<!DOCTYPE html PUBLIC "yes" "xhtml1-strict.dtd">
<html xmlns="http://www.w3.org/1999/xhtml">
<!--GENDOC2XHTML # converter_version: 1.2.10-->
  <head>
    <title>2023-07-202307C113202201340-00-TRA-DOC-BG-CONCL-C-0134-22-202302237-07_00</title>
    <meta content="text/html; charset=utf-8" http-equiv="Content-Type"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGeneratedDate"/>
    <meta content="bg-BG" name="Gendoc_Lang"/>
    <meta content="" name="Gendoc_GenerationDate"/>
    <meta content="" name="IsFlattened"/>
    <meta content="1" name="NumProc"/>
    <meta content="Final" name="Gendoc_EditionType"/>
    <meta content="0001" name="Gendoc_CaseNumberSuite"/>
    <meta content="12/07/2023 22:16:49" name="Gendoc_LastVerificationDate"/>
    <meta content="" name="Gendoc_ProcedureNumber"/>
    <meta content="bg" name="Gendoc_LangCode"/>
    <meta content="CNC" name="TypeDoc"/>
    <meta content="TS5HbXIWGU4DbHl5QXXg2x4GrkP+ANhE3XreBpo82wdpGe1jFNTFnnFn/pn2mY3F82OhcdxrnSpH0O/7I/nhubeJsRVrfdyQnIdGBztRfLTCHD100Ud6yejDFVSu8OVWXOs7AXq02np8U5HF3YrXIN1S6cTMlyJrHMkO1SvmvM4=" name="GenDocUID"/>
    <meta content="P" name="TypeProc"/>
    <meta content="" name="CreateCustomParts"/>
    <meta content="OK" name="ReadyToPublish"/>
    <meta content="anik" name="Gendoc_User"/>
    <meta content="" name="EP_Mode"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGenerated"/>
    <meta content="" name="Gendoc_Vademecum"/>
    <meta content="0134" name="NumeroOrdre"/>
    <meta content="2022" name="Annee"/>
    <meta content="P" name="Gendoc_ProcedureType"/>
    <meta content="" name="EP_Version"/>
    <meta content="BG" name="Langue"/>
    <meta content="anik" name="Gendoc_DGTGeneratedUser"/>
    <meta content="FAST_document_go_ok" name="Gendoc_LastVerificationStatus"/>
    <meta content="CNC_C" name="Gendoc_GendocTemplateType"/>
    <meta content="TRUE" name="WithoutAuthorBlockFlatP"/>
    <meta content="GenDoc 17/03/2023 08:45:39" name="Created"/>
    <meta content="" name="Canevas3_Vademecum"/>
    <meta content="TRUE" name="WithoutAuthorBlock"/>
    <meta content="" name="Gendoc_CaseYear"/>
    <meta content="false" name="Generation_In_Progress"/>
    <meta content="C" name="Juridiction"/>
    <meta content="4154445dd49248169e5da65fd86c3dd8" name="DocumentIdentifier"/>
    <meta content="0134" name="Gendoc_CaseNumber"/>
    <meta content="ImportedWithoutSource" name="SdlIdentifier"/>
    <meta content="RP" name="NatureAff"/>
    <meta content="RP" name="Gendoc_CaseNature"/>
    <meta content="0001" name="NumSuite"/>
    <meta content="C" name="Gendoc_Juridiction"/>
  </head>
  <body>
    <div style="header">
      <div id="rId24" style="first"/>
      <div id="rId20" style="even">Заключение на P. Pikamäe — Дело C‑134/22</div>
      <div id="rId21" style="default">G GmbH</div>
    </div>
    <p class="C36Centre" id="para-1" title="page-1">
      ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
    </p>
    <p class="C36Centre" id="para-2" title="page-1">
      P. PIKAMÄE
    </p>
    <p class="C36Centre" id="para-3" title="page-1">
      представено на 30 март 2023 година (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-1" href="#t-1">1</a>
</span>)
      
    </p>
    <p class="C38Centregrasgrandespacement" id="para-4" title="page-1">
      Дело C‑134/22
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-5" title="page-1">
      MO
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-6" title="page-1">
      срещу
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-7" title="page-1">
      SM в качеството на синдик на G GmbH
    </p>
    <p class="C39Centreespacement" id="para-8" title="page-1">
      (Преюдициално запитване, отправено от Bundesarbeitsgericht (Федерален трудов съд, Германия)
    </p>
    <p class="C71Indicateur" id="para-9" title="page-1">
      „Преюдициално запитване — Социална политика — Колективни уволнения — Директива 98/59/ЕО — Информиране и консултиране с представителите на работниците — Роля на компетентния публичен орган — Задължение на работодателя да представи на този орган копие от данните в писменото съобщение до представителите на работниците — Цел на посоченото задължение — Последици от неизпълнението на това задължение“
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-10" title="page-1">
      
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">I.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Въведение</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По настоящото дело Съдът е сезиран от Bundesarbeitsgericht (Федерален трудов съд, Германия) с преюдициално запитване относно тълкуването на член 2, параграф 3, втора алинея от Директива 98/59/ЕО (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-2" href="#t-2">2</a>
</span>). По‑конкретно, поставеният от запитващата юрисдикция преюдициален въпрос дава възможност на Съда да изясни обхвата на задължението на работодателя, който планира да извърши колективни уволнения, да уведоми компетентния публичен орган в хода на процедурата по информиране и консултиране с представителите на работниците.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">II.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Правна уредба</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">А.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Правото на Съюза</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От значение за настоящото дело са членове 2—4 и член 6 от Директива 98/59.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">Б.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Германското право</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">3.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 134 от Bürgerliches Gesetzbuch (Граждански кодекс, наричан по‑нататък „BGB“) предвижда:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-18" title="page-3">
      „Освен ако законът не предвижда друго, правната сделка, с която се нарушава законова забрана, е нищожна“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">4.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно член 17 от Kündigungsschutzgesetz (Закон за защита срещу незаконно уволнение), последно изменен със Закона от 17 юли 2017 г. (BGBl. 2017 I, стр. 2509):</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-20" title="page-3">
      „(1) Работодателят е длъжен да уведоми Агенцията по заетостта, преди да уволни:
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-21" title="page-3">
      […]
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-22" title="page-3">
      2. в предприятията, в които нормално работят най‑малко 60 и по‑малко от 500 работници, 10 на сто от работниците, които нормално са наети на работа, или повече от 25 работници;
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-23" title="page-3">
      […]
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-24" title="page-3">
      в рамките на период от 30 календарни дни. На уволнение се приравняват и други форми на прекратяване на трудовото правоотношение по инициатива на работодателя.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-25" title="page-3">
      (2) Когато възнамерява да извърши колективни уволнения, за които е необходимо уведомление съгласно параграф 1, работодателят е длъжен своевременно да представи на работническия съвет цялата необходима информация и по‑специално да го уведоми писмено за:
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-26" title="page-3">
      1. причините за планираните уволнения;
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-27" title="page-3">
      2. броя и професионалните категории на работниците, които ще бъдат уволнени;
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-28" title="page-3">
      3. броя и професионалните категории на работниците, които нормално са наети на работа;
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-29" title="page-3">
      4. периода, в който ще бъдат извършени предвижданите уволнения;
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-30" title="page-3">
      5. предвидените критерии за подбор на работниците, които ще бъдат уволнени;
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-31" title="page-3">
      6. предвидените критерии за изчисляването на евентуалните обезщетения, свързани с уволненията.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-32" title="page-3">
      […]
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-33" title="page-3">
      (3) Работодателят е длъжен едновременно с това да изпрати на Агенцията по заетостта копие от съобщението до работническия съвет; то трябва да съдържа най‑малко данните, предвидени в параграф 2, първо изречение, точки 1—5. Уведомлението по параграф 1 трябва да е в писмена форма и да се придружава от становището на работническия съвет относно уволненията. При липса на становище на работническия съвет уведомлението поражда действие, ако работодателят докаже, че е уведомил работническия съвет най‑малко две седмици преди изпращането на уведомлението по параграф 2, първо изречение, и представи информация относно етапа на консултациите. Уведомлението съдържа данни относно имената/наименованието на работодателя, седалището и вида на предприятието, както и причините за планираните уволнения, броя и професионалните категории на работниците, които ще бъдат уволнени и които нормално са наети на работа, периода, в който ще бъдат извършени предвижданите уволнения, и предвидените критерии за подбор на работниците, които ще бъдат уволнени. След съгласуване с работническия съвет и за целите на посредничеството при наемане на работа уведомлението трябва да съдържа и данни за пол, възраст, професия и гражданство на работниците, които ще бъдат уволнени. Работодателят е длъжен да изпрати на работническия съвет копие от уведомлението. Работническият съвет може да представи допълнителни становища на Агенцията по заетостта. Работническият съвет е длъжен да изпрати на работодателя копие от становището.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-34" title="page-3">
      […]“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">III.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Фактите по спора, главното производство и преюдициалният въпрос</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">5.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">MO работи в G GmbH от 1981 г. С решение от 1 октомври 2019 г. съдът по несъстоятелността открива производство по несъстоятелност срещу дружеството. SM е назначен от съда за синдик и на това основание встъпва в правата и задълженията на работодател.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">6.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 17 януари 2020 г. е взето решение изцяло да бъде прекратена търговската дейност на G най‑късно на 30 април 2020 г., а уволнението на повече от 10 % от 195‑те работници, наети на работа в това дружество, е предвидено за периода от 28 до 31 януари 2020 г.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">7.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 17 януари 2020 г. започва процедура по консултиране с работническия съвет, представляващ работниците. В рамките на тази процедура работническият съвет получава съобщение в писмена форма с информацията по член 2, параграф 3, първа алинея, буква б) от Директива 98/59, чиито разпоредби са транспонирани с член 17, параграф 2 от Закона за защита срещу незаконно уволнение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">8.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В разрез със задължението, предвидено в член 17, параграф 3 от този закон, който е резултат от транспонирането на член 2, параграф 3, втора алинея от тази директива, копие от писменото съобщение до работническия съвет не е представено на компетентния публичен орган, а именно Agentur für Arbeit Osnabrück (Агенция по заетостта Оснабрюк, Германия).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">9.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В становище от 22 януари 2020 г. работническият съвет заявява, че не вижда никаква възможност да се избегнат планираните уволнения.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">10.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 23 януари 2020 г. планираните колективни уволнения са съобщени на Агенцията по заетостта Оснабрюк. С писмо от 28 януари 2020 г. трудовият договор на MO е прекратен, считано от 30 април същата година.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">11.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">MO сезира трудовия съд с искане същият да установи, че трудовото му правоотношение не е прекратено с уволнението му. По‑специално той твърди, че изпращането на Агенцията по заетостта на писменото съобщение на работническия съвет е предпоставка за действителността на уволнението.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">12.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Тъй като искането му е отхвърлено както на първа, така и на втора инстанция, MO подава ревизионна жалба до Bundesarbeitsgericht (Федерален трудов съд, Германия).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">13.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal"> При тези обстоятелства на 27 януари 2022 г. този съд решава да спре производството и да отправи до Съда следния преюдициален въпрос:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-45" title="page-3">
      „Каква е целта на член 2, параграф 3, втора алинея от Директива [98/59], който задължава работодателя да представи на компетентния публичен орган копие от данните в писменото съобщение, предвидени в първа алинея, буква б), подточки i)—v) [от този параграф 3]?“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">IV.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Производството пред Съда</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">14.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Писмени становища представят страните по главното производство и Европейската комисия.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">V.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Правен анализ</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">А.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Предварителни бележки</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">15.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С единствения си преюдициален въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да установи каква е целта на член 2, параграф 3, втора алинея от Директива 98/59, който задължава работодателя да представи на компетентния публичен орган копие от данните в писменото съобщение до представителите на работниците, предвидени в първа алинея, буква б), подточки i)—v) от този параграф 3 (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-3" href="#t-3">3</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">16.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение запитващата юрисдикция отбелязва, че при липсата на конкретно правило в Директива 98/59 държавите членки са тези, които трябва да изберат санкцията, приложима в случай на неизпълнение на това задължение. Тази юрисдикция обаче посочва, че не е в състояние да определи дали съгласно германското право неизпълнението на това задължение води до нищожност на уволнението. Посочената юрисдикция отбелязва по‑специално, че такава нищожност би била налице, ако се приеме, че разпоредбите на член 17, параграф 3 от Закона за защита срещу незаконно уволнение, с който се транспонира член 2, параграф 3, втора алинея от Директива 98/59 в националния правен ред, представляват забранителна норма по смисъла на член 134 от BGB.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">17.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Запитващата юрисдикция добавя, че за да се провери дали може да се възприеме такава квалификация, следва да се определи естеството на целта, преследвана с разпоредбите на член 17, параграф 3 от Закона за защита срещу незаконно уволнение, и следователно естеството на целта, преследвана с разпоредбите на член 2, параграф 3, втора алинея от Директива 98/59. По‑конкретно тази юрисдикция иска да установи дали предвид целта си този член е годен да предоставя индивидуална защита на работниците, обект на колективни уволнения.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">18.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От тези съображения е видно, че изследвайки целта на този член, запитващата юрисдикция иска да узнае как той трябва да се тълкува, за да установи правните последици, които националното право свързва с неизпълнението на предвиденото в същия задължение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">19.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на това ми се струва, че за да е в състояние запитващата юрисдикция да се произнесе при пълно познаване на фактите, е необходимо не само да се анализира целта на член 2, параграф 3, втора алинея от Директива 98/59, но и да се уточни рамката, предвидена в правото на Съюза за гарантиране на изпълнението на предвиденото в този член задължение, и следователно свободата на преценка, с която разполагат националните органи при определянето на санкцията, приложима в случай на неизпълнение на това задължение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">Б.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Относно целта на член 2, параграф 3, втора алинея от Директива 98/59</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">20.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В самото начало следва да се отбележи, че граматическото тълкуване на член 2, параграф 3, втора алинея от Директива 98/59, доколкото тази разпоредба предвижда единствено задължението да се представят на публичния орган някои данни от писменото съобщение до представителите на работниците, само по себе си не позволява да се разберат нейният предмет и цел. С оглед на това следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда, при определянето на смисъла и обхвата на разпоредба от правото на Съюза трябва да се вземат предвид не само нейният текст, но и контекстът ѝ и целите на правната уредба, от която тя е част (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-4" href="#t-4">4</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">21.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Ето защо в съответствие с този метод на тълкуване ми се струва необходимо да опиша целите, които основно се преследват с Директива 98/59, и да анализирам наложените на работодателя за постигането на тези цели задължения, които включват и това по член 2, параграф 3, втора алинея от тази директива.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Относно целите, преследвани с Директива 98/59</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">22.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение, както е видно от съображение 2 от Директива 98/59, тя има за цел да предостави по‑голяма защита на работниците в случай на колективни уволнения (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-5" href="#t-5">5</a>
</span>). По‑конкретно, съгласно съображения 3 и 7 от тази директива именно различията, които продължават да съществуват между действащите в държавите членки разпоредби, свързани с мерките за смекчаване на последиците от колективните уволнения, следва да бъдат предмет на сближаване на законодателствата (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-6" href="#t-6">6</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">23.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това, както е видно от съображение 4 от посочената директива, различията между равнищата на защита, предоставяна с националното законодателство в областта на колективните уволнения, могат да имат пряко влияние върху функционирането на вътрешния пазар. Затова правилата за защита, установени с Директива 98/59, имат за цел и да уеднаквят следващите от тези правила тежести за предприятията от Съюза (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-7" href="#t-7">7</a>
</span>). В този смисъл Директивата спомага за гарантирането на лоялна конкуренция, като намалява риска даден работодател да реши да се възползва от наличието на по‑слабо защитно трудово законодателство в някои държави членки.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">24.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следва да се подчертае обаче, че с Директива 98/59 се извършва само частична хармонизация на правилата за защита на работниците в случай на колективно уволнение и се отнася само до процедурата, която трябва да се следва при такива уволнения. По‑специално от това произтича, че тази директива няма за цел да установи механизъм за общо финансово обезщетяване в случай на загуба на работно място (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-8" href="#t-8">8</a>
</span>). Съответно член 5 от нея предоставя на държавите членки възможността да прилагат или да въвеждат по‑благоприятни за работниците законови, подзаконови или административни разпоредби или да насърчават или разрешават прилагането на по‑благоприятни за работниците колективни договори (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-9" href="#t-9">9</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">25.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По‑конкретно, основната цел на Директива 98/59 се състои в това да се проведат консултации с представителите на работниците и да се уведоми компетентният публичен орган, преди да се пристъпи към колективни уволнения (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-10" href="#t-10">10</a>
</span>). Така тази директива предвижда два допълващи се набора от процедурни задължения за работодателя. От една страна, съгласно член 2 от посочената директива работодателят е длъжен да информира представителите на работниците и да проведе консултации с тях. От друга страна, съгласно член 2, параграф 3, втора алинея и член 3, параграф 1 от същата директива работодателят е длъжен да уведоми писмено компетентния публичен орган за всички планирани колективни уволнения и да му предостави данните и информацията, посочени в тези разпоредби.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Относно задължението за информиране и консултиране с представителите на работниците</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">26.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до първото задължение, от член 2, параграф 2 от Директива 98/59 следва, че основната цел на консултациите е да се избегнат колективните уволнения или, ако това не е възможно, да се намали техният брой (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-11" href="#t-11">11</a>
</span>). Единствено когато тези уволнения са неизбежни, консултациите следва да бъдат насочени към предприемането на съпътстващи социални мерки, чрез които по‑специално да се подпомогне пренасочването или преквалифицирането на уволнените работници.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">27.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В този контекст член 2 от Директива 98/59 налага задължение за преговаряне (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-12" href="#t-12">12</a>
</span>). Всъщност от текста на тази разпоредба следва, че консултациите трябва да се провеждат с оглед на постигането на споразумение, а представителите на работниците да имат възможност да правят конструктивни предложения въз основа на информацията, която работодателят трябва да им предостави. За целта тази директива определя както времето, в което трябва да се проведат консултациите с представителите на работниците, така и съдържанието на информацията, която трябва да им бъде предоставена.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">28.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На първо място, в съответствие с член 2, параграф 1 от посочената директива процедурата по консултиране трябва да започне веднага след като работодателят предвиди да извърши колективни уволнения. Така съгласно практиката на Съда задължението за провеждане на консултации с представителите на работниците възниква преди решението за прекратяване на трудовите договори (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-13" href="#t-13">13</a>
</span>) и възникването му е свързано с наличието на намерение от страна на работодателя да извърши колективни уволнения (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-14" href="#t-14">14</a>
</span>). Работодателят може да прекрати тези трудови договори едва след като приключи тази процедура, тоест след като изпълни задълженията си по член 2 от същата директива (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-15" href="#t-15">15</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">29.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На второ място, съгласно член 2, параграф 3 от Директива 98/59 работодателят трябва своевременно да предостави на представителите на работниците цялата необходима информация и във всеки случай да ги уведоми писмено за причините за уволненията, броя и категориите работници, които ще бъдат уволнени, броя и категориите работници, които нормално са наети на работа, периода, в който ще бъдат извършени уволненията, и предвидените критерии за подбор на работниците, които ще бъдат уволнени.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">30.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С други думи, пълнотата на тази информация и моментът, в който тя трябва да бъде предоставена на представителите на работниците, трябва да гарантират, че те разполагат със съответната информация, така че да са запознати със ситуацията и да могат да участват пълноценно в диалога с работодателя, и ако е възможно, да постигнат споразумение с него.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">3.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Относно задължението за уведомяване на компетентния публичен орган</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">31.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до задължението за уведомяване на компетентния публичен орган, предвидено в Директива 98/59, следва да се отбележи, че тази директива не просто предвижда, в член 2, параграф 3, втора алинея, че работодателят е длъжен да предостави на компетентния орган някои данни от писменото съобщение до представителите на работниците. Всъщност съгласно член 3, параграф 1 от тази директива работодателят е длъжен да уведоми писмено компетентния публичен орган за всички планирани колективни уволнения. Както подчертава Комисията в писменото си становище (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-16" href="#t-16">16</a>
</span>), тези две задължения обхващат два процедурни етапа с различни срокове (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-17" href="#t-17">17</a>
</span>). Докато задължението, предвидено в член 2, параграф 3 от Директива 98/59, трябва да бъде изпълнено, когато работодателят още само възнамерява да извърши колективни уволнения, и за тази цел пристъпва към информиране и провеждане на консултации с представителите на работниците, задължението, предвидено в член 3, параграф 1 от тази директива, намира приложение, когато работодателят е изготвил план за колективните уволнения, и е част от самата процедура по уволнение (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-18" href="#t-18">18</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">32.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Видно от член 3, параграф 1, четвърта алинея от Директива 98/59, уведомлението за планираните уволнения съдържа цялата необходима информация относно планираните колективни уволнения и предвидените в член 2 от тази директива консултации с представителите на работниците, и в частност причините за уволненията, броя на работниците, които ще бъдат уволнени, броя на нормално наетите на работа работници и периода, в който ще бъдат извършени уволненията.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">33.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Законодателят на Съюза е искал да гарантира ефективността на това задължение за уведомяване, предвиждайки в член 4, параграф 1 от Директива 98/59, че планираните колективни уволнения, за които е уведомен компетентният публичен орган, се извършват не по‑рано от 30 дни от датата на това уведомление (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-19" href="#t-19">19</a>
</span>). Във всеки случай съгласно практиката на Съда прекратяването на трудовите договори не може да се извършва преди уведомяването на този публичен орган за планираните колективни уволнения (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-20" href="#t-20">20</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">34.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В член 4, параграф 3 от Директива 98/59 се уточнява целта на задължението за уведомяване за планираните уволнения, като по същество компетентният публичен орган следва да използва минималния 30‑дневен срок за търсене на решения на проблемите, предизвикани от уволненията. В това отношение ми се струва, че естеството на търсените от този орган решения може да се определи с оглед на приложното поле на тази директива, която съгласно практиката на Съда визира социално‑икономическите последици, които колективните уволнения могат да имат в даден местен контекст и социална среда (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-21" href="#t-21">21</a>
</span>). От това следва, че задължението за уведомяване на публичния орган за планираните колективни уволнения трябва да даде възможност на последния да изследва въз основа на цялата предоставена му от работодателя информация възможностите за ограничаване на отрицателните последици от тези уволнения чрез мерки, съобразени с данните за пазара на труда и икономическата дейност, в контекста на които се извършват колективните уволнения.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">35.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Според мен всичко казано дотук позволява да се изясни целта на разпоредбите на член 2, параграф 3, втора алинея от Директива 98/59.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">36.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Всъщност считам, че предвиденото в този член задължение за предоставяне на компетентния публичен орган на някои данни от съобщението до представителите на работниците преследва цел, аналогична на тази на наложеното с член 3 от тази директива задължение за уведомяване за планираните уволнения. В това отношение следва да се припомни, че предоставената от работодателя информация се отнася основно до причините за планираните уволнения, мащаба им и периода, в който ще се извършат. Смятам обаче, че подобна информация за характеристиките на колективните уволнения може да даде възможност на публичния орган да прецени последиците от тези уволнения и да разработи подходящи мерки. Вярно е наистина, че тези данни се представят на публичния орган в момент, когато, тъй като колективните уволнения още само се планират, работодателят започва преговорите с представителите на работниците. Това обаче не променя факта, че още на този етап уволненията вече могат да са много вероятни и дори неизбежни, поради което в такъв случай ранното уведомяване на публичния орган може да му даде възможност да подготви евентуалните си действия преди уведомяването за планираните уволнения.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">37.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Както подчертава Комисията, такова тълкуване освен това се потвърждава от анализа на подготвителните работи по Директива 75/129/ЕИО (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-22" href="#t-22">22</a>
</span>), в чийто член 2, параграф 3 по същество се предвижда подобно задължение за предаване на компетентния публичен орган на писменото съобщение, изпратено до представителите на работниците. Това задължение обаче е въведено по предложение на Кралство Нидерландия с мотива, че ще даде възможност на компетентните органи да се запознаят незабавно със ситуация, която може да има решаващо въздействие върху пазара на труда, и да се подготвят за приемането на евентуално необходимите мерки (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-23" href="#t-23">23</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">38.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При това положение ми се струва, че целта на член 2, параграф 3, втора алинея от Директива 98/59 трябва да бъде изяснена чрез допълнителен аспект на задължението, установено в този член. Наистина тази директива предвижда за работодателите отделни задължения по отношение на представителите на работниците и по отношение на компетентния публичен орган. Тези задължения обаче, които допринасят за защитата на работниците в случай на колективни уволнения, не са напълно отделени едно от друго. Напротив, налице са връзки между тези две задължения (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-24" href="#t-24">24</a>
</span>), в резултат на което ролята на компетентния публичен орган зависи от хода и резултата от процедурата по информиране и консултиране с представителите на работниците.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">39.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Тази връзка се установява по‑специално чрез анализ на разпоредбите на посочената директива, която в член 3, параграф 1 предвижда, че уведомлението до компетентния публичен орган трябва да съдържа цялата необходима информация относно консултациите с представителите на работниците, а в параграф 2 от същия член — че работодателят изпраща на представителите на работниците копие от уведомлението за планираните уволнения и че въпросните представители от своя страна могат да изпратят на компетентния публичен орган коментарите, които имат.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">40.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В този смисъл от тези разпоредби следва, че евентуалните действия от страна на публичния орган се основават по‑специално на съдържанието и резултата от процедурата по информиране и консултиране с представителите на работниците, както и на коментарите, които последните могат да направят в края на преговорите, които работодателят трябва да започне.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">41.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това прегледът на разпоредбите на член 2, параграф 3 от Директива 98/59 показва, че тази връзка се установява и преди уведомяването за планираните колективни уволнения, в хода на процедурата по информиране и консултиране с представителите на работниците. В това отношение следва да се припомни, че що се отнася до задължението за предоставяне на компетентния публичен орган на някои данни от писменото съобщение до представителите на работниците, то е част от процедурата по информиране и консултиране с тези представители. Както вече обясних, тази процедура предполага представителите на работниците своевременно да разполагат със съответната информация, за да могат да участват ефективно в диалога с работодателя.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">42.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От тази гледна точка задължението на работодателя да информира представителите на работниците и да се консултира с тях, не се ограничава само до започването на процедурата, а продължава във времето. В това отношение съгласно практиката на Съда възникването за работодателя на задължение да започне консултации относно планираните колективни уволнения, не зависи от това дали той вече може да предостави на представителите на работниците цялата информация, която се изисква съгласно член 2, параграф 3, първа алинея, буква б) от Директива 98/59, поради което тази информация може да бъде съобщена по време на консултациите, а не непременно в момента на започване на процедурата. Всъщност логиката на член 2, параграф 3 от тази директива е, че работодателят предоставя релевантната информация на представителите на работниците през целия период на консултиране. Тъй като информацията може да стане достъпна в различни моменти от процеса на консултиране, работодателят има възможност и задължение да я допълва в хода на този процес, като всяка нова релевантна информация трябва да бъде предоставяна до самото приключване на споменатия процес (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-25" href="#t-25">25</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">43.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Тъй като компетентният административен орган е адресат на данните от писменото съобщение до представителите на работниците, от това следва, че в периода на информиране и консултиране той бива информиран за съдържанието и качеството на информацията, въз основа на която тези представители преговарят с работодателя. Може да се направи извод, че по този начин въпросният орган е запознат с протичането и развитието на процедурата по информиране и консултиране с представителите на работниците.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">44.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Правилното протичане на преговорите обаче, като ключов елемент за възможността на работодателя и представителите на работниците да постигнат споразумение, оказва решаващо влияние върху това какво ще се случи с планираните колективни уволнения, а оттам и върху обхвата и естеството на разрешенията, които публичният орган ще трябва да започне да проучва с цел отстраняване на отрицателните последици от тези уволнения.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">45.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на всички тези съображения считам, че целта на член 2, параграф 3, втора алинея от Директива 98/59, който има за предмет уведомяването на компетентният публичен орган за особеностите на планираните от работодателя колективни уволнения и за хода на процедурата по информиране и консултиране с представителите на персонала, е да се даде възможност на този орган да прецени, преди уведомлението за планираните колективни уволнения, възможните последици от тези уволнения и евентуално да се подготви за приемането на необходимите мерки за преодоляването им.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">46.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При това положение, за да се даде повече яснота на запитващата юрисдикция, остава да се уточни рамката, която правото на Съюза установява, за да гарантира спазването на предвиденото в този член задължение, и съответно свободата на преценка, с която разполагат националните органи при определянето на санкцията, приложима в случай на неизпълнение на това задължение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">В.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Относно определянето на приложимите мерки</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">47.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В настоящия случай запитващата юрисдикция иска да установи дали с оглед на целта си член 2, параграф 3, втора алинея от Директива 98/59 предоставя индивидуална защита на работниците и съответно дали съгласно германското право нарушението на тези разпоредби следва да се санкционира с нищожност на уволнението.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">48.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение се приема, че доколкото този член налага задължение на работодателя, държавите членки следва, съгласно член 6 от тази директива, да гарантират, че представителите на работниците и/или работниците разполагат със съдебни и/или административни процедури за привеждане в изпълнение на това задължение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">49.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По този въпрос от постоянната практика на Съда е видно, че член 6 от Директива 98/59 не задължава държавите членки да приемат определени мерки в случай на неизпълнение на предвидените в тази директива задължения, а им оставя възможност свободно да избират между различните разрешения, подходящи за постигане на целта, преследвана с тази директива, в зависимост от различните хипотези, които могат да възникнат. Тези мерки все пак трябва да гарантират действителна и ефективна съдебна защита по силата на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и да имат реално възпиращо действие (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-26" href="#t-26">26</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">50.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По-нататък следва да се подчертае, че член 6 от тази директива не изисква от държавите членки да санкционират неизпълнението на някое от задълженията, предвидени в нея, чрез обявяване на уволненията за нищожни. Всъщност от подготвителните работи по Директива 92/56 става ясно, че Комисията е предложила на държавите членки да предвидят изрично, че мерките, предназначени да гарантират изпълнението на задълженията, наложени на работодателите, включват по‑специално процедури за отмяна на колективни уволнения (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-27" href="#t-27">27</a>
</span>). Това предложение обаче е отхвърлено от законодателя на Съюза, който запазва в член 5а от Директива 92/56 разпоредби, в чийто текст, идентичен с този на член 6 от Директива 98/59, изобщо не се говори за отмяна на колективни уволнения. В последния член действително не се споменават процедури за отмяна на колективни уволнения, но държавите членки имат право съгласно член 5 от Директива 98/59 да приемат законови, подзаконови или административни разпоредби, които са по‑благоприятни за работниците.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">51.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до естеството на защитата, предоставена на работниците с член 2, параграф 3, втора алинея от тази директива, от изложеното по‑горе следва, че задължението по този член има за цел да даде възможност на административния орган преди уведомлението за планираните колективни уволнения да прецени възможните последици от тези уволнения и евентуално да се подготви за приемането на необходимите мерки за преодоляването им. На етап, на който уволненията само се планират от работодателя, действията на компетентния публичен орган не са насочени към индивидуалното положение на отделния работник, а към цялостен преглед на колективните уволнения и преценка на средствата за преодоляване на отрицателните последици от тях. Според мен от това следва, че посоченият член предоставя на работниците колективна, а не индивидуална защита.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">52.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това следва да се припомни, че съгласно практиката на Съда правото на информиране и консултиране, което е предвидено в полза на работниците като общност и поради това притежава колективен характер, се упражнява чрез посредничеството на представителите на работниците (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-28" href="#t-28">28</a>
</span>). Доколкото обаче задължението за предоставяне на публичния орган на някои данни от писменото съобщение до представителите на работниците е част от процедурата по информиране и консултиране с тези представители, логично е да се счита, че това задължение създава право със сходни характеристики.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">53.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Ето защо колективният характер на защитата, предоставена с член 2, параграф 3, втора алинея от Директива 98/59, според мен предполага държавите членки да предвидят в националното си право като приоритетна мярка възможността представителите на работниците да предявяват искове, позволяващи да се провери дали работодателят изпълнява задължението, предвидено в този член. Вярно е обаче също така, че този колективен характер по никакъв начин не лишава държавите членки от възможността, предвид своята свобода на преценка, да допълнят този механизъм и да позволят на работниците да предявяват със същата цел индивидуални искове и/или да се позовават на последиците, които нарушението на този член би могло да има за прекратяването на трудовия договор.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">54.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Извън тези насоки обаче точното определяне на мерките, необходими за гарантиране на изпълнението на задължението по член 2, параграф 3, втора алинея от Директива 98/59, както вече посочих, е въпрос от компетентността на държавите членки и до голяма степен зависи от специфичните особености на всяко национално трудово право. От това следва, че нито е възможно, нито е желателно според мен да се уточняват конкретните процедури, които държавите членки да включат в националното си право. Необходимо е само тези мерки да гарантират ефективна съдебна защита и да имат реално възпиращо действие.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">VI.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Заключение</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">55.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на гореизложените съображения предлагам на поставения от Bundesarbeitsgericht (Федерален трудов съд, Германия) преюдициален въпрос да се отговори по следния начин:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-97" title="page-3">
      „Член 2, параграф 3, втора алинея от Директива 98/59/ЕО на Съвета от 20 юли 1998 година за сближаване на законодателствата на държавите членки в областта на колективните уволнения
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-98" title="page-3">
      трябва да се тълкува в смисъл, че
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-99" title="page-3">
      задължението да се представи на компетентния публичен орган копие от данните в писменото съобщение, предвидени в член 2, параграф 3, първа алинея, буква б), подточки i)—v) от тази директива, има за цел да даде възможност на този орган да прецени възможните последици от колективните уволнения за положението на засегнатите работници и евентуално да се подготви за приемането на необходимите мерки за преодоляването на тези последици. Държавите членки трябва да предвидят във вътрешното си право мерки, които да дават възможност на представителите на работниците да искат проверка на изпълнението на това задължение. Тези мерки трябва да гарантират действителна и ефективна съдебна защита по силата на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и да имат реално възпиращо действие“.
    </p>
    <div/>
  <hr class="note"/>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-1" href="#c-1">1</a>
</span>) Език на оригиналния текст: френски.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-2" href="#c-2">2</a>
</span>) Директива на Съвета от 20 юли 1998 година за сближаване на законодателствата на държавите членки в областта на колективните уволнения (OB L 225, 1998 г., стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 95).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-3" href="#c-3">3</a>
</span>) Тези данни включват i) причините за предстоящите уволнения; ii) броя и категориите работници, които ще бъдат уволнени; iii) броя и категориите работници, които нормално са наети на работа; iv) периода, в който ще бъдат извършени уволненията; и v) предвидените критерии за подбор на работниците, които ще бъдат уволнени, доколкото националното законодателство и/или практика дава на работодателите право на такъв подбор. Освен това съгласно подточка vi) от този член 2, параграф 3, буква б) от работодателя се изисква да уведоми представителите на работниците за метода на изчисляване на свързаните с уволненията евентуални обезщетения, различни от произтичащите от националното законодателство и/или практика.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-4" href="#c-4">4</a>
</span>) Решение от 22 декември 2022 г., Les Entreprises du Médicament (C‑20/22, EU:C:2022:1028, т. 18 и цитираната съдебна практика). </p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-5" href="#c-5">5</a>
</span>) Необходимо е да се отбележи, че понятието „колективни уволнения“ не се ограничава само до прекратяването на трудовия договор по икономически причини. Всъщност съгласно член 1 от Директива 98/59 „колективни уволнения“ означава уволнения, извършени по една или повече причини, несвързани с конкретните работници, при условие че се отнасят до определен брой работници, който е различен в зависимост от това дали държавите членки са избрали референтен срок от 30, или 90 дни.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-6" href="#c-6">6</a>
</span>) Решение от 21 декември 2016 г., AGET Iraklis (C‑201/15, EU:C:2016:972, т. 27 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-7" href="#c-7">7</a>
</span>) Вж. в този смисъл решения от 13 май 2015 г., Lyttle и др. (C‑182/13, EU:C:2015:317, т. 43 и цитираната съдебна практика), и от 21 декември 2016 г., AGET Iraklis (C‑201/15, EU:C:2016:972, т. 41).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-8" href="#c-8">8</a>
</span>) Вж. в този смисъл решение от 17 март 2021 г., Consulmarketing (C‑652/19, EU:C:2021:208, т. 41 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-9" href="#c-9">9</a>
</span>) Решение от 30 април 2015 г., USDAW и Wilson (C‑80/14, EU:C:2015:291, т. 65). Следва обаче да се уточни, че държавите членки действително имат възможност да предвидят мерки за гарантиране на по-високо равнище на защита на правата на работниците срещу колективни уволнения, но тези мерки не бива да лишават разпоредбите на Директива 98/59 от полезно действие. Такъв би бил случаят, ако национална правна уредба лишава работодателя от всякаква ефективна възможност да извърши колективни уволнения. Вж. в този смисъл решение от 21 декември 2016 г., AGET Iraklis (C‑201/15, EU:C:2016:972, т. 35—38).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-10" href="#c-10">10</a>
</span>) Вж. в този смисъл решение от 17 март 2021 г., Consulmarketing (C‑652/19, EU:C:2021:208, т. 40 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-11" href="#c-11">11</a>
</span>) Вж. в този смисъл решение от 21 септември 2017 г., Ciupa и др. (C‑429/16, EU:C:2017:711, т. 32 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-12" href="#c-12">12</a>
</span>) Вж. в този смисъл решение от 21 декември 2016 г., AGET Iraklis (C‑201/15, EU:C:2016:972, т. 35—40).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-13" href="#c-13">13</a>
</span>) Вж. в този смисъл решение от 21 септември 2017 г., Ciupa и др. (C‑429/16, EU:C:2017:711, т. 32 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-14" href="#c-14">14</a>
</span>) Решение от 10 септември 2009 г., Akavan Erityisalojen Keskusliitto AEK и др. (C‑44/08, EU:C:2009:533, т. 39).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-15" href="#c-15">15</a>
</span>) Решение от 10 септември 2009 г., Akavan Erityisalojen Keskusliitto AEK и др. (C‑44/08, EU:C:2009:533, т. 70 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-16" href="#c-16">16</a>
</span>) Препращам към точка 23 от писменото становище на Комисията.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-17" href="#c-17">17</a>
</span>) По този въпрос вж. Rodière, P. L’influence du droit communautaire et du droit international. — In : Droit social, 2008, p. 895.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-18" href="#c-18">18</a>
</span>) В това отношение следва да се подчертае, че член 3 от Директива 98/59 се съдържа в раздел III, озаглавен „Процедура за извършване на колективни уволнения“, а процедурата по консултиране с представителите на работниците — в раздел II от тази директива, озаглавен „Информиране и консултиране“.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-19" href="#c-19">19</a>
</span>) Член 4, параграф 3 от Директива 98/59 позволява на държавите членки да предоставят на компетентния публичен орган възможността да удължи този срок до 60 дни след уведомлението за планираните колективни уволнения в случаите, когато съгласно този член „предизвиканите от планираните колективни уволнения проблеми най-вероятно няма да бъдат решени в рамките на първоначалния срок“. Съответно съгласно член 4, параграф 1 от тази директива държавите членки имат възможност да съкратят този 30‑дневен срок. В посочената директива не се уточняват случаите, в които може да се предвиди съкращаване на срока, но според мен такава би била хипотезата, при която в рамките на процедурата по информиране и консултиране работодателят и представителите на работниците успеят да се договорят.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-20" href="#c-20">20</a>
</span>) Вж. в този смисъл решение от 27 януари 2005 г., Junk (C‑188/03, EU:C:2005:59, т. 53).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-21" href="#c-21">21</a>
</span>) Решение от 13 май 2015 г., Lyttle и др. (C‑182/13, EU:C:2015:317, т. 32 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-22" href="#c-22">22</a>
</span>) Директива на Съвета от 17 февруари 1975 година за сближаване на законодателствата на държавите членки в областта на колективните уволнения (OB L 48, 1975 г., стр. 29). Тази директива е изменена с Директива 92/56/ЕИО на Съвета от 24 юни 1992 г. (ОВ L 245, 1992 г., стр. 3) и впоследствие преработена с Директива 98/59.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-23" href="#c-23">23</a>
</span>) По този въпрос Комисията представя протокола от заседание на Съвета от 22 април 1974 г. относно „Предложение за Директива на Съвета за сближаване на законодателствата на държавите членки в областта на колективните уволнения“ (документ 754/74 на Съвета).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-24" href="#c-24">24</a>
</span>) В това отношение следва да се отбележи, че в измененото предложение, довело до приемането на Директива 75/129, Комисията приема, че „систематичните съвместни действия на ръководството на предприятието, властите и представителите на работниците са най-добрият начин да се гарантира, че правната уредба на Общността относно колективните уволнения изпълнява най-добре своята двойна цел: социална закрила и икономически регулатор“ (COM(73) 1980 окончателен).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-25" href="#c-25">25</a>
</span>) Решение от 10 септември 2009 г., Akavan Erityisalojen Keskusliitto AEK и др. (C‑44/08, EU:C:2009:533, т. 51—53).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-26" href="#c-26">26</a>
</span>) Решение от 17 март 2021 г., Consulmarketing (C‑652/19, EU:C:2021:208, т. 43 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-27" href="#c-27">27</a>
</span>) Вж. по този въпрос Предложение за Директива на Съвета за изменение на Директива 75/129/ЕИО за сближаване на законодателствата на държавите членки в областта на колективните уволнения, COM(91) 292 окончателен (ОВ C 310, 1991 г., стр. 5).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-28" href="#c-28">28</a>
</span>) Вж. в този смисъл решение от 16 юли 2009 г., Mono Car Styling (C‑12/08, EU:C:2009:466, т. 41 и 42 и цитираната съдебна практика).</p>
</body>
</html>
