25.7.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 262/94


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на рамка за скрининг на преки чуждестранни инвестиции в Европейския съюз

[COM(2017) 487 final — 2017/0224 (COD)]

(2018/C 262/16)

Докладчик:

Christian BÄUMLER

Съдокладчик:

Gintaras MORKIS

Консултация

Съвет, 15.11.2017 г.

Правно основание

член 207 от ДФЕС

 

 

Компетентна секция

„Външни отношения“

Приемане от секцията

28.3.2018 г.

Приемане на пленарна сесия

19.4.2018 г.

Пленарна сесия №

534

Резултат от гласуването

(„за“/„против“/„въздържал се“)

203/1/3

1.   Заключения и препоръки

1.1.

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) подчертава, че преките чуждестранни инвестиции са важен източник на растеж, заетост и иновации. Преките чуждестранни инвестиции винаги са били важен фактор за положително икономическо и социално развитие в Европейския съюз. ЕИСК подкрепя отворена към инвестиции среда и приветства преките чуждестранни инвестиции.

1.2.

ЕИСК отбелязва, че чуждестранните инвестиции могат да бъдат не само полезни. Възможно е те да носят рискове и да застрашават националната сигурност и обществения ред в една или повече държави членки.

1.3.

ЕИСК призовава отвореността на Съюза към преките чуждестранни инвестиции да бъде придружена от стабилни и ефективни политически мерки.

1.4.

ЕИСК приветства предложения от Комисията регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на рамка за скрининг на преки чуждестранни инвестиции в Европейския съюз, но посочва, че проблемът не е проучен в целия му обхват, тъй като при започването на законодателната процедура Комисията не е анализирала инвестиционните потоци и тяхното въздействие.

1.5.

Скринингът на инвестициите в предприятията и обектите, които са от стратегическо значение за националната сигурност и обществения ред на ЕС, съдържа пропуски и не е координиран: някои държави разполагат с процедура за скрининг, а други не, поради което инвестициите там изобщо не са обект на проверка. Система на равнище ЕС трябва да спомогне за отстраняването на този пропуск, да премахне различията между държавите членки и да гарантира защитата на националните и европейските интереси.

1.6.

Следва да се гарантира, че държавите членки, които разполагат с процедури за скрининг на преките чуждестранни инвестиции, както и тези, в които няма такива процедури, могат да предават и получават информация с еднаква степен на надеждност, включително под формата на годишни доклади, които се изпращат на Комисията, когато държавите членки или Комисията установят, че планирана или вече извършена пряка чуждестранна инвестиция в една държава членка може да наруши сигурността или обществения ред.

1.7.

ЕИСК приветства факта, че предложеният регламент установява основните процедурни изисквания по отношение на механизмите за скрининг като прозрачност, недискриминация между трети държави и съдебна проверка и по този начин повишава инвестиционната и правната сигурност.

1.8.

ЕИСК посочва, че Европейският съюз притежава изключителна компетентност в областта на преките чуждестранни инвестиции. Доколкото в държавите — членки на ЕС, съществуват национални системи за скрининг, трябва да се създаде правно основание за тези системи с цел избягване на правната несигурност.

1.9.

ЕИСК изразява загриженост във връзка с факта, че Европейската комисия си запазва правото на скрининг на инвестициите само по отношение на инвестиционните дейности, които могат да окажат влияние върху проекти или програми от интерес на Съюза. Доколкото преките чуждестранни инвестиции имат трансгранично въздействие върху целия ЕС или части от него, ЕС трябва да упражнява своята компетентност за скрининг на инвестициите.

1.10.

Значението на понятията „сигурност“ и „обществен ред“ не е достатъчно изяснено в предложението на Комисията. ЕИСК посочва, че в стопанските сектори, които биха могли да бъдат обхванати от скрининга, съществува несигурност относно това дали стратегическите сектори и ключовите технологии също попадат в обхвата на тези понятия. ЕИСК призовава Европейската комисия да положи допълнителни усилия за изясняването на този проблем.

1.11.

ЕИСК подкрепя задължителното създаване на звена за контакт в държавите членки и създаването на координационна група по отношение на скрининга на инвестициите в ЕС. Ролята на тези два органа, равнището на представителство и отношенията между тях обаче не са съвсем ясни. Комисията трябва да изясни този въпрос.

1.12.

ЕИСК препоръчва социалните партньори и гражданското общество да бъдат привлечени за участие по подходящ начин.

1.13.

ЕИСК предлага скринингът на инвестициите да обхване и чувствителните сектори на инфраструктурата и съоръженията със социални функции. Става въпрос за енерго- и водоснабдяването, транспорта, цифровата инфраструктура, финансовите услуги, финансовите пазари и сектора на здравеопазването.

1.14.

ЕИСК подкрепя включването на ключовите технологии в обхвата на скрининга на инвестициите, когато инвеститорите се контролират от правителството на трета държава или са в близки отношения с него. ЕИСК предлага в регламента да се предвиди специална процедура за скрининг на преки чуждестранни инвестиции от страна на държавни или близки до правителството инвеститори от трети държави.

1.15.

ЕИСК изразява убеждението си, че процесът на скрининг ще бъде по-ефективен, ако се прилага спрямо планирани преки чуждестранни инвестиции, а не върху вече направени преки инвестиции, и призовава Комисията да включи това предложение в предложението за регламент. Комитетът препоръчва преди всичко последващ мониторинг на инвестициите.

1.16.

ЕИСК препоръчва в интерес на инвестиционната сигурност да се предвидят срокове както във връзка с вземането на решение за евентуално започване на скрининг процедура на инвестициите, така и за цялата процедура на скрининг.

1.17.

ЕИСК посочва, че процедурата на скрининг трябва да гарантира поверителността на данните за предприятията, за да не бъдат възпирани потенциалните инвеститори.

1.18.

ЕИСК препоръчва скринингът на инвестициите да се осъществява в сътрудничество със САЩ и други търговски партньори и се застъпва за международно хармонизиране на правилата за скрининг на преките чуждестранни инвестиции. Във връзка с това за модел би могла да послужи Комисията за чуждестранни инвестиции в САЩ (CFIUS).

1.19.

Въпреки че въпросът за реципрочността не е разгледан в предложението за регламент, ЕИСК призовава Комисията да приложи принципа на реципрочност във всички преговори на ЕС с трети държави относно преките чуждестранни инвестиции, тъй като все повече инвеститори извън ЕС изкупуват предприятия и обекти, докато инвеститорите от ЕС често са изправени пред бариери при инвестирането в други страни. Комитетът призовава преди всичко за ускоряването на преговорите за сключване на инвестиционно споразумение с Китай.

2.   Общи бележки

2.1.

ЕИСК принципно подкрепя основните позиции в предложението на Европейската комисия за регламент за създаване на рамка за скрининг на преки чуждестранни инвестиции в Европейския съюз, съгласно който Европейският съюз е открит за чуждестранни инвестиции и преките чуждестранни инвестиции допринасят за растежа в Съюза, като повишават конкурентоспособността, създават работни места, внасят капитали, технологии, иновации и експертни знания и разкриват нови експортни пазари за Съюза.

2.2.

Повод за загриженост дава обаче фактът, че чуждестранните инвеститори, най-вече държавни предприятия, придобиват по стратегически съображения европейски предприятия, които разполагат с ключови технологии, и се стремят към завладяване на инфраструктура, на важни, насочени към бъдещето технологии, както и на други активи, които са от съществено значение за гарантирането на сигурността на държавите членки и на целия ЕС.

2.3.

През изминалите десет години инвестициите от трети държави в ЕС се увеличиха чувствително. Съобщението на Европейската комисия „Създаване на благоприятни условия за преките чуждестранни инвестиции при осигуряване на защита на основните интереси“ съдържа статистически данни, съгласно които повечето инвестиции идват от САЩ, Канада, Швейцария, а също и от Бразилия, Китай и Русия. По време на финансовата криза от 2008 г. китайските инвестиции в държавите — членки на ЕС, се увеличиха десетократно! Те нараснаха от 2 млрд. евро през 2009 г. до почти 20 млрд. евро през 2015 г. Само през 2016 г. преките инвестиции от Китай в ЕС възлизат на 35 млрд. евро. В сравнение с 2015 г. това е ръст от 77 %, а в сравнение с 2010 г. — 1 500 %. За разлика от това инвестициите на предприятия от ЕС в Китай през 2016 година спаднаха с 25 %.

2.4.

През февруари 2017 г. три държави членки — Франция, Германия и Италия, отправиха искане до Европейската комисия за преразглеждане на правилата за преките чуждестранни инвестиции в Европейския съюз. Повод за това беше загрижеността, породена от изтичането на технологични знания в чужбина, тъй като все повече инвеститори от страни извън ЕС закупуват технологии от ЕС за стратегическите цели на своите държави, докато инвеститорите от ЕС често се сблъскват с пречки при инвестиране в други страни. Тези три държави членки посочват, че трябва да се спазва принципът на реципрочност, когато инвеститори от ЕС получават само ограничен достъп до пазари извън ЕС. Трите държави членки призоваха Европейската комисия да разработи европейски инструмент, за да „бъдат предотвратени вредите … от едностранни стратегически преки инвестиции на чуждестранни купувачи в чувствителни по отношение на политиката на сигурност и индустриалната политика сектори и да се гарантира реципрочност. Държавните инструменти, които са понастоящем на разположение на равнище държави — членки на ЕС, не са достатъчни за гарантирането на такава защита.“

2.5.

Резолюцията на Европейския парламент от 5 юли 2017 г. призова Комисията и държавите членки да извършват скрининг на преки чуждестранни инвестиции на трети държави в стратегически промишлени отрасли, инфраструктура и ключови бъдещи технологии в ЕС.

2.6.

Европейската комисия представя предложение за регламент, в който се предлага правна рамка за скрининг на чуждестранните инвестиции от трети държави.

2.7.

Европейската комисия е взела решение да ограничи това предложение до секторите на сигурността и обществения ред с цел постигане на минимално споразумение между държавите членки. Съгласно обяснението на Комисията те обхващат например електронните комуникации, киберсигурността, защитата на критична инфраструктура и промишлената конкурентоспособност на продуктите и услугите в сферата на киберсигурността.

2.8.

Дори значението на понятията „сигурност“ и „обществен ред“ в дадения контекст не е достатъчно ясно, за да се избегнат проблеми и различни тълкувания. ЕИСК посочва, че в стопанските сектори, които биха могли да бъдат обхванати от скрининга, съществува несигурност относно това дали стратегическите сектори и ключовите технологии също попадат в обхвата на тези понятия. ЕИСК призовава Европейската комисия да положи допълнителни усилия за изясняването на този въпрос.

2.9.

ЕИСК отбелязва, че Европейската комисия признава напълно, че държавите членки трябва да запазят необходимата гъвкавост при скрининга на преките чуждестранни инвестиции (вж. COM(2017) 494). Това би означавало, че само държавите членки могат да вземат решения във връзка с преките чуждестранни инвестиции от трети държави.

2.10.

ЕИСК винаги е застъпвал становището, че търговската и инвестиционна политика на Съюза трябва да бъде „в съзвучие“ и „съвместима“ с икономическата и други области на политика на ЕС, включително когато става въпрос за „опазване на околната среда, достоен труд, здравеопазване и безопасност на работното място“. Една ефективна инвестиционна стратегия на ЕС играе съществена роля, когато става дума за запазване на конкурентоспособността на ЕС във време на бързи икономически промени и значителни размествания в глобалното разпределение на икономическата мощ.

2.11.

ЕИСК посочва, че ЕС е една от най-отворените икономически структури за преки чуждестранни инвестиции. Притокът на такива инвестиции в ЕС нараства постоянно. Те се концентрират във все по-голяма степен върху стратегически избрани сектори и големи предприятия, и все по-често идват от държавни предприятия или инвеститори, тясно свързани с правителствата.

2.12.

За разлика от това обаче според Комисията от 2016 г. насам нарастват ограниченията за преките чуждестранни инвестиции на глобално равнище. На инвеститорите от ЕС в трети държави често не се предоставят същите права, които имат инвеститорите в ЕС. Още през 2011 г. ЕИСК изрази съжаление, че при изготвянето на съобщението „Към цялостна европейска политика в областта на международните инвестиции“ Комисията не взе отношение по въпроса за придобиването на стратегически важни предприятия, и я призова да обмисли идеята за реципрочност.

2.13.

ЕИСК подчертава, че трите споменати държави членки (които предложиха да се разработи европейски инструмент за скрининг на инвестициите) посочиха, че трябва да се отстоява принципът на реципрочност, ако инвеститорите от ЕС получават само ограничен достъп до пазари извън ЕС. В предложението за регламент не се разглежда въпросът за реципрочността. Що се отнася до преките чуждестранни инвестиции обаче, принципът на реципрочност следва да се прилага при всички преговори на ЕС с трети държави относно преките чуждестранни инвестиции.

2.14.

Освен това стратегическият акцент при чуждестранните инвестиции в ЕС се поставя върху придобиването на европейски предприятия, които разработват ключови технологии или поддържат инфраструктури, които са от съществено значение за изпълнението на безусловно необходими функции за обществото и икономиката. Комбинацията от тези тенденции предизвика основателни опасения сред гражданите на Европа, както и сред предприятията и държавите членки. Тези опасения изискват подходящи действия, както беше посочено в публикувания на 10 май 2017 г. Документ за размисъл на Комисията относно глобализацията и в речта за състоянието на Съюза от 13 септември 2017 г.

2.15.

ЕИСК призовава отвореността на Съюза към преките чуждестранни инвестиции да бъде придружена от стабилни и ефективни политически мерки.

2.16.

ЕИСК подчертава, че част от държавите членки отдавна са осъзнали, че чуждестранните инвестиции могат да бъдат не само полезни, но също и да носят рискове, и да застрашават националната сигурност и обществения ред. Това се отнася в особена степен за случаите, в които инвестициите са насочени към предприятия и обекти от стратегическо значение. Затова тези държави членки са създали национални системи за скрининг на чуждестранните инвестиции.

2.17.

ЕИСК посочва, че скринингът на инвестиции в предприятия и обекти, които са от стратегическо значение за националната сигурност или за сигурността на ЕС, съдържа пропуски и не е координиран. Някои държави разполагат с процедура за скрининг, а други не, поради което инвестициите там изобщо не подлежат на скрининг. Очевидно е, че при такива условия не може да се гарантира защита нито на държавите членки, нито на ЕС, от инвестиции, чиято цел е придобиване на важни предприятия и обекти, когато трета държава планира целенасочено възможностите си за манипулация с оглед постигането на политически и икономически цели. Системата, която ще се въведе от ЕС, трябва да премахне различията между държавите членки и да гарантира защитата на националните и европейските интереси.

2.18.

Според ЕИСК предложеният от Европейската комисия скрининг на инвестициите е първа стъпка в правилната посока, но не отговаря изцяло на тези изисквания. Предложението дори не задължава държавите членки да създадат собствен механизъм на скрининг на инвестициите.

2.19.

ЕИСК отчита факта, че с този регламент Комисията се стреми да гарантира правна сигурност за държавите членки, които имат национални механизми за скрининг на инвестициите.

2.20.

ЕИСК приветства факта, че предложеният регламент установява основните процедурни изисквания към механизмите за скрининг като прозрачност, недискриминация между трети държави и съдебна проверка, като по този начин повишава инвестиционната и правната сигурност.

2.21.

Въпреки че регламентът има за цел събирането на повече информация за преките чуждестранни инвестиции в ЕС и упражняването на надзор върху държавите членки при използването на механизми за подбор, на практика ще бъде много трудно да се гарантира хармонизирано прилагане на равнище ЕС. Следва да се гарантира, че държавите членки, които разполагат с процедури за скрининг на преките чуждестранни инвестиции, както и тези, в които няма такива процедури, могат да предават и получават информация с еднаква степен на надеждност, включително под формата на годишни доклади, които се изпращат на Комисията, когато държавите членки или Комисията установят, че планирана или вече извършена пряка чуждестранна инвестиция в една държава членка може да наруши сигурността или обществения ред.

2.22.

ЕИСК подкрепя предложението на Комисията държавите членки да бъдат задължени да създадат звена за контакт и да бъде създадена координационна група, състояща се от представители на държавите членки. Ролята на тези два органа, равнището на представителство и отношенията между двата органа обаче не са съвсем ясни. ЕИСК препоръчва социалните партньори и гражданското общество да бъдат привлечени за участие по подходящ начин.

2.23.

ЕИСК изразява загриженост, че Европейската комисия предвижда скрининг на инвестициите само по отношение на инвестиционните дейности, които могат да окажат влияние върху проекти или програми от интерес на Съюза. Ако отговорността за скрининг на преките чуждестранни инвестиции се поеме до голяма степен от държавите членки, съществува опасност чуждестранен инвеститор, който цели да придобие важни предприятия и обекти, да избере да влезе на вътрешния пазар през най-слабо защитената от такива инвестиции държава и след това да получи достъп до държави с по-силна инвестиционна защита.

2.24.

ЕИСК посочва, че Европейският съюз притежава изключителна компетентност в областта на преките чуждестранни инвестиции съгласно Лисабонския договор, където са уредени изключителните правомощия за общата търговска политика. Съгласно член 207 от ДФЕС преките чуждестранни инвестиции са част от общата търговска политика на ЕС. Член 206 от ДФЕС гласи, че Съюзът допринася за „постепенното премахване на ограниченията пред международния обмен и преките чуждестранни инвестиции“.

2.25.

Според Комитета ЕС трябва да упражнява правомощията си по отношение на преките чуждестранни инвестиции независимо дали инвестициите имат трансгранично въздействие върху ЕС като цяло или върху части от него. Както скринингът на инвестициите, така и решението относно тяхната допустимост, трябва да бъдат в ръцете на Комисията. Държавите членки трябва да разполагат със задължителното право да бъдат изслушвани и трябва да бъдат включвани в процедурата на вземане на решения относно преките чуждестранни инвестиции посредством групата за координация, която ще бъде създадена.

2.26.

ЕИСК посочва, че в Директивата за критичните инфраструктури (Директива ECI)и Директивата за мрежовите и информационните системи (Директива NIS) ЕС е дефинирал чувствителни области, които засягат първостепенни интереси във връзка със сигурността. Към „критичната“ инфраструктура по смисъла на Директивата ECI спадат съоръжения и системи, които са от решаващо значение за поддържането на жизненоважни обществени функции, здравеопазване, сигурност, икономическо и социално благосъстояние. Директивата NIS се отнася за доставчиците на услуги, които създават условия за „критични“ социални и икономически дейности. Тук спадат енергетиката, транспорта, финансовите услуги и финансовия пазар, както и структурата на здравеопазването и водоснабдяването.

2.27.

Още през 2011 г. (1) ЕИСК изтъкна, че търговски партньори като Канада и САЩ разполагат с механизми за контрол на преките чуждестранни инвестиции и че инвестициите трябва да бъдат част от една по-широка външна политика на ЕС.

2.28.

ЕИСК посочва, че в САЩ съществува широкообхватен и много гъвкав инструментариум за скрининг на инвестициите. Контролът върху чуждестранните инвестиции в САЩ се осъществява на федерално равнище от междуведомствена комисия — CFIUS. Тя може да спре, забрани или обвърже с условия трансакция, която отхвърля. Основната ѝ задача е да определя риска за националната сигурност вследствие на сливания и придобивания на дружества, които биха могли да доведат до попадане на американско предприятие под чуждестранен контрол. Рискът за националната сигурност е дефиниран като нарушаване на сигурността на САЩ посредством придобиване на критична технология или на части от инфраструктура. CFIUS определя собствените си правила за контрол, което ѝ дава възможност да адаптира тази дефиниция. Тази форма на скрининг на инвестициите може да бъде от интерес и за ЕС.

2.29.

В Китай има секторни ограничения за чуждестранните инвестиции. Китайската Национална комисия за развитие и реформи (NDRC) и Министерството на търговията (MOFCOM) приеха версията за 2017 г. на Каталога за ориентиране на чуждестранните инвестиции. Той съдържа национален „негативен списък“, в който се посочват отраслите, в които чуждестранните инвестиции са ограничени или забранени. „Ограничени“ означава, че се изисква предварително разрешение от MOFCOM. Изготвянето на този списък дава възможност на правителството да налага своите ограничения и условия. В негативния списък са включени както чувствителни в политически план сектори като печатните медии, така и цялата автомобилна промишленост, където действа специално правило за съвместните предприятия. За секторите без ограничения правителството изисква само регистрация на чуждестранните инвестиционни проекти.

2.30.

ЕИСК посочва, че в стратегията „Made in China 2025“ са изброени ключови отрасли: „информационни технологии от следващо поколение, цифрова техника за управление и роботика от върхов клас, въздухоплавателно и космическо оборудване, оборудване за корабно инженерство и производство на високотехнологични морски кораби, високотехнологично оборудване за железопътния транспорт, енергоспестяващи превозни средства и превозни средства, използващи нови енергийни източници, електрическо оборудване, машини и съоръжения за селското стопанство, нови материали, биомедицина и медицински уреди от най-висок клас“. Могат да се очакват по-голям брой придобивания на европейски предприятия в тези отрасли.

2.31.

ЕИСК установява, че резерви по отношение на преките чуждестранни инвестиции има не само спрямо Китай. Руските инвестиции, най-вече в енергийния сектор, будят в засегнатите страни загриженост по отношение на възможна зависимост в този стратегически важен сектор.

2.32.

ЕИСК смята обхвата на предложения скрининг на инвестициите за твърде ограничен и предлага контролът на инвестициите да обхване и стратегически сектори, най-вече ключовите технологии. При определянето на тези стратегически сектори трябва да се вземе предвид и инициативата „Made in China 2025“.

2.33.

ЕИСК е на мнение, че подобен скрининг на инвестициите, който включва и стратегически значими ключови технологии, не нарушава правилата на СТО. ЕС въведе в действие Споразумението за субсидиите и изравнителните мерки (Agreement on Subsidies and Countervailing Measures — ASCM). Следователно преките чуждестранни инвестиции могат да бъдат отхвърляни, когато се засягат първостепенни интереси в сферата на сигурността. Според ЕИСК такива първостепенни интереси са засегнати, когато става дума за запазване на ценностите на едно общество. По-силно ограничаване на преките чуждестранни инвестиции е възможно в случаите, когато инвеститорът е контролиран от дадено правителство или е в близки отношения с него.

2.34.

ЕИСК споделя мнението на Комисията, че при процедурата на скрининг следва да се взема предвид дали чуждестранният инвеститор е контролиран от правителството на трета държава, включително чрез финансиране в значителен размер. ЕИСК предлага в регламента да се предвиди специална процедура за скрининг на преките чуждестранни инвестиции от страна на държавни или близки до правителството инвеститори от трети държави.

2.35.

ЕИСК изразява убеждението си, че процесът на скрининг ще бъде по-ефективен, ако се прилага спрямо планирани преки чуждестранни инвестиции, а не върху вече направени преки инвестиции, и призовава Комисията да включи това предложение в предложението за регламент. Комитетът препоръчва преди всичко последващ мониторинг на инвестициите.

2.36.

ЕИСК приветства предложения от Комисията регламент, но е очевидно, че проблемът не е обхванат в цялата му пълнота. В началото на законодателната процедура Комисията не е анализирала инвестиционните потоци и тяхното въздействие, а е започнала такъв анализ едва впоследствие.

3.   Конкретни бележки

3.1.

ЕИСК препоръчва сътрудничество със САЩ и други търговски партньори. Хармонизирането на правилата за скрининга на преките чуждестранни инвестиции в международен план ще ограничи конфликтите и ще насърчи инвестиционната сигурност. Със страни като Китай стремежът трябва да е насочен най-малкото към установяване на диалог относно тяхната инвестиционна политика в страната и чужбина. Целта следва да бъде сключването на инвестиционни и търговски споразумения, основани на стандартите на ЕС и принципа за реципрочност. Комитетът призовава преди всичко за ускоряването на преговорите за сключване на инвестиционно споразумение с Китай.

3.2.

Продължителността на текущите процедури на скрининг може да се превърне в значителна пречка за потенциалните инвеститори и да се отрази върху цялостната конкурентоспособност на държавата. С оглед намаляването на тези отрицателни последици продължителността на процедурите на ЕС за скрининг на инвестициите не бива да бъде по-голяма от тази на националните процедури.

3.3.

За избягване на допълнителна административна тежест трябва да се проучи дали следва да се установи минимална сума на инвестициите, над която да се изисква извършване на скрининг. При това следва да се вземе предвид, че учредяването на дружества може също да бъде от голямо значение за дадена ключова технология.

3.4.

Въпреки че регламентът има за цел събиране на повече информация за преките чуждестранни инвестиции в ЕС и надзор върху използваните от държавите членки механизми за скрининг, на практика ще бъде много трудно да се гарантира хармонизираното му прилагане на равнище ЕС. Причина за това са различията между държавите членки, в които съществуват механизми за скрининг на преките чуждестранни инвестиции, и тези, в които няма такива механизми. Системата не бива да създава неравни права и задължения по отношение на сътрудничеството между страните и Европейския съюз относно обмена на информация в случаи, когато някои планирани или вече направени чуждестранни инвестиции биха могли да окажат въздействие върху сигурността или обществения ред.

3.5.

Регламентът не задължава държавите членки, които получават коментари от други държави членки, да ги вземат надлежно предвид. Същото се отнася за становища на Комисията по отношение на държава членка, която не се е съобразила напълно с тях. Тези случаи изискват по-подробно обяснение. Не е ясно какви последици трябва да се очакват (ако изобщо има такива), когато Комисията не приеме за разумно обяснението на държавата членка.

3.6.

При бъдещото разработване на скрининга на инвестициите би трябвало (най-малкото) да се вземат предвид допълнителни фактори, които могат да засегнат сигурността и обществения ред: практики, които нарушават лоялната търговия, ограничаване на конкуренцията, отсъствие на прозрачност на инвестициите. Инвестиционната и търговската политика трябва да бъдат част от промишлената политика на ЕС.

Брюксел, 19 април 2018 година.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Luca JAHIER


(1)  Становище на ЕИСК „Към цялостна европейската политика в областта на международните инвестиции, докладчик: г-н Peel (ОВ C 318, 29.10.2011 г., стр. 150).