирането Съдът следва да се ограничи до националните разпоредби, приложими към споровете по главното производство. Тъй като и в трите акта за преюдициално запитване запитващата юрисдикция потвърждава, че се разглеждат трудово-производителните кооперации, предлагам анализът на първия преюдициален въпрос да се ограничи до член 11 от ДПР № 601/1973.</TXT></NP><NP><NO.P>41.</NO.P><TXT>Накрая следва да отбележа, че Съдът изрично посочва, че както изтъква Комисията, националните юрисдикции могат<?PAGE NO="I-7623"?> да тълкуват понятието за държавна помощ<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>Решение от <DATE ISO="19770322">22 март 1977 г.</DATE> по дело Steinike &amp; Weinlig (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="78/76" PAGE.ECR="595" YEAR="1977">78/76, Recueil, стр. 595</REF.DOC.ECR>, точка 14), Решение от <DATE ISO="19911121">21 ноември 1991 г.</DATE> по дело Fédération Nationale du Commerce Extérieur des Produits Alimentaires и Syndicat national des négociants et transformateurs de saumon (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-354/90" PAGE.ECR="I-5505" YEAR="1991">C-354/90, Recueil, стр. I-5505</REF.DOC.ECR>, точка 10), Решение от <DATE ISO="19960711">11 юли 1996 г.</DATE> по дело SFEI и др. (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-39/94" PAGE.ECR="I-3547" YEAR="1996">C-39/94, Recueil, стр. I-3547</REF.DOC.ECR>, точка 49), както и Решение от <DATE ISO="20061005">5 октомври 2006 г.</DATE> по дело Transalpine Ölleitung in Österreich (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-368/04" PAGE.ECR="I-9957" YEAR="2006">C-368/04, Recueil, стр. I-9957</REF.DOC.ECR>, точка 39).</P></NOTE>. Следователно, щом националната юрисдикция изразява съмнение относно тълкуването на това понятие, тя е оправомощена да сезира Съда. Сътрудничеството между националните юрисдикции и Съда обаче не може да води до заобикаляне на баланса на правомощията, предоставени на институциите на Съюза. При разглеждането на съвместимостта ролята на националния съд остава допълваща спрямо възможността за намеса на Комисията.</TXT></NP></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">V —</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Предварителни бележки относно кооперативните дружества</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>А —</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По отношение на характеристиките на кооперативните дружества и тяхното данъчно третиране</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>42.</NO.P><TXT>Кооперативните дружества са обединения на физически или юридически лица, при които подборът intuitu personae е силно изразен и които се подчиняват на специфични принципи на работа, като например демократичните принципи относно структурата и контрола и справедливото разпределение на нетната печалба за финансовата година<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P><HT TYPE="ITALIC">Cathiard</HT>, C. La société coopérative européenne — La semaine juridique. Entreprise et affaires<HT TYPE="ITALIC">,</HT> № 1, 2009, р. 34—50.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>43.</NO.P><TXT>Спецификата на кооперативните дружества се илюстрира чрез понятието за взаимоспомагателно предимство, което може да бъде осъществено посредством две отделни техники, а именно техниката на непосредственото предимство или на отложеното предимство, тоест комисиона. Освен това при кооперативните дружества е възможно да се направи разграничение между дохода, реализиран посредством дейностите, извършвани с участието на съдружниците, и тази, реализирана посредством търговията с трети лица<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P><HT TYPE="ITALIC">Bassi,</HT> A. Le società cooperative, UTET, Torino, 1995, р. 30.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>44.</NO.P><TXT>В рамките на дейностите на кооперативните дружества, извършвани с участието на съдружниците в тях, доходите се разпределят между съдружниците на два етапа. Непосредственото предимство се реализира чрез възнаграждение, свързано с платената цена или чрез отстъпката при придобиване на имущество от съдружник. Отложеното предимство се осъществява чрез комисиона, която представлява сума, периодично разпределяна от дружеството на неговите съдружници, пропорционално на участието в кооперацията и записания капитал.</TXT></NP><NP><NO.P>45.</NO.P><TXT>Данъчната система, предвидена за кооперативните дружества, е тясно свързана със структурата на техния капитал и с икономическата система, която стои в основата ѝ. Следователно може да се направи<?PAGE NO="I-7624"?> изводът, че тези дружества функционират в собствен правен и икономически контекст.</TXT></NP><NP><NO.P>46.</NO.P><TXT>Сложният въпрос относно данъчното третиране на доходите на кооперативните дружества се илюстрира чрез разнообразието на приетите в различните държави членки разрешения<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>За представяне на данъчното облагане на кооперациите в държавите членки на Европейския съюз по времето, когато той се състои от дванадесет държави членки, вж. <HT TYPE="ITALIC">Stracke</HT>, B. Besteuerung von Genossenschaften in der Europäischen Union, Erich Schmidt Verlag, Bielefeld, 1997.</P></NOTE>. Така в правната доктрина се отбелязва, че тази данъчна <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0016" ID="QS0016"/>разнородност<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/> отразява тяхната гражданска <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0017" ID="QS0017"/>разнородност<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/> и изглежда необходима за постигането на целите, които въпреки развитието на конкурентоспособността на кооперативните дружества остават различни в сравнение с тези на дружествата със стопанска цел<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P><HT TYPE="ITALIC">Lolli</HT>, R. Social Cooperatives in the Context of Recent italian Regulation. Droit comparé des coopératives européennes. Larcier. Luxembourg, 2009, р. 89.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>47.</NO.P><TXT>Така в определени национални режими спрямо кооперативните дружества се прилагат общите норми на корпоративното данъчно облагане<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P><HT TYPE="ITALIC">Alguacil Marí</HT>, M. P. Il trattamento fiscale delle cooperative alla luce del regime europeo degli aiuti di Stato — Rivista di diritto tributario internazionale (International tax law review) № 1 (2004), р. 51—79. Авторът включва в тази група Ирландия и по-голямата част от кооперациите в Австрия и в Гърция.</P></NOTE>. Други държави членки прилагат метод на освобождаване, който се изразява, от една страна, в системата на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0018" ID="QS0018"/>прозрачност<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>, основана на приемането на реализираните от кооперацията резултати за реализирани от съдружниците, и от друга страна, чрез освобождаване единствено на резултатите от сделките, извършени с участието на съдружниците, които са задължени да платят в лично качество данък върху разпределените доходи<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P><HT TYPE="ITALIC">Alguacil Marí</HT>, M. P. в цит. съч. включва в тази група по-специално Португалската република, що се отнася до потребителските кооперации, Федерална република Германия и Република Гърция по отношение селскостопанските кооперации и Италианската република, що се отнася до селскостопанските и риболовните кооперации.</P></NOTE>. Определени национални режими позволяват приспадане на комисионата от облагаемата данъчна основа<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P><HT TYPE="ITALIC">Alguacil Marí</HT>, M. P. в цит. съч. посочва по-специално Федерална република Германия, Кралство Дания, Република Финландия и Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия.</P></NOTE>. На последно място, съществува възможност разпределените на съдружниците печалби да се третират като дивиденти, като същевременно спрямо тях се прилага по-ниска данъчна ставка<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P><HT TYPE="ITALIC">Alguacil Marí</HT>, M. P. в цит. съч. включва в тази група по-специално Португалската република и Кралство Испания.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>48.</NO.P><TXT>Често облагането на кооперативните дружества е свързано със задължението за спазване на типично за кооперациите поведение. При неизпълнение на това изискване те претърпяват сериозни данъчни последици. Така невинаги е възможно да се определят разликите между принципите, които ръководят облагането на кооперативните дружества, в сравнение с данъчното облагане на капиталовите дружества като цяло, за да може да се установи дали тези различия се дължат на целта кооперациите да се поставят в по-благоприятно положение или на тяхното специфично естество<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P>Вж. <HT TYPE="ITALIC">Mannio</HT>, L. Osuuskunnat ja verotus, Edita, Helsinki, 2004, р. 73.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>49.</NO.P><TXT>В Италия трудово-производителните кооперации се развиват, от една страна, като форма на сътрудничество между занаятчиите — първата е създадена<?PAGE NO="I-7625"?> през 1855 г. между производителите на стъкло в Altare — и от друга страна, като организационна форма, която обединява работници, извършващи неквалифициран физически труд. Вторият вид трудово-производителни кооперации се създават — първата от тях през 1883 г. в Равена — с цел да подобрят достъпа на съдружниците, засегнати от структурна или сезонна безработица, до работни места, първоначално най-вече в строителството, но впоследствие и в различни други отрасли. В това отношение следва да отбележа, че в Италия съществува разделение между трудово-производителните кооперации в селското стопанство, и дори в риболова, и другите трудово-производителни кооперации<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P>Относно историческото развитие на трудово-производителните кооперации в Италия вж. <HT TYPE="ITALIC">Klingberg</HT>, W., цит. съч., стр. 21—27. Приетото през 1911 г. законодателство предвижда специален режим относно разпределението на излишъка на трудово-производителните кооперации, които желаят да участват в изграждането на обществената инфраструктура. Пак там, стр. 123 и 124.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>50.</NO.P><TXT>В конкретния случай от акта за преюдициално запитване става ясно, че що се отнася до разпоредбите на италианския правов ред, приложими, към момента на настъпване на фактите по главното производство, кооперативните предприятия се ползват от пълно или частично освобождаване от редица данъци, за да се постигне специфичната икономическа цел, призната в член 45 от италианската конституция поради социалната функция и взаимоспомагателното естество на кооперацията.</TXT></NP><NP><NO.P>51.</NO.P><TXT>Следва да се посочи, че съгласно член 26 от Законодателен декрет № 1557 на временния държавен глава от <DATE ISO="19471214">14 декември 1947 г.</DATE> (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0019" ID="QS0019"/>законът Basevi<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>), условието за взаимно подпомагане се счита за изпълнено, ако в устава на кооперативното дружество са включени следните клаузи. На първо място, забрана за разпределяне на дивиденти, надвишаващи размера на законната лихва, приложена към действително внесения капитал, на второ място — забрана за разпределяне на резерва между съдружниците по време на съществуването на дружеството, на трето място, в случай на прекратяване на дружеството — прехвърляне на цялото имущество, без внесения капитал и евентуалните дивиденти, за общественополезни цели с взаимоспомагателен характер.</TXT></NP><NP><NO.P>52.</NO.P><TXT>Както подчертава запитващата юрисдикция, трудово-производителните кооперации се характеризират с ролята на съдружниците — предприемачи или работници и служители. В посочените кооперации, както в настоящия случай, членовете упражняват своята собствена професионална дейност в рамките на кооперацията и произведеният в резултат на техния труд излишък може да бъде преразпределен като допълнително възнаграждение<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P>Според Stracke целта на трудово-производителните кооперации, които са характерни за държавите членки от Южна Европа, е да се подобри достъпът на съдружниците до работни места. Тяхното специфично данъчно третиране подпомага дълготрайността на тези кооперации чрез натрупването на общ кооперативен капитал. Вж. <HT TYPE="ITALIC">Stracke</HT>, B., цит. съч., стр. 46.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>53.</NO.P><TXT>Съгласно информацията, предоставена от страните, представили становища в рамките на настоящото производство, облагаемата основа на кооперативното<?PAGE NO="I-7626"?> дружество се определя по същия начин, както облагаемата основа на дружество, което не е кооперативно. По принцип става въпрос за размера на нетната печалба, която предприятието е реализирало. Следва да се добави, че от преписката е видно, че всички дружества имат право да приспаднат изплатените възнаграждения от облагаемите си доходи.</TXT></NP><NP><NO.P>54.</NO.P><TXT>Накрая следва да отбележа, че освен повдигнатите от преюдициалното запитване проблеми, облагането на кооперативните дружества е обсъдено от страните в по-широк контекст от свързания с освобождаването съгласно член 11 от ДПР № 601/1973. Преди всичко изглежда, че Комисията изменя позицията си в съдебното заседание в сравнение с писменото си становище, като повдига въпроса относно липсата на облагане на неделимите резерви на кооперативните дружества в италианското право.</TXT></NP><NP><NO.P>55.</NO.P><TXT>В това отношение считам, че що се отнася до трудово-производителните кооперации, този въпрос има значение само доколкото съответната кооперация не е могла да се ползва от разглежданото в главното производство освобождаване от данъци. Следователно предметът на преценката на Съда трябва според мен да се ограничи до въпроса дали посоченото в член 11 от ДПР № 601/1973 освобождаване на трудово-производителните кооперации може да изпълни критериите на понятието за държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО.</TXT></NP></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>Б —</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Относно член 11 от ДПР № 601/1973</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>56.</NO.P><TXT>Съгласно член 11, параграф 1 от ДПР № 601/1973 доходите на дружествата се освобождават, когато размерът на възнагражденията не е по-нисък от 60 % от общия размер на всички други разходи, с изключение на тези за суровини и доставки. Следователно това освобождаване е подчинено на възможността да се определи отношението между приноса на положения от съдружниците труд и приноса на другите производствени фактори — като капитала и труда на трети лица — включително общите разходи и разходите за имущество и оборудване. Определянето на този параметър позволява да се осъществи контрол върху действително изплатените възнаграждения и общия размер на всички други разходи, направени от кооперативното дружество<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0028"><P><HT TYPE="ITALIC">Stillitani</HT>, G. La piccola società cooperativa: applicazione delle agevolazioni fiscali, Sistema Leggi d’Italia, Dottrina, 2008. Вж. също <HT TYPE="ITALIC">Stracke</HT>, B., цит. съч., р. 180 и 181.</P></NOTE>. В случай че размерът на възнагражденията е между 60 % и 40 %, посочените данъци се намаляват наполовина<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0029"><P>Математически това съответства на освобождаване на 50 % от доходите.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>57.</NO.P><TXT>Освен това предвиденото в член 11, параграф 1 от ДПР № 601/1973 данъчно облекчение се прилага само когато дружествата отговарят на условията, посочени в член 23 от посочения по-горе закон Basevi.</TXT></NP><?PAGE NO="I-7627"?><NP><NO.P>58.</NO.P><TXT>Член 11, параграф 3 от ДПР № 601/1973 предвижда приспадане от дохода на дружеството на сумите, изплатени на членовете — работници и служители, като добавка към заплатите им до размера на текущото им възнаграждение, увеличено с 20 %, тъй като този размер може да се сравни с комисиона, а именно с отложеното предимство на взаимното подпомагане, което се предоставя на съдружниците. В италианската доктрина се отбелязва, че това приспадане не въвежда дерогация по отношение на общия режим на облагане на търговските дружества и образувания<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0030"><P><HT TYPE="ITALIC">Pistolesi</HT>, F. Le agevolazioni fiscali per le cooperative — TributImpresa № 3/2005.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>59.</NO.P><TXT>Според мен посочената разпоредба по-скоро ограничава възможността излишъкът на кооперативното дружество да се разпредели между съдружниците под формата на добавки към възнаграждението, които се приспадат от облагаемия доход на дружеството.</TXT></NP><NP><NO.P>60.</NO.P><TXT>Както уточнява италианското правителство в хода на съдебното заседание, съдружниците получават възнаграждение за труда, предоставен на дружеството, и този доход подлежи на облагане с прогресивен данък върху дохода. Сумите, изплатени на членовете като добавка към възнаграждението им, се приспадат при облагането като доходи, равностойни на доходи от трудово правоотношение. Всъщност за тези суми се облагат съдружниците — работници или служители<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0031"><P>От член 50 на Единния текст относно преките данъци (Testo Unico del <DATE ISO="19861222">22/12/1986</DATE>, № 917) е видно, че получените от членовете на трудово-производителните кооперации възнаграждения до размера на текущото им възнаграждение, увеличено с 20 %, се приравняват на доходи от трудово правоотношение.</P></NOTE>.</TXT></NP></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">VI —</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Относно квалификацията на данъчния режим като държавна помощ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>А —</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Относно общите критерии за държавна помощ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>61.</NO.P><TXT>Понятието за държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО включва не само положителни престации като субсидиите, но също и всякакви мерки, които под най-различни форми облекчават разходите, които обикновено са в тежест на бюджета на предприятията, и поради това без да бъдат субсидии в тесен смисъл на думата, са от същото естество и имат еднакви последици<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0032"><P>Решение от <DATE ISO="20011108">8 ноември 2001 г.</DATE> по дело Adria-Wien Pipeline и Wietersdorfer &amp; Peggauer Zementwerke (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-143/99" PAGE.ECR="I-8365" YEAR="2001">C-143/99, Recueil, стр. I-8365</REF.DOC.ECR>, точка 38), Решение от <DATE ISO="20031120">20 ноември 2003 г.</DATE> по дело GEMO (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-126/01" PAGE.ECR="I-13769" YEAR="2003">C-126/01, Recueil, стр. I-13769</REF.DOC.ECR>, точка 28 и цитираната съдебна практика), Решение от <DATE ISO="20040715">15 юли 2004 г.</DATE> по дело Испания/Комисия (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-501/00" PAGE.ECR="I-6717" YEAR="2004">C-501/00, Recueil, стр. I-6717</REF.DOC.ECR>, точка 90 и цитираната съдебна практика), Решение от <DATE ISO="20051215">15 декември 2005 г.</DATE> по дело Италия/Комисия (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-66/02" PAGE.ECR="I-10901" YEAR="2005">C-66/02, Recueil, стр. I-10901</REF.DOC.ECR>, точка 77), както и Решение от <DATE ISO="20060622">22 юни 2006 г.</DATE> по дело Белгия и Forum 187/Комисия (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-182/03+C-217/03" PAGE.ECR="I-5479" YEAR="2006">C-182/03 и C-217/03, Recueil, стр. I-5479</REF.DOC.ECR>, точка 86).</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>62.</NO.P><TXT>От това следва, че мярка, с която публичните органи освобождават от данъци определени предприятия, което макар да се състои в предоставяне на държавни средства, поставя ползвателите в по-изгодно финансово положение в сравнение с останалите данъчнозадължени лица, представлява държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0033"><P>Решение от <DATE ISO="19940315">15 март 1994 г.</DATE> по дело Banco Exterior de España (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-387/92" PAGE.ECR="I-877" YEAR="1994">C-387/92, Recueil, стр. I-877</REF.DOC.ECR>, точка 14) и Решение по дело Италия/Комисия, посочено по-горе (точка 78).</P></NOTE>.</TXT></NP><?PAGE NO="I-7628"?><NP><NO.P>63.</NO.P><TXT>Що се отнася до кооперативните дружества, както е видно от Известие на Комисията от <DATE ISO="20040223">23 февруари 2004 г.</DATE><NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0034"><P>Известие на Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно насърчаването на кооперативните дружества в Европа, COM(2004) 18 окончателен.</P></NOTE>, някои държави членки, сред които Италианската република, преценяват, че ограниченията, заложени в специфичното естество на кооперативния капитал, изискват специално данъчно третиране. Затова Комисията приканва държавите членки да спазват принципа, че данъчната закрила или предимства, предоставени на конкретен вид образувания, трябва да бъдат пропорционални на правните ограничения, добавената социална стойност или присъщите за тази правно-организационна форма ограничения и не трябва да водят до нелоялна конкуренция.</TXT></NP><NP><NO.P>64.</NO.P><TXT>Съдът нееднократно постановява, че преследваната от държавните мерки цел не е достатъчна, за да се избегне по принцип квалифицирането им като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0020" ID="QS0020"/>помощи<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/> по смисъла на член 87 ЕО<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0035"><P>Решение от <DATE ISO="20081222">22 декември 2008 г.</DATE> по дело British Aggregates/Комисия (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-487/06 P" PAGE.ECR="I-10505" YEAR="2008">C-487/06 P, Сборник, стр. I-10505</REF.DOC.ECR>, точка 84 и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. Всъщност член 87, параграф 1 ЕО не разграничава държавните мерки според причините или целите им, а ги определя според техните резултати<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0036"><P>Решение по дело British Aggregates/ Комисия, посочено по-горе (точка 85).</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>65.</NO.P><TXT>Прилагането на този доста прост подход предизвиква трудности в контекста на облагането на предприятия с различни правно-организационни форми. Що се отнася до малките и средните предприятия, подобни като цяло дейности могат да бъдат упражнявани под формата на персонално дружество<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0037"><P>Събирателното дружество, командитно дружество.</P></NOTE>, капиталово дружество със стопанска цел<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0038"><P>Дружество с ограничена отговорност или акционерно дружество.</P></NOTE>, кооперативно дружество или пък като едноличен търговец, който не е юридическо лице.</TXT></NP><NP><NO.P>66.</NO.P><TXT>В това отношение считам, че макар като цяло типологията на правно-организационните форми на предприятията да е сравнима в различните държави членки, съществуват съществени различия, които засягат по-специално понятието за правосубектност, дори за правоспособност<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0039"><P>Италианското право изглежда прави разграничение между <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0021" ID="QS0021"/>soggettività giuridica<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/> и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0022" ID="QS0022"/>personalità giuridica<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>. Вж. <HT TYPE="ITALIC">Magrini</HT>, P.P. Italienisches Gesellschaftsrecht: das neue Recht und seine erweiterten Aufbau- und Finanzierungsformen. Sellier European Law Publishers. Munich, 2004, р. 8.</P></NOTE> на предприятията.</TXT></NP><NP><NO.P>67.</NO.P><TXT>Данъчното облагане на различни правно-организационни форми може да се основава на класическия принцип на двойното данъчно облагане и в този случай за реализирания от стопанската дейност доход се облага както предприятието, така и собственикът. За сметка на това, при системите на еднократно облагане, за всички доходи от такава дейност се облага или предприятието, като разпределените между съдружниците доходи се освобождават от данъка, или съдружниците, като в този случай не се облага предприятието.<?PAGE NO="I-7629"?> Очевидно съществуват няколко варианта, които обединяват определени характеристики на тези модели.</TXT></NP><NP><NO.P>68.</NO.P><TXT>Така при определянето на ключовите понятия за предимство и селективност в контекста на избора, направен от националния законодател при приемането на данъчноправните норми, е налице определена опасност от привидна концептуална яснота, която в действителност може да направи анализа на разглежданите проблеми по-неясен.</TXT></NP><NP><NO.P>69.</NO.P><TXT>Преди всичко бих искал да добавя, че наличието на основание, свързано с естеството или общата структура на данъчната система, изглежда релевантно както по отношение на разглеждането на понятието за предимство, така и за селективност.</TXT></NP><NP><NO.P>70.</NO.P><TXT>Всъщност в двата случая става въпрос за разглеждането на различно третиране, установено в рамките на данъчната система, спрямо едно хипотетично положение, при което не е налице такова третиране, включително за оценката на обхвата и причините за този избор на националния законодател. За да бъде по-кратко моето представяне, реших да подходя към проблема за наличието на предимство по-скоро от формална гледна точка и да обсъдя характеристиките, които сами по себе си също биха могли да поставят под въпрос наличието на икономическо предимство в контекста на понятието за селективност.</TXT></NP></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>Б —</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Относно предимството</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>71.</NO.P><TXT>Следва да се констатира, че предимството по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО е налице само когато мярката предвижда данъчно облекчение в сравнение с нормалното положение, предвидено в данъчната система. Следователно основното понятие при определянето на предимството в рамките на данъчния режим е това за обща система на облагане<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0040"><P><HT TYPE="ITALIC">Rossi-Macanico</HT>, Р. The specificity criterion in fiscal aid review: proposals for state aid control of direct business tax measures — EC tax review, vol. 16, 2007, № 2, р. 91.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>72.</NO.P><TXT>В този контекст, за да се определи дали става въпрос за предимство, следва да се идентифицира общото равнище на облагане на юридическите лица в дадена национална данъчна система. Тъй като това е особено сложно за определяне, следва да се сравни положението на предприятието бенефициер спрямо други предприятия, които се намират в подобно фактическо и правно положение с оглед на преследваната със съответната мярка цел<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0041"><P>Вж. в този смисъл Решение по дело Adria-Wien Pipeline и Wietersdorfer &amp; Peggauer Zementwerke, посочено по-горе (точка 41), Решение от <DATE ISO="20040429">29 април 2004 г.</DATE> по дело GIL Insurance и др. (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-308/01" PAGE.ECR="I-4777" YEAR="2004">C-308/01, Recueil, стр. I-4777</REF.DOC.ECR>, точка 68 и цитираната съдебна практика), както и Решение от <DATE ISO="20050303">3 март 2005 г.</DATE> по дело Heiser (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-172/03" PAGE.ECR="I-1627" YEAR="2005">C-172/03, Recueil, стр. I-1627</REF.DOC.ECR>, точка 40).</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>73.</NO.P><TXT>Освен това следва да се разграничават в концептуално отношение чистото предимство и действителното предимство. Всъщност въпреки идентифицирането на определен вид предимство, например под формата на данъчно облекчение, следва да се разгледа дали то не е средство да се изключи приложението на една данъчна<?PAGE NO="I-7630"?> разпоредба в полза на друга. Например едно данъчно освобождаване може да насочи облагането на определена дейност към друг режим<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0042"><P>Изглежда, че такъв е случаят на предвиденото в член 10 от ДПР № 601/1973 освобождаване по отношение на селскостопанските дейности. Всъщност, както става ясно от писменото становище на Paint Graphos, съгласно общите правила за определяне на корпоративния данък действителният доход на кооперативните дружества се облага изцяло. Следователно земеделският стопанин, който внася своята продукция в кооперацията, продължава да подлежи на облагане с ДДФЛ въз основа на кадастралния доход, поради простия факт, че притежава земеделска земя както всеки друг земеделски стопанин, и освен това кооперацията — а чрез нея съдружникът — подлежат на облагане с корпоративен данък за доходите от преработката, продажбата и т.н. на своята продукция, докато независимият земеделски стопанин не плаща никакъв данък върху този вид доходи. Следователно функцията на разглежданото освобождаване е да възстанови равновесието за това неравно третиране, което — ако не бъде поправено — напълно би обезкуражило използването на правно-организационната форма на кооперацията като средство за сдружаване на земеделските стопани. Освен това считам, че данъчното облагане на персоналните дружества често е ръководено от посочения по-горе принцип на прозрачност, според който дружеството се освобождава от данъчно облагане, но съдружниците се облагат за неговите доходи, независимо дали доходът е разпределен между тях.</P></NOTE>. Данъчното облекчение може да бъде балансирано или оправдано и от задълженията, които произтичат от правната структура на определен вид юридически лица, което премахва характера на предимство в икономически смисъл<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0043"><P><HT TYPE="ITALIC">Rossi-Macanico</HT>, P., цит. съч., стр. 92 и 93. Авторът установява, че различията, включени в логиката на данъчната система, не са изключения и следователно не представляват предимства, които трябва да се обосновават.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>74.</NO.P><TXT>В конкретния случай член 11, параграф 1 от ДПР № 601/1973 изцяло или частично освобождава облагаемия доход на трудово-производителна кооперация в зависимост от значението на положения от съдружниците труд при създаването на икономическата стойност в рамките на дейностите на посоченото дружество. Обхватът на освобождаването се определя приблизително. Горепосочената разпоредба не урежда възможността за приспадане на възнагражденията на съдружниците, които трябва да бъдат действително изплатени, тъй като тази възможност за приспадане произтича от общите разпоредби, уреждащи изчисляването на облагаемия доход на юридическите лица.</TXT></NP><NP><NO.P>75.</NO.P><TXT>Следователно, ако Съдът избере формален подход, въпросното освобождаване несъмнено представлява предимство. Облагаемата печалба на засегнатите кооперативни дружества се освобождава като дерогация от правилото, общоприложимо към юридическите лица.</TXT></NP><NP><NO.P>76.</NO.P><TXT>Все пак се питам дали подобен формален подход е обоснован от гледна точка на анализа на икономическите последици на разглежданата разпоредба.</TXT></NP><NP><NO.P>77.</NO.P><TXT>Всъщност е очевидно, че прилагането на единни правила към различните правно-организационни форми на дружествата остава невъзможно, без да се правят произволни презумпции относно облагането на стопанските фактори, които допринасят за формирането на дохода. В рамките на данъчната си политика държавите членки разполагат със значителна свобода на преценка относно избора и обхвата на облагането на производствените фактори<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0044"><P>Според мен тази свобода на преценка е налице например по отношение на квалифицирането на определени части от доходите на собственика/съдружника в предприятие като трудов доход или доход от капитал или по отношение на приемането на различни таблици за изчисляване на данъка.</P></NOTE>.</TXT></NP><?PAGE NO="I-7631"?><NP><NO.P>78.</NO.P><TXT>Същевременно мисля, че в икономически смисъл предвиденото в член 11, параграф 1 от ДПР № 601/1973 освобождаване не представлява предимство по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО. Всъщност от преписката по делото е видно, че освен няколко изключения, не е предвидено общата система на облагане на юридическите лица да се прилага спрямо дружествата, подчинени на принципа на взаимното подпомагане. Струва ми се, че когато общите правила за облагане на юридическите лица се прилагат спрямо кооперативните дружества, целта на тези правила е да уредят елементите, релевантни за определянето на облагаемата основа и за изчисляването на облагаемия доход. Окончателното облагане обаче се урежда от дерогиращи разпоредби, които се прилагат било спрямо всички кооперации, било спрямо определени видове кооперации или кооперации в определени отрасли. Така общият режим като цяло се прилага към дадено кооперативно дружество само когато това дружество не отговаря на критериите, произтичащи от стриктните разпоредби относно неговия взаимоспомагателен характер, или с други думи когато не действа по характерния за кооперациите начин.</TXT></NP></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>В —</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Относно селективността</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>79.</NO.P><TXT>Член 87, параграф 1 ЕО забранява държавните помощи, които поставят <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0023" ID="QS0023"/>в по-благоприятно положение определени предприятия или производството на някои стоки<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>, тоест селективните помощи. За да се прецени селективността на дадена мярка, следва да се разгледа дали в рамките на даден правен режим тази мярка представлява предимство за определени предприятия в сравнение с други, които се намират в сравнимо фактическо и правно положение<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0045"><P>Вж. Решение по дело British Aggregates/Комисия, посочено по-горе (точка 82).</P></NOTE>. Условието за селективност е определящо за понятието за държавна помощ<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0046"><P>Решение от <DATE ISO="20060906">6 септември 2006 г.</DATE> по дело Португалия/Комисия (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-88/03" PAGE.ECR="I-7115" YEAR="2006">C-88/03, Recueil, стр. I-7115</REF.DOC.ECR>, точка 54).</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>80.</NO.P><TXT>Въпреки много богатата съдебна практика не е установена единна квалификация на понятието за селективност, по-специално що се отнася до данъчните мерки.</TXT></NP><NP><NO.P>81.</NO.P><TXT>Както е видно от известията на Комисията, фактът, че някои предприятия или някои отрасли се ползват повече от други от някои от тези данъчни мерки, не означава непременно, че те попадат в приложното поле на правилата на конкуренцията в областта на държавните помощи<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0047"><P>Известие на Комисията от <DATE ISO="19981210">10 декември 1998 г.</DATE> за прилагане на правилата за държавна помощ по отношение на мерките за пряко данъчно облагане на дружества (<REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="384" PAGE.FIRST="3" DATE.PUB="1998">OB C 384, стр. 3</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 3, стр. 151, точка 14): <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0024" ID="QS0024"/>Така мерките, предназначени да намалят данъчното облагане на труда за всички дружества, имат относително по-голям ефект върху промишлените отрасли със силна интензивност на работна сила, отколкото промишлените отрасли, интензивно използващи капитали, без непременно да представляват държавна помощ. По същия начин данъчните стимули за инвестиране в опазване на околната среда, научно-изследователска и развойна дейност или обучение облагодетелстват само дружествата, които извършват такива инвестиции, но отново не представляват непременно държавна помощ<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>.</P></NOTE>. За сметка на това, мерките могат да се окажат селективни, без да бъдат формално<?PAGE NO="I-7632"?> ограничени до определени отрасли<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0048"><P>Вж. Решение 2003/755/ЕО на Комисията от <DATE ISO="20030217">17 февруари 2003 година</DATE> относно схемата на помощ, въведена от Белгия, в полза на изградени в Белгия координационни центрове (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="282" PAGE.FIRST="25" DATE.PUB="2003">ОВ L 282, стр. 25</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>. Така мерки, които могат да бъдат приети във всички отрасли, могат въпреки това да бъдат определени като селективни, когато условията за ползване на тези мерки на практика ограничават броя на потенциалните бенефициери<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0049"><P>Доклад за изпълнението на известието на Комисията относно прилагането на правилата за държавни помощи към мерките за пряко данъчно облагане на предприятията.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>82.</NO.P><TXT>Всъщност съгласно съдебната практика, от една страна, помощите под формата на програма за помощи могат да засягат цял стопански отрасъл и въпреки това да попадат в обхвата на член 92, параграф 1 от Договора (понастоящем след изменение член 87, параграф 1 ЕО), и от друга страна, мярка, която е предназначена да освободи частично предприятията от конкретен промишлен отрасъл от паричните разходи, произтичащи от нормалното прилагане на общата система за социално осигуряване, без това освобождаване да е обосновано от естеството или структурата на тази система, следва да се счита за помощ<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0050"><P>Решение от <DATE ISO="19990617">17 юни 1999 г.</DATE> по дело Белгия/Комисия (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-75/97" PAGE.ECR="I-3671" YEAR="1999">C-75/97, Recueil, стр. I-3671</REF.DOC.ECR>, точка 33).</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>83.</NO.P><TXT>Според текста на член 87, параграф 1 ЕО помощите, които поставят в по-благоприятно положение определени предприятия или производството на някои стоки, са несъвместими с общия пазар. В Договора обаче не е предвидено нищо, що се отнася до критерия за правно-организационната форма на юридическото лице.</TXT></NP><NP><NO.P>84.</NO.P><TXT>Наистина прибягването до определен вид юридическо лице може да е характерно за определен отрасъл или за определено предприятие. В този случай критериите за формата на юридическото лице и критериите на Договора, според който се забраняват мерките, поставящи в по-благоприятно положение определени предприятия или определени отрасли, се сливат или по-скоро се основават едни на други<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0051"><P>Например съществуват правно-организационни форми на юридически лица, които са ограничени и специфични за определени стопански отрасли като банковия и застрахователния сектор. Вж. точка 20 от Известие на Комисията от <DATE ISO="19981210">10 декември 1998 г.</DATE></P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>85.</NO.P><TXT>По дело Cassa di Risparmio di Firenze и др.<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0052"><P>Решение от <DATE ISO="20060110">10 януари 2006 г.</DATE> (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-222/04" PAGE.ECR="I-289" YEAR="2006">C-222/04, Recueil, стр. I-289</REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> Комисията поддържа, че като дава предимство на определени предприятия в зависимост от тяхната правно-организационна форма (фондации или публичноправни юридически лица), както и на някои конкретни отрасли (образование, обществено здравеопазване и др.), в които те извършват дейност, националното законодателство на пръв поглед отговаря на критерия за селективност.</TXT></NP><NP><NO.P>86.</NO.P><TXT>Съдът отбелязва, че разглежданата мярка не се прилага към всички икономически оператори. Следователно тя не може да се счита за обща мярка на данъчната или икономическата политика<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0053"><P>Пак там (точка 135).</P></NOTE>, като се има предвид, че съответното данъчно предимство се предоставя в зависимост от правно-организационната форма на предприятието, публичноправното юридическо лице или фондацията и от отраслите, в които това предприятие извършва своята дейност. Съдът уточнява, че дерогацията не се основава на логиката на мярката или техниката на облагане, а е резултат<?PAGE NO="I-7633"?> от целта на националния законодател да постави в по-благоприятно финансово положение правните субекти, които имат обществени заслуги<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0054"><P>Пак там (точка 137).</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>87.</NO.P><TXT>Такъв подход, свързан с правно-организационна форма на дадено предприятие, не следва да се счита за правило без изключения. От това правя извода, че данъчните мерки, приспособени към формата и структурата на юридическото лице, могат да бъдат квалифицирани като неселективни, доколкото са обосновани от естеството и структурата на системата.</TXT></NP><NP><NO.P>88.</NO.P><TXT>Всъщност понятието за държавна помощ се тълкува от Съда в смисъл, че то не се отнася до мерки, въвеждащи разграничение между предприятията в областта на финансовите тежести, когато това разграничение е резултат от естеството или структурата на системата на разглежданите тежести<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0055"><P>Вж. Решение по дело British Aggregates/Комисия, посочено по-горе (точка 83).</P></NOTE>. В този случай може да се изключи квалификацията като държавна помощ.</TXT></NP><NP><NO.P>89.</NO.P><TXT>Що се отнася до областта на данъчното облагане, съгласно съдебната практика мярка, която предвижда изключения от прилагането на общата система за данъчно облагане, може да бъде оправдана от естеството и общата структура на данъчната система, ако съответната държава членка може да докаже, че тази мярка произтича пряко от основните или ръководни принципи на нейната данъчна система. В това отношение трябва да се разграничават, от една страна, целите, поставени на конкретен данъчен режим и които са външни за него, и от друга страна — вътрешноприсъщите на самата данъчна система механизми, които са необходими за постигането на тези цели<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0056"><P>Решение по дело Португалия/Комисия, посочено по-горе (точка 81).</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>90.</NO.P><TXT>В своята практика Комисията приема обосноваването с естеството и структурата на системата в случая на облагане с прогресивен данък, на необлагане, когато не е налице печалба, и на особено третиране на организациите с нестопанска цел<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0057"><P>Известие на Комисията от <DATE ISO="19981210">10 декември 1998 г.</DATE> (точки 24—27).</P></NOTE>. Такъв е и случаят със земеделските земи, които се ползват от освобождаване от данък или от данъчни облекчения по отношение на общия режим на поземлен данък<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0058"><P>Решение № 20/2000 (Нидерландия) и № 53/99 (Дания), достъпни на уебсайта на генералния секретариат на Комисията: http://ec.europa.eu/competition/elojade/isef/index.cfm?clear=1&amp;policy_area_id=3.</P></NOTE>. Така предимството е обосновано от специфичната роля на земите в селскостопанското производство.</TXT></NP><NP><NO.P>91.</NO.P><TXT>Съдът приема обосноваване с естеството и структурата на националната система на облагане на застраховането в специфичния контекст на прилагането на по-висока данъчна ставка към определена част от застрахователните договори, предварително обложени с нормалната ставка<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0059"><P>Решение по дело GIL Insurance и др., посочено по-горе.</P></NOTE>.</TXT></NP><?PAGE NO="I-7634"?><NP><NO.P>92.</NO.P><TXT>Същевременно затруднението при критерия, свързан с естеството или структурата на системата, произтича от факта, че когато Съдът счете, че мярката се различава от общата национална данъчна система, тази мярка се квалифицира като селективна. В такъв случай тази съдебна практика води до статукво, при което никоя мярка не може да се квалифицира като обоснована от естеството или структурата на системата<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0060"><P>Вж. в този смисъл <HT TYPE="ITALIC">Lenaerts</HT>, K. State Aid and Direct Taxation — EU competition law in context : essays in honour of Virpi Tiili<HT TYPE="ITALIC">,</HT> 2009, р. 305.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>93.</NO.P><TXT>Всъщност важни в това отношение са не целите на мярката, а логиката, вътрешноприсъща на националната данъчна система.</TXT></NP><NP><NO.P>94.</NO.P><TXT>Член 11 от ДПР № 601/1973 представлява сложна мярка, която обхваща няколко данъчни решения, целящи да въведат специфично данъчно третиране за трудово-производителните кооперации<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0061"><P>Изглежда, че разглежданата мярка прилага установената в италианското данъчно право цел с по-общ обхват за насърчаване на капитализацията на кооперативните дружества и за по-неблагоприятно третиране на комисионите. Вж. <HT TYPE="ITALIC">Stracke</HT>, B., цит. съч., стр. 176—183.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>95.</NO.P><TXT>Макар на пръв поглед да изглежда, че е налице дерогация, не се налага непременно заключението, че данъчните предимства, предназначени за трудово-производителните кооперации, имат селективен характер. Напротив, струва ми се, че като се има предвид многопластовият характер на посочените дружества, а именно многообразието на отрасли, в които те могат да развиват дейност, по селективното естество на въпросната мярка може да се спори. При всички случаи, ако се предположи, че системата на данъчно освобождаване на посочените дружества има a priori селективен характер, той може да се обоснове от структурата и естеството на системата.</TXT></NP><NP><NO.P>96.</NO.P><TXT>В това отношение отбелязвам, че от съдебната практика<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0062"><P>Решение по дело Белгия/Комисия, Решение по дело Adria-Wien Pipeline и Wietersdorfer &amp; Peggauer Zementwerke, Решение по дело Heiser, както и Решение по дело Италия/Комисия, посочени по-горе.</P></NOTE> следва, че условието за селективност е изпълнено, когато дадена мярка предоставя предимство на определени предприятия в сравнение с други, които се намират в сравнимо фактическо и правно положение, дори когато помощите засягат цял стопански отрасъл.</TXT></NP><NP><NO.P>97.</NO.P><TXT>За тази цел следва на първо място да се реши въпросът дали кооперативните дружества с взаимоспомагателна цел и другите дружества със стопанска цел се намират в сравнимо положение. След това е необходимо да се сравни положението на трудово-производителните кооперации в случай на прилагане на член 11 от ДПР № 601/1973 с това на другите дружества със стопанска цел и на другите кооперативните дружества.</TXT></NP><NP><NO.P>98.</NO.P><TXT>В писменото си становище Комисията изтъква, че трудово-производителните кооперации, които следват чистия модел на взаимното подпомагане, и дружествата със стопанска цел не се намират в сравнимо фактическо и правно положение, що се отнася до сумите, изплатени<?PAGE NO="I-7635"?> на членовете — работници и служители като възнаграждение, включително и евентуалните добавки към тяхното възнаграждение.</TXT></NP><NP><NO.P>99.</NO.P><TXT>В това отношение тя е подкрепена от френското правителство, което посочва, че е логично да не се третират по един и същ начин дружествата, които разпределят печалбите си между своите съдружници, и другите образувания, като например кооперациите, които съгласно своя устав не могат да извършват такова разпределяне.</TXT></NP><NP><NO.P>100.</NO.P><TXT>Както подчертава в съдебното заседание представителят на Adige Carni, участието на акционерите или на съдружниците (членовете на дружеството) в капиталово дружество се ограничава само до извършването на капиталови вноски. За сметка на това, отношенията на взаимно подпомагане и отношенията на търговски обмен са типични за кооперативните дружества. Различното данъчно третиране почива на различието, което съществува между тези отношения. Освен това, след като подчертава, че не става въпрос за двойно данъчно облагане, представителят на Adige Carni припомня, че в структурата на данъчната система, приложима по времето на настъпване на фактите по главното производство, целта на националния режим се състои в еднократно облагане на дохода било чрез облагане на самата кооперация, било чрез облагане на нейните членове.</TXT></NP><NP><NO.P>101.</NO.P><TXT>В това отношение подчертавам, че предвиденото в член 11 от ДПР № 601/1973 освобождаване изглежда води до необлагане на дохода, за който са освободени от облагане както съдружниците, така и кооперативното дружество. Общият режим на облагане на юридическите лица се прилага единствено в случай че кооперативното дружество не отговаря на установените за кооперациите условия.</TXT></NP><NP><NO.P>102.</NO.P><TXT>Съгласно правната уредба, приложима по времето на настъпване на фактите по главното производство, съществената разлика между дружествата със стопанска цел и кооперативните дружества се състои във факта, че за дружествата със стопанска цел единственото облагане, независимо дали на съдружниците или на дружеството, засяга печалбата, която акционерите могат да получат на по-късен етап, например при разпределянето на дивиденти или при продажбата на акциите, или при ликвидацията на предприятието. Следователно е оправдано да се счита, че става въпрос за вид предплащане на данъка върху дохода от капитал.</TXT></NP><NP><NO.P>103.</NO.P><TXT>Идеята, която стои в основата на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0025" ID="QS0025"/>shareholder value<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/> [стойност за акционера] като водещ принцип за капиталовите дружества със стопанска цел, се основава на хипотезата, че в икономически смисъл имуществото на дружеството винаги принадлежи на съдружниците.</TXT></NP><NP><NO.P>104.</NO.P><TXT>За сметка на това, в гражданскоправния режим на взаимоспомагателните кооперативни дружества членовете на кооперативното дружество никога не могат да се ползват от такъв тип облага. Следователно е изключено предплащане, сравнимо с допустимото за капиталовите дружества. Натрупването на капитал в рамките<?PAGE NO="I-7636"?> на кооперативното дружество не е в полза на съдружниците.</TXT></NP><NP><NO.P>105.</NO.P><TXT>Що се отнася по-специално до трудово-производителните кооперации, припомням, че при спазване на стриктните условия за взаимоспомагателния характер, член 11, параграф 1 от ДПР № 601/1973 цели да изключи от приложното поле на предвиденото в него освобождаване трудово-производителните кооперации, чийто облагаем доход е реализиран посредством производствени фактори, различни от труда на съдружниците, които имат задължение да участват в дейността на дружеството със своя труд<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0063"><P>Такова задължение е характерно за персоналните дружества, които в редица държави членки не представляват независими облагаеми образувания, а техните дружествени доходи се считат и се облагат като доходи на съдружниците, макар да не са им разпределени. Въпреки собствените им характеристики на юридическо лице кооперативните дружества притежават редица характеристики на персонално дружество. Вж. <HT TYPE="ITALIC">Stracke</HT>, цит. съч., стр. 16—19, и <HT TYPE="ITALIC">Mannio</HT>, L., цит. съч., стр. 69.</P></NOTE>. Обратно, доколкото доходът на трудово-производителните кооперативни дружества може да се счита за реализиран чрез труда на съдружниците, посоченият доход не се облага.</TXT></NP><NP><NO.P>106.</NO.P><TXT>Трудно можем да си представим такова положение в случая на юридическите лица със стопанска цел, подчинени на общото правило за облагане, като се има предвид, от една страна, че съдружниците в тях не са задължени да полагат труд за дружеството, и от друга страна, че печалбите на такова дружество могат да се разпределят между съдружниците.</TXT></NP><NP><NO.P>107.</NO.P><TXT>Накрая бих искал да привлека вниманието на Съда към проблема, свързан с аспект от сравнимостта между положението на капиталовите дружества и на трудово-производителните кооперации. Този аспект ми се струва релевантен, по-специално във връзка с позицията на Комисията, която поддържа в съдебното заседание, че щом като съдружниците не се облагат, за печалбите следва да се обложи дружеството, за да се избегне квалификацията на разглежданата мярка като държавна помощ.</TXT></NP><NP><NO.P>108.</NO.P><TXT>Както посочих по-горе, член 11 от ДПР № 601/1973 се опитва да направи схематично разграничение между <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0026" ID="QS0026"/>вътрешния<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/> или взаимоспомагателен доход, създаден с труда на членовете, и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0027" ID="QS0027"/>външния<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/> доход, произтичащ от капитала или от отношенията с лица, които не са членове, като последният не попада в обхвата на освобождаването. Всъщност излишъците, създадени от другите производствени фактори, които съответстват на оперативната печалба, действително получена от кооперативното дружество, не попадат в обхвата на член 11 от ДПР № 601/1973.</TXT></NP><NP><NO.P>109.</NO.P><TXT>В това отношение следва да се подчертае, че в повечето случаи приносът на съдружниците към дружествения капитал не представлява в едно капиталово дружество облагаем доход за дружеството и че дружеството се облага за печалбите като например дохода от този капитал. Впрочем при капиталовите дружества обикновено<?PAGE NO="I-7637"?> се изключва възможността за принос в натура като например полагане на труд.</TXT></NP><NP><NO.P>110.</NO.P><TXT>В трудово-производителните кооперативни дружества едно от основните задължения на членовете е трайно да извършват трудова дейност за дружеството. Добавената социална стойност, създадена с труда на членовете на кооперативно дружество, която надвишава изплатените им възнаграждения, остава за дружеството. От икономическа гледна точка тази част от излишъка, за която не се заплаща възнаграждение и която съдружниците трябва да оставят във фондовете на дружеството, има характер на вноска в капитала. Според тази логика дружеството трябва да бъде освободено от облагане за тази част.</TXT></NP><NP><NO.P>111.</NO.P><TXT>С оглед на всичко посочено по-горе данъчният режим на трудово-производителните кооперации, както е предвиден по-специално в член 11 от ДПР № 601/1973, не може да се счита за селективен, тъй като посочените дружества не се намират в сравнимо положение спрямо дружествата със стопанска цел, нито пък спрямо другите кооперативни дружества.</TXT></NP><NP><NO.P>112.</NO.P><TXT>При всички положения разглежданата правна уредба може да се обясни с естеството или структурата на националната данъчна система, приложена в контекста на трудово-производителните кооперативни дружества. Всъщност ми се струва, че данъчните облекчения, предназначени за трудово-производителните кооперации, произтичат пряко от основните и ръководни принципи на италианската данъчна система.</TXT></NP><NP><NO.P>113.</NO.P><TXT>Поради това според мен в конкретния случай не е изпълнен поне единият от критериите, съставляващи понятието за държавна помощ, и като се има предвид, че те имат кумулативно естество, не следва да се разглеждат останалите критерии, които фигурират в член 87, параграф 1 ЕО.</TXT></NP><NP><NO.P>114.</NO.P><TXT>За сметка на това, ако Съдът реши да не следва моето предложение, следва да се разгледа проблематиката на условията за засягане на търговията между държавите членки и за евентуалното нарушаване на конкуренцията. В това отношение считам, че практиката на Съда предоставя достатъчни насоки за запитващата юрисдикция<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0064"><P>Вж. Решение по дело Cassa di Risparmio, посочено по-горе (точки 140 и 141).</P></NOTE>. При всички случаи националният съд е този, който фактически преценява дали с оглед на тълкуването, произтичащо от съдебната практика, двете посочени по-горе условия са изпълнени в настоящия случай.</TXT></NP><NP><NO.P>115.</NO.P><TXT>Същевременно остава да се разгледа въпросът за евентуалните съществуващи помощи, както и за приложимостта на принципа de minimis.</TXT></NP></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="I-7638"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">VII —</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Относно понятията за съществуващи помощи и за принцип de minimis</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>А —</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Относно понятието за съществуваща помощ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>116.</NO.P><TXT>Съгласно съдебната практика понятието за държавна помощ, съществуваща или нова, отговаря на обективно положение. Това понятие не може да зависи от поведението или от декларациите на институциите<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0065"><P>Решение от <DATE ISO="20091202">2 декември 2009 г.</DATE> по дело Комисия/Ирландия и др. (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-89/08 P" PAGE.ECR="I-11245" YEAR="2009">C-89/08 P, Сборник, стр. I-11245</REF.DOC.ECR>, точка 72).</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>117.</NO.P><TXT>В писмените си становища италианското правителство, както и Paint Graphos и Adige Carni изтъкват, че специфичните данъчни мерки, предназначени за кооперативните дружества, са <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0028" ID="QS0028"/>съществуващи помощи<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/>, тъй като вече са били предвидени в италианското законодателство, приложимо преди влизането в сила на Договора от Рим през 1957 г.<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0066"><P>Вж. член 1, буква б), подточка i) от Регламент ЕО № 659/1999.</P></NOTE></TXT></NP><NP><NO.P>118.</NO.P><TXT>Италианското правителство уточнява, че законодателството, приложимо преди влизането в сила на Договора от Рим през 1957 г., предвижда данъчен режим, който по същество освобождава напълно кооперативните дружества от облагането, нормално приложимо за дружествата със стопанска цел, като естествено се освобождавали единствено дружествата с цел взаимно подпомагане съгласно принципа, предвиден по онова време от закона Basevi<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0067"><P>До 2003 г. този закон установява данъчноправните разпоредби, имащи за цел контрола за спазването на условието за взаимоспомагателна цел, което е необходимо за прилагането на специфичните данъчни мерки, предвидени в полза на кооперативните дружества.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>119.</NO.P><TXT>Както Комисията също уточнява, в италианския правов ред още от 1957 г. кооперативните дружества се ползват от възможността да изключат от облагаемата сума цялата си годишна печалба, предимство, което оттогава като цяло непрекъснато намалява. От друга страна, службите на Комисията установяват, че измененията на тези мерки, направени от влизането в сила на Договора за ЕИО, целят да внесат технически изменения, за да приспособят системата на облагане на кооперациите към общия данъчен режим, изменен след реформите през 1973 г., 1986 г. и 2004 г.</TXT></NP><NP><NO.P>120.</NO.P><TXT>В съдебното заседание Adige Carni, Paint Graphos, италианското правителство, както и Комисията се изказват в полза на тезата, че въпросните мерки, при условие че те представляват държавни помощи по смисъла на член 87 ЕО, са съществуващи помощи по смисъла на член 1, параграф 1, буква б), подточка i) от Регламент № 659/1999.</TXT></NP><NP><NO.P>121.</NO.P><TXT>Следователно на пръв поглед изглежда обосновано да се приеме, че ако разглежданите мерки отговарят на<?PAGE NO="I-7639"?> критериите на член 87, параграф 1 ЕО, те могат да представляват съществуващи помощи.</TXT></NP><NP><NO.P>122.</NO.P><TXT>Същевременно, като се има предвид, от една страна, че режимът от 1954 г.<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0068"><P>Закон № 603 от <DATE ISO="19540806">6 август 1954 г.</DATE>, Istituzione di una imposta sulle società e modificazioni in materia di imposte indirette sugli affari, GURI, бр. 182 от <DATE ISO="19540811">11 август 1954 г.</DATE></P></NOTE> се характеризира с облагането както на имуществото, така и на дохода, и от друга страна, че съгласно режима, установен с ДПР № 601/1973, се облага единствено доходът и съществуват определени ограничения за прилагането на данъчните предимства, свързани с капитала на кооперативното дружество, считам, че само националната юрисдикция е в състояние да прецени като цяло евентуалната приемственост между посочените режими. В това отношение тя трябва да провери по-специално дали облекчаването на данъчната тежест към датата на влизане в сила на Договора от Рим е сравнимо или по-значително в сравнение с предвиденото в ДПР № 601/1973. Само ако е така, в настоящия случай би ставало въпрос за съществуващи помощи.</TXT></NP></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>Б —</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Относно принципа de minimis</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>123.</NO.P><TXT>В писменото си становище Paint Graphos поставя въпроса за правилото, наречено de minimis. В това отношение то препраща към различните доклади и известия на Комисията, изготвени между 1984 г. и 1993 г.<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0069"><P>Вж. XIV доклад за политиката в областта на конкуренцията — 1985 г., параграф 203 в края и Известие на Комисията от <DATE ISO="19960306">6 март 1996 г.</DATE> относно помощите de minimis (<REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="068" PAGE.FIRST="9" DATE.PUB="1996">ОВ C 68, стр. 9</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>, и изтъква, че като се имат предвид, от една страна, ставката на данъка върху дохода на предприятията, и от друга страна, праговете за прилагане на принципа de minimis по времето, когато са декларирани спорните доходи, при всички случаи размерът на избегнатия данък би бил по-нисък от прага, действащ през годините, които са засегнати от поправките.</TXT></NP><NP><NO.P>124.</NO.P><TXT>Следва да се припомни, че правилото de minimis отговаря на изискванията за административно опростяване, както за държавите членки, така и за службите на Комисията, която трябва да може да съсредоточи своите ресурси върху действително значимите на равнището на Съюза случаи<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0070"><P>Решение от <DATE ISO="20020307">7 март 2002 г.</DATE> по дело Италия/Комисия (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-310/99" PAGE.ECR="I-2289" YEAR="2002">C-310/99, Recueil, стр. I-2289</REF.DOC.ECR>, точка 94).</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>125.</NO.P><TXT>Дори да се предположи, че правилото de minimis може да се приложи по отношение на разглежданите кооперативни дружества, което не е изключено по принцип, действието на посочения принцип в настоящия случай не е лесен въпрос, по-специално от гледна точка на прилагането на правото ratione temporis.</TXT></NP><NP><NO.P>126.</NO.P><TXT>В това отношение ми се струва, че ако националната юрисдикция счете, че правото на освобождаване е оспорено и че<?PAGE NO="I-7640"?> следователно разглежданите дружества не са могли действително да ползват данъчните предимства, определянето на мярката като помощ de minimis следва да се извърши с оглед на критериите, действащи към момента, когато техният характер на държавна помощ се установи окончателно и евентуалното данъчно предимство, произтичащо за предприятието, бъде изчислено с оглед на Регламент № 1998/2006.</TXT></NP><NP><NO.P>127.</NO.P><TXT>Ако обаче запитващият съд счете, че дружествата вече са се ползвали от освобождаване, което ми се струва изключено, предвид факта че разглежданото облагане не е станало окончателно от правна гледна точка, проверката следва да се извърши с оглед на критериите, определени в известията на Комисията, приложими по времето на настъпването на фактите по главните производства.</TXT></NP></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">VIII —</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>128.</NO.P><TXT>С оглед на всичко посочено по-горе предлагам на Съда:</TXT><P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>да обяви за недопустими поставените от Corte suprema di cassazione преюдициални въпроси,</P></ITEM><ITEM><P>при условията на евентуалност да обяви за допустим само първия преюдициален въпрос и да му отговори в смисъл, че данъчен режим на трудово-производителните кооперации като предвидения по-специално в член 11 от ДПР № 601/1973, който, въпреки че става въпрос за схематично прилагане, цели да освободи дохода, съответстващ на създадения с труда на съдружниците излишък, доколкото той произтича пряко от основните и ръководни принципи на данъчната система, приложима към облагането на кооперативните дружества, не може да се счита за държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО.</P></ITEM></LIST></P></NP></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>